ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 26.2.2025

COM(2025) 74 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Напредък по отношение на конкурентоспособността на технологиите за чиста енергия

ДОКЛАД ЗА НАПРЕДЪКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА ТЕХНОЛОГИИТЕ ЗА ЧИСТА ЕНЕРГИЯ ЗА 2025 Г.

Съдържание

Резюме    

1.    Въведение    

2.    Оценка на конкурентоспособността на сектора на чистата енергия в ЕС    

2.1.    Световният икономически контекст и конкурентоспособността на сектора на ЕС в областта на технологиите за нулеви нетни емисии    

2.1.1.    Тенденции при цените и разходите за енергия    

2.1.2.    Подкрепа за технологиите за нулеви нетни емисии на световните пазари    

2.2.    Вериги за създаване на стойност в областта на технологиите за нулеви нетни емисии в ЕС: възможности и предизвикателства за една чиста промишленост    

2.2.1.    Вериги на доставки на производствения сектор    

2.2.2.    Декарбонизация на енергоемките отрасли    

2.2.3.    Човешки капитал и умения    

2.3.    Общ план на иновациите в сектора на чистата енергия    

2.3.1.    Тенденции в областта на НИИ    

2.3.2.    Тенденции при инвестициите в рисков капитал    

3.    Оценка на конкурентоспособността на ЕС по отношение на технологиите за нулеви нетни емисии    

3.1.    Слънчеви фотоволтаични уредби    

3.2.    Слънчева топлинна енергия    

3.3.    Вятърна енергия от разположени на сушата и в морето инсталации    

3.4.    Океанска енергия    

3.5.    Батерии и акумулиране на енергия    

3.6.    Технологии в областта на термопомпите    

3.7.    Геотермална енергия    

3.8.    Водородни технологии: електролизьори и горивни елементи    

3.9.    Технологии за устойчиво добивани биогаз и биометан    

3.10.    Технологии за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид    

3.11.    Технологии за електроенергийната мрежа: електропроводи и трансформатори    

3.12.    Технологии за производство на енергия от ядрено делене    

3.13.    Електроенергия от ВЕЦ    

3.14.    Устойчиви алтернативни горива    

3.15.    Промишлени технологии за оползотворяване на излишната топлина    

4.    Заключения    

Резюме

В доклада за напредъка по отношение на конкурентоспособността на технологиите за чиста енергия за 2025 г. се предоставя моментна снимка на тенденциите и предизвикателствата, свързани с технологиите за нулеви нетни емисии и производството в тяхната област в ЕС. Той включва първо хоризонтална част относно конкурентоспособността на сектора на чистата енергия в ЕС, следвана от секторен анализ на 15 технологии. Докладът се основава на доклада за бъдещето на европейската конкурентоспособност и компаса за конкурентоспособността и в него се подкрепя прилагането на Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии, както и доклада за мониторинг на законодателния акт. Приет заедно с Пакта за чиста промишленост и Плана за действие за енергия на достъпни цени, докладът е залегнал в основата на двете инициативи, като в него се предоставя информация за технологиите, които са необходими за декарбонизиране на промишлеността на ЕС и с които същевременно се укрепва нейната конкурентоспособност и се намаляват разходите за енергия.

Конкурентоспособност на сектора на чистата енергия в ЕС

Конкурентоспособността на технологиите за чиста енергия в ЕС продължава да бъде висока благодарение на ниските експлоатационни разходи. През 2024 г. произведената от възобновяемите източници електроенергия в ЕС достигна ново рекордно високо ниво от 48 %, нараствайки от 45 % през 2023 г. и 41 % през 2022 г.

Докато темпът на внедряване на технологии за чиста енергия нараства динамично, промишлеността в областта на технологиите за нулеви нетни емисии в ЕС се сблъсква с предизвикателна икономическа среда и ожесточена конкуренция. Както се подчертава в доклада за бъдещето на европейската конкурентоспособност, като водещ в иновациите в областта на чистите технологии, ЕС трябва да се възползва от икономическите възможности, които предлага глобалното внедряване на тези технологии. В същото време промишлените политики и нововъзникващите ограничения върху вноса, като например тези в САЩ и Китай, влияят все по-силно върху икономическата среда, търговските отношения и решенията за инвестиране.

ЕС е дом на диверсифицирани отрасли за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, но се бори да запази пазарните дялове в световен мащаб, след като Китай започна да доминира в производството в ключови сектори. По отношение на технологиите за нулеви нетни емисии ЕС продължава да зависи от специфични технологични компоненти или ключови суровини в рамките на веригата на доставките, което поражда предизвикателства за икономическата му устойчивост и стратегическата му автономност като цяло. Това е обвързано с предизвикателствата, пред които е изправен ЕС в енергоемките отрасли, доставящи метали и химически продукти на производителите в областта на технологиите за нулеви нетни емисии.

Технологиите за чиста енергия осигуряват висококачествени работни места, но продължават да съществуват предизвикателства, свързани с наличието на квалифицирани работници и застаряващата работна сила. Заетостта продължи да расте през 2023 г., като работните места в областта на енергията от възобновяеми източници в ЕС достигнаха 1,8 милиона. Около една трета от работните места в по-широкия сектор на чистата енергия са в производството в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, което потвърждава социалното и икономическото значение на тези вериги за създаване на стойност.

ЕС запазва добрата си позиция при научните изследвания в областта на технологиите за чиста енергия, но поради силната глобална конкуренция конкурентното му предимство при иновациите намалява през последните години. От най-новите данни е видно, че през 2023 г. половината от докладващите държави членки са увеличили разходите си за научни изследвания и иновации (НИИ) в енергийните технологии. Ако това частично докладване се окаже представително, то би довело до увеличаване на подкрепата за приоритетите на Енергийния съюз в областта на НИИ с 9 %. ЕС води като цяло в световен мащаб по публични разходи за НИИ в технологиите за чиста енергия. Въпреки това частните инвестиции в НИИ, чрез които продължават да се осигуряват над три четвърти от финансирането за НИИ за технологии за чиста енергия в големите икономики, остават значително по-високи в големите азиатски икономики. Както е подчертано в доклада за бъдещето на европейската конкурентоспособност и признато в компаса за конкурентоспособността, трябва да бъдат положени допълнителни усилия, за да се гарантира, че ЕС ще остане сред водещите в областта на НИИ в чистите технологии и че ще подобри слабото си представяне при въвеждането на тази иновация на пазара.

Достъпът до рисков капитал продължава да бъде ключово предизвикателство за стартирането и разрастването на дружествата в ЕС в сектора на технологиите за чиста енергия. Според първоначалните данни за 2024 г. трудната макроикономическа среда е допринесла за значителния спад на инвестициите на рисков капитал в технологиите за чиста енергия в ЕС, като намалението е с -34 % спрямо 2023 г. Този спад е свързан с намаляване на дейностите с рисков капитал и по-малък брой мащабни инвестиции в сравнение с 2023 г., когато бяха регистрирани мащабни сделки в областта на съоръжения за производство на батерии и стомана на основата на водород. Тези сделки изиграха основна роля за стимулирането на инвестициите в ЕС в рисков капитал в сектора, които достигнаха 9,2 милиарда евро през 2023 г. (+20 % в сравнение с 2022 г.). В същото време предварителните данни показват, че през 2024 г. делът на ЕС в световните инвестиции на рисков капитал в технологии за чиста енергия остава относително стабилен. През 2023 г. ЕС заема второ място в световен мащаб между САЩ (30 %) и Китай (24 %) с дял от 28 %.

Конкурентоспособност на ЕС в областта на технологиите за нулеви нетни емисии

През 2024 г. ЕС зае второ място след Китай по новоинсталирани слънчеви фотоволтаични мощности. Производителите от ЕС осъществяват дейността си в изключително предизвикателна среда и се борят с конкуренцията в световен мащаб. ЕС е силно зависим от вноса от Китай в областта на фотоволтаичните уредби, където са разположени над 90 % от световните производствени съоръжения. В същото време ЕС все още играе важна роля при НИИ по отношение на конкретни фотоволтаични приложения.

ЕС все още разполага със силни производствени мощности за технологии за слънчева топлинна енергия. Слънчевата топлинна енергия е утвърдена технология, но продължи да среща предизвикателства през периода 2023—2024 г., за да отговори на други решения, свързани с възобновяемите енергийни източници. Въпреки че пазарът на слънчева топлинна топлина се сви през 2023 г., сегментът на топлинната енергия за промишлени процеси имаше известно обещаващо развитие, като нарасна три пъти на годишна база в световен мащаб.

ЕС запазва силната си конкурентоспособност в областта на технологиите за електроенергия от вятъра. Въпреки това участниците в ЕС изпитват все по-голям натиск, тъй като китайските дружества предлагат все по-конкурентни продукти на по-ниски цени. През 2024 г. в ЕС се намираха близо 13 % от световните производствени мощности за възела на лопатите и гондолата и около 22 % от производството на носещи кули. През 2023 г. европейските дружества имаха пазарен дял от близо 90 % от европейския пазар и 23 % от световния пазар, със спад от около 7 % на световния пазар в сравнение с 2022 г.

2024 г. беше свидетел на безпрецедентно финансиране и интерес към технологиите за океанска енергия. През 2024 г. в Европа бяха инсталирани около 1230 kW нови мощности за производство на енергия от океана. Китай обаче има водеща роля при изобретенията с висока стойност в този сектор, като изпреварва ЕС. Необходими са по-нататъшни действия за повишаване на икономическата жизнеспособност на океанската енергия, както и за пускането на пазара на иновативни технологии за океанска енергия.

Производителите на батерии в ЕС са изправени пред сериозни трудности, тъй като се стремят да увеличат производствените мощности и пазарните дялове. Китай има водеща роля при технологиите за батерии и разполага с повече от 85 % от пуснатите в експлоатация производствени мощности в света през 2024 г., следван от ЕС с около 7 % и САЩ с около 5 %. Производителите в ЕС зависят силно от Китай за катодите и анодите. Ако обявените проекти бъдат реализирани, ЕС изглежда ще може да изпълни производствените си цели за 2030 г. с дял от 10 % (1510 GWh) от прогнозираните световни действащи производствени мощности за батерии за 2030 г. Наблюдателите прогнозират свръхпредлагане на електрохимични елементи за батерии през следващите години, което вероятно ще доведе до ожесточена глобална конкуренция.

Производителите на термопомпи в ЕС са световни лидери при иновативните решения от висок клас за домашна употреба, както и при промишлените термопомпи. Въвеждането на мощности за окончателно сглобяване в ЕС се осъществява по план, за да бъдат посрещнати нуждите на ЕС от внедряване до 2030 г. Промишлеността на ЕС обаче остава силно зависима от вноса на определени компоненти, като например компресори. Въпреки че дефицитът на търговския баланс на ЕС във веригата на доставките беше намален с една трета през 2023 г., продажбите на термопомпи в ЕС намаляха със 7,2 % през 2023 г. след десетилетие на растеж. Тази тенденция се влоши през 2024 г., като продажбите в Европа спаднаха с 31 %. Това подчертава необходимостта от усилия, за да се даде нов тласък на сектора.

Дружествата в ЕС играят важна роля при инсталирането и окончателното сглобяване в областта на внедрените в ЕС технологии за геотермална енергия. На световния пазар за ключови компоненти обаче доминират дружества извън ЕС. Справянето със секторните предизвикателства, като например наличието на данни за подземните слоеве, може да помогне на промишлеността на ЕС.

Европейските дружества продължават да играят важна роля в производството на електролизьори и според изчисленията те са съставлявали около една трета до една четвърт от световните производствени мощности през 2024 г. Въпреки че мощностите за производство на водород чрез електролиза продължават да се разширява динамично в ЕС, продължават да съществуват предизвикателства при развиването на широкомащабен сектор на водорода, който да осигурява разполагането с големи количества конкурентоспособен водород. Освен това ЕС изостана в производството на горивни елементи.

В ЕС са разположени водещи световни дружества в производството на биогаз и биометан и производството на компоненти. Европа разполага с утвърдена промишленост за производство на биогаз и биометан главно за генериране на електроенергия, с нарастващи пазари за секторите за топлинна енергия и транспорт. Почти 50 % от производството се намира в Европа, като само Германия задоволява 20 % от световното търсене.

ЕС е в добра позиция по отношение на технологиите за улавяне на CO2, но изостава от САЩ и Канада при транспортирането и съхраняването на CO2. Броят на проектите за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид нараства бързо както в световен мащаб, така и в Европа. Действията на ЕС за осигуряване на предсказуемост за инвеститорите и увеличаване на видимостта на търсенето и предлагането на хранилища са от ключово значение в това отношение.

ЕС има дългогодишни пазари и технологични лидери както за електропроводи, така и за трансформатори. Очаква се европейските дружества да бъдат изправени пред нарастващ натиск от международни конкуренти в краткосрочен до средносрочен план. Производството на оборудване за електроенергийната мрежа зависи до голяма степен от достъпа до суровини като мед, алуминий и текстурована електротехническа стомана, при което производителите от ЕС зависят от вноса.

По отношение на ядрената енергия ЕС е запазил един активен доставчик, който в началото на 2024 г. има пазарен дял от 5,3 % в световен мащаб при реакторите в процес на изграждане. Тъй като паркът на атомните електроцентрали в ЕС и тяхната работна сила застаряват, са необходими усилия за обновяване на сектора. През 2024 г. започна дейността си Европейският промишлен алианс за малки модулни реактори (SMR), който има за цел да улесни внедряването на малки модулни реактори и да способства за конкурентна екосистема на ЕС в тази нововъзникваща технология.

Въпреки че отрасълът на електроенергията от ВЕЦ в ЕС продължава да играе водеща роля в световен мащаб, през последните години той загуби пазарен дял при производството на турбини както и в други сектори. От най-високата си точка — 466 милиона евро през 2015 г. — търговският излишък на ЕС се сви значително до 213 милиона евро през 2023 г. За да се поддържа силна промишленост за производство на компоненти в ЕС, вътрешният пазар ще трябва да бъде подкрепен с нови инвестиции. Налице е и неизползван потенциал за разширяване на електроенергията от ПАВЕЦ, който ще допринесе за гъвкавостта на електроенергийната мрежа.

ЕС е сред лидерите в иновациите на нововъзникващия пазар за устойчиви алтернативни горива за въздушния и морския транспорт. Производствените мощности остават ограничени и трябва да бъдат разширени, като в същото време се намалят цените на тези горива.

Излишната енергия от промишлени процеси в ЕС може да се преобразува в 150 TWh електроенергия годишно чрез електроцентрали с цикъл на Ренкин с органичен топлоносител. Производителите от ЕС са сред водещите участници на световния пазар, но разширяването на внедряването в ЕС е възпрепятствано от пречки, като например дългите периоди на възвръщаемост.

1.Въведение

Технологиите за чиста енергия са ключови фактори за възможността ЕС да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г., да укрепи сигурността на енергийните си доставки и да повиши своята конкурентоспособност. През последните десетилетия ЕС играе централна роля при внедряването на чисти технологии, като слънчева и вятърна енергия. През 2024 г. възобновяемите енергийни източници достигнаха 48 % в структурата на производството на електроенергия в ЕС. Това подчертава нарастващата конкурентоспособност и икономическото значение на технологиите за чиста енергия в сравнение с изкопаемите енергийни източници. За да постигне целите си за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и след това, Европа ще трябва да продължи да работи в тази посока и да увеличи усилията си.

В същото време продължава да се увеличава натискът върху конкурентоспособността на промишлеността на ЕС в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. Лидерството и производството на технологии, които се разработват в ЕС, все повече се измества към други големи икономики, като Китай и САЩ, които разширяват производствените си мощности.

Конкурентоспособността зае централно място в политиката на ЕС и по отношение на технологиите за нулеви нетни емисии. В заключенията на Европейския съвет от април 2024 г. се призовава за повишаване на конкурентоспособността на ЕС 1 . В новия компас за конкурентоспособността се определя набор от мерки за укрепване на конкурентоспособността на ЕС през следващите години, който се основава на констатациите в годишния доклад за единния пазар и конкурентоспособността и задълбочения анализ в доклада за бъдещето на европейската конкурентоспособност 2 . В доклада за бъдещето на европейската конкурентоспособност се изтъкват икономическите възможности, които чистите технологии представляват за ЕС като лидер в иновациите в тази област 3 . В него са изброени основните пречки пред конкурентоспособността на ЕС и се призовава за съгласувана и целенасочена стратегия, като се вземат предвид различията между отраслите. Както в доклада на Драги, така и в доклада на Лета се подчертава значението на укрепването на единния пазар за енергия едновременно със свързаните с нея инфраструктури, за да се реализира потенциалът на ЕС в областта на енергията от възобновяеми източници, с цел да се осигури сигурна енергия на достъпни цени за неговите отрасли 4 .

За да се подкрепи стратегическата автономия на ЕС, да се обезпечи неговата промишлена база и да се поддържа потенциалът за иновации, производството в областта на технологиите за нулеви нетни емисии днес и утре в Европа е от съществено значение. Пактът за чиста промишленост представлява нов подробен план за просперитета и конкурентоспособността на ЕС 5 . Чрез Пакта за чиста промишленост Комисията ще подобри достъпа на промишлеността на ЕС до финансиране, потоци от материали и квалифицирана работна сила, като същевременно ще се създадат нови водещи пазари и ще се увеличи устойчивостта на веригите за създаване на стойност. В същото време Комисията ще предприеме безпрецедентни усилия за опростяване, за да се намали тежестта за предприятията. Това ще проправи пътя за по-конкурентоспособни отрасли и качествени работни места, като се поставя специално ударение върху чистите и стратегически технологии.

Достъпът до енергия на достъпни цени е ключов фактор за конкурентоспособността на ЕС и е основната цел в новия план за действие за енергия на достъпни цени 6 . С плана за действие се допълва Пактът за чиста промишленост, като се предлагат мерки за намаляване на разходите за енергия на промишлеността, предприятията и домакинствата, а успоредно с това се ускоряват необходимите структурни реформи. Той е съсредоточен върху целта за ускоряване на прехода към вътрешно за ЕС производство на чиста енергия на достъпни цени, като се разчита на технологиите, обхванати в настоящия доклад. Планът за действие има за цел да бъде завършен енергийният съюз и да се осигури напълно интегриран вътрешен енергиен пазар с необходимите физически междусистемни връзки.

В настоящия доклад се предоставят основани на доказателства данни за мониторинг и съвети относно конкурентоспособността на технологиите за чиста енергия и производителите в тази област в Европа. След влизането му в сила през 2024 г., със Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии допълнително се укрепва ролята на доклада, като докладът се определя като основен инструмент за следене на напредъка на ЕС по отношение на производствените цели, определени в законодателния акт. Чрез Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии ЕС се стреми да укрепи вътрешните си производствени мощности за ключови чисти технологии и да повиши конкурентоспособността и устойчивостта на своята промишленост. Целта е да се намали зависимостта от външни участници чрез достигане на производствени мощности, които покриват най-малко 40 % от годишните нужди на ЕС от внедряване на технологиите, необходими за постигане на целите му в областта на климата и енергетиката за 2030 г., както и за достигане на 15 % дял от световното производство до 2040 г 7 .

В част I от доклада се предоставя обща информация по ключови въпроси относно конкурентоспособността на сектора на ЕС за технологии за нулеви нетни емисии като цяло и се разглеждат аспекти като разходи за енергия, производство, декарбонизация на промишлеността, умения, тенденции в инвестициите, научни изследвания и иновации, както и световният контекст. В част II от доклада се описва текущото състояние на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС в областта на 15 технологии за нулеви нетни емисии, като се подчертават силните и слабите страни в съответните вериги за създаване на стойност.

Това е петото издание на този доклад по отношение на напредъка в конкурентоспособността, който се публикува от 2020 г. насам в съответствие с член 35, параграф 1, буква м) от Регламента относно управлението на енергийния съюз и на действията в областта на климата. Този доклад се основава на данни от Обсерваторията за технологии за чиста енергия (CETO) 8 .

2.Оценка на конкурентоспособността на сектора на чистата енергия в ЕС 

2.1.Световният икономически контекст и конкурентоспособността на сектора на ЕС в областта на технологиите за нулеви нетни емисии

2.1.1.Тенденции при цените и разходите за енергия

Ситуацията на енергийния пазар в ЕС се подобри през 2023 г. и 2024 г. Цените на енергията бяха значително по-ниски, отколкото през 2022 г., но въпреки това останаха над нивата отпреди кризата и значително по-високи, отколкото в конкурентните региони. Увеличаването на диверсификацията на вноса на газ и на мощностите за производство на енергия от възобновяеми източници, съчетано с по-ниско потребление, спомогнаха за намаляване на цените на едро на природния газ и електроенергията.

През 2024 г. цените на природния газ на едро бяха по-ниски от тези през 2023 г. и много по-ниски от цените, наблюдавани през първите месеци след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Те обаче остават по-високи от нивата отпреди кризата. Средната цена на природния газ на едро през 2024 г. се стабилизира на 34 EUR/MWh. Въпреки намалението на цените през първата половина на годината до нива, близки до 30 EUR/MWh, до края на 2024 г. бе наблюдавано стабилното им повишение до интервал от 35—45 EUR/MWh, както и повишение в началото на 2025 г.

По отношение на електроенергията през 2024 г. продължи положителното развитие на основните параметри на пазара, което доведе до по-ниски цени на електроенергията на едро. По-ниските цени на природния газ, потиснатото търсене и по-голямото производство на енергия от възобновяеми източници и АЕЦ спомогнаха за понижаване на цените на електроенергията на едро на всички пазари в ЕС. Средната стойност на европейския сравнителен показател за електроенергията беше 95 EUR/MWh през 2023 г., която е с 57 % по-ниска в сравнение с тази от 2022 г. През първите три тримесечия на 2024 г. средната стойност се понижи до 70 EUR/MWh, но през последното тримесечие имаше покачване на цените. Като цяло средната стойност за 2024 г. беше 76 EUR/MWh. Потреблението на електроенергия в ЕС през 2024 г. леко нарасна (+2 %), като промишленото търсене леко се възстанови. 

Поради енергийната криза значителните увеличения на цените на електроенергията на едро бяха прехвърлени към крайните потребители, в някои случаи със забавяне във времето. В резултат на това цените на електроенергията на дребно за домакинствата се увеличиха през 2022 г. и отчасти през 2023 г 9 . В съответствие с усилията на ЕС държавите членки въведоха временни мерки за намаляване на въздействието на високите цени върху потребителите. Въпреки това високите цени продължават да са проблематични, по-специално за уязвимите потребители. От развитието на цените на дребно за домакинствата през 2024 г. е видно, че цените в ЕС леко са спаднали или остават сравними с цените от 2023 г.

Цените на електроенергията за промишлени потребители намаляха значително през първата половина на 2024 г. в сравнение със същия период на 2023 г. Намалението беше от 13 % до 27 % (без включени данъци) и от 6 % до 27 % (с включени невъзстановими данъци) 10 в различните интервали на потребление, с което беше засилена низходящата тенденция, започнала през 2023 г. В момента обаче промишлеността на ЕС е изправена пред цени на електроенергията, които са около два пъти по-високи от тези в САЩ или Китай, със средна стойност от 0,16 евро за kWh през 2024 г 11 .

