03/ 062

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1

/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

01.

Общи, финансови и институционални въпроси

02.

Митнически съюз и свободно движение на стоки

03.

Земеделие

04.

Рибарство

05.

Свободно движение на работници и социална политика

06.

Право на установяване и свободно предоставяне на услуги

07.

Транспортна политика

08.

Политика на конкуренция

09.

Данъчна политика

10.

Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали

11.

Външни отношения

12.

Енергетика

13.

Индустриална политика и вътрешен пазар

14.

Регионална политика и координация на структурните инструменти

15.

Околна среда, потребители и здравеопазване

16.

Наука, информация и култура

17.

Право относно предприятията

18.

Обща външна политика и политика на сигурност

19.

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

20.

Европа на гражданите

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)

номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

—

законодателство (L),

—

съобщения и информации (С).

03/ 62

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

L 003/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Протоколът относно защитата и хуманното отношение към животните, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, изисква при формулирането и провеждането на практика на политиките в областта на земеделието и транспорта Общността и държавите-членки да обърнат много голямо внимание на изискванията, свързани с хуманното отношение към животните.

(2)

По силата на Директива 91/628/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 г. относно защитата на животните по време на транспорт (3), Съветът е приел правила в областта на транспорта, за да се премахнат техническите бариери в търговията с добитък и да се позволи доброто функциониране на пазарните организации, за да се гарантира задоволително равнище на защита на въпросните животни.

(3)

Докладът, който Комисията е предоставила на Европейския парламент и на Съвета относно опита, придобит от държавите-членки при прилагането на практика на Директива 95/29/ЕО на Съвета от 29 юни 1995 г. за изменение на Директива 91/628/ЕИО на Съвета относно защитата на животните по време на транспорт (4), както се изисква по силата на Директива 91/628/ЕИО на Съвета, препоръчва изменение на действащото понастоящем законодателство на Общността в тази област.

(4)

По-голямата част от държавите-членки са ратифицирали Европейската конвенция за защитата на животните по време на международен транспорт и Съветът е дал мандат на Комисията да се договаря, от името на Общността, за ревизираната Европейската конвенция за защита на животните по време на международен транспорт.

(5)

По причини, свързани с хуманното отношение към животните, транспортирането с дълга продължителност на животни, включително на животни за клане, би трябвало, колкото е възможно, да бъде ограничено.

(6)

На 19 юни 2001 г. (5) Съветът покани Комисията да представи предложения, имащи за цел да се гарантира ефективното провеждане на практика и стриктното прилагане на съществуващото законодателство на Общността, подобряването на защитата и хуманното отношение към животните, както и предпазването от появата и разпространението на инфекциозни болести по животните и поставянето на по-строги изисквания, за да се избегнат болки и страдания, така че да се запази благосъстоянието и здравето на животните по време на и след транспортирането.

(7)

На 13 ноември 2001 г. Европейският парламент покани Комисията да представи предложения за изменения на съществуващите правила на Общността относно транспортирането на добитък, в частност, отнасящи се до:

(8)

На 11 март 2002 г. Научният комитет по здравето на животните и хуманното отношение към тях прие становище относно хуманното отношение към животните по време на транспортиране. Следователно законодателството на Общността би трябвало да бъде изменено, като се вземат под внимание новите научни доказателствени елементи и като се даде приоритет на необходимостта да се гарантира правилно неговото приложение в непосредствено бъдеще.

(9)

Специфични разпоредби за птиците, котките и кучетата ще бъдат предмет на съответни предложения, след като бъдат на разположение съответните становища на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ).

(10)

Като се има предвид опита, натрупан в изпълнение на Директива 91/628/ЕИО на Съвета в областта на хармонизирането на законодателството на Общността при транспортирането на животни, и трудностите, срещнати поради различията във въвеждането на същата тази директива на национално равнище, по-подходящо е да се определят правила на Общността в тази област под формата на регламент. Докато се приемат подробни разпоредби за някои видове животни, имащи специални грижи и представляващи много ограничена част от добитъка на Общността, целесъобразно е да се позволи на държавите-членки да създадат и поддържат допълнителни национални правила, прилагани при транспортирането на животни от такива видове.

(11)

За да гарантира постоянното и ефективното приложение на настоящия регламент в цялата Общност, като се има предвид нейния основен принцип, съгласно който животните не трябва да бъдат транспортирани в такива условия, при които по всяка вероятност рискуват да им бъде причинено нараняване или неоправдано страдание, целесъобразно е да се създадат подробни разпоредби, адресирани до специфичните потребности, произтичащи във връзка с различните видове транспорт. Такива подробни разпоредби би трябвало да бъдат тълкувани и прилагани в съответствие с горeупоменатия принцип и би трябвало своевременно да бъдат актуализирани когато и да е, в частност в светлината на новите научни становища, когато те изглежда, че повече не гарантират спазването на гореспоменатия принцип за специфични видове животни или видове транспорт.

(12)

Транспортирането за търговски цели не се ограничава до видове транспорт, които включват незабавна обмяна на пари, стоки или услуги. Транспортирането за търговски цели включва, в частност, транспортиране, което пряко или непряко включва или има за цел финансова печалба.

(13)

Разтоварването и последващото повторно натоварване на животните би могло също така да бъде източник на стрес за последните и контактите на контролните пунктове, в миналото споменати като етапни пунктове, биха могли при някои условия да доведат до разпространяване на инфекциозни болести. Следователно целесъобразно е да се предвидят специфични мерки, запазващи здравето и хуманното отношение към животните по време на почивките на контролните пунктове. Като резултат следователно е необходимо да се изменят и допълнят разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1255/97 на Съвета от 25 юни 1997 г. относно критериите на Общността за етапните пунктове и за изменение на пътния план, посочен в приложението към Директива 91/628/ЕИО на Съвета (6).

(14)

Лошото хуманно отношение към животните често се дължи на липсата на образование. Следователно всяко лице, натоварено да работи с животни по време на транспортиране и обучение трябва предварително да е получило образование, осигурено единствено от организации, одобрени от компетентните органи.

(15)

Условията за хуманно отношение към животните по време на транспортиране произтичат главно от ежедневното поведение на превозвачите. Проверките, извършвани от компетентните органи, могат да бъдат възпрепятствани, като се има предвид факта, че превозвачите са свободни да изпълняват своите дейности в различни държави-членки. Следователно превозвачите би трябвало да дадат доказателство за нарастващата отговорност и прозрачност по отношение на техния статут и действия. В частност, те би трябвало да осигурят доказателство за притежаването на своето разрешително, систематично да докладват за всякакво затруднение и да съхраняват прецизни записи за своите действия и за резултатите.

(16)

При транспортирането на животни роля играят не само превозвачите, но и други категории оператори, такива като животновъди, търговци, събирателни центрове и кланици. Като последица, някои задължения, отнасящи се до хуманното отношение към животните, би трябвало да бъдат разширени и за всеки оператор, участващ в транспортирането на животни.

(17)

Събирателните центрове играят ключова роля при транспортирането на някои видове животни. Следователно събирателните центрове би трябвало да гарантират, че техните служители и посетители познават и спазват законодателството на Общността относно защитата на животните по време на транспортиране.

(18)

Пътуванията с дълга продължителност по всяка вероятност имат повече вредни въздействия върху хуманното отношение към животните отколкото пътуванията с кратка продължителност. От това следва, че би трябвало да бъдат определени специални процедури, за да се гарантира по-доброто прилагане на стандартите, в частност чрез увеличаването на проследяемостта на такива транспортни операции.

(19)

Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно хармонизирането на някои разпоредби в социалното законодателство, свързано с автомобилния транспорт (7) осигурява максимални периоди на шофиране и минимални периоди на почивка за шофьорите. Целесъобразно е пътуванията за животните да бъдат регламентирани по подобен начин. Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно записващо контролно оборудване в областта на автомобилния транспорт (8) предвижда записващо контролно оборудване да бъде инсталирано и използвано, за да се гарантира ефективен контрол при прилагането на социалното законодателство, отнасящо се до автомобилния транспорт. Необходимо е такива регистрирани данни да бъдат на разположение и да бъдат проверявани, така че да се спазва максималната продължителност на пътуванията, предвидени в рамките на законодателството за хуманното отношение към животните.

(20)

Недостатъчният обмен на информация между компетентните органи води до неадекватно привеждане в действие на законодателството на Общността за защитата на животните по време на транспортирането. Следователно е необходимо да се създадат гъвкави процедури за подобряване на равнището на сътрудничество между компетентните органи в различните държави-членки.

(21)

Регистрираните еднокопитни животни, както е определено в член 2, буква в) от Директива 90/426/ЕИО на Съвета (9), често са транспортирани за нетърговски цели и такива транспортирания трябва да бъдат извършвани в съответствие с общите цели на настоящия регламент. Като се има предвид естеството на такива премествания, изглежда целесъобразно да се направи дерогация на някои разпоредби, отнасящи се до регистрирани еднокопитни животни, транспортирани за състезания, надбягвания, културни събития или за разплод. Не е целесъобразно обаче такава дерогация да се прилага за еднокопитни животни, които са транспортирани, директно или след транзитно преминаване през даден пазар или разпределителенцентър, до кланица за клане, които в съответствие с член 20, буква г) и член 8, параграф 1, второ тире от Директива 90/426/ЕИО на Съвета, трябва да бъдат считани като еднокопитни животни за клане.

(22)

Неадекватно продължение на нарушения на законодателството относно хуманното отношение към животните насърчава неспазването на такова законодателство и води до изопачаване на конкуренцията. Следователно би трябвало да бъдат установени еднакви процедури в цялата Общност, така че да се увеличат проверките и налагането на наказания за нарушения на законодателството относно хуманното отношение към животните. Държавите-членки би трябвало да определят правила, отнасящи се до санкциите, прилагани при нарушения на разпоредбите на настоящия регламент, и да гарантират, че те се прилагат на практика. Тези наказания трябва да бъдат ефективни, пропорционални и разубеждаващи.

(23)

Значителен брой животни са транспортирани с кораби за превоз на добитък с много дълга продължителност от и за Общността и транспортирането по море може да бъде проверявано на мястото на заминаването. Следователно от съществено значение е да се създадат специфични мерки и стандарти за този начин на транспортиране.

(24)

В интерес на съвместимостта на законодателството на Общността Директива 64/432/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно здравни проблеми на животните, засягащи вътрешнорегионалната търговия на Общността с животни от рода на едрия рогат добитък и свинете (10) трябва да бъде изменена, така че да се адаптира към настоящия регламент по отношение на одобрението на събирателните центрове и изискванията за превозвачите.

(25)

Директива 93/119/ЕО на Съвета от 22 декември 1993 г. относно защитата на животните по време на клане и умъртвяване (11) също така трябва да бъде изменена, така че да се адаптира към настоящия регламент по отношение на използването на електрически остени.

(26)

Правилата и информационните процедури, определени с Директива 89/608/ЕИО на Съвета от 21 ноември 1989 г. относно взаимната помощ между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между последните и Комисията, с цел да се гарантира правилното приложение на законодателството по ветеринарните и зоотехническите въпроси (12) би трябвало да се прилага и при хуманното отношение към животните по време на транспортиране, за да се гарантира спазването на настоящия регламент.

(27)

Решение 98/139/ЕО на Съвета (13) определя някои подробни правила, отнасящи се до проверките на място във ветеринарната област, извършвани от експерти на Комисията в държавите-членки, които правила би трябвало да помогнат да се гарантира, че настоящият регламент се спазва по еднакъв начин.

(28)

Настоящият регламент съдържа разпоредби, отнасящи се до вентилацията в пътните превозни средства, транспортиращи добитък при пътувания с дълга продължителност. Следователно Регламент (ЕО) № 411/98 на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно допълнителни стандарти за защита на животните, прилагани за пътните превозни средства, използвани за транспортиране на животни при пътувания, които надвишават осем часа (14), трябва да бъде отменен.

(29)

Целесъобразно е да се предвиди опростена процедура, позволяваща на Съвета да актуализира някои важни технически елементи на настоящия регламент, в частност в светлината на оценяване на неговото въздействие върху транспортирането на добитък в рамките на разширената Общност, и да установи спецификациите на навигационната система, която ще бъде използвана за всички пътни транспортни средства, като се държи сметка за бъдещото технологично развитие в тази област, каквото e осъществяването на системата „Галилей“.

(30)

Целесъобразно е да се предвиди възможност за създаването на дерогации, за да се държи сметка за отдалечеността на някои региони от континенталната част на Общността, в частност за най-отдалечените региони, посочени в член 299 от Договора за създаването на Европейската общност.

(31)

Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, би трябвало да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно определянето на процедури за изпълнението на прилагащите пълномощия, предоставени на Комисията (15),

а)

транспортирането на животни, извършвано от животновъдите, използващи селскостопански коли или собствени транспортни средства, в случаите, когато географските обстоятелства изискват транспортиране с оглед на сезонното изкарване на паша на някои видове животни;

б)

транспортирането, извършвано от животновъдите на техните собствени животни, в техни собствени транспортни средства, на разстояние по-малко от 50 km от тяхното животновъдно стопанство.

а)

„животни“ означават живи гръбначни животни;

б)

„събирателни центрове“ означават места, като животновъдни стопанства, центрове за събиране на животни и пазари, на които еднокопитни животни или домашни животни от рода на едрия рогат добитък, овце, кози или свине с произход от различни животновъдни стопанства са събрани заедно с цел формирането на пратки;

в)

„придружител“ означава лице, което е пряко натоварено с хуманното отношение към животните и което ги придружава по време на дадено пътуване;

г)

„граничен контролен пункт“ означава всеки контролен пункт, определен и одобрен в съответствие с член 6 от Директива 91/496/ЕИО на Съвета (16) за извършването на ветеринарни проверки на животни, пристигащи от трети страни на границата на територията на Общността;

д)

„ветеринарно законодателство на Общността“ означава законодателството, изброено в глава I от приложение А към Директива 90/425/ЕИО на Съвета (17), и всякакви допълнителни правила по прилагането му;

е)

„компетентен орган“ означава централният орган на дадена държава-членка, който е компетентен да извършва проверки на хуманното отношение към животните или всеки орган, на който той е делегирал такава компетенция;

ж)

„контейнер“ означава всeки кафез, всяка кутия, всеки съд или всяка друга твърда структура, използвани при транспортирането на животни и които не представляват транспортно средство;

з)

„контролни пунктове“ означават контролни пунктове, както е посочено в Регламент (ЕО) № 1255/97 на Съвета;

и)

„изходна точка“ означава граничен контролен пункт или всяко друго място, определено от дадена държава-членка, където животните напускат митническата територия на Общността;

й)

„пътуване“ означава цялостната транспортна операция от мястото на заминаването до местоназначението, включително всяко разтоварване, настаняване или натоварване, което се случва на междинни точки от пътуването;

к)

„притежател“ означава всяко физически или юридическо лице, с изключение на превозвач, което отговаря за животните или се занимава с животни, независимо дали е на пълно или временно работно време.

л)

„кораб за превоз на добитък“ означава кораб, който е използван или е предназначен да бъде използван за транспортирането на еднокопитни животни или домашни животни от рода на едрия рогат добитък, овце, кози или свине, който е различен от корабите от типа „рол-он-рол-оф“ (roll-on-roll-off) и който е различен от кораб, превозващ животни в подвижни контейнери;

м)

„пътуване с дълга продължителност“ означава пътуване, което превишава осем часа и чието начало започва от момента, когато първото животно от пратката е преместено;

н)

„транспортно средство“ означава пътно или железопътно превозно средство, кораби или самолети, използвани за транспортирането на животни;

о)

„навигационни системи“ означават инфраструктури на спътникова основа, които предоставят непрекъснати, точни и гарантирани услуги за времето и позиционирането и осигуряват глобално покритие или всякакви технологии, осигуряващи услуги, които се счита, че са еквивалентни за целите на настоящия регламент;

п)

„официален ветеринарен лекар“ означава ветеринарният лекар, който е назначен от компетентния орган на държавата-членка;

р)

„организатор“ означава:

с)

„място на заминаването“ означава мястото, на което животното е натоварено на транспортно средство за първи път, при условие че то е било настанено там най-малко 48 часа преди часа на заминаването.

Събирателните центрове обаче, одобрени в съответствие с ветеринарното законодателство на Общността, могат да бъдат считани като място на заминаването, при условие че:

т)

„местоназначение“ означава мястото, на което дадено животно е разтоварено от транспортното средство и

у)

„място за почивка или прехвърляне“ означава всяка спирка по време на пътуването, която не е местоназначението, включително мястото, където животните са сменили транспортните средства с или без да бъдат разтоварени;

ф)

„регистрирани еднокопитни животни“ означава регистрирани еднокопитни животни , както е посочено в Директива 90/426/ЕИО на Съвета (9);

х)

„кораб от типа“ рол-он-рол-оф „(roll-on-roll-off)“ означава морски плавателен съд, оборудван със съоръжения, позволяващи натоварването и разтоварването на сухопътни транспортни средства и железопътни вагони;

ц)

„транспортиране“ означава движението на животни, извършено с едно или повече транспортни средства и свързаните с това операции, включително натоварване, разтоварване, прехвърляне и отпочиване, докато не е завършено разтоварването на животните на местоназначението;

ч)

„превозвач“ означава всяко физическо или юридическо лице, което транспортира животни за своя собствена сметка или за сметка на трета страна;

ш)

„необяздени еднокопитни животни“ означава еднокопитни животни, които не могат да бъдат вързани или водени с въже, вързано около шията, без да им бъде причинена възбуда, болка или страдание, които могат да бъдат избегнати;

щ)

„пътно транспортно средство“ означава транспортно средство, снабдено с колела, което се движи напред или е теглено.

а)

предварително са взети всички необходими мерки, за да се намали до минимум продължителността на пътуването и да се задоволят потребностите на животните по време на пътуването;

б)

животните да са годни за пътуването;

в)

транспортните средства са проектирани, конструирани, поддържани и действащи така, че да се избегне нараняване и страдание и да се гарантира безопасност на животните.

г)

съоръженията за натоварване и разтоварване са адекватно определени, конструирани, поддържани и действащи така, че да се избегне нараняване и страдание и да се гарантира безопасност на животните.

д)

персоналът, който е натоварен да работи с животните, е обучен или има компетенциите, изисквани за тази цел, и изпълнява своите задачи, без да използва насилие или всякакъв друг метод, който по всяка вероятност може да причини ненужен страх, нараняване или страдание;

е)

транспортирането се извършва без закъснение до местоназначението и условията за хуманното отношение към животните редовно се проверяват и подържат по съответен начин;

ж)

достатъчна площ на пода и достатъчна височина са предвидени за животните, като се държи сметка за техния размер и предвижданото пътуване;

з)

вода, храна и периоди на почивка се предлагат на животните на редовни интервали от време и са адаптирани, по качество и количество, с техния вид и с техния размер.

а)

произхода на животните и техния собственик;

б)

мястото на заминаването на животните;

в)

датата и часа на тръгване;

г)

предвиденото местоназначение;

д)

очакваната продължителност на предвиденото пътуване.

а)

хуманното отношение към животните не е изложено на риск поради недостатъчна координация на различните части на пътуването и че са взети под внимание метеорологичните условия;

б)

физическо лице е отговорно за предоставянето на компетентния орган, по всяко време, на информация, отнасяща се до организацията, изпълнението и завършването на пътуването.

а)

когато животните се транспортирани в контейнери, които са здраво закрепени, адекватно проветрявани и, когато е необходимо, съдържат достатъчно количество храна и вода в разпределителни устройства, които не могат да бъдат преобърнати, за пътуване, което би могло да трае два пъти по дълго време от очакваното време за пътуване;

б)

когато шофьорът изпълнява функциите на придружител.

а)

поверяват работата с животни само на персонал, който е преминал курсове за обучение относно съответните технически правила, посочени в приложение I;

б)

редовно информират хората, допуснати в събирателния център, за техните задължения и ангажименти по силата на настоящия регламент, както и за санкциите, прилагани за всяко нарушение;

в)

предоставят постоянно на разположение на хората, допуснати в събирателния център, координатите на компетентния орган, на когото трябва да бъде съобщено всяко евентуално нарушение на изискванията на настоящия регламент;

г)

в случай на неспазване на настоящия регламент от което и да е лице, което присъства в събирателния център, и без да влиза в противоречие с каквото и да е действие, предприето от компетентния орган, предприемат необходимите мерки за изправяне на наблюдаваното несъответствие и избягване на неговото повторение.

д)

приемат, контролират и привеждат в действие необходимите вътрешни правила, за да гарантират спазването на букви от а) до г).

а)

заявителите са установени или, в случай на заявителите, установени в трета страна, са представени в държавата-членка, където те подават заявление за разрешително;

б)

заявителите са показали, че те имат на свое разположение достатъчен и подходящ персонал, оборудване и операционни процедури, което им дава възможност да спазват настоящия регламент, включително, когато е подходящо, ръководства за добра практика;

в)

заявителите или техни представители не са регистрирали никакви сериозни нарушения на законодателството на Общността и/или националното законодателство за защита на животните през трите години, предхождащи датата на заявлението. Тази разпоредба не се прилага, когато заявителят доказва по този начин, задоволителен за компетентния орган, че е взел всички необходими мерки за избягване на по-нататъшни нарушения.

а)

те спазват разпоредбите на член 10, параграф 1;

б)

заявителите са предоставили следните документи:

а)

за пътните транспортни средства, които за първи път се използват — от 1 януари 2007 г.

б)

за всичките останали пътни транспортни средства — от 1 януари 2009 г.

а)

извършва подходящи проверки, за да провери, че:

б)

когато резултатът от проверките, предвидени в буква а), не е задоволителен, изисква от организатора да промени мерките за възнамеряваното пътуване с дълга продължителност, така че те да съответстват на настоящия регламент;

в)

когато резултатът от проверките, предвидени в буква а), е задоволителен, компетентният орган подпечатва дневника за пътуване;

г)

съобщава, колкото е възможно по-скоро, подробностите за възнамеряваното пътуване с дълга продължителност, посочени в дневника за пътуване, на компетентния орган на местоназначението, от изходната точка или от контролния пункт посредством системата за обмен на информация, посочена в член 20 от Директива 90/425/ЕИО на Съвета.

—

записващото оборудване в областта на автомобилния транспорт, както е предвидено с Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета;

—

навигационната система.

а)

не са предмет на заявление, предоставено на или одобрено от друг компетентен орган в същата или в друга държава-членка;

б)

са били обект на проверка на компетентния орган или организация, определени от дадена държава-членка, и е установено, че спазват изискванията на глава II и глава VI от приложение I, приложими за проектирането, конструкцията и поддръжката на пътните транспортни средства, използвани при пътувания с дълга продължителност.

а)

е експлоатиран от държавата-членка, където е било направено заявлението;

б)

не е бил предмет на заявление, предоставено на друг компетентен орган в същата или в друга държава-членка, или на одобрение, предоставено от споменатия орган;

в)

е бил обект на проверка от компетентния орган или организация, определени от дадена държава-членка, и е установено, че спазват изискванията на приложение I, раздел I, глава IV, приложими за конструкцията и оборудването на корабите за превоз на добитък.

а)

плавателният съд за превоз на добитък е построен и оборудван за броя и вида животни, които ще бъдат транспортирани;

б)

помещенията, където животните трябва да бъдат настанени, са поддържани в добро състояние;

в)

оборудването, посочено в глава IV от приложение I, е поддържано в добро работно състояние.

а)

животните са годни да продължат своето пътуване;

б)

операциите по натоварването/разтоварването се извършени в съответствие с разпоредбите на глава III от приложение I;

в)

мерките за снабдяване с храна и вода са в съответствие с разпоредбите на раздел 2 на глава IV от приложение I.

а)

че превозвачите са представили копие на валидно разрешително, както е посочено в член 10, параграф 1 или, за пътувания на дълги разстояния, както е посочено в член 11, параграф 1;

б)

че шофьорите на пътните транспортни средства, превозващи еднокопитни животни, домашни животни от рода на едрия рогат добитък, овце, кози или свине, както и птици, както и придружителите, са представили валиден сертификат за правоспособност, както е посочено в член 17, параграф 2;

в)

че животните са годни да продължат своето пътуване;

г)

че транспортните средства, с които животните трябва да продължат своето пътуване, спазват разпоредбите на глава II и, когато е необходимо, на глава VI от приложение I;

д)

че, в случай на износ, превозвачите са представили доказателство, че пътуването от мястото на заминаването до първото място на разтоварване в страната на крайното местоназначение спазва всяко международно споразумение, изброено в приложение V, приложимо във въпросните трети страни;

е)

дали домашните еднокопитни животни и домашните животни от рода на едрия рогат добитък, овцете, козите или свинете са били или трябва да бъдат транспортирани за дълго време.

а)

смяна на шофьора или придружителя;

б)

временно ремонтиране на транспортното средства, така че да се предотврати непосредствено нараняване на животните;

в)

прехвърляне на пратката или на част от нея на друго транспортно средство;

г)

връщане на животните на тяхното място на заминаването по най-прекия път или допускане животните да продължат до тяхното местоназначение по най-прекия път, в зависимост от това, което е в най-добър интерес за хуманното отношение към животните;

д)

разтоварване на животните и тяхното държане в подходящо място за настаняване, със съответната грижа, до разрешаването на проблема.

а)

да изиска от въпросния превозвач да поправи констатираните нарушения и да създаде системи, които да предотвратят тяхното повторение;

б)

да подложи въпросния превозвач на допълнителни проверки, в частност изисквайки присъствието на ветеринарен лекар по време на натоварването на животните;

в)

да прекратява или да оттегля разрешителното на превозвача или сертификата за одобрение на въпросното транспортно средство.

1.

Член 11 се изменя, както следва:

2.

Член 12 се заменя със следния текст:

„Член 12

1.   Държавите-членки гарантират, че превозвачите отговарят на следните допълнителни условия:

2.   Превозвачът трябва да гарантира, че за всяко пътно превозно средство, използванo за транспортиране на животни, се води и поддържа регистър, съдържащ най-малко една от следните информации, които се съхраняват за период минимум от три години:

3.   Превозвачите гарантират, че в нито един момент от напускането на животновъдното стопанство или събирателния център на произхода до пристигането в местоназначението пратката или животните не са влезли в контакт с животни с по-нисък здравен статус.

4.   Държавите-членки гарантират, че превозвачите спазват разпоредбите, предвидени в настоящия член и отнасящи се до съответната документация, която трябва да придружава животните.

5.   Настоящият член не се прилага за лица, транспортиращи животни на максимално разстояние до 65 km, изчислено от мястото на заминаването до местоназначението.

6.   В случай на неспазване на настоящия член разпоредбите, отнасящи се до нарушения и уведомления за нарушения, предвидени в член 26 от Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета, се прилагат mutatis mutandis по отношение на здравето на животните.“

1.

Думите „етапни пунктове“ се заменят с думите „контролни пунктове“ навсякъде в регламента.

2.

В член 1 параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.   Контролните пунктове са местата, където животните си отпочиват за най-малко дванадесет часа или повече, в съответствие с точка 1.5 или точка 1.7, буква б) от глава V на приложение I към Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета (23).

3.

Член 3 се заменя със следния текст:

„Член 3

1.   Компетентният орган одобрява и издава номер на одобрение за всеки контролен пункт. Такова одобрение може да бъде ограничено до специални видове животни или до някои категории животни и здравен статус. Държавите-членки уведомяват Комисията за списъка на одобрените контролни пунктове и за всякакви актуализации.

Държавите-членки уведомяват също така Комисията за подробните мерки за прилагане на разпоредбите на член 4, параграф 2, в частност периода за използване като контролни пунктове и двойната употреба на одобрените помещения.

2.   Комисията съставя списъка на контролните пунктове в съответствие с процедурата, предвидена в член 31, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета, по предложение на компетентния орган на въпросната държава-членка.

3.   Държавите-членки могат да предложат контролни пунктове само след като компетентният орган е проверил, че те отговарят на съответните изисквания и той ги е одобрил. За целите на предоставянето на такова одобрение компетентният орган, така както е определен в член 2, параграф 6 от Директива 90/425/ЕИО на Съвета, гарантира, че контролните пунктове изпълняват всичките изисквания, посочени в приложение I към настоящия регламент; в допълнение такива контролни пунктове:

4.   Дадена държава-членка трябва, при тежки случаи, в частност поради здравословни причини или поради причини, отнасящи се до хуманното отношение към животните, да прекрати използването на контролен пункт, разположен на нейна територия. Тя информира Комисията и другите държави-членки за такова прекратяване и за причините за това. Прекратяването на използването на контролния пункт може да бъде вдигнато само след уведомяване на Комисията и другите държави-членки за причините за това.

5.   В съответствие с процедурата, предвидена в член 31, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета, Комисията може да прекрати използването на даден контролен пункт или да го изтегли от списъка, ако проверките на място, извършени от експертите на Комисията, както е посочено в член 28 от съшия този регламент, показват неспазване на съответното законодателство на Общността.“

4.

В член 4 се добавя следният параграф:

„4.   Компетентният орган на мястото на заминаването уведомява за движението на животни, преминаващи през контролните пунктове посредством системата за обмен на информация, посочена в Директива 90/425/ЕИО на Съвета.“

5.

Член 6 се заменя със следния текст:

„Член 6

1.   Преди животните да напуснат контролния пункт, официалният ветеринарен лекар или всеки друг ветеринарен лекар, определен за тази цел от компетентния орган, потвърждава в дневника за пътуването, посочен в приложение II към Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета, че животните са годни да продължат своето пътуване. Държавите-членки могат да уговорят, че разходите, направени в резултат на ветеринарната проверка, се поемат от въпросния оператор.

2.   Правилата, свързани с обмена на съобщения между органите, необходим за да се осигури спазването на изискванията на настоящия регламент, се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 31, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета.“

6.

Член 6а се заменя със следния текст:

„Член 6а

Настоящият регламент се изменяот Съвета, действащ с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, с оглед, по-специално, на неговото адаптиране към технологичния и научния прогрес, с изключение на всякакви изменения на приложението, които са необходими да го адаптират към здравното състояние на животните и които могат да бъдат приети в съответствие с процедурата, предвидена в член 31, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета.“

7.

В член 6б първото изречение се заменя със следния текст:

„Член 6б

Държавите-членки прилагат разпоредбите на член 26 от Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета, за да санкционират всякакво нарушение на разпоредбите на настоящия регламент и вземат всичките необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане на практика.“

8.

Приложение I се изменя, както следва:

9.

Приложение II се заличава.

1.

Нито едно животно не може да бъде транспортирано, ако не е годно за предвиденото пътуване, и всички животни трябва да бъдат транспортирани в такива условия, които гарантират, че няма да им да бъде причинено нараняване или ненужно страдание.

2.

Животните, които са наранени или които показват физиологична слабост или патологични процеси, не се счита че са годни да бъдат транспортирани; това е случаят по-специално, ако:

3.

Болни и наранени животни, обаче, могат да се считат, че са годни за транспортиране, ако:

4.

Когато животните се разболеят или са наранени по време на транспортиране, те се изолират от останалите животни и получават първа лекарска помощ, колкото е възможно по-скоро. Назначава им се подходящо ветеринарно лечение и, ако е необходимо, биват подложени на клане или умъртвяване по начин, който не им причинява никакво ненужно страдание.

5.

Успокоителни не трябва да се използват за животни, които ще бъдат транспортирани, освен ако не е крайно необходимо да се гарантира хуманното отношение към животните и те ще бъдат използвани само под контрола на ветеринарен лекар.

6.

Женски индивиди от рода на едрия рогат добитък, овце и кози, които кърмят и които не са придружени от своето потомство, трябва да бъдат издоявани на интервали не по-големи от 12 часа.

7.

Изискванията, предвидени в точка 2, буква в) и точка 2, буква г), не се прилагат за регистрирани еднокопитни животни, ако целта на пътуванията е да се подобрят здравето и условията за благосъстоянието при раждане, или за новородени кончета, придружени от техните регистрирани кобили, при условие че и в двата случая животните постоянно са придружавани от придружител, който се занимава с тях по време на пътуването.

1.1.

Транспортните средства, контейнерите и техните приспособления трябва да бъдат проектирани, конструирани, поддържани и използвани по такъв начин, че:

1.2.

Достатъчно пространство трябва да бъде осигурено вътре в помещението и на всяко от нивата в това помещение, за да се гарантира, че има адекватна вентилация над главата на животните, когато те са прави в своето естествено положение, без по никакъв начин да се възпрепятстват техните естествени движения.

1.3.

За дивите животни и за видовете, различни от домашните еднокопитни животни или домашните животни от рода на едрия рогат добитък, овцете, козите и свинете, в зависимост от случая, следните документи придружават експедициите на животните:

1.4.

Междинните вътрешни прегради трябва да бъдат достатъчно здрави, за да издържат теглото на животните. Приспособленията трябва да бъдат проектирани по такъв начин, че да се позволи бързо и лесно да се действа с тях.

1.5.

Прасенца с тегло, по-малко от 10 kg, агнета с тегло, по-малко от 20 kg, телета на възраст, по-малка от шест месеца, и кончета на възраст, по-малка от четири месеца, трябва да бъдат снабдени с подходящ материал за постилане или еквивалентен материал, който гарантира техния комфорт, подходящ за техния вид, за броя на животните, които се транспортират, за продължителността на пътуването и за метеорологичните условия. Този материал трябва да гарантира адекватно абсорбиране на урината и изпражненията.

1.6.

Без да се накърняват разпоредбите на правилата на Общността или националните правила относно безопасността на екипажите и пътниците, когато транспортирането с кораб, самолет или с железопътен вагон е предвидено да продължи повече от три часа, средство за умъртвяване, подходящо за транспортираните видове животни, трябва да бъде на разположение на придружителя или на лицето, което има необходимите знания да изпълни тази задача по хуманен начин и ефикасно.

2.1.

Пътните превозни средства, в които се транспортират животните, трябва да бъдат ясно и видимо маркирани, като се посочва наличието на добитък, с изключение, когато животните се транспортират в контейнери, маркирани в съответствие с разпоредбите на точка 5.1.

2.2.

Пътните превозни средства трябва да транспортират оборудване, подходящо за товаренето и разтоварването.

2.3.

При монтирането на влаковете и при всякаква друга маневра на железопътните вагони, трябва да бъдат взети всякакви предпазни мерки, за да се избегне друсане на железопътния вагон, транспортиращ животни.

3.1.

Преди натоварването на даден кораб капитанът проверява, че когато пътните превозни средства се натоварват:

3.2.

Пътните превозни средства и железопътните вагони трябва да бъдат оборудвани с достатъчен брой адекватно проектирани, позиционирани и поддържани места за закрепване, даващи им възможност да бъдат здраво прикрепени към плавателния съд. Пътните превозни средства и железопътните вагони трябва да бъдат здраво закрепени за плавателния съд преди началото на пътуването по море, за да се избегнат каквито и да са размествания, дължащи се на движенията на плавателния съд.

4.1.

Животните трябва да бъдат транспортирани в контейнери, заградени помещения или боксове, подходящи за техния вид, които съответстват на регламентите за транспортирането на добитък, създадени от Международна асоциация на авиационните превозвачи (IATA), в редакция, посочена в приложение VІ.

4.2.

Животните трябва да бъдат транспортирани само в условия, при които качеството на въздуха, температурата и налягането могат, по време на цялото пътуване, да бъдат поддържани в подходящи граници, в зависимост от видовете животни.

5.1.

Контейнерите, които се използват за транспортирането на животни, трябва да бъдат ясно и видимо маркирани, за да се посочи наличието на добитък и да имат знак, посочващ горната част на контейнера.

5.2.

По време на транспортирането и манипулациите контейнерите винаги трябва да бъдат държани във вертикално положение и силните друсания и разклащания трябва да бъдат сведени до минимум. Контейнерите трябва да бъдат закрепени по такъв начин, че да се предотвратят размествания, дължащи се на движенията на транспортното средство.

5.3.

Контейнери с повече от 50 kg трябва да бъдат оборудвани с достатъчен брой адекватно проектирани, позиционирани и поддържани места за закрепване, даващи им възможност да бъдат здраво закрепени към транспортното средство, върху което трябва да бъдат натоварвани. Контейнерите трябва да бъдат закрепени за транспортното средство преди началото на пътуването, за да се предотвратят размествания, дължащи се на движенията на транспортното средство.

1.1.

Надлежно внимание трябва да бъде отделено на потребността на някои категории животни, като например диви животни, да се аклиматизират към начина на транспортиране преди предвиденото пътуване.

1.2.

Когато операциите по натоварването или разтоварването продължават повече от четири часа, с изключение на птици:

1.3.

Съоръженията за натоварване и разтоварване, включително покриването на пода, трябва да бъдат проектирани, конструирани, поддържани и използвани по такъв начин, че:

1.4.

1.5.

Стоките, транспортирани в същото транспортно средство като животните, трябва да бъдат позиционирани по такъв начин, че да не причиняват на животните наранявания, страдания или изтощение.

1.6.

Подходящо осветление трябва да бъде осигурено по време на натоварването и разтоварването.

1.7.

Когато контейнерите, натоварени с животни, се поставят на едно върху друго в транспортното средство, необходимо е да бъдат взети необходимите предпазни мерки:

1.8.

Забранено е:

1.9.

Използването на инструменти, които подлагат животните на електрошокове, трябва да се избягва, доколкото е възможно. При всички случаи тези инструменти се използват само при възрастни животни от рода на едрия рогат добитък и при възрастни свине, които отказват да се движат и само когато има място да се придвижват напред. Електрошоковете не трябва да продължават повече от една секунда, трябва да бъдат правилно разпределени във времето и трябва да бъдат прилагани само върху мускулите на задните крайници. Електрошоковете не трябва да бъдат използвани многократно, ако животното не реагира.

1.10.

Пазарите или събирателните центрове трябва да осигурят, когато е необходимо, приспособления за връзване на животни. Животни, които обикновено не са връзвани, остават отвързани. Животните трябва да имат достъп до вода.

1.11.

Животните не трябва да бъдат връзвани за рогата, разклоненията на рогата, халките за нос, нито са бъдат със завързани крака. На телетата не трябва да се слагат намордници. Домашните еднокопитни животни, които са по-възрастни от осем месеца, трябва да носят оглавници по време на транспортирането, с изключение на необяздени коне.

Когато животните трябва да бъдат вързани, въжетата, веригите или другите използвани средства, трябва да бъдат:

1.12.

Животните трябва да бъдат манипулирани и транспортирани отделно в следните случаи:

1.13.

Букви а), б), в) и д) от точка 1.12 не се прилагат, когато животните са били отглеждани в съвместими групи, когато са привикнали едни към други, когато разделянето ще им причини скръб или когато женските индивиди се придружават от малки, които зависят от тях.

2.1.

Допустимото пространство, с което може да се разполага, трябва поне да бъде съобразено с цифрите, определени в глава VІІ, що се отнася до посочените животни и транспортни средства.

2.2.

Домашните еднокопитни животни, с изключение на кобили, пътуващи със своите жребчета, трябва да бъдат транспортирани в индивидуални помещения, когато превозното средство е натоварено на кораби от типа „рол-он-рол-оф“. Дерогация от тази разпоредба може да бъде дадена по силата на националните правила, при условие че те са съобщени от държавите-членки на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните.

2.3.

Домашните еднокопитни животни не трябва да бъдат транспортирани в превозни средства с няколко платформи, с изключение когато животните са натоварени на най-долната платформа и няма никакви животни на по-горната платформа. Минималната вътрешна височина на помещението трябва да надвишава най-малко със 75 cm височината при раменете на най-високото животно.

2.4.

Необяздените еднокопитни животни не трябва да бъдат транспортирани на групи от повече от четири животни.

2.5.

Точки 1.10—1.13 се прилагат mutatis mutandis за транспортните средства.

2.6.

Достатъчна вентилация трябва да бъде осигурена, за да се гарантира, че потребностите на животните са напълно задоволени, като се вземат под внимание, в частност, броят и видът на животните, които ще бъдат транспортирани, и очакваните метеорологични условия по време на пътуването. Контейнерите трябва да бъдат поставени по такъв начин, че да не се пречи на тяхното вентилация.

2.7.

По време на транспортирането на животните трябва да бъдат предлагани вода и храна и периоди на почивки, адаптирани в зависимост от техния вид и възраст, на подходящи интервали от време и, в частност, както е посочено в глава V. Ако друго не е уточнено бозайниците и птиците трябва да бъдат хранени най-малко на всеки 24 часа и поени най-малко на всеки 12 часа. Водата и храната трябва да бъдат с добро качество и да бъдат поднесени по начин, който свежда до минимум заразяването. Надлежно внимание трябва да се обръща на потребността на животните да привикнат с начина на хранене и поене.

1.

Здравината на гредите на заградените помещения и площадките трябва да бъде приспособена към транспортираните животни. Дружество за класификация, одобрено от компетентния орган, трябва да проверява изчисленията за здравина на гредите на заградените помещения и площадките по време на изграждането или по време на преустройството на корабите за транспортиране на животни.

2.

Помещенията, в които животните трябва да бъдат транспортирани, се оборудват с усилена вентилационна система, която дава достатъчно капацитет за обновяване на въздуха, съдържащ се в цялото това пространство, както следва:

3.

Капацитетът за съхраняване или капацитетът за производство на прясна вода трябва да бъде достатъчен, за да се задоволи изискванията за вода, определени в глава VІ, като се вземат под внимание максималният брой и видът на животните, които ще бъдат транспортирани, както и максималната продължителност на предвидените пътувания.

4.

Системата за прясна вода трябва да осигурява непрекъснато снабдяване с прясна вода на всичките пространства, заети с добитък, и достатъчно резервоари трябва да има в наличност, за да се гарантира, че животните имат лесен и постоянен достъп до прясна вода. Алтернативно помпено оборудване трябва да бъде на разположение, за да се осигури снабдяването с вода в случай на неизправност на първичната помпена система.

5.

Отводнителната система трябва да има достатъчен капацитет, за да се отводняват течности от заградените места и площадките при всички обстоятелства. Тръбите и каналите за отводняване трябва да събират течностите в кладенци или резервоари, от които отпадъчните води могат да бъдат изхвърлени посредством помпи или ежектори. Алтернативно помпено оборудване трябва да бъде на разположение, за да се осигури отводняването в случай на неизправност в първичната помпена система.

6.

Площите, заети с добитък, местата за преминаване на животните и рампите, водещи до тези пространства с животни, трябва да бъдат снабдени с достатъчен източник на светлина. Трябва да бъде предвидено помощно осветление в случай на неизправност на главната електрическа инсталация. Достатъчно преносимо осветление трябва да бъде осигурено, за да се даде възможност на придружителя да извършва адекватни проверки и да се грижи за животните по подходящ начин.

7.

Противопожарна система трябва съответно да бъде инсталирана във всички помещения с животни и противопожарните съоръжения в площите с добитък трябва да бъдат в съответствие с най-новите стандарти на Международната конвенция за безопасността на човешкия живот на море (Конвенцията SOLAS), отнасящи се до предпазването от пожари, откриването на пожари и потушаването на пожари.

8.

Следните системи, предназначени за добитък, трябва да бъдат оборудвани със система за наблюдение, контрол и сигнал за тревога в кабината, където се намират командните лостове и спирачки:

9.

Първичният източник на мощност трябва да бъде достатъчен, да за се осигури захранване с непрекъсната мощност за системите, предназначени за добитък, посочени в точки 2, 4 5 и 6, в условията на нормално функциониране на плавателния съд за транспортиране на добитък. Вторичен източник на мощност трябва да бъде достатъчен, за да замени първичния източник на мощност за непрекъснат период от три дни.

1.1.

Изискванията, определени в настоящия раздел, се прилагат при транспортирането на еднокопитни животни, с изключение на регистрираните еднокопитни животни, и на домашни животни от рода на едрия рогат добитък, овце, кози и свине, с изключение на въздушен транспорт.

1.2.

Продължителността на пътуването на животните, принадлежащи към тези видове, които са посочени в точка 1.1, не трябва да превишава осем часа.

1.3.

Максималното време за пътуване, предвидено в точка 1.2, може да бъде продължено, при положение, че са изпълнени допълнителните изисквания на глава VІ.

1.4.

Когато се използват пътни транспортни средства, които отговарят на изискванията, посочени в точка 1.3, интервалите за хранене и поене, продължителността на пътуванията и периодите на почивка се определят, както следва:

1.5.

След определеното времетраене на пътуването животните трябва да бъдат разтоварени, нахранени и напоени и да им се даде време за почивка от най-малко 24 часа.

1.6.

Животните не трябва да бъдат транспортирани с влак, когато максималната продължителност на пътуването превишава тази, която е определена в точка 1.2. Времето на пътуванията, обаче, определено в точка 1.4, се прилага, когато условията, определени в точки 1.3 и 1.4, с изключение на периодите на почивка, са изпълнени.

1.7.

1.8.

В интерес на животните времетраенето на пътуванията, посочено в точки 1.3, 1.4 и 1.7, буква б), може да бъде продължено с още два часа, като се има предвид, в частност, близостта на местоназначението.

1.9.

Без да влиза в противоречие с разпоредбите на точки 1.3—1.8, на държавите-членки е разрешено да предвидят максимална продължителност на пътуване от осем часа при транспортирането на животни, предназначени за клане, когато това транспортиране е извършено изключително от мястото на заминаването до местоназначението, и двете разположени на тяхна собствена територия.

2.1.

За птици, домашни птици и домашни зайци подходяща храна и вода трябва да бъдат на разположение в адекватни количества, с изключение на пътуване, което трае по-малко от:

2.2.

По време на транспортирането на кучета и котки последните трябва да бъдат хранени на интервали от време, които не превишават 24 часа, и трябва да им се дава вода на интервали от време, които не превишават осем часа. Трябва да има ясни писмени инструкции за храненето и поенето.

2.3.

Други видове животни, различни от животните, посочени в точки 2.1 или 2.2, трябва да бъдат транспортирани в съответствие с писмените инструкции за хранене и поене и като се държи сметка за специалните грижи, които евентуално ще се изискват.

1.1.

Транспортното средство трябва да бъде снабдено с покрив, оцветен в светъл цвят и да бъде изолиран по съответен начин.

1.2.

Животните трябва да бъдат снабдени с подходящи постелки или еквивалентен материал, който гарантира техния комфорт, подходящ за видовете животни, броя на животните по време на транспортирането, времетраенето на пътуването и метеорологичните условия. Този материал трябва да гарантира адекватното абсорбиране на урина и изпражнения.

1.3.

Транспортните средства трябва да бъдат снабдени с достатъчно количество подходящи фуражни храни, за да се задоволят изискванията за хранене на въпросните животни по време на съответното пътуване. Фуражните храни трябва да бъдат защитени от метеорологичните условия от замърсители, такива като прах, гориво, изгорели газове и урина на животните и животински тор.

1.4.

Когато се използва специфично оборудване, служещо за храненето на животните, то това оборудване трябва да бъде транспортирано в транспортното средство.

1.5.

Когато се използва специфично оборудване, служещо за храненето на животните, както е посочено в точка 1.4, то това оборудване трябва да бъде така проектирано, че, ако е необходимо, то да бъде прикрепено към транспортното средство, за да се избегне неговото преобръщане. Когато транспортното средство се движи и когато оборудването не се използва, то трябва да бъде съхранявано отделно от животните.

1.6.

Домашните еднокопитни животни се транспортират в индивидуални помещения, с изключение на кобили, пътуващи със своите жребчета.

1.7.

Транспортните средства трябва да бъдат снабдени с прегради, така че да могат да се създават отделни места, като същевременно на всичките животни се осигурява свободен достъп до водата.

1.8.

Преградите трябва да бъдат конструирани по такъв начин, че те да могат да бъдат поставяни в различни положения, така че размерът на отделението да бъде адаптиран към специфичните потребности, както и към вида, размера и броя на животните.

1.9.

За домашните еднокопитни животни и домашните животни от рода на едрия рогат добитък и свинете, освен ако са придружени от своите майки, пътуванията с дълга продължителност са разрешени само ако:

Необяздените коне не могат да бъдат подложени на пътувания с дълга продължителност.

2.1.

Транспортното средство и морските контейнери трябва да бъдат оборудвани със система за снабдяване с вода, която дава възможност на придружителя да достави незабавно вода всеки път, когато е необходимо по време на пътуването, така че всяко животно да има достъп до вода.

2.2.

Съоръженията за разпределяне на водата трябва да бъдат поддържани в добро състояние на функциониране и да бъдат подходящо проектирани и поставени по начин, съответстващ на категориите животни, които трябва да бъдат поени на борда на превозното средство.

2.3.

Общият капацитет на цистерните с вода трябва да бъде най-малко равен на 1,5 % от максималното полезно натоварване на всяко транспортно средство. Цистерните с вода трябва да бъдат така проектирани, че да могат да бъдат подсушавани и изчиствани след всяко пътуване и трябва да бъдат снабдени със система, позволяваща да бъде проверявано нивото на водата в тях. Те трябва да бъдат свързани с устройствата за пиене, разположени във вътрешността на отделенията с животните и да бъдат поддържани в добро състояние на функциониране.

2.4.

Дерогация от точка 2.3 може да се приложи за морски контейнери, използвани изключително на корабите, които ги снабдяват с вода от техните собствените цистерни с вода.

3.1.

Вентилационните системи на пътните транспортни средства трябва да бъдат проектирани, конструирани и поддържани по такъв начин, че във всеки един момент от пътуването, независимо дали транспортното средство е неподвижно, или се движи, те да бъдат в състояние за поддържат температури в границата от 5 °С до 30 °С във вътрешността на транспортното средство, за всички животни, с допустимо отклонение от плюс или минус 5 °С, в зависимост от външната температура.

3.2.

Вентилационната система трябва да бъде в състояние да гарантира добро разпределение благодарение на минимален въздухопоток с номинален капацитет от 60 m3/h/KN от максималното полезно натоварване. Тя трябва да бъде в състояние да функционира най-малко четири часа, независимо от двигателя на превозното средство.

3.3.

Пътните транспортни средства трябва да бъдат снабдени със система за наблюдение на температурата, както и със средство за записване на такива данни. Сензорите трябва да бъдат разположени в частите на товарния камион, които, в зависимост от своите проектни характеристики, е по-вероятно да бъдат изложени на най-лошите климатични условия. Данните за температурата, регистрирани по такъв начин, имат дата и се предоставят на разположение на компетентния орган при поискване.

3.4.

Пътните транспортни средства трябва да бъдат снабдени с предупредителна система, предназначена да предупреждава шофьора, когато температурите в отделенията, където се намират животните, достигат максималната или минималната граница.

3.5.

Комисията изготвя преди 31 юли 2005 г., въз основа на становище на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ), доклад, придружен от проект със съответни мерки, предвиждащ определянето на граница от максимални и минимални температури за транспортираните животни, които ще бъдат приети в съответствие с процедурата, посочена в член 31, параграф 2, като се вземат под внимание температурите, които преобладават в някои региони на Общността, имащи особени климатични условия.

4.1.

Пътните транспортни средства трябва да бъдат оборудвани, считано от 1 януари 2007 г. — за пътни транспортни средства, които за първи път се използват, и, считано от 1 януари 2009 г. нататък — за всичките пътни транспортни средства, със съответна навигационна система, позволяваща да се запише и да се предаде на компетентния орган, при поискване, информация, отнасяща се до местоположението. Тази система ще предоставя информация, еквивалентна на тази, посочена в дневника на пътуването, както е посочено в приложение ІІ, раздел 4, както и информация, отнасяща се до отварянето/затварянето на клапана за натоварване.

4.2.

Комисията предоставя на Съвета, преди 1 януари 2008 г., резултатите от едно проучване на навигационните системи и прилагането на такава технология за целта на настоящия регламент.

4.3.

Комисията предоставя на Съвета, не по-късно от 1 януари 2010 г., доклад за прилагането на практика на навигационната система, посочена в точка 4.2, придружен от предложения, които тя счита за подходящи, целящи в частност определянето на спецификациите на навигационната система, която да бъде използвана за всичките транспортни средства. Съветът взема решение по отношение на такива предложения с квалифицирано мнозинство.

1.

Лицето, планиращо пътуване с дълга продължителност, подготвя, подпечатва и подписва всичките страница на дневника за пътуването в съответствие с разпоредбите на настоящото приложение.

2.

Дневникът на пътуването обхваща следните секции:

Страниците на дневника за пътуването трябва да бъдат завързани заедно.

Образец на всекн раздел е даден в допълнението към настояшото приложение.

3.

Организаторът трябва:

4.

Притежателите на мястото на заминаването и, когато местоназначението се намира вътре на територията на Общността, притежателите на местоназначението, попълват и подписват съответните секции от дневника за пътуването. Те информират, колкото е възможно по-скоро, компетентния орган за всякаквирезерви, отнасящи се до съответствието с разпоредбите на настоящия регламент, използвайки образеца в раздел 5.

5.

Когато местоназначението се намира вътре на територията на Общността, притежателите на местоназначението съхраняват дневника за пътуването, с изключение на раздел 4, най-малко за срок от три години, считано от датата на пристигане в местоназначението.

Дневникът за пътуването се предоставя на разположение на компетентния орган при поискване.

6.

Когато дневникът е попълнен вътре на територията на Общността, превозвачът попълва и подписва раздел 4 от дневника за пътуването

7.

Когато животните се изнасят за трета страна, превозвачът дава дневника на пътуването на официалния ветеринарен лекар на изходната точка.

В случай на субсидиран износ на добитък от рода на едрия рогат добитък, не е необходимо да се попълва раздел 3 от дневника за пътуването, ако законодателството в областта на земеделието изисква доклад.

8.

Превозвачът, посочен в раздел 3 от дневника за пътуването, съхранява:

Документите, посочени в буква а) и буква б), се предоставят на разположения на компетентния орган, който дава разрешителното на превозвача и, при поискване, на разположение на компетентния орган на мястото на заминаването, в рамките на един месец, считано от момента, където са попълнени, и се съхраняват от превозвача за период най-малко от три години, считано от датата на проверката.

Документите, посочени в буква а), трябва да бъдат върнати обратно на компетентния орган на мястото на заминаването в рамките на един месец след завършването на пътуването, ако са използвани системите, посочени в член 6, параграф 9. Опростена версия на дневника за пътуването и на насоките за представянето на записите, посочени в член 6, параграф 9, се създава в съответствие с процедурата, посочена в член 31, параграф 2, когато пътните превозни средства са оборудвани със системите, посочени в член 6, параграф 9.

1.

Шофьорите на пътни транспортни средства и придружителите, посочени в член 6, параграф 5 и член 17, параграф 1, трябва да са завършили успешно обучението, както е посочено в параграф 2, като са преминали изпит, одобрен от компетентния орган, който гарантира, че изпитващите лица са независими.

2.

Курсовете за обучение, както е посочено в параграф 1, включват най-малко техническите и административните аспекти на законодателството на Общността, отнасящо се до защитата на животните по време на транспортиране и, в частност, следните теми:

03/ 62

BG

Официален вестник на Европейския съюз

47

L 004/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Съгласно Решение на Комисията 2002/975/ЕО от 12 декември 2002 г. относно въвеждането на ваксинация като допълнение към мерките за контрол на заразите с ниско патогенен птичи грип в Италия и относно специфичните мерки за контрол на движението (5), беше проведена програма за ваксинация в някои части на Северна Италия, за да се контролират заразяванията със щама на ниско патогенния птичи грип от подтип H7N3. Беше приложена стратегия DIVA чрез използването на хетероложна ваксина на подтип H7N1, която позволява да се направи деференциация между инфектирани и ваксинирани птици. От септември 2003 г. насам никакво по-нататъшно разпространение на вируса на птичия грип не е било открито.

(2)

Съгласно Решение 2004/666/ЕО на Комисията от 29 септември 2004 г. относно въвеждането на ваксинация като допълнение към мерките за контрол на заразите с ниско патогенен птичи грип в Италия и относно специфичните мерки за контрол на движението, и отменянето на Решение 2002/975/ЕО на Комисията (6), беше одобрена нова програма за ваксинация за по-малка зона от територията на Италия, сравнена с предходната кампания по ваксинирането съгласно Решение 2002/975/ЕО на Комисията. Тази нова програма беше изпълнена с двувалентна ваксина, съдържаща както подтип H5 на птичия грип, така и подтип Н7. Забрана за вътрешнорегионална търговия с живи птици и яйца за люпене се прилага в зоната на ваксинацията и условията за вътрешнорегионалната търговия с прясно месо, произхождащо от ваксинирани птици, са били определени в това решение.

(3)

От средата на септември 2003 г. насам има доказателства, че ниско патогенният птичи грип от същия подвид H7N3 отново се е появил в зоните в Италия, които преди това са били засегнати.

(4)

Въпреки че досега огнищата на заразите изглежда са се ограничавали в определена зона по силата на ограниченията, предвидени в Решение 2004/666/ЕО на Комисията, изглежда целесъобразно да се въведе отново ваксинация в граничните зони, за да се предотврати възможно по-нататъшно разпространение на болестта. Освен това, целесъобразно е да се разширят рестриктивните мерки, предвидени в споменатото решение.

(5)

Поради наличието на ваксина кампанията по ваксинирането трябва да се извърши с моновалентна ваксина, подходяща да гарантира защита срещу сегашните заразявания с подтип H7N3.

(6)

Освен това здравната маркировка, която трябва да бъде приложена за прясно птиче месо, което не е предназначено за вътрешнорегионалната търговия на Общността, нито да бъде експедирано за трети страни, както е предвидено в Решение 2004/666/ЕО на Комисията, трябва да бъде изменена, за да се улесни употребата на националната територия.

(7)

Мерките, предвидени в настоящето решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните.

1.

Член 1 се заменя със следния текст:

„Член 1

1.   Програмата за ваксинация срещу птичи грип, представена от Италия на Комисията, е одобрена. Тя ще бъде изпълнена в зоните, изброени в приложение I, с двувалентна ваксина, а в зоните, изброени в приложение II, с моновалентна ваксина.

2.   Интензивен мониторинг и наблюдение, както е посочено в програмата за ваксинация, упомената в параграф 1, ще се извършва в зоните, изброени в приложение I и приложение II.“

2.

В член 2 и член 3 думите „приложение I“ се заменят с думите „приложение I и приложение II“.

3.

Член 5 се изменя, както следва:

4.

В член 6, във въвеждащото изречение думите „Приложение I“ се заменят с думите „Приложение I и приложение II“.

5.

В приложение I, заглавието „Зона за ваксинация“ се заменя с думите „Зона, където е извършена ваксинация с моновалентна ваксина“.

6.

В приложение II, заглавието „Зона, ограничаваща зоната на ваксинация, където се извършва интензивен мониторинг“ се заменя със заглавието „Зона, където е извършена ваксинация с моновалентна ваксина“.

03/ 62

BG

Официален вестник на Европейския съюз

49

L 006/8

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Поддържането на сигурни граници с цел предотвратяване въвеждането на организми, които са потенциално вредни за здравето на животните и общественото здраве, е от основно значение и правилното прилагане на законодателството на Общността и трябва да бъде контролирано от Хранителната и ветеринарната служба на Комисията.

(2)

Решение 2001/881 на Комисията (3) определя честотата на проверките, които да бъдат извършвани от Комисията в граничните инспекционни пунктове на Общността, по-специално относно инфраструктурата, оборудването и функционирането на граничния инспекционен пункт.

(3)

След въвеждането на хармонизирани стандарти за съоръженията в граничните инспекционни пунктове с Решение 2001/812/ЕО на Комисията (4) повечето гранични инспекционни пунктове вече отговарят на минималните изисквания за такива съоръжения.

(4)

Осъществяването на ефективен контрол върху вноса зависи както от наличието на подходящи съоръжения, така и от ефикасното прилагане на процедурите, определени от законодателството за ветеринарните проверки, като последното следва отсега нататък да бъде основния обект на мисиите, осъществявани от Хранителната и ветеринарната служба.

(5)

Регламент (ЕО) № 745/2004 на Комисията относно определяне на мерки по отношение на внос на продукти от животински произход, предназначени за лична консумация (5) дава на държавите-членки законодателна рамка за осъществяване на контрол във всички входни пунктове на Общността, освен контрола в инспекционните гранични пунктове по силата на режима на ветеринарните проверки; този контрол извън граничните инспекционни пунктове следва също да бъде наблюдаван и от Хранителната и ветеринарната служба.

(6)

Честотата и обхвата на мисиите на Хранителната и ветеринарната служба с цел оценка на контрола на вноса, осъществяван в граничните инспекционни пунктове на държавите-членки, следва да бъдат определяни въз основа на рисковете за здравето на животните и за общественото здраве в Общността, като се отчита цялата информация, с която разполага Комисията, включително методите на търговия в Общността, наличните статистически данни в рамките на ветеринарното законодателство, резултатите от предишните мисии на Службата, идентифицираните проблемни зони и всяка друга подходяща информация.

(7)

Решение 2001/881/ЕО следва съответно да бъде изменено.

(8)

Мерките, предвидени от настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

03/ 62

BG

Официален вестник на Европейския съюз

51

L 010/9

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета определя правила, отнасящи се до наблюдението на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) при животните от рода на едрия рогат добитък, овцете и козите.

(2)

В своето становище от 4 и 5 април 2002 г. относно стратегия за проучване на възможното наличие на спонгиформна енцелфалопатия по говедата (СЕГ) при дребни преживни животни Научният управителен комитет (НУК) препоръча стратегия за такова проучване на популацията на дребни преживни животни в Общността.

(3)

Група от експерти по проблемите на идентификацията на щама е била създадена от Референтната лаборатория на Общността (РЛО) за трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) с цел по-нататъшното определяне на стратегията, препоръчана от Научния управителен комитет (НУК). Стратегията включва, на първо място, прилагането на скринингов метод във всички потвърдени случай на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) при дребните преживни животни на нивото на националните референтни лаборатории. На второ място, кръгово изследване, прибягващо най-малко до три различни метода, е извършено в избраните лаборатории под ръководството на Референтната лаборатория на Общността (РЛО) във всичките случаи, където първият скринингов тест не е позволил да се изключи спонгиформната енцелфалопатия по говедата (СЕГ). Най-накрая е необходима идентификация на щама върху мишки, ако има нужда резултатът от метода за молекулярна идентификация да бъде потвърден.

(4)

Необходимо е да се гарантира, че мозъчен материал с оптимално качество и в достатъчно количество, произхождащ от положителни случаи на болестта скрейпи, е доставен на лабораториите, които извършват потвърждаващи изследвания.

(5)

Когато молекулярната идентификация на потвърдени случаи на скрейпи разкрива изолат, аналогичен на СЕГ или необичаен изолат, желателно е компетентният орган да има достъп до мозъчен материал от други заразени животни в животновъдното стопанство, за да продължи да подпомага по-нататък разследването на случая.

(6)

Четири лаборатории успешно са участвали в кръгово изследване, извършено от РЛО между юли 2003 г. и март 2004 г., за да тестват своята годност при използването на методите за молекулярна идентификация. РЛО ще трябва да организира тестове за годност при използването на един от тези методи за молекулярна идентификация преди април 2005 г.

(7)

Междувременно, с оглед на необходимостта да се разшири и ускори наблюдението на животните от рода на козите след съмнителен случай, открит в коза, и като отчитат информацията, предоставена на групата от експерти към РЛО от лабораториите на някои държави-членки относно техния капацитет да извършват тестове за молекулярна идентификация, тези лаборатории трябва да бъдат временно одобрени за извършване на такива тестове в зависимост от резултатите от тестовете за годност.

(8)

Държавите-членки предоставят месечни доклади за ТСЕ, на доброволна основа, в допълнение към годишния доклад, изискван по силата на член 6, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета. Информацията, съобщавана в годишния и месечните доклади, трябва да бъде хармонизирана, а и допълнителната информация, по-специално относно разпределението по възрасти на изследваните животни от рода на едрия рогат добитък, трябва да бъде съобщена, за да се направи оценка на разпространението на СЕГ в различните възрастови групи.

(9)

Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета следва съответно да бъде изменен.

(10)

С оглед увеличаващата се неотложност да се различава СЕГ от болестта скрейпи, измененията и допълненията, направени с настоящия регламент, трябва незабавно да влязат в сила.

(11)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

1.

В приложение III, глава А, части II и III и глава Б, част I се заменят със следния текст:

„II.   НАБЛЮДЕНИЕ НА ЖИВОТНИ ОТ РОДА НА ОВЦЕТЕ И КОЗИТЕ

1.   Общи положения

Наблюдението при животни от рода на овцете и козите се извършва в съответствие с лабораторните методи, определени в приложение Х, глава В, точка 3.2, буква б).

2.   Наблюдение на животни от рода на овцете и козите, които са заклани за консумация от човека

Държавите-членки, в които популацията от обагнени овце и полово зрели агнета, отнесена към овните, превишава 750 000 животни, правят изследвания в съответствие с правилата за вземане на проби, определени в точка 4, на минимална годишна проба, съставена от 10 000 животни от рода на овцете, които са заклани за консумация от човека (1).

3.   Наблюдение на животни от рода на овцете и козите, които не са заклани за целите на консумацията от човека

Държавите-членки извършат, в съответствие с правилата за вземане на проби, определени в точка 4, и с минималните размери на пробите, посочени съответно в таблица А и таблица Б, изследвания на животните от рода на овцете и козите, които са умрели или са убити, но:

Таблица А

Таблица Б

4.   Правила за всемане на проби, които се прилагат за животните, посочени в точки 2 и 3

Животните от рода на овцете и козите трябва да бъдат на възраст над 18 месеца или да имат повече от два постоянно израсли резеца, пробили венеца.

Възрастта на животните се определя въз основа на озъбяването, на видими признаци на зрялост или на всякаква друга надеждна информация.

Подборът на пробите се извършва по такъв начин, че да се избегне свръхпредставяне на която и да било група животни по отношение на произход, възраст, порода, производствен вид или която и да било друга особеност.

По възможност се избягва многократното вземане на проби от едно и също стадо.

Държавите-членки трябва да въведат система, имаща за цел да провери, на целева основа или на друга основа, и да се гарантира, че се взимат проби от всички животни.

Държавите-членки могат, обаче, да решат да изключат от вземането на проби отдалечени региони, където степента на гъстота на животните е ниска и където не е организирано никакво събиране на умрели животни. Държавите-членки, които се възползват от тази дерогация, информират за това Комисията и предоставят списък на тези отдалечени региони, където се прилага дерогацията. Дерогацията не може да обхване повече от 10 % от популацията от овце и кози в засегнатата държава-членка.

5.   Наблюдение на заразени стада

От 1 октомври 2003 г. животните на възраст над 12 месеца или животните, които имат един постоянно израсъл резец, който е пробил венеца, и които са били убити за целите на унищожаването на болестта в съответствие с разпоредбите на приложение VII, точка 2, буква б), i) или ii) или точка 2, буква в), ще бъдат подложени на тест за откриване на следи от болестта; това изследване се извършва на базата на подбора на обикновена случайно взета проба в съответствие с размера на пробата, посочен в следната таблица:

Когато е възможно, убиването и последващото вземане на проби може да бъде забавено, докато стане известен резултатът от първичния тест за молекулярна идентификация, извършен с оглед на допълнителното изследване за положителни случаи на скрейпи по силата на разпоредбите на приложение Х, глава В, точка 3.2, буква в), i).

6.   Наблюдение на други животни

В допълнение към програмите за наблюдение, определени в точки 2, 3 и 4, държавите-членки могат на доброволна основа да извършват наблюдение на други животни, по-специално на:

7.   Мерки, които се предприемат след изследването на животните от рода на овцете и козите

8.   Определяне на генотипа

III.   НАБЛЮДЕНИЕ НА ДРУГИ ЖИВОТИНСКИ ВИДОВЕ

Държавите-членки могат, на доброволна основа, да извършват наблюдение на ТСЕ по животински видове, различни от животните от рода на едрия рогат добитък, овцете и козите.

„ГЛАВА Б

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДОКЛАДВАНЕ И ВПИСВАНЕ

I.   ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

А.   Информация, която трябва да бъде представяна от държавите-членки в техните годишни отчети, както е предвидено в член 6, параграф 4

Б.   Периоди на докладване

Съставянето на докладите, съдържащи информацията, посочена в буква А и съобщена на Комисията всеки месец или, по отношение на информацията, посочена в точка 8 — всяко тримесечие, може да съставлява годишния доклад, както се изисква от член 6, параграф 4, при условие че информацията се актуализира всеки път, когато допълнителната информация е в наличност.“

2.

В приложение Х глава В се заменя със следния текст:

„ГЛАВА В

Вземане на проби и лабораторни изследвания

1.   Вземане на проби

Всички проби, предназначени да бъдат изследвани за наличие на ТСЕ, трябва да бъдат събирани, като се използват методите и протоколите, определени в последното издание на Ръководство за стандарти за диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни, издадено от Международното бюро по епизоотиите (МБЕ) (наричано по-долу „Ръководството“). Когато липсват подобни методи и протоколи на МБЕ и за да се гарантира, че има на разположение достатъчно количество от материала, компетентният орган се задължава да използва методите за вземане на проби и протоколи в съответствие с указанията, дадени от РЛО. По-специално, компетентният орган трябва да се опита да събере част от малкия мозък и целия главен мозък на дребни преживни животни, както и да запази най-малко половината от взетите за проба тъкани, събрани в прясно състояние, но не замразени, докато не се получи отрицателен резултат от бързия или от потвърждаващия тест.

Пробите трябва да бъдат маркирани правилно що се отнася до идентичността на животното, от което са взети тези проби.

2.   Лаборатории

Всяко лабораторно изследване за ТСЕ трябва да бъде извършено в лаборатории, одобрени за тази цел от компетентния орган.

3.   Методи и протоколи

3.1.   Лабораторни изследвания за наличие на СЕГ

а)   Съмнителни случаи

Пробите от говеда, изпратени за лабораторни изследвания в съответствие с разпоредбите на член 12, параграф 2, трябва да бъдат обект на хистопатологично изследване, както е описано в последното издание на Ръководството, освен в случаите на автолиза на материала. Когато резултатът от хистопатологичното изследване не позволява да се даде заключение или е отрицателен или когато материалът е автолизиран, тъканите трябва да се подложат на изследване по един от другите диагностични методи, описани в горепосоченото Ръководство (имунохистохимия, имуноблотинг тест или демонстриране на характерните фибрили чрез електронен микроскоп). Следователно бързите тестове не могат да бъдат използвани за тази цел.

Когато резултатът от едно от посочените изследвания е положителен, съответните животни трябва да бъдат разглеждани като положителен случай на СЕГ.

б)   Наблюдение на СЕГ

Пробите от говеда, изпратени за лабораторни изследвания съгласно разпоредбите на приложение III, глава А, част I (Наблюдение на говеда), трябва да бъдат изследвани чрез бърз тест.

Когато резултатът от бързия тест не позволява да се даде заключение или е положителен, пробата трябва незабавно да се подложи на потвърждаващо изследване, което да се проведе в официално определена за целта лаборатория. Това потвърждаващо изследване трябва да започне с хистопатологично изследване на ствола на продълговатия (главния) мозък по начин, определен в последното издание на ръководството, освен ако материалът е автолизиран или е неподходящ за такова изследване чрез хистопатология. Когато резултатът от хистопатологичното изследване не позволява да се даде заключение или е отрицателен или когато материалът е автолизиран, пробата се подлага на изследване чрез един от останалите диагностични методи, посочени в буква а).

Счита се, че едно животно е болно от СЕГ, когато резултатът от бързия тест е положителен или не позволява да се даде сигурно заключение, при положение че е налице едно от следните изисквания:

3.2.   Лабораторни изследвания за наличие на ТСЕ по животните от рода на овцете и козите

а)   Съмнителни случаи

Пробите от овце и кози, изпратени за лабораторни изследвания в съответствие с разпоредбите на член 12, параграф 2, трябва да бъдат обект на хистопатологично изследване, както е описано в последното издание на Ръководството, освен в случаите на автолиза на материала. Когато резултатът от хистопатологичното изследване не позволява да се даде заключение или е отрицателен или когато материалът е автолизиран, пробата трябва да се подложи на изследване по един от следните диагностични методи: имунохистохимия, имуноблотинг тест или демонстриране на характерните фибрили чрез електронен микроскоп, както е описано в ръководството. Следователно бързите тестове не могат да бъдат използвани за тази цел.

Когато резултатът от едно от посочените изследвания е положителен, съответното животно трябва да бъде разглеждано като положителен случай на скрейпи.

б)   Наблюдение на скрейпи

Пробите от овце и кози, изпратени за лабораторни изследвания съгласно разпоредбите на приложение III, глава А, част II (Наблюдение на животни от рода на овцете и козите), трябва да бъдат изследвани чрез бърз тест.

Когато резултатът от бързия тест не позволява да се даде заключение или е положителен, продълговатият (главният) мозък трябва незабавно да бъде изпратен в официално определена за целта лаборатория, където да се подложи на потвърждаващо изследване чрез имунохистохимия, имуноблотинг тест или демонстриране на характерните фибрили чрез електронен микроскоп, както е посочено в буква а). Когато резултатът от потвърждаващото изследване е отрицателен или не позволява да се даде заключение, трябва да бъдат извършени допълнителни потвърждаващи изследвания съгласно указанията, дадени от РЛО.

Когато резултатът от едно от потвърждаващите изследвания е положителен, съответното животно трябва да бъде разглеждано като положителен случай на скрейпи.

в)   Допълнително изследване на положителни случаи на скрейпи