19.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 269/1

(1)

На 30 август 2017 г. Съветът прие Регламент (ЕС) 2017/1509.

(2)

На 3 октомври 2017 г. комитетът към Съвета за сигурност на ООН („СС на ООН“), създаден съгласно Резолюция 1718 (2006) на СС на ООН, определи четири плавателни съдове съгласно параграф 6 от Резолюция 2375(2017) на СС на ООН.

(3)

Поради това приложение XIV към Регламент (ЕС) 2017/1509 следва да бъде съответно изменено,

19.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 269/3

(1)

Съгласно член 26 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 Полша представи наименованията „Półtorak staropolski tradycyjny“, „Dwójniak staropolski tradycyjny“, „Trójniak staropolski tradycyjny“, „Czwórniak staropolski tradycyjny“, „Kiełbasa jałowcowa staropolska“, „Kiełbasa myśliwska staropolska“, „Olej rydzowy tradycyjny“ и „Kabanosy staropolskie“ с оглед на тяхното регистриране в регистъра на храните с традиционно специфичен характер (ХТСХ) по член 22 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 със запазване на наименованието.

(2)

Преди наименованията „Półtorak“, „Dwójniak“, „Trójniak“, „Czwórniak“, „Kiełbasa jałowcowa“, „Kiełbasa myśliwska“, „Olej rydzowy“ и „Kabanosy“ са били регистрирани (2) като храни с традиционно специфичен характер без запазване на наименованието съгласно член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета (3).

(3)

След националната процедура по предявяване на възражение по член 26, параграф 1, втората алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012 наименованията „Półtorak“, „Dwójniak“, „Trójniak“ и „Czwórniak“ бяха допълнени с термина „staropolski tradycyjny“, наименованията „Kiełbasa jałowcowa“ и „Kiełbasa myśliwska“ бяха допълнени с термина „staropolska“, наименованието „Olej rydzowy“ беше допълнено с термина „tradycyjny“, а наименованието „Kabanosy“ беше допълнено с термина „staropolskie“. Съгласно член 26, параграф 1, третата алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012 тези допълващи термини определят традиционния и специфичен характер на наименованието.

(4)

Представените наименования „Półtorak staropolski tradycyjny“, „Dwójniak staropolski tradycyjny“, „Trójniak staropolski tradycyjny“, „Czwórniak staropolski tradycyjny“, „Kiełbasa jałowcowa staropolska“, „Kiełbasa myśliwska staropolska“, „Olej rydzowy tradycyjny“ и „Kabanosy staropolskie“ бяха разгледани от Комисията и впоследствие публикувани в Официален вестник на Европейския съюз  (4).

(5)

Комисията получи възражение срещу регистрацията на наименованието „Kabanosy staropolskie“. Поради това регистрацията на посоченото наименование ще зависи от изхода на паралелно провежданата процедура по предявяване на възражения.

(6)

Тъй като Комисията не е получила друго възражение по член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, освен за наименованието „Kabanosy staropolskie“, наименованията „Półtorak staropolski tradycyjny“, „Dwójniak staropolski tradycyjny“, „Trójniak staropolski tradycyjny“, „Czwórniak staropolski tradycyjny“, „Kiełbasa jałowcowa staropolska“, „Kiełbasa myśliwska staropolska“ и „Olej rydzowy tradycyjny“ следва съответно да бъдат вписани в регистъра със запазване на наименованието,

19.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 269/5

(1)

Съгласно член 26 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 Чешката република представи наименованията „Tradiční Lovecký salám“/„Tradičná Lovecká saláma“ и „Tradiční Špekáčky“/„Tradičné Špekačky“ с оглед на тяхното регистриране в регистъра на храните с традиционно специфичен характер (ХТСХ) по член 22 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 със запазване на наименованието.

(2)

Преди наименованията „Lovecký salám“/„Lovecká saláma“ и „Špekáčky“/„Špekačky“ са били регистрирани (2) като храни с традиционно специфичен характер без запазване на наименованието съгласно член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета (3).

(3)

След националната процедура по предявяване на възражение по член 26, параграф 1, втората алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012 наименованията „Lovecký salám“/„Lovecká saláma“ бяха допълнени съответно с термините „Tradiční“ и „Tradičná“, а наименованията „Špekáčky“/„Špekačky“ — с термините „Tradiční“ и „Tradičné“. Съгласно член 26, параграф 1, третата алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012 тези допълващи термини определят традиционния и специфичен характер на наименованията.

(4)

Представените наименования „Tradiční Lovecký salám“/„Tradičná Lovecká saláma“ и „Tradiční Špekáčky“/„Tradičné Špekačky“ бяха разгледани от Комисията и впоследствие публикувани в Официален вестник на Европейския съюз  (4).

(5)

Тъй като Комисията не е получила възражение по член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, наименованията „Tradiční Lovecký salám“/„Tradičná Lovecká saláma“ и „Tradiční Špekáčky“/„Tradičné Špekačky“ следва съответно да бъдат вписани в регистъра със запазване на наименованието,

19.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 269/7

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 заявлението за регистрация на наименованието „Varaždinsko zelje“ като защитено наименование за произход (ЗНП), подадено от Хърватия, бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

„Varaždinsko zelje“ е зеле, добивано от старинния зелев сорт за съхранение „Varaždinski kupus“ (Brassica oleracea var. capitata f. Alba), отглеждан в административните граници на окръг Вараждин в Хърватия.

(3)

На 7 октомври 2015 г. Комисията получи уведомление за възражение от Словения. Съответното мотивирано възражение беше получено от Комисията на 4 декември 2015 г.

(4)

Комисията определи посоченото възражение за допустимо, поради което с писмо от 28 януари 2016 г. тя прикани Хърватия и Словения да проведат в срок от три месеца необходимите консултации, за да постигнат съгласие в съответствие с вътрешните си процедури.

(5)

По искане на заявителя крайният срок за консултацията беше удължен с още три месеца.

(6)

Между страните не беше постигнато съгласие. Информацията относно необходимите консултации, проведени между Хърватия и Словения, беше надлежно представена на Комисията. Поради това Комисията следва да приеме решение в съответствие с процедурата, посочена в член 52, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 1151/2012, като отчете резултатите от тези консултации.

(7)

В съответствие с член 10, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 вносителят на възражението заяви, че регистрацията на „Varaždinsko zelje“ като защитено наименование за произход е в противоречие с член 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 и че тя застрашава съществуването на идентично наименование на продукт, който законно се предлага на пазара в продължение на повече от пет години преди публикацията съгласно член 50, параграф 2, буква а).

(8)

Твърди се, че наименованието „Varaždinsko zelje“ е в противоречие с омонимното наименование на сорт зеле, регистриран от 1967 г. Сортът „Varaždinski“ е вписан в Списъка на домашни или одомашнени чужди сортове семена от земеделски растителни видове на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) през 1967 г. След това, през 1989 г., той е регистриран в същия списък като „Varaždinski kupus“/„Varaždinsko zelje“. Понастоящем този сорт е включен в списъците на всички държави, възникнали след разпадането на СФРЮ. Република Словения регистрира сорта „Varaždinski“/„Varaždinsko“ след обявяването на независимост. Хърватският сорт „Varaždinski kupus“ и словенските сортове „Varaždinsko 2“ и „Varaždinsko 3“ са вписани в общия каталог на сортовете от зеленчукови видове на Европейския съюз.

(9)

Според вносителя на възражението продукцията от тези сортове е известна като „Varaždinsko zelje“ в Словения, Сърбия, Босна и Херцеговина, БЮРМ и Черна гора. Той твърди също така, че в Република Словения зелето от сорт Varaždinsko се произвежда от повече от 75 години. По-специално, производството за пазара на прясно зеле от сорта Varaždinsko в Словения се оценява на между 2 800 и 4 000 тона годишно.

(10)

Според възразяващата страна регистрирането на „Varaždinsko zelje“ може да заблуди потребителите в Република Словения, тъй като производителите и потребителите там не свързват „Varaždinsko zelje“ с произхода или територията, посочени в точка 4 на единния документ, а преди всичко с качество и пригодност за приготвяне на кисело зеле.

(11)

Вносителят на възражението твърди, че регистрацията на предложеното наименование би застрашила съществуването на идентичното словенско наименование „Varaždinsko zelje“ за този сорт по отношение на продуктите, които са били законно на пазара на Република Словения. Регистрацията на предложеното наименование би довела до икономически щети за производителите на „Varaždinsko zelje“ в Република Словения, тъй като те биха били принудени да се откажат от производството. Това би застрашило и производството на семена за два словенски сорта зеле, които са регистрирани в общия каталог на Европейския съюз, „Varaždinsko 2“ и „Varaždinsko 3“, тъй като продуктът от тези сортове се продава в Словения като зеле Varaždinsko.

(12)

Комисията извърши оценка на аргументите, изложени в мотивираните възражения и в предоставената ѝ информация относно консултациите между заинтересованите страни, и стигна до заключението, че наименованието „Varaždinsko zelje“ следва да бъде регистрирано като ЗНП.

(13)

Изискванията за регистрацията на „Varaždinsko zelje“ като ЗНП са изпълнени. Продуктът притежава характеристики, по-специално високо общо съдържание на феноли и флавоноиди, високо съдържание на сухо вещество и изключително високо съдържание на захар, които се дължат основно на природните и човешките фактори на неговата особена географската среда. Високото съдържание на сухо вещество и изключително високото съдържание на захар във „Varaždinsko zelje“ са резултат от начина на производство, а именно вследствие на това, че продуктът се оставя на полето до късна есен, благодарение на устойчивостта му на ниски температури. Високото общо съдържание на феноли и флавоноиди във „Varaždinsko zelje“ се дължи на генетичните характеристики на продукта, както и на условията на отглеждане и на околната среда. „Varaždinsko zelje“ се произвежда само от семена от зелевия сорт за съхранение „Varaždinski kupus“, вписан в регистъра на сортовете растения на ЕС. Терминът „сорт за съхранение“ означава, че семената се произвеждат единствено в определения географски район и никъде другаде.

(14)

Що се отнася до твърдението относно заблуждаващия характер на наименованието, Комисията счита, че наименованието се отнася до района, в който се произвежда продуктът. То не може само по себе си да подведе потребителите относно произхода на продукта.

(15)

Колкото до твърдението, че предложеното за регистрация наименование е омонимно с два регистрирани зелеви сорта и че регистрацията застрашава съществуването на продукцията от тези сортове, известна като „Varaždinsko zelje“, в Словения, Сърбия, Босна и Херцеговина, БЮРМ и Черна гора, Комисията отбелязва, че при продукта, предлаган на пазара в Словения, терминът „Varaždinsko“, използван за описване на „zelie“ (зеле на словенски език), просто посочва сорта на зелето. Наименованието „Varaždinsko zelje“, както се използва в Словения, показва, че продуктът се състои от зеле от сорта Varaždinsko. Не бяха открити данни за използването на наименованието независимо от сорта на зелето. Предвид гореизложеното и предвид факта, че функцията на термина „Varaždinsko“ като указание за сорт преобладава, Комисията счита, че не е целесъобразно да се предвиди преходен период за използването на словенското наименование „Varaždinsko zelje“.

(16)

Използването при етикетиране обаче на наименованията на сортовете „Varaždinsko 2“ и „Varaždinsko 3“, регистрирани в общия каталог на сортовете от зеленчукови видове на Европейския съюз, все пак е позволено за семена и зеле, произведени извън географския район, за неограничено време. Съгласно член 42 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, независимо от регистрацията на наименованието „Varaždinsko zelje“ като ЗНП, наименованията „Varaždinsko 2“ и „Varaždinsko 3“ могат да се използват при етикетиране, стига да са изпълнени свързаните с това условия. По-специално, етикетът на зелето следва да съдържа ясно указване на страната на произход и да не включва никакво загатване на Хърватия. Наред с другото, това ще гарантира правилното информиране на потребителите в сравнение с продукта, предлаган на пазара под регистрираното ЗНП.

(17)

Предвид гореизложеното наименованието „Varaždinsko zelje“ следва да бъде вписано в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания.

(18)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по качеството на селскостопанските продукти,

19.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 269/10

(1)

Регламент (ЕС) № 1151/2012 влезе в сила на 3 януари 2013 г. Той отмени и замени Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (2).

(2)

В съответствие с член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 подаденото от Дания заявление за регистрация на наименованието „Danbo“ като защитено географско указание (ЗГУ) бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3).

(3)

Възражения срещу регистрацията бяха подадени в съответствие с член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 от Австрия, Аржентина заедно със Centro de la Industria Lechera (Аржентинска федерация на млечната промишленост), Австралия заедно с Dairy Australia (Австралийска федерация на млечната промишленост), Нова Зеландия заедно с Dairy Companies Association of New Zealand (Новозеландска асоциация на млекопреработвателните предприятия), Уругвай, Службата на търговския представител на Съединените щати (Office of the United States Trade Representative) и Консорциума за общите наименования на храните (Consortium for Common Food Names) на Съединените щати. Тези възражения бяха счетени за допустими по член 7, параграф 3 от посочения регламент, с изключение на възражението от Австрия, което не бе получено в определения срок.

(4)

Възраженията се отнасят до неспазване на условията по член 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006, заменен с член 5 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, като по-специално се твърди, че „Danbo“ не притежава специфично качество, репутация или други характеристики, които произтичат от географския произход. В тях се твърди също, че наименованието „Danbo“ не отговаря на изискванията за традиционно негеографско наименование и че не съществуват извънредни обстоятелства, които биха обосновали определянето на цялата територия на Дания като определен географски район. Във възраженията се твърди още, че наименованието „Danbo“ се е превърнало в родово наименование по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 510/2006, заменен с член 6, параграф 1 и член 41 от Регламент (ЕС) № 1151/2012. В това отношение в тях се изтъква, че спрямо „Danbo“ се прилага стандарт от Кодекс алиментариус от 1966 г., както и че „Danbo“ е включен в приложение Б към Конвенцията от Стреза от 1951 г. Родовият характер на наименованието се доказва от факта, че за „Danbo“ има и отделна тарифна линия. Освен това във възраженията се посочва значението на производството и консумацията на „Danbo“ в няколко държави от ЕС и извън ЕС, като някои от тях имат специален правен стандарт за него.

(5)

В съответствие с член 7, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 510/2006 с писма от 18 септември 2012 г. Комисията прикани заинтересованите страни да започнат подходящ вид консултации.

(6)

Като се има предвид, че в рамките на определения срок не беше постигнато съгласие, Комисията следва да приеме решение в съответствие с процедурата, посочена в член 52, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(7)

Относно предполагаемото неспазване на условията по член 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006, заменен с член 5 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, по отношение на наименованието „Danbo“, следва да се отбележи, че в съответната действаща разпоредба не се разграничава държавата като изключителен случай на географско указание. Освен това вече не се изисква преценка дали „Danbo“ е „традиционно негеографско име“, или не. Всъщност заявлението за регистрация на „Danbo“ като ЗГУ е подадено въз основа на репутацията на продукта, която произтича от неговия географски произход по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 и която е подробно описана в публикувания единен документ и в спецификацията на продукта. Възразяващите страни не представиха валидни основания за оспорване на това описание.

(8)

Възразяващите страни представиха няколко доказателства, за които се твърди, че доказват родовия характер на въпросното наименование. Съществуването на отделен стандарт от Кодекс алиментариус обаче, както и включването на „Danbo“ в приложение Б към Конвенцията от Стреза не означават, че посоченото наименование е станало родово ipso facto. Както посочва Съдът в своята постоянна съдебна практика, тарифните кодове са свързани с митнически въпроси и поради това не са относими към правата върху интелектуалната собственост. Освен това представените ограничени данни, по-специално относно производството на „Danbo“ извън Европейския съюз, не са относими, като се има предвид принципът на териториалност, залегнал в Регламент (ЕС) № 1151/2012, според който евентуалният родов характер на дадено наименование следва да се оценява по отношение на територията на ЕС. Възприемането на това понятие извън Европейския съюз и евентуалното съществуване на свързани с него регулаторни производствени стандарти в трети държави не се считат за относими към настоящото решение.

(9)

При процедурата по предявяване на възражения не бяха представени доказателства за вноса на такова сирене от трети държави в Европейския съюз. Вследствие на това няма основания да се предостави преходен период по член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на конкретни производители в трети държави.

(10)

Връзката между Дания и „Danbo“ се основава на репутацията. Дания представи голям брой специализирани публикации и справочни материали, които доказват съществуването на основаваща се на репутацията връзка между Дания и „Danbo“. Репутацията на „Danbo“ се потвърждава също и от неговото участие в национални и международни изложения и конкурси и от спечелените многобройни награди.

(11)

По отношение на територията на ЕС „Danbo“ се произвежда главно в Дания и се предлага главно на датския пазар.

(12)

Дания представи неоспорими доказателства, че консумацията и познаването на „Danbo“ са силно концентрирани в Дания и че огромното мнозинство от датските потребители признават трайната му връзка с Дания. Това сирене е твърде слабо познато извън Дания. При такова непознаване не може да се счита, че „Danbo“ е родово наименование.

(13)

С оглед на гореизложеното наименованието „Danbo“ следва да бъде вписано в „Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания“.

(14)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по качеството на селскостопанските продукти,

19.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 269/13

(1)

В Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията (2) са предвидени правила за графика, управлението и други аспекти на търговете с квоти по Директива 2003/87/ЕО. По-специално, с Регламент (ЕС) № 1031/2010 се определят количествата квоти, подлежащи на продажба чрез търг всяка година. По този начин с Регламент (ЕС) № 1031/2010 се гарантира, че продажбата на квоти чрез търг представлява добре функциониращ процес. Понастоящем тя се провежда чрез обща тръжна платформа за 25 държави членки и от ограничен брой алтернативни платформи.

(2)

Съгласно Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета (3) през 2018 г. следва да бъде създаден резерв за стабилност на пазара („резервът“), който да започне да функционира от 1 януари 2019 г. В съответствие с предварително определените правила на това решение определени количества квоти се включват в резерва или се освобождават от него за адаптиране на количествата квоти, подлежащи на тръжна продажба в продължение на период от 12 месеца, започващ на 1 септември от дадена година. Посочените правила за функционирането на резерва са необходими, за да се обхванат ситуации, при които общият брой квоти в обращение за предходната година, публикуван от Комисията на 15 май от дадената година, е извън предварително определения обхват. През първата година от функционирането на резерва първото коригиране на тръжните количества се извършва от 1 януари до 1 септември 2019 г.

(3)

В Решение (ЕС) 2015/1814 също така се предвижда, че 900 милиона квоти, първоначално планирани да бъдат въведени отново през 2019 г. и 2020 г., както е определено с Регламент (ЕС) № 176/2014 на Комисията (4), вече не следва да се продават чрез търг, а да бъдат включени в резерва. Освен това в Решение (ЕС) 2015/1814 се предвижда, че квотите, които не са разпределени от резерва за нови участници, или тези, които не са разпределени на инсталации поради затварянето им или поради частичното им спиране в съответствие с член 10а, параграфи 7, 19 и 20 от Директива 2003/87/ЕО, ще бъдат включени в резерва през 2020 г., вместо да бъдат продавани на търг.

(4)

Съгласно Решение (ЕС) 2015/1814 календарите за провеждане на търговете на общата тръжна платформа и, когато е приложимо, на алтернативните тръжни платформи, се коригират, за да се отчете количеството квоти, включени във или подлежащи на освобождаване от резерва.

(5)

С оглед на осигуряването на яснота и правна сигурност за участниците на пазара за количествата квоти, подлежащи на тръжна продажба в рамките на период от най-малко 12 месеца, промените в тръжния календар за дадена година, произтичащи от прилагането на Решение (ЕС) 2015/1814, следва да бъдат извършвани заедно с определянето и публикуването на тръжния календар за следващата година. Освен това, с цел да се гарантираправилното прилагане на корекциите на тръжните количества, като се избягват отрицателни въздействия върху търговете, участниците на пазара следва да бъдат своевременно информирани за въздействието на Решение (ЕС) 2015/1814 върху тръжните количества за следващите 12 месеца. Поради това съответните промени в тръждните календари за дадена година и тръждните календари за следващата година следва да бъдат публикувани значително по-рано от 1 септември на дадена година, когато съответните корекции на тръжните количества започнат да бъдат прилагани.

(6)

Член 1, параграфи 5 и 8 от Решение (ЕС) 2015/1814 съдържа дерогации от общите правила за функционирането на резерва във връзка с 10 % от общото количество квоти, продавани на търг, които се разпределят между определени държави членки с цел солидарност съгласно член 10, параграф 2, буква б) от Директива 2003/87/ЕО. Ето защо дяловете на държавите членки от квотите, подлежащи на продажба на търг всяка година, трябва да бъдат установени също така в съответствие с разпоредбите на член 1, параграф 5, втора алинея и на член 1, параграф 8 от Решение (ЕС) 2015/1814 относно специфичните правила за определянето на дяловете на държавите членки, допринасящи към включването на квоти в резерва до края на 2025 г. и последващото освобождаване на квоти от резерва.

(7)

В член 60, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1031/2010 се съдържа неизчерпателен списък на информацията, която няма поверителен характер, подлежаща на публикуване на специален актуален уебсайт за търгове, поддържан от съответната тръжна платформа. Списъкът на лицата, допускани да оферират в търговете, следва да се счита за неповерителна информация, отнасяща се за търговете на дадена тръжна платформа.

(8)

В Регламент (ЕС) № 1031/2010 има някои несъответствия, произтичащи от предишни изменения на регламента, които следва да бъдат коригирани. По-специално, член 10, параграф 3 следва да бъде изменен, за да се поясни, че в изчислението на количеството квоти, подлежащи на продажба чрез търг всяка година, се вземат предвид всички корекции съгласно членове 24 и 27 от Директива 2003/87/ЕО. С Регламент (ЕС) № 1143/2013 на Комисията (5) в Регламент (ЕС) № 1031/2010 беше въведено правилото, че даден субект може да бъде избиран за тръжна платформа, само ако е упълномощен като регулиран пазар, чийто оператор организира вторичен пазар на квоти или деривати на квотите. С цел да се гарантира последователност с посоченото правило, е необходимо да се изменят членове 19, 20 и 35 от Регламент (ЕС) № 1031/2010.

(9)

В съответствие с член 30, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1031/2010, на 18 февруари 2011 г. Обединеното кралство информира Комисията за решението си да не участва в съвместната дейност по член 26, параграфи 1 и 2 от посочения регламент, а вместо това да избере своя собствена тръжна платформа.

(10)

На 30 април 2012 г. Обединеното кралство уведоми Комисията за намерението си да избере ICE Futures Europe („ICE“) за тръжна платформа съгласно член 30, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1031/2010. Условията на избиране и приложимите условия по отношение на ICE като тръжна платформа за Обединеното кралство за периода от 10 ноември 2012 г. до 9 ноември 2017 г. бяха въведени в приложение III към Регламент (ЕС) № 1031/2010 с Регламент (ЕС) № 1042/2012 на Комисията (6).

(11)

На 16 ноември 2016 г. Обединеното кралство уведоми Комисията за намерението си да избере ICE Futures Europe („ICE“) за своя втора тръжна платформа съгласно член 30, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1031/2010. Съгласно уведомлението, условията и изискванията за избирането на ICE остават същите като тези, съобщени на 30 април 2012 г., а правилата на ICE за борсова търговия, приложими за търговете, са изменени с цел да се гарантира спазването на условията и задълженията за вписването му в приложение III към Регламент (ЕС) № 1031/2010, в съответствие с точка 6 от реда относно задълженията от таблицата за тръжните платформи, избрани от Обединеното кралство, формулирана в посоченото приложение. Освен това по искане на Комисията Обединеното кралство предостави допълнителна информация и разяснения, съответно допълващи уведомлението.

(12)

С цел да се гарантира, че предложеният избор на ICE като втора тръжна платформа в Обединеното кралство съгласно член 30, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1031/2010, и по-специално, че правилата на ICE за борсова търговия отговарят на изискванията на посочения регламент и са в съответствие с член 10, параграф 4, втора алинея от Директива 2003/87/ЕО, целесъобразно е да се разшири обхватът на условията и задълженията на ICE,посочени в приложение III към Регламент (ЕС) № 1031/2010 за вписването на ICE като втора алтернативна тръжна платформа на Обединеното кралство, с необходимите изменения, за да се гарантира, че тяхната цел се постига, като се вземат предвид конкретните условия на изпълнение, предвидени в приложимите правила на ICE за борсова търговия.

(13)

Поради това Регламент (ЕС) № 1031/2010 следва да бъде съответно изменен.

(14)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по изменението на климата,

1)

Член 10 се изменя, както следва:

2)

В член 11 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Тръжните платформи, избрани съгласно член 26, параграф 1 или параграф 2 от настоящия регламент, определят и публикуват — до 30 юни от предходната година или веднага след като това стане възможно след тази дата, след като предварително се консултират с Комисията и получат нейното становище — периодите за офериране, количествата квоти за отделните търгове, датите на търговете, както и тръжния продукт и датите на плащане и доставка на квотите по глава III от Директива 2003/87/ЕО, които ще се продават в отделните търгове всяка календарна година. Съответните тръжни платформи вземат предвид в максимална степен становището на Комисията.“

3)

В член 14 параграф 1 се изменя, както следва:

4)

Член 19 се изменя, както следва:

5)

В член 20, параграф 1, втората алинея се заменя със следното:

„Членовете или участниците в организирания от тази тръжна платформа вторичен пазар, които съответстват на изискванията по член 19, параграф 1, се допускат до офериране, без да подават заявка съгласно първата алинея на настоящия параграф.“

6)

В член 30, параграф 6, буква б) се заменя със следното:

7)

Член 32 се изменя, както следва:

8)

В член 35 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Търговете могат да се провеждат само на такава тръжна платформа, която е упълномощена като регулиран пазар, чийто оператор организира вторичен пазар на квоти или деривати върху квотите.“

9)

В член 60, параграф 1, първата алинея се заменя със следното:

„1.   Всички законодателни актове, указания, инструкции, формуляри, документи, обяви, включително тръжният календар и всякаква друга неповерителна информация, имаща отношение към търговете на дадена тръжна платформа, включително списъкът на лицата, допускани да оферират в търговете, всички решения, включително всички решения по член 57 за налагане на ограничение за максимален размер на офертите и за всякакви други предпазни мерки, необходими за ограничаване на действителен или въображаем риск от пране на пари, финансиране на тероризъм, престъпна дейност или пазарна злоупотреба в съответната тръжна платформа, се публикуват на специално предназначен за тази цел и актуален тръжен уебсайт, поддържан от съответната тръжна платформа.“

10)

Приложение III се изменя в съответствие с приложение I към настоящия регламент.

11)

Приложение IV се заменя с текста в приложение II към настоящия регламент.

19.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 269/22

(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвижда разрешителен режим за добавките, предвидени за употреба при храненето на животните, и се посочват основанията и процедурите за предоставянето на такова разрешение.

(2)

В съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 бяха подадени заявления за разрешаване на употребата на препаратите от Pediococcus parvulus DSM 28875, Lactobacillus casei DSM 28872 и Lactobacillus rhamnosus DSM 29226. Посочените заявления бяха придружени от данните и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(3)

Посочените заявления се отнасят до разрешаването на употребата на препаратите от Pediococcus parvulus DSM 28875, Lactobacillus casei DSM 28872 и Lactobacillus rhamnosus DSM 29226 като фуражни добавки за всички видове животни, които да бъдат класифицирани в категорията „технологични добавки“.

(4)

В съответните си становища от 6 декември 2016 г. (2) и 24 януари 2017 г. (3)  (4) Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) заключи, че при съответните предложени условия на употреба препаратите от Lactobacillus rhamnosus DSM 29226, Pediococcus parvulus DSM 28875 и Lactobacillus casei DSM 28872 не се отразяват неблагоприятно върху здравето на животните и на човека, нито върху околната среда. Органът също така заключи, че посочените препарати могат да подобрят производството на силаж, приготвен от лесен и умерено труден за силажиране фураж, чрез понижаване на загубата на сухо вещество и подобряване на запазването на белтъци. Органът не счита, че са необходими специални изисквания за мониторинг след пускането на пазара. Също така Органът провери докладите относно методите за анализ на разглежданите фуражни добавки във фуражите, представени от референтната лаборатория, определена с Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(5)

При оценката на препаратите от Pediococcus parvulus DSM 28875, Lactobacillus casei DSM 28872 и Lactobacillus rhamnosus DSM 29226 беше установено, че предвидените в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 условия за издаване на разрешение са изпълнени. Поради това употребата на посочените препарати следва да бъде разрешена съгласно предвиденото в приложението към настоящия регламент.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

19.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 269/27

(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвижда разрешителен режим за добавките, предвидени за употреба при храненето на животните, и се посочват основанията и процедурите за предоставянето на такова разрешение.

