1. 

Лице, което набира средства за предполагаема терористична организация, рискува да бъде вкаран в затвора в държава — членка на Европейския съюз. Той твърди, че националното законодателство, в чието нарушаване е обвинен, не е валидно от правна гледна точка, защото според него приложените с това законодателство инструменти на ЕС са приети без подходящо изложение на мотивите. Не за пръв път изложението на мотиви за включване в списъка на предполагаема терористична група е поставено под микроскоп. Настоящото запитване променя фокуса на лупата.

2. 

Landgericht Saarbrücken (Регионален съд Заарбрюкен, Германия) отправя запитване до Съда относно законосъобразността на някои актове на ЕС, с които организацията, известна като Liberation Tigers of Tamil Eelam (наричана по-нататък „LTTE“), е оставена в списъка на лицата, групите и образуванията, посочен в Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 година относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания ( 2 ). Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу г‑н K. P. (наричан по-нататък „ответникът“). В хода на производството пред настоящия съд г‑н K. P. повдига допълнителния въпрос дали мотивите към първоначалното решение на Съвета да включи LTTE в списъка на забранените организации са достатъчни и дали това оказва влияние върху законосъобразността на последващите актове на ЕС, посочени от запитващата юрисдикция в акта ѝ за преюдициално запитване.

3.

На 28 септември 2001 г., след терористичните атаки, извършени на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, Вашингтон и Пенсилвания, Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации приема Резолюция 1373 (2001) ( 3 ) (наричана по-нататък „Резолюция 1373 (2001)“) на основание глава VII от Устава на Организацията на обединените нации. В преамбюла на посочената резолюция отново се потвърждава „необходимостта от борба с всички средства съгласно Хартата на Организацията на обединените нации срещу заплахите пред международния мир и сигурност, предизвикани от терористичните актове“. В точка 5 се посочва, че „терористичните актове, методи и практики противоречат на целите и принципите на Организацията на обединените нации и […] умишленото финансиране и планиране на актове на тероризъм или умишленото подбудителство към такива актове също противоречат на целите и принципите на Организацията на обединените нации“.

4.

Резолюция 1373 (2001) не съдържа списък с образувания или лица, към които следва да се прилагат мерките за противодействие на тероризма.

5.

На 27 декември 2001 г. Съветът на Европейския съюз приема Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма ( 4 ).

6.

В съображенията към Обща позиция 2001/931 се посочва следното: Европейският съвет заявява, че тероризмът е истинско предизвикателство за света и Европа и че борбата срещу тероризма ще бъде приоритетна цел за Европейския съюз; Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 1373 (2001), регламентираща широкообхватните стратегии за борба с тероризма, и по-специално борбата с финансирането на тероризма; и Европейският съюз следва да предприеме допълнителни мерки за изпълнението на тази резолюция ( 5 ).

7.

В член 1, параграф 1 от Обща позиция 2001/931 наред с другото се предвижда, че мярката се прилага към лицата, групите и [образуванията], участващи в извършването на терористични действия [и] изброени в приложението. Съгласно член 1, параграф 2 „лица, групи и [образувания], участващи в извършването на терористични действия“, означава:

8.

Съгласно член 1, параграф 3 „терористич[ен] акт“ означава „едно от следните умишлени действия, които могат сериозно да увредят дадена държава или международна организация, като се отчитат тяхната природа и контекст, и които са дефинирани като престъпления по смисъла на националното право, когато са извършени с цел: […]

iii) сериозно да дестабилизира или разруши основните политически, конституционни, икономически или социални структури на дадена страна или международна организация, като: […] к) [участие] в дейността на терористична група, включително чрез предоставянето на информация или на материални средства, или посредством финансирането на дейността ѝ по какъвто и да е начин, със съзнанието, че това участие допринася за [престъпната] дейност на групата“.

9.

Съгласно член 1, параграф 4 „[с]писъкът в приложението се изготвя на базата на прецизна информация или материал в съответното дело, [от които е видно], че е взето решение от компетентните органи по отношение на засегнатите лица, групи или обр[а]зувания, независимо дали [то е решение, основано на сериозни и достоверни доказателства или улики, за] възбуждането на разследвания или преследване […] на терористично действие, опит да се извърши, участ[ие в] или подпомог[ане на] такова действие […] или [е] присъда за такива [деяния]. […] За целите на настоящия параграф „компетен[тен орган“ означава съдеб[ен орган, или ако съдебните органи не са компетентни] в областта, попадаща в обхвата на настоящия параграф, [еквивалентен на тях орган] в тази област“.

10.

Съгласно член 1, параграф 6 „[и]мената на лицата и образуванията в списъка от приложението се преглеждат през определени интервали от време и поне веднъж на всеки шест месеца, за да се гарантира, че съществуват основания да бъдат [оставени] в списъка“.

11.

В съответствие с член 3 от Обща позиция 2001/931 Европейският съюз, „като действа в рамките на правомощията, предоставени [му] от Договора за създаване на Европейската общност, гарантира, че средствата, финансовите активи или икономическите [ресурси,] или финансовите и свързаните с тях други услуги няма да се предоставят, пряко или непряко, в полза на лицата, групите [и] образуванията, изброени в приложението“.

12.

Към Обща позиция 2001/931 е приложен списък, озаглавен „Първи списък на лицата, групите и [образуванията] по смисъла на член 1[…]“. LTTE не е включена в този списък. Посоченото приложение е преразглеждано многократно. Впоследствие то е заменено с Обща позиция 2006/380/ОВППС от 29 май 2006 година на Съвета за обновяване на Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма и за отмяна на Обща позиция 2006/231/ОВППС ( 6 ). LTTE е включена в списъка за първи път в приложението към Обща позиция 2006/380/ОВППС ( 7 ).

13.

В съображенията от Регламент № 2580/2001 е посочено следното:

14.

Съгласно член 1, параграф 1 от Регламент № 2580/2001 „[с]редства, други финансови активи и икономически [ресурси]“ означава активи от всякакъв род, [материални или нематериални], движими или недвижими, независимо от начина на придобиването им […]“. Съгласно член 1, параграф 4 определението „терористичен акт“ е това, което се съдържа в член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931.

15.

Член 2 гласи:

„1.   Освен ако не е позволено по смисъла на членове 5 и 6:

2.   Освен ако не е позволено по смисъла на членове 5 и 6, се забранява предоставянето на финансовите услуги на или в полза на физическо или юридическо лице, група или образувание в списъка по смисъла на параграф 3.

3.   Съветът, действащ единодушно, създава, преглежда и изменя списъка на лицата, групите или [образуванията], към които се прилага настоящият регламент, в съответствие с разпоредбите на член 1, параграфи 4, 5 и 6 от Обща позиция 2001/931/ОВППС; този списък [наричан по-нататък „списъкът по член 2, параграф 3“] съдържа:

16.

С член 1 от Решение 2006/379/ЕО на Съвета ( 9 ) (наричано по-нататък „първоначалното решение за включване в списъка“) ( 10 ) LTTE е включена за първи път в списъка по член 2, параграф 3.

17.

Тази организация е оставена в списъка в съответствие с Решение 2007/445/ЕО на Съвета ( 11 ). В съображенията към въпросното решение се посочва, че Съветът е изложил за всяко от съответните лица, групи и образувания, за които това е било практически възможно, причините, поради които ги е включил в списъка, наред с другото, в Решение 2006/379/EО ( 12 ). В Официален вестник на Европейския съюз е публикувано известие, с което Съветът уведомява засегнатите лица, че възнамерява да ги остави в списъка по член 2, параграф 3. Освен това той ги информира за възможността да внесат искане да им бъде предоставено изложението на причините на Съвета за включването им в списъка ( 13 ). На 29 юни 2007 г. Съветът изпраща писмо на LTTE, към което прилага изложение на мотивите към решението да остави тази организация в списъка по член 2, параграф 3.

18.

LTTE е оставена в списъка по член 2, параграф 3 и в съответствие със следните изброени актове ( 14 ): Решение № 2007/868/ЕО на Съвета ( 15 ), Решение № 2008/583/ЕО на Съвета ( 16 ), Решение № 2009/62/ЕО на Съвета ( 17 ) и Регламент (ЕО) № 501/2009 на Съвета ( 18 ).

19.

По отношение на всеки от тези актове Съветът е следвал установения от него модел при вземане на решението да остави LTTE в списъка по Решение 2007/445. Така Съветът публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз за намерението си да остави организацията в списъка, преди да приеме акта, и изпраща уведомление, в което излага мотивите си за подновяване на вписването след приемането на съответния акт.

20.

Действащият в периода 2006—2009 г. Außenwirtschaftsgesetz (Закон за външната търговия, наричан по-нататък „AWG“) забранява прехвърлянето на дарения на забранени организации като LTTE. По същество нарушението на забраната за износ, продажба, доставка, предоставяне на разположение, прехвърляне, доставка на услуги, извършване на инвестиции, подпомагане или заобикаляне на посочената забрана, предвидена в правен акт на „Европейските общности“, който служи за привеждане в изпълнение на икономическа санкция, приета от Съвета на Европейския съюз в областта на общата външна политика и политика за сигурност, би могло да доведе до налагането на наказание лишаване от свобода ( 19 ).

21.

С обвинителен акт, издаден на 12 март 2015 г. от Staatsanwaltschaft Saarbrücken (прокуратурата в Заарбрюкен), запитващата юрисдикция образува производство срещу г‑н K. P. В рамките на това производство прокурорът твърди, че чрез предоставяне на средства на LTTE в периода от 22 август 2007 г. до 27 ноември 2009 г. г‑н K. P. нарушил пряко приложима забрана, предвидена в правен акт на Европейския съюз, който служи за привеждане в изпълнение на икономическа санкция, приета от Съвета на Европейския съюз в областта на общата външна политика и политика за сигурност. Твърди се също така, че в периода между 2007 г. и 2009 г. г‑н K. P. е бил регионален отговорник за региона Заарланд на Tamil Coordination Committee (Координационен комитет за Тамил, наричан по-нататък „TCC“), който от името на LTTE събирал от живеещите в Германия тамили дарения, които след това се изпращали в Шри Ланка и се използват от LTTE за финансиране на въоръжената борба срещу централното правителство. Прокурорът поддържа, че г‑н К. Р. бил част от йерархията на организацията и отговарял за надзора на подчинени на него районни отговорници и други лица, които събирали дарения в региона, а той самият отговарял пряко пред отговорниците на установения в Германия TCC.

22.

Твърди се, че средствата, събрани от подчинените му лица в неговия регион, г‑н К. Р. предавал поне веднъж месечно срещу съответна квитанция на TCC, откъдето средствата са изпращани на LTTE в Шри Ланка. По-специално се твърди, че в периода от 11 август 2007 г. до 27 ноември 2009 г. (наричан по-нататък „периодът на извършване на деянието“) в общо 43 случая г‑н К. Р. набрал дарения в размер на 69385 EUR и ги предал на TCC, като съзнавал, че парите се изпращат в Шри Ланка и се използвали там за финансиране на целите на LTTE, и е действал умишлено. Твърди се, че при това той е знаел, че Съветът на Европейския съюз е включил LTTE в списъка със сдружения по Регламент (ЕО) № 2580/2001, а следователно че е налице ембарго, и съответно че събирането и предаването на такива дарения за Шри Ланка, както и всяка друга финансова и материална подкрепа за LTTE, е престъпление.

23.

В съдебното заседание на 1 юли 2015 г. адвокатът на г‑н К. Р. оспорва законосъобразността на спорните актове на ЕС, с които LTTE е включена в списъка като забранена организация по смисъла на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 от 28 юни 2007 г. Законосъобразността е оспорена на две основания.

24.

На първо място, адвокатът на г‑н K. P. изтъква аналогия с дело E и F ( 20 ). В него Съдът постановил, че включването на Devrimci Halk Kurtulus Partisi-Cephesi (DHKP-C) в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, е незаконосъобразно и не може да послужи за основа на присъда във връзка с твърдяното нарушение на този регламент. Причината е, че Съветът не изложил мотиви към първоначалното решение да включи DHKP-C в списъка по член 2, параграф 3 и за последвалата поредица от решения за подновяване на вписването. Съдът приел, че макар Решение 2007/445 (с което отново се подновява вписването на DHKP-C в списъка по член 2, параграф 3) само по себе си да е прието с изложение на мотивите, всички предходни мерки, включително първоначалното включване в списъка, са невалидни, тъй като не са били изложени мотиви. Освен че DHKP-C е лишено от „необходимите сведения за проверка на основателността на включването на DHKP-C в списъка през периода, предхождащ 29 юни 2007 г.“, „[л]ипсата на мотиви […] опороч[ава] посоченото включване“, тъй като „осует[ява] адекватния съдебен контрол на неговата законосъобразност по същество“ ( 21 ).

25.

Второ, в решение LTTE/Съвет ( 22 ) Общият съд отменя редица актове на ЕС, обхващащи периода от януари 2011 г. до октомври 2014 г. ( 23 ), доколкото те се отнасят до LTTE. Според адвоката на г‑н K. P. от мотивите към посоченото решение задължително следва, че спорните актове на ЕС в настоящото дело също трябва да се считат за невалидни, доколкото се отнасят до LTTE.

26.

Тъй като наказателното производство срещу г‑н К. P. може да бъде успешно само ако спорните актове на ЕС са валидни, запитващата юрисдикция иска да се установи:

„Невалидно ли е включването от 11 август 2007 г. до 27 ноември 2009 г. на Liberation Tigers of Tamil Eelam (LTTE) в списъка по член 2, параграф 3 от [Регламент (ЕО) № 2580/2001], по-специално въз основа на решения на Съвета от 28 юни 2007 г. (2007/445/ЕО), от 20 декември 2007 г. (2007/868/EО, съгласно поправката от същия ден), от 15 юли 2008 г. (2008/583/EО), от 26 януари 2009 г. (2009/62/ЕО) и Регламент (EО) № 501/2009 от 15 юни 2009 г.?“.

27.

Съветът и Комисията представят писмени становища. Впоследствие г‑н K. P. подава искане за устно изслушване, съдържащо писмени становища по поставения въпрос, и също така изрично повдига въпроса за валидността на първоначалното решение за включване в списъка. Поради това в съответствие с член 62, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда приканих страните да разгледат два въпроса по време на устното изслушване. Тези въпроси са i) дали Съдът следва също така да разгледа твърдението за невалидност на първоначалното решение за включване в списъка и ii) ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и първоначалната мярка бъде счетена за невалидна, какви биха били последиците (ако има такива) за валидността на последващите мерки (по-специално спорните актове на ЕС).

28.

Г‑н K. P., Съветът и Комисията представят устни становища и отговорят на въпроси по време на съдебното заседание на 12 септември 2018 г.

29.

Когато преюдициалното запитване поставя под въпрос валидността на акт на ЕС, е необходимо да се проучи дали страната, която повдига този въпрос пред националния съд, би била „без никакво съмнение“ процесуално легитимирана да оспори законосъобразността на тази мярка пряко по член 263 от ДФЕС. Ако това е така, сега тази страна няма да може да оспори валидността на същата мярка чрез преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС ( 24 ).

30.

В настоящия случай ми се струва е ясно, че г‑н K. P. не би могъл да изпълни „без никакво съмнение“ двойното изискване за лично и пряко засягане. Ролята на г‑н К. Р. е описана в акта за преюдициално запитване като „регионален отговорник“, част от „строга йерархична организационна структура, контролирал е подчинени на него районни отговорници и други лица, които са събирали дарения в региона, а той самият е отговарял пряко пред отговорниците на установения в Германия TCC“. Тези факти показват, че г‑н K. P. не би бил в състояние да докаже лично засягане, което да е достатъчно за преодоляване на особено високия праг, приложим към онзи момент ( 25 ). Освен това нищо не дава основание да се приеме, че г‑н К. Р. е имал възможност (но не се е възползвал от нея) да обжалва мерките пряко като представител на LTTE ( 26 ).

31.

Поради това преюдициалният въпрос е допустим.

32.

В единствения си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи валидността на спорните актове на ЕС. Всеки от тях се отнася до подновяване на вписването на LTTE.

33.

В писменото си становище обаче адвокатът на г‑н К. Р. повтаря доводите, които според акта за преюдициално запитване е изтъкнал от името на клиента си в наказателното производство пред запитващата юрисдикция. Съответно той твърди, че i) първоначалното решение за включване в списъка е невалидно поради липса мотиви и ii) от решението E и F ( 27 ) следва, че са невалидни и всички решения за подновяване на вписването, взети след приемането на първоначалното решение за включване в списъка, в които липсват мотиви (предполагаем „ефект на доминото“). Същността на този довод е, че решения за подновяване на вписването като спорните актове на ЕС „по същество [са] продължение на първоначалното включване в списъка“ ( 28 ). Г‑н K. P. твърди също така, че не е можел да обжалва първоначалното решение за включване в съответния момент (което, както отбелязвам в т. 30 по-горе, вероятно е така) и настоящият преюдициален въпрос му дава такава възможност.

34.

При все това поради изброените по-долу съображения не мисля, че Съдът следва да разглежда тук въпроса за валидността на първоначалното решение за включване в списъка.

35.

Първо, преди всичко запитващата юрисдикция не е включила това решение в отправения до Съда въпрос. Тя не излага и подробни доводи или съответната обща информация, която да му помогне в това отношение. Следователно Съдът не разполага с необходимата информация, за да извърши съответния контрол относно процесуалната или материалноправната валидност на Регламент № 2580/2001.

36.

Второ, ако извърши такава оценка ex officio, Съдът няма да зачете правата на държавите членки и на съответните институции, които по силата на член 23, втора алинея от Статута на Съда могат да представят бележки по преюдициалните запитвания. Въпреки че в акта за преюдициално запитване действително са отбелязани доводите, изтъкнати от адвоката на г‑н K. P. в производството, актът не съдържа нито пряк въпрос относно валидността на първоначалното решение за включване в списъка, нито необходимата информация, за да може Съдът да разгледа този въпрос. В съдебното заседание Съветът и Комисията потвърдиха, че не са разгледали този въпрос в становищата си, тъй като според тях той не е повдигнат в преюдициалното запитване. Следователно, макар че производството по преюдициални запитвания по член 267 ДФЕС действително предвижда възможност за страни като г‑н K. P. да повдигнат такъв въпрос дълго след приемането на съответното решение, Съдът не може да разгледа този въпрос ex officio, когато актът за преюдициално запитване изобщо не включва такъв въпрос или в най-добрия случай съдържа противоречива информация. Това би означавало да лиши други страни от тяхното право на защита.

37.

Трето, отправната точка за контрол на валидността на акт на ЕС е този акт да бъде разгледан сам по себе си. В това отношение следва да се отбележи, че първоначалното решение за включване в списъка и спорните актове на ЕС представляват отделни правни мерки, приети на различни правни основания (съответно член 1, параграф 4 и член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931) с прилагането на различни правни критерии. Освен това, въпреки че в решение LTTE Съдът действително постановява, че решението за подновяване на вписването по същество е продължение на първоначалното включване в списъка, двете решения не са така тясно свързани от правна гледна точка, че обявяването на първото за невалидно автоматично да доведе до невалидност на второто. По-скоро ми се струва, че съществува йерархия на мерките. Първата (и най-важна) стъпка към момента на приемането на първоначалното решение за включване в списъка е да се провери дали съществува подходящо и съответно решение на компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 ( 29 ). Решението за подновяване на първоначалното вписване обаче не изисква повторна проверка на въпросното решение ( 30 ). Към момента на подновяването Съветът трябва единствено да покаже, че рискът е „същият“ като риска, който е бил установен към момента на първоначалното включване в списъка ( 31 ). Поради това по мое мнение първоначалното решение за включване в списъка и спорните актове на ЕС очевидно представляват отделни и независими правни актове. Следователно не съществува автоматично задължение за Съда да преразгледа първоначалното решение за включване на дадено лице или група в списъка по член 2, параграф 3 всеки път когато се оспорва решение за подновяване на вписването.

38.

При все това не изключвам възможността да е уместно Съдът да разгледа въпроса дали първоначалното включване в списъка е невалидно от материалноправна гледна точка, което би оказало съответното въздействие върху приетите впоследствие решения за подновяване на вписването, но само при изрично отправено искане за това. В съдебното заседание Съветът призна, че ако (например) решението на националния компетентен орган бе свързано с неуспешно изпитване за безопасност на превозно средство във връзка с притежаван от LTTE автомобил, това не би могло да обоснове приемането от Съвета на първоначално решение за включване в списъка. Правната последица в такъв случай би се изразила в това, че последващите мерки за подновяване на вписването ще бъдат поставени под въпрос. Настоящия случай обаче не е такъв.

39.

В националното производство и пред Съда адвокатът на г‑н K. P. до голяма степен основава защитата на постановеното от Съда в решение E и F, като твърди по аналогия, че нарушения в първоначалното решение за включване на LTTE в списъка (Решение 2006/379) довели до „ефект на доминото“, така че всички последващи решения, които оставят LTTE в списъка по член 2, параграф 3, следва да бъдат обявени за невалидни. Ясно е обаче, че основните факти по дело E и F се различават значително от тези по настоящото дело ( 32 ).

40.

Следва да се припомни, че по дело E и F изобщо не са изложени мотиви за включването на DHKP-C нито при първоначалното включване в списъка, нито за която и да е от следващите поредици от решения за подновяване на вписването. Изложение на мотивите е представено за първи път във връзка с Решение 2007/445, но на този етап вече е било твърде късно, за да се предотврати обявяването на предходната поредица от мерки на ЕС за невалидна, доколкото въпросните мерки оставят тази организация в списъка ( 33 ).

41.

От друга страна, в настоящия случай на LTTE са били предоставени мотиви както за първоначалното включване в списъка, така и за всяко от последващите решения, които я оставят в списъка по член 2, параграф 3. Както вече обясних, съгласно следвания модел на заинтересованите лица е изпращано изложение на мотивите (когато това е възможно), в което се посочва защо са били включени в списъка; след това е публикувано известие в Официален вестник на Европейския съюз, което уведомява съответните лица, че Съветът възнамерява даги остави в списъка по член 2, параграф 3 и че могат да поискат да им бъде предоставен проект на изложение на мотивите на Съвета в тази връзка. След повторното включване в списъка Съветът е изпращал на съответните лица окончателното изложение на мотиви и обяснявал защо са били включени повторно в списъка ( 34 ).

42.

Вярно е, че Съветът съобщил на LTTE първото изложение на мотивите за включването ѝ в списъка по член 2, параграф 3 в съответствие с Решение 2006/379 от 29 май 2006 г. едва на 23 април 2007 г. ( 35 ), почти единадесет месеца след първоначалното включване в списъка. Факт е обаче, че това съобщаване е извършено, преди Решение 2006/379 да бъде отменено и заменено с Решение 2007/445 от 28 юни 2007 г., и следователно е извършено в рамките на периода, в който първото решение е било в сила ( 36 ). Съветът изпратил на LTTE изложение на мотивите за оставянето ѝ в списъка в деня след приемането на второто решение, т.е. на 29 юни 2007 г. Впоследствие мотивите за повторното включване са съобщени по описания по-горе модел.

43.

Очевидно е, че съобщаването на мотивите толкова късно след като е прието първоначалното включване в списъка не отговаря на наложеното от Съда изискване Съветът да предоставя изложението на мотивите „непосредствено“ след като приеме първоначалното включване в списъка ( 37 ). Въпреки това е факт, че LTTE не реагирала на първоначалното включване в списъка, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, каквото право очевидно е имала, като подаде жалба по съдебен ред на основание член 230 ЕО (понастоящем член 263 ДФЕС) в рамките на определения срок. Съветът обаче отстранява своя пропуск, преди да влезе в сила актът за замяна (Решение 2007/445) ( 38 ). Ще добавя, че Съветът разполага с широко право на преценка относно това как да отстранява процесуалните нарушения в своите актове. Ако беше предпочел (например) да представи необходимото изложение на мотивите в съображенията към акт за подновяване на вписването, това по мое мнение също би решило проблема.

44.

Поради това предлагам на Съда да не разглежда материалноправната или процесуалната невалидност на първоначалното решение за включване в списъка и/или въпроса дали това може да окаже някакво въздействие върху валидността на спорните актове на ЕС.

45.

Подходящо ли е изложението на мотивите, придружаващо спорните актове на ЕС, по-специално в контекста на решението LTTE ( 39 )?

46.

Сама по себе си Обща позиция 2001/931 не съдържа изрично изискване за мотивиране. Следователно основанието за това изискване е член 296 ДФЕС, съгласно който правните актове са мотивирани. Съгласно установената съдебна практика мотивите „трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава съответния акт, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол“ ( 40 ). Това задължение е израз на общия принцип на зачитане на правото на защита и на съответстващото му основно право по член 47 от Хартата ( 41 ).

47.

Изложението на мотивите трябва да съдържа съображенията, в които се посочват конкретните и специфични причини, поради които вземащият решението орган счита, че съответните правила са приложими към засегнатата страна ( 42 ); в него „трябва да са изложени фактите и правните съображения със съществено значение за смисъла на този акт“ ( 43 ). Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, тъй като изложението на мотивите се оценяват и от гледна точка на техния фактически и правен контекст ( 44 ).

48.

Следователно по отношение на решенията за подновяване на вписването, каквито са спорните актове на ЕС, правният контекст представлява правното изискване Съветът да преглежда списъка по член 2, параграф 3 „поне веднъж на всеки шест месеца“ (член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931). Ако през тези шест месеца няма промяна във фактическото положение, „не е необходимо да се излагат по-подробно причините, убедили Съвета, че мотивите, обосновали включването на [съответните лица] в спорния списък, остават валидни“ ( 45 ). Освен това е достатъчно посочените причини да се отнасят до акт, издаден в „познат“ за заинтересованото лице контекст, „който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка“ ( 46 ).

49.

Фактическият контекст за решенията за подновяване на вписването може да включва въпроса дали поради изтеклото време и/или промяна в обстоятелствата Съветът е длъжен, за да остави лицето или групата в списъка по член 2, параграф 3, да се основе на „актуализирана преценка на положението и да отчете по-нови факти, които сочат, че този риск продължава да е налице“ ( 47 ). Съветът обаче не е длъжен да представи „нов факт“, който е „установен с национално решение, взето от компетентен орган“, за да обоснове решение за подновяване на вписването ( 48 ).

50.

Мотивите на спорните актове на ЕС изглеждат идентични, с изключение на незначителни различия като промени в датите. Като представителен пример ще разгледам изложението на мотивите към Решение 2007/445. Пояснявам, че оценката ми в тази част от заключението не се отнася до изложението на мотивите към Регламент № 501/2009 на Съвета, което ще разглеждам отделно в точка 63 и следващите по-долу.

51.

Причините LTTE да остане в списъка, подновен с Решение 2007/445, произтичат от три източника: известието в Официален вестник на Европейския съюз от 25 април 2007 г., съображенията към Решение 2007/445 и окончателния текст изложението на мотивите от 29 юни 2007 г., изпратено на LTTE. Разгледани във връзка един с друг, тези три източника показват, че Съветът i) изпраща на LTTE проект на изложение на мотивите; ii) информира LTTE (и всички други засегнати страни), че могат да представят коментари до Комисията и да обяснят защо подновяване на вписването не е уместно; iii) включва в това изложение на мотивите обобщение на причините, поради които условията за подновяване на вписването продължават да са налице, и iv) след като приема решението за подновяване на вписването, изпраща на LTTE окончателния текст на изложението на мотивите като обоснова защо подновява вписването ( 49 ).

52.

В този документ LTTE се описва като терористична организация, създадена през 1976 г., и се отбелязва поредица от 12 акта, извършени от LTTE, които според Съвета попадат в обхвата на определението за терористичен акт по член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931. По-нататък се посочва решение на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 29 март 2001 г. за забрана на LTTE съгласно британския Закон за борба с тероризма от 2000 г., решение от 6 декември 2001 г. на Министерство на финансите на Обединеното кралство за замразяване на активите на LTTE и решение на индийските власти за забрана на LTTE от 1992 г. (според Съвета и трите решения попадат в определението за „решение“ по член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, като и трите продължават да бъдат в сила).

53.

По мое мнение трите източника, посочени в точка 51 по-горе, съдържат достатъчно подробни данни, от които LTTE може да узнае конкретните и специфични причини, поради които Съветът счита, че съответните правила са приложими за нея, както и фактите и правните съображения от съществено значение в контекста на подновяването на вписването. С други думи, имало е достатъчно доказателства, въз основа на които LTTE е можела да разбере отправените срещу нея обвинения и обхвата на предприетите мерки. Така LTTE е била в състояние ефективно да оспори основателността на мярката за подновяване на вписването. Ако го бе направила, LTTE можеше да упражни правото си на защита както като представи коментари преди приемането на мярката за подновяване — както е приканена в известието в Официален вестник на Европейския съюз — така и/или като обжалва посочената мярка съгласно член 230 ДЕО (понастоящем член 263 ДФЕС) пред Общия съд в рамките на определения срок след нейното приемане.

54.

Вярно е, че Съдът ясно заявява най-общо, че мотивите трябва да бъдат съобщени, преди да бъде приета мярката за подновяване на вписването ( 50 ); различните окончателни текстове на мотивите обаче са приети и изпратени, след като е приет съответният обжалван акт. Въпреки това считам, че Съветът е спазил духа на изискването на Съда. По-специално изтъквам контекста, в рамките на който е прието Решение 2007/445 (и останалите мерки за подновяване на вписването). В действителност LTTE е разполагала с непроменено изложение на мотивите през цялото време преди приемането на всяка мярка за подновяване на вписването. Следователно не може да се твърди, че LTTE някога е била в неведение относно фактите и причините за решението за бъде оставена в списъка по член 2, параграф 3.

55.

Могат ли фактите и причините за всяка от мерките за подновяване на вписването просто да се повтарят буквално на всеки шест месеца, или е необходимо да се актуализират, понеже вече не са актуални поради промяна в обстоятелствата и/или изтеклото време?

56.

На вниманието на Съда е представена само една съществена промяна в обстоятелствата: военното поражение на LTTE през май 2009 г. Тази промяна е настъпила след приемането на решения 2007/445, 2007/868, 2008/583 и 2009/62. Следователно Съветът не може да бъде упрекван, че не е я е взел предвид при приемането на тези решения.

57.

В критиките на г‑н K. P. към изложението на мотивите се посочва, първо, че Съветът не взел предвид предполагаемото примирие между LTTE и правителството на Шри Ланка, сключено през 2002 г., и второ, че един от терористичните актове, посочени от Съвета в изложението на мотивите (убийството на министър от правителството на Шри Ланка), не бил извършен от LTTE. Според мен нито един от изложените факти не представлява промяна в обстоятелствата между първоначалното решение за включване в списъка и някое от четирите решения, която да налага изменение на мотивите от Съвета. Напротив, логичният извод от останалите 11 акта на терористична дейност, на които се основава Съветът, е, че предполагаемото примирие не е сложило край на терористичната дейност на LTTE.

58.

Поради това стигам до извода, че пред Съда не е изтъкната съществена промяна в обстоятелствата, която да налага Съветът да промени съдържанието на своите мотиви към решения 2007/445, 2007/868, 2008/583 и 2009/62 в сравнение с мотивите към първоначалното решение за включване в списъка.

59.

Налага ли само по себе си изтеклото време промяна в изложението на мотивите?

60.

В решенията си Съвет/Hamas ( 51 ) и Kadi II ( 52 ) Съдът посочва, че интервали от време съответно между 9 и 13 години и от 16 години означават, че вече не може да се разчита на „старите“ причини. Нека видим в такъв случай периодите от време, разглеждани в настоящото дело. За отправна точка считам 16 октомври 2006 г. — датата на последния терористичен акт, на който се основава Съветът в различните си изложения на мотивите към спорните актове на ЕС. Първото решение за подновяване на вписването след приемането на първоначалното решение за включване в списъка (а именно Решение 2007/445 от 28 юни 2007 г.) е прието осем месеца и половина по-късно. Решение 2009/62 от 26 януари 2009 г. е прието 27 месеца по-късно (Решение 2007/868 на Съвета от 20 декември 2007 г. и Решение 2008/583 на Съвета от 15 юли 2008 г. са приети в периода между тези две дати). По мое мнение не може да се твърди, че терористичните актове от 2005—2006 г., разглеждани във връзка с решенията на компетентния орган от 2001 г., представляват остарели основания за който и да е от тези актове на Съюза.

61.

Тук е важно да се припомни контекстът, в който са приети мерките за подновяване на вписването. Шест месеца е твърде кратък срок, за да се извърши задължителен преглед. Фактът, че в рамките на конкретен шестмесечен период не е извършен нито един терористичен акт, може да означава, че наложените ограничителни мерки действително оказват желания ефект. Това обаче това може да означава и че съответните лица се надяват да създадат впечатление, че са прекратили дейността си, а в действителност да се планират и подготвят следващи терористични актове. Може да е разумно вписването да бъде подновено за един или евентуално няколко допълнителни шестмесечни периода, дори да няма нови терористични актове, по-специално с оглед на широкото право на преценка на Съвета в това отношение ( 53 ) и обществения интерес, който изисква да бъдат взети превантивни мерки за предотвратяване на терористична дейност ( 54 ).

62.

По мое мнение от това следва, че взети заедно, известието в Официален вестник на Европейския съюз, съображенията на Решение 2007/445 и окончателното изложение на мотивите осигуряват достатъчно информация в подкрепа на преценката на Съвета, че в този контекст LTTE „продължава да представлява риск“, така че да бъдат изпълнени изискванията на член 296 ДФЕС. Достигам до същия извод и по отношение на решения 2007/868, 2008/583 и 2009/62. Като се има предвид, че фактите и обстоятелствата около LTTE изглежда не са се променили значително през периода, през който са били в сила тези решения, действително не би имало логика мотивите на Съвета да се различават съществено или дори изобщо да има някакви разлики.

63.

Позицията ми обаче е различна по отношение на Регламент № 501/2009, приет на 15 юни 2009 г. с цел замяна и отмяна на Решение 2009/62. При този регламент са налице някои сходства с мерките, отменени от Съда в решение LTTE ( 55 ).

64.

Тук следва да се отбележи, че към датата на приемане на Регламент № 501/2009 е била налице същата значима и съществена промяна в обстоятелствата като установената от Съда в решение LTTE — а именно военното поражение на LTTE през май 2009 г. ( 56 ). Това военно поражение предшества приемането на Регламент № 501/2009 на 15 юни 2009 г. Подобно на предшестващите мерки, в изложението на мотивите към тази мярка е посочен списък с терористични актове, всеки от които е извършен преди въпросното поражение. Освен това следва да се отбележи, че са изминали повече от 31 месеца между датата на последния терористичен акт, на който се основава Съветът (октомври 2006 г.), и приемането на Регламент № 501/2009. Този интервал е по-голям от интервала при една от мерките, отменени от Съда в решение LTTE (Регламент № 83/2011) ( 57 ).

65.

В съдебното заседание Съветът правилно посочва, че е разполагал с по-малко от един календарен месец (между 17 май 2009 г. и 15 юни 2009 г.), за да измени проекта на Регламент № 501/2009. Такъв обаче е контекстът, в който трябва да се извърши задължителният шестмесечен преглед. Ако военното поражение бе обявено само дни преди датата, на която е трябвало да бъде приет Регламент № 501/2009, бих се съгласила, че е нереалистично да се очаква от Съвета да вземе предвид този факт. В случая обаче Съветът в действителност е имал достатъчно време да преразгледа подновяването на вписването и въпреки това нищо в изложението на мотивите не показва, че е направил това.

66.

Съветът се опита да изтъкне, че фактът, че това важно ново развитие не се споменава в изложението на мотивите, не е от значение. Ако към изложението на мотивите бе добавено изречение, в смисъл че той знае за военното поражение, но счита, че е преждевременно да заличи LTTE от списъка по член 2, параграф 3, резултатът би бил по същество същият: решението за подновяване на вписването пак е щяло да бъде прието. Може би случаят е бил такъв, но при довода на Съвета се пропуска най-важното. Фактът, че промяната в обстоятелствата дори не е спомената и че липсва каквото и да е обяснение защо вписването е трябвало да бъде подновено въпреки тази промяна, означава, че Съветът не е изпълнил задълженията си по член 296 ДФЕС, както са тълкувани от Съда в контекста на мерките за подновяване на вписването на терористи ( 58 ).

67.

В съдебното заседание Съветът също така заяви, че LTTE е трябвало да предприеме необходимите стъпки, за да го уведоми за военното поражение, вместо Съветът да търси активно тази информация. Това твърдение е трудно съвместимо с факта (който е обществено достояние), че Съветът по общи въпроси и външни отношения е провел заседание на 18 и 19 май 2009 г.именно за да обсъди „неотдавнашните събития“ в Шри Ланка, като 9 точки от заключенията на Съвета са посветени специално на уреждането на ситуацията „с наближаването на края на бойните действия“ ( 59 ). Нещо повече, Съдът изрично постановява, че Съветът може да се позовава на актуални материали от пресата и от интернет, за да обоснове подновяване на вписването ( 60 ). От това следва, че Съветът може да направи това и с цел оценка на евентуално заличаване от списъка. Ще добавя, че незабавният контакт на адвокатите с административните органи на друг континент може да не е възможен или поне да не представлява първостепенен приоритет за групировка, която току-що е претърпяла военно поражение, при което нейният водач изглежда е бил убит ( 61 ).

68.

Поради това считам, че Регламент № 501/2009 е невалиден по същество поради същите основания като посочените от Съда в решение LTTE. Ще добавя, че независимо дали нарушението може да бъде отстранено, евентуалната мярка няма да може да се приложи с обратна сила в контекста на наказателното производство срещу г‑н K. P. ( 62 ).

69.

С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да даде следния отговор на преюдициалния въпрос, поставен от Landgericht Saarbrücken (Регионален съд Заарбрюкен, Германия):

„Регламент (ЕО) № 501/2009 на Съвета от 15 юни 2009 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания и за отмяна на Решение 2009/62/ЕО е невалиден в частта, която се отнася до Liberation Tigers of Tamil Eelam.

При разглеждането на представените пред Съда материали не са установени никакви обстоятелства, които да засегнат валидността на Решение 2007/445/ЕО на Съвета от 28 юни 2007 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на решения 2006/379/EО и 2006/1008/EО, Решение 2007/868/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Решение 2007/445/ЕО, Решение 2008/583/ЕО на Съвета от 15 юли 2008 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Решение 2007/868/ЕО или Решение 2009/62/ЕО на Съвета от 26 януари 2009 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Решение 2008/583/ЕО“.