—

за унгарското правителство, от Z. Fehér, G. Koós и M. Bóra, в качеството на представители,

—

за австрийското правителство, от G. Eberhard и F. Zeder, както и от B. Trefil, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от A. Sipos и R. Troosters, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 1 на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (ОВ L 280, стр. 1).

2

Запитването е отправено в хода на производство, образувано пред Budapest Környéki Törvényszék (Окръжен съд Будапеща, Унгария) с цел признаването в Унгария на действието на постановена от юрисдикция на друга държава членка окончателна присъда, с която г‑н István Balogh се осъжда да изтърпи наказание лишаване от свобода за извършено престъпление, както и да заплати съдебните разноски.

3

Съображения 2, 3, 5 и 17 от Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година относно организацията и съдържанието на обмена на информация, получена от регистрите за съдимост, между държавите членки (ОВ L 93, стр. 23), гласят:

[…]

[…]

4

Съгласно член 1 от това рамково решение, в който е определена неговата цел:

„Целта на настоящото рамково решение е:

5

Член 4 от посоченото рамково решение, озаглавен „Задължения на осъждащата държава членка“, гласи:

„[…]

2.   Централният орган на осъждащата държава членка уведомява по най-бърз начин централните органи на другите държави членки относно всяка присъда, постановена на нейната територия срещу граждани на тези други държави членки, така както е вписана в регистъра за съдимост.

[…]

3.   Централният орган на осъждащата държава членка незабавно предава на централния орган на държавата членка по гражданството на лицето информация за последващо изменение или заличаване на данни, съдържащи се в регистъра за съдимост.

4.   Всяка държава членка, която е подала информация по реда на параграфи 2 и 3, съобщава на централния орган на държавата членка по гражданството на лицето, в отделни случаи по искане на последното, препис от съответните присъди и последващи мерки, както и друга свързана с тях информация, за да може другата държава членка да реши дали за тях е необходимо налагане на мерки на национално равнище“.

6

Член 5 от Рамково решение 2009/315, озаглавен „Задължения на държавата членка по гражданството на лицето“, гласи в параграф 1:

„Централният орган на държавата членка по гражданството на лицето съхранява цялата информация в съответствие с член 11, параграфи 1 и 2, предадена съгласно член 4, параграфи 2 и 3 за целите на препредаването ѝ в съответствие с член 7“.

7

Член 11 от това рамково решение, озаглавен „Формат и други начини на организация и улесняване на обмена на информация относно присъдите“, предвижда:

„1.   Когато предава информация в съответствие с член 4, параграфи 2 и 3, централният орган на осъждащата държава членка предава следната информация:

Освен това централният орган може да подава всякаква друга информация относно присъди, вписани в регистрите за съдимост.

2.   Централният орган на държавата членка по гражданството на лицето съхранява цялата информация от вида, посочен в параграф 1, букви а) и б), която е получил в съответствие с член 5, параграф 1 с цел препредаване в съответствие с член 7. За същата цел може да съхранява видовете информация, изброени в параграф 1, първа алинея, буква а) и втора алинея.

3.   […]

След изтичане на срока по параграф 7 от настоящия член централните органи на държавите членки предават такава информация по електронен път, използвайки стандартизиран формат.

4.   Форматът, посочен в параграф 3, и всякакви други начини на организация и улесняване на обмена на информация относно присъди между националните органи на държавите членки се определят от Съвета […]

Други такива начини включват:

[…]“.

8

Съображения 2, 6 и 12 от Решение 2009/316/ПВР на Съвета от 6 април 2009 година за създаване на Европейска информационна система за съдимост (ECRIS) в изпълнение на член 11 от Рамково решение 2009/315/ПВР (ОВ L 93, стр. 33) гласят:

[…]

[…]

9

Съгласно член 1 от Решение 2009/316, в който е определен неговият предмет:

„С настоящото решение се създава Европейска информационна система за регистрите за съдимост (ECRIS).

Настоящото решение също така определя елементите със стандартизиран формат за електронен обмен на информация, получена от регистрите за съдимост, между държавите членки, по-специално по отношение на информация за наказуемото деяние, довело до присъдата, и информация за съдържанието на присъдата […]“.

10

Член 3 от това решение, озаглавен „Европейска информационна система за регистрите за съдимост (ECRIS)“, предвижда в параграф 1:

„ECRIS е децентрализирана информационно-технологична система, основана на базите данни на регистрите за съдимост във всички държави членки. Тя е съставена от следните елементи:

[…]“.

11

Член 4 от посоченото решение, озаглавен „Формат на предаване на информацията“, гласи:

„1.   При предаването на информация в съответствие с член 4, параграфи 2 и 3 и член 7 от Рамково решение [2009/315], свързана с наименованието или правната класификация на наказуемите деяния и с приложимите правни разпоредби, държавите членки посочват съответния код на всяко наказуемо деяние, посочено в предаването, в съответствие с таблицата на наказуемите деяния от приложение А. […]

Държавите членки могат също да предоставят налична информация за степента на осъществяване и степента на участие в наказуемото деяние и когато е приложимо, за съществуването на пълно или частично освобождаване от наказателна отговорност или за рецидив/повторност.

2.   При предаването на информация в съответствие с член 4, параграфи 2 и 3 и член 7 от Рамково решение [2009/315], свързана със съдържанието на присъдата, по-специално наказанието, както и всякакви съпътстващи наказания, мерки за сигурност и последващи решения, променящи изпълнението на наказанието, държавите членки се позовават на съответния код на всяко от наказанията и мерките, посочени при предаването, в съответствие с таблицата на наказанията и мерките в приложение Б. […]

Държавите членки предоставят също така, когато е приложимо, наличната информация относно естеството и/или условията за изпълнение на наложеното наказание или мярка в съответствие с параметрите от приложение Б. […]“.

12

Съображения 14, 17 и 22 от Директива 2010/64 гласят:

[…]

[…]

13

Член 1 от тази директива, озаглавен „Предмет и приложно поле“, предвижда в параграфи 1 и 2 следното:

„1.   Настоящата директива установява правилата относно правото на устен и на писмен превод в наказателното производство и в производството за изпълнение на европейска заповед за арест.

2.   Правото, посочено в параграф 1, се прилага за лицата от момента, в който те са уведомени от компетентните органи на държава членка, чрез официално уведомление или по друг начин, че са заподозрени или срещу тях е повдигнато обвинение в извършването на престъпление, до приключването на производството, което означава окончателното решаване на въпроса дали те са извършили престъплението, включително, когато е приложимо, производството по определяне на наказание и решението, постановено при обжалване“.

14

Член 3, параграфи 1 и 2 от посочената директива има следното съдържание:

„1.   Държавите членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите, които не разбират езика на съответното наказателно производство, се осигурява в разумен срок писмен превод на всички документи, които са от съществено значение за упражняване на правото им на защита и за гарантиране на справедливо производство.

2.   Документите от съществено значение включват всяко решение за лишаване от свобода, всяко повдигнато обвинение или обвинителен акт и всяко съдебно решение“.

15

Член 4 от същата директива гласи:

„Държавите членки поемат разходите за […] писмения превод, произтичащи от прилагането на член[…] 3, независимо от изхода на производството“.

16

Член 46, параграф 1а от a nemzetközi bűnügyi jogsegélyről szóló 1996. évi XXXVIII. törvény (Закон № XXXVIII от 1996 г. за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела, наричан по-нататък „Закон за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела“) гласи, че за специалното производство по признаването на действието на чуждестранна присъда материална и териториална компетентност има съдът по местожителството или местопребиваването на обвиняемия. Съгласно член 46, параграф 3 от този закон към това производство се прилагат общите разпоредби на a büntetőeljárásról szóló 1998 évi XIX. törvény (Закон № XIX от 1998 г. за приемане на Наказателно-процесуален кодекс, наричан по-нататък „Наказателно-процесуалният кодекс“) относно специалните производства, като това по главното производство.

17

Член 9, параграф 1 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че езикът на наказателното производство е унгарският.

18

Съгласно член 339, параграф 1 от този кодекс държавата поема съдебните разноски, които обвиняемият не следва да понесе. В съответствие с член 338, параграф 1 от посочения кодекс съдът го осъжда да заплати съдебните разноски, ако го обяви за виновен, или ако се докаже отговорността му за извършването на правонарушение.

19

Член 555, параграф 2, буква j) от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че обвиняемият заплаща съдебните разноски, направени в специалните производства, когато е бил осъден за заплащането на съдебните разноски по главното наказателно производство.

20

С решение от 13 май 2014 г., станало окончателно на 8 октомври 2014 г., Landesgericht Eisenstadt (Регионален съд Айзенщат, Австрия) налага на г‑н Balogh, унгарски гражданин, наказание лишаване от свобода за кражба с взлом, извършена с цел получаване на редовна печалба, както и го осъжда да заплати съдебните разноски. Компетентните австрийски органи уведомяват Igazságügyi Minisztérium Nemzetközi Büntetőjogi Osztálya (Международен наказателен отдел към Министерството на правосъдието, Унгария, наричан по-нататък „отделът“) за съдържанието на тази присъда, която впоследствие му изпращат по негово искане.

21

Отделът предава посочената присъда на запитващата юрисдикция в качеството ѝ на юрисдикция, компетентна за признаването на действието на присъдата в Унгария по реда на специалното производство, предвидено в Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела, споменат в точка 16 от настоящото решение. Това специално производство, в което не се прави нито нова преценка на фактите или на наказателната отговорност на осъденото лице, нито се постановява нова присъда, има единствено за предмет на постановената от чуждестранна юрисдикция присъда да признае същата стойност, както ако същата беше постановена от унгарска юрисдикция, като провеждането му е абсолютно необходимо за тази цел.

22

Тъй като въпросната присъда е съставена на немски език, в съответствие с посоченото специално производство запитващата юрисдикция трябва да осигури писмения превод на езика на производството, който в случая е унгарският.

23

В приложение по-конкретно на член 555, параграф 2, буква j) от Наказателно-процесуалния кодекс, приложим към съответното производство по силата на член 46, параграф 3 от Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела, както и на член 338, параграф 1 от този кодекс, лицето, осъдено да заплати разноските, свързани с главното производство, е длъжно да понесе тези, свързани със специалните производства.

24

При все това от акта за преюдициално запитване става ясно, че в Унгария са се развили две различни съдебни практики, що се отнася до поемането на съдебните разноски, свързани с разглежданото специално производство.

25

Така, от една страна, се счита, че Директива 2010/64, в която се предвижда безплатност на писмения превод, прави неприложими специалните разпоредби на унгарското право, които при това положение отстъпват място на разпоредбата с общ характер на член 9 от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно която обвиняем с унгарско гражданство има право да използва своя майчин език. От това би следвало, че държавата трябва да поеме разходите за писмен превод на чуждестранното решение в приложение на член 339, параграф 1 от този кодекс.

26

От друга страна, също се счита, че главното производство, приключило с постановяване на наложена на обвиняемия присъда, е различно от специалното производство, което има акцесорен характер и чийто предмет е признаването на действието на тази присъда в Унгария. Вследствие на това, ако обвиняемият трябва да се ползва от безплатна езикова помощ в рамките на главното производство, когато не владее езика, на който то се провежда, това не би следвало да е така в рамките на акцесорно производство, за писмения превод на езика на това производство, който въпросното лице владее, на постановена от чуждестранна юрисдикция присъда, тъй като този писмен превод е необходим за целите на посоченото производство, а не с оглед на защитата на правата на осъденото лице.

27

При тези условия Budapest Környéki Törvényszék (Окръжен съд Будапеща) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 1, параграф 1 от Директива 2010/64, съгласно който „[н]астоящата директива установява правилата относно правото на устен и на писмен превод в наказателното производство и в производството за изпълнение на европейска заповед за арест“, да се тълкува в смисъл, че унгарските съдилища трябва да прилагат тази директива и в специалните производства [глава XXIX от Наказателно-процесуалния кодекс], тоест че специалното производство, предвидено в унгарското право, трябва да се счита за включено в израза „наказателно производство“, или трябва да се приеме, че този израз обхваща само производствата, които завършват с окончателно решение относно наказателната отговорност на обвиняемия?“.

28

В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда, за да даде полезен отговор на юрисдикцията, която го е сезирала с преюдициален въпрос, може да е необходимо Съдът да вземе предвид норми на правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си. Освен това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени (вж. по-конкретно решения от 13 март 2014 г., SICES и др., C‑155/13, EU:C:2014:145, т. 23, както и от 11 февруари 2015 г., Marktgemeinde Straßwalchen и др., C‑531/13, EU:C:2015:79, т. 37).

29

Както обаче австрийското правителство и Европейската комисия са подчертали в своите становища, разглежданото в делото по главното производство положение може да попадне в приложното поле на Рамково решение 2009/315 и на Решение 2009/316.

30

Всъщност от преписката по делото следва, от една страна, че в рамките на главното производство компетентните австрийски органи са информирали отдела за произнесената от Landesgericht Eisenstadt (Регионален съд Айзенщат) присъда срещу г‑н Balogh в съответствие с член 4, параграф 2 от Рамково решение 2009/315, посредством въведената с Решение 2009/316 ECRIS с оглед на съхраняването от Унгария на така предадената информация в съответствие с член 5, параграф 1 от това рамково решение.

31

От друга страна, отделът е поискал от посочените власти да му предадат постановената от тази юрисдикция присъда и след нейното получаване я е предал на Budapest Környéki Törvényszék (Окръжен съд Будапеща) по реда на разглежданата в главното производство специална процедура с цел признаването на тази присъда в Унгария и вписването ѝ в унгарския регистър за съдимост. Всъщност по силата на приложимото национално право прилагането на това производство е абсолютно необходимо за тази цел.

32

В съответствие с член 1 от Рамково решение 2009/315 целта на същото обаче е именно да определи по-конкретно начините, по които осъждащата държава членка, в която е постановена присъда срещу гражданин на друга държава членка, предава информацията относно произнесената на нейната територия присъда на държавата членка, чийто гражданин е осъденото лице, с цел нейното съхраняване, във вида, в който тази информация е вписана в регистъра за съдимост на осъждащата държава членка. Освен това предметът на Решение 2009/316 се състои по силата на член 1 от него в определяне на елементите със стандартизиран формат за обмен на информация между държавите членки.

33

При тези условия, за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, следва да се вземе предвид не само Директива 2010/64, но и Рамково решение 2009/315, както и Решение 2009/316, а поставеният въпрос да се преформулира в съответствие с горепосоченото.

34

Като последица от това този въпрос следва да се схваща като целящ по същество да се установи дали Директива 2010/64, както и Рамково решение 2009/315 и Решение 2009/316, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национална правна уредба, въвеждаща специално производство за признаване от съда на държава членка на окончателно решение, постановено от юрисдикция на друга държава членка, с което дадено лице се осъжда за извършено престъпление, каквото е разглежданото специално производство, като предвижда по-конкретно че разходите за писмен превод на това решение в рамките на това производство се възлагат на това лице.

35

За да се отговори на този въпрос, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. по-конкретно решение от 21 май 2015 г., Rosselle, C‑65/14, EU:C:2015:339, т. 43 и цитираната съдебна практика).

36

Що се отнася до тълкуването на Директива 2010/64, следва на първо място да се отбележи, че съгласно член 1, параграф 1 от нея тя определя правилата относно правото на устен и на писмен превод в наказателното производство и в производството за изпълнение на европейска заповед за арест. От текста на член 1, параграф 2 от посочената директива следва, че това право се прилага за лицата от момента, в който те са уведомени от компетентните органи на държава членка, че са заподозрени или срещу тях е повдигнато обвинение в извършването на престъпление, до приключването на производството, което означава окончателното решаване на въпроса дали те са извършили престъплението, включително, когато е приложимо, производството по определяне на наказание и решението, постановено при обжалване.

37

Специално производство като разглежданото в главното производство, което има за предмет признаването на постановено от юрисдикция на друга държава членка окончателно съдебно решение, по принцип обаче се провежда след окончателното определяне на въпроса дали заподозряното лице или обвиняемият е извършител на престъплението и евентуално след неговото осъждане.

38

На второ място, следва да се подчертае, че както е посочено по-конкретно в съображения 14, 17 и 22 от Директива 2010/64, тя цели да гарантира на заподозрените лица или обвиняемите, които не говорят или не разбират езика на наказателното производство, правото на устен и писмен превод, като улеснява упражняването на това право, за да гарантира на тези лица справедлив съдебен процес. Така съгласно член 3, параграфи 1 и 2 от тази директива държавите членки гарантират, че на тези лица се осигурява в разумен срок писмен превод на всички документи, които са от съществено значение, по-конкретно на постановената срещу тях присъда, за да им се позволи да упражнят правото си на защита и за да им се гарантира на справедливостта на съдебния процес.

39

От обясненията на австрийското правителство, направени в хода на заседанието пред Съда, става ясно, че г‑н Balogh е получил писмения превод на решението на Landesgericht Eisenstadt (Регионален съд Айзенщат), който му е връчен през август 2015 г. При тези обстоятелства нов писмен превод на същото съдебно решение в рамките на разглежданото специално производство, целящо признаването на това решение в Унгария и вписването на произнесената присъда в унгарския регистър за съдимост, не е бил необходим за зачитането на правото на защита или на правото на ефективна съдебна защита на г‑н Balogh и при това положение не е бил обоснован с оглед на преследваните с Директива 2010/64 цели.

40

От гореизложените съображения следва, че Директива 2010/64 не е приложима към специално производство като разглежданото в главното производство.

41

Що се отнася до тълкуването на Рамково решение 2009/315 и на Решение 2009/316, следва по-конкретно да се направи позоваване на съдържанието на членове 4, 5 и 11 от това рамково решение, както и на това на членове 3 и 4 от това решение.

42

Член 4, параграф 2, първа алинея от Рамково решение 2009/315 предвижда, че централният орган на осъждащата държава членка уведомява по най-бърз начин централните органи на другите държави членки относно всяка присъда, постановена на нейната територия срещу граждани на тези други държави членки, така както е вписана в регистъра за съдимост на осъждащата държава. Член 5, параграф 1 и член 11, параграф 2 от това рамково решение уточняват, че централният орган на държавата членка по гражданството на лицето съхранява получената по този начин информация.

43

Списъкът на информацията, която осъждащата държава членка предава на държавата членка по гражданството на лицето, се намира в член 11, параграф 1 от посоченото рамково решение, в който не се прави никакво позоваване на решението, постановено от юрисдикциите на първата от тези държави.

44

Освен това по силата на член 11, параграф 3 от Рамково решение 2009/315 тази информация се обменя между държавите членки по електронен път, като се използва стандартизиран формат. В това отношение членове 3 и 4 от Решение 2009/316 уточняват, че информацията относно наименованието или правната класификация на деянието, както и тази относно съдържанието на присъдата, се предават между централните органи на държавите членки посредством ECRIS, под формата на кодове, съответстващи на всяко наказуемо деяние и на санкциите, които са предмет на предаването.

45

Наистина, член 4, параграф 4 от Рамково решение 2009/315 предвижда, че осъждащата държава членка съобщава на централния орган на държавата членка по гражданството на лицето, в отделни случаи по искане на последната, препис от присъдите и последващите мерки, както и друга свързана с тях информация, за да може другата държава членка да реши дали за тях е необходимо налагане на мерки на национално равнище.

46

При все това както от текста на тази разпоредба, така и от структурата на посочения член 4 като цяло и тази на член 11, параграф 1 от посоченото рамково решение следва, че предаването на присъдата на централния орган на държавата членка по гражданството на лицето се извършва само когато това се налага от особени обстоятелства и че то не би могло да се изисква систематично за целите на вписването на посочената присъда в регистъра за съдимост на тази държава членка.

47

От направените от унгарското правителство уточнения в хода на заседанието пред Съда обаче става ясно, че разглежданото специално производство се прилага систематично и че в конкретния случай никакво особено обстоятелство не обосновава прилагането на това производство за признаването на постановеното от Landesgericht Eisenstadt (Регионален съд Айзенщат) решение срещу г‑н Balogh и в този контекст искането за предаване на това осъдително решение. Вследствие на това искането не може да се обоснове с член 4, параграф 4 от Рамково решение 2009/315.

48

От гореизложеното следва, че в съответствие с Рамково решение 2009/315 и с Решение 2009/316 вписването в регистъра за съдимост от централния орган на държавата членка по гражданството на присъди, произнесени от юрисдикциите на осъждащата държава членка, трябва да се извърши пряко въз основа на предаването от централния орган на тази последна държава членка посредством ECRIS на информацията относно тези осъждания под формата на кодове.

49

При тези условия това вписване не би могло да зависи от предварителното прилагане на производство за съдебно признаване на посочените присъди, каквото е разглежданото специално производство, нито a fortiori от предаването на държавата членка по гражданството на лицето на осъдителното решение за целите на подобно признаване.

50

Подобно тълкуване се потвърждава от целите, преследвани от Рамково решение 2009/315 и Решение 2009/316.

51

Всъщност от съображения 2, 3, 5 и 17 от това рамково решение, както и от съображения 2, 6 и 12 от това решение по-конкретно следва, че въведената с тези решения система за обмен на информация цели, с оглед на улесняване на правната взаимопомощ и гарантиране на взаимното признаване на решенията по наказателни дела, да се опростят процедурите за предаване на документи между държавите членки, да се подобри и рационализира обменът на информация между държавите членки по регистрите за съдимост и да се засили ефикасността на този обмен, като се създаде стандартизиран европейски формат, който позволява информацията да се обменя по еднообразен, електронен и лесен за машинен превод начин с помощта на типови формуляри и кодове.

52

Както генералният адвокат е посочил в точка 63 от заключението си, Рамково решение 2009/315 и Решение 2009/316 имат за цел да въведат бърза и ефикасна система за обмен на информация относно наказателните присъди, произнесени в различните държави — членки на Съюза.

53

Провеждането на производство за признаване на присъди, постановени от юрисдикциите на други държави членки, като разглежданото в главното производство, преди вписването на тези осъждания в регистъра за съдимост, което освен това предполага предаването и писмения превод на тези решения, обаче може да забави значително това вписване, да усложни обмена на информация между държавите членки, да направи безполезен предвидения в Решение 2009/316 механизъм за машинен превод и по този начин да осуети постигането на целите, преследвани с Рамково решение 2009/315 и с това решение.

54

Освен това и по-общо, подобно производство влиза в конфликт с принципа за взаимно признаване на присъдите и на съдебните решения по наказателни дела, предвиден в член 82, параграф 1 ДФЕС, заменил член 31 ЕС, на който са основани Рамково решение 2009/315 и Решение 2009/316. Всъщност този принцип не допуска признаването от държава членка на постановените в друга държава членка решения да зависи от прилагането в първата от тези държави членки на съдебно производство за тази цел, като разглежданото специално производство.

55

От всичко гореизложено следва, че Рамково решение 2009/315 и Решение 2009/316 не допускат прилагането на национална правна уредба, въвеждаща специално производство за признаване на постановено от юрисдикцията на друга държава членка решение, като производството, разглеждано в главното производство.

56

С оглед на гореизложеното на поставения въпрос следва да се отговори по следния начин:

57

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 1, параграф 1 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство трябва да се тълкува в смисъл, че тази директива не се прилага към специално национално производство за признаване от съда на държава членка на постановено от юрисдикция на друга държава членка окончателно съдебно решение, с което дадено лице се осъжда за извършено престъпление.

Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година относно организацията и съдържанието на обмена на информация, получена от регистрите за съдимост, между държавите членки, и Решение 2009/316/ПВР на Съвета от 6 април 2009 година за създаване на Европейска информационна система за съдимост (ECRIS) в изпълнение на член 11 от Рамково решение 2009/315/ПВР трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национална правна уредба, въвеждаща подобно специално производство.