(2)

В съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 беше подадено заявление за разрешаване на употребата на препарат от Bacillus licheniformis DSM 28710. Посоченото заявление бе придружено от данните и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(3)

Това заявление се отнася до разрешаването на употребата на препарат от Bacillus licheniformis DSM 28710 като фуражна добавка за пилета за угояване и пилета, отглеждани за кокошки носачки, която да бъде класифицирана в категорията „зоотехнически добавки“.

(4)

В становището си от 18 октомври 2016 г. (2) Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) заключи, че при предложените условия на употреба препаратът от Bacillus licheniformis DSM 28710 не се отразява неблагоприятно върху здравето на животните и на човека, нито върху околната среда, както и че препаратът може да подобри съотношението фураж/наддаване при пилетата за угояване и че това заключение може да се отнесе и за пилетата, отглеждани за кокошки носачки. Органът не счита, че са необходими специални изисквания за мониторинг след пускането на пазара. Той също така провери доклада относно метода за анализ на фуражната добавка във фуражите, представен от референтната лаборатория, определена с Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(5)

При оценката на препарата от Bacillus licheniformis DSM 28710 беше установено, че предвидените в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 условия за издаване на разрешение са изпълнени. Поради това употребата на посочения препарат следва да бъде разрешена съгласно предвиденото в приложението към настоящия регламент.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

19.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 269/30

(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвижда разрешителен режим за добавките, предвидени за употреба при храненето на животните, и се посочват основанията и процедурите за предоставянето на такова разрешение.

(2)

В съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 беше подадено заявление за разрешаване на употребата на препарат от Saccharomyces cerevisiae CNCM I-1079. Посоченото заявление бе придружено от данните и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(3)

Това заявление се отнася до разрешаването на употребата на препарат от Saccharomyces cerevisiae CNCM I-1079 като фуражна добавка за пилета за угояване и за видове домашни птици с по-малко стопанско значение за угояване, която да бъде класифицирана в категорията „зоотехнически добавки“.

(4)

В становището си от 6 декември 2016 г. (2) Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) заключи, че при предложените условия на употреба препаратът от Saccharomyces cerevisiae CNCM I-1079 не се отразява неблагоприятно върху здравето на животните и на човека, нито върху околната среда, както и че при употреба във фуражи за домашни птици е ефикасен за намаляване на замърсяването на кланични трупове със Salmonella spp. Органът не счита, че са необходими специални изисквания за мониторинг след пускането на пазара. Той също така провери доклада относно метода за анализ на фуражната добавка във фуражите, представен от референтната лаборатория, определена с Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(5)

При оценката на препарата от Saccharomyces cerevisiae CNCM I-1079 беше установено, че предвидените в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 условия за издаване на разрешение са изпълнени. Поради това употребата на посочения препарат следва да бъде разрешена съгласно предвиденото в приложението към настоящия регламент.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

19.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 269/33

(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвижда разрешителен режим за добавките, предвидени за употреба при храненето на животните, и се посочват основанията и процедурите за предоставянето на такова разрешение.

(2)

В съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 беше подадено заявление за разрешаване на употребата на препарат от ендо-1,4-b-ксиланаза (EC 3.2.1.8), получена от Trichoderma citrinoviride Bisset (IMI SD135). Посоченото заявление бе придружено от данните и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(3)

Това заявление се отнася до разрешаването на употребата на препарат от ендо-1,4-b-ксиланаза (ЕC 3.2.1.8), получена от Trichoderma citrinoviride Bisset (IMI SD135), като фуражна добавка за пилета, отглеждани за кокошки носачки, и видове домашни птици с по-малко стопанско значение, отглеждани за носачки, която да бъде класифицирана в категорията „зоотехнически добавки“.

(4)

Употребата на посочения препарат като фуражна добавка за пилета за угояване, пуйки за угояване, кокошки носачки, видове домашни птици с по-малко стопанско значение за угояване и за носачки, отбити прасенца и прасета за угояване вече беше разрешена за десет години с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1043 на Комисията (2).

(5)

В становището си от 25 януари 2017 г. (3) Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) заключи, че при предложените условия на употреба препаратът от ендо-1,4-b-ксиланаза (EC 3.2.1.8), получена от Trichoderma citrinoviride Bisset (IMI SD135), не се отразява неблагоприятно върху здравето на животните и на човека, нито върху околната среда. Органът стигна до заключението, че добавката се счита за ефикасна при пилета, отглеждани за кокошки носачки, и видове домашни птици с по-малко стопанско значение, отглеждани за носачки. Органът не счита, че са необходими специални изисквания за мониторинг след пускането на пазара. Той също така провери доклада относно метода за анализ на фуражната добавка във фуражите, представен от референтната лаборатория, определена с Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(6)

При оценката на препарата от ендо-1,4-b-ксиланаза (EC 3.2.1.8), полученa от Trichoderma citrinoviride Bisset (IMI SD135), беше установено, че предвидените в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 условия за издаване на разрешение са изпълнени. Съответно употребата на посочения препарат следва да бъде разрешена съгласно посоченото в приложението към настоящия регламент.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

19.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 269/36

(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвижда разрешителен режим за добавките, предвидени за употреба при храненето на животните, и се посочват основанията и процедурите за предоставянето на такова разрешение.

(2)

В съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 беше подадено заявление за разрешаване на употребата на препарат от два щама на Lactobacillus plantarum (KKP/593/p и KKP/788/p) и Lactobacillus buchneri (KKP/907/p). Посоченото заявление бе придружено от данните и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(3)

Това заявление се отнася до разрешаването на употребата на препарата от Lactobacillus plantarum (KKP/593/p и KKP/788/p) и Lactobacillus buchneri (KKP/907/p) като фуражна добавка за едър рогат добитък и овце, която да бъде класифицирана в категорията „технологични добавки“.

(4)

В становището си от 4 декември 2013 г. (2) Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) заключи, че при предложените условия на употреба препаратът от Lactobacillus plantarum (KKP/593/p и KKP/788/p) и Lactobacillus buchneri (KKP/907/p) не се отразява неблагоприятно върху здравето на животните и на човека, нито върху околната среда. Органът също така заключи, че разглежданият препарат може да подобри производството на силаж от лесни, умерено трудни и трудни за силажиране материали. Органът не счита, че са необходими специални изисквания за мониторинг след пускането на пазара. Той също така провери доклада относно метода за анализ на фуражната добавка във фуражите, представен от референтната лаборатория, определена с Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(5)

При оценката на препарата от Lactobacillus plantarum (KKP/593/p и KKP/788/p) и Lactobacillus buchneri (KKP/907/p) беше установено, че предвидените в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 условия за издаване на разрешение са изпълнени. Поради това употребата на посочения препарат следва да бъде разрешена съгласно предвиденото в приложението към настоящия регламент.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

19.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 269/39

(1)

Съгласно член 4, параграф 2, първа алинея от Акта за присъединяване от 2005 г. разпоредбите от достиженията на правото от Шенген, различни от изброените в приложение II към посочения акт, към които България и Румъния се присъединяват с присъединяването си, се прилагат в България и Румъния съгласно решение на Съвета, което поражда такова действие, след проверка дали необходимите условия за прилагането на всички части от достиженията на правото от Шенген са спазени.

(2)

На 9 юни 2011 г. Съветът заключи, в съответствие с приложимите процедури за оценка по Шенген, че България и Румъния са изпълнили условията във всички области от достиженията на правото от Шенген, свързани с въздушните граници, сухопътните граници, полицейското сътрудничество, защитата на данните, Шенгенската информационна система, морските граници и визите.

(3)

В съответствие с Решение № 565/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (2) беше въведен опростен режим за контрола на лица по външните граници. Този режим се основава на едностранното признаване от България, Хърватия, Кипър и Румъния на определени документи, най-вече шенгенски визи, за равностойни на националните им визи за транзитно преминаване или планиран престой на тяхна територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни.

(4)

Целесъобразно е от датата на влизане в сила на настоящото решение да се предостави на България и на Румъния достъп за справки в режим само за четене до Визовата информационна система (ВИС) без правото да въвеждат, изменят или заличават данни във ВИС. Този достъп трябва да улесни националните им процедури за кандидатстване за визи, за да се предотвратят измамите и злоупотребите с шенгенски визи посредством проверка на тяхната валидност и автентичност спрямо съхраняваните във ВИС данни, с цел да се улеснят — по отношение на граждани на трети държави, притежаващи шенгенски визи — проверките по гранично-пропускателните пунктове на външните граници и на територията на държавите членки, да се улесни определянето на държавата членка, отговорна за молбите за международна закрила, да се улесни разглеждането на подобни молби и да се повиши равнището на вътрешната сигурност на държавите членки чрез улесняване на борбата с тежката престъпност и тероризма. Достъпът за справки и използване на данните във ВИС следва също да подпомогне идентифицирането на лица, които може да не отговарят или може вече да не отговарят на условията за влизане или пребиваване на територията на съответните държави членки.

(5)

Поради това е желателно да се приеме решение за привеждането в действие на съответните разпоредби за ВИС, посочени в приложението, както и на всяко последващо развитие на тези разпоредби. Привеждането в действие на тези разпоредби следва да се ограничи до степента, в която са свързани с достъпа за справки в режим само за четене до данни във ВИС. Ето защо България и Румъния следва да получат достъп до данните във ВИС за справки и в съответствие с процедурите и условията, посочени в приведените в действие разпоредби. Приложението следва да съдържа съответните достижения на правото от Шенген, свързани с достъпа за справки до данни във ВИС. Въпреки това Регламент (ЕС) № 1077/2011 на Европейския парламент и на Съвета (3), Решение 2004/512/ЕО на Съвета (4) и Решение 2006/648/ЕО на Комисията (5) вече се прилагат по отношение на България и Румъния. Поради това те не са включени в приложението.

