ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 20.2.2024

COM(2024) 69 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Обобщение на годишните доклади за изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица през 2021 г.

Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПНЛ) спомага за намаляването на най-тежките форми на бедност в ЕС, като например недостига на храна, детската бедност и бездомничеството.

През 2021 г. социалното положение се характеризираше с по-високи равнища на бедност и социално изключване, което отчасти се дължи на пандемията от COVID-19. През 2020 г. над 94 милиона души в ЕС (21,9 % от цялото население) са били изложени на риск от бедност или социално изключване.

В този контекст държавите членки са използвали наличните ресурси по оперативните програми (ОП) на ФЕПНЛ, за да предоставят храни и/или основно материално подпомагане (23 държави по ОП I) и да насърчат социалното приобщаване (Германия, Нидерландия, Дания и Швеция по ОП II). С това са допълнени националните действия за преодоляване на материалните лишения и за борба с бедността и социалното изключване.

През 2021 г. по линия на ФЕПНЛ бяха налични средства на стойност 4,6 милиарда евро (по текущи цени) за програмния период 2014—2020 г. (в това число и средства, отпуснати от REACT-EU), с което общата стойност на фонда достигна около 5 милиарда евро (в това число и отпуснатите национални средства).

През 2021 г. средният процент на изпълнение в ЕС е 63 %. Най-високи са процентите в България (91 %), Испания (86 %) и Нидерландия (86 %). В Румъния, Унгария и Кипър се наблюдава рязко покачване на процента на изпълнение в сравнение с 2020 г.

През 2021 г. повече от 15 милиона души са получили продоволствено подпомагане по линия на ФЕПНЛ (леко увеличение спрямо 14,9 милиона през 2020 г.), а 2,1 милиона души са получили основно материално подпомагане. Около 18 000 лица са получили подпомагане с цел социално приобщаване в четирите държави, изпълняващи втория вид програми по линия на ФЕПНЛ (ОП II). Подкрепата по линия на ФЕПНЛ е била разпределена равномерно между мъжете и жените (50 %/50 %). По възрастови групи 26 % от подкрепата по линия на ФЕПНЛ е била предоставена на деца, а 11 % — на възрастни хора.

През 2021 г. осигуряването на подпомагане с хранителни продукти и основно материално подпомагане е продължило да бъде силно засегнато от COVID-19. Нуждата от подпомагане е нараснала и е трябвало да бъдат включени допълнителни групи уязвими лица. Освен това са настъпили промени в начина на предоставяне на подпомагането, както и във вида на предоставяното подпомагане (например в Румъния са въведени ваучери). Местните организации бенефициери са намерили начини да се справят с въведените ограничения и са успели да продължат да предоставят подпомагане на почти същия брой получатели, както през 2020 г. Разпространението на хранителни продукти или материално подпомагане са били затруднени от логистична гледна точка. В крайна сметка обаче тези предизвикателства са били преодолени, за да се удовлетвори непрекъснатата нужда от подпомагане и да се поддържат нива на предоставяне, подобни на тези от годината преди пандемията.

По отношение на продоволственото подпомагане абсолютният брой на лицата, получили подпомагане с храни, е бил най-голям в Испания, Франция, Италия, Полша и Румъния. Това е в съответствие с големия бюджет, с който разполагат тези държави, и с допълнителните ресурси от REACT-EU. През 2021 г. са били разпределени почти 450 000 тона хранителни продукти. Това е включвало основни продукти, като млечни продукти, макаронени изделия, ориз, зеленчуци и плодове, олио и месо, които са били доставяни в пакети или като ястия.

В държавите, предоставящи основно материално подпомагане по линия на ФЕПНЛ, повече от 2 милиона души са се възползвали от това подпомагане. Повече от половината от тях са били в Румъния, като те са получили пакети за хигиенни цели и училищни пособия. Материалното подпомагане в Кипър, Унгария, Ирландия и Австрия е било предназначено предимно за деца.

Държавите членки, които са изпълнявали програми за храни и/или основно материално подпомагане (ОП I), са прилагали и съпътстващи мерки. Повечето държави членки са продължили да изпълняват комбинация от съпътстващи мерки. Сред тях са били съвети за приготвяне и съхранение на храна, информация за насърчаване на здравословното хранене, семинари за готвене, насочване към съответните услуги, семинари за подобряване на интеграцията в образованието или на пазара на труда, консултации за водене на домакинство и достъп до грижи за детето.

Четирите държави, изпълняващи програми за социално приобщаване по ФЕПНЛ (ОП II), са били Германия, Нидерландия, Дания и Швеция. Акцентът при тях е бил поставен върху мерките за социално приобщаване на конкретни целеви групи: възрастни жени, мигранти, малцинства и бездомни лица. През 2021 г. са били обхванати общо 18 000 души.

През 2021 г. ФЕПНЛ продължи да бъде силно засегнат от последиците от COVID-19. Държавите членки трябваше да преразгледат приоритетите на ФЕПНЛ, целевите групи, операциите и видовете подкрепа, като същевременно осигурят постоянна подкрепа за уязвимите групи. С допълнителните ресурси, които бяха отпуснати по линия на REACT-EU, бяха подкрепени допълнително инициативи, насочени към преодоляване на по-високите равнища на несигурност в целия ЕС. Това даде възможност в рамките на съществуващите програми по линия на ФЕПНЛ да бъде предоставено по-голямо подпомагане с хранителни продукти и основно материално подпомагане на целевите групи, осигурявайки жизненоважна подкрепа на хората, които вече са в несигурно положение. Следователно ФЕПНЛ се доказа като важен инструмент в подкрепа на амбициите на плана за действие на Европейския стълб на социалните права за намаляване на броя на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване. Той също така е гъвкав начин за изразходване на допълнителния бюджет, отпуснат по линия на REACT-EU.

Последните две години от изпълнението на ФЕПНЛ ще бъдат свързани с допълнителни предизвикателства. Ще има по-голям натиск за приключване на проектите и деклариране на останалите разходи, за подпомагане на украинските граждани, бягащи от руската военна агресия, и за намаляване на кризата, свързана с издръжката на живота, което може да повиши търсенето на материално подпомагане в ЕС.

   1. ВЪВЕДЕНИЕ

Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПНЛ) 1 спомага за преодоляването на най-тежките форми на бедност в ЕС, като например хранителния недоимък, детската бедност и бездомничеството. За периода 2014—2020 г. по линия на ФЕПНЛ бяха налични средства на обща стойност 4,6 милиарда евро (по текущи цени) (в това число и средства, отпуснати от REACT-EU), с което общата стойност на фонда достигна около 5 милиарда евро (в това число и отпуснатите национални средства).

Държавите членки могат да използват Фонда по два начина. Те могат да използват:

·оперативната програма за предоставяне на храни и/или основно материално подпомагане (ОП I); и/или

·оперативната програма за насърчаване на социалното приобщаване (ОП II).

Предоставянето на храни и/или основно материално подпомагане трябва да бъде допълнено от съпътстващи мерки. Те могат да включват образователни дейности за насърчаване на здравословно хранене и съвети за приготвяне и съхранение на храна, мерки за улесняване на достъпа до здравно обслужване, психологическа и терапевтична подкрепа, програми за умения, съвети за управление на бюджета на домакинството, социални и развлекателни дейности и предоставяне на правни услуги.

В съответствие с правното основание на ФЕПНЛ 2 настоящото обобщение се основава на годишните доклади за изпълнението за 2021 г., които Комисията е получила от всяка държава членка.

Пандемията от COVID-19 изостри и без това сериозните предизвикателства в борбата с най-тежките форми на (материални) лишения. ФЕПНЛ беше създаден, за да спомогне за справяне с най-тежките форми на бедност в ЕС чрез предоставяне на подпомагане с хранителни продукти и/или основно материално подпомагане (ОП I) или подпомагане с цел социално приобщаване (ОП II). В годишните доклади за изпълнението за 2021 г. се изтъкват ответните мерки за справяне с въздействието на пандемията от COVID-19 върху най-нуждаещите се лица и за намаляване на най-тежките форми на бедност и социално изключване. Благодарение на допълнителните възможности за гъвкавост, предоставени на програмите по линия на ФЕПНЛ в рамките на Действията по линия на сближаването за бежанците в Европа (CARE), финансирането от ФЕПНЛ също е от решаващо значение за предоставяне на така необходимите храни и основно материално подпомагане на украинските граждани, бягащи от руската военна агресия.

ФЕПНЛ допълва националните усилия за преодоляване на материалните лишения и за борба с бедността и социалното изключване. Акцентът му върху подпомагането с храни, основното материално подпомагане и социалното приобщаване е насочен към преодоляване на предизвикателства, като хранителния недоимък, детската бедност и бездомничеството. Действията в тази насока са съобразени със стратегията „Европа 2020“ и с Плана за действие на Европейския стълб на социалните права и неговата нова амбициозна цел за 2030 г. В регламента се посочва, че предоставянето на храни и/или основно материално подпомагане трябва да бъде допълнено от съпътстващи мерки. Това са дейности за насърчаване на социалното приобщаване и справяне с извънредни социални ситуации по еманципиращ и устойчив начин.

Социалното положение, в което се изпълняваше ФЕПНЛ през 2021 г., се характеризираше с още повече предизвикателства по отношение на бедността и социалното изключване, които отчасти се дължаха на пандемията от COVID-19. През 2020 г. над 94 милиона души в ЕС са били изложени на риск от бедност или социално изключване 3 , което е 21,9 % от цялото население. От данните е видно, че са налице значителни различия между държавите членки: те варират от 11,9 %, 14,8 % и 15,9 % съответно в Чехия, Словакия и Дания до 32,1 %, 30,4 % и 28,8 % съответно в България, Румъния и Гърция. Увеличението през 2020 г. може да се свърже пряко със социално-икономическите предизвикателства, породени от санитарните мерки, въведени в отговор на COVID-19. През 2021 г. пандемията вероятно е оказала и допълнително отрицателно въздействие върху финансовото състояние на домакинствата, като е изиграла роля за увеличаването на бедността и неравенството по отношение на доходите в краткосрочен план.

Въпреки че между 2012 и 2019 г. са направени подобрения, целта на стратегията „Европа 2020“ за намаляване на броя на лицата, изложени на риск от бедност, с 20 милиона души спрямо 2008 г. не е постигната през последното десетилетие. В Плана за действие на Европейския стълб на социалните права се поставя нова цел за 2030 г., като се планира броят на лицата, изложени на риск от бедност или социално изключване, да бъде намален с още 15 милиона души до около 76 милиона до 2030 г., при 91 милиона през 2019 г. 4 . Поради специфичните последици, които бедността и социалното изключване оказват върху децата, в Плана за действие е заложена и конкретната допълнителна амбициозна цел за намаляване с 5 милиона до 2030 г. на броя на децата (на възраст до 17 години), изложени на риск от бедност или социално изключване.

1.1    Бъдещо развитие

В рамките на настоящия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г. (известен също като многогодишна финансова рамка) ФЕПНЛ е интегриран в Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) с цел да се опрости финансирането и да се подобри взаимодействието между фондовете. За да се засили подпомагането с цел социално приобщаване 5 , в Регламента относно Европейския социален фонд плюс е предвидено изискване най-малко 25 % от направлението при споделено управление на ЕСФ+ да бъдат разпределени за целите на социалното приобщаване (в сравнение с 20 % от Европейския социален фонд (ЕСФ) за периода 2014—2020 г.) и всяка държава членка да разпредели поне 3 % за справяне с материалните лишения — настоящата ключова цел на ФЕПНЛ. Държавите членки са планирали 5 милиарда евро от средствата по ЕСФ+ (4,5 милиарда евро финансово участие на ЕС) да бъдат използвани за подкрепа на най-нуждаещите се лица. Това са 4 % от общия размер на средствата, отпуснати по линия на ЕСФ+ при споделено управление, което надхвърля правното изискване от 3 %.

За подкрепата за справяне с материалните лишения се прилагат специфични правила за нейното максимално оптимизиране. Въпреки че е част от ЕСФ+, управлението на операциите, включени в приоритетите или програмите за материално подпомагане (с опростени изисквания по отношение на управлението и мониторинга), е предвидено да бъде по-опростено, за да се избегне административната тежест за участващите организации.

1.2 Координация на ФЕПНЛ на равнище ЕС

Както и в предходни години, експертната група по линия на ФЕПНЛ продължи да бъде основният форум за обмен на информация между управляващите органи относно изпълнението на Фонда. През 2021 г. експертната група проведе две срещи (заедно с техническата работна група на ЕСФ), за да обсъди изпълнението на програмите по линия на ФЕПНЛ. Основните аспекти, предмет на обсъжданията, бяха съпътстващите мерки, одитите, координацията с други фондове на ЕС, опростените варианти на разходите и електронните ваучери, както и измененията на REACT-EU.

През 2020 г. и 2021 г. срещите на мрежата на ФЕПНЛ, които се провеждаха преди това, бяха заменени с дейности по взаимно обучение за общността на ФЕПНЛ, за да се укрепят отношенията със заинтересованите страни. През този период се проведоха три онлайн тематични семинара, три партньорски обмена и две конференции, на които бяха обсъдени предизвикателства пред изпълнението и възможностите, предлагани от ЕСФ+.

По-специално по време на семинарите и партньорския обмен бяха обсъдени:

·характеристиките на новите крайни получатели на финансирани по линия на ФЕПНЛ мерки и нови практики, прилагани по време на пандемията от COVID-19;

·възможните интегрирани подходи за подпомагане с цел социално приобщаване на крайните получатели;

·мониторингът и разпространението на информация;

·съпътстващите мерки за социално приобщаване по време на пандемията и след нея;

·използването на схеми за (електронни) ваучери; както и

·участието и ролята на заинтересованите страни и на крайните получатели.

2. НАПРЕДЪК ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОПЕРАТИВНИТЕ ПРОГРАМИ 6

2.1. Финансово изпълнение

През 2021 г. общите допустими публични разходи, заделени за подкрепа по линия на ФЕПНЛ, възлизаха на 694 милиона евро. В края на 2021 г. за инвестициите по ФЕПНЛ беше наличен общ бюджет от 5,0 милиарда евро. Този общ бюджет включва увеличение от 0,5 милиарда евро във връзка с пакета REACT-EU, създаден като ответна мярка на епидемията от COVID-19. Той включва както целевите средства от ЕС, така и националното съфинансиране за изпълнението. Не всички изменения на REACT-EU бяха одобрени до края на 2021 г. Въз основа на прегледа на измененията на програмата, които все още бяха в ход в края на 2021 г., за 2022 г. се очакваше допълнително увеличение на общия бюджет.

От тези 5,0 милиарда евро общите одобрени разходи достигнаха 4,68 милиарда евро до края на 2021 г. (94 % от общия бюджет) 7 . През 2021 г. докладваните годишни суми на разходите, направени от бенефициерите и платени при изпълнението на операциите, се увеличиха значително в сравнение с предходните години до 768,3 милиона евро, като до края на 2021 г. достигнаха общо 3 614,5 милиона евро (или 65 % от общия бюджет). По отношение на декларираните разходи също се наблюдава увеличение в сравнение с предходните години. Годишният размер на декларираните разходи възлиза на 703,9 милиона евро, което прави общо 3 115,3 милиона евро (или 63 % от общия бюджет).

При включване на допълнителните средства по REACT-EU в бюджетите по линия на ФЕПНЛ за 2021 г., към края на 2021 г. наличните бюджети не са усвоени изцяло от нито една програма по линия на ФЕПНЛ; Средният процент на изпълнение в ЕС е 63 %. Процентът на изпълнение се определя въз основа на дела от общия отпуснат бюджет, който понастоящем е деклариран пред Комисията. Понастоящем България (91 %), Испания (86 %), Нидерландия (86 %), Финландия (83 %), Полша (82 %), Ирландия (80 %), Австрия (78 %), Латвия (77 %), Кипър (73 %) и Унгария (72 %) постигат сравнително добър напредък. Въз основа на текущото изпълнение се очаква до края на 2023 г. те да декларират изразходването на целия си бюджет.

Най-голямо увеличение на изпълнението на бюджета се наблюдава в Румъния (с 26 процентни пункта (пр.п.) повече в сравнение с края на 2020 г.), Унгария (25 пр.п.), Кипър (21 пр.п.) и Нидерландия (20 пр.п.). Ще бъдат необходими допълнителни действия за ускоряване на изпълнението, за да се избегне отмяна на задължения към бюджетите по линия на ФЕПНЛ в края на 2023 г., особено в Италия (настоящ процент на изпълнение от 40 %), Хърватия (46 %), Литва (64 %) и Словения (56 %).

ФЕПНЛ доказа своята гъвкавост и способност за реакция на нововъзникващите нужди, като например нуждите, възникнали в резултат на кризата с COVID-19. Регламентът относно ФЕПНЛ беше изменен през април 2020 г. 8 като част от Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса — плюс (CRII+). Това даде възможност да се използват начини за непряко предоставяне, например ваучери или карти (с цел понижаване на риска от заразяване), и да се закупуват лични предпазни средства за организации, предоставящи подкрепа по линия на ФЕПНЛ. Освен това измененията дадоха възможност на държавите членки да използват ставка на съфинансиране от ЕС в размер на 100 % за една финансова година. До края на 2021 г. бяха изменени 12 програми по линия на ФЕПНЛ: 8 с цел възползване от съфинансиране в размер на 100 % и 4 с цел да се въведат спешни мерки в отговор на пандемията.

През февруари 2021 г. беше прието допълнително изменение на Регламента относно ФЕПНЛ като част от плана на Комисията за възстановяване съгласно REACT-EU 9 . С това изменение на държавите членки се дава възможност да разпределят допълнително финансиране за програми по линия на ЕСФ, ФЕПНЛ и Европейския фонд за регионално развитие. С допълнителните ресурси може да се осигурят допълнителни средства за съществуващата подкрепа, като например за храни и/или за основно материално подпомагане, както и за проекти за социално приобщаване. Те следва да съответстват на специфичните нужди на всяка държава членка и следва да се взема предвид увеличеният брой на нуждаещите се лица след избухването на пандемията от COVID-19. Бяха изменени общо 13 ОП (Белгия, България, Естония, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Латвия, Люксембург, Австрия, Румъния, Словения и Словакия), като общият размер на допълнителните средства от вноската по REACT-EU за 2021 г. възлиза на 506 милиона евро.

На 6 април 2022 г. Регламентът относно ФЕПНЛ беше изменен 10 отново във връзка с Действията по линия на сближаването за бежанците в Европа (CARE). CARE дава възможност на държавите членки и регионите да разполагат с по-голяма гъвкавост при използването на ФЕПНЛ за предоставяне на спешна подкрепа на хората, бягащи от Украйна, след широкомащабното нашествие на Русия. По-конкретно, на държавите членки се дава възможност да изменят определени части от програмите си, за да се справят с кризата, когато това е необходимо, и просто да уведомят Комисията, вместо да искат нейното одобрение за промените. Освен това в изменението се предвижда по-ранна начална дата на допустимост за тези инициативи: 24 февруари 2022 г. С него се разширява и възможността за 100 % съфинансиране от ЕС, за да се обхване счетоводната година, започваща на 1 юли 2021 г. и приключваща на 30 юни 2022 г. В допълнение към това на 12 април 2022 г. беше приет регламент 11 , с който се допълва CARE. С това изменение се осигурява ликвидност и се ускорява достъпът до средства за бенефициерите. Това става чрез добавяне на 3,5 милиарда евро под формата на плащания за предварително финансиране към вноската по REACT-EU за 2021 г. за програмите по линия на ФЕПНЛ и политиката на сближаване.

2.2 Изпълнение на място

Разпространение на информация за ФЕПНЛ и профил на крайните получатели

През 2021 г. 15,0 милиона души са получили продоволствено подпомагане по линия на ФЕПНЛ, а още 2,1 милиона души са получили основно материално подпомагане. Малко под 18 000 души са получили подпомагане с цел социално приобщаване. 50 % от тези 17,1 милиона души са били жени, 26 % — деца, а 11 % са били лица на възраст над 65 години. 18 % от тях са били мигранти, лица с произход от друга държава или лица от малцинствени общности, 6 % — лица с увреждания, а 5 % са били бездомни лица.

През 2021 г. по линия на ФЕПНЛ успешно е било предоставено подпомагане в 27 държави членки, като е отбелязан добър напредък в постигането на целите на Фонда. Повечето държави членки (23 от 27) са разпределили храни и/или основно материално подпомагане и са предприели съпътстващи мерки (таблица 1, ОП I). Четири държави членки са продължили да изпълняват програми за социално приобщаване (таблица 1, ОП II).

Таблица 1.    Вид подпомагане — ФЕПНЛ

Оперативна програма	Вид подпомагане	Държава членка (ДЧ)
ОП I	Хранителни продукти	10 ДЧ: BE, BG, EE, ES, FI, FR, MT, PL, PT, SI
	Основно материално подпомагане	1 ДЧ: AT
	И двете	12 ДЧ: CY*, CZ, EL, HR, HU, IE, IT, LT, LU, LV, RO SK^
ОП II	Социално приобщаване	4 ДЧ: DE, DK, NL, SE
* През 2019 г. Кипър приключи проекта си за доставка на хранителни продукти и оттогава насам се съсредоточава единствено върху основното материално подпомагане. ^ Между 2016 г. и 2020 г. Словакия е предоставяла основно материално подпомагане, но оттогава насам докладва единствено за подпомагане с храни.

Източник: Годишни доклади за изпълнението за 2021 г.

Около 26 % от получилите подпомагане с хранителни продукти, основно материално подпомагане или подпомагане с цел социално приобщаване през 2021 г. са били деца. Този дял е отбелязал лек спад в сравнение с 2020 г., когато е бил 28 %. В няколко държави членки голяма част от лицата, получаващи подпомагане с храни, са били деца, особено в Белгия, Хърватия, Унгария, Франция и Малта. Освен това в Кипър, Унгария, Ирландия и Австрия материалното подпомагане е било разпределено само за деца (така че те са получили цялото основно материално подпомагане).

Около 18 % от крайните получатели са били мигранти, лица с произход от друга държава или лица от малцинствени общности (включително маргинализирани общности, като ромите). Все пак този дял може да бъде подценен, тъй като информацията за мигрантите, които получават подпомагане, невинаги се докладва поради съображения за защита на данните (Гърция, Франция и Словакия). Като цяло мигрантите са най-голямата група, следвани от бежанците и лицата, търсещи убежище.

Приблизително 5 % от крайните получатели на подпомагане по линия на ФЕПНЛ са бездомни лица; този дял се запазва до голяма степен стабилен. Особено трудно е обаче да се оцени броят на бездомните лица, тъй като те не са регистрирани и често не са склонни да предоставят каквато и да е лична информация. В Ирландия, Чехия и Франция повече от 10 % от крайните получатели на продоволствено подпомагане са били бездомни лица. В Италия делът на бездомните лица, получаващи продоволствено подпомагане, е бил относително нисък (3,7 %), но това е била най-голямата група, получаваща основно материално подпомагане (94 % от всички крайни получатели). В Чехия делът на крайните получатели на основно материално подпомагане, които са били бездомни лица, също е бил сравнително висок (21 %).

Приблизително 6 % от крайните получатели са били лица с увреждания. Делът на лицата с увреждания, получаващи продоволствено подпомагане, е бил най-висок в България и Унгария (31 % и в двете държави). Делът на лицата с увреждания, получаващи материално подпомагане, е бил относително висок в Румъния, Латвия и Литва (съответно 19 %, 17 % и 12 %).

Изпълнение на ФЕПНЛ в контекста на пандемията от COVID-19 През 2021 г. предоставянето на подпомагане с хранителни продукти и основно материално подпомагане е продължило да бъде силно засегнато от ограниченията във връзка с COVID-19 и по-голямата нужда от помощ. Промените в тази насока, въведени през 2020 г., са продължили и през 2021 г. Примерите, посочени в програмите през 2021 г., включват промени във вида и броя на крайните получатели, начините на предоставяне на подпомагането и вида на подпомагането. В няколко програми се посочва, че са били включени допълнителни уязвими в социално отношение лица и семейства, които не са били подпомагани преди COVID-19, за да им се помогне да се справят с трудностите, породени от пандемията. Това е допълнително анализирано в конкретните раздели на настоящата глава. В настоящата глава също така се подчертава подборът на нови групи през 2020 г. (в допълнение към продължаването на съществуващото подпомагане) за подпомагане с хранителни продукти и по-специално за основно материално подпомагане. Увеличеното подпомагане по време на пандемията продължи и през 2021 г., както е описано в конкретните раздели по-долу. Латвия например докладва, че е разширила допустимостта на домакинствата в нужда и с ниски доходи по време на обявените от нея извънредни положения през 2021 г., като по този начин ефективно е гарантирала, че получателите на програмата са обхванати за по-дълъг период от време. В България са били подкрепени допълнителни групи, включително групи, които са били включени въз основа на социално-икономическия им статус, и лица с висок риск от заразяване с COVID-19 (които са били обхванати чрез доставки по домовете). Въпреки че по време на пандемията общият брой на крайните получатели е нараснал, по някои програми е докладван по-малък брой получатели. В Ирландия например броят на крайните получатели е намалял благодарение на националните програми за подпомагане на доходите по време на пандемия. По този начин ФЕПНЛ можеше да се насочи към подпомагане на благотворителни организации, чрез подобряване на качеството и разнообразието на храните, както и включване на уязвими хора, до които е трудно да се достигне. Пандемията оказа значително въздействие и върху начините за предоставяне на подпомагане. За да се намалят рисковете от излагане на получателите на заразяване, вместо да се използват централни пунктове за получаване на храна, дейностите по програмите бяха разширени, за да се доставят хранителни продукти и основно материално подпомагане по домовете. Тази промяна е посочена като една от най-видимите в различни програми, като например тези на Естония, Гърция и Латвия. Естония докладва, че в сравнение с периода преди 2020 г. са били доставени значително по-голям брой пакети с храна до домовете на хората. Пакети с храна са били доставени и директно в приютите за бездомни лица. В Латвия готовите ястия, които преди са били предлагани в обществените трапезарии, са били достъпни само като храна за вкъщи. По повечето програми е докладвано, че COVID-19 е предизвикал значителни затруднения от логистичен характер при разпространението. В някои държави доставките по домовете са били извършени от организациите бенефициери и техните доброволци/персонал, докато в други държави са били използвани и услуги по доставка на пратки. Пандемията е засегнала наличието на доброволци и друг персонал за работа в центровете за разпределение. Във Франция те са посочени като основни фактори, които са повлияли на изпълнението на ФЕПНЛ. Същевременно Франция докладва, че ролята на подпомагането с хранителни продукти по ФЕПНЛ е нараснала поради по-малкото дарения от супермаркети и партньори от селското стопанство. Накрая, в някои случаи се е променил и видът на подпомагането. Подпомагането с хранителни продукти и видовете доставяни хранителни продукти са били сравнително стабилни (с изключение на Ирландия, както е отбелязано по-горе), но след 2020 г. основното материално подпомагане е било бързо адаптирано, за да се удовлетворят специфичните нужди, възникнали в резултат на пандемията. Подпомагането е включвало лични предпазни средства, дезинфектанти и допълнителни продукти за поддържане на хигиената, за да се помогне за удовлетворяване на специфичните нужди на уязвимите групи по време на пандемията. Като цяло с тези промени не са били заменени съществуващите видове основно материално подпомагане. В Кипър разпространението на продукти за новородени деца е продължило през целия период на пандемията. Франция и Румъния докладват за други промени в организацията на подпомагането. През 2021 г. и двете държави са използвали ваучери, които са позволявали директно „закупуване“ на храни и основно материално подпомагане. Румъния докладва, че използването на ваучери ѝ е помогнало да обхване ефективно получателите на подпомагане.

ОП I — Подпомагане с хранителни продукти

Абсолютният брой на лицата, получили подпомагане с храни, е бил най-голям в Испания, Франция, Италия, Полша и Румъния (вж. таблица 2). Благодарение на REACT-EU бюджетът на Италия се е увеличил значително с малко под 200 милиона евро, което е довело до увеличаване на броя на лицата, получили подпомагане с храни. Броят на лицата, получили подпомагане в Румъния, също се е увеличил значително (от 1,2 милиона на 1,5 милиона) спрямо 2020 г. Това е било свързано с увеличения бюджет, дължащ се на REACT-EU (56 милиона евро), и с факта, че изпълнението на бюджета се е ускорило. Броят на обхванатите лица в други държави членки обаче е останал относително стабилен в сравнение с предходните години. За периода от 2020 г. до 2021 г. Франция докладва за намаление на броя на крайните получатели (5,1 милиона през 2021 г. спрямо 5,5 милиона през 2020 г.), но той все още е много по-висок от равнищата преди COVID-19. В годишния доклад за изпълнението на Франция не се посочва причината за това намаляване на броя. В него обаче се подчертава продължаващата необходимост от предоставяне на подпомагане с хранителни продукти по линия на ФЕПНЛ в условия, силно засегнати от COVID-19, и при по-малък брой дарения от частния сектор. По-гъвкавите национални правила за изпълнение, приети в отговор на COVID-19, са останали в сила през цялата 2021 г. Тази гъвкавост обаче не е допринесла за намаляването на броя на крайните получатели.

Таблица 2.    Брой лица, получаващи подпомагане с хранителни продукти — по години (в хиляди)

Държава членка	2018 г.	2019 г.	2020 г.	2021 г.	% от ЕС
BE	394	359	382	449	3 %
BG	540	466	494	553	4 %
CY	2	2	—	—	0 %
CZ	101	57	78	62	0 %
EE	23	21	26	24	0 %
ES	1 288	1 229	1 496	1 468	10 %
FI	281	316	317	295	2 %
FR	4 340	4 790	5 504	5 120	34 %
EL	353	290	294	319	2 %
HR	42	108	23	62	0 %
HU	184	141	182	177	1 %
IE	152	195	277	157	1 %
IT	2 678	2 079	2 657	2 984	20 %
LT	197	192	183	195	1 %
LU	13	13	13	13	0 %
LV	70	76	75	88	1 %
MT	13	11	12	10	0 %
PL	1 385	1 356	1 337	1 254	8 %
PT	79	93	149	170	1 %
RO**	—	—	1 186	1 486	10 %
SI	158	153	157	151	1 %
SK	192	185	137	7	0 %
ЕС	12 486	12 128	14 980	15 044	100 %
** Данните за Румъния не се основават на годишния доклад за изпълнението, а на допълнителни разяснения, предоставени от управляващия орган на Комисията поради несъответствие, което ще бъде отстранено от 2022 г. нататък 12 .

Източник: Годишни доклади за изпълнението за 2021 г., актуализирани до 15 декември 2022 г.

Програмите по линия на ФЕПНЛ в ЕС са насочени към различни приоритетни целеви групи, което е пряко отразено в различните групи получатели, които са получили подпомагане. Това се дължи основно на факта, че програмите по линия на ФЕПНЛ допълват различни национални политики. В таблица 3 се вижда, че в Унгария сравнително голям дял от подпомагането с хранителни продукти е бил предоставен на деца (60 %), докато други държави членки по-често са избирали да използват ФЕПНЛ за пряко подпомагане с хранителни продукти на лица на възраст над 65 години (България: 35 %, Финландия: 36 %, Латвия: 31 %, Румъния: 29 %). Общият дял на жените в общия брой на получателите на подпомагане с хранителни продукти е бил 50 %. Това обаче също варира значително в различните държави членки: 59 % от крайните получатели в България и 57 % в Малта са били жени, но в Унгария жените са били само 24 %, а в Ирландия — 31 % (доста под средното за ЕС). С действията си за подпомагане с хранителни продукти Белгия, Чехия, Люксембург, Унгария и Испания са обхванали голям дял мигранти. Средният дял на лицата с увреждания, получаващи подпомагане с хранителни продукти в ЕС, е бил сравнително нисък — средно 5 %. В Унгария (33 %), България (29 %), Румъния (17 %), Латвия (17 %), Полша (16 %) и Литва (12 %) обаче са били обхванати значително по-голям брой лица с увреждания. Бездомните лица не са били отчитани често като получатели на подпомагане с храни, освен в Чехия (17 %), Ирландия (17 %) и най-вече в Словакия (100 %). Словакия е насочила цялата си програма за подпомагане с хранителни продукти към предоставяне на готова топла храна за бездомни лица в пет града.

Таблица 3.    Категории лица, получаващи подпомагане с хранителни продукти през 2021 г.

Източник: Годишни доклади за изпълнението за 2021 г., актуализирани до 15 декември 2022 г.

За да се оценят промените в целевите групи, обхванати от финансираните по линия на ФЕПНЛ мерки за подпомагане с хранителни продукти по време на пандемията, личните характеристики на получателите през годините на пандемията (2020—2021 г.) бяха сравнени с обобщената съвкупност от получатели на подпомагане с хранителни продукти през 2014—2019 г. На равнището на ЕС делът на децата, обхванати от подпомагане с хранителни продукти по време на COVID-19, е бил малко по-нисък (-2 процентни пункта), отколкото преди пандемията. Делът на възрастните хора, жените, лицата с увреждания и бездомните лица се е увеличил с 1 процентен пункт в сравнение с периода преди 2020 г. Само малък брой държави членки докладват за значителни промени в дела на отделните целеви групи сред получателите. България и Унгария се открояват с увеличени дялове на лицата с увреждания, които са били обхванати от подпомагане с хранителни продукти (съответно с 10 и 11 процентни пункта повече, отколкото преди 2020 г.). И в двете държави подпомагане с хранителни продукти е било насочвано конкретно към социално слабите лица с увреждания, като това е било въведено още преди COVID-19. Ограниченията на свободата на движение поради COVID-19 е влошило положението на тези лица, а държавите са предприели ответни мерки чрез своите програми по линия на ФЕПНЛ.

Фигура 1.    Продоволствено подпомагане, предоставено през периода 2014—2021 г. (хиляди тонове), по държави членки

Източник: Годишни доклади за изпълнението за 2021 г., актуализирани до 15 декември 2022 г.

Количеството хранителни продукти, измерено в тонове, се е увеличавало постоянно от 2019 г. нататък, като през 2021 г. е достигнало почти 450 000 тона. Обяснението, което най-често дават държавите членки, е необходимостта да се предприемат мерки в отговор на увеличаването на несигурността по време на ограниченията на свободата на движение поради COVID-19. Делът на отделните държави членки в това общо количество не се е променил съществено с течение на времето. Румъния се откроява с това, че между 2017 и 2019 г. не е предоставяла подпомагане с храни, но е успяла да го възобнови от 2020 г.

Всички държави членки докладват, че се придържат по някакъв начин към хоризонталния принцип, че подпомагането с хранителни продукти играе роля за осигуряването на балансирано хранене на най-нуждаещите се лица, но техните решения за изпълнение се различават значително. На фигура 2 е представена по-подробна информация за взетите конкретни решения при избора на хранителни продукти. В България, Ирландия, Малта и Португалия делът на включените плодове и зеленчуци е бил по-висок от средното равнище. Във Финландия, Латвия, Малта и Румъния повече от половината храни са били продукти, съдържащи скорбяла, включително брашно, хляб, картофи и ориз. В Белгия, Франция, Испания и Словения делът на млечните продукти в общия състав на храните е бил по-висок от средното равнище за ЕС. Готовите храни или храните, които не могат да бъдат класифицирани, са били средно около 10 %, но са съставлявали цялата хранителна кошница в Словакия и 40 % от предоставените храни в Унгария. В Словакия са били предоставени топла супа, сладкиш и топла безалкохолна напитка, които са били класифицирани в категорията „допълнителни продукти“. Няма данни за Кипър, тъй като през 2021 г. там не е било предоставяно подпомагане с храни; при последното предоставяне на подпомагане с хранителни продукти през 2018 г. то е включвало предимно продукти, съдържащи скорбяла (45 %), следвани от плодове и зеленчуци (27 %) и в по-малка степен продукти от животински произход (14 %) и млечни продукти (14 %).

Фигура 2.    Състав на подпомагането с хранителни продукти през 2021 г. — по държави членки

Източник: Годишни доклади за изпълнението за 2021 г., актуализирани до 15 декември 2022 г.

В специфичния състав на подпомагането с хранителни продукти не се наблюдават съществени промени с течение на времето. Само за периода 2014—2016 г. се наблюдава лека разлика в състава на видовете предоставено подпомагане с храни, което вероятно се дължи на малко по-различната съвкупност от държави членки, предлагащи подпомагане през посочените години.

Фигура 3.    Състав на предоставеното подпомагане с хранителни продукти (като дял от общото подпомагане)

Източник: Годишни доклади за изпълнението за 2021 г., актуализирани до 15 декември 2022 г.

Хранителните продукти са били раздавани под формата на пакети с храна или директно като ястия. През 2021 г. в Словакия са били разпределяни само ястия, а във Франция, Литва, Люксембург, Малта, Португалия и Словения — само пакети с храна. В останалите държави членки са били разпределяни и от двата вида. На фигура 4 е показано, че с течение на времето тенденцията при доставянето на пакети с храна се е стабилизирала от 2019 г. насам; през 2021 г. са били предоставени общо 91,1 милиона пакета с храна и 77,7 милиона ястия.

Фигура 4.    Тенденция при броя на раздадените пакети с храна и ястия с течение на времето

Източник: Годишни доклади за изпълнението за 2021 г., актуализирани до 15 декември 2022 г.

При прегледа беше оценена и тенденцията при броя на раздадените пакети и ястия на човек с течение на времето. От 2015 г. насам общият брой на пакетите на човек постоянно намалява — от средно около 10 до малко над 6 през 2021 г. Броят на раздадените ястия на човек обаче се е увеличил — от малко над 2 средно на човек през 2014 г. до малко под 6 през 2021 г. Количеството разпределени хранителни продукти на човек в тегловно изражение се е увеличило значително — от 18,9 кг през 2014 г. до 30,0 кг през 2021 г.

Фигура 5.    Промяна в количеството разпределени хранителни продукти на човек — 2014—2021 г., различни показатели

Източник: Годишни доклади за изпълнението за 2021 г., актуализирани до 15 декември 2022 г.

ОП I — Основно материално подпомагане

Държавите членки докладват за относително стабилен брой на получателите на основно материално подпомагане между 2018 г. и 2021 г. (вж. таблица 4). Повече от половината от всички крайни получатели, получаващи основно материално подпомагане в ЕС, са били в Румъния, която през 2020—2021 г. е предоставила четири доставки на пакети с комплекти с хигиенни принадлежности на крайни получатели. През 2021 г. по линия на ФЕПНЛ е била предоставена помощ за закупуване на учебни материали, като са предоставени електронни ваучери на родителите на деца в неравностойно положение, които отговарят на условията. Те са имали възможност да използват тези ваучери, за да закупят основни училищни пособия и дрехи за своите деца.

Таблица 4.    Брой лица, получаващи основно материално подпомагане (в хиляди)

ДЧ	2018 г.	2019 г.	2020 г.	2021 г.	% от ЕС
AT	45	44	44	42	2 %
CY	1	1	1	1	0 %
CZ	72	34	58	51	2 %
EL	239	189	266	275	13 %
HR	24	83	0	15	1 %
HU	26	57	128	150	7 %
IE	41	40	51	45	2 %
IT	—	5	25	29	1 %
LT	197	192	183	195	9 %
LU	13	13	13	13	1 %
LV	17	70	69	81	4 %
RO**	—	—	1 122	1 188	57 %
SK	110	97	—	—	0 %
ЕС	785	824	1 960	2 084	100 %
** Данните за Румъния не се основават на годишния доклад за изпълнението, а на допълнителни разяснения, предоставени от управляващия орган на Комисията поради несъответствие, което ще бъде отстранено от 2022 г. нататък.

Източник: Годишни доклади за изпълнението за 2021 г., актуализирани до 15 декември 2022 г.

В Кипър, Унгария и Ирландия основно материално подпомагане е било предоставено само на деца, а в Австрия децата също са съставлявали голям дял от получателите (84 %). Като цяло основното материално подпомагане не е било насочено към хората на възраст над 65 години, въпреки че в Латвия (31 %) и Хърватия (19 %) тази група е получила подпомагане над средното равнище за ЕС (10 %).

В Латвия (57 %), Ирландия (58 %) и Австрия (63 %) делът на жените, получили материално подпомагане, е бил по-висок от средното равнище; в Кипър единствено лица от женски пол са получили основно материално подпомагане (момичета на възраст под 15 години).

В Австрия, Кипър, Чехия, Италия и Люксембург броят на обхванатите лица с мигрантски произход е бил над средното равнище за ЕС. В Литва, Латвия и Румъния делът на лицата с увреждания, получили основно материално подпомагане, е бил сравнително по-висок, отколкото в останалите държави членки.

В Италия основното материално подпомагане е било насочено конкретно към бездомните лица (94 %); държавата се е насочила към лицата в състояние на тежки материални лишения, повечето от които са бездомни мъже с произход от друга държава. Италия докладва, че по-голямата част (72 %) от лицата, които са получили основно материално подпомагане през 2021 г., са се възползвали и от хранителна помощ (увеличение спрямо 46 % през 2020 г.). Целта на държавата е била не само да удовлетвори незабавно основните нужди на хората, живеещи в крайна бедност, но и постепенно да преодолее състоянието на тежки лишения. От това става ясно, че от началото на пандемията в рамките на италианската програма по линия на ФЕПНЛ е била оказана по-всеобхватна подкрепа на получателите в отговор на нарастващата нужда от помощ, свързана с по-трудните ситуации, предизвикани от пандемията.

Таблица 5.    Лични характеристики на лицата, получаващи основно материално подпомагане през 2021 г.

Източник: Годишни доклади за изпълнението за 2021 г., актуализирани до 15 декември 2022 г.

Категориите получатели на основно материално подпомагане по време на пандемията също бяха сравнени с тези преди 2020 г. (вж. таблица 6). Разликите са по-големи от тези при подпомагането с храни, както на равнището на държавите членки, така и на равнището на целия ЕС. По време на пандемията делът на жените, обхванати от предоставеното основно материално подпомагане, е бил по-нисък, отколкото преди 2020 г. (намаление с 15 процентни пункта), а делът на лицата с увреждания е бил по-висок (увеличение с 9 процентни пункта). През 2020—2021 г. от общата съвкупност от получатели в Латвия, обхванати от основното материално подпомагане, предоставено по линия на ФЕПНЛ, делът на децата е бил много по-нисък (намаление с 32 процентни пункта) спрямо периода преди пандемията. В доклада на Латвия това се обяснява с по-големите нужди на възрастните хора по време на пандемията, както и с националните законодателни промени и специфичните национални възможности за подкрепа, насочени към семействата. Това е намалило необходимостта от насочване на ФЕПНЛ към тези групи. Това може да се забележи и в цялостното леко увеличение на абсолютния брой на децата, обхванати от основно материално подпомагане. Унгария докладва, че от общата съвкупност, обхваната от предоставеното от нея основно материално подпомагане, делът на мигрантите е бил много по-нисък (-24 процентни пункта), но не е посочила причината за това намаление.

В Кипър делът на жените, получаващи основно материално подпомагане, рязко се е увеличил по време на пандемията. Той е нараснал от 57 % преди пандемията до 100 % по време на пандемията (увеличение с 43 процентни пункта), тъй като през този период подпомагане са получавали единствено жени. Тази промяна обаче не е свързана с пандемията, а е резултат от рационализирането на материалното подпомагане за новородени деца, което от 2020 г. е насочено конкретно към майките.

Таблица 6.    Промяна в целевите групи, обхванати от материално подпомагане между 2014—2019 г. и 2020—2021 г.

Източник: Годишни доклади за изпълнението за 2021 г., актуализирани до 15 декември 2022 г. 13

В годишните доклади на държавите членки се наблюдава тенденция към увеличаване на паричната стойност на основното материално подпомагане, предоставено по линия на ФЕПНЛ до 2020 г. Тази тенденция е започнала още преди 2020 г., но от началото на пандемията през 2020 г. се наблюдава значително увеличение на стойността на материалите. Румъния се откроява най-вече с това, че през същата година отново стартира операциите по ФЕПНЛ. Дори ако не се включи Румъния, на фигура 6 все още се вижда устойчива положителна тенденция до 2020 г., достигаща 34,9 милиона евро за предоставени основни материали. За 2021 г. се докладва незначително намаление на общата стойност, което се дължи основно на Румъния и Италия, но в повечето държави стойността остава стабилна или се увеличава. През 2021 г. материално подпомагане на значителна стойност е било предоставено в Австрия (4,2 милиона евро), Гърция (7,9 милиона евро), Унгария (5,7 милиона евро) и Румъния (8,4 милиона ). Италия не предоставя ясно обяснение за намаляването на стойността на доставените стоки през 2021 г. в сравнение с 2020 г. Въпреки това държавата посочва, че ситуацията се е променила след пандемията от COVID-19 и това е довело до необходимостта изпълнителните органи да реорганизират частично работата си по разпределяне на материалното подпомагане.

Фигура 6.    Обща парична стойност на предоставеното основно материално подпомагане (стойност в млн. евро)

Източник: Годишни доклади за изпълнението за 2021 г., актуализирани до 15 декември 2022 г.

От началото на програмния период 2014—2020 г. разпределението на стойността на предоставените основни материали между конкретните целеви групи варира. Ако не се вземе предвид 2015 г., между една трета и две трети от стойността на основните материали са били разпределени за деца, като през последните години все повече нараства делът на общата стойност, разпределена за бездомни лица. Към момента на изготвяне на настоящия документ Румъния все още не е класифицирала стойността на предоставените през 2021 г. материали по целеви групи; това са 24-те процента, които не са класифицирани на фигура 7.

Фигура 7.    Дял от общата стойност на основното материално подпомагане по целеви групи

Източник: Годишни доклади за изпълнението за 2021 г., актуализирани до 15 декември 2022 г.

Относителната стойност на основните материали, предоставени на целевите групи през 2021 г., се анализира допълнително по държави членки. Това дава представа за различните начини, по които държавите избират вида на основното материално подпомагане. В Австрия 14 , Кипър, Унгария и Ирландия 15 стойността на основното материално подпомагане е почти изцяло разпределена за децата, а в Хърватия (35 %) и Чехия (41 %) — в значителна степен. В Чехия 22 % от стойността на основното материално подпомагане е било предоставено на бездомните лица, а в Италия почти цялата стойност на материалното подпомагане е била предоставена на тази група (94 %).

Разпределение на стойността на основното материално подпомагане по конкретни целеви групи (2021 г.)

Източник: Годишни доклади за изпълнението за 2021 г., актуализирани до 15 декември 2022 г.

До 2020 г. се наблюдава тенденция на леко нарастване на стойността на основното материално подпомагане на получател, която достига 35,42 EUR. През 2021 г. средната стойност на получател е спаднала значително на 16,73 EUR (или 29,55 EUR, ако не се включи Румъния). По-ниската стойност за Румъния се обяснява с факта, че по-голямата част от нейните разходи са част от двугодишна програма за подкрепа, отчетена през 2020 г.

Стойността на основното материално подпомагане на едно бездомно лице рязко варира през годините, което се дължи основно на по-малкия брой обхванати бездомни лица, особено през 2020 г. През 2020 г. е докладвана средна стойност от над 277 EUR на бездомно лице поради сравнително високата стойност и ограничения брой лица, докладвани от Италия (323 EUR на бездомно лице през 2020 г. спрямо 98 EUR през 2021 г.). В годишния доклад за изпълнението на Италия не се посочва причината за тази разлика.

Фигура 8.    Тенденция при стойността на основното материално подпомагане на получател с течение на времето

Източник: Годишни доклади за изпълнението за 2021 г., актуализирани до 15 декември 2022 г.

ОП I — Съпътстващи мерки

В съответствие с Регламента относно ФЕПНЛ държавите членки, които през 2021 г. са изпълнявали програми по ОП I, също така са приложили съпътстващи мерки. Кризата с COVID-19 обаче представляваше значително предизвикателство за изпълнението на тези съпътстващи мерки, а прилагането им като цяло беше неравномерно в отделните държави членки.

Повечето държави членки са продължили да изпълняват комбинация от съпътстващи мерки и само някои са решили да се съсредоточат върху една или две дейности.

Съпътстващите мерки, изпълнени през 2021 г., включват:

·съвети относно приготвяне и съхраняване на храни (BE, BG, CZ, ES, FI, FR, HR, LT, LV, MT, PL, PT и SK);

·образователни дейности или информация за популяризиране на здравословното хранене и здравословния начин на живот, напр. семинари за готвене (BE, BG, CZ, EL, ES, FI, FR, HR, IT, LT, LU, LV, PT, PL, RO, SI и SK);

·съвети относно намаляване на разхищението на храни (BG, CZ, ES, FI, LU, LV, PL и PT);

·съвети за лична хигиена (BE, BG, EL, HR, HU, LV, RO и SK);

·насочване към съответните служби (напр. социални/административни) (BE, BG, CZ, EE, FI, FR, IE, IT, LU, LV, PT и SK);

·обучения и семинари, по-специално за подобряване на интеграцията в образованието или на пазара на труда (BG, CY, CZ, EL, FI, FR, IE, IT, LT, LV, MT, RO и SI);

·образователни дейности и обучения/програми за придобиване на умения (EL, FR, LV, MT, PL, RO и SI);

·мерки за улесняване на достъпа до здравно обслужване (EL, FR, LV, MT, PL, RO и SI);

·психологическа и терапевтична подкрепа (CZ, EL, FI, FR, HU, IT, LT, LV, PL, RO и SI);

·съвети относно управлението на бюджета на домакинството (BG, CZ, EL, FR, HR, IE, IT, LT, LV, MT, PL, PT и SK);

·конкретни съвети за поддържане или възстановяване на семейните връзки/връзките в общността, включително разрешаване на конфликти, помощ за родители, помощ за домашни грижи (BG, CY, FR, IE, LT, LV и PL);

·социални дейности и дейности за свободното време (CZ, FI, FR, LV, LU, MT, PL и SI);

·предоставяне на правни услуги (CZ, FR, IT, LT, PL и RO); както и

други съпътстващи дейности (AT, BE, BG, CY, CZ, EE, ES, FI, FR, IE, EL, IT, LU, MT, PL, PT, RO и SI), предимно услуги за лична подкрепа, грижи за възрастни, социален транспорт, мерки за улесняване на достъпа до жилища или подслон, подкрепа за достъп до права и подкрепа за училище.

ОП II — Социално приобщаване

Четири държави членки (DE, DK, NL и SE) са използвали ФЕПНЛ за постигане на целите за социално приобщаване. Във всяка от тези държави членки са предвидени специфични видове действия, които са съобразени с конкретни целеви групи. Това се различава от по-стандартизирания подход, възприет при действията за подпомагане с хранителни продукти или основно материално подпомагане, и е най-видимо в определените показатели и извършените дейности. В този раздел е показано, че и при четирите програми за социално приобщаване се наблюдават предизвикателства при обхващането на конкретните целеви групи през 2021 г. поради продължаващите ограничения във връзка с COVID-19. Поради по-специфичния и адаптиран характер на тези програми, при тях не са били извършени съществени промени в подхода и целевите групи. В резултат на това през 2021 г. броят на получателите е бил по-малък, отколкото през предходните години.

Броят на получателите е значително по-малък, отколкото при другите подобни на ФЕПНЛ програми, което се дължи на целенасочен замисъл. На таблица 7 се вижда значителен спад в броя на получателите през 2021 г. в сравнение с 2020 г., особено в Германия. Това се дължи на много по-малкия брой проекти, които е трябвало да продължат през 2021 и 2022 г. Поради бюджетни ограничения само за някои от проектите е било възможно да се удължи срокът след 2020 г. Като причина за този спад Германия посочва в годишния си доклад за изпълнението и продължаващите ограничения във връзка с COVID-19. При анализа на данните става ясно, че през 2021 г. са били отчетени само лицата, които за първи път са ползвали консултантски услуги по даден проект, докато много други лица са продължили да получават подкрепа.

В Германия, Швеция и Нидерландия по-малкият брой получатели също е бил свързан с ограниченията във връзка с COVID-19, тъй като физическите срещи често са били невъзможни; в Нидерландия предоставянето на подкрепа често се е осъществявало в библиотеки, които са били затворени през първите 5 месеца на 2021 г.

Таблица 7.    Брой лица, получаващи подпомагане с цел социално приобщаване

Държава членка	2018 г.	2019 г.	2020 г.	2021 г.	% от ЕС
DE	37 062	27 742	28 168	16 787	94 %
DK	454	757	277	570	3 %
NL	769	579	366	93	1 %
SE	414	658	1 175	441	2 %
ЕС	38 699	29 736	29 986	17 891	100 %

Източник: Годишни доклади за изпълнението за 2021 г., актуализирани до 15 декември 2022 г.

На таблица 8 са показани различните целеви групи, които са получили подпомагане с цел социално приобщаване в четирите държави членки. Общите суми в колоните може да са повече от 100 %, тъй като едно лице може да е разпределено в няколко категории. Нидерландия е продължила да насочва вниманието си само към лицата на възраст над 65 години и са били обхванати предимно жени (85 %). Мигрантите, лицата с произход от друга държава и лицата от малцинствени общности са били сред основните групи лица, които са получавали подпомагане с цел социално приобщаване в другите три държави. В Дания и Швеция вниманието е било насочено почти само към бездомните лица.

Таблица 8.    Лични характеристики на лицата, получаващи подпомагане с цел социално приобщаване през 2021 г.

Източник: Годишни доклади за изпълнението за 2021 г., актуализирани до 15 декември 2022 г.

Дяловете на получателите на подпомагане с цел социално приобщаване бяха сравнени с тези преди 2020 г. (вж. таблица 9). Аналогично на подпомагането с храни, промените в целевите групи са сравнително ограничени на обобщено ниво. През периода на пандемията се наблюдава по-висок дял на бездомните лица (увеличение с 14 процентни пункта), което се дължи основно на по-големия абсолютен брой в тази целева група в Швеция и Дания. Програмите в тези две държави са били насочени само към тази целева група. В резултат на това делът на получателите на национално равнище не е засегнат (съответно 100 % и 97 %), но е засегнат на равнището на ЕС, където увеличението на абсолютния брой се отразява и на относителния дял от цялата съвкупност. Освен това в Швеция делът на мигрантите сред всички получатели също се е увеличил; тя докладва, че по-конкретно през 2021 г. лицата с мигрантски произход са се завърнали в Швеция, но поради пандемията често са били в по-несигурно положение, отколкото преди.

Таблица 9.    Промяна в целевите групи, обхванати от ОП II между 2014—2019 г. (преди пандемията) и 2020—2021 г. (в процентни пунктове)

Източник: Годишни доклади за изпълнението за 2021 г., актуализирани до 15 декември 2022 г.

Прегледът на подхода към социалното приобщаване, възприет от Германия, Дания, Нидерландия и Швеция, спомага за изясняване на съответните им решения за програмиране. За разлика от подпомагането с хранителни продукти и основното материално подпомагане, при програмите за социално приобщаване на ФЕПНЛ изпълнението не се наблюдава въз основа на общи показатели. Вместо това държавите могат сами да определят показателите, така че те да бъдат насочени към конкретните видове планирани действия. Изборът на различните програми е разгледан по-подробно по-долу.

ŸГермания насочва програмата си към установяване на връзка с новопристигналите граждани на ЕС и техните деца, като им помага да получат достъп до образование в ранна детска възраст, както и към бездомните лица, като подобрява достъпа им до мерки за консултиране и подкрепа. През първата година на програмата Германия вече е била постигнала целта си за консултиране на 18 044 имигранти. Този брой се е увеличил допълнително през следващите години, като общият брой на имигрантите е достигнал над 108 000. Това е значително преизпълнение на целта за броя на консултираните пълнолетни имигранти. Останалите цели на Германия за крайните продукти са били постигнати малко по-късно. Например целта за имигрантите с деца в предучилищна възраст е била постигната през 2020 г., а целта за консултираните бездомни лица е била постигната през 2018 г., като оттогава броят им се е увеличил още повече и е достигнал обща стойност от над 35 000 души.

ŸВ Дания подкрепата по линия на ФЕПНЛ е насочена към бездомните лица. Към тях е насочена подкрепа за разпространение на информация за предоставяне на временно настаняване, складови помещения, както и социални дейности и програми за повишаване на пригодността за заетост. През 2018 г. Дания е постигнала целта си от 1 400 лица, а до 2021 г. подкрепа са получили общо 3 016 лица.

ŸНидерландия използва подпомагането с цел социално приобщаване от ФЕПНЛ за подпомагане на възрастни хора с нисък разполагаем доход с цел предотвратяване и преодоляване на социалното изключване. Това се осъществява чрез програми за разпространение на информация, които се провеждат основно в местните библиотеки в четирите най-големи града, където се организират социални дейности и програми. Програмата продължава да постига напредък към целта си да подкрепи 5 000 души; до края на 2021 г. са били обхванати 3 299 души. В годишния доклад за изпълнението се посочва, че по програмата се дава приоритет на качеството пред количеството; през 2020 г. и 2021 г. са били подкрепени по-малко получатели от очакваното поради ограниченията във връзка с COVID-19. Тези ограничения са оказали голямо въздействие върху нидерландската подкрепа, тъй като тя е насочена изключително към възрастните хора. Тази група е била особено уязвима към COVID-19 и поради това е било значително по-трудно да бъде обхваната по време на пандемията.

ŸВ Швеция по линия на ФЕПНЛ се предоставя подкрепа на социално уязвими лица (бездомни лица или лица, изложени на риск от бездомничество, мигранти, лица с произход от друга държава, лица от малцинствени общности и жени), които не са икономически активни и пребивават в Швеция за период, по-малък от 3 месеца. С критерия за пребиваване се гарантира, че ФЕПНЛ е насочен към целева група, която не е обхваната от Закона за социалните услуги. Програмата има за цел да се предостави основна информация за шведското общество, насочена към нуждите от информация на целевата група, както и целенасочена информация по здравни въпроси. За целите на прегледа на напредъка освен общите показатели не са били поставени цели за крайните продукти.

На фигура 9 е представено обобщение на напредъка към постигане на целите на показателите за крайния продукт. До края на 2021 г. в Германия, Дания и Нидерландия са били постигнати всички цели.

Фигура 9.    Напредък по целите за крайните продукти — ОП II „Социално приобщаване“

Източник: Годишни доклади за изпълнението за 2021 г., актуализирани до 15 декември 2022 г.

И по четирите програми са заложени целеви стойности на резултатите въз основа на специфични цели, които са представени на фигура 9. Всички целеви стойности на резултатите са били постигнати с лекота, нерядко още през първата година от изпълнението. Това поражда въпроси относно равнището на амбиция на различните цели.

ŸВ Германия се наблюдава последователно постигане на целевите стойности и при четирите показателя за резултатите. Делът на имигрантите, получили подкрепа, които имат достъп до консултиране, е бил около 90 %, а през 2021 г. дори се е повишил. По отношение на останалите три показателя изпълнението е довело до стабилни или по-добри резултати, които са значително по-високи от заложените.

ŸВ Дания делът на потребителите, които ползват и други услуги, се е увеличил значително спрямо първите години на изпълнението до настоящото си равнище от 89 % от целевите потребители. В годишния доклад за изпълнението това е представено като пример за успешните дейности за разпространение на информация по текущите проекти, без да се описват конкретни фактори за постигането на успех.

ŸВ Нидерландия всички целеви резултати са били постигнати с лекота, въпреки че броят на участниците („крайните продукти“) е по-малък от планирания. На практика през всяка година от изпълнението делът на участниците, които продължават да поддържат контакти с предоставящите подкрепата, имат по-силни социални мрежи, подобрили са уменията си и са получили други видове подкрепа, е значително над целевата стойност.

ŸИ накрая, заложената в Швеция цел за броя на участниците, които са подобрили своето здраве и хигиена, е била постигната още през 2017 г. — втората година на докладване на напредъка по изпълнението.

Фигура 10.    Напредък по целевите резултати — ОП II „Социално приобщаване“

Източник: Годишни доклади за изпълнението за 2021 г., актуализирани до 15 декември 2022 г.

Беше извършена оценка и на динамиката при общите разходи за едно лице, обхванато от подпомагането с цел социално приобщаване (вж. фигура 10). Тъй като отчетените за отделните години стойности може да се различават значително, а понякога някои разходи са свързани с участие през различни години, анализът се ограничава до кумулативните разходи за единица продукт. Вероятността от резки скокове (или спадове), дължащи се на разлики в броя на лицата или на отчетените разходи, става по-малка с напредването на изпълнението на програмите, тъй като те се компенсират в общите суми. При настоящия преглед се установява, че разходите за единица продукт са сравними при три от четирите програми за социално приобщаване. Германия докладва значително по-ниски разходи за единица продукт (360 EUR) в сравнение с тези в Швеция (1 776 EUR), Нидерландия (1 336 EUR) и Дания (1 182 EUR). Тези разлики могат да се обяснят най-добре с различните равнища на интензитет на подкрепата. Данните също така разкриват обща тенденция на нарастване на разходите за едно лице в тези три последни държави. В годишните доклади за изпълнението не са представени последователни обяснения за тази тенденция.

Фигура 11.    Извършени/платени годишни разходи за всяко обхванато лице — сравнение по държави членки — ОП II „Социално приобщаване“

Източник: Годишни доклади за изпълнението за 2021 г., актуализирани до 15 декември 2022 г.

2.3 Общи принципи

В член 5 от Регламента относно ФЕПНЛ са предвидени редица хоризонтални принципи, към които трябва да се придържат всички програми по линия на ФЕПНЛ. От държавите членки се изисква да докладват как тези принципи са взети предвид. Най-важните от тях са разгледани по-подробно по-долу.

Съществуват два основни начина, по които държавите членки докладват как дейностите допълват съществуващите инструменти на ЕС за сближаване и националните действия за преодоляване на материалните лишения и за борба с бедността и социалното изключване, като същевременно се избягва двойното финансиране. В докладите на някои държави членки са представени някои минимални данни относно предотвратяването на припокриването. Например Латвия докладва, че организациите бенефициери трябва да подпишат декларация, че няма да търсят подкрепа от различни фондове на ЕС за една и съща дейност. Други държави, като Португалия, използват единни системи за информация и мониторинг, за да предотвратят двойното финансиране.

Втора група държави членки докладват подробно за това как техните програми се възползват от възможните полезни взаимодействия между фондовете. Координацията между ЕСФ и ФЕПНЛ е организирана чрез институционални връзки между отговорните управляващи органи, като например участие в мониторинговия комитет на единия или на другия фонд. Освен официалните договорености, управляващите органи докладват и за инициативи за активна комуникация с цел да се гарантира, че бенефициерите, получателите и правителствените партньори са запознати с извършените дейности.

Редица конкретни проекти са имали за цел да се извлече полза от възможните полезни взаимодействия между фондовете. Както Финландия, така и Литва посочват редица проекти по линия на ЕСФ, разработени като допълнителни мерки за засилване на социалното приобщаване на лицата, които получават подпомагане и по линия на ФЕПНЛ, в рамките на които се подкрепят сходни партньорски организации при организирането на последващи дейности. В Полша съгласно насоките на управляващия орган организациите бенефициери са длъжни да предоставят на получателите на хранителна помощ информация за това как могат да се възползват от съответната подкрепа по линия на ЕСФ и да им оказват съдействие да се включат в тези мерки.

Всички държави членки докладват, че принципите на равно третиране на жените и мъжете и предотвратяване на всякаква дискриминация в по-широк смисъл (член 5, параграф 11) са застъпени в техните програми по линия на ФЕПНЛ. Това е видно например от критериите за подбор на партньорски организации и проекти. Възприетите от партньорските организации стратегии за разпространение на информация за изпълнение на проектите се основават на тези принципи. Събраните в системите за мониторинг данни дават възможност за преглед на текущите практики; Ирландия докладва как демографските данни, включително разпределението по пол, се разглеждат в тримесечните доклади на местните партньорски организации и по време на посещенията на място в местата за разпределение.

По отношение на критериите за подбор на хранителни продукти държавите членки подчертават, че се придържат към обективни критерии, при които се взема предвид ролята на продуктите за осигуряване на балансирано хранене 16 . Белгия използва експертна помощ при подбора на хранителни продукти, като се вземат предвид специфичните нужди на получателите, както и хранителното качество, срокът на годност и гликемичният индекс. България спазва препоръките на Министерството на здравеопазването за осигуряване на балансирано хранене. Испания заявява, че при подбора на основни хранителни продукти нейната приоритетна цел е да удовлетвори във възможно най-голяма степен хранителните нужди на лицата в неравностойно положение, като им осигури основни хранителни вещества (протеини, въглехидрати, мазнини, фибри, витамини и минерали) с възможно най-голямо разнообразие, както и да намали хранителните дефицити. Финландия възприема подобни принципи, следвайки насоките на Държавния консултативен съвет по въпросите на храненето. В Хърватия разпределените храни трябва да отговарят на строги стандарти за качество, определени в националното законодателство в областта на селското стопанство и храните, и да бъдат произведени и преработени по устойчив начин. Малта е използвала част от програмата за подпомагане с хранителни продукти по ФЕПНЛ, за да започне кампания за разпределяне на плодове, зеленчуци и мляко на учениците. Кампанията е имала за цел да допринесе за създаването на култура на здравословни и устойчиви хранителни навици сред малките деца. В Словения хранителните продукти са били подбрани въз основа на предложенията на избрани партньорски организации, включително основни хранителни продукти (като мляко, макаронени изделия и ориз). Към тях са били добавени храни, дарени или закупени от партньорски организации, за да се създаде балансиран и здравословен пакет от хранителни продукти. Подобно на горепосочените държави, Словакия също се съобразява с исканията на партньорските организации, като взема предвид становищата на Службата за обществено здраве относно необходимостта да се спазват препоръчителните количества хранителни вещества, определени в словашкото законодателство.

Намаляването на разхищението на храни като водещ принцип също е изтъкнато от редица държави членки. Тези действия са свързани с цел 12.3 на ООН за устойчиво развитие, в която се предвижда до 2030 г. да се намали наполовина разхищението на храни на глава от населението, както и с инициативи на ЕС за намаляване на разхищението на храни, като например стратегията „От фермата до трапезата“ 17 . Всички горепосочени държави членки вече отчитат опита на партньорските организации, което им дава възможност да осигурят доставки на хранителни продукти, които удовлетворяват нуждите на получателите. Подбраните хранителни продукти се променят редовно, за да отразят променящите се нужди или практическия опит, което спомага за намаляване на възможното разхищение на храни. Редица държави членки са предприели допълнителни мерки. Във Финландия безопасността на храните е основна грижа и в държавата се вземат предвид транспортирането на подбраните хранителни продукти, ограниченият капацитет за съхранение на партньорските организации и срокът на годност на продуктите. Поради тази причина във Финландия не се предлагат пресни продукти или продукти, които изискват транспортиране и съхранение в хладилник. В Словакия също целенасочено се подбират продукти, които са лесни за съхранение, не изискват специфични условия на съхранение и имат достатъчно дълъг срок на годност. В Ирландия се прилага много добър подход към разхищението на храни чрез партньорството с FoodCloud — социално предприятие с нестопанска цел, създадено за справяне с разхищението на храни. FoodCloud свързва предприятия с големи количества излишъци от храни с благотворителни организации в общини в цялата държава. По този начин се осигуряват разнообразни качествени излишъци от хранителни продукти за крайните получатели. Предприятията, които даряват храни, имат полза от това, че намаляват разходите си за обезвреждане на отпадъци и дават значим и практичен принос към обществото.

Друг важен хоризонтален аспект, за който държавите членки докладват при подбора на основното материално подпомагане, е грижата за климата и околната среда. Австрия докладва, че са били положени усилия за намиране на дълготрайни и качествени продукти, като е увеличено използването на рециклирани продукти; например от 2020 г. насам всички предоставени раници и ученически чанти ще бъдат изработени от тъкани, произведени от рециклирани PET бутилки. Чехия също посочва, че подборът на продуктите се основава на принципа, че те не вредят на околната среда, а програмата насърчава рециклирането. Това става например чрез подбиране на тоалетна хартия, изработена от 100 % рециклиран материал. По подобен начин Румъния подчертава, че обръща внимание на изискванията за опаковане на продуктите за поддържане на хигиената, разпределяни в рамките на нейните проекти за основно материално подпомагане. Етикетирането на тези продукти трябва да съдържа информация за опазването на околната среда и рециклирането на опаковките. Румъния също обръща специално внимание на опазването на природните ресурси, като използва повторно дървените палети, върху които се доставят пакетите с храна, и намалява потреблението на хартия, като предоставя информация относно проектите по електронна поща.

3.ЗАКЛЮЧЕНИЯ

През 2021 г. ФЕПНЛ продължи да бъде силно засегнат от последиците от COVID-19. Държавите членки трябваше да преразгледат програмните приоритети, целевите групи, операциите и видовете подкрепа по линия на ФЕПНЛ, като същевременно гарантират постоянна подкрепа за уязвимите групи. С допълнителния бюджет, отпуснат по линия на REACT-EU, бяха подкрепени допълнително инициативи, насочени към преодоляване на причинените от COVID-19 по-високи равнища на несигурност в целия ЕС. Това даде възможност на съществуващите програми по линия на ФЕПНЛ да предложат по-голямо подпомагане с хранителни продукти и основно материално подпомагане на своите целеви групи, осигурявайки жизненоважна подкрепа на хората, които вече са в несигурно положение. Следователно ФЕПНЛ се доказа като важен инструмент в подкрепа на амбициите на плана за действие на Европейския стълб на социалните права за намаляване на броя на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване. Той също така е гъвкав начин за изразходване на допълнителния бюджет, отпуснат по линия на REACT-EU.

През 2021 г. декларираните годишни разходи бяха значително по-високи, отколкото през предходните години, което повиши общия процент на изпълнение. В годишните доклади за изпълнението за 2021 г. са декларирани общо 703,9 милиона евро за 2021 г., което е увеличение спрямо декларираните 525,2 милиона евро през 2020 г. Това подобрение в изпълнението беше необходимо, като се има предвид, че в края на 2021 г. общият процент на изпълнение беше 63 % (3,1 милиарда евро). Тъй като до края на изпълнението остават 2 години, през следващата година ще е необходимо да се постигнат по-високи проценти на изпълнение, за да се избегне отмяна на бюджетните задължения. До края на 2021 г. като одобрени бюджети бяха докладвани общо 4,7 милиарда евро (94 % от отпуснатия бюджет), а 3,6 милиарда евро (или 72 % от отпуснатия бюджет) бяха понесени или платени от бенефициерите.

Приблизителният брой на получателите на подпомагане с хранителни продукти (15 милиона) и на основно материално подпомагане (2,1 милиона) остана относително стабилен в сравнение с предходната година. Количеството хранителни продукти в тонове се е увеличавало постоянно от 2019 г. и през 2021 г. е достигнало почти 450 000 тона. При общата парична стойност на основното материално подпомагане също се наблюдава тенденция към увеличаване и стойността на предоставените основни материали достигна 34,9 милиона евро. Не се наблюдават съществени промени във вида на получателите преди и по време на пандемията, с изключение на малък брой държави. Това обаче не означава, че програмите са продължили да се изпълняват по същия начин, както преди COVID-19; в действителност по програмите е докладвано за адаптиране на целевите получатели с цел да се удовлетворят специфичните нужди по време на пандемията. Това невинаги е видимо при сравненията, тъй като в някои случаи обхватът е бил предефиниран в рамките на един и същ вид категория. Така например обхватът на подпомагането е бил разширен, за да се включат и съществуващите получатели, като деца, възрастни хора и мигранти.

В годишните си доклади за изпълнението държавите членки докладват, че потенциалното разпространение на информация за ФЕПНЛ е продължило да бъде засегнато от проблемите с капацитета на партньорските организации и затрудненията от логистичен характер (доставки по домовете, мобилизиране на доброволци, определяне на получателите), свързани основно с пандемията COVID-19, както вече беше посочено през 2020 г. Местните организации бенефициери са намерили начини да се справят с въведените ограничения и са успели да продължат да предоставят подпомагане на почти същия брой получатели, както през 2020 г. Въздействието на ограниченията във връзка с COVID-19 се е отразило по-сериозно на инициативите за социално приобщаване (в рамките на програмите по ОП II на Германия, Дания, Нидерландия и Швеция), особено поради факта, че по време на ограниченията на свободата на движение помещенията, използвани за разпространение на информация (библиотеки, читалища и др.), често са били задължително затваряни. Разпространението на хранителни продукти и материално подпомагане също са били затруднени от логистична гледна точка, но в крайна сметка тези предизвикателства са били преодолени, за да се удовлетвори непрекъснатата нужда от подпомагане и да се поддържат нива на предоставяне, подобни на тези от годината преди пандемията. Като се има предвид стабилният брой получатели по време на ограниченията на свободата на движение поради COVID-19 през 2021 г., може да се заключи, че тези предизвикателства са били компенсирани от нарасналите нужди, предизвикани от пандемията.

Последните две години от изпълнението на ФЕПНЛ ще бъдат съпътствани от предизвикателства. С увеличаването на натиска за приключване на проектите и за деклариране на всички съответни разходи, изпълнението на ФЕПНЛ вероятно ще бъде засегнато от несигурността по отношение на потенциалните здравни ограничения, миграционните потоци, предизвикани от агресивната война на Русия срещу Украйна, както и от други външни предизвикателства.

(1)

Регламент (ЕС) № 223/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. относно Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ОВ L 72, 12.3.2014 г., стр. 1). Регламентът беше изменен през август 2018 г. чрез преразглеждане на Финансовия регламент ( https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1537946431022&uri=CELEX%3A02014R0223-20180802 ). С Регламент (ЕС) 2020/559 се изменя Регламент (ЕС) № 223/2014, за да се даде възможност на държавите членки да предприемат ответни действия във връзка с избухването на COVID-19, и се въвеждат мерки, за да се гарантира, че най-нуждаещите се лица могат да продължат да получават помощ по линия на ФЕПНЛ в безопасна среда. С измененията, въведени с Регламент (ЕС) 2021/177, на държавите членки се дава възможност през 2021 г. и 2022 г. да използват допълнителни средства, предоставени за възстановяване след COVID-19 в рамките на инициативата REACT-EU.

(2)

 Член 13, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 223/2014. В Делегиран регламент (ЕС) № 1255/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. се определя съдържанието на годишните и окончателните доклади за изпълнението, включително списъкът на общите показатели.

(3)

 Тези стойности се отнасят за ЕС-27 за всички години и са достъпни на уебсайта на Евростат ( ILC_PEP S01 ). Липсващите данни за Хърватия през 2008 г. и 2009 г. са екстраполирани въз основа на стойността, докладвана за 2010 г.

(4)

 Европейска комисия (2021 г.), Работен документ на службите на Комисията, придружаващ Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — План за действие на Европейския стълб на социалните права ( SWD(2021) 46 final ) .

(5)

 Регламент (ЕС) 2021/1057 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за създаване на Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1296/2013.

(6)

 Данните представят състоянието на изпълнението на ОП за периода 2014—2020 г. до 31 декември 2021 г., както е докладвано до 12 ноември 2022 г. в годишните доклади за изпълнението. Всички доклади и данни се събират в Системата за управление на средства в Европейския съюз — SFC2014 ( https://ec.europa.eu/sfc/en/2014/fund/fead ). SFC2014 се урежда от Регламент за изпълнение (ЕС) № 463/2014 на Комисията от 5 май 2014 г.

(7)

Под „одобрени разходи“ се има предвид това, което в годишните доклади за изпълнението се нарича „Общ размер на допустимите публични разходи, одобрени в документите, в които се определят условията за предоставяне на подкрепа за операциите“ (общ показател за вложените ресурси 1, както е посочено в приложението към Делегиран регламент (ЕС) № 1255/2014 на Комисията (ОВ L 337, 25.11.2014 г., стр. 46).

(8)

  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A32020R0559

(9)

  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A32021R0177

(10)

  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/HIS/?uri=uriserv%3AOJ.L_.2022.109.01.0001.01.ENG

(11)

  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/HIS/?uri=uriserv%3AOJ.L_.2022.115.01.0038.01.ENG

(12)

В официалните си данни, представени в годишния доклад за изпълнението, Румъния не е отчела получателите, на които вече е било предоставяно подпомагане с хранителни продукти през предходните години, което не е в съответствие с докладите на други държави. Управляващият орган е предоставил ревизирани данни, след като това несъответствие е било констатирано.

(13)

За Румъния и Словакия не са докладвани данни, тъй като те не са имали получатели, които могат да бъдат сравнени. Румъния не е докладвала за получатели преди 2020 г., а Словакия не е докладвала за получатели на основно материално подпомагане от 2020 г. насам.

(14)

Подкрепата по линия на ФЕПНЛ в Австрия е била насочена изключително към ученици в училищата. Някои от тях вече са били на възраст над допустимата за деца.

(15)

Ирландия докладва по-висока стойност на предоставените основни материали на децата от общата стойност на предоставените основни материали, което представлява 105 % на фигурата. В годишния доклад за изпълнението не е предоставено обяснение за това.

(16)

Член 5, параграф 13 от Регламент (ЕС) № 223/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. относно Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица ( ОВ L 72 , 12.3.2014 г., стр. 1).

(17)

Европейска комисия (2020 г.), Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система (COM(2020) 381 final).

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 20.2.2024

COM(2024) 69 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Обобщение на годишните доклади за изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица през 2021 г.

I.Общи показатели за вложените ресурси (ОП I и ОП II) през 2014—2021 г. 1 2  

Държава членка	Показател № 1		Показател № 2		Показател № 2a		Показател № 2б		Показател № 3
	Общ размер на допустимите публични разходи, одобрени в документите, в които се определят условията за предоставяне на подкрепа за операциите (EUR)		Общ размер на допустимите публични разходи, направени от бенефициерите и платени при изпълнението на операциите (EUR)		Общ размер на допустимите публични разходи, направени от бенефициерите и платени при изпълнението на операциите във връзка с предоставянето на подпомагане с хранителни продукти, когато е приложимо (EUR)		Общ размер на допустимите публични разходи, направени от бенефициерите и платени при изпълнението на операциите във връзка с предоставянето на основно материално подпомагане, когато е приложимо (EUR)		Общ размер на допустимите публични разходи, декларирани пред Комисията (EUR) 3
Период	2021 г.	Съвкупно	2021 г.	Съвкупно	2021 г.	Съвкупно	2021 г.	Съвкупно	2021 г.	Съвкупно
AT	6 000 000	27 214 980	4 761 638	25 752 573	—		4 713 097,00	25 309 342	5 229 619	21 099 532
BE	19 326 220	111 536 409	12 802 118	93 073 826	12 109 336,74	89 346 137	—	—	9 703 849	76 128 697
BG	28 333 209	151 754 457	25 272 543	138 420 242	23 904 977,95	131 717 836	—	—	17 641 731	130 066 341
CY	—	4 640 777	800 088	3 567 325	—	756 259	800 088,00	2 740 718	986 820	3 366 042
CZ	2 618 455	35 798 757	4 701 376	20 406 617	1 495 071,15	11 644 793	3 206 305,26	8 034 085	4 580 900	20 058 815
DE	11 479 219	102 560 415	8 447 687	81 576 708	—	—	—	—	16 240 619	61 071 597
DK	477 294	3 764 294	544 230	3 565 712	—	—	—	—	642 551	3 199 650
EE	1 754 488	9 902 729	1 754 488	9 897 175	1 754 488,00	9 897 175	—	—	1 491 315	8 429 614
ES	90 878 864	711 775 099	84 843 073	656 593 945	81 516 244,55	626 107 715	—	—	88 604 867	601 644 112
FI	—	26 519 000	4 370 427	24 136 549	4 240 340,61	23 196 345	—	—	2 246 262	22 012 384
FR	166 824 070	812 477 864	120 565 981	619 247 647	119 522 901,30	615 972 863	—	—	115 991 869	382 091 300
EL	37 644 162	233 708 444	49 709 995	204 210 541	35 533 288,29	166 545 441	5 957 850,69	27 850 431	48 731 328	203 070 973
HR	9 515 679	49 881 790	4 277 633	34 287 293	3 659 846,74	27 344 949	240 492,06	5 323 139	4 509 185	24 681 969
HU	32 493	130 601 837	23 734 310	92 513 001	17 963 537,60	79 414 320	5 767 935,82	12 694 967	27 984 603	79 164 742
IE	6 266 683	24 775 252	5 633 463	23 405 720	3 683 766,75	19 204 367	1 949 695,95	4 201 353	4 528 043	21 346 972
IT	206 850 000	559 032 500	115 035 648	424 857 457	112 884 393,98	414 262 375	2 151 254,21	10 595 082	102 259 397	394 043 426
LT	—	90 857 522	6 519 527	62 079 613	5 622 494,09	57 767 475	897 032,74	4 312 137	8 730 885	57 674 930
LU	617 912	4 657 589	443 675	3 907 039	240 239,02	2 480 824	102 291,53	827 641	443 675	3 086 027
LV	7 203 976	55 468 058	9 630 422	45 358 360	7 370 228,00	34 775 314	1 954 877,00	8 416 700	9 370 481	42 920 432
MT	—	4 640 777	1 174 355	4 346 200	1 143 249,60	4 107 273	—	—	501 659	3 631 626
NL	—	4 408 740	515 862	4 408 740	—	—	—	—	934 381	4 010 426
PL	47 184 815	564 684 609	73 762 393	494 627 186	73 762 392,53	494 627 186	—	—	34 399 679	455 264 472
PT	24 829 049	239 255 537	41 506 956	139 419 478	40 528 390,05	132 795 292	—	—	32 018 583	125 945 554
RO	73 737	621 928 242	150 829 583	321 356 015	51 884 882,92	222 411 315	18 134 084,17	18 134 084	150 829 583	294 334 882
SE	—	8 052 035	1 093 674	7 619 287	—	—	—	—	1 552 520	6 339 350
SI	3 642 281	28 976 990	3 101 693	22 062 181	2 960 263,62	21 239 435	—	—	2 874 330	18 498 089
SK	22 655 099	83 791 381	12 442 547	53 825 885	11 989 424,21	50 909 847	14 405,10	1 209 494	10 894 707	52 127 293
Общо	694 207 705	4 702 666 085	768 275 382	3 614 522 314	613 769 757,70	3 236 524 536	45 889 409,53	129 649 172	703 923 438	3 115 309 245

II.Общи показатели за крайните продукти — разпределени хранителни продукти за подпомагане (ОП I) през 2014—2021 г. 4

Държава членка	Показател № 4		Показател № 5		Показател № 6		Показател № 7		Показател № 8		Показател № 9		Показател № 10
	Количество плодове и зеленчуци (тонове)		Количество месо, яйца, риба, морски дарове (тонове)		Количество брашно, хляб, картофи, ориз и други съдържащи скорбяла продукти (тонове)		Количество захар (тонове)		Количество млечни продукти (тонове)		Количество мазнини, масла (тонове)		Количество готови храни, други храни (тонове)
Период	2021 г.	Съвкупно	2021 г.	Съвкупно	2021 г.	Съвкупно	2021 г.	Съвкупно	2021 г.	Съвкупно	2021 г.	Съвкупно	2021 г.	Съвкупно
AT	—	—	—	—	—	—	—	—	—	—	—	—	—	—
BE	2 244,87	12 766,79	191,14	2 124,83	2 869,24	17 523,33	—	567,37	4 421,94	26 304,74	337,06	2 409,87	1 421,91	8 247,27
BG	4 455,18	26 230,62	2 116,14	11 860,66	5 529,62	42 466,18	896,59	5 836,63	753,84	3 523,49	280,39	4 217,57	203,76	1 119,06
CY	—	41,18	—	21,67	—	68,63	—	—	—	21,67	—	—	—	—
CZ	194,86	787,23	112,82	638,44	223,70	1 190,29	47,78	358,71	189,47	860,33	41,84	330,85	86,43	830,12
EE	85,00	356,00	132,00	1 108,00	155,00	1 345,00	19,00	482,00	—	41,00	63,00	419,00	76,00	602,00
ES	17 418,00	123 239,97	4 272,88	34 747,67	9 724,67	95 541,81	—	—	44 558,04	277 108,82	7 323,53	39 100,42	11 854,23	117 194,13
FI	—	—	187,44	1 264,87	1 124,81	7 881,27	—	—	102,24	816,61	—	—	411,14	1 986,33
FR	15 264,42	77 111,67	8 304,35	38 810,62	15 170,72	86 784,65	1 963,66	21 796,74	32 644,73	312 078,17	3 295,83	24 910,75	6 932,11	42 718,96
EL	1 695,03	13 049,27	2 095,79	9 443,39	3 541,60	14 783,39	778,00	4 389,64	1 376,30	6 709,39	1 155,34	4 731,56	1 901,17	9 631,88
HR	183,14	2 937,79	82,39	1 389,99	641,11	5 464,15	138,12	1 051,90	254,55	2 164,32	125,60	933,77	269,05	2 700,74
HU	495,99	3 107,56	66,74	556,71	1 301,33	7 026,37	261,10	1 583,48	467,44	1 437,69	467,44	1 707,88	2 015,46	7 073,52
IE	364,62	1 722,76	45,77	218,49	378,84	1 867,02	164,50	911,18	—	6,51	—	—	285,49	1 434,03
IT	5 159,40	28 321,51	2 126,96	8 244,04	33 892,43	186 816,37	3 720,18	11 339,11	20 642,62	116 447,04	4 262,94	21 980,45	17 211,53	54 410,98
LT	606,46	2 414,77	883,98	2 992,76	1 464,46	19 528,19	547,65	4 970,86	784,16	2 889,60	509,94	4 561,72	853,48	5 456,90
LU	498,61	2 445,90	206,76	1 434,91	415,50	2 110,88	63,35	413,73	589,00	3 456,39	94,69	584,62	92,41	2 364,27
LV	213,65	553,51	506,65	2 193,93	1 686,89	9 326,79	222,82	1 150,88	363,64	1 442,89	218,63	1 249,96	—	—
MT	46,56	372,91	13,87	100,37	68,22	449,58	—	—	—	147,05	—	—	7,56	60,93
PL	14 962,82	94 452,01	7 527,99	61 817,70	14 917,08	103 711,69	6 626,96	42 867,12	12 648,27	87 224,65	5 890,00	35 506,79	—	7 157,56
PT	10 305,15	31 205,52	3 153,01	11 069,20	5 517,47	17 099,89	—	981,00	7 938,05	27 615,16	646,18	2 928,05	341,81	2 173,05
RO 5	2 567,73	5 129,25	4 041,80	33 665,73	16 404,94	126 136,38	2 377,53	35 733,15	—	—	4 755,06	49 752,98	—	3 710,97
SI	—	—	—	—	1 011,06	9 423,68	—	—	1 418,19	12 026,32	420,37	2 754,85	356,95	2 649,44
SK	—	2 153,91	—	2 118,02	—	10 051,65	—	1 435,94	—	574,37	—	1 435,94	106,99	715,02
Общо	76 761,49	428 400,13	36 068,48	225 822,00	116 038,69	766 597,19	17 827,24	135 869,44	129 152,48	882 896,21	29 887,84	199 517,03	44 427,48	272 237,16

Държава членка	Показател № 11		Показател № 11a	Показател № 11б	Показател № 12		Показател № 13
	Общо количество разпределени хранителни продукти за подпомагане (тонове)		Дял на хранителните продукти, за които по ОП са платени само разходите за транспорт, разпределение и съхранение (%)	Дял на хранителните продукти, съфинансирани от ФЕПНЛ, от общото количество хранителни продукти, разпределени от партньорските организации (%) 6	Общ брой разпределени ястия, отчасти или изцяло финансирани по ОП (брой) 7		Общ брой разпределени пакети с храна, отчасти или изцяло финансирани по ОП (брой) 8
Период	2021 г.	Съвкупно	2021 г.	2021 г.	2021 г.	Съвкупно	2021 г.	Съвкупно
AT	—	—	—	—	—	—	—	—
BE	11 486,16	69 944,20	—	50,00	1 343 278,00	8 663 949,00	2 439 554,00	14 888 014,00
BG	14 235,52	95 254,21	—	100,00	10 444 191,00	52 168 734,00	276 519,00	1 727 668,00
CY	—	153,15	—	—	—	722 386,00	—	0,00
CZ	896,90	4 995,97	—	50,00	892 818,00	3 205 461,00	248 111,00	1 464 053,00
EE	530,00	4 353,00	37,00	27,00	—	—	53 047,00	310 639,00
ES	95 151,35	686 932,82	—	100,00	28 691 970,26	227 206 117,10	4 326 660,00	31 839 016,00
FI	1 825,63	11 949,08	—	16,00	12 683,00	278 557,00	316 745,00	1 930 674,00
FR	83 575,82	604 211,56	—	28,15	—	—	59 639 117,00	523 096 800,00
EL	12 543,23	62 738,52	—	70,18	2 594 839,00	14 715 664,00	692 171,00	3 905 645,00
HR	1 693,96	16 642,66	10,51	63,87	2 379 709,00	15 043 615,00	97 580,00	846 142,00
HU	5 075,50	22 493,21	—	100,00	1 063 523,00	5 099 878,00	467 436,00	2 033 461,00
IE	1 239,22	6 159,99	—	33,00	1 787 324,00	8 512 305,00	309 088,00	1 583 840,00
IT	87 016,06	427 559,50	—	51,37	14 887 130,00	129 247 768,00	12 225 565,00	198 401 866,00
LT	5 650,13	42 814,80	—	48,31	—	—	1 087 741,00	8 689 306,00
LU	1 960,32	12 810,70	45,12	18,30	—	—	30 868,00	178 141,00
LV	3 212,28	15 917,96	—	79,31	478 373,00	2 123 333,00	432 998,00	2 493 185,00
MT	136,21	1 130,84	—	30,00	—	—	11 111,00	68 105,00
PL	62 573,12	432 737,52	—	69,41	1 942 902,00	11 680 023,00	5 606 238,00	43 442 400,00
PT	27 901,67	93 071,87	—	94,83	—	—	613 055,00	2 503 062,00
RO 9	30 147,06	254 128,46	—	—	11 027 838,00	11 027 838,00	1 188 764,00	17 457 051,00
SI	3 206,57	26 854,29	—	56,84	—	—	1 039 911,00	6 156 655,00
SK	106,99	18 484,85	—	—	101 902,00	292 675,00	—	1 435 952,00
Общо	450 163,70	2 911 339,16	92,63	1 086,57	77 648 480,26	489 988 303,10	91 102 279,00	864 451 675,00

III.Общи показатели за резултатите — разпределени хранителни продукти за подпомагане (ОП I) през 2014—2021 г. 10

Държава членка	Показател № 14	Показател № 14a	Показател № 14б	Показател № 14в	Показател № 14г	Показател № 14д	Показател № 14е
	Общ брой на лицата, получаващи подпомагане с хранителни продукти	Брой деца на възраст 15 години или по-малки	Брой лица на възраст 65 години или по-възрастни	Брой жени	Брой мигранти, участници с произход от друга държава, участници от малцинствени общности (включително маргинализирани общности като ромите)	Брой лица с увреждания	Брой бездомни лица
Период	2021 г.	2021 г.	2021 г.	2021 г.	2021 г.	2021 г.	2021 г.
AT	—	—	—	—	—	—	—
BE	449 372	131 496	40 139	177 334	130 104	14 575	20 566
BG	553 444	124 152	194 757	326 692	43 645	160 857	134
CY	—	—	—	—	—	—	—
CZ	61 542	29 244	5 630	24 521	16 008	4 394	10 769
EE	24 009	5 394	4 387	12 664	5 185	4 512	1 000
ES	1 468 493	432 075	103 179	776 906	400 957	25 502	27 507
FI	294 644	42 118	105 515	133 493	36 301	7 055	2 727
FR	5 120 090	1 598 303	334 812	2 645 985	—	—	581 793
EL	319 238	62 988	30 747	165 589	22 640	8 288	8 431
HR	62 243	28 819	11 323	33 201	2 419	1 193	17
HU	176 576	106 603	21 250	43 027	56 323	58 835	10 748
IE	157 213	57 048	13 216	48 317	23 682	6 434	26 765
IT	2 983 801	602 179	337 425	1 538 268	687 802	33 209	111 547
LT	195 220	47 928	20 735	101 007	1 828	23 995	222
LU	12 706	3 501	310	6 523	9 988	332	213
LV	87 607	11 813	27 264	49 446	1 369	14 857	743
MT	10 496	5 327	684	6 005	827	67	—
PL	1 253 515	328 617	157 314	638 969	8 305	204 347	34 014
PT	170 371	46 142	11 669	92 145	13 543	1 282	83
RO 11	1 485 586	359 512	426 800	600 707	69 345	250 263	6 794
SI	150 825	30 384	27 736	80 187	13 215	6 311	2 012
SK	6 929	—	431	1 603	—_	268	6 929
Общо	15 043 920	4 053 643	1 875 323	7 502 589	1 543 486	826 576	853 014

IV.Общи показатели за крайните продукти — разпределено основно материално подпомагане (ОП I) през 2014—2021 г.

Държава членка	Показател № 15		Показател № 15a		Показател № 15б		Показател № 15в
	Обща парична стойност на разпределените стоки		Обща парична стойност на стоките, разпределени за деца		Обща парична стойност на стоките, разпределени за бездомни лица		Обща парична стойност на стоките, разпределени за други целеви групи
Период	2021 г.	Съвкупно	2021 г.	Съвкупно	2021 г.	Съвкупно	2021 г.	Съвкупно
AT	4 284 633,60	23 172 974,24	4 284 633,60	23 172 974,24	—	—	—	—
BE	—	—	—	—	—_	—	—	—
BG	—	—	—	—	—	—	—	—
CY	800 088,00	2 738 809,96	800 088,00	2 738 809,96	—	—	—	—
CZ	966 146,97	6 661 605,97	394 833,23	2 750 608,36	210 669,78	1 026 986,92	360 643,96	2 884 012,74
EE	—	—	—	—	—	—	—	—
ES	—	—	—	—	—	—	—	—
FI	—	—	—	—	—	—	—	—
FR	—	—	—	—	—	—	—	—
EL	7 881 937,42	28 756 838,99	721 050,31	3 183 043,51	250 207,28	607 793,04	6 910 679,83	24 897 808,41
HR	254 832,59	4 386 572,97	166 606,71	1 739 534,10	143,68	40 444,65	88 082,20	2 606 594,22
HU	5 731 910,96	13 076 544,50	5 731 910,96	13 076 544,50	—	—	—	—
IE	900 000,00	4 333 600,98	948 084,65	4 286 878,67	—	—	21 342,45	75 376,89
IT	2 864 690,79	9 576 979,47	64 492,08	66 021,96	2 705 133,19	9 041 913,21	95 065,52	469 044,30
LT	897 032,74	4 312 137,41	—	—	—	—	897 032,74	4 312 137,41
LU	102 291,53	827 641,23	—	—	—	—	102 291,53	827 641,23
LV	1 791 483,00	7 884 574,36	641 810,00	4 332 236,36	—	—	1 149 673,00	3 552 338,00
MT	—	—	—	—	—	—	—	—
PL	—	—	—	—	—	—	—	—
PT	—	—	—	—	—	—	—	—
RO	8 386 523,13	49 654 222,33	—	12 288 688,37	—	4 250 107,75	—	28 957 676,60
SI	—	—	—	—	—	—	—	—
SK	—	1 141 074,00	—	1 058 424,00	—	25 938,00	—	56 712,00
Общо	34 861 570,73	156 523 576,41	13 753 509,54	68 693 764,03	3 166 153,93	14 993 183,57	9 624 811,23	68 639 341,80

(16)

Категории стоки, разпределени за деца 12

AT

BE

BG

CY

CZ

EE

EL

ES

FI

FR

HR

HU

IE

IT

LT

LU

LV

MT

PL

PT

RO

SI

SK

16а

Бебешки комплекти

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

ДА

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

ДА

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

16б

Училищни чанти

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

16в

Канцеларски материали, тетрадки, химикалки, материали за рисуване и други материали, които се изискват в училище (без облекло)

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

ДА

ДА

ДА

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

16г

Спортно облекло и обувки (спортни обувки, трика, бански костюми и т.н.)

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

16д

Облекло и обувки (зимни дрехи, обувки, училищни униформи и т.н.)

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

16e

Друго

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА 13

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА 14

(17)

Категории стоки, разпределени за бездомни лица 15

AT

BE

BG

CY

CZ

EE

EL

ES

FI

FR

HR

HU

IE

IT

LT

LU

LV

MT

PL

PT

RO

SI

SK

17а

Спални чували/одеяла

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

17б

Кухненски пособия (тенджери, тигани, прибори за хранене и т.н.)

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

17в

Облекло и обувки (зимни дрехи, обувки и т.н.)

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

17г

Домашен текстил (кърпи, спално бельо)

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

17д

Артикули за лична хигиена (комплект за първа помощ, сапун, четка за зъби, самобръсначка за еднократна употреба и т.н.)

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

ДА

17е

Друго

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

(18)

Списък на най-важните категории стоки, разпределени за други целеви групи 16

AT

BE

BG

CY

CZ

EE

EL

ES

FI

FR

HR

HU

IE

IT

LT

LU

LV

MT

PL

PT

RO

SI

SK

18а

Категории — да се посочат

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

ДА 17

ДА 18

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ15

V.Общи показатели за резултатите — разпределено основно материално подпомагане 19  (ОП I) през 2014—2021 г.

Държава членка	Показател № 19	Показател № 19a	Показател № 19б	Показател № 19в	Показател № 19г	Показател № 19д	Показател № 19е
	Общ брой на лицата, получаващи основно материално подпомагане	Брой деца на възраст 15 години или по-малки	Брой лица на възраст 65 години или по-възрастни	Брой жени	Брой мигранти, участници с произход от друга държава, участници от малцинствени общности (включително маргинализирани общности като ромите)	Брой лица с увреждания	Брой бездомни лица
Период	2021 г.	2021 г.	2021 г.	2021 г.	2021 г.	2021 г.	2021 г.
AT	41 680	34 932	—	26 425	28 092	—	—
BE	—	—	—_	—	—	—	—
BG	—	—	—	—	—	—	—
CY	598	598	—	598	397	—	—
CZ	50 951	20 116	5 716	20 206	16 730	4 216	11 079
EE	—	—	—	—	—	—	—
ES	—	—	—	—	—	—	—
FI	—	—	—	—	—	—	—
FR	—	—	—	—	—	—	—
EL	274 620	57 205	24 148	141 562	22 813	6 261	7 820
HR	14 888	5 211	2 871	7 813	349	224	16
HU	149 666	149 593	—	783	10 093	1 009	—
IE	45 252	45 127	—	26 252	2 937	—	—
IT	29 225	985	1 161	3 978	22 366	339	27 374
LT	195 220	47 928	20 735	101 007	1 828	23 995	222
LU	12 706	3 501	310	6 523	9 988	332	213
LV	81 171	11 532	25 250	46 557	1 161	13 418	146
MT	—	—	—	—	—	—	—
PL	—	—	—	—	—	—	—
PT	—	—	—	—	—	—	—
RO	1 188 269	370 854	127 342	329 887	68 843	228 249	1 215
SI	—	—	—	—	—	—	—
SK	—	—	—	—	—	—	—
Общо	2 084 246	747 582	207 533	711 591	185 597	278 043	48 085

VI.Общи показатели за резултатите — разпределена подкрепа чрез ваучери и карти 20  (ОП I) през 2014—2021 г.

Държава членка	Показател № 19А	Показател № 19Аа	Показател № 19Аб	Показател № 19Ав	Показател № 19Аг	Показател № 19Ад	Показател № 19Ае
	Общ брой на лицата, получаващи основно материално подпомагане	Брой деца на възраст 15 години или по-малки	Брой лица на възраст 65 години или по-възрастни	Брой жени	Брой мигранти, участници с произход от друга държава, участници от малцинствени общности (включително маргинализирани общности като ромите)	Брой лица с увреждания	Брой бездомни лица
Период	2021 г.	2021 г.	2021 г.	2021 г.	2021 г.	2021 г.	2021 г.
AT	—	—	—	—	—	—	—
BE	—	—	—	—	—	—	—
BG	—	—	—	—	—	—	—
CY	—	—	—	—	—	—	—
CZ	—	—	—	—	—	—	—
EE	—	—	—	—	—	—	—
ES	—	—	—	—	—	—	—
FI	—	—	—	—	—	—	—
FR	134 943	94 460	2 699	109 304	—	—	—
EL	—	—	—	—	—	—	—
HR	—	—	—	—	—	—	—
HU	—	—	—	—	—	—	—
IE	—	—	—	—	—	—	—
IT	—	—	—	—	—	—	—
LT	—	—	—	—	—	—	—
LU	—	—	—	—	—	—	—
LV	—	—	—	—	—	—	—
MT	—	—	—	—	—	—	—
PL	—	—	—	—	—	—	—
PT	—	—	—	—	—	—	—
RO	296 822	—	296 822	253 384	—	—	5 502
SI	—	—	—	—	—	—	—
SK	—	—	—	—	—	—	—
Общо	—	—	—	—	—	—	—

VII.Общи показатели за крайните продукти — подпомагане с цел социално приобщаване 21  (ОП II) през 2014—2021 г.

Държава членка	Показател № 20	Показател № 20a	Показател № 20б	Показател № 20в	Показател № 20г	Показател № 20д	Показател № 20е
	Общ брой на лицата, получаващи подпомагане с цел социално приобщаване	Брой деца на възраст 15 години или по-малки	Брой лица на възраст 65 години или по-възрастни	Брой жени	Брой мигранти, участници с произход от друга държава, участници от малцинствени общности (включително маргинализирани общности като ромите)	Брой лица с увреждания	Брой бездомни лица
Период	2021 г.	2021 г.	2021 г.	2021 г.	2021 г.	2021 г.	2021 г.
DE	16 787	2 626	157	8 446	13 811	316	6 392
DK	570	0	7	105	523	142	570
NL	93	_	93	79	29	17	0
SE	441	0	13	228	367	0	429
Общо	17 891	2 626	270	8 858	14 730	475	7 391

VIII.Постигане на целите по специфичните за програмата показатели за крайните продукти относно подпомагането с цел социално приобщаване (ОП II) за 2014—2021 г.

Държава членка	Код на показателя	Наименование на показателя (преведено)	Количествена целева стойност	Количествена стойност (2021 г.)	Количествена съвкупна стойност (2014—2021 г.)	Степен на реализация
DE	1	Брой на получилите съвети възрастни имигранти от ЕС	18 044	7 341	108 265	600 %
	2	Брой на получилите подкрепа родители на деца имигранти в ранна възраст	19 700	3 871	29 124	148 %
	3	Брой на получилите подкрепа деца имигранти в ранна възраст	19 700	2 626	23 575	120 %
	4	Брой на получилите съвети бездомни лица и лица, застрашени от бездомничество	21 450	2 949	35 144	164 %
DK	1	Брой на участващите в мерките лица по възраст, пол и социално положение, включително бездомничество, статут на пребиваване, малтретиране, психични заболявания, увреждания и други проблеми	—	—	—	—
	2	Брой на участващите в мерките лица по възраст, пол и социално положение, включително бездомничество, статут на пребиваване, малтретиране, психични заболявания, увреждания и други проблеми	1 400	570	3016	215 %
NL	1	Брой участници (възрастни лица над 65 години), до които е достигнала програмата	5 000	93	3299	66 %

IX.Постигане на целите по специфичните за програмата показатели за резултатите относно подпомагането с цел социално приобщаване (ОП II) за 2014—2021 г.

Държава членка	Код на показателя	Мерна единица	Наименование на показателя (преведено)	Количествена базова стойност	Количествена целева стойност	Количествена стойност (2021 г.)	Степен на реализация през 2021 г.	Средна 22 степен на реализация (2014—2021 г.)
DE	1	Процент	Дял на възрастните имигранти от ЕС, които имат достъп до услуги за съветване и подкрепа в резултат на наблюдението и съветването, от всички интервюирани възрастни имигранти от ЕС	70	70	91,16	130 %	126 %
	2	Процент	Процент на родителите на деца имигранти в ранна възраст, които са били настанени в служби за подкрепа, свързани с родителите, от всички родители на деца имигранти, с които е осъществен контакт	50	50	94,16	188 %	182 %
	3	Процент	Дял на децата имигранти в ранна възраст, които се възползват от възможности за образование в ранна детска възраст, от всички обхванати деца имигранти в ранна възраст	50	50	95,31	191 %	172 %
	4	Процент	Дял на участващите бездомни лица, които в резултат на наблюдението и съветването имат възможност да приемат помощ и да се възползват от социални услуги, от всички получили съвети бездомни лица	70	70	81,48	116 %	117 %
DK	1	Лица	Брой на потребителите, които се възползват от други съществуващи възможности (преди и) след мярката	—	—	—	—	—
	2	Лица	Брой на потребителите, които се възползват от други съществуващи възможности (преди и) след мярката	—	490	510	104 %	197 %
NL	1	Процент	След една година участникът все още е в контакт с организации за предоставяне на помощ и/или общини	65	65	80,00	123 %	116 %
	2	Процент	След участието си лицето посочва, че има по-силна социална мрежа	40	40	46,00	115 %	112 %
	3	Процент	След участието си лицето посочва, че е подобрило способностите си	60	60	70,00	117 %	93 %
SE	SWR01	Процент	Процент на лицата, които заявяват, че са получили подкрепа или помощ, напр. информация, устен превод, указания и т.н.	—	40	80,00	200 %	190 %
	SWR02	Процент	Дял на лицата, които заявяват, че разполагат с подобрени условия за управление на здравето и хигиената	—	40	81,00	203 %	176 %