13.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/1

1.1

ЕИСК отговаря на искането от заместник-председателя на Европейската комисия г-жа Margot WALLSTRÖM със следното проучвателно становище: Като взема под внимание и становищата, представени през последните години, отразяващи наблюдения, анализи и предложения, представени от Комитета по тези въпроси.

1.2

ЕИСК счита, че по отношение на демографските политики трябва да се преследват целите на Лисабонската стратегия; бързите демографски промени, извършващи се на пазара на труда, налагат спешно предприемане на мерки за решаване на проблемите, свързани с този въпрос:

1.3

Необходимо е да се вземат мерки срещу отстраняването от работа на възрастните работници; напротив, редно е да се обърне повече внимание на включването им в производствения цикъл.

1.4

Заемането на дадена длъжност би трябвало да зависи от подготовката и професионалния опит на работника без дискриминация между поколенията. ЕИСК призовава в тази връзка всички държави-членки да въведат и започнат прилагането на директивата относно Равното третиране в областта на заетостта и професиите (200/78/ЕО).

1.5

По-добрата организация на труда изисква да се направи оценка на различните видове упражнявани дейности (рискови сектори, трудните или многократно повтарящи се дейности).

1.6

Програмите за непрекъснато обучение са ключ към по-добра трудова реализация на работниците на възраст над 50 години, както в рамките на предприятията, така и извън тях. Затова би било уместно, както е предвидено в годишните мониторингови доклади, изготвяни европейските социални партньори, да се популяризират и проучват най-добрите практики в това отношение.

1.7

Политика, насърчаваща високото качество на работната сила, позволява да бъдат ориентирани и подготвяни поколения граждани в течение на цялата им трудова кариера. Тя предполага участие на социалните партньори и на всички заинтересовани икономически и социални действащи лица на местно, национално и европейско ниво.

1.8

Научните изследвания и иновациите представляват основна инвестиция, както за бъдещите поколения, така и за днешните граждани на Европа. Ето защо, младите хора трябва да бъдат насърчавани да постъпват във факултети с обучение по научни специалности и да се създадат съответните условия за наемане на работа в технологичната и научна области.

Европейският съюз трябва да преодолее разликата в сравнение с други страни като Китай и Индия, които през последните години отбелязаха огромен напредък в тези области.

1.9

Инвестирането в изостаналите региони помага младите хора да не ги напускат и съдейства за превръщането им в средство за развитие и напредък на местната територия.

1.10

През 2007 г., обявена за „Година на равните възможности за всички“, би следвало основната тема за разсъждение да бъде насочена към начина, по който да се съчетаят личният и професионалният живот, за да се направи така, че изборът на хората дали да станат родители, да не зависи от ситуации, белязани с несигурност, трудности и липса на подкрепа за семейството при справянето му с проблемите при раждане на дете, които са не само от финансов характер.

1.11

ЕИСК счита, че е необходимо да се развие прилагането на важни директиви, като тази относно отпуските на родителите, да се гарантират услугите за отглеждане на деца, грижите и помощта за възрастните хора; той счита също така, че бързо трябва да се преодолеят разликите в заплатите на мъжете и жените, да се води борба с временния характер и нестабилността на трудовата заетост, които често са причина за бедност на много жени в Европа. Следва да се предприемат също така и инициативи за насърчаване на мъжете да поемат по-голяма част от семейните задължения. Раждането на деца и трудовата заетост на жените не бива да се изключват взаимно: именно поради тази причина следва да се приемат всички инструменти, позволяващи съвместяването на професионалния живот на майките и времето, което прекарват с децата си.

1.12

В предприятията също следва да се предприемат мерки, които да гарантират на жените възможности да заемат ръководни длъжности.

1.13

Имиграцията е едно от необходимите решения, с които да се отговори на предизвикателствата, свързани със застаряването на населението. Системното провеждане на политика на интеграция и наемане на работа може да се превърне в двигател за растеж и развитие. Компетентността, професионалният опит и образованието на имигриралите лица, следва да се използват пълноценно.

1.14

Надеждността на системите за социална защита следва да бъде гарантирана чрез редица от мерки, които да не въздействат отрицателно върху крайните цели, които те преследват, в съответствие с разпоредбите на договорите за Европейския съюз (член 2). Следователно, е необходимо, от една страна, да се гарантира тяхната надеждност, а от друга, да се следват принципите на универсалност и справедливост, с които се отличава европейският социален модел.

1.15

Социалните услуги от общ интерес, трябва да бъдат гарантирани и подкрепени поради тяхната роля, както и действащите лица в социалната икономика. Асоциациите на доброволци, в рамките на които възрастните хора играят важна роля, която следва също да бъде насърчена и да й се придаде по-голяма стойност.

1.16

Целта, преследвана от Европейския съюз и на държавите-членки, би трябвало да бъде осигуряване на спокойни и достойни старини за бъдещите поколения, и в тази връзка предвиждане на подходящи пенсионни системи. Допълнителните пенсии, ако се окажат необходими, би трябвало да бъдат надеждни, сигурни и да не се влияят от непредвидимите колебания на финансовите пазари.

1.17

Борбата с несигурността в областта на заетостта означава гарантиране на сигурността на достойна пенсия и за младите работници; и задължително изисква ограничаване на късното им влизане на пазара на труда.

1.18

Надеждността на пенсионните системи ще трябва да бъде подложена на анализ, в който да се вземат предвид редица комплексни фактори, които не могат да бъдат сведени единствено до факта, че населението застарява.

1.19

В някои държави-членки на ЕС основната цел за гарантиране надеждността на пенсионните системи трябва да бъде непрекъсната борба с укриването на данъци и с данъчните измами.

1.20

По отношение на здравеопазването, застаряването на обществото ще изисква най-вече инвестиране в превенцията, качеството на услугите по обслужване и в изследванията, най-вече по отношение на заболяванията, свързани с възрастните хора, заболявания, върху които е редно да се съсредоточат повече усилия и да се наблегне на дейностите по изследванията.

1.21

Във връзка със застаряването на населението, въпросите за здравеопазването и безопасността ще придобият нови измерения по отношение на пазара на труда и ще претърпят промени, които следва да се анализират и оценят внимателно.

1.22

ЕИСК счита, че държавите-членки на Европейския съюз, съвместно със социалните партньори следва да приложат общи програми за превенция на трудовите злополуки и на професионалните заболявания, свързани именно с напредналата възраст на работниците, В това отношение, важни инструменти са мониторингът и обменът на информация

1.23

На по-възрастните работници ще трябва да се предостави възможност сами да преценяват дали да продължат професионалната си дейност, като се вземе предвид вида на работата и се извърши оценка на риска, на повторяемостта и на трудността на дейностите, присъщи на съответната професия.

1.24

ЕИСК поема задължението да продължи дейността си по анализа, оценката и предлагане на решения, свързани с демографските промени, със съзнанието за това колко е сложна тази тематика, която ще изисква през следващите години участие от страна на всички институционални, икономически и социални действащи лица за успешен отговор на новите предизвикателства. Комитетът се ангажира също така да даде ход на анализа на въпросите, повдигнати в настоящето становище в съответствие разпоредбите на Правилника за дейността.

2.1

Г-жа Margot WALLSTRŐM, заместник-председател на Европейската комисия, поиска от Европейския икономически и социален комитет да изготви проучвателно становище относно неотдавна публикувания съвместен доклад на Комисията и на Комитета по икономическа политика относно икономическото и финансово въздействие от застаряването на населението във всички страни на Европейския съюз.

2.2

Предвид широкия обхват на въпроса и множеството политики, свързани с него, г-жа Wallström представи искането си, като покани Европейския икономически и социален комитет да изрази становище по въпросите, пряко и непряко свързани със заетостта и с някои аспекти, имащи отношение към нея, а именно: здравеопазването, пенсионните системи и обучението през целия живот.

2.3

Дъблинската фондация за подобряване на условията на живот и труд посвети многобройни проучвания на въпроса за застаряването на населението и на анализа на последствията от това върху европейските граждани и работници.

2.4

Факторите, обуславящи застаряването на населението, са многобройни: Намаляване на раждаемостта, увеличаване на средната продължителност на живота, както и постепенното оттегляне от активна трудова дейност на поколението родено непосредствено след Втората световна война и оттеглянето на поколението на „бейби-бума“ през 60-те години (1), фактор, който има и ще има последствия върху населението в трудоспособна възраст.

2.5

Според предвижданията на Евростат броят на лицата на възраст над 65 години би трябвало да нарасне в 25-те държави-членки на Европейския съюз от 75 милиона през 2005 година на близо 135 милиона през 2050 г. Техният дял спрямо цялото население на 25-те държави-членки се очаква да достигне 30 %, с най-високи стойности в Испания (36 %) и в Италия (35 %), а най-ниски — в Люксембург (22 %) и Нидерландия (23 %).

2.6

Застаряването на населението води до важни последствия за социалното и икономическо положение в държавите-членки и изисква да се осъвременят финансовите и социални политики

2.7

Всички компоненти на икономиката на една страна са засегнати от застаряването: пазарът на труда, производителността, технологичните иновации и икономическия растеж, тъй като потребностите и възможностите на населението неизбежно се променят.

3.1

Лисабонската стратегия отчита коефициента на заетост на възрастните работници: първоначално поставената цел, която все още не е постигната, е до 2010 г. да се достигне заетост на възрастните работници, надвишаваща 50 %.

3.2

Застаряване на населението означава, от една страна, повишаване на средната възраст и от друга страна, намаляване на общия брой граждани в трудоспособна възраст, тъй като по-старите поколения не се заместват от достатъчен брой млади работници. От друга страна, младите се включват все по-късно в пазара на труда (2).

3.3

Пазарът на труда е следователно силно засегнат и търпи големи промени в резултат от застаряването на населението, поради което необходимо да се предприемат незабавно мерки за разрешаване на възникналите проблеми посредством следните задачи:

3.4

Последствията от застаряването на населението засягат не само работниците, но също и работодателите. В рамките на смяната на поколенията е важно да се предвидят инструменти, които да улеснят прехвърлянето на бизнес дейностите, и по-специално в областта на малките и средни предприятия. И наистина, забелязва се постепенно повишаване на средната възраст и при работодателите и това положение дава, пряко или непряко, отражение върху обновлението, капиталовия пазар и, общо взето, върху цялата европейска промишлена мрежа. Наличието на население от по-възрастни предприемачи предполага значителна част от тях вече да са се оттеглили от активна дейност или да имат намерение да се оттеглят, без при това да ги замести ново поколение от млади предприемачи. Намаляване на броя на предприемачите означава намаляване на броя на предприятията и респективно — намаляване на предлаганите работни места.

3.5

Освобождаването на възрастни работници е явление, будещо все по-голяма тревога, не само в индустрията, но и в областта на услугите. Трудността на интегрирането в непозната професионална среда, липсата на професионален опит, често придобит на едно единствено или повече, но малко на брой работни места, дискриминацията, на която безспорно са подложени възрастните работници при търсене на нова работа, са проблеми засягащи всички работници в Европа.

3.6

Би следвало да се отдели по-голямо внимание на интегрирането на възрастните работници в производствения цикъл: в някои области, техният опит е основа за постигане на по-високо качество на производството; Необходимо е да се премине, и от страна на работодателите, от едно просто отчитане на възрастта към оценка на конкретните способности. В тази връзка е редно да се приложат европейските директиви относно премахването на всякаква форма на дискриминация (2000/43/ЕО и 2000/78/ЕО) и да се упражнява контрол относно спазването им.

3.7

Всички работници би трябвало извършват работа, която да съответства най-точно на тяхната подготовка и опит: подобен подход би позволил повишаване на производителността, както и компенсиране, поне отчасти, на отрицателните въздействия от застаряването на населението (3)

3.8

Активните политики за осигуряване на трудова заетост на възрастните хора във всички случаи следва да бъдат съобразени с вида на упражнявания труд: Активните политики за осигуряване на трудова заетост на възрастните хора във всички случаи следва да бъдат съобразени с вида на упражнявания труд: Активните политики за осигуряване на трудова заетост на възрастните хора във всички случаи следва да бъдат съобразени с вида на упражнявания труд: рисковите, трудните и многократно повтарящи се дейности, се нуждаят от точен анализ и по-често използване на доброволното участие от страна на работниците (4).

4.1

Една от конкретните цели, които следва да се поставят, за да се увеличи коефициентът на трудова заетост на възрастните работници, се състои в създаване на програми за непрекъснато учене (образование и обучение през целия живот), високата ефективност на които да се осигури чрез обмен на опит между 27-те държави-членки на Европейския съюз относно най-добрите практики и осигуряване на непрекъснат диалог със социалните партньори, в съответствие с желанието на многобройните европейски институции (5)

4.2

След срещата на върха, състояла се в Люксембург (1997 г.), Европейската стратегия за заетостта (ЕСЗ) позволи през последните години да се определят насоки за обучението през целия живот. В този контекст се наблегна върху голямото значение на възможността да бъдат наемани на работа възрастните работници и следователно да се осигури професионалната им подготовка, така че да се разрешат проблемите, свързани със застаряването на населението.

4.3

Изразът „образование и обучение през целия живот“ обхваща всяка важна образователна област, която цели подобряване на способностите и повишаване на познанията и уменията. Ето защо тези дейности следва да се считат като приложими през целия трудов живот, тъй като загубата на работни умения и липсата на преквалификация водят до най-драматични и отрицателни последици за възрастните работници.

4.4

Европейският икономически и социален комитет, от своя страна, не пропусна да подчертае често наблюдаваната разлика между поколенията по отношение на новите технологии и усвояването на различни компетенции (6)

4.5

Обучението в рамките на предприятието е едно от средствата, които позволяват да се насърчи ефективно приспособяването на работниците. Някои държави-членки (Обединеното кралство, Испания, Португалия, Нидерландия, Австрия) в различна степен, чрез данъчни облекчения и освобождавания, насърчиха организирането на курсове за повишаване на квалификацията в предприятията.

4.6

В Лисабонската стратегия се набляга на факта, че методите и системите за подготовка, които са ефективни и отговарят успешно на потребностите на търсенето на пазара на труда, представляват важен фактор за изграждане на икономика на познанието — една от целите, набелязани на португалската среща на върха.

4.7

Да се намалят пречките за достъпа на възрастните работници до трудовия пазар, означава да се предприемат мерки, изпреварващи последиците от демографските промени.

5.1

Още през 2004 година, Европейският икономически и социален комитет бе подчертал колко е важно да се поддържа договор между поколенията, така че да се гарантира на гражданите на европейските страни обновяване на поколенията, достатъчно за нуждите на трудовия пазар и социална държава, адаптирана към новите демографски реалности, както и европейска законова уредба, насърчаваща политиките на трудова заетост, на професионална преквалификация и на сближаване на образованието със света на предприятията (7).

5.2

Политиките в подкрепа на „добрата“ заетост трябва при всички положения да са ориентирани към подпомагане на младите за включване в пазара на труда, като ги съпътстват през целия им трудов живот (8), без това обаче да създава „дигитална пропаст“ между младите работници и техните по-възрастни колеги, които желаят да останат на работа.

5.3

ЕИСК тогава отправи следното предизвикателство: „да съдействаме за постигане в бъдеще на повече съгласие по един въпрос от първостепенна важност, който предполага съгласувано и продължително участие от страна на многобройните действащи лица, който изисква да се преодолее надделяването на краткосрочни интереси, и се нуждае от последователност и конструктивност. Следва да се достигне постепенно до изработване на нов договор между поколенията в рамките на целия Европейския съюз“.

5.4

Научните изследвания и иновациите са области, в които задължително трябва да се инвестира, ако желаем да гарантираме на бъдещите европейски поколения благоденствие и задоволително и устойчиво качество на живот. Следователно е важно, да се взема предвид и средната възраст на европейските изследователи и научни работници, както и необходимостта да се привличат млади хора в тези ключови сектори.

5.5

Недостатъчните инвестиции в научната област в цяла Европа, която все още далеч не е постигнала целите на Лисабонската стратегия, не дават възможност на младите научни работници, често принудени да развиват дейността си в условия на голяма несигурност, да градят бъдещето си и своята кариера в областта на научните изследвания и технологиите. Европа, чиято научна общност се характеризира със средна възраст, по-висока от тази на другите световни сили, е с несигурно бъдеще.

В Индия и Китай, например, броят на дипломираните лица в областта на науката нараства до такава степен, че 60 % от изследователите и научните работници в САЩ идват от тези страни. В редица европейски страни, точно обратното, в университетите за точни науки през последните години се наблюдава значително намаляване на броя на постъпилите студенти.

5.6

Проблемът със застаряването на населението се отразява пряко и върху регионалното сближаване: младите хора са склонни да напускат някои области и да търсят работа там, където условията на живот и труд са по-добри. Това явление задълбочава съществуващата разлика между някои области с по-развита икономика и други, които, обратно, страдат от обедняване и от по-бързо застаряване.

5.7

Постигането на равновесие между професионалния и личния живот е един от стълбовете на европейския социален модел. Увеличаването на средната възраст на европейското население поставя на дневен ред въпроса за ново увеличаване на раждаемостта. Тази проблематика може да се решава единствено чрез осигуряване на възможност за всички двойки да имат деца, без да се отказват от активна трудова дейност или пък да бъдат принудени да понижат чувствително жизнения стандарт на семейството си, достигайки, както за съжаление нерядко се случва, до границата на бедността. В наши дни, младите хора са често ощетени от несигурните условия на труд, които не им гарантират никаква сигурност в бъдещето и предпочитат да имат по-малко или изобщо да нямат деца.

5.8

За постигане на целта за постепенно увеличаване на раждаемостта е необходимо всички социални, здравни и просветни служби (ясли, медицинско обслужване, служби за превенция, служби за икономическо подпомагане и т.н.) да бъдат развити, подобрени и адаптирани към демографските реалности в страните на ЕС.

6.1

През 2005 година равнището на заетост на жените в 25-те държави-членки на ЕС възлизаше на 56,3 %. Положението буди по-малко загриженост в страните от Северна Европа, но е много по-тревожно в средиземноморските страни. При това, дори и жените, които работят, трудно успяват да следват професионално развитие, позволяващо им да внасят съответните вноски, които да им позволят да получат право на прилична пенсия. На практика жените срещат многобройни проблеми в отношенията им в трудовия живот:

6.2

Комисията с основание счита, че намаляването на броя на лицата в трудоспособна възраст може да бъде частично компенсирано чрез съвкупност от мерки, между които фигурира, поне в краткосрочен план, повишаване на участието на жените в активния трудов живот. Културните промени, които в течение на последните десетилетия позволиха на жените да работят и да постигнат независимост, се изразяват в процент на трудова заетост на жените, който се изменя от едно поколение до друго. В действителност, присъствието на млади жени на трудовия пазар в Европа е по-високо от това на жените на средна възраст.

6.3

Нарастващото присъствие на жените на пазара на труда е несъмнено положително явление и представлява фактор за напредък, но, както показват някои статистически анализи, включително и най-скорошните, то все още е недостатъчно и ще трябва освен това да се развива успоредно с ефективното прилагане на еднакви условия на труд и еднакви възнаграждения, като тези на мъжете, както и със защита на жените срещу лошо отношение и дискриминация на работното място и в обществото. Разликите в заетостта между жените и мъжете се наблюдават също и при работодателите: наистина съществува огромна разлика между броя на мъжете и този на жените, които ръководят предприятия. Държавите-членки на Европейския съюз ще трябва да засилят действието на средствата, с които разполагат и да разработят нови средства за защита и насърчаване на труда на жените.

7.1

Имиграцията е явление, което непрекъснато се увеличава в Европейския съюз. Огромните разлики между икономиката и жизненото равнище в европейските страни и в развиващите се страни извън Европа са причина за миграцията към по-богатите европейски страни. Но имиграцията на чужденци не би следвало да се възприема като заплаха, а като явление, по отношение на което, ако се прилагат системно съответните политики, може да се превърне в потенциален фактор за растеж, развитие и интеграция.

7.2

Предвид общото застаряване на населението и успоредно с него намаляването на броя на хората в активна възраст, работниците-мигранти извършват дейности в Европейския съюз, които ефективно отговарят на производствените, икономически и социални нужди на съвременната държава, която ги приема. Предвид общото застаряване на населението и успоредно с него намаляването на броя на хората в активна възраст, работниците-мигранти извършват дейности в Европейския съюз, които ефективно отговарят на производствените, икономически и социални нужди на съвременната държава, която ги приема. Политиките по заетостта и интеграцията трябва да се адаптират така, че да се извлече възможно най-голяма полза от наличните трудови ресурси, включително и на имигрантите, като се оползотворят техните умения, професионален опит и образование (9).

7.3

Комисията също споделя становището, че имиграцията може да играе положителна роля при промяната на пазара на труда. Освен това, когато работници имигранти извършват дейност в рамките на законната икономика, те съдействат за финансирането на общественото осигуряване като плащат данъци и осигурителни вноски към системите за социално осигуряване; така, те представляват важен фактор за обновление на европейския пазар на труда през следващите години. Не трябва също да се подценява важната финансова помощ, която имигрантите оказват на семействата си, живеещи в чужбина, като им изпращат пари, които са често техният единствен източник на доход. Ето защо, по-добрата интеграция на имигрантите е цел, която е необходимо се преследва от държавите-членки на ЕС (10).

7.4

Необходимостта от интегриране в законната икономика не засяга само работниците имигранти: застаряването на населението налага спешно да се обърне внимание на въпроси като борбата срещу нелегалния труд и несигурността, за да се оздравят и укрепят националните икономики. застаряването на населението налага спешно да се обърне внимание на въпроси като борбата срещу нелегалния труд и несигурността, за да се оздравят и укрепят националните икономики.

8.1

Европейската комисия в редица документи е заявявала, че за да се достигне до реална надеждност на публичните финанси на държавите-членки, е необходимо да се вземат мерки за овладяване или за значително, постепенно и непрекъснато намаляване на публичния дълг. За постигане на това, е необходимо да се осигури ефективно разпределяне на средствата, без това да води до промяна в качеството и универсалния характер на обществените услуги.

8.2

Особено в контекста на демографските промени, които будят големи притеснения относно надеждността на системите за социална защита, различните системи за финансиране на социалната защита в държавите от ЕС, трябва да гарантират, независимо от особеностите и различията между тях, ефективно, справедливо и прозрачно функциониране на услугите, предлагани на гражданите.

8.3

ЕИСК подчертава, че социалните услуги от общ интереси и действащите лица в социалната икономика играят важна роля в допълнение към мерките за подкрепа на семействата и на възрастните хора. Следва да се признае значението на тези дейности и подобни организации следва да бъдат подкрепяни при прилагане на общоприети критерии, след като те играят полезна за обществения интерес роля.

8.4

Европейският съюз може да бъде важен фактор в това отношение: Лисабонската стратегия (интеграция на социалните и икономическите политики и на политиките относно заетостта) бе предложила съвсем нов подход и един от нейните инструменти — откритият метод за координация — може да се разглежда като една от най-интересните новости в политиката на Общността през последните години. За съжаление този инструмент бе много малко използван и често подценяван, докато в същото време, общностният законодателен инструмент бе изоставен. Трябва да признаем, че Европейският социален модел е цел, която все още далеч не е постигната, но той не бива да се разглежда като пречка и да бъде жертван в името на единния пазар.

