8.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 184/1

A.

като има предвид, че ИПП е новият финансов инструмент, който заменя инструментите и програмите за страните, кандидатки за членство, и страните, които са потенциални кандидатки за членство, а именно ФАР, САПАРД, ИСПА, Предприсъединителната финансова помощ за Турция, както и CARDS, като целта му е да рационализира средствата на ЕС по гъвкав начин, за да ги пригоди в зависимост от конкретните нужди и капацитет за управление на тези страни;

Б.

като има предвид, че ИПП се състои от следните пет компонента, които обхващат приоритети, определени съгласно потребностите на страните бенефициери, а именно:

В.

като има предвид, че ИПП е основен фактор за подобряване на качеството на живот на гражданите, социалните стандарти, инфраструктурата и регионалното и трансгранично сътрудничество, както и за насърчаване на зачитането на правата на човека в страните, кандидатки за членство, и страните, които са потенциални кандидатки за членство;

Г.

като има предвид, че целта на парламентарния контрол над изпълнението на бюджета в областта на политиката на разширяване е не само да гарантира, че средствата на ЕС се използват в съответствие с разпоредбите, които ги регулират, и с политиките на ЕС, но и да оцени дали те са били ефективно разпределени по приоритетите, определени в докладите за стратегията и напредъка, що се отнася до страните бенефициери, както и дали са били постигнати желаните резултати с оглед на общите интереси на ЕС;

Д.

като има предвид, че е жизненоважно да се извършват строги проверки на изпълнението на ИПП, и то на ранен етап, за да се избегнат късно откритите проблеми при прилагането на предходни инструменти за предприсъединителна помощ, като се отчита, че нередностите, на които не е обърнато своевременно внимание, се умножават и става извънредно трудно да бъдат отстранявани по-късно, тъй като се превръщат в постоянни лоши практики;

Е.

като има предвид, че борбата с корупцията и секторните реформи (в съдебната система, полицията и публичната администрация) имат връзка не само с доброто управление и принципа на правовата държава, но и с общия бизнес климат;

Ж.

като има предвид, че ИПП предлага, предимно чрез прегледа на Документите за многогодишно индикативно планиране (ДМИП), значителна гъвкавост, която дава възможност за приспособяване към променящите се нужди и капацитет за управление на страните бенефициери;

З.

като има предвид, че съгласно член 27 от Регламент (ЕО) № 1085/2006 („Регламент за ИПП“) Комисията е задължена да представи пред Европейския парламент и Съвета в срок до 31 декември 2010 г. междинен доклад за оценка на изпълнението на ИПП, придружен по целесъобразност от законодателно предложение за изменение на този регламент;

И.

като има предвид, че по искане на Парламента Комисията се ангажира да извърши още през 2009 г. междинен преглед на пакета от инструменти за външно подпомагане, включително ИПП;

Й.

като има предвид, че отсега нататък Парламентът следва да поддържа връзка с националните парламенти на страните бенефициери по ИПП;

1.

Приветства структурирания диалог, провеждан с Комисията, във връзка с прилагането на ИПП, и припомня своята позиция в това отношение, по-специално необходимостта от осигуряване на еднакъв достъп на всички страни бенефициери до пълната гама от политически средства, налични в рамките на този инструмент, от определяне на съответно приоритетно място на борбата срещу корупцията и организираната престъпност и от отделяне на по-голямо внимание на изграждането на институционален капацитет, особено на парламентарно равнище, на развитието на организации на гражданското общество, на мерки за насърчаване на принципа на толерантност и недискриминация, на човешкото развитие и на регионалното сътрудничество в ключови области на политиката;

2.

Изразява удовлетворение от високата степен на изпълнение на поетите задължения по ИПП през 2007 г.; въпреки това изразява съжаление, че първите програми по ИПП бяха приети едва в края на 2007 г., а действителното изпълнение започна едва през 2008 г., отчасти поради късното приемане на новия инструмент и отчасти поради забавяне на страни бенефициери при създаването на необходимите структури и системи за управление; настоятелно призовава Комисията да продължи усилията си за изпълнение на проектите и да следи разпределението на финансовите средства и постигнатите резултати, за да се гарантира, че ИПП оказва осезаемо въздействие в съответните страни;

3.

Отбелязва, че поради късното приемане на Регламента за ИПП и на Регламент (ЕО) № 718/2007 („Регламент за прилагане на ИПП“), и впоследствие на първата Многогодишна индикативна финансова рамка (МИФР) и ДМИП, контролът, оценяването и изготвянето на доклади във връзка с програмите и проектите по ИПП за 2007 г. бяха с ограничен характер и все още не са дали резултати; подчертава, че плавният преход от предходните предприсъединителни инструменти към ИПП изисква приемственост в създаването на програмите, адекватното изпълнение на проектите и извършването на плащанията;

4.

Счита, че беше налице задоволителна съгласуваност между националните програми по ИПП за 2007 г. и предприсъединителната политика на ЕС, тъй като повечето от определените в програмите цели бяха съобразени с приоритетите, установени в съответните Доклади за напредъка на Комисията;

5.

Отбелязва, че страните кандидатки следва да се съсредоточат главно върху прилагането на европейските стандарти, а именно статистическите, екологични и финансови стандарти, които са съгласувани с политиката на ЕС по разширяването; посочва обаче, че важността на политическите критерии, особено на демократичното управление, зачитането на правата на човека, свободата на вероизповедание, правата на жените, правата на малцинствата, а също така и принципа на правовата държава, следва да не се подкопава, тъй като тяхното неизпълнение може да доведе до усложнения и забавяне на преговорите; счита, че следва да има по-добър баланс между проектите, предназначени за изпълнение на политическите критерии, и проектите, предназначени за прилагането на достиженията на правото на Общността;

6.

Припомня на Комисията, че легитимността и капацитетът на Съюза за насърчаването на реформи могат да се повишат значително, ако помощта в рамките на ИПП се насочва към области от пряка полза за гражданите на страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство, особено с оглед на потребностите и предизвикателствата, породени от световната финансова криза;

7.

Поради това счита, че ИПП следва да подпомага усилията на страните бенефициери за изпълнение на изискванията, установени в пътната карта за либерализиране на визовия режим, за да могат гражданите от Западните Балкани най-накрая да се ползват от свободата на движение и да участват пълноценно в програми и схеми на ЕС; приветства намерението на Комисията за допълнително увеличение на средствата по ИПП за програмите „Темпус“, „Еразмус Мундус“ и „Младежта в действие“;

8.

Отбелязва факта, че Комисията беше в състояние да оправомощи Хърватия да управлява децентрализирано компоненти от I до IV, а Турция – по отношение на компоненти I и II, към края на 2008 г.; поощрява Комисията да продължи да работи усилено със страните, кандидатки за членство, и страните, които са потенциални кандидатки за членство, така че те да могат в близко бъдеще да управляват средства по децентрализиран начин, получавайки следователно пълен достъп до всички компоненти на ИПП; отбелязва обаче, че предоставянето на правомощия за управление е свързано с изпълнението на определени условия и зависи от ефективното им упражняване;

9.

Подчертава, че използването на ИПП е обща отговорност на Комисията и на националните правителства на страните, кандидатки за членство, и страните, които са потенциални кандидатки за членство; приканва Комисията да подобри сътрудничеството и комуникацията между делегациите си и съответните органи, да установи постоянен контрол върху процедурите за изпълнение на проектите и да работи за общи мерки за подобряване на административния капацитет на страните бенефициери;

10.

Подчертава необходимостта от прозрачно и ефективно управление и контрол на ИПП, като се отчита спецификата на системите за вътрешен одит и контрол на всяка държава, както и най-добрите практики в предприсъединителните процедури на бившите страни кандидатки за членство в ЕС;

11.

Очаква Комисията да докладва ежегодно на Парламента и неговата компетентна комисия по бюджетен контрол за плащанията и усвояването на средствата от ИПП, както и за другите средства от ИСПА, ИПАРД и САПАРД, с подробности за всяка държава, получател на средства, и с примери за най-добри практики, както и да докладва за всички възникнали проблеми или установени нередности;

12.

Отбелязва, че на хоризонталните въпроси, като оценката на въздействието върху околната среда, доброто управление, участието на гражданското общество, равните възможности и липсата на дискриминация, не се е наблегнало достатъчно и те не са представени достатъчно видимо в проектите по ИПП за 2007 г.; приканва Комисията да разработи, по-специално, регионални или хоризонтални програми с няколко бенефициери, предимно по отношение на борбата с корупцията и организираната престъпност, междукултурния диалог и равнопоставеността на половете;

13.

Отбелязва, че са отпуснати ограничени средства за големи географски райони или области на общите политики, както и че тези средства по-скоро са раздробени по множество малки проекти, отколкото съсредоточени върху по-малко на брой, но по-видими проекти; посочва, че годишните национални програми следва да постигнат равновесие между осигуряването на подходяща реакция по ключовите приоритети, определени в докладите за напредъка, и избягването на прекомерното раздробяване на средствата;

14.

Подчертава необходимостта от използване на ИПП, като въпрос с изключително важен и спешен характер, за да се засили във всички страни бенефициери борбата с корупцията и организираната престъпност, обръщайки специално внимание на прането на пари, незаконната миграция и трафика на хора; отбелязва, че макар корупцията да беше посочена във всички доклади за напредъка от 2008 г. като сериозен проблем и ключов приоритет, не всички програми по ИПП за 2007 г. я отчитат в достатъчна степен; предлага да се заделят средства за тази цел, както в случаите с Хърватия (15) и Черна гора (16), и призовава Комисията да разработи по-последователна стратегия в този контекст, възползвайки се от научените уроци при последните вълни на разширяването;

15.

Отбелязва, че организациите на гражданското общество (ОГО) в страните бенефициери следва да участват по-активно в разработването и лансирането на проекти; посочва, че бъдещите програми по ИПП следва да се заемат с разрешаването на въпроса, свързан със систематичната зависимост на ОГО от дарители, с цел да се избегне съществуването на ОГО, „когато има търсене за тях“, като следва да разглеждат и развитието на някои от ОГО по линия на етнически и политически конфликти, особено в Босна и Херцеговина, Бивша югославска република Македония и Косово (17); очаква новият Механизъм за гражданското общество да се заеме с разрешаването на много от проблемите по отношение на разнообразието, сложността и фрагментацията на програмите на ЕС;

16.

Настоятелно посочва необходимостта от постоянна подкрепа за ОГО в страните, кандидатки за членство, и страните, които са потенциални кандидатки за членство, с цел създаването на конкурентна среда сред тези организации и гарантирането на устойчивост в работата им, насочена към ориентирано към резултати прилагане на ИПП и непрекъснато участие в управлението на проекти;

17.

Отбелязва, че проектите и дейностите, финансирани по ИПП, отбелязват слаб резултат, що се отнася до видимостта на ЕС „на място“, и не са генерирали легитимност според подхода „отдолу нагоре“ за по-нататъшно сближаване с ЕС;

18.

Счита, че на образованието и заетостта за младите хора, като предварителни условия за дългосрочна стабилност и развитие, не е било обърнато подходящо внимание; подчертава необходимостта от борба с безработицата, особено безработицата сред младите хора и дългосрочната безработица, като въпрос от голяма важност, засягащ всички сфери; във връзка с това предлага Комисията да разгледа възможността за по-добро възползване от гъвкавостта, предвидена в ИПП, така че да се позволи финансиране, по целесъобразност, на мерки, свързани с компонентите III-V, посредством първите два компонента;

19.

Отбелязва, че регионалната финансова помощ по ИПП е относително малка като размер (приблизително 10 % от общия размер на средствата по ИПП), имайки предвид по-специално, че тя покрива единадесет области на намеса в шест държави, от образованието и младежта до ядрената безопасност;

20.

Изразява загрижеността си относно това, че общата сума на средствата, отпуснати за компонент II по ИПП за 2007 г., беше едва 38 800 000 EUR от общо 497 200 000 EUR по ИПП (тоест по-малко от 8 %); отбелязва, че това е в противоречие с твърдението на Комисията, че трансграничното сътрудничество спомага за помиряването и добросъседските отношения и е особено важно в регион, в който неотдавна е имало конфликт; изразява съжаление, че е трудно да се установи ефективно сътрудничество на практика, поради ред причини, включително несъответствия на структури и процедури между някои партньори, както и поради политически трудности; във връзка с този компонент призовава страните бенефициери и Комисията да работят за задълбочаване на съществуващото сътрудничество и за развиване на ново сътрудничество, в съответствие с целта за поддържане на добросъседски отношения и насърчаване на икономическата интеграция, особено в областите, свързани с околната среда, природното и културно наследство и борбата с корупцията и организираната престъпност;

21.

Изразява своята загриженост и във връзка с това, че никоя програма по ИПП за 2007 г., представена от страните бенефициери, не е била насочена пряко към разрешаване на проблемите, свързани с правата на жените или равнопоставеността на половете, въпреки че въпросите, отнасящи се до пола, бяха определени като основно предизвикателство както в докладите за напредъка, така и в ДМИП; още веднъж призовава Комисията да предостави предприсъединителни средства за укрепване на правата на жените на Балканите, по-специално посредством женски НПО и организации на жените; приканва Комисията да задели съобразно с това средства от ИПП, така че да се насърчи разпределянето на бюджетни средства за равнопоставеност на половете в предприсъединителната политика и да се поощрят страните бенефициери да представят съответни предложения за проекти;

22.

Подчертава необходимостта от участие на все повече неправителствени организации в проектирането и изпълнението на финансирани по ИПП проекти, за да се гарантира, че помощта по ИПП отразява действителните нужди и очаквания, да се допринесе за по-голяма осведоменост относно проектите по ИПП и да се насърчи развитието на енергично и активно гражданско общество в страните бенефициери;

23.

Приканва Европейската сметна палата да представи до края на 2010 г. специален междинен доклад за оценка относно прилагането на ИПП;

24.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Европейската сметна палата, както и на правителствата, парламентите и националните институции за одит на страните бенефициери по ИПП.

8.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 184/7

А.

като има предвид, че във връзка с принципите на субсидиарност и пропорционалност не може да се приеме общностен инструмент в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, освен в случай, че се докаже, че е невъзможно на национално равнище да се премахне препятствие, което възпрепятства установяването или функционирането на вътрешния пазар,

Б.

като има предвид, че просрочено плащане и неплащане на дългове накърнява интересите на стопанските субекти и на потребителите, особено когато кредиторът и органите по изпълнението нямат информация относно местонахождението на длъжника или на неговото имущество; като има предвид, че този проблем се изостря от настоящия икономически климат, при който паричният поток е от основно значение на оцеляването на стопанските субекти,

В.

като има предвид, че проблемите на трансграничното събиране на вземания могат да съставляват сериозна пречка за свободното движение на платежни нареждания в ЕС и това може да възпрепятства достъпа до правосъдие; като има предвид, освен това, че ако не могат да се привеждат в изпълнение съдебни решения, се застрашава правораздавателната дейност, както и нормите за търговски морал,

Г.

като има предвид, че въобще събирането на вземания е сериозен проблем, който се задълбочава още повече, когато вземанията са с трансграничен характер, особено за малките предприятия, които не разполагат със специализирани адвокати или специални отдели за събиране на вземания и често са поставени в незавидно положение да бъдат принудени да ангажират с този проблем персонал, финансови средства и преди всичко време, вместо да извършват своите производствени дейности,

Д.

като има предвид, че са налице признаци, че директивата относно просрочените плащания (3) не се спазва достатъчно или не е достатъчно известна; като има предвид, че ако тази директива сега бъде осъвременена и прилагана правилно, това би могло да окаже значително въздействие за намаляване на просрочените плащания или неплащането на задължения,

Е.

като има предвид, че в националното договорно право и в националните законодателства относно несъстоятелността съществуват огромни различия относно начините, по които кредиторите биха могли да си гарантират изплащането на дълга при сключване на договора, особено чрез употребата на клаузи за запазване на собствеността или други подобни механизми, които понякога се заобикалят поради тези различия,

Ж.

като има предвид, че приемането на общностно законодателство относно ефективното изпълнение на съдебни решения трябва да важи за всички длъжници, без да се прави предварителна разлика между добросъвестни или недобросъвестни длъжници,

З.

като има предвид, че избягването на плащане, просроченото плащане и неплащането на дългове често се усложняват от недостатъчното внимание на страните по време на техните преддоговорни и договорни отношения; като има предвид, че е необходим да се обръща повече внимание върху търговската информираност и възможната употреба на незадължителни клаузи от „европейски тип“ съгласно Общата референтна рамка (ОРР), което би гарантирало, че страните надлежно вземат предвид тези въпроси в началото на търговските си отношения,

И.

като има предвид, че на Парламента беше обърнато внимание, че може има сериозен проблем при трансгранични дела във връзка с лоши длъжници, т.е. лица, които биха могли да платят дълговете си или да погасят задълженията си, но не правят това, или лица, при които съществува опасност да не платят онова, което дължат, дори и при наличие на издадено съдебно решение срещу тях; като има предвид, че изглежда, че такива лица често притежават значителни активи в различни дружества, подставени лица и тръстови фондове и че успешно изпълнение не може да се постигне без необходимата информация; като има предвид, че често е необходимо тази информация да се получи, без да се известява лошия длъжник, който често бързо прехвърля имущество в друга държава,

Й.

като има предвид, че на Парламента беше обърнато внимание също, че някои суверенни държави не признават арбитражни или съдебни решения, издадени от съдилищата на друга държава, което води до образуването на т.нар. „хищнически фондове“ („vulture funds“), които придобиват вземането на много по-ниска цена от номиналния размер и след това целят извличане на печалба от изпълнението; като има предвид, че може би е по-приемливо и по-справедливо да се предоставят на първоначалните кредитори средствата за правна защита,

К.

като има предвид, че се привеждат доводи, че малко държави изобщо не притежават активи извън своите граници и че, ако кредиторът няма изгледи за изпълнение (единствено) в собствената си държава-членка или в съответната друга държава, единственият начин за ефективно удовлетворяване е чрез съдилища в чужбина, особено съдилищата в друга държава-членка на ЕС,

Л.

като има предвид, че съгласно Регламента Брюксел I (4) всяка държава-членка предвижда свои привременни мерки, които се определят и уреждат от нейното национално законодателство, и че заповеди, издадени в едностранно производство (ex parte), не са предмет на взаимно признаване и изпълнение съгласно посочения регламент; като има предвид, че заповеди, издадени в състезателно производство (inter partes), се изпълняват от съда, в който се представят, посредством най-близкия равностоен инструмент за изпълнение, с който съдът разполага,

М.

като има предвид, че привременните мерки включват: (i) заповеди за разкриване на информация относно имущество, което може да бъде обект на мерки по изпълнение на съдебен акт, (ii) заповеди за запор и възбрана на имущество по време на изпълнително производство; тези мерки (iii) могат също да са под формата на заповед за привременно плащане, чрез която кредиторът получава незабавно плащане преди окончателното решаване на правния спор,T>

Н.

като има предвид, че постановяването на привременни мерки следва да е обусловено от условия, сходни на прилаганите от Съда на ЕО, а именно кредиторът трябва да удостовери пред съда, че искът му е основателен по същество (изпълнително основание под формата на съдебен акт, автентичен акт или достатъчно на пръв поглед доказателство – fumus boni juris) и да докаже наличието на неотложност (реална опасност от невъзможност за изпълнение на вземането, ако не бъдат постановени привременни мерки (periculum in mora)), и като има предвид, че постановяването на такива мерки може да бъде обусловено от внасянето на гаранция,

О.

като има предвид, че при дела с малък материален интерес, особено когато съдебните разноски биха могли да бъдат възпиращо високи, закъснялото правосъдие е отказано правосъдие, а при дела с голям материален интерес най-голямата пречка може да се окаже липсата на информация относно имуществото; като има предвид, че поради това прилагането на привременни мерки би могло да бъде добро решение и в двата случая,

П.

като има предвид, освен това, че всяко действие на Общността за издирване на информация трябва да се разглежда и в контекста на този вид случаи, при които липсата на информация води до сериозна несправедливост; като има предвид, че ако кредиторът не разполага с информация относно имуществото на длъжника (и преди всичко на лошия длъжник), което може да бъде отнето при принудително изпълнение, кредиторът няма да може да пристъпи към изпълнение на съдебния акт,

Р.

като има предвид, че на практика този проблем не се ограничава само до случаи, при които вече е налице съдебен акт, който не е било изпълнено: той може да възникне и преди ищецът да е внесъл иска си,

С.

като има предвид, че въпреки това е абсолютно необходимо всички предлагани мерки да бъдат съразмерни; като има предвид, освен това, че те не следва просто да възпроизвеждат това, което вече може да бъде постигнато чрез наличните национални мерки и следва да се ограничават до трансгранични вземания, и следва да се избягва ненужна и нецелесъобразна хармонизация,

Т.

като има предвид, че беше изразена известна загриженост, че някои от идеите относно ефективното изпълнение на съдебни решения в Европейския съюз чрез прозрачност на имуществото на длъжниците биха могли да нарушат основни права като правото на личен живот (защита на данните), да накърнят процесуални гаранции и да влязат в противоречие с конституционните традиции на много държави-членки,

У.

като има предвид, че всички предложения трябва да бъдат разходно ефективни и интегрирани в други области на политика на Общността, за да се избегне ненужно дублиране на усилия,

1.

приветства гореспоменатата зелена книга на Комисията от 6 март 2008 г. заради приноса й за Лисабонската стратегия;

2.

заявява, че липсата на прозрачност на необходимата информация, за да бъде принуден длъжникът да изпълни своите задължения, противоречи на общите принципи на добросъвестност и имуществена отговорност; настоятелно заявява, че непознаването на националните законодателства относно способите за изпълнение или тяхната неефективност спират осъществяването на единен вътрешен пазар и води до необосновани разходи;

3.

посочва, че просрочените плащания, неплащането и трудностите при събиране на вземанията увреждат интересите на кредиторите - както предприятията, така и на потребителите, намаляват доверието във вътрешния пазар и отслабват действието на правосъдието;

4.

изразява подкрепа за интегрирана и ефикасна стратегия, основана на принципите на „по-добро законотворчество“, и счита, че целта за плащане на задълженията трябва да се постигне, като същевременно се гарантира отсъствие на дискриминация, защита на чувствителни данни и на процесуални гаранции чрез пропорционални мерки, които осигуряват необходимата прозрачност и значително намаляват разходите за информация и управление;

5.

поддържа становището, че наред с достъпа до публична информация, кредиторите следва да имат достъп, под контрола или с посредничеството на компетентен орган и по лесен начин в рамките на целия вътрешен пазар, до необходимите им данни, за да могат да образуват изпълнително производство и да получат дължимите им суми;

6.

изразява съгласие с Комисията, че трансграничното събиране на вземания чрез изпълнение на съдебни решения е сериозен проблем на вътрешния пазар, но счита, че предложените от Комисията решения се нуждаят от усъвършенстване, за да се намери подходящо решение на най-сложния проблем – този с лошите длъжници;

7.

отбелязва, че този наръчник би могъл да се окаже трудоемък и скъп за съставяне и актуализиране, и че за лица, търсещи удовлетворение, би могло да бъде по-лесно да работят с един режим, и че в повечето случаи кредиторите ще трябва да търсят съвет от адвокати в съответната чуждестранна юрисдикция; счита, че въпреки това един рационализиран вариант на наръчника може да бъде полезен при липсата на работещ трансграничен режим;

8.

изразява силна увереност, че създаването на национални справочници на чуждестранни адвокати, упражняващи техните права на вътрешния пазар съгласно Директива 77/249/ЕИО (5) и Директива 98/5/ЕО (6),би било полезно; посочва, че такива национални справочници биха могли да бъдат свързани с уебсайт на Комисията и да допълват наръчника;

9.

противопоставя се на предоставянето на неоправдан, безразборен и произволен достъп до всички видове данни в регистрите на населението, социалноосигурителните и данъчните регистри и подкрепя създаването на адекватна и пропорционална уредба, която да гарантира ефективното изпълнение на съдебни решения в Европейския съюз;

10.

заявява, че достъпът до регистрите на населението (където съществуват такива) би могъл да бъде полезен за проследяване на недобросъвестни физически лица, които не изплащат задължения за издръжка или не връщат лични заеми, както и за избягване на злоупотреби;

11.

счита, че наистина, в някои държави по-добрият достъп до социалноосигурителните и данъчните регистри е бил успешно нововъведение, но е необходимо да се гарантира и съблюдаване на нормите за поверителност и защита на данните; изтъква, че това е чувствителен въпрос за обществеността; освен това отбелязва, че при използването на информация за цел, различна от тази, за която същата е била събрана, могат да възникнат правни проблеми;

12.

отбелязва в допълнение, че данъчните декларации и социалноосигурителните данни са поверителни в много държави-членки и че идеята за регистър, с всички рискове, които същият носи по отношение на отклоняването на данни, не би била приветствана и би била считана за злоупотреба с изпълнителна власт;

13.

поддържа становището, че ако предложението е несъразмерно на преследваната цел, това би могло да доведе до злоупотреби и би могло да съставлява нарушение на правото на личен живот;

14.

счита, че идеята за подобрено сътрудничество между органите по изпълнението си заслужава да бъде разгледана по-задълбочено, но изтъква, че такива органи не съществуват във всички държави-членки;

15.

счита, че декларацията за имущественото състояние на длъжника може успешно да стане част от производството по изпълнение на съдебно решение, като това бъде гарантирано със санкции в националното законодателство;

16.

счита, че в тази област не е необходимо действие на Общността, докато не се докаже, че съществуващите инструменти на държавите-членки са неефикасни;

17.

предлага да се обмисли идеята за въвеждане на форма на общностни привременни мерки в допълнение към постановяваните от националните съдилища; счита, че това би могло да се извърши под формата на проста, гъвкава процедура, която да се изпълнява на цялата територия на ЕС, като по този начин се избегнат закъснения и ненужни разноски; счита, че тя би била ефективна и справедлива и спрямо лицата, които не са страни по делото;

18.

предлага такава мярка да може да се прилага и за вземания, установени с арбитражно решение и да бъде взета предвид в контекста на предстоящото преразглеждане на Регламента Брюксел I;

19.

призовава Комисията приоритетно да разгледа този въпрос и да извърши а) подробна оценка на проблема, б) проучване на възможността за установяване на общностни инструменти и в) оценка на въздействието на възможни средства за правна защита съгласно общностното право, ограничаващи се до трансгранични аспекти; счита, че при проучването на Комисията следва също да се установи и надлежно да се обоснове правилната правна основа за всеки предложен общностен инструмент, който следва да се ограничава до трансгранични дела, да допълва и да не пречи на прилагането на чисто национални средства за правна защита в тази област;

20.

настоятелно призовава Комисията цялостно да обмисли преддоговорни и договорни мерки, които биха могли да се свържат с разработването на ОРР, както и произлизащи от това незадължителни инструменти, за да се гарантира, че страните по трансгранични европейски договори вземат предвид въпросите на просрочените плащания и неплащанията при сключването на договори;

21.

с нетърпение очаква преразглеждането на Директивата относно просрочените плащания и настоятелно призовава Комисията да го извърши възможно най-скоро, като се има предвид настоящият икономически климат;

22.

предлага да се проведе проучване относно различните национални правни подходи към запазване на правото на собственост и други подобни механизми, за да се гарантира тяхното взаимно признаване;

23.

предлага лицата, придобили имуществени права по силата на съдебно решение, да могат да упражняват правата си при същите условия като прехвърлителя на имуществото;

24.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите на държавите-членки.

8.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 184/12

А.

като признава значението на процеса на внасяне и разглеждане на петиции и неговите специфични характеристики, които дават възможност на компетентната комисия да търси решения и обяснения на проблемите на гражданите на ЕС, които подават петиции до Парламента;

Б.

като има предвид растящия брой граждани на ЕС, които подават петиции до Парламента, както и усилията на Комисията по петиции да ускори още повече своите процедури с цел предоставяне на по-добри услуги за гражданите, които търсят нейната помощ;

В.

като има предвид, че няколко от препоръките, приети в годишния доклад за 2007 г., все още не са изпълнени от органите на Парламента, като например искането за спешно подобряване на административните ресурси, включително лингвистична и правна експертна помощ, на Комисията по петиции с цел повишаване на капацитета на Парламента да провежда независими разследвания по отправените до него петиции, и например искането за по-тясно сътрудничество със SOLVIT в областта на петициите и жалбите във връзка с вътрешния пазар, както и за създаване на общ портал на ЕС за европейски граждани;

Г.

като има предвид факта, че въпреки значителния напредък в развитието на структурите и политиките на Съюза през този период, гражданите усещат непосредствено много пропуски в изпълнението на политиките и програмите на Съюза, тъй като те пряко ги засягат, и като има предвид, че такива пропуски често са повод за подаваните петиции;

Д.

като има предвид, че създаването на „Гражданската инициатива“ по силата на Договора от Лисабон ще доведе до още по-широко участие на обществеността в дейността и работата на Европейския съюз;

Е.

като има предвид, че поради това Парламентът носи отговорност за гарантиране на по-доброто прилагане на правото на Общността в отделните държави-членки в защита на интересите на гражданите на ЕС и на лицата, постоянно пребиваващи в ЕС, и следователно трябва да работи в сътрудничество с държавите-членки за постигането на тази цел;

Ж.

като има предвид обаче, че много държави-членки не проявяват особено желание да си сътрудничат активно с компетентната комисия, като не присъстват на заседанията на комисията, и като има предвид, че това показва липса на лоялно сътрудничество с институцията;

З.

като има предвид, че неоказването на активно и своевременно сътрудничество в подкрепа на работата на компетентната комисия в интерес на правилното прилагане на правото на Общността буди съмнения относно желанието и намерението на съответната държава-членка да прилага правилно политиките и целите на ЕС и излага съответните органи на мерки под формата на санкции и наказания, предвидени в Договорите, както и на критики от страна на обществеността;

И.

като отчита обаче, че държавите-членки демонстрират добро равнище на сътрудничество и работят с Парламента в усилията му да откликне на тревогите на гражданите, изразени в рамките на процеса на подаване и разглеждане на петиции;

Й.

като признава конструктивния принос към процеса на подаване и разглеждане на петиции на службите на Комисията, които редовно предоставят, при поискване от компетентната комисия, предварителни оценки на много от получаваните петиции,

К.

като има предвид, че това сътрудничество може и следва да бъде засилено, особено по отношение на процедурите съгласно член 226 и член 228 на Договора за ЕО в надлежно обосновани случаи;

Л.

като има предвид, че Парламентът счете, че би било законно да използва своите правомощия съгласно член 230 от Договора за ЕО, ако това се окаже необходимо, за да се прекрати сериозно нарушение на правото на Общността, което е било установено в процеса на разглеждане на петиция, и когато, въпреки усилията за неговото разрешаване, продължава да съществува съществено разминаване между тълкуванията на Парламента и Комисията по отношение на действията, които е необходимо да бъдат предприети съгласно правото на Общността за защитата на правата на гражданите във въпросния случай;

М.

като има предвид, че процедурата за нарушение не предоставя правна защита на вносителите на петиции, дори когато съответната държава-членка е задължена от Съда на Европейските общности да промени законодателството си, така че да го приведе в съответствие със законодателните актове на ЕС;

Н.

като има предвид, че невъзможността да се осигури непосредствено извънсъдебна правна защита на граждани на ЕС, които са били или са потърпевши поради неправилно прилагане на правото на ЕС, представлява фундаментална несправедливост, която изисква допълнително разглеждане от институциите на ЕС и по-специално от Парламента;

О.

като има предвид, че съгласно член 230 от Договора за ЕО Парламентът има право да предяви иск пред Съда на Европейските общности при същите условия като Съвета и Комисията и като има предвид, че съгласно член 201 от Договора за ЕО Парламентът е оправомощен да упражнява контрол върху дейностите на Комисията и следователно разполага както с правните, така и с политическите инструменти необходими, за да отговори по-ефективно на законните интереси на гражданите;

П.

като има предвид, че Парламентът следва да преразгледа собствените си процедури, за да улесни предявяването на искове, особено по член 121 от своя правилник, пред Съда на Европейските общности, когато става въпрос за правата на вносители на петиции;

Р.

като има предвид, че следва да се припомни, че съгласно член 6 от Договора за ЕС Съюзът се основава на принципите на свобода, демокрация, зачитане на правата на човека и на основните свободи, както и принципа на правовата държава, които са принципите, които съставляват също така основен елемент от критериите от Копенхаген за присъединяване към ЕС, и като има предвид, че в член 7 от Договора за ЕС се предвиждат конкретни процедури, които могат да бъдат задействани при тежко и продължаващо нарушение на посочените принципи или при очевиден риск от такова нарушение;

С.

като има предвид предложенията за резолюции, внесени за разглеждане на пленарни заседания през 2008 г. и приети от членовете на ЕП с внушително мнозинство, съгласно член 192, параграф 1 от правилника за дейността на Парламента, въз основа на получени петиции относно въздействието на газопровода „Северен поток“ под Балтийско море и относно въвеждащи в заблуда издателства на фирмени указатели;

Т.

като има предвид, че повишената загриженост относно енергийните доставки доведе до проекти за тръбопроводи за природен газ и за втечнен природен газ, които, по-специално набързо приетите проекти без подходяща оценка на рисковете и алтернативите, засилиха загрижеността на вносителите на петиции относно това, че не са били разгледани възможните сериозни рискове за околната среда и човешкото здраве и безопасност, особено по отношение на проекти в Балтийско море, Уелс и Ирландия;

У.

като има предвид, че в резултат на разглеждането на петиции става ясно, че списъкът с проекти, изброени в приложенията към изменената Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (1), не обхващат редица важни инсталации и дейности, които се появиха след последните изменения на тези приложения, като например заводите за регазификация и заводите за биодизел;

Ф.

като има предвид, че много петиции, внесени във връзка с мрежата Натура 2000, продължават да сочат, че преустановяването на загубата на биологично разнообразие представлява сериозно предизвикателство за Съюза и че Директивата за местообитанията (2) и Директивата за птиците (3) са основни и незаменими инструменти за изпълнението на ангажимента на ЕС за преустановяване на загубата на биологично разнообразие до 2010 г.;

Х.

като има предвид, че при разглеждането на петиции също така се установи, че липсата на достатъчни източници на прясна вода често се утежнява от други фактори, като увеличаване на търсенето на вода, дължащо се на прекомерна урбанизация и проекти за отдих, неадекватна поддръжка на инфраструктурата и предотвратяване на течове, интензивно използване на водите за промишлено селско стопанство и ценова политика, която не насърчава устойчивото използване на водата;

Ц.

като има предвид препоръките на Комисията по петиции след посещения във Fos-sur-Mer, Кипър и Румъния;

Ч.

като има предвид загрижеността, изразена от Комисията по петиции във връзка с някои инфраструктурни проекти в планината Рила в България, които бяха проучени по време на информационна мисия през 2008 г.;

Ш.

като има предвид, че Ann Abraham, парламентарен и здравен омбудсман на Обединеното кралство, се обърна към Комисията по петиции през декември 2008 г. и й представи своите констатации, за завършването на които са били необходими четири години, и че последващият отговор от януари 2009 г. от страна на правителството на Обединеното кралство относно възможни плащания ex gratia за засегнатите в най-голяма степен лица не може да бъде считан като подходящо обезщетение за многобройните потърпевши от този проблем;

Щ.

като има предвид положителното и конструктивно сътрудничество с Европейския омбудсман през 2008 г., подкрепата предоставена от Комисията по петиции за препоръките в неговия годишен доклад за 2007 г. и в неговите специални доклади по жалби 1487/2005/ и 3453/2005/ съответно относно използването на езици от страна на Съвета и относно прилагането на процедурата за нарушение от страна на Комисията, и като приветства изменението на неговия статут, одобрено от Парламента;

АА.

като има предвид, че през 2008 г. Комисията по петиции получи 1 886 петиции, от които 1 065 бяха обявени за допустими, а 821 бяха обявени за недопустими; като има предвид, че броят на петициите, които не отговарят на условията, предвидени в член 191, параграф 1 от правилника за дейността на Парламента, се е повишил значително от началото на 2007 г.;

1.

Приветства участието и приноса на вносители на петиции във всяка среща на Комисията по петиции, с което се дава възможност за пряк и отворен диалог с представители на Европейския парламент, и продължава да насърчава отделните граждани на ЕС и общински сдружения да повдигат въпроси от сферата на компетенциите на Европейския съюз, които ги засягат непосредствено, като смята, че този процес дава възможност на Парламента като институция да играе значителна роля при мониторинга на прилагането на правото на Общността от държавите-членки и да защитава по-добре и да насърчава основните права на всички граждани на ЕС, така както предвижда Договорът за ЕС;

2.

Настоятелно призовава националните и регионалните парламенти, като представители на гражданите на ЕС, с неотслабваща бдителност да следят как всяка държава-членка прилага договорите и законодателните актове на ЕС, особено по отношение на въпроси, свързани с околната среда, социалните и трудови права, свободното движение на хора, стоки и услуги, финансовите услуги, основните права на гражданите, включително правото им на законно придобита собственост, признаване на професионалните им квалификации и всякакви форми на дискриминация и призовава институциите на ЕС да осъществяват ефективна комуникация с гражданите, така че те да са информирани относно своите права и относно задълженията на националните и местни институции;

3.

Подчертава, че съгласно принципа на субсидиарност Парламентът не може да приема като допустими петиции, чиято цел е оспорване на решения на компетентните органи или на съдебните органи на държавите-членки и че информацията по този въпрос трябва да се съобщава по ясен и разбираем начин на вносителите на петиции; освен това подчертава, че за да бъдат обявени за допустими, жалбите трябва да отговарят на условията, предвидени в член 191, параграф 1 от правилника за дейността на Парламента;

4.

Призовава да бъдат изпълнени в разумен срок приетите в годишния доклад за 2007 г. препоръки, които все още не са изпълнени;

5.

Призовава Комисията, всички държави-членки и техните национални, регионални и местни институции, както и постоянните им представителства да оказват пълно съдействие на компетентната комисия на Европейския парламент при разследването на твърдения или предложения, съдържащи се в петиции, на лоялна и конструктивна основа с оглед намирането на решения на въпроси, повдигнати в процеса на подаване и разглеждане на петиции;

6.

Настоява за пълен преглед на възможните процедури, които биха могли да гарантират предприемането на коригиращи действия за гражданите на ЕС от страна на компетентните органи на Европейския парламент, Комисията и Съвета и за договарянето на ново междуинституционално споразумение, предвиждащо по-големи правомощия за анкетните комисии с цел по-нататъшно укрепване на правата на гражданите на ЕС;

7.

Смята, че такъв преглед би допълнил евентуалното изпълнение на Договора от Лисабон, предоставяйки допълнителни гаранции, основаващи си на декларираните права и задължения на гражданите на ЕС и на институциите на ЕС;

8.

Припомня, че както Парламентът подчерта в своята резолюция от 20 април 2004 г. относно съобщението на Комисията относно член 7 от Договора за Европейския съюз (4), той, като пряко избран представител на европейските граждани, носи особена отговорност за зачитането и насърчаването на ценностите, на които се основава Съюзът, и за защитата на демокрацията, правовата държава и основните права, и освен това припомня,че в своята резолюция Парламентът изрази становището, че „пренебрегването на евентуалната необходимост от санкции трябва да създаде впечатлението, че Съюзът не е подготвен или не е в състояние да използва всички средства, с които разполага, за да защити своите ценности“;

9.

Призовава отново Комисията да осигури по-голямо признание и акцент върху процеса на подаване и разглеждане на петиции, особено по отношение на прилагането на процедури за нарушение и изискването Комисията по петиции да бъде непосредствено и официално информирана при вземането на решения за инициирането на процедури съгласно член 266 и/или 228, които са свързани с въпроси, повдигнати в петиции,

10.

Припомня, че Парламентът счете, че твърденията за сериозно нарушаване на правото на Общността, които Комисията по петиции е счела за основателни при разглеждането на петиции, но които съответната държава-членка отказва да приеме и които има вероятност да създадат прецедент на национално равнище, следва накрая да бъдат разгледани от Съда на Европейските общности, за да се гарантира последователност и съгласуваност на правото на Общността и действителността на вътрешния пазар (5);

11.

Признава, че производството за нарушение, дори когато е успешно, може да не доведе до незабавно преодоляване на конкретния проблем, повдигнат от отделни вносители на петиции, и че това често накърнява доверието на обществеността в способността на институциите на ЕС да отговорят на нейните очаквания;

12.

Счита, че предвид наличието на ясни индикации, че целта за преустановяване на загубата на биологично разнообразие в ЕС до 2010 г. не може да бъде постигната, трябва да се предприемат спешни действия за повишаване на ефективността на прилагането на Директивата за местообитанията и на Директивата за птиците и призовава Комисията да направи всичко възможно, за да осигури, че тези директиви се прилагат от държавите-членки по съответстващ на тази цел начин;

13.

Призовава Комисията, в сътрудничество с Парламента, да популяризира сред държавите-членки значението на това, да се мисли с перспектива, особено в областта на одобрението на планирането, за да подпомогнат предотвратяването на евентуални нарушения на разпоредби на правото на Общността, които вече са приети, но още не са влезли в сила;

14.

Признава, че понякога не може да бъде намерено решение на жалбите на вносителите на петиции поради слабости в самото приложимо законодателство на Общността;

15.

Изразява загриженост относно високия брой петиции до Комисията по петиции относно правото на лица, които са жители на Латвия, но не са нейни граждани, да гласуват в местни избори; припомня, че Комитетът на ООН по правата на човека, Комитетът на ООН за премахване на расовата дискриминация, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Конгресът на местните и регионалните власти на Съвета на Европа, Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа, Европейската комисия за борба с расизма и нетолерантността и Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа препоръчаха да се разреши на лицата, които не са граждани на държавата, да участват в местните избори; настоятелно призовава Европейската комисия да следи отблизо и да насърчава уреждането на статута на лицата, които не са латвийски граждани, много от които са родени в Латвия;

16.

Отбелязва, че много от петициите, получени от Парламента от отделни лица и сдружения, в голяма степен се отнасят до въпроси, които не съставляват нарушение на правото на Общността и поради това следва да бъдат разрешени чрез използване на всички средства за правна защита, съществуващи в съответните държави-членки; освен това отбелязва, че след като бъдат предприети всички подходящи действия на национално равнище, подходящият апелативен орган е Европейският съд за правата на човека;

17.

Отбелязва, че петицията за единствено седалище, подписана от 1 500 000 души, която цели провеждането на заседанията на Европейския парламент да се осъществява на едно място, все още не е изцяло разгледана; препоръчва Комисията по петиции да разгледа този въпрос като приоритет през следващия парламентарен мандат;

18.

Следователно призовава компетентните законодателни комисии да имат предвид предложенията или препоръките, които Комисията по петиции понякога прави във връзка с прилагането от държавите-членки на конкретен законодателен акт на ЕС с оглед на възможно преразглеждане или по-нататъшно разследване;

19.

Припомня искането на Парламента до Комисията да засили мониторинга на прилагането на Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно заблуждаващата и сравнителната реклама (6) по отношение на въвеждащи в заблуда издателства на фирмени указатели и да докладва на Парламента относно осъществимостта и възможните последици от разширяването на обхвата на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (7) по-специално като се замени думата „потребител“ с думите „обект на практиката“;

20.

Подкрепя призива на Омбудсмана до Съвета за разширяване на езиковите опции на уебсайтовете на неговите председателства с най-употребяваните официални езици на Европейския съюз с цел да се осигури прекият достъп на гражданите до дейностите на председателствата на Съвета; посочва в това отношение френското председателство на Съвета, което публикува своя официален уебсайт в съответствие с препоръките на Омбудсмана;

21.

Подкрепя призива на Омбудсмана до Комисията, в контекста на прилагането на Директивата за работното време (8), тя да разглежда жалбите от гражданите в съответствие с принципите на добрата администрация и в рамките на дискреционните й правомощия за започване на процедури за нарушение;

22.

Приветства конструктивното сътрудничество между Омбудсмана и ЕС в подходящата институционална рамка; подкрепя многократните призиви на Омбудсмана за приемане на кодекс за добро поведение на администрацията, общ за всички институции и органи на ЕС, потвърдени от Парламента в неговата резолюция от 6 септември 2001 г. относно специалния доклад на Европейския омбудсман до Европейския парламент в резултат на разследване по собствена инициатива на наличието и публичната достъпност на кодекс за добро поведение на администрацията в различните институции и органи на Общността (9); счита, че Омбудсманът, Комисията и Парламентът следва да разработят общ портал на ЕС за обработване на жалби до институциите на ЕС;

23.

Настоятелно призовава за прилагането от всички страни на Резолюция 550 (1984) на Съвета за сигурност на ООН относно кипърския въпрос, което би довело до пълно възстановяване на собствеността на законните собственици във Вароша; предлага, в случай че няма видими резултати до края на 2009 г., компетентната комисия да разгледа възможността за поставяне на въпроса на вносителите на петицията от Фамагуста на пленарно заседание;

24.

Призовава румънските органи да приемат мерки за опазване и закрила на културното и архитектурно наследство на Румъния, съгласно член 151 от Договора за ЕО, както се призовава в Декларацията на Парламента от 11 октомври 2007 г. за необходимостта от приемане на мерки за защитата на застрашен исторически и архитектурен паметник - Римокатолическата катедрала „Св.Йосиф“ (Sfântul Iosif) в Букурещ, Румъния (10); по отношение на проблемите, касаещи реституцията на собственост, конфискувана по време на комунистическия режим, посочва, че съгласно член 295 от Договора за ЕО режимът на собственост е въпрос от националната компетентност;

25.

Изисква френските органи за подготвят епидемиологична оценка с цел да се определи въздействието върху района около Fos-Berre, в непосредствена близост до инсталацията за изгаряне на отпадъци, която се изгражда във Fos-sur-Mer; признава, че Директива 1999/30/ЕО на Съвета от 22 април 1999 г. относно пределно допустимите стойности за серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди, прахови частици и олово в околния въздух (11) не забранява изграждането на инсталация за изгаряне на отпадъци в район, който вече е засегнат от атмосферно замърсяване, но посочва, че съгласно Директива 1999/30/ЕО и Директива 96/62/ЕО на Съвета от 27 септември 1996 г. относно оценката и управлението на качеството на околния въздух (12) трябва да се предприемат мерки за осигуряване на спазването на европейските стандарти в областта на атмосферното замърсяване;

26.

Припомня препоръките в годишния доклад за 2007 г. на Комисията по петиции с оглед преразглеждане на административните процедури при обработването на петициите, като например за прехвърляне на регистрацията на петициите на секретариата на Комисията по петиции, за тясно сътрудничество със SOLVIT, за допълнително разширяване на базата данни с петиции, за разработване на един портал на ЕС за европейските граждани и др.; приветства изготвянето от членовете на ЕП на Кодекс на добрата практика за обработването на петиции, който ще влезе в сила в началото на следващия парламентарен мандат;

27.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и доклада на Комисията по петиции на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, правителствата и парламентите на държавите-членки, на техните комисии по петиции и техните национални омбудсмани или подобни компетентни органи.

8.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 184/18

A.

като има предвид, че равенството между мъжете и жените е основен принцип на общностното право и че по смисъла на член 2 от Договора, то е част от задачите на Общността;

Б.

като има предвид, че член 3, параграф 2 от Договора установява принципа за интегриран подход на равенството, като предвижда, че във всички дейности, които предприема, Общността се стреми да премахне неравенствата и да насърчава равното третиране на мъжете и жените;

В.

като има предвид постоянното нарастване на процента на жените сред членове на ЕП, който от 17,5 % през 1979 г. достигна 31,08 % през 2009 г.;

Г.

като има предвид малкия брой жени, членове на ЕП, които упражняват функции на по-високо равнище в рамките на органите на Европейския парламент (като например председател или член на комисии или делегации);

Д.

като има предвид, че в генералната дирекция по вътрешни политики и генералната дирекция по външни политики в ЕП, жените са представени в по-голяма степен и съставляват съответно 66,5 % и 66 % от персонала, като отчита същевременно значителния напредък, постигнат през последните години в генералната дирекция по вътрешни политики, който се увенча с получаването на наградата за равнопоставеност -2007 г. за най-добри практики предвид както на създаването на работна среда, благоприятстваща за равенството и интегрирания подход на равенството, така и на значителното увеличаване на броя на жените, заемащи високи длъжности в дирекцията (броят на жените, които са началник отдел, например, премина от 5 % на 30 % от 2005 г. досега);

Е.

като има предвид, че по-голямата част от парламентарните комисии отдават по принцип известна значимост на интегрирания подход на равенството между жените и мъжете (например в рамките на тяхната законодателна дейност, на техните официални отношения с комисията по правата на жените и равенството между половете или при изготвянето на план за действие в областта на равенството), докато малък брой комисии се интересуват от този въпрос рядко или никога,

Ж.

като подчертава, че използването в рамките на парламентарните комисии на мрежата по въпросите на интегрирания подход на равенството между жените и мъжете, която се състои от членове на ЕП и представители на персонала на секретариата, до този момент не доведе до очакваните резултати;

З.

като подчертава, че групата на високо равнище относно равенството между половете и многообразието предложи създаването на подобна група в рамките на междупарламентарните делегации с цел включване на проблематиката относно равенството между жените и мъжете във външните отношения на Европейския съюз;

1.

Подчертава, че исканията за равенство между жените и мъжете трябва да се сведат до практически подход, който да не противопоставя жените и мъжете;

2.

Подчертава, че интегрираният подход на равенството представлява развитие в положителна насока както за жените, така и за мъжете;

3.

Подчертава, че интегрираният подход на равенството предполага реорганизация, подобряване, развитие и оценка на политиките, за да може на всяко едно ниво и на всеки етап, лицата, обичайно участващи при вземането на политически решения, да включат равенството между половете като измерение във всички политики;

4.

Припомня необходимостта от приемането и прилагането на стратегия, съдържаща конкретни цели за интегриран подход на равенството между жените и мъжете в общностните политики, обхванати от правомощията на парламентарните комисии и делегации;

5.

Подчертава важността на мандата на групата на високо равнище относно равенството на половете и многообразието и я приканва да продължи да насърчава и развива този процес в целия Парламент, както и в отношенията и при сътрудничеството с Комисията, Съвета и другите институции;

6.

Поздравява парламентарните комисии, които са приложили интегрирания подход на равенството в своята работа и призовава останалите комисии и делегации да направят същото;

7.

Призовава за засилено използване на мрежата по въпросите на интегрирания подход на равенство между жените и мъжете по отношение на междупарламентарните делегации и мисиите за наблюдение на изборите;

8.

Насърчава генералния секретар да отдаде приоритет на обучението относно интегрирания подход на длъжностните лица на всички равнища в парламентарните комисии и делегации; отправя отново искане за предоставяне на обучение относно равенството между жените и мъжете на всички членове на Парламента, още от самото начало на следващия парламентарен мандат:

9.

Продължава да насърчава създаването на мрежа на длъжностните лица от секретариатите на парламентарните комисии и междупарламентарните делегации, които са обучени специално относно интегрирания подход на равенството на половете, с цел редовен обмен на добри практики в рамките на генералните дирекции по външни политики и по вътрешни политики;

10.

Изтъква необходимостта от подходящи средства, които да са на разположение на парламентарните комисии и делегации, с цел добро познаване на интегрирания подход на равенството, като показатели, информация и статистически данни, представени по полов признак, както и на разпределението на бюджетните средства от гледна точка на равенството между жените и мъжете;

11.

Подчертава, че при прилагането на интегрирания подход на равенството трябва да се вземе предвид спецификата на всяка парламентарна комисия или делегация; приканва комисиите и делегациите да участват активно в оценките, осъществявани редовно под ръководството на комисията по правата на жените и равенството на половете, въз основа на въпросника, предоставен на председателите и заместник-председателите, отговорни за интегрирания подход на равенството, като в тях се включат пропуските на комисиите и делегациите в това отношение, както и постигнатият напредък във всяка комисия по отношение на прилагането на интегрирания подход на равенството;

12.

Изтъква, че е важно за парламентарните комисии и делегации тяхната роля и отговорности по отношение на интегрирания подход на равенството между половете да бъдат ясно определени;

13.

Изтъква значението на едно ефикасно и координирано сътрудничество между групата на високо равнище относно равенството между половете и многообразието и мрежата по въпросите на интегрирания подход на равенството в рамките на комисиите и междупарламентарните делегации, както и на комисията по правата на жените и равенството между половете;

14.

Приканва генералния секретар да продължи въвеждането на интегрираната стратегия, насочена към съвместяване на семейния и професионалния живот, както и към улесняване на развитието на кариерата на жените длъжностни лица;

15.

Приканва политическите групи да вземат под внимание целта, насочена към равномерно представяне на мъжете и жените при назначаването на лица на отговорни длъжности;

16.

Приканва Бюрото на Парламента да изтъква в своите контакти с парламентите на държавите-членки положителния пример на групата на високо равнище по въпросите на равенството на половете и многообразието;

17.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Съвета на Европа.

8.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 184/20

А.

като има предвид, че отношенията между Европейските общности и Туркменистан понастоящем са уредени от Споразумението между Европейската икономическа общност, Европейската общност за атомна енергия и Съюза на съветските социалистически републики за търговия и търговско и икономическо сътрудничество, сключено през декември 1989 г.; като има предвид, че това споразумение не съдържа клауза за правата на човека;

Б

като има предвид, че Временното споразумение относно търговията и свързаните с търговията въпроси от 2 декември 1998 г., сключено между Европейската общност, Европейската общност за въглища и стомана и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Туркменистан, от друга страна, понастоящем подлежи на одобрение от Съвета;

В.

като има предвид, че Споразумение за партньорство и сътрудничество (СПС) с Туркменистан беше парафирано през май 1997 г. и подписано през 1998 г.; като има предвид, че вече 11 държави-членки са ратифицирали СПС, като Франция, Ирландия, Обединеното кралство и Гърция все още предстои да го направят и новите 12 държави-членки ще го ратифицират чрез единен протокол; като има предвид, че Туркменистан ратифицира СПС през 2004 г.;

Г.

като има предвид, че веднъж напълно ратифицирано, СПС ще бъде сключено за начален период от 10 години, след който ще бъде подновявано годишно, при условие че никоя от страните не го прекрати; като има предвид, че страните може да удължат или изменят СПС, или допълнително да го разработят, с цел да се вземат предвид новите постижения,

Д.

като има предвид, че Туркменистан играе важна роля в централноазиатския регион, така че едно тясно сътрудничество между него и Европейския съюз е желателно;

Е.

като има предвид, че положението в Туркменистан се подобри след смяната на президента; като има предвид, че режимът показа готовността си да извърши основни реформи; като има предвид, че е необходимо постигането на значителен напредък в някои основни области като например правата на човека, правовата държава, демокрацията и личните свободи;

Ж.

като има предвид, че предложеното Временно търговско споразумение (ВТС) между Европейските общности и Туркменистан предвижда зачитане на демокрацията и правата на човека като условие за сътрудничество;

З.

като има предвид, че затова ВТС би трябвало да има потенциала да допринесе за напредването на текущите демократични реформи в Туркменистан;

И.

като има предвид, че ВТС включва механизъм, който позволява всяка една от страните да го прекрати, като уведоми другата страна;

1.

Отбелязва, че след смяната на президента в Туркменистан, са налице признаци за амбиция за извършване на реформи в ключови области; приветства, по-специално, създаването на Национален институт за демокрация и права на човека; отбелязва процеса на преразглеждане на Конституцията, който цели да укрепи демокрацията, личните свободи и правовата държава; по-нататък отбелязва преразглеждането на законодателството за изборите; приветства присъединяването на Туркменистан към международни конвенции като Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, който цели отмяната на смъртното наказание, и към Конвенцията за политическите права на жените; приветства реформите на образователната система, целящи по-високо качество и повече равенство за студентите;

2.

