1

С жалбата си дружество Develey Holding GmbH & Co. Beteiligungs KG (наричано по-нататък „Develey“) иска отмяна на Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 15 март 2006 г. по дело Develey/СХВП (Форма на пластмасова бутилка) (T-129/04, Recueil, стр. II-811, наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което Първоинстанционният съд отхвърля неговата жалба за отмяна на Решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) от 20 януари 2004 г. (наричано по-нататък „спорното решение“), с което се отказва регистрация на триизмерна марка.

2

В международен план правото относно марките е регламентирано в Конвенцията за закрила на индустриалната собственост, подписана в Париж на 20 март 1883 г., ревизирана за последен път в Стокхолм на 14 юли 1967 г. (Поредица от договори на Обединените нации, част 828, №°11851, стр. 305, наричана по-нататък „Парижката конвенция“). Всички държави-членки са страни по тази конвенция.

3

Член 2, параграф 1 от Парижката конвенция предвижда:

„Гражданите на всяка от страните — членки на Съюза, се ползуват в другите страни — членки на Съюза, що се касае до закрилата на индустриалната собственост, от изгодите, които съответните закони дават или ще дадат впоследствие на собствените си граждани, без да накърняват правата, специално предвидени от настоящата Конвенция. Вследствие на това, те ще имат същата закрила както собствените граждани и същия достъп до съдилищата срещу всякакво накърняване, нанесено на правата им, при условие, че изпълняват разпорежданията и формалностите, предвидени за собствените граждани.“

4

Член 6 пето, точки А и В от Парижката конвенция гласи:

„A.

(1)   Всяка фабрична или търговска марка, редовно регистрирана в родината, ще се приеме за депозиране и ще бъде закриляна, такава, каквато е, в другите държави — членки на Съюза, при резерви, изложени в настоящия член. Тези страни ще могат да изискват, преди да пристъпят към окончателно регистриране, представянето на свидетелство за регистриране в родината, издадено от компетентната власт. Не се изисква никаква заверка на това свидетелство.

(2)   За родина се смята държавата — членка на Съюза, гдето депозиращият има дейно и сериозно предприятие, индустриално или търговско, а ако няма такова предприятие в Съюза — държавата — членка, където има местожителството си. Ако местожителството му не е в държава — членка на Съюза, тогава важи страната, чийто гражданин е той, стига тя да е членка на Съюза.

Във всеки случай се запазва прилагането на член десети — второ.“

5

Член 2, параграф 1 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (наричано по-нататък „Споразумение ТРИПС“), намиращо се в приложение 1В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация, подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. и одобрено от името на Европейската общност с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 г. (ОВ L 336, стр. 1) относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.), гласи:

„Относно части II, III и IV от това споразумение страните членки следва да действат в съответствие с членове от 1 до 12 и чл. 19 от Парижката конвенция (1967).“

6

Последното съображение от преамбюла на Решение 94/800 има следния текст:

„като има предвид, че поради неговото естество, не може да се прави директно позоваване на Споразумението за създаване на Световната търговска организация, включително приложенията към него, пред съдилищата на Общността и държавите-членки“.

7

Второ съображение от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г.стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92) има следният текст:

„като има предвид, че всички държави — членки на Общността, са обвързани от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост; като има предвид, че разпоредбите на настоящата директива трябва изцяло да съответстват на тези на Парижката конвенция; като има предвид, че настоящата директива не засяга задълженията на държавите-членки, които произтичат от цитираната конвенция; като се има пред вид, че при нужда се прилага член 234, втора алинея от Договора“.

8

Член 3, параграф 1, буква б) от тази директива предвижда:

„Не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни:

9

Пето съображение от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), с измененията към него, има следният текст:

„като има предвид, че законодателството [другаде в текста: „правото“] на Общността по отношение на марките все пак не заменя законодателството [другаде в текста: „правото“] на държавите-членки относно марките; като има предвид, че всъщност не се оказва оправдано предприятията да бъдат задължавани да подават заявка за регистрация на техни марки като марки на Общността; като има предвид, че националните марки продължават да бъдат необходими за предприятията, които не желаят защита на техните марки на ниво Общност“.

10

Член 7, параграф 1 от Регламент № 40/94 относно абсолютните основания за отказ предвижда:

„1.   Отказва се регистрацията на:

[…]

[…]

11

Според член 34 от този регламент, озаглавен „Претендиране на предходност на националната марка“:

„1.   Притежателят на по-ранна марка, регистрирана в държава-членка, включително на марка, регистрирана на територията на страните от Бенелюкс, или регистрирана съгласно международни договорености, които имат действие в държава-членка, който подава заявка за същата марка, с цел тя да бъде регистрирана като марка на Общността за стоки или за услуги идентични с тези, за които по-ранната марка е била регистрирана или съдържащи се в тях, може да претендира за марката на Общността дата на предходност на по-ранната марка, по отношение на държавата-членка, в която или за която тя е била регистрирана.

