Оценка на последиците на някои планове и програми върху околната среда (СЕО)

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

• Публичните планове и програми, обхванати от Директивата за стратегическа екологична оценка (СЕО), подлежат на екологична оценка в хода на тяхното изготвяне и преди приемането им.
• Тази директива се прилага за публични планове и програми (както и за техните изменения), които са изготвени и/или приети от компетентен орган и са подчинени на законодателни, регулаторни и административни правила:
  • планове и програми, които са изготвени за конкретни сектори (селското и горското стопанство, риболова, енергетиката, промишлеността, транспорта, управлението на отпадъците, далекосъобщенията, туризма, градското и териториалното планиране и земеползването) и които определят рамката за бъдещо съгласие за осъществяване на проекти по Директивата за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС);
  • планове и програми, за които се изисква оценка съгласно членове 6 и 7 от „Директивата за“ местообитанията;
  • планове и програми, които определят рамката за бъдещо съгласие за осъществяване на проекти, различни от тези по Директивата за ОВОС (без да се ограничават до гореизброените сектори) и за които държавите от ЕС са установили, че е вероятно да имат съществени последици върху околната среда. Държавите от ЕС могат да определят това било чрез тяхното разглеждане за всеки случай поотделно, или чрез уточняване на видовете планове и програми, или пък чрез комбиниране на двата подхода.
• Директивата определя процедура и редица стъпки, които трябва да бъдат следвани при оценката на даден план или програма, попадащи в обхвата на нейното приложение. Тези стъпки включват:
  • определяне на обхвата;
  • изготвяне на екологичен доклад;
  • публична консултация и участие;
  • вземане на решение; и
  • мониторинг.
• Също така директивата прави обект на скринингова процедура:
  • планове и програми, различни от изброените в член 3, параграф 2, но които определят рамката за бъдещо съгласие за осъществяване на проекти, както и
  • планове и програми: които определят използването на малки пространства на местно ниво и представляват незначителни изменения на планове или програми, но само ако те имат вероятни съществени последици върху околната среда.
• Свободата на действие на държавите от ЕС по отношение на скрининга на някои планове и програми е ограничена от критериите за същественост, посочени в приложение II. Тя е ограничена и от общата цел на директивата за гарантиране на високо равнище на защита на околната среда.
• Планове и програми, чиято единствена цел е да обслужват националната отбрана или гражданско извънредно положение, и финансови или бюджетни планове и програми не са обхванати от тази директива.
• Специален набор от правила се прилага на ранните етапи от вземането на решения в хода на разработването на плановете и програмите, а именно при:
  • изготвянето на доклад относно вероятните съществени последици върху околната среда;
  • информирането и консултирането на публични и екологични органи;
  • провеждането на трансгранични консултации с потенциално засегнати държави от ЕС;
  • определянето на мерки за преодоляване и наблюдение на съществени екологични въздействия.
• Екологичният доклад трябва да съдържа, наред с другото, следната информация:
  • съдържанието на плана или програмата и техните главни цели и връзки с други релевантни планове и програми;
  • съществуващото екологично състояние и вероятното му развитие, ако планът или програмата не бъдат изпълнени;
  • всички съществуващи екологични проблеми, които са релевантни на плана или програмата, по-специално тези, свързани със зоните в мрежата „Натура 2000“;
  • мерките, предвидени за предотвратяване, намаляване и неутрализиране на всякакви съществени неблагоприятни последици върху околната среда;
  • описание на начина, по който е била извършена оценката;
  • предвидените мерки за мониторинг;
  • нетехническо резюме на горепосочената информация.
• Проектопланът или програмата и екологичният доклад трябва да се предоставят на отговорните органи по въпросите на околната среда и на обществеността. Органите и обществеността трябва да имат възможността да изразят своите виждания относно проектоплана или програмата на ранен етап и в подходящи срокове преди приемането или внасянето им в законодателната процедура.
• От държавата от ЕС, отговорна за изготвянето на плана или програмата, се изисква да изпрати копие от проектоплана или програмата, заедно с копие от екологичния доклад, на другите държави от ЕС:
  • когато счита, че планът или програмата е възможно да въздейства върху околната среда на територията на тези други държави от ЕС;
  • по искане на тези други държави от ЕС.
• Екологичният доклад, изразените становища от съответните органи и от обществеността и резултатите от всички трансгранични консултации трябва да се вземат предвид от компетентния орган в хода на изготвянето на плана или програмата и преди тяхното приемане.
• Когато се приемат план или програма, отговорната държава от ЕС трябва да информира всички засегнати страни, участвали в консултациите, и да им предостави:
  • плана или програмата така, както са приети;
  • изявление, обобщаващо как екологичните съображения са били интегрирани и доклада за въздействието върху околната среда;
  • становищата и резултатите от консултациите;
  • причините за избора на плана или програмата така, както са приети;
  • предприетите мерки за мониторинг.
• Екологичната оценка, извършена съгласно Директивата за стратегическа екологична оценка, не премахва задължението за оценката по Директивата за ОВОС или за спазване на които и да било други изисквания на законодателството на ЕС.
• Държавите от ЕС могат да предвидят координирани или съвместни процедури с цел да се избегне дублиране на екологичната оценка във връзка с планове и програми, за които възниква задължение за извършване на оценки едновременно по тази директива и по друго законодателство на ЕС.
• От 21 юли 2006 г. и на всеки 7 години след тази дата Европейската комисия продължава да внася доклади относно прилагането на директивата до Европейския парламент и до Съвета.