1

На 23 януари 2015 г. жалбоподателят, Biogena Naturprodukte GmbH & Co. KG, подава в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) заявка за регистрация на марка на Европейския съюз на основание Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).

2

Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:

3

Стоките и услугите, за които се иска регистрацията, спадат към класове 29, 30, 32 и 43 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:

4

С решение от 31 юли 2015 г. на основание член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 проверителят отказва да регистрира заявената марка за стоките и услугите, посочени в точка 3 по-горе.

5

На 30 септември 2015 г. на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 жалбоподателят подава жалба пред EUIPO срещу решението на проверителя.

6

С решение от 23 февруари 2016 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата. В началото той уточнява, че релевантните потребители се състоят едновременно от широкия кръг потребители и от специализирани потребители, които се изразяват на немски или поне притежават достатъчно познания по немски език (точки 13 и 14 от обжалваното решение). По-нататък първи апелативен състав приема, че заявената марка е описателна за посечените стоки и услуги по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, тъй като немският израз „zum Wohl“ се разбира незабавно от релевантните потребители в смисъл, че тези стоки и услуги допринасят за здравето на потенциалния кръг от потребители и че фигуративните елементи на заявената марка не позволяват да се отклони вниманието на потребителя от ясното и рекламно хвалебствено послание, предадено с този израз (точки 15—23 от обжалваното решение). Съставът приема също, че заявената марка е лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (точки 25—32 от обжалваното решение).

7

Жалбоподателят иска от Общия съд:

8

EUIPO иска от Общия съд:

9

В хода на съдебното заседание жалбоподателят се отказва от втората част от исканията си, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.

10

В жалбата жалбоподателят препраща към писменото изложение на основанията за обжалването пред апелативния състав на EUIPO, посочвайки че то „е неразделна част от мотивите за подаването на настоящата жалба“.

11

В това отношение следва да се припомни, че по силата на член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и на член 177, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд жалбата трябва да съдържа изтъкнатите основания и доводи, както и кратко изложение на посочените основания. Това посочване трябва да е видно от самия текст на жалбата и да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни (вж. решения от 9 юли 2010 г., Exalation/СХВП (Vektor-Lycopin), T‑85/08, EU:T:2010:303, т. 33 и цитираната съдебна практика, и от 12 ноември 2015 г., CEDC International/СХВП — Fabryka Wódek Polmos Łańcut (WISENT), T‑449/13, непубликувано, EU:T:2015:839, т. 16 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решение от 18 юли 2006 г., Rossi/СХВП, C‑214/05 P, EU:C:2006:494, т. 37).

12

Освен това, ако жалбата може да бъде обоснована чрез препращане към определени пасажи от приложени към нея доказателства, Общият съд не е длъжен да търси и установява сред приложенията основанията и доводите, на които според него би могла да се основава жалбата, тъй като приложенията имат чисто доказателствена и документална функция (вж. решение от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, C‑382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 40 и 41 и цитираната съдебна практика; определение от 14 април 2016 г., Best-Lock (Europe)/EUIPO, C‑452/15 P, непубликувано, EU:C:2016:270, т. 14 и цитираната съдебна практика, и решение от 2 декември 2015 г., Kenzo/СХВП — Tsujimoto (KENZO ESTATE), T‑528/13, непубликувано, EU:T:2015:921, т. 38 и цитираната съдебна практика). Следователно в частта, препращаща към писмените изявления, представени пред EUIPO, жалбата е недопустима, доколкото съдържа общо препращане, което не може да бъде свързано с основанията и доводите, посочени в нея (вж. в този смисъл решения от 13 февруари 2007 г., Mundipharma/СХВП — Altana Pharma (RESPICUR), T‑256/04, EU:T:2007:46, т. 14 и 15, и от 25 ноември 2015, Masafi/СХВП — Hd1 (JUICE masafi), T‑248/14, непубликувано, EU:T:2015:880, т. 14).

13

Същото важи, когато препращането се отнася до акт, който впрочем е възпроизведен в текста на жалбата, без да се посочват конкретните точки от изложението на основанията по жалбата, които жалбоподателят желае да допълни, нито пасажи от разглеждания акт, в които са представени евентуални доказателства в подкрепа или в допълнение на основанията по жалбата, при положение че в този случай подобно включване по никакъв начин не се различава от общото препращане към приложение към жалбата (вж. в този смисъл в областта на публичната служба, що се отнася до препращането към административна жалба, възпроизведена в текста на жалбата, определение от 28 април 1993 г., De Hoe/Комисия, T‑85/92, EU:T:1993:39, т. 23, потвърдено след обжалване с определение от 7 март 1994 г., De Hoe/Комисия, C‑338/93 P, EU:C:1994:85, т. 29). В противен случай жалбоподателите щяха да могат само чрез възпроизвеждане на приложенията в текста на жалбата да заобиколят съдебната практика относно несъвместимостта на общите препращания към приложенията с изискванията за форма, наложени от разпоредбите на Статута на Съда на Европейския съюз и на Процедурния правилник, посочени в точка 11 по-горе.

14

Така в настоящия случай, въпреки че писменото изявление, представено пред апелативния състав, е изцяло възпроизведено в представянето на обстоятелствата, предхождащи спора по жалбата, Общият съд не е длъжен да търси нито в писменото изявление, нито в пасажите от жалбата, възпроизвеждащи това писмено изявление, доводите, на които жалбоподателят би могъл да се позове, както и да ги разглежда, тъй като подобни доводи са недопустими. Същото важи в още по-голяма степен, когато въпросното писмено изявление има за цел да оспори решението на проверителя и не може да се приеме за релевантно в подкрепа на жалбата срещу обжалваното решение.

15

Към искането за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания жалбоподателят е приложил в триседмичен срок от съобщението до страните за приключването на писмената фаза на производството съгласно член 106 от Процедурния правилник копия от снимки на стоки, носещи заявената марка, и от статии в пресата относно страноприемницата „Zum Wohl“, както и откъси от интернет сайта Уикипедия относно съответните заглавия в пресата.

16

Следва да се припомни, че съгласно член 85, параграфи 1 и 3 от Процедурния правилник доказателствата се представят при първата размяна на писмени изявления, като по изключение главните страни могат да представят доказателства преди приключване на устната фаза на производството, при условие че късното им представяне бъде мотивирано.

17

От съдебната практика следва, че при представянето на насрещни доказателства и допълването на доказателствените искания вследствие на представяне на насрещни доказателства от противната страна в писмената ѝ защита не се прилага правилото за преклузивния срок, предвидено в член 85, параграф 1 от Процедурния правилник. Всъщност тази разпоредба се отнася до новите доказателства и трябва да се разглежда в светлината на член 92, параграф 7 от посочения правилник, който изрично предвижда, че е възможно да се представят насрещни доказателства и да се допълват доказателствените искания (вж. по аналогия решения от 17 декември 1998 г., Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, EU:C:1998:608, т. 72, и от 12 септември 2012 г., Италия/Комисия, T‑394/06, непубликувано, EU:T:2012:417, т. 45).

18

В настоящия случай жалбоподателят е представил за първи път в приложение към искането за провеждане на съдебно заседание, след приключването на писмената фаза на производството, доказателствата, посочени в точка 15 по-горе, без да даде каквото и да е обяснение за това забавяне. В хода на съдебното заседание в отговор на въпрос, поставен от Общия съд (вж. в този смисъл решение от 6 февруари 2013 г., Bopp/СХВП (Представяне на зелена осмоъгълна рамка), T‑263/11, непубликувано, EU:T:2013:61, т. 31 и цитираната съдебна практика), той обяснява, че не е могъл да представи тези доказателства към момента на подаване на жалбата заради промени в персонала, обслужващ правния му отдел, и заради отпуска поради бременност и раждане на една от служителките му на ръководна длъжност.

19

Не може да се приеме, че подобни недоказани твърдения, които се основават на изцяло вътрешни трудности, още повече че става въпрос за дружество, разполагащо със собствен правен отдел, мотивират късното представяне на разглежданите доказателства.

20

Освен това EUIPO не е представила нито едно доказателство в текста на писмения отговор или в приложение към този отговор, от което се установява, че е било допустимо на този етап от производството жалбоподателят да представи доказателства, така че да се осигури спазването на принципа на състезателното начало.

21

От това следва, че доказателствата, представени в приложение към искането на жалбоподателя за провеждане на съдебно заседание, трябва да бъдат обявени за недопустими, още повече че тези доказателства не са сред представените в преписката по производството пред апелативния състав и че задачата на Общия съд не е да преразглежда фактическите обстоятелства в светлината на документите, представени за първи път пред него (вж. определение от 13 септември 2011 г., Wilfer/СХВП, C‑546/10 P, непубликувано, EU:C:2011:574, т. 41, и цитираната съдебна практика).