(6)

Желателно е също да се определи дата, от която посочените разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с ВИС, следва да започнат да се прилагат, както е определено в съответствие с Регламент (ЕО) № 767/2008 на Европейския парламент и на Съвета (6), по отношение на България и Румъния. Този момент следва да настъпи възможно най-скоро, след като България и Румъния са информирали надлежно Комисията, че успешно е приключено всяко имащо отношение цялостно тестване, извършвано от eu-LISA.

(7)

Премахването на проверките по вътрешните граници на съответните държави членки и пълното им участие в достиженията на правото от Шенген, свързани с общата визова политика, следва да бъдат предмет на отделно решение на Съвета, прието с единодушие в съответствие с член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г. До приемането на такова решение, с което да се приведат в действие по отношение на България и Румъния приложимите разпоредби в областта на визите за краткосрочно пребиваване, различни от изброените в приложението към настоящото решение и които включват по-специално Визовия кодекс (7) и приетите разпоредби за неговото прилагане, България и Румъния нямат право да издават шенгенски визи и продължават да издават визи за краткосрочно пребиваване съгласно националното си право. До посочена в едно такова решение дата следва да се запазят ограниченията при използването на ВИС, произтичащи от настоящото решение, по-специално тези, свързани с правото да се въвеждат във ВИС съответни данни.

(8)

Въпреки това е желателно по време на този преходен период на компетентните визови органи в България и Румъния да се предостави достъп за справки в режим само за четене до данни във ВИС за целите на разглеждането на заявления за визи за краткосрочно пребиваване, издавани от тях съгласно националното им право, и решенията във връзка с тези заявления. Това включва решението дали да се анулира, отмени, удължи или съкрати срокът на валидност на визите, издадени в съответствие със свързаните национални разпоредби.

(9)

Като се има предвид, че проверката на България и Румъния в съответствие с приложимите процедури за оценка по Шенген вече е завършена съгласно член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г., проверката по член 1, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1053/2013 на Съвета (8) няма да се провежда по отношение на тези държави членки. След приемането на настоящото решение изброените в приложението разпоредби следва да породят действие само след като България и/или Румъния успешно преминат цялостни тестове, проведени от eu-LISA и надлежно съобщят резултатите от тях на Комисията. Освен това е желателно България и Румъния да канят експерти от държавите членки и от Комисията, които да правят прегледи на прилагането на тези разпоредби.

(10)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоцииране на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (9), които попадат в областта, посочена в член 1, букви Б и Ж от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (10).

(11)

По отношение на Швейцария настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (11), които попадат в областта, посочена в член 1, букви Б и Ж от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (12).

(12)

По отношение на Лихтенщайн настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (13), които попадат в областта, посочена в член 1, букви Б и Ж от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (14),

а)

разглеждането на заявления за визи за краткосрочно пребиваване, които се издават от България и Румъния съгласно националното им право;

б)

вземането на решения във връзка с тези заявления, включително решението дали да се анулира, отмени, удължи или съкрати срокът на валидност на визите, издадени в съответствие с относимите им национални разпоредби.

19.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 269/44

(1)

На 27 май 2016 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2016/849.

(2)

На 3 октомври 2017 г. комитетът към Съвета за сигурност на ООН („СС на ООН“), създаден съгласно Резолюция 1718 (2006) на СС на ООН, определи четири плавателни съдове съгласно параграф 6 от Резолюция 2375 (2017) на СС на ООН.

(3)

Поради това приложение IV към Решение (ОВППС) 2016/849 следва да бъде съответно изменено,

19.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 269/46

(1)

С Директива 91/68/ЕИО се установяват ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията с овце и кози в рамките на Съюза. С нея се установяват изискванията, на които трябва да отговарят държавите членки или регионите в тях, за да бъдат признати за официално свободни от бруцелоза (Brucella melitensis).

(2)

В Решение 93/52/ЕИО на Комисията (4) се предвижда, че регионите в държавите членки, посочени в приложение II към него, се признават за официално свободни от бруцелоза (B. melitensis) в съответствие с условията, определени в Директива 91/68/ЕИО.

(3)

Испания представи на Комисията документация, която доказва, че автономните области La Rioja и Comunidad Valenciana и провинциите Albacete, Cuenca и Guadalajara от автономна област Castilla-La Mancha отговарят на условията, определени в Директива 91/68/ЕИО, за да бъдат признати за официално свободни от бруцелоза по отношение на стадата овце и кози.

(4)

След оценка на представената от Испания документация автономните области La Rioja и Comunidad Valenciana и провинциите Albacete, Cuenca и Guadalajara от автономна област Castilla-La Mancha следва да бъдат признати за официално свободни от бруцелоза (B. melitensis) по отношение на стадата овце и кози.

(5)

Поради това вписването за Испания в приложение II към Решение 93/52/ЕИО следва да бъде съответно изменено.

(6)

Директива 64/432/ЕИО се прилага по отношение на търговията с говеда и свине в рамките на Съюза. С нея се установяват условията, на които трябва да отговаря дадена държава членка или регион в нея, за да бъдат обявени за официално свободни от бруцелоза или ензоотична левкоза по говедата по отношение на стадата говеда.

(7)

В Решение 2003/467/ЕО на Комисията (5) се предвижда, че държавите членки и регионите в тях, изброени съответно в глави 1 и 2 от приложение II към него, са обявени за официално свободни от бруцелоза по отношение на стадата говеда. В Решение 2003/467/ЕО се предвижда също така, че държавите членки и регионите в тях, изброени съответно в глави 1 и 2 от приложение III към него, са обявени за официално свободни от ензоотична левкоза по говедата по отношение на стадата говеда.

(8)

Кипър е представил на Комисията документация, която доказва, че цялата му територия отговаря на условията, определени в Директива 64/432/ЕИО, да бъде признат за официално свободен от бруцелоза по отношение на стадата говеда.

(9)

След оценка на представената от Кипър документация посочената държава членка следва да бъде призната за официално свободна от бруцелоза по отношение на стадата говеда и съответно да бъде включена в глава 1 от приложение II към Решение 2003/467/ЕО.

(10)

Испания представи на Комисията документация, която доказва, че автономните области Cataluña, Castilla-La Mancha и Galicia, както и провинция Zamora от автономна област Castilla y León отговарят на условията, определени в Директива 64/432/ЕИО, за да бъдат обявени за официално свободни от бруцелоза по отношение на стадата говеда.

(11)

След оценката на представената от Испания документация автономните области Cataluña, Castilla-La Mancha и Galicia, както и провинция Zamora от автономна област Castilla y León следва да бъдат обявени за официално свободни от бруцелоза региони по отношение на стадата говеда, и съответно включени в глава 2 от приложение II към Решение 2003/467/ЕО.

(12)

Някои региони на Италия понастоящем са изброени в глава 2 от приложение III към Решение 2003/467/ЕО като официално свободни от ензоотична левкоза по говедата. Италия е представила на Комисията документация, която доказва, че цялата ѝ територия отговаря на условията, определени в Директива 64/432/ЕИО, за да бъде обявена за официално свободна от ензоотична левкоза по говедата по отношение на стадата говеда.

(13)

След оценка на представената от Италия документация тази държава членка следва да бъде обявена за официално свободна от ензоотична левкоза по говедата по отношение на стадата говеда и съответно да бъде включена в глава 1 от приложение III към Решение 2003/467/ЕО, а позоваванията на някои региони на тази държава членка в глава 2 от посоченото приложение следва да бъдат заличени.

(14)

Поради това приложения II и III към Решение 2003/467/ЕО следва да бъдат съответно изменени.

(15)

Решение 2005/779/ЕО на Комисията (6) беше прието след появата на огнища на везикулозна болест по свинете в Италия. В него се установяват ветеринарномедицински правила по отношение на везикулозната болест по свинете за регионите от тази държава членка, които са признати за свободни от везикулозна болест по свинете и са изброени в приложение I към същото решение, както и за регионите на тази държава членка, които не са признати за свободни от посочената болест и са изброени в приложение II към същото решение.

(16)

От няколко години в Италия се изпълнява програма за ликвидиране и мониторинг на везикулозната болест по свинете, с оглед постигане на статут на свободни от везикулозната болест по свинете за всички региони на тази държава членка. Италия е представила нова информация на Комисията по отношение на статута „свободен от везикулозна болест по свинете“ за региона Campania, с която доказва, че болестта в посочения регион е ликвидирана.

(17)

След оценка на представената от Италия информация регион Кампания следва да бъде признат за свободен от везикулозната болест по свинете и посоченият регион следва да бъде заличен от списъка в приложение II към Решение 2005/779/ЕО и вместо това да бъде включен в приложение I към посоченото решение.

(18)

Поради това приложения I и II към Решение 2005/779/ЕО следва да бъдат съответно изменени.

(19)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

19.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 269/53

(1)

С електронно писмо от 2 април 2014 г. Gámaþjónustan hf. („жалбоподателят“) подаде жалба до Органа във връзка с предполагаема неправомерна държавна помощ, предоставена от град Рейкявик („градът“) чрез отдаването под наем на сгради и земя в района на Gufunes в Рейкявик, Исландия, на Íslenska Gámafélagið („ÍG“), на цена, за която се твърди, че е под пазарното равнище (2).

(2)

След като извърши предварителна проверка, на 30 юни 2015 г. Органът прие Решение № 261/15/COL за откриване на официална процедура по разследване за предполагаемата помощ. С писмо от 1 октомври 2015 г. (3) исландските органи отговориха на решението на Органа.

(3)

На 24 септември 2015 г. Решението на Органа за откриване на официалната процедура по разследване беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз и в Притурката за ЕИП, като на заинтересованите страни беше предоставен едномесечен срок да представят мнения по отношение на предварителното становище на Органа (4).

(4)

След като получи едноседмично удължаване на срока, ÍG представи мнение с писмо от 29 октомври 2015 г. (5) Органът не получи други мнения. След изтичането на едномесечния срок за представяне на мнения Органът получи пазарна информация от жалбоподателя с електронно писмо от 25 ноември 2015 г. (6) С писмо от 26 ноември 2015 г. (7) Органът препрати мненията и пазарната информация на исландските органи, на които беше предоставена възможност за отговор. Исландските органи отговориха с писмо от 5 януари 2016 г. (8) Въпросът беше обсъден и между представители на исландските органи и Органа на среща в Рейкявик на 12 февруари 2016 г.

(5)

И накрая, с електронни писма от 21 май 2016 г. (9), 27 май 2016 г. (10) и 15 декември 2016 г. (11) Органът получи допълнителна информация от жалбоподателя относно развитията в района на Gufunes.

(6)

Районът на Gufunes се намира в община Grafarvogur в Рейкявик, Исландия. До 2001 г. в района е функционирал заводът за производство на торове Áburðarverksmiðjan. През 2002 г. фондът за планиране на Рейкявик (Skipulagssjóður Reykjavíkur, „SR“) е закупил завода и района около него от акционерите на Áburðarverksmiðjan („договорът за покупко-продажба“ ). Според исландските органи планът по това време е бил от района да бъдат премахнати всички сгради и съоръжения. През 2007 г. SR е бил разформирован и е основан нов фонд, Eignasjóður, който да поеме активите и задачите на SR.

(7)

Според плана за райониране на община Рейкявик за периода 2001—2024 г. районът на Gufunes е предвиден за жилищни цели, а не за промишлени дейности (12). Освен това в района е предвидено изграждането на магистралата Sundabraut, която да свързва Laugarnes и Gufunes. Също така според плана на община Рейкявик за периода 2010—2030 г. промишлената дейност в района на Gufunes се ограничава и в бъдеще се предвижда смесена градска зона от жилищни единици и чисто търговски дейности (13). В никой от плановете не се предвижда промишлени дейности да продължат да бъдат разполагани в района в бъдеще.

(8)

През февруари 2002 г., когато SR е закупил земята и недвижимите имоти в района на Gufunes, този район е бил обитаван от няколко наематели (главно изпълнители и предприемачи). По това време предприятието ÍG е имало договор за наем с Áburðarverksmiðjan, който е бил сключен на 29 октомври 1999 г. („договорът от 1999 г.“). В договора от 1999 г. е бил определен месечен наем в размер на 159 240 ISK въз основа на цена на квадратен метър (14). ÍG е използвало земята за своята дейност по управление на отпадъци. Съгласно договора за покупко-продажба SR е поел от Áburðarverksmiðjan всички права и задължения по отношение на съществуващите договори за наем, включително договора от 1999 г. с ÍG.

(9)

Според града районът на Gufunes е ставал все по-оживен и труден за управление. Освен това сградите и съоръженията са били в лошо състояние, някои наематели не са плащали наем и е имало натрупване на скрап, като например бракувани автомобили. Поради това за града е било ясно, че за да изпълнява функцията си на собственик, ще трябва да наеме персонал за денонощен надзор на района.

(10)

С оглед на това положение не е било счетено за реалистично районът да бъде предлаган за отдаване под наем. Ето защо е било взето решение текущите договори за наем да не бъдат подновявани и вместо това да се сключи договор само с една страна. В резултат на това SR е решил да договори условията за отдаване под наем, почистване и надзор на района с ÍG, което освен че е плащало навреме дължимия наем, към въпросния момент е било и най-големият наемател (15). Следва преглед на договорите, сключени между SR и ÍG:

(11)

Според града, въпреки че площта на земята, отдадената под наем на ÍG, е била 130 000 m2, само 110 000 m2 е била използваема за неговите цели. Общата регистрирана площ на сградите е била 24 722 m2. Според исландския имотeн регистър стойността на земята, притежавана по-рано от Áburðarverksmiðjan, е била 211 000 000 ISK. Стойността на земята, отдадена под наем на ÍG, не е била оценена, но стойността на цялата земя, притежавана по-рано от Áburðarverksmiðjan, е оценена от града на около 137 000 000 ISK. Общата регистрирана стойност на сградите, отдадени под наем на ÍG, е била 850 323 512 ISK (22).

(12)

Съгласно член 4, параграф 2 от исландския Закон за общинските приходи № 4/1995 собственикът на имота заплаща данъка върху недвижимите имоти, с изключение на случаите, свързани с отдадени под наем земеделски стопанства, парцели или друг вид договорно земеползване, когато данъкът се заплаща от наемателя или ползвателя. Въпросните земя, сгради и съоръжения се намират в определен пристанищен район, който е собственост на Faxaflóahafnir sf. и е отдаден под наем на града. Поради това градът заплаща данъка върху недвижимите имоти за земята и сградите, отдадени под наем на ÍG.

(13)

Въпреки че нито един от договорите не съдържа информация за стойността на услугите, предоставяни от ÍG, градът е представил таблица с предварителна оценка за разходите на ÍG, определени в общия договор за наем от 2005 г. и последвалите изменения (по-нататък наричани заедно „договорите за наем“), от момента на сключване на общия договор за наем от 2005 г. до края на периода за отдаване под наем през 2018 г. (23) Оценката е била извършена от експерти на града в областта на анализите. Освен това предоставената информация съдържа разходите както за завършени, така и за незавършени проекти за разрушаване. Според предоставената информация средните месечни разходи на ÍG възлизат на 10 815 624 ISK, включително разходите за наем. Следователно месечният наем съставлява приблизително 25 % от общите месечни разходи на ÍG.

(14)

При сключването на договора за наем от 22 февруари 2005 г. SR не е наложил никакви задължения на ÍG. Задълженията на ÍG са били въведени с общия договор за наем от 2005 г. (от 14 октомври 2005 г.) и са били определени с оглед на предложеното разрушаване и очакваните разходи за почистване, отстраняване на отпадъците и надзор на района. Задълженията за почистване и отстраняване на отпадъците са били счетени за значителни предвид състоянието на района. По-долу е представена оценка на разходите на ÍG във връзка с техните задължения, определени в общия договор за наем от 2005 г. (24):

(15)

В началото на 2014 г. Градският съвет на Рейкявик е одобрил създаването на координационен комитет, който да представи концепция за района на Gufunes (25). Комитетът е предложил открит конкурс за идеи във връзка с бъдещото планиране на района на Gufunes. На заседание на Градския съвет на Рейкявик през юни 2015 г. е одобрено публикуването на обявление за оповестяване на конкурс, в което заинтересованите страни са били приканени да представят идеи за бъдещата организация на района на Gufunes (26). Градът е получил четири идеи във връзка с обявлението. Едно от представените предложения е било получено от RVK Studios, предприятие за филмово производство, което е изразило интерес за закупуване на част от сградите в района на Gufunes с цел установяване на филмово производство в района. Сградите, към които RVK Studios е изразило интерес за закупуване, са някои от старите сгради на Áburðarverksmiðjan, които са били отдадени под наем на ÍG чрез договорите за наем.

(16)

Впоследствие градът и RVK Studios са използвали две независими агенции за недвижими имоти за оценката на въпросната част от района на Gufunes (27). На заседание на Градския съвет на 18 ноември 2015 г. Съветът е взел решение да възложи на Службата за управление на недвижими имоти и икономическо развитие започването на преговори с RVK Studios въз основа на оценките (28). Освен това Съветът е възложил на Службата започването на преговори с ÍG за изнасяне на дейността и евентуално преместване съгласно условията на общия договор за наем от 2005 г.

(17)

На 19 май 2016 г. Градският съвет на Рейкявик е одобрил сключването на договор с RVK Studios за покупко-продажбата на някои сгради в района на Gufunes (29). Впоследствие градът е обявил, че ÍG ще премести дейностите си в новата промишлена зона на града в Esjumelar (30). На 20 май 2016 г. кметът на Reykjavík и главният изпълнителен директор на ÍG са подписали договори за прекратяването на договорите за наем и преместването на ÍG и е започнала работата по новите помещения на ÍG в Esjumelar. На 27 май 2016 г. градът е подписал договор с RVK Studios за продажбата на някои от старите сгради на Áburðarverksmiðjan (31). Площта на сградите, продадени на RVK Studios, е възлизала на 8 400 m2, а покупната цена е била 301 650 000 ISK. Освен това градът е предоставил на RVK Studios възможността за закупуване на терен източно от сградите с обща площ от 19 200 m2. RVK Studios е щяло да заплаща 1 000 ISK за m2 на година за тази възможност.

(18)

Според жалбоподателя градът е предоставил неправомерна държавна помощ на ÍG чрез отдаването под наем на сгради и земя в района на Gufunes на цени, които са под пазарното равнище. В жалбата си до Органа жалбоподателят посочва, че въпреки че е трудно да се определи точната стойност на помощта, цената очевидно е значително под разумното пазарно равнище. Тъй като ÍG не заплаща нормална пазарна цена, дружеството се ползва от конкурентно предимство. Освен това според жалбоподателя земята в Gufunes представлява интерес за редица дружества, които се нуждаят от обширни площи за своите дейности, например транспортни центрове и предприятия за складова дейност.

(19)

Жалбоподателят отбеляза, че в общия договор за наем от 2005 г. размерът на наема е бил определен на 2 милиона исландски крони, с ежегодни увеличения в съответствие с индекса на потребителските цени (данък сгради, който не е бил заплащан от ÍG, а от собственика на сградите, т.е. градът, възлиза на 41 % от годишната стойност на наема). Освен това ÍG е имало някои задължения за поддръжка, които се считат за част от наема, въпреки че приблизителните разходи за тези задължения не са посочени в договорите. Също така в договорите за наем не се забранява ÍG да преотдава земята под наем на трети страни. Жалбоподателят подчерта, че в договорите за наем не се съдържа оценка за евентуалния приход от преотдаването под наем на части от имота и дали това е засегнало размера на наема.

(20)

Освен това жалбоподателят отбелязва, че не е ясно каква е цената на квадратен метър и как е била определен размерът на наема. Според жалбоподателя пазарната цена за отдаването под наем на имота следва да бъде между 12 и 41 милиона исландски крони на месец въз основа на различни признати методологии за определяне на цената. Според жалбоподателя отдаването под наем на имота на ÍG на цена, която е доста под пазарната стойност, противоречи на правилата на ЕИП за държавна помощ.

(21)

В Решение № 261/15/COL Органът представи предварителна оценка за това дали договорите, сключени между града и ÍG във връзка с отдаването под наем на района на Gufunes, представляват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП и, ако това е така, дали държавната помощ може да се счита за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП.

(22)

След като оцени информацията, представена от исландските органи, Органът стигна до предварителното заключение, че не може да се изключи възможността договорите между града и ÍG да представляват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. В Решение № 261/15/COL бяха посочени следните аспекти:

(23)

Според Органа са били необходими допълнителни сведения, за да може той да определи дали условията на договорите за наем биха могли да бъдат счетени за съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП.

(24)

Във връзка с това Органът е имал съмнения дали договорите за наем между града и ÍG са представлявали държавна помощ, и ако това е така, дали те биха могли да бъдат счетени за съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП съгласно член 61, параграф 3, буква в) от него.

(25)

Според града договорите с ÍG не са свързани с държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, тъй като ÍG не е получило предимство.

(26)

Според града договорите от 22 февруари 2005 г. и 14 октомври 2005 г. са били сключени при нормални пазарни условия, тъй като размерът на наема е формиран въз основа на наема, установен при открита процедура на оповестяване в края на 2003 г., и е съответствал на анализите/оценките, извършени от експертите на града.

(27)

Градът не приема, че представените от жалбоподателя методологии са подходящи за определяне на пазарната цена на наема. Вместо това градът прави сравнение с наема за друг имот, а именно стария държавен циментов завод на адрес Sævarhöfði 31, който се намира в промишлена зона, подобна на Gufunes.

(28)

През 2014 г. Градът е закупил имота на Sævarhöfði 31. През 2013 г. Главната служба за обществени поръчки (Ríkiskaup) е обявила имота за отдаване под наем от името на исландската държава. Когато градът е закупил имота, той се е ангажирал да приеме възможно най-високата оферта съгласно обявлението. Главната служба за обществени поръчки е получила четири оферти, като най-високата е била за 420 000 ISK на месец, без да се определят каквито и да е специални услуги и задължения за наемополучателя. Оценката на имота на Sævarhöfði 31 е възлизала на 293 028 000 ISK. Следователно най-високата оферта за наем като процент от оценката на имота се е равнявала на 0,147 %. За сравнение наемът съгласно общия договор за наем от 2005 г. с ÍG е възлизал на 0,320 % от оценката на имота в района на Gufunes. Градът подчертава, че размерът на наема за имота на Sævarhöfði 31 е бил установен след открита процедура на оповестяване и отразява справедливо пазарната стойност на промишлените зони в града при нормални пазарни условия. Това сравнение показва, че размерът на наема, заплащан от ÍG, в никакъв случай не може да се счита за по-нисък от пазарната стойност на промишлените зони в града, особено като се има предвид, че по отношение на размера на наема за имота на Sævarhöfði 31 не са взети под внимание факторите, които са засягали размера на наема за района на Gufunes.

(29)

Според града фактът, че по-късно други страни са проявили интерес към района, няма съществено значение за оценката на търсенето по отношение на района към момента на сключването на общия договор за наем от 2005 г., а именно през октомври 2005 г. По това време не е било счетено за реалистично районът да бъде отдаван под наем. ÍG е поело всички разходи за почистване на района и привеждане на сградите в добро състояние. Освен това други страни не са проявили интерес при оповестяването на отдаването на района под наем през 2003 г. Поради това трябва да се приеме, че късно проявеният интерес е свързан със състоянието на района, след като ÍG е поело управлението му.

(30)

Според града най-високата цена не е единственият фактор, който Органът следва да вземе под внимание при прилагането на критерия за оператор в условията на пазарна икономика. Вместо това подходящият въпрос е дали оператор в условията на пазарна икономика би участвал във въпросната сделка при същите условия (32). Освен това трябва да се направи сравнение между поведението на публични и частни инвеститори от гледна точка на поведението, което би имал частният инвеститор към момента на осъществяването на въпросната сделка, като се вземат предвид наличната информация и прогнозните развития по това време.

(31)

По време на включването на договорите между града и ÍG пазарните условия не са били нормални, тъй като не е съществувал активен пазар за промишлени имоти от този вид и в това състояние. Поради това според града нормалните пазарни условия трябва да бъдат оценени от гледна точка на обективното и подлежащо на проверка положение, което е съществувало по това време. По отношение на горепосоченото градът счита, че такава информация се намира в документите, които Рейкявик е представил по настоящия случай. Освен това, в случай че могат да се докажат нормални пазарни условия за промишлени зони от този вид, примерът с размера на наема, получен през 2014 г. за бившия държавен циментов завод на Sævarhöfði 31, доказва пазарната стойност на такива промишлени зони като Gufunes.

(32)

Според града задължението, наложено на ÍG с договорите за наем, не може да се сравнява със задълженията, които са предмет на спор по делото Haslemoen Leir  (33). Задължението за намаляване на цената, което е предмет на спор по това дело, е било свързано с евентуална загуба за Haslemoen поради това, че предприятието не е можело да отдаде под наем конкретна сграда. Задълженията, наложени на ÍG обаче са засягали дейности за поддръжка и подобрения по сградите, разрушаване, подмяна на инсталациите за електричество, водоснабдяване и отопление, както и други строителни работи в района. Разходите за тези задължения са били оценени от експертите аналитици на града въз основа на резултатите от неотдавнашни тръжни процедури за подобни проекти. Въпреки липсата на документация в подкрепа на точното икономическо въздействие на услугите, възложени на ÍG, и неясното положение по отношение на районирането, Органът трябва да приеме, че тези задължения са оказали въздействие, състоящо се в намаляване на размера на наема. Според града отричането на въздействието на задълженията би било необосновано, особено след като действителните разходи, направени от ÍG във връзка със задълженията, съответстват на предварителната оценка.

(33)

Градът счита, че е действал като оператор в условията на пазарна икономика и е взел под внимание съображенията във връзка с районирането при сключването на договорите за наем с ÍG. Градът е включил твърде утежняващи клаузи с кратък срок за прекратяване, за да е възможно районът да бъде почистен за кратко време, при условие че и когато държавата одобри започването на изграждането на магистралата Sundabraut. SR е бил много добре запознат със сградите и земята и е имал възможност да направи обективна оценка на това дали състоянието на района е било достатъчно добро, за да бъде отдаван под наем на пазара. Частен инвеститор винаги би обърнал внимание на териториалното планиране, когато взема решения за използването на земя и сгради.

(34)

С оглед на горепосочените съображения градът твърди, че договорите за наем с ÍG отговорят на критерия за оператор в условията на пазарна икономика.

(35)

Според ÍG голямата площ на земята носи на предприятието твърде ограничена полза като наемател и единствено прави задълженията за поддръжка и надзор по-утежняващи и скъпи. Освен това, въпреки че сградите имат много голяма площ в квадратни метри, те са в много лошо състояние. ÍG подчертава, че сградите действително са били купени, за да бъдат разрушени. Било е планирано пълно разрушаване и е предвидено на това място да има жилищен квартал и магистрала. Поради това всяко изчисляване въз основа на квадратни метри или площта на земята е неподходящо за целите на определянето на пазарната стойност на наема за района.

(36)

През 2003 г. SR е използвал земята и сградите в Gufunes за предоставяне на складови площи на различни лица и дружества, на които SR е разпоредил да освободят други райони в града. Скоро тази договореност е станала проблематична за SR от логистична гледна точка, поради което SR е предложил на ÍG да наеме целия район с цел той да бъде почистен. В началото ÍG е проявило нежелание да поеме задачата, тъй като в района са били налице няколко проблема, като например недобросъвестни наематели и събиране на бракувани автомобили и промишлени отпадъци.

(37)

През последните 10 години ÍG е изразходвало средно 16,5 милиона исландски крони на месец за поддръжка и за други разходи, които обикновено би следвало да се поемат от наемодателя. Тези разходи трябва да се вземат под внимание при оценката на пазарната стойност на наема.

(38)

Според ÍG състоянието на сградите в района на Gufunes е било плачевно въпреки средствата, изразходвани за обновяване. Почти във всяка сграда е имало течове и повечето от покривите на сградите са били повредени и негодни. Освен това почти всички прозорци освен тези в административната сграда са били повредени и негодни, много от подовете в сградите са били в опасно състояние и на някои места е имало дупки и стълбища, които не са отговаряли на регулаторните изисквания. Също така в много от сградите е нямало водоснабдяване и тоалетни, а електричеството не е отговаряло на регулаторните изисквания.

(39)

Освен това ÍG през по-голямата част от периода на наемането е било изправено пред факта, че градът би могъл да изиска обратно земята с кратко предизвестие. Условието за прекратяване в краткия срок от 18 месеца и задължението за връщане на земята при поискване с 12-месечно предизвестие е било недостатък при осъществяването на стопанска дейност като управлението на отпадъци, за която са необходими тежки машини и оборудване.

(40)

Според ÍG късно проявеният интерес на жалбоподателя има ограничено значение за оценката на търсенето в района към момента на сключване на общия договор за наем от 2005 г. Положението през 2005 г. е било такова, че по това време не е било счетено за реалистично районът да бъде отдаван под наем. Оттогава насам ÍG е изразходвало значителни ресурси за обновяване, почистване и поддържане на района. Поради това трябва да се приеме, че късно проявеният интерес е свързан със състоянието на района, след като ÍG е поело управлението му.

(41)

И накрая, ÍG представи независима оценка от 15 октомври 2015 г. относно отдаването под наем, изготвена от 101 Reykjavík Fasteignasala (34). В оценката относно отдаването под наем се представя приблизителна стойност на общия договор за наем от 2005 г. през октомври 2005 г. въз основа на стойността и състоянието на отделните сгради. Заключението на оценителя е, че общата стойност на месечния наем за сградите и земята е 1 870 000 ISK.

(42)

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП гласи:

„Освен когато е предвидено друго в настоящото споразумение, всяка помощ, предоставена от държава — членка на ЕО, държавите от ЕАСТ или чрез държавни ресурси, под каквато и да било форма, която нарушава или застрашава да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с функционирането на настоящото споразумение.“

(43)

Това означава, че дадена мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, ако следните условия са изпълнени кумулативно: мярката: i) се предоставя от държавата или чрез държавни ресурси; ii) предоставя избирателно икономическо предимство на получателя; iii) може да засегне търговията между договарящите се страни и да наруши конкуренцията.

(44)

По-долу Органът представя обосновката си на това защо е стигнал до заключението, че споразуменията за наем не предоставят на ÍG предимство по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

(45)

По смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП предимство е всяко икономическо предимство, което предприятието не би получило при нормални пазарни условия, т.е. при отсъствие на държавна намеса, като по този начин го поставя в по-благоприятно положение спрямо неговите конкуренти (35). Ако сделката е била осъществена при благоприятни условия, в смисъл, че ÍG е заплащало наем под пазарната цена, предприятието би получило предимство по смисъла на правилата за държавна помощ.

(46)

За да се проучи този въпрос, Органът прилага критерия за „оператор в условията на пазарна икономика“, при който поведението на държавни или публични органи при продажбата или отдаването под наем на активи се сравнява с това на частните икономически оператори (36).

(47)

Предназначението на критерия за оператор в условията на пазарна икономика е да се оцени дали държавата е предоставила предимство на предприятие, като не е действала като частен оператор в условията на пазарна икономика по отношение на конкретна сделка, например продажбата или отдаването на под наем на активи (37). Публичният орган трябва да се абстрахира от целите на обществената политика и вместо това да се съсредоточи върху единствената цел да получи пазарна норма на възвръщаемост или печалба от своите инвестиции и пазарна цена за продажбата или отдаването под наем на своите активи (38). Органът обаче отбелязва, че при тази оценка обикновено трябва да се вземат предвид всички специални права или задължения, прилежащи към съответния актив, и по-специално онези, които биха могли да повлияят на пазарната стойност.

(48)

Съответствието с пазарните условия и това дали договорената цена по дадена сделка съответства на пазарната цена може да бъде установено чрез определени косвени показатели. Организирането на открита, прозрачна и безусловна тръжна процедура обикновено е подходящо средство да се гарантира, че продажбата или отдаването под наем от страна на националните органи на активите е в съответствие с критерия за оператор в условията на пазарна икономика и че за въпросните стоки и услуги е била платена справедлива пазарна стойност. Все пак това не означава автоматично, че отсъствието на надлежна тръжна процедура или евентуален пропуск при такава процедура обосновава презумпцията за държавна помощ. Органът може да разчита и на други косвени показатели, включително експертни оценки.

(49)

С оглед на горепосочените съображения Органът трябва първо да провери дали градът е организирал тръжна процедура, която е подходяща и добре пригодена за установяване на пазарна цена (39). В настоящия случай обаче беше потвърдено, че не е била организирана публична тръжна процедура по отношение на въпросния район. Освен това не е била извършена независима оценка преди сключването на общия договор за наем от 2005 г.

(50)

Въпреки това градът подчерта, че съществуващите различни договори за наем в района, които са били сключени след открити обявления в исландските медии през 2003 г., са били взети под внимание при определянето на размера на наема в общия договор за наем от 2005 г. с ÍG. Органът обаче счита, че тези обявления са били просто покана за заявяване на интерес и не биха могли да представляват открита и състезателна тръжна процедура. Освен това те не са засягали района в неговата цялост, който да бъде отдаден под наем на един наемател, а по-скоро отделни сгради в рамките на района.

(51)

Поради това Органът заключава, че тази процедура на оповестяване не отговаря на изискванията на критерия за оператор в условията на пазарна икономика. Съответно тази процедура не може да осигури надежден косвен показател за установяване на пазарна цена на разглежданото право на отдаване под наем.

(52)

Както беше посочено по-горе, липсата на адекватна тръжна процедура не изключва възможността Органът да приложи критерия за оператор в условията на пазарна икономика. Органът обаче трябва да разгледа по същество въпросната сделка, и по-специално да сравни договорената цена с пазарната цена. За тази цел Органът обикновено се позовава на проучване с независима експертна оценка като косвен показател за пазарната цена. В идеалния случай такова проучване се извършва по времето на сключване на сделката. Въпреки това в своята оценка Органът може да се позове и на последващо проучване за оценяване (40).

(53)

Градът заяви, че са налице няколко въпроса, които засягат пазарната цена на наема за района на Gufunes. Първо, сградите и инсталациите са били в лошо състояние, някои наематели не са плащали наем и е имало натрупване на скрап, който е трябвало да бъде отстранен. Второ, налице е била несигурност по отношение на териториалното планиране на района на Gufunes. Съгласно предходните и настоящите общински планове промишлената дейност в района е намалявала и поради това градът не е бил в състояние да сключи дългосрочен договор за наем за имота. Трето, ÍG е имало задължението да върне част от земята при поискване с 12-месечно предизвестие, като срокът за предизвестие за целия район, включително сградите, е бил твърде кратък — 18 месеца.

(54)

Както беше отбелязано по-рано, градът е използвал две независими агенции за недвижими имоти за оценката на сградите и правата на отдаване под наем при провеждането на преговорите с RVK Studios за продажбата на сградите в района на Gufunes. Въпреки че тези независими оценки не засягат пряко пазарната цена на наема за сградите, в тях се потвърждава лошото състояние на сградите и тяхната пазарна стойност. И двамата независими оценители подчертават, че в сградите е имало течове, изолацията им не е била достатъчна, в тях са се намирали значителни количества промишлени отпадъци от времето, когато имотът е бил зает от предприятие за производство на торове, и като цяло са били в лошо състояние. Освен това в някои сгради строителните материали са съдържали азбест, а други е трябвало да бъдат съборени.

(55)

Както беше отбелязано по-рано, градът е представил и сравнение с подобен промишлен имот, намиращ се на Sævarhöfði 31. Имотът е бил обявен за отдаване под наем от Главната служба за обществени поръчки и е била приета най-високата от четирите оферти на стойност 420 000 ISK на месец. Договорът за наем не е включвал никакви специални услуги или задължения, които да бъдат изпълнени от наемополучателя. Следователно най-високата оферта за наем като процент от оценката на имота е била 0,147 %, докато размерът на наема съгласно общия договор за наем от 2005 г. с ÍG е бил 0,320 % от оценката на имота в района на Gufunes.

(56)

Освен това дружеството 101 Reykjavík Fasteignasala е извършило независима оценка на общия договор за наем от 2005 г. (41) Оценката е от 15 октомври 2015 г. Тя се основава на стойността и състоянието на отделните сгради, които са били оценени и проверени поотделно. При оценката са взети под внимание състоянието на сградите и земята към момента на сключването на общия договор за наем през 2005 г. и преобладаващите пазарни условия по това време. Заключението на оценителя е, че през октомври 2005 г. общата стойност на месечния наем за сградите и земята е била 1 870 000 ISK. Според общия договор за наем от 2005 г. обаче размерът на месечния наем за ÍG е бил определен на 2 000 000 ISK, който да се преизчислява ежемесечно в съответствие с индекса на потребителските цени (42). Следователно според експертната оценка месечният наем, заплащан от ÍG, е по-висок от пазарната цена на наема.

(57)

Като се вземат предвид всички горепосочени обстоятелства, Органът счита, че общият договор за наем от 2005 г. не е бил сключен под пазарната цена.

(58)

И накрая, Органът отбелязва, че нито при сравнението с имота, намиращ се на Sævarhöfði 31, нито при оценката, изготвена от 101 Reykjavík Fasteignasala, са взети под внимание специалните задължения, включени в договорите за наем, по-специално краткия срок за предизвестие (което е задействано към момента) и различните задължения за поддръжка. Трудно е да бъде определено количествено финансовото въздействие на тези задължения върху размера на наема. По същество обаче те облагодетелстват града за сметка на ÍG, с което допълнително се подкрепя заключението на Органа, че общият договор за наем от 2005 г. е сключен при пазарни условия.

(59)

С оглед на горепосоченото Органът заключава, че ÍG не е получило икономическо предимство от договорите за наем.

(60)

Въз основа на гореизложената оценка Органът счита, че договорите за наем, сключени между града и ÍG за отдаването под наем на района на Gufunes, не включват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП,