Непарични плащания — борба с измамата и подправянето на платежни средства

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

С директивата се установяват следните престъпления, когато са извършени умишлено:

• злоупотреба с откраднат или подправен непаричен платежен инструмент¹;
• кражба, подправяне и незаконно притежаване или закупуване (включително продажба) на физически форми на плащане, напр. платежни карти („безналични непарични платежни инструменти“);
• незаконно получаване, подправяне и незаконно притежаване или закупуване (включително продажба) на цифрови форми на плащане, напр. мобилни плащания, електронни портфейли и виртуални валути („безналични непарични платежни инструменти“);
• хакване на информационни системи или манипулиране на компютърни данни за незаконно прехвърляне на пари на дадено лице;
• подбуждане, помагачество или съучастие в някое от горепосочените престъпления.

Също така с директивата се установяват условията, при които юридическите лица (субект, който има юридическа правосубектност) отговарят за нарушения, и се приближават наказанията както за физически, така и за юридически лица.

Държавите от ЕС трябва:

• да гарантират, че следователите и прокурорите в областта на тежката и организираната престъпност разполагат с достатъчно ресурси;
• да създадат национално звено за контакт, което да функционира 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, за обмен на информация за нарушенията и да информират Европейската комисия, Европол и Евроюст за съществуването му;
• да имат въведени процедури за отговор на спешни искания за помощ в рамките на 8 часа;
• да дават възможност за бързо докладване на престъпления на правоприлагащите и други компетентни национални органи;
• да насърчават финансовите институции и други юридически лица да докладват за съмнения за измама;
• да записват, изготвят и предоставят анонимизирани статистически данни за етапите на докладване, разследване и съдебно производство на различните престъпления и да ги изпращат ежегодно на Комисията.

С директивата се въвеждат помощ и подкрепа за жертвите — както физически, така и юридически лица — на измама с лични данни. С нея държавите от ЕС се насърчават да създадат единни национални онлайн информационни центрове за жертви на измами. По-конкретно с директивата от тях се изисква:

• да предоставят информация и съвети за начините на защита срещу негативно влияние и щети върху репутацията;
• да предоставят подробна информация за организации, занимаващи се с престъпления, свързани със самоличността, и подкрепа на жертвите;
• без излишно забавяне след първи контакт със съответната власт да предлагат информация за това как:
  • се подава жалба за престъпление;
  • се получава информация за развитието на делото;
  • се подава жалба при неспазени права в наказателното производство;
  • се получава достъп с помощта на информация за контакт до съобщения за тяхното досие;
• се организират информационни кампании, кампании за повишаване на осведомеността и научноизследователски и образователни програми с цел намаляване на измамите.

Комисията трябва:

• да изготви подробна програма за мониторинг на въздействието на директивата до 31 август 2019 г.;
• да докладва на Европейския парламент и на Съвета относно националните мерки, предприети за спазване на законодателството, до 31 май 2023 г.;
• да оцени въздействието на законодателството отнсно борбата с измамите и правата на човека в доклад до Европейския парламент и Съвета до 31 май 2026 г.