8.5

В някои европейски страни, особено при наличие на макроявления като повишаването на средната възраст на населението, финансирането на системите за социална защита и на пенсионните системи е силно застрашено от една социална язва — укриването на данъци и измамите със социалните осигуровки. Желанието за провеждане на реформи в социалната държава, в системите за социална защита, за здравно осигуряване и в политиките за насърчаване на заетостта, налага борба срещу нарушения като укриване на данъци и данъчните измами, които първи застрашават равновесието на публичните бюджети.

8.6

ЕИСК държи да подчертае важността от намиране на решения и за адаптиране към демографските промени, провеждане на борба срещу укриването на данъци и измамите със социалното осигуряване, както и с намаляващия брой на данъкоплатците.

9.1

На намаляването на броя на хората в трудоспособна възраст и на увеличаването на броя на пенсионираните трудещи се — две явления, свързани с увеличаване на продължителността на живота, са посветени много документи на Европейската комисия по въпросите на жизнеспособността на пенсионните системи.

9.2

Пенсионните системи следва да могат да осигуряват на бъдещите поколения спокойни и достойни старини през следващите десетилетия. Ето защо, в отговор на последиците от застаряването на населението върху пенсионните системи, насърчаването на хората да се възползват от допълнителни или частни пенсионни осигуровки не е достатъчно; това опростяване на нещата би могло да бъде опасно; по-подходящо е да се положат усилия за създаване на ефективни инструменти, които да доведат до опростяване на системите за допълнително пенсионно осигуряване и да ги направят по-сигурни, надеждни и защитени от непредвидимите колебания на финансовите пазари. Необходима е също така по-голяма бдителност по отношение на частните пенсионни фондове, така че да се разширят системите за контрол и да се гарантира ефективно управление.

9.3

В много държави от ЕС, кризата, която преживяват пенсионните системи, не се дължи единствено на застаряването на населението, а и на факта, че вноските за социално осигуряване непрекъснато намаляват без това намаление да се компенсира с привличане на други ресурси (например, борба срещу укриването на данъци и срещу измамите с вноски за социално осигуряване) а същевременно, потребностите на гражданите, изискващи да се влагат средства за пенсии, непрекъснато растат.

9.4

Явлението се задълбочава допълнително от факта, че младите хора се включват все по-късно в трудова дейност и че това често става чрез сключване на договори за временна и зле платена работа, поради което техните социалноосигурителни вноски са по-малки от тези, които са плащали родителите им на същата възраст.

9.5

Застаряването на населението би могло да се придружава с удължаване на срока на трудова дейност, но в някои страни на Европейския съюз е по-спешно да се намали закъснението, с което младите хора се включват в пазара на труд и общо взето, да се осигурят на хората по-добри възможности и условия за работа в началото на трудовата им кариера.

9.6

Целите на Европейската комисия за периода до 2050 г. година поставят ударение върху увеличаване на разходите за пенсии във всички страни на ЕС с изключение на Австрия, която проведе реформи в това отношение през 2000 г. Целите на Европейската комисия за периода до 2050 г. година поставят ударение върху увеличаване на разходите за пенсии във всички страни на ЕС с изключение на Австрия, която проведе реформи в това отношение през 2000 г. За Италия и Швеция се предвижда само леко повишение на разходите, тъй като в тези страни, обществените пенсионни режими се основават на система за взаимно участие; за останалите страни се очаква значително увеличаване на средствата, най-високо за Португалия, където то следва да достигне максималната стойност от 9,7 %.

9.7

Следователно проблемът за надеждността на пенсионните режими не може да бъде анализиран и разрешен извън неговия контекст. Трябва, напротив, да бъдат изяснени причините, които не се ограничават до явлението общо застаряване на населението, присъщо на европейското общество, а се простират по-широко, обхващайки всички различни аспекти на трудовия пазар, на икономическия растеж и на системите за социална защита в различните страни в ЕС.

9.8

За разрешаване на проблема с надеждността на пенсионните системи трябва да се поставят цели, които да не се ограничават с просто повишаване на пенсионната възраст — мярка, която би могла да се окаже излишна и влошаваща качеството на живот на европейските граждани, ако се прилага без спазване на специфични критерии.

9.9

И наистина, като се вземат предвид съществуващите разлики между различните видове заетост по отношение на трудността, повторяемостта на дейностите и до умората, е ясно, че разрешението на проблема със застаряването на населението не може да се състои единствено в повишаване на пенсионната възраст: по-дългото оставане на работа не води до същите последствия при всички професии и трябва да се има предвид разликата между определената по закон пенсионна възраст на човека и реалната възраст за оттегляне от пазара на труда.

9.10

Борбата срещу несигурността и незаконната работа, мерките в подкрепа на политиките относно работната заплата, по-справедливото преразпределение богатствата и постигането на по-здраво социално сближаване вървят съвместно с неизбежното, постепенно и доброволно повишаване на пенсионната възраст, което трябва да се решава и насърчава в хода на непрекъснат диалог със социалните партньори и гражданското общество.

10.1

Очевидно е, че повишаването на средната възраст на населението е свързано с повишаване на разходите за здравеопазване. Да се предвиди обаче бъдещия растеж на разходите за здравеопазване и за специфичните сектори, в които ще трябва да се инвестира през следващите десетилетия е трудно и изключително сложно действие. Не е възможно да се изчисли, на базата единствено от демографските тенденции, в каква степен ще нараснат съответните публични разходи. Разходите за здравеопазване зависят и от вида политики, които ще се реши да се прилагат в тази област, от напредъка на медицината, от развитието на болестите, от степента на замърсяване на околната среда и от политическите и технологични разрешения, които ще се предприемат за противодействие на тези неблагоприятни фактори.

10.2

Но, както вече бе посочено, всички изследвания отчитат тенденция за удължаване на срока на трудова дейност. По-възрастните работници, именно поради възрастта си, неизбежно са по-застрашени отколкото своите по-млади колеги от заболявания и физически неразположения. И тъй като броят на възрастните работници ще нараства непрекъснато, трябва още отсега да се обмисли и приложи система на здравеопазване, която да доведе до налагане във всички държави-членки на Европейския съюз на политики на ефективна превенция. В допълнение, работниците, които са били продължително в несигурна ситуация ще се окажат в затруднение, когато достигнат до пенсионна възраст; те ще трябва да бъдат поети от общественото осигуряване по един или друг начин, съгласно разпоредбите, предвидени в държавите-членки, включително и по отношение на здравеопазването и социалните грижи. По този начин увеличаването на несигурността на работното място ще повлияе и върху преките разходи за обществено осигуряване.

10.3

Ако целта е разходите за здравеопазване да бъдат задържани в приемливи граници, държавите-членки на Европейския съюз трябва да обединят усилията си за осъществяване на програми за здравеопазване, защита от злополуки, контрол и обмен на информация, като установят за тази цел по-тесни и ефективни връзки между трудовия свят и света на здравеопазването.

10.4

Всички професионални дейности не могат да бъдат разглеждани по еднакъв начин. Последствията от застаряването върху работната сила са различни, тъй като съществуват трудови дейности, които са различно сложни, различно опасни, свързани в различна степен на изпълнение на повтарящи се действия: напредналата възраст има различни последствия в зависимост от упражняваната професия. Един възрастен работник не може да изпълнява изморителни физически действия, но може по-лесно да изпълнява административни задачи или такива, които изискват умствена дейност.

10.5

Удължаването на професионалния живот води следователно до здравословни проблеми, много по-сериозни при работниците, които упражняват професии, свързани с тежки усилия. Това следва да се има предвид. Ако в бъдеще се предвижда пенсионната възраст непрекъснато да се увеличава в секторите, в които това е възможно, трябва да се положат сериозни усилия в областта на здравеопазването и безопасността на труда.

13.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/8

1.1

Европейският икономически и социален комитет изразява съжаление, че инициативите, които Комисията предприема по въпроса за борбата с данъчните измами, все още не срещат достатъчно подкрепа в сътрудничеството с държавите-членки. Той поддържа бъдещите инициативи в тази област и приканва Комисията да използва всички правомощия, които договорите дават на европейските институции.

1.2

ЕИСК смята, че съобщението на Комисията е достатъчно добре структурирано и че разглежда в подходяща светлина проблемите, свързани със справянето с данъчните измами, като разглежда засилването на административното сътрудничество между държавите-членки като основно средство за противодействие срещу разпространението на това явление.

1.3

Съобщението разглежда въпроса за отношенията между държавите-членки и трети страни съвсем конкретно, като предлага общностен подход. ЕИСК изразява съгласието си с това предложение.

1.4

ЕИСК изразява положителното си отношение към преразглеждането на ДДС, както впрочем многократно е препоръчвал. Комитетът смята, че е необходимо да се организира кръг за изследване на изменението на режима за облагане с ДДС, при условие, че евентуалната замяна на този данък с друг не би трябвало да утежни разходите на предприятия и граждани.

1.5

ЕИСК препоръчва на Комисията да извлече максимална полза от настоящите правомощия на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), които вече й позволяват да изпълнява важни функции. Комисията следва да прецени дали ОЛАФ разполага с адекватни средства за изпълнение на институционалните си правомощия.

1.6

За ЕИСК е от първостепенна важност постоянно да се подобрява сътрудничеството между националните органи за борба с данъчните измами. Това може да се постигне чрез обединяване в мрежа на силите на реда и разследващите органи, за да могат те да имат достъп до наличните бази данни; и препоръчва внимателно да се разгледат свързаните с това технически и правни въпроси.

1.7

ЕИСК смята, че предложението да се създаде дискусионен форум на високо равнище за административно сътрудничество, е стъпка в правилната посока. ЕИСК определя като напълно неразбираеми бюрократичните спънки и препятствия, които изглежда се противопоставят на тази идея.

1.8

ЕИСК е на мнение, че е полезно да се включат в общностното законодателство мерките, предприети от някои държави-членки, както и да се въведе критерий за „нормална пазарна стойност“ за целите на борбата с данъчните измами.

1.9

ЕИСК препоръчва да се подходи много предпазливо към въвеждането на мерки за солидарна отговорност между доставчик и получател и да бъде предвидена в случай на явно неоправдана операция, възможност за смяна на доказателствената сила, както това е предвидено и в решенията на Съда на Европейските общности.

1.10

ЕИСК смята, че предложението на Комисията за въвеждане на опростени процедури за икономическите оператори, които сътрудничат на администрацията, както и по-строг контрол и процедура за тези от тях, за които се преценява, че са „рискови“ заслужава по-задълбочено проучване.

1.11

ЕИСК отправя покана към Комисията да продължи финансирането на общностните програми, които имат за цел да насърчат дейностите в областта на защитата на финансовите интереси на Общността, като например програмата Hercule II.

1.12

ЕИСК препоръчва да се хармонизират разпоредбите на Директива 77/799/ЕИО със съществуващите разпоредби относно непрякото данъчно облагане, както и да се стандартизират различните системи за ДДС.

2.1

В Съобщението на Комисията се предлага „разработване на координирана стратегия за засилване на борбата с данъчните измами“. Затова се отбелязва, че въпреки подобряването и укрепването й, общностната правна рамка не се използва достатъчно и нивото на административно сътрудничество не съответства на развитието на търговията в Общността.

2.2

Комисията се връща към един вече многократно обсъждан въпрос, а именно необходимостта да се засили административното сътрудничество между данъчните администрации на държавите-членки като средство за борба с данъчните измами и укриването на данъци, които водят до бюджетни загуби, изкривяват конкуренцията и нарушават функционирането на вътрешния пазар.

2.3

По време на представянето на съобщението,, г-н László KOVÁCS, член на Комисията, отговарящ за данъчната и митническата политика, заяви: „Убеден съм, че е време да се обмислят нови методи за по-ефикасна борба с данъчните измами. Мащабът на това явление вече е твърде обезпокоителен.“

2.4

Според икономистите данъчните измами възлизат на около 2 до 2,5 % от БВП, което представлява сума, варираща между 200 и 250 милиарда евро. Измамата с ДДС, наречена още „измама от верижен тип с ДДС“, е една от най-обезпокоителните, но контрабандата и фалшифицирането на алкохол и на цигари, както и измамите при прякото данъчно облагане, са не по-малко важни. От момента на либерализиране на движението на стоки, услуги, хора и капитали чрез създаването през 1993 г. на механизмите на вътрешния пазар, става все по-ясно, че държавите–членки не са в състояние да водят поотделно ефективна борба с данъчните измами.

2.5

В областта на непрякото данъчно облагане общностното законодателство предвижда общи правила за държавите-членки (единни процедури, идентификация на компетентните органи, условия за препредаване на данни), за да се благоприятства административното сътрудничество и обмена на информация.

2.6

Комисията набеляза три области, изискващи приоритетна намеса:

2.6.1.1

Комисията смята, че следните мерки ще позволят да се подобрят резултатите от борбата с данъчните измами:

2.6.2.1

„Данъчните измами не спират на външните граници на Европейския съюз“. Комисията предлага общностен подход в сътрудничеството с трети страни. Понастоящем това сътрудничество се основава на двустранни споразумения между страните, които пораждат разнообразни ситуации, от които лесно се възползват нарушителите. Освен това Комисията предлага да се включат клаузи за сътрудничество в областта на данъчната област в рамките на споразуменията за икономическо партньорство, които Съюзът сключва със своите икономически партньори.

2.6.3.1

Комисията започва обсъждане на възможността да се засили принципът на солидарна отговорност при плащане на ДДС, при спазване на принципите на пропорционалност и правна сигурност.

2.6.3.2

Комисията взима също така под внимание и възможността да се разшири и до вътрешните операции в държава-членка механизмът на самоначисляване на ДДС, който понастоящем се прилага само при някои сделки, а дали да бъде наложен или не при други, преценяват държавите-членки. Комисията смята, че всяко едно изменение, внесено в действащото законодателство за ДДС, би следвало значително да намали възможностите за измама, да изключи нови рискове и най-вече да не поражда противоречия в разпоредбите относно административните задължения на предприятията и данъчните администрации, както и да гарантира неутралитета на данъка и недискриминационното отношение към икономическите оператори.

2.7.1

Комисията предлага освен това да бъдат обмислени други специфични мерки, като например:

3.1

Комитетът смята, че правните средства, които предоставя действащата Общностна правна рамка, са достатъчни за борба с данъчните измами. От друга страна изглежда е необходимо и наложително да приканим държавите-членки да използват по-често действащите средства за административно сътрудничество, като спазват предвидените условия и срокове. Действително в контекста на съвременната глобална икономика, където дори и измамите преминават националните граници, е наложително да се разполага с необходимата информация в срокове, които позволяват да се пристъпи към разследване.

3.2

За да постигне еднородност в системата на прякото и непряко данъчно облагане, Комисията би могла да хармонизира разпоредбите на Директива 77/799/ЕИО с тези за непрякото данъчно облагане, както и да предвиди по-ефективни методи за обмен на информация, като за целта се съобразява и с възможностите на информационните технологии. Също така е важно да се стандартизират различните системи за ДДС, особено по отношение на задълженията на данъчнозадължените страни.

3.3

Общностната правна рамка може да бъде разделена на пет главни групи:

3.4

В приложение А се съдържат препратки към общностното законодателство, както и кратко резюме на предвидените за тази цел мерки.

4.1

Комитетът е на мнение, че е необходимо да се води по-енергична борба с нарастващото разпространение на данъчните измами и изразява съжаление, че Комисията смята действията на държавите-членки и сътрудничеството им като крайно недостатъчни, независимо от наличието на една сложна и добре структурирана правна рамка.

4.2

Нарушенията на гладкото функциониране на икономиката и на вътрешния пазар, дължащо се на укриване и избягване на данъци, представляват сериозен проблем, който до този момент бе подценяван, както бе подценявана и връзката между необявените данъчно капитали, прането на пари и икономическата престъпност. В действителност често се извършват измами, чиято цел е неправомерно облагодетелстване с национални средства или средства на Общността, като се фалшифицират данъчни документи, и обратното, капиталите, придобити чрез данъчни измами при трансгранични операции, често се използват за извършване на други незаконни или престъпни действия.

4.3

Когато става въпрос за избягването на данъци, което за разлика от укриването на данъци се изразява в действия, които не са незаконни сами по себе си, но чиято единствена цел е да се постигне намаляване по неправомерен начин на размера на данъка, Комитетът подчертава, че този въпрос не се разглежда по еднакъв начин от националните законодателства. За да се избегне умножаването на административните и социални разходи, произтичащи от не винаги единните законови положения, Комитетът смята, че е необходимо националните законодателства по този въпрос да се сближат чрез въвеждането на една обща клауза срещу избягването на данъци или един общ списък на случаите, в които данъчните администрации могат, за целите на данъчното обслужване, да не признаят правното действие на операции, за които се смята, че представляват избягване на данъци.

4.4

Комитетът смята, че предложенията на Комисията за справяне с този проблем са все още твърде предпазливи, още повече че договорите я упълномощават да вземе всички необходими мерки, с които да гарантира финансовата стабилност на европейските институции. В действителност Комисията разполага със значителни практически правомощия, които й бяха възложени с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. По този повод Комитетът припомня, че е приложим принципа на субсидиарност, съгласно с член 5 на Договора за Европейската общност, който предвижда намесата на Общността в областите, в които тя няма изключителни компетенции, ако целите на заплануваните дейности не могат да се постигнат от държавите-членки или могат да бъдат реализирани по-успешно на равнище Общност. Комитетът приканва Комисията да използва изцяло своите правомощия.

4.5

В своето съобщение „Данъчната политика на Европейския съюз — приоритети за следващите години“ (COM(2001) 260 окончателен) от юни 2001 г., Комисията вече акцентира върху необходимостта да се използват, освен законодателните средства, и всички други налични инструменти, с които да се постигнат приоритетните цели. В становището си, изразено по повод на това съобщение, Комитетът подчерта, че решенията по данъчната политика както преди, така и сега следва да се взимат с единодушие (1).

4.6

Още тогава Комитетът препоръча изменение на преходния и бързо преминаване към окончателен режим, основан на принципите на облагане в страната на произход. Не без известна ирония, Комитетът се питаше „колко години още трябва да се търпи тази порочна преходна система преди да се постигне целта“ и изискваше опростяване и осъвременяване на правилата, по-висока степен на еднородност при прилагането им и по-тясно административно сътрудничество. Но както изглежда, в тази област не е постигнат никакъв напредък.

4.7

Комитетът подкрепя общата насока на сътрудничеството, която цели да се надхвърли действащата система за обмен на информация за ДДС (VIES] и да се разработят мерки за автоматизиран или спонтанен обмен за еднократно предоставяне на информация между държавите-членки.

4.8

Макар Комитетът да приема добре започването на дебата за изменение на системата за облагане с ДДС, той все пак подчертава, че е задължително да се направи задълбочена оценка на въздействието, като не се забравя, че евентуалните изменения следва да целят ефикасност и опростяване и да не увеличават данъчната тежест за дружествата и гражданите. По този повод Комитетът напомня изразеното, в предходно свое становище, (2) предложение за алтернативна на система за ДДС, която да гарантира равнище на приходи поне равно на настоящето, но при по-малко разходи за обществото и с по-ефективно събиране.

5.1.1.1

Сред различните по вид измами с ДДС, така нареченото „измама от верижен тип“ с ДДС има сериозни последствия за загубата на приходи и е особено коварно, поради това, че трудно се установява. То представлява система за избягване на ДДС, при която се създават дружества, опериращи на международно ниво, с точно тази цел. Целта е да не се плаща ДДС, така че другите брънки в престъпната верига да могат да приспаднат фиктивни суми, за да получат възстановяване на ДДС или да намаляват дължимите суми по ДДС. За да постигне тази незаконна цел, нарушителят в болшинството от случаите не упражнява реална икономическа дейност, не разполага с работни звена и често пъти седалището на дружеството му се свежда до пощенска кутия. След няколко месеца формална „дейност“ той изчезва без да попълни данъчна декларация и без да е изплатил дължимите суми, така че данъчните власти са изключително затруднени да го открият.

5.1.1.2

ЕИСК смята, че измамите с ДДС „от верижен тип“ успяха да се развият именно поради липса на сътрудничество между държавите-членки и поради различните ставки на ДДС. Ето защо Комитетът настоява да се използват всички необходими форми на сътрудничество и на обмен на информация, с които да се противодейства по ефективен начин на този вид измама.

5.1.2.1

Измамите с ДДС принудиха финансовите администрации на държавите-членки да прецизират постоянно методите си за разследване за по-ефективна борба с това явление.

Административното сътрудничество играе решителна роля в борбата срещу измамите с ДДС, доколкото такива измами се извършват от вериги от дружества, които са се установили в различни държави-членки.

Използването на съответните средства от договорите позволи на държавите-членки да изградят система за обмен на информация, която се оказа полезна за анализиране на финансовото състояние на данъкоплатците и за противодействие и ограничаване на трансграничните данъчни измами.

По въпроса за сътрудничеството Комитетът отдавна отбеляза, че Комисията следва наложително да играе по-активна роля. Ето защо той е положително настроен към идеята за изграждане на система за контрол, с която да се проверява качеството и обема на оказаното съдействие.

5.1.2.2

Действително към днешна дата обменът на информация далеч не е постоянна практика поради културните различия, разликите в нивото на компютъризация и липсата на правила, с които да се санкционира инертността на държавите. Поради това е необходимо да се създаде общностна култура в тази област, като се вземе под внимание фактът, че исканията за информация между държавите не бива да се смятат за възможност, до която се прибягва по изключение, а за обичаен етап от процеса на разследването всеки път, когато това се налага за нуждите на контрола.

За тази цел е необходимо да се премахнат препятствията пред разпространението на една единна европейска административна култура, като се насърчава пълното и цялостно използване на съществуващите средства за сътрудничество и като се спазват предвидените срокове и условия, с помощта на които разследващите органи могат да получат необходимата информация в срокове, съпоставими с протичането на разследването.

5.1.2.3

Между впрочем, както предлага Комисията относно използването на стандартизирани информационни системи за обмен на информация, би могло да се помисли за обединяването в мрежа на силите на реда и разследващите органи на различните държави-членки, ангажирани в борбата с данъчната измама, с цел пряк обмен на информация чрез сертифицирана система за електронна поща, както и с цел съвместно ползване на базата данни с данъчните декларации на различните държави-членки, по примера на вече навлезлите в практиката данни VIES от I и II степен.

Тази инициатива, която изисква предварително съгласуване на регистрираните във файловете данни и съвместимостта им с националните законодателства по въпроса за защита на личните данни, би била значителен напредък по пътя на засилената борба с данъчните измами. Така на практика контролните органите биха имали пряк достъп до необходимата информация, в реално време и без да се налагат излишни административни разходи.

5.1.2.4

Въпреки че обменът на информация между държавите-членки се подчинява на една добре структурирана и задоволителна законодателна уредба, главните спънки в борбата срещу данъчните измами в ЕС са липсата на единни законови положения по отношение на правомощията при разследване от различните национални администрации и степента на тежест на наказателните мерки.

Оттук следва, че измами се извършват основно в страните, в които правомощията за разследване на контролните органи са по-ограничени, или в страните, в които прилаганите санкции са недостатъчни, за да изиграят превантивна роля.