2.   Единствената последица от предходността, съгласно настоящия регламент е, че когато притежателят на марката на Общността се откаже от по-ранната марка или допусне да изтече нейната регистрация, се счита, че той продължава да се ползва със същите права, като тези, които той би имал ако по-ранната марка продължи да бъде регистрирана.

3.   Предходността, претендирана за марката на Общността изтича, когато по-ранната марка, чиято предходност се претендира, е отменена или когато тази марка е обявена за недействителна или когато от нея бъде направен отказ преди регистрацията на марката на Общността.“

12

Член 35 от Регламент № 40/94, озаглавен „Претендиране на предходност след регистрирането на марка на Общността“, предвижда:

„1.   Притежателят на марка на Общността, който е притежател на по-ранна идентична марка, регистрирана в държава-членка, включително марка, регистрирана в страните от Бенелюкс или на по-ранна идентична марка с международна регистрация валидна в държава-членка, за стоки или услуги, които са идентични на или съдържащи се в тези, за които е била регистрирана по-ранна марка, може да претендира предходност на по-ранната марка по отношение на държавата-членка, в или за която тя е била регистрирана.

2.   Прилага се член 34, параграфи 2 и 3.“

13

В съответствие с член 73 от Регламент № 40/94 решенията на СХВП са мотивирани и могат да се основават единствено на мотиви, по които заинтересованите страни са имали възможност да представят своите коментари.

14

Член 74 от Регламент № 40/94, озаглавен „Проверка на фактите от страна на службата“, има следния текст:

„1.   В хода на процедурата, службата пристъпва към служебна проверка на фактите; в процедурата, свързана с относителни основания за отказ на регистрация, проверката на службата се ограничава в дейността си до разглеждане на фактите, доказателствата и аргументите, предоставени от страните и търсеното решение.

2.   Службата може да пренебрегне фактите, на които страните не са се позовали и доказателствата, които те не са представили навреме.“

15

Според член 108 от Регламент № 40/94:

„1.   Заявителят или притежателят на марка на Общността може да поиска преобразуването на заявката за марка на Общността или на марка на Общността в заявка за национална марка:

2.   Преобразуване не се осъществява:

3.   Заявката за национална марка, резултат от преобразуване на заявка за марка на Общността или марка на Общността се ползва, в съответната държава-членка, от датата на подаване или от датата на приоритет на тази заявка или марка и, когато е уместно, от по-ранната дата на марка на тази държава, предявена в съответствие с член 34 или 35.

4.   В случаите, когато заявката за марка на Общността се счита за оттеглена, службата изпраща на заявителя съобщение, определящо срок от три месеца от датата на това съобщение, в който може да се подаде искане за преобразуване.

5.   Когато заявката за марка на Общността бъде оттеглена или марката на Общността преустанови своето действие в резултат на регистриране на отказ от нея или в резултат на неуспех да се поднови регистрацията, искането за преобразуване се подава в рамките на три месеца от датата, на която молбата за марка на Общността е била оттеглена или на която марката на Общността е преустановила своето действие.

6.   Когато заявката за марка на Общността бъде отхвърлена с решение на службата, или тогава когато марката на Общността преустанови своето действие в резултат на решение на службата или на Съда по въпросите на марките на Общността, искането за преобразуване се подава в рамките на три месеца от датата, на която това решение е придобило силата на окончателно решение.

7.   Действието, посочено в член 32 престава да произвежда действие, ако искането не бъде представено в дадения срок.“

16

На 14 февруари 2002 г. Develey подава заявка за регистрация на марка на Общността пред СХВП, съгласно Регламент № 40/94, с която претендира приоритет на първоначалното подаване в Германия от 16 август 2001 г.

17

Тази заявка се отнася до регистрирането на триизмерен знак под формата на бутилка, показан по-долу (наричан по-нататък „заявената марка“):

18

Стоките, за които е поискана регистрацията, са от класове 29, 30 и 32 от Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и изменена, и отговарят на следното описание за всеки от тези класове:

19

С Решение от 1 април 2003 г., проверителят отхвърля заявката за регистрация на основание член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94. Проверителят прави извод, че от една страна СХВП не е обвързана от предходни национални регистрации и от друга страна, че формата на заявената марка не представлява никакъв особен и лесно установим елемент, който да позволява да бъде различена от обичайните форми на пазара и да придава указателна функция за нейния търговски произход.

20

Със спорното решение втори апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата, подадена от Develey, която се основава по-специално върху необичайния и специфичен характер на въпросната бутилка. Апелативният състав се присъединява към доводите на проверителя. Той добавя, че що се отнася до марка, състояща се от формата на опаковката, трябва да се вземе предвид обстоятелството, че съответните потребители не възприемат непременно по еднакъв начин дадена триизмерна марка, състояща се във формата на самата стока, и дадена словна, фигуративна или триизмерна марка, несвързана с вида на стоката, за която се отнася. В действителност, съответният краен потребител обикновено обръщал по-голямо внимание на етикета на бутилката, отколкото на самата форма на обикновената и неоцветена опаковка.

21

Според апелативния състав заявената марка не показвала никаква допълнителна особеност, която да ѝ дава възможност да бъде ясно разграничена от обикновените форми, които са налице, и да се запечата в паметта на потребителя като указание за произхода. В действителност апелативният състав счита, че особеното възприемане, изтъкнато от Develey, е налице само след задълбочено аналитично изследване, каквото съответният среден потребител не извършва.

22

Апелативният състав отбелязва, че Develey не може да се позове на регистрацията на заявената марка в немския регистър на марките, тъй като такава национална регистрация, дори да можеше да бъде взета предвид, не е решаваща. Освен това според него предоставените от Develey документи за регистрация не уточняват мотивите, с които е била направена регистрацията на въпросния знак.

23

С жалба, подадена в секретариата на Първоинстанционният съд на 1 април 2004 г., Develey започва производството за отмяна на спорното решение. В подкрепа на жалбата си Develey изтъква четири правни основания. Тези правни основания, а поради това и жалбата, се отхвърлят от Първоинстанционния съд.

24

Според първото правно основание СХВП не била спазила доказателствената тежест, което представлявало нарушение на член 74, параграф 1 от Регламент № 40/94, както и нарушение на член 6 пето от Парижката конвенция. Всъщност Develey поддържа, че СХВП била длъжна да докаже липсата на отличинелен харакрер, след като е констатирала, че въпросната форма щяла да се възприема като тази на обикновена бутилка, а не като указание за търговския произход.

25

Първоинстанционният уточнява, че Парижката конвенция е ирелевантна в това отношение, тъй като член 6 пето от нея относно закрилата на регистрацията на марки, депозирани в друга държава — страна по Парижката конвенция, не съдържа клаузи, които определят разпределението на доказателствената тежест в процедурите по регистрация на марките на Общността. След това Първоинстанционният съд напомня, че в рамките на проверката дали са налице предвидените в член 7, параграф 1 от Регламент № 40/94 абсолютни основания за отказ, ролята на СХВП е да прецени дали заявката за марка е засегната от такова основание и съгласно член 74, параграф 1 от същия регламент — да осъществи служебна проверка на релевантните обстоятелства, които биха могли да я накарат да приложи абсолютно основание за отказ.

26

Първоинстанционният съд приема за установено, че тъй като апелативният състав е направил извод за липса на вътрешно присъщ отличителен характер на заявената марка, този състав можел да основе анализа си на обстоятелствата, произтичащи от придобития по принцип практически опит при пускането на пазара на стоки за широко потребление, които обстоятелства можело да бъдат познати на всяко лице и по-специално на потребителите на тези продукти. Той подчертава, че доколкото, противно на анализа на апелативния състав, жалбоподателят твърдял наличието на отличителен характер на заявената марка, последният трябвало да предостави конкретни и подкрепени с доказателства данни, че заявената марка има вътрешно присъщ отличителен характер или отличителен характер вследствие на обичайната употреба.

27

Второто правно основание е изведено от неспазването на член 6 пето, част А, параграф 1 от Парижката конвенция, поради това че СХВП била лишила от защита по-ранната национална регистрация. Develey твърди, че считайки заявената марка за лишена от отличителен характер на територията на Общността, СХВП в действителност е приела за недействителна и следователно лишена от защита на германска територия по-ранната германска марка, която защитава същия знак и е регистрирана от Deutsches Patent- und Markenamt (Германска служба за патенти и марки).

28

Първоинстанционният съд посочва, че дори и член 6 пето от Парижката конвенция се приеме за приложим за СХВП, то съгласно пето съображение от Регламент № 40/94 правото на Общността относно марките не заменя правото на държавите-членки относно марките. Поради това спорното решение не засяга нито действителността, нито защитата на по-ранната регистрация на германска територия. Първоинстанционният съд добавя, че при всички случаи член 6 пето, част B, точка 2 от тази конвенция предвижда възможността да бъде отказана регистрация, в случай че заявената марка е лишена от отличителен характер.

29

Според третото правно основание са нарушени член 73 от Регламент № 40/94, член 6 пето от Парижката конвенция и член 2, параграф 1 от Споразумението ТРИПС, тъй като СХВП не била осъществила достатъчно проучване на по-ранната национална регистрация. Develey твърди, че СХВП трябвало да има предвид по-ранните национални регистрации и при условията на евентуалност — че от съгласуваността на юридическата основа, която е Директива 89/104 и Регламент № 40/94, произтичало, че СХВП и съответната национална администрация трябвало да прилагат едни и същи критерии, предвидени в двата текста. В следствие на това СХВП била длъжна да обясни причините, поради които прилага тези критерии по различен начин от националната администрация.

30

Първоначално Първоинстанционният съд пренебрегва позоваването на Парижката конвенция и на Споразумението ТРИПС, с довода че тези договори не предвиждат задължение за мотивиране на решенията и са ирелевантни в рамките на това правно основание. По-нататък той уточнява, че член 34 и член 35 от Регламент № 40/94 не може да имат за предмет или за последица да гарантират на притежателя на национална марка нейната регистрация като марка на Общността и че режимът на Общността по отношение на марките е самостоятелна система, съставена от съвкупност от норми, която има специфични цели, и приложението ѝ е независимо от всички национални системи. На последно място, Първоинстанционният съд припомня, че апелативният състав е взел предвид наличието на национална регистрация и че спорното решение излага ясно и еднозначно доводите, които са мотивирали този състав да не се съобрази с решението на Deutsches Patent- und Markenamt.

31

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 във връзка с това, че СХВП не била признала отличителния характер на заявената марка, както и обстоятелството, че нейните характерни особености нямали техническа функция. В това отношение Develey посочва, че за регистрацията на дадена марка било необходимо наличието на минимален отличителен характер и добавя, че за преценка на наличието на отличителен характер на триизмерна марка не следвало да се прилагат по-строги критерии. Develey поддържа, че потребителят се ориентирал по формата на бутилката и след като идентифицирал желаната стока, правел проверка на избора си чрез етикета. Според Develey средният потребител бил напълно способен да възприеме формата на опаковката на въпросните стоки като указание за търговския им произход. При условията на евентуалност Develey твърди, че нито една характерна особеност на заявената марка нямала техническа функция.

32

Първоинстанционният съд посочва, че критериите за преценка на отличителния характер на триизмерните марки, които се състоят във формата на самата стока, не се различават от критериите, приложими към други видове марки, и че отличителният характер на дадена марка трябва да се преценява, от една страна, във връзка със стоките и услугите, за които е поискана заявката, а от друга страна, във връзка с възприятието, което те пораждат у съответната група потребители. Освен това Първоинстанционният съд уточнява, че при преценка на отличителния характер следвало да се анализира общото впечатление, което правела стоката.

33

Първоинстанционният съд посочва че, в дадения случай стоките, обхванати от заявената марка, са хранителни продукти за ежедневна употреба, поради което съответната група потребители обхващала всички потребители. Според Първоинстанционния съд по тази причина отличителният характер на заявената марка трябва да се прецени предвид евентуалните очаквания на средния потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително внимателен и предпазлив.

34

Що се отнася до заявената марка, първоначално Първоинстанционният съд отбелязва, че средните потребители нямат навик да предполагат какъв е произходът на продуктите, изхождайки от тяхната форма или формата на тяхната опаковка, в отсъствие на какъвто и да било графичен или текстов елемент и че тези потребители на първо място приписват на бутилките, в които се съдържат продуктите, проста функция на опаковки. По-нататък, след като анализира характеристиките, които според според Develey допринасят за отличителния характер на бутилката, Първоинстанционният съд прави извод, че посочените характеристики не създават общо впечатление, поставящо под съмнение извода, според който заявената марка не се различава значително от стандартното или обичайното в сектора. На последно място, Първоинстанционният съд добавя, че твърдяната липса на техническа функция на характерните черти на заявената марка не може да влияе върху липсата на отличителен характер на последната.

35

С жалбата си Develey иска от Съда:

36

СХВП иска от Съда:

37

В самото начало следва да се провери дали разпоредбите на Споразумението ТРИПС и на Парижката конвенция имат пряко приложение в рамките на това производство.

38

Що се отнася до Споразумението ТРИПС, следва да се напомни, че според последното съображение от преамбюла на Решение 94/800 пред съдилищата на Общността не може да се прави директно позоваване на Споразумението за създаване на Световната търговска организация, включително приложенията към него.

39

Освен това Съдът е приел, че разпоредбите на това споразумение нямат непосредствено действие и не могат да породят за частноправните субекти права, на които съгласно общностното право последните да могат да се позовават директно пред съд (вж. в този смисъл Решение от 23 ноември 1999 г. по дело Португалия/Съвет, C-149/96, Recueil, стр. I-8395, точки 42—48, Решение от 14 декември 2000 г. по дело Dior и др., C-300/98 и C-392/98, Recueil, стр. I-11307, точки 44 и 45, както и Решение от 16 ноември 2004 г. по дело Anheuser-Busch, C-245/02, Recueil, стр. I-10989, точка 54).

40

В дадения случай не може да се прави пряко позоваване на разпоредбите на Парижката конвенция.

41

В действителност, на първо място, Общността не е страна по Парижката конвенция, за разлика от Споразумението ТРИПС.

