—

за Agrima KG D. Gritsch Herbert & Gritsch Michael & Co., Agricola Lusia srl, Romagnoli Fratelli SpA, Agrimediterranea srl и Parini Francesco, от M. Moretto, avvocato,

—

за Duoccio srl, от M. Camilli, avvocato,

—

за Novafruit srl и Evergreen Fruit Promotion srl, от W. Viscardini и G. Doná, avvocati,

—

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. Albenzio, avvocato dello Stato,

—

за испанското правителство, от A. Rubio González, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от P. Rossi и B.‑R. Killmann, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 341/2007 на Комисията от 29 март 2007 година за откриване и управление на тарифни квоти и за установяване на режим за лицензии за внос и удостоверения за произход на чесън и някои други селскостопански продукти, внесени от трети страни (ОВ L 90, стр. 12).

2

Запитването е отправено в рамките на спора на Società Italiana Commercio e Servizi srl (SICES), в ликвидация, Agrima KG D. Gritsch Herbert & Gritsch Michael & Co., Agricola Lusia srl, Romagnoli Fratelli SpA, Agrimediterranea srl, Parini Francesco, Duoccio srl (наричано по-нататък „Duoccio“), Centro di Assistenza Doganale Triveneto Service srl, Novafruit srl и Evergreen Fruit Promotion srl с Agenzia Dogane Ufficio delle Dogane di Venezia (митническо бюро Венеция, наричано по-нататък „Agenzia Dogane“) по повод на връчени им от последното актове за установяване и принудително събиране на публични вземания във връзка с вноса на чесън с произход от Китай с код по КН 0703 20 00, за който е приложена преференциална тарифна ставка.

3

Съображения 1, 7—10 и 13—15 от Регламент № 341/2007 гласят:

[…]

[…]

4

Член 1 от този регламент, озаглавен „Отваряне на тарифни квоти и приложими мита“, гласи:

„1.   […] с настоящото се отварят тарифни квоти за внос в Общността на пресен или охладен чесън с код по КН 07032000 […] съгласно условията, изложени в настоящия регламент. Размерът на всяка тарифна квота, периодът на тарифната квота и подпериодите, за които [тя] важи, и поредният номер са определени в приложение I към настоящия регламент.

2.   Адвалорното мито за чесъна, внесен в рамките на квотите, посочени в параграф 1, е 9,6 %“.

5

Член 4 от същия регламент, озаглавен „Категории вносители“, предвижда в параграфи 2 и 3:

„2.   „Традиционни вносители“ означава вносители, които могат да докажат:

[…]

3.   „Нови вносители“ означава вносители, различни от тези, посочени в параграф 2, които са внесли в Общността поне петдесет тона плодове и зеленчуци […] през всеки от двата последни приключили периода на тарифната квота за внос или всяка от предходните две календарни години“.

6

Член 5 от същия регламент, озаглавен „Представяне на лицензиите за внос“, предвижда в параграф 2:

„Лицензиите за внос на чесън, пуснат в свободна циркулация в рамките на квотите, посочени в приложение I, се наричат по-долу „лицензии А“.

Другите лицензии за внос се наричат по-долу „лицензии Б“.

7

Член 6 от Регламент № 341/2007, озаглавен „Общи разпоредби относно молбите за лицензии „А“ и лицензиите „А“, предвижда в параграфи 2 и 4:

„2.   Гаранцията […] е 50 EUR на тон.

[…]

4.   […] правата, които дават лицензии „А“, не могат да се прехвърлят“.

8

Член 8 от същия регламент, озаглавен „Референтно количество на традиционни вносители“, гласи следното:

„За целите на [настоящата глава] „референтно количество“ означава: количеството чесън, внесено от един традиционен вносител по смисъла на член 4, по следния начин:

[…]“.

9

Член 9 от Регламент № 341/2007, озаглавен „Ограничения за молбите за лицензии „А“, предвижда в параграф 1:

„Цялото количество [по] молби за лицензии „А“, които един традиционен вносител подава в рамките на един период на тарифната квота за внос, не може да надхвърли референтното количество на вносителя. Молбите, които не отговарят на това правило, се отхвърлят от компетентните органи“.

10

Регламент (ЕО) № 1291/2000 на Комисията от 9 юни 2000 година за определяне на общи подробни правила за прилагане на режима на вносни и износни лицензии и сертификати за предварително фиксиране за селскостопански продукти (ОВ L 152, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 32, стр. 210), изменен с Регламент (ЕО) № 1423/2007 на Комисията от 4 декември 2007 г. (ОВ L 317, стр. 36, наричан по-нататък „Регламент № 1291/2000“), се прилага съгласно член 2 от Регламент № 341/2007 за тарифните квоти, открити от последния.

11

Съгласно съображение 21 от Регламент № 1291/2000, ако вносът или износът не е осъществен или е осъществен частично по време на валидността на лицензията за внос, гаранцията, представена от вносителя, се задържа.

12

Член 35, параграф 2 от Регламент № 1291/2000 предвижда:

„[…] когато не е изпълнено задължение за внос […], гаранцията се задържа в размер, равен на разликата между:

[…]

Въпреки това, ако внесеното […] количество възлиза на по-малко от 5 % от количеството, посочено в лицензията или сертификата, се задържа цялата гаранция.

[…]“.

13

Член 4 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166) предвижда:

„1.   Общото правило е, че всяко нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага:

2.   Прилагането на мерките по смисъла на параграф 1 се ограничава до отнемането на получената облага плюс — където това е предвидено — лихвите, които се определят въз основа на фиксиран лихвен процент.

3.   Действия, предприети с цел придобиване на облага, насочени против целите на приложимото право на Общността, в случая посредством изкуственото създаване на условията, които се изискват за получаването на такава облага, ще имат за резултат, в зависимост от случая, или невъзможността за получаването на облагата, или нейното отнемане.

4.   Мерките, предвидени в настоящия член, не се разглеждат като санкции“.

14

Спорът по главното производство е свързан с операции по внос на чесън с произход от Китай в Европейския съюз, осъществени в края на 2007 г. и началото на 2008 г. от SICES, Agrima KG D. Gritsch Herbert & Gritsch Michael & Co., Agricola Lusia srl, Romagnoli Fratelli SpA, Agrimediterranea srl, Parini Francesco, Novafruit srl и Evergreen Fruit Promotion srl. Тези вносители, които по смисъла на член 4, параграф 3 от Регламент № 341/2007 притежават качеството на нови вносители, са получили лицензии „А“, издадени в съответствие с посочения регламент. На това основание съответният внос се ползва от освобождаване от специфичното мито от 1200 EUR на тон нето тегло.

15

В резултат от последващи проверки на митническите декларации, отразяващи посочените операции по внос на чесън, в края на 2010 г. Agenzia Dogane издава актове за установяване и принудително събиране на публични вземания. Тези актове се основават на оттегленото освобождаване от специфично мито от 1200 EUR на тон нето тегло в съответствие с член 4 от Регламент № 2988/95, поради това че с посочените операции по внос се заобикаля внасянето на специфичното мито.

16

По-специално Agenzia Dogane оспорва следния механизъм, за който счита, че представлява измама:

17

Duoccio развива търговска дейност както на пазара за внос на чесън като традиционен вносител по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 341/2007, така и на пазара за разпространение на чесън в Съюза в качеството си на търговец на едро. Тъй като Duoccio иска да удовлетвори съществуващото към момента на възникване на обстоятелствата по главното производство търсене от страна на потребители в Съюза, но е изчерпало своите лицензии „А“, то вече няма възможност да внесе чесън при преференциална тарифна ставка. Освен това специфичното мито е определено в такъв размер, че вносът на чесън извън тарифната квота е нерентабилен.

18

Според Agenzia Dogane двете последователни продажби на чесън, а именно от Duoccio и Tico към вносителите, страни по главното производство, и впоследствие от тях към Duoccio, имат за цел да заобиколят забраната за прехвърляне на правата съгласно лицензии „А“, установена с член 6, параграф 4 от Регламент № 341/2007. Заобикалянето произтичало от това, че Duoccio е уговорило изкупуването на допуснатия за свободно обращение чесън още преди извършване на вноса. Поради това дружеството следвало да се счита за действителния вносител, който, без да е имал право, се е възползвал от преференциална тарифна ставка.

19

Жалбоподателите по главното производство подават жалби срещу актовете за установяване и принудително събиране на публични вземания пред Commissione tributaria provinciale di Venezia. След като съединява жалбите, тя ги отхвърля. Този орган уточнява, че макар отделните покупко-продажби да са действителни, истинският вносител на стоките е Duoccio, а не вносителите, притежатели на лицензи „А“, които са страни по главното производство. Според същия орган съществуват сериозни, конкретни и съгласувани елементи, които показват фиктивния характер на правните инструменти, използвани единствено за да позволят вноса на чесън при преференциална тарифна ставка и заобикалянето на забраната за прехвърляне на правата по лицензии „А“. Според Commissione tributaria provinciale di Venezia тези обстоятелства изпълват фактическия състав на злоупотребата с право.

20

Сезирана от жалбоподателите по главното производство с жалба срещу решението на Commissione tributaria provinciale di Venezia, Commissione tributaria regionale di Venezia-Mestre решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 6 от Регламент (ЕО) № 341/2007 […] да се тълкува в смисъл, че представлява незаконно прехвърляне на лицензии за внос при преференциална тарифна ставка в рамките на квотата по ГАТТ за чесън с произход от Китай обстоятелството, че след плащането на дължимото мито притежателят на посочените лицензии пуска въпросния чесън на пазара чрез прехвърляне на друг оператор, титуляр на лицензии за внос, от когото преди вноса е закупил посочения чесън?“.

21

С решение от 28 май 2013 г. запитващата юрисдикция решава да допълни акта за запитване от 12 февруари 2013 г. Тя уточнява, че с преюдициалния въпрос до Съда иска да се установи дали, за да е законосъобразно използването на лицензиите за внос при преференциална тарифна ставка, е достатъчно притежателят на тези лицензии да пусне в свободно обращение въпросния чесън, без да имат значение всички търговски дейности, които предхождат или следват това пускане в свободно обращение.

22

Следва да се напомни, че в рамките на производството по член 267 ДФЕС само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда (вж. по-специално Решение от 15 септември 2011 г. по дело DP grup, C-138/10, Сборник, стр. I-8369, точка 28).

23

Все пак в рамките на това производство Съдът трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени. Освен това задача на Съда е да тълкува всички разпоредби на правото на Съюза, които са необходими на националните юрисдикции, за да се произнасят по споровете, с които са сезирани, дори тези разпоредби да не са изрично посочени във въпросите, отправени от тези юрисдикции до Съда (вж. по-специално Решение по дело DP Grup, посочено по-горе, точка 29).

24

В тази връзка от акта за преюдициално запитване е видно, че по делото, предмет на главното производство, не е имало прехвърляне на лицензии „А“ или на права, произтичащи от такива лицензии. Прехвърлена е единствено стоката, първо, от оператор на вносител, а впоследствие, след като е внесена в Съюза, от вносителя на същия оператор.

25

Като се има предвид, че член 6, параграф 4 от Регламент № 341/2007 предвижда единствено забрана за прехвърляне на правата по лицензии „А“, се установява, че посочената разпоредба не урежда случая, в който притежателят на лицензии за внос при намалена митническа ставка закупува стока преди нейното внасяне от определен оператор и, след като я внася в Съюза, му я препродава.

26

Освен това от акта за преюдициално запитване е видно, че разгледани самостоятелно, операциите по покупко-продажба, внос и препродажба, предмет на разглеждане по главното производство, са правно валидни. По-специално всички формални условия за прилагане на преференциалната тарифна ставка по отношение на операциите по внос са били изпълнени, тъй като с редовно придобитите от тях лицензии „А“ вносителите, страни по главното производство, са извършили обмитяване на стоката, предмет на същото производство.

27

Все пак от представените пред Съда становища е видно, че с тези операции купувачът в Съюза, който се явява и традиционен вносител по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 341/2007, има за цел да се снабди с чесън, внесен в рамките на предвидената с този регламент тарифна квота. Според запитващата юрисдикция това обстоятелство установявало наличието на злоупотреба с право.

28

Поради това трябва да се счита, че преюдициалният въпрос е дали член 6, параграф 4 от Регламент № 341/2007, въпреки че не урежда самите операции, чрез които вносителят, притежател на лицензии за внос при намалена митническа ставка, закупува стока преди внасянето ѝ в Съюза от оператор, който на свой ред е традиционен вносител по смисъла на член 4, параграф 2 от този регламент, но е изчерпал своите лицензии за внос при намалена митническа ставка, а впоследствие, след като я е внесъл в Съюза, му я препродава, все пак трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска такива операции поради това, че съставляват злоупотреба с право.

29

Съгласно постоянната съдебна практика правните субекти не могат да се позовават на нормите на Съюза с измамна или противоправна цел (вж. по-специално Решение от 12 май 1998 г. по дело Kefalas и др., C-367/96, Recueil, стр. I-2843, точка 20, Решение от 23 март 2000 г. по дело Diamantis, C-373/97, Recueil, стр. I-1705, точка 33, както и Решение от 21 февруари 2006 г. по дело Halifax и др., C-255/02, Recueil, стр. I-1609, точка 68).

30

Действително прилагането на правната уредба на Съюза не може да се разпростре така, че да обхване злоупотребите на икономическите оператори, тоест транзакциите, които са извършени не в рамките на обичайните търговски сделки, а единствено с цел злоупотреба с предимствата, предвидени в правото на Съюза (вж. по-специално Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точка 69).

31

За да се установи наличието на злоупотреба, са необходими обективен и субективен елемент.

32

Що се отнася до обективния елемент, трябва от определена съвкупност от обективни обстоятелства да следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в правната уредба на Съюза условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната (вж. по-специално Решение от 14 декември 2000 г. по дело Emsland-Stärke, C-110/99, Recueil, стр. I-11569, точка 52 и Решение от 21 юли 2005 г. по дело Eichsfelder Schlachtbetrieb, C-515/03, Recueil, стр. I-7355, точка 39).

33

За да се направи подобна констатация, също така е необходим субективен елемент в смисъл, че от множество обективни обстоятелства трябва да е видно, че основната цел на въпросните операции е получаването на недължимо предимство. Всъщност забраната на злоупотребите е ирелевантна, когато за извършването на съответните сделки може да има причина, различна от простото получаване на предимство (Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точка 75). Наличието на подобен елемент, свързан с намерението на операторите, може да се установи по-специално с доказването на чисто привидния характер на сделките (вж. в този смисъл Решение по дело Emsland-Stärke, посочено по-горе, точка 53 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Part Service, C-425/06, Сборник, стр. I-897, точка 62).

34

Въпреки че Съдът евентуално може, когато се произнася по преюдициално запитване, да даде пояснения, за да насочи тълкуването на националната юрисдикция (Решение по дело Halifax, посочено по-горе, точка 77), националната юрисдикция е тази, която следва да провери дали в спора по главното производство е изпълнен фактическият състав на злоупотребата (вж. по-специално Решение по дело Eichsfelder Schlachtbetrieb, посочено по-горе, точка 40 и Решение от 11 януари 2007 г. по дело Vonk Dairy Products, C-279/05, Сборник, стр. I-239, точка 34). В този контекст следва да се уточни, че проверката дали е налице злоупотреба изисква запитващата юрисдикция да вземе под внимание всички факти и обстоятелства по случая, включително търговските сделки преди и след разглеждания внос.

35

В тази връзка, на първо място, що се отнася до целта на Регламент № 341/2007, от съображения 13 и 14 във връзка с съображения 9 и 10 от него е видно, че при управлението на тарифните квоти следва да се запази конкуренцията между истинските вносители, така че нито един вносител да не е в състояние да контролира пазара.

36

Тази цел обаче не се постига с операции като разглежданите в главното производство. Видно от становищата, представени пред Съда, чрез тези операции купувачът в Съюза, който е и традиционен вносител, всъщност не придобива правото да включва в основата за изчисляване на своето референтно количество съгласно определението в член 8 от Регламент № 341/2007 количествата стоки, които е закупил от вносители след обмитяването им. Поради това тези операции не му позволяват да увеличава количествата стоки, за които има право да представя молби за лицензии „А“ съгласно член 9 от този регламент. Това не променя факта, че такива операции могат да дадат възможност на купувача в Съюза, който е и традиционен вносител с изчерпани лицензии „А“ и поради това вече не може да внася чесън при преференциална тарифна ставка, да се снабди с чесън, внесен при преференциална тарифна ставка, като разпростре влиянието си на пазара, надхвърляйки отредения му дял от тарифната квота.

37

На второ място, що се отнася до субективния елемент, посочен в точка 33 от настоящото решение, следва да се отбележи, че при обстоятелствата като разглежданите в главното производство, за да може да се счита, че основна цел на съответните операции е била предоставянето на купувача в Съюза на неполагащо му се предимство, е необходимо вносителите да са имали намерение да му предоставят такова предимство и по отношение на вносителите операциите да са лишени от всякаква икономическа и търговска обосновка, а това следва да се провери от националния съд. Констатацията му, че тези операции не са лишени от икономическа и търговска обосновка, би могла да се основава например на обстоятелството, че цената при продажбата е била в такъв размер, че вносителите са генерирали значителна печалба от съответните продажби. Може да се отчете и обстоятелството, че съгласно член 35 от Регламент № 1291/2000 във връзка с член 6, параграф 2 от Регламент № 341/2007 вносителите са задължени да използват издадените им лицензии „А“ под страх от санкции, поради което имат реален интерес да извършат вноса, включително в рамките на операции като разглежданите в главното производство.

38

При тези обстоятелства, макар подобни операции да са мотивирани от желанието на купувача да се ползва от преференциална тарифна ставка и въпреки че съответните вносители са наясно с това, не е възможно поначало те да се считат за лишени от икономическа и търговска обосновка по отношение на тези вносители.

39

Не би могло обаче да се изключи, че при определени обстоятелства операции като разглежданите в главното производство биха могли да са замислени като привидни, основно с цел да се ползват от преференциална тарифна ставка. В този смисъл сред елементите, които биха могли да позволят установяването на привидността на операциите, както посочва в становището си Европейската комисия, е обстоятелството, че притежаващият лицензии „А“ вносител не е поел никакъв търговски риск, тъй като реално той се понася от неговия купувач, който е и традиционен вносител. Привидността би могла да произтича и от обстоятелството, че маржът на печалба на вносителите е нищожен или че цената, на която вносителите са продали чесъна на купувача в Съюза, е по-ниска от пазарната.

40

С оглед на изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 4 от Регламент № 341/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска операции, чрез които вносителят, притежател на лицензии за внос при намалена митническа ставка, закупува стока извън Съюза от оператор, който на свой ред е традиционен вносител по смисъла на член 4, параграф 2 от този регламент, но е изчерпал своите лицензии за внос при намалена митническа ставка, а впоследствие, след като я е внесъл в Съюза, му я препродава. Такива операции обаче представляват злоупотреба с право, когато са замислени като привидни, основно с цел да се ползват от преференциална тарифна ставка. Проверката дали е налице злоупотреба изисква запитващата юрисдикция да вземе под внимание всички факти и обстоятелства по делото, включително търговските сделки преди и след разглеждания внос.

41

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 6, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 341/2007 на Комисията от 29 март 2007 година за откриване и управление на тарифни квоти и за установяване на режим за лицензии за внос и удостоверения за произход на чесън и някои други селскостопански продукти, внесени от трети страни, трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска операции, чрез които вносителят, притежател на лицензии за внос при намалена митническа ставка, закупува стока извън Европейския съюз от оператор, който на свой ред е традиционен вносител по смисъла на член 4, параграф 2 от този регламент, но е изчерпал своите лицензии за внос при намалена митническа ставка, а впоследствие, след като я е внесъл в Съюза, му я препродава. Такива операции обаче представляват злоупотреба с право, когато са замислени като привидни, основно с цел да се ползват от преференциална тарифна ставка. Проверката дали е налице злоупотреба изисква запитващата юрисдикция да вземе под внимание всички факти и обстоятелства по делото, включително търговските сделки преди и след разглеждания внос.