5.1.2.5

Затова, при спазване на суверенитета на държавите-членки, Комитетът счита, че би било подходящо да се хармонизират на ниво ЕС санкциите за измами с подобна тежест, както е предвидено например в законодателството за борбата с изпирането на пари, за да се избегне, при недотам строго законодателство или при по-неефективните системи за контрол, създаването на предпоставки за възникване на т.нар. „наказателен рай“, към който биха се стекли приходите от престъпна дейност или от измами с ДДС „от верижен тип“.

5.1.3.1

Както това бе многократно подчертано от Съда на европейските общности, неотложната борба с измамите следва да се води в съответствие с общностните принципи, включително с недискриминационното отношение и пропорционалността. Една от областите, в които законодателствата са най-разнородни, са критериите, по които се определя данъчната основа, когато е различна от договорените между страните престации, не само при стоките за лична консумация или за други, нетърговски цели, но също и във всички случаи, в които се смята, че съществува риск от укриване и избягване на данъци.

И тук следва да се отбележи, че във всички законодателства на държавите-членки използваният критерий за определяне на данъчната основа отчита волята за договаряне на страните и цели облагане на реалната престация, доколкото данъчната основа в общия случай е договорната насрещна престация, договорена за продажбата на стоката или предоставянето на услугата. Освен този „базисен“ критерий, се използва също така и „нормалната пазарна стойност“, с която да се коригира или възстанови данъчната основа при изчисляване на данъка, в зависимост от някои условия.

5.1.3.2

Понятието нормална пазарна стойност за целите на ДДС е практически едно и също във всички държави-членки и съответства в голяма степен на определението, което се съдържа в Директива 77/388/ЕИО от 17 май 1977 г. (Шеста директива), а именно това е средната искана цена за стоките и услугите от един вид, в условията на свободна конкуренция, на същия етап от пускането им на пазара, на същото място и в същия момент, в който се осъществява сделката, или в краен случай, в най-близкото място или в най-близкия момент до осъществяването й.

5.1.3.3

Във всички европейски законодателства използването на нормална стойност е алтернативен метод за определяне на данъчната основа:

5.1.3.4

Освен това, дерогация от принципа за определяне на данъчната основа на базата на престацията се прави и в следните случаи:

5.1.3.5

По този повод Съдът на европейските общности (4) уточни, че националните мерки за ограничаване на укриването и избягването на данъци по принцип могат да се отклонят от облагаемата с ДДС основа, съгласно член 11 от Шеста директива, единствено ако са в строго в границите, необходими за постигане на тази цел.

5.1.3.6

С други думи нормалната стойност е отправната точка за откриване на евентуална измама. Ако данъчната основа, съставена от договорената престация, е по-ниска от нормалната стойност, тя не се замества от последната, но данъчната администрация може да предположи съществуването на измама и смени доказателствената сила.

5.1.4.1

За да могат да противодействат на разпространението на измами с ДДС от „верижен тип“, някои национални законодателствата предвиждат разпоредби за солидарна отговорност на получателя при плащане на ДДС, в случаите, когато доставчикът е пропуснал да направи това и продажбата е станала на цена, по-ниска от нормалната.

5.1.4.1.1

Тези разпоредби се основават на член 21 от Шеста директива, който позволява на държавите-членки възможността да смятат лице, различно от длъжника, за солидарно отговорно за плащането на данъка, спазвайки принципа за пропорционалност.

5.1.4.2

Това решение се основава на аргумента, че една сделка, договорена на цена, различна от пазарната стойност, може да прикрива намерения за измама. По същество в предвидените от закона условия се предполага, че купувачът е злонамерен, тъй като предвид цената, която той е заплатил, не може да не е осъзнавал наличието на измама (5). Става въпрос за едно относително предположение, доколкото купувачът може да докаже чрез документи, че цената е по-ниска от нормалната, поради фактическите обстоятелства, които подлежат на обективно доказване, или в съответствие със законодателството, както и че той няма отношение към неиздължения данък, нещо, което отслабва степента на солидарна отговорност при неизплатен от доставчика данък.

5.1.4.3

Комитетът споделя изразеното от страна на много оператори безпокойство по отношение на принципа на солидарната отговорност. В светлината на юриспруденцията на Съда на европейските общности (6), той смята, че евентуалните мерки трябва да се ограничат до изискването на гаранция за плащане на данъка единствено от лицата, които ясно попадат в категорията на дължащите този данък. Следователно би могло да се предвиди купувачът, заедно с доставчика, да е задължен да заплати данъка, когато стоката е била отстъпена на цена под нормалната й стойност. Като се има предвид, че това е една много строга разпоредба, която наказва купувача да заплати данък, дължим от друг, който чрез измама го е избегнал, е наложително да се обвърже прилагането на тази разпоредба с някои специфични условия:

5.1.5

Комитетът се отнася положително към възможността механизмът на самоначисляване на ДДС да се прилага и при извършващите се в държава-членка сделки. В едно от последните си становища Комитетът отбеляза, че този механизъм „би могъл да се окаже необходим в борбата срещу данъчните измами. Това решение е особено подходящо за случаите, в които доставчикът изпитва финансови затруднения“ (7). Комисията разшири обхвата на избираемото прилагане на самоначисляването на ДДС вследствие на положителния опит в областта на строителните материали и услуги. Все пак мерките не би трябвало да застрашават общностния обмен на стоки и услуги, в случаите, ако различните задължения за фактуриране могат да се окажат спънка пред доброто функциониране на вътрешния пазар.

5.2.1

Наложително е борбата с данъчната измама да се провежда и в по-общия план на хармонизирането на законодателствата на държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане и контрола.

5.2.1.1

Вследствие на разширяването на Европейския съюз с нови държави-членки, разликите в данъчните режими все повече ще влияят на решенията за отпускане на средства за държавите-членки и на начините на управление на търговската дейност. Действително поради важността на координирането на икономическите политики, националните данъчни законодателства ще бъдат средството, което ще позволи на държавите-членки да повлияят върху решенията за локализиране на инвестиции и средства в Европейския съюз. И все пак съществува риск чувствителните разлики в режима на прякото данъчно облагане на държавите-членки в някои случаи да създадат пречки в процеса на обединяване на пазарите (8) и да повлияят отрицателно върху конкурентоспособността на европейската икономика.

5.2.2

Сближаването на данъчното законодателство на държавите-членки бе анализирано от Комисията в съобщението й COM (2003) 726 от 24 ноември 2003 г. Независимо от това, тъй като става дума за облагане на дружества и по-специално за общи и изчерпателни мерки, за определяне на европейски данък за дружествата с обща консолидирана данъчна основа (9), възникват все още значителни трудности при приложението й, поради съществуващите между държавите-членки разлики при изчисляване на данъчна основа. Впрочем освен силно сближаване на икономическите политики, приемането на общ данък изисква и адекватна правна рамка. При настоящето положение на нещата, член 94 от Договора за ЕО предвижда Съветът единодушно по предложение на Комисията да издава директиви за сближаване на законодателните, процедурни и административни разпоредби на държавите-членки, за тези от тях, които пряко влияят на установяването или функционирането на единния пазар.

5.2.3

Съществуването на тази разпоредба и фактът, че данъчната политика остава в правомощията на държавите-членки, които, както изглежда, не улесняват инициативите за създаване на обща консолидирана данъчна основа за дружествата, опериращи в Европейския съюз, представляват значителна пречка за сближаване на данъчни режими относно дружествата, както и поради увеличаването на броя на държавите-членки, което прави особено трудно вземането с единодушие на решения, така и поради липсата на разпоредби в окончателния текст на Европейската конституция относно приемането с квалифицирано мнозинство на закони и на рамкови закони, налагащи мерки за данъчното облагане на дружествата.

5.2.4

Предвид перспективата единодушното приемане на решения да отпадне, в Съобщение SEC (2005) 1785 от 23 декември 2005 г. на Комисията, озаглавено „Борба срещу препятствията в данъчното облагане на дружествата, които засягат малките и средни предприятия на вътрешния пазар — Описание на една евентуална пилотна система на облагане в държавата-членка по произход“, се съдържа анализ на експерименталното прилагане в малките и средни предприятия на система от правила за държава-членка по произход (10). От това проучване става ясно, че 23-те милиона малки и средни предприятия в Европейския съюз, когато той се състоеше от 25 държави-членки, са имали много важна роля в европейската икономика, тъй като представляват 99,8 % от всички европейски предприятия и осигуряват около 66 % от заетостта в частния сектор (11). Възприемането на тази система би позволило дейността на тези предприятия да стане по-интернационална, поради понижаване на разходите за спазване на изискванията (12), които те правят и които са много по-високи от тези на големите предприятия (13), както и да се увеличи възможността за пренасяне на загуби, което е главната пречка пред развитието на трансграничната икономическа дейност, с което да се допринесе за сближаването на ниво Общност на законодателство по отношение данъчното облагане на дружествата.

5.3.1

Развитието и технологичният напредък на електронната търговия предлагат нови възможности на икономическите оператори, новите търговски методи изискват независимо от това адаптация на данъчните режими, по-специално по отношение на аспектите, свързани с прилагането на потребителските такси. В действителност данъчните режими, които са основно подчинени на правилата на традиционната търговия, трябва да се съобразят с тези изменения и да се приспособят към развиващите се нови форми на търговия.

5.3.2

Основният проблем при облагането на електронните операции се състои в дискриминацията, която може да се породи от различната обработка на операцията в зависимост от начините на доставка на стоката, обект на операцията.

5.3.2.1

Когато се проучват възможностите за прилагане на традиционните принципи на данъчното право в ситуации, типични за епохата на информатиката, е необходимо да се уверим в спазването на принципа на неутралност при облагането, по силата на който не се допуска никаква разлика в обработката на аналогични операции, различаващи се в случая единствено по начините на доставка (по или извън мрежата).

5.3.3

В частност основните проблеми са свързани с облагането, пряко и непряко, на нематериалните (или цифрови) стоки, доколкото етапите на търговската сделка (продажба и доставка) се извършват електронно (он-лайн търговия) чрез доставката по мрежата на виртуални продукти. Всъщност стоките и услугите са нематериални в самото начало при доставчика, и са материални при доставянето им на получателя. В този случай не съществува стока, която да е физически материална и подлежаща на материален контрол, особено за целите на една проверка.

5.4.1

Комитетът смята, че действащото законодателство на Общността, което е и правната основа, на която е създадена Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), вече възлага на тази служба важни функции, както е посочено в член 2 на Решение 1999/352/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията. Ето защо Комитетът призовава Комисията да предприеме всички необходими мерки, за да се гарантира, че тя (ОЛАФ) упражнява на практика сегашните си правомощия, и ако е необходимо да са предоставят допълнителни средства, необходими за изпълнението на институционалните й задачи, като например, като използва модела, предвиден в членове 81 и 86 от Договора за ЕО, относно конкуренцията.

5.4.2

В този контекст ОЛАФ би могла да играе ролята на орган за анализ и координация на равнището на ЕС в борбата срещу измамата, и по-конкретно данъчната измама, като му се възлагат задачи и правомощия в областта на административното данъчно сътрудничество (пряко и непряко облагане и акцизи), с цел да се улесни обмяната на информация между отговорните по националното законодателство органи за борба с данъчните измами.

5.5

Развитието на търговията в рамките на Общността насърчава развитието на сътрудничеството при обмен на информация за управлението на риска. Независимо от това, Комисията не предлага конкретни инициативи, като се изключи желанието й държавите-членки да ползват „Наръчник по управление на риска за данъчните администрации“. По този въпрос Комитетът предлага да се създаде централизирана база данни, към която ще се отправя обменената между администрациите информация, която към настоящия момент е унифицирана единствено в митническия сектор и на двустранна основа.

5.5.1

В тoзи смисъл би могъл да бъде изготвен списък на видовете продукти, за които проведените от компетентните органи на различните държави-членки разследвания посочват повишен риск от данъчна измама от верижен тип. Като пример биха могли да бъдат цитирани моторните превозни средства и високотехнологичните продукти, като ИТ и телекомуникационни средства. С този анализ би могла да бъде натоварена ОЛАФ, която редовно да съобщава своите заключения на държавите-членки, така че да дава насока на контрола над измамите и да позволи да се провеждат целеви оперативни акции. Но би трябвало да се предвиди и организира обмен на подобен род информация и между ОЛАФ и държавите-членки.

5.6

Комитетът смята, че идеята за общностен подход в отношенията с трети страни е без никакво съмнение по-добра от метода на двустранните споразумения. За тази цел биха могли да бъдат предвидени специфични разпоредби в процеса на търсене на решение за приемането на нов модел на системата от споразумения на Общността за избягване на двойното данъчно облагане, както това се отбелязва в съобщенията на Европейската комисия SEC (2001) 1681 „Данъчното облагане на предприятията във вътрешния пазар“ и COM(2003) 726 „Вътрешен пазар без препятствия, свързани с данъчното облагане на предприятията: постижения, текущи инициативи и оставащи предизвикателства“, както и в Съобщение (SEC A5-0048) от 2003 г. на Европейския парламент. Комитетът подкрепя възможността за изработване на специфични клаузи за сътрудничество, която да бъде част от споразуменията за икономическо партньорство. Все пак е необходимо да се подчертае, че при липсата на ясна и твърда воля за това от страна на държавите-членки, е необходимо да се следва пътя на двустранните споразумения и да не се преустановяват текущите процедури.

5.7

Комитетът смята, че засилването на режима на задължителното деклариране, което Комисията предлага, следва стриктно да спазва принципа на пропорционалност и на опростяване. Необходимата борба с данъчните измами не може да се провежда под формата на допълнителни данъчни тежести, които са неоправдани за преобладаващата част честни данъкоплатци и предприятия. За тази цел се налага да се облекчат чувствително задълженията на изрядните предприятия, които сътрудничат активно с данъчната администрация, и да се увеличат задълженията за онези, които, на базата на обективни критерии, се смятат за „рискови“.

5.8

Комитетът не споделя мнението на Комисията относно облагането на цигарените изделия и алкохола при същите условия като „нормалните“ стоки. Някои държави-членки се опитват посредством акциза върху алкохола и тютюневите изделия да решават свързаните с тях здравословни проблеми, чийто приоритет над функционирането на вътрешния пазар е очевиден. Комисията предлага да се елиминират тези изкривявания, но премахването им ще отнеме много време, като се имат предвид значителните разлики в равнищата на доход в отделните държави-членки, както и различните цели и мерки, свързани с политиката на приходи и здравната политика, в отделните държави-членки. В очакване на разумна степен на хармонизация на данъчните ставки би следвало да се намерят други решения, за да се гарантира, че отделните държави-членки ще запазят напълно способността си да преследват целите на собствените си данъчни и здравни политики. Все пак не бива да се забравя, че контрабандата на цигари, произтичаща от държави-членки, е минимална и се контролира от международни престъпни групи. Въпреки че отчита високата цена, която обществото и здравеопазването плащат за злоупотребата с тези вещества, и че желае компетентните власти да предприемат адекватни мерки за контрол срещу тях, Комитетът смята, че акцизите върху цигарите и алкохола трябва да останат стриктно в правомощията на държавите-членки.

5.9

Комитетът отправя покана към Комисията да продължи действието на програма Hercule II и се надява Парламентът и Съветът да одобрят своевременно документа COM(2006) 0339 окончателен, който повдига въпроса за удължаване на срока на програмата за защита на финансовите интереси на Общността. Тази програма даде забележителни резултати, след като бяха организирани 19 курса на обучение, в които се включиха 2236 участници от различни държави-членки, от 5 други страни и от други европейски институции. Във връзка с това се налага да се разгледа и необходимостта от засилване на сътрудничеството във връзка с присъединяването към Европейския съюз на България и Румъния, които също би трябвало да се възползват от тези мероприятия.

5.10

Комитетът смята за уместно създаването на постоянен дискусионен форум и/или на съгласуваност на действията на високо ниво, с което да се постигне един по-общ подход към въпросите на данъчните измами и сътрудничеството между държавите-членки. Непоследователността на консултативните дейности, които се провеждат понастоящем между различни комитети на високо ниво, разделени в зависимост от областта на компетентност, не позволява реализиране на полезен обмен на добри практики, които биха подобрили сътрудничеството и дейността на администрациите. Комитетът счита, че изразените бюрократични възражения и съмненията, възникнали в рамките на Съвета „Екофин“ са неразбираеми и оспорими.

13.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/17

1.1

Жилището е преди всичко основно право, достъпът до което обуславя достъпа до други основни права и осигурява достоен живот. То е признато в Хартата за правата на човека и в ревизираната Европейска социална харта на Съвета на Европа, както и в много конституции на европейски държави. От съществено значение за изграждането и интегрирането в обществото на всеки човек е той да има покрив над главата си.

1.2.1

ЕИСК приветства приемането на Европейската харта за жилището от интергрупа „Градска среда и жилища“ на Европейския парламент, която показва нарастващите и многобройни взаимодействия между европейските и жилищните политики и припомня колко е важно правото на жилище.

1.2.2

Поради това ЕИСК предлага Европейската харта за жилището да бъде включена в становището по собствена инициатива на Европейския парламент относно жилищата и регионалната политика.

1.3.1

ЕИСК изразява желание да бъде предложена на европейско равнище серия от общи цели относно достъпа до жилище и минимални стандарти за качество на жилищата, които да дефинират понятието за прилично жилище. Без тези критерии ще бъде трудно да се приведе в действие правото на жилище, а е очевидно, че достъпът до жилище е минимално условие за водене на достоен живот.

1.3.2

ЕИСК припомня, че значението на сектора на социалните услуги и услугите, предоставяни в дадена общност, се увеличава все повече в общество със застаряващо население и че тези услуги често се предоставят заедно с жилището и предлага те да станат обект на обмен на европейско равнище и да бъдат изведени на по-преден план. Припомня освен това, че социалните жилища трябва да бъдат обект на специално третиране и като такива не могат да се регулират от пазарните правила, както е посочено в директивата за услугите.

1.4.1

ЕИСК подчертава, че днес е важно да се използва максимално възможността да се ползват структурните фондове за подобряване на жилищните условия от 12-те държави, а също и от 15-те държави на ЕС, които могат да използват структурните фондове за финансиране на операции в областта на интегрираното градоустройствено развитие. Подобни разходи ще се отразят положително върху социалното и териториално сближаване и върху икономическия растеж. В тази връзка ЕИСК препоръчва европейските финансови институции да могат да отпускат кредити с много ниски лихви за интегрирани програми за изграждане на жилища за младежи, мигранти, възрастни хора или за лица с увреждания, като по този начин се насърчи професионалната мобилност, социалното смесване и плащането на поносими разходи от обитателите.

1.4.2

ЕИСК отбелязва, че прилагането на Jessica ще позволи да се създаде гаранционен фонд за осъществяване на по-мащабни проекти за социални жилища и призовава този въпрос да бъде подложен на анализ в рамките на средносрочния преглед на структурните фондове.

1.4.3

За тази цел ЕИСК подкрепя създаването на механизъм за техническа помощ на проекти в областта на жилищата за периода 2007-2013 г. в сътрудничество с представителите и мрежите на местните и регионални органи и с подкрепата на Европейската комисия и на държавите-членки. Този механизъм би позволил да се гради върху проектите и методите, които следва да се прилагат за на-доброто интегриране на жилищните проекти в програмите за градско обновление. Той би позволил също да се обедини опитът и знанията и би могъл да има улесняваща роля при предаването на опит. Създаването на специфичен инструмент за жилищната политика изглежда от първостепенно значение с цел да се насърчи правилното използване на структурните фондове; това може да се осъществи в съответствие с член 45 от Регламента относно определянето на общи разпоредби за структурните фондове, който изисква Комисията да улесни създаването на механизъм за техническа помощ.

1.5.1

Освен това ЕИСК предлага да се изгради мрежа за обмен в областта на жилищната политика и енергийната ефективност, която да осигури обмен на опит, извличане на полза и обогатяване на опита на операторите по места, за установяване на разумни и амбициозни енергийни политики. Този механизъм може да бъде свързан с механизма за подкрепа на структурните фондове, но няма да има същите цели; ще трябва, следователно, да се осигури добра координация между тези два механизма.

1.5.2

ЕИСК предлага да се предприеме кампания за повишаване на информираността за възможностите за енергоспестяване в жилищата, която да се проведе на европейско равнище в партньорство с мрежите, действащи в тази област. Кампанията би трябвало да има за цел промяна на поведението на потребителите. Такъв подход би изисквал участие на европейските граждани и би позволил да се обединят всички действащи лица около една полезна инициатива. Кампанията „Устойчива енергия — Европа“ не е достатъчно целенасочена, за да добие гласност и разполага с ограничени средства.

1.5.3

ЕИСК отправя искане към Комисията да изготви предложения, основани на по-широк от прилагания до момента подход, който да е насочен главно към подобряване на енергийната ефективност на сградите. Следва да се работи с обитателите и да се вземе повече под внимание вече изграденото в бъдещите предложения.

1.6.1

ЕИСК поддържа също така инициативата на Европейската комисия за създаване на междуведомствена група по градските въпроси. Той предлага междуведомствената група на Европейската комисия по градските въпроси да включи въпроса за жилищата и да определи свой представител по този въпрос.

1.6.2

Освен това, изглежда важно измерението „жилище“ да фигурира и в дневния ред на заседанията на министрите по регионалните и градски въпроси.

2.1.1

Хартата на основните права на ЕС, оповестена в Ница на 7 декември 2000 г. гласи (Член II-34): „С цел да се бори срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички нуждаещи се, според правилата, установени от законодателството на Съюза и от националните законодателства и практики.“

2.1.2

Като припомня, че въпросите, свързани с жилищата, не са от компетентността на Европейския съюз и че принципът на субсидиарност се прилага в пълна степен, ЕИСК счита, че този член би трябвало да бъде взет предвид при осъществяването на европейските политики, за да се отговори на социалната неотложност на ситуацията и на липсата на жилища за най-нуждаещите се (но също и за хората със скромни доходи и младите хора, които започват професионалния си и семеен живот).

2.1.3

Въпреки това, на срещата на върха в Лакен през м. декември 2001 г., беше признато голямото значение на жилищния въпрос за предотвратяване на риска от увеличаване на бедността. Ето защо ЕИСК отдава голямо значение на факта, че срещата на върха откри дебат относно необходимостта от „увеличаване на предлагането на социални жилища, с цел да се води борба с бедността в Европа“.

2.1.4

Правото на жилище е включено в текста на редица конституции на държави-членки на Европейския съюз като Белгия, Испания, Гърция, Португалия, Финландия, Нидерландия. Поради това възниква възможност да се предвиди право на жилище в Европейския съюз. ЕИСК счита, че е важно и е от стратегическо значение жилищният въпрос да бъде включен в Хартата на основните права, като приложение към Договора за създаване на Конституция за Европа и изразява съжаление, че правото на жилище или поне „правото на обитаване на жилище“ не е включено.

2.1.4.1

ЕИСК счита, че е много важно да се създаде европейска жилищна стратегия: осигуряването на жилище на всяко лице е условие за по-ефективно осъществяване на другите човешки права, признати на европейско равнище като правото на всеки на „зачитане на личния и семейния живот, на неговото жилище и на неговата кореспонденция“ и „правото на сключване на брак и правото на създаване на семейство“.

2.1.5

След като се приема принципът на право на жилище, възниква въпросът за действието на това право, а именно за възможността за предявяването му от лице, което не може да си намери жилище. Европейският съюз трябва следователно да разгледа условията за привеждане в действие на правото на жилище. Ако не може да се предвиди общо решение, всяка държава-членка, която признава правото на жилище, трябва да може да определи:

2.1.6

В съответствие с Европейската харта за жилището, приета от интергрупа „Градоустройство и жилища“ на Европейския парламент на 26 април 2006 г., в която жилището се определя като „благо от първа необходимост“, ЕИСК приветства инициативата на Европейския парламент да изготви доклад относно „Жилищата и регионалната политика“. ЕИСК се надява, че Парламентът ще подкрепи неговото искане да се признае правото на жилище и ще предложи установяване на партньорство с местните и регионални администрации за „по-успешно осигуряване на достатъчен брой жилища, за да се направят те достъпни за онези, които не могат да си осигурят такива чрез пазара“.

2.1.7

Проучването на условията на живот и социалните измерения на жилището (1), проведено от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, публикувано през 2006 г., показва наличието на значителни различия в качеството и количеството на жилищата между страните на ЕС с 15 и ЕС с 10 държави. Необходимо е също да се отбележи, че не на всички граждани на Европейския съюз е осигурен достъп до топла вода и вътрешна тоалетна — два от критериите за определяне на минимални условия за прилично жилище.

2.1.8

Тъй като жилището представлява крайъгълен камък на европейския социален модел, предизвикателствата, пред които е изправена Европа във връзка със социалните и демографски промени, следва да бъдат отразени в жилищните политики. Застаряването на населението, обедняването на младите поколения, които остават да живеят в жилището с родителите си поради липса на достатъчно средства, достъпът на хора с увреждания до подходящи жилища и достъпът на мигранти до жилища са също въпроси, които трябва да се вземат под внимание. ЕИСК предлага, в съответствие с изводите на Европейския съвет от Лакен от м. декември 2001 г., да се приемат на европейско равнище:

2.1.9

От основно значение е, освен това, да се насърчава мобилността в жилищните паркове, за да се гарантира мобилността на работниците. Много хора са „пленници“ на жилището си, социално или собствено, поради липса на предлагане на жилища или поради причини от данъчно естество, както и поради условията за предлагане на кредити. Повишаването на мобилността по отношение на жилището е предпоставка за по-голяма гъвкавост на пазара на труда.

2.1.10

Жилището, поради влиянието му върху социалния живот и икономиката на града, не трябва да продължава да зависи от частични стратегии и действия. Като взема под внимание принципа на субсидиарност, ЕИСК предлага въпросът за жилището да се разглежда като важен политически въпрос с отражение върху ежедневието на гражданите, като средство за доближаване на гражданите до един европейски проект, който от ден на ден изглежда все по-неясен.

2.1.11

Приносът на жилищните политики за осъществяването на целите, набелязани в Лисабон и по-точно ролята им на двигател на икономическия растеж, трябва да бъдат по-добре определени. ЕИСК подчертава, че въздействието на жилищната политика върху мобилността на работещите я превръща в допълнение към осъществяваните европейски политики в рамките на стратегията за растеж и заетост, като дава възможност и за засилване на териториалното сближаване, което е необходимо да се осъществи също така и преди всичко в наскоро присъединилите се към Европейския съюз държави, чрез финансиране на градските и селските инфраструктурни мрежи, както и чрез подходящи енергийни политики.

2.2.1

Жилищната среда винаги е упражнявала организиращо въздействие върху нашите общества; общите пространства, които осигуряват места за общуване, се създават във връзка с жилищните зони с индивидуални или колективни жилища. Градоустройството и създаването на приятни за живеене квартали, в които жилищата са основен компонент, обуславят социалното и териториално сближаване.

2.2.2

Въпреки че жилищният фонд и жилищните политики се различават в различните държави-членки, Европейският съюз се характеризира с твърде голяма плътност на жилищното застрояване. Европейският град е плътно застроен, но за него са характерни по-скоро сградите със среден размер и жилищата са тези, които определят градската структура.

2.2.3

Следователно жилището играе важна роля в градоустройствените, икономически и социални политики на всички европейски страни и решенията би трябвало да целят установяване на по-добро равновесие, особено с оглед на кризите, развили се в бедните квартали на редица държави-членки.

2.2.4

Европейската регионална политика има за цел да засили териториалното, социално и икономическо сближаване чрез насърчаване на икономическото развитие на най-необлагодетелстваните райони и от 2005 г. е насочена към приоритетните цели за растеж и заетост в рамките на преразгледания дневен ред от Лисабон.

2.2.5

За осигуряване на конкурентоспособността на всички региони и за насърчаване на мобилността на работната сила от съществено значение е предлагането на жилища да бъде диференцирано, в зависимост от начина на обитаване, но също и от смесения характер на кварталите (жилищни и такива, свързани с икономически дейности), или също така на социалното смесване като гаранция за социално сближаване. Превръщането на някои квартали в гета силно затруднява извършването на икономическа дейност в тях.

2.2.6

Местоположението на достъпното жилище е в тясна връзка с гореказаното. Във връзка с правото на жилище, местната власт трябва да се увери, че във всички части на територията, за която тя отговаря, е осигурено предлагане на качествени жилища, които съответстват на средствата на домакинствата.

2.2.7

Развитието на жилищните зони оказва силно въздействие върху селските региони и за да се постигане устойчиво развитие от съществено значение е да се отчита по-добре взаимодействието между селските и градските региони по отношение на жилищните политики.

2.3.1

В някои европейски страни, а именно тези, които са получили финансиране от Кохезионните фондове през предходния период, темпът на икономически растеж е тясно свързан с динамиката в жилищния сектор. От това обаче не следва, че гражданите им имат лесен достъп до жилища, които могат да си позволят. В ирландската национална програма за реформи за 2006 г., приета в рамките на Лисабонската стратегия, се подчертава слабата устойчивост на растежа поради липса на гарантирани достъпни жилища. В своя план за реформи за 2006 г. Португалия, например, припомня необходимостта да се окаже по-голяма подкрепа на строителния отрасъл и на общините за насърчаване на устойчивото развитие в жилищната област.

2.3.2

За осигуряване на зони с динамична заетост, предлагането на жилища за всички служители и работници остава необходимо условие за развитие, докато редица зони за заетост в Европа имат ограничен растеж именно поради липсата на жилища. По този начин жилището може да се превърне във фактор за стагнацията на местния пазар на труда и да намалява мобилността на работниците.

2.3.2.1

Може да се приведе един интересен пример, свързан работодатели от Франция, които участват с около 0.45 % от общата маса на средствата за работни заплати в жилищните политики като допълнително средство за разрешаване на жилищните проблеми на наемните работници. Социалните партньори също използват конкретно насочени схеми, предназначени за младите хора и уязвимите домакинства (гаранционни депозити).

2.3.3

Тази необходимост се чувства особено остро в регионите с нарастващ брой мигранти, които срещат трудности при намиране на жилище на стеснен пазар и които са подложени на дискриминационни практики, водещи до сегрегация на общностите.

2.3.4

Жилищният сектор е сред тези, които осигуряват най-голяма заетост в Европа. Съществуват още много неразвити източници на трудова заетост, по-точно — в областта на техниките за осигуряване на устойчиви и екологични жилища, които предстои да се развият значително в бъдеще. От друга страна, строителството е сред отраслите със значителен недостиг на квалифицирани работници.

2.3.5

Услугите, предоставяни на домакинства и в съответната общност и, по-точно, оказването на персонална помощ, представляват много голям източник на заетост и често са организирани и предоставяни в рамките на услугите, свързани с жилищата. Така, операторите в областта на социалните жилища, в сътрудничество с асоциациите за социални услуги, предлагат услуги по домовете, предназначени за стари хора или за лица с увреждания, а също и интегрирани услуги, включващи здравни, образователни услуги и гледане на деца, каквито се предоставят например в „домовете за съжителство между поколенията“. Културната и социална динамика на кварталите в криза може да бъде подпомогната чрез подкрепа на инициативи в рамките на дадена общност.

2.4

Освен че представляват източник на заетост, предоставяните в съответната общност услуги свързани с жилищата, позволяват да се отговори на предизвикателствата от демографско естество, които неизбежно дават отражение върху заетостта на регионално равнище. Така например, „домовете за съжителство между поколенията“, които в Германия са обект на целева политика, представляват отговор на потребността от смесено съжителство и позволяват да се води успешна борба срещу изключването от обществото на самотните стари хора. В контекста на застаряващото население в цяла Европа следва да се насърчава обменът на добри практики

2.4.1

Според ЕИСК въпросът за правото на жилище не трябва да се разглежда единствено от гледна точка на борбата срещу изключването от обществото, а и от гледна точка на застаряването на населението, на миграционните потоци и на новите форми на бедност, като същевременно се отчита Лисабонската стратегия, която предвижда съживяване на европейската икономика чрез по-голяма мобилност на пазара на труда.

2.4.2

Мобилността на работниците ще остане илюзорна, докато не бъде подкрепен достъпът до основните социални права, между които е и правото на помощ за достъп до жилище. Може да се отбележи обедняването на живеещите в социални жилища, първоначално проектирани за настаняване на наемни работници и служители. Днес, последните не ползват предимство за получаване на социално жилище и изпитват големи трудности да си намерят прилично жилище в районите, където напрежението на жилищния пазар е високо.

2.4.3

През последното десетилетие, цените на жилищата бележат непрекъснато покачване в почти всички страни в Европейския съюз. Това покачване доведе до намаляване на способността на домакинствата да ползват други блага, което, в дългосрочен план, се явява пречка за устойчивото развитие. Освен това ниските лихвени проценти доведоха до прекалено инвестиране в жилищния сектор, което породи натиск върху паричните средства, отделяни за жилище (виж шведската национална програма за реформи). Секторът на социалните жилища представлява инструмент за регулиране на цените на жилищата (чрез наемането на жилища) и за устойчивото развитие на сектора.

2.4.4

Освен това ЕИСК констатира, че условията за намеса на публичните органи на държавите-членки и на основните действащи лица в жилищния сектор се регулират във все по-голяма степен от европейското законодателство при осъществяването на политиките в областта на социалните жилища. От съществено значение е политиките на конкуренция и в областта на вътрешния пазар да не възпрепятстват осъществяването на жилищните политики, целящи осигуряване за всички на достъп до прилични и достъпни жилища, предвид положителният принос на тези политики за икономическия растеж и заетостта в Европа. Тези задачи претърпяха развитие и институциите, даващи под наем социални жилища, са принудени да развиват социални дейности в отговор на липсата на политика на интеграция, по-точно, на мигрантите.

2.5.1

Приносът на жилищата за намаляване на потреблението на енергия е съществен и предвид цените на енергията, тази област на дейност ще става все по-привлекателна за даден регион.

2.5.2

Най-голямата потенциална възможност за икономия на енергия е в жилищния сектор (домакинствата), където потенциалът се оценява на 27 % от изразходваната енергия, както подчертава Европейската комисия в своя план за действие за енергийна ефективност.

2.5.3

Все повече домакинства в Европа живеят в бедност поради високите сметки за енергия за жилищата си („енергийна бедност“).

2.5.4

Потенциалните възможности за намаляване на потреблението ще бъдат толкова по-големи, колкото по-адекватни насърчителни мерки се вземат на европейско равнище.

2.5.5

В това отношение буди изненада констатацията, че подходът на Европейската комисия, възприет в плана й за действие за енергийна ефективност, е насочен преди всичко към новото строителство и предлага да се разшири обхватът на стандартите в тази област.

2.5.6

Подобен подход е прекалено частичен, тъй като не включва необходимостта от промяна на начина на живот в по-широка рамка на устойчивост, която обхваща отделния тип поведение на личностно ниво (включително утопичната мечта всеки да притежава дом къща, но също и ежедневното екологичносъобразно поведение). Това означава увеличаване на производствените разходи, които са вече прекалено високи за домакинствата със средни доходи и за домакинствата в неравностойно положение, без да вземаме предвид подобряването на съществуващия жилищен фонд и на начините на поведение, въпреки че много изследвания са показали тяхното значение.

2.5.7

Съществуват множество доказателства, че европейските регионални политики имат голям принос за подобряването на сближаването и на условията на живот. При все това, по-доброто отчитане на жилищния въпрос в тези политики би позволило да се създадат положителни синергии.

2.5.8

Политиките за икономия на енергия са насочени към новото жилищно строителство; като пренебрегват съществуващия жилищен фонд или транспонират правилата за новото строителство спрямо него. Трябва обаче не само да се взема предвид съществуващият жилищен фонд, но и да се разработват подходи, съобразени с характеристиките на старите жилища и с особено високата цена, свързана с привеждането му в съответствие със стандартите.

2.5.8.1

Обществената помощ трябва да бъде съобразена със спецификата на социалното жилище: слабата платежоспособност на неговите обитатели, данъчните облекчения, които са тук по-слабо съобразени с нуждите, отколкото в частния сектор.

2.5.8.2

Проблематиката на устойчивото развитие не се изчерпва с проблема за енергията: водата, управлението на отпадъците, осигуряването на достъп за хората с увреждания, безопасността, качеството на въздуха и осигуряване на добро здраве в жилището. Жилищата могат да имат решаващ принос за устойчивото развитие, но това предполага наличието на подходящи средства, по-специално, по отношение на сега съществуващия жилищен фонд.

2.6.1

ЕИСК подкрепи разширяването на обхвата на финансиране от ЕФРР, като включи жилищните проекти в страните на ЕС- 12, и мерките, свързани с устойчивото градско развитие и енергийната ефективност в страните на ЕС-15 и в рамките на интегрираните подходи за развитие на бедните квартали. Целесъобразно е, с оглед на значението на измерението „жилище“, чрез структурните фондове да се стимулира и оказва съдействие на държавите-членки и на регионите при изготвянето на програми за преструктуриране на кварталите и за подобряване на жилищата.

2.6.2

И наистина е трудно да се осъществят интегрирани стратегии за развитие на кварталите, без да се вземе предвид компонентът жилища. В това отношение подходът на европейската стратегия за социално включване, една от целите на която беше да се осигури достъп до прилични и достъпни жилища като условие за успешна социална интеграция, напълно запазва своята актуалност. За ЕИСК е от съществено значение да могат да се използват всички европейски инструменти, за насърчаване на по-добра социална интеграция на всички групи.

2.6.3

За тази цел Европейският социален фонд трябва да оказва по-добра подкрепа на действията за социално включване, които следва да надхвърлят обикновеното включване в пазара на труда: както беше вече казано, жилищният пазар и пазарът на трудовата заетост са свързани помежду си поради самата си същност. Освен това, имиграционните политики, които днес се определят на европейско равнище, не могат да не включват анализи на жилищната политика за предотвратяване на териториалната сегрегация. Главните насоки, които Комисията следва да публикува по въпроса за интеграцията на мигрантите чрез жилищната политика, трябва да представляват пръв етап в този подход, който следва да намери израз в програмата INTI (2) чрез по-добра подкрепа на проекти с жилищна насоченост.

2.6.4

Важно е да се отбележи, че подобряването на енергийната ефективност на сградите е приоритет не само страните на ЕС-12, но и за Европейския съюз в неговата цялост. Енергийната ефективност, също като подобряването на обществените пространства, използването и насърчаването на възобновяеми енергийни източници и на мерки за социално включване, представлява мярка, която отговаря на изискванията за финансиране от структурните фондове във всички държави-членки.

2.6.5

ЕИСК прие радушно инициативата на Европейската комисия и на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за създаване на нов финансов инструмент Jessica (3) с цел да се подкрепи конкретно развитието на бедните градски квартали, включително на социалните жилища в тези квартали. Следва да се отбележи, че този инструмент ще може, чрез предоставяне на заеми, но и на гаранции на операторите в областта на градското обновление и на социалните жилища, да привлече необходимите за обновяването на кварталите капитали. Този инструмент трябва да бъде управляван от специалисти в обновлението на градовете и жилищата, в тясно сътрудничество с местните власти. Той трябва да произведе ефект на лоста в кварталите за подобряване на условията на живот на техните обитатели. Инструментът Jeremie (4) също представлява възможност за операторите в областта на социалните жилища, които работят за създаването на приятни за живеене за всички обитатели квартали.

2.6.6

В областта на енергийната политика, Европейската комисия предложи в рамките на програмата Интелигентна енергия провеждане на пилотна дейност в областта на социалните жилища, която позволи да се изберат и насърчат образцови проекти за енергийна ефективност и да се осъществява обмен между операторите в този отрасъл. С оглед на европейските амбиции за създаване на обща енергийна политика и подобряване координацията на действията на държавите-членки в тази област, изглежда от първостепенно значение да се гарантира приемствеността на подобен инструмент и да се разшири обхватът му извън подкрепата на пилотни проекти.

2.6.7

В заключение, що се отнася до техническата, но и социалната иновация, подкрепата на Седма рамкова програма за научни изследвания и развитие ще позволи да се идентифицира потенциалът за намаляване на потреблението на енергия в жилищния сектори за устойчиво развитие на градовете.

2.6.8

Установяването на европейски стандарти засяга твърде силно жилищата и свързаните с тях услуги. От друга страна, това е област, в която техническите и градоустройствените решения се пресичат с избора на обществото и не е приемливо да се налагат стандарти на операторите единствено в резултат от дейността на работни групи, без да се осигурят средства за политически контрол на процеса на стандартизация. Примерът със стандарта „превенция на злонамерените действия чрез градоустройство и строителство“, приет без реален политически анализ на градския модел, изведен в резултат на анализ на риска, навежда на мисълта, че трябва да се преосмисли процесът на стандартизация в тази област.

2.6.9

В заключение, Комисията разработи стратегия за устойчиво развитие на градовете, която да подтикне последните да мислят за развитието си, по-конкретно по отношение на транспортните политики. Тази стратегия е обаче само насочваща и съществува опасност да не разкрие пълния си потенциал, ако не се помисли за социалния аспект на устойчивото развитие на градовете.

13.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/23

1.1

Разглежданото предложение се отнася до преработката на няколкократно изменяната Директива 69/335/ЕИО на Съвета относно данъка върху капиталовите вноски в предприятията. Тази директива, чиято първоначална цел бе да хармонизира системите за данъчно облагане и да попречи на държавите-членки да създават или събират други аналогични данъци, бе изменяна на няколко пъти, докато през 1985 г. с Директива 85/303/ЕИО не бе признато, че е уместно да се премахне напълно данъкът върху капиталовите вноски, поради неблагоприятните му икономически последици за предприятията.

1.2

Някои държави-членки обаче сметнаха за неприемлива загубата на данъчни приходи, до която би довело премахването на този данък; затова директивата от 1985 г. трябваше да разреши дерогация, предоставяйки на държавите-членки възможността да освободят операциите от данъкa върху капиталовите вноски или да прилагат единна ставка, която не надвишава 1 %.

1.3

Принципът, разбира се, остава валиден в разглежданото предложение за директива, което представлява обикновена преработка на предходните текстове; Комитетът може само да отчете това и да даде своето съгласие. Все пак, обяснителният доклад на Комисията предоставя случай да се направят някои бележки, които биха могли да бъдат от полза на Съвета при бъдещи инициативи.

2.1

Повечето от 25-те държави-членки приеха насоката на Съвета от 1985 г., като напълно отмениха данъка; понастоящем все още го прилагат само седем държави-членки: Полша и Португалия със ставка от 0,5 % или по-ниска, Кипър с 0,6 %, Гърция, Испания, Люксембург и Австрия с пълна ставка от 1 %. Това различие представлява пречка за създаване на равнопоставеност на европейските предприятия, което е едно от условията, за да се гарантира доброто функциониране на единния пазар. Макар и да е вярно, че в областта на данъчното облагане продължават да съществуват голям брой други различия, това не би трябвало да бъде претекст за да не се премахне напълно и окончателно този данък.

2.2

Би било от полза държавите-членки, които все още се възползват от дерогацията, да сравнят предимствата във връзка с данъчните приходи и вероятната (която в известна степен може да се пресметне) загуба на инвестиции, идващи от други държави в ЕС или от трети страни, обезсърчени поради данъчно облагане, което вече почти никъде не се прилага. ЕИСК счита, че отказът от дерогацията би представлявал предимство за заинтересованите страни и крачка напред за доброто функциониране на единния пазар като цяло.

2.3

ЕИСК желае освен това да привлече вниманието върху практика, която бе възприета в някои държави-членки: въвеждането на нови такси след премахването на данъка, който по този начин се заменя по неправомерен начин. В някои случаи Комисията се намеси и откри процедура за нарушение, но не може да се изключи съществуването на други подобни случаи, които не са били разкрити. Бдителността на социалните партньори би могла да спомогне за предотвратяването на подобни практики.

13.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/24

1.1

ЕИСК споделя ангажимента на Европейската комисия за постигане на все по-голяма безопасност на движението по пътищата и напълно подкрепя разглежданото предложение, което с право се вписва в предприетите инициативи за постигането на тази цел.

1.2

Комитетът приветства факта, че преди да представи своето предложение, Комисията е направила оценка на разходите/приходите и много точен анализ на въздействието, което е дало възможност за структуриране на предложението по прагматичен начин, предвид всички аспекти на проблема и давайки необходимия приоритет на защитата на най-уязвимите участници в движението.

1.3

ЕИСК счита обаче, че следва да се отбележат някои проблематични аспекти в предложението така, както е формулирано, като предлага допълнения и уточнения, които би трябвало да дадат възможност за по-лесното и по-правилното му прилагане, графика, сертифицирането и наблюдението на прилагането му.

1.4

ЕИСК би желал Комисията действително да отчете неговите предложения относно необходимостта от ефективно равно третиране, за да се избегнат нарушения на конкуренцията между държавите-членки, както и предвид важността да се дадат на държавите-членки по-подробни указания относно системите за сертифициране, които да могат да бъдат лесно използвани от компетентните национални власти в конкретен случай.

1.5

ЕИСК горещо препоръчва на Съвета и на Европейския парламент предложението в най-скоро време да бъде въведено, така че да обхване по-голямата част от автомобилния парк, за да може да се запази живота на колкото се може повече хора.

2.1

Безопасността на движението по пътищата винаги е била един от безспорните приоритети на институциите на Общността. Важен момент в подновяването на ангажимента в тази връзка е, разбира се, публикуването на Бялата книга за европейската транспортна (1) политика, една от целите на която беше до 2010 г. да се намали наполовина броя на жертвите по пътищата.

2.2

Няколко последователно подети инициативи, като „Европейска програма за действие за безопасно движение по пътищата“, инициативата „e-safety“ и много други, експериментираха интегриран подход по този въпрос, привличайки промишлеността, публичните власти и представителните сдружения на участниците в движението, преодолявайки по този начин съществуващите в миналото пречки, между другото в името на принципа на субсидиарността (2), с провеждането на практически и принудителни дейности на европейско ниво.

2.3

Беше постигнат голям напредък: достатъчно е да споменем факта, че през последните 30 години интензивността на движението се увеличи три пъти, а броят на жертвите по пътищата намаля наполовина. Все пак, този факт не следва да успокоява нашата съвест, тъй като Европа все още плаща твърде висока цена за непрекъснатото увеличаване на мобилността, с около 40 000 смъртни случаи годишно и тъжната прогноза, че има опасност приетото предизвикателство от Бялата книга от 2001 г. да не бъде преодоляно.