Призовава правителството на Туркменистан да се движи бързо в посока демокрация и зачитане на правовата държава; по-специално призовава за открити и демократични избори, свобода на вероизповеданията, изграждане на истинско гражданско общество, освобождаване на всички политически затворници и на лишените от свобода поради убежденията си, премахване на ограниченията за пътуване, и достъп на независими наблюдатели;

3.

Подчертава необходимостта Европейският съюз допълнително да насърчи тези развития; подчертава, че дейността на туркменското правителство трябва внимателно и редовно да се следи;

4.

Призовава Съвета и Комисията да го информират редовно и задълбочено относно положението на правата на човека в Туркменистан;

5.

Изразява съжаление от факта, че в няколко области, особено правата на човека и демокрацията, положението е все още незадоволително; обръща внимание по-специално на необходимостта всички политически затворници да бъдат освободени безусловно; подчертава значението на премахването на всички пречки за свободното пътуване и за свободния достъп на независими наблюдатели, включително на Международния червен кръст; призовава за допълнителен напредък по отношение на гражданските свободи, включително за неправителствените организации; подчертава необходимостта за прилагане на реформите на всички нива и във всички области на администрацията;

6.

Подчертава значението на икономическите и търговски отношения за отваряне на туркменското общество и подобряване на демократичното, икономическо и социално положение на туркменските граждани;

7.

Вижда ВТС като възможен преходен етап към стабилни и устойчиви отношения между Европейския съюз и Туркменистан и като потенциален лост за укрепване на процеса на реформи в Туркменистан, като същевременно то установява правилата за икономически отношения;

8.

Подчертава, че ВТС не е празен чек за Туркменистан; затова призовава за стриктен мониторинг и редовни прегледи на напредъка в ключови области в Туркменистан и, ако е целесъобразно, за прекратяване на споразумението ако са налице доказателства, че условията не се спазват; призовава за редовни актуализации на мониторинга от страна на Комисията и на Съвета;

9.

Призовава Съвета и Комисията да включат в СПС ясна клауза за прекратяване, свързана с правата на човека; подчертава, че Всеобщата декларация за правата на човека на ООН следва да се спазва; призовава Съвета да приеме всяко искане от Европейския парламент за прекратяване на споразумението;

10.

Призовава Съвета и Комисията също така да включат в СПС клауза за преразглеждане; призовава да бъде консултиран относно всяко преразглеждане на СПС;

11.

Изтъква, че СПС изисква одобрението на Парламента, за да влезе в сила; докато ВТС за съжаление не изисква неговото одобрение, призовава повдигнатите в настоящата резолюция въпроси да бъдат взети изцяло предвид, тъй като в противен случай неговото одобрение на СПС би могло да бъде накърнено; съобразно това възнамерява да базира своето становище на ВТС, въз основа на получените от Съвета и Комисията отговори в техните изявления;

12.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на правителството и парламента на Туркменистан.

8.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 184/23

A.

като има предвид, че миграцията към Европа винаги ще бъде реалност, докато съществуват значителни различия в богатството и качеството на живот между Европа и други региони по света;

Б.

като има предвид, че вече е наложително да се възприеме общ подход в ЕС относно имиграцията, още повече че става въпрос за общо пространство без проверки по вътрешните граници, където действието или бездействието на една държава-членка оказва пряко въздействие върху други държави-членки и върху ЕС като цяло;

В.

като има предвид, че лошо управляваната миграция може да наруши социалното сближаване в приемащите страни и може също така да бъде пагубна за страните на произход, както и за самите мигранти;

Г.

като има предвид, че регламентираната миграция представлява възможност, от която могат да се ползват мигрантите, техните страни на произход (които се ползват от паричните преводи на мигрантите) и държавите-членки; като има предвид, че въпреки това напредъкът в областта на регламентираната миграция трябва да върви ръка за ръка с ефективни действия за борба срещу нерегламентираната имиграция, като припомня особено това, че такава имиграция насърчава съществуването на престъпни кръгове за трафик на хора;

Д.

като има предвид, че истинската обща миграционна политика на Общността трябва да се основава не само върху борбата срещу нерегламентираната миграция, но и върху сътрудничеството с трети страни и страни на транзитно преминаване, както и върху подходяща политика за интеграция на мигранти;

Е.

като има предвид, че европейските политики в областта на миграцията трябва да са съобразени с нормите на международното право, особено онези, които се отнасят до правата на човека, човешкото достойнство и правото на убежище;

Ж.

като има предвид, че ЕС е и трябва да продължи да бъде гостоприемна среда за тези, които са получили право на пребиваване — трудови мигранти, членове на семействата им, студенти или лица, нуждаещи се от международна закрила;

З.

като има предвид, че през последните десетилетия мигрантите изиграха съществена роля в развитието на ЕС и европейския проект и е особено важно да се признае както тяхното значение, така и факта, че ЕС продължава да се нуждае от мигрантска работна ръка;

И.

като има предвид, че според Евростат демографското застаряване в ЕС в средносрочен план ще се превърне в реалност, като до 2060 г. се предвижда възможно намаляване с близо 50 милиона на населението в трудоспособна възраст, както и че имиграцията би могла да изиграе катализираща роля за подобряване на икономическите резултати на ЕС;

Й.

като има предвид, че аспектите на Лисабонската стратегия, свързани с растеж и работни места, могат да бъдат възпрепятствани от недостиг на работна ръка, което може да попречи на осъществяването на целите, и като има предвид настоящото повишаване на безработицата; като има предвид, че този недостиг може да бъде смекчен в краткосрочна перспектива чрез подходящо и структурирано управление на икономическата имиграция;

К.

като има предвид, че мигрантите често трябва да работят като непостоянни работници или на работни места, изискващи физически (нискоквалифициран) труд, или такива, които са под тяхната квалификация;

Л.

като има предвид, че ЕС следва да повиши и усилията за вътрешно решаване на проблемите, свързани с недостиг на работна сила и квалифицирана работна сила, чрез насочване на вниманието към сектори, които понастоящем се характеризират с недостатъчна трудова заетост, като хора с увреждания, лица в образователно неизгодно положение, продължително безработни лица, лица, търсещи убежище, които вече са получили разрешение за пребиваване;

М.

като има предвид, че броят на жените имигранти в ЕС постоянно нараства и възлиза на около 54 % от общия брой имигранти;

Н.

като има предвид, че повечето жени имигранти срещат значителни проблеми при интегрирането и навлизането на пазара на труда, вследствие на тяхното ниско образователно равнище и отрицателните стереотипи и практики, произтичащи от техните страни на произход, както и отрицателните стереотипи и дискриминацията, които съществуват в държавите-членки; и като има предвид при все това, че много млади жени с високо равнище на образование идват в ЕС, за да работят сравнително неквалифицирана работа;

1.

Силно подкрепя установяването на обща европейска имиграционна политика, основаваща се на висока степен на политическа и оперативна солидарност, взаимно доверие, прозрачност, партньорство, споделена отговорност и съвместни усилия, посредством общи принципи и конкретни действия, както и на ценностите, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз;

2.

Отново заявява, че управлението на миграционните потоци трябва да се основава на координиран подход, като се отчита демографската и икономическата ситуация в ЕС и неговите държави-членки;

3.

Счита, че разработването на обща имиграционна политика би могло да извлече съществена полза от повече редовни консултации с представители на гражданското общество, като например организации, работещи с мигрантски общности и в полза на мигрантски общности;

4.

Изразява съжаление, че досега е направено твърде малко за установяване на обща политика за законна имиграция, и приветства новите законодателни актове, приети в рамките на общата европейска политика за законна имиграция;

5.

Подчертава, че съгласуваната и балансирана обща европейска имиграционна политика допринася за надеждността на ЕС в неговите отношения с трети страни;

6.

Отново заявява, че ефективното управление на миграцията изисква участието на регионалните и местните власти и действително партньорство и сътрудничество с третите страни на произход и транзитно преминаване, които често остават с впечатлението, че им се налагат решения едностранно; подчертава, че такова сътрудничество може да има единствено когато третата страна спазва международните закони за правата и закрилата на човека и е страна по Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г.;

7.

Счита, че имиграцията в ЕС не е решение на предизвикателствата, пред които са изправени развиващите се страни, и че една обща имиграционна политика трябва да се съпътства от ефективна политика за развитие на страните на произход;

8.

Приветства приемането на гореспоменатия Европейски пакт за имиграцията и убежището и представените от Комисията действия, инструменти и предложения в нейното гореспоменато съобщение относно „Обща имиграционна политика за Европа: принципи, действия и инструменти“; призовава Съвета и Комисията бързо да преминат към етапа на изпълнение на тези ангажименти;

9.

Приветства институционалните последици от Договора от Лисабон, по-специално разширяването на процедурата на съвместно вземане на решение и гласуването с квалифицирано мнозинство за всички политики в областта на имиграцията, изясняването компетенциите на ЕС по отношение на визите и граничния контрол, разширяването на компетенциите на ЕС по отношение на убежището, както и разширяването на компетенциите на ЕС по отношение на законната и нерегламентираната миграция;

10.

Счита, че една обща имиграционна политика непременно изисква и установяване на обща политика в областта на убежището, и припомня гореспоменатата резолюция относно бъдещето на Общата европейска система за предоставяне на убежище (ОЕСПУ) и предложението на Комисията за регламент за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището;

11.

Счита, че законната миграция продължава да е необходима за удовлетворяването на демографските и квалификационни потребности, както и потребностите на пазара на труда в Европа, поради въздействието на демографския спад и застаряването на населението върху икономиката; тя способства и за развитието на трети страни чрез цикъла на обмен на знания и ноу-хау и паричните суми, които мигрантите превеждат в тях; призовава за прилагането на сигурни системи, улесняващи паричните преводи до трети страни;

12.

Счита, че регламентираната миграция трябва да бъде алтернативата на нерегламентираната имиграция, тъй като предлага законен, безопасен и организиран начин за влизане на територията на Европейския съюз;

13.

Припомня, че според прогнозните изчисления, представени от Комисията, до 2050 г. ще бъдат необходими 60 милиона работници-мигранти, като това изисква откриването на канали за законна миграция;

14.

Подчертава необходимостта от изчерпателна оценка на квалификационните и пазарни потребности в ЕС; въпреки това счита, че всяка държава-членка следва да запази контрол над броя на необходимите лица за удовлетворяване на потребностите на нейния пазар на труда и да отчита принципа на общностните предпочитания, докато се прилагат преходни мерки;

15.

Подкрепя разработването на национални „имиграционни профили“ с цел представяне на цялостна картина на ситуацията с имиграцията във всяка държава-членка в даден момент, като нуждите на пазара на труда следва да представляват основен аспект на тези профили;

16.

Отново заявява необходимостта от повишаване на привлекателността на ЕС за висококвалифицирани работници, дори чрез наличието на информация относно пазарите на труда, които представляват крайна цел, и пазарите на труда на приемащите държави-членки, като се отчитат последиците, които това може да има по отношение на „изтичането на мозъци“ от страните на произход; счита, че „изтичането на мозъци“ може да се смекчи чрез временна или циркулярна миграция и осигуряване на обучение в страните на произход, за да се предпазят професиите в ключови сектори, особено в образованието и здравеопазването, както и чрез подписване на споразумения за сътрудничество със страните на произход; призовава държавите-членки да се въздържат от провеждане на активно набиране на кадри в развиващи се страни, които страдат от недостиг на човешки ресурси в ключови сектори, като здравеопазване и образование;

17.

Призовава Комисията и държавите-членки да разработят механизми, насоки и други инструменти за улесняване на циркулярната и временната миграция, както и мерки, в сътрудничество със страните на произход, за компенсиране загубата на човешки ресурси, предлагащи конкретна подкрепа за обучението на специалисти в ключови сектори, засегнати от „изтичането на мозъци“;

18.

Приветства подхода, подет от документа за „синята карта“, за обща политика за законна имиграция, но призовава държавите-членки да осъществят по-голям напредък в посока към общи правила за имиграционна политика, която не е ограничена до висококвалифицираните работници;

19.

Изразява своето задоволство от приемането на синята карта, във връзка с условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни за целите на висококвалифицирана трудова заетост, и настоятелно призовава Комисията да представи възможно най-скоро инициативи за други категории труд, също така с цел по-добро противодействие на нерегламентираната имиграция и експлоатацията на имигрантите без документи;

20.

Призовава за нови мерки за допълнително улесняване приемането на студенти и научни изследователи и тяхното движение в рамките на ЕС;

21.

Обръща внимание на значението на признаването на квалификациите на имигрантите, като се отдава особено значение на официалните, неофициалните и неформалните квалификации, придобити в държавата, от която произхождат; счита, че това признаване ще послужи за борбата срещу загубата на квалификации, често наблюдавана сред имигрантите, особено жените, които в много случаи полагат труд под равнището на тяхната квалификация;

22.

Призовава Комисията да вземе предвид в бъдещите си документи по този въпрос проблема с признаването на квалификациите, както и насърчаването на обучението през целия живот, като също така се гарантира, че държавите-членки осигуряват възможности за имигрантите да изучават езика на приемащата държава, с цел да се осигури тяхната социална, професионална и културна интеграция в Европейския съюз и да им се предостави по-добра възможност да подкрепят развитието на своите деца; също така призовава Комисията да използва резултатите от обсъжданията относно езиковото обучение на децата-мигранти и преподаването в държавата-членка по пребиваване на езика и културата на страната на произход, като призовава предложената рамка да зачита принципите на субсидиарност и пропорционалност;

23.

Потвърждава, че Европейската мрежа за заетост и трудова мобилност (EURES) е подходящ инструмент, чрез който да се гарантира прозрачно, отговорно и ефективно равновесие между търсенето и предлагането на пазара на труда; следователно предлага разширяване на концепцията за мрежата EURES, така че да се улесни контактът между европейските работодатели, които търсят работници с определена квалификация, и кандидатите за работа, произхождащи от трети страни; предлага да се използват специални центрове (съществуващи или такива, които предстои да бъдат създадени) или представителствата на ЕС в трети страни, като платформа за разширяване на мрежата EURES, и да се гарантира продължаване и разширяване на дейността по насочване по отношение на инструменти и подкрепа за независимата заетост или достъпа до микрокредити; подчертава, че потребността на Европа от висококвалифицирана работна сила не следва да води до „изтичане на мозъци“ от трети страни, с произтичащите от това вреди за техните нововъзникващи пазарни икономики и социална инфраструктура;

24.

Счита, че на имигрантите от т.нар. трети страни следва да се предостави правото на мобилност на територията на ЕС, така че, в качеството им на законно пребиваващи лица в държава-членка, да могат да бъдат наемани на работа като погранични работници в друга държава-членка, без да се изисква да подават заявление за разрешително за работа, както и че на такива имигранти следва да бъде предоставена пълна свобода на придвижване като работници след петгодишен срок на законно пребиваване в държава-членка;

25.

Подчертава значението на координацията между местните и регионални органи, които са конкретно отговорни за обучението, и органите на национално и европейско равнище, при управляването на потребностите на пазара на труда, в съответствие с принципа на общностното предпочитание; подчертава, че това сътрудничество е съществено за ефективното прилагане на имиграционна политика, способна да преодолее липсата на работна сила, която се регистрира в определени сектори и държави-членки, както и за ефективната и подходяща интеграция на имигрантите;

26.

Призовава Комисията да предостави повече информация в страните на произход относно възможностите за законна миграция, както и за правата и задълженията на мигрантите, след като те вече пристигнат в ЕС;

27.

Призовава държавите-членки задоволително да използват механизмите за финансиране от Общността, свързани с имиграционната политика, за да се създават повече и по-добри работни места за мигранти;

28.

Подчертава, че интеграцията повишава културното многообразие в ЕС и следва да се основава на социално приобщаване, липса на дискриминация и равни възможности, а именно чрез възможността за достъп до здравеопазване, образование, езиково обучение и трудова заетост; счита, че интеграционните политики следва да се основават и на подходящи новаторски програми, и признава ключовата роля, изпълнявана от местните и регионални органи, профсъюзите, организациите на мигранти, професионалните обединения и сдружения при интегрирането на мигрантите;

29.

Подкрепя усилията за интеграция, полагани от държавите-членки, както и от редовни мигранти и лица, ползващи се с международна закрила, вземайки под внимание зачитането на идентичността и ценностите на ЕС и неговите държави-членки, включително зачитането на правата на човека, принципа на правовата държава, демокрацията, търпимостта и равенството, свободата на мнение и задължителното училищно образование за децата; припомня, че интеграцията е двустранен процес, включващ приспособяване както от страна на имигрантите, така и от населението на приемащата страна, в съответствие с посоченото в общите основни принципи (ООП), приети от Съвета, и може да извлече полза от обмена на най-добри практики; признава, че интеграция се постига по-трудно в държави-членки, които са подложени на значителен миграционен натиск, поради специфичното им географско разположение, но въпреки това тя не бива да се изоставя като цел; призовава другите държави-членки да допринесат за намаляването на такъв натиск в дух на солидарност, като се улесни интеграцията на получилите международна закрила лица, които се намират в държавите-членки на ЕС, успоредно с насърчаването на законната миграция;

30.

Подчертава, че процесът на добра интеграция е най-добрият инструмент за елиминиране на недоверието и подозрението между местните граждани и мигрантите и е от основно значение за премахването на всякакви ксенофобски идеи или действия;

31.

Насърчава развиването на механизми за взаимно обучение и обмен на най-добра практика между държавите-членки, за да се засили способността на приемащите страни да управляват все по-многобройните различия, а също така и на система от общи индикатори и подходящ статистически капацитет, които държавите-членки да използват за оценка на резултатите от имиграционната политика;

32.

Припомня, че включването на мигрантските организации, които играят уникална роля в процеса на интеграцията, като предоставят на мигрантите възможности за демократично участие, е ключов елемент; призовава държавите-членки да улесняват системи за подкрепа на гражданското общество в процеса на интеграция, като дават възможност за присъствие на мигрантите в гражданския и политически живот на приемащото общество, за участие в политически партии и профсъюзи, както и възможността за гласуване на местни избори;

33.

Приветства инициативата, предприета от Комисията и Европейския икономически и социален комитет, за подобряване на съгласуваността на интеграционните политики чрез създаване на Европейски форум за интеграция с участието на обществени организации и сдружения на имигранти, с цел обмен на опит и изготвяне на препоръки; призовава държавите-членки да съгласуват своите усилия за интеграция чрез обмен на най-добри практики, съдържащи се в техните национални планове за интеграция;

34.

Призовава Комисията да предприеме необходимите мерки, за да се гарантира финансова подкрепа за структурната и културна интеграция на имигрантите, включително и изпълнението на програми на Европейския съюз, като „Обучение през целия живот“, „Европа за гражданите“, „Младежта в действие“ и „Култура 2007“; отбелязва, че в повечето случаи учителите са зле подготвени за ситуация, в която имат голям брой деца-мигранти в клас, и призовава за по-добро обучение за учителите, както и за подходяща финансова подкрепа;

35.

Подчертава факта, че училищните програми и обучението през целия живот играят съществена роля в процеса на интеграция, като развиват умения, най-вече езикови; счита също така, че участието без бариери в програми за образование и обучение през целия живот следва да бъде право и възможност за новопристигналите имигранти;

36.

Приканва Комисията и държавите-членки да продължат да насърчават политики срещу различните форми на дискриминация, включително прилагани от публични органи;

37.

Призовава държавите-членки да спазват и да подкрепят съответните директиви: Директиви на Съвета 2000/78/ЕО (17), 2000/43/ЕО (18) и 2004/113/ЕО (19), чиято цел е борбата срещу дискриминацията;

38.

Призовава държавите-членки да ратифицират Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 18 декември 1990 г. (20);

39.

Призовава Комисията да събере свързани с пола данни относно имиграцията в ЕС и да изпрати данните за анализ на Европейския институт за равенство между половете, с цел допълнително да се подчертаят конкретните нужди и проблеми на жените имигранти, както и най-подходящите методи за интегрирането им в обществата на приемащите държави;

40.

Призовава държавите-членки, когато изготвят своите интеграционни политики, да отчитат по подходящ начин измерението, свързано с равенството между жените и мъжете, и специфичното положение и нужди на жените мигранти;

41.

Призовава държавите-членки да гарантират зачитане на основните права на жените имигранти, независимо дали техният статут е законен;

42.

Призовава държавите-членки да подкрепят информационни кампании, насочени към жените имигранти, с оглед информирането им относно техните права, възможностите за образование и езиково обучение, професионално обучение и достъп до заетост, както и да предотвратяват принудителните бракове, гениталното осакатяване на жените и други форми на психическа или физическа принуда;

43.

Подчертава необходимостта от подробен генерален план, определящ цялостните цели и структура на стратегията за управление на границите на ЕС, включително подробности, показващи как всички свързани програми и схеми в тази област могат да бъдат оптимизирани; счита, че когато разглежда структурата на стратегията за управление на границите на ЕС, Комисията следва да анализира преди всичко ефективността на съществуващите системи за управление на границите на държавите-членки, за да се постигне оптимално взаимодействие между тях, както и да предостави допълнителна информация относно ефективността от гледна точка на разходите на предложените нови системи – влизане/напускане, електронна система за разрешение за пътуване, автоматизиран граничен контрол и програмата за регистрирани пътници, в рамките на интегрираното управление на границите на ЕС;

44.

Подчертава, че интегрираното управление на границите следва да постигне правилния баланс между гарантирането на свободното движение на нарастващ брой хора през границите и гарантирането на по-голяма сигурност за гражданите на ЕС; не отрича, че използването на данни предлага явни предимства; същевременно счита, че общественото доверие в действията на правителствата може да се поддържа единствено ако са предвидени достатъчно гаранции за защита на данните и механизми за надзор и правна защита;

45.

Призовава за оценка на приложимостта на интегриран подход на четири нива, чрез който проверките да се извършват системно на всеки етап от пътуването на имигрантите до ЕС;

46.

Подчертава, че стратегията на ЕС по отношение на границите следва да бъде допълнена и с конкретни мерки, насочени към укрепване границите на трети страни, в рамките на партньорството ЕС-Африка и Европейската политика на добросъседство (Източното партньорство, Евро-средиземноморското партньорство (ЕВРОМЕД));

47.

Призовава за замяна на сегашните национални шенгенски визи с единни европейски шенгенски визи, позволяващи еднакво третиране на всички лица, подали заявление за издаване на виза; желае да бъде информиран относно точния график и подробностите както за проучването на политиките, така и за техническото проучване на Комисията, които ще анализират приложимостта, практическите последици и въздействието на система, изискваща от гражданите на трети страни да получат електронно разрешение за пътуване, преди да предприемат пътуване до територията на ЕС (електронна система за разрешение за пътуване, ЕСРП); призовава за подобряване на сътрудничеството между консулските служби на държавите-членки и за постепенното създаване на съвместни консулски служби за издаване на визи;

48.

Призовава Съвета да приеме мерки, основани на солидарността между държавите-членки, с оглед поделяне на тежестта във връзка с граничния полицейски контрол, и да координира националните политики на държавите-членки;

49.

Счита ефективната борба срещу нерегламентираната имиграция за особено важна част от цялостната миграционна политика на ЕС и затова изразява съжаление, че процесът на ефективно вземане на решения в тази област се спъва от недостатъчната способност на държавите-членки реално да работят заедно в свой взаимен интерес;

50.

Изразява ужаса си от човешката трагедия, причинявана от незаконните миграционни морски трасета, главно по южните морски граници на Съюза, където натоварени на лодки хора напускат африканските брегове и предприемат опасни пътувания към Европа; настоятелно призовава за предприемане на неотложни действия за спиране веднъж завинаги на тази човешка трагедия и за засилване на диалога и сътрудничеството със страните на произход;

51.

Припомня, че нерегламентираната имиграция често се управлява от престъпни мрежи, които досега се оказват по-ефективни от общото европейско действие; изразява убеденост, че тези мрежи са отговорни за смъртта на стотици хора, които ежегодно загиват в морето; припомня, че съгласно международните задължения държавите-членки носят поделена отговорност за спасяване на хора, пътуващи по море; поради това призовава Комисията и Съвета да удвоят усилията си в борбата срещу организираната престъпност, трафика на хора и незаконното прехвърляне през граница, случващи се в различни части на ЕС, и по-специално да се опитат да разрушат всички мрежи, като се справят не само с трафикантите на хора, които са просто видимата част на организацията, но и с онези, които, бидейки на върха на пирамидата, извличат най-голяма изгода от тези престъпни операции;

52.

Призовава Комисията да засили програмите за повишаване на осведомеността в страните на транзитно преминаване и произход относно опасностите на нерегламентираната миграция;

53.

Приветства новата директива за прилагане на санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава и я счита за ефективен инструмент за ограничаване на експлоатацията на работници-мигранти и за намаляване привлекателността на един от главните фактори за нерегламентираната миграция;

54.

Настоятелно призовава държавите-членки да не бавят транспонирането на новата директива, която предвижда санкции за работодатели, наемащи незаконни имигранти;

55.

Счита за особено важно укрепването на пътищата за диалог със страните на произход и сключването на споразумения за сътрудничество с тези страни, с цел премахване на нерегламентираната миграция, която представлява жестоко и катастрофално явление;

56.

Счита, че въпреки няколкократните увеличения на бюджетните й средства, по настояване на Парламента, Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX) все още не е в състояние да осигури достатъчна координация на контрола по външните граници на Съюза, поради ограничения си мандат и заради липсата на усилия за ангажиране на трети страни, особено що се отнася до морските операции;

57.

Приветства инициативата на Комисията за предложение за преразглеждане на мандата на FRONTEX и счита, че е необходимо той да бъде неотложно засилен, по-конкретно чрез разширяване на нейния капацитет за координация и способност да координира постоянни мисии в райони, характеризиращи се с голям миграционен натиск, по искане на засегнатите държави-членки, както и на възможностите на агенцията за сътрудничество с трети страни; счита, че следва да се постави ударение и върху увеличаването на капацитета на FRONTEX за анализ на риска и събиране на сведения;

58.

Счита, че FRONTEX се нуждае от достатъчно ресурси, не само финансови, за да може ефикасно да изпълнява мандата си, и призовава за разработване на нови технологии за борба с нерегламентираната миграция, като призовава държавите-членки да повишават обединяването на технически средства, а Комисията - да представи законодателни предложения за установяване на задължителна солидарност на същия принцип, който е предвиден за екипите за бърза гранична намеса;

59.

Призовава FRONTEX и Комисията да извършат проучване, при което да се извърши предварителна оценка на възможността FRONTEX да придобива собственото си оборудване и на исканията за евентуално преобразуване на морските операции на FRONTEX в служба за брегова охрана на ЕС, без да се ограничава контролът на държавите-членки по техните граници;

60.

Счита, че FRONTEX може да бъде напълно ефективна само ако се засилят усилията за допълващи действия, като реадмисия и сътрудничество с трети страни; призовава Комисията да подкрепи FRONTEX в това отношение;

61.

Подкрепя създаването на специализирани служби на FRONTEX, с оглед отчитане и по-добра оценка на специфичните ситуации по особено чувствителните граници, по-специално по отношение на източните сухоземни граници и южните морски граници;

62.

Отбелязва, че различия в тълкуването на правни термини, тълкуването на международното морско право и различия в националните законодателства и процедури пречат на дейността на FRONTEX; призовава за провеждане на подробни проучвания, с цел търсене на общ подход и отстраняване на конфликтните различия между националните законодателства и процедури;

63.

Призовава за по-задълбочено и постоянно сътрудничество между FRONTEX и националните органи и агенции;

64.

Призовава за допълнителен напредък в разработването на концепцията за Европейска система за наблюдение на границите (EUROSUR) и чрез подобряване на координацията между държавите-членки;

65.

Отбелязва, че рибарите, частните плавателни съдове и работещите на такива съдове често срещат незаконни имигранти преди военноморските сили на дадена страна; подчертава необходимостта тези страни да бъдат информирани по-ясно относно техните задължения по международното право да помагат на имигранти в беда и призовава за механизъм за компенсация за загубена работа в резултат от спасителни операции;

66.

Подчертава, че съществува явна нужда от надеждна статистическа информация, за да се установят конкретни инструменти за борба с нерегламентираната миграция на равнище ЕС, и призовава Комисията да предприеме необходимите мерки за предоставяне на тези статистически данни;

67.

Счита, че от мигранти, които нямат право на международна закрила или пребивават нерегламентирано на територията на държавите-членки, трябва да се изисква да напуснат територията на Европейския съюз; в тази връзка отбелязва приемането на директивата за връщане на незаконни имигранти и призовава държавите-членки, в контекста на транспонирането й, да запазят по-благоприятните разпоредби, вече предвидени в националното им законодателство; призовава държавите-членки да гарантират, че връщането се извършва при условията на надлежно спазване на закона и зачитане на достойнството на съответните лица, като се отдава предпочитание на доброволното връщане;

68.

Призовава в закритите и открити центрове за настаняване да се създаде система от консултантски служби за връщане, които да служат като звено за връзка за хората, които желаят да научат повече за помощта във връзка с връщането;

69.

Призовава Комисията да установи наблюдение и подкрепа за механизмите за социална и професионална реинтеграция в страните на произход за върнатите мигранти;

70.

Призовава държавите-членки да придадат по-голямо значение на приспособяването на техните политики за реадмисия към една обща политика, отколкото на двустранните споразумения;

71.

Във връзка със споразуменията за реадмисия призовава Парламентът и неговите компетентни комисии редовно да бъдат информирани по време на дискусиите с трети страни за напредъка и всички пречки, срещани от преговарящите;

72.

Призовава Комисията да гарантира, че държавите-членки имат двустранни споразумения за реадмисия единствено с трети страни, които предоставят пълни гаранции за спазване на човешките права на приетите обратно лица и са подписали Женевската конвенция от 1951 г.;

73.

Призовава Комисията да провежда политика за ефективно изпълнение на задължението на трети страни за реадмисия на техни граждани, които пребивават нерегламентирано на територията на ЕС, съгласно предвиденото в член 13 от Споразумението от Котону от 23 юни 2000 г. ; призовава за засилване на тези разпоредби по време на преговорите относно новото споразумение с държавите от АКТБ (африканските държави и държавите от карибския и тихоокеанския басейн);

74.

Подчертава необходимостта от действително европейско измерение в политиката за връщане на мигранти чрез взаимното признаване на решения за връщане; настоятелно призовава за по-голямо сътрудничество между държавите-членки при връщането на мигранти и за засилването на ролята на FRONTEX при съвместни операции по връщане;

75.

Призовава за засилване на сътрудничеството, включително чрез консулско сътрудничество, със страните на произход и транзитно преминаване, за да се улеснят процедурите по реадмисия, и призовава Комисията да извърши оценка на действащите споразумения за реадмисия, с оглед улесняване на тяхното прилагане, както и да извлече поуки за преговорите по бъдещи споразумения;

76.

Призовава Съвета да обмисли въвеждането на законодателни разпоредби с оглед установяване на европейско разрешение за пребиваване, издавано на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, за да се улесни реадмисията в трети държави; следва да се предприемат действия за включване на европейското разрешение за пребиваване в споразуменията за реадмисия на ЕС, за да стане то обвързващо за съответните трети държави;

77.

Изразява дълбоко съжаление относно факта, че държавите-членки проявиха недостатъчна солидарност пред лицето на нарастващото предизвикателство на имиграцията; призовава за неотложно преразглеждане на Рамковата програма за солидарност и управление на миграционните потоци за периода 2007-2013 г. (21) и нейните четири финансови инструмента, така че те да могат да отразяват новите реалности, произтичащи от нарастващия миграционен натиск, и да бъдат използвани за посрещане на неотложни нужди, като например ситуации, свързани с масов приток на мигранти;

78.

Отбелязва поетите от държавите-членки ангажименти в гореспоменатия Европейски пакт за имиграцията и убежището във връзка с необходимостта от солидарност; по-конкретно приветства включването на доброволен механизъм за поделяне на тежестта, който позволява преместване в рамките на ЕС на лица, ползващи се с международна закрила, от държави-членки, които, по-специално поради географското си или демографско положение, са изправени пред конкретен и несъразмерен натиск върху националните им системи за предоставяне на убежище, в други държави-членки, и призовава държавите-членки да изпълняват тези ангажименти; приветства също така разпределянето за целта на 5 млн. евро в бюджета на ЕС за 2009 г. под формата на средства, предназначени за Европейския фонд за бежанците; настоява все пак за въвеждането на задължителни инструменти; призовава Комисията незабавно да приложи този механизъм и да предложи законодателна инициатива за установяване на такъв постоянен механизъм на европейско равнище;

79.

Приветства преработването на Дъблинския регламент и предлаганите разпоредби за механизъм за временно преустановяване на прехвърлянията в рамките на дъблинската процедура, ако е налице загриженост, че прехвърлянията по дъблинската процедура биха могли да доведат до неадекватни стандарти на закрила в компетентната държава-членка за търсещите убежище, и особено по отношение на условията на приемане и достъпа до процедурата за предоставяне на убежище, както и в случаи, когато прехвърлянията по дъблинската процедура биха увеличили тежестта за държавите-членки, които са изправени пред конкретен и несъразмерен натиск, най-вече поради тяхното географско или демографско положение; все пак подчертава, че тези разпоредби по-скоро биха се оказали политическа декларация, отколкото ефективен инструмент за сериозна подкрепа на държавите-членки, ако не се въведе двоен задължителен инструмент за всички държави-членки;

80.

Приветства предложението на Комисията за преработена версия на регламента за създаване на система „Евродак“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци и напомня на държавите-членки за техните задължения за снемане на дактилоскопични отпечатъци и изпращане на данни съгласно действащия регламент „Евродак“; счита, че биометрични данни, като дактилоскопичните отпечатъци, трябва да се използват за повишаване на ефективността на граничния контрол;

81.

Изразява съжаление, че сътрудничеството с трети държави все още не е довело до удовлетворителни резултати, с изключение на забележителното сътрудничество на Испания с трети страни, като например Сенегал и други държави в Африка на юг от пустинята Сахара и в Северна Африка; призовава за оказване на целева подкрепа на трети страни на транзитно преминаване и на произход, за да им се помогне да изградят ефективна система за управление на границите, с участието на FRONTEX в мисии за оказване на гранична помощ в тези страни;

82.

Припомня на Комисията, Съвета и държавите-членки, че е особено важно да се продължи диалогът, започнат със страните на произход и транзитно преминаване, като последващо действие след конференциите на министрите от ЕС и Африка по въпросите на миграцията и развитието, проведени в Триполи, Рабат и Лисабон;

83.

Призовава за прилагане на инструментите на политиките, разработени в рамките на „Световния подход спрямо миграцията“ (22), както и на „Процеса от Рабат“ от 2006 г. относно миграцията и развитието и на Партньорството между ЕС и Африка в областта на миграцията, мобилността и трудовата заетост, договорено в Лисабон през декември 2007 г.;

84.

Подчертава значението на наличие на политика за развитие в трети страни на произход или транзитно преминаване като средство за справяне с предизвикателството на имиграцията още в нейните корени; призовава за по-добро съгласуване на политиките на Съюза в областта на имиграцията и развитието, като изцяло се отчитат стратегически цели, като Целите на хилядолетието за развитие;

85.

Отбелязва все пак, че политиката за развитие не може да представлява единствена алтернатива на миграцията, тъй като не може да има развитие, основано на солидарност, без постоянна мобилност;

86.

Призовава за засилване на сътрудничеството с Международната организация за миграцията и други международни организации при създаването на нови регионални служби в чувствителни райони, където е необходима практическа помощ относно, inter alia, законната миграция или доброволното връщане на имигранти;

87.

Подчертава значението на създаването на Центрове за информация и управление на миграцията, като открития в Мали през октомври 2008 г.; изразява убеждението, че тези центрове следва да са в състояние значително да допринасят за решаване на проблемите на миграцията, като се обръща внимание на безпокойствата на потенциалните мигранти, връщащите се мигранти и мигрантите, пребиваващи в ЕС; призовава Комисията да предостави необходимата информация относно проектите за създаване на други центрове в рамките на Партньорството ЕС-Африка и изисква Комисията да разгледа възможността за създаване на такива центрове в източните съседни държави;

88.

Подчертава, че всички споразумения със страни на произход и транзитно преминаване следва да включват глави относно сътрудничество в областта на имиграцията, и призовава за провеждане на амбициозна политика с трети държави в областта на полицейското и съдебно сътрудничество, с цел борба срещу международните престъпни организации, занимаващи се с трафик на хора, и предаване на съответните лица на съд, с участието на Европол и Евроюст; също така призовава Комисията да увеличи подкрепата си, включително финансова и техническа помощ, в полза на трети държави, за да се създадат икономически и социални условия, които да възпират нерегламентираната миграция, търговията с наркотици и организираната престъпност;

89.

Призовава Комисията да насърчава договарянето на глобални европейски споразумения, като подписаното с Кабо Верде, да реализира напредък в глобалните преговори, които води с Мароко, Сенегал и Либия, и да насърчава сключването на споразумения с основните страни на произход на имигрантите;

90.

Призовава за подкрепа на третите държави при развиването на тяхната национална законодателна рамка и установяването на системи за имиграция и убежище, при пълно зачитане на международното право, като също така призовава третите страни на транзитно преминаване да подпишат и спазват Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г.;

91.

Призовава държавите-членки да обмислят въпроса с „еко-бежанците“ – мигранти, които понастоящем не могат да се смятат за икономически мигранти и които също така не се признават за бежанци по смисъла на Женевската конвенция;

92.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.

8.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 184/35

А.

като има предвид, че политическото определение на политиката в областта на трансевропейските транспортни мрежи, включено в Решение № 1692/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 година относно общностните насоки за развитието на трансевропейска транспортна мрежа (3) и в Решение № 884/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за изменение на Решение № 1692/96/EC относно общностните насоки за развитието на трансевропейска транспортна мрежа (4), доведе до съставянето на „списък с желания“, състоящ се от 30 приоритетни проекта и отразяващ предимно националните интереси;

Б.

като има предвид, че външната конкурентоспособност на железопътния и морския превоз на товари в сравнение с автомобилния транспорт трябва да се повиши, за да се гарантира, че автомагистралите, морските пътища и железопътните коридори за превоз на товари се използват по балансиран начин;

В.

като има предвид, че 30-те приоритетни проекта доведоха до предложение на Комисията за осигуряване на финансиране от ЕС в размер на около 20 милиарда евро в рамките на финансовата рамка за периода 2007‐2013 г. за трансевропейската транспортна мрежа като цяло, като тази сума по настояване на Съвета накрая беше намалена на около 8 милиарда евро, от които само 5,3 милиарда евро са предназначени за 30-те приоритетни проекта;

Г.

като има предвид добре известната неспособност на Европейския съюз да изпълнява правилата за финансиране на трансевропейската транспортна мрежа, предвидени в Регламент (ЕО) № 680/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за установяване на общи правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските транспортни и енергийни мрежи (5), която създава несигурност при планирането на финансирането на проекти;

Д.

като има предвид, че е важно да се повиши способността на Комисията да осъществява главните трансгранични проекти, по-специално в железопътния сектор, които изискват постоянно тясно сътрудничество между участващите държави-членки и дългогодишно финансиране, излизащи извън границите на многогодишната финансова рамка;

Е.

като има предвид, че приложенията към гореспоменатото съобщение на Комисията от 14 май 2008 г. показват, че приблизително 49 % от бюджетните кредити за транспортни проекти са изразходвани за пътища, приблизително 31 % - за железопътния транспорт и около 9 % - за градския транспорт, но не е ясно точно кои конкретни проекти се съфинансират;

1.

Отчита факта, че първите опити за разработване на политика на ЕС за транспортната инфраструктура, въз основа на „липсващите звена“ на Европейската кръгла маса на индустриалците, бяха насърчени в съобщението на Комисията от 2 декември 1992 г., озаглавено „Бъдещото развитие на общата транспортна политика“, с обосновката, че тя ще допринесе за постигането на икономически растеж, конкурентоспособност и заетост, и бяха направлявани от Karel Van Miert, бивш член на Европейската комисия, отговарящ за транспорта; отбелязва, че Регламент (ЕО) № 2236/95 на Съвета от 18 септември 1995 година относно общите правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските мрежи (6) и Решение № 884/2004/ЕО бяха насочени към постигане на гореспоменатите цели, и насочва вниманието към стимула, който членът на Комисията, отговарящ за енергетиката и транспорта, и заместник председател на Комисията Loyola de Palacio предостави за развитието на тази политика;

2.

Счита докладите на координаторите на трансевропейската транспортна мрежа за интересни примери за допълнителна координация и интеграция на ограничен набор от важни проекти; поради това изисква от Комисията и държавите-членки да продължат усилията си за усъвършенстване на съществуващите приоритетни проекти; средносрочното/дългосрочното инвестиране продължава в съответствие с целта да се завърши цялата мрежа;

3.

Приветства ранното представяне на гореспоменатото съобщение на Комисията от 4 февруари 2009 г., с цел да се извърши основен преглед на транспортната инфраструктура на ЕС и на политиката в областта на трансевропейската транспортна мрежа съгласно настоящите и бъдещите финансови, икономически, регионални (включително регионите с трайни неблагоприятни условия) и социални предизвикателства и предизвикателствата в областта на транспорта, трансграничната мобилност, безопасността и околната среда;

4.

Във връзка с това не вижда смисъл в това да се въвежда неясното понятие „концептуален стълб“ на трансевропейската транспортна мрежа, което претоварва списъка с приоритети; противно на декларираната от Комисията цел, един стълб, който е единствено концептуален, не е в състояние да повиши доверието в политиката в областта на трансевропейската транспортна мрежа, което се основава на изпълнението на конкретни проекти;

5.

Одобрява следователно разработването на по-последователен и цялостен подход към мрежите, който отразява необходимостта от интермодални връзки за гражданите и товарите; подчертава следователно, че трябва да се даде приоритет на железниците, пристанищата, устойчивите морски и вътрешни водни пътища и техните връзки със сушата или интермодални възли в инфраструктурните връзки с и в новите държави-членки и че освен това особено внимание трябва да се отдели на трансграничните транспортни връзки, както и на изграждането на по-добри връзки с летищата и пристанищата в рамките на трансевропейските мрежи; подчертава, че следва да се обърне внимание на различните, но допълващи се потребности, свързани с пътниците и с товарите; отправя препоръка към държавите-членки и регионалните органи да усъвършенстват междинните гари и взаимната свързаност на местно равнище като връзки с трансевропейската транспортна мрежа, за да се намалят до минимум разходите, които произтичат за даден регион от периферното му положение;

6.

Призовава Комисията да предостави специална подкрепа за приоритетни проекти с интермодални връзки и последователна оперативна съвместимост, които обхващат няколко държави-членки; отбелязва, че свързването на икономическите области в рамките на тези приоритетни проекти представлява задача на национално равнище;

7.

Отбелязва с одобрение, че в списъка на приоритетните обекти видовете транспорт, съобразени с околната среда, имат извънредно голям дял; във връзка с това призовава Комисията да осигури запазването на това съотношение в бъдеще при изпълнение на проектите;

8.

Подчертава необходимостта от включване на опазването на климата и устойчивото развитие на всички видове транспорт в европейската инфраструктурна политика и привеждането й в съответствие с целите на ЕС за намаляване на емисиите на CO2;

9.

Призовава Комисията да прикани държавите-членки да включат европейското законодателство в областта на околната среда в процеса на вземане на решения и планиране на проекти в рамките на трансевропейската транспортна мрежа, като законодателството, свързано с „Натура 2000“, стратегическата оценка на околната среда, оценката на въздействието върху околната среда, качеството на въздуха, Рамковата директива за водите, директивите за местообитанията и птиците, както и докладите на Европейската агенция за околна среда, свързани с механизма за докладване в областта на транспорта и околната среда (TERM), относно показателите за транспорта и околната среда;

10.

Настоятелно призовава Комисията да намали до минимум неясните или противоречиви разпоредби, свързани с декларации от общ интерес и с прилагането на законодателство в областта на околната среда; освен това смята, че след предоставянето на проекти на статус на трансевропейска транспортна мрежа държавите-членки не следва да злоупотребяват с европейското законодателство, посочено в параграф 9, за да блокират изпълнението на проекти по трансевропейските транспортни мрежи;

11.

Призовава Комисията и държавите-членки да вземат предвид новите процеси, например световната финансова криза, демографските промени, разширяването на ЕС, новите съседни страни, както и активизираните връзки с източните и средиземноморските страни, като фактори от значение за европейската политика в областта на транспортната инфраструктура;

12.

Подчертава, че особено в настоящата обстановка, обусловена от икономическата криза, развитието на трансевропейските транспортни мрежи и обединяването на транспорта в Съюза с транспорта в съседните държави е най-надеждният начин за обезпечаване както на устойчивостта на вътрешния пазар в дългосрочен план, така и на икономическото и социалното сближаване в Съюза;

13.

Призовава Комисията да активизира своите усилия за по-добра европейска координация на териториалното развитие (Териториална програма на Европейския съюз, както и принцип на териториалното сближаване) и транспортното планиране, като вземе предвид достъпа до регионите чрез усъвършенстване на мрежите между регионите; големите различия между планинските, крайбрежните/островните, централните, периферните и други трансгранични райони трябва да бъдат взети под внимание, както и необходимостта от по-успешна интеграция в градските системи за мобилност;

14.

Призовава Комисията да даде особен приоритет на ключови проекти в областта на основните железопътни, автомобилни и вътрешни водни пътища с цел осигуряване на трансграничните връзки с новите държави-членки и с трети страни;

15.

Предлага във връзка с това да се включи Европейският план за териториално развитие като основа за планиране, както и съществуващите изследвания на Европейската мрежа за наблюдение на устройството на територията (ESPON) като научна, териториално насочена обща информация за развитие на транспорта;

16.

Подчертава необходимостта от включване на целите на Лисабонската стратегия и на целите на Плана за възстановяване при разработването на политиките в областта на трансевропейската транспортна мрежа, като се има предвид ключовото значение на мобилността, достъпа и свързаната с тях логистика за конкурентоспособността на ЕС, както и от по-успешно териториално сближаване;

17.

Призовава Комисията и държавите-членки да включат в интермодалната концепция за трансевропейските транспортни мрежи зелени коридори, железопътни мрежи за товарни превози, коридори на Европейската система за управление на железопътния транспорт (ERTMS), морски „магистрали“, като корабоплаване на къси разстояния, съществуващи вътрешни водни пътища с ограничен капацитет или шлюзове с ограничен капацитет, сухоземни пристанища, логистични платформи и възли за градска мобилност, както и планираното разширение на трансевропейската транспортна мрежа в посока към страните партньори в рамките на Европейската политика на добросъседство, източните и средиземноморските страни, въз основа на планирани действия в полза на по-щадящи околната среда, с по-малък разход на петрол и по-безопасни видове транспорт, за да се гарантира оптимално използване на всички видове транспорт и да се насърчава съвместимостта на връзките между различните видове транспорт, по-специално на железопътните връзки в пристанищата; освен това призовава за съгласуваност между настоящата и бъдещата рамка на трансевропейските транспортни мрежи и законодателните предложения за железопътните коридори за превоз на товари;

18.

Отбелязва, че според последните проучвания до неотдавна само 1 % от европейските фондове за инфраструктура са се използвали за вътрешни водни пътища; счита, че е необходимо да се предостави достатъчна подкрепа на европейско равнище за развитието на инфраструктурата на вътрешните водни пътища, за да може да се използва изцяло потенциалът на вътрешните водни пътища като устойчив и надежден вид транспорт;

19.

Призовава Комисията да се стреми към ускоряване на разширяването на железопътния товарен транспорт с оглед на постигането на по-голяма ефективност на мрежите и по-бърз транспорт;

20.

приветства във връзка с това предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен железопътен товарен превоз (COM(2008)0852) и гореспоменатото съобщение на Комисията от 18 октомври 2007 г.;

21.

Подчертава значението на предоставянето на възможност за обмен на информация относно интермодалния транспорт, с цел насърчаване и подпомагане на взаимодействието между нематериална и материална инфраструктура (информационни системи като ERTMS/RIS/ITS/SESAR/Галилео), подобряване на оперативната съвместимост, подвижния състав (хардуерно и софтуерно оборудване на ERTMS във влаковете и намаляване на шума на товарните вагони), „зелена“ логистика, интермодални връзки и възли, децентрализирани вериги за доставки от врата до врата и управление на мобилността;

22.

Подчертава значението на развитието на хармонизирани и стандартизирани интелигентни транспортни системи за трансевропейските транспортни мрежи за по-ефективно, гладко, безопасно и съобразено с околната среда управление на транспорта;

23.

Отправя препоръка да се усъвършенства изпълнението на трансевропейската транспортна мрежа чрез осигуряване на по-добър достъп до информация посредством системи като информационната система TENtec, посредством установяване на отворен метод на координация, включващ сравнителен анализ и обмен на най-добри практики;

24.

Обръща внимание на необходимостта от увеличаване в краткосрочен план на ефективността на съществуващата инфраструктура в рамките на проектите, свързани с трансевропейската транспортна мрежа, особено ако изпълнението на такива проекти вече е започнало, с цел да станат коридорите по-жизнеспособни и ефективни, без да се изчаква дългосрочната реализация на мащабни проекти в рамките на тези коридори;

25.

Подкрепя Зелената книга „Трети структурен вариант за формиране на ТЕМ-T“, т. е. модел с две нива, състоящ се от широкообхватна мрежа, основана на настоящите карти на трансевропейската транспортна мрежа, и интермодална „централна мрежа“, която предстои да се определи и в която приоритетите са железопътните пътища, устойчивите водни пътища и пристанищата, както и техните връзки с логистичните центрове;

26.

Подкрепя концепцията за „централна мрежа“, състояща се от „географски стълб“ и „концептуален стълб“, като „концептуалният стълб“ съдържа критерии и цели, предоставящи възможност проектите, коридорите и частите от мрежата да се определят гъвкаво с течение на времето, а не да се фиксират още в началото на бюджетния период за целия период; счита, че следва да бъде има възможност за гъвкаво разширяване на трансевропейската транспортна мрежа по време на бюджетния период, за да могат те да се приспособят към изменящите се пазарни условия;

27.

Признава ключовата роля на държавите-членки, които провеждат консултации със своите регионални и местни органи и с представители на гражданското общество и на местното население, при решаването, планирането и финансирането на транспортната инфраструктура, в т. ч. европейската трансгранична координация и сътрудничество; очаква по-висока степен на последователност от страна на Съвета по отношение на исканията за проекти в рамките на трансевропейските транспортни мрежи и решенията относно бюджетите за тези мрежи; като има предвид средносрочния преглед на финансовата рамка на ЕС и настоящото обсъждане на плана за възстановяване на ЕС, призовава държавите-членки да разгледат надлежно въпроса за необходимата финансова подкрепа за транспортната инфраструктура, която е част от трансевропейската транспортна мрежа, като приоритет според установената политика на ЕС;

28.

Изразява пълното си съгласие с целта на Общността да се намали административната тежест и във връзка с това настоятелно насърчава Комисията да преразгледа финансовите рамки за приоритетните проекти в рамките на трансевропейската транспортна мрежа с цел още по-голямо ограничаване на бюрократизма;

29.

Призовава държавите-членки и Комисията да активизират координацията на политиките на национално равнище с цел постигане на съгласуваност в съфинансирането и изпълнението на програмата за изграждане на трансевропейска транспортна мрежа в съответствие с членове 154 и155 от Договора за ЕО;

30.

В тази връзка подчертава, че финансовата криза оказва по-голям натиск върху Европейския съюз, държавите-членки и регионите да базират решенията относно проектите за транспортна инфраструктура върху стабилни оценки на разходите и ползите, устойчивостта и европейската трансгранична добавена стойност;

31.

Отбелязва, че тъй като от друга страна обаче инвестирането в транспортна инфраструктура е една от ключовите области за преодоляване на икономическата и финансовата криза, призовава Комисията да ускори инфраструктурните проекти, свързани с трансевропейската транспортна мрежа и финансирани в рамките на Структурните фондове и/или Кохезионния фонд; призовава държавите-членки да преразгледат инвестиционните си приоритети въз основа на този подход, за да се ускори изпълнението на проектите в рамките на трансевропейската транспортна мрежа, за които отговарят, по-специално трансграничните участъци;

32.

Припомня на Комисията, че съфинансирането от страна на ЕС на проекти за транспортна инфраструктура от трансевропейската транспортна мрежа, Кохезионния фонд, регионалните фондове и ЕИБ трябва да отговаря на следните критерии: икономическа жизнеспособност, по-голяма конкурентоспособност, насърчаване на единния пазар, устойчивост от гледна точка на околната среда, прозрачност за данъкоплатците и участие на гражданите (принцип на партньорство); в тази връзка подчертава значението на развитието на публично-частни партньорства за финансиране на трансевропейската транспортна мрежа, както и необходимостта от намиране на гъвкави решения на проблемите, които възникват при строителни работи от такъв мащаб (затруднения от географски и технически характер, съпротива сред обществеността и др.);

33.

Във връзка с това призовава Комисията да гарантира, че проекти, оценявани съгласно програмите за финансиране на ЕС, вземат предвид възможните последствия за националното финансиране на други необходими инвестиции, които не се подкрепят със средства на ЕС; счита по-специално, че бюджетните кредити, използвани от държавите-членки в допълнение към финансирането на проекти от ЕС, не бива да бъдат разпределяни за сметка на поддръжката или инвестициите в свързващи линии; счита по-скоро, че поради това проектите следва да бъдат изготвяни и оценявани поне отчасти въз основа на потенциала им за интегриране (а не пренебрегване) на развитието и поддържането на необходимата допълнителна свързваща инфраструктура;

34.

Подчертава бързо нарастващата нужда от инвестиции в пазара на европейския въздушен транспорт във връзка с пакета Единно европейско небе II и предложения „цялостен подход към авиационната система“; следователно призовава Комисията да прецени възможността за увеличение на дела на наличните средства за летищата и управлението на въздушното движение и аеронавигационното обслужване (УВД/АНО) при преразглеждане на бюджетната рамка за трансевропейската транспортна мрежа;

35.

Отбелязва, че е необходима повече научноизследователска и развойна дейност във връзка с най-добрите и най-ефикасни практики за финансиране на транспортна инфраструктура и с тяхното положително въздействие върху конкурентоспособността и качествената и количествената заетост, в т. ч. опита с публично-частни партньорства, както вече се прави в настоящите проучвания на Комисията;

36.

Подчертава необходимостта от създаване на работна група в рамките на Изпълнителната агенция за трансевропейска транспортна мрежа с цел по-широко използване на публично-частни партньорства за финансиране на някои приоритетни проекти или участъци и за разпространение на намерените решения като най-добри практики;

37.

Подчертава, че по-честото прибягване до публично-частни партньорства и до Европейската инвестиционна банка не би заместило значителна част от финансирането от бюджета за проекти от голям мащаб с амортизационен период, обхващащ повече от едно поколение;

38.

Изразява предпочитанието си за преразглеждане на бюджета за трансевропейските транспортни мрежи от държавите-членки в рамките на средносрочния преглед на финансовата перспектива за 2009-2010 г., а не за драстично ограничаване на други проекти и на амбициите за изграждане на железопътни линии и водни пътища, които вървят ръка за ръка с тях;

39.

Подчертава необходимостта да се отдели процент от приходите от таксите за изминат участък, с цел да се засили ефектът на лоста върху заемите;

40.

Изисква от Комисията да посочи избрани примери на регионални трансгранични железопътни връзки, които са демонтирани или изоставени, като отдава предпочитание специално на тези, които биха могли да се свържат с трансевропейската транспортна мрежа;

41.

Изисква от Комисията и държавите-членки да разгледат мрежата Eurovelo и проекта „Пътят на Желязната завеса“ като възможност за насърчаване на европейските трансгранични велосипедни инфраструктурни мрежи, които подпомагат съобразената с околната среда туристическа мобилност и устойчивия туризъм;

42.

Изисква от Комисията, с цел засилване на конкурентоспособността на цялата трансевропейска железопътна мрежа, да предложи до края на своя мандат законодателна инициатива относно отварянето на вътрешните пазари за железопътен превоз на пътници с начална дата 1 януари 2012 г.;

43.

Изразява съжаление във връзка с бавните темпове на изпълнението на приоритетните проекти в граничните участъци, по-специално участъците в Пиренеите, които са от жизнено значение за Иберийския полуостров и Франция;

44.

Насърчава Комисията да продължи участието на Парламента и на Европейския съвет в своите (много)годишни предложения и избор относно съфинансиране на проекти в рамките на трансевропейската транспортна мрежа;

45.

Изисква от Комисията да докладва пред Европейския парламент и Съвета редовно и най-малко веднъж годишно за всеки приоритетен проект - относно етапа, на който се намира всеки проект, надеждността на разходите по проекта, изпълнимостта на проекта и сроковете за завършването му;

46.

Призовава Комисията и ЕИБ ежегодно да представят на Парламента и Съвета списък на конкретни съфинансирани проекти във връзка със съфинансирането от страна на регионалните фондове, Кохезионния фонд и ЕИБ на проекти в рамките на трансевропейската транспортна мрежа, така както това вече се прави при съфинансирането на трансевропейската транспортна мрежа;

47.

Поддържа своето становище, че от гледна точка на околната среда и икономиката, комбинираните транспортни системи, които позволяват използването на различни средства за превоз по даден маршрут, в много случаи са единствената надеждна и стабилна възможност за бъдещето;

48.

Подчертава, че в неотдавна разширеното Шенгенско пространство транспортната инфраструктура между Западна и Източна Европа играе важна роля, като се има предвид потенциалът за икономически растеж, особено в новите държави-членки, свързан с тази инфраструктура; призовава Комисията и държавите-членки да развиват и насърчават транснационални пътни и железопътни връзки между Източна и Западна Европа, като в частност подкрепят трансграничната транспортна инфраструктура чрез конкретна програма за действие, осъществявана съвместно с местните, регионалните и националните органи; също така подчертава, че по-добрата взаимна свързаност между трансевропейската транспортна мрежа и транспортните мрежи в трети страни би подобрила положението особено на граничните райони и би осигурила добавена стойност за сътрудничеството между регионите и ЕС като цяло;

49.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

8.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 184/41

А.

като има предвид, че ЕС желае да ограничи глобалното затопляне до 2 °C и да намали наполовина загубата на биологично разнообразие; като има предвид, че според доклада на Eliasch („Eliasch Review“) ще са необходими между 17 и 33 милиарда щатски долара годишно за намаляване наполовина на обезлесяването в срок до 2030 г.;

Б.

като има предвид, че устойчивото горско стопанство има първостепенно значение за борбата с обезлесяването и представлява съществен аспект на икономическото развитие;

В.

като има предвид, че обезлесяването води до приблизително 20 % от емисиите на парникови газове в световен мащаб, че то е основен причинител на загуба на биологично разнообразие и представлява сериозна заплаха за развитието и, по-специално, за препитанието на бедното население;

Г.

като има предвид, че обезлесяването придобива тревожно голям мащаб, който обхваща 13 милиона хектара годишно, предимно в тропическите гори, но също така в известна степен Европа, и по-специално Централна и Източна Европа;

Д.

като има предвид, че обезлесяването нанася трудно обратими щети върху околната среда, като например трайни вреди за водните ресурси, образуване на степи и опустиняване, както и загуба на биологично разнообразие, общата икономическа цена на които сериозно надвишават инвестициите в превантивни и коригиращи мерки;

Е.

като има предвид, че деградацията на горите приема различни форми и е трудно да бъде дефинирана, но оказва сериозно въздействие върху климата, биологичното разнообразие, както и върху стоки и услуги;

Ж.

като има предвид, че според Четвъртия доклад за оценката на Междуправителствената експертна група за изменение на климата, за да се ограничи глобалното затопляне до 2 °C е необходима значителна промяна в „обичайния“ ръст на емисиите в развиващите се страни, включително намаляване на свързаните с обезлесяването емисии, в допълнение към намаляването на емисиите в индустриалните страни през 2020 г. с 25-40 % в сравнение с 1990 г.;

З.

като има предвид, че намаляването на обезлесяването ще играе важна роля не само във връзка със смекчаването на изменението на климата, но и с приспособяването към него;

1.

Подчертава необходимостта от по-голяма съгласуваност между политиката за опазване на горите и политиката за устойчиво управление на горите, както и други вътрешни и външни политики на ЕС; призовава за количествена оценка на въздействието върху на горите на политиките на ЕС, като енергийната политика (по-специално тази относно биогоривата), селскостопанската политика, политиката за устойчиво производство и потребление, политиката за възлагане на поръчки, търговската политика и политиката за сътрудничество за развитие;

2.

Призовава Комисията да представи на Парламента и на Съвета предложения за строги общностни изисквания за устойчивост за дървения материал и изделията от дървен материал от горите;

3.

Призовава Комисията преди края на 2009 г. да публикува обстойно проучване, съдържащо оценка на въздействието, което производството, потреблението и търговията с хранителни и нехранителни стоки на ЕС оказват върху обезлесяването и деградацията на горите; призовава проучването да оцени и конкретизира всеки отрицателен принос на различните промишлени отрасли и да отправи препоръки за бъдещи политики и нововъведения с цел намаляване на такива въздействия;

4.

Обръща внимание на необходимостта от внимателен подход към замърсяването на водните ресурси в контекста на горското стопанство, като посочва съществената потребност от общо управление на горските и водните ресурси, както и от хармонизация на съответните политики на ЕС с цел възстановяване и увеличаване на капацитета за водозадържане на екосистемите;

5.

Приветства политиките за екологосъобразно възлагане на обществени поръчки и насърчаване прилагането на инструменти като екомаркировката и схемите за сертифициране на горите; призовава за бързо приемане и прилагане на политиките за екологосъобразно възлагане на обществени поръчки в областта на изделията от дървен материал в рамките на ЕС; призовава държавите-членки да основават своите политики за възлагане на обществени поръчки на високи стандарти за устойчивост и съответно да набележат реално постижими цели във връзка с тези стандарти;

6.

Счита, че на развиващите се страни трябва да се осигури значителна финансова подкрепа за спирането на общото обезлесяване на тропическите гори най-късно до 2020 г. и че засвидетелстването на ангажираност за постигането на тази цел ще бъде решаващо в международните преговори за цялостно световно споразумение по въпросите на климата за периода след 2012 г.;

7.

Отчита, че мобилизирането на достатъчно финансови средства по силата на световно споразумение за климата ще бъде от изключително голямо значение за намаляването наполовина и евентуалното спиране на обезлесяването в световен мащаб; подкрепя, във връзка с това, предложението на Комисията за създаване на Глобален механизъм за въглеродни емисии в горите (GFCM) по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК), основан на схема за постоянно финансиране; призовава държавите-членки да потвърдят своя ангажимент за възпиране на глобалното обезлесяване и деградация на горите чрез предвиждане на значителна част от постъпленията от търговете по схемата на ЕС за търговия с емисии за намаляване на обезлесяването и деградацията на горите в развиващите се страни, както и чрез съсредоточаване на преговорите върху финансовите източници, както се посочва в Съобщението на Комисията от 28 януари 2009 г., озаглавено „Към широкообхватно споразумение в Копенхаген във връзка с изменението на климата“ (СОМ(2009)0039); призовава държавите-членки да подкрепят предложението на Комисията за одобряване на предложението за финансиране, представено от Норвегия, и за предвиждане на част от бъдещите постъпления от търговете на определените количествени единици за GFCM;

8.

Застъпва идеята, че осигуряваната чрез GFCM подкрепа следва да се основава на резултатите и да се предоставя въз основа на проверени резултати във връзка с намаляването на общото обезлесяване и деградация на горите; подчертава, че от тази подкрепа следва също така да произтичат съпътстващи ползи по отношение на опазването на биологичното разнообразие, повишаването на устойчивостта и подобряването на поминъка в горските райони;

9.

Подчертава необходимостта от пълно зачитане на правата на коренното население, обитаващо горите, включително правото на местните хора на доброволно, предварително и информирано съгласие за експлоатирането на горите, традиционно използвани от тях; счита, че е от жизненоважно значение местните общности и коренното население да бъдат действително и изцяло включени във всички етапи на процеса по оценяване, планиране и прилагане на мерките за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите;

10.

Подчертава, че всеки механизъм в рамките на Съвместната програма на ООН за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите в развиващите се страни, който е договорен като част от международното споразумение по въпросите на климата за периода след 2012 г., следва на първо място и най-вече да гарантира опазването на старите гори;

11.

Отбелязва, че процесът на обезлесяване в Източна Европа способства за деградацията на околната среда и че, наред с другото, оказва въздействие върху качеството на живота;

12.

Отбелязва, че кредитите за горите на пазара на въглерод в средносрочен и дългосрочен план биха могли да бъдат част от микс от политики, с който се търси разрешение на проблема с обезлесяването, в случай че се осигурят точни методологии за отчитане на въглеродните емисии от горите и надеждни механизми за наблюдение; подчертава, че следва да се вземе окончателно решение във връзка с включването на кредитите за горите в схемата за търговия с емисии, след като бъде проведен обстоен анализ на изпълнимостта за всички потенциални механизми за финансиране и се направи оценка на резултата от Конференцията на страните в Копенхаген и на заключенията, изведени от пилотните проекти;

13.

Припомня, че кредитите от горски проекти, използвани с цел компенсиране на емисии на парникови газове в индустриалните страни, не подлежат на двойно отчитане във връзка с целите за промяна в „обичайните“ стойности, за постигането на които развиващите се страни се очаква да поемат ангажимент чрез международното споразумение по въпросите на климата за периода след 2012 г.;

14.

Изтъква, че всяка система за компенсация за намаляване на обезлесяването и деградацията на горите в рамките на бъдещите действия по отношение на климата трябва да вземе предвид не само въглеродните „резервоари“, но също и ползите, които горите носят за екосистемите и обществото;

15.

Призовава ЕС да насърчава строгите социални и екологични стандарти за намаляването на емисиите от обезлесяване и деградация; призовава ЕС да подкрепи механизмите за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация, които излизат извън рамките на текущия подход по проекти на Механизма за чисто развитие и които са насочени към причините за обезлесяването, като например лошото управление, бедността, корупцията и липсата на правоприлагане, като подкрепя реформирането на политиките и на институциите както на местно, така и на национално равнище;

16.

Изразява съжаление, че съобщението, противно на смисъла на неговото заглавие, не разглежда въпроса за влошаване състоянието на горите; призовава Комисията да разработи планове за действие и пилотни проекти и да прояви ангажираност в своята политика в областта на горското стопанство към възпирането не само на обезлесяването, но също така и на деградацията на горите (включително в Европейския съюз), като разработи също така и установи подходящи системи за наблюдение с цел получаване на съответните данни относно почвите и биомасата в горите;

17.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

8.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 184/43

А.

като има предвид, че градският транспорт заема значителен дял в транспортния сектор и че членове 70–80 от Договора за ЕО съставляват правното основание, по силата на което в тази област на Европейския съюз се предоставя споделена компетентност с държавите-членки;

Б.

като има предвид, че голям брой европейски хоризонтални и модални директиви и регламенти имат въздействие върху градския транспорт и е необходимо те да бъдат съгласувани помежду си посредством подход, насочен към проблематиката на придвижванията в градска среда;

В.

като има предвид, че европейският план за защита на климата, приет от Европейския съвет на 8–9 март 2007 г., поставя амбициозни цели за намаление с 20 % на потреблението на енергия, за намаление с 20 % на емисиите на парникови газове и за постигане на дял от 20 % на енергията от възобновяеми източници в общото потребление на енергия до 2020 г., и че тези цели не могат да бъдат изпълнени без стратегия, адаптирана по подходящ начин към градския транспорт;

Г.

като има предвид, че програмата за научноизследователска и развойна дейност CIVITAS постигна изключително голям успех, който е отражение на значението на европейските инвестиции в иновативни програми за градски транспорт за местните органи и дружества, отговарящи за организацията на транспорта;

Д.

като има предвид, че Кохезионният фонд и структурните фондове финансират програми за градска мобилност, но имат недостатъка, че от една страна, не разполагат с европейска стратегия и цели за градска мобилност, а от друга – не се разпределят в еднаква степен на територията на Съюза;

Е.

като има предвид, че градските зони представляват предпочитани центрове за интермодален транспорт и за свързване между трансевропейските транспортни мрежи, които трябва да подпомогнат постигането на техните общи цели за устойчива европейска мобилност и на устойчива конкурентноспособност на мрежите на европейски градове;

Ж.

като има предвид, че градовете са важни икономически центрове и като има предвид, че транспортът на стоки, от една страна, е от изключително значение за задоволяване нуждите на населението, а от друга – е изправен пред предизвикателства поради ограничените складови пространства и кратките срокове за доставка;

З.

като има предвид, че строгото спазване на принципа на субсидиарност и на правото на местна автономия на планиране не позволява да се предвиди задължителна европейска политика, но позволява Съюзът да приеме насърчителна стратегия, сходна на неговата регионална политика и политика на сближаване, без да налага решения отгоре;

И.

като има предвид, че към проблематиката на градските зони не може да се подходи посредством модални политики, а единствено посредством подход, насочен към ползвателите и интегрираните транспортни системи;

Й.

като има предвид, че ефикасна и устойчива политика в областта на градския транспорт в полза както на европейските граждани, така и на европейската икономика може да се гарантира само като се осигури равното третиране на превоза на стоки и пътническия превоз, както и равното третиране на различните видове транспорт;

К.

като има предвид, че градското планиране, което отчита демографските промени в обществото, като например създава жилища специално за възрастни хора в центровете на градовете и магазини в близост до жилищата на населението, може да допринесе значително за предотвратяване на трафика;

Л.

като има предвид, че са необходими надеждни стратегии, с цел да се оптимизират съответните инструменти, като се разработят платформи за смени на интермодален транспорт и се интегрират различни системи за придвижване;

М.

като има предвид необходимостта от надеждна и по-систематична статистическа информация, която позволява оценка на публичните политики на местно равнище и обмен на най-добри практики в областта на придвижванията в градска среда;

Н.

като има предвид икономическото и технологично значение, което имат различните техники, прилагани в градския транспорт, за конкурентноспособността и външната търговия на Европейския съюз;

О.

като има предвид, че крайният срок, наложен от приближаващите се европейски парламентарни избори, го задължава да спази първоначално предвидения график за парламентарно обсъждане на плана за действие относно градската мобилност, обявен от Комисията план;

1.

Изразява съжаление, че обявеният от Комисията план за действие относно градската мобилност не беше публикуван, и въпреки че одобрява отделните инициативи, настоява, че е необходим съгласуван подход; поради това взема решение, при пълно зачитане на принципите на субсидиарност и пропорционалност, да даде ход на свой доклад по собствена инициатива, в който да формулира предложения за европейски план за действие относно градската мобилност;

2.

Припомня, че градският транспорт е подчинен на принципа на субсидиарност, но въпреки това подчертава, че местните органи не могат да посрещнат тези предизвикателства без европейско сътрудничество и съгласуваност, и че следователно Комисията трябва да предостави проучвания и правна рамка, да финансира изследователската дейност и да насърчава и разпространява добрите практики във формат, който е достъпен за всекиго на всички езици на ЕС;

3.

Изисква Комисията да публикува сборник от задължителните европейски нормативни разпоредби в тази област и да предложи на регионите и градовете обща референтна рамка, които да ги улесни в избора им при планирането и прилагането на стратегии на развитие;

4.

Предлага незабавно да започне програма за подобрение на статистиките и на базите данни относно градската мобилност към Евростат, като по-специално се включат:

5.

Предлага незабавно да се създадат европейски интернет портал и интернет форум относно градската мобилност, с цел да се улесни обменът и разпространението на информация, добри практики и новаторски опит, по-специално в областта на „щадящите“ способи на придвижване;

6.

Предлага да се учреди годишна европейска награда, в която да се интегрират отличията по програма CIVITAS в рамките на европейската седмица на мобилността, с цел награждаване на забележителни и преносими инициативи или проекти в областта на транспорта;

7.

Предлага да се разработи ново поколение на програма CIVITAS (CIVITAS IV), въз основа на покани за внасяне на проекти, които обхващат наред с другото:

8.

Предлага да се засили научноизследователската и развойна дейност в областта на интелигентните транспортни системи (ИТС), за по-добрата й координация с потребностите и целите на жителите на градовете и местните власти и да се насочи към:

9.

Призовава да се увеличи националното и европейското финансиране за ИТС приложения, така че да се предостави възможност за по-широкото им внедряване от страна на местните власти;

10.

Призовава принципът на интегрирания подход да бъде насърчаван в рамките на партньорско управление, което свързва участниците от града и извън града, националните и европейските участници, и взима предвид свързаните с транспорта въпроси като социално включване, шум, безопасност, конкурентоспособност, околна среда и др.; отново призовава прилагането на интегриран подход да бъде задължително при планирането на програми и подбора на проекти по структурните фондове;

11.

Препоръчва въвеждането на интегрирани планове за устойчиви придвижвания в градска среда в населените места с повече от 100 000 жители, включващи:

12.

Препоръчва създаването, с цел обмен и разпространение на добри практики, на постоянен европейски форум относно управлението на градския транспорт за представителните органи, отговорни за организацията на транспорта, включително сдруженията на ползватели и граждани, както и професионалните сдружения на превозвачи;

13.

Предлага европейското финансиране в областта на градския транспорт да се обуслови от наличието на интегрирани планове за градска мобилност (планове за придвижвания в градска среда);

14.

Насърчава сътрудничеството и оперативната интеграция на органите, отговорни за организацията на обществения транспорт, движението по пътищата и паркирането в европейските градове с повече от 250 000 жители, в рамките на съпоставими райони в зависимост от потоците на пътници и товари и като се зачитат местните специфики;

15.

Насърчава властите, отговарящи за организацията на транспорта, да си поставят проактивни и последователни цели за намаляване на емисиите на парникови газове посредством политиките за мобилност, предвидени в горепосочените планове за интегрирани устойчиви придвижвания в градска среда, и да изведат от тези цели конкретни задължения по отношение на показателите за операторите на обществени или частни транспортни услуги;

16.

Предлага да се извърши оценка на практиките за интегриране на тарифи (включително проекта „Системи за управление на пътните разходи, оперативно съвместими с други системи“), предоставяне на информация при интермодален транспорт и обмен на информация между властите, отговорни за организацията на транспорта в населените места от градски тип в ЕС, с цел улесняване на обмена на най-добри практики;

17.

подкрепя създаването на обсерватория на градската мобилност към Комисията, но не желае създаването на нова агенция;

18.

Изразява съжаление, че през текущия период на финансиране 2007-2013 г. за градски транспорт са предвидени само около 9 % (приблизително 8 000 000 000 EUR) от всички средства от структурните фондове, предоставени за транспорта (приблизително 82 000 000 000 EUR); счита, че този дял е твърде малък, за да бъдат посрещнати предизвикателствата, свързани със създаването на подходяща мобилност в европейските градове, както и за опазването на околната среда и климата;

19.

Настоятелно препоръчва да се проучи, в рамките на финансовата рамка за 2014-2020 г., възможността за европейски финансов инструмент за градска мобилност (интегрирана програма от типа на програма Марко Поло), който позволява да се съфинансират:

предлага това финансиране да се отпуска като стимул въз основа на търгове при спазване на европейските спецификации;

20.

Изисква от Комисията да изготви доклад относно зоните за регулиран достъп в градовете, с цел да се оцени тяхното въздействие върху мобилността, условията на живот, емисиите и външните последици, здравето и безопасността, като се вземе предвид необходимостта от система за преследване на трансграничните пътни нарушения с наказателен и ненаказателен характер;

21.

Предлага да се създаде мрежа за информация и продажба на билети за градския транспорт на градовете, които са основна цел на пътувания в Европейския съюз, на гарите и летищата на заминаване, когато те се намират в ЕС;

22.

Препоръчва да се създаде „харта на ползвателите“ на градски транспорт, която да включва пешеходците и колоездачите, разпространението на стоки и услуги и която обхваща съвместното използване на пътищата, с цел да се намалят съществуващите неравенства;

23.

Счита, че ориентираният към пътувания на кратки разстояния градоустройствен модел е най-подходящото средство за създаване на градска мобилност, благоприятна за околната среда и климата;

24.

Насърчава Комисията и местните власти да увеличат и разширят своите инициативи, свързани с „дни без автомобили“, които са сходни на инициативите, осъществявани в рамките на ежегодния Европейски ден без автомобили;

25.

Призовава Комисията на направи предложение за хармонизиран подход по отношение на зелените зони и разработването на общ европейски стикер за зелена зона възможно най-скоро, с цел да се предотврати разработването на различни подходи в зависимост от града или държавата-членка със значително неудобство за гражданите и дружествата;

26.

Счита, че инициативите за градска мобилност следва да целят създаването на междуградски връзки, които да спомогнат за свързването на големите градове помежду им, да осигурят икономическото им развитие и да способстват за бързия превоз на пътници и товари;

27.

Предлага да се създаде европейска политика за стандартизация и сертифициране на съоръженията по отношение на безопасността и здравето, удобството (шум, вибрации и др.), оперативната съвместимост на мрежите („автобусни пътища“, „трамвай-влак“ и др.), достъпността за лица с ограничена подвижност или за лица с детски колички, „щадящи“ способи на придвижване и чисти технологии на двигателите (автобуси, таксита и др.), въз основа на одит на емисиите на въглероден диоксид и на анализ на въздействието на разходите за превозвачите и ползвателите;

28.

Настоятелно призовава да се полагат постоянни усилия, за да се гарантира, че при всички решения се отчита съотношението между разходите и ползите и възможността за субсидиране на ползвателите с ограничени финансови възможности;

29.

Предлага, в контекста на отварянето на мрежите на градски транспорт за конкуренция в съответствие с Регламент (ЕО) № 1370/2007, да се изготвят насоки относно минимални препоръки за качество на услугите, за оценка и за участие на ползвателите и на гражданите;

30.

Предлага значителна част от кредитите, освободени от Европейския план за икономическо възстановяване, да бъдат насочени за финансиране на текущи инвестиции и проекти в секторите на градския и обществения транспорт, които могат да бъдат незабавно финансирани и осъществени преди 31 декември 2009 г.;

31.

Отбелязва, че в рамките на Европейския план за икономическо възстановяване се предлагат средства от структурните фондове за устойчиви инфраструктурни проекти; призовава държавите-членки и регионите спешно да използват една значителна част от тези средства за градски транспорт, благоприятен за климата;

32.

Призовава Комисията да приеме за сведение предложенията, съдържащи се в настоящата резолюция, както и желанието на Парламента тя да поеме инициатива в тази област, с цел изготвяне на план за действие в най-кратък срок;

33.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

8.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 184/50

A.

като има предвид, че интелигентните транспортни системи (ИТС) са напреднали програмни продукти, които използват информационни и комуникационни технологии (ИКТ) за транспорт и предоставяне на иновационни услуги в областта на видовете транспорт и управлението на движението по пътищата;

Б.

като има предвид, че ИТС разполагат с голям потенциал за по-ефективно използване на всички видове транспорт, което може да задоволи потребностите и да отговори на предизвикателствата на европейската транспортна политика;

В.

като има предвид, че задръстванията на движението по пътищата засягат 10 % от пътната мрежа и свързаните с тях годишни разходи достигат 1 % от БВП на ЕС; че пътните катастрофи все още достигат 42 953 случая (за 2006 г.), което е далеч над междинната цел за тяхното намаляване на 25 000 до 2010 г.; и че пътният транспорт отговаря за 72 % от цялото причинено от транспорта количество емисии на CO2, а 40 % от свързаните с пътния транспорт емисии на CO2 в Европа се дължат на движението в градовете;

Г.

като има предвид, че ИТС доказаха своята съществена роля за намаляване на консумацията на енергия и постигане на по-екологосъобразен транспорт;

Д.

като има предвид, че за различни видове транспорт бяха разработени интелигентни програмни продукти, като например ERTMS и TAF-TSI – за железопътния транспорт, LRITS, SafeSeaNet, VTMIS, RIS – за морския транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища, SESAR за въздушния транспорт, както и за сухопътния транспорт, например за транспорта на добитък;

1.

Подчертава, че ИТС са ключов инструмент за ефективното използване на съществуващата инфраструктура и за постигането на по-ефикасен, по-безопасен, по-сигурен и по-екологично чист транспорт, като по този начин допринасят за развитие на устойчива мобилност за гражданите и за икономиката;

2.

Подчертава положителния ефект върху устойчивото развитие, който ИТС имат за подобряване на икономическите резултати на всички региони, включително градските райони, като създават условия за взаимен достъп, повишават местната и междурегионалната търговска дейност, развиват вътрешния пазар на Европейския съюз, както и заетостта, свързана с дейностите, осъществявани в резултат на прилагането на ИТС;

3.

Счита, че ИТС могат да подобрят условията на живот на европейските граждани, и по-специално на тези, които живеят в градски райони, както и да способстват за подобряване на сигурността по пътищата, да намалят вредните емисии и замърсяването на околната среда, да увеличат ефективността на транспорта, да подобрят достъпа в периферните райони и да преследват приоритета за намаляване на пътното движение;

4.

Изразява съжаление поради забавянето на изготвянето на обща рамка за прилагането на ИТС в ЕС и липсата на съгласувано внедряване на ИТС с конкретни цели, която се дължи главно на пречки пред оперативната съвместимост, липса на ефикасно сътрудничество от страна на всички участници, както и на нерешени въпроси в областта на неприкосновеността на личните данни и отговорността;

5.

Приветства плана за действие на Комисията („план за действие“) в областта на ИТС като една обща рамка за действие и програми с ясни срокове за постигане на резултати;

6.

Изразява твърдо убеждение, че е необходимо да се създаде инструмент, който да насърчава използването на ИТС в транспортната политика; подкрепя един законодателен инструмент за изработване на рамка за внедряване на ИТС и изисква от Комисията да предостави по-точна информация за настоящото положение във връзка с действията, финансирането и съставянето на програма на плана за действие, за да се гарантира, че директивата, която начертава рамката за внедряването на ИТС, установява ясен набор от действия с определени срокове;

7.

Съзнава ограничеността на финансовата помощ от Общността, отпусната през 2008 г. за програмата „EasyWay“, която е част от проект за разполагане из цяла Европа на ИТС на главните коридори от трансевропейската пътна мрежа (TERN) в 21 държави-членки, провеждан от национални пътни органи и оператори с асоциирани партньори от обществени и частни заинтересовани страни;

8.

Посочва, че ИТС следва да се внедрят за всички видове транспорт и за всички пътници в Европа, при съгласуван подход с програмните продукти на Галилео; решително подкрепя тяхното незабавно внедряване с цел укрепване на модалната съвместимост между обществения и частния сектор и в рамките на обществения транспорт посредством подобряване на цялостната информация и управление на увеличен капацитет;

9.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да разгледат въпроса за отговорността, който представлява значителна пречка пред гладкото и съгласувано развитие на ИТС в Европа;

10.

Счита, че оперативната съвместимост в развитието на ИТС е от първостепенно значение за последователно и ефективно внедряване на ИТС в Европа; подчертава, че в случай на инвестиране в TERN (строеж или поддръжка на пътища) би трябвало да се положат усилия за необходимото въвеждане на ИТС-услуги;

11.

Изисква от Комисията– тъй като вече има значително предлагане на ИТС на европейския пазар –, да приеме спецификации за минимално равнище на ИТС-приложения и услуги, което да може да бъде достигнато от всички държави-членки и което е необходимо за ефективното въвеждане, изпълнение и експлоатация на ИТС;

12.

Счита за важно извършването на оценка на пазарното търсене и определянето на истинските потребности ‐ извън рамките на установеното минимално равнище на ИТС-приложения и услуги, както и укрепването на свързаните с вътрешния пазар аспекти на ИТС посредством стандартизация и подходяща регулаторна рамка;

13.

Подчертава важността на трансграничното сътрудничество по външните граници на ЕС както на техническо, така и на административно равнище, тъй като то е от голямо значение за ефективното въвеждане на ИТС в ЕС;

14.

Подчертава необходимостта от предоставяне на критична маса данни и сведения в следните пет основни области като минимално изискване за ефективно внедряване на ИТС: информация в реално време за движението и придвижването; данни за пътната мрежа; публични данни за цифрови карти; данни за минимални универсални информационни услуги за движението по пътищата и програмни продукти за планиране на маршрута на комбинирани превози от врата до врата;

15.

Призовава към това, минималните универсални информационни услуги за движението по пътищата да покрият трансевропейската мрежа (TEN-T);

16.

Подчертава, че за приемането и въвеждането на ИТС в широки мащаби е необходимо да се спазват данните за транспортните услуги и разписанията, установени за различните транспортни средства;

17.

Подчертава колко е важно на пътниците да се предоставя информация в реално време и за инфраструктурата и правенето на това по-точно, надеждно и постоянно, като в същото време се зачитат географските, културните и езиковите характеристики на Европа и се осигурява непрекъснатост в географско отношение;

18.

Счита, че за развитието на ИТС е съществено да се гарантира достъп на частния сектор до данни относно пътищата, движението и придвижването, като се зачита неприкосновеността на личните данни и се обмисли въпроса за правата на интелектуална собственост;

19.

Счита, че е от съществено значение да се осигурят хармонизирани, оперативно съвместими и надеждни ИТС, като в същото време се запази свободата на избор на ИТС за потребителите;

20.

Призовава Комисията и държавите-членки да координират и свържат ИТС с инициативите за градска мобилност на ЕС за по-ефикасна транспортна мобилност и плавност на управлението и за намаляване на задръстванията по пътищата, коридорите на TEN-T, коридорите за товарен транспорт и в градските агломерации;

21.

Счита, че е необходимо трансгранично сътрудничество и разработване на програми за ефективно разполагане и прилагане на ИТС, като например проектът „EasyWay“;

22.

Призовава Комисията да определи приоритетната информация, транспортното оборудване и стандартите за превозни средства за напредване с внедряването на ИТС, както и мерки за насърчаване на по-хармонизирана автомагистрална инфраструктура;

23.

Счита за съществено оценката на икономическата цена на превозно средство и за инфраструктурата, която произтича от внедряването на ИТС, да бъде основана върху анализ на разходите и ползите, който обхваща всяка свързана с това цена – икономическа, социална и екологична;

24.

Подкрепя разработката на процедури и системи за информиране на потребителите относно предлаганите градски транспортни услуги и състоянието на съответните мрежи, например чрез използване на GSM-техника;

25.

Призовава за извършването на повече проучвания относно системите за свързани тарифи между компетентните органи в даден регион и по-специално за свързаните с тях технически аспекти;

26.

Настоятелно призовава за разработването на интермодални техники, които дават възможност за по-добър достъп до транспортните средства и до градската мобилност на лица с ограничени двигателни способности;

27.

Призовава Комисията и държавите-членки да се подготвят за хармонизираното въвеждане и интеграция на програмния продукт „eCall“ във всички страни в ЕС до 2010 г., веднага щом приключат стандартизираните тестове;

28.

Счита, че програмните продукти за ИТС и тяхното въвеждане следва да:

29.

Настоятелно приканва Комисията да работи и занапред за намаляване на разходите за комуникация, за да могат да се използват в по-голяма степен базираните на телекомуникации комуникационни и информационни съоръжения;

30.

Приветства предложената инициатива „e-товар“ и настоятелно приканва Комисията да въведе концепцията за „интелигентен товар“ с цел осъществяване на мултимодален подход за ИТС-услуги в сферата на товарния транспорт, като се обърне особено внимание на опасните товари;

31.

Призовава Комисията и държавите-членки да отдават еднакво значение на пътническия и на товарния транспорт с цел избягване на дискриминация на пътническия транспорт, която се отразява особено отрицателно върху мобилността на хората;

32.

Подкрепя една подходяща регулаторна рамка относно интерфейса човек-машина (HMI) и други протоколи на ИТС и подчертава необходимостта от разрешаване на въпросите за отговорността;

33.

Призовава Комисията да разгледа въпроса за уязвимите потребители на транспорта, включително хората с намалена мобилност и да разшири обхвата на дейностите за насърчаване на внедряването на ADAS и други като ИТС и HMI за водачите на МПС на две колела в рамките на предложените в плана за действие поддейности;

34.

Приканва Комисията да използва докрай потенциала на ИТС по отношение на превантивните мерки за избягване на смога и прекомерно високите концентрации на озон и за намаляване на емисиите на шум, фин прах, NOx и CO2;

35.

Подчертава колко важно е да се определи обща архитектурна платформа за стандартизирани интерфейси и протоколи, която би улеснила ползването на ИТС, взаимодействащи системи и спецификации за инфраструктура-към-инфраструктура (I2I), превозно средство-към-инфраструктура (V2I) и превозно средство-към-превозно средство (V2V);

36.

Призовава Комисията да въведе пътна карта относно ИТС с общи платформи за програмни продукти на ИТС и тяхното внедряване и да установи с участието на частния и публичния сектор подходяща рамка за решаване на свързаните с ИТС въпроси за отговорността;

37.

Отбелязва, че обучението по ИТС следва да се насърчава, за да се подобри способността на потребителите за превоз и да се улесни взаимодействието човек-машина;

38.

Призовава Комисията и държавите-членки да предоставят открит форум за размяна на информация и обсъждане на свързани с ИТС въпроси;

39.

Подчертава необходимостта от зачитане на неприкосновеността на личния живот и смята, че последната, наред с въпросите за сигурността и защитата на данните от ранните етапи на разработване на проектите за ИТС следва да се вземат предвид при определянето на архитектурата и мерките за прилагане (т.нар. „защита на личния живот още при проектирането“);

40.

Приканва всички заинтересовани страни, ангажирани с програмни продукти за ИТС да спазват директивите на ЕО относно защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива 95/46/ЕО (11) и Директива 2002/58/ЕО (12)) и призовава Комисията да гарантира подходящото използване на данните в рамките на програмните продукти за ИТС и тяхното внедряване;

41.

Счита, че използването на анонимни данни в програмните продукти за ИТС е необходимо за безпрепятствено внедряване на ИТС, като се гарантира неприкосновеност на личния живот и съответствие с правната рамка на ЕО относно защитата на данните;

42.

Призовава Комисията и държавите-членки да възприемат силна ръководна роля и истинско управление, насочени към внедряването на ИТС в Европа;

43.

Подкрепя насърчаването на разработване на национални и европейски мултимодални програмни продукти за планиране на маршрута на комбинирани превози от врата до врата при съответно отчитане на алтернативите в обществения транспорт и взаимното им свързване в цяла Европа;

44.

Настоятелно призовава Комисията да използва по-добре възможностите на програмите от ГНСС – EGNOS и Галилео и да укрепи тяхната мултимодална взаимосвързаност;

45.

Подчертава, че тези технологии следва да се прилагат така, че да се избягва несъвместимост между отделните видове транспорт и да има свобода на избор по отношение на използването на всяка от тези технологии;

46.

Призовава Комисията и държавите-членки да имат предвид, че ИТС следва активно да включват местните и регионални органи и заинтересованите страни, действащи на територията на ЕС, в процеса на планиране и осъществяване;

47.

Подчертава значението на публично-частните партньорства (ПЧП) при прилагането на ИТС и призовава Комисията и държавите-членки да предприемат активни мерки за насърчаване и улесняване на тяхното използване;

48.

Призовава Комисията да предостави пълна обосновка на финансирането на плана за действие и неговата програма и призовава Съвета да осигури достатъчно финансови средства;

49.

Настоятелно призовава държавите-членки във връзка с извършваната в средата на периода проверка за използването на средствата от структурните фондове да се занимаят с темите за градска мобилност и намаляване на задръстванията чрез ИТС и да ги включат в списъка с приоритетите за периода 2010‐2013 г.;

50.

Подчертава необходимостта значителният потенциал на градските райони да бъде по-добре определен и използван, и изтъква ролята, която селските и периферните райони могат да играят за постигане на балансирано развитие и на средносрочните и дългосрочните цели на плана за действие;

51.

Счита, че е от жизнено значение интелигентни транспортни системи да се осъществяват в райони с висок туристически потенциал с оглед облекчаване на потока на пътното движение, намаляване на пътно-транспортните произшествия и повишаване на безопасността; счита, че ИТС допринасят за икономическото развитие на регионите, включително и за периферните региони;

52.

Подчертава значението на междурегионалното, трансграничното и транснационално сътрудничество за развитието и прилагането на ИТС и настойчиво призовава Комисията да разработи система за обмен на добри практики, широко достъпна на всички езици на ЕС, но призовава държавите-членки да осигурят споделяне и обмен на най-добрите практики между самите региони, с двойната цел да се постигне трансфер на ноу-хау в областта на ИТС и да се избегне вътрешната фрагментация на системата.

53.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.