1.

Германското законодателство, в сила от 1 януари 2012 г., въвежда механизъм за насърчаване на електроенергията от възобновяеми източници (наричана по-нататък „електроенергия по EEG“). По-конкретно, с него се въвежда схема за подпомагане на производителите на този вид енергия, на които гарантира, посредством регулирани тарифи и пазарни премии, получаването на по-висока цена на електроенергията в сравнение с цената на продаваната на пазара електроенергия.

2.

За финансирането на тази схема за подпомагане се въвежда допълнителна такса (наричана по-нататък „допълнителна такса по EEG“), която на практика ще трябва да се плаща от крайните потребители. Железопътните предприятия и предприятията с високо потребление на електроенергия (наричани по-нататък „енергоемки предприятия“) ( 2 ) имат по принцип и задължението да плащат допълнителната такса по EEG. Германският законодател приема да им намали размера на таксата като мярка, която ще допринесе за намаляване на техните разходи и следователно за запазване на тяхната конкурентоспособност.

3.

На 25 ноември 2014 г. Европейската комисия приема, че приложеното спрямо тези предприятия намаление на допълнителната такса по EEG представлява държавна помощ, която е съвместима с вътрешния пазар само при спазване на определени условия, описани подробно в член 3 от Решение (ЕС) 2015/1585 относно схема за помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN) [приведена в действие от Германия за подкрепа на електроенергия от възобновяеми източници и на енергоемки потребители] ( 3 ).

4.

Помощта (под формата на намаление на допълнителната такса по EEG), която не е съобразена с посочените в Решение 2015/1585 условия, е обявена за несъвместима с вътрешния пазар. Такъв е случаят с някои предприятия от групата Georgmarienhütte Holding GmbH, от които германските органи, в изпълнение на това решение, изискват незабавно възстановяване на съответните суми.

5.

Някои от предприятията, задължени да възстановят размера на помощта, оспорват решението на германските органи пред запитващата юрисдикция, като твърдят, че Решение 2015/1585 е невалидно. От своя страна германското правителство подава жалба за отмяна (дело T‑47/15) срещу решението пред Общия съд, който я отхвърля с решение от 10 май 2016 г. ( 4 ).

6.

Запитващата юрисдикция, възприела довода на обърналите се към нея предприятия с жалба срещу Решение 2015/1585, отправя преюдициално запитване за преценка на валидността на това решение, при което са налице особени трудности както от процесуалноправна, така и от материалноправна гледна точка.

7.

В процесуалноправен аспект Съдът следва да се произнесе по прилагането на съдебната практика TWD Textilwerke Deggendorf ( 5 ) към дело като настоящото, в което няколко предприятия обжалват пред националната юрисдикция национални решения за възстановяване на помощ, обявена за неправомерна от Комисията.

8.

Съдът следва да изясни по-специално: а) дали поддържа прякото обжалване с искане за отмяна и обявява за недопустими преюдициалните запитвания с подобно съдържание, или б) обратно, предоставя свобода на предприятията да обжалват пред националната юрисдикция с искане за отправяне на преюдициално запитване относно валидността на решението на Комисията, с което тя обявява помощта за неправомерна.

9.

В материалноправен аспект спорът се присъединява към дългата поредица от дела, свързани с държавни помощи в енергийния сектор. Намаляването на допълнителната такса по EEG за определени енергоемки предприятия е сред мерките, анализирани в съдебната практика по дело PreussenElektra ( 6 ) и дело Association Vent De Colère! и др. ( 7 ). В настоящия случай Съдът следва да се произнесе по спора за наличието на по-голям или по-малък държавен контрол върху ресурсите, мобилизирани от частни оператори, като определящ елемент от понятието за държавна помощ.

10.

Съгласно член 1:

„Държавната помощ за подкрепата на производството на електроенергия от възобновяеми източници и от рудничен газ, включително механизма за финансирането ѝ, предоставена въз основа на Erneuerbare-Energien-Gesetz 2012 (Закон EEG от 2012 г.), неправомерно приведена в действие от Германия в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора, е съвместима с вътрешния пазар, при условие че Германия изпълни ангажимента, определен в приложение I“.

11.

Съгласно член 3:

„1.   Държавната помощ, свързана с намаленията на допълнителната такса за финансирането на подкрепата за електроенергия от възобновяеми източници (допълнителна такса по EEG) за 2013 и 2014 г. за енергоемки потребители (Besondere Ausgleichsregelung, BesAR), неправомерно приведена в действие от Германия в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора, е съвместима с вътрешния пазар, ако попада в една от четирите категории, описани в настоящия параграф.

Когато държавната помощ е била предоставена на предприятие от сектор, фигуриращ в приложение 3 към Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г. (Насоки от 2014 г.), тя е съвместима с вътрешния пазар, ако предприятието е заплатило минимум 15 % от допълнителните разходи, които се понасят от доставчиците на електроенергия във връзка със задължения за закупуване на енергия от възобновяеми източници, които впоследствие се прехвърлят върху техните клиенти. Ако предприятието е заплатило под 15 % от тези допълнителни разходи, държавната помощ въпреки всичко е съвместима, ако предприятието е заплатило сума, която отговаря на минимум 4 % от неговата брутна добавена стойност, или — за предприятия с интензивност на електроенергията от поне 20 % — минимум 0,5 % от брутната добавена стойност.

Когато държавната помощ е била предоставена на предприятие, което не е от сектор, фигуриращ в приложение 3 към Насоките от 2014 г., но е било с интензивност на електроенергията от поне 20 % през 2012 г. и през същата година е било от сектор с интензивност на търговията от най-малко 4 % на равнището на Съюза, тя е съвместима с вътрешния пазар, ако предприятието е заплатило минимум 15 % от допълнителните разходи, които се понасят от доставчиците на електроенергия във връзка със задължения за закупуване на енергия от възобновяеми източници, които впоследствие се прехвърлят върху техните клиенти. Ако предприятието е заплатило под 15 % от тези допълнителни разходи, държавната помощ въпреки всичко е съвместима, ако предприятието е заплатило сума, която отговаря на минимум 4 % от неговата брутна добавена стойност, или — за предприятия с интензивност на електроенергията от поне 20 % — минимум 0,5 % от брутната добавена стойност.

Когато държавната помощ е била предоставена на предприятие, допустимо за съвместима държавна помощ въз основа на втория или третия абзац, но размерът на заплатената от предприятието допълнителна такса по EEG не достига равнището, изисквано съгласно тези абзаци, следните части от помощта са съвместими:

Когато държавната помощ е била предоставена на предприятие, недопустимо за съвместима държавна помощ въз основа на втория или третия абзац, и предприятието е заплатило под 20 % от допълнителните разходи за таксата без намалението, следните части от помощта са съвместими:

2.   Всички помощи, които не са обхванати от параграф 1, са несъвместими с вътрешния пазар“.

12.

Съгласно член 6, параграф 1:

„Германия събира несъвместимата помощ, посочена в член 3, параграф 2, от получателите в съответствие с метода, описан в приложение III“.

13.

Член 7 налага на Германия незабавно и ефективно възстановяване на несъвместимата помощ, което трябва да изпълни в срок от четири месеца от датата, на която е уведомена за решението.

14.

Член 40 гласи:

„Въз основа на подадено заявление, за всяка точка на потребление Федералната служба за икономика и контрол на износа ограничава размера на допълнителната такса по EEG, който доставчиците на електроенергия прехвърлят върху крайните потребители, [които] са енергоемки предприятия от производствения сектор с високо потребление на електроенергия или железопътни предприятия в съответствие с членове 41 и 42. Ограничението цели да намали разходите за електроенергия за тези предприятия, за да запазят те международната и интермодалната си конкурентоспособност, стига това да не е в разрез с целите на EEG от 2012 г. и ограничението да е съвместимо с интересите на потребителите на електроенергия като цяло“.

15.

Член 41 гласи следното:

[…]

16.

Съгласно член 43:

[…]

17.

Условията и редът за удържане на допълнителна такса по EEG се уреждат подробно по-специално във Verordnung zur Weiterentwicklung des bundesweiten Ausgleichsmechanismus (Наредба за по-нататъшното разработване на федералния компенсационен механизъм) от 17 юли 2009 г. ( 9 ), изменена с член 2 от Gesetz zur Änderung des Rechtsrahmens für Strom aus solarer Strahlungsenergie und zu weiteren Änderungen im Recht der erneuerbaren Energien (Закон за изменение на правната уредба относно производството на електрическа енергия от лъчиста слънчева енергия и за допълнителни изменения на разпоредбите относно възобновяемите източници) от 17 август 2012 г. ( 10 ), както и във Verordnung zur Ausführung der Verordnung zur Weiterentwicklung des bundesweiten Ausgleichsmechanismus (Наредба за прилагане на Наредбата за по-нататъшното разработване на федералния компенсационен механизъм) от 22 февруари 2010 г. ( 11 ), изменена с Zweite Verordnung zur Änderung der Ausgleichsmechanismus-Ausführungsverordnung (Втора наредба за изменение на Наредбата за прилагане на компенсационния механизъм) от 19 февруари 2013 г. ( 12 ).

18.

На 18 декември 2013 г. Комисията уведомява Федерална република Германия за решението си да открие процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС във връзка с мярката в подкрепа на електроенергията от възобновяеми източници и намалената допълнителна такса за енергоемки потребители ( 13 ).

19.

Девет предприятия от групата Georgsmarienhütte подават пред Общия съд жалби за отмяна срещу първоначалното решение ( 14 ).

20.

С определения от 9 юни 2015 г. Общият съд:

21.

Тези четири предприятия от групата Georgsmarienhütte, занимаващи се с добив на стомана, леярство и стоманообработване, не подават касационна жалба пред Съда срещу определенията на Общия съд от 9 юни 2015 г. Не подават пред Съда и жалба за отмяна срещу Решение 2015/1585 за разлика от други предприятия, които се намират в същото положение ( 18 ), и от самото германско правителство ( 19 ).

22.

Процесуалната стратегия на четирите дружества от групата Georgsmarienhütte се състои в оспорване пред германските юрисдикции на (националните) административни актове, които в изпълнение на Решение 2015/1585 ги задължават да възстановят помощта в размера, считан за неправомерен.

23.

През 2012 г. и 2013 г. с административни решения се намалява размерът на допълнителната такса по EEG за тези четири дружества като енергоемки потребители. Решенията са частично оттеглени с обратно действие с други решения от 25 ноември 2014 г. (т.е. в същия ден, в който е прието Решение 2015/1585), като същевременно германските органи изискват от предприятията да възстановят помощта в частта, която Комисията счита за неправомерна ( 20 ).

24.

Жалбоподателите в главното производство обжалват решението за частично оттегляне пред Bundesamt für Wirtschaft und Ausfuhrkontrolle (Федерална служба по икономика и контрол на износа, наричана по-нататък „BAFA“). Тъй като не получават изричен отговор на жалбата си, на 26 март 2015 г. подават жалба пред Verwaltungsgericht Frankfurt am Main (Административен съд Франкфурт на Майн, Германия) — юрисдикция, която поставя следния преюдициален въпрос за преценка на валидност:

„Нарушава ли решението на Европейската комисия от 25 ноември 2014 г. (Решение от 25 ноември 2014 година относно схема за помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN) [приведена в действие от Германия за подкрепа на електроенергия от възобновяеми източници и на енергоемки потребители], C(2014) 8786 окончателен) Договора за функционирането на Европейския съюз, доколкото Комисията квалифицира ограничаването на размера на допълнителната такса по EEG като помощ по смисъла на член 107 от ДФЕС?“.

25.

Писмени становища представят предприятията от групата Georgsmarienhütte, германското правителство и Комисията, които участват в съдебното заседание, проведено на 5 декември 2017 г. Делото е разпределено на голям състав на Съда.

26.

Комисията поддържа, че преюдициалното запитване е недопустимо по две причини:

27.

Германското правителство и предприятията от групата Georgsmarienhütte не приемат тези съображения на Комисията и напротив, считат, че преюдициалното запитване е допустимо.

28.

„Изключението съгласно решение TWD“ ограничава възможностите на страните по спора да искат от националните юрисдикции да използват преюдициалното производство, за да оспорват валидността на актовете на Съюза. Преди да разгледам дали това дело се вписва в посоченото изключение, смятам че е необходим задълбочен анализ на неговите основни характеристики.

29.

В рамките на производство по обжалване пред юрисдикциите на държава членка всяко лице има право да поиска от тези юрисдикции да се обърнат към Съда с искане да се произнесе преюдициално относно „валидността на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза“, когато те са в основата на решения на националните органи, предмет на производството по обжалване.

30.

Образуването на преюдициално производство е от изключителната компетентност на националната юрисдикция ( 22 ), която има право да обяви валидността на акт на Съюза, но не и неговата невалидност ( 23 ).

31.

В решение TWD Съдът приема, че „[…] изискванията за правна сигурност изключват възможността получателят на държавна помощ — която е предмет на решение на Комисията, прието на основание член 93 от Договора — който е можел да обжалва това решение и е пропуснал предвидения в това отношение в член 173, алинея трета от Договора преклузивен срок, да оспори неговата законосъобразност пред националните юрисдикции в съдебно производство, образувано срещу националните мерки за изпълнение на това решение, приети от националните власти“ ( 24 ).

32.

От 1994 г. Съдът многократно е потвърдил съдебната практика по дело TWD. Последното потвърждение и разграничение са с решение по дело А и др., постановено от голям състав ( 25 ), което повтаря по същество доктрината на Съда от предходните решения.

33.

Съдебната практика по дело TWD ограничава възможността за оспорване на законосъобразността на актовете на Съюза, които пораждат правни последици, с цел да се гарантира правната сигурност ( 26 ). Същото ограничение се прилага и за държавите членки ( 27 ). По този начин не се отхвърля възможността за оспорване на актовете на Съюза, а упражняването на това право се пренасочва към собствените му механизми: лицето, което е безспорно процесуално легитимирано да ги обжалва, трябва да го направи в предвидения срок (по принцип два месеца) и пред органа, който е компетентен да обяви тяхната нищожност (Общия съд) ( 28 ).

34.

Следователно обхватът на съдебната практика по дело TWD се свежда до хипотезите, в които жалбата за отмяна на частноправен субект е явно допустима пред Общия съд. До момента това обстоятелство е било налице в малко случаи ( 29 ), несъмнено поради ограниченията, които член 263 ДФЕС ( 30 ) налага по отношение на активната процесуална легитимация на частноправните субекти ( 31 ) да подават жалба за отмяна пред Общия съд. Когато активната процесуална легитимация на жалбоподателите не е ясна, очевидна и явна, Съдът отказва да приложи изключението съгласно решение TWD ( 32 ).

35.

Искам също така да подчертая, че в решението по дело Banco Privado Português и Massa Insolvent do Banco Privado Português ( 33 ) Съдът отхвърля позоваването на това, което би могло да се квалифицира като изключение съгласно решение TWD в обратен смисъл. В посоченото дело португалската държава не подава жалба за отмяна пред Общия съд срещу Решение 2011/346/ЕС ( 34 ), което обаче е обжалвано (без успех) ( 35 ) от две частни банкови институции, но впоследствие се позовава пред Съда на окончателния характер на решението, както и на изключението съгласно решение TWD, в преюдициалното запитване, отправено в рамките на националното производство ( 36 ).

36.

Изключението съгласно решение TWD не е пречка за националните юрисдикции да отправят преюдициално запитване по всяко време, служебно или по искане на други страни (които нямат явна активна процесуална легитимация да подадат жалба за отмяна), във връзка с техни съмнения относно валидността на акт на Съюза ( 37 ). Логиката на изключението се свежда до предотвратяване на злоупотреба със средствата за правна защита, предоставени от правото на Съюза на страните по спора.

37.

Така разбрана, съдебната практика по дело TWD не е пречка, повтарям, за националната юрисдикция да отправя преюдициални запитвания, когато самата тя има съмнения относно валидността на акт на Съюза, във връзка с който трябва да се произнесе в производство, образувано срещу мерките за изпълнение на решението, предприети от националните власти ( 38 ). Няма причина изключението съгласно решение TWD да възпрепятства обикновения механизъм на сътрудничество по реда на преюдициалното производство между националната юрисдикция и Съда.

38.

В обобщение, изключението съгласно решение TWD изисква: i) акт на Съюза, ii) липса на жалба за отмяна, iii) явна и безспорна активна процесуална легитимация на частноправен субект да подаде жалба за отмяна срещу акт на Съюза пред Общия съд и iv) национални мерки за изпълнение, срещу които е подаден иск за обявяване на невалидност на акт на Съюза.

39.

Така конфигурирано и въпреки критиките, които е предизвикало ( 39 ), считам, че изключението съгласно решение TWD има смисъл, и не намирам причини, поради които да предложа на Съда да не се съобрази с него. Напротив, намирам го за една от доктрините, в които принципът stare decisis се проявява с пълна сила.

40.

Изключението съгласно решение TWD отговаря, по мое мнение, на две съответстващи си цели:

41.

При пряко обжалване, след размяната на процесуални документи между жалбоподателя и органа, агенцията или институцията на Съюза, постановила акта, се образува състезателно производство пред Общия съд с широки възможности за предприемане на мерки за разследване. Този механизъм осигурява доказателствените средства за установяване на фактите, освен че позволява встъпването на други подпомагащи страни (например конкурентни дружества, които не са се възползвали от помощта) ( 42 ).

42.

При споровете във връзка с държавни помощи, при които обикновено е налице голяма фактическа и правна сложност, предимствата на жалбата за отмяна се открояват още по-ясно ( 43 ). В тях придобива пълна сила логиката на изключението съгласно решение TWD (неслучайно постановено по дело за държавна помощ), т.е. да се принуди частноправен субект, който има явна активна процесуална легитимация, да използва този вид обжалване. Така страните се ползват от допълнителната гаранция на двуинстанционното производство, тъй като решението на Общия съд подлежи на касационно обжалване пред Съда.

43.

Нещо повече, осмелявам се да заявя, че в специфичната област на държавните помощи (и в други подобни, които Комисията посочва в своите съображения) ( 44 ), отправянето на преюдициално запитване може да породи повече проблеми в сравнение с проблемите, които се опитва да разреши. Когато трябва да се направи преценка на валидността на конкретно решение (не толкова на общоприложими норми), която изисква сложен анализ на фактически обстоятелства и доказателства, с неизбежни технически компоненти, националното производство се оказва недостатъчно, за да може, без присъствието на институцията, постановила акта на Съюза, националната юрисдикция да определи „достатъчно точно“, преди да отправи преюдициалното запитване, резултата от този анализ ( 45 ).

44.

На това би могло да се отговори, че посочените недостатъци могат да бъдат отстранени в хода на преюдициалното производство пред Съда. Това несъмнено е така, но за сметка на превръщането на присъщата на Съда функция в такава, каквато според правораздавателната архитектура на Съюза е поверена на Общия съд. Както правилно припомня Комисията, Първоинстанционният съд е създаден с намерението да поеме „искове, изискващи внимателно разглеждане на сложни факти, [по отношение на които] създаването на втори съд ще подобри съдебната защита на индивидуални интереси“. И добавя, че създаването на Първоинстанционния съд ще позволи „на Съда да съсредоточи дейностите си върху фундаменталната задача да осигурява еднакво тълкуване на правото на Общността“ ( 46 ).

45.

Критиките към съдебната практика по дело TWD, които акцентират върху правото на частноправните субекти на ефективна съдебна защита, не ми изглеждат убедителни от тази гледна точка. Частноправните субекти всъщност нямат право да искат от националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване, но имат право — повтарям, когато притежават неоспорима активна процесуална легитимация — да оспорят акта на Съюза пред Общия съд, т.е. пред естествения съд, който им предоставя съдебна защита.

46.

Не споделям също така идеята, че страните трябва да имат свободата да избират предпочитаната от тях процесуална стратегия, за да могат в срока по член 263 ДФЕС да изберат между: а) подаване на жалба за отмяна пред Общия съд и б) позоваване на невалидността на акта пред националната юрисдикция и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда.

47.

Считам, че тази свобода на избор на съд е нежелателна и не зачита предимството на жалбата за отмяна като подходящо средство, предвидено в член 263 ДФЕС, за преценка на валидността на актовете на Съюза, оспорвани от жалбоподатели, които притежават явна активна процесуална легитимация. Този избор би благоприятствал възникването на по-голям брой сложни от процесуална гледна точка ситуации (като тази по настоящото дело), които нарушават функционирането на системата за обжалване, предвидена в правото на Съюза ( 47 ).

48.

Изключението съгласно решение TWD не цели единствено да предотврати заобикалянето на срока за подаване на жалби за отмяна. Негова цел е също така, повтарям, да установи предимство на жалбата за отмяна пред преюдициалното производство като редовен способ за оспорване на актовете на Съюза, когато, теоретично, частноправният субект има възможност да използва и двата способа.

49.

От тази гледна точка моментът, в който частноправният субект се обръща към националната юрисдикция с искане за отправяне на преюдициално запитване като алтернатива на жалбата за отмяна, не е единственият релевантен фактор. В делата TWD и Nachi Europe ( 48 ) жалбоподателите се обръщат към националната юрисдикция, след като е изтекъл срокът за подаване на жалба за отмяна, което е обичайната хипотеза за прилагане на съдебната практика по дело TWD. Според мен обаче тя следва да се прилага и в случаите, когато частноправният субект се обръща към националната юрисдикция и непряко поставя под съмнение валидността на акта на Съюза в срока, в който е можело да използва жалбата за отмяна пред Съда, за да оспори акта.

50.

Не би било логично изключението съгласно решение TWD да зависи от това кога частноправните субекти, притежаващи явна активна процесуална легитимация, ще пожелаят да се обърнат към националната юрисдикция, нито от по-голямата или по-малката бързина, с която националните административни органи приемат своите решения за прилагане на акта на Съюза. Обратно, определящото, е че частноправните субекти са пропуснали да подадат жалбата си пред Общия съд, знаейки, че това е съдът, към който трябва да се обърнат съгласно член 263 ДФЕС.

51.

Georgsmarienhütte и останалите три предприятия обжалват пред запитващата юрисдикция решенията на BAFA от 3 декември 2014 г. (с които се изисква да възстановят помощта), когато жалбата им пред този административен орган все още не е решена. Използвайки процесуалните възможности, които им предоставя тяхната правна система за реагиране при мълчание на администрацията, на 26 март 2015 г. те подават изпреварващо, така да се каже, жалба по съдебен ред, в която се позовават на невалидността на Решение 2015/1585. Вече беше обяснено, че те не подават жалба за отмяна срещу това решение, въпреки че преди това са оспорили пред Общия съд решението за образуване на процедура във връзка с държавните помощи (предварителна стъпка, както е очевидно, по отношение на крайното решение).

52.

Тази поредица от факти (и пропуски) налага вниманието да бъде съсредоточено върху два фактора: а) активната процесуална легитимация на посочените дружества и б) значението на срока за оспорване на Решение 2015/1585 пред Общия съд.

53.

Притежавали ли са Georgsmarienhütte и другите три предприятия явна активна процесуална легитимация да подадат жалба за отмяна на Решение 2015/1585?

54.

Съгласно член 10 от Решение 2015/1585 то е адресирано до Федерална република Германия. Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС физическо или юридическо лице може да подаде жалба за отмяна на акт, който не е адресиран до него, само ако го засяга пряко и лично. Необходимо е следователно да се изясни дали това качество е налице при предприятията жалбоподатели.

55.

На първо място, предприятията жалбоподатели в главното производство ще бъдат пряко засегнати от Решение 2015/1585, ако то, съгласно постоянната практика на Съда ( 49 ), поражда пряко последици за тяхното правно положение и не оставя никакво право на преценка на неговия адресат (Германия), на който е възложено неговото изпълнение, което е автоматично и не изисква прилагане на друго правило с опосредяващ характер.

56.

Членове 6 и 7 от Решение 2015/1585 обаче налагат на Германия задължението да възстанови частта от неплатената допълнителна такса по EEG, която се квалифицира като неправомерна помощ, при условията, които току-що обясних. Посочените две разпоредби определят метода на възстановяване (с препратка към приложение III), начисляването на лихвите и метода на тяхното изчисляване и задължават Германия да извърши незабавно и изцяло възстановяването в срок до четири месеца от датата, на която е уведомена за решението. Германската държава няма никаква възможност за преценка и Решение 2015/1585 поражда последици за предприятията със самото му административно прилагане от националните органи.

57.

На второ място, следва да се определи дали посочените предприятия са лично засегнати от Решение 2015/1585 по смисъла на практиката на Съда, съгласно която:

58.

В случай на държавна помощ предприятие по принцип не може да обжалва решение на Комисията, с което се забранява схема за предоставяне на помощи в даден сектор, ако е засегнато от решението само поради принадлежността си към въпросния сектор и качеството си на потенциален получател на посочената схема ( 52 ). За Съда обаче:

59.

Четирите предприятия жалбоподатели в главното производство, като индивидуални получатели на намаленията на допълнителната такса по EEG, признати им от BAFA, трябва да възстановят техния размер, след като Решение 2015/1585 обявява тези намаления за частично неправомерни като държавна помощ и нарежда тяхното възстановяване (съгласно членове 6 и 7 от посоченото решение). Германските органи, които действат много стриктно, приемат последващите мерки за възстановяване, произтичащи от Решение 2015/1585. Следователно четирите предприятия са лично засегнати от решението в изложения по-горе смисъл, което им придава по явен начин активна процесуална легитимация да го обжалват пред Общия съд.

60.

Тези предприятия не могат да имат никакви съмнения в това отношение и доказателство за това е, че на съответната дата подават жалби за отмяна срещу решението на Комисията, с което тя открива процедура за проверка на законосъобразността на помощите. Те се опитват освен това да разширят първоначалните си искания, така че да обхванат и оспорването на окончателното решение на Комисията ( 54 ) след неговото приемане. Парадоксалното е, че впоследствие не подават жалба за отмяна срещу Решение 2015/1585, както им препоръчва Общият съд ( 55 ). Останалите енергоемки дружества, които се намират в подобно положение, подават такива жалби за отмяна, които все още са висящи пред Общия съд в очакване на окончателното решение по пилотното дело Германия/Комисия.

61.

При тези обстоятелства намирам, че изключението съгласно решение TWD трябва да се приложи по отношение на четирите предприятия, които не са подали жалба за отмяна пред Общия съд срещу Решение 2015/1585, при положение че са имали ясна и явна процесуална легитимация да го направят.

62.

В съдебното заседание е установено, че „пълният и окончателен текст“ на Решение 2015/1585 е предоставен на предприятията жалбоподатели на 6 януари 2015 г. в хода на производството пред Общия съд срещу откриването на процедура във връзка с държавни помощи ( 56 ).

63.

Тъй като публикуването (много късно по отношение на датата на приемане) на Решение 2015/1985 не е условие за неговата ефективност, а е достатъчно пряко и лично засегнатите предприятия да разполагат с надеждна информация за него, както е станало в конкретния случай, крайният срок за оспорване по отношение на тези предприятия започва да тече на 6 януари 2015 г. според потвърдената в съдебното заседание информация ( 57 ).

64.

Въз основа на тази предпоставка посочените предприятия са изчерпали императивния срок от два месеца съгласно член 263 ДФЕС (плюс десет дни срок за отдалеченост) ( 58 ), когато депозират на 26 март 2015 г. своята съдебна жалба пред запитващата юрисдикция. След изтичането на този срок те не могат да „заобикалят окончателния характер, който има [спрямо тях]“ ( 59 ) Решение 2015/1585, чрез подаване на жалба пред националните юрисдикции, с която да оспорят валидността на това решение.

65.

Дори и срокът да не е бил надхвърлен, изключението съгласно решение TWD би било приложимо в съответствие със съображенията, които изложих по-горе. Вече споменах как германските органи демонстрират изключителна бързина, като приемат националните мерки за възстановяване на помощта в самия ден на приемане на решението — 25 ноември 2014 г. Не ми изглежда твърде логично да се приеме, че изключението съгласно решение TWD би било приложимо спрямо тези предприятия, ако се обърнат към германските юрисдикции два месеца след получаването на надеждна информация за Решение 2015/1585, и не би било приложимо, ако жалбата им пред тези юрисдикции се депозира, предвид бързината, с която действат националните административни органи, преди изтичането на този срок.

66.

В обобщение, считам, че доктрината от решение TWD е приложима към настоящото преюдициално запитване, поради което поддържам неговата недопустимост.

67.

В подкрепа на второто си възражение за недопустимост Комисията изтъква съдебната практика по дело Adiamix ( 60 ). По нейно мнение запитващата юрисдикция не е разгледала самостоятелно, нито е обяснила причините, поради които се съмнява във валидността на Решение 2015/1585, тъй като единствено препраща към доводите на жалбоподателите.

68.

Според Съда „е важно националната юрисдикция да посочи конкретно точните причини, поради които се съмнява във валидността на някои разпоредби от правото на Съюза, и да изложи основанията за констатиране на невалидност, които съответно смята, че биха могли да са налице“ (вж. в този смисъл по-специално решение от 21 март 2000 г., Greenpeace France и др., C‑6/99, EU:C:2000:148, т. 55, и определение от 18 април 2013 г., Adiamix, C‑368/12, EU:C:2013:257, т. 22). Това изискване произтича също така от член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда ( 61 ).

69.

Освен това съгласно постоянната съдебна практика предоставяните с актовете за преюдициално запитване сведения служат не само за да позволят на Съда да даде полезен отговор, но и за да осигурят възможност на правителствата на държавите членки и на другите заинтересовани субекти да представят становища в съответствие с член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз. Съдът трябва да следи за запазването на тази възможност, тъй като по силата на посочената разпоредба на заинтересованите се съобщават само актовете за преюдициално запитване, придружени от превод на официалния език на всяка държава членка, без да им се изпраща преписката по националното дело, която запитващата юрисдикция евентуално е предоставила на Съда ( 62 ). Ето защо препращането от националната юрисдикция към становищата на страните в главното производство, които могат да варират в зависимост от техните интереси, не гарантира на правителствата, институциите на Съюза и на други заинтересовани субекти представяне на адекватни становища в преюдициалните производства ( 63 ).

70.

В това дело запитващата юрисдикция не отразява собствените си съмнения относно валидността на Решение 2015/1985, а се ограничава до това да посочи следното:

„В настоящото производство жалбоподателите изразяват съмнения относно посоченото тълкуване на правото на Съюза (членове 107 и 108 ДФЕС), направено от Комисията […]

Относно подробното изложение на доводите на жалбоподателите и за да се избегнат повторения, настоящият съдебен състав препраща към съображенията, посочени в жалбата от 26 март 2015 г. […]

Жалбоподателите изразяват обосновани съмнения, което обстоятелство е достатъчно, за да се отправи до Съда този преюдициален въпрос […].

Това означава, че отправянето на настоящото преюдициално запитване не зависи от условието дали настоящият съдебен състав споделя изразените от жалбоподателите съмнения относно тълкуването на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, направено от Комисията. Във всички случаи настоящият съдебен състав счита, че изразените от [жалбоподателите] съмнения относно решението на Комисията са основателни“ ( 64 ).

71.

След като прочетох тези текстове от акта за преюдициално запитване, считам, че стриктното прилагане на обобщената в предходните точки съдебна практика би било в подкрепа на недопустимостта на преюдициалното запитване предвид излагането в недостатъчна степен на собствени основания.

72.

Признавам обаче, че в други случаи Съдът е прилагал по-гъвкаво тази съдебна практика, съобразявайки обстоятелството, че механизмът на преюдициалното производство се основава на идеята за съдебно сътрудничество. От тази гледна точка възражението за недопустимост би могло да се отхвърли, като се има предвид, че актът за преюдициално запитване повтаря като съмнения доводите на страните относно невалидността на Решение 20015/1585.

73.

При условията на евентуалност, ако Съдът приеме, че преюдициалното запитване е допустимо, ще анализирам въпроса дали Решение 2015/1585 е невалидно, поради това че квалифицира ограничаването на допълнителната такса по EEG като държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС.

74.

Параграф 1 от този член обявява за несъвместима с вътрешния пазар, доколкото засяга търговията между държавите членки, всяка помощ, предоставена от държавата или чрез ресурси на държавата, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки.

75.

Следователно има четири условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да се прецени несъвместимостта на помощта: а) да е налице намеса на държавата или чрез ресурси на държавата; б) намесата да е в състояние да засегне търговията между държавите членки; в) да предоставя предимство на своя получател, и г) да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията ( 65 ).

76.

Изглежда безспорно, че ограничаването на допълнителната такса по EEG в подкрепа на енергоемките дружества изпълнява второто условие (възможно засягане на търговията между държавите членки) и четвъртото условие (нарушаване или заплаха от нарушаване на конкуренцията). Налице е обаче спор по отношение на другите две условия, което налага да се изясни дали намалението предоставя избирателно предимство на предприятията получатели и най-вече, да се определи дали мярката може да бъде вменена на държавата и предполага използване на държавни ресурси.

77.

При липсата на собствени съображения на запитващата юрисдикция по някои от ключовите спорни въпроси (по-специално по контролните и надзорните функции на германските органи по отношение на управлението на средствата от допълнителната такса по EEG) трябва да се придържаме към посоченото в тази връзка в Решение 2015/1585, освен ако се докаже по ясен начин, че Комисията е допуснала грешка, като го е приела.

78.

В контекста, който е от значение в случая, предимство е всяка икономическа изгода, която дадено предприятие не би получило в нормални пазарни условия, т.е. без държавна намеса ( 66 ). Предимство е налице, ако финансовото положение на дадено предприятие се подобрява като пряк резултат от действията на държавата, а не от функционирането на свободния пазар.

79.

В понятието държавна помощ се включват както положителните изгоди (например субсидия), така и държавните мерки, които облекчават или освобождават едно предприятие от разходите, обичайно натоварващи неговия бюджет ( 67 ).

80.

Според мен, като намаляват размера на дължимата от енергоемките предприятия допълнителна такса по EEG, германските органи им предоставят неоспоримо предимство от икономическа гледна точка, тъй като възпрепятстват операторите на преносни мрежи (наричани по-нататък „ОПС“) и доставчиците на електроенергия да възстановят допълнителните разходи за консумираната от тези предприятия електроенергия по EEG, които иначе би трябвало да платят.

81.

Член 40 от Закона EEG от 2012 г. установява ограничения размер на допълнителната такса по EEG, който доставчиците на електроенергия могат да прехвърлят върху енергоемките предприятия: въз основа на подадено заявление BAFA издава административен документ, който забранява на доставчика на електроенергия да прехвърля целия размер на допълнителната такса по EEG върху краен потребител, когато той е енергоемко предприятие. Съгласно член 41 от Закона EEG от 2012 г. намалението зависи от това дали тези предприятия отговарят на определени изисквания, свързани главно с обема на тяхното потребление на електроенергия.

82.

Германското правителство признава, че дерогационният режим по тези членове цели да ограничи прекомерната икономическа тежест за енергоемките дружества, произтичаща от подкрепата за производството на електроенергия по EEG. Целта е да се намали един от разходите, които обикновено се понасят от бюджета на тези предприятия.

83.

Жалбоподателите и германското правителство твърдят обаче, че ограничаването на допълнителната такса по EEG не предоставя предимство на енергоемките дружества, а по-скоро компенсира тяхното неблагоприятно конкурентно положение в сравнение с предприятията в други държави членки.

84.

Този довод не е пречка мярката да бъде квалифицирана като предимство, дори и само поради това че противоречи на практиката на Съда: обстоятелството, че една държава членка се стреми да доближи чрез едностранни мерки условията за конкуренция в конкретен сектор до тези в други държави членки, не променя характера на държавна помощ на тези мерки ( 68 ).

85.

Освен това Комисията е предоставила данни ( 69 ), които оборват фактическата предпоставка, на която се основава посоченият по-горе довод: не изглежда цените на електроенергията, платени в Германия от тези предприятия, независимо от допълнителната такса по EEG, да са по-високи от средните стойности за страните в Съюза. Следователно неблагоприятното според твърденията конкурентно положение на тези предприятия не може да бъде доказано.

86.

Жалбоподателите твърдят също така, че под „нормални пазарни условия“ би трябвало да се разбират такива условия, които съществуват при пълно отсъствие на допълнителна такса по EEG, а не такива, които са създадени след въвеждането на таксата. При това положение намалението на допълнителната такса по EEG за тях самите би изчезнало като предимство, тъй като не би имало допълнителна такса по EEG, която да бъде ограничена.

87.

Това твърдение също е неубедително. Допълнителната такса по EEG е механизъм, който налага тежести на всички участници в германската електроенергийна система, така че, с оглед да се изясни дали е налице предимство, сред нормалните пазарни условия трябва да се включат и тези, които произтичат от въвеждането на допълнителната такса по EEG. Намаляването на този разход за енергоемките предприятия представлява дерогационен режим, който им предоставя специфично предимство, доколкото намалява цената, която иначе би трябвало да платят за консумираната от тях електроенергия.

88.

За да е налице държавна помощ, е необходимо също така предоставеното на предприятията предимството да бъде избирателно. Жалбоподателите твърдят, че ограничаването на допълнителната такса няма такъв характер по отношение на тях, тъй като е обективно обосновано и необходимо за запазването на основните права.

89.

В светлината на практиката на Съда ( 70 ) този довод също не може да се приеме. Споделям мнението на Комисията, че ограничаването на допълнителната такса по EEG има избирателен характер, тъй като облагодетелства само някои предприятия с високо потребление на електроенергия в производствения сектор.

90.

Избирателността на едно предимство се преценява по-лесно при наличието на положителни мерки, които облагодетелстват едно или няколко поименно идентифицирани предприятия. По-трудно е тя да се прецени, когато държавите членки приемат правила, приложими по отношение на предприятия, които отговарят на определени критерии, чиито икономически тежести се облекчават в резултат на приетите правила. Ограничаването на допълнителната такса по EEG за енергоемките компании се вписва в тази (втора) хипотеза.

91.

В тези случаи анализът на избирателността обикновено се извършва на три етапа:

92.

В схемата, основана на Закона EEG от 2012 г., общият режим определя, че допълнителната такса по EEG се поема от всички потребители на електроенергия (в действителност това, което предвижда законът, е възможност допълнителната такса да бъде прехвърляна върху тях, което неизменно се случва на практика).

93.

Намаляването на размера на допълнителната такса по EEG за някои предприятия в производствения сектор, каквито са жалбоподателите, е изключение от този общ режим, което облагодетелства само тях, но не и потребители на електроенергия в други производствени сектори. Следователно ограничаването на допълнителната такса по EEG за тези енергоемки предприятия е избирателно.

94.

Жалбоподателите твърдят, че намаленият размер на допълнителната такса по EEG, която трябва да платят, допринася за опазването на климата и на околната среда, както и за устойчивото развитие и за гарантирането на енергийните доставки. Тези съображения от общ интерес обаче биха могли да се изложат най-вече по отношение на общия режим на допълнителната такса по EEG, но не и по отношение на нейното намаляване за специфична категория промишлени оператори. Освен това с освобождаването им (отчасти) от общата тежест, произтичаща от допълнителната такса по EEG, се насърчава по-голямото потребление на електроенергия от тази категория икономически субекти и се намаляват разполагаемите приходи за финансирането на производството на електроенергия от възобновяеми източници. Следователно това основание не е в подкрепа на изключението съгласно практиката на Съда ( 72 ).

95.

Мярката не се подкрепя и от довода за запазване на основните права, който предприятията жалбоподатели привеждат. Според тях плащането на пълния размер на допълнителната такса по EEG би довело до увеличаване на производствените им разходи, което би възпрепятствало осъществяването на икономическата им дейност в нарушение на член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който гарантира свободата на стопанска инициатива.

96.

Освен че е съображение от общ интерес, което е външно и неприсъщо на общия режим на допълнителната такса по EEG, нито предприятията, нито германското правителство са предоставили точни данни, за да обосноват твърдението, че плащането на допълнителната такса, при определените с Решение 2015/1585 условия, прави нежизнеспособно тяхното съществуване. Липсата на такова доказателство е достатъчна, за да се обори приведеният довод, без да се налага задълбочен анализ на връзката между свободата на стопанска инициатива и съдържанието на мерките за регулиране на сектора.

97.

Накрая, не трябва да се забравя, че в Решение 2015/1585 Европейската комисия приема, че би могло да се разреши помощта, предвидена в Закона EEG от 2012 г. (т.е. намаляване на разходите, произтичащи от подкрепата за EEG), ако се изпълняват „критериите за допустимост, определени в точки 185, 186 и 187 от Насоките от 2014 г.“ ( 73 ) и това намаление „е пропорционално съгласно критериите, определени в точки 188 и 189 от Насоките от 2014 г.“ ( 74 ).

98.

По този начин се признава, че ако допълнителната такса по EEG действително може да застраши конкурентната позиция на предприятията с интензивно потребление на електроенергия, намалението в определените в Насоките от 2014 г. граници би било съвместимо с вътрешния пазар. Следователно не става дума за абсолютна забрана за намаляване на този разход, а за намаление, което надхвърля разрешените от Насоките граници. В рамките на преюдициалното производство не е доказано, че наложените с Решение 2015/1585 условия не отговарят на този критерий.

99.

В крайна сметка намаляването на размера на допълнителната такса по Закона EEG от 2012 г. предоставя избирателно предимство на предприятията, ползващи се от този дерогационен режим, който представлява изключение от общия режим, приложим към останалите потребители.

100.

Съгласно практиката на Съда, за да може да бъде квалифицирано като „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, предимството трябва, от една страна, да бъде пряко или непряко предоставено посредством държавни ресурси, и от друга страна, отговорността за него да се носи от държавата ( 75 ). Става дума за две кумулативни условия ( 76 ), които обаче обикновено се разглеждат заедно при преценяването на една мярка в съответствие с посочената разпоредба.

101.

Предприятията жалбоподатели и германското правителство считат, накратко, че ограничаването на допълнителната такса по EEG, което тези предприятия ползват, не може да се вмени на държавата, нито предполага прехвърляне на държавни ресурси.

102.

За да се прецени дали една мярка може да бъде вменена на държавата, съгласно практиката на Съда, на първо място трябва да се анализира дали публичните органи са участвали в нейното приемане. Най-ярко това се проявява, когато избирателните предимства за дадена категория предприятия са установени със закон ( 77 ).

103.

Както допълнителната такса по EEG, така и нейното намаляване в полза на определени енергоемки предприятия от производствения сектор, са залегнали в Закона EEG от 2012 г. (членове 40—44). Намалението не се предоставя спонтанно на тези предприятия от доставчиците на електроенергия, а произтича от законодателни и подзаконови актове, приети от германската държава, които уреждат техния правен режим. Ето защо ми се струва неоспоримо, че предоставянето на това предимство може да бъде вменено на държавата.

104.

Освен вменяване на държавата, необходимо е мярката да включва прехвърляне на държавни ресурси към предприятията получатели.

105.

Съдът е дал широко тълкувание на понятието „държавни ресурси“, което включва не само ресурсите от публичния сектор в тесния смисъл на думата, но и някои ресурси на частни организации при определени обстоятелства.

106.

Не представлява прехвърляне на държавни ресурси косвеното намаляване на държавните приходи, произтичащо от приемането на национални нормативни актове или мерки, ако това е тяхна присъща особеност ( 78 ). Например дерогация от разпоредбите на трудовото право, променяща уредбата на трудовите правоотношения между предприятията и служителите, не представлява прехвърляне на държавни ресурси, независимо от факта, че по този начин могат да се намалят вноските за социално осигуряване или данъците, които са дължими на държавата от предприятията и служителите ( 79 ).

107.

Най-големите трудности за преценката дали е имало или не прехвърляне на държавни ресурси възникват, когато държавите приемат механизми за намеса в икономическия живот, в резултат на които определени предприятия могат да получат избирателно предимство. По-конкретно, в сивата зоната попадат случаи, които надхвърлят приемането на една обикновена обща нормативна уредба на сектора, но не намират израз в пряко прехвърляне на ресурси. В настоящото преюдициално запитване се засяга един от тези случаи, за чието решение е необходимо предварително да се съобрази сложната (и невинаги праволинейна) практика на Съда в това отношение.

108.

Намесата на държавата или чрез ресурси на държавата включва както помощите, предоставени пряко от държавата, така и тези, които са предоставени посредством публични или частни организации, учредени или определени от държавата с цел да управляват помощта ( 80 ). Правото на Съюза не следва да допуска чрез самото създаване на автономни институции, натоварени с разпределянето на помощи, да се заобикалят правилата относно държавните помощи ( 81 ).

109.

Мярка, която облагодетелства определени предприятия или продукти, не губи своя характер на безвъзмездно предимство поради факта, че е изцяло или частично финансирана с вноски, които са наложени от публичния орган на въпросните предприятия ( 82 ).

110.

Всъщност член 107, параграф 1 ДФЕС обхваща всички имуществени средства, които публичните органи могат ефективно да използват, за да подкрепят предприятията, без да бъде релевантно дали тези средства спадат постоянно или не към патримониума на държавата. Макар съответстващите на разглежданата мярка суми да не се притежават постоянно от държавата, обстоятелството, че те остават непрекъснато под публичен контрол и следователно на разположение на компетентните национални власти, е достатъчно, за да бъдат квалифицирани като „държавни ресурси“ ( 83 ).

111.

Що се отнася до електроенергийния сектор, в решение от 19 декември 2013 г., Association Vent De Colère! и др., Съдът приема, че „фондове, финансирани от въведени от законодателството на държава членка задължителни вноски, които се управляват и разпределят в съответствие с това законодателство, може да се считат за ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, дори да са управлявани от различни от публичния орган субекти“ ( 84 ).

112.

От тази съдебна практика следва, че определящо при преценката дали спорните ресурси са държавни по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, е степента на намеса и на контрол върху тях от страна на публичните органи.

113.

Отсъствието на контрол от страна на публичните органи обяснява защо Съдът не счита за помощи например случаите, в които средствата на членовете на дадена професионална организация се използват за финансирането на специфична дейност в интерес на тези членове, решението за което се взема от частна организация с чисто търговски цели, по отношение на които държавата действа само с оглед да придаде задължителен характер на въведените от търговските организации вноски. Примери за такива случаи са делата Pearle ( 85 ) и Doux Élevages ( 86 ).

114.

Отсъствието на държавен контрол върху прехвърлянето на ресурси обяснява също така защо Съдът не счита за помощи нормативните актове, които водят до финансово преразпределяне от едно частно лице към друго без каквото и да е последващо участие на държавата. По принцип няма прехвърляне на държавни ресурси, ако парите преминават директно от едно частно лице в друго, без да минават през публичен или частен субект, когото държавата е определила като лице, управляващо прехвърлянето ( 87 ).

115.

Също така няма прехвърляне на държавни ресурси, когато предприятия, главно частни, не са упълномощени от държавата членка да управляват държавни ресурси, а са обвързани от задължение за изкупуване със свои собствени финансови ресурси ( 88 ). Това е хипотезата по дело PreussenElektra, според която задължението, наложено от държава членка на частни доставчици на електроенергия да закупуват електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, при фиксирани минимални цени, не предполага пряко или непряко прехвърляне на държавни ресурси към предприятията, които произвеждат този вид електроенергия, и тази квалификация не се променя поради по-ниските приходи на предприятията, субекти на това задължение, което може да предизвика понижаване на приходите от данъци, тъй като това е присъща особеност на мярката ( 89 ). В такъв случай съответните предприятия (т.е. частните доставчици на електроенергия) са задължени да закупуват с техни собствени финансови ресурси определен вид електроенергия, но не са определени от държавата да управляват схема за помощ.

116.

Съдът също така не намира, че е налице държавен контрол (и следователно прехвърляне на държавни ресурси) в полския механизъм, който налага на доставчиците на електроенергия задължение да продават част от електроенергията от комбинирано производство, която съставлява 15 % от годишния обем на продажбите им на крайните потребители ( 90 ).

117.

Държавен контрол обаче е налице и има прехвърляне на държавни ресурси, когато таксите, които заплащат частни лица, преминават през публичноправен или частноправен субект, определен с цел да ги насочва към получателите. Такъв е случаят по дело Essent Netwerk Noord, по което частно дружество е упълномощено по закон да събира надбавка върху цената (тарифата) на електроенергия от името на държавата със задължението да я препраща на получателите, но не му е разрешено да използва постъпленията от таксата за други цели освен предвидените в закона. Общата сума, произтичаща от тази надбавка (която Съдът квалифицира като данък), остава под публичен контрол, което е достатъчно основание, за да бъде определена като държавен ресурс ( 91 ).

118.

Съдът приема, че е налице държавен контрол и по дело Vent de Colère! и др. относно механизъм на пълно компенсиране на свръхразходите, наложени на предприятия поради наличието на задължение за изкупуване на електроенергия с произход от вятърна енергия (на цена по-висока от пазарната цена), чието финансиране се поема от всички крайни потребители. Налице е намеса чрез държавни ресурси дори когато този механизъм се основава отчасти на прякото прехвърляне на средства между частноправни субекти ( 92 ).

119.

В същата линия се вписва определението на Съда по дело Elcogás, по което се обсъжда „дали представляват намеса на държавата или чрез ресурси на държавата сумите в полза на частно дружество — производител на електроенергия, които се финансират от всички крайни потребители на електроенергия на територията на страната“ ( 93 ).

120.

Отговорът на Съда е, че механизмът на компенсиране на свръхразходите, от който се ползва предприятието (финансиран посредством крайната тарифа за електроенергия, прилагана към всички испански потребители и ползватели на транспортните и дистрибуторските мрежи на територията на страната), следва да се разбира като намеса на държавата или чрез ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение „е без значение […] обстоятелството, че сумите, предназначени да компенсират свръхразходите, не произтичат от специална добавка в цената на електроенергията и че строго погледнато разглежданият механизъм за финансиране не попада в категорията на данъците, данъчните такси или парафискалните такси съгласно националното право“ ( 94 ).

121.

Държавен контрол е налице също така, и поради тази причина Съдът ги определя като държавни ресурси, при приходите, които се генерират съгласно датския режим, за да се компенсира публично предприятие (TV2 Reklame) за помощта, която управлява и която се състои в правото да продава рекламни блокове на TV2 ( 95 ).

122.

Според германското правителство и предприятията жалбоподатели допълнителната такса по EEG и нейното ограничаване за определени енергоемки предприятия са механизми, установени със закон, но те не включват прехвърляне на държавни ресурси, нито се намират под контрола на германските органи. По тяхно мнение този механизъм се вписва в съдебната практика по дело PreussenElektra, тъй като Законът EEG от 2012 г. не въвежда съществени промени по отношение на германското законодателство от 1990 г., което Съдът не счита за държавна помощ.

123.

Обратно, Комисията, както е заявила в Решение 2015/1585, поддържа, че е налице прехвърляне на ресурси в полза на предприятията с високо потребление на електроенергия под контрола на германските органи. Според нея става дума за механизъм за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници, различен от механизма, който е анализиран в решение PreussenElektra и който може да бъде приравнен по-скоро към прилаганите механизми в други държави членки (Белгия, Франция, Испания, Австрия), които Съдът е квалифицирал като държавна помощ, тъй като предполагат прехвърляне на ресурси под контрола на администрациите в полза на определени предприятия ( 96 ).

124.

Анализът на практиката на Съда в тази област ми дава основание да споделя позицията на Комисията. Като отправна точка ще припомня, че допълнителната такса по EEG, събирана и администрирана от ОПС, е въведена от германските органи с цел да се покрият разходите, генерирани от регулираните тарифи и пазарната премия, предвидени в Закона ЕЕГ от 2012 г., които гарантират на производителите на зелена електроенергия (EEG) по-висока цена от пазарната. Следователно допълнителната такса по EEG е част от политика на германската държава, насочена към подпомагане на производителите на електроенергия по EEG, установена от Закона EEG от 2012 г. и допълващите го правила. С намаляването на тази допълнителна такса в полза на някои енергоемки предприятия в производствения сектор се цели да се смекчи влиянието на разходите за тази подкрепа върху бюджета на тези предприятия.

125.

Основните елементи, които разкриват наличието на контрол от страна на германските органи върху средствата, генерирани от допълнителната такса по EEG (включително намаляването ѝ в полза на определени енергоемки предприятия), и следователно, нейното естество на „държавни ресурси“ са:

126.

За производителите на електроенергия от възобновяеми източници е гарантирано преференциално изкупуване на тази електроенергия, както и получаване на сумата за нея (посредством предвидените със закон премии) от местните мрежови оператори. Тези оператори прехвърлят електроенергията, произведена от възобновяеми източници, на ОПС, които са задължени да им заплатят платените от тях премии. Допълнителната такса по EEG се изчислява в зависимост от търгуването на електроенергията на електроенергийната борса. След това допълнителната такса по EEG се разпределя чисто финансово между ОПС, а те я прехвърлят върху предприятията, които доставят електроенергия на крайните потребители.

127.

Прехвърлянето на допълнителната такса по EEG е икономическо решение на предприятията доставчици, но de facto се извършва систематично и съответства на целта, залегнала в Закона EEG от 2012 г. Ограничаването на допълнителната такса за определени енергоемки предприятия се компенсира със съответното увеличение за останалите потребители ( 97 ), т.е. за тези, които не се възползват от ограничението.

128.

Според германското правителство и предприятията жалбоподатели допълнителната такса по EEG (и следователно нейното ограничаване) предполага единствено мобилизиране на частни ресурси между също така частни предприятия, чиито взаимоотношения се подчиняват на гражданското право на чисто договорна основа. Според тях става дума за система, при която със закон се определя минимална цена за продажба на продукт от страна на частни предприятия.

129.

Не споделям този довод, тъй като допълнителната такса по EEG не е резултат от една обикновена инициатива на ОПС, а от прилагането на германското законодателство, което определя получателите на предимството (производители на електроенергия по EEG и някои енергоемки предприятия), така наречените „критерии за допустимост“ и равнището на помощта, с цел да се съберат финансовите ресурси за покриване на разходите за подкрепа на електроенергията по EEG.

130.

Операторите на преносни системи не са свободни да налагат желаната от тях допълнителна такса по EEG, а германските органи контролират метода на нейното изчисляване, нейното събиране и управление, както и приложимото към енергоемките предприятия ограничение, което зависи от предварително издаден административен акт. Разпоредбите, които уреждат допълнителната такса, гарантират, че чрез нея се получават достатъчно финансови средства, за да се покрият разходите, произтичащи от подкрепата на електроенергията по EEG, включително намалението за енергоемките предприятия. Тези разпоредби не позволяват събирането на допълнителни приходи, извън покриването на посочените разходи, а ОПС не могат да използват допълнителната такса по EEG за финансирането на друг вид дейност.

131.

Финансирането на допълнителната такса по EEG, както и нейното ограничаване са разработени по такъв начин, че разходите за подкрепа на производството на електроенергия по EEG да бъдат прехвърляни каскадно върху участниците на германския пазар на електроенергия. Както вече посочих, логиката на системата е следната:

132.

Следователно естеството на допълнителната такса по EEG е присъщо на държавните ресурси, с които се подпомага производството на зелена електроенергия, а не на обикновени частни ресурси на предприятията и потребителите, за които те могат да преговарят помежду си.

133.

Не е пречка за определянето на този характер обстоятелството, че в Германия не съществува публичен орган, специално предназначен да управлява тези ресурси — функция, която се възлага на участниците на пазара на електроенергия (по-конкретно, колективно на ОПС). Както вече припомних, според Съда, за да е налице прехвърляне на държавни ресурси по смисъла на член 107 ДФЕС, не е необходимо те да идват от бюджета или от патримониума на държавата или да се събират, пренасочват и управляват от публичен орган.

134.

За определянето им като държавни ресурси е достатъчно да бъдат предоставяни от едни частноправни субекти на други, за да стигнат до крайните получатели на помощта, дори под управлението на различни от публичния орган субекти, при условие че прехвърлянето на финансови ресурси (в случая от крайните потребители към предприятията, които произвеждат зелена електроенергия) се осъществява по силата на въведено със закон задължение и под административен контрол. Това е механизмът за подкрепа, предвиден в Закона EEG от 2012 г., който според мен е приравним към механизмите, по отношение на които е постановена съдебната практика по дело Association Vent De Colère! и др. ( 98 ).

135.

Схемата за подкрепа е разработена от германския законодател, така че не се намираме в ситуация, която може да се сравни с тази в решението по дело Doux Élevage ( 99 ). Освен това тези суми имат точно определено от законодателя предназначение (подкрепа на производството на електроенергия по EEG) и решението за тяхното използване не се взима по преценка на ОПС ( 100 ).

136.

Противно на твърденията на германското правителство и предприятията жалбоподатели, разглежданата в настоящия случай хипотеза не е сравнима с тази от решението по дело PreussenElektra. По това дело Съдът счита, че предвидената в германското законодателство възможност предприятията, които произвеждат електроенергия от възобновяеми източници, да я продават на по-висока цена от пазарната, не включва мобилизиране на държавни ресурси. Основните разлики между двете дела според мен са следните:

137.

Изложените характеристики на системата не позволяват тя да бъде квалифицирана като обикновен механизъм за определяне на минималната цена на продажба на продукт (електроенергия по EEG) между частни предприятия по смисъла на решенията по делата PreussenElektra и Van Tiggele. Обратно, става дума за един по-общ режим за насърчаване на енергията от възобновяеми източници, на чиито производители се гарантира поток от държавни ресурси, произтичащи в крайна сметка от крайните потребители, управлявани централизирано от ОПС под контрола и надзора на три германски органа, а именно Bundesnetzagentur (Федерална мрежова агенция, наричана по-нататък „BnetzA“), BAFA и Umweltbundesamt (Агенция по околната среда). На тези функции ще се спра по-нататък.

138.

Германското правителство и предприятията жалбоподатели отричат, противно на преценката в Решение 2015/1585, ОПС да са определени колективно да управляват държавен ресурс. Според тях различните оператори, засегнати от Закона за EEG от 2012 г., както и останалите икономически субекти, се ограничават да разплащат помежду си частни вземания, които произтичат от признатите им от законодателството права. С това те се различавали от публичноправни или частноправни субекти, чието участие в механизмите за подкрепа на електроенергията по EEG се анализира в решението по дело Association Vent De Colère! и др.

139.

Противно на това твърдение, считам, че ОПС са принудени да управляват допълнителната такса по EEG (включително намалението ѝ за енергоемките предприятия) по силата на наложеното им задължение по Закона EEG от 2012 г., превръщайки се в централна точка във функционирането на схемата за подкрепа на електроенергията по EEG. Горното следва от предвидените функции, по-специално в членове 34—39 от Закона EEG от 2012 г. ( 102 ).

140.

Допълнителната такса по EEG се изразява в средства, предназначени за цели, които са специално и предварително определени от германския законодател, чието събиране изисква участието на посредници, упълномощени да ги получават и управляват. Тези суми подлежат на отделно осчетоводяване, не се внасят в общия бюджет на ОПС и не се оставят на тяхно разположение. Операторите на преносни системи отговарят именно за това, въз основа на държавен мандат, да улесняват финансовия поток от крайните потребители към производителите в рамките на наложено им със закон задължение. Следователно те не разплащат частни вземания, а администрират под надзора на държавата допълнителна такса от публичноправно естество.

141.

Германското правителство и предприятията жалбоподатели твърдят, че правомощията на публичните органи, и по-специално BNetzA и BAFA, са твърде ограничени, за да могат да упражняват в значима степен контрол върху допълнителната такса по EEG (и следователно върху нейното ограничение в полза на енергоемките предприятия). Според Германия правилата по Закона за EEG от 2012 г. във връзка с метода за изчисляване на допълнителната такса, изискванията за прозрачност и осъществявания от BnetzA надзор целят единствено да предотвратят неправомерното обогатяване на някой от частните оператори по веригата от плащания.

142.

Германските органи обаче не само осъществяват надзор на законосъобразността на действията на операторите, участващи в събирането на допълнителната такса по EEG, но и при необходимост налагат административни санкции (BNetzA) или проверяват правото на дадено енергоемко предприятие да се възползва от намаление на допълнителната такса (BAFA). Упражняваният контрол и административен надзор върху допълнителната такса по EEG според мен са безспорни.

143.

По-конкретно, съгласно член 61 от Закона EEG от 2012 г. BNetzA има задължението да контролира, в рамките на своите надзорни функции, че ОПС предлагат електроенергията по ЕЕG в съответствие с разпоредбите на член 37 от същия закон, както и че изчисляват, определят, публикуват и начисляват допълнителната такса по EEG на доставчиците на електроенергия при спазване на законовите и подзаконовите разпоредби. От друга страна, съгласно член 48 от Закона EEG от 2012 г. ОПС предоставят на BNetzA данните, използвани от механизма за компенсиране ( 103 ).

144.

BNetzA има редица правомощия и задачи по правоприлагане, свързани с различните разходни и приходни елементи, които ОПС имат право да включват в изчисляването на допълнителната такса по EEG. Агенцията може да постановява решения с изпълнителна сила за коригиране на равнището на допълнителната такса по EEG, както и да налага глоби на участващите в системата оператори, за да спазят Закона за EEG от 2012 г.

145.

По отношение на енергоемките предприятия административните действия са също толкова релевантни: тези предприятия трябва да предоставят на компетентното министерство цялата необходима информация, за да може то да прецени дали ще бъдат постигнати преследваните цели по член 40 от Закона EEG от 2012 г. BNetzA трябва да гарантира, че допълнителната такса по EEG се намалява само за доставчици на електроенергия, които отговарят на условията по член 39 от Закона EEG от 2012 г. Освен това BAFA решава дали енергоемките предприятия, след подадено заявление, имат право да плащат само ограничена допълнителна такса по EEG — решение, което може да бъде обжалвано пред германските административни съдилища, а не пред гражданските съдилища.

146.

Предвид неизчерпателно изброените надзорни и контролни правомощия на германските органи по отношение на средствата, събирани посредством допълнителната такса по EEG, не намирам достатъчно основания да поддържам, че Решение 2015/1585 е невалидно поради твърдението, че тези средства са под контрола на посочените държавни органи.

147.

Ето защо считам, че ограничаването на допълнителната такса по EEG, така както е приложено по отношение на предприятията жалбоподатели, предполага прехвърляне на държавни ресурси в тяхна полза по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

148.

Въз основа на гореизложените съображения предлагам на Съда:

—

закупуват електроенергия по EEG, произведена в тяхната област, или директно от производителя, когато той е свързан пряко към преносната линия, или от операторите на разпределителни системи (ОРС) на преференциални тарифи, или заплащат пазарната премия. В резултат на това електроенергията по EEG и финансовата тежест за предоставената подкрепа съгласно Закона EEG от 2012 г. се централизират на равнището на всеки от четирите ОПС;

—

прилагат „привилегията за зелена електроенергия“ по отношение на доставчици, които желаят това и изпълняват съответните условия, определени в член 39(1) от Закона EEG от 2012 г.;

—

изравняват помежду си количеството електроенергия по EEG, така че всеки от тях да закупува еднакъв дял електроенергия по EEG;

—

продават електроенергията по EEG на спотовия пазар съгласно правилата, определени в Закона EEG от 2012 г. и разпоредбите за неговото изпълнение, което могат да правят съвместно;

—

изчисляват съвместно допълнителната такса по EEG, която трябва да бъде еднаква за всеки потребен kWh в Германия, като разликата между приходите от продажбата на електроенергия по EEG и разходите, свързани със закупуването на електроенергия по EEG;

—

публикуват съвместно допълнителната такса по EEG в специфичен формат на общ уебсайт;

—

публикуват и обобщена информация относно електроенергията по EEG;

—

съпоставят прогнозната допълнителна такса по EEG с действителния размер на таксата, какъвто е трябвало да бъде за дадена година, и коригират допълнителната такса за следващата година;

—

публикуват прогнози за няколко години напред;

—

събират допълнителната такса по EEG от доставчиците на електроенергия;

—

(всеки един от тях трябва да) завежда всички финансови потоци (разходи и приходи), свързани [със] Закона EEG от 2012 г., в отделни банкови сметки“.

—

ОПС продават на спотовия пазар електроенергията, за която се плащат преференциални тарифи в съответствие с приложимите правила,

—

ОПС правилно изчисляват, определят и публикуват допълнителната такса по EEG,

—

ОПС правилно начисляват допълнителната такса по EEG на доставчиците на електроенергия,

—

преференциалните тарифи и премии правилно се начисляват от мрежовите оператори на ОПС.