13.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/75

1.1

ЕИСК подчертава, че правото на дипломатическа и консулска закрила, с което се ползват гражданите на ЕС в трети страни, прави по-осезаемо гражданството на Съюза.

1.2

В тази връзка ЕИСК подчертава необходимостта от по-добро запознаване на гражданите с това им право и счита за недостатъчни, получените към момента данни от проведените информационни кампании. Той би желал организациите на гражданското общество, чиито членове пътуват в трети страни да бъдат привлечени в дейностите по осведомяване в ЕС и в държавите-членки.

1.3

ЕИСК отбелязва, че интернет страницата на ЕС, предназначена за пътуващите граждани (www.travel-voyage.consilium.europa.eu) не предоставя никаква информация относно представителствата на държавите-членки в избрана трета страна, нито съдържа адресите и координатите на дипломатическите им мисии. Комитетът призовава тези данни да се обобщят и да се направи лесно достъпна всяка необходима информация на интернет страница с лесен адрес.

1.4

Информация относно правото на закрила в трета страна, така както е посочено в член 20 от ДЕО, следва задължително да се съдържа в паспортите, издавани от държавите-членки на ЕС.

1.5

Следва по-добре да се координират препоръките към гражданите, които пътуват за трети страни, и да се публикуват в лесно достъпна за мнозинството граждани форма, като например на интернет адреса, посочен в параграф 1.3.

1.6

ЕИСК препоръчва всички мерки, свързани с правото на дипломатическа и консулска закрила да бъдат публикувани не само в Официален вестник, но да бъдат също така разпространени чрез медиите във всички държави-членки и да бъдат включени в комуникационната стратегия на Комисията.

1.7

ЕИСК одобрява обединяването на обхвата и правната основа на консулската закрила, които различните държави-членки на ЕС предоставят в трети страни и би желал това да се постигне незабавно, при необходимост и чрез хармонизиране на националните разпоредби. В рамките на хармонизирането в тази област е редно да се направят общодостъпни обхватът и условията за закрила, предоставяна от всяка държава-членка.

1.8

ЕИСК приветства предложението за разширяване на закрилата и до членовете на семейството на европейските граждани, които не са граждани на държава-членка.

1.9

ЕИСК се присъединява към предложението относно разширяването на дипломатическата и консулска закрила и до идентифицирането и предаването на тленните останки на починалите граждани на ЕС и на членовете на техните семейства, които нямат гражданство на ЕС. В тази връзка призовава държавите-членки, които все още не са ратифицирали конвенцията на Съвета на Европа от 26 октомври 1973 г. относно предаването на телата на починалите лица, да я ратифицират в най-скоро време (към днешна дата само 15 държави-членки са ратифицирали тази конвенция).

1.10

ЕИСК призовава за опростяване на процедурите за отпускане на парични помощи на гражданите на ЕС, които се намират на територията на трети страни, например като им се позволи да възстановят отпуснатите суми директно на държавата, която им е оказала помощ, като не се изисква да възстановяват много малки отпуснати суми и като се въведе прост механизъм за компенсиране на изплатените суми между държавите-членки.

1.11

Създаването на общи консулски служби в регионите, в които държавите-членки са относително слабо представени, несъмнено би представлявало стъпка напред. При това положение е редно да бъдат изяснени всички въпроси от законодателен и международноправен характер, които биха възникнали. ЕИСК препоръчва активното използване на други форми на сътрудничество, които биха се изразили например в това, консулска служба на държава-членка да изпълнява консулски функции за сметка на друга държава-членка или в това, известен брой държави-членки да определят едно и също лице за консулско длъжностно лице, съгласно разпоредбите на член 8 и член 18 от Виенската конвенция относно консулските отношения както и чрез използването на програми за обучение на персонала на консулските служби в държавите-членки.

1.12

ЕИСК би желал насоките на работната група, натоварена със сътрудничеството в областта на консулската закрила на гражданите на ЕС в трети страни (COCON), да станат правно обвързващи, с цел гражданите на ЕС да не бъдат поставени в положение на правна несигурност при нужда от закрила в трета страна.

1.13

Дипломатическите и консулски мисии на държавите-членки, представени в трети страни, би трябвало да разполагат с редовно актуализиран списък на данните за връзка с компетентните власти на държавите-членки, които не са представени там. По този начин, гражданите на Общността ще могат да се свързват с тях в случай на необходимост. Тези дипломатически и консулски мисии би следвало също така да имат на разположение и списък с устни преводачи, които владеят езиците на държавите-членки, които не са представени в съответната страна.

1.14

Делегациите на Европейската комисия в третите страни биха могли да допринесат за консулската закрила на гражданите на ЕС, като се използва опитът, който те са натрупали в рамките на техните правомощия относно закрилата на корабите и риболовците от държавите–членки на ЕС.

1.15

Следва да се засили ролята на Комисията по отношение на координацията на дейностите на държавите-членки относно дипломатическата и консулска закрила на гражданите на държавите-членки в трети страни.

2.1

Европейската комисия публикува на 28 ноември 2006 г. Бяла книга, озаглавена „Дипломатическа и консулска закрила на европейския гражданин в трети страни“. Правото на дипломатическа и консулска закрила бе въведено с Договора от Маастрихт. Член 20 от Договора за създаване на Европейската общност гласи: „Всеки гражданин на Съюза на територията на трета страна, където държавата-членка, чийто гражданин е той, няма представителство, има право на закрила от дипломатическите и консулските представителства на всяка държава-членка при същите условия, както и гражданите на тази държава“ (1). Това право е и част от Хартата на основните права в Европейския съюз (вж. член 46 от нея), която бе официално провъзгласена през 2000 г (2). Член 20 от Договора гласи също така: „Държавите-членки установяват помежду им необходимите правила и започват необходимите международни преговори за осигуряване на тази закрила“.

2.2

Държавите-членки приеха решение 95/553/ЕО (3), което определя пет случая, в които гражданин на Европейския съюз може да отправи молба за дипломатическа или консулска закрила пред дипломатическо представителство на държава-членка, чийто гражданин той не е:

Дипломатическите представителства на държавите-членки в трети страни могат също да окажат помощ на гражданин на Европейския съюз, който е поискал помощ, и в други случаи.

2.3

Гражданин, който желае да получи помощ от дипломатическо представителство на държава-членка следва да представи доказателство, че е гражданин на държава-членка на Европейския съюз, чрез представяне на паспорт или друг документ за самоличност. В случай на загуба или кражба на документите, при необходимост, неговото гражданство може да бъде проверено пред властите на държавата-членка, на която той твърди, че е гражданин. Създадена е процедура за отпускане на финансови помощи на гражданите на ЕС. Помощ може да бъде отпусната единствено с разрешение на министерство на външните работи или на дипломатическа мисия на държава-членка, чийто гражданин е поискал такава. Предвидено е това решение да бъде преразгледано пет години след неговото влизане в сила, което стана едва през 2002 г.

2.4

Държавите-членки създадоха работна група „Консулски въпроси“ или COCON, на която е възложен обменът на опит. Тази работна група изработи насоки с незадължителен характер относно консулската закрила на гражданите на ЕС в трети страни (4).

2.5

В своето съобщение относно прилагането на Хагската програма, Комисията отправя известен брой предложения относно дипломатическата и консулска закрила (5). Бившият министър на външните работи на Франция г-н Michel Barnier изготви подробен доклад, който предостави на Съвета на ЕС и в който предлага поредица от мерки, предназначени за въвеждане на система за гражданска закрила в рамките на ЕС и извън границите му, в която е включена и дипломатическата и консулска закрила (6). По време на австрийското председателство, Съветът подчерта в доклада си от 15.5.2006 г., приетите мерки за засилване на закрилата на гражданите на Европейския съюз в трети страни (7). През 2007 г., Комисията ще представи пети доклад относно гражданството на Съюза, който би трябвало да съдържа редица предложения за засилване на дипломатическата и консулска закрила.

2.6

Закрилата на гражданите на Европейския съюз придобива все по-голямо значение от една страна поради силното увеличение на броя на гражданите на ЕС, които посещават трети страни (180 милиона европейци пътуват всяка година извън границите на ЕС), и от друга — поради липсата на дипломатически представителства на много държави-членки в определени трети страни. Проучване на Евробарометър, проведено през м. юли 2006 г. показа, че повече от половината от анкетираните възнамеряват да пътуват за трети страни през следващите три години (8).

2.7

В тази връзка Комисията ще проведе консултации със заинтересованите страни относно пакета мерки, представени в Зелената книга, които имат за цел да засилят прилагането на принципа на закрила на европейските граждани в трети страни, в рамките на тяхното основно право, което гражданството на Съюза представя на всеки европейски гражданин. Тези мерки отчитат и изводите, направени в следствие на опита, натрупан от природните бедствия, като цунами или урагана Катрина, военните конфликти на Балканите и в Ливан, както и от терористичните актове в Бали и в Шарм-ел-шейх.

2.8

Предложените мерки включват:

3.1

Комитетът подчертава, че правото на гражданите на ЕС на закрила в трети страни, осигурено от представителството на държава-членка, различна от държавата, чиито граждани са, представлява конкретно доказателство за предимствата, които осигурява ЕС, засилва чувството на принадлежност и е израз на смисъла на гражданството на ЕС.

3.2

В тази връзка Комитетът подчертава, че е необходимо гражданите да бъдат по-добре запознати с правото на дипломатическа закрила в трети страни. Наличните към момента данни посочват, че степента на информираност на гражданите е минимална. Според проучване на Евробарометър, едва 23 % от европейските граждани, които възнамеряват да пътуват към трети страни са запознати със съществуването на това право. Не е достатъчно да се разлепят плакати на летищата, пристанищата и гарите, и да се разпространят брошури и диплянки чрез посредничеството на туристическите агенции. Към това е редно да се прибавят и дейности по информиране на организациите на предприемачите, организациите на работодателите и неправителствените организации, тъй като голям брой от пътуващите в трети страни лица са не само туристи, а и предприемачи, търговци, служители или лица, работещи за хуманитарни организации. Връзки към информацията за консулската закрила, намираща се в онлайн портала на ЕС, могат да бъдат създадени в интернет страниците на организациите, чиито членове пътуват в трети страни.

3.3

С цел да се акцентира върху правото на закрила в трети страни е от изключителна важност да се знае кои държави-членки разполагат с представителство в дадена страна и да се знаят техните координати. Подобна информация е трудно достъпна и функцията на страницата www.travel-voyage.consilium.europa.eu, която би следвало да подава тези сведения, все още не работи. Комитетът препоръчва тази и друга информация да бъдат събрани в общ, леснодостъпен интернет портал, с лесен адрес, до който ще има достъп в спешни случаи и от трети страни, за да се намери там необходимата информация.

3.4

Информация относно правото на закрила в трети страни, така както е предвидено в член 20, би следвало задължително да се отпечата във всеки паспорт, издаван от държава-членка на ЕС. В паспортите следва също така да се посочи адрес за връзка, на който може да се получат конкретната информация, посочена в параграф 3.2 или тази информация да се включи при издаването на паспорта.

3.5

Указанията и съветите към пътниците се изготвят от националните власти; има случаи, в които препоръките на различните държави-членки по отношение на пътуванията в трети страни са диаметрално противопоставени. Въпреки че тези различия имат обективно обяснение, като различния подход на третите страни към отделните държави-членки, следва да се следи за по-добра координация между държавите-членки по отношение на отправяните към пътуващите препоръки чрез техните дипломатически и консулски представителства в третите страни и да се публикуват препоръките така, че да бъдат достъпни за по-голям брой хора. Следва да се предвиди възможността за публикуване на тези препоръки в обобщен вид на интернет страницата, така както е посочено в параграф 3.2.

3.6

Комисията предлага всяка мярка, целяща прилагането на член 20, да бъде публикувана в Официален вестник, за да могат гражданите да бъдат по-добре осведомени относно правата им. Комитетът се присъединява към това предложение, но счита, че това не е достатъчно и че мерките би трябвало да се публикуват също така и в пресата на държавите-членки и могат също така да бъдат включени в комуникационната стратегия на Комисията.

3.7

Комитетът споделя становището на Комисията, според което е редно да се уеднакви обхватът и правната основа на консулската закрила, която се осигурява в трети страни от различните държави-членки и призовава да се пристъпи към уеднаквяване във възможно най-кратки срокове, и при необходимост, като се премине през хармонизиране на националните разпоредби. Това ще спомогне за премахване на ограниченията за достъп до това право в някои държави-членки; например, някои страни не позволяват съдебни преследвания на базата на подадена жалба от гражданин за неоказване на помощ на човек в опасност, или задържат паспорта при предоставяне на финансова помощ. От този етап до етапа на хармонизиране е редно обхватът и условията на осигурената закрила от различните държави-членки да бъде сведена до знанието на всички граждани на ЕС, чрез публикуването й на посочената по-горе интернет страница.

3.8

Комитетът приветства предложението за разширяване на обхвата на закрилата и до членовете на семействата на гражданите на ЕС, които са граждани на трети страни, и препоръчва прилагането на процедурата, по член 20 от ДЕО, което ще позволи да се разширят правата, предвидени в договорите. Това е хуманитарен въпрос, който изисква бързо разрешаване, както показаха природното бедствие „цунами“, войната в Ливан и други.

3.9

Комитетът подкрепя предложението за разширяване също така на закрилата и до идентифициране и репатриране на тленните останки на европейските граждани и на членовете на техните семейства, които не са граждани на държава-членка. В тази връзка, той приканва държавите-членки, които все още не са ратифицирали конвенцията на Съвета на Европа от 26 октомври 1973 г. относно предаването на телата на починалите лица, да я ратифицират в най-скоро време (към днешна дата само 15 държави-членки са ратифицирали тази конвенция).

3.10

Една от най-честите нужди на гражданите на ЕС в трети страни се отнася до финансовата помощ в спешни случаи, които могат да възникнат вследствие на природни бедствия, или в резултат на кражба или болест или злополука. Комитетът препоръчва опростяване на съществуващата система, която изисква разрешението на властите на държавата-членка, чийто гражданин е искащият помощта, и която предвижда възстановяване на сумите в бъдеще чрез посредничеството на властите на въпросната държава-членка. От друга страна той препоръчва да се предвиди възможността отпуснатите суми да се възстановяват директно на публичния орган, който я е предоставил, да не се изисква възстановяване на много малки суми, и да се въведе прост механизъм за компенсиране на изплатените суми между държавите-членки и др.

3.11

Създаването на общи служби в регионите, в които има относително малко представителства на държави-членки, представлява подходяща мярка за засилване на сътрудничеството между държавите-членки в областта на дипломатическото и консулско представителство. Комитетът се надява, че ще бъдат изяснени всички законодателни и международноправни въпроси, по-специално по отношение на статута на тези служби, юрисдикцията, под която ще се намират, връзката им с делегацията на Комисията в съответната страна, начина на финансиране, съгласие на страната за установяване за създаване на службата и правомощията й, както и съответствие с Виенската конвенция относно дипломатическите отношения и Виенската конвенция относно консулските отношения.

3.12

Комитетът препоръчва активното използване на други форми на сътрудничество, които например биха позволили консулска служба на държава-членка да изпълнява консулски функции за нуждите на друга държава-членка или няколко държави-членки да определят едно и също лице за консулско длъжностно лице, или консулски длъжностни лица на държави-членки, които нямат представителство, да бъдат изпратени в представителството на друга държава-членка или да бъдат използвани програми за обучение на консулските длъжностни лица на държавите-членки.

3.13

Комитетът подкрепя инициативата на Комисията за използване на общи служби също така с цел да се задълбочи сътрудничеството на държавите-членки в областта на визовата политика, и по-специално относно възможността за създаване на общо гише за подаване на молбите за визи и за тяхното издаване; въпреки това, той счита, че тази проблематика няма пряка връзка с правото на консулска закрила за гражданите на ЕС и поради това не е необходимо тя да се свързва с това право.

4.1

Комитетът счита, че би било полезно насоките на работната група „Консулски отношения“ (COCON) да станат правно обвързващи, с което ще се избегне правната несигурност, с която се сблъскват гражданите на ЕС, нуждаещи се от закрила в трети страни.

4.2

Дипломатическите и консулски мисии на държавите-членки, представени в третите страни би трябвало да разполагат с редовно актуализиран списък с данните за връзка на министерствата на външните работи, дипломатическите мисии и консулските служби на държавите-членки, които не са представени в тази държава, с цел да се позволи на гражданите на ЕС да се свържат с тях в случай на необходимост.

4.3

Както показа проучването на Евробарометър, гражданите на ЕС държат особено много да имат възможност да общуват на майчин език в случай на трудности. За тази цел следва представителствата на държавите-членки да разполагат със списъци на устни преводачи, владеещи езиците на държавите-членки, които не са представени в съответната страна.

4.4

Комитетът препоръчва да бъде проучена възможността да се използват в по-голяма степен делегациите на Европейската комисия в трети страни, с цел осигуряване на консулска закрила на гражданите на ЕС, като се използва опитът, който те са натрупали в рамките на техните правомощия относно закрилата на корабите и риболовците от държавите–членки на ЕС. Той призовава в тази връзка започването на преговори със засегнатите трети страни във връзка с признаването на правото на делегациите на Комисията да осигурява закрила на гражданите на ЕС в договорените случаи.

4.5

Комитетът подкрепя засилването на ролята на Комисията в областта на координирането на действията на държавите-членки относно осигуряване на дипломатическа и консулска закрила на гражданите на ЕС в трети страни, както това е предвидено в проекта на Договора за създаване на конституция за Европа с цел засилване на правата на гражданите на ЕС.