22

В жалбата жалбоподателят изтъква две основания, изведени, първото, от нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, и второто, от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от посочения регламент. В хода на съдебното заседание той уточнява, в отговор на поставен от Общия съд въпрос, че с доводите си, изложени в искането за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания, не твърди, че е налице и нарушение на член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.

23

В хода на съдебното заседание жалбоподателят добавя, че възнамерява да изтъкне трето основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, което следва да се разгледа на първо място.

24

В съдебното заседание жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено от непълнота на мотивите, доколкото апелативният състав не бил мотивирал по-специално преценката си за описателния характер и липсата на отличителен такъв на заявената марка за всяка от разглежданите стоки и услуги.

25

Без да е необходимо да се разглежда допустимостта на това основание обаче, както и да се разглеждат изискванията във връзка с устните състезания, се налага констатацията, че мотивите към обжалваното решение във всеки случай са достатъчни.

26

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 решенията на EUIPO трябва да бъдат мотивирани. Според съдебната практика задължението за мотивиране има същия обхват като установеното в член 296 ДФЕС, като целта му е да даде възможност, от една страна, на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, за да защитят правата си, и от друга страна, да даде възможност на съда на Европейския съюз да упражни контрол за законосъобразност на решението (вж. решение от 28 април 2004 г., Sunrider/СХВП — Vitakraft-Werke Wührmann и Friesland Brands (VITATASTE и METABALANCE 44), T‑124/02 и T‑156/02, EU:T:2004:116, т. 72 и 73 и цитираната съдебна практика).

27

Следва също да се припомни, че макар по принцип решението, с което компетентният орган отказва регистрация на марка, да трябва да бъде мотивирано за всяка една от съответните стоки или услуги, все пак, когато едно и също основание за отказ е пречка за регистрацията за категория или група стоки или услуги, които имат помежду си достатъчно непосредствена и конкретна връзка, за да формират достатъчно хомогенна категория или група от стоки или услуги, компетентният орган може да се ограничи до представяне на общи мотиви по отношение на всички тези стоки или услуги (решение от 16 октомври 2014 г., Larrañaga Otaño/СХВП (GRAPHENE), T‑458/13, EU:T:2014:891, т. 26; вж. също в този смисъл определение от 18 март 2010 г., CFCMCEE/СХВП, C‑282/09 P, EU:C:2010:153, т. 37—40, и по аналогия решение от 15 февруари 2007 г., BVBA Management, Training en Consultancy, C‑239/05, EU:C:2007:99, т. 34—38).

28

В настоящия случай апелативният състав приема, че заявената марка е, от една страна, описателна за хранителните стоки от класове 29, 30 и 32, както и за хранителните услуги от клас 43, тъй като немският израз „zum Wohl“ се разбирал в смисъл, че посочените стоки и услуги допринасяли за здравето, а фигуративните елементи, придружаващи този израз, били недостатъчни, за да отклонят вниманието от това послание, а от друга страна, е лишена от отличителен характер като обичайно хвалебствено означение за тези стоки и услуги (вж. точка 6 по-горе). Безспорно поради причини, свързани с олекотяване на изказа, и при липса на оспорване по-специално на една от разглежданите стоки или услуги, апелативният състав многократно се позовава на посочените стоки и услуги като цяло, посочвайки по-специално „стоките и услугите от хранителния сектор“ (точки 18 и 28 от обжалваното решение). Когато анализът го налага обаче, апелативният състав адаптира мотивите си според това дали става въпрос за стоките или услугите и уточнява мотивите си, що се отнася до посочените стоки, прегрупирайки някои от тях по вид хранителен продукт или напитка и посочвайки отделно тези, които не могат да бъдат предмет на прегрупиране (точки 20 и 21 от обжалваното решение).

29

Следва да се добави, че разглежданите стоки и услуги, доколкото всички са хранителни продукти за ежедневна употреба или услуги, непосредствено свързани с подобни стоки, могат да се разглеждат като имащи помежду си достатъчно непосредствена и конкретна връзка, така че да формират достатъчно хомогенна категория, позволяваща всички фактически и правни съображения, включени в мотивите към обжалваното решение, от една страна, да пояснят в достатъчна степен доводите на апелативния състав за всяка една стока и услуга, принадлежаща към тази категория, а от друга страна, да могат да се приложат без разлика към всяка една от съответните стоки и услуги (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2007 г., Develey/СХВП, C‑238/06 P, EU:C:2007:635, т. 92).

30

От това следва, че в настоящия случай апелативният състав не може да бъде упрекнат, че по същество е изтъкнал мотиви от общ характер във връзка с преценката си за абсолютните основания за отказ да се регистрира заявената марка.

31

Съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 отказва се регистрацията на „марките, които се състоят предимно от знаци или от означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга, или други характерни техни особености“.

32

Според съдебната практика член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 не допуска знаците или означенията, посочени в този член, да бъдат запазени само за едно предприятие поради регистрирането им като марка. Така тази разпоредба преследва цел от общ интерес, която изисква такива знаци или означения да могат да бъдат свободно използвани от всички (решения от 23 октомври 2003 г., СХВП/Wrigley, C‑191/01 P, EU:C:2003:579, т. 31, от 27 февруари 2002 г., Ellos/СХВП (ELLOS), T‑219/00, EU:T:2002:44, т. 27, и от 2 май 2012 г., Universal Display/СХВП (UniversalPHOLED), T‑435/11, непубликувано, EU:T:2012:210, т. 14).

33

Освен това смята се, че съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 знаци или означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на характерни особености на стоката или услугата, чиято регистрация се иска, не могат да упражнят основната функция на марката, а именно да установи търговския произход на стоката или услугата, за да даде по този начин възможност на потребителя, който придобива обозначената с марката стока или услуга, при едно последващо придобиване да направи същия избор, ако опитът му се окаже положителен, или да направи друг избор, ако опитът му се окаже отрицателен (решения от 23 октомври 2003 г., СХВП/Wrigley, C‑191/01 P, EU:C:2003:579, т. 30, и от 2 май 2012 г., UniversalPHOLED, T‑435/11, непубликувано, EU:T:2012:210, т. 15).

34

От това следва, че за да попадне даден знак в приложното поле на забраната, съдържаща се в тази разпоредба, той трябва да има достатъчно непосредствена и конкретна връзка със съответните стоки или услуги, която да дава възможност на съответните потребители да получат незабавно и без други разсъждения описание на съответните стоки или услуги или на някоя от техните характерни особености (вж. решение от 16 октомври 2014 г., GRAPHENE, T‑458/13, EU:T:2014:891, т. 16 и цитираната съдебна практика).

35

Накрая следва да се припомни, че преценката за описателния характер на даден знак може да бъде направена само, от една страна, с оглед на разбирането, което имат за него съответните потребители, и от друга страна, с оглед на съответните стоки или услуги (вж. решение от 7 юни 2005 г., Münchener Rückversicherungs-Gesellschaft/СХВП (MunichFinancialServices), T‑316/03, EU:T:2005:201, т. 26 и цитираната съдебна практика).

36

В настоящия случай апелативният състав е приел, че потребителите, засегнати от възприемането на описателния характер на заявената марка, са съставени от широкия кръг потребители и от специализирани потребители, които се изразяват на немски или поне притежават достатъчно познания по немски език (точки 13 и 14 от обжалваното решение).

37

Жалбоподателят не поставя под въпрос констатацията на апелативния състав, че релевантните потребители се състоят едновременно от широкия кръг потребители и от специализирани потребители, но критикува преценката за описателния характер на заявената марка единствено с оглед на немскоезичните потребители или на тези, които имат основни знания по немски език. От друга страна, той оспорва обжалваното решение, що се отнася до значението, вложено в словния елемент на заявената марка, недостатъчното съобразяване на фигуративните елементи на посочената марка и описателната връзка, установена между тази марка и посочените стоки и услуги.

38

От постоянната съдебна практика следва, че описателният характер на даден знак, съдържащ словен елемент, се преценява с оглед на потребителите, които имат достатъчно познания по езика, на който е съставен словният елемент (вж. в този смисъл решения от 11 юни 2009 г., ERNI Electronics/СХВП (MaxiBridge), T‑132/08, непубликувано, EU:T:2009:200, т. 34 и цитираната съдебна практика, и от 9 юли 2014 г., Pågen Trademark/СХВП (gifflar), T‑520/12, непубликувано, EU:T:2014:620, т. 19 и 20). Всъщност член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009, който гласи, че параграф 1 се прилага, независимо че мотивите за отказ съществуват само в една част на Съюза, означава, че ако словният елемент на дадена марка има описателен характер само на един от езиците, използвани в търговската дейност в рамките на Съюза, тази констатация е достатъчна, за да не може марката да бъде регистрирана като марка на Европейския съюз (вж., що се отнася до словна марка, решение от 20 септември 2001 г., Procter & Gamble/СХВП, C‑383/99 P, EU:C:2001:461, т. 41). За разлика от това, ако потребителят, който има познания по езика, на който словният елемент има някакъв смисъл, не го възприема като описателен, a fortiori, другите потребители на Съюза, които не разбират този език, няма да го възприемат като описателен и абсолютното основание за отказ, изведено от описателния характер, няма да може да се противопостави на разглежданата марка.

39

От това следва, че оплакването на жалбоподателя, с което се критикува преценката за описателния характер на заявената марка единствено с оглед на немскоезичните потребители или на тези, които имат основни знания по немски език, трябва да се отхвърли.

40

Апелативният състав приема, че немският израз „zum Wohl“ е обичайна формула, използвана за да „се пожелае здраве“ на дадено лице, и че по този начин заявената марка ще бъде незабавно разбрана в смисъл, че посочените стоки и услуги биха допринесли за здравето на потенциалния кръг от потребители. Апелативният състав уточнява, че разликите в употребата на главните и малките букви между немския израз „zum Wohl“ и заявената марка не позволяват да се постави под съмнение това разбиране на въпросната марка (точки 16—18 от обжалваното решение).

41

Жалбоподателят поддържа, че словният елемент на заявената марка не може да се разбира като означаващ „наздраве“, тъй като елементът „zum“ бил написан с големи букви, а елементът „wohl“ — с малки букви, като поради тази причина последният елемент отпраща към наречие, а не към немското съществително име „Wohl“, започващо с главната буква „W“ и означаващо „здраве“.

42

Следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика неправилната граматическа структура на даден знак не е достатъчна, за да се направи извод, че знакът е лишен от отличителен характер, когато евентуално създаденото отклонение спрямо дума, спазваща граматическите правила на съответния език, не може да придаде на заявената марка достатъчно отдалечено значение от това на тази дума (вж. в този смисъл решения от 7 юни 2005 г., MunichFinancialServices, T‑316/03, EU:T:2005:201, т. 36, и от 2 декември 2015 г., adp Gauselmann/СХВП (Multi Win), T‑529/14, непубликувано, EU:T:2015:919, т. 32).

43

В настоящия случай обаче, що се отнася до немски израз, който има значение, при това обичайно, когато е изписан като „zum Wohl“, а именно да се „пожелае здраве“ на дадено лице, по-специално при вдигане на наздравица или след кихане, което значение липсва, когато наречието „wohl“, означаващо „вероятно“, е прикрепено към думата „zum“, немскоезичните съответни потребители ще доловят допуснатата грешка и ще замесят думата „wohl“, неправилно изписана в случая, с „Wohl“ (вж. в този смисъл решение от 12 юни 2007 г., MacLean-Fogg/СХВП (LOKTHREAD), T‑339/05, непубликувано, EU:T:2007:172, т. 55).

44

Това е вярно в още по-голяма степен, както по същество отбелязва апелативният състав в точка 18 от обжалваното решение, тъй като в случая на заявената марка, бидейки фигуративна, използваните главни и малки букви ще бъдат възприети по-скоро като част от стилизацията на словния елемент на въпросната марка, отколкото като можещи да променят смисъла на този словен елемент.

45

Следователно апелативният състав правилно е приел, че словният елемент на заявената марка ще се разбере като означаващ „наздраве“.

46

След като описва фигуративните елементи, съставляващи заявената марка, апелативният състав приема, че тези елементи не могат да отклонят вниманието на потребителя от ясното и рекламно хвалебствено послание, предадено с немския израз „zum Wohl“. В подкрепа на това съждение той посочва, че черният кръгообразен фон, както и белите му контури, използваните шрифтове и размерът на словните елементи съответстват на обичайни графични елементи (точки 15 и 19 от обжалваното решение).

47

Жалбоподателят, напротив, смята, че фигуративните елементи (шрифтове, фон, игра с цветовете) чрез своя необичаен и изобретателен характер са достатъчни, за да придадат на знака като цяло не чисто описателен характер. Освен това той упреква апелативния състав, че не е мотивирал в достатъчна степен преценката си за фигуративните елементи на заявената марка.

48

От съдебната практика следва, че за да се прецени има ли описателен характер даден знак, съдържащ словни и фигуративни елементи, определящият въпрос е дали фигуративните елементи отклоняват вниманието на съответния потребител от посланието, предадено посредством словния елемент на заявената марка спрямо съответните стоки и услуги (вж. в този смисъл решения от 9 юли 2014 г., gifflar, T‑520/12, непубликувано, EU:T:2014:620, т. 24 и цитираната съдебна практика, и от 10 септември 2015 г., Laverana/СХВП (BIO PROTEINREICHER PFLANZENKOMPLEX AUS EIGENER HERSTELLUNG), T‑571/14, непубликувано, EU:T:2015:626, т. 20 и цитираната съдебна практика).

49

В настоящия случай в точка 19 от обжалваното решение апелативният състав обаче е направил по-специално анализ, разглеждайки има ли обичаен характер или не всеки от фигуративните елементи на заявената марка, за да направи извода, че те не позволяват да се отклони вниманието на потребителя от посланието, предадено с въпросната марка (вж. точка 46 по-горе). Следователно в това отношение той не може да бъде упрекнат в непълнота на мотивите.

50

От друга страна, апелативният състав основателно е приел, че фигуративните елементи не отклоняват съответните немскоезични потребители от посланието за здраве, което се отправя посредством словния елемент на заявената марка.

51

Всъщност черният фон с кръгообразна форма, както и окръжностите, които представляват контура, съответстват на основна геометрична форма, както и на обикновени рамки (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2015 г., BIO PROTEINREICHER PFLANZENKOMPLEX AUS EIGENER HERSTELLUNG, T‑571/14, непубликувано, EU:T:2015:626, т. 20). Освен това разликата в размера между двата словни елемента, както и различните шрифтове, използвани за тези два елемента, имат за резултат вниманието на потребителя да бъде насочено към думата „Wohl“, а по този начин и към идеята за здравето. Накрая, белият и черният цвят са често използвани, за да привлекат вниманието на потребителите (решение от 3 декември 2015 г., Infusion Brands/СХВП (DUALTOOLS), T‑648/14, непубликувано, EU:T:2015:930, т. 30), като в настоящия случай, изтъквайки словния елемент „zum wohl“, изписан в бяло на черен фон, допринасят за открояването на този елемент. По този начин, дори разгледани заедно, словните елементи на заявената марка не отклоняват съответните потребители от посланието, предадено от немския израз „zum Wohl“.

52

Ето защо оплакванията, изведени от непълнотата на мотивите и от грешката в преценката при съобразяването на фигуративните елементи на заявената марка, трябва да бъдат отхвърлени.

53

Апелативният състав приема, че заявената марка е „качествено, а следователно и описателно означение“ на разглежданите стоки и услуги, тъй като съответните потребители биха разбрали незабавно и без други разсъждения, че разглежданите хранителни стоки ще допринесат за здравето на потребителите и че разглежданите услуги се предлагат за здравето на потребителите (точки 20—23 от обжалваното решение).

54

Жалбоподателят твърди, че посланието „наздраве“ не дава никакво конкретно означение за качеството на така обозначените стоки и услуги и че следователно не описва никакви характерни особености на посочените стоки и услуги.

55

Следва да се припомни, че според съдебната практика „качеството“, посочено в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, включва и хвалебствените думи, описващи присъщи качества на стоки или услуги, при условие обаче че е налице достатъчно непосредствена и конкретна връзка между това означение за качество и разглежданите стоки и услуги (вж. в този смисъл решения от 9 декември 2009 г., Earle Beauty/СХВП (SUPERSKIN), T‑486/08, непубликувано, EU:T:2009:487, т. 33, 37 и 38, и от 28 април 2015 г., Saferoad RRS/СХВП (MEGARAIL), T‑137/13, непубликувано, EU:T:2015:232, т. 47 и 48).

56

В настоящия случай обаче следва да се приеме, както това е направил апелативният състав (точка 22 от обжалваното решение), че хранителните стоки и напитките от класове 29, 30 и 32, посочени в заявката за марка, доколкото са предназначени за хранене, могат да „са полезни за тялото и допринасят по този начин за излекуването на духа“, т.е. допринасят за доброто здраве, а и за физическото, но също и психическото благосъстояние на потребителите. Същото се отнася и за хранителните услуги от клас 43, отново посочени в заявката за марка, тъй като те също могат да допринесат за доброто здраве и благополучието на техните ползватели чрез доставката на храни и напитки или на информация за приготвянето на тези храни и напитки.

57

От това следва, че качеството на разглежданите стоки и услуги, посочено в точка 56 по-горе, може да се приеме за характерна, лесно разпознаваема от потребителите, към които е насочена, особеност на тези стоки и услуги, за които е поискана регистрация, и че е разумно да се предвиди, че заявената марка ще бъде действително разпозната от въпросните потребители като описание на една от характерните особености на разглежданите стоки и услуги.

58

Противно на твърдяното от жалбоподателя, в това отношение не е от значение фактът, дори да се приеме за доказан, че не всички хранителни продукти и всички напитки допринасят за здравето на потребителите. Всъщност обстоятелството, че даден знак е описателен само за част от стоките или услугите, които спадат към дадена категория, спомената като такава в заявката за регистрация, не е пречка да се откаже регистрацията на този знак, при положение че, ако в подобен случай въпросният знак беше регистриран като марка на Европейския съюз за посочената категория, нищо не би попречило на нейния притежател да го използва и за стоки или услуги от тази категория, за които той е описателен (вж. решение от 9 юли 2008 г., Reber/СХВП — Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli (Mozart), T‑304/06, EU:T:2008:268, т. 92 и цитираната съдебна практика). Следователно апелативният състав не може да бъде упрекнат в противоречие в точка 22 от обжалваното решение, приемайки, от една страна, че заявената марка е описателна за разглежданите стоки и услуги, а от друга страна, че не всички храни и напитки са полезни за здравето.

59

Ирелевантно е също твърдението на жалбоподателя, че посланието за здраве се отнасяло до всички стоки и услуги, закупени от даден потребител, тъй като потребителят купува само стоки и услуги, които му носят ползи и по този начин допринасят за здравето му. Всъщност твърдяното обстоятелство, че и стоките, и услугите се купуват, защото допринасят за здравето на потребителите, не изключва факта, че заявената марка, която предава точно такова послание за здраве, може да има описателен характер за разглежданите стоки и услуги от хранителния сектор.

60

Накрая описателният характер на заявената марка не е поставен под съмнение и от обстоятелството, твърдяно от жалбоподателя в хода на съдебното заседание, че в Австрия е била регистрирана марка, идентична на заявената в настоящия случай. Всъщност, освен факта, че жалбоподателят по никакъв начин не е установил истинността на твърдението си, и факта, че е признал, че австрийската марка е била регистрирана след обжалваното решение, следва да се припомни, че EUIPO и, според случая, съдът на Съюза не са обвързани, независимо че могат да ги вземат предвид, от решенията, постановени в държавите членки, и че нито една от разпоредбите на Регламент № 207/2009 не задължава EUIPO или, при обжалване, Общия съд, да стигне в сходна ситуация до същите изводи като тези на националните административни или съдебни органи (вж. решение от 15 юли 2015 г., Australian Gold/СХВП — Effect Management & Holding (HOT), T‑611/13, EU:T:2015:492, т. 60 и цитираната съдебна практика).

61

От това следва, че оплакването, критикуващо достатъчно непосредствената и конкретна връзка между заявената марка и посочените стоки и услуги, трябва да се отхвърли, също както и основанието, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, в неговата цялост.

62

Както става ясно от член 7, параграф 1 от Регламент № 207/2009, достатъчно е да се приложи едно от абсолютните основания за отказ, за да не може знакът да бъде регистриран като марка на Европейския съюз (решения от 19 септември 2002 г., DKV/СХВП, C‑104/00 P, EU:C:2002:506, т. 29, и от 7 октомври 2015 г., Chypre/СХВП (XAΛΛOYMI et HALLOUMI), T‑292/14 и T‑293/14, EU:T:2015:752, т. 74).

63

Следователно, при положение че от прегледа на предходното основание следва, че представеният за регистрация знак има описателен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 за разглежданите стоки и услуги и че това основание само по себе си обосновава оспорения отказ за регистрация, във всички случаи не е уместно да се разглежда по същество основанието, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от посочения регламент (вж. в този смисъл определение от 13 февруари 2008 г., Indorata-Serviços e Gestão/СХВП, C‑212/07 P, непубликувано, EU:C:2008:83, т. 28).

64

От всичко изложено по-горе следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена.

65

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на EUIPO.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)

реши: