1. 

Настоящите две съединени дела са образувани по две идентични жалби, подадени от Crédit mutuel Arkéa (наричано по-нататък „СМА“), кредитна институция на френското право, за отмяната на две също почти идентични решения на Общия съд ( 2 ), с които последният отхвърля жалбите на СМА за отмяна на две решения на Европейската централна банка (ЕЦБ) ( 3 ), с които се определят пруденциалните изисквания, приложими към групата Crédit mutuel, в която CMA членува.

2. 

Тези дела дават на Съда възможност, от една страна, да тълкува за първи път разпоредбата на член 127, параграф 6 ДФЕС, която е правното основание за възлагане на ЕЦБ на задачи, свързани с пруденциалния надзор в банковия сектор, и от друга страна, да предостави разяснения относно субективния обхват на пруденциалния надзор на консолидирана основа, който ЕЦБ упражнява над банковите групи в рамките на единния надзорен механизъм (ЕНМ).

3.

Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции ( 4 ) (наричан по-нататък„Регламентът за ЕНМ“), установява, считано от 2014 г., нова система за надзор над банките в еврозоната и другите участващи държави членки, чиято парична единица не е еврото ( 5 ), в рамките на ЕНМ. ЕНМ е система за финансов надзор, съставена от ЕЦБ и националните компетентни органи.

4.

Сред различните надзорни задачи, възложени на ЕЦБ в рамките на ЕНМ, член 4, параграф 1, буква ж) от Регламента за ЕНМ възлага на ЕЦБ „да извършва надзор на консолидирана основа над предприятията майки на кредитните институции, установени в една от участващите държави членки, включително по отношение на финансовите холдинги и смесените финансови холдинги“.

5.

Регламентът за ЕНМ е допълнен и уточнен с Регламент (ЕС) № 468/2014 на ЕЦБ от 16 април 2014 година за създаване на рамката за сътрудничество в ЕНМ между ЕЦБ и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи ( 6 ) (наричан по-нататък „Рамковият регламент за ЕНМ“).

6.

Член 2, точка 21 от посочения регламент дефинира понятието „поднадзорна група“. Съгласно тази разпоредба такава група представлява:

„[…] някое от следните:

7.

Член 10 от Регламент № 575/2013, към който препраща член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ, е озаглавен „Освобождаване за кредитни институции, които са дълготрайно свързани с централен орган“. Този член предвижда в параграф 1:

„Компетентните органи могат, в съответствие с националното си право, да освободят частично или изцяло от изискванията, определени от втора част до осма част, една или повече кредитни институции, разположени в същата държава членка и дълготрайно свързани с централен орган, който извършва надзор над тях и е установен в същата държава членка, ако са изпълнени следните условия:

[…]“.

8.

Съгласно член L.511‑30 от Сode monétaire et financier (Паричен и финансов кодекс, наричан по-нататък „CMF“) Confédération nationale du Crédit mutuel (Национална конфедерация на Crédit mutuel, CNCM) се счита за централен орган за целите на прилагането на разпоредбите на CMF относно кредитните институции и финансовите дружества.

9.

Член L.511‑31 от CMF предвижда по-специално, че централните органи представляват кредитните институции и свързаните с тях финансови дружества, че те са длъжни да осигуряват единство на своята мрежа и да гарантират правилното функциониране на институциите и дружествата, свързани с тях, и че за тази цел предприемат всички необходими мерки, по-специално за гарантиране на ликвидността и платежоспособността на всяка от институциите и дружествата, както и на мрежата като цяло.

10.

Обстоятелствата по спора са изложени в обжалваните съдебни решения, към които препращам за повече подробности ( 8 ).

11.

За целите на настоящото производство ще се огранича да припомня, че Crédit mutuel e нецентрализирана банкова група, която се състои от мрежа от местни каси със статут на кооперации. Всяка местна каса на Crédit mutuel е длъжна да се присъедини към регионална федерация, а всяка федерация — към CNCM, която е централен орган на мрежата по смисъла на членове L.511‑30 и L.511‑31 от CMF.

12.

CMA е кооперативно кредитно акционерно дружество с променлив капитал, лицензирано като кредитна институция. То е член на групата Crédit mutuel.

13.

С решение от 1 септември 2014 г. ЕЦБ приема, че групата Crédit mutuel е значима поднадзорна група. В това решение ЕЦБ по-специално счита, че CNCM е на най-високото равнище на консолидация в ЕНМ и че CMA е субект, член на групата Crédit mutuel.

14.

С писмо от 19 септември 2014 г. CMA представя на ЕЦБ своя анализ относно невъзможността да бъде подложено на пруденциален надзор от страна на ЕЦБ чрез CNCM.

15.

След различен обмен на кореспонденция със CMA и CNCM, на 17 юни 2015 г. ЕЦБ приема решение за определяне на пруденциалните изисквания, приложими към групата Crédit mutuel ( 9 ). В това решение ЕЦБ по-специално приема, че тя е органът за пруденциален надзор на консолидирана основа над CNCM и компетентният орган за надзор над субектите, изброени в това решение, включително CMA.

16.

Сезиран от CMA, на 14 септември 2015 г. Административният съвет за преглед ( 10 ) излиза със становище за законосъобразност на решението на ЕЦБ от 17 юни 2015 г. В отговор на доводите на CMA посоченият съвет по-специално приема, първо, че няма изискване „централният орган“ по смисъла на член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ и член 10, параграф 1 от Регламент № 575/2013 непременно да притежава качеството на кредитна институция. Второ, посоченият съвет стига до извода, че групата Crédit mutuel отговаря на условията по член 10, параграф 1 от Регламент № 575/2013, към който препраща член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ.

17.

След това становище, на 5 октомври 2015 г. ЕЦБ приема първото спорно решение, което отменя и заменя решението от 17 юни 2015 г., като същевременно остава с идентично съдържание ( 11 ).

18.

Впоследствие на 5 декември 2015 г. ЕЦБ приема второто спорно решение, с което определя нови пруденциални изисквания, приложими към групата Crédit mutuel и съставляващите я субекти.

19.

С две по същество идентични по съдържание жалби, внесени в секретариата на Общия съд на 3 декември 2015 г. и на 3 февруари 2016 г., CMA иска отмяна съответно на първото и на второто спорно решение.

20.

В подкрепа на исканията си до Общия съд по всяка от жалбите CMA повдига три основания, от които само две са засегнати в настоящите жалби до Съда. В своите жалби CMA по същество оспорва законосъобразността на двете спорни решения, тъй като въвеждат консолидиран пруденциален надзор над групата Crédit mutuel чрез CNCM. С първите основания по двете си жалби CMA твърди, че тъй като CNCM няма качеството на кредитна институция, тя не може да бъде квалифицирана като централен орган съгласно член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ. С вторите основания по жалбите си CMA твърди, че ЕЦБ неправилно е приела, че групата Crédit mutuel отговаря на условията по член 10, параграф 1 от Регламент № 575/2013, към който препраща член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ ( 12 ).