Делът на възобновяемите енергийни източници в структурата на производството на електроенергия на ЕС нарасна до нова рекордно висока стойност от 48 % през 2024 г. (в сравнение с 45 % през 2023 г. и 41 % през 2022 г.) 12 , докато делът на изкопаемите горива спадна значително до 24 % (от 28 % през 2023 г.). При слънчевата и вятърната енергия от разположени в морето инсталации е регистрирано значително увеличение през 2024 г.: вятърната енергия от разположени в морето инсталации се увеличи със 17 % (+9 TWh), докато генерирането на електроенергия от слънцето нарасна с 19 % (+37 TWh). Производството на електроенергия от ВЕЦ се подобри със 7 % (+22 TWh), генерирането на електроенергия от разположени на сушата уредби за вятърна енергия остана приблизително стабилно (-1 TWh), а производството на ядрена енергия нарасна с 5 % (+29 TWh) през същия период 13 . В същото време няма промени в темпа на електрификация, като делът на електроенергията в структурата на производството на енергия съставлява трайно около 20 % от 2000 г. насам 14 .

На фигура 1 е представен обзор на общите усреднени разходи за производство на електроенергия в ЕС 15 , изчислени въз основа на специфичните характеристики на електроенергийните системи във всяка държава членка за 2023 г. Инвестиционните разходи, както и експлоатационните разходи и разходите за поддръжка, нараснаха през 2023 г. поради инфлацията, по-високите разходи за материали и увеличените разходи за труд. Въздействие върху решенията за инвестиране през 2023 г. или забавянето им, както за разработчиците на проекти, така и за производителите, имаха основно повишената инфлация и високите лихвени проценти.

Фигура 1: Моментна снимка на данните за специфичните за технологичния парк общи усреднени разходи за производство на електроенергия за 2023 г. Плътните сини линии обозначават медианата, а светлосините ленти показват диапазон от ±25 % в ЕС, като подчертават разликите между държавите членки.

Източник: симулация по модела METIS на JRC 16 .

Въпреки тези нарастващи разходи технологичните паркове с ниски променливи разходи (включително експлоатационни разходи, напр. разходи за поддръжка и гориво), като например възобновяеми енергийни източници, представляващи разположени на сушата уредби за вятърна и слънчева енергия, остават по-конкурентоспособни в сравнение с технологиите за генериране на електроенергия с високи променливи разходи, като изкопаеми енергийни източници (например газ и въглища), които се влияят от разходите за гориво. Като цяло възобновяемите енергийни източници продължават да бъдат силно конкурентоспособни по отношение на разходите в ЕС.

Размерът на общите усреднени разходи за производство на електроенергия чрез дадена технология се влияе, наред с другото, от съотношението между годишното количество на генерираната от технологията електроенергия и нейните инсталирани мощности. Колкото по-слабо се използва дадена технология, толкова по-голяма ще бъде стойността на нейните общи усреднени разходи за производство на електроенергия. Поради тази причина при конвенционалните технологии, като например лигнитни въглища, газови турбини с отворен цикъл и въглища, от които е генерирана по-малко електроенергия в някои държави членки, се наблюдава по-голямо разсейване нагоре в стойността на общите им усреднени разходи за производство на електроенергия. От друга страна интервалът на разсейване на общите усреднени разходи за производство на електроенергия чрез технология като парогазов цикъл с природен газ (електроцентрали с парогазова турбинна уредба) остава много тесен, тъй като степента на използване на електроцентралите с парогазова турбинна уредба е висока в повечето държави членки.

Възобновяемите енергийни източници продължават да бъдат най-конкурентоспособните технологии, а електроцентралите с парогазова турбинна уредба се превърнаха в най-конкурентоспособната технология за топлинна енергия по отношение на разходите. Тази тенденция отчасти се обяснява с големия спад на цените на природния газ спрямо предходната година. В допълнение към това, въпреки че през 2022 г. беше наблюдавана значителна степен на преминаване от газ към въглища и обратно поради колебанията в цените, през 2023 г. вниманието беше пренасочено предимно към въздействието на по-високите постоянни разходи при всички технологии.

През последното десетилетие развитието на общите усреднени разходи за производство на електроенергия за различните технологии за генериране на електроенергия в Европа се дължи предимно на няколко ключови фактора. Технологичният напредък доведе до по-голяма ефективност и по-големи мощности, по-конкретно при слънчевите фотоволтаични уредби и тези за вятърна енергия, с което разходите бяха значително намалени. Чрез икономиите от мащаба, по-специално при по-големите проекти и масовото производство, разходите, свързани с възобновяемите енергийни източници, бяха допълнително намалени. Подкрепата за политиките, включително субсидиите, данъчното стимулиране и ценообразуването на въглеродните емисии, насърчиха възприемането на източниците на по-чиста енергия, като същевременно бяха увеличени разходите, свързани с изкопаемите горива като въглища и природен газ. Чрез подобрените вериги на доставките и производствени процеси се увеличи общата конкурентоспособност на технологиите за енергия от възобновяеми източници. Съчетаването на тези въздействия промени пейзажа на енергетиката, като направи възобновяемите енергийни източници по-рентабилни и намали зависимостта от традиционните енергийни източници.

В доклада за бъдещето на европейската конкурентоспособност се подчертава, че енергията е ключов фактор за конкурентоспособността на ЕС и се предлага комбинация от мерки за справяне с причините за високите цени на енергията в ЕС, чиято цел е ползите от декарбонизацията в енергетиката да достигнат до крайните потребители 17 . Енергията заема централно място в новия Пакт за чиста промишленост и в плана за действие за енергия на достъпни цени Комисията предлага конкретни мерки за намаляване на разходите за енергия на домакинствата и промишлеността.

2.1.2.Подкрепа за технологиите за нулеви нетни емисии на световните пазари

Икономическата среда за технологиите за нулеви нетни емисии се промени през последните години в резултат на новата геополитическа динамика и етап, който се отличава както с високи лихвени проценти, така и с инфлация. Очакванията са до 2035 г. световният пазар за ключови масово произвеждани технологии за нулеви нетни емисии да се утрои и да достигне годишна стойност от около 1,9 трилиона евро 18 . В надпреварата за изграждане на производство, което да задоволява очакваното търсене, продължава да бъде изключително важно да се гарантира, че промишлеността на ЕС е конкурентоспособна и подготвена да играе своята роля в предоставянето на технологии за енергийния преход в Европа и в световен мащаб. В същото време несигурността е предизвикателство за дългосрочните инвестиции, включително при съоръженията за производство на оборудване и за производство на енергия. Ключово значение за поставянето на ЕС и неговите отрасли в позиция да се конкурират за пазарни дялове през 2030 г. и след това, ще имат решенията, които са вземат и изпълняват в настоящия момент. Съществува риск забавянето на изграждането на производствени мощности в областта на технологиите за нулеви нетни емисии да повлияе на конкурентоспособността на ЕС през следващите десетилетия. Въпреки че ускорената електрификация ще намали зависимостта от вноса на изкопаеми горива, за да се избегнат нови зависимости ще са необходими устойчиви вериги за създаване на стойност за технологиите за нулеви нетни емисии, като например за технологиите за електроенергия от вятъра или за батерии 19 .

В отговор на неотдавнашните кризи и като стратегии за подкрепа на дружествата в енергийния преход в цял свят бяха въведени промишлени политики за увеличаване на производството в областта на технологиите за чиста енергия, включително в държави като Канада, Китай, Индия, Япония, Южна Корея и САЩ. С приемането на Закона за намаляване на инфлацията (IRA) САЩ предложиха безвъзмездни средства за подпомагане на инсталирането на авангардни технологии, както и данъчни кредити за инвестиции в производствени съоръжения за производството на оборудване за чиста енергия (с прогнозирана обща стойност от 461 милиарда евро 20 , като 60 % от сумата е насочена към енергийния сектор). В същото време Китай се превърна в доминиращ производител на много технологии за нулеви нетни емисии и има водеща роля в подкрепата за чистите технологии чрез ориентирана към инвестициите икономика 21 . По отношение конкретно на сектора на слънчевата енергия, повече от 90 % от производствените мощности са разположени в Китай 22 .

Освен това с ограниченията върху вноса, наложени в САЩ и в други държави, се увеличава натискът върху производителите от ЕС на вътрешните им пазари. Нарастването на производствените мощности в световен мащаб, което към момента се очаква евентуално да надхвърли възможностите за внедряване на определени технологии, също поражда опасност от създаване на свръхмощности. Подобно развитие може да нанесе сериозна вреда на сегменти от производството в ЕС, както и на технологиите за нулеви нетни емисии. Според прогнозите за 2025 г. основните технологии за чиста енергия ще продължат да се характеризират със свръхмощности в световен мащаб, по-специално по цялата верига за създаване на стойност на батериите и слънчевата енергия, както и на гондолите за вятърни турбини 23 .

Според оценките размерът на общите субсидии на Китай е от три до девет пъти по-голям от този на други държави от ОИСР като САЩ или Германия 24 . ЕС приключи антисубсидийно разследване във връзка с вноса на задвижвани с акумулаторна батерия електрически превозни средства от Китай, в резултат на което бяха наложени изравнителни мита върху такъв внос 25 . За да се оценят мащабът и обхватът на субсидиите, както и съответствието с международните търговски правила, е необходимо да се разгледа възможността за допълнителни канали за държавна подкрепа. С цел да се наблюдава ситуацията ЕС ще взаимодейства също с международни търговски партньори и ще потърси помощта на международни институции като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Международната агенция по енергетика (МАЕ).

За да има успех световният енергиен преход, икономическите възможности и печалбите ще трябва да бъдат споделени по веригата за създаване на стойност. В това отношение съществено значение за постигане на устойчивост и стратегическа автономия на ЕС ще имат световните партньорства и еднаквите условия на конкуренция. С настоящата инициатива на ЕС Global Gateway се насърчават инвестициите в държави извън ЕС в области, които са от ключово значение за ЕС и неговия екологичен и цифров преход. Global Gateway има за цел да се привлекат до 300 милиарда евро инвестиции 26 . Договарянето, сключването и прилагането на амбициозни търговски споразумения ще спомогне за разширяване на достъпа до пазара и ще насърчи икономическата устойчивост 27 . Освен това с партньорствата за чиста търговия и инвестиции (CTIP) могат да се допълват търговски споразумения и да се подкрепят усилията за декарбонизация в ЕС и в чужбина съобразно стопанските интереси на ЕС и на неговите търговски партньори в сектора на чистата енергия.

В Европейския зелен пакт и последващите мерки на политиката, включително в пакета „Подготвени за цел 55“ и промишления план на Зеления пакт е отделено централно място на ускоряването на декарбонизацията и прехода към чиста енергия в ЕС. ЕС разполага със солидна рамка, насърчаваща технологиите за нулеви нетни емисии, в която се съчетават подкрепата за НИИ, икономически стимули като определяне на цени на въглеродните емисии в схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) и регулаторни инструменти като Директивата за енергията от възобновяеми източници и Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии. За подкрепа на реформите и инвестициите, предприети от държавите членки, е предоставен бюджет от 650 милиарда евро по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), от който най-малко 37 % са предвидени за екологичните мерки в националните планове за възстановяване и устойчивост. Освен това по линия на фондовете на политиката на сближаване на ЕС — Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и инициативата Interreg — се осигуряват близо 120 милиарда евро инвестиции в екологични мерки (като общите инвестиционни разходи надвишават 166 милиарда евро). Това представлява средно 40 % принос по линия на тези фондове за действията в областта на климата, който надхвърля определените в нормативната уредба минимални ангажименти 28 . В допълнение към това REPowerEU изигра ключова роля за бързото намаляване на зависимостта от руските изкопаеми горива и бързия напредък при екологичния преход.

Платформата за стратегически технологии за Европа (STEP) беше създадена от ЕС, за да подкрепя европейската промишленост и да насърчава инвестициите в критични технологии в Европа, включително технологиите за чиста енергия. Като съчетава финансови стимули и мерки за улесняване на финансирането на проекти STEP привлича финансиране в подкрепа на критични технологии по линия на съществуващите програми и фондове на ЕС, включително фондове на политиката на сближаване, InvestEU, „Хоризонт Европа“, Европейския фонд за отбрана, Фонда за иновации по линия на СТЕ на ЕС и Механизма за възстановяване и устойчивост. Освен това до 2024 г. чрез клъстер 5 на „Хоризонт Европа“ — „Климат, енергетика и мобилност“ — бяха предоставени повече от 3 милиарда евро за подкрепа на научните изследвания и иновациите в технологиите за чиста енергия.

2.2.Вериги за създаване на стойност в областта на технологиите за нулеви нетни емисии в ЕС: възможности и предизвикателства за една чиста промишленост

2.2.1.Вериги на доставки на производствения сектор 

През последните години ЕС предприе стъпки за увеличаване на производствените си мощности в областта на технологиите за нулеви нетни емисии с цел да бъдат намалени неговите стратегически зависимости и да бъде повишена неговата устойчивост, като същевременно се осигури принос за постигането на целите му в областта на климата и енергетиката.

Докато ЕС увеличава усилията си, той се сблъсква със сериозна конкуренция от страна на световните конкуренти. През последните години позицията му в производството в областта на технологиите за нулеви нетни емисии се влошава в световен мащаб, въпреки силните страни на ЕС в аспекти като научни изследвания и иновации, квалифицирана работна сила и регулаторни стандарти. ЕС поддържа силна производствена база в определени технологии за нулеви нетни емисии, като електроенергия от вятъра и електролизьори, докато други части на света доминират във все по-голяма степен в определени вериги за създаване на стойност, като например слънчевите фотоволтаични уредби и батериите. Предизвикателствата се състоят не само в зависимостта от определени технологии за нулеви нетни емисии сами по себе си, но и в зависимостта от специфични технологични компоненти във веригата на доставките. ЕС има например добри позиции в производството и остава основният производител на водни термопомпи, но Китай доставя повечето четирипътни вентили и компресори 29 . Освен това ЕС остава силно зависим от редица суровини от критично значение, които са от съществено значение за производството на редица технологии за нулеви нетни емисии.

Глобалните инвестиции в производството в областта на чистите технологии нарастваха бързо до 2023 г. През 2024 г. инвестициите останаха на сходно ниво с размер от 129 милиарда евро (133 милиарда евро през 2023 г.) 30 . Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) през 2023 г. ЕС и САЩ са успели да увеличат общия си дял от глобалните инвестиции в производство в областта на чистите технологии до 16 % (от 11 % през 2022 г.) 31 . В същото време Китай продължава да има значителна преднина в инвестициите в производство. Според оценките през 2024 г. Китай е направил 81 % от глобалните инвестиции във веригите на доставките в областта на чистите технологии 32 .

В структурно отношение производствените разходи в ЕС и САЩ остават по-високи от тези в Китай. Производствените разходи за слънчеви фотоволтаични модули са с 35—65 % по-ниски в Китай в сравнение с ЕС и САЩ 33 . Цената на компонентите за разположените на сушата вятърни турбини е около 355 EUR/kW в Китай, докато в ЕС и САЩ разходите се менят от 448 до 485 EUR/kW 34 . Цената на окончателното сглобяване на термопомпи в ЕС и САЩ е около два пъти по-висока, отколкото в Китай 35 .

Тези разлики в разходите се дължат на няколко фактора, сред които високи цени на енергията, смущения във веригите на доставките, инфлация на валутата, повишени лихвени проценти, интензивна пазарна конкуренция, различни програми за субсидиране и несигурно бъдещо търсене. Според неотдавнашен анализ на МАЕ Китай остава най-рентабилното място за капиталови инвестиции в производствени съоръжения, като разходите в ЕС и САЩ са със 70—195 % по-високи за единица производствена мощност 36 . Въпреки че предизвикателствата пред укрепването на производството в ЕС са значителни, като един от ключовите пазари за разработване и внедряване на технологии за нулеви нетни емисии, ЕС разполага с голям потенциал за овладяване на икономическите възможности, които световният енергиен преход предоставя.

Производството в областта на технологиите за нулеви нетни емисии е разпръснато в много региони в ЕС, всеки от които има различна специализация. Въпреки че делът на ЕС в световното производство на слънчеви фотоволтаични уредби намалява през последните години, Германия, Италия, Испания, Франция и Австрия запазват производствени обекти. Що се отнася до вятърната енергия, независимо от разпръснатостта на производството на компоненти в целия ЕС, основните производители на турбини са съсредоточени в Дания и Германия, а съответните производствени мощности за носещи кули се намират в Испания. Производството на батерии в ЕС е в процес на развитие, като производство има в Полша, Германия, Унгария, Франция, Швеция и други държави членки. В областта на водорода повече от половината от производствените мощности за електролизьори в ЕС са съсредоточени в Германия, като допълнителни мощности има в Дания, Испания, Португалия, Италия и Франция. Що се отнася до термопомпите, сред държавите със съответното производство са Германия, Швеция, Финландия и Дания. В производството на геотермална енергия водеща роля има Италия, като производство има също в Германия и Франция. Италия има водеща роля и в производството на кабели в ЕС, следвана от Швеция, Германия, Франция, Полша и Дания. ЕС също така е водещ производител на биогаз и биометан, като съответното производство е разположено по-специално в Германия и Италия, както и в Чехия, Испания и Полша за съответните компоненти 37 .

ЕС прие Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии, за да намали зависимостта си от вносни технологии за нулеви нетни емисии, да укрепи устойчивостта на веригите за създаване на стойност и да изгради силна местна производствена база. Целта е да се създаде регулаторна рамка, чрез която да се гарантира достъпът на ЕС до сигурно и устойчиво снабдяване с технологии за нулеви нетни емисии, включително чрез увеличаване на производствените мощности за такива технологии и веригите им на доставки.

Освен това държавите членки приемат все повече специални политики, с които се насърчава производството на технологии за нулеви нетни емисии. Тези национални политики и правни рамки за технологии за нулеви нетни емисии включват комбинация от схеми за стимулиране, данъчно облагане, фискални политики и политики за умения и образование. Много от тези национални стратегии са съсредоточени върху специфични технологии, а не върху технологиите за нулеви нетни емисии като цяло. В неотдавнашно проучване беше достигнато заключението, че по-голямата част от установените политики в държавите членки са съсредоточени върху електролизьори и горивни елементи, следвани от батерии и технологии за акумулиране на енергия, вятърна енергия и слънчеви фотоволтаични уредби. В Германия и Испания например са въведени специални стратегии за водородни технологии, а в Ирландия и Полша има секторни стратегии за технологии за вятърна енергия 38 .

Едно от предизвикателствата пред широкото разпространение на производството в областта на технологиите за нулеви нетни емисии е издаването на разрешения за производствени обекти, на което е обърнато сериозно внимание в Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии. Правилата се различават в отделните държави, като е възможно да засягат графика за внедряване на тези технологии. Държавите членки обаче разработват решения като цифровизация, въвеждане на обслужване „на едно гише“ и даване на приоритет на екологични проекти. Примерите включват разработването в Италия на обслужване на едно гише за стопански дейности, даването на временен приоритет на проекти за екологичен преход във Финландия и класифицирането на някои проекти от Унгария като приоритетни инвестиции. Френският закон за екологична промишленост също има за цел да се намалят сроковете за издаване на разрешения чрез успоредно обработване и ускорени процедури за стратегически проекти 39 .

В доклада за бъдещето на европейската конкурентоспособност се подчертава необходимостта от поддържане и укрепване на производството в областта на чистите технологии в ЕС, за да могат да се оползотворят възможностите за растеж, които се предлагат от разрастващия се пазар във и извън ЕС, като същевременно се стъпва на стабилната основа на ЕС в областта на иновациите и производството. Освен това в доклада се посочват няколко предизвикателства, които затрудняват производителите от ЕС в областта на тези технологии да разширяват дейността си и да се конкурират, и се предлагат няколко мерки за подкрепа на конкурентоспособността на ЕС в тази област. Освен направените предложения в доклада се подчертава решаващата роля на пълното и бързо прилагане на Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии, за да бъде подкрепено производството 40 .

В Пакта за чиста промишленост се определя ориентиран към конкурентоспособността подход към декарбонизацията, който има за цел ЕС да се превърне в привлекателно място за производство, включително за енергоемки отрасли и чисти технологии. Освен това бъдещият Европейски фонд за конкурентоспособност ще помогне да се гарантира, че стратегическите технологии, включително чистите технологии, ще бъдат както разработвани, така и произвеждани в ЕС 41 .

 

2.2.2.Декарбонизация на енергоемките отрасли 

От метали като стомана, алуминий до химически продукти, материалите, произвеждани от енергоемките отрасли, са стратегически за икономиката на ЕС и служат като основа както за проектирането, така и за производството в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. За изграждането на носеща кула на вятърна турбина е необходима стомана за носещата кула и основата ѝ, алуминий за гондолата и лопатите, както и специални химически покрития за тях. В същото време технологиите за нулеви нетни емисии — от възобновяемите енергийни източници до производството на водород, енергийната ефективност и технологиите за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид — дават възможност за декарбонизация на енергоемките отрасли. Това илюстрира колко важни са енергоемките промишлени продукти за веригите на технологиите за нулеви нетни емисии и обратно.

Следователно, за да се увеличи стратегическата автономия на ЕС, е необходим подход, насочен към веригите за създаване на стойност, при който се вземат предвид всички основни компоненти и материали на технологиите за нулеви нетни емисии. В Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии се признава значението на революционните промишлени технологии за декарбонизиране на производството на основни материали като стомана, алуминий, цветни метали, химикали и цимент. В него е включена подкрепа за проекти за декарбонизация на енергоемки отрасли, които са част от веригата на доставките на дадена технология за нулеви нетни емисии 42 . Тези проекти се ползват по-специално от ускорено издаване на разрешения. Освен това ЕС подкрепя преминаването от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници и енергийни източници с ниски въглеродни емисии, по-специално чрез енергийноефективна електрификация, например използване на термопомпи за регенериране на топлината от отпадъчни газове и повторното ѝ използване.

Енергоемките отрасли съставляват повече от половината от потреблението на енергия в промишлеността на ЕС 43 и са най-силно засегнати от структурно по-високите цени на енергията в ЕС в сравнение с други големи икономики. Независимо от усилията, положени в рамките на REPowerEU, производството на енергоемките отрасли в ЕС е намаляло с 10—15 % от 2021 г. насам 44 . В същото време на енергоемките отрасли се дължи значителен дял от емисиите на парникови газове в ЕС. Тяхната декарбонизация е от съществено значение за постигането на неутралност по отношение на климата, но са необходими големи инвестиции, което оказва допълнителен натиск върху дружествата в ЕС. Като цяло това оказва силен натиск върху конкурентоспособността на енергоемките отрасли в ЕС в сравнение с държавите, в които цените на енергията са по-ниски и чиято програма за декарбонизация е по-малко амбициозна. Загубата на производство на ключови промишлени продукти поради този натиск би отслабила веригите на доставките на ЕС при технологиите за нулеви нетни емисии, би увеличила зависимостта от вноса и би намалила просперитета.

В доклада за бъдещето на европейската конкурентоспособност се подчертава значението на енергоемките отрасли за икономиката на ЕС и огромното предизвикателство, с което се сблъскват при необходимостта да инвестират в декарбонизация, докато се справят с нарастващите цени за въглеродните емисии и се конкурират на световните пазари. В това отношение в доклада се посочва липсата на еднакви условия на конкуренция, особено по отношение на дружествата, които се ползват от високи субсидии в държави като Китай, който бързо разширява производството си. Въз основа на този анализ в доклада за бъдещето на европейската конкурентоспособност се предлага да бъде предоставена координирана подкрепа на енергоемките отрасли в ЕС при прехода им — от издаване на разрешения до финансова подкрепа — включително чрез създаване на търсене на екологични продукти, за да се осигури ясна икономическа обосновка за инвестициите в чисто производство. В същото време в доклада се дава съвет да се изравнят условията на конкуренция с международната конкуренция, като се използва например механизмът на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) 45 .

В Пакта за чиста промишленост се поставя ясно изразено ударение върху подкрепата за промишлеността на ЕС и нейната конкурентоспособност по пътя към декарбонизацията. По-специално, Комисията ще предложи акт за механизъм за ускоряване на промишлената декарбонизация в подкрепа на отраслите, които са в преход, чрез създаване на водещи пазари за чисти продукти и ускоряване на процесите на планиране, процедурите за възлагане на обществени поръчки и издаването на разрешения за изграждане или преобразуване на производствени предприятия, като се поставя ударение специално върху енергоемките отрасли. В новия компас за конкурентоспособността са заложени съобразени с конкретните нужди планове за действие за енергоемките сектори, като тези за производство на стомана, метали и химикали, които са гръбнакът на европейската производствена система. Освен това в компаса за конкурентоспособността се предлагат действия по отношение на хоризонтални фактори, способстващи за конкурентоспособността, включително за опростяване на регулаторната среда и намаляване на регулаторната тежест за промишлеността на ЕС.

2.2.3.Човешки капитал и умения

Квалифицираната работна сила е в основата на способността на ЕС да проектира, произвежда, изгражда, свързва и поддържа технологиите и инфраструктурата за чиста енергия. Според последния доклад на Международната агенция за енергия от възобновяеми източници (IRENA) заетостта в сектора на енергията от възобновяеми източници е достигнала около 1,8 милиона работни места в ЕС през 2023 г 46 . От данните на отрасловите организации е видно, че в края на 2023 г. в сектора на слънчевата енергия в ЕС са били заети около 826 000 лица (с 362 000 преки работни места), което представлява ръст от 27 % в броя на работните места в сектора на слънчевата енергия от 2022 г. насам, като 5 % от работните места са в производството на оборудване 47 . През същата година броят на преките работни места в сектора на термопомпите достигна близо 170 000, като 39 % от тях са в производството на оборудване 48 . Отрицателните тенденции през 2024 г. и след това обаче могат да повлияят на пазара на труда в сектора. В тази връзка си струва да се отбележи ролята на технологиите за чиста енергия в производствения сегмент, в който се намират приблизително една трета от работните места в по-широкия сектор за чиста енергия. Това подчертава важната роля на технологиите за нулеви нетни емисии и производството в областта им също по отношение на заетостта.

Въпреки лекото подобрение на ситуацията през 2024 г., недостигът на работна сила продължава да поражда загриженост. През третото тримесечие на 2024 г. процентът на незаетите работни места в сектора на енергоснабдяването беше 1,6 %, а общият им процент в икономиката на ЕС беше 2,3 % 49 . Процентът на дружествата, които съобщават за недостиг на работна сила в сектора за производство на електрическо оборудване, е намалял от 20 % през последното тримесечие на 2023 г. на 15 % през последното тримесечие на 2024 г 50 . В това отношение ключов фактор, който може да влоши структурния недостиг на работна сила през следващите години, е застаряващата работна сила в много държави членки 51 .

Вече са въведени няколко политики и инициативи на различни нива, които помагат за справяне с недостига на работна сила и умения, но полагането на усилия трябва да продължи. Държавите членки отдават голямо значение на преквалификацията и пренасочването на работниците между различните професии, сектори и региони. Целите и мерките, свързани с уменията, са интегрирани, доколкото е възможно, в политиката за научни изследвания, иновации и конкурентоспособност в националните планове в областта на енергетиката и климата 52 . След Европейската година на уменията през 2023 г. програмата за умения продължи да бъде приоритетна област на равнището на ЕС. По отношение на недостига на работна сила и умения в ЕС в плана за действие за 2024 г. се определят нови действия за ЕС, държавите членки и социалните партньори, чрез които да бъдат подкрепени повишаването на уменията и преквалификацията, по-конкретно в секторите, засегнати от екологичния и цифровия преход 53 . С цел справяне с недостига на специфични умения в ключови сектори на технологиите за чиста енергия бяха създадени три широкомащабни партньорства в рамките на Пакта за умения (във връзка с възобновяемите източници на енергия в морето и на сушата и цифровизацията на енергетиката) и три академии за умения в областта на технологиите за нулеви нетни емисии (академия за батериите през 2022 г., академия за слънчевата енергия през юни 2024 г. и академия за суровините през декември 2024 г.). В допълнение са планирани академии за технологии за вятърна енергия и водородни технологии.

Следователно, за да бъде конкурентоспособна промишлеността за чиста енергия и за да бъде осъществен енергийният преход са необходими значителни, подпомогнати и целенасочени усилия за координиране от страна на публичния и на частния сектор с цел привличане, преквалификация и повишаване на уменията на работниците. Ще трябва да бъдат положени допълнителни усилия, за да бъде увеличен делът на жените, ангажирани в разработването, производството в областта на и внедряването на технологии за чиста енергия, за привличане на млади хора към професии в областта на енергетиката и за създаване на групи от таланти в областта на чистата енергия. В компаса за конкурентоспособността Комисията подчертава необходимите допълнителни мерки за справяне с недостига на умения и работна сила, чрез които да бъдат подкрепени отраслите, разгледани в него. Тези мерки ще включват създаване на Съюз на уменията, както и подновяване на ударението върху финансирането за уменията в бюджета на ЕС, като се обръща специално внимание на секторите, участващи в екологичния и цифровия преход. Те ще бъдат особено важни за технологиите за чиста енергия и успеха на енергийния преход.

2.3.Общ план на иновациите в сектора на чистата енергия

2.3.1.Тенденции в областта на НИИ 

В исторически план ЕС е търсил и е постигнал научно и техническо усъвършенстване в областта на технологиите за чиста енергия, което се е превърнало и в пазарен успех чрез „предимството на първия“. Това конкурентно предимство обаче се изплъзва през последните години. Независимо дали чрез напредъка в областта на НИИ, използването на пазари за собствено потребление с цел трансфер на технологии или ученето чрез практика, други икономики настигат или изпреварват ЕС по отношение на способността за иновации, което има съпътстващи последици и за конкурентоспособността. Ето защо преодоляването на изоставането при иновациите е едно от трите направления на компаса за конкурентоспособността, в което се определят мерки за укрепване на резултатите в областта на иновациите на ЕС.

Същевременно ЕС продължава да има солидна основа в областта на технологиите за чиста енергия, в която запазва добрите си позиции в много сектори. Въпреки това ЕС изостава от САЩ и Китай в областта на цифровите технологии, както като цяло, така и когато са свързани с чистите технологии 54 . Като се има предвид хоризонталното значение на цифровизацията във всички технологии, това има последици и за конкурентоспособността на ЕС.

Като анализира разходите за НИИ в технологиите за чиста енергия като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) в големите икономики, ЕС установява високо ниво на публичните разходи за НИИ, което контрастира обаче със сравнително по-ниските нива на частните разходи за НИИ. От най-новите налични данни е видно, че половината от държавите членки, които вече са докладвали данни за 2023 г. 55 , са увеличили публичните си разходи за НИИ. Ако това частично докладване беше представително, то би довело — при равни други условия — до допълнителни 0,7 милиарда евро (увеличение с 9 %) в подкрепа на приоритетите на енергийния съюз за НИИ 56 .

Публичните инвестиции в научни изследвания и иновации в приоритетите на енергийния съюз за НИИ непрекъснато нарастват, като числата, докладвани от държавите членки през 2022 г., са с 23 % по-високи от 2021 г 57 . Около половината от държавите членки, които са предоставили данни 58 , са увеличили през 2022 г. публичните си инвестиции в приоритетите на енергийния съюз за НИИ в сравнение с 2021 г. Като се добавят и средствата, предоставени от ЕС, публичните инвестиции, декларирани през 2022 г., надхвърлят 9 милиарда евро. Според тези числа и оценки за Китай и САЩ ЕС има водеща позиция в публичните разходи за НИИ в областта на технологиите за чиста енергия сред големите икономики, както в абсолютно изражение, така и като дял от БВП (0,057 %, следван от Япония с 0,055 %).

Фигура 2: Публични/частни инвестиции в НИИ в рамките на приоритетите на енергийния съюз за НИИ в големите икономики като дял от БВП

Източник: Съвместен изследователски център, въз основа на данни от МАЕ 59 , мисия за иновации 60 , собствен анализ 61 .

Последните увеличения означават, че инвестициите на държавите членки от 2021 г. нататък са надхвърлили максимума, наблюдаван преди десетилетие — преди последиците от икономическия спад — както в номинално изражение, така и при отчитане на инфлацията. През същия период имаше забележима промяна в дела на публичните инвестиции в НИИ спрямо приоритетите на енергийния съюз за НИИ. Ядрената безопасност беше най-важната област, към която бяха насочени почти една трета от публичните инвестиции в НИИ; през последните години подобен дял беше привлечен от устойчивия транспорт с ударение върху батериите и водородните технологии.

Публичните инвестиции на държавите членки се допълват от фондовете на ЕС. Продължава подкрепата за технологиите за чиста енергия и тяхната конкурентоспособност по линия на рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации, „Хоризонт Европа“. Например чрез клъстер 5 на „Хоризонт Европа“ — „Климат, енергетика и мобилност“ — от 2021 г. до 2024 г. бяха инвестирани около 320 милиона евро в НИИ за слънчеви фотоволтаични уредби, 70 милиона евро в геотермална енергия и повече от 230 милиона евро в авангардни технологии в областта на устойчивите алтернативни горива за въздухоплаването и морския транспорт. В рамките на „Хоризонт Европа“ се полагат също така усилия за привличане на частни инвестиции чрез европейски партньорства, като Партньорството за чист водород, BATT4EU и Партньорството за слънчеви фотоволтаични уредби.

Частните инвестиции продължават да осигуряват по-голямата част (над три четвърти) от финансирането за НИИ за технологии за чиста енергия както в ЕС, така и във всички големи икономики, като процентът на инвестициите като дял от БВП остава значително по-висок в големите азиатски икономики, отколкото в ЕС и САЩ. По-голямата част от частните инвестиции в НИИ за технологии за чиста енергия в ЕС са предназначени за технологиите за устойчив транспорт. Най-голям дял в промишлените инвестиции в НИРД в ЕС получава автомобилният сектор. Той има водеща позиция по инвестиции в НИРД за автомобилната промишленост в световен мащаб, като инвестициите му надхвърлят 8 пъти тези в енергетиката (в чисти и други технологии) 62 . Близо една четвърт от иновативните дейности в сектора са насочени към по-устойчиви технологии, от които например над една трета са насочени към електромобилността (включително към батериите) 63 .

В доклада за бъдещето на европейската конкурентоспособност се подчертава ключовата роля на иновациите за увеличаване на производителността, като същевременно се набляга на необходимостта от колективни усилия за премахване на пречките пред иновациите и преодоляване на изоставането спрямо Китай и САЩ в областта на ключови технологии. В тази връзка в доклада се подчертава, че предимството на ЕС в екологосъобразните технологии е под все по-голям натиск 64 . В същото време, според анализа на водещи инвеститори в НИРД, възвръщаемостта на инвестициите в НИРД намалява в ЕС, което предполага, че настояването за повече инвестиции само по себе си може да е недостатъчна мярка, без да се вземат предвид други фактори, като например задържането на талантите 65 . През 2024 г. независимата експертна група, председателствана от Мануел Ейтор, набеляза редица мерки, които ЕС може да предприеме, за да си гарантира водеща роля в областта на НИИ и подкрепа за конкурентоспособността в бързо променящата се технологична среда. Те се менят от увеличаване на финансирането и преосмисляне на сътрудничеството до преструктуриране на политиките и инструментите за НИИ 66 . Непрекъснатият мониторинг на нашите резултати от НИИ и осигуряването на конкурентна позиция ще помогне за прилагането на промените на практика и за оценяването на ефекта, ако е необходимо.

Въпреки добрите постижения на ЕС, Китай набира все по-голяма преднина по отношение на резултатите от научноизследователската дейност в областта на чистите технологии. При научните публикации ЕС има по-голяма специализация от САЩ, но изостава спрямо Китай по отношение на интелигентния, екологичен и интегриран транспорт и сигурната, чиста и ефективна енергия. Независимо от това той продължава да бъде водещ в специализацията при научните резултати в рамките на целта за устойчиво развитие за финансово достъпна и чиста енергия 67 .

Делът на заявките за патенти за защита на технологии за смекчаване на изменението на климата при всички изобретения достигна своя връх през 2011 г. Успоредно със забавянето на „екологичната“ патентна дейност оттогава насам, заявките за търговски марки в тази област нараснаха, което показва изместване на ударението към прилагане и внедряване, а не към научни изследвания и иновации 68 . ЕС все още поддържа водеща роля при заявките за патенти с висока стойност в световен мащаб 69 по отношение на приоритетите на енергийния съюз за НИИ в областта на възобновяемите енергийни източници (29 %) и енергийната ефективност (23 %). По отношение на устойчивия транспорт той заема второ място след Япония и се нарежда след САЩ при улавянето и използването на въглероден диоксид и ядрената безопасност, но не е възстановил позициите си в областта на интелигентните системи. След като отдели няколко години за подаване на заявки за патенти за своя вътрешен пазар, Китай все повече се насочва към защита в международен план на иновациите в областта на чистата енергия. Китай е вече водещ по заявки за патенти с висока стойност в областта на интелигентните системи (33 %) и подобрява позициите си във всички останали области. Независимо от това ЕС непрекъснато поддържа по-висока степен на специализация от средната за света в областта на възобновяемите енергийни източници, устойчивия транспорт и улавянето и използването на въглероден диоксид. ЕС си запазва предимството и при специализацията в няколко технологии като вятърна енергия, водород за сектора на транспорта и биоенергия.

Като прилагат стратегическия план за енергийните технологии (плана SET), който представлява основният инструмент за изпълнение на направлението за научни изследвания, иновации и конкурентоспособност на енергийния съюз, държавите членки и Комисията работят заедно и в тясно партньорство с промишлеността и научноизследователските институции за установяването на съвместни програми за научни изследвания и иновации в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. След преразглеждането на плана SET през 2023 г. 70 неговата роля и ролята на ръководната група към него бяха допълнително засилени със Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии, за да се подкрепи развитието на чисти, ефективни и конкурентоспособни енергийни технологии чрез координация и сътрудничество 71 .

През 2023 г. и 2024 г. работата по плана SET отбеляза стабилен напредък. Като отразява силните предметни връзки между работните групи по плана SET, съвместната работа по него се засили и през 2024 г. сътрудничеството между работните групи по него достигна най-високата си степен от въвеждането му. Силно сътрудничество е установено например между групата за енергийни системи и тази за устойчиво и ефективно използване на енергията в промишлеността. Работните групи по плана SET продължават да актуализират и преразглеждат специфичните за технологиите планове за внедряване. Например в областта на технологиите за постоянен ток (⎓) през 2024 г. беше представен нов план за внедряване на постоянен ток с ниско напрежение (технологии за постоянен ток с ниско напрежение), който имаше за цел да се разработят и демонстрират микромрежи за постоянен ток с ниско напрежение в сгради и промишлени предприятия. В доклада за напредъка по отношение на плана SET за 2024 г. 72 се изтъкват по-обстойно последните развития, включително например визията, разработена в рамките на плана за сектора на геотермалната енергия до 2050 г.

В новия си компас за конкурентоспособността Комисията подчерта необходимостта на научните изследвания и иновациите, като ключов фактор за конкурентоспособността, да бъде отделено централно място в икономиката на ЕС. Като част от мерките за преодоляване на изоставането при иновациите Комисията ще представи Законодателен акт за европейското научноизследователско пространство, за да се увеличат инвестициите в НИРД и те да достигнат целта от 3 % от БВП. В допълнение към това ще бъде разширена дейността на Европейския научноизследователски съвет и Европейския съвет по иновациите 73 .

2.3.2.Тенденции при инвестициите в рисков капитал

Финансирането на дружествата в областта на чистата енергия е от ключово значение за насърчаването на енергийната устойчивост и технологичния суверенитет на ЕС. Рисковият капитал, който стои в основата на екосистемата, финансираща иновативни стартиращи и разширяващи се предприятия, играе съществена роля за гарантиране, че ЕС ще използва промишлените възможности, които нововъзникващите технологии за чиста енергия предлагат.

Развитието на инвестициите в рисков капитал в сектора на чистата енергия на ЕС свидетелства за усилията, които ЕС влага в развитието на своя отрасъл за рисков капитал, в мобилизирането на публични инвеститори, които да намалят големите разлики във финансирането, и за привличането на други финансови участници, като например корпоративни и институционални инвеститори. ЕС има най-висок относителен дял на осигурен от правителствата рисков капитал (в сравнение с общия рисков капитал) 74 , което илюстрира силната роля на публичните инвестиции в сравнение с частните.

Картината през 2023 г. и 2024 г. се очертава да бъде смесена и да включва както възможности, така и предизвикателства за ЕС. През 2023 г., на фона на свиване на финансирането на рисков капитал в световен мащаб, ЕС демонстрира способността си да привлича стратегически сделки за растеж за широкомащабни съоръжения за производство на батерии и стомана на основата на водород. Тези изключителни сделки доведоха до ръст на инвестициите в рисков капитал в областта на технологиите за чиста енергия в ЕС, които достигнаха 9,2 милиарда евро през 2023 г. (+20 % в сравнение с 2022 г.) 75 .

Трайно неблагоприятната макроикономическа среда доведе през 2024 г. до по-ниска активност на сделките и до значителен спад на общите инвестиции в рисков капитал в ЕС. В резултат на този рязък спад (-34 % спрямо 2023 г.) бе установено, че се разчита в значителна степен на много малък брой широкомащабни сделки (с финансиране от рисков капитал над 1 милиард евро). През 2023 г. три дружества са набрали суми, които заедно съставляват 43 % от общите инвестиции в рисков капитал в областта на технологиите за чиста енергия в ЕС. Сред тях е шведският производител на батерии Northvolt, подал молба през ноември 2024 г. за защита от несъстоятелност, чийто случай показва предизвикателствата, свързани с бързото разширяване на производството. Тази зависимост от големите сделки беше още по-силна през 2024 г., когато имаше само една сделка от този вид, възлизаща на 2,4 милиарда евро и съставляваща 39 % от инвестициите в рисков капитал в областта на технологиите за чиста енергия в ЕС 76 .

Благодарение на тези големи сделки през 2023 г. беше отбелязана най-малката разлика в инвестициите между ЕС, в който беше увеличен делът на инвестициите в технологии за чиста енергия от общите инвестиции на ЕС в рисков капитал, и САЩ и Китай, в които инвестициите в рисков капитал бяха намалени. По този начин ЕС имаше дял от 28 % — нарастващ дял — в инвестициите в рисков капитал в световен мащаб в областта на технологиите за чиста енергия през 2023 г. и се нареждаше между САЩ (30 %) и Китай (24 %). Този дял остана относително стабилен през 2024 г.

Като цяло достъпът до финансиране остава основна пречка за повечето дружества в ЕС, които разработват и произвеждат технологии за чиста енергия. Примерите за успешни действия ще трябва да бъдат възпроизведени, включително в областите на други технологии, в които ЕС в момента все още изостава.

Успоредно с това инвестициите в рисков капитал в областта на технологиите за слънчева фотоволтаична енергия нараснаха в ЕС, като представляваха 20 % от общите инвестиции в световен мащаб между 2021 г. и 2023 г. Тази инвестиция обаче облагодетелства най-вече внедрителите на решения за слънчева енергия и не допринесе за развитието на местно производство на фотоволтаични модули. Китайските дружества са набрали 2,7 пъти повече инвестиции в рисков капитал от техните контрагенти от ЕС, повечето от които са облагодетелствали разширяващи се предприятия, разработващи и произвеждащи нови видове фотоволтаични елементи и модули.

На ЕС също така се падаха 15 % от инвестициите в рисков капитал в световен мащаб в областта на водородните технологии между 2021 г. и 2023 г. Позицията му обаче беше отслабена поради намаляването на инвестициите в рисков капитал през 2023 г. и вследствие на поредица от по-големи сделки, включващи производители от Китай на горивни елементи през 2021 г. и 2022 г. и производители на електролизьори от САЩ през 2023 г. През 2023 г. стартиращите предприятия в САЩ, които развиват технологии за електролизьори, направиха сериозна крачка напред, като набраха 8 пъти по-голямо финансиране за рисков капитал от конкурентите си в ЕС, за да разширят своите производствени мощности, да намалят производствените разходи и да навлязат на задграничните пазари.

Стартиращите предприятия в Северна Америка имат традиционно предимство при всички останали технологии за нулеви нетни емисии и са привлекли повечето от свързаните с тези технологии инвестиции в рисков капитал. Такъв е случаят например с улавянето и използването на въглероден диоксид, електроенергията от концентрираната слънчева енергия, геотермалната енергия, електроенергията от ВЕЦ, електроенергията от АЕЦ, възобновяемите горива от небиологичен произход и технологиите за устойчиви алтернативни горива, като ЕС постоянно отчита нисък дял в общите инвестиции в рисков капитал, реализирани в световен мащаб в тези области.

Въпреки това ЕС е разработил подходяща база от начинания в областта на биоенергията, зареждането на електрически превозни средства (ЕПС), термопомпите, новаторските средства за акумулиране на енергия, технологиите в областта на океанската енергия, слънчевата топлинна енергия и вятърната енергия. Заедно те съставляват 18,5 % (като зареждането на ЕПС представлява половината от тях) от инвестициите в рисков капитал в областта на технологиите за нулеви нетни емисии в ЕС между 2021 г. и 2023 г. През 2023 г. ЕС имаше най-големия дял от общите инвестиции в света във всяка от тези технологии, наравно със САЩ. Въпреки увеличените нива на инвестициите от 2021 г. насам дружествата от ЕС, които развиват такива технологии и компоненти, все още не са сключили по-големи сделки, чрез които да получат конкурентно предимство и да подкрепят внедряването на тези технологии в голям мащаб.

Съществуват няколко инструмента на ЕС за финансиране, с които се насърчават инвестициите в иновативни чисти технологии, като Фонда за иновации, InvestEU и подразделението за рискови инвестиции на Европейския съвет по иновациите (ЕСИ) — Фонда на ЕСИ. След като беше въведена през 2024 г., платформата за стратегически технологии за Европа (STEP) подкрепя инвестиции в стартиращи предприятия, малки и средни предприятия (МСП) и малки предприятия със средна капитализация, които развиват и произвеждат критични технологии за чиста енергия 77 .

За да бъде отключен пълният потенциал на предприемаческата екосистема на ЕС в областта на чистата енергия е необходимо да бъдат премахнати пречките пред инвестициите и да бъде реализирана целенасочена публична намеса 78 . В доклада за бъдещето на европейската конкурентоспособност като една от пречките пред чистите технологии в ЕС е посочен слаборазвитият пазар на рисков капитал и се призовава за стимулиране на частните инвестиции 79 . Както е отбелязано в доклада, увеличаването на инвестициите в технологии за чиста енергия включва увеличаване и рационализиране на бюджета на равнището на ЕС и въвеждане на схеми за финансиране в подкрепа на частните и високорисковите инвестиции в иновативни дружества, за да се създаде възможност за разрастването на стратегическите дружества на ЕС или дългосрочните проекти за преход.

В политическите насоки на Комисията се признава необходимостта от по-нататъшни действия по отношение на публичните инвестиции и намаляването на риска при частния капитал. Особено важно е да се улесни предоставянето на финансиране на бързо развиващи се дружества от банки, инвеститори и чрез рисков капитал. Въз основа на доклада на Енрико Лета 80 Комисията ще предложи съюз на европейските спестявания и инвестиции, в който да бъдат включени банковите и капиталовите пазари 81 . Задълбочаването на банковите и капиталовите пазари на ЕС е съществена предпоставка за отключване на допълнителни източници на финансиране, насърчаване на трансграничните инвестиции и повишаване на привлекателността на разширяващите се предприятия за инвеститорите чрез подобряване на възможностите им за излизане.

За да се гарантира, че финансовите потоци са с необходимия мащаб за справяне с недостига на инвестиции в ЕС, технологиите за чиста енергия ще трябва да се считат за стратегически приоритет. За тази цел Комисията обяви създаването на Европейски фонд за конкурентоспособност в следващата многогодишна финансова рамка, който ще има за цел да бъдат отключени инвестициите в чисти и стратегически технологии. В специална стратегия на ЕС за стартиращите и разрастващите се предприятия ще бъдат предложени действия за отстраняване на пречките пред създаването и разрастването на нови предприятия 82 .

3.Оценка на конкурентоспособността на ЕС по отношение на технологиите за нулеви нетни емисии

3.1.Слънчеви фотоволтаични уредби

Слънчевите фотоволтаични уредби са най-бързо развиващата се технология за производство на електроенергия от възобновяеми източници. През 2024 г. ЕС беше на път да постигне целта на Стратегията си за слънчевата енергия от 600 GW (променливо напреж.) (~720 GW макс. м.) инсталирани фотоволтаични мощности до 2030 г 83 . Според предварителните данни за 2024 г. годишният растеж се е забавил, но инсталираните мощности все пак са нараснали значително от повече от 56 GW макс. м. през 2023 г. до 63 GW макс. м. през 2024 г. И през двете години ЕС беше на второ място по внедряване след Китай (374 GW макс. м. през 2024 г.), следван от САЩ (45 GW макс. м. през 2024 г.) 84 . Разходите за генериране на електроенергия от фотоволтаични уредби сега са по-ниски от алтернативите, базирани на изкопаеми горива, в повечето държави 85 .   

Законодателният акт за промишленост с нулеви нетни емисии се отнася до целта на Европейския алианс за слънчевата фотоволтаична промишленост за достигане до 2025 г. на годишни производствени мощности за слънчеви фотоволтаични панели съответстващи на 30 GW макс. м. по веригата за създаване на стойност 86 . Тази цел вече е надмината в областта на инверторите (82 GW макс. м. през 2023 г. 87 ), а целта за поликристалния силиций е в напреднал етап на реализация (29 GW макс. м. през 2024 г.). Ситуацията обаче е различна в други части от веригата за създаване на стойност. Производствените мощности в ЕС за слънчеви фотоволтаични панели понастоящем по отношение на  полупроводниковите слитъци и полупроводниковите пластини съответстват на под 1 GW макс. м., по отношение на елементите и модулите числото е под 3 GW макс. м. 88 , като има данни, според които действителното производство през 2023 г. е съответствало на около 2 GW макс. м. за елементите и модулите 89 . ЕС е силно зависим като цяло от вноса в областта на фотоволтаичните уредби от Китай, където са разположени 91 % от въведените в експлоатация производствени съоръжения в световен мащаб. От друга страна ЕС, САЩ и Индия имат съответно дял от 1 % 90 .

Според оценките производствените разходи за фотоволтаичен модул са с около 60 % по-високи в ЕС, отколкото в Китай 91 . Тези разлики се дължат на по-високите разходи за инвестиции, труд и енергия, както и на по-малките мащаби на производство и липсата на вертикална интеграция. Допълнителни предизвикателства за европейските производители са високите нива на запасите и свръхпредлагането от Китай, което води до рязък спад в цените на модулите на спот пазара, които се понижиха с над 25 % на годишна база до 0,105 EUR/W макс. м. през януари 2025 г 92 . Въпреки че това стимулира внедряването, то оказва силен натиск върху производителите. Средната степен на използване на съоръженията, в които се произвеждат елементи и модули, е ниска — около 50 % в световен мащаб 93 .

Като цяло производителите на фотоволтаични уредби в ЕС срещат сериозна конкуренция в световен мащаб, по-специално по отношение на цената. Концентрацията на мощностите за производство на фотоволтаични уредби в една единствена държава, Китай, създава рискове за устойчивостта на веригата за създаване на стойност и стабилността на цените 94 . ЕС все още има силна роля в научните изследвания и иновациите в областта на слънчевите фотоволтаични уредби, по-специално по отношение на конкретни приложения като фотоволтаични уредби, интегрирани в сгради, в селското стопанство, в инфраструктурата или в превозни средства 95 .

За да стане по-конкурентоспособен в производството на фотоволтаични уредби, ЕС ще трябва да разшири иновативните технологии в големите фабрики с мощности с гигаватови мащаби, които са интегрирани във веригата за създаване на стойност. С Европейската харта за слънчевата енергия 96 , подписана през април 2024 г., Комисията, 23 държави членки и представители на промишлеността се ангажираха да подкрепят сектора на производството на фотоволтаични уредби в ЕС с набор от доброволни действия.

3.2.Слънчева топлинна енергия

В Стратегията на ЕС за слънчевата енергия 97 е заложена цел да бъде утроено търсенето на слънчева топлинна енергия от 2022 г. до 2030 г. Въпреки това секторът е постигнал ограничен напредък към днешна дата и се сблъска с няколко предизвикателства през 2023 г. и 2024 г. Темпът на инвестиране се забави поради конкуренцията в областта на фотоволтаичните уредби и термопомпите като алтернативно решение за енергията от възобновяеми източници и ефекта от по-евтиния газ и промените в стимулите за внедряване 98 . През 2023 г. ЕС добави мощности за слънчева топлинна енергия в размер на 1,3 GWт, което е спад с 24 % в сравнение с 2022 г. Полученото нетно увеличение от 1,3 % на мощностите (включително извеждането от експлоатация на по-старите системи) е далеч под темпа, необходим за утрояване на мощностите до 2030 г 99 .

На световния пазар също беше отбелязан спад — през 2023 г. са инсталирани нови мощности в размер на 21 GWт в сравнение с 23 GWт през 2022 г 100 . По-окуражаващо е, че сегментът на топлинната енергия за промишлени процеси се е утроил на годишна база в световен мащаб и е достигнал обща мощност от 0,95 GWт през 2023 г. Тази обща мощност включва новата най-голяма топлоцентрала, работеща с концентрирана слънчева енергия в ЕС (30 MWт с 68 MWh акумулиране) в Испания. По отношение на електроенергията от концентрирана слънчева енергия няма увеличение на производствените мощности в ЕС, които остават почти непроменени от 2013 г. насам (2,30 GW, почти всички в Испания) 101 . Междувременно Китай се очерта като водещ внедрител на електроенергия от концентрирана слънчева енергия в световен мащаб, като е въвел в експлоатация 1 GW нови мощности и още 2 GW са в процес на разработка 102 .

ЕС има силен производствен сектор за слънчеви водоподгреватели и според предишните оценки посрещаше до 90 % от вътрешното търсене, което е значително над производствения сравнителен показател, определен в Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии. Въпреки че в сектора беше извършено консолидиране през последното десетилетие, по-конкретно в Германия и Испания, той все още разполага с разнообразна гама от участници, предлагащи различни продукти. Гръцките производители на термосифонни уредби успяха да се възползват от силния растеж на пазара, както и да реализират значителен износ 103 . Няколко дружества от ЕС навлизат на пазара за широкомащабни централи за централизирано топлоснабдяване и за промишлена слънчева топлинна енергия, който се очаква да нарасне значително през следващото десетилетие. Данните за търговията със слънчеви и неелектрически водоподгреватели свидетелстват за значителен ръст на вноса, въпреки че ЕС поддържаше като цяло положителен търговски баланс от 27 милиона евро през 2023 г 104 .

Технологията за слънчева топлинна енергия е утвърдена възможност за декарбонизация, но предстои да се установи дали може да създаде значителен пазарен дял. В момента слънчевата топлинна енергия задоволява само 0,9 % от световното потребление на топлинна енергия 105 . Усреднените разходи за слънчева топлинна енергия могат да се конкурират с тези за конвенционалните източници, по-специално в районите с добри слънчеви ресурси. Технологията за слънчева топлинна енергия обаче често се инсталира в система с друг източник на топлинна енергия, докато термопомпите могат да представляват самостоятелни решения с много приложения. За да бъде постигната целта за растеж до 2030 г. ще са необходими координирани усилия и ясни пътни карти в областта на слънчевата топлинна енергия.

Дружествата от ЕС са в добра позиция като доставчици на технологии, но са необходими постоянни усилия в областта на стандартизацията и за разработване на мрежа от монтажници с опит в рентабилните решения, както и хибридизация с други технологии за възобновяеми енергийни източници. Що се отнася до електроенергията от концентрирана слънчева енергия, за съживяването на пазара на ЕС ще се разчита в голяма степен на предложението на Испания да добави 2,5 GW до 2030  106 . И тук стандартизацията в проектирането и производството би била от съществено значение за постигане на конкурентни нива на разходите.

3.3.Вятърна енергия от разположени на сушата и в морето инсталации 

ЕС е в челните редици на световната вятърна енергетика и досега е заемал силна позиция. Конкурентоспособността му обаче е подложена на все по-голям натиск от страна на Китай. Вятърът играе централна роля в енергийния преход на ЕС, като до 2023 г. общите инсталирани мощности за вятърна енергия ще възлизат на 219 GW, като 91 % от тях са на сушата, а 9 % — в морето 107 . През 2023 г. бяха инсталирани нови мощности от 16,8 GW, 83 % от които са разположени на сушата и 17 % в морето 108 . Тези развития свидетелстват за по-бърз темп на инсталиране (общо инсталираните мощности за 2022 г. възлизаха на 15,5 GW) и правят 2023 г. рекордна година по отношение на годишно инсталираните мощности. От предварителните данни за 2024 г. е видно, че ЕС е инсталирал допълнителни 13,6 GW мощности за вятърна енергия, които включват 10,7 GW на сушата и 2,9 GW в морето 109 .

Чрез Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии ЕС цели да постигне производствени мощности за вятърна енергия от поне 36 GW до 2030 г 110 . През 2024 г. на ЕС се падаха 12,6 % от глобалното производство на лопати (~25 GW), 12,5 % от глобалното сглобяване на гондоли (~35 GW) и 21,8 % от производството на носещи кули (~38 GW) 111 . През 2023 г. дружествата от ЕС доставиха в световен мащаб вятърни турбини с обща мощност над 27 GW 112 . Световният пазарен дял на производителите от ЕС обаче намаля през 2023 г. до 23 % от 30 % през предходната година, докато китайските производители увеличиха дела си от 46 % на 55 %. На европейския пазар дружествата от ЕС продължават да доминират с пазарен дял от 89 % през 2023 г. Мощностите на ЕС за производство на оборудване ще трябва да бъдат увеличени, за да се посрещне бъдещото търсене въз основа на очаквания увеличен процент на инсталациите. Това е от решаващо значение, за да бъдат намалени капиталовите разходи за нови инсталации, да се гарантира, че предлагането отговаря на търсенето на конкурентни цени и да се избягват затруднения в доставките или увеличение на разходите.

Основните предизвикателства за дружествата от ЕС са свързани по-специално със силната конкуренция от Китай. Китайските производители са в състояние да предлагат много по-ниски цени от своите европейски конкуренти, като турбините, изнасяни от Китай, са с около 32 % по-евтини от тези на техните конкуренти 113 в контекст, в който цената на вятърните турбини и компонентите им се е увеличила с около 26 % в световен мащаб в сравнение с нивата отпреди пандемията 114 . Това може да създаде неравнопоставени условия на конкуренция за дружествата от ЕС и да попречи на бъдещата им конкурентоспособност на световния пазар.

С подобряването на макроикономическата среда инвестициите в електроенергия от вятъра започнаха да се възстановяват 115 , като през 2023 г. в ЕС бяха направени инвестиции на рекордна стойност от 48 милиарда евро (в сравнение с инвестираните по-малко от 20 милиарда евро през 2022 г.). През 2023 г. нивото на инвестициите във вятърна енергия от разположени на сушата инсталации остана на ниво, сравнимо с това от 2022 г., т.е. около 18 милиарда евро, докато вятърната енергия от разположени в морето инсталации нарасна от 0,4 милиарда евро, инвестирани през 2022 г., до 30 милиарда евро през 2023 г.

Световната вятърна енергетика разчита в голяма степен на сложни вериги на доставките, които могат да бъдат уязвими на смущения, напрежение в търговията и недостиг на суровини от критично значение. Нуждата от материали като мед и стомана е значителна, тъй като те се използват в различни компоненти на турбините като генератори, носещи кули, лопати и предавателни кутии. Особено тревожна е силната зависимост от китайските редкоземни елементи 116 , които са ключови за производството на постоянни магнити за вятърните турбини. Уязвимост съществува и при компонентите и подкомпонентите, като например генераторите, което увеличава риска от смущения на веригата на доставките. Снабдяването с материали и компоненти може да бъде съсредоточено в няколко държави, в резултат на което да създаде рискове за веригата на доставките поради геополитическа зависимост, с което се подчертава необходимостта от диверсифицирани и устойчиви вериги на доставките в подкрепа на растежа на вятърната енергетика.

С Европейския план за действие в областта на вятърната енергия Комисията предложи мерки за подкрепа на конкурентоспособността на отрасъла за производство на ветроенергийно оборудване в ЕС 117 . През декември 2023 г. беше подписана Европейската харта за вятърната енергия 118 , която представлява една от свързаните с него инициативи. Хартата обединява 26 държави членки, които са поели ангажимент да подкрепят сектора на вятърната енергия в ЕС, наред с другото, чрез увеличаване на мощностите за производство на оборудване в ЕС и подобряване и опростяване на процесите за провеждане на търгове и издаване на разрешения. Съществуващите дейности за подпомагане на внедряването, включително по-бързото издаване на разрешения, видимостта на списъка на проектите и инвестициите в електроенергийната мрежа, ще трябва да продължат, за да се гарантира, че инвестициите в бъдещи ветроенергийни паркове остават привлекателни и че вятърната енергетика в ЕС е в състояние да извлече полза от възможностите, предлагани от нарастващото използване на вятърната енергия в световен мащаб.

3.4.Океанска енергия

Океанската енергия включва няколко технологии, най-авангардните сред които са енергията от морските течения и енергията от морските вълни. Въпреки че някои от тези технологии са достигнали високи нива на технологична готовност, технологиите за производство на енергия от океана все още не са внедрени в промишлен мащаб.

ЕС е водещ в разработването на технологии за океанска енергия, по-специално в областта на енергията от морските течения и енергията от морските вълни. Въпреки това той е изправен пред нарастваща конкуренция от други големи икономики, като например САЩ и Китай. САЩ са инвестирали 546 милиона евро 119 в океанска енергия през последните пет години. През 2023 г. и 2024 г. на пазара бяха наблюдавани безпрецедентно финансиране и интерес. Според предварителните данни за 2024 г. в Европа бяха инсталирани поне 1230 kW нови мощности за производство на енергия от океана през 2024 г 120 . В ЕС бяха инсталирани 878 kW през 2022 г. и 250 KW през 2023 г 121 . Основните фактори през 2023/2024 г. за привличане на частни инвестиции и насърчаване на развитието на тези проекти в Европа бяха националната подкрепа за приходите (напр. договори за разлика или преференциални тарифи за изкупуване) и финансирането от ЕС и националното финансиране. Представители на отрасъла очакват проекти за 165 MW в 15 парка в пилотен и в предпазарен стадий 122 . Що се отнася до държавите членки по-голямата част от кумулативно инсталираните мощности за енергия от морските течения се намира във Франция, Дания и Нидерландия, а Португалия и Испания са водещи при внедряването на уредби за енергия от морските вълни.

Промишлеността на ЕС играе водеща роля в развитието на сектора, като осигурява 41 % от предприемачите в областта на на енергията от морските течения и 52 % от предприемачите в областта на енергията от морските вълни, намиращи се в ЕС 123 . Предавателните кутии, генераторите и системите за управление се произвеждат предимно в Европа, като се очаква по проектите в ЕС да бъдат създадени най-малко 415 длъжности в еквиваленти на пълно работно време. В световен мащаб ЕС притежава 20 % от изобретенията с висока стойност, на второ място след Китай (32 %) 124 .

Основното предизвикателство остава високата цена на капитала, която забавя инвестициите и внедряването и оказва непряко въздействие върху индустриализацията. В това отношение в стратегическия план за енергийните технологии (план SET) са заложени цели, насочени към намаляване на производствените разходи за енергията от морските течения до 0,10 EUR/kWh до 2030 г. и за енергията от морските вълни до 0,15 EUR/kWh до 2030 г 125 . Това трябва да се постигне по-специално чрез провеждането на специфични за технологията търгове за парковете в пилотен и в предпазарен стадий, каквито все още липсват в някои държави членки. За изпълнението на списъка от проекти и постигането на тази цел са необходими инструменти, чрез които да бъде намален рискът за инвестициите. Такива инструменти за намаляване на риска биха могли да включват гаранции по заеми за първите паркове в предпазарен стадий с цел намаляване на цената на капитала, привличане на инвеститори и ускоряване на внедряването. По този начин ще бъдат реализирани икономии от мащаба и допълнително ще бъдат намалени разходите, както вече се случи с утвърдените възобновяеми енергийни източници.

3.5.Батерии и акумулиране на енергия

Амбицията на Европа да ръководи световния преход към чиста енергия се основава на способността ѝ да разработва, произвежда и интегрира бързо и в голям мащаб авангардни технологии в областта на батериите. Законодателният акт за промишленост с нулеви нетни емисии се отнася за целта за изграждане на производствени мощности за батерии в ЕС от най-малко 550 GWh до 2030 г 126 .

В началото на 2024 г. ЕС изглеждаше на път да изпълни целите си за 2030 г. Междувременно обаче шведското дружество Northvolt подаде молба през ноември 2024 г. за защита от несъстоятелност. Според прогнозите около 616 GWh от планираните производствени мощности в Европа се отчитат като отменени, забавени или намалени, което може да изложи на риск целите за 2030 г 127 . В резултат на това делът на ЕС в световните действащи производствени мощности за батерии от 7 % през 2024 г. е по-нисък от предишните оценки. В същото време се очаква общото световно производство да се увеличи почти пет пъти през следващите пет години, а прогнозираният дял от 10 % от световното производство в ЕС щеше напълно да покрие прогнозираните нужди на ЕС през 2030 г., ако се реализираше 128 .

Производството на електрохимични елементи в ЕС е изправено пред рискове по критичните вериги на доставките, по-специално поради силната зависимост от Китай във връзка с катодите и анодите и по-високите производствени разходи — обикновено от 70 % до 130 % по-високи за единица производствена мощност отколкото в Китай 129 . Нарастващото световно свръхпроизводство на електрохимични елементи и намаляващото търсене на електрически превозни средства накара европейските производствени обекти да работят под нивото на пълните си мощности или да спират/отлагат производствени линии, като например завода на Фолксваген в Залцгитер (работи с мощност от само 20 GWh вместо 40 GWh) 130 . Според прогнозите през 2030 г. ще има световно свръхпредлагане на електрохимични елементи за батерии. Освен това се увеличават защитните търговски мерки, сред които са например митата на САЩ върху китайски електрически превозни средства. Ако увеличаването на напрежението в търговията продължи, това би могло да доведе до нарастване на разходите и да повлияе на решенията за снабдяване с батерии във веригите на доставките 131 . В ЕС Комисията приключи антисубсидийно разследване на вноса на задвижвани с акумулаторна батерия електрически превозни средства от Китай през 2024 г., което доведе до налагането на изравнителни мита върху вносните превозни средства 132 .

Капацитетът на световната система за акумулиране на енергия с батерии в мрежов мащаб достигна 168 GWh през 2024 г., което е значително увеличение спрямо 96,1 GWh, внедрени през 2023 г 133 . На Китай се падат 67 % от внедрените системи за акумулиране на енергия с батерии в световен мащаб, следван от САЩ и Канада, като Европа в момента изостава при внедряването на системи за акумулиране на енергия с батерии. Акумулирането на енергия „след електромера“ (BTM) достигна през 2024 г. 40 GWh в световен мащаб. Очаква се до 2035 г. стационарните приложения да представляват 16 % от батериите, използвани в световен мащаб, спрямо 6 % през 2020 г 134 . Повечето водещи доставчици на батерии за системи за акумулиране на енергия с батерии са установени в Азия.

За да не изостава от конкурентите си, ЕС трябва да внедрява производствените си мощности по-бързо и да изгради надеждни вериги за създаване на стойност, да инвестира повече средства в НИРД за нови технологии в областта на батериите и да се справи с недостатъците от критично значение за веригата му за създаване на стойност чрез алтернативни решения.

3.6.Технологии в областта на термопомпите

Производителите от ЕС, участващи в окончателното сглобяване на термопомпи, са сред световните лидери в решенията за водни термопомпи от висок клас за жилищни цели, докато китайските дружества доминират на пазара за климатизатори въздух-въздух с обратимо действие 135 . Производителите от ЕС съобщиха за разширяване на мощностите за окончателно сглобяване с над 30 GWт през настоящото десетилетие в сравнение със съществуващите мощности от около 24 GWт през 2023 г. С планираното понастоящем разширяване промишлеността на ЕС се приближава до нуждите на ЕС от внедряване от около 60 GWт до 2030 г., определени от Международната агенция по енергетика 136 . Въпреки че ЕС е на път да постигне целта на Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии за производствени мощности за окончателно сглобяване на термопомпи от най-малко 31 GWт, дружествата от ЕС в момента не разполагат с достатъчно силна позиция в производството на определени компоненти.

Дефицитът на търговския баланс на ЕС при водните термопомпи беше намален с една трета през 2023 г. поради спад на вноса с 13 % и увеличение на износа с 14 % 137 . В същото време продажбите на термопомпи в ЕС са намалели със 7,2 % през 2023 г. спрямо 2022 г. след десетилетие на стабилен растеж 138 . Тази тенденция продължи през 2024 г., като продажбите в Европа спаднаха с 31 % в сравнение с 2023 г 139 . Това доведе до работа на непълно работно време и съкращения на работни места в сектора, както и до несигурност при решенията за инвестиране в производството. Ръстът на производствените мощности в ЕС също се забави през 2023 г. 140 За да се обърне тази тенденция, от отрасъла призовават за поставяне на амбициозни цели на ЕС за декарбонизация на отоплението на помещенията, стабилни дългосрочни рамки на националните политики и благоприятно съотношение между цените на електроенергията и природния газ 141 .

Към момента разходите на етапа на окончателното сглобяване на термопомпите се оценяват на около 184—230 EUR/KW 142 в Европа и САЩ, което е около два пъти повече от оценките на разходите в Китай. Тъй като компонентите представляват 75 % от крайната цена, вертикално интегрираните производители имат по-висока конкурентоспособност 143 . Промишлеността на ЕС остава до голяма степен зависима от вноса на компоненти, като компресори, топлообменници, клапани и хладилни агенти. За да се засили конкурентоспособността и устойчивостта на производството на термопомпи за жилищни цели, ще са необходими по-голяма диверсификация на доставките и по-силни вериги за създаване на стойност в ЕС, за да се намали тази зависимост.

Що се отнася до промишлените термопомпи, производителите от ЕС имат водеща роля в световен мащаб и задоволяват цялата верига на доставките 144 . Според Международната агенция по енергетика приблизително 30 % от нуждите от топлинна енергия за промишлени цели до 400°C следва да се задоволяват от промишлени термопомпи до 2050 г., а половината от тази стойност още до 2030 г 145 . Промишлените термопомпи е възможно да задоволяват и нуждите от нископотенциална топлина под 200°C, които представляват 37 % от нуждите от топлинна енергия за промишлени цели 146 , като такива приложения съществуват в секторите на храните и напитките и на целулозата и хартията.

За по-нататъшното развитие на промишлените термопомпи са необходими проекти за НИРД, за да се разшири обхватът на приложенията и технологиите да бъдат внедрени и стандартизирани във възможно най-кратък срок 147 . Освен това са необходими инвестиции във веригата на доставките в ЕС за разширяване на производствените мощности и намаляване на разходите за продуктите. Според отрасъла промишлените термопомпи могат да се превърнат в европейски пример за успех.

3.7.Геотермална енергия

През 2024 г. геотермалната енергия привлече общественото внимание и получи политически тласък. Този политически тласък се състоеше в резолюцията на Европейския парламент относно геотермалната енергия 148 и заключенията на Съвета относно геотермалната енергия 149 . През 2023 г. инсталираните нетни мощности за геотермална енергия в ЕС възлизаха на около 0,9 GWe 150 (14,8 GWe в световен мащаб 151 ). Прякото използване на геотермална топлина нарасна стабилно с внедряването през 2023 г. на 298 уредби за централизирано топлоснабдяване и студоснабдяване 152 .

Дружествата от ЕС играят важна роля на единния пазар от проучването на обекта до извеждането от експлоатация, тъй като веригите за създаване на стойност в областта на внедряването обикновено са изцяло местни 153 . Що се отнася до производството на крайни продукти, според изчисленията секторът е постигнал целта в Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии 40 % от внедряването да се задоволява от вътрешно за ЕС производство 154 . За разлика от него световният пазар за компоненти като турбини, турбодетандери, помпи, клапани и системи за управление се доминира от дружества извън ЕС. Япония произвежда 82 % от парните турбини с цикъл с мигновено изпаряване, а Израел — 74 % от разширителните машини с бинарен цикъл. Европейските производители на тези технологии са установени основно в Италия и в по-малка степен в Германия и Франция 155 . В областта на научните изследвания и иновациите ЕС беше световен лидер при изобретенията с висока стойност преди да бъде изпреварен от Китай през 2019 г 156 .

Съпътстващо производство на литий и други суровини може да увеличи икономическата устойчивост на геотермалните централи. По отношение на зависимостта от материали в самата технология се разчита до голяма степен на стомана, голяма част от която се внася от Азия. В по-малка степен за геотермалния сектор са необходими също така суровини от критично значение като алуминий 157 , мед и титан 158 . В неотдавнашния доклад по собствена инициатива на Европейския парламент 159 и в заключенията на Съвета 160 се препоръчва, наред с другото, следното: i) повишаване на политическата видимост и цялостната осведоменост по отношение на потенциала на геотермалната енергия и предизвикателствата, свързани с нея; ii) справяне с проблема с наличността на данни; iii) намаляване на рисковете за инвестициите чрез прилагане на гаранционни схеми; iv) рационализиране и ускоряване на процедурите за издаване на разрешения; v) насърчаване на най-добрите практики; vi) справяне с недостига на квалифицирана работна сила; и vi) подобряване на приемането от обществеността.

3.8.Водородни технологии: електролизьори и горивни елементи

Електролизата на водата е процес, при който водород се произвежда от вода с помощта на електричен ток. Ако електроенергията е получена от възобновяеми и нисковъглеродни източници, тази технология има потенциала да играе ключова роля в декарбонизирането на промишлени сектори, в които е трудно да бъдат намалени емисиите, по-конкретно производството на енергоемки материали (напр. стомана, цимент), торове, както и секторите на морския и въздушния транспорт. В Европа се увеличават производствените мощности за електролизьори, като е налице подпомагане с нормативни и финансови рамки 161 . Чрез първия търг на Европейската водородна банка, проведен през 2024 г., бяха осигурени 720 млн. евро за седем проекта. Въпреки че това създава възможност да бъдат взети окончателни решения за инвестиране в повече проекти, европейските дружества продължават да се сблъскват с финансови и експлоатационни пречки.

Инсталираните мощности за електролиза в Европа нараснаха от 228 MWe през 2023 г. до 663 MWe през 2024 г. (в проекти в експлоатация или проекти с инвестиционно решение), с мощности от 517 MWe в държавите от ЕС 162 . Инсталираните мощности в световен мащаб нараснаха от 1,4—1,7 GWe през 2023 г. до 5 GWe през 2024 г 163 . От тях 2,7 GWe са в Китай и около 300 MWe в САЩ.

Мощностите за производство на електролизьорни пакети от електролизни клетки се оценяват на 10—15,7 GWe годишно през 2024 г. 164 , а световните мощности се предвижда да бъдат 40—54 GWe годишно 165 . Китай има най-високи мощности за производство с прогноза, съответстваща на около 20 GWe през 2024 г. 166

Въпреки повишените производствени мощности и разширяването на системата, все още не са постигнати очакваните намаления на разходите. Причината за това е инфлацията и други разходи като спомагателни компоненти, присъединяване към електроснабдителната мрежа и непреки разходи. Според най-новите проучвания разходите, свързани с капиталовите разходи за алкални системи с мощност 100 MW, възлизат на 3050 EUR/kW и на 2630 EUR/kW за системи с мощност 200 MW 167 , което е поне четири пъти повече, отколкото в Азия. Някои европейски производители посочват, че няма достатъчно купувачи за тяхната продукция, което се отразява на способността им да намалят капиталовите разходи за kW и жизнеспособността на много икономически модели за производството на водород от възобновяеми източници и водород с малък въглероден отпечатък. 

Ръстът на предлагането в Европа се забавя. Това се дължи на недостиг нагоре по веригата на доставките, липса на подходящи обеми на търсенето и зависимост от суровини от критично значение (напр. метали от групата на платината) 168 и компоненти 169 . Тези фактори също допринасят за по-високите производствени разходи. Поради това конкурентоспособността на европейските дружества за производство на електролизьори е умерена. От една страна, в търговската мрежа се предлагат продукти за основните групи електролизьори 170 и участниците от ЕС са в добра позиция по отношение на патентите с висока стойност 171 . От друга страна, сроковете за сглобяване на пакетите от електролизни клетки са дълги, съществуват слабости нагоре по веригата за създаване на стойност и по-скъпи системи, които оказват влияние върху конкурентоспособността на европейските производители. Икономическата обосновка може да бъде повлияна и от други аспекти, като следпроизводствените гаранции и високите експлоатационни разходи за производството на водород от възобновяеми източници.

Разходите за електроенергия играят важна роля в усреднените разходи за производство на водород. Това се дължи на факта, че електроенергията съставлява значителен дял от общите разходи, като относителният ѝ дял се мени в зависимост от местоположението и спецификациите на електролизьорите 172 . Като пример, в неотдавнашните проекти в Нидерландия усреднените разходи за производство на водород 173 бяха 12—14 EUR/kg водород за електроенергия от разположени в морето инсталации за електролизьорни системи с мощност от 100 до 200 MWe. Усреднените разходи за производство на водород ще зависят значително от проекта, експлоатацията и местоположението на проектите.

Предизвикателствата, които остават в областта на научните изследвания и иновациите, са замяната на „перфлуороалкилираните и полифлуороалкилираните съединения“, използвани в мембраните, намаляването на разходите на системите, подобряването на тяхното функциониране и експлоатационен срок, намаляването на потреблението на прясна вода и навлизането в секторите на крайно потребление на конкурентни цени.

Горивните елементи (ГЕ) представляват системи за ефективно производство на електроенергия от чист водород. Те имат добавена стойност, когато осигуряват декарбонизирани решения за секторите на транспорта, отоплението или захранването извън електроенергийната мрежа. Те се използват предимно в електрически превозни средства, задвижвани с горивни елементи, автобуси, регионални влакове и в по-малка степен в отопление, машини и стационарно захранване извън електроенергийната мрежата. В ЕС стандартите за емисии и цените на въглеродните емисии създават допълнителни стимули за инвестиции. През 2023 г. прогнозните инсталирани мощности бяха 7,8 GW в световен мащаб, като водещ дял имаше Азия (72 %), САЩ и Канада (18 %) и Европа с 0,6 GW (8 %) 174 , и по-голямата част от реализацията на пазара беше в мобилността 175 . 

Европейските производители предлагат автобуси, използващи горивни елементи, но горивните елементи в повечето случаи се купуват от други доставчици, по-конкретно от Канада и Япония. В ЕС се разработват прототипи на горивни елементи за тежкотоварни превозни средства, тъй като интересът към чист транспорт нараства и общите разходи за собственост може да се изравнят с разходите за собственост върху дизеловите камиони след 2035 г. Според изчисленията тежкотоварните превозни средства с горивни елементи ще продължат да бъдат по-скъпи от задвижваните с акумулаторна батерия електрически превозни средства. Горивните елементи в отоплението вероятно ще имат съвсем малък дял в ЕС.

Устойчивостта на веригите за създаване на стойност както в областта на електролизьорите, така и на горивните елементи трябва да бъде засилена — от снабдяването със суровини до производството и доставката на компоненти — за да се съкратят сроковете за доставка на цялостни системи в Европа на конкурентни цени. Приоритет на политиката продължава да бъде осигуряването на големи количества конкурентоспособен водород от възобновяеми източници и водород с малък въглероден отпечатък.

3.9.Технологии за устойчиво добивани биогаз и биометан 

Европа разполага с установена промишленост главно за генериране на електроенергия от биогаз, с нарастващи пазари на топлинна енергия и транспорт, задвижван с биометан, нагнетяван в газоснабдителната мрежа. Почти 50 % от производството се намира в Европа, като само Германия задоволява 20 % от световното търсене 176 . Анаеробното разграждане остава основната предлагана на пазара технология, която се използва за производството на биогаз, който след това се подобрява до биометан. ЕС е водещ производител на биогаз и биометан с общо производство от около 22,1 млрд. кубически метра през 2023 г 177 . Водеща позиция има също така в производството на оборудване. Мощностите на ЕС за производство на биометан чрез анаеробно разграждане възлизаха на 3,8 млрд. m³ през 2023 г. с действително годишно производство, оценено на 3,5 млрд. m3, но се предвижда растежът на производствените мощности да се увеличи 5-кратно до 2030 г 178 . Темпът на растеж на производството на биометан в ЕС следва в момента плътно целите за 2030 г. в националните планове в областта на енергетиката и климата и е в съответствие с целта на REPowerEU.

В ЕС са установени водещи дружества от световен мащаб в производството на биогаз и биометан и компоненти за производството (напр. изгниватели, оборудване за очистване на биогаз, съоръжения за газификация) 179 . Тече процес на разгръщане на нови варианти на развитие, воден от ЕС 180 . По линия на програмата „Хоризонт“ на ЕС са инвестирани повече от 120 млн. евро в 20 иновативни проекта, в рамките на които се развиват технологиите в тази област. В ЕС все още няма широко разпространени иновативни технологии за пряко производство на биометан, като газификация на остатъци и отпадъци от биомаса (през 2023 г. са налице 2000 t/год. действащи инсталирани мощности за производство, въпреки че производството на биометан се очаква да нарасне през 2030 г. до 0,7 млрд. m3 181 ). Инсталациите за производство на био-ВПГ са полезна възможност за ЕС с капацитет от около 7,3 TWh през 2023 г., който се очаква да нарасне до 15,4 TWh до 2025 г 182 .

ЕС има значителен дял в инвестициите в биогаз и е водещ при патентите с висока стойност 183 . При технологиите за производство на биогаз (анаеробно разграждане и подобряване на газа) не се установяват критични зависимости за материали, компоненти или доставчици и не се разчита на оборудване, материали или доставчици на технологии, специфични за конкретно съоръжение за газификация 184 . ЕС не зависи също от вноса на биологични изходни суровини 185 . Съществува обаче зависимост от доставчици извън ЕС за газовите двигатели и турбини за генериране на електроенергия, както при всички газови горива.

По-нататъшното внедряване на биометана е възпрепятствано към момента от високите разходи, тъй като капиталовите разходи за инсталация за производство на биогаз чрез анаеробно разграждане възлизат на около 1500—2000 EUR/kW 186 , а общите производствени разходи и разходите за подобряването на биогаза се оценяват на около 100 EUR/MWh 187 . По същия начин капиталовите разходи за инсталация за газификация на биометан са 2000—3600 EUR/kW, а производствените разходи възлизат на около 89—112 EUR/MWh 188 .

За да се запази конкурентоспособността на ЕС в този сектор, е необходима допълнителна подкрепа за иновациите в технологиите за устойчиво производство на биометан от газификация и от подобряване на биогаз от анаеробно разграждане, чрез които ще бъде постигнато увеличение на производствените мощности и намаляване на производствените разходи. Необходимо е също така да бъде улеснен достъпът до мрежата за инсталациите за производство на биогаз и биометан.

3.10.Технологии за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид

В своята стратегия за промишлено управление на въглеродните емисии 189 , приета през февруари 2024 г., ЕС излага визия за стабилна нормативна и инвестиционна рамка за технологиите за улавяне, транспортиране, използване и съхраняване на въглероден диоксид, както и за технологиите, които поглъщат въглерод от атмосферата. Подкрепена от Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии, в който е заложена годишна цел за капацитет за нагнетяване от най-малко 50 млн. тона в местата за съхраняване в ЕС до 2030 г. 190 , стратегията определя конкретни действия за подпомагане на технологиите за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид.

ЕС има добри позиции в областта на технологиите за улавяне на CO2, като пет от изброените 16 основни доставчици на технологии за улавяне на CO2 са дружества от ЕС 191 . Европа изостава от САЩ и Канада обаче по отношение на транспортирането, съхраняването и пълната верига за създаване на стойност в областта на CO2, тъй като разполага с много малко дружества, които предоставят тези технологии 192 . През последните години ЕС навакса изоставането си по отношение на публичните разходи за НИРД. През 2022 г. на ЕС се падаха около 22 % от глобалните разходи, което го нареждаше малко пред Канада и Япония 193 , като по-голямата част от инвестициите се отделяха за съхраняване на CO2.

През 2023 г. броят на проектите за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид в различни етапи на развитие се удвои в сравнение с предходната година и достигна 392 съоръжения в световен мащаб (със 119 проекта в Европа), които възлизаха на 361 Mt/год. CO2 194 . В Европа проектите за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид на различни етапи на развитие подкрепят отрасли като производство на водород, амоняк и торове (20 съоръжения), производство на електроенергия и топлинна енергия (19 съоръжения), производство на цимент (17 съоръжения) и на биомаса за производство на електроенергия/топлинна енергия (15 съоръжения) 195 .

В Европа от 35 проекта за транспортиране и мрежи за CO2, които са в процес на разработване, няколко са ключовите проекти от общ интерес, които са в основата на трансграничната мрежа на ЕС за въглероден диоксид 196 . Въпреки че установените капацитети за съхраняване продължават да бъдат концентрирани в Северно море, в държави членки като България, Хърватия, Гърция и Италия са набелязани нови местоположения за проекти за улавяне и съхраняване на CO2 на сушата и в морето. През 2024 г. бяха предоставени първите лицензи за проучване за съхраняване на CO2 на сушата в Дания, с което общият брой на лицензи за проучване за съхраняване на CO2 се удвои 197 . През януари 2025 г. Комисията отпусна финансиране на стойност 250 млн. евро по Механизма за свързване на Европа за енергетиката, за да подкрепи изграждането на три проекта и финансирането на девет подготвителни проучвания за инфраструктурни проекти за CO2 от общ интерес 198 .

ЕС има добри позиции в ключови сектори за производство на компоненти за технологии за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид, като например разтворители амини използвани за поглъщане (най-утвърдената технология). Тя обаче все още не се експлоатира в голям мащаб, нито има специализирани вериги за създаване на стойност. След период на застой през последното десетилетие производството на разтворители амини в ЕС достигна 260 млн. евро през 2023 г., което представлява увеличение с 8 % спрямо предходната година. ЕС има добри позиции за разработването на иновативни методи, включително при мембраните (полимерни, керамични) и адсорбентите, докато Китай е водещ в световен мащаб по отношение на рецензираните статии. В резултат на проектите по програмата на ЕС „Хоризонт 2020“ се очаква процесите значително да се подобрят и тези методи да бъдат придвижени до реализация на пазара 199 .

Въпреки набраната инерция при улавянето и съхраняването на въглероден диоксид в ЕС през изминалата година, темпът на внедряване на съоръжения за съхраняване на CO2 ще трябва да нарасне експоненциално, за да се постигнат значителните количества на уловен CO2, необходими за постигане на целите за 2030 г., 2040 г. и 2050 г. ЕС въвежда мерки за подобряване на видимостта на търсенето и предлагането на съхраняване и определя необходимата рамка за свободен достъп без дискриминация и мултимодална инфраструктура за CO2. Чрез тези мерки вниманието ще се насочи към основните предизвикателства при внедряването на промишлени решения за управление на въглеродните емисии, ще се увеличи предвидимостта за инвеститорите и ще се намалят рисковете за инвестициите. Комисията ще предложи допълнителни мерки за стимулиране и увеличаване на навлизането на технологии за улавяне и използване на въглероден диоксид 200 .

3.11.Технологии за електроенергийната мрежа: електропроводи и трансформатори

В плана за действие на ЕС за електроенергийните мрежи 201 се набелязват световните тенденции (напр. нарастващо потребление на електроенергия, цифровизация и интегриране на възобновяеми енергийни източници), които допринасят за нарастващото търсене на компоненти за електроенергийните мрежи, включително електропроводи и трансформатори в световен мащаб 202 . В анализа на Europacable на десетгодишните планове за развитие на мрежата 203 за 2024 г. се посочва, че между 2024 г. и 2033 г. в Европа ще бъдат положени почти 100 000 km нови преносни линии и кабели (корекция за увеличение с 10 % на числото за 2022 г.). Що се отнася до разпределителната мрежа, Eurelectric очаква, че между 2025 г. и 2050 г. ще трябва да бъдат инсталирани 262 000 km проводници средно на година, включително за нови линии и за извършване на замяна 204 . В допълнение, за развитието на разпределителната мрежа само в ЕС и Норвегия може да са необходими до 172 000 нови трансформатора всяка година между 2025 г. и 2050 г., като броят им ще се удвои от 4,5 млн. на 9 млн. до средата на века 205 . Като цяло за модернизирането на европейската инфраструктура за пренос и разпределение на електроенергия може да са необходими инвестиции в размер до 730 млрд. евро до 2040 г. 206  

ЕС има дългогодишни пазарни и технологични лидери както при електропроводите, така и при трансформаторите. Пазарът на проводници и кабели в ЕС се снабдява предимно от европейски дружества, въпреки че е възможно натискът от конкурентни международни участници да се увеличи в краткосрочен до средносрочен план. Що се отнася до европейския пазар на трансформатори, картината е малко по-различна: въпреки че няколко големи многонационални предприятия доминират в сегмента на големите трансформатори за преносната мрежа, сегментът на средните трансформатори и производителите на трансформатори за разпределителната мрежа включват както дългогодишни национални производители, така и семейни дружества от Европа, а също международни конкуренти.

Веригите на доставките на мед и алуминий са от критично значение за производството. Въпреки че от тях се очаква да се справят с постоянно нарастващото търсене в краткосрочен план, силното търсене и концентрацията на производството на рафинирана мед предпоставят риск от смущения в дългосрочен план 207 . Основният компонент с висока стойност за трансформаторите, магнитопроводът, се произвежда от текстурована електротехническа стомана. Според прогнозите стойността на световния пазар на текстурована електротехническа стомана ще нарасне почти двойно до 2032 г. 208 в резултат на търсенето от сектора за производство на трансформатори. Въпреки че ЕС е основен производител много производители на трансформатори в ЕС разчитат на вноса на стомана за магнитопроводи 209 .

Нарастващото търсене на компоненти за електроенергийните мрежи като електропроводи и трансформатори доведе до забавяне на доставките, дълги срокове за изпълнение и допълнителни скокове на цените. В отговор на това няколко водещи европейски производители на кабели са започнали да реализират инвестиционни решения на стойност 4 млрд. евро, с което допринасят за удвояването на мощностите за производство на кабели за високо и свръхвисоко напрежение в Европа 210 . Според проучване сред производителите на трансформатори във и извън ЕС може да се очаква разширяване на производствените мощности с 10 % в краткосрочен план (до 2026 г.) и с до 30 % до 2030 г., ако се потвърди тенденцията на нарастване на търсенето 211 . Независимо от това търсенето се очаква да продължи да расте по-бързо от предлагането през следващите години и след 2030 г.

Едно от най-големите предизвикателства пред промишлеността е недостигът на квалифицирана работна сила. Почти половината от анкетираните производители на трансформатори съобщават, че мощностите им се използват в недостатъчна степен поради липса на квалифицирани работници 212 . В своя план за действие за електроенергийните мрежи Комисията набеляза мерки, за да се гарантира, че електроенергийните мрежи в ЕС ще функционират по-ефективно и ще бъдат разгърнати по-бързо 213 . По-тясното сътрудничество между публичните органи, операторите на мрежи и доставчиците на технологии ще бъде от ключово значение за разработването на общи технологични спецификации, подобряването на видимостта на списъците от проекти за електроенергийната мрежа, улесняването на инвестициите в производствени мощности и сигурните вериги на доставките. По време на настоящия мандат Комисията ще разгледа правната рамка за европейските електроенергийни мрежи, за да бъде подпомогната електрификацията и да бъде ускорено издаването на разрешения 214 . Комисията ще представи план за действие за електрификация, чрез който да бъде подкрепена електрификацията във всички сектори на крайно потребление, и ще предложи Пакет за европейските електроенергийни мрежи, насочен към модернизиране и разширяване на европейската мрежа от инфраструктури за пренос и разпределение на енергия.

3.12.Технологии за производство на енергия от ядрено делене

Ядрените електроцентрали (ЯЕЦ) са една от технологиите, които осигуряват диспечируема електроенергия с ниски нива на въглеродните емисии 215 . Цената на единица електроенергия от ЯЕЦ обикновено е между тази на енергията от възобновяеми източници и енергията от изкопаеми източници. ЯЕЦ са генерирали 22,8 % от електроенергията в ЕС през 2023 г., което е малко повече от 21,9 % през 2022 г. 216 и се дължи на прилагането на три лоста: удължаване на експлоатационния срок, изграждане на нови големи ЯЕЦ и разполагане на малки модулни реактори.

Повечето нови реактори, които са в процес на изграждане, се намират в Азия. В началото на 2024 г. в процес на изграждане в световен мащаб бяха реактори с мощности около 61 GW, повече от половината от които бяха разположени в Китай и Индия. ЕС продължава да работи с един активен доставчик на реактори 217 , който изгражда 5,3 % от посочените по-горе мощности 218 . Това илюстрира необходимостта промишлеността на ЕС да подобри своята конкурентоспособност в съответствие с целите на Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии.

През 2024 г. Комисията даде ход на Европейския промишлен алианс за малките модулни реактори, с цел да се улесни внедряването им до началото на 2030 г. и да се подкрепи конкурентоспособността на европейска екосистема 219 . Малките модулни реактори се отличават с новаторска конструкция и са изградени с модулни компоненти, които биха могли евентуално да бъдат произвеждани серийно. Те все още не са внедрени в ЕС, въпреки че първите малки модулни реактори вече са въведени в експлоатация в Китай и Русия 220 .

За да бъдат осигурени прогнозираните мощности в ЕС, е необходимо да бъдат разширени производствените мощности за оборудване 221 . Освен това трябва да се реши въпросът със застаряващата работна сила в сектора чрез привличане на хора, които навлизат на пазара на труда, и чрез преквалификация на специалисти от други отрасли. Необходимо е да се насърчават програмите за развитие на специфични за ядрената енергетика умения. Диверсификацията на веригата на доставките на ядрено гориво, на услугите, свързани с горивния цикъл, и на резервните части трябва да продължи, за да се преодолее зависимостта от всички ненадеждни партньори, особено зависимостта от Русия 222 . Непрекъснато внимание трябва да се обръща на поддържането на ядрената безопасност, осигуряването на диверсифицирани доставки, безопасното управление на отпадъците и развитието на нови технологии 223 . Всяко бъдещо използване на ядрената енергия трябва да зависи от спазването на най-строгите стандарти за ядрена безопасност, както и от безопасното обезвреждане на всички видове ядрени отпадъци и отработено гориво.

3.13.Електроенергия от ВЕЦ 

Световните мощности за електроенергия от ВЕЦ бяха 1416 GW през 2023 г. 224 , като около 2030 г. се очаква да бъдат добавени допълнителни мощности от приблизително 160 GW (от които около 15—16 GW в Европа) 225 . Електроенергията от ПАВЕЦ все още е най-разпространената технология за акумулиране на енергия, като представлява повече от 90 % от всички световни мощности за акумулиране на енергия в мрежов мащаб и се осигурява от 46 GW инсталирани помпени мощности в ЕС 226 . Въпреки че дружествата от ЕС работят по нови проекти за електроенергия от ВЕЦ в световен мащаб, в ЕС се поставя значително ударение върху модернизирането и обновяването на съществуващите инсталации, които съставляват около 153 GW от инсталираните мощности 227 .

Отрасълът за производство на компоненти в областта на електроенергията от ВЕЦ в ЕС остава силен през 2024 г., което е знак за положителна перспектива по отношение на напредъка към постигането на сравнителните показатели, определени в Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии. Въпреки че веригата на доставките в ЕС е добре развита, съществува риск от зависимост в бъдеще при постоянните магнити като компонент 228 . Стойността на произведените в ЕС части и турбини възлизаше на 605 млн. евро през 2023 г., но търговският излишък се е свил значително през последните няколко години до 213 млн. евро през 2023 г. в сравнение с максимума от 466 млн. евро, достигнат през 2015 г. Това се отразява и в дела на ЕС в световния износ, който все пак остана на високо ниво с 44 % през периода 2021—2023 г 229 . Загубата на производствена стойност през последните няколко години е свидетелство, че макар промишлеността на ЕС да остава конкурентоспособна, тя е изправена пред нарастваща конкуренция в световен мащаб, тъй като Китай по-специално развива своята позиция в областта на технологиите за електроенергия от ВЕЦ 230 .

Въпреки че отрасълът на ЕС за електроенергия от ВЕЦ продължава да играе водеща роля в световен мащаб, това водачество може да се очаква да бъде оспорено в средносрочен и дългосрочен план. В това отношение особен проблем за промишлеността на ЕС е по-ниският потенциал за нови проекти за електроенергия от ВЕЦ в Европа, където набелязването на нови обекти за устойчиво развивана електроенергия от ВЕЦ продължава да бъде основно предизвикателство. Друго предизвикателство за производството на оборудване за ВЕЦ в ЕС е поддържането на уменията в сектора.

ЕС трябва да запази водеща позиция в световен мащаб в областта на електроенергията от ВЕЦ, като инвестира повече средства в научни изследвания и иновации от световните конкуренти и като поддържа вътрешния си пазар с нови инвестиции. Налице е по-специално неизползван потенциал за разширяване в областта на електроенергията от ПАВЕЦ, което ще помогне за увеличаване на гъвкавостта на електроенергийната мрежа, включително чрез модернизация на съществуващите съоръжения за електроенергия от ВЕЦ.

3.14.Устойчиви алтернативни горива

231 Устойчивите алтернативни горива, както са определени в Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии, са устойчиви и нисковъглеродни горива, предназначени да намалят емисиите на парникови газове в сектора на въздушния и морския транспорт. ЕС има добри позиции в тези технологии, но ще са необходими допълнителни усилия за изграждане на конкурентоспособно мащабно производство в ЕС. Като цяло ЕС има в момента технологично предимство в производството: той разполага с повечето промишлени съоръжения в света и играе важна роля в разработването на нови и иновативни технологии.

232 233 234 Горивото с хидропреработени естери и мастни киселини (HEFA) в момента е единствената напълно промишлена технология за авиационни горива. Въпреки че понастоящем в ЕС няма основно производство на устойчиви авиационни горива, съществуващите инсталации за хидрогенирани растителни масла (HVO) могат да бъдат модернизирани, за да произвеждат около 1,07 млн.т.н.е. подобрени горива с хидропреработени естери и мастни киселини годишно. Това количество би било повече от два пъти по-голямо от общото производство на устойчиви авиационни горива в света през 2023 г. и по-малко от половината от търсенето, определяно от политиките на ЕС. Производството от отговарящи на изискванията суровини от биомаса се предвижда да нарасне в ЕС до 1,5 млн.т.н.е. годишно до 2030 г. За употреба в морския сектор в момента ЕС произвежда 0,1 млн.т.н.е. годишно от суровини на базата на отпадъци. До 2030 г се предвижда разширяване до 2,1 млн.т.н.е. годишно, което представлява около половината от генерираното от политиката на ЕС търсене. Според оценките в обявените промишлени планове производството на електрокеросин ще достигне 1129 млн.т.н.е. годишно до 2023 г., докато производството на електрометанол и електроамоняк ще достигне 1464 млн.т.н.е. годишно. Това е съответно около 3 % и 4 % от прогнозираното търсене в ЕС.

235 От 28 търговски съоръжения (равнище на технологична готовност 9), произвеждащи устойчиви авиационни горива в световен мащаб, 15 се намират в ЕС (14 от които са съоръжения за HEFA) и 6 в САЩ. В ЕС има и 6 завода в предпазарен стадий (равнище на технологична готовност 8) за HEFA и авангардни технологии в сравнение с 4 в САЩ. За нуждите на морския сектор функционират само 3 иновативни инсталации за биометан (равнище на технологична готовност 8) (1 в ЕС). Това илюстрира текущата конкурентоспособност на ЕС в нововъзникващия сектор и необходимостта от ускоряване на пазарната реализация на авангардните технологии, за да бъде запазена тази конкурентоспособност.

236 Няма критични зависимости за технологиите, тъй като много от разработчиците на технологии и производителите на оборудване са в ЕС и рискът да се разчита на материали от критично значение е нисък. По отношение на авангардните технологии за биогорива няма критична зависимост от вноса на суровини. За разлика от тях, при възобновяемите течни и газообразни транспортни горива с небиологичен произход съществува критична зависимост от държавите извън ЕС, които произвеждат материали за катализатори (кобалт, хром, ванадий и волфрам), както и от разполагането с електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, водород от възобновяеми източници (вж. раздел 3.8 относно водородните технологии) и суровинни източници на CO2.

237 238 Производствените разходи се менят в зависимост от технологията и продължават да представляват предизвикателство, тъй като все още трябва да бъде увеличен мащабът при тези технологии, за да достигне до промишлени нива. Цената за HEFA (хидропреработени естери и мастни киселини) от модерни суровини се мени между 15 EUR и 32 EUR за MWh, а за биометанол, произведен чрез газификация — между 89 EUR и 112 EUR за MWh. Цената на възобновяемите течни и газообразни транспортни горива с небиологичен произход зависи до голяма степен от цената на водорода от възобновяеми източници, на електроенергията и на CO2 и е между 90 EUR и 180 EUR за MWh за употреба в морския сектор, но е много по-висока за електрокеросин, произведен от елекрометанол.

239 Цените на устойчивите авиационни горива в момента са от 3 до 10 пъти по-високи от тези на конвенционалното гориво, въпреки че се очаква да намалеят значително с увеличаването на мащаба на производствените технологии. Разходите биха могли да бъдат значително намалени чрез допълнителни изследвания и иновации. В комбинация с внедряването на демонстрационни инсталации и инсталации в ранен търговски стадий за намаляване на капиталовите и експлоатационните разходи, може да се постигне намаление на общите производствени разходи в размер на 5—27 %. Освен това пазарите и производствените съоръжения за възобновяеми горива за пътния, въздушния и морския транспорт могат да се развиват успоредно, за да се създадат полезни взаимодействия във всички транспортни сектори. Например, в резултат на производството на авиационни горива чрез силно усъвършенствани начини за производство на биогорива се създава пазар на вторични продукти за екологично дизелово гориво (за камиони) и лигроин (за кораби). Използването на икономическата стойност на вторичните продукти може да доведе до намаляване на цената на първичното гориво. Полезните взаимодействия между модерните биогорива и възобновяемите течни и газообразни транспортни горива с небиологичен произход също са от решаващо значение за използването на екологичен водород, CO2 с биогенен произход и свързаните с тях технологии.

3.15.Промишлени технологии за оползотворяване на излишната топлина

Технологиите за оползотворяване на излишната топлина от промишлени процеси са от ключово значение за повишаване на енергийната ефективност в промишлеността 240 . Съществуват няколко техники. По принцип топлината първо се извлича (например от отпадъчните газове) посредством топлообменници. След това може да се прехвърли към друг локален процес (напр. предварително загряване на суровината) пряко или чрез флуид или да се изнесе към топлофикационна мрежа. Оползотворената топлина може да бъде приведена към по висок потенциал (например чрез термопомпи, вж. раздел 3.6), за да се използва при по-висока температура или да се преобразува за охлаждане. Като алтернатива топлината може да се преобразува в механична или електрическа енергия.

В настоящия раздел се разглежда по-специално оползотворяването на топлината и преобразуването в електрическа енергия чрез технологията на цикъла на Ренкин, при която се използва топлина за разширяване на флуид с цел задвижване на турбина и електрически генератор. Както цикълът на Ренкин с органичен топлоносител, така и паросиловият цикъл на Ренкин са налични в търговската мрежа, като цикълът на Ренкин с органичен топлоносител продължава да се подобрява чрез изследвания и иновации. Технологията със свръхкритичен цикъл на CO2 (sCO2) може да бъде направена по-ефективна и компактна, но все още не е достатъчно развита.

За теоретичния потенциал за оползотворяване на излишната топлина в промишлеността в ЕС е оценено че съответства на 920 TWh годишно, което определя потенциал на Карно (потенциал за извършване на механична работа), съответстващ на 279 TWh 241 . Според оценките излишната енергия от промишлени процеси в ЕС може да се преобразува от електроцентрали, използващи цикъла на Ренкин с органичен топлоносител, в 150 TWh електроенергия годишно 242 .

Световният пазар на технологията на цикъла на Ренкин с органичен топлоносител се оценява на 750 млн. евро през 2023 г. и се прогнозира да нараства 243 . Технологията се прилага главно при геотермална енергия (77 %), при оползотворяване на излишната топлина в промишлена среда (11 %) и при биомасата (10 %) 244 . Основните компоненти на системите, в които се използват цикълът на Ренкин с органичен топлоносител и паросиловият цикъл на Ренкин, са топлообменници, кондензатори, захранващи помпи и турбини с генератори. Използваните материали са стомана, алуминий и (органични) флуиди, както и мед и магнити за генератора и други компоненти за управляващата електроника.

В Европа са установени голям брой производители на системата с цикъла на Ренкин с органичен топлоносител и правят нововъведения в тази област. Водещи на световния пазар на технологията на цикъла на Ренкин с органичен топлоносител са едно дружество от САЩ и две от ЕС, на които се пада по-голямата част от пазара (78 % през периода 2016—2020 г.) 245 . Европа е водеща в НИРД, свързани с технологията на цикъла на Ренкин с органичен топлоносител 246 , но интересът се е увеличил в световен мащаб, а броят на научните документи по темата за технологията на цикъла на Ренкин с органичен топлоносител се е удвоил в сравнение с периода 2014—2018 г., достигайки 3329 през 2019—2023 г. 523 от тези публикации са издадени в ЕС, който се нарежда след Китай (860) и пред Иран (368), Обединеното кралство (176) и САЩ (165) 247 .

Пред внедряването на цикъла на Ренкин и други технологии за оползотворяване на топлината продължават да съществуват определени пречки, които възпрепятстват по-нататъшното развитие на сектора. Възможно е предварителните разходи и разходите за поддръжка за оползотворяването на топлината, както и цената на произведената електроенергия, да се различават значително, което да доведе до различни периоди на възвръщаемост 248 , като в същото време подаването на топлина в бъдеще може да бъде несигурно поради евентуални промени в съответния промишлен процес (напр. електрификация).

Специфичните за процеса и за обекта условия правят по-големи усилията, необходими за планиране, проектиране и инсталиране на уредби за оползотворяване на топлината. За внедряването и веригата на доставките на оползотворяването на излишната топлина ще са необходими по-стандартизирани компоненти, които са проектирани така, че да отговарят на нуждите на повечето инсталации в даден промишлен подсектор. По-нататъшният обмен на равнището на ЕС между доставчиците на технологии и секторите на крайните потребители, евентуално в рамките на стратегическия план за енергийните технологии, може да помогне за ускоряване на внедряването и укрепване на конкурентоспособността на ЕС.

4.Заключения

Секторът на технологиите за нулеви нетни емисии представлява голяма икономическа възможност за ЕС и е от съществено значение за енергийния преход. Стойността на световния пазар за ключови технологии за чиста енергия може почти да се утрои и да достигне около 1,9 трилиона евро до 2035 г 249 . Промишлеността на ЕС има потенциала да играе ключова роля в предоставянето на тези технологии въз основа на все още силната промишлена основа и резултатите в областта на научните изследвания и иновациите (НИИ). Вероятно няма друга технологична област, която да се развива с толкова висок темп и в която ЕС да има толкова добри позиции.

ЕС продължава да бъде един от най-големите световни пазари за технологии за нулеви нетни емисии. Възобновяемите енергийни източници имат висока конкурентоспособност по отношение на разходите в ЕС и са достигнали рекордна степен на внедряване, като осигуряват 48 % от електроенергията в ЕС през 2024 г. В същото време цените на енергията в ЕС остават значително по-високи, отколкото в много други големи икономики, по-специално САЩ и Китай. Това е структурен недостатък за промишлеността на ЕС и по-конкретно за нейните енергоемки отрасли, но също така и за конкурентоспособността на много производители в сектора на ЕС за технологии за нулеви нетни емисии. Успоредно с извършването на енергийния преход на ЕС, увеличаването на степента на електрификация и намаляването на зависимостта му от изкопаемите горива, технологиите за нулеви нетни емисии ще станат още по-актуални. Конкурентоспособността на производителите в ЕС ще има решаваща роля дали съществена част от този преход да бъде извършена в ЕС или да бъде реализирана чрез внос. Това е въпрос не само на сигурност на доставките, но и на просперитет и заетост.

ЕС запазва добрата си позиция при научните изследвания в областта на технологиите за чиста енергия, но продължава да изостава при частните инвестиции в НИИ. Продължава да се предоставя подкрепа по линия на програма „Хоризонт Европа“ за НИИ в областта на технологиите за чиста енергия и тяхната конкурентоспособност, както и да се полагат усилия за привличане на частни инвестиции чрез европейски партньорства. В същото време отдавна известните предизвикателства, свързани с частните инвестиции в НИИ и разширяването на дружествата, продължават да възпрепятстват напредъка на ЕС. През 2023 г. ЕС се представи по-добре по отношение на привличането на рисков капитал в сектора на технологиите за чиста енергия, но това се дължеше на ограничен брой големи сделки. Това е ключов фактор, с който се обяснява намаляването на рисковия капитал в сектора, както е видно от предварителните данни за 2024 г. С това се подчертава и необходимостта да бъдат продължени усилията на ЕС за привличане на частно финансиране, което дава възможност на дружествата да се разрастват.

Изправен пред все по-голяма конкуренция по отношение на разходите, ЕС е изложен на риск да загуби още позиции по отношение на конкурентоспособността и производството. Китай вече доминира в световното производство на слънчеви фотоволтаични уредби и на акумулаторни батерии и се очаква през следващите години значително да разшири производствените си мощности за нови технологии за чиста енергия. Настоящите проблеми на нововъзникващия отрасъл за акумулаторни батерии в ЕС при увеличаването на производството показват огромните предизвикателства пред изграждането на широкомащабни производствени мощности за технологии, чийто „център на тежестта“ и производственото ноу-хау вече не са в Европа, независимо от значителните публични и частни инвестиции. Следващите години ще бъдат от решаващо значение, за да стане ясно дали съществуващият експертен опит на ЕС за НИИ в областта на слънчевата енергия и акумулаторните батериите може да помогне за съживяването на тези сектори в ЕС, например чрез проучване на решения, за които се изискват по-малко суровини от критично значение.

ЕС все още разполага със силна позиция в производството на няколко технологии за нулеви нетни емисии, включително вятърната енергия и термопомпите. Производството и на двете технологии ще продължи да нараства в световен мащаб и оценките сочат потенциален недостиг на производствени мощности в сравнение с очакваното световно търсене. Въпреки че вятърната енергетика в ЕС все още има добри позиции, китайските конкуренти започнаха да навлизат на световните пазари, на които дружествата от ЕС вече загубиха пазарни дялове през последните няколко години. Решенията с термопомпи ще играят ключова роля за посрещането на нуждите както от битово, така и от промишлено топлоснабдяване в бъдеще. ЕС все още има силна позиция, но секторът се нуждае от нов тласък. Тези стратегически отрасли ще се нуждаят от допълнителна подкрепа, за да се укрепят веригите за създаване на стойност на ЕС.

Съществуват и други утвърдени технологии, в които конкурентоспособните отрасли на ЕС показват потенциал за растеж. ЕС разполага с утвърден отрасъл за производство на биогаз и биометан. Установените в ЕС дружества имат силна позиция и при доставката на компоненти за електроенергийната мрежа, за които има нарастващо търсене в световен мащаб в резултат на увеличаването на електрификацията. Секторът обаче вероятно ще се сблъска с допълнителен конкурентен натиск в бъдеще. Подобно на много други технологии за нулеви нетни емисии производството на компоненти за електроенергийната мрежа показва силна зависимост от материали като мед и специална стомана. Промишлеността на ЕС има дългогодишна традиция в областта на електроенергията от ВЕЦ, но през последните няколко години губи дял на световните пазари. Не е използван изцяло и потенциалът за електроенергия от ВЕЦ в ЕС. Разширяването на производството на електроенергия от ПАВЕЦ, включително чрез модернизация на съществуващи съоръжения, може да помогне за увеличаване на гъвкавостта на електроенергийната мрежа.

Освен това съществуват няколко технологии, които все още са в процес на развитие и се нуждаят от допълнителна подкрепа, за да бъде доказан търговският им потенциал. Това се отнася за технологии като технологиите за океанска енергия, малките модулни реактори, устойчивите алтернативни горива и улавянето и съхраняването на въглероден диоксид. За тези технологии е необходима целенасочена подкрепа, за да бъде повишена търговската им жизнеспособност и да се разшири внедряването им в по-голям мащаб.

Иновациите играят централна роля за повишаването на конкурентоспособността на ЕС — както за въвеждането на нови технологии на пазара, така и за подобряването на съществуващите решения. Научните изследвания и иновациите са необходими за повишаване на ефективността и биха могли да ограничат зависимостта от суровини от критично значение, като литий в технологията на акумулаторните батерии. Необходими са също допълнителни усилия за увеличаване на кръговостта и устойчивостта, например като се обърне внимание на използването на перфлуороалкилирани и полифлуороалкилирани съединения в електролизьорите. Тъй като световните инвестиции в технологии за нулеви нетни емисии нарастват, ще са необходими допълнителни усилия, за да може ЕС да поддържа равнището си на НИИ. Това е отразено в централната тема на неотдавнашния компас за конкурентоспособността, съсредоточена върху преодоляването на изоставането при иновациите. Подсиленият неотдавна стратегически план за енергийните технологии има ключова роля за координирането и съгласуването на научноизследователските приоритети, като обединява заинтересовани страни от публичния и частния сектор, както и за повишаването на ефективността на разходите за НИИ в държавите членки, включително чрез партньорството за преход към чиста енергия 250 .

За да извлече изцяло икономическите ползи от световния енергиен преход, за ЕС е от съществено значение да увеличи своите производствени мощности. Решаващо значение продължава да има подходът към веригата за създаване на стойност, като се взема предвид цялата верига от суровини през енергоемките отрасли за материалите до производството и крайното инсталиране. Друго значително предизвикателство през следващите години, на което трябва да се обърне внимание, за да се гарантира, че секторът може да процъфтява, ще остане недостигът на умения.

Прилагането на Законодателният акт за промишленост с нулеви нетни емисии може да играе ключова роля в предоставянето на координирана подкрепа за производството в областта на технологиите за нулеви нетни емисии в ЕС. За тази цел ще е необходимо да се използват всички инструменти, които се предоставят в него — от разрешенията до използването на неценови критерии в процедурите за възлагане обществени поръчки и търговете. Платформата Net-Zero Europe играе важна роля за координирането на политиката в ЕС и сътрудничеството с промишлеността. С влизането в сила на Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии настоящият доклад за напредъка по отношение на конкурентоспособността беше определен като негов основен инструмент за наблюдение. През следващите години в доклада ще продължи да се следи отблизо развитието, свързано с конкурентоспособността на ЕС в технологиите за нулеви нетни емисии, и да се разглеждат въпроси, свързани с прилагането на Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии.

С компаса за конкурентоспособността, Пакта за чиста промишленост и Плана за действие за енергия на достъпни цени Комисията постави укрепването на конкурентоспособността на ЕС в центъра на своите планове за следващите години. Заедно тези три документа очертават ключовите действия за надграждане и укрепване на сектора за технологиите за нулеви нетни емисии. Това включва съвместната пътна карта за декарбонизация и конкурентоспособност на промишлеността на ЕС, изложена в Пакта за чиста промишленост, и действията за подобряване на достъпа до енергия на достъпни цени, очертани в Плана за действие за енергия на достъпни цени.

В този контекст Комисията ще продължи да подкрепя технологиите за нулеви нетни емисии както като важен промишлен сектор, така и като благоприятни технологии за декарбонизацията на икономиката в по-широк аспект. За тази цел ще са необходими непрекъснати координирани усилия на европейско и национално равнище.

(1)

   Европейски съвет (2024 г.), Заключения от специалното заседание на Европейския съвет (17 и 18 април 2024 г.); Европейски съвет (2024 г.), Декларация от Будапеща относно новия пакт за европейската конкурентоспособност (7—8 ноември 2024 г.).

(2)

     COM(2025) 30 final и COM(2025) 26 final.

(3)

   Марио Драги, Бъдещето на европейската конкурентоспособност , 2024 г.

(4)

   Енрико Лета, Много повече от просто пазар , 2024 г.

(5)

    [МЯСТО , ЗАПАЗЕНО ЗА ПОЗОВАВАНЕ НА ПАКТА ЗА ЧИСТА ПРОМИШЛЕНОСТ].

(6)

      [МЯСТО , ЗАПАЗЕНО ЗА ПОЗОВАВАНЕ НА ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ЕНЕРГИЯ НА ДОСТЪПНИ ЦЕНИ].

(7)

     ОВ L, 2024/1735, 28.6.2024 г., член 5.

(8)

     За повече информация и доклади на CETO: Обсерватория за технологии за чиста енергия .

(9)

     Евростат ( nrg_pc_204 ), посетен на 12.2.2025 г.

(10)

   Евростат ( nrg_pc_205 ), посетен на 12.2.2025 г.

(11)

   Евростат, Статистически данни за цените на електроенергията . Бележка: Цените се отнасят за интервала на потребление ID и са с приспаднати възстановими налози.

(12)

     Данни за 2022 г. въз основа на Евростат .

(13)

     Данните за 2023 г. и 2024 г. в този параграф се основават на данни от платформата за прозрачност на ЕМОПС-Е .

(14)

     COM(2025) 26 final.

(15)

   Общите усреднени разходи за производство на електроенергия е метод за сравняване на средните разходи за генериране на една единица електроенергия (обикновено измервана в мегаватчасове, MWh) през целия експлоатационен срок на даден актив или проект за генериране на електроенергия, като се вземат предвид всички разходи, свързани с изграждането и експлоатацията на електроцентралата (капиталови разходи, експлоатационни разходи и разходи за поддръжка, разходи за гориво (ако е приложимо), разходи за финансиране и разходи за извеждане от експлоатация (ако е приложимо).

(16)

     Съгласно: Gasparella, A., Koolen, D. и Zucker, A., The Merit Order and Price-Setting Dynamics in European Electricity Markets (Редът на заслугите и динамиката на ценообразуването на европейските пазари на електроенергия), Служба за публикации на Европейския съюз, 2023 г. Изчисление въз основа на годишните разходи за 2023 г. Капиталовите и експлоатационните разходи се основават на базовия сценарий PRIMES въз основа на целта в областта на климата до 2040 г., изчислени на годишна база според техническите експлоатационни срокове и средната претеглена цена на капитала. Годишните разходи са усреднени, като са използвани коефициенти на използване, получени по модела METIS. Променливите разходи се основават на цените на стоките през 2023 г., променливите експлоатационни разходи и диспечирането в симулацията по модела METIS.

(17)

     Марио Драги, Бъдещето на европейската конкурентоспособност , 2024 г.

(18)

     Международна агенция по енергетика (МАЕ) , Перспективи в областта на енергийните технологии, 2024 г. Прогнози за световните пазари на слънчеви фотоволтаични уредби, уредбите за вятърна енергия, електрическите превозни средства, батериите, електролизьорите и термопомпите. В доклада се посочват 2 трилиона щатски долара, изчислени в EUR в края на 2024 г.

(19)

     Европейска комисия, Годишен доклад за единния пазар и конкурентоспособността, 2025 г. , вж. ключов показател за ефективност (КПЕ) 18 относно електрификацията.

(20)

   Използван е средният обменен курс от 0,9239 EUR за 1 USD за 2024 г. въз основа на данни от Европейската централна банка (ЕЦБ) .

(21)

    Strategic perspectives, Competing in the new zero-carbon industrial era (Как да се конкурираме в новата ера на промишленост с нулеви въглеродни емисии) , 2023 г.

(22)

   За повече информация вж. следващия раздел за слънчевите фотоволтаични уредби.

(23)

     BloombergNEF, Trade & Supply Chains: 10 Things to Watch in 2025 (Търговия и вериги на доставките: 10 неща, които да наблюдаваме през 2025 г.), 2025 г.

(24)

   Институт за световна икономика в Кил, Foul Play? On the Scale and Scope of Industrial Subsidies in China (Нечестна игра? За мащаба и обхвата на промишлените субсидии в Китай), 2024 г.

(25)

   ОВ L, 2024/2754, 29.10.2024 г.

(26)

   За повече информация: https://international-partnerships.ec.europa.eu/policies/global-gateway_bg .  

(27)

   COM(2025) 30 final.

(28)

     За повече информация: Exploring investments 2021-2027 – Cohesion policy support to climate action (Проучване на инвестициите през периода 2021—2027 г. — Подкрепа от политиката на сближаване за действия в областта на климата) .

(29)

   Вж. раздела за технологии за термопомпи в глава 3 от настоящия доклад.

(30)

     BloombergNEF, Energy Transition Investment Trends 2025 (Тенденции при инвестициите в енергийния преход за 2025 г.), 2025 г. Данните обхващат производството на ключови части от батериите (включително рудници и рафинерии), слънчевите фотоволтаични уредби, уредбите за вятърна енергия и веригата за доставки на водород. Преобразуване чрез средния обменен курс от 0,9239 EUR за 1 USD за 2024 г., въз основа на данни от Европейската централна банка (ЕЦБ) .

(31)

   Международна агенция по енергетика (МАЕ), Advancing Clean Technology Manufacturing (Напредък на производството в областта на чистите технологии), 2024 г.

(32)

   BloombergNEF, Energy Transition Investment Trends 2025 (Тенденции при инвестициите в енергийния преход за 2025 г.), 2025 г. Данните обхващат производството на ключови части от батериите (включително рудници и рафинерии), слънчевите фотоволтаични уредби, уредбите за вятърна енергия и веригата за доставки на водород.

(33)

   МАЕ, Advancing Clean Technology Manufacturing (Напредък на производството в областта на чистите технологии), 2024 г.

(34)

   Използван е средният обменен курс от 0,9239 EUR за 1 USD за 2024 г. въз основа на данни от Европейската централна банка (ЕЦБ) .

(35)

   МАЕ, Advancing Clean Technology Manufacturing (Напредък на производството в областта на чистите технологии), 2024 г.

(36)

   МАЕ, Advancing Clean Technology Manufacturing (Напредък на производството в областта на чистите технологии), 2024 г.

(37)

   Ecorys, The Net-Zero manufacturing industry landscape across Member States - Final Report (Пейзажът на отрасъла за производство на технологии за нулеви нетни емисии в държавите членки — окончателен доклад), 2025 г. Неизчерпателен списък с примери.

(38)

     Пак там.

(39)

     Пак там.

(40)

   Марио Драги, Бъдещето на европейската конкурентоспособност , 2024 г.

(41)

    Политически насоки за следващата Европейска комисия 2024—2029 г.

(42)

     ОВ L, 2024/1735, 28.6.2024 г., член 2, параграф 3.

(43)

     Вж.: https://single-market-economy.ec.europa.eu/industry/strategy/energy-intensive-industries_en .

(44)

     Марио Драги, Бъдещето на европейската конкурентоспособност , 2024 г.

(45)

     Пак там.

(46)

   IRENA и Международна организация на труда (МОТ), Renewable energy and jobs: Annual review 2024 (Енергия от възобновяеми източници и работни места: годишен преглед за 2024 г.), 2024 г.

(47)

   Solar Power Europe: EU Solar Jobs Report 2024 – a solar workforce ready for stronger growth (Доклад за работните места в сектора на слънчевата енергия в ЕС за 2024 г. — работна сила в сектора на слънчевата енергия е готова за по-силен растеж), 2024 г.

(48)

     Европейска асоциация за термопомпите, European Heat Pump Market and Statistics Report 2024 (Европейски пазар за термопомпи и статистически доклад от 2024 г.) , 2024 г.

(49)

     Евростат  (jvs_q_nace2) , посетен на 13.2.2025 г.

(50)

     Европейска комисия — ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“, Business and consumer survey database, subsector data (База данни за проучвания на предприятията и потребителите, данни за подсектора) . „NACE 27: Manufacture of electrical equipment“ („Статистическа класификация на икономическите дейности в Европейския съюз (NACE) 27: Производство на електрическо оборудване“, използвано като заместител за отрасъл за производство на оборудване за енергия от възобновяеми източници, тъй като много технологии за чиста енергия попадат в тази категория.

(51)

   МАЕ, World Energy Investment 2024 г. (Световни инвестиции в енергетиката, 2024 г.); Cedefop, Electroengineering workers: skills opportunities and challenges (Работници в областта на електротехниката: умения и предизвикателства), 2023 г.

(52)

   Доклади на държавите членки относно националните планове в областта на енергетиката и климата, когато е имало предоставена информация.

(53)

   COM(2024) 131 final.

(54)

   Европейска комисия, Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, Постижения на ЕС в областта на науката, научните изследвания и иновациите, 2024 г. , 2024 г.

(55)

   Не са налични лесно достъпни навременни, надеждни и сравними данни за тенденциите в областта на НИИ при технологиите за чиста енергия. Това отчасти се дължи на забавянето във времето, характерно за определени статистически данни, но и на това, че съответните технологични области не винаги са ясно определени и че те често са разпръснати в по-широки тематични области, като енергетика, транспорт или застроена среда. Разпокъсаността на докладването затруднява създаването на ясна картина и е една от областите, които се нуждаят от внимание, за да се подобрят наблюдението и координацията при НИИ. Вж. също SWD/2023/646 final.

(56)

     COM(2015) 80 final.

(57)

   Значителен дял от увеличението през 2021 г. и 2022 г. се дължи на промяната в докладването на Испания и на преразглеждането, направено от Франция. Тези две държави членки са направили допълнителни инвестиции в размер на 1 милиард евро в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) през 2022 г. Голяма част от увеличението през 2023 г. се дължи и на Франция. Източник: Международна агенция по енергетика (МАЕ), Бюджети за НИРД в областта на енергийните технологии — документация от база данни , 2024 г.

(58)

     Членки на МАЕ са 22 държави: Австрия, Белгия, Чешката република, Германия, Дания, Гърция, Испания, Финландия, Франция, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Португалия, Швеция, Словакия (Гърция и Люксембург не докладват, данните от Италия все още липсват). Белгия, Германия, Естония, Испания, Франция, Литва, Ирландия, Полша, Португалия, Финландия докладваха на МАЕ за увеличение през 2022 г. Увеличение за 2023 г. досега са отчели Австрия, Белгия, Франция, Литва, Ирландия, Словакия.

(59)

   Адаптирано от: Международна агенция по енергетика (МАЕ) База данни на МАЕ за бюджети за НИРД в областта на енергийните технологии , 2024 г. Оценки на данните за публичните разходи за НИИ за САЩ въз основа на данни от МАЕ и Myslikova, Z., Gallagher, K. S., Zhang, F., Narassimhan, E., Oh S., & Chi, K., Global Public Energy RD&D Expenditures Database (Глобална база данни за публичните разходи за НИРД в областта на енергетиката) , 2024 г.

(60)

     Мисия за иновации, Country Highlights (Основни констатации по държави) , 2020 г. Публичните разходи за НИИ на Китай са оценени въз основа на предоставените данни за предходни години и допълнителни източници.

(61)

     Европейска комисия, Съвместен изследователски център, SET Plan information system Research and Innovation Data (Данни за научните изследвания и иновациите от информационната система на плана SET) ; данните за частните разходи за НИИ представляват прогноза за 5-годишна тенденция.

(62)

     Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Сравнителен анализ на ЕС за инвестициите в НИРД в промишлеността за 2024 г. , 2024 г. 

(63)

     Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Сравнителен анализ на ЕС за инвестициите в НИРД в промишлеността за 2023 г. , 2023 г.

(64)

     Марио Драги, Бъдещето на европейската конкурентоспособност , 2024 г.

(65)

   Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Сравнителен анализ на ЕС за инвестициите в НИРД в промишлеността за 2024 г. , 2024 г. 

(66)

   Европейска комисия: Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“,  Align, act, accelerate — Research, technology and innovation to boost European competitiveness (Съгласуване, действие, ускоряване — Научни изследвания, технологии и иновации за повишаване на европейската конкурентоспособност) , 2024 г.  

(67)

     Пак там.

(68)

   Cervantes, M. et al., Driving low-carbon innovations for climate neutrality (Стимулиране на иновациите за ниски въглеродни емисии за постигане на неутралност по отношение на климата), OECD Science, Technology and Industry Policy Papers , № 143, 2023 г.

(69)

   Съвместен изследователски център, въз основа на данни за всички заявки, включени в пролетното издание на EPO Patstat 2024 г. Докладваните констатации са за последните три години с пълни статистически данни (2018—2020 г.), за да се избегне изкривяване на тенденциите поради забавяне на данните. За повече информация: Patent-Based Indicators: Main Concepts and Data Availability (Показатели, основани на патентите: основни концепции и наличност на данни) .

(70)

   COM(2023) 634 final.

(71)

   ОВ L, 2024/1735, 28.6.2024 г.

(72)

     Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Kuzov, T., Letout, S., Georgakaki, A., Volt, S., Tumara, D., Martinez Castilla, G., Lauritzen, A., Sobczak, A., Paunescu, G., Fromentin, M., Degiorgis, E., Volkanovski, A., Tzimas, E., SET Plan Progress Report (Доклад за напредъка по отношение на плана SET) , 2024 г.

(73)

      Политически насоки за следващата Европейска комисия (2024—2029 г.) ; COM(2025) 30 final .

(74)

     Европейска комисия, Science, research and innovation performance of the EU – A competitive Europe for a sustainable future (Постижения на ЕС в областта на науката, научните изследвания и иновациите — конкурентна Европа за устойчиво бъдеще) , 2024 г.

(75)

     Подбрана информация от Съвместния изследователски център въз основа на вертикални данни от PitchBook и задълбочени проучвания, извършени за CETO и Европейското информационно табло за конкурентоспособността на неутралната по отношение на климата промишленост. За повече подробности вж. Европейска комисия: Съвместен изследователски център, Georgakaki, A., Taylor, N., Ince, E., Koukoufikis, G., Kuokkanen, A., Kuzov, T., Letout, S., Mountraki, A., Murauskaite-Bull, I., Mancini, L., Miletic, M., Pennington, D., Ozdemir, E. И Terça, G., CETO, Overall Strategic Analysis of Clean Energy Technology in the European Union (Цялостен стратегически анализ на технологиите за чиста енергия в Европейския съюз), 2024 г.

(76)

   Въз основа на данни от PitchBook, частични данни за 2024 г., извлечени през 1/2025 г., въз основа на данните, подбрани от Съвместния изследователски център за CETO.

(77)

     OВ L, 2024/795, 29.2.2024 г. За повече информация: https://strategic-technologies.europa.eu .

(78)

     Европейска инвестиционна банка, , The scale-up gap (Пречките пред разрастването) , 2024 г.

(79)

     Марио Драги, Бъдещето на европейската конкурентоспособност , 2024 г.

(80)

   Енрико Лета, Много повече от просто пазар , 2024 г.

(81)

     За повече информация: Call for evidence on the European Savings and Investments Union (Покана за предоставяне на данни относно съюза на европейските спестявания и инвестиции) .

(82)

     COM(2025) 30 final.

(83)

     COM/2022/221 final. 

(84)

     Jaeger-Waldau, A., Snapshot of Photovoltaics (Моментна снимка на фотоволтаичните уредби), 2025 г. (предстоящо публикуване).

(85)

     МАЕ, Advancing Clean Technology Manufacturing (Напредък на производството в областта на чистите технологии), 2024 г.

(86)

     ОВ L, 2024/1735, 28.6.2024 г., съображение 16.

(87)

   Solar Power Europe, Inverter Explained 2.0, юни 2024 г.

(88)

   Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Chatzipanagi, A., Jaeger-Waldau, A., Letout, S., Mountraki, A., Gea Bermudez, J., Georgakaki, A., Ince, E. and Schmitz, A., CETO, Photovoltaics in the European Union (Фотоволтаичните уредби в Европейския съюз) , 2024 г.

(89)

     Европейски съвет за производство на слънчева енергия (ESMC), Letter to the European Commission (Писмо до Европейската комисия) , януари 2024 г.

(90)

     CETO, Photovoltaics in the European Union (Фотоволтаичните уредби в Европейския съюз) , 2024 г.

(91)

     МАЕ, Renewables 2023 — Analysis and forecast to 2028 (Възобновяеми източници 2023 г.—Анализ и прогноза до 2028 г.), 2024 г.

(92)

     PV Exchange, Solar Market Analysis January 2025 - PV module prices at crossroads (Анализ на пазара за слънчева енергия, януари 2025 г. — Цените на фотоволтаичните модули на кръстопът) , 2025 г.

(93)

     МАЕ, Advancing Clean Technology Manufacturing (Напредък на производството в областта на чистите технологии), 2024 г.

(94)

      European Solar Charter (Европейска харта за слънчевата енергия) , 2024 г.

(95)

     CETO, Photovoltaics in the European Union (Фотоволтаичните уредби в Европейския съюз) , 2024 г.

(96)

      European Solar Charter (Европейска харта за слънчевата енергия) , 2024 г.

(97)

   COM(2022) 221.

(98)

   EurObserv’ER, Барометър за слънчевите топлинни уредби и уредбите за електроенергия от концентрирана слънчева енергия, 2024 г.

(99)

   Пак там.

(100)

     Weiss, W., Spörk-Dür, M., Solar Heat Worldwide (Слънчевата топлинна енергия по света) , 2024 г.

(101)

     Евростат ( nrg_inf_epcrw ) , посетен на 12.2.2025 г., и Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Carlsson, J., Taylor, N., Georgakaki, A., Letout, S., Mountraki, A., Ince, E., Schmitz, A. И Gea Bermudez, J., CETO,  Solar Thermal Energy in the European Union (Слънчевата топлинна енергия в Европейския съюз) , 2024 г.

(102)

     REN21, Renewables 2024 Global Status Report Collection: Energy Supply (Сборник с доклади относно състоянието на възобновяемите енергийни източници в световен мащаб: Енергоснабдяване), 2024 г.

(103)

     EurObserv’RE, Барометър за уредби за електроенергия от концентрирана слънчева енергия и уредби за слънчева топлинна енергия, 2023 г.

(104)

     CETO,  Solar Thermal Energy in the European Union (Слънчевата топлинна енергия в Европейския съюз) , 2024 г.

(105)

     МАЕ, Renewables 2023 (Възобновяеми енергийни източници, 2023 г.) , 2024 г.

(106)

   Правителство на Испания, Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, актуализиран за периода 2023—2030 г., 2024 г.

(107)

   Евростат ( nrg_inf_epcrw ), посетен на 12.2.2025 г.

(108)

   Евростат ( nrg_inf_epc ), посетен на 12.2.2025 г.

(109)

     Съвместен изследователски център въз основа на данни от GWEC и Rystad, 2025 г.

(110)

   ОВ L, 2024/1735, 28.6.2024 г., съображение 16.

(111)

   Съвместен изследователски център, въз основа на данни от BloombergNEF и Rystad.

(112)

   Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Mc Govern, L., Tapoglou, E., Georgakaki, A., Mountraki, A., Letout, S., Ince, E., Gea Bermudez, J., Schmitz, A. и Grabowska, M., CETO, Wind Energy in the European Union , 2024 г.

(113)

     BloombergNEF, Wind Turbine Price Index 2H 2024 (Индекс на цените на вятърните турбини за второто шестмесечие на 2024 г.), 27 декември 2024 г.

(114)

     BloombergNEF, Rising costs dampen the outlook for offshore wind (Нарастващите разходи влошават перспективите за вятърна енергия от разположени в морето инсталации), 3 юли 2024 г.

(115)

   Rystad и WindEurope, доклад : Rebound in wind energy financing in 2023 shows that the right policies attract investors (Възстановяването на финансирането за вятърна енергия през 2023 г. показва, че правилните политики привличат инвеститори) , 21 март 2024 г.

(116)

   Европейска комисия, генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“, Study on the Critical Raw Materials for the EU 2023: Final Report (Проучване относно суровините от критично значение за ЕС от 2023 г: окончателен доклад) , 2023 г.

(117)

     COM/2023/669 final.

(118)

      European Solar Charter (Европейска харта за слънчевата енергия) , 2023 г.

(119)

   Използван е средният обменен курс от 0,9239 EUR за 1 USD за 2024 г. въз основа на данни от Европейската централна банка (ЕЦБ) .

(120)

     Предварителни данни от Океанска енергия Европа.

(121)

   Евростат ( nrg_inf_epc ), посетен на 12.2.2025 г.

(122)

   Европейска платформа за технологии и иновации (ЕПТИ) за океанска енергия, Strategic Research and Innovation Agenda for Ocean Energy (Програма за стратегически изследвания и иновации за океанската енергия) , 2024 г.

(123)

     Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Tapoglou, E., Mc Govern, L., Georgakaki, A., Mountraki, A., Letout, S., Ince, E., Gea Bermudez, J., Schmitz, A. И Grabowska, M., CETO,  Ocean Energy in the European Union (Океанската енергия в Европейския съюз) , 2024 г.

(124)

     CETO,  Ocean Energy in the European Union (Океанската енергия в Европейския съюз) , 2024 г.

(125)

   План SET, Ocean energy implementation plan (План за изпълнение за океанската енергия) , 2021 г.; CETO,  Ocean Energy in the European Union (Океанската енергия в Европейския съюз) , 2024 г.

(126)

     ОВ L, 2024/1735, 28.6.2024 г., съображение 16.

(127)

     BloombergNEF, Northvolt Collapse Underscores Importance of Supply Chains (Сривът на Northvolt подчертава значението на веригите на доставките), 2024 г.

(128)

   Производствени мощности от 237 GWh в ЕС в сравнение със световни производствени мощности от 3347 GWh през 2024 г. и приблизителни производствени мощности от 1510 GWh в ЕС в сравнение със световни производствени мощности от 14 903 GWh през 2030 г., въз основа на данни от BloombergNEF, посетен на 20.2.2025 г.

(129)

   МАЕ, Advancing Clean Technology Manufacturing Report (Доклад за напредъка на производството в областта на чистите технологии), 2024 г.

(130)

     Reuters, Volkswagen's German battery plant to stay at half capacity amid cost pressures (Германският завод за батерии на Фолксваген ще работи със съкратени наполовина мощности на фона на натиска върху разходите), 2024 г.

(131)

     BloombergNEF, Energy Storage:10 Things to Watch in 2025 (Акумулиране на енергия: 10 неща, които да наблюдаваме през 2025 г), 2025 г.

(132)

   ОВ L, 2024/2754, 29.10.2024 г.

(133)

     Energy Storage News, Global BESS deployments soared 53% in 2024 (Внедряването на системи за акумулиране на енергия с батерии нарасна с 53 % в световен мащаб през 2024 г.) , 2025.

(134)

   Въз основа на данни от BloombergNEF, януари 2025 г.

(135)

     Данни от COMEXT/COMTRADE за код по Хармонизираната система (ХС) 841861 — термопомпи; различни от машини за кондициониране на въздуха: Износ от ЕС за света: 3837 млн. евро, от които 603 млн. евро за държави извън ЕС; износът на Китай за света е на стойност 971 млн. евро. и данни от COMEXT/COMTRADE за код по Хармонизираната система (ХС) 841581 — машини за кондициониране на въздуха: Износ от ЕС за света: 782 млн. евро, от които 177 млн. евро за държави извън ЕС; износът на Китай за света е на стойност 549 млн. евро.

(136)

   МАЕ, Advancing Clean Technology Manufacturing (Напредък на производството в областта на чистите технологии), 2024 г. сценарий за нетни нулеви емисии до 2050 г.; обхват: термопомпи за отопление на помещения и за топла вода в жилищни и търговски сгради, включително климатизатори въздух-въздух с обратимо действие, когато се използва като основно оборудване за отопление.

(137)

     Код по    ХС 841861 — термопомпи (без климатизатори). Повече информация в: Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Toleikyte, A., Lecomte, E., Volt, J., Lyons, L., Roca Reina, J.C., Georgakaki, A., Letout, S., Mountraki, A., Wegener, M., Schmitz, A., CETO, Heat Pumps in the European Union (Термопомпите в Европейския съюз) , 2024 г.

(138)

   Европейска асоциация за термопомпите (EHPA), Доклад за пазара за 2024 г., ограничен до Австрия, Белгия, Чешката република, Германия, Дания, Естония, Испания, Финландия, Франция, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Нидерландия, Полша, Португалия, Швеция, Словакия, включително основно термопомпи за отопление на помещения и за топла вода за санитарни нужди.

(139)

   BloombergNEF, Europe’s Heat Pump Market Collapse Triggers Spending Dip (Сривът на пазара на термопомпи в Европа предизвика спад на разходите), 2025 г.

(140)

   МАЕ, Advancing Clean Technology Manufacturing (Напредък на производството в областта на чистите технологии), 2024 г.

(141)

     EHPA, EU Heat Pump Accelerator (Ускорител на ЕС за термопомпите) , 2023 г.

(142)

   Използван е средният обменен курс от 0,9239 EUR за 1 USD за 2024 г. въз основа на данни от Европейската централна банка (ЕЦБ) .

(143)

   МАЕ, Advancing Clean Technology Manufacturing (Напредък на производството в областта на чистите технологии), 2024 г.

(144)

     Програма на МАЕ за технологично сътрудничество в областта на технологиите за термопомпи, Annex 58 High-Temperature Heat Pumps (Приложение 58 Високотемпературни термопомпи) , 2023 г. 20 в ЕС и 7 в Норвегия; 24 в Япония, от които 9 технологии за механично повторно сгъстяване на пара; както и инсталации за механично повторно сгъстяване на пара в Китай.

(145)

   МАЕ, Нулеви нетни емисии до 2050 г., 2021 г.

(146)

     TNO, Strengthening Industrial Heat Pump Innovation (Укрепване на иновациите в областта на промишлените термопомпи) , 2020 г.

(147)

     Програма на МАЕ за технологично сътрудничество в областта на технологиите за термопомпи (HPT TCP), Annex 58 High-Temperature Heat Pumps (Приложение 58 Високотемпературни термопомпи) , 2023 г.

(148)

     Резолюция на Европейския парламент от 18 януари 2024 г. относно геотермалната енергия (2023/2111(INI)).

(149)

     Съвет на Европейския съюз, Заключения относно насърчаването на използването на геотермална енергия, 16 декември 2024 г.

(150)

     Евростат ( nrg_inf_epcrw ), посетен на 12.2.2025 г.

(151)

     Мрежа за политиките за енергията от възобновяеми източници за 21-ви век (REN21), Renewables Global Status Report (Доклад за състоянието на възобновяемите енергийни източници в световен мащаб), 2024 г.

(152)

   Европейски съвет за геотермална енергия (EGEC), Доклад за пазара на геотермална енергия от 2023 г., 2024 г.

(153)

   EGEC, Доклад за пазара на геотермална енергия от 2023 г., 2024 г.

(154)

     Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Taylor, N., Georgakaki, A., Ince, E., Letout, S. Mountraki, Gea Bermudez, J. И Schmitz, A., CETO, Geothermal Energy in the European Union (Геотермалната енергия в Европейския съюз) , 2024 г.

(155)

     EGEC, Доклад за пазара на геотермална енергия за 2023 г. , 2024 г.

(156)

     CETO, Geothermal Energy in the European Union (Геотермалната енергия в Европейския съюз) , 2024 г.

(157)

   EGEC, Доклад за пазара на геотермална енергия за 2023 г. , 2024 г.

(158)

     Европейска комисия, Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, Schleker, T., Hicks, M., Cressida Howard, I., Ohrvik-Stott, J. et al., Study on clean energy R&I opportunities to ensure European energy security by targeting challenges of distinct energy value chains for 2030 and beyond (Проучване на възможностите за НИИ в областта на чистата енергия с цел гарантиране на европейската енергийна сигурност чрез справяне с предизвикателствата в определени енергийни вериги за създаване на стойност до 2030 г. и след това) , 2024 г.

(159)

   Резолюция на Европейския парламент от 18 януари 2024 г. относно геотермалната енергия (2023/2111(INI)).

(160)

   Съвет на Европейския съюз, Заключения относно насърчаването на използването на геотермална енергия, 16 декември 2024 г.

(161)

   Като се включват целите за потребление от Директивата за енергията от възобновяеми източници (ЕС) 2023/2413, целта на Партньорството за електролизьори за достигане на мощности от 25 GWe годишно до 2025 г. и 4 важни проекта от общоевропейски интерес (ВПОИ) в областта на водорода и горивните елементи, вж.: https://competition-policy.ec.europa.eu/state-aid/ipcei/approved-ipceis_en .

(162)

   Въз основа на набора от данни на МАЕ за проектите за производство на водород, посетен през януари 2025 г. за ЕС, Норвегия, Обединеното кралство и Швейцария.

(163)

     Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Bolard, J., Dolci, F., Gryc, K., Eynard, U., Georgakaki, A., Letout, S., Mountraki, A., Ince, E., Shtjefni, D., Rózsai, M. И Wegener, M., CETO, Water Electrolysis and Hydrogen in the European Union (Електролиза на вода и производство на водород в Европейския съюз) , 2024 г.; МАЕ, Global Hydrogen Review (Преглед на водорода в световен мащаб), 2024 г. МАЕ отчита през 2024 г. значително по-ниски инсталирани мощности за САЩ, отколкото в базата данни за проектите през 2023 г., които са възлизали на 717 MWe.

(164)

     МАЕ, Global Hydrogen Review (Преглед на водорода в световен мащаб), 2024 г.; CETO, Water Electrolysis and Hydrogen in the European Union (Електролиза на вода и производство на водород в Европейския съюз) , 2024 г. Горният диапазон се отнася за Rystadt Energy и включва производствените мощности, които са в процес на изграждане (октомври 2024 г.).

(165)

   МАЕ, Global Hydrogen Review (Преглед на водорода в световен мащаб), 2024 г. Данни с по-голям обхват, прогнозирани в BloombergNEF, Electrolysers, too many fish in the Pond (Електролизьорите — твърде много риби в езерото), 2024 г.

(166)

   МАЕ, Global Hydrogen Review (Преглед на водорода в световен мащаб), 2024 г. Горният диапазон се отнася за седалищата на производителите на оригинално оборудване в Китай.

(167)

   Въз основа на данни от BloombergNEF, Electrolyser Price Survey (Проучване на цените на електролизьорите), 2024 г.; TNO, Evaluation of the levelised cost of hydrogen based on proposed electrolyser projects in the Netherlands (Оценка на усреднените разходи за производство на водород въз основа на предложени проекти за електролизьори в Нидерландия), 2024 г.

(168)

     Въз основа на данни от Съвместния изследователски център, Supply chain analysis and material demand forecast in strategic technologies and sectors in the EU (Анализ на веригите на доставките и прогнозиране на търсенето на материали в стратегически технологии и сектори в ЕС) , 2023 г. 1—5% от суровините от критично значение за електролизьорите са с произход от Европа.

(169)

     Въз основа на данни от BloombergNEF, Electrolyser Overcapacity (Свръхмощности в областта на електролизьорите), 2024 г.

(170)

   Четирите основни технологии, налични на пазара, са: електролиза с алкален електролит, електролиза с протонообменна мембрана, електролиза с електролит от твърд оксид, електролиза с анионообменна мембрана. Електролизата с керамичен протонопровеждащ електролит е друга технология, която е в процес на развитие.

(171)

   Европейско информационно табло за конкурентоспособността на неутралната по отношение на климата промишленост (CIndECS). 31 % от изобретенията с висока стойност в ЕС.

(172)

   CETO, Water Electrolysis and Hydrogen in the European Union  (Електролиза на вода и производство на водород в Европейския съюз), 2024 г.

(173)

     TNO, Evaluation of the levelised cost of hydrogen based on proposed electrolyser projects in the Netherlands (Оценка на усреднените разходи за производство на водород въз основа на предложени проекти за електролизьори в Нидерландия), 2024 г.

(174)

   Въз основа на набор от данни от Rystad Energy за инсталираните мощности при горивните елементи, 2024 г.

(175)

     Европейска обсерватория за водорода, Fuel Cell Market Dataset (Набор от данни за пазара на горивни елементи), 2021 г.

(176)

     МАЕ, Renewables 2023 (Възобновяеми енергийни източници, 2023 г.), Special section: Biogas and biomethane (Специален раздел: биогаз и биометан), 2024 г. 

(177)

     Въз основа на данни от Европейската асоциация за биогаз (ЕАБ ), Statistical report (Статистически доклад), 2024 г.

(178)

     Европейска комисия, Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, Development of outlook for the necessary means to build industrial capacity for drop-in advanced biofuels (Разработване на перспективи за необходимите средства за изграждане на промишлен капацитет за заместващи биогорива от ново поколение) (Приложение 3), 2024 г. 

(179)

   Европейска комисия, Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, Study on energy technology dependence (Проучване на зависимостта от енергийните технологии) , 2020 г. 

(180)

   Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Motola, V., Scarlat, N, Buffi, M., Hurtig, O., Rejtharova, J., Georgakaki, A., Mountraki, A., Letout, S., Salvucci, R., Rózsai, M. и Schade, B., CETO, Bioenergy in the European Union (Биоенергията в Европейския съюз) , 2024 г.

(181)

   Европейска комисия, Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, Development of outlook for the necessary means to build industrial capacity for drop-in advanced biofuels (Разработване на перспективи за необходимите средства за изграждане на промишлен капацитет за заместващи биогорива от ново поколение) (Приложение 3), 2024 г.

(182)

     CETO, Bioenergy in the European Union (Биоенергията в Европейския съюз) , 2024 г.

(183)

     CETO, Bioenergy in the European Union (Биоенергията в Европейския съюз) , 2024 г.

(184)

   Европейска комисия, Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, Study on energy technology dependence (Проучване на зависимостта от енергийните технологии) , 2020 г.

(185)

     CETO, Bioenergy in the European Union (Биоенергията в Европейския съюз) , 2024 г.

(186)

   Европейска комисия, Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, Development of outlook for the necessary means to build industrial capacity for drop-in advanced biofuels (Разработване на перспективи за необходимите средства за изграждане на промишлен капацитет за заместващи биогорива от ново поколение) , 2023 г.

(187)

   МАЕ, Перспективи по отношение на биогаза и биометана, 2020 г.; Европейска комисия, Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, Development of outlook for the necessary means to build industrial capacity for drop-in advanced biofuels (Разработване на перспективи за необходимите средства за изграждане на промишлен капацитет за заместващи биогорива от ново поколение) (Приложение 3), 2024 г. 

(188)

   Европейска комисия, Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, Development of outlook for the necessary means to build industrial capacity for drop-in advanced biofuels (Разработване на перспективи за необходимите средства за изграждане на промишлен капацитет за заместващи биогорива от ново поколение) (Приложение 3), 2024 г.

(189)

   COM/2024/62.

(190)

   ОВ L, 2024/1735, 28.6.2024 г., съображение 36.

(191)

   Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Martinez Castilla, G., Tumara, D., Mountraki, A., Letout, S., Jaxa-Rozen, M., Schmitz, A., Ince, E. и Georgakaki, A., CETO, Carbon Capture, Utilisation and Storage in the European Union (Улавяне, използване и съхраняване на въглероден диоксид в Европейския съюз) , 2024 г.

(192)

   CETO, Carbon Capture, Utilisation and Storage in the European Union (Улавяне, използване и съхраняване на въглероден диоксид в Европейския съюз) , 2024 г.

(193)

     Пак там.

(194)

   Съоръжения в процес на внедряване, в процес на изграждане или в експлоатация; без да се включват капацитетите на проекти за транспортиране и/или съхраняване на CO2 (с цел да се избегне двойно отчитане), различни от съоръженията за транспортиране и/или съхраняване на CO2, които нямат собствен източник за улавяне на CO2.

(195)

   Световен институт за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид, Global Status of CCS 2023, Scaling up through 2030 (Състояние на улавянето и съхраняването на въглероден диоксид в световен мащаб за 2023 г., Увеличаване на мащаба до 2030 г.). 

(196)

     Като проектите PORTHOS и ARAMIS в Нидерландия и Antwerp@C в Белгия. new list of EU energy Projects of Common and Mutual Interest (Новият списък на проекти от общ и взаимен интерес в областта на енергията в ЕС) (europa.eu) включва 14 проекта на мрежи за CO2.

(197)

   Министерство на климата, енергетиката и комуналните услуги на Дания,  The first exploration licenses for land-based storage of CO2 in Denmark have been granted (Предоставени са първите лицензи за проучване за съхраняване на CO2 на сушата в Дания),  20 юни 2024 г.

(198)

   Вж. https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_25_377 .

(199)

   CETO, Carbon Capture, Utilisation and Storage in the European Union (Улавяне, използване и съхраняване на въглероден диоксид в Европейския съюз) , 2024 г.

(200)

   Писмо за определяне на ресора до Дан Йоргенсен, член на Комисията, отговарящ за енергията и жилищата, 17 септември 2024 г.

(201)

     COM(2023) 757 final.

(202)

   Докато това издание е съсредоточено върху електропроводи и трансформатори, последното издание е съсредоточено върху системи за постоянен ток с високо напрежение (HVDC) и преобразувателни станции, вж. COM(2023) 652 final.

(203)

     ЕМОПС-Г и ЕМОПС-Е, Десетгодишни планове за развитие на мрежата),  май 2024 г.

(204)

   Това се очаква да доведе до нетно разширяване на мрежата на ЕС и Норвегия от 10 до 16,8 млн. km от 2025 г. до 2050 г.

(205)

     Eurelectric, Grids for speed (Електроенергийни мрежи за скорост) , 2024 г.

(206)

   Европейска комисия, Генерална дирекция „Енергетика“, Finesso, A., Kralli, A., Bene, C., Goodall, F. et al., Investment needs of European energy infrastructure to enable a decarbonised economy (Инвестиционните нужди на европейската енергийна инфраструктура с цел създаване на условия за декарбонизирана икономика) , 2025 г.

(207)

   МАЕ, Critical Minerals Market Review (Преглед на пазара на минерали от критично значение), 2023 г.

(208)

     Fortune Business Insights , Grain Oriented Electrical Steel Market Size, Share & Industry Analysis (Размер на пазара на текстурована електротехническа стомана, дял и анализ на отрасъла) , 2024 г .

(209)

     T&D Europe, Transformer Commodities Indices (Стокови индекси за трансформаторите , април 2024 г.

(210)

      Europacable, Писмо до изпълнителния заместник-председател на Комисията Марош Шефчович , 5 март 2024 г.

(211)

     Навигатор в областта на промишлеността на списание Transformers Magazine, Investments 2024 – Outlook to 2033 (Инвестиции 2024 г. — Перспективи до 2033 г.) , 2024 г.

(212)

   Пак там.

(213)

   COM(2023) 757 final.

(214)

   Писмо за определяне на ресора до Дан Йоргенсен, член на Комисията, отговарящ за енергията и жилищата, 17 септември 2024 г.

(215)

   Държавите членки са свободни да избират своята структура на производството на енергия в съответствие с Договорите.

(216)

   Анализ на Комисията въз основа на данни от Евростат, Net electricity generation by type of fuel - monthly data (Нетно генериране на електроенергия по видове гориво — месечни данни), код за достъп до данни в интернет: nrg_cb_pem , последно актуализиран на 28.1.2025 г,; ЕМОПС-Е, Статистически информационен документ 2023 г., 2024 г.; Служба на Европейския парламент за парламентарни изследвания, Strategic autonomy and the future of nuclear energy in the EU (Стратегическа автономия и бъдещето на ядрената енергия в ЕС), 2024 г.; SWD(2024) 63 final, част 1/5.

(217)

   През 80-те години на миналия век имаше четирима европейски производители на реактори: ABB (Швеция/Швейцария), Framatome (Франция), Kraftwerk Union/Siemens (Германия) и National Nuclear Corp. (Великобритания). Понастоящем само Framatome извършва дейност. Агенция за атомна енергия, Nuclear New build: Insights into Financing and Project Management (Изграждане на нови ядрени мощности: Поглед върху финансирането и управлението на проекти), 2015 г.

(218)

   Анализ на Комисията въз основа на данни от Информационната система за енергетичните реактори (PRIS) на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) (31 декември 2023 г.). Framatome завърши изграждането на Olkiluoto 3 (Финландия), чиято търговска експлоатация започна през май 2023 г.

(219)

    European Industrial Alliance on SMRs (Европейски промишлен алианс за малки модулни реактори) , 2024 г.

(220)

   Данни от Информационната система за енергетичните реактори на МААЕ (31 декември 2023 г.).

(221)

   Освен това, според анализи на Агенцията за снабдяване към Евратом (ESA), в колективния Запад има недостиг от мощности за обогатяване от приблизително 2500 tSWU (тона единици работа за разделяне на изотопите) до 2030 г., а на реакторите в Западна Европа не достигат, при сценария на стабилно търсене, мощности за преобразуване от около 6000 tU/год. (тона уран годишно). ESA, Годишен доклад на Агенцията за снабдяване към Евратом, 2022 г.

(222)

   Пет държави членки експлоатират реактори от типа ВВЕР. В исторически план е имало само един доставчик, от Русия, на услуги, свързани с горивния цикъл на тези реактори, което представлява уязвимост за сигурността на доставките. През 2022 г. Комисията започна консултации с държавите членки, експлоатиращи реактори от типа ВВЕР, за да се ускори процесът на диверсификация на доставките на гориво в съответствие с целите на REPowerEU.

(223)

   Писмо за определяне на ресора до Дан Йоргенсен, член на Комисията, отговарящ за енергията и жилищата, 17 септември 2024 г.

(224)

   Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Quaranta, E., Georgakaki, A., Letout, S., Mountraki, A., Ince, E. and Gea Bermudez, J., CETO, Hydropower and Pumped Storage Hydropower in the European Union (Електроенергия от ВЕЦ и ПАВЕЦ в Европейския съюз) , 2024 г.

(225)

   IRENA, The changing role of hydropower: Challenges and opportunities (Променящата се роля на електроенергията от ВЕЦ: предизвикателства и възможности) , 2023 г; МАЕ, Hydropower Special Market Report Analysis and forecast to 2030 (Специален доклад относно пазарите на електроенергия от ВЕЦ. Анализ и прогноза до 2030 г.), 2021 г.

(226)

   CETO, Hydropower and Pumped Storage Hydropower in the European Union (Електроенергия от ВЕЦ и ПАВЕЦ в Европейския съюз) , 2024 г.

(227)

   Евростат ( nrg_inf_epc ), посетен на 12.2.2025 г.

(228)

   Европейска комисия, Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, Schleker, T., Hicks, M., Cressida Howard, I., Ohrvik-Stott, J. et al.,  Study on clean energy R&I opportunities to ensure European energy security by targeting challenges of distinct energy value chains for 2030 and beyond (Проучване на възможностите за НИИ в областта на чистата енергия с цел гарантиране на европейската енергийна сигурност чрез справяне с предизвикателствата в определени енергийни вериги за създаване на стойност до 2030 г. и след това) , 2024 г. 

(229)

   CETO, Hydropower and Pumped Storage Hydropower in the European Union (Електроенергия от ВЕЦ и ПАВЕЦ в Европейския съюз) , 2024 г.

(230)

   МАЕ, Hydropower Special Market Report Analysis and forecast to 2030 (Специален доклад относно пазарите на електроенергия от ВЕЦ. Анализ и прогноза до 2030 г.), 2021 г.

(231)

   ОВ L, 2024/1735, 28.6.2024 г., член 3, в съответствие с определенията в регламента за ReFuelEU — сектор „Авиация“ и регламента за FuelEU за морския транспорт. Този раздел обхваща само биогорива и синтетични горива от възобновяеми източници с небиологичен произход.

(232)

     Международна асоциация за въздушен транспорт (IATA), Annual Review (Годишен преглед) , 2024 г.

(233)

     Европейска комисия, Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, Development of outlook for the necessary means to build industrial capacity for drop-in advanced biofuels (Разработване на перспективи за необходимите средства за изграждане на промишлен капацитет за заместващи биогорива от ново поколение) (Приложение 3), 2024 г.

(234)

   Европейска комисия, Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, Development of outlook for the necessary means to build industrial capacity for drop-in advanced biofuels (Разработване на перспективи за необходимите средства за изграждане на промишлен капацитет за заместващи биогорива от ново поколение)  (Приложение 4), 2024 г.

(235)

   Вж. базата данни относно Task 39, Biofuels to decarbonize transport (Задача 39, Биогорива за декарбонизиране на транспорта) .

(236)

   Европейска комисия, Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, Study on energy technology dependence (Проучване на зависимостта от енергийните технологии) , 2020 г.

(237)

      Европейска комисия, Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, , (Приложение 3), 2024 г.

(238)

   Европейска комисия, Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, Development of outlook for the necessary means to build industrial capacity for drop-in advanced biofuels (Разработване на перспективи за необходимите средства за изграждане на промишлен капацитет за заместващи биогорива от ново поколение)  (Приложение 4), 2024 г.

(239)

     Програма на МАЕ за сътрудничество в областта на биоенергийните технологии, Advanced Biofuels - Potential for Cost Reduction (Авангардни биогорива — Потенциал за намаляване на разходите) , 2020 г.

(240)

     Въпреки че в литературата традиционно се прави позоваване на оползотворяването на промишлена „отпадна топлина“, днес се предпочита терминът „излишна топлина“, тъй като, когато топлината се оползотворява, тя вече не се губи.

(241)

   Bianchi, G., Panayiotou, G.P., Aresti, L. et al., Estimating the waste heat recovery in the European Union Industry (Оценка на оползотворяването на отпадната топлина в промишлеността на Европейския съюз) . Енергетика, екология и околна среда, 2019 г.

(242)

     Център за знания относно технологията на цикъла на Ренкин с органичен топлоносител (KCORC), Thermal Energy Harvesting (Получаване на топлинна енергия) , 2025 г.

(243)

   Grand View Research, Organic Rankine Cycle Market Size & Trends (Размер и тенденции на пазара на технологията на цикъла на Ренкин с органичен топлоносител) , 2024 г. Използван е средният обменен курс от 0,9239 EUR за 1 USD за 2024 г. въз основа на данни от Европейската централна банка (ЕЦБ) .

(244)

     Wieland, C., Schifflechner, C., Dawo, F., Astolfi, M., The organic Rankine cycle power systems market: Recent developments and future perspectives (Пазарът на системите с цикъла на Ренкин с органичен топлоносител: неотдавнашни развития и перспективи за бъдещето) , Applied Thermal Engineering, 2023 г.

(245)

   Пак там.

(246)

     KCORC, Thermal Energy Harvesting (Получаване на топлинна енергия) , 2025 г.

(247)

     Elsevier, база данни Scopus, с помощта на следния низ за търсене „Organic И Rankine И Cycle И Power“, на 31.1.2025 г.

(248)

CE-Delft, ORC Plants for Thermal Energy Harvesting (Инсталации с цикъла на Ренкин с органичен топлоносител за получаване на топлинна енергия) , 2023 г.

(249)

   Международна агенция по енергетика (МАЕ) , Перспективи в областта на енергийните технологии, 2024 г. Прогнози за световните пазари на слънчеви фотоволтаични уредби, уредбите за вятърна енергия, електрическите превозни средства, батериите, електролизьорите и термопомпите. В доклада се посочват 2 трилиона щатски долара, изчислени в EUR в края на 2024 г.

(250)

За повече информация: Партньорство за технологии за чиста енергия .