Насоки относно оценката на хоризонталните сливания

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

• В насоките Комисията обяснява кога може да установи обезпокоителни симптоми относно конкуренцията, но също така посочва кога е малко вероятно да се намеси.
• Комисията може да установи обезпокоителни симптоми относно конкуренцията, когато сливанията и придобиванията увеличават пазарната сила на участващите дружества до степен, която може да има значителни неблагоприятни последици за потребителите, по-специално чрез създаване или укрепване на господстващо положение¹. Това може да се случи, ако сливането трябва да елиминира конкурентно предприятие от пазара или да направи по-вероятна координацията между предприятията, които действат на пазара.

Пазарен дял и нива на концентрация

• Оценката на Комисията за сливанията обикновено включва:
  • определяне на съответните продуктови и географски пазари;
  • оценка за сливането от гледна точка на конкуренцията.
• Комисията определя съответния пазар въз основа на своето известие от 1997 г. Основната цел на определянето на пазара е да се идентифицират по систематичен начин непосредствените ограничения на конкуренцията, с които се среща сливащото се предприятие.
• Комисията обикновено не се намесва, когато сливането не води до нива на концентрация на пазара, надвишаващи определени равнища, измерени с процента на пазарния дял на предприятията или с индекса на Herfindahl-Hirschmann (HHI)².

Възможни антиконкурентни последици от хоризонталните сливания

• Има два основни начина, по които хоризонталните сливания могат значително да навредят на ефективната конкуренция, по-специално чрез създаване или укрепване на господстващо положение:
  • чрез премахване на важни ограничения на конкуренцията за едно или повече предприятия, които впоследствие биха имали увеличена пазарна сила, без да се прибягва до координирано поведение (известно като некоординирани последици);
  • чрез промяна на естеството на конкуренцията, така че предприятията, които преди това не са координирали поведението си, сега са значително по-склонни да направят това и повишават цените или вредят по друг начин на ефективната конкуренция. Дадено сливане може да направи координацията по-лесна, по-стабилна или по-ефективна за предприятия, които са били координирани преди сливането (известно като координирани последици).
• Комисията оценява дали промените, породени от сливането, биха довели да някои от тези ефекти. И двата примера, посочени по-горе могат да бъдат релевантни при оценката на конкретна сделка.

Други аспекти, които Комисията взема под внимание, включват:

• Балансираща покупателна сила³ — конкурентният натиск върху даден доставчик е не само от конкурентни дружества, но може да идва и от неговите клиенти. Дори предприятията с много висок пазарен дял може да не са в състояние след сливането да възпрепятстват значително ефективната конкуренция, по-специално като действат в значителна степен независимо от своите клиенти, ако те имат балансираща покупателна сила.
• Навлизане на пазара — когато навлизането на пазара е сравнително лесно, не е вероятно дадено сливане да създаде значителен антиконкурентен риск. Затова анализът на навлизането е важен елемент от общата оценка за конкуренцията. За да се счита, че навлизането е достатъчно ограничение на конкуренцията за сливащите се страни, трябва да бъде доказано, че то е възможно, навременно и достатъчно, за да възпре или да премахне всички потенциални антиконкурентни последици от сливането.
• Ефективност — дружествата могат да твърдят, че ефективността е смекчаващ фактор за вероятната вреда върху конкуренцията. Тук сливащите се страни трябва да могат да покажат, че ефективността е свързана със сливането и то ще бъде от полза за потребителите и може да бъде проверено.
• Защита на губещо предприятие — дадено сливане, което е проблематично по принцип, може независимо от това да бъде съвместимо с общия пазар, ако една от сливащите се страни е губещо предприятие. Основното изискване е всяко намаляване на конкуренцията след сливането, да не е причинено от него.