21.

С обжалваните съдебни решения Общият съд отхвърля изцяло жалбите на CMA.

22.

С жалбите си до Съда CMA иска отмяна на обжалваните съдебни решения.

23.

ЕЦБ иска от Съда да отхвърли жалбите, тъй като същите са поне частично недопустими, а в останалата си част неоснователни; да потвърди обжалваните съдебни решения и да осъди CMA да заплати съдебните разноски.

24.

Европейската комисия иска от Съда да отхвърли жалбите и да осъди CMA да заплати съдебните разноски.

25.

CNCM, чието искане за встъпване е допуснато от председателя на Съда с определение от 20 септември 2018 г., подкрепя исканията на ЕЦБ и на Комисията и на свой ред иска от Съда да осъди CMA да заплати съдебните разноски.

26.

В подкрепа на двете си жалби до Съда CMA излага две основания.

27.

С първите основания по жалбите се твърди наличието на грешки от правна страна при тълкуването на член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ и на член 10 от Регламент № 575/2013. По същество CMA упреква Общия съд, че неправилно е постановил, че тези разпоредби дават възможност на ЕЦБ да провежда консолидиран пруденциален надзор над институции, свързани с централен орган, дори когато този централен орган няма качеството на кредитна институция.

28.

Във вторите си основания CMA упреква Общия съд, че неправилно е приел, че групата Crédit mutuel е поднадзорна по смисъла на член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ, при положение че според CMA тази група не отговаря на условието по член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 575/2013.

29.

Преди да се анализират изложените от CMA основания, следва най-напред да се разгледа допустимостта на направеното от CMA позоваване, в началото на жалбите му до Съда, на бележка, представена в приложение към тях, в която университетски преподавател, по искане на самото CMA, прави анализ на обжалваните съдебни решения от гледна точка на правото в областта на регулирането и надзора върху банките.

30.

В тази връзка отбелязвам, че видно от съдебната практика, чисто доказателствената и документална функция на приложенията означава, че когато приложен към жалбата документ съдържа правни обстоятелства, на които почиват някои изложени в жалбата основания или доводи, тези обстоятелства трябва да бъдат включени в самия текст на жалбата, към която е приложен този документ, или поне да бъдат обозначени в достатъчна степен в нея. Всъщност в светлината на тази функция на приложенията Съдът не е длъжен да изследва и установява сред приложенията основанията или доводите, на които би могла да се основава жалбата или различните изложени в нея основания ( 13 ).

31.

В настоящия случай направеното от CMA в жалбите му общо позоваване на целия текст на бележката е неясно и не е изрично свързано с нито едно основание. CMA изобщо не определя конкретно доводите, съдържащи се в тази бележка, които биха подкрепили твърденията му в рамките на основанията, изложени в жалбите му до Съда. При тези обстоятелства според мен това позоваване трябва да се счита за недопустимо, поради което съдържанието на въпросната бележка не би трябвало да се взема предвид като правно обстоятелство, на което се основават изложените от CMA в жалбите му до Съда основания и доводи.

32.

В рамките на първите основания по двете жалби до Съда, поделящи се на две части, CMA твърди, че Общият съд е допуснал грешки от правна страна при тълкуването на член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ. Според CMA тази разпоредба трябва да се тълкува като изискване централният орган, посочен в този текст, да има качеството на кредитна институция. Това изискване произтичало както от член 2, точка 21, буква в) от самия Рамков регламент за ЕНМ (първа част), така и от член 10, параграф 1 от Регламент № 575/2013, към който тази разпоредба препраща (втора част).

33.

В първата част на първите си основания CMA оспорва тълкуването на член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ, възприето от Общия съд, въз основа на което той е стигнал до извода, че тази разпоредба сама по себе си не изисква централният орган да има качеството на кредитна институция.

34.

В двете обжалвани съдебни решения Общият съд е извършил буквално, телеологично и контекстуално тълкуване на член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ ( 14 ).

35.

На първо място, във връзка с буквалното тълкуване Общият съд отбелязва, че в текста на разглежданата разпоредба не се споменава, че централният орган трябва да има качеството на кредитна институция ( 15 ).

36.

На второ място, във връзка с телеологичното тълкуване, Общият съд се основава на двойната цел, преследвана от пруденциалния надзор на консолидирана основа над групи кредитни институции, идентифицирана преди това от него ( 16 ), а именно: от една страна, да позволи на ЕЦБ да идентифицира рисковете, които могат да засегнат дадена кредитна институция и които не произтичат от самата нея, а от групата, към която принадлежи, и от друга страна, да се избегне раздробяването на пруденциалния надзор над субектите, от които са съставени тези групи, между различни надзорни органи, и конкретно между ЕЦБ и националните органи.

37.

Въз основа на тази двойна цел Общият съд стига до извода, първо, че спазването на условията, предвидени в член 10, параграф 1 от Регламент № 575/2013, изисква достатъчна близост между лицата, които са свързани с централен орган, за да се приеме, че е налице група ( 17 ).

38.

Второ, той стига също до извода, че да се възприеме подходът на CMA, съгласно който би било невъзможно да се извършва консолидиран пруденциален надзор чрез централен орган, който няма качеството на кредитна институция, „би означавало, че различни институции, свързани с централен орган, който няма качеството на кредитна институция, но отговаря на условията по член 10, параграф 1 от Регламент № 575/2013, биха подлежали в зависимост от индивидуалната им значимост или на надзор само от ЕЦБ, или на пряк надзор от компетентните национални органи в рамките на ЕНМ, което би довело до раздробяване на пруденциалния надзор в противоречие с целите не само на [Регламента за ЕНМ], но и на Рамковия регламент за ЕНМ“ ( 18 ).

39.

На трето място, по отношение на контекстуалното тълкуване Общият съд отбеляза, че релевантните разпоредби на Регламента за ЕНМ не предвиждат възможността ЕЦБ да налага санкции на самите централни органи. Същевременно Общият съд приема, че тъй като пруденциалният надзор на консолидирана основа се надгражда над пруденциалния надзор на индивидуална основа, невъзможността ЕЦБ да налага санкции на централни органи, които нямат качеството на кредитна институция, не е пречка, предотвратяваща провеждането на адекватен пруденциален надзор, доколкото ЕЦБ може да упражни прерогативите си спрямо лицата, които са свързани с посочения централен орган ( 19 ).

40.

В първата част на първите си основания CMA сочи три довода срещу възприетото от Общия съд тълкуване.

41.

С първия си довод CMA упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не е възприел тълкуване на член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ в смисъл, който да е в съответствие с по-висшата норма, за чието прилагане е приета тази разпоредба, а именно член 127, параграф 6 ДФЕС. От последната разпоредба ставало ясно, че ЕЦБ изпълнява задачите си във връзка с пруденциалния надзор единствено по отношение на кредитни и финансови институции. Тълкуването на член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ в съответствие с тази по-висша норма на ДФЕС трябвало да доведе Общия съд до заключението, че посоченият в тази разпоредба централен орган трябва задължително да притежава качеството на кредитна институция, за да може ЕЦБ да упражнява консолидиран пруденциален надзор чрез този централен орган. CMA не повдигало въпрос за незаконосъобразност на член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ, а само въпрос, свързан с тълкуване: нормата от вторичното право трябвало да се тълкува в съответствие с по-висшата правна норма от ДФЕС.

42.

Освен това според CMA, противно на твърденията на ЕЦБ, централният орган на взаимоспомагателна група, какъвто е CNCM, не можел да се окачестви като „друга финансова институция“ по смисъла на член 127, параграф 6 ДФЕС. Всъщност CNCM била само асоциация, която осъществява дейност от чисто административен характер и която, напротив, не извършва икономически дейности.

43.

ЕЦБ и Комисията твърдят, че този довод следва да бъде отхвърлен.

44.

В началото трябва да се напомни, че съгласно член 127, параграф 6 ДФЕС ( 20 ) Съветът на Европейския съюз „може да възложи на Европейската централна банка специфични задачи по политиките, свързани с надзора за благоразумие на кредитните институции и на други финансови институции, с изключение на застрахователните предприятия“ ( 21 ).

45.

Тази разпоредба от ДФЕС съставлява правното основание, на базата на което Съветът приема Регламента за ЕНМ, въз основа на който след това ЕЦБ приема Рамковия регламент за ЕНМ.

46.

Най-напред следва да се отбележи, че фактът, изтъкнат от ЕЦБ и Комисията ( 22 ), че CMA не е повдигнало възражение за незаконосъобразност на член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ с оглед на член 127, параграф 6 ДФЕС или на Регламента за ЕНМ, не може да има отражение върху изложения от CMA довод. Всъщност, както то ясно посочва, неговият довод е изведен от грешка при тълкуването на член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ, възприето от Общия съд, тъй като това тълкуване не е в съответствие с по-висшата правна норма, съдържаща се в ДФЕС. CMA обаче не твърди, че член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ е несъвместим с посочената по-висша правна норма. В този смисъл очевидно става въпрос за довод относно тълкуването на член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ, а не относно неговата валидност. Следователно възможността за представяне на такъв довод изобщо не се обуславя от повдигането на възражение за незаконосъобразност.

47.

По същество CMA твърди, че възприетото от Общия съд тълкуване на член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ е неправилно, тъй като от факта, че в член 127, параграф 6 ДФЕС се посочва изключително пруденциалният надзор над кредитните и други финансови институции, по необходимост следва, че посоченият в тази разпоредба на вторичното право централен орган трябва непременно да притежава качеството на кредитна институция, за да може ЕЦБ да упражнява консолидиран пруденциален надзор чрез този централен орган.

48.

Според мен този довод предполага ограничително тълкуване на самия член 127, параграф 6 ДФЕС и на съдържащите се в него понятия „кредитни институции“ и „други финансови институции“. Съгласно препоръчания от CMA подход тази разпоредба на първичното право би трябвало да се тълкува в смисъл, че в рамките на специфичните задачи, свързани с пруденциалния надзор, които Съветът може да повери на ЕЦБ, той не би могъл да ѝ възложи правомощието да упражнява пруденциален надзор на консолидирана основа над дадена банкова група, тъй като централният орган, с който са свързани отделните кредитни институции в групата, не притежава сам качеството на кредитна институция.

49.

При тези обстоятелства трябва да се провери дали действително трябва да се възприеме това тълкуване на член 127, параграф 6 ДФЕС, поради което тълкуването на Общия съд на член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ ще е несъвместимо със смисъла на по-висшата правна норма на ДФЕС.

50.

Не считам обаче, че това е правилното тълкуване на член 127, параграф 6 ДФЕС.

51.

Всъщност от езикова гледна точка член 127, параграф 6 ДФЕС изрично дава възможност на Съвета да възложи на ЕЦБ специфични задачи, свързани с пруденциалния надзор, само по отношение на два вида субекти: кредитните и другите финансови институции (с изключение на застрахователните предприятия). Освен това двете понятия за кредитни и за финансови институции са определени в Регламент № 575/2013 в рамките на вторичното право на Съюза ( 23 ).

52.

При все това определянето на обхвата на член 127, параграф 6 ДФЕС и на съдържащото се в него оправомощаване на Съвета да възложи на ЕЦБ конкретни задачи, свързани с пруденциалния надзор в банковия сектор, трябва задължително да се извършва с оглед на системата, от която тази разпоредба на първичното право е част, и на целите, преследвани от нея.

53.

В това отношение най-напред отбелязвам, че от систематична гледна точка въпросната разпоредба от ДФЕС, въведена в първичното право с Договора от Маастрихт ( 24 ), се намира в първия член от главата, посветена на паричната политика (част трета, дял VIII, глава 2 ДФЕС). Този член съдържа основните разпоредби, определящи целите и възлагането на задачите на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ ( 25 ). Систематичното значение на въпросната разпоредба се откроява в контекста на останалите съдържащи се в същия член 127 ДФЕС разпоредби, спрямо които тя има допълващ характер ( 26 ).

54.

При все това според мен именно анализът на целите на член 127, параграф 6 ДФЕС не подкрепя ограничително тълкуване на съдържащите се в него понятия „кредитни институции“ и „други финансови институции“, което би довело до изключване на възможността Съветът да възлага на ЕЦБ задачи за пруденциален надзор над дадена банкова група единствено поради липсата на качеството на кредитна институция у централния орган, с който са свързани кредитните институции, принадлежащи към въпросната банкова група.

55.

В тази връзка следва да се отбележи, че поначало упражняването на задачи за пруденциален банков надзор има за цел да гарантира сигурността и стабилността на кредитните институции, които са съществено условие за гарантиране на стабилността на цялата финансова система ( 27 ). Действително, както ясно показа финансовата криза от 2008 г. ( 28 ), налице е пряка връзка между стабилността на финансовата система, от една страна, и сигурността и стабилността на големите кредитни институции и големите банкови групи, от друга страна ( 29 ).

56.

Следователно член 127, параграф 6 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че цели да даде възможност на Съвета, ако и когато счете за необходимо, да възложи на ЕЦБ конкретни задачи, свързани с пруденциалния надзор над европейския банков сектор, с цел да се гарантира неговата сигурност и стабилност, за да се осигури стабилността на финансовата система, която е изрично упомената в член 127, параграф 5 ДФЕС, и в крайна сметка, целостта на единната парична единица и на вътрешния пазар.

57.

В това отношение следва да се отбележи, че за дълъг период от време, от въвеждането в първичното право на разпоредбата, съдържаща се в член 127, параграф 6 ДФЕС с Договора от Маастрихт през 1992 г. (и създаването на ЕЦБ през 1998 г.), до приемането на Регламента за ЕНМ през 2013 г., Съветът не счете за необходимо да се възползва от възможността, с която разполага по силата на тази разпоредба, да възложи на ЕЦБ специфични задачи, свързани с банковия пруденциален надзор.

58.

Въпреки това финансовата криза от 2008 г., която бързо се превърна в криза на банковия сектор, очерта недостатъците на съществуващата система на неинтегриран пруденциален надзор в Европейския съюз и разкри очевидни регулаторни празноти, които допринесоха за сериозно влошаване на кризата.

59.

При тези обстоятелства стана ясно, че единствено интегрираният пруденциален надзор на европейско равнище е в състояние да гарантира подходящо проследяване на случаите при условията на развит вътрешен пазар на банковите услуги в Съюза, в който понастоящем извършват дейност редица групи с европейско измерение, които са активни в различни държави членки. Именно в този контекст Съветът приема Регламента за ЕНМ.

60.

За да бъдат постигнати целите, посочени в точки 55 и 56 по-горе, и за да се даде възможност на ЕЦБ да упражнява в пълна степен своите задачи, свързани с пруденциалния надзор, е необходимо тази институция да има надзорни правомощия не само на индивидуална основа, по-специално на равнището на кредитните институции, разглеждани самостоятелно, но и на консолидирана основа, на равнището на банковите групи, към които принадлежат една или повече кредитни институции.

61.

Предоставянето на компетентност за пруденциален надзор над банкови групи на консолидирана основа отговаря на двойната цел, правилно идентифицирана от Общия съд в обжалваните съдебни решения и посочена в точка 36 по-горе, а именно да се даде възможност на ЕЦБ да идентифицира рисковете, които могат да засегнат дадена кредитна институция и които произтичат от групата, към която тя принадлежи ( 30 ), и от друга страна, да се избегне раздробяването на пруденциалния надзор над субектите, от които е съставена групата. Освен това отбелязвам, че CMA не оспорва този извод в жалбите си до Съда.

62.

С оглед на тези цели, за да може ефективно да изпълнява възложените ѝ задачи за пруденциален надзор над дадена група на консолидирана основа, ЕЦБ трябва да разполага с надзорни правомощия, които да могат да обхващат и субекти, които нямат качеството на кредитна или финансова институция, щом тези субекти са част от банковата група. В такива случаи, както основателно отбелязва Комисията, поверените на ЕЦБ надзорни правомощия по отношение на небанковите субекти не се оправдават с оглед на конкретните им характеристики или дейности, а поради това, че те са част от група, включваща кредитни институции, и че надзорът над тези субекти може да бъде ефективен само на консолидирана основа на равнището на групата.

63.

В този контекст, с оглед на целите, преследвани с предоставянето на правомощия за пруденциален надзор на ЕЦБ, член 127, параграф 6 ДФЕС не може да се тълкува ограничително, за да се изключи възможността Съветът да може да предоставя на ЕЦБ правомощия за пруденциален надзор на консолидирана основа спрямо банкови групи, които, макар да отговарят на условията по член 10, параграф 1 от Регламент № 575/2013, на най-високото си равнище на консолидация имат субект, който няма качеството на кредитна институция, независимо от избраната правно-организационна форма на този субект. Подобно тълкуване всъщност би било в очевидно противоречие с целите на член 127, параграф 6 ДФЕС, посочени в точка 56 от настоящото заключение. Всъщност то би позволило на дадена банкова група да избегне пруденциалния надзор на консолидирана основа само поради правно-организационната форма, например на сдружение, избрана от действащия като централен орган субект, което би могло да застраши ефективността на надзора над групата на консолидирана основа.

64.

От изложеното следва, че член 127, параграф 6 ДФЕС допуска възможността ЕЦБ да упражнява пруденциален надзор на консолидирана основа над банкова група чрез централен орган, който няма качеството на кредитна институция, и че в това отношение, щом са изпълнени условията, посочени в член 10, параграф 1 от Регламент № 575/2013, няма значение конкретната правно-организационна форма на този орган и дали упражнява икономическа дейност.

65.

От всички представени съображения следва, че тълкуването на член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ, възприето от Общия съд в обжалваните съдебни решения, не е в разрез с член 127, параграф 6 ДФЕС и следователно първият довод от първата част на първите основания трябва да бъде отхвърлен.

66.

С втория си довод в рамките на първата част на първите основания по жалбите си до Съда CMA оспорва съображенията на Общия съд, изложени в точка 38 от настоящото заключение, че ако се възприеме застъпваният от него подход, това би довело до раздробяване на пруденциалния надзор в противоречие с целите не само на Регламента за ЕНМ, но и на Рамковия регламент за ЕНМ ( 31 ).

67.

Според CMA, от една страна, Общият съд изопачава текста на разпоредбите на член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ и на член 10 от Регламент № 575/2013, като поддържа, че свързаните институции може да нямат качеството на кредитна институция, но да отговарят на условията по въпросния член 10, като по този начин попадат сред субектите, принадлежащи към „поднадзорна група“.

68.

От друга страна, в случая CNCM била асоциация, която не извършва икономическа дейност, има чисто административна функция и следователно не носи собствен риск, който би могъл да се отрази неблагоприятно на положението на свързаните с нея кредитни институции. Следователно включването ѝ в обхвата на групата, която подлежи на пруденциален надзор от страна на ЕЦБ, не било оправдано с оглед на целите, преследвани от разглежданата правна уредба.

69.

ЕЦБ и Комисията твърдят, че този довод следва да бъде отхвърлен.

70.

В това отношение най-напред следва да се припомни, че съгласно установената съдебна практика оплакванията, насочени срещу мотиви от решение на Общия съд, които са изложени по съображения за изчерпателност, не могат да доведат до неговата отмяна и следователно са неотносими ( 32 ).

71.

Както правилно посочват ЕЦБ и Комисията, този довод впрочем е насочен срещу мотив, изложен в обжалваното съдебно решение по съображения за изчерпателност, и следователно трябва да се счита за неотносим.

72.

Излагането по съображения за изчерпателност на мотива, посочен от CMA в рамките на този довод, от една страна, следва ясно от обстоятелството, че в двете обжалвани съдебни решения Общият съд вече е достигнал, в точката предхождаща посочената от CMA, до извода, че „би било в съответствие с целите на [Регламента за ЕНМ] и на Рамковия регламент за ЕНМ определението за „поднадзорна група“ по смисъла на член 2, [точка] 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ да се възприема без оглед на това дали централният орган на тази група има или не качеството на кредитна институция“ ( 33 ). От друга страна, излагането по съображения за изчерпателност се потвърждава и от използването на израза „освен това“ в началото на точките от обжалваните съдебни решения, за които се отнасят доводите на CMA.

73.

При всички положения доводът е не само неотносим, но и явно неоснователен.

74.

В този смисъл, що се отнася, от една страна, до оплакването, че Общият съд е изопачил текста на релевантните разпоредби, то се основава на очевидно погрешен прочит на обжалваните съдебни решения. Всъщност в съответните точки от тези решения Общият съд изобщо не твърди, че свързаните институции биха могли да нямат качеството на кредитна институция, но същевременно да отговарят на условията, предвидени в член 10 от Регламент № 575/2013.

75.

Що се отнася, от друга страна, до оплакването, че поради характера ѝ на асоциация, която не извършва икономическа дейност и има чисто административна функция, включването на CNCМ в групата, която подлежи на пруденциален надзор от ЕЦБ, не било оправдано от целите, преследвани от разглежданата правна уредба, от изложеното в точки 61—64 по-горе следва, че то трябва да бъде отхвърлено.

76.

От това следва, че по мое мнение вторият довод, представен от CMA в рамките на първата част от неговите първи основания, също трябва да бъде отхвърлен.

77.

С третия си довод в рамките на първата част на първите основания по жалбите си до Съда CMA твърди, че Общият съд е допуснал грешка от правна страна при тълкуването на член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ, тъй като, макар да установява, че ЕЦБ не може да налага санкции на централните органи, посочени в тази разпоредба, той не е извел необходимото заключение от тази констатация, а именно необходимостта централният орган да има качеството на кредитна институция.

78.

Всъщност съществувала тясна връзка между възможността за упражняване на надзор над кредитна институция и възможността тя да бъде санкционирана в случай на нарушение. Ефективен надзор не можел да бъде осигурен без възможност за налагане на санкции. Поради това било непоследователно да се признаят надзорни правомощия на ЕЦБ по отношение на даден орган, като същевременно тя бъде лишена от средствата, които гарантират ефективността на тези правомощия. Тъй като правомощието за налагане на санкции гарантира, че надзорът е ефективен и това правомощие може да се прилага само за кредитни институции и финансови дружества, Общият съд трябвало да тълкува разпоредбите на член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ като приложим само за централните органи, които имат качеството на кредитна институция или финансово предприятие.

79.

Посоченото от Общия съд обстоятелство, че ЕЦБ има правомощия да налага санкции на субекти, свързани с централния орган ( 34 ), било неотносимо. Всъщност неспазването на пруденциалните изисквания, предвидени от Регламент № 575/2013 на консолидирана основа, можело да възникне вследствие само на неизпълнение на задачите на централния орган по отношение на свързаните с него субекти, а не на поведението на някоя от свързаните с него кредитни институции. При тези обстоятелства ЕЦБ нямала право да санкционира дадена кредитна институция, ако същата не би могла да отговаря за съответното нарушение.

80.

ЕЦБ и Комисията твърдят, че този довод следва да бъде отхвърлен.

81.

В тази връзка следва да се отбележи, че поначало член 132, параграф 3 ДФЕС ( 35 ) оправомощава ЕЦБ, в рамките и при условията, приети от Съвета, да налага глоби и периодични имуществени санкции при неизпълнение на задължения, произтичащи от нейните регламенти и решения. На основание на тази разпоредба Съветът приема Регламент (ЕО) № 2532/98 на Съвета от 23 ноември 1998 година относно правомощията на Европейската централна банка да налага санкции ( 36 ).

82.

Конкретно обаче, що се отнася до изпълнението на задачите, свързани с политиките в областта на пруденциалния надзор над кредитните институции, правомощието на ЕЦБ да налага санкции, ѝ е предоставено по силата на член 18 от Регламента за ЕНМ и по-конкретно на параграф 1 от него. Процедурите за налагане на санкции в този контекст са предвидени в член 120 и сл. от Рамковия регламент за ЕНМ, който, в съответствие с член 18, параграф 7 от Регламента за ЕНМ, урежда и връзката с разпоредбите на Регламент № 2532/98.

83.

Както констатира Общият съд в обжалваните съдебни решения ( 37 ), член 18, параграф 1 от Регламента за ЕНМ предоставя на ЕЦБ правомощие за налагане на санкции за целите на изпълнение на нейните задачи в областта на пруденциалния надзор само по отношение на кредитните институции, на финансовите холдинги и на смесените финансови холдинги. Той обаче не допуска санкционирането на централни органи, които не попадат в посочените категории, определени съответно в член 2, точки 3, 4 и 5 от Регламента за ЕНМ. Действително, както основателно отбелязва Комисията, принципът на законоустановеност в областта на санкциите изключва възможността за разширяване на правомощията за налагане на санкции, възложени на ЕЦБ, извън изрично посочените в съответните разпоредби хипотези.

84.

С оглед на изложеното следва обаче да се отбележи, че нито един от посочените текстове относно санкциите или която и да било друга разпоредба от Регламента за ЕНМ не съдържат нормативно основание, което би позволило да се счита, че правомощията за налагане на санкции на определени субекти биха съставлявали необходимо условие за предоставянето на ЕЦБ на правомощия за пруденциален надзор над тези субекти, така че при липсата на правомощия за налагане на санкции посочените субекти да се окажат извън пруденциалния надзор на ЕЦБ.

85.

Обстоятелството ЕЦБ да има правомощия да налага санкции на определен вид субект, например централен орган, следователно не е условие за признаване на нейната компетентност за изпълнение на надзорни функции на консолидирана основа над групата, към която принадлежи този субект. От това следва, че Общият съд не може да бъде упрекван за това, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е извел от липсата на правомощия на ЕЦБ да налага санкции на централните органи, посочени в член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ, твърдяната последица, че тези централни органи би трябвало задължително да имат качеството на кредитна институция, за да бъдат обект на пруденциален надзор от страна на ЕЦБ.

86.

Освен това Общият съд изобщо не може да бъде упрекван в грешка, тъй като е посочил възможността ЕЦБ евентуално да санкционира кредитните институции, свързани със съответния централен орган, за да приеме, че въпреки липсата на правомощия от страна на ЕЦБ да налага санкции на самите централни органи, тя все пак е била оправомощена да осъществява адекватен пруденциален надзор и следователно да гарантира тяхната ефективност.

87.

Във връзка с това отбелязвам, че към посочената от Общия съд възможност следва също да се добави, както посочва Комисията, и възможността, предвидена в член 18, параграф 5 от Регламента за ЕНМ. Тази разпоредба предвижда, че при определени условия, когато е необходимо за изпълнението на задачите, свързани с пруденциалния надзор, ЕЦБ може да изисква националните компетентни органи да започнат процедура с оглед на предприемането на мерки, с които да се гарантира налагането на подходящи санкции в съответствие по-специално с всяко приложимо национално законодателство, с което се предоставят конкретни правомощия, неизисквани понастоящем съгласно правото на Съюза.

88.

От всичко изложено според мен следва, че третият довод, представен от CMA в рамките на първата част на първите основания, също трябва да бъде отхвърлен и следователно първата част трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост.

89.

Във втората част на първите основания по жалбите си CMA твърди, че противно на това, което Общият съд е постановил ( 38 ), изискването централният орган да има качеството на кредитна институция за целите на прилагане на понятието „поднадзорна група“ по член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ, произтича от член 10 от Регламент № 575/2013. В рамките на тази част CMA сочи два довода.

90.

В рамките на първия си довод CMA препраща към член 11, параграф 4 от Регламент № 575/2013, съгласно който „[к]огато се прилага член 10 [от същия регламент], посоченият в него централен орган изпълнява изискванията на втора—осма част въз основа на консолидационното състояние на съвкупността, образувана от централния орган и свързаните с него институции“.

91.

CMA твърди, че доколкото изискванията, посочени в тази разпоредба, могат да бъдат изпълнени само от кредитна институция, централният орган по член 10, параграф 1 от Регламент № 575/2013 трябва задължително да има това качество, за да подлежи на пруденциален надзор. Следователно член 11 от Регламент 575/2013 имплицитно, но задължително предполагал, че централният орган, посочен в член 10, е кредитна институция. Поради това Общият съд е трябвало да вземе под внимание връзката между двете разпоредби и да предпочете смисъла, който би позволил съгласуваното им прилагане.

92.

ЕЦБ и Комисията твърдят, че този довод следва да бъде отхвърлен.

93.

В това отношение най-напред следва да се уточни, че сами по себе си член 10, параграф 1 и член 11, параграф 4 от Регламент № 575/2013 се отнасят до евентуалното освобождаване от спазването на пруденциалните изисквания, предвидени в посочения регламент, което компетентен орган може да предостави индивидуално на кредитни институции, свързани с централен орган. Поставеният в жалбите по настоящото дело въпрос обаче се отнася до съществуването на поднадзорна група по смисъла на член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ, който препраща само към член 10 от Регламент № 575/2013, но не и към член 11 от същия регламент.

94.

След направеното разяснение споделям напълно мотивите на Общия съд ( 39 ), съгласно които логиката на връзката между член 10, параграф 1 и член 11, параграф 4 от Регламент № 575/2013 изисква прилагането на втората разпоредба да бъде последица, а не условие за прилагане на първата. Всъщност член 11, параграф 4 от Регламент № 575/2013 се прилага само когато компетентният орган дава съгласието си, на основание на член 10 от Регламент № 575/2013, да освободи субектите, свързани с даден централен орган, от спазване на пруденциалните изисквания на индивидуална основа.

95.

В този случай посочената разпоредба изисква централният орган да изпълнява пруденциалните изисквания въз основа на консолидационното състояние на съвкупността, която образува със свързаните с него институции.

96.

От това следва ясно, че когато твърди, че член 11, параграф 4 от Регламент № 575/2013 може да бъде спазен само от кредитна институция, CMA смесва пруденциалните изисквания, които могат евентуално да се прилагат за централен орган на индивидуална основа, с приложимите изисквания на консолидирана основа съгласно тази разпоредба. Следователно доводът на CMA се основава на явно погрешно тълкуване на член 11, параграф 4 от Регламент № 575/2013, съгласно който, когато се прилага член 10 от посочения регламент, централният орган трябва да изпълнява пруденциалните изисквания не на индивидуална, а на консолидирана основа.

97.

От това следва, че според мен първият довод в рамките на втората част на първите основания е явно неоснователен.

98.

С втория довод в рамките на втората част на първите основания CMA твърди, че изискването централен орган да има качеството на кредитна институция, за да може ЕЦБ да упражнява консолидиран надзор чрез него, произтича от член 10, параграф 1, буква б) от Регламент № 575/2013. Тъй като тази разпоредба се отнася до платежоспособността и ликвидността на централния орган, според CMA същата предвижда имплицитно, но задължително, че централният орган има качеството на кредитна институция. Тълкуването на тази разпоредба, което CMA определя като крайно и обобщаващо, възприето от Общия съд в обжалваните съдебни решения ( 40 ), не било в съответствие с буквата от тази разпоредба, в която изрично се предвиждало, че следва да се преценяват ликвидността и платежоспособността на централния орган.

99.

ЕЦБ и Комисията поддържат, че този довод следва да бъде отхвърлен.

100.

Този довод се основава на напълно погрешно тълкуване на член 10, параграф 1, буква б) от Регламент № 575/2013, който налага условието „платежоспособността и ликвидността на централния орган и на всички свързани институции [да] се наблюдават като едно цяло въз основа на консолидираните отчети на въпросните институции“.

101.

Всъщност CMA отново смесва, от една страна, надзора на консолидирана основа над субектите, упоменати в тази разпоредба „като едно цяло“ (тоест централния орган и свързаните институции), за който става въпрос в тази разпоредба, с индивидуалния надзор над централния орган, от друга страна, който не се разглежда в тази разпоредба.

102.

От това следва, че член 10, параграф 1, буква б) от Регламент № 575/2013 по никакъв начин не означава, че централният орган извършва дейности, които оправдават наблюдението на неговата платежоспособност и ликвидност на индивидуална основа, и следователно че този орган има качеството на кредитна институция.

103.

От това следва, че вторият довод в рамките на втората част на първите основания трябва също да се счита за явно неоснователен.

104.

От изложеното следва, че първите основания по двете жалби на CMA според мен трябва да бъдат отхвърлени.

105.

Във вторите основания по жалбите си до Съда CMA упреква Общия съд, че е допуснал грешки в правната квалификация на фактите, тъй като е постановил, че Crédit mutuel е отговарял на условието, предвидено в член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 575/2013, за окачествяването му като „поднадзорна група“ по смисъла на член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ.

106.

Това второ основание се поделя на две части.

107.

В първата част на вторите си основания CMA оспорва анализа, съгласно който Общият съд е постановил, че Решение № 1‑1992 на CNCM от 10 март 1992 г. (наричано по-нататък „решението от 10 март 1992 г.“) потвърждава наличието на задължение за прехвърляне на собствен капитал и ликвидни средства в рамките на Crédit mutuel, което му позволявало да стигне до заключението, че условието относно съществуването на солидарни задължения между централния орган и свързаните институции, предвидено в член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 575/2013, е изпълнено ( 41 ).

108.

CMA твърди, че обстоятелствата, произтичащи от това решение и изложени от Общия съд, не позволяват да се установи такова задължение за прехвърляне на собствен капитал и ликвидни средства между различните субекти на Crédit mutuel. В предвидената в това решение система, макар да има истинска солидарност между касите, принадлежащи към една и съща регионална група, в замяна на това между регионалните групи на национално равнище няма никакво задължение за прехвърляне на собствен капитал и ликвидни средства. Следователно, в случай на затруднение на регионална група CNCM не можела да наложи на друга регионална група да прехвърля собствен капитал в нейна подкрепа.

109.

Фактът, че Caisse centrale de Crédit mutuel (Централна каса на Crédit mutuel, CCCM) може да използва ограничени ресурси, поверени ѝ от регионалните групи (формирани от 2 % от привлечените от тях депозити), не позволявал установяването на задължение за прехвърляне на собствен капитал и ликвидни средства между регионалните групи. Това било просто предоставяне на ограничена част от депозитите, привлечени от регионалните групи в полза на CCCM, която оставала длъжник на тези групи.

110.

Решение на Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) от 9 март 2018 г. по дело № 399413 ( 42 ), което изтъкват ЕЦБ и Комисията в подкрепа на обжалваните съдебни решения, било неотносимо, тъй като това решение е постановено след въпросните съдебни решения и при всички положения разглеждало различни от повдигнатите в настоящите жалби до Съда въпроси.

111.

ЕЦБ и Комисията поддържат, че тази част следва да бъде отхвърлена. Комисията счита, противно на становището на Общия съд, че член L.511‑31 от CMF сам по себе си е достатъчен, за да бъде изпълнено условието, посочено в член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 575/2013, без да е необходимо да се разглежда решението от 10 март 1992 г. Тя е на мнение, че така Съдът би могъл да замести мотивите в тази връзка.

112.

В това отношение още в самото начало следва да се отбележи, че както посочват ЕЦБ и Комисията, CMA не оспорва тълкуването на член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 575/2013, възприето от Общия съд в обжалваните съдебните решения, в което стига до извода, че условието, съдържащо се в тази разпоредба, е изпълнено, след като е налице задължение за прехвърляне на собствен капитал и ликвидни средства в рамките на групата, за да се гарантира, че задълженията към кредиторите ще бъдат изпълнени ( 43 ). CMA само оспорва прилагането на тази разпоредба към настоящия случай ( 44 ).

113.

В обжалваните съдебни решения Общият съд, най-напред, напомня, че в становището си от 14 септември 2015 г., упоменато в точка 16 от настоящото заключение, Съветът за преглед е изтъкнал редица мотиви, за да обоснове спазването на това условие, а именно текста на член L.511‑31 от CMF, задължението за намеса на CNCM в полза на касите, които изпитват затруднения, което произтича от решението от 10 март 1992 г., устава на CCCM и факта, че в миналото е била предоставена извънредна помощ на субекти, които изпитват затруднения.

114.

На следващо място, Общият съд счита, че текстът на член L.511‑31 от CMF сам по себе си не позволява да се направи извод, че предвиденото в член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 575/2013 условие е изпълнено. Той обаче постановява, че решението от 10 март 1992 г. и предвиденият в него механизъм за солидарност в замяна на това позволяват да се установи наличието на задължение за прехвърляне на собствен капитал и ликвидни средства в рамките на Crédit mutuel, което цели да гарантира, че задълженията към кредиторите ще бъдат изпълнени и че следователно самият факт на съществуването на механизма за солидарност позволява да се приеме за изпълнено условието, посочено в член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 575/2013.

115.

В това отношение, преди да разгледам оплакванията на CMA срещу тази обосновка, ще направя анализ на искането на Комисията за заместването на мотиви, тъй като това искане има предварителен характер.

116.

Съгласно постоянната практика на Съда, за да е допустимо искането за заместване на мотиви, е необходимо да е налице правен интерес в смисъл, че искането трябва да може с резултата си да донесе полза на страната, която го е направила. Това би могло да е така, когато искането за заместване на мотиви съставлява защита срещу твърдение на жалбоподателя, че е налице основание за отмяна ( 45 ).

117.

В настоящия случай, ако се стигне до заключението, противно на постановеното от Общия съд, че член L.511‑31 от CMF позволява сам по себе си да се направи извод, че условието, посочено в член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 575/2013, е изпълнено от Crédit mutuel, първата част на представените от CMA втори основания би станала негодна. Всъщност в такъв случай вече не би било необходимо да се анализират доводите на CMA, с които се твърди допусната от Общия съд грешка при преценката на решението от 10 март 1992 г. Следователно, тъй като Комисията има интерес да направи искането за заместване на мотиви, според мен то трябва да се приеме за допустимо.

118.

Що се отнася до обхвата на член L.511‑31 от CMF, в обжалваните съдебни решения Общият съд най-напред приема, че в отсъствието на решение на компетентните национални юрисдикции той следва да се произнесе по обхвата на посочената разпоредба. Така Общият съд постановява, че член L.511‑31 от CMF сам по себе си не позволява да се направи изводът, че предвиденото в член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 575/2013 условие е изпълнено, тъй като текстът му прави твърде общо позоваване на предприемането на „необходимите мерки“, за да бъдат „гарантира[ни] ликвидността и платежоспособността на всяка от тези институции и дружества, както и на мрежата като цяло“. Общият съд счита, че не е възможно от толкова обща разпоредба да се изведе задължение за прехвърляне на собствен капитал и на ликвидни средства в рамките на групата с цел да се гарантира, че ще бъдат изпълнени задълженията към кредиторите ( 46 ).

119.

Комисията твърди, че тълкуването на член L.511‑31 от CMF, възприето от Общия съд, е твърде ограничително. В подкрепа на своята позиция тя сочи тълкуването на тази разпоредба, съдържащо се в Решение № 399413 на Conseil d’État (Държавен съвет) от 9 март 2018 г. ЕЦБ също се позовава на това решение, но основава доводите си и на Решение № 403418 на Conseil d’Etat от 13 декември 2016 г. ( 47 ).

120.

В тази връзка следва да се припомни, подобно на Общия съд, че съгласно постоянната съдебна практика обхватът на националните законови, подзаконови и административни разпоредби трябва да се преценява в светлината на тълкуването им от националните съдилища ( 48 ).

121.

Посоченото от CMA обстоятелство, че решението на Conseil d’État от 9 март 2018 г. е постановено след обжалваните съдебни решения, не е пречка същото да бъде взето предвид при тълкуването на член L.511‑31 от CMF, след като страните са имали възможност да представят становищата си пред Съда ( 49 ).

122.

В точка 5 от решението на Conseil d’État от 13 декември 2016 г. тази юрисдикция е уточнила, че „[с] приемането на разпоредбите на членове L.511‑31 […] законодателят е възложил […] [на CNCM] задачите за осигуряване на единството на мрежата [на Crédit mutuel, за] упражняване на административен, технически и финансов контрол върху организацията и управлението на всяка от касите и за предприемане на всички необходими мерки за правилното функциониране на мрежата. […] Освен това съгласно член L.511‑31 от същия кодекс, когато финансовото състояние на съответните институции го оправдава и независимо от каквито и да са разпоредби или уговорки в обратния смисъл, CNCM може да вземе решение за сливане на две или повече каси, свързани с мрежата, продажбата на техните търговски предприятия, както и тяхното прекратяване. От тази законова и подзаконова уредба следва, че независимо от положението на отношенията в рамките на мрежата на Crédit mutuel между създадените в нея обединения CNCM отговаря по закон за изготвянето и прилагането на мерките, които са част от системното регулиране на банковата система, по отношение на цялата група Crédit mutuel и като „предприятие майка в Съюза“ трябва да поддържа превантивен план за възстановяване на тази група“.

123.

Подобни съображения се съдържат в точка 7 на решението на Conseil d’État от 9 март 2018 г., в която се добавя, че „[т]ъй като изпълнението на тези задачи се вписва в регулирането на кредитните институции, това непременно означава, че [CNCM] е компетентна да издава предписания, които са задължителни за касите, да следи за спазването от страна на последните на приложимите към тях разпоредби и в случай на нарушение на тези разпоредби да им налага подходящи санкции“.

124.

Освен това в точка 20 от последното решение Conseil d’État постановява, че „за да се „осигурят ликвидността и платежоспособността на мрежата“, за които те отговарят, централните органи имат право, по силата на член L.511‑31 от [CMF], да предприемат „всички необходими мерки“ и по-специално да установят обвързващи механизми за солидарност между членовете на мрежата, които не могат да се ограничават единствено до създаването на предварително финансирани механизми като гаранционните фондове“.

125.

От тази съдебна практика на Conseil d’État следва, че задължението, предвидено в член L.511‑31 от CMF, за предприемане на „всички необходими мерки, по-специално за гарантиране на ликвидността и платежоспособността на всяка от тези институции и дружества, както и на мрежата като цяло“, предполага много широки правомощия на CNCM за административен, технически и финансов контрол върху цялата мрежа на Crédit mutuel, които ѝ позволяват да въвежда по всяко време обвързващи механизми за солидарност, като задължения за прехвърляне на собствен капитал и ликвидни средства, които могат да бъдат наложени на членовете на мрежата. Conseil d’État очертава тези правомощия като обхващащи включително възможността на CNCM, в случай на финансова криза на дадена институция, да вземе решение за сливане на две или повече свързани в мрежата каси, при това независимо от всякакви разпоредби или уговорки в обратния смисъл. Правомощието за налагане на член на мрежата да се слее с институция във финансова криза, обаче е равносилно на изискване към този член на мрежата да поеме пасивите на посочената институция, което предполага потенциално по-обременително за този член въздействие от това, което произтича от налагането на обикновено прехвърляне на собствен капитал и ликвидни средства.

126.

В светлината на обхвата на тези правомощия за контрол и намеса в случай на криза на членуваща в мрежата институция, с които разполага CNCM по отношение на субектите, които са част от мрежата на Crédit mutuel, не може според мен да се отрече, че разпоредбата на член L.511‑31, както е очертана в съдебната практика на Conseil d’État, включва наличие на задължение за прехвърляне на собствен капитал и ликвидни средства в рамките на мрежата на Crédit mutuel. От това следва, че противно на становището на Общия съд, според мен този член сам по себе си е достатъчен, за да отговаря тази група на условието по член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 575/2013.

127.

Съгласно постоянната практика на Съда обаче, ако в мотивите на решение на Общия съд се открива грешка, но неговият диспозитив се явява обоснован по други правни съображения, подобно нарушение не може да доведе до отмяната на това решение, а следва да се заместят мотивите ( 50 ).

128.

Поради това според мен следва да се уважи искането за заместване на мотивите на Комисията и съответно да се отхвърли първата част на вторите основания като негодна.

129.

Във втората част на вторите си основания CMA твърди, че Общият съд е допуснал грешка в правната квалификация на фактите във връзка с член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 575/2013, тъй като дори да се допусне, че решението от 10 март 1992 г. предвижда задължение за прехвърляне на собствен капитал и ликвидни средства, това решение не се прилага за цялата група Crédit mutuel, подлежаща на пруденциален надзор от страна на ЕЦБ.

130.

Групата Crédit mutuel всъщност включвала банкови субекти дъщерните предприятия на регионалните каси, които не са свързани с централния орган. Тези дъщерни предприятия попадали изцяло извън приложното поле на решението от 10 март 1992 г. и по отношение на тях не действал никакъв механизъм за солидарност. CNCM не разполагала с нито едно от правомощията, посочени в член 10 от Регламент № 575/2013, по отношение на тези дъщерни предприятия.

131.

ЕЦБ твърди най-напред, че тези доводи, които се появяват за първи път в производството по обжалване пред Съда, представляват ново основание, което не се отнася до тълкуването на член 10 от Регламент № 575/2013, а до обхвата на член 2, точка 21, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ, и че следователно тази втора част е недопустима. Комисията по същество е съгласна с позицията на ЕЦБ. ЕЦБ и Комисията твърдят, че във всеки случай втората част на второто основание трябва да се отхвърли по същество. В този контекст ЕЦБ приканва Съда, в рамките на процесуално-организационно действие съгласно член 64 от Процедурния правилник, да изиска представянето на определени споразумения за рефинансиране, сключени между взаимоспомагателните субекти от групата Crédit mutuel и техни дъщерни предприятия.

132.

В това отношение следва да се припомни, че видно от постоянната съдебна практика, след като контролът на Съда при обжалване на съдебни актове на Общия съд е ограничен до проверка на правните изводи по основанията и доводите, разисквани пред първата инстанция, страните не могат да изтъкват за първи път пред Съда довод, който не са посочили пред Общия съд ( 51 ).

133.

След запознаване с преписката нямам никакво съмнение, че доводът, представен от CMA във втората част на вторите основания, изобщо не е бил изтъкнат в първоинстанционното производство пред Общия съд. Той не може също да се окачестви като нов довод, който само развива или допълва представени пред Общия съд доводи ( 52 ).

134.

При тези обстоятелства считам, че тази част е недопустима.

135.

При условията на евентуалност отбелязвам, че дори да се приеме, quod non, че въпросната част е допустима, при всички положения тя е и негодна.

136.

Действително в решението си от 9 март 2018 г. Conseil d’État уточнява, че трябва да се счита, че контролните правомощия, които CNCM следва да упражнява на основание член L.511‑31 от CMF в мрежата на Crédit mutuel, обхващат и „дъщерните дружества на касите, след като финансовото положение на първите се отразява на това на вторите“ ( 53 ). С оглед на това, предвид извода, който направих в точка 125 по-горе, а именно че сам по себе си член L.511‑31 от CMF е достатъчен, за да е изпълнено условието по член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 575/2013, дори да се предположи, че решението от 10 март 1992 г. не се прилага за цялата група Crédit mutuel, това обстоятелство не би имало никакво значение за констатацията, че групата отговаря на това условие.

137.

От гореизложеното според мен следва, че втората част на вторите основания трябва да бъде отхвърлена, без да е необходимо произнасяне по искането на ЕЦБ за процесуално-организационни действия. Следователно, след като вторите основания по двете жалби трябва да бъдат отхвърлени, според мен следва да бъдат отхвърлени и двете жалби до Съда в тяхната цялост.

138.

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

139.

Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от последния, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

140.

След като CMA е загубило по предявените от него основания, а ЕЦБ, Комисията и CNCM са поискали то да бъде осъдено да заплати съдебните разноски, то понася направените от него съдебни разноски и се осъжда да понесе съдебните разноски на ЕЦБ, Комисията и CNCM.

141.

С оглед на изложените съображения предлагам Съдът да се произнесе, както следва: