Брюксел, 9.9.2024

COM(2024) 399 final

2024/0222(NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪВЕТА

за изменение на Решение 2009/791/ЕО за даване на разрешение на Федерална република Германия да продължи да прилага мярка за дерогация от членове 168 и 168а от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

В съответствие с член 395, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност 1 (наричана по-долу за краткост „Директивата за ДДС“) Съветът, действащ с единодушие по предложение на Комисията, може да упълномощи дадена държава членка да прилага специални мерки за дерогация от разпоредбите на посочената директива, за да се опрости процедурата за събиране на ДДС или да се предотвратят определени форми на отклонение от данъчно облагане или избягване на данъци.

С писмо, заведено в Комисията на 19 февруари 2024 г., Федерална република Германия (наричана по-долу за краткост „Германия“) поиска разрешение да продължи да прилага мярка за дерогация от членове 168 и 168а от Директивата за ДДС, за да изключи от правото на приспадане ДДС, начислен върху стоките и услугите, които се употребяват повече от 90 % за личните нужди на данъчно задълженото лице или на неговите служители, или по-общо — за нестопански цели или за неикономически дейности. Искането беше придружено от доклад за прилагането на тази мярка, както се изисква по силата на член 2 от Решение 2009/791/ЕО на Съвета 2 , изменено с Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1776 на Съвета 3 . На 26 март 2024 г. беше изпратено електронно писмо до Германия с искане за допълнителни разяснения и на 27 март 2024 г. беше получен отговор.

В съответствие с член 395, параграф 2 от Директивата за ДДС с писма от 27 май 2024 г. Комисията информира останалите държави членки за отправеното от Германия искане. С писмо от 28 май 2024 г. Комисията уведоми Германия, че разполага с цялата информация, необходима за разглеждане на искането.

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Основания и цели на предложението

Съгласно член 168 от Директивата за ДДС данъчно задълженото лице има право да приспадне ДДС, начислен върху направените от него покупки и получените от него услуги за целите на неговите облагаеми сделки. В член 168а, параграф 1 от Директивата за ДДС се предвижда, че ДДС върху разходите за недвижим имот, който представлява част от стопанските активи на данъчно задължено лице и се използва както за целите на стопанската му дейност, така и за цели извън предмета на стопанската му дейност, се приспада само пропорционално на неговото използване за целите на стопанската дейност на данъчно задълженото лице. Съгласно член 168а, параграф 2 от Директивата за ДДС държавите членки могат да прилагат тази разпоредба също по отношение на разходи, свързани с други, посочени от тях стоки, които са част от стопанските активи.

Съгласно член 395 от Директивата за ДДС държавите членки могат да прилагат с разрешение от Съвета специални мерки за дерогация от разпоредбите на Директивата за ДДС, за да се опрости процедурата за събиране на ДДС или да се предотвратят определени форми на отклонение от данъчно облагане или избягване на данъци.

Германия поиска да продължи да прилага специална мярка за дерогация от членове 168 и 168а от Директивата за ДДС, която ѝ позволява да изключи изцяло от правото на приспадане ДДС, начислен върху стоките и услугите, които се употребяват повече от 90 % за лични нужди или за цели извън предмета на стопанската дейност на данъчно задълженото лице, включително за неикономически дейности.

Тази специална мярка за дерогация първоначално беше разрешена с Решение 2000/186/ЕО на Съвета от 28 февруари 2000 г. 4 за срок до 31 декември 2002 г., след което беше подновена съответно с Решение 2003/354/ЕО на Съвета от 13 май 2003 г. 5 за срок до 30 юни 2004 г., с Решение 2004/817/ЕО на Съвета от 19 ноември 2004 г. 6 за срок до 31 декември 2009 г. и с Решение 2009/791/ЕО на Съвета от 20 октомври 2009 г. за срок до 31 декември 2012 г. Последният посочен срок беше удължен до 31 декември 2015 г. с Решение за изпълнение 2012/705/ЕС на Съвета от 13 ноември 2012 г. 7 , до 31 декември 2018 г. с Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2428 на Съвета от 10 декември 2015 г. 8 , до 31 декември 2021 г. с Решение за изпълнение (ЕС) 2018/2060 на Съвета от 20 декември 2018 г. 9 и до 31 декември 2024 г. с Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1776 на Съвета от 5 октомври 2021 г.

В сегашното си искане Германия информира Комисията, че прилагането на специалната мярка се е оказало много ефективно и представлява значително опростяване при събирането на ДДС. То също така спомага за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци. От момента на въвеждането ѝ специалната мярка се прилага само за стоки. В отговора си от 27 март 2024 г. Германия посочва, че в момента на германския законодателен орган се представя предложение за разширяване на обхвата на специалната мярка, така че в него да бъдат включени и услугите.

Минималното равнище на употреба на стоките и услугите за стопански цели (поне 10 %), което Германия поиска, за да разреши приспадането на ДДС върху входящите ресурси, е сравнително ниско. Според Германия поради това удължаването на срока на действие на специалната мярка няма да има голямо отражение върху общия размер на приходите от ДДС, събирани на етапа на крайното потребление, и следователно няма да окаже отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС.

Германия е на мнение, че специалната мярка намалява административната тежест за данъкоплатците и данъчните администрации, тъй като не е необходимо да се проследява, нито да се адаптира съотношението на употребата на такива стоки и услуги за стопански и нестопански цели, поради което не се налага да се съхранява документация за тези промени. 10-процентното ограничение съответства и на разпоредбите на германското законодателство относно подоходния данък, съгласно които за стопански активи може да се считат само стоките, които се употребяват най-малко 10 % за стопански цели.

Специалните мерки за дерогация от Директивата за ДДС по принцип се предоставят за ограничен период от време, за да може да се прецени дали специалната мярка е подходяща и ефективна. Във връзка с това, както и въз основа на информацията, предоставена от Германия, Комисията разбира, че съотношението 10 %/90 % между употребата за стопански и за нестопански цели представлява достатъчно солидна основа за идентифициране на сделките, по отношение на които употребата за стопански цели може да се счита за пренебрежима.

От гореизложеното е видно, че въпросната специална мярка улеснява както данъчните администрации, така и предприятията, тъй като не е необходимо да се проследява последващата употреба на стоките и услугите, за които изключването от приспадане е било приложимо към момента на придобиването им, особено във връзка с евентуалното данъчно облагане на употребата за лични нужди съгласно членове 16—26 от Директивата за ДДС или корекциите на приспаданията съгласно членове 184—192 от същата директива. Ето защо е целесъобразно срокът на действие на специалната мярка да бъде удължен.

Всяко удължаване обаче следва да е с ограничен срок, за да се прецени дали условията, на които се основава дерогацията, не са претърпели изменение. Поради това се предлага срокът на действие на дерогацията да бъде удължен до края на 2027 г. и — в случай че се предвиди следващо удължаване за периода след 2027 г. — от Германия да се поиска да представи най-късно до 31 март 2027 г. доклад, включващ преглед на прилаганото съотношение между употребата за стопански и за нестопански цели, на което се основава изключването от приспадане.

Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Подобни специални мерки по отношение на изключването на ДДС, дължим за стоки и услуги, от правото на приспадане на ДДС, когато въпросните стоки и услуги се използват повече от 90 % за лични нужди на данъчно задължено лице или на негови служители, или по-общо — за цели извън предмета на стопанската му дейност или за неикономически дейности, са предоставяни и на други държави членки (Австрия 10 , Нидерландия 11 ).

Съгласно член 176 от Директивата за ДДС Съветът определя разходите, по отношение на които ДДС не подлежи на приспадане. Дотогава държавите членки имат право да запазят изключенията, които са били в сила към 1 януари 1979 г. Поради това има известен брой клаузи за запазване на съществуващото положение, които ограничават правото на приспадане за данъчно задължените лица.

Независимо от предходните инициативи за определяне на правила относно категориите разходи, върху които може да бъде наложено ограничение на правото на приспадане 12 , такава специална мярка е целесъобразна за периода до хармонизирането на тези правила на равнището на ЕС.

Следователно предложената специална мярка е съобразена с действащите разпоредби на Директивата за ДДС.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

Правно основание

Член 395 от Директивата за ДДС.

Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Като се има предвид разпоредбата от Директивата за ДДС, на която се основава предложението, принципът на субсидиарност не се прилага.

Пропорционалност

Решението се отнася до предоставяне на разрешение на държава членка по нейно искане и не представлява задължение.

Предвид ограничения обхват и срок на дерогацията специалната мярка е пропорционална на преследваната цел, а именно опростяване на процедурата за събиране на ДДС и предотвратяване на някои форми на отклонение от данъчно облагане или избягване на данъци. Тя не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

Избор на инструмент

Предлаган инструмент: решение за изпълнение на Съвета.

В съответствие с член 395 от Директивата за ДДС дерогация от общите разпоредби за ДДС е възможна единствено след като Съветът, действащ с единодушие по предложение на Комисията, е дал своето разрешение. Решение за изпълнение на Съвета е най-подходящият инструмент, тъй като негов адресат може да бъде отделна държава членка.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Консултации със заинтересованите страни

Настоящото предложение се основава на искане, отправено от Германия, и засяга само тази държава членка.

Събиране и използване на експертни становища

Не бяха необходими външни експертни становища.

Оценка на въздействието

Предложението за решение за изпълнение на Съвета има за цел да се опрости процедурата по събиране на ДДС, като на Германия се разреши да продължи да прилага специална мярка, която ѝ позволява да изключи изцяло от правото на приспадане ДДС, начислен върху стоките и услугите, които се употребяват повече от 90 % за лични нужди или за цели извън предмета на стопанската дейност на данъчно задълженото лице, включително за неикономически дейности. Тази специална мярка се оказа подходящо и ефикасно средство.

Според Германия удължаването на срока на действие на специалната мярка няма да има отрицателно отражение върху общия размер на приходите от ДДС, събирани на етапа на крайното потребление, и следователно няма да окаже отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението няма да има отрицателно отражение върху бюджета на ЕС.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

Предложението е ограничено във времето и включва клауза за изтичане на срока на действие на 31 декември 2027 г.

2024/0222 (NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪВЕТА

за изменение на Решение 2009/791/ЕО за даване на разрешение на Федерална република Германия да продължи да прилага мярка за дерогация от членове 168 и 168а от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност 13 , и по-специално член 395, параграф 1, първа алинея от нея,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)В членове 168 и 168а от Директива 2006/112/ЕО се урежда правото на данъчно задължените лица да приспадат данъка върху добавената стойност (ДДС), който е начислен върху стоките и услугите, доставени им за целите на техните облагаеми сделки. На Германия беше предоставено разрешение да въведе специална мярка, с която се цели от правото на приспадане да се изключи ДДС, начислен върху стоките и услугите, които се употребяват от данъчно задълженото лице повече от 90 % за неговите лични нужди или за тези на неговите служители, или по-общо — за нестопански цели или за неикономически дейности.

(2)Първоначално с Решение 2000/186/ЕО на Съвета 14 на Германия беше предоставено разрешение да въведе и да прилага специални мерки за дерогация от членове 6 и 17 от Директива 77/388/ЕИО на Съвета 15 до 31 декември 2002 г. С Решение 2003/354/ЕО на Съвета 16 на Германия беше предоставено разрешение да прилага специална мярка за дерогация от член 17 от Директива 77/388/ЕИО до 30 юни 2004 г. С Решение 2004/817/ЕО на Съвета 17 срокът на действие на това разрешение беше удължен до 31 декември 2009 г.

(3)С Решение 2009/791/ЕО на Съвета 18 на Германия беше предоставено разрешение да продължи да прилага специална мярка за дерогация от член 168 от Директива 2006/112/ЕО до 31 декември 2021 г. Разрешението за прилагане на специалната мярка съгласно Решение 2009/791/ЕО на Съвета, изменено с Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1776 на Съвета 19 , ще изтече на 31 декември 2024 г.

(4)С писмо, заведено в Комисията на 19 февруари 2024 г., Германия поиска разрешение да продължи да прилага специална мярка за дерогация от членове 168 и 168а от Директива 2006/112/ЕО, за да се изключи изцяло от правото на приспадане ДДС, начислен върху стоките и услугите, които се употребяват повече от 90 % за лични нужди или нестопански цели на данъчно задълженото лице, включително за неикономически дейности. Посоченото искане беше придружено от доклад за прилагането на специалната мярка, включващ преглед на съотношението, прилагано спрямо правото на приспадане на ДДС, както се изисква по силата на член 2 от Решение 2009/791/ЕО на Съвета. На 26 март 2024 г. Комисията поиска допълнителни разяснения от Германия и на 27 март 2024 г. беше получен отговор.

(5)В съответствие с член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО, с писма от 27 май 2024 г. Комисията информира останалите държави членки за отправеното от Германия искане. С писмо от 28 май 2024 г. Комисията уведоми Германия, че разполага с цялата информация, необходима за разглеждане на искането.

(6)Според Германия специалната мярка се е оказала много ефективно средство за опростяване на събирането на ДДС и за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци. Специалната мярка намалява административната тежест за предприятията и за данъчните администрации, тъй като не е необходимо да се проследява последващата употреба на стоките и услугите, за които изключването от приспадане е било приложимо към момента на придобиването им. Поради това на Германия следва да се разреши да продължи да прилага тази специална мярка за допълнителен ограничен срок до 31 декември 2027 г.

(7)Ако Германия сметне, че е необходимо срокът на действие на мярката да бъде удължен и след 2027 г., тя следва да представи на Комисията до 31 март 2027 г. искане за удължаване на срока, придружено от доклад за прилагането на мярката, който следва да включва преглед на прилаганото съотношение.

(8)Специалната мярка няма да окаже отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС.

(9)Поради това Решение 2009/791/ЕО следва да бъде съответно изменено,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Член 2 от Решение 2009/791/ЕО се заменя със следното:

Член 2

Срокът на действие на настоящото решение изтича на 31 декември 2027 г.

Всяко искане за удължаване на срока на действие на специалната мярка, предвидена в настоящото решение, се представя на Комисията до 31 март 2027 г.

Искането се придружава от доклад за прилагането на тази мярка, който включва преглед на съотношението, прилагано спрямо правото на приспадане на ДДС въз основа на настоящото решение.“

Член 2

Адресат на настоящото решение е Федерална република Германия.

Съставено в Брюксел на година.

   За Съвета

   Председател

(1)    ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1.
(2)    ОВ L 283, 30.10.2009 г., стр. 55.
(3)    ОВ L 360, 11.10.2021 г., стр. 112.
(4)    ОВ L 59, 4.3.2000 г., стр. 12.
(5)    ОВ L 123, 17.5.2003 г., стр. 47.
(6)    ОВ L 357, 2.12.2004 г., стр. 33.
(7)    ОВ L 319, 16.11.2012 г., стр. 8.
(8)    ОВ L 334, 22.12.2015 г., стр. 12.
(9)    ОВ L 329, 7.12.2018 г., стр. 20.
(10)    Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1779 на Съвета от 5 октомври 2021 г. за изменение на Решение за изпълнение 2009/1013/ЕС за даване на разрешение на Република Австрия да продължи да прилага мярка за дерогация от член 168 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 360, 11.10.2021 г., стр. 120—121).
(11)    Решение за изпълнение (ЕС) 2020/2189 на Съвета от 18 декември 2020 г. за предоставяне на разрешение на Нидерландия да въведе специална мярка за дерогация от членове 168 и 168а от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 434, 23.12.2020 г., стр. 1—2).
(12)    COM(2004) 728 окончателен: Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 77/388/ЕИО с цел опростяване на задълженията, свързани с данъка върху добавената стойност (ОВ C 24, 29.1.2005 г., стр. 10), оттеглено на 21 май 2014 г. (ОВ C 153, 21.5.2014 г., стр. 3).
(13)    ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2006/112/oj
(14)    Решение на Съвета от 28 февруари 2000 г. за предоставяне на разрешение на Федерална република Германия да прилага мерки за дерогация от членове 6 и 17 от Шеста директива 77/388/ЕИО за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 59, 4.3.2000 г., стр. 12, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2000/186/oj ).
(15)    Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, 13.6.1977 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/1977/388/oj ).
(16)    Решение на Съвета от 13 май 2003 г. за предоставяне на разрешение на Германия да прилага мярка за дерогация от член 17 от Шеста директива 77/388/ЕИО за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (ОВ L 123, 17.5.2003 г., стр. 47).
(17)    Решение на Съвета от 19 ноември 2004 г. за предоставяне на разрешение на Германия да прилага мярка за дерогация от член 17 от Шеста директива 77/388/ЕИО за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (ОВ L 357, 2.12.2004 г., стр. 33, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2004/817/oj ).
(18)    Решение 2009/791/ЕО на Съвета от 20 октомври 2009 г. за даване на разрешение на Федерална република Германия да продължи да прилага мярка за дерогация от член 168 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 283, 30.10.2009 г., стр. 55).
(19)    Решение за изпълнение (EС) 2021/1776 на Съвета от 5 октомври 2021 г. за изменение на Решение 2009/791/EО за даване на разрешение на Федерална република Германия да продължи да прилага мярка за дерогация от член 168 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (OВ L 360, 11.10.2021 г., стр. 112, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec_impl/2021/1776/oj ).