2.4

ЕИСК признава, че решителен напредък по отношение на пътната безопасност може да бъде постигнат, само ако се подобрят едновременно трите „стълба“, които я изграждат, а именно автомобилната промишленост, инфраструктурата и поведението на потребителите. Все пак той подкрепя всяка инициатива, която макар и да се отнася само до един от тези „стълбове“, е в състояние да ни приближи към амбициозната цел от 2001 г.

2.5

Впрочем в тази връзка, от своя страна ЕИСК подкрепи (3) приемането на директива 2003/97/ЕО (4), в която се предлагаше, отново с цел безопасност на движението по пътищата, хармонизирано решение на европейско ниво, за да се намалят опасностите, произтичащи от недостатъчна странична видимост за водачите на тежкотоварни автомобили.

2.6

В действителност целта на директива 2003/97/ЕО беше да се намалят рисковете от произшествия, които се дължат на факта, че тежкотоварните автомобили имат нулева видимост от страната на пътника, като с нея от 2006-2007 г. се изисква задължително наличието на набор от по-ефективни огледала за обратно виждане.

2.7

Всъщност много пътнотранспортни произшествия стават поради това, че водачите на извънгабаритни превозни средства не забелязват, именно поради липсата на видимост присъствието на други участници в движението в непосредствена близост до своето превозно средство.

2.8

Тази опасност възниква по-специално на обикновените или на кръговите кръстовища, когато водачът, сменяйки посоката на движение се оказва в страничен ъгъл с нулева видимост от страната на пътника, което не му позволява да вижда участниците в движението, които се намират в непосредствена близост до превозното средство, като например пешеходци, велосипедисти и мотоциклетисти, които са и най-уязвими.

2.9

Смята се, че около 400 смъртни случая годишно, стават при по-горе описаните обстоятелства, което в достатъчна степен обяснява защо ЕИСК, а и не само той, своевременно и безусловно подкрепи приемането на директива 2003/97/EО, която отмени и замени първата директива относно типовото одобрение на устройствата за непряко виждане (71/127/EИО) и последващите й изменения. Отменената директива определяше изисквания относно изработването на огледала за обратно виждане и тяхното монтиране, без обаче да промени националите разпоредби в тази област. Едва с директива 2003/97/EО монтирането на специална система от огледала за обратно виждане или други устройства за непряко виждане, които преди това бяха незадължителни, бе направено задължително за цялата територия на ЕС.

2.10

Колкото до вида на тежкотоварните автомобили, директива 2003/97/ЕО се отнасяше за автомобили, предназначени за превоз на стоки от категория N2 с тегло по-голямо (5) от 7,5 т и N3: тя обаче бе вече изменена с директива 2005/27/ЕО (6), която налага, при някои условия, задължението да се монтират огледала за обратно виждане от клас IV и клас V (7) на автомобилите с тегло по-голямо от 3,5 т, а не 7,5 т както преди това.

2.11

Разпоредбите на директива 2003/97/EО се прилагат за одобрените превозни средства (нови видове) от 26 януари 2006 г., а за новорегистрираните (нови превозни средства) от 26 януари 2007 г. Това означава, че превозните средства, които вече участват в движението и представляват по-голямата част от парка, няма да се подчиняват на тези разпоредби.

2.12

В Европейския съюз има много повече от пет милиона тежкотоварни автомобили (>= 3,5 т). Предвид експлоатационната годност на тези превозни средства (16 години) и ниския процент на обновяване на парка (300 000 регистрации годишно), считайки за начало на фазата на обновяване 2007 г., паркът би могъл да бъде напълно обновен с нови оглeдала за обратно виждане едва през 2023 г.

2.13

Предложението на Комисията, което ЕИСК следва да разгледа, цели да намери решения, за да направи безопасни също така и автомобилите, които вече са в движение.

3.1

Съвсем накратко, с предложението на Комисията, което се представя като временна мярка, Комисията изисква разпоредбите на директива 2003/97/EО относно новите отгледала за обратно виждане от клас IV и клас V (с видимост от страната на пътника) да се прилагат и за автомобилите от категории N2 и N3, които са вече в движение със следните изключения:

3.2

Държавите-членки са длъжни да прилагат директивата и следователно да наложат монтиране на нови огледала за обратно виждане в срок от 12 месеца от влизането й в сила, с някои възможни дерогации:

3.3

За превозните средства, при които е технически невъзможно да се монтират предвидените огледала за обратно виждане, в крайна сметка могат да бъдат използвани други устройства за непряко виждане (камери или други електронни системи), стига тези устройства да гарантират посочената по-горе зрителна ефективност от 99 %. В тези случаи превозните средства ще трябва да бъдат одобрени индивидуално от компетентните власти на държавите-членки.

3.4

На държавите-членки е дадена възможност да разширят приложението на директивата също така и за превозните средства на повече от 10 години.

4.1

Необходимо е да се подчертае, че предложението има смисъл, само ако се прилага в достатъчно бързи срокове, за да окаже значително влияние върху автомобилите в движение. В действителност, според преценките на Комисията прогресивното увеличаване на автомобилите, снабдени с новите огледала за обратно виждане, би дало възможност да се запази живота на поне още 1 200 човешки живота.

4.2

Все пак в оценката на въздействието, което съпровожда предложението (9), Комисията признава, че незабавното и строго прилагане на новите устройства би предизвикало множество технически проблеми, което ще доведе до негативни, включително икономически последици за операторите от сектора и до възможни нарушения на пазара.

4.3

Комисията предвижда, че за повече от половината от автомобилния парк подмяната на огледалата за обратно виждане може да бъде лесно извършено на ограничена цена, тоест — EUR 150 (10). За останалата част от парка, решенията варират от леко коригиране към снижаване на изискванията по отношение на видимостта (> 99 %) до много сложни решения за по-старите автомобили, които в някои случаи биха изисквали промени в структурата на кабината, водещи до разходи от няколко хиляди евро, без да се предлага сигурност по отношение на резултата.

4.4

Във връзка с тези променливи и с комплексните или (за някои модели/версии) неразрешими на пръв поглед случаи, Комисията приканва националните контролни власти да проявят гъвкавост, приемайки решения по изключение и при разумни разходи (11).

4.5

Разбирайки причините за тази липса на точност, наложена от множеството технически проблеми, които следва да се решат, ЕИСК все пак счита, че така, както е формулирано, предложението може да породи големи различия в тълкуванията, които ще имат негативни последици за европейския пазар на превоз на стоки.

4.6

ЕИСК изразява загриженост най-вече по отношение на два аспекта в предложението в сегашния му вид: риск от неравнопоставеност между операторите от транспортния сектор за превоз на стоки и произтичащото от това нарушаване на конкуренцията, както и липсата на нова проста, еднаква и надеждна система за одобрение и контрол на новите разпоредби.

4.6.1

Що се отнася до първия аспект, изглежда неподходящо да се изисква новите огледала за обратно виждане да притежават 99 % процента на покритие и в същото време да се разрешава на държавите-членки, които вече са приели разпоредби по този въпрос, граница от 95 %. Според ЕИСК би било по-справедливо и по-просто за осъществяването на контрол да се определи еднакъв процент на видимостта, валиден за целия ЕС.

4.6.2

Пак във връзка с равното третиране, представената възможност на държавите-членки самостоятелно да забавят прилагането на новите мерки за по-старите автомобили (12) може да доведе до нарушаване на конкуренцията между автомобилите, които участват в международния трафик. Затова ЕИСК препоръчва графикът за осъществяване на предвидените мерки да бъде единен за всички държави-членки.

4.6.2.1

В това отношение, предвид високия брой на автомобилите и сложността на сертифицирането, ЕИСК счита, че е необходим, но също така и достатъчен двугодишен период за адаптиране след транспонирането на директивата. В тази връзка общите насоки на последния Съвет по въпросите на транспорта (13) като че ли са в съгласие с тук предложеното решение. От друга страна, същият Съвет изглежда склонен да приложи директивата за автомобилите, регистрирани не от 1998 г., а от 1 януари 2000 г., като по този начин изключва приблизително 15 % от парка.

4.6.3

По мнение на ЕИСК вторият повдигнат проблем, а именно сертифицирането и контролът на новите предписания, изглежда още по-сложен. В действителност съществува съмнение относно факта, че измерването и одобряването на полето на видимост могат да бъдат осъществявани ефективно върху всеки автомобил в рамките на периодичния преглед. Определянето на полето на видимост всъщност е една много отговорна операция, която предполага серия от параметри и различни и сложни наблюдения.

4.6.3.1

Обикновено маркировката за одобрение, както в случая с директива 2003/97/EО, цитирана няколко пъти, се отнася за одобрението на едно цяло (огледало за обратно виждане, рамо, кабина, седалка и разстояние на огледалото от пътната повърхност), което не зависи единствено от огледалото за обратно виждане, но също и от модела на автомобила, на който е монтирано. Тези изпитания са извършени върху един прототип, чието одобрение включва и гарантира одобрението на цялото следващо серийно производство. Следователно огледалата за обратно виждане се одобряват като съвкупност от елементи с маркировка за одобрение, положена върху неотделима част на огледалото, което, на свой ред, в случай на подмяна на отразяващото огледало, не трябва да бъде задължително подменяно. Така би се оказало, че превозните средства, които вече са в движение и са били одобрени въз основа на старата директива 71/127/ЕИО, в случай на подмяна само на отразяващото огледало, притежават маркировка за одобрение, която се отнася до отменена директива.

4.6.3.2

Следователно, ако не се предвижда някаква гаранция за съответствие (знак, сертификат и т.н.) има опасност да се окаже необходимо да се инспектират всички автомобили, подлагайки ги на предвидените от директива 2003/97/EО тестове, като че ли е трябвало да се одобри още веднъж полето на видимост, по аналогия с предвидените мерки в случаи, когато за да се получи определено поле на видимост, трябва да се използват електронни инструменти. Лесно можем да си представим последиците, които това би предизвикало върху натовареността на работа на сертифициращите и контролните органи, като се има предвид, че става дума за милиони превозни средства.

4.6.3.3

С посоченото от Европейската комисия и от Съвета решение сертифицирането за съответствие се възлага на годишните технически прегледи (road worthiness test), установени от директива 96/96/ЕО от 20 декември 1996 г. за автомобилите с тегло по-голямо от 3,5 т.

4.6.3.4

Що се отнася до огледалата за обратно виждане тези прегледи се ограничават до установяване на наличието им на необходимите места, на тяхната цялост и сигурността на закрепването им. Следователно малко вероятно е те да бъдат в състояние да удостоверят, че общият резултат от видимостта, както е припомнено по-горе, достига необходимите проценти.

4.6.3.5

Решението, което ЕИСК си позволява да предложи и което изглежда по-практично и по-надеждно по отношение на резултатите, е да се предвиди декларация за съответствие, издавана от монтиращия новите огледала за обратно виждане. Може да става дума за документ, подписан от ръководителя на предприятието, който, освен всички данни на автомобила, би могъл да посочи също така и данните, свързани с огледалата за обратно виждане или с отразяващите огледала, които са били подменени. Тази декларация може да се съхранява в автомобила и да се представя или при случай на годишен преглед, или при пътен контрол. Освен това, тъй като се отнася за документ, привеждащ изключително цифрови кодове, не би трябвало да има особени проблеми при превода на езиците на Общността.

5.1

В доклада, който въвежда предложението, се припомня, че директива 2003/97/EО бе изменена от директива 2005/27/ЕО, която разширява задължението да се монтират огледала за обратно виждане от клас IV и клас V на автомобили от категория N2 с тегло по-голямо от 3,5 т вместо 7,5 т както преди.

5.1.1

Тази формулировка обаче е подвеждаща, тъй като може да се тълкува като разпоредба, приложима за всички автомобили от категория N2 с тегло по-ниско от 7,5 т. В действителност директива 2005/27/ЕО предвижда задължение само за автомобили от категория N2 с кабина, подобна на тази на автомобил от категория N3, на която може да бъде монтирано огледало за обратно виждане от клас V на два метра от пътната повърхност. Само в такъв случай може да се поиска монтиране на две нови огледала за обратно виждане.

5.1.2

Затова, за по-голяма яснота, ЕИСК предлага да се преразгледа член 2 точка б) на предложението, като се добави специфично освобождаване за автомобилите от категория N2 с тегло, което не надвишава 7,5 т и върху които е невъзможно да се монтира огледало за обратно виждане от клас V, както е предвидено в директива 2005/27/ЕО.

5.2

В съображение 8 е предвидено освобождаване за „автомобили, чиято оставаща експлоатационна годност е кратка“, което очевидно се отнася за автомобилите в движение от много години, и чиято оставаща експлоатационна годност следователно е ограничена. Предвид факта, че средната експлоатационна годност на автомобилния парк не е еднаква в различните държави-членки, би било уместно Комисията да изясни това понятие количествено.

5.3

Много автомобили в движение са снабдени с незадължително външно широкоъгълно огледало за обратно виждане (клас IV) от страната на водача. Предвид задължението да се монтира ново широкоъгълно огледало за обратно виждане от страната на пътника, би било уместно също така да се подмени първото. В действителност, водачът, който трябва вече да наблюдава серия от огледала, би могъл да изпита някои трудности при оценка на обстановката, ако разполага с две широкоъгълни огледала за обратно виждане с различен радиус на кривината.

13.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/28

1.1

Високите постижения в научната и техническата област и прилагането им в конкурентоспособна икономика са решаващи предпоставки за гарантиране на нашето бъдеще, например що се отнася до нанотехнологиите, информационното общество, въпроси, свързани с енергетиката и климата, запазването и подобряването на настоящата ни позиция на международната сцена и развиването, а не застрашаването на европейския социален модел.

1.2

Комитетът винаги е оценявал положително всяка инициатива, която има за цел:

1.3

ЕИСК подкрепя твърдо и решително идеята за създаване на инструмент като Европейския технологичен институт (ЕТИ), с цел да допринесе за развитието на качествени образование, иновация и изследвания, като се насърчат сътрудничеството и интеграцията между Европейските центрове за високи постижения в областта на индустрията, университетите и науката.

1.4

Комитетът подчертава, че е важно да се разработи предложение за ЕТИ, което да съответства на неговата правна основа, създадена с цел „да ускори приспособяването на индустрията към структурните промени, да насърчи създаването на благоприятна среда за инициативността и развитието на предприятията в цялата Общност и особено на малките и средни предприятия, да насърчи създаването на благоприятна среда за сътрудничество между предприятията и накрая, да подпомогне по-доброто използване на индустриалния потенциал на политиките на иновации, изследвания и технологично развитие (2)“.

1.5

Според Комитета обаче, за да има успех този нов интегриран инструмент на знанието, изследванията и иновациите, той трябва да успее да придобие собствен облик и да се разграничи от другите вече съществуващи интегрирани инструменти на Общността, като например Европейските технологически платформи, общите европейски инициативи, европейските мрежи за високи постижения, интегрираните проекти или европейските схеми за магистърски програми за напреднали (3).

1.6

Комитетът съзнава факта, че би било неправилно да се правят eлементарни сравнения между бъдещия ЕТИ и Масачусетския технологичен институт (MIT) в Съединените щати, тъй като последният никога не е бил водещ федерален проект, а водещ университет, който се характеризира с наличието на „университетски съвет MIT“, подпомаган от „Дружество за управление на инвестициите“ (Investment management company). Все пак успехът на институции като MIT показва, че високите постижения са резултат от процес на постепенно развитие, основан на правилните принципи и на достатъчна подкрепа.

1.7

Комитетът счита обаче, че ако бъдещият ЕТИ иска да стане „актьор“ и„играч от световна класа“, тоест модел за сравнение и символ на високите европейски постижения, той трябва да надхвърли ролята си на обикновен обединител на ресурси.

1.8

За тази цел, не само неговата концепция, неговата структура и начин на изграждане трябва да отговарят изцяло и да съответстват на целите, предписани от договора, които представляват същността на правното му основание, но също така следва да бъде развита култура на компетентност и високи постижения, насочена към науката и технологиите, която да привлича най-добрите студенти и да оформя най-добрите учени и инженери. Това е предпоставка за създаването на нови знания и непрекъсната иновация.

1.9

Според Комитета важно е също така да не се спира до идеята за „център на знанието с международен престиж“ (4), а е нужно постоянството на всички заинтересовани участници да доведе до развиването на знак за изключителни резултати, характеризиращ отделните общности на знанието и иновациите (ОЗИ), за постигане на конкретни резултати, които да могат да влияят на пазара:

1.10

Структурите и начинът на изграждане на Института трябва да бъдат замислени и осъществени така, че:

1.10.1

Формулата на съвместното предприятие би могла да бъде взета под внимание по подходящ начин.

1.11

Доколкото поне началният успех на Европейския технологически институт ще зависи в значителна степен от достатъчното финансиране от страна на Общността и държавите-членки, то обаче не трябва да бъде пренасочвано от други приети програми за изследвания и иновации.

1.11.1

Комитетът счита, че в бъдещия ЕТИ ще придобиват все по-голяма важност, от една страна механизмите за насърчаване на патентоването и режимите за защита на интелектуалната собственост, и от друга — способността да се намират частни фондове за финансиране, като последните трябва широко да преобладават в сравнение с фондовете на Общността, за да не се лишават от ресурси другите програми, по-специално онези, които са предназначени за изследвания и иновации.

1.11.2

Що се отнася до финансовите ресурси, Комитетът счита, че би било необходимо да се предвиди първоначална дотация от ресурсите на Общността, които биха могли да се намерят в допълнителните ресурси в рамките на средносрочния преглед на Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, като съществена част от ресурсите би трябвало да бъдат предоставени на пропорционален принцип от държавите-членки. Не бива да се пренебрегва и възможността да се поиска съдействие от ЕИБ за иновационните мрежи и за университетските изследвания.

1.12

Според Комитета също толкова важни са ресурсите, които Институтът ще развие на пазара на знанието, иновациите и изследванията, за да се гарантира все по-нарастващо взаимодействие между самия Институт и неговите клонове, т.е Общностите на знанието и иновациите (ОЗИ).

1.12.1

Този процес може да се осъществи и чрез големи публични прояви, организирани от системата на ЕТИ, за да се придаде по-висока стойност на единен знак за високи постижения, организиран като мрежова, децентрализирана по отношение на привличането и разпространяването на ресурсите на знанието и иновациите структура.

1.12.2

Иновацията и успехът са резултат от деликатен баланс между насочени към определена цел процедури и индивидуална свобода за развиване на нови идеи и концепции, които трябва да бъдат проверени в условията на конкуренцията. Способността да се отговори на критерии за гарантиране на качеството, стандартизирани на европейско ниво, трябва да бъде в основата на дейностите, свързани с изследванията, знанието и иновациите на цялата мрежова структура на ЕТИ. Без задвижвано от пазара взаимодействие между изследванията, иновациите и индустрията, публично финансираните научни изследвания ще имат само ограничено влияние върху икономиката.

1.13

Според Комитета системата за подбор на мрежите от предприятия, изследователски центрове, лаборатории и университети, кандидатстващи за статут на ОЗИ, следва да се ръководи от принципа „отдолу нагоре“ и да почива на ясни и прозрачни критерии, между които най-вече високите постижения и професионални успехи, способностите и опитът в процесите на трансфер на технологии, особено към МСП.

1.13.1

Във всеки случай новият статут на ОЗИ не би трябвало да се присъжда завинаги, а да бъде обект на периодични оценки по отношение на качеството и постигнатите конкретни резултати, въпреки нуждата от съответния подготвителен период.

1.14

Комитетът счита също така, че „системата“ EТИ би трябвало, при необходимост, да се стреми да включи няколко избрани центръра за високи постижения, които вече съществуват в ЕС, но да се избегне превръщането й в бюрократична свръхструктура за подпомагане на тези центрове; поради същата причина тя би трябвало да се стреми да заложи повече на индустриалния компонент и на интердисциплинарните изследвания, както по отношение на ръководните си органи, така и на органите, които отговарят за подбора.

1.14.1

В тази връзка би било уместно да се създаде „дружество за управление на инвестициите на ЕТИ“, което да даде възможност за новаторски подход по отношение на традиционните недостатъци, които често затрудняват взаимоотношенията между индустрията, академичната общност и изследванията.

1.15

Накрая, Комитетът счита, че е необходима по-голяма прозрачност, що се отнася до определянето и издаването на дипломи „ЕТИ“ от мрежите на ОЗИ, както и от самия ЕТИ. Поне за достатъчно дълъг начален период, присъждането на научни степени следва да остане прерогатив, но и отговорност на онези университети и/или технически университети (технологични институти) на държавите-членки, които са подбрани за партньори в рамките на отделните ОЗИ; при условие, че са изпълнени минималните условия, към присъдените степени може да се добави марка „ЕТИ“.

1.16

Според Комитета присъждането на марка ЕТИ на дипломите на мрежите на ОЗИ би трябвало да става при условие, че обучението и извършените изследвания са били проведени в най-малко три различни института на три държави-членки, за да се гарантира европейско интердисциплинарно измерение на самата диплома, както и че тези изследвания са показали достатъчен потенциал за значими иновации; и накрая, че са подкрепени от централния ЕТИ.

1.17

Що се отнася до статута на ЕТИ, Комитетът счита, че е полезно към Управителния съвет/Управителния комитет (5), предвиден в предложението на Комисията относно неговия статут, да се добавят Надзорен комитет, съставен от представители на държавите-членки и председателстван от представител на Комисията, Изпълнителен комитет, съставен от двама представители на предприятията, от една страна, и от двама представители на изследователските центрове и на университетите от друга, и ръководен от председателя на Управителния съвет, административен директор и ректор.

2.1

Средносрочният доклад, представен по време на пролетния Европейски съвет през 2005 г. „Да работим заедно за растеж и заетост: нов тласък за изпълнение на Лисабонската стратегия“ (6) беше определил някои основни принципи за нов подем, като целенасочения характер на инициативите, които трябва да се предприемат, широко участие, ангажираност по отношение на целите от Лисабон от страна на заинтересованите участници и накрая, ясно определяне на предвидените нивата на отговорност.

2.2

Сред елементите на Лисабонската стратегия беше и разпространението на знание чрез висококачествени образователни системи. По-специално, Европейският съюз трябва да положи всички усилия, за да могат европейските университети да съперничат на най-добрите университети в света. За да се осъществи обаче тази цел, трябва да се създаде Европейско пространство за висше образование, благодарение на което по-лесно да се създава и разпространява знанието на цялата територия на ЕС.

2.3

За да допринесе за осъществяването на тази цел, Комисията бе заявила своето намерение да предложи създаването на Европейски технологичен институт, както и своето желание да се ангажира, за да могат европейските университети да станат конкурентоспособни в международен план, тъй като „съществуващите подходи за управление на финансирането и на качеството се оказват неподходящи пред предизвикателството на вече съществуващия глобален пазар за преподаватели, студенти и за самото знание“.

2.4

Комитетът имаше възможност няколко пъти да даде своето мнение по тази проблематика (7), като между другото в своето проучвателно становище „За европейско общество на знанието, принос на организираното гражданско общество към Лисабонската стратегия“ (8), поддържа необходимостта от създаването на Единно европейско пространство на знанието, основано на сътрудничеството в областта на политиките на обучението, иновациите и изследванията. В това становище ЕИСК приканваше също така предприятията, финансовите институции и частните фондации да поемат своите отговорности и да инвестират повече в икономиката на знанието, като подкрепят, между другото, споразуменията за партньорство между публичния и частния сектор на европейско ниво.

2.5

В Съединените щати Масачусетският технологичен институт (MIT), създаден в Бостън през 1861 г., днес наброява близо 10 000 студенти и преподавателско тяло от около 10 000 души, ангажирани в мултидисциплинарна система с високо качество, която се простира от икономика до право, от архитектура до инженерни специалности, от управленски техники до математика, физика и биология. МIТ струва годишно над 1 милиард долара, но заема пето място в „Шанхайския списък“, в които са включени най-добрите университети в света (9).

2.6

Що се отнася до Европа, до 2010 г. би трябвало да бъдат постигнати определените от „Болонския процес“ цели, т.е. инициативата, подета от Европейския съюз през 1999 г. за хармонизиране на различните европейски системи за висше образование с цел създаването на „Европейско пространство за висшето образование“ и популяризирането в световен мащаб европейската система за висше образование. Бяха набелязани следните цели:

2.7

На 26 септември 2006 г. Европейският парламент прие резолюция за създаването на Европейска квалификационна рамка (11), която взема под внимание Болонския процес и процеса от Копенхаген от 2002 г. и се основава на развиването на по-широко европейско сътрудничество в областта на образованието и професионалното обучение, като цели постигането на поредица от конкретни резултати (12).

2.8

През 2005 г. Комисията публикува втория си доклад за напредъка по отношение на постигането на целите от Лисабон в образованието и професионалното обучение (13): в този документ се набляга, между другото, на трудността да се увеличи броят на дипломираните лица в Европа, на необходимостта от актуализиране и допълване на знанията, уменията и квалификациите през целия активен живот чрез усъвършенствани системи за непрекъснато обучение и накрая, изискването да се увеличат публичните инвестиции във висшето образование и професионално обучение, като се допълват с частни инвестиции, както и необходимостта от обучение на достатъчен брой преподаватели и обучители с високо качество и компетентност, за да се гарантира смяната на поколенията (около един милион души за периода 2005-2015 г.)

2.9

През 2006 г. в рамките на дейността на ОИСР бе завършено проучване от гледна точка на търсенето, (14) озаглавено „Международна програма за оценка на придобитите от учениците знания и умения (PISA)“ (15), което дава обща рамка на характеристиките, уменията и способностите на учащите да използват придобитите знания.

2.10

Слабостите на европейската университетска образователна система изглежда произтичат главно от четири причини (16):

2.11

Основните проблеми от общ характер, чието разрешаване се цели чрез създаването на Европейски технологичен институт (ЕТИ), са следните:

2.12

Докато резолюцията на Европейския парламент относно годишния бюджет за 2007 г. от една страна приветства принципа за развиване на потенциала на триъгълника на знанието (образование-изследвания-иновации) и за засилване на връзките между страните му, от друга, изразява неговия скептицизъм относно създаването на нов Европейски технологичен институт, който, по негово мнение, „би могъл да засегне съществуващите структури или да се дублира с тях и следователно не е най-ефикасният начин за използване на ресурсите“ (18).

2.13

От своя страна Европейският съвет от 15 и 16 юни 2006 г. напротив, потвърди, че „създаването на Европейски технологичен институт (ЕТИ), който ще си сътрудничи със съществуващите национални институции, ще представлява важна мярка за премахване на несъответствието между висшето образование, изследванията и иновациите, успоредно с други мерки, които благоприятстват мрежите и синергията между центровете за високи постижения по отношение на иновациите и изследванията в Европа“, и прикани Комисията да представи „официално предложение за неговото създаване“. В отговор на тази покана, през ноември 2006 г., след двете си предходни съобщения (19) по този въпрос, Комисията представи своето предложение, което е предмет на настоящото становище (20).

2.13.1

Впоследствие Европейският съвет от декември 2006 г. потвърди своята положителна позиция, спомената по-горе.

3.1

Идеята, която стои в основата на предложението на Комисията за регламент за създаване на ЕТИ, е, че той може да допринесе за конкурентоспособността на промишлеността, като засили иновационния капацитет на държавите-членки и на Общността. Целите на предложението са следните:

3.2

Комисията предлага ЕТИ да има интегрирана двустепенна структура, която да комбинира подхода „отгоре надолу“ с подхода „отдолу нагоре“, според следната схема:

3.3

Според предварителната оценка общият бюджет на ЕТИ за периода 2007-2013 г. се оценява на 2 367,1 милиарда еуро, идващи от:

4.1

Комитетът винаги е оценявал положително всяка инициатива, насочена към засилване на иновационния капацитет на Общността и на държавите-членки, подкрепяйки интегрирани подходи към триъгълника на знанието, по-специално между академичния свят и предприятията. Той препоръчва изрично да се осигури по-добра координация на усилията в областта на изследванията, да се засилят иновациите и образованието в ЕС, да се осъществи по-ефективно партньорство между публичния и частния сектор в областта на изследователската и развойната дейност, да се гарантира по-добър достъп на малките и средни предприятия до новите знания (21).

4.2

Комитетът обаче не може да се отдалечава от трите ключови принципи, които са в основата на обновената Лисабонска стратегия, а именно:

4.3

Комитетът е на мнение, че следователно би било уместно да се прецени внимателно по какъв начин тази инициатива се вписва в множеството други текущи инициативи, основаващи се на различни други политики, като например в областта на изследванията, предприятията, регионалното развитие, информационното общество, образованието и културата.

4.3.1

По мнение на Комитета, за да стане водещ пример и символ на високи европейски постижения бъдещият Институт не трябва да се ограничава до ролята на обединител на ресурси, а неговата концепция, структура и начин на изграждане да бъдат организирани за постигането на целите, предписани от Договора, който представлява правното му основание.

4.3.2

Комитетът подчертава, че един от основните фактори за успеха на бъдещия ЕТИ ще бъде неговата способност да насърчава комерсиализацията на единен знак за високи постижения, посредством децентрализирана мрежова структура, която позволява привличането и разпространението на ресурсите на знанието и на иновациите.

4.4

Комитетът изразява своето съгласие относно необходимостта ЕТИ да има възможно най-лека, гъвкава и динамична структура, която да му даде възможност да посреща и задоволява новите търсения и счита, че би било подходящо да се проучи възможността за създаване на съвместно предприятие (22), но все пак подчертава, че тази структура трябва да бъде насочена към предприятията и трудовата заетост и заявява отново необходимостта ЕТИ да съсредоточи вниманието си върху главната заявена цел, а именно да превърне резултатите от изследователската и развойната дейност в пазарни възможности.

4.4.1

Поради тази причина критериите за подбор на ръководните органи не трябва да са свързани единствено и най-вече с високите научни постижения, а по-скоро със способността да се привлича иновационен капитал, да се създават нови предприятия, да се генерират патенти и да се извлича полза от тях и да се привличат инвестиции от публичния и частния сектор, без да се пренебрегват МСП.

4.5

Комитетът счита, че е необходимо тази ориентация да намери отражение в критериите за подбор на ОЗИ, чиито консорциуми, в рамките на приоритетите на многогодишното планиране на Общността в областта на изследванията и иновациите, трябва да останат отворени, така че да благоприятстват участието на по-малки предприятия и на структури, като гарантират максимална гъвкавост и минимални административни разходи.

4.5.1

Критериите за квалификация на ОЗИ би трябвало да бъдат по-добре дефинирани:

4.6

Ако в рамките на Лисабонската стратегия се цели насърчаване на създаването на Европейско пространство на знанието, ще бъде необходимо да се създадат стимули за насърчаване на мобилността между различните интелектуални професии и между публичния и частния сектор, за да се улесни трансфера между различните административни професии и между ръководители, изследователи и инженери, и накрая, за да се улесни преходът между институционалния и частния сектор и обратно (23): мобилността в европейски план трябва да бъде ключов елемент при подбора на програмите за обучение, изследвания и технологични приложения.

4.7

Що се отнася до финансовите средства, предназначени за подкрепа на дейностите на ЕТИ, ЕИСК отбелязва, че първоначално предлаганата бюджетна дотация изглежда много ограничена, докато в перспектива източниците за финансиране като че ли са насочени към традиционните програми (24) и като че ли черпят от вече ограничените ресурси на бюджет 2007-2013 г. в областта на изследванията, иновациите и образованието и следователно ЕТН ще се конкурира с други инструменти с интегриран подход и с изпитана ефективност, като например интегрирани проекти (ИП), мрежите за високи постижения (МВП) и други, създадени по-неотдавна, като общите технологични инициативи или европейските технологични платформи (ЕТП).

4.7.1

Бюджетната дотация, предвидена за Седма рамкова програма за технологично развитие и демонстрационни дейности за периода 2007-2013 г., която съответства на 5,8 % от общия бюджет на Общността, вече се оказва недостатъчна за подкрепяне на политиката за подпомагане на изследванията и следователно не може да й се отнемат ресурси, освен чрез обичайните механизми за участие в представяне на оферти, в които ЕТИ и ОЗИ биха могли да участват наравно с другите конкуренти.

4.7.2

Поне началният успех на ЕТИ ще зависи в голяма степен от достатъчно финансиране от страна на Общността, което обаче не трябва да бъде отклонявано от други приети програми за изследвания и иновации; в действителност, предварителната оценка на Комисията за периода 2007 — 2013 г. за цялата система на ЕТИ изглежда твърде ниска, а общностните фондове от бюджетния излишък са крайно ограничени. Комитетът счита, че би могло да се проучи възможността да се прибегне до формулата на съвместно предприятие, по смисъла на член 171 от Договора, предвиждащ пряко участие на заинтересованите държави-членки (виж например формулата, използвана за съвместното предприятие „Галилео“) (25)

4.7.3

Според Комитета необходимата първоначална дотация с финансови средства би могла да бъде предвидена от допълнителните ресурси, в съответствие със средносрочния преглед на Седма рамкова програма на Общността за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, като тези ресурси биха могли да се прибавят към преките вноски на държавите-членки, изчислени на пропорционален принцип.

4.7.4

Друг източник за финансиране би могъл да бъде определен в рамките на дейностите на ЕИБ в областта на инициативата „Иновации 2010“ (i2i) и акцията на ЕИБ за университетските изследвания (26) и университетските мрежи.

4.8

От друга страна общностната политика за изследователска и развойна дейност изисква по-системен контрол на всички аспекти, които ограничават мобилността на изследователите, мобилност, която понастоящем се възпрепятства от разнообразието на разпоредбите относно признаването на университетските квалификации, както и данъчните разпоредби и уредбите относно застраховането и социалното осигуряване (27).

4.9

Комитетът счита, че ако Европейският технологически институт (ЕТИ) желае да стане водещ участник на световно ниво, в състояние да насърчава другите участници и другите европейски мрежи от триъгълника на знанието да подобряват своите резултати, той ще трябва да бъде в състояние да привлича значителен обем от частни фондове, които постепенно ще трябва да се превърнат в основният му източник за финансиране.

4.10

Важен фактор в това отношение би могло да представлява решаването на проблемите, свързани със защитата на интелектуалната собственост, които може би заслужават да бъдат изяснени допълнително в предложението, както и намирането на решение на въпросите по отношение на определянето на дипломите на ЕТИ и на тяхното издаване.

4.11

Според Комитета е необходимо по-добре да се уточнят определянето и условията за издаване на дипломи „ЕТИ“ от мрежите на ОЗИ и от самия ЕТИ.

4.11.1

За достатъчно дълъг първоначален период издаването на дипломи би трябвало да остане прерогатив и отговорност на университетите и/или на политехническите институти на държавите-членки, които са били избрани да участват във всяка ОЗИ. Въпреки това, дори и през този първоначален период, присъждането на степени би трябвало да отговаря на точно определени минимални условия.

4.11.2

Тези условия биха могли да включват следните елементи:

4.12

Що се отнася до статута на ЕТИ, Комитетът счита, че към Управителния съвет, чиито състав би бил същия като на Управителния комитет, както е предвидено в предложението на Комисията за статут, включващ петима представители на предприятията, петима от публичните и частните изследователски центрове и други петима представители на публичните и частните университети, към които ще се присъединят четирима други членове, представляващи персонала и студентите на ЕТИ и ОЗИ (28) и под председателството на представител на Комисията, е необходимо да се добави:

4.12.1

Ако формулата за съвместно предприятие ЕТИ се приеме, членовете на административния и научния персонал на съвместното предприятие би трябвало да могат да сключват срочни договори при същите условия както и останалите служители на Европейските общности (29).

—

единна рамка за прозрачността на компетенциите и квалификациите (eвропейско CV, удостоверения, дипломи, знакът „Европас“-обучение, и т.н.)

—

система за трансфер на кредити за професионалното образование и обучение, подобна на европейската система за висше образование,

—

общи принципи за качеството в областта на професионалното образование и обучение, организирани около ядро от общи критерии за гарантиране на качеството, което може да послужи за основа на инициативи от европейски мащаб като основни насоки и контролен списък за образованието и обучението,

—

общи принципи относно признаване на формалното и неформалното образование, по-специално, за да се гарантира по-голяма съвместимост между подходите в различните държави и на различни нива,

—

европейско измерение на услугите за даване на информация, насоки и съвети, за да се даде възможност на гражданите да имат по-голям достъп до образование и обучение през целия живот.

1)

оценка на учебния процес във времето и сравняване на напредъка в различните държави,

2)

съотношението, което съществува между някои аспекти на образованието и придобитите знания и умения,

3)

оценка на уменията в областта на информационните и комуникационните технологии, както и използването на технологията като средство, позволяващо да се обхване по-голям периметър от задачи за оценяване.

—

Административен съвет, съставен от членовете учредители решенията се вземат с обикновено мнозинство, с изключение на някои решения от решаващо значение, за които е предвидено мнозинство от 75 %. Съветът взема всички стратегически решения по отношение на програмите, финансите и бюджета Освен това, той назначава директор на съвместното предприятие;

—

Изпълнителен комитет, който подпомага Административния съвет и директора;

—

Директор, който е главен изпълнител, той ръководи персонала, актуализира плана за развитие на програмата, изготвя и представя на Административния съвет годишния отчет и баланс, изготвя и представя годишния доклад за напредъка на програмата и нейното финансово състояние.

13.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/35

1.

Целта на предложението е да се извърши кодификация на Директива 74/347/ЕИО на Съвета от 25 юни 1974 година за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно полето на видимост и чистачките на предното стъкло на колесните селскостопански или горски трактори.

2.

Комитетът смята кодификацията на всички текстове в една директива за много полезна. Той получи уверението, че тази кодификация не съдържа промени по същество и че единствената й цел е да направи законодателството на Общността ясно и прозрачно. Комитетът изцяло подкрепя тази цел и, предвид полученото гореспоменато уверение, приветства предложението.

13.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/36

1.

Целта на предложението е да се извърши кодификация на Директива 74/151/ЕИО на Съвета от 4 март 1974 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно определени компоненти и характеристики на колесните селскостопански или горски трактори.

2.

Комитетът смята кодификацията на всички текстове в една директива за много полезна. Той получи уверението, че тази кодификация не съдържа промени по същество и че единствената й цел е да направи законодателството на Общността ясно и прозрачно. Комитетът изцяло подкрепя тази цел и, предвид полученото гореспоменато уверение, приветства предложението.

13.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/37

1.

Целта на предложението е да се извърши кодификация на Директива 74/152/ЕИО на Съвета от 4 март 1974 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно максималната проектна скорост и товарните платформи на колесните селскостопански или горски трактори.

2.

Комитетът смята кодификацията на всички текстове в една директива за много полезна. Той получи уверението, че тази кодификация не съдържа промени по същество и че единствената й цел е да направи законодателството на Общността ясно и прозрачно. Комитетът изцяло подкрепя тази цел и, предвид полученото гореспоменато уверение, приветства предложението.

13.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/38

1.

Целта на предложението е да се извърши кодификация на Директива 75/321/ЕИО от 20 май 1975 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно кормилната уредба на колесните селскостопански или горски трактори.

2.

Комитетът смята кодификацията на всички текстове в една директива за много полезна. Той получи уверението, че тази кодификация не съдържа промени по същество и че единствената й цел е да направи законодателството на Общността ясно и прозрачно. Комитетът изцяло подкрепя тази цел и, предвид полученото гореспоменато уверение, приветства предложението.

13.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/39

1.

Настоящото предложение за директива, което има за цел кодифициране на Директива 98/27/ЕО (1) преразглежда и изменя предложението по същия въпрос, внесено на 12 май 2003 г. (2), по което Комитетът изрази положително становище (3).

2.

Изготвянето на настоящото предложение стана наложително поради публикуването, междувременно, на 11 юни 2005 г. на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски практики; с това изрично се признава, че такива практики могат да бъдат предмет на искове за преустановяване на нарушенията, предвидени в упоменатата директива, с цел предотвратяване и преустановяване на подобни нелоялни практики и предвиждане на законови средства за организациите, представляващи колективни интереси на потребителите, да се обърнат към съда за издаване на съответните разпореждания.

3.

Както се споменава в горепосоченото становище, Комитетът отбелязва, че в съответствие с междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията от 20 декември 1994 г., при кодифициране не могат да се правят съществени изменения. Щателният преглед на предложените промени показва, че този принцип е спазен; би следвало да се подчертае, че Комисията е взела под внимание искането на Комитета, изложено в предишното му становище, съгласно което предложената директива следва да бъде придружена от пълния текст на измененото предложение, в който ясно да са отбелязани всички промени.

4.

Въпреки това Комитетът не може да не отбележи, че в становището си относно първото предложение на Комисията по този въпрос (4), на което се основава сегашната Директива 98/27/EО, той изтъква, че позоваването в член 1, параграф 1 на „приложение“ със списък от директиви, за съжаление поражда необходимостта от постоянно актуализиране всеки път, когато — какъвто е и настоящият случай, бъде публикувана друга директива, съдържаща важни законодателни разпоредби, чието прилагане изисква мерки от типа, упоменат в членовете на настоящото предложение, за защитата на колективните интереси на потребителите (5).

4.1

Освен това тази редакция на членовете отразява ненужно усложнена форма на законодателство, противно на целите за „по-добро законотворчество“ и „опростяване на законодателството“, които ЕИСК споделя с Комисията.

5.

Освен това, публикуването на Директива 2005/29/ЕО (6) и, по-конкретно, разпоредбите на членове 11 и 14 подсилват отправената в горепосоченото становище на ЕИСК през 1996 г. и призната на времето препоръка, че „има основание да се предвиди предявяване на граждански иск, което би било ефективно допълнение към исковете за преустановяване на нарушения.“

5.1

Следователно ЕИСК призовава Комисията да обмисли допълнително целесъобразността от разширяването на приложното поле на мерките за защита на колективните интереси, и в частност тези на потребителите.

6.

В заключение, Комитетът, в точно определените рамки на кодифицирането, извършено от Комисията въз основа на Решението от 1 април 1987 г. [COM(1987) 868 PV], подкрепя настоящото предложение, както беше подкрепил и предишното предложение, отнасящо се до същата директива.

13.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/40

1.1

След 50 години непрекъснато развиване на Европейско законодателство чрез договорни текстове, директиви и регламенти, препоръки, съдебна практика на Съда на Европейските общности и други текстове на общността, без да е извършено последователно консолидиране на правните текстове, Европейското право стана твърде комплексно и трудно достъпно дори за специалисти.

1.2

В определени правни области бяха издадени например нови директиви, без едновременно с това да се направи последователен преглед на съществуващите директиви за да се прецени дали са остарели в резултат на приемането на новата директива и дали съответните разпоредби могат да бъдат включени в нея, така че досегашната директива в същата област да бъде отменена. В други случаи определени аспекти, които се отнасят до една и съща правна област, но които всъщност са тясно свързани, години наред са били регламентирани отделно един от друг с помощта на нови самостоятелни директиви. Или пък някои директиви са били частично изменени с различни правни актове, без да се приеме нов консолидиран правнообвързващ текст.

1.3

Настъпил е моментът да се промени тази ситуация. Не съществуват аргументи против техническа консолидация на съществуващите директиви, при условие че тя се извършва с най-добри намерения и не се използва като средство за преследване на други цели, като например разчистване на стари сметки с други институции или налагане на собствено становище, което до този момент не е получило подкрепа в процеса на вземане на решения.

Декларираното намерение на Комисията е да предприеме „прочистване“ на общностното законодателство от чисто техническа гледна точка и следва да бъде приветствано по принцип.

1.4

Аналогично, декларираното намерение на Комисията да допринесе чрез опростяването на европейското право за намаляване на бюрокрацията и безсмислените разходи в държавите-членки, може също така само да бъде приветствано.

1.5

Съответните предложения на Комисията за директиви за отмяна или изменение на съществуващите законодателни актове, като част от тази процедура трябва обаче да бъдат разгледани от своя страна с оглед на гореспоменатите две съображения.

2.1

Комисията предлага, посредством нова директива (2) да се отмени действащата Директива 71/304/ЕИО.

2.2

Директива 71/304/ЕИО на Съвета от 26 юли 1971 г. беше приета, за да насърчи държавите-членки да отменят ограниченията за достъп до възлагане, изпълнение или участие при изпълнението на обществени поръчки в строителството, от името на държавата, всякакви обществени организации и юридически лица в полза на трансграничните доставчици на услуги. Директивата е насочена срещу пряка и непряка дискриминация на чуждестранни доставчици на услуги при възлагането на обществени поръчки от държавите-членки. Освен това държавите-членки се задължаваха да осигуряват еднакъв достъп за чуждестранните предприятия до кредити, субсидии и помощи при същите условия, както и националните предприятия, a чуждестранните предприятия от друга страна, „без ограничение и във всеки случай при същите условия като местните предприятия, да получат достъп до“ (държавно контролирани) „източници на снабдяване“, които са необходими за изпълнение на поръчката в строителството.

2.3

Koмисията обосновава своето предложение с това, че тази директива е остаряла поради междувременно настъпилите промени.

2.3.1

От една страна тъй като областта на обществените поръчки междувременно е регламентирана от Директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО, разглежданата директива е остаряла.

2.3.2

От друга страна тъй като Директива 71/304/ЕИО като цяло се отнася и до свободното движение на услуги, съдебната практика на Съда на Европейските общности междувременно е претърпяла значителни промени. В подкрепа на това твърдение в бележка под линия Комисията цитира буквално един от мотивите на решението по делото С-76/90 Säger, в който се казва, че член 59 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност (свободно движение на услугите, сегашен член 49), не само забранява всякаква дискриминация спрямо доставчиците на услуги въз основа на тяхната националност, но и всякакви ограничения — дори ако се отнасят, без разлика, за всички доставчици на услуги, независимо от техния произход — „които могат да забранят или възпрепятстват дейностите на доставчик на услуги, установен в друга държава-членка, където законно предоставя подобни услуги“.

2.3.3

В изложението на мотивите Комисията обобщава съдебната практика на Съда на Европейските общности, като отбелязва, че той ясно е постановил, че „член 49 от Договора за създаване на Европейската общност забранява мерки, които, приложени недиференцирано, могат да възпрепятстват свободното предоставяне на услуги“.

2.4

В съображенията си Комисията отново се позовава на новите директиви за възлагане на обществена поръчки и на съдебното решение Säger, като потвърждава, че благодарение на тях на икономическите субекти се гарантира степен на защита най-малко толкова висока, колкото тази в подлежащата на отмяна директива.

2.5

Текстът на самата директива се състои от четири члена. Член 1 отменя Директива 71/304/ЕИО. Член 2 възлага на държавите-членки да транспонират разглежданата директива за отмяна на Директива 71/304/ЕИО чрез необходимите законодателни и административни разпоредби, да уведомят Комисията за текста на приетите разпоредби, заедно с таблица на съответствията между директивата и националното законодателство и да се позоват на директивата в самите разпоредби или при тяхното публикуване, като държавите-членки определят сами начина на позоваване. Член 3 определя датата на публикуване на разглежданата директива като дата на влизане в сила, а в член 4 се посочва, че адресати на директивата са държавите-членки.

3.1

Настоящото предложение за директива за отмяна на Директива 71/304/ЕИО за съжаление не отговаря напълно на всички съображения, изложени в точка 1 от настоящото становище.

3.2

Като цяло следва да се отбележи, че предложената директива за отмяна на друга директива е сред първите от този вид в цяла поредица подобни директиви. По тази причина е уместно да се зададе въпроса дали наистина най-ефикасният начин за изпълнение на представената за идните месеци и години работна програма за отмяна на множество остарели директиви е приемането на отделна нова директива за отмяна на всяка остаряла директива. При по-нататъшното изпълнение на работната програма следва още веднъж да се провери дали не би било възможно, а също и по-ефикасно, да се отменят едновременно няколко директиви чрез една единствена нова директива. Доколкото държавите-членки често приемат законодателство, транспонирайки едновременно няколко директиви, този подход би позволил да се избегне последователното неколкократно адаптиране на едни и същи национални закони в разстояние на кратко време.

3.3

По отношение на представеното тук предложение за директива, следва да се обмисли, дали предвиденият в член 2 механизъм за транспониране наистина няма алтернатива или би било достатъчно да се призоват държавите-членки да извършат преглед на своето законодателство, с оглед на това дали е необходимо адаптирането му и да предприемат тази стъпка, ако е необходимо.

3.4

В крайна сметка основната цел на Директивата от 1971 г., чиято отмяна се предлага, беше премахването на тогавашното дискриминационно законодателство и разпоредби на държавите-членки и определянето на общи принципи на правото на Общността във връзка с възлагането на обществени поръчки — принципи, които междувременно са били подети и допълнително усъвършенствани в по-нататъшните директиви.

3.5

Що се отнася до отмяната на дискриминационните разпоредби на държавите-членки, тя трябваше да бъде извършена в рамките на транспонирането на Директива 71/304/EИО още през 70-те години, или, за по-късно присъединилите се държави-членки, в процеса на приемането от тяхна страна на достиженията на правото на Европейската общност. Планираната отмяна на тази директива, разбира се, не означава, че премахването на тези по-ранни дискриминационни национални разпоредби трябва да бъде отменено. Следователно отмяната на директивата не изисква промени в приетото навремето национално законодателство с цел премахване на дискриминационните разпоредби, тъй като това законодателство по принцип е изпълнило своята цел чрез отмяната на дискриминационните разпоредби и, във всички случаи Договорът и всички по-нататъшни директиви така или иначе предвиждат поддържането на отмяната или съответно забраната на подобни дискриминационни разпоредби.

3.6

Що се отнася до законодателството относно възлагането на обществени поръчки на държавите-членки, то е, по принцип, приведено в съответствие с развитието на Европейското право от 1971 г. насам, най-късно след приемането на Директиви 2004/18/ЕО и 2004/17/ЕО. В случаите, в които това още не е станало, Комисията все още може да наложи транспонирането на новите директиви. Тъй като всички директиви така или иначе са насочени основно към законодателите на държавите-членки, отмяната на Директива 71/304/EИО на европейско ниво и изискването държавите-членки да извършат необходимия преглед на степента на съответствие на своето законодателство, очевидно биха били напълно достатъчни, за да се постигне желаната цел. В повечето случаи би ставало въпрос най-много за заличаването, при необходимост, на позоваването на остарялата Директива 71/304/EИО, доколкото такова все още съществува.

3.7

Въпреки че този факт вече не може да бъде променен, е жалко, че Директива 71/304/EИО не беше отменена при приемането на Директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО. По тази причина се препоръчва при всички бъдещи предложения за директиви винаги да се проверява по принцип дали новата директива едновременно с това не прави вече неприложими други предходни директиви и евентуално да се извърши незабавна отмяна на такива остарели директиви. Тази мярка също би могла постепенно да допринесе за по-голяма последователност и яснота на европейското право.

4.

Ето защо Европейският социален и икономически комитет предлага предложението за директива да бъде изменено, като се ограничи до отбелязване на отмяната на директивата и се призоват държавите-членки да направят преглед на необходимостта от изменения на своето законодателство и, ако е необходимо, да направят необходимите изменения.

13.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/44

1.1

Яснотата и прозрачността на правото на Общността зависят също така от кодифицирането на често променяната нормативна уредба.

1.2

Кодифицирането следва да се извърши при стриктно спазване на установения законодателен процес на Общността.

1.3

Целта на настоящото предложение е да се извърши кодифициране на Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките. Новата директива ще замени различните актове, включени в нея; тя запазва напълно същността им и се ограничава до обобщаването им, като внася единствено формалните промени, необходими за самата работа по кодифицирането.

1.4

Комитетът одобрява това кодифициране.

13.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/45

1.1

Комитетът приветства въвеждането в системата на комитологията на процедурата за регулиране с внимателен контрол, която да позволи на Съвета и на Парламента да контролират и евентуално да изменят регламентите за прилагане, приемани от Комисията, когато законодателният акт й предоставя възможността да упражнява своите изпълнителни правомощия в определени области, без да я упълномощава да прави същностни изменения по същество; по принцип става въпрос само за адаптиране и актуализиране, необходими за правилното прилагане на съответния акт, в съответствие с член 251 от ДЕО.

1.2

Комитетът констатира, че изменението по спешност на определени актове, предложено от Комисията (1), съответства на Решение 2006/512/ЕО и на Съвместната декларация относно списъка на актовете, които трябва да се адаптират възможно най-бързо, както и на премахването на ограничението във времето за упражняването на изпълнителните правомощия от Комисията.

2.1

Решение на Съвета 2006/512/ЕО от 17 юли 2006 г. (2) за изменение на Решение 1999/468/ЕO за установяване на реда и условията за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (1999/468/ЕО) (3), в частност чрез добавянето на член 5а, с който се създава нова процедура по регулиране с внимателен контрол.

2.2

По този начин в процедурите на комитологията, с които се осигурява проследяването на всеки законодателен акт, ще се съдържа още една допълнителна възможност, която ще укрепи контрола, упражняван от Парламента, върху упражняването на предоставените на Комисията от акта изпълнителни правомощия, като това се отнася до актовете, които подлежат на тази нова възможност и които подлежат на процедурата по съвместно взимане на решение или на процедурата Lamfalussy по финансови въпроси.

2.3

Чрез съвместна декларация (4), Комисията, Съветът и Парламентът приеха списък от актове, които смятат, че трябва спешно да бъдат адаптирани към измененото решение, за да се въведе в тях процедурата по регулиране с внимателен контрол, която да замени първоначалната процедура. Освен това в съвместната декларация е предвидено, съгласно принципите за добро законотворчество, изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, да нямат ограничение във времето.

2.4

Сега Комисията предлага да се изменят със задна дата 26 законодателни акта, които се смятат за приоритетни (5), за да се въведе в тях новата процедура, и, при необходимост, да се премахнат ограниченията във времето за упражняване на изпълнителните правомощия, които могат да се съдържат в тях.

2.5

И в трите случая, приетите по процедурата за съвместно взимане на решения актове, които са включени в списъка, не само изменят съществуващите основни актове, но и се позовават на разпоредбите за комитологията, които също трябва да бъдат приведени в съответствие с тези актове. Следователно, и в трите случая, Комисията е предложила да се адаптират последните. В частност:

2.5.1

За да се приведе в съответствие Директива 2005/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2005 г., Комисията предлага да се адаптират следните актове:

2.5.2

За да се приведе в съответствие Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване, Комисията предлага да се адаптира следният акт:

2.5.3

За да се приведе в съответствие Директива 2001/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 януари 2002 г., Комисията предлага да се адаптира следният акт:

2.6

По-долу следва пълният списък на приоритетни за адаптиране актове:

3.1

Комитетът винаги е изразявал мнението, че процедурите по комитология, в които участват единствено представители на Комисията и на правителствата на държавите-членки, и които са предназначени, според естеството на съответния комитет, да управляват, консултират или да регламентират в резултат от проследяването и прилагането на законодателните актове, би трябвало да бъдат по-прозрачни и по-разбираеми за хората, които живеят на европейската територия, и по-конкретно за онези от тях, които са засегнати от тези актове.

3.2

Следователно Комитетът приветства решението да се въведе нова процедура за регулиране с контрол за актовете, свързани с процедурата за съвместно взимане на решения, и, тъй като Парламентът не участва пряко в тези комитети, е желателно една система за контрол на изпълнителните правомощия на Комисията да позволи да се проверява, че тези правомощия не се превишават при регламентите за прилагане, приемани автономно от Комисията.

3.3

Премахването на включеното в някои актове ограничение във времето на изпълнителните правомощия произтича логично от укрепването на контрола, упражняван от Парламента и от Съвета, и от тяхната възможност да изменят регламентите за прилагане, приети от Комисията, за всеки акт, който подлежи на съвместно взимане на решение и на процедурата Lamfalussy.

3.4

В Съвместната декларация от 21.10.2006 г. се отправяше искане към Комисията спешно да представи предложения, в съответствие с Решението от 17.7.2006 г., и Комитетът констатира, че Комисията е спазила надлежно това искане.

3.5

Комитетът констатира още, че изменените актове съответстват на определените в споменатото Решение приоритети.

13.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/48

1.1

Комитетът приема, че е важно да се насърчава по-устойчиво използване на пестицидите, за да се оптимизират положителните последици и за да се намалят отрицателните отражения върху земеделието, околната среда, потребителите, операторите и върху обществото като цяло.

1.2

Комитетът по принцип приема положително предложението на Комисията, тъй като в него се засяга проблематика от съществено значение за благосъстоянието на европейските граждани, за запазване на качеството на живота и на екосистемата, както и за развитието на селските райони, а от друга страна за положителното развитие на продуктите, за да останат те конкурентноспособни на вътрешния и на международния пазар, като качеството им продължава да се подобрява.

1.3

Комитетът смята, че е необходимо да се изработят планове за действие на национално ниво, за да се очертаят целите за намаляване на риска и за да се сложи началото на реална политика на съгласуване на европейско ниво.

1.3.1

Тези планове за действие трябва да се изразяват в подходящи мерки на национално, регионално и местно ниво, най-вече в съответствие с трите измерения на устойчивостта, а именно въздействието върху икономиката, социалния живот и околната среда.

1.4

Според Комитета обучението и информацията представляват важни предпоставки за разумното и устойчиво развитие на системите за защита на селскостопанската продукция. Те дават възможност да се избегнат потенциалните отрицателни последици за околната среда.

1.4.1

Обучението трябва да обхване всички заинтересовани страни, включително публичните органи и власти, както и непрофесионалните потребители. Очевидно е, че в тази връзка трябва да се запазят националните образователни системи, ръководени от добре изпитани органи.

1.5

Комитетът смята, че разяснителните кампании би трябвало да бъдат обективни и неутрални, да се изтъкват предимствата за продукцията, както и рисковете, и да са насочени в частност към непрофесионалните потребители и най-вече към местните публични власти и органи.

1.6

При въвеждане на предпазни мерки в особено чувствителните области, както и предписването в тази връзка на въздушно пръскане, според Комитета би било за предпочитане да се дава предимство в известна степен на субсидиарността.

1.7

Комитетът смята, че е важно да се запази подходящо място на научните изследвания в областта на земеделието и растителната защита, за да се намали до минимум съществуващият риск при използване на химически продукти и химически смеси.

1.8

Според Комитета трябва също така да се обърне необходимото внимание на сътрудничеството, както с международните организации като ФАО, ОИСР и СЗО, така и с близките региони.

1.9

Според Комитета глобализацията на пазарите за земеделски и хранителни продукти изисква действие на Общността за разпространение на европейските стандарти за качество на продуктите и на санитарните норми на световно ниво, по-специално чрез включването им в Codex Alimentarius.

2.1

Под „пестициди“ се разбират активните съставки и продуктите, създадени да въздействат върху основните процеси в живите организми, и които, следователно, са способни да унищожават вредителите или да контролират развитието им (1). В предложението на Комисията все пак се използва и по-специфичното понятие „продукти за растителна защита“ (2).

2.2

Смята се, че пестицидите са особено важни за защита на културите от насекомите, гризачите и от естествените патогенни агенти, но могат също така да се настанят в околната среда с натрупване и да доведат до сериозни рискове за здравето на хората и на животните, особено когато накрая водят до замърсяване на питейната вода. За човека потенциалите рискове са, по-специално, заболяване от рак, генетични нарушения, както и трайни увреждания на имунната система.

2.3

Рисковете за човешкото здраве могат да произтичат от пряко или непряко излагане, от неправилна употреба или от инциденти, особено по време или след използване на пестициди в селскостопанската работа, при поддържане на зелените площи или при други дейности.

2.4

Рисковете, свързани с отделните активни съставки в пестицидите, се оценяват в рамките на процедурата по разрешаване, но в държавите-членки липсва адекватна оценка на последиците от излагането на смеси от химически продукти. Следователно, при сегашното състояние на нещата би било много трудно, да се прецени общото въздействие на всички сега използвани вещества върху човешкото здраве. (3)

2.5

Последиците от непрякото излагане на хората, които се намират или живеят в зоната на използване (чрез разпръскване във въздуха на препарати) или за потребителите (чрез остатъци в селскостопанските продукти или във водата), могат да бъдат още по-тежки, по-специално за особено уязвимите групи. По-конкретно, неотдавна проведени изследвания (4) показаха особената чувствителност на ембрионите, чието неврологично развитие е било засегнато в резултат на излагането на майките на действието на пестициди.

2.6

Трябва да се вземат под внимание рисковете за околната среда, които произтичат от прекомерно голямото или неволно вкарване на химически вещества във водата, въздуха и почвата с вредни последици за растенията, за дивата флора и фауна, за качеството на различните компоненти на природната среда и за биоразнообразието като цяло.

2.6.1

От друга страна, не бива да се забравя че съвременното общество разчита на използването на голямо разнообразие от торове, биоциди, хранителни добавки, инсектициди, пестициди и хербициди, чиито полезни ефекти са много, тъй като дават възможност да се постигне по-високо качество и безопасност на храните.

2.7

Ако се използват отговорно, те гарантират присъствието на пазара на суровини, на висококачествени хранителни продукти, плодове и зеленчуци на по-ниски цени, достъпни за всички потребители. Използването на продукти за растителна защита осигурява по-високи добиви, намалява нивото на природните токсини, произвеждани от гъбите и бактериите, намалява загубите на реколтата и допринася за достатъчно и устойчиво предлагане на храни на вътрешния и на световния пазар.

2.7.1

От друга страна, всички фунгицидни, инсектицидни и хербицидни препарати вече са подложени на строг процес на одобрение преди да бъдат разрешени продажбата и използването им.

2.8

Комитетът приема, че е важно да се насърчава по-устойчиво използване на пестицидите, за да се оптимизират положителните последици и за да се намалят отрицателните отражения върху земеделието, околната среда, потребителите, операторите: тази цел би дала възможност също така да се подобри образът на операторите и на селските стопанства, които използват предпазливо продуктите за растителна защита.

2.9

Комитетът смята, че е необходимо да се изтъкват положителните последици, които може да има за земеделските производители от по-рационално и разумно използване на продуктите за растителна защита. Впрочем самите земеделски производители от няколко години се заеха да разработят по-рационални техники, като интегрирано управление на културите и интегрирано управление на вредителите, с желанието да заложат по-конкретно на по-интегрираното земеделие, като тази тенденция, според Комитета, би следвало да се насърчава.

2.10

Истинското предизвикателство се състои не само в това да се доставят безопасни и висококачествени както традиционни, така и биологични продукти на „по-внимателните“ потребители, но и да се задоволява и търсенето на онези, които желаят продукти на „умерени“ цени, като се предлагат същите гаранции за качество.

2.11

Проблематиката, свързана с интегрирането на аспектите за опазване на околната среда при използването на пестициди, се вписва в рамките на приоритетите, определени от Шестата Програма на Европейския съюз за дейностите по опазване на околната среда (2002-2012 г.), която предвижда изготвянето и пускането в действие на седем тематични стратегии.

2.12

Съществува ясна взаимозависимост между това, което е предложено в приетите тематични стратегии, в частност в стратегиите относно опазване на подземните води, на природните ресурси, на фауната и флората, на почвите, управлението на отпадъците, остатъците от опаковките и разглежданото предложение за рамкова директива.

2.12.1

Тематичната стратегия за устойчивото използване на пестицидите предвижда четири нови мерки за защита на околната среда и на здравето: между които фигурира предложението за директива, свързано с по-устойчиво използване на пестицидите, което е предмет на настоящото становище.

2.12.2

Комисията също така изработи оценка на въздействието при различните възможни сценарии, произтичащи от прилагането на мерки, предвидени с цел устойчиво използване на пестицидите и тяхната стойност: „балансират се загубите (за сектора за продукти за растителна защита и за земеделските производители, принудени да финансират обучението на операторите, както и сертифицирането и поддръжката на използваната техника) и ползите (от по-малкото потребление за земеделските стопани, и за фирмите, провеждащи обучения, поддръжка или сертифициране)“  (5).

2.13

Следователно общото нетно въздействие, съответстващо на намаляването на външните разходи, е определено като положително. „От широко проучване, проведено в Германия, може да се екстраполира заключението, че оптималното използване на пестициди би могло да генерира за ЕС печалби, надхвърлящи EUR 200 милиона годишно, поради намаляването на външните разходи, свързани с отрицателните последици върху околната среда и човешкото здраве“ (6).

2.14

ЕИСК вече имаше случай през 2003 г. (7) да изрази подкрепата си за инициативата на Комисията да изготви тематична стратегия за използването на пестицидите. По този въпрос Комитетът смята за уместно изрично да отбележи както функцията за защита на културите, която може да се постигне чрез използването на пестицидите, така и съществуването на други техники, като например биопестициди, растителни екстракти, превантивни методи, биологични методи и устойчивостта на растенията към някои вредители, и всички аспекти, за които е важно да се направи оценка на рисковете и ползите на солидна научна основа.

3.1

Предложението на Комисията има за цел защитата на здравето на хората и на животните, както и защитата на околната среда от опасното, неподходящо или прекомерно използване на пестицидите в земеделието, като се намалят рисковете и вредните последици от тях „в степен, съобразена с необходимата защита на културите“.

3.2

В него се предвижда по-специално:

4.1

Комитетът приема благосклонно предложението на Комисията, тъй като то засяга една основна проблематика за благосъстоянието на европейските граждани и потребители, за запазване качеството на живота, за земеделието и за екосистемата.

4.2

Стойността на продаваните всяка година пестициди в света се оценява на около EUR 25 милиарда и използването на пестициди продължава да бъде много голямо в развиващите се страни, въпреки че тези пазари са в процес на стагнация или в период на свиване (8). Освен това глобализирането на пазарите на земеделска продукция и хранителни продукти изисква все по-голямо внимание при спазването на производствените и санитарни стандарти на Codex Alimentarius от страна на всички, за да се избегне отрицателното въздействие на закона на Грешам (9) върху тези пазари.

4.3

Освен това в много части на света се разпилява или се използва ненужно огромно количество пестициди и голям брой хора страдат от натравяния, тъй като земеделските производители, операторите и местните власти не са информирани за новите технологически приложения или не са осъвременили своите знания в тази област, а и използваните машини за третиране с пестициди често са остарели или не се поддържат както трябва. Освен това опасни вещества, които вече са забранени в ЕС, все още се използват в развиващите се страни (10).

4.4

Комитетът смята, че e особено подходящо да се въведат национални планове за действие с количествени цели и графици за прилагането им, за да се определят мерките, даващи възможност да се намалят рисковете на национално, регионално и местно ниво, като се вземат под внимание трите измерения на устойчивостта, а именно икономическото въздействие, социалното въздействие и въздействието върху околната среда.

4.5

Социално отговорното използване на продуктите за защита на земеделската продукция е от съществено значение за достигане на все по-високи социални цели, от една страна, правейки така, че земеделците да поемат своите собствени отговорности в хранителната верига, гарантирайки на потребителите висококачествени храни, а от друга страна, осигурявайки адекватни нива на конкурентоспособност в земеделието в рамките на Лисабонската стратегия, както на вътрешния, така и на международния пазар.

4.6

Икономическото измерение на устойчивостта гарантира, че продуктите се използват единствено в необходимата степен за свеждането на различни заболявания под опасния праг, така че да се подобрява нивото на производителност и наличност на земеделските продукти, както и да се намалят разходите за управление на селските стопанства.

4.7

По отношение на околната среда, биха били избегнати рисковете, свързани със случайно прекомерно голямо наличие на химически вещества във водата, почвата, въздуха и преработените земеделски хранителни продукти. Тези вещества имат вредни последици за човека, флората и фауната, за качеството на въздуха и за биоразнообразието като цяло. От друга стана, не бива да се забравя, че е необходимо да се предотвратява разпространението и увеличаването на болестите по растенията.

4.8

За да не се създават нарушения на конкуренцията във вътрешния пазар при въвеждането на националните планове за действие, е важно мерките, които ще бъдат приети, да се основават на общи за целия ЕС директиви и критерии.

4.9

Образованието, обучението и информирането представляват важни елементи в контекста на рационалното и устойчиво използване на системите за защита на земеделската продукция, както и са необходима предпоставка, за да се гарантира прилагането на най-добрите земеделски практики и за да се избегнат възможните вредни последици за околната среда. Особено важно е да се провежда интегрирано обучение на всички заинтересовани страни, включително публичните органи и власти, както и непрофесионалните потребители.

4.10

Държавите-членки са създали различни системи за обучение, които са основани на национални законодателни механизми и задължения и се управляват от добре изпитани органи. Следователно, според Комитета е необходима гъвкава референтна рамка на Общността, отговаряща на потребностите на различните групи потребители, по-специално въз основа на педагогически методи и учебно съдържание, одобрени от заинтересованите страни на европейско ниво (11) и обсъдени в рамките на секторния диалог между социалните партньори на национално ниво.

4.11

Това важи също така за информационните и разяснителни кампании, които трябва да бъдат обективни и неутрални и да се отнасят за предимствата на възможните практики за защита на културите и за рисковете от вредни последици. Тези кампании биха могли да бъдат финансирани в различните държави-членки, по-специално чрез данък върху продуктите за защита на реколтата. Така събраните средства биха могли да послужат за разяснителна дейност по отношение на потребителите, по-специално непрофесионалните, по различни начини и в частност чрез прости технически ръководства, актуализирани по Интернет.