42

На второ място, след като е счел за необходимо да придаде на някои разпоредби на Парижката конвенция непосредствено действие, общностният законодател ги е посочил изрично в Регламент № 40/94, по-конкретно в абсолютните основания в член 7, параграф 1, букви з) и и) от този регламент. От друга страна следва да се отбележи, че относно отличителния характер на марките, този параграф 1 не прави токова позоваване и че в тази връзка общностният законодател е предвидил самостоятелната разпоредба на член 7, параграф 1, буква б) от посочения регламент.

43

На трето място, действително прякото приложение на Парижката конвенция може да следва от позоваването на нея в член 2, параграф 1 от Споразумението ТРИПС, но тъй като това споразумение не се прилага пряко, подобно позоваване не може да доведе до такова прилагане на посочената конвенция.

44

Следователно Споразумението ТРИПС и Парижката конвенция не са приложими в настоящото дело и Съдът ще разгледа само правните основания на жалбата, изведени от нарушението от Първоинстанционния съд на Регламент № 40/94.

45

Develey твърди, че Първоинстанционният съд не бил спазил член 74, параграф 1 от Регламент № 40/94, който се отнася до доказателствената тежест. Освен това според Develey Първоинстанционният съд е трябвало да отмени спорното решение, тъй като сам бил установил отличителния характер на заявената марка, като в точка 52 от обжалваното решение се посочвало, че тази марка изпъква на фона на обичайните търговски марки.

46

Develey поддържа и че изводът на Първоинстанционния съд относно ориентирането на потребителите при осъществяване на избора им бил в противоречие с неговата съдебната практика (Решение от 3 декември 2003 г. по дело Nestlé Waters France/СХВП (Форма на бутилка), T-305/02, Recueil, стр. II-5207, точка 34 и Решение от 24 ноември 2004 г. по дело Henkel/СХВП (Форма на бял и прозрачен флакон), T-393/02, Recueil, стр. II-4115, точка 34). Използването на формата като указание за произхода на стоката имало известно значение, тъй като потребителите извършвали предварителен избор въз основа на формата на опаковката и чак след това разучавали етикета.

47

СХВП поддържа, че процедурата по регистрация на марка била административна и че съгласно член 74, параграф 1 от Регламент № 40/94 службата осъществявала служебна проверка на обстоятелствата. Следователно понятието за разпределение на доказателствената тежест имало значение само ако някои обстоятелства останели недоказуеми. СХВП счита, че Първоинстанционният съд правилно бил посочил принципите, свързани с управлението и преценката на доказателствата, които я обвързват в тази процедура. Според нея при всички случаи изискването за предоставяне на мотиви не трябвало да се смесва с каквото и да е задължение за доказване.

48

На първо място, както Първоинстанционният съд е посочил в точки 15 и 16 от обжалваното решение, в рамките на проверка за наличието на предвидените в член 7, параграф 1 от Регламент № 40/94 абсолютни основания за отказ, ролята на СХВП е да прецени дали заявката за регистрация на марка трябва да бъде отхвърлена на такова основание.

49

По-нататък следва да се добави, че съгласно член 74, параграф 1 от същия регламент СХВП трябва да извърши служебна проверка на релевантните обстоятелства, които биха могли да доведат до прилагане на абсолютно основание за отказ.

50

На последно място, следва да се отбележи, както правилно е посочено в точка 21 от обжалваното решение, че доколкото жалбоподателят твърди, че е налице отличителен характер на заявената марка противно на анализа на апелативния състав, първият трябва да предостави конкретни и подкрепени с доказателства данни, че заявената марка има вътрешно присъщ отличителен характер или отличителен характер вследствие на обичайната употреба.

51

Поради това следва да се приеме за установено, че Първоинстанционният съд не е нарушил нормите, които определят доказателствената тежест.

52

Що се отнася до нарушенията във връзка с твърдяната погрешна преценка на отличителния характер на заявената марка, първите следва да бъдат разгледани в рамките на петото правно основание.

53

При тези условия първото правно основание следва да бъде прието за неоснователно.

54

Develey поддържа, че в спорното решение СХВП била установила липса на отличителен характер на заявената марка и за Германия. Потвърждавайки това решение, Първоинстанционният съд бил признал за недействителна съгласно член 108 от Регламент № 40/94 идентична марка, която е получила по-ранна национална регистрация.

55

Според СХВП Първоинстанционният съд правилно е приел, че спорното решение не засяга нито действителността, нито защитата на по-ранната регистрация на германска територия. СХВП посочва, че винаги отделно от нейните решения и в съответствие с националното право относно марките, националните органи правят преценка дали националните марки и тези, чиято регистрация се иска, могат да бъдат защитени.

56

Както правилно е посочил Първоинстанционният съд в точка 25 от обжалваното решение, спорното решение, с което се отказва регистрацията на заявената марка като марка на Общността, не засяга нито действителността, нито защитата на германска територия на предходната национална регистрация.

57

В действителност в съответствие с пето съображение от Регламент № 40/94, на което Първоинстанционният съд правилно се е позовал в същата точка от обжалваното решение, правото на Общността относно марките не заменя правото на държавите-членки относно марките.

58

Следователно, поради езикови, културни, социални и икономически различия, е възможно не само дадена марка, лишена от отличителен характер в една държава-членка, да има такъв в друга държава-членка (вж. в този смисъл Решение от 9 март 2006 г. по дело Matratzen Concord, C-421/04, Recueil, стр. I-2303, точка 25 и по аналогия относно заблуждаващия характер на марка — Решение от 26 ноември 1996 г. по дело Graffione, C-313/94, Recueil, стр. I-6039, точка 22), но и марка, лишена от отличителен характер на общностно ниво, може да притежава такъв характер в държава-членка от Общността.

59

Следва да се добави, че противно на това, което поддържа Develey, разпоредбите на член 108 от Регламент № 40/94 не омаловажават посочения извод.

60

Следователно това правно основание трябва да се приеме за неоснователно.

61

В рамките на това правно основание Develey упреква Първоинстанционния съд, че се е основал на погрешна фактическа констатация и е игнорирал част от доводите му. Develey твърди, че е предоставило удостоверение за регистрация, издадено от Deutsches Patent- und Markenamt, свидетелстващо за осъществена регистрация на заявената марка въз основа на присъщ отличителен характер, а не на такъв, вследствие на обичайната употреба.

62

Develey поддържа, че обжалваното решение страда от липса на мотиви във връзка с проверката на по-ранната национална регистрация. Освен това, тъй като то било хармонизирано относно марките, СХВП и националният проверител трябвало да поставят едни и същи изисквания относно отличителния характер.

63

Във връзка с установяването на обстоятелствата СХВП поддържа, че по време на процедурата пред нея обясненията на представителите на Develey били недостатъчно информативни и се ограничавали до твърдения относно германската регистрация, които не можело да бъдат проверени. Тъй като конкретните мотиви, довели до тази регистрация, са останали неизвестни за апелативния състав на СХВП, Първоинстанционният съд не можел да бъде обвинен в изопачаване на фактите в това отношение.

64

Относно липсата на мотиви СХВП посочва, че нейното задължение да мотивира отделните решения има две цели — да позволи, от една страна, на заинтересованите лица да се запознаят с обосновката на мярката, приета за да защити правата им, и от друга страна — на общностните съдилища да осъществят своя контрол относно правомерността на решението. СХВП счита, че неодобрението на доводите на апелативния състав от страна на Develey и потвърждаването им от Първоинстанционния съд не са достатъчна причина да се твърди липсата на мотиви на обжалваното решение. Според СХВП Първоинстанционният съд правилно е приел, че мотивирането на спорното решение е достатъчно, поради което това решение на Първоинстанционния съд не може по никакъв начин да бъде поставено под съмнение във връзка с член 73 от Регламент № 40/94.

65

Що се отнася до решението на Deutsches Patent- und Markenamt, на което се позовава Develey, е достатъчно да се посочи, както е направил Първоинстанционният съд в точка 32 от обжалваното решение, че режимът на Общността по отношение на марките е самостоятелна система, съставена от съвкупност от норми, която има специфични цели, и нейното приложение е независимо от всички национални системи.

66

В следствие на това заявената марка трябва да се преценява само въз основа на релевантната общностна уредба, а националното решение в никакъв случай не може да постави под съмнение действителността на спорното или обжалваното решение.

67

Следователно това твърдение за нарушение трябва да се приеме за неотносимо.

68

Що се отнася до твърдението за неправилно установяване на обстоятелствата и за недостатъчни мотиви на обжалваното решение, следва да се приеме за установено, че в точка 34 от това решение Първоинстанционният съд цитира точка 55 от спорното решение, според която регистрацията на заявената марка в германския регистър на марките няма задължителна сила за режима на Общността относно марките, и че съществуващите регистрации в държавите-членки са обстоятелство, което може само да се вземе превид в контекста на регистрацията на дадена марка на Общността, без да има решаващо значение.

69

От това следва, че Първоинстанционният съд не е установил погрешно обстоятелствата относно по-ранната национална регистрация и не може да се твърди, че обжалваното решение страда от липса на мотиви във връзка с нея.

70

Следователно това твърдение за нарушение трябва да бъде отхвърлено.

71

На последно място, що се отнася до твърдението за нарушение, според което правото относно марките било хармонизирано и СХВП трябвало да приложи същите изисквания във връзка с отличителния характер, както националният проверител, трябва да се отбележи, че това твърдение за нарушение не може да се приеме, тъй като, от една страна, режимът на Общността по отношение на марките е самостоятелна система, а от друга страна, е възможно дадена марка да е лишена от отличителен характер в една държава-членка или в рамките на общностната система, без това да е така в друга държава-членка.

72

Освен това, както вече беше посочено във връзка с предходните твърдения за нарушение, съществуващите регистрации в държавите-членки са само обстоятелство, което може да бъде взето предвид в контекста на регистрацията на марка на Общността, и заявената марка трябва да се преценява въз основа на релевантната общностна уредба.

73

От това следва, че СХВП не е длъжна да следва изискванията и преценката на компетентния по отношение на марките орган в държавата на произход, нито е задължена да регистрира заявената марка въз основа на съображението на този национален орган, според който знакът е само загатващ, а не е пряко описателен.

74

Поради това посоченото твърдение за нарушение е неоснователно.

75

При тези условия въпросното правно основание следва да се отхвърли.

76

С това правно основание Develey поддържа, от една страна, че Първоинстанционният съд не е установил правилно цялостното въздействие на заявената марка. Той не бил разгледал една от характеристиките на тази марка, а именно че сплеснатото и широко тяло на бутилка, характеризиращо голяма част от нея, гледано отпред и отзад, имало изпъкнала извивка, завършваща на върха с леко заострена дъга под ъгъл, което създавало впечатление за портал. Тази характеристика допринасяла значително за общото въздействие, поради обстоятелството че правела тялото на бутилката да изглежда като портал. Develey счита, че предвид тази характеристика било налице общо впечатление, което трябвало да доведе до установяване наличието на отличителен характер на заявената марка.

77

От друга страна, Develey твърди, че при преценката на отличителния характер на заявената марка във връзка с посочените стоки, Първоинстанционният съд не е направил разграничение между различните категории хранителни продукти и подправки — съвсем течни, течни, по-гъсти, твърди и прахообразни. Следователно Първоинстанционният съд погрешно бил поставил всички посочени в заявката за регистрация стоки под общ знаменател.

78

Според СХВП това правно основание следвало да се отхвърли, защото се състояло само в твърденията за нарушения при установяване на фактите от Първоинстанционния съд.

79

От постоянната съдебна практика следва, че отличителния характер на дадена марка по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 означава, че тя позволява да се установи, че стоката произхожда от определено предприятие, и следователно да я отличи от тези на други предприятия (Решение от 29 април 2004 г. по дело Procter & Gamble/СХВП, C-473/01 P и C-474/01 P, Recueil, стр. I-5173, точка 32, както и Решение от 21 октомври 2004 г. по дело СХВП/Erpo Möbelwerk, C-64/02 P, Recueil, стр. I-10031, точка 42). Този отличителен характер трябва да се преценява, от една страна, по отношение на стоките или услугите, за които се иска регистрация, и от друга страна — по отношение на възприемането им от съответните потребители (Решение по дело Procter & Gamble/СХВП, посочено по-горе, точка 33 и Решение от 22 юни 2006 г. по дело Storck/СХВП, C-24/05 P, Recueil, стр. I-5677, точка 23).

80

Според установената съдебна практика критериите за преценка на отличителния характер на триизмерните марки, състоящи се от външния вид на самата стока, не се различават от приложимите към останалите категории марки. При прилагането на тези критерии следва все пак да се отчита фактът, че че средният потребител невинаги възприема по един и същ начин триизмерна марка, състояща се от външния вид на самата стока, и словна или фигуративна марка, която представлява знак, независещ от начина, по който изглеждат обозначените с нея стоки. Всъщност средните потребители нямат навик да предполагат какъв е произходът на стоките, изхождайки от тяхната форма или формата на тяхната опаковка в отсъствие на какъвто и да било графичен или текстов елемент, и в резултат може да се окаже по-трудно да се установи отличителният характер на такава триизмерна марка, отколкото този на словна или фигуративна марка (Решение от 7 октомври 2004 г. по дело Mag Instrument/СХВП, C-136/02 P, Recueil, стр. I-9165, точка 30, както и Решение по дело Storck/СХВП, посочено по-горе, точки 24 и 25).

81

При тези обстоятелства единствено марка, която се различава значително от стандартното или обичайното в сектора и съответно поради този факт може да изпълнява своята основна функция за идентифициране на произхода на стоката, не е лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (Решение от 12 януари 2006 г. по дело Deutsche SiSi-Werke/СХВП, C-173/04 P, Recueil, стр. I-551, точка 31 и Решение по дело Storck/СХВП, посочено по-горе, точка 26).

82

За да се прецени дали марката е лишена или не от отличителен характер, то следва да се има предвид общото впечатление, създадено от нея. Това обаче не означава, че първоначално не трябва да се осъществи последователна проверка на различните елементи, използвани за нейното представяне. Всъщност в хода на цялостната оценка може да е от полза разглеждането на всеки от съставните ѝ елементи (вж. в този смисъл Решение от 30 юни 2005 г. по дело Eurocermex/СХВП, C-286/04, Recueil, стр. I-5797, точки 22 и 23, както и посочената съдебна практика).

83

От обжалваното решение е видно, че в настоящия случай Първоинстанционният съд правилно е установил и приложил определените от съдебната практика критерии.

84

В точки 50—53 от обжалваното решение Първоинстанционният съд е осъществил правилно преценката на различните елементи, съставящи формата на заявената марка, и по-нататък, в точки 53 и 54 от това решение, е осъществил анализ на общото впечатление, за да прецени дали тази марка е лишена от отличителен характер.

85

В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че по време на преценката на различните елементи на оформлението, които са използвани за заявената марка, заинтересованото лице не може да иска да определи реда на извършване на проверката, степента на детайлно разглеждане на тези елементи или използваните термини.

86

Така в дадения случай обстоятелството, че някои определени термини не присъстват в анализа на Първоинстанционния съд, както по-специално „тяло с изпъкнала извивка“ или „впечатление за портал“, не води до това, че определени характеристики, които според Develey допринасят за отличителния характер, не са надлежно отчетени.

87

От друга страна, тъй като следва да се вземе предвид общото впечатление, което прави заявената марка по време на преценката за наличие на отличителен характер, потвърждението за наличие на такъв характер не произтича автоматично, ако при евентуално наблюдение една от характеристиките на тази марка се различава от обикновената форма.

88

Следователно Develey не може да твърди, че Първоинстанционният съд е длъжен да отмени спорното решение поради обстоятелството, прието в точка 52 от обжалваното решение, че „единствената характеристика, която различава заявената марка от обичайната форма, се състои в страничните вдлъбнатини“.

89

Освен това в точка 53 от обжалваното решение Първоинстанционният съд посочва, че „дори ако тази характерна черта може да се счита за нетипична, сама по себе си е недостатъчна да повлияе на общото впечатление от заявената марка до степен, че последната да се различава значително от правилата или обичаите в сектора и поради това да може да изпълнява основната си функция — да посочва произхода“.

90

Следователно не може да се твърди, че Първоинстанционният съд не е преценил правилно общото впечатление, което прави заявената марка.

91

Що се отнася до твърдението за нарушение, според което не е направено разграничение между различните категории посочени продукти, следва да се посочи, че в съответствие с Директива 89/104 Съдът е приел, че когато отказва регистрация на марка, органът с компетентност в областта на марките е длъжен да посочи в своето решение изводите, до които е стигнал по отношение на всяка от стоките и услугите, за които се отнася заявката за регистрация. При все това, когато едно и също основание за отказ се противопоставя на категория или на група стоки или услуги, органът с компетентност в областта на марките може да се ограничи до това да представи общи мотиви по отношение на всички тези стоки или услуги (Решение от 15 февруари 2007 г. по дело BVBA Management, Training en Consultancy, C-239/05, Сборник, стр. I-1455, точка 38).

92

Ако се предположи обаче, че тази съдебна практика обвързва Първоинстанционния съд, следва да се отбележи, че в точки 46 и 47 от обжалваното решение той е приел за установено, че обхванатите от заявената марка стоки са хранителни продукти за ежедневна употреба и че потребителите на първо място приписват на бутилките, в които се съдържат тези продукти, обикновена функция на опаковка. Освен това, както е видно от точка 18 от настоящото решение, стоките, чиято регистрация се иска, спадат само към три класа стоки от Ницската спогодба.

93

Следователно не може да се твърди, че Първоинстанционният съд погрешно се е ограничил до предоставяне на общи доводи за посочените продукти.

94

При тези условия следва да се приеме за установено, че като счита заявената марка за лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, Първоинстанционният съд не е допуснал грешка при прилагане на правото във връзка с тази разпоредба и с релевантната съдебна практика на Съда.

95

Що се отнася до твърдението за нарушение относно изводите на Първоинстанционния съд, свързани с характеристиките на съответните потребители, техните нагласи и ориентирането им, следва да се отбележи, от една страна, че тези изводи спадат към фактическите преценки, и от друга страна, че Develey упреква Първоинстанционния съд, че е изопачил фактите в това отношение.

96

Установяването на наличие или липса на значителна разлика по смисъла на точка 81 от настоящото решение също спада към фактическата преценка.

97

Според член 225 ЕО и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейските общности обаче следва, че обжалването се ограничава само до правни въпроси. Единствено Първоинстанционният съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Следователно освен в случай на изопачаване на доказателствата, които са му били представени, преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (Решение от 19 септември 2002 г. по дело DKV/СХВП, C-104/00 P, Recueil, стр. I-7561, точка 22, както и Решение от 29 април 2004 г. по дело Henkel/СХВП, C-456/01 P и C-457/01 P, Recueil, стр. I-5089, точка 41).

98

Следователно това твърдение за нарушение е недопустимо.

99

Поради това петото правно основание, което е частично неоснователно и частично недопустимо, не може да бъде прието.

100

Тъй като всички правни основания, посочени от Develey, са отхвърлени, жалбата също следва да бъде отхвърлена изцяло.

101

По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като СХВП е направила искане за осъждането на Develey и последното е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (oсми състав) реши: