Настоящите насоки са предназначени да помогнат на компаниите да определят за всеки отделен случай дали техните споразумения за сътрудничество отговарят на правилата за конкуренцията, като предоставят рамка за оценка съгласно член 101, параграфи 1 и 3 от Договора за функционирането на Европейски съюз (ДФЕС) (вж. резюме).
Сътрудничеството има „хоризонтален характер“ при сключване на споразумение или съгласувана практика между действителни или потенциални конкуренти. Насоките обхващат също така и споразумения за хоризонтално сътрудничество между неконкуренти, например между две дружества, които работят на едни и същи продуктови пазари, но на различни географски пазари, без да са потенциални конкуренти.
Често хоризонталното сътрудничество може да доведе до значителни икономически ползи, когато то е средство за споделяне на риска, икономия на разходи, увеличаване на инвестициите, обединяване на ноу-хау, подобряване на качеството и разнообразието на продуктите и по-бързо въвеждане на новостите на пазара. Хоризонталното сътрудничество обаче може да доведе до проблеми, свързани с конкуренцията, когато причинява отрицателно пазарно въздействие по отношение на цените, производството, нововъведенията или разнообразието и качеството на продуктите.
Тези насоки предоставят аналитична рамка за най-често срещаните видове споразумения за хоризонтално сътрудничество с оглед определяне на съответствието им с член 101 от ДФЕС.
Те се прилагат само за най-често срещаните видове сътрудничество:
Споразуменията, сключени между дружества на различно ниво от производствената или дистрибуторската верига (вертикални споразумения), по принцип се разглеждат в Регламент (ЕС) № 330/2010, „регламента за групово освобождаване“ относно вертикалните ограничения (вж. резюме), както и в насоките относно вертикалните ограничения (виж резюме). Доколкото, все пак, вертикални споразумения са сключени между конкуренти, те трябва да бъдат оценени в съответствие с принципите, приложими за хоризонталните споразумения. Когато хоризонталните споразумения водят до концентрация, се прилага Регламент (ЕО) № 139/2004, „регламентът за сливанията“ (вж. резюме).
В насоките се определят критериите за оценка на прилагането на правилата за конкуренцията съгласно член 101 от ДФЕС:
Член 101, параграф 1 от ДФЕС забранява споразумения, чиято цел или въздействие са ограничаването на конкуренцията. За целите на настоящите насоки „ограничаването на конкуренцията“ включва предотвратяване и нарушаване на конкуренцията. Ако дадено споразумение има за цел ограничаване на конкуренцията, с други думи, че по самото си естество то има потенциала да ограничи конкуренцията съгласно член 101, параграф 1 от ДФЕС, тогава не е необходимо да се изследват действителните или потенциалните въздействия на споразумението.
Ако обаче дадено споразумение за хоризонтално сътрудничество няма за цел ограничаване на конкуренцията, трябва да се анализират действителните и потенциалните въздействия, за да се определи дали има значително въздействие, ограничаващо конкуренцията.
За да има въздействие, ограничаващо конкуренцията, съгласно член 101, параграф 1 от ДФЕС, споразумението трябва да има или да е възможно да има значително неблагоприятно въздействие върху поне един от параметрите на конкуренцията на пазара, например цена, производство, качество и разнообразие на продуктите или нововъведения. Тази оценка на ограничаващите въздействия обаче трябва да се извършва във връзка с действителния правен и стопански контекст, в който би възникнала конкуренция при липса на споразумение.
Естеството на дадено споразумение е свързано с фактори като областта и целта на сътрудничеството, конкурентните отношения между страните и степента, до която те комбинират дейности си. Тези фактори определят кои видове възможни опасения относно конкуренцията могат да възникнат.
Споразуменията за хоризонтално сътрудничество могат да ограничат конкуренцията по няколко начина. Например споразуменията за производство могат да доведат до пряко ограничаване на конкуренцията, когато страните намаляват производството. Основното опасение относно конкуренцията, свързано със споразуменията за търгуване, е фиксирането на цените.
Пазарна мощ е способността да се поддържат цените над конкурентните нива за определен период от време и това да бъде изгодно, или да се поддържа производството по отношение на количество, качество и разнообразие на продуктите или иновации под конкурентните нива за определен период от време и това да бъде изгодно. Понякога пазарната мощ може да е в резултат от намалена конкуренция между страните.
Отправната точка за анализ на пазарната мощ е положението на страните на пазарите, засегнати от сътрудничеството. За да се извърши този анализ, трябва да се определи съответният/съответните пазар/пазари, като се използва известието на Комисията за определянето на съответния пазар (вж. резюме), и трябва да се изчисли общият пазарен дял на страните. Ако комбинираният пазарен дял е нисък, малко вероятно е хоризонталното сътрудничество да доведе до ограничаващо въздействие. Предвид разнообразието от споразумения за сътрудничество и различните въздействия, които те могат да предизвикат при различни пазарни ситуации, е невъзможно да се посочи общ праг на пазарния дял, над който може да се приеме, че пазарната мощ е достатъчна, за да доведе до ограничаващо въздействие.
В зависимост от пазарното положение на страните и концентрацията на пазара трябва да се имат предвид и други фактори, например:
В защита срещу доказано ограничение на конкуренцията съгласно член 101, параграф 1 може да се направи позоваване на член 101, параграф 3. С Регламент (ЕО) № 1/2003 (вж. резюме) тежестта на доказване се поставя върху предприятието, което се позовава на ползата от тази разпоредба. Има четири кумулативни условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъдат освободени споразуменията за сътрудничество:
Когато тези четири критерия са изпълнени, повишаването на ефективността, генерирано от дадено споразумение, може да се счита за компенсация на ограниченията на конкуренцията, породени от него.
Насоките предоставят общи принципи за оценката на обмена на информация от гледна точка на конкуренцията, включително оценката съгласно член 101, параграф 1 и член 101, параграф 3 от ДФЕС, приложими за всички видове споразумения за хоризонтално сътрудничество, които включват обмен на информация.
Обменът на информация приема различни форми, например данни, споделяни пряко между конкуренти, данни, споделяни непряко чрез обща агенция или трета страна, или данни, споделяни от доставчиците или търговците на дружествата. Обменът на информация може да бъде от полза за дружествата, например като им помага да намалят разходите чрез намаляване на материалните им запаси, както и пряко за потребителите, например чрез намаляване на разходите им за търсене и подобряване на избора. В някои случаи обаче това може да доведе до ограничения на конкуренцията, когато позволява на дружествата да получат представа за пазарните стратегии на своите конкуренти. Съобщаването на информация между конкуренти може да представлява споразумение, съгласувана практика или решение с цел фиксиране на цени или количества. Тези видове обмен на информация обикновено се приемат и санкционират като картели.
Извън областта на картелите се счита, че обменът на информация има за цел ограничаване на конкуренцията, когато конкурентите обменят индивидуализирана информация относно предвидените бъдещи цени или количества. Обменът на всички други видове информация, включително текущите цени, няма да се разглежда като причина за ограничаване и ще се оценява по отношение на ограничаващото му въздействие върху конкуренцията.
С насоките се определят също така и характеристиките на някои видове споразумения за сътрудничество, а рамката за оценка съгласно член 101, параграф 1 и член 101, параграф 3 от ДФЕС, описана по-горе, се прилага за всеки от следните видове споразумения:
Те се прилагат от
За допълнителна информация вж.:
Съобщение на Комисията — Насоки относно приложимостта на член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на споразуменията за хоризонтално сътрудничество (OВ C 11, , стр. 1—72)
Поправка на Съобщение на Комисията — Насоки относно приложимостта на член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на споразуменията за хоризонтално сътрудничество (OВ C 33, , стр. 20)
последна актуализация