4.12

Комитетът смята, че е извънредно важно държавите-членки да въведат системи за редовен технически контрол и за поддръжка на техниката за третиране с пестициди въз основа на общи и хармонизирани стандарти, основани на съществените изисквания.

4.13

Що се отнася до въвеждането на предпазни мерки в особено чувствителните области, като защитата на водите (12) — което трябва да се съобрази с рамковата директива по този въпрос — и зоните определени от „Натура 2000“, ще трябва да се държи сметка за местните условия и за различните видове култури, като например ориза.

4.13.1

ЕИСК е на мнение, че е важно да се гарантира следването на най-добрите практики, за да се намалят рисковете, като се определят по балансиран и разумен начин, общи разпоредби и минимални параметри. Изборът на мерки и стриктният контрол за спазването им трябва да се поверят на отговорността на държавите-членки без да се въвежда обща забрана, която Комитетът намира за прекалено строга мярка.

4.14

Що се отнася до строгите ограничения относно въздушното пръскане, ЕИСК смята, че трябва внимателно да се анализира факта, че съществуват географски области и ситуации, при които такава практика не може да бъде заменена с други техники и че може би е подходящо да се направят много ограничени дерогации за този вид третиране, така че да се гарантира максимално ниво на безопасност и професионална компетентност на операторите, за да се избегнат отрицателните последици за човешкото здраве и за околната среда. Държавите-членки и компетентните публични власти на различни нива би трябвало да извършват системен мониторинг на нивата на безопасност и компетентност чрез еднакви процедури за оценка на рисковете.

4.15

В рамките на Общата селскостопанска политика се дава все по-голяма подкрепа на разработването на техниките за интегрирано управление на културите (Integrated Crop Management) (13) в които би трябвало да се включат, постепенно и съгласувано нови методи за интегрирано управление на вредителите (Integrated Pest Management). Комитетът силно подкрепя използването на техники за интегрирано управление на културите (14), които са един от ключовите фактори за постигане на устойчиви земеделски системи.

4.16

От друга страна е много трудно да се разделят различните последици от защитата на културите от последиците от една цяла серия от други земеделски практики (сеитбообращение, и др.): ако държавите-членки трябва до 2014 г. да изготвят и наложат общи „норми-цели“ относно интегрирано управление на вредителите, това според Комитета би трябвало да бъде направено като се насърчава пълното участие на потребителите, при пълно съобразяване с техниките на интегрирано управление на културите, както и с постигнатия технически напредък и напредъка в технологичните изследвания в сектора, които трябва да подкрепят и засилват, по-специално в работните програми на Седмата рамкова програма на Общността за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013 г.)

4.17

Комитетът смята, че е важно да се запази подходящо място за изследванията в областта на земеделието и фитосанитарната защита, относно нивата на безвредност на предлаганите нови технологии, както и относно минимизирането на риска, свързан с използването на химически продукти и смеси от химически вещества, в контекста на работните програми и поканите за представяне на оферти по Седмата рамкова програма 2007-2013 г.

4.18

В своето становище по собствена инициатива „Бъдещето на ОСП“ (15) ЕИСК посочи различни възможности за по-добро интегриране на аспектите, свързани с околната среда, в селскостопанската политика. Той напомня, че „вторият стълб“ на селскостопанската политика предвижда в новото планиране 2007-2013 г. на структурните фондове и в националните и регионални планове за развитие държавите-членки да насърчават компенсаторните механизми за земеделските производители, които успяват да намалят рисковете, свързани с употребата на химически пестициди (16).

4.19

Определянето на техниките интегрирано управление на вредителите трябва да е съобразено с новите разпоредби, свързани с продажбата на продукти за растителна защита, а стандартите на техниките за интегрирано управление на вредителите трябва да са съобразени с различните природни и климатични условия в ЕС.

4.20

Продуктите за защита на земеделската продукция трябва да се обработват и складират, така че да се избегнат всякакви възможни рискове за здравето на хората и за околната среда. Комитетът смята, че освен предложените елементи, би трябвало на равнището на Общността да се установи рамка от минимални стандарти за складирането при търговците на едро, търговците на дребно и при земеделските производители (17).

4.21

Що се отнася до системата от съгласувани показатели за събиране на данни и задължителните доклади за продажбата и използването на пестицидите, Комитетът приема напълно необходимостта от статистическа информация и одобрява задължението за редовното й събиране въз основа на показатели за риска и за употребата, съгласувани на европейско ниво.

4.22

Комитетът подчертава важността да се събират хомогенни данни от всички заинтересовани страни, като също така се избягва всякакво дублиране и прекалено административно натоварване или техническа сложност.

4.23

Показателите би трябвало да се базират по-скоро на нивото на риска, отколкото на количеството на използваните продукти или наличните остатъци, както и на отражението върху здравето, като се имат предвид анализите на СЗО и се отчита нивото на разпространение на болестите и патогенните явления, засягащи културите.

4.24

Комитетът смята, че е подходящо да се запази подобаващо място за международното сътрудничество както с организации като ФАО (18) и ОИСР (19), така и с близките региони, по-специално със страните от Средиземноморския басейн, Балканите и съседните страни.

13.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/53

1.1

Предложението на Комисията цели отмяната на Директива 68/89/ЕИО на Съвета от 23 януари 1968 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно класификацията на необработен дървен материал.

1.2

Предвид факта, че държавите-членки, секторът на горското стопанство и свързаните с горското стопанство отрасли от години наред твърдят, че като цяло Директивата не се прилага навсякъде в търговията с дървен материал, Комисията предлага Директивата да се отмени.

2.1

В средата на 2005 г. 19 държави-членки и 11 представители на националните промишлени федерации участваха в консултации, чиято цел беше да се установи дали Директивата се прилага или не и дали отмяната й не би имала неблагоприятен ефект. Резултатите от проучването потвърдиха, че и мнозинството от държавите-членки и промишлените федерации не съблюдават директивата за търговията с дървен материал; те смятат, че самата директива не е достатъчно подробна, не отчита планираното използване на дървения материал и не е достатъчно добре насочена към пазарните потребности.

2.2

Приложението на Директивата на Съвета е ограничено, тъй като тя не е обвързваща, установените от нея системи за класификация и измерване са остарели, и субектите на пазара на дървен материал са постигнали съгласие за и прилагат други методи за измерване и класификация. Въпреки това, вътрешният пазар за суров дървен материал и търговията с трети страни се разрастват, както изглежда безпрепятствено.

Освен това са установени европейски стандарти за измерване и класификация на дървения материал; при необходимост те могат да се прилагат в сделки на пазара на дървен материал и се считат за по-добро решение.

2.3

Следователно отмяната на Директивата е в съзвучие с резултатите от консултациите с държавите-членки, секторът на горското стопанство и свързаните с горското стопанство отрасли. Целите на Директивата могат да се постигнат и без законодателство на Общността.

2.4

Поради изложените по-горе причини, както и поради факта, че отмяната на Директивата не би имала никакви бюджетни последици и ще спомогне за опростяването на европейското законодателство, Комитетът подкрепя предложението на Комисията. Комитетът смята, че законодателство, което рядко се прилага и не е от съществено значение за правилното функциониране на вътрешния пазар в този сектор, не би трябвало да остава в сила.

13.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/54

1.1

В Европейския съюз се проявява все по-голям интерес към насърчаването на методи на производство и отглеждане, които да бъдат съобразени повече отколкото досегашните с изискванията за хуманно отношение към домашните животни. От такава гледна точка се предлага да се допълнят действащите минимални изисквания с доброволна маркировка, която може да се използва в комбинация както с обикновените търговски етикети, така и с етикетите, обозначаващи качеството, между които фигурират най-вече т.н. „схеми за качество“ (англ. „quality schemes“). Такова решение ще бъде съобразено с пазарните сили и няма да натовари излишно нито политическата система на ЕС, нито държавните контролни органи. Знакът за качество е параметър от първостепенно значение в конкуренцията в сектора на хранителните продукти. Тези етикети често съдържат елементи, свързани в различна степен с хуманното отношение към животните и които представляват една по-висша степен от минималните изисквания на действащите стандарти. Въпреки това, за потребителите е трудно да разберат на какво се основава етикетът и на какви изисквания отговаря. По същия начин аспектът, свързан с хуманното отношение към животните, не винаги е поставен на достатъчно стабилна научна основа.

1.2

Система от подобно естество, която би могла да се гради на обективни критерии за количествено измерване на хуманното отношение към животните, ще бъде по-гъвкава, по-ефективна и по-модерна, отколкото политически наложени критерии. По такъв начин тя ще бъде съобразена в по-голяма степен с бъдещото развитие в производствения отрасъл, което ще се характеризира с по-разнородни производствени условия от една страна, вследствие на разширяването на ЕС, на специализацията, както и на все по-голямото разнообразие в производството, и едновременно с това, от друга страна, в резултат от структурните промени в търговията на дребно и от създадените в областта на разработката на продукти и етикети сдружения.

1.3

Важно е методите за производство и за отглеждане, съобразени повече с изискванията за хуманно отношение към животните, да се насърчават както пряко чрез образованието и популяризирането на нови резултати на научните изследвания, така и чрез пазарни обозначения, които едновременно с това ще бъдат основна отправна точка за определяне на редица приоритети в образованието, инвестициите и др. По този начин една система за етикетиране може да допринесе за постигане на необходимото сцепление „от край до край“ на производствената верига, а също така и за по-рационално използване на ресурсите. Животновъдите се нуждаят от стабилност, като се има предвид, че днес могат да бъдат изправени пред повече или по-малко обосновани промени във веригата за разпространение, които влияят на планирането и инвестиционната стратегия на тези производители.

1.4

Би било подходящо създаването на система за етикетиране по отношение на хуманното отношение към животните, която да отговаря на по-големи от минималните изисквания; тази система би следвало да се предложи на заинтересованите страни в производството, търговията и промишлеността като допълнителна възможност с цел индивидуалните системи за етикетиране да бъдат съотнесени към стандарти, основани на научни и практически критерии и могат да се актуализират с развитието на новите научни постижения. По-конкретно тази система може да се предложи във вид на запазен знак, който да представлява цветен етикет или система от точки в допълнение към търговските етикети и като обективна основа за търговската реклама, комбинирана с определена форма на частен независим контрол. По принцип тази система би могла да се използва при всички видове домашни животни и при всички продукти от животински произход. Също така в съответствие с правилата на СТО, тя би могла да се използва аналогично и при вносните продукти.

1.5

При все това трябва да продължи да се прилага традиционната нормативна уредба, определена от властите за налагане на минимални изисквания в ЕС, както това се прави и до днес при етикетите, свързани с начините на производство на яйца и биологичните продукти. Въпреки това такъв тип нормативна уредба е политически и административно тежка за изпълнение и поради това тя не е съвсем подходяща за стимулиране на методи за производство и отглеждане, съобразени повече с изискванията за хуманно отношение към животните. В същото време за производителите, промишлеността и търговците на дребно този избор би бил свързан със скована и бюрократична система без това в компенсация да носи някакви ценни за потребителите предимства.

1.6

В предложената система се виждат основни сходства с общите правила за екологична маркировка и по-специално със знака за екомаркировка в ЕС. Екологичните знаци се основават на прилагането на общите принципи за производство и на използването на подчертано различни продукти, което позволява създаването на по-добра координираност и по-широко познаване на етикета. При все това участниците в хранителния отрасъл естествено ще отдадат приоритетно значение на своите собствени етикети за качество като инструменти в конкуренцията, с което „екологичният модел“ не е пряко приложим при етикетирането по отношение на хуманното отношение към животните. Етикетът, обозначаващ хуманно отношение към животните, трябва да се основава на специализирани изследвания и на сравнителна оценка на показателите за хуманно отношение.

1.7

В ЕС развитието на научните изследвания в областта на хуманното отношение към животните има решаващо значение, за да стане възможно в бъдеще включването на изискванията за хуманно отношение към животните във веригата, която обхваща селското стопанство, по-нататъшното производство и търговията, на основата на обективни научни критерии. При все това е важно в най-кратък срок да се уточнят елементите на система за етикетиране с цел резултатите от научните изследвания и определените и стандартизираните (обективни, измерими и репродуктивни) показатели, да се превърнат в конкретни стратегии и да се приложат в системата за етикетиране, като с реалния израз на тези резултати заинтересуваните страни опознаят тази система.

1.8

Във всеки случай е наложително провеждането на широка кампания за информиране на потребителите, на търговците на дребно и др., която да включва по-специално и минималните изисквания на Общността. Едновременно с това може да се проучи възможността за създаване на Интернет страница и на база данни с подкрепата на ЕС с цел по-голяма прозрачност и откритост в случаите, при които прилагането на общите насоки предполага повече публичност на тяхното съдържание. Освен това би трябвало да се обмисли засилване на забраната и контрола върху неточните и неверни твърдения, с цел предприятията да бъдат принудени да спазват повече обещанията в собствените си изявления.

2.1

Съобразно с искането на германското председателство, настоящото становище има за цел да опише възможните системи за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните, както и тяхната структура с оглед насърчаване на развитието на методи за производство и отглеждане, съобразени повече с изискванията за хуманно отношение към животните. Тази задача трябва да се разглежда в контекста на нарастващия интерес към изискванията за хуманно отношение към животните в Европейския съюз, където хуманното отношение към животните, наред с други морални съображения, заема все по-голямо място в „европейския обществен модел“. Изследванията, направени въз основа на проучванията на Евробарометър показват, че потребителите съвсем справедливо изискват производството на хранителните продукти от животински произход да бъде съобразено с методи, които са в съответствие с всички действащи в Европейския съюз стандарти, по-специално с онези, които са свързани с хуманното отношение към животните и че съществуват обективни и надеждни възможности за избор на храни, произведени в условията на специално зачитане на хуманното отношение към животните (1).

2.2

Както се вижда от повечето изследвания на общественото мнение, потребителите смятат благосъстоянието на животните за съществен фактор за качеството на продукта. Възможно е, разбира се, тази гледна точка да е по-слабо представена в някои държави-членки. Благосъстоянието и съответно качеството на живота на едно животно представлява съвкупността от позитивните и негативни преживявания, на които е изложено едно животно по време на живота си: болка, болести, поведение при конфликти, странности в поведението, както и постоянен стрес следва да се оценяват като негативни преживявания за животното, докато почивката, съня, храненето, отглеждането на малките и хигиената на тялото трябва да се смятат за позитивни преживявания. Не съществува обаче призната ясна дефиниция за благосъстояние на животните.

2.3

Европейският съюз, предимно на основата на препоръките на Съвета на Европа, наред с други съображения, прие серия от минимални изисквания относно хуманното отношение към животните под формата на традиционни нормативни разпоредби, определени от компетентните органи. Много от тези минимални изисквания ще бъдат преразгледани през следващите години, за да бъдат приведени в съответствие с предходни решения. Освен това бяха определени специфични стандарти относно доброволното етикетиране на екологичните продукти и етикетирането по отношение на производствените методи за яйцата, както и специални разпоредби във връзка с птичето месо и с говеждото месо.

2.4

Хранително-вкусовата промишленост и търговията на дребно се характеризират с нарастваща концентрация и конкуренция и използват все повече етикети за качество, които изразяват специалното внимание, което се отдава на различни критерии за качество, сред които в различна степен се включва и хуманното отношение към животните. Наред с това организациите на производители и кооперациите създадоха поредица от етикети за качество на регионална основа, които често включват хуманното отношение към животните, както и екологичните критерии. Някои от тези продукти могат да се ползват от системата на Общността за закрила на географските указания и за традиционните продукти (2).

2.5

В това отношение съществуват значителни разлики между отделните държави. Като пример може да се посочи, че на британския пазар преобладават етикетите за качество от търговски тип, докато във Франция и Италия съществуват значителен брой етикети за качество на регионален принцип. Традиционно в производството в Нидерландия изобилстват етикети за качество от преработвателната промишленост, но организациите на производителите създават все-повече етикети. В Швеция преобладават етикетите на производителите, които, както често се случва в различни страни, приписват на националните производители по-високо качество, аспект, който включва и хуманното отношение към животните.

2.6

На основата на придобития опит с доброволните системи за етикетиране Комисията си поставя за цел да насърчи включването в сега действащите и бъдещи разпоредби на специфични, обективни и измерими показатели за хуманно отношение към животните. Тези показатели биха представлявали основата за създаване на законодателство относно признаването на системите за производство, които прилагат стандарти за хуманно отношение към животните по-високи от минималните изисквания, предвидени в действащите разпоредби (3). Според Комисията това предполага от една страна класифициране на действащите изисквания за хуманно отношение към животните с оглед да се стимулира развиването на методи за производство и за отглеждане, които да са съобразени повече с хуманното отношение към животните и от друга страна, улесняване на прилагането на изискванията в ЕС и на международно ниво. Също така Комисията ще разгледа възможностите за въвеждане на етикет на ЕС, разработен на тази основа.

3.1

Естествено е ЕИСК като представител на гражданското общество да участва и да поеме част от отговорността за създаването на подходящи стандарти за етикетиране под формата на обща система на европейско равнище, която да насърчава устойчивото развитие както във вътрешния пазар, така и в търговския обмен с трети страни. Хуманното отношение към животните е част от европейското културно наследство и от моралните ценности на ЕС, по същия начин както и обществената отговорност на предприятията, защитата на околната среда и екологията. Всичко това е включено в определена степен в правото на Общността. Хуманното отношение към животните има общи точки с екологичните методи на производство, а те като устойчива система за селскостопанско производство са основани на опазването на околната среда и на хуманното отношение към животните.

3.2

Следователно ЕИСК подкрепя изразените от Комисията намерения за насърчаване на хуманното отношение към животните в ЕС на обективна и устойчива основа (4) и смята за подходящо създаването на обща система за етикетиране с оглед стимулиране на методи за производство и отглеждане, съобразени повече с изискванията за хуманно отношение към животните. Главната цел е да се допринесе преди всичко за това пазарните сили да действат на обективна основа и „да се движат в правилната посока“. В същото време е важно да се стимулират методи на производство и отглеждане, които да благоприятстват в по-голяма степен за хуманното отношение към животните посредством образованието и популяризирането на резултатите от нови научни изследвания. Пазарните сигнали естествено ще определят различните приоритети в областта на научните изследвания, на подготовката на земеделските производители, консултантите, ветеринарните лекари, както и по отношение на бъдещите инвестиции в производствените методи. По такъв начин системата за етикетиране може да допринесе за постигането на взаимодействие и за рационално използване на ресурсите във връзка, наред с други, с планирането и инвестиционната стратегия на земеделските производители.

3.3

Във всеки случай става въпрос за дългосрочен процес, който трябва непременно да протече в синхрон с определянето на солидни, обективни, измерими, възпроизводими и научно обосновани показатели за хуманно отношение към животните и с оценката на различните производствени системи. При все това е важно възможно най-скоро да се определи рамката и принципите за създаване на обща система за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните, така че да се подготви работата по най-добрия начин и да могат да се включват стандартизираните показатели в системата поетапно с тяхното определяне. Затова е нужно да се гарантира възможно най-бързо разбирането и приемането от страна на заинтересованите страни на насоките и на концепцията на общата система, която ще се прилага за всички продукти от животински произход на възможно най-доброволна и гъвкава основа.

3.4

Въпреки това трябва да се признае, че процесът се усложнява не само поради недостатъчната информация относно аспектите, свързани с хуманното отношение към животните и реда на приоритетност между тях, но също и поради разнородните предпочитания на потребителите, различните производствени условия, влиянието на различните традиции и нива на образование за нагласите на хората, конкуренцията в хранително-вкусовия отрасъл, сложността на действащите разпоредби, трудността за сравняване на съдържанието на различните индивидуални маркировки за качество, както и недостатъчната надеждност на контролните органи, частни или обществени, включително по отношение на вноса в ЕС.

3.5

Във всеки случай един ясен и съдържателен етикет ще бъде ключов фактор за насърчаване на методи на производство и отглеждане, съобразени в по-голяма степен с изискванията за хуманно отношение към животните. Опитът, придобит с биологичните продукти и алтернативните системи за производство на яйца, показва, че посредством стандарти за етикетиране може да се окаже въздействие върху системите за производство в смисъл на по-хуманно отношение към животните.

3.6

Стандартите за етикетиране попадат в правомощията на ЕС. Те са повод за постоянни дискусии и за сблъсък на противоположни интереси и Комисията има намерение да представи предложение за изменение на директивата за етикетиране в края на 2007 г (5). Често подходящият и ясен етикет е резултат от компромис, тъй като е невъзможно да се вземат предвид желанията и изискванията на всички. Същото може да се каже и за хранителните продукти, изискванията за които по отношение на етикетите обикновено се определят като прекалени. Компетентните органи в областта на хранителните продукти изразяват освен това скептицизъм по отношение на ползата от още по-подробни етикети, тъй като с това се рискува основните характеристики на храните да бъдат изместени от друга информация. Потребителите също не са убедени в ползата от повече информация и по-специално свързана с морални аспекти. По тези причини етикетирането по отношение на хуманното отношение към животните трябва да се основава на по-малък знак (лого) в съчетание с етикет с комбинация от цветове, звезди или точки, който да се добави към вече съществуващия етикет.

4.1

Определянето на нови правни ограничения и изисквания в ЕС носи със себе си риска вносът от страни с по-ниски стандарти да измести производството и продажбите на продукти от ЕС, като се намали пазарната квота на световния пазар. Въпреки това тази по-голяма загриженост за хуманното отношение към животните във вътрешния пазар, съставен от 30 държави (6) и 500 млн. жители, ще се пренесе и в трети страни и ще се отрази на износа им за ЕС. Така например Международната финансова корпорация (International Finance Corporation) към Световната банка подчерта нарастващия интерес в световен мащаб към хуманното отношение към животните и необходимостта да се адаптират към тази нова тенденция както първичното производство, така и промишлената преработка (7).

4.2

Естествено животните, които са били отгледани, заклани и разфасовани в ЕС, както и преработените или непреработени продукти от тях, трябва да отговарят на минималните изисквания на ЕС и следователно обозначаването върху етикета е излишно. От друга страна често се отправя основателното изискване да се наложи поставянето на етикет върху вносните продукти, който да посочва произхода им така, че да стане ясно по директен или индиректен начин, че отговарят на минималните изисквания на ЕС. Както ЕИСК вече посочи в предишни становища, в дългосрочен план хуманното отношение към животните трябва непременно да бъде признато като напълно основателен фактор в търговията със селскостопанска продукция, така че в това отношение да могат да се наложат минимални изисквания, които трябва да бъдат спазвани при вноса. Поради тази причина следва да се проучи внимателно от една страна до каква степен би било законосъобразно налагането на изискване за задължително указание за страната на произход за вносните продукти и, от друга страна, (ако не е сигурно, че се спазват стандартите по отношение на минималните изисквания на ЕС) в каква степен би било законосъобразно указанието „неизвестен метод на производство“ или друга подобна формулировка.

4.3

За да се вземе предвид съвкупността от европейските селскостопански продукти, които отговарят на задължителните европейски стандарти във връзка с хуманното отношение към животните и те да бъдат разграничени от продуктите от неевропейски произход, за които тези стандарти не се отнасят, е целесъобразно да се въведе обозначение на мястото на отглеждане или култивиране на селскостопанската суровина, съставляваща продукта, според най-уместния от следните начини: