ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 30.11.2022

COM(2022) 675 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Стратегия на ЕС в областта на световното здравеопазване

По-добро здраве за всички в един променящ се свят

1.Въведение

Опитът от последните години, особено след пандемията от COVID-19, подчертава, както никога досега, че здравето няма граници: то е световно общо благо. Благополучието и животът на гражданите, просперитетът и стабилността на обществата и икономиките, както и устойчивото развитие като цяло, зависят от предприемането на действия за здравето от тази гледна точка. Световното здравеопазване е основен стълб на външната политика на ЕС, сектор от решаващо значение в геополитическо отношение и заемащ централно място в отворената стратегическа автономност на ЕС

След последното съобщение на ЕС от 2010 г. относно ролята на ЕС в световното здравеопазване 1 предизвикателствата в областта на здравеопазването бързо се развиват в една също толкова бързо променяща се геополитическа среда. Повече от всякога световното здравеопазване е засегнато от тройната планетарна криза, свързана с изменението на климата, биологичното разнообразие и замърсяването, като бремето върху най-уязвимите държави и хора е особено тежко. Същевременно се появиха нови възможности, свързани с области като научните изследвания или цифровизацията. Необходима е стабилна стратегия в областта на световното здравеопазване („стратегията“), за да се осигури нова, последователна, ефективна и целенасочена политика в световен мащаб. 

Тъй като населението на света наскоро надхвърли границата от 8 милиарда души, а очакваната продължителност на живота се увеличава в световен мащаб, следва да дадем приоритет на здравето и благополучието за всички през целия живот.

Настоящата стратегия представлява външното измерение на Европейския здравен съюз, който защитава благополучието на европейците и устойчивостта на техните системи на здравеопазване, но в същото време е и ключов компонент на Global Gateway 2 , с който се изграждат равностойни партньорства с държавите партньори, основани на споделена отговорност и съвместна ангажираност.

Водещата роля на ЕС в борбата с пандемията от COVID-19 показа, че той може да допринесе значително за постигане на световните цели с подхода „Екип Европа“ 3 (вж. каре A). Основното послание на настоящата стратегия е, че ЕС възнамерява да утвърди отговорността си и да засили водещата си роля в интерес на най-високите постижими стандарти в здравеопазването, градящи се на основни ценности като солидарност и справедливост и зачитане на правата на човека.

Предизвикателствата са сериозни. Налице е огромна недовършена програма в областта на световното здравеопазване, тъй като напредъкът inter alia към постигането на универсалните цели в здравеопазването, залегнали в Програмата за устойчиво развитие и нейните цели (ЦУР) за 2030 г. 4 , намаля в много държави: като цяло държавите са постигнали само около една четвърт от това, което е необходимо за постигане на ЦУР в областта на здравеопазването до 2030 г. Сериозните инфекциозни болести са тежко бреме за много държави, а високата детска и майчина смъртност, както и недохранването продължават да предизвикват безпокойство, наред с другото. Същевременно от съществено значение е да се действа бързо и всеобхватно по отношение на глобалната здравна сигурност с цел по-добро предотвратяване и по-голяма устойчивост на пандемии. Висококачествената готовност за справяне с рискове в сектора на здравеопазването ще окаже значително положително въздействие върху устойчивостта на други ключови сектори.

Каре A: Действия на ЕС в отговор на COVID-19: лидерство чрез подхода „Екип Европа“

ЕС изигра решаваща роля в глобалните действия срещу пандемията от COVID-19, като осигури солидарност и ефективна подкрепа, действайки съгласно подхода „Екип Европа“, за да подпомогне изпълнението на глобалната имунизационна кампания и да потвърди ангажимента на ЕС към многостранното сътрудничество. Лидерство: ЕС беше движеща сила за приемането на Декларацията от Рим на Г-20 5  — международно договорените принципи за действия за борба, подготовка, предотвратяване и реагиране на пандемии. Наред с други ключови световни заинтересовани страни, ЕС изигра водеща роля в организирането на първата световна конференция на донорите за борба с COVID-19 и за създаване на ускорител за достъп до инструменти за борба с COVID-19 (ACT-ускорител) — ключов инструмент в подкрепа на разработването и справедливото разпределение на тестовете, леченията и ваксините сред държавите с по-ниски доходи. Заедно с държавите — членки на ЕС, ЕС предостави над 7 милиарда евро за ACT-ускорителя, включително неговия ваксинационен стълб (COVAX). Сътрудничество: ЕС засилва сътрудничеството си, например чрез създаването на новаторското в световен мащаб решение Цифров COVID сертификат на ЕС (EUDCC): до октомври 2022 г. 49 държави извън ЕС бяха свързани с портала на EUDCC, включително седем държави от африканския континент, което го прави най-голямата свързана мрежа от цифрови COVID сертификати в света. Благодарение на солидарността на ЕС Механизмът на Съюза за гражданска защита вкара в действие няколко екипа за спешна медицинска помощ и предостави медицинско оборудване и консумативи 6 на трети държави. ЕС е основен учредител на COVAX и увеличи усилията си за сътрудничество в областта на терапията и диагностиката чрез АСТ-ускорителя, международните организации и научноизследователските институции. Ресурси: ЕС обедини ресурсите си, за да увеличи максимално тяхното въздействие по отношение на действията в отговор на пандемията от COVID-19. След избухването на пандемията от COVID-19 ЕС, държавите — членки на ЕС, и европейските финансови институции, в качеството си на „Екип Европа“, досега поеха ангажимент за 53,7 милиарда евро за подкрепа на 140 държави, който обхваща спешни действия в отговор на хуманитарни потребности, укрепване на системите за здравеопазване, водоснабдяване и канализация и смекчаване на социалните и икономическите последици от пандемията. Начинът на работа чрез подхода „Екип Европа“ се оказа ефективен и ценен и беше разгърнат в рамките на други глобални приоритети. ЕС ускори научните изследвания, особено в областта на ваксините и лекарствата, и създаде благоприятна среда за производството и разпространението на четири милиарда дози ваксина срещу COVID-19 както в ЕС, така и в световен мащаб, и подкрепи допълнителното изработване на ваксини 7 . Европейската комисия и държавите — членки на ЕС, също така бързо създадоха нов европейски резерв от ресурси, включително запаси от медицински изделия, за да реагират при спешни ситуации в здравеопазването 8 .

За да се допринесе за осигуряването на по-добро здраве за всички в един променящ се свят, е необходим различен подход, като се започне с какво трябва да се направи. За тази цел стратегията е насочена към три основни приоритета.

Ако се върнем към основите, първите два основни приоритета са: инвестиране в благополучието на всички хора и постигане на всеобщо здравно осигуряване с по-силни системи на здравеопазване. За да постигнем тези две цели, трябва да изместим фокуса си, тъй като обстановката е много по-различна от тази през 2010 г.:

-В допълнение към традиционните първопричини за лошото здраве, като бедност и социално неравенство, трябва да бъдат разгледани по интегриран начин други фактори за лошото здраве, като изменението на климата, влошаването на състоянието на околната среда, хуманитарните кризи или продоволствената несигурност, утежнени от кризи като агресивната война на Русия срещу Украйна. Ето защо е от съществено значение да се мобилизират широк кръг от политики, за да се работи по програма в областта на световното здравеопазване.

-Нарастващите предизвикателства, като антимикробната резистентност и психичното здраве, или еволюиращите предизвикателства пред системите за здравеопазване и грижи, включително дисбаланса, свързан с работната сила, и недостига на ресурси, трябва да бъдат приоритетни, заедно с максималното използване на новите възможности в областта на здравеопазването, предлагани от мощни фактори, като научните изследвания и цифровизацията, включително използването на изкуствен интелект.

Третият основен приоритет е борбата със съществуващите и бъдещите заплахи за здравето, което също изисква нов фокус. С това се призовава за повишаване на равнопоставеността в достъпа до ваксини и други мерки за противодействие; за подход „Едно здраве“ 9 , който да се занимава със сложната взаимовръзка между човечеството, климата, околната среда и животните; за по-ефективно наблюдение на заболяванията в световен мащаб; и за по-строги международни правила и механизми за сътрудничество в областта на здравеопазването.

Докато изместваме фокуса върху това какво да правим, същата фундаментална промяна трябва да настъпи и в това как да го правим. Възниква нов ред в световното здравеопазване и ЕС трябва да допринесе за неговото оформяне чрез по-стратегически и ефективен ангажимент.

ЕС има уникален потенциал да стимулира международното сътрудничество. Разширяване на партньорствата с широк кръг от заинтересовани страни е от изключителна важност, като се насърчава здравният суверенитет за по-голяма устойчивост и отворена стратегическа автономност, подкрепен от политическия ангажимент и отговорност на партньорите. Отношенията ни с международните партньори трябва да се ръководят от общи приоритети в съответствие с настоящата стратегия.

За да се засили ролята на ЕС като силен и ефективен участник, Комисията и държавите членки ще осигурят синергия между националните стратегии и стратегията на ЕС в областта на световното здравеопазване и ще работят по-тясно от всякога в рамките на подхода „Екип Европа“ с нови механизми за по-добра координация на политиките, действията и финансовите усилия за постигане на максимално въздействие — да говорим и да действаме заедно.

Глобалното управление ще изисква нов фокус, за да се поддържа силна и гъвкава многостранна система, в основата на която стои Световната здравна организация (СЗО), която е също толкова устойчиво финансирана, колкото и отговорна и ефективна. Следва да бъде изграден консенсус посредством задълбочено сътрудничество чрез Г-7, Г-20 и с други глобални, регионални и двустранни партньори. ЕС следва да бъде двигател на съществения процес на запълване на съществуващите пропуски в глобалното управление, като избягва дублирането и осигурява съгласуваност на действията. Това ще изисква тясно сътрудничество с частния сектор, филантропските организации, гражданското общество и други заинтересовани страни, за да се подкрепят целите на тази стратегия.

Ефективното финансиране е друг ключов елемент от стратегията. ЕС и неговите държави членки колективно са сред най-големите източници на финансиране на световното здравеопазването — било то по отношение на световни стоки (финансиране на международни организации и инициативи в областта на световното здравеопазване), помощ за развитие или хуманитарна помощ 10 . Амбициите на настоящата стратегия ще изискват висока политическа ангажираност в световен мащаб, както и заделяне на значителни ресурси. Финансовият принос на ЕС ще следва нов подход, включващ новаторско финансиране, съвместни инвестиции от партньори и обединяване с други международни участници, а влиянието на ЕС при оформянето на дневния ред трябва да съответства на финансовата му подкрепа като защитник на световното здравеопазване.

Успехът естествено ще зависи от приноса на нашите партньори, но ЕС ще поеме пълната си отговорност. Това включва също така подобряване на здравната готовност и реакцията в областта на здравеопазването на национално равнище, като част от Европейския здравен съюз, тъй като развитието в областта на здравеопазването в ЕС засяга партньорите по целия свят и обратно. В ЕС ще продължава да се разработва всеобщо здравно осигуряване и силна рамка на ЕС в областта на здравната сигурност чрез предприемане на ключови инициативи, които са в ход или в процес на подготовка. Те включват европейския план за борба с рака 11 , фармацевтичната стратегия 12 и планираното европейско пространство на здравни данни 13 . По-всеобхватната борба със заплахите за здравето ще бъде възможна с прилагането на новия регламент относно трансграничните заплахи за здравето 14 , със засилените правомощия на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията и на Европейската агенция по лекарствата, с работата на новия орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации за подобряване на готовността и реакцията в областта на медицинските мерки за противодействие 15 и с мрежата „Едно здраве“ за действия срещу всички патогенни заплахи с интегрирано наблюдение на общественото здраве 16 . По-доброто предоставяне на здравни грижи, отворената стратегическа автономност във веригите за създаване на стойност в областта на здравеопазването и решителните действия по отношение на антимикробната резистентност също ще послужат като солидна основа за силна позиция на ЕС в световен мащаб. Ще продължаваме да подкрепяме държавите членки при осъществяването на здравните реформи и инвестициите по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост. И ще осъществим Европейския зелен пакт 17 , особено Плана за действие за нулево замърсяване 18 и Стратегията за устойчивост в областта на химикалите, за да се борим с първопричините за лошото здраве в ЕС. Цялата тази работа, заедно с новата стратегия, ще формира един непрекъснат процес на защита на общественото здраве в ЕС и по света.

В стратегията се предлага програма за периода до 2030 г. В нея се определят три приоритета на политиките, предвиждат се двадесет ръководни принципа за оформяне на световното здравеопазване, предлагат се конкретни насоки за действие, с които се реализират тези принципи, и се създава нова рамка за мониторинг за оценка на ефективността и въздействието на политиките и финансирането на ЕС. В нея се посочва какво ще направи Комисията и какво ще прикани държавите членки да направят, всяка от тях в рамките на своите съответни компетентности и институционални роли, както е предвидено в договорите 19 . За да се илюстрират предстоящите действия, в приложение 1 са изброени някои от основните проекти, които са в основата на тази стратегия на глобално, регионално и национално равнище.

Стратегията се основава на важния принос на Европейския парламент, на последователните председателства на Съвета, на стратегията на гражданското общество за здравеопазването в сянка от 2020 г. 20 , както и на други ключови заинтересовани страни — включително информацията, получена по време на широка обществена консултация. Настоящата стратегия следва да бъде четена заедно с първия доклад за състоянието на готовност в областта на здравеопазването, публикуван успоредно с нея 21 .

2.Приоритетите на ЕС в областта на световното здравеопазване

В стратегията се потвърждава ангажиментът към ЦУР и Европейския консенсус за развитие 22 , както и към действия в областите, които са в основата на доброто здраве. За да се гарантира успехът на това начинание, в нея се предлага нов подход, основан на ключови приоритети.

Поради това Комисията ще съсредоточи усилията си върху три взаимосвързани приоритета 23 , като приканва държавите членки да направят същото: 

1) осигуряване на по-добро здраве и благополучие на хората през целия им живот;

2) укрепване на системите на здравеопазване и насърчаване на всеобщото здравно осигуряване; както и

3) предотвратяване на заплахите за здравето и борбата с тях, включително пандемиите, като се прилага подходът „Едно здраве“.

2.1. Осигуряване на по-добро здраве и благополучие за хората през целия им живот;

ЕС ще концентрира колективните си сили и ще се ангажира с държави за постигане на амбициозните цели за устойчиво развитие, свързани със здравеопазването, в световен мащаб, по-специално цел 3 (осигуряване на здравословен живот и насърчаване благосъстоянието на всички във всяка възраст), както и цел 5 (постигане на равенство между половете) и цел 10 (намаляване на неравенството между и в рамките на държавите).

За тази цел Комисията ще следва ръководни принципи и ще прикани държавите членки да направят същото:

Ръководен принцип 1. Да се даде приоритет на справянето с първопричините за лошото здраве, като се обърне специално внимание на правата на жените и момичетата, както и на уязвимите групи от населението и групите в неравностойно положение.

Усилията за постигане на по-добро здраве традиционно са съсредоточени върху борбата със специфични заболявания — борба, която трябва да продължи. Въпреки това, ако не се отстранят първопричините за лошото здраве, които на първо място правят хората податливи на болести, те ще продължат да измъчват широки слоеве от населението, особено най-уязвимите. Ето защо, като нещо ново, в стратегията ще се даде приоритет на преодоляването на икономическите, социалните и екологичните първопричини за здравето и болестите — включително бедността и дискриминацията, възрастта, храненето и здравословните диети, социалната закрила, образованието, грижите, водата, канализацията и хигиената, професионалното здраве и други области, като замърсяването на здравите екосистеми или контакта с химикали и отпадъци, както и заплахите за сигурността на енергийните доставки. Това ще изисква и интегриран подход „здраве във всички политики“ (вж. раздел 3).

По време на изпълнението на тази стратегия ще се поддържа подход, основан на правата на човека, при който никой не бива изоставен. Това включва и специално внимание към сексуалното и репродуктивното здраве и права (СРЗП).

Ръководен принцип 2. Подобряване на равния достъп до пълен набор от основни здравни услуги — от насърчаване на здравето до профилактика на заболяванията и финансово достъпно качествено лечение, рехабилитация и палиативни медицински грижи за борба със заразните и незаразните болести.

Устойчивите програми в областта на общественото здраве са от решаващо значение за контрола върху заболяванията, особено на инфекциозните и пренебрегваните тропически болести, както и за справяне с основните рискове от незаразни болести. Същевременно са необходими засилена профилактика, повече ресурси и по-интензивни научни изследвания, за да се справим с нарастващото предизвикателство на незаразните болести и други здравословни проблеми.

За да се развият тези два ръководни принципа, ще бъде даден приоритет на следните насоки за действие:

ØПриоритетно преодоляване на икономическите, социалните и екологичните първопричини за лошото здраве чрез подхода „здраве във всички политики“.

ØСледване на основан на правата на човека подход в цялата стратегия, като се обръща специално внимание на потребностите и правата на жените, децата и младежите, в съответствие с Плана за действие на ЕС относно равенството между половете III 24 и Плана за действие за младежите 25 , хората с увреждания, в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания 26 , както и на достъпа до здравеопазване на други уязвими групи, като например ЛГБТИК 27 , възрастните хора, мигрантите, бежанците и вътрешно разселените лица, също и в контекста на природни или причинени от човека бедствия и на въздействието на изменението на климата.

ØПродължаване на борбата с редица заразни болести, особено СПИН, туберкулоза, малария, полиомиелит, вирусна болест Ебола, както и с пренебрегвани тропически болести 28 . Това включва инвестиране с държави партньори и чрез съюзи за научноизследователска и развойна дейност, както и чрез инициативи в областта на световното здравеопазване, като например Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария 29 30 .

ØПомощ за профилактика и управление на незаразните болести, което е все по-важно в един застаряващ свят, където хората над 65 и над 80 години ще представляват все по-голям дял от световното население. Ние ще подкрепяме това чрез партньорската програма на СЗО за всеобщо здравно осигуряване 31 32 и ще прилагаме многосекторни подходи, насочени към основните рискови фактори, като злоупотреба с вещества, хранене, липса на физическа активност и замърсяване на въздуха. Това се отнася особено за рака.

ØПодкрепа за разширеното използване на ваксини срещу детски болести и в засилена степен подкрепа за здравето на възрастните, включително като продължаваме да оказваме силна подкрепа на GAVI 33 34 , алианса за ваксини, който помага за увеличаване на справедливото и устойчиво използване на ваксините.

ØГарантиране на разработването и използването на иновативни ваксини, лечения и диагностика за нови, широко разпространени или пренебрегвани инфекциозни и незаразни болести, включително чрез финансиране по програма „Хоризонт Европа“ и Глобалното партньорство между ЕС и Африка в областта на здравеопазването „Партньорство за клинични изпитвания между Европа и развиващите се страни“ (EDCTP3) 35 за научни изследвания, изграждане на капацитет и укрепване на регулаторната среда в Субсахарска Африка.

ØЗасилване на подкрепата за универсален достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права 36 с акцент върху жените, момичетата, младежите и хората с увреждания, включително чрез разработване на инициатива по линия на „Екип Европа“ за сексуално и репродуктивно здраве и права в Африка и подкрепа за Партньорството за доставки на Фонда на ООН за населението (UNFPA) 37 . Това включва справяне с насилието, основано на пола, вредните практики, неудовлетворените потребностите за семейно планиране, предотвратимата майчина смъртност и неравенството между половете. Работата се основава на осигуряването на равен достъп до качествени услуги, продукти и информация, включително чрез укрепване на системите на здравеопазване за постигане на всеобщо здравно осигуряване и ориентирани към младежите услуги.

ØПодкрепа за здравето, храненето, психичното здраве и психосоциалната подкрепа за общностите по време на кризисни ситуации (природни или предизвикани от човека) и след тях по начини, които ограничават смъртността, заболеваемостта, уврежданията и болестите, свързани с хуманитарни кризи 38 .

2.2 Укрепване на системите на здравеопазване и насърчаване на всеобщото здравно осигуряване 

Основният приоритет на стратегията е постигането на ефективни, устойчиви и достъпни системи на здравеопазване във всички техни основни аспекти (предоставяне на услуги, работна сила в сектора на здравеопазването, здравни информационни системи, достъп до есенциални лекарства, финансиране и ръководство/управление). Укрепването на всеобщото здравно осигуряване по справедлив начин ще осигури защита от финансови рискове, достъп до качествени основни здравни услуги и безопасни, ефективни, качествени и финансово достъпни есенциални лекарства и ваксини.

За тази цел Комисията ще следва ръководни принципи и ще прикани държавите членки да направят същото:

Ръководен принцип 3. Подобряване на първичната медицинска помощ с изграден капацитет за извънредни нужди 39 , както и повишаване на основния капацитет в областта на общественото здраве, за да се отговори на изискванията на Международните здравни правила 40 .

Пандемията показа колко е важно да има подходящ наличен медицински капацитет за оценка и грижи при значително увеличен брой пациенти — такъв, който изправя пред предизвикателства системите на здравеопазване или надхвърля нормалното им функциониране. Даването на приоритет на тази област в нашата работа е нов подход и ще има важна добавена стойност: това е първата бариера срещу разпространението на пандемии и други заплахи за здравето. Подкрепата за първичната медицинска помощ също ще помогне да се гарантира управлението на незаразните болести.

За да се развие този ръководен принцип, ще бъде даден приоритет на следните насоки за действие:

ØАнгажиране с държавите партньори за разширяване на достъпа до основен пакет от здравни услуги, включващ профилактика и грижи, с особен акцент върху бедното и маргинализираното население чрез двустранни и регионални програми 41 . Партньорството за всеобщо здравно осигуряване на СЗО дава възможност за целенасочена техническа подкрепа в 119 държави, като играе водеща роля в хармонизирането на националните усилия за постигане на националните цели на ЦУР3.

ØНасърчаване на инвестициите в системите на здравеопазване чрез прилагане на целенасочени стимули и повишаване на отчетността 42 . ЕС следва да разглежда подобряването на системите на здравеопазване и общественото здраве като основен аспект на международното сътрудничество с партньорите, включително финансовата подкрепа.

ØУкрепване на системите за социална закрила чрез двустранни програми между държавите, по-специално чрез подкрепа за създаването на минимални правила за социална закрила, които включват равен достъп до основно здравно обслужване.

ØНасърчаване на международните стандарти в областта на фармацевтичните медицински изделия и технологии чрез участието на Комисията в международни организации и органи и насърчаване на високо ниво на стандарти за качество, ефективност и безопасност, както и обучение по регулаторни въпроси, с подкрепата на Европейската агенция по лекарствата и в сътрудничество със СЗО. 

Ръководен принцип 4. Насърчаване на цифровизацията като основен стратегически инструмент.

За да се развие този ръководен принцип, действия в областта на цифровите технологии за световно здравеопазване ще покажат водещата роля на ЕС и ще оформят текущата цифрова трансформация по справедлив начин 43 :

ØПреодоляване на недостига на инвестиции в електронното здравеопазване и грижи в държавите с ниски и средни доходи с инициативата по линия на „Екип Европа“ в областта на електронното здравеопазване, която се основава на принципите, залегнали в основата на планираното европейско пространство на здравни данни. Това ще бъде насочено към постигане на трансформиращо въздействие за напредък на всеобщото здравно осигуряване, първичната медицинска помощ, готовността и реакцията при пандемии, подобрената диагностика и персонализираната медицина, както и непрекъснатостта на грижите. Конкретен пример е как предоставянето на електронно здравеопазване и услуги за полагане на грижи може да улесни достъпа до експертни знания дори на географски отдалечени места, например чрез мобилно здравеопазване и телемедицина. Ще бъде подкрепено разработването и/или изпълнението на национални и регионални стратегии, като например предстоящите стратегии за електронно здравеопазване на Африканския съюз/Африканския център за контрол на заболяванията.

ØНадграждане върху това, че ЕС е пионер в регулирането на здравните данни и електронните сертификати, като използва облака за споделяне на данни, защита на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот. ЕС ще използва потенциала на здравните данни в световен мащаб в съответствие с принципите на планираното Европейско пространство на здравни данни и ще насърчава използването на нови технологии, включително изкуствен интелект, за да увеличи потенциала им за подобряване на диагностиката и лечението в световен мащаб.

ØПринос към оформянето на екосистемата на електронното здравеопазване в световен мащаб (правила, норми, стандарти, оперативна съвместимост), като се използват европейски примери и най-добри практики, като цифровия COVID сертификат на ЕС, и се подкрепят международни правила, които са съвместими с рамката на ЕС, като същевременно се улеснява управлението и защитата на ориентирани към човека здравни данни.

Ръководен принцип 5. Стимулиране на научните изследвания в областта на световното здравеопазване, за да се разработят технологиите и мерките за противодействие, необходими за подобряване на здравето.

Научните изследвания също са ключов стратегически инструмент за по-добро здраве. Укрепването на усилията в областта на научните изследвания в световен мащаб може да доведе до значителна промяна към напредък в диагностиката и лечението. Като се опира на успеха на ваксините срещу COVID-19, научноизследователската дейност в областта на световното здравеопазване ще доведе до промяна, за да се гарантира, че научните изследвания и иновациите са от полза за хората по света.

За да се развие този ръководен принцип, ще бъде даден приоритет на следните насоки за действие:

ØРазширяване на международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите, като данните от научните изследвания станат възможно най-отворени, стандартизирани и оперативно съвместими, и чрез насърчаване на разпространението и използването на резултатите като общо благо. Това е в съответствие със съобщението на Комисията „Глобален подход към научните изследвания и иновациите" и съответните заключения на Съвета.

ØПодпомагане на научните изследвания „от край до край“ чрез създаване на благоприятна среда за научни изследвания, като се укрепва цялата верига на стойността — от фундаменталните до предклиничните и клиничните изследвания, за да се преодолее пропастта между генерирането и прилагането на знания и доказателства.

ØПодпомагане на разработването на правила, производството, възлагането на обществени поръчки и доставките, така че научните изследвания, проведени в икономики с ниски и средни доходи, да са от значение за местното производство на фармацевтични и здравни технологии.

ØДопринасяне за изграждането на взаимен капацитет чрез съвместни предприятия, като например партньорството за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни в областта на световното здравеопазване, за да се насърчава все по-тясното сътрудничество с държавите с ниски и средни доходи 44 .

ØИзползване на индустриалното измерение за укрепване на местния производствен капацитет, като се гарантира ефективно сътрудничество между публичните и частните участници.

ØЗасилване на подкрепата за международни процеси, които укрепват научната база за мерките на политиките, включително създаването на група в областта на науката и политиката по въпросите на химикалите, отпадъците и замърсяването.

Ръководен принцип 6. Преодоляване на дисбаланса, свързан с работната сила и насърчаване на уменията.

В настоящата стратегия ще се разгледат както необходимото развитие на подходящи умения, така и предизвикателството, свързано с недостига на персонал чрез действие в областта на работната сила в сектора на здравеопазването. То изисква дългосрочен, интегриран подход с участието на социални партньори, сътрудничество между държавите и признаване на факта, че проблемите са по-остри в сегментите на сестринските грижи и полагането на грижи и засягат в по-голяма степен жените:

ØЗасилване на международното сътрудничество и спазването на международните ангажименти за набиране на персонал, разработване на надежден мониторинг и събиране на данни за работната сила и нейните потоци.

Ø Насърчаване на взаимноизгодни споразумения за мобилност с партньорите в контекста на недостига на работна сила в здравеопазването 45 , като се насърчава кръговата мобилност и се противодейства на изтичането на мозъци, включително чрез използване на пакета „Умения и таланти“, и по-специално на предстоящите партньорства в подкрепа на талантите с държави партньори.

ØПодпомагане на държавите партньори при обучението, набирането и въвеждането в действие на медицински специалисти и осигуряване на тяхното професионално развитие чрез подходящо образование, както и чрез програми за професионално обучение (ППО) за служители със спомагателни функции в партньорство с други донори, като същевременно се зачита необходимостта от подкрепа за задържането на квалифицирани медицински специалисти. Инициативата по линия на „Екип Европа“ за професионално обучение, обвързано с възможностите 46 ще помогне да се анализира необходимостта от технически профили и да се осигури необходимото обучение.

ØПодкрепа за партньорствата, работещи в рамките на Пакта за умения и Подробен план за действие в областта на секторните умения, за да се повиши разбирането на специфичните необходими умения в здравеопазването и грижите и да се разработят подходящи решения за обучение.

2.3 Предотвратяване на заплахите за здравето и борбата с тях, включително пандемиите, като се прилага подходът „Едно здраве“.

Борбата със заплахите за здравето се превърна в основен приоритет. Светът навлиза в епоха на пандемии 47 , поради взаимосвързаността на днешните общества и взаимодействието ни с климата, околната среда и животните. Заплахите за здравето могат да бъдат с различен произход, включително замърсяване на околната среда, както и от химичен, биологичен, радиологичен и ядрен (ХБРЯ) произход, което изисква подход, обхващащ всички опасности. През юли 2022 г. 48 , Комисията изготви списък с трите най-големи трансгранични заплахи за здравето (напр. патогени с висок пандемичен потенциал, ХБРЯ и антимикробна резистентност), срещу които да се подготви, от който следва да се ръководят както вътрешните, така и външните действия.

ЕС извлече ранните поуки от пандемията, като прие нов регламент относно сериозните трансгранични заплахи за здравето и подобри готовността и реакцията в областта на медицинските мерки за противодействие, по-специално със създаването на Орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA). По отношение на тези мерки за противодействие в доклада за състоянието на готовност в областта на здравеопазването, представен успоредно със стратегията, се очертават решителните действия, които са предприети, включително на световно равнище.

Усилията трябва да продължат, защото, както се подчерта от Независимата група за готовност и реакция при пандемии, остава да се свърши много работа, преди светът да е колективно готов за тази задача 49 . Поради това стратегията ще продължи да се справя с продължаващата пандемия от COVID-19 и последиците от нея и, въз основа на поуките от последните три години, ще изгради всеобхватен подход за гарантиране на глобалната здравна сигурност.

За да ръководи тези глобални усилия, Комисията ще следва ръководни принципи, като приканва държавите членки да направят същото:

Ръководен принцип 7. Укрепване на капацитета за превенция, готовност и реакция, както и за ранно откриване на заплахи за здравето в световен мащаб.

COVID-19 показа значението на стабилния капацитет за готовност и реакция, както и на подходящото финансиране за спасяване на човешки животи. Пандемията показа също, че харченето на милиарди би спестило трилиони. От съществено значение ще бъде да се осигури устойчиво финансиране на СЗО и да се инициират новаторски начини за запълване на пропуските, като например Фонда за борба с пандемиите 50 , чиито основни учредители са Комисията и някои държави —членки на ЕС.

ЕС следва да продължи да съсредоточава усилия върху подобряване на мерките за биологична безопасност и биологична сигурност в съответните институции, както и върху повишаването на обществената осведоменост и обучението на персонала.

За да се развият тези ръководни принципа, ще бъде даден приоритет на следните насоки за действие:

ØДа се даде приоритет на здравната сигурност в програмата в областта на световното здравеопазване, включително чрез разработване и изпълнение на инициатива по линия на „Екип Европа“ с Африка 51 за здравна сигурност, като се използва подходът „Едно здраве“ с цел укрепване на системите и капацитета за устойчива и информирана за риска превенция, подготвеност и реакция при инфекциозни и неинфекциозни заплахи, включително тези, произтичащи от замърсяването на околната среда и антимикробната резистентност (вж. по-долу също и съгласно принцип 11).

ØПодкрепа на регионалните и националните усилия за укрепване на фармацевтичните системи и производствения капацитет за ваксини и друго медицинско оборудване и технологии с цел повишаване на качеството, безопасността, справедливия достъп, както и здравния суверенитет. За тази цел да се даде тласък на текущата инициатива по линия на „Екип Европа“ за производството и достъпа до ваксини, лекарствени продукти и здравни технологии в Африка 52 , както и на партньорството между ЕС и Латинска Америка и Карибския регион в областта на производството и здравеопазването 53 . ЕС ще инвестира в укрепването на пазарите на здравни стоки и в подкрепа на цялостното управление на обществените поръчки и веригата на доставки, включително в прозрачността и мониторинга, като използва, наред с другото, мрежи за подкрепа на бизнеса с цел да благоприятства намирането на партньори и да улеснява обмена на пазара и диалога между участниците в отрасъла.

ØДиверсификация и изграждане на капацитет на ЕС за веригите на доставки за критично важно оборудване и мерки за противодействие, диагностика и терапия с целенасочени действия за избягване на недостига на доставки и осигуряване на доставчици в световен мащаб. Това ще повиши стратегическата устойчивост на ЕС и значително ще увеличи предлагането на мерки за противодействие в световен мащаб, като по този начин ще се подобри достъпът на партньорите до такива стоки и ще се отворят пътища за сътрудничество.

ØРазработване на капацитет за ранно откриване, стабилно и устойчиво управление на опасни отпадъци и материали 54 чрез надграждане на работата по Механизма на Съюза за гражданска защита и укрепване на законодателната рамка, свързана с мерките за биологична безопасност и биологична сигурност, във всички съответни институции. Повишаването на осведомеността и обучението на персонала следва да бъдат подпомагани от центровете за високи постижения на ЕС за намаляване на риска от ХБРЯ материали 55 и техните дейности в 63 държави партньори.

ØПодкрепа за разработването на всеобхватна система за хуманитарен отговор при епидемичен взрив, която включва и покритие за райони извън ЕС, въз основа на Механизма на Съюза за гражданска защита (UCPM) и на Европейския капацитет за хуманитарен отговор (EHRC).

ØПродължаване на подкрепата за изпълнението на Резолюция 2286 на Съвета за сигурност на ООН 56 относно защитата на цивилни лица при въоръжен конфликт, като се подкрепя зачитането на международното хуманитарно право и търсенето на отговорност при нападения срещу медицински работници и инфраструктура, както и непрекъснатостта на здравното обслужване и достъпа до него при въоръжени конфликти.

ØРазширяване и укрепване на европейските и световните партньорства в областта на научните изследвания, включително мрежите за клинични изпитвания, които могат да бъдат пренасочени към справяне с нови и нововъзникващи патогени, за да се гарантира своевременното наличие на ефективни медицински мерки за противодействие.

Ръководен принцип 8. Работа за постоянен глобален механизъм, който насърчава развитието и справедливия достъп до ваксини и мерки за противодействие за държави с ниски и средни доходи.

Един от ключовите уроци от пандемията от COVID-19 е, че справедливият достъп до медицински мерки за противодействие е в основата на готовността и реакцията при пандемия. Това налага трайно решение, основано на ускорителя за достъп до инструменти за борба с COVID-19 (ACT-ускорител), на рамката за готовност при пандемична инфлуенца 57 и на друг подходящ опит.

За да могат бързо да се осигурят ефективни медицински мерки за противодействие, ефективно наблюдение на общественото здраве трябва да установи патогените на ранен етап, а ефективни научноизследователски платформи трябва да бъдат готови да предоставят необходимите доказателства за бързо разработване и разгръщане, подкрепени от благоприятна научноизследователска среда с платформи за клинични изпитвания, които могат бързо да бъдат пренасочени към нови болести, както и от ефективна регулаторна среда за провеждането на клинични изпитвания.

Ръководен принцип 9. Договаряне на ефективно правно обвързващо споразумение относно пандемиите с подход „Едно здраве“ и засилени международни здравни правила.

Това запълва пропуските в международния правилник за готовност и реакция при пандемия, като изисква от държавите и овластява СЗО бързо да докладват и разследват пандемичните заплахи 58 . Споразумението относно пандемиите следва да включва конкретни разпоредби относно антимикробната резистентност 59 .

Ръководен принцип 10. Изграждане на стабилна глобална мрежа за съвместно наблюдение с цел по-добро откриване и предприемане на действия по отношение на патогените. 

Стратегията подкрепя създаването на нова надеждна мрежа, която наблюдава и открива патогени в ключови горещи точки и не само идентифицира заплахите, но и предоставя съвети за действия, които да се предприемат. Тази работа ще бъде подкрепена от делегациите на ЕС на място и ще допълни инициативата на Г-7, свързваща съществуващите мрежи 60 . Тя ще включва цифровизиране и интегриране на системите за наблюдение в целия спектър от хора, животни и околна среда, укрепване на лабораторния капацитет и на способностите за геномно секвениране, както и обучение на работната сила.

Ръководен принцип 11. Прилагане на всеобхватен подход „Едно здраве“ и засилване на борбата срещу антимикробната резистентност.

През последните години две критични предизвикателства станаха по-неотложни. Първото се отнася до сложността и последиците от взаимодействието между животните, околната среда и човека, което изисква многосекторен, интегриран и трансдисциплинарен подход „Едно здраве“. Това включва повишения риск от големи пандемични взривове, дължащи се по-специално на промените в земеползването, влошаването на околната среда, сложните системи за производство на храни и засилената търговия и пътувания, но също така и на тежестта в икономиките с ниски и средни доходи от пренебрегвани болести, свързани със замърсяването, или ендемични болести, повечето от които могат да бъдат зоонозни, предавани по въздух и вода или векторно преносими.

Втората е тихата пандемия от антимикробна резистентност (АМР), която СЗО определи като една от 10-те най-големи заплахи в световното здравеопазване 61 . АМР също е утежняващ фактор по време на пандемии. Освен това антимикробните средства замърсяват околната среда и засягат биологичното разнообразие 62 . Държавите, институциите и заинтересованите страни в световен мащаб трябва колективно, всеобхватно и приоритетно да се справят с тези предизвикателства.

За да се развие този ръководен принцип, ще бъде даден приоритет на следните насоки за действие:

ØЗасилване на работата с Четиристранния алианс, който включва СЗО, Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), Световната организация за здравеопазване на животните (WOAH) и Програмата на ООН за околната среда (UNEP), с цел изпълнение на съвместния план за действие „Едно здраве“.

ØТърсене на „дълбока превенция“ 63  — установяване и справяне със заплахите, преди патогените да преминат от животни към хора, а не след епидемични взривове сред хората, и укрепване на капацитета за предотвратяване на заплахите за здравето, свързани със замърсяването.

ØКомисията ще разгледа действащите международни конвенции, които касаят хода на потенциалните пандемии „нагоре по веригата“, за да проучи дали техните разпоредби или планове за изпълнение биха могли да бъдат усилени с цел подкрепа на подхода „Едно здраве“ 64 .

ØДа се работи за включването на конкретни разпоредби относно антимикробната резистентност в споразумението относно пандемиите .

ØДа се подкрепя разработването и достъпа до иновативни медицински мерки за противодействие за справяне с АМР, включително антимикробни средства, ваксини и диагностика 65 .

3.Ново вътрешно управление за справяне с предизвикателствата в областта на световното здравеопазване

Постигането на целите на тази стратегия изисква по-съгласуван начин на работа в рамките на Комисията и с държавите членки и партньорите. Това е така, защото световното здравеопазване се определя във все по-голяма степен от множество политики (като политики в областта на климата, околната среда, енергетиката, храненето, продоволствената сигурност, социалната закрила, демографията, образованието, научните изследвания, хуманитарната помощ, финансите и търговията, промишлената политика или външната политика и политиката за сигурност), които или засягат здравето, или дават възможност за решаване на предизвикателствата пред здравеопазването, с активното участие на различни агенции и органи на равнището на ЕС и на национално равнище, както и на различни финансови институции. Това изисква засилена координация, за да се подпомогне постигането на приоритетите на настоящата стратегия и да се приложи истинско управление съгласно подхода „Здраве във всички политики“ — новост в настоящата стратегия.

Ръководен принцип 12. Ефективно свързване на всички политики и мерки, които оказват въздействие върху световното здравеопазване, в рамките на Комисията, агенциите на ЕС и финансовите институции на ЕС.

Комисията ще интегрира изцяло съображенията относно световното здравеопазване във всички области на политиката на ЕС, които оказват въздействие върху световното здравеопазване, като засили вътрешната координация при определяне на ролите и отговорностите, политиките и инструментите, както и начина, по който те ще помогнат за постигането на приоритетите на настоящата стратегия.

Това включва насоки за действие в следните ключови области на политиката:

ØПостигане на глобална неутралност по отношение на климата до 2050 г., увеличаване на капацитета за адаптиране, укрепване на устойчивостта за намаляване на уязвимостта към изменението на климата в съответствие с Парижкото споразумение. 

ØНасърчаване на амбициозни глобални действия за справяне със загубата на биологично разнообразие, трафика на диви животни, замърсяването на въздуха, водата и почвата, излагането на токсични химически вещества. Насърчаване на подхода „Едно здраве“ в бъдещата глобална рамка за биологичното разнообразие, която ще бъде договорена на Конференцията на ООН за биологичното разнообразие (COP15), и в глобалните действия за справяне с трафика на диви животни с цел намаляване на риска от зоонози. Подкрепа за биологичното разнообразие на почвите, за международния стремеж към намаляване на замърсяването на въздуха и намаляване на глобалните емисии, насърчаване на ключови международни инструменти и глобалния механизъм за управление на химикалите и отпадъците след 2020 г., за договарянето на нов, правно обвързващ инструмент за прекратяване на замърсяването с пластмаса, както и за амбициозните резултати по отношение на водата и здравеопазването на предстоящата конференция на ООН за водите през 2023 г.

ØНасърчаване на ефективни стандарти за здраве и безопасност в световен мащаб чрез продължаване на сътрудничеството с Международната организация на труда (МОТ) в подкрепа на включването на правото на безопасни и здравословни условия на труд в рамката на МОТ за основните принципи и права на работното място.

ØЗасилване на хуманитарната помощ и подкрепа за регионите и населението, които са най-силно засегнати от продоволствената несигурност и високата честота на недохранване, проследяване на цените на храните и предоставяне на запаси на нуждаещите се държави, както е отразено в съобщението на Комисията от март 2022 г. относно гарантиране на продоволствената сигурност и повишаване на гъвкавостта на продоволствените системи 66 и в съобщението относно торовете. Възприемане на системен подход чрез ускоряване на прехода към устойчива продоволствена система, която може да донесе здравни, екологични и социални ползи.

ØМобилизиране на инвестиции за образованието в подкрепа на здравеопазването в краткосрочен и дългосрочен план, съгласно ангажиментите, поети на срещата на високо равнище „Трансформиране на образованието“, като същевременно се дава приоритет на ранното детско развитие, здравното образование, сексуалното и репродуктивното здраве и права, както и на училищното хранене чрез програми с държавите партньори.

ØУкрепване на хуманитарната помощ и операциите за гражданска защита, свързани със световното здравеопазване в условия на извънредни ситуации и кризи, чрез увеличаване на оперативните и аналитичните способности, способностите за мониторинг и комуникация на Координационния център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC) и на Европейския капацитет за хуманитарен отговор, както и чрез участие на повече експерти в областта на общественото здраве в кризисни райони. Подкрепа за изграждането на капацитет за управление на бедствия с организации, като Координационния център на АСЕАН за хуманитарна помощ. Укрепване на достъпа до капацитет за реакция в областта на здравеопазването в рамките на Механизма за гражданска защита на Съюза; разработване на нов медицински и свързан с ХБРЯ капацитет в рамките на Европейския резерв за гражданска защита и RescEU; засилване на сътрудничеството със СЗО по отношение на реакцията при извънредни ситуации и продължаване на подкрепата за работата ѝ по разработване на стандарти и процеси за класификация на екипите за спешна медицинска помощ, които могат да бъдат разположени на място в световен мащаб.

ØПромяна в поведението на заинтересованите страни от публичния и частния сектор, което да работи в полза на световното здравеопазване, чрез редица мерки, свързани с финансите, като: i) насърчаване на поведение в полза на здравето от страна на местни и чуждестранни дружества чрез включване на въздействието върху здравето в Директивата на ЕС за нефинансово отчитане 67 ; ii) работа с международните финансови институции и рейтинговите агенции, така че те да включат същите здравни критерии в своите решения; и iii) взаимодействие с Международния валутен фонд (МВФ), така че той да включи инвестициите в здравеопазването в редовната си оценка на макроикономическата стабилност на държавите — насърчаване на инвестициите в общественото здравеопазване.

ØОсигуряване на международна търговска политика, която работи в полза на световното здравеопазване, така че международните вериги на доставка на фармацевтични продукти да не бъдат прекъснати, а партньорите да се възползват от лекарствата, медицинските изделия и услугите — укрепване на устойчивостта на системите на здравеопазване чрез инициативата на Световната търговска организация (СТО) „Търговия и здраве“ 68 и споделяне на опит с партньорите от СТО за улесняване на търговията. Това включва годишен преглед с партньорите от СТО относно извлечените поуки от пандемията и наблюдение на изпълнението на министерското решение относно Споразумението на СТО за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) 69 , което дава възможност да се разреши производството и износа на ваксини срещу COVID-19 по бърз и опростен начин без съгласието на притежателя на патента. Ще обсъдим по конструктивен начин дали да разширим този механизъм, за да можем да обхванем терапевтичните средства и диагностиката на COVID-19, и да подкрепим увеличаването на производствения капацитет на ваксини и други продукти в развиващите се страни. 

ØПри подкрепата за върховния представител общата външна политика и политика на сигурност се оформя и нейното цялостно изпълнение се насърчава чрез включване на здравеопазването в политическия диалог с партньорите с цел улесняване на международното сътрудничество. Външната дейност може да служи като вектор за насърчаване на световното здравеопазване чрез такива средства като картографирането на външните заплахи за сигурността. Световното здравеопазване следва да се консолидира с други фактори, които оказват влияние върху здравето, като околната среда, миграцията, демографията или продоволствената сигурност. Бъдещите насоки за действие следва да включват: i) подкрепа за създаването на механизми за наблюдение на пандемиите в държавите извън ЕС; ii) разпространяване на взаимна информация относно плановете на партньорите за постигане на напредък във външната политика и търговските цели чрез здравеопазване; iii) осигуряване на сътрудничество с партньори съмишленици в Женева, Ню Йорк и по целия свят; и iv) предотвратяване и реагиране на чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, които могат да превърнат световното здравеопазване в оръжие. Ефективната комуникация относно действията на ЕС в областта на здравеопазването се оказа много полезен инструмент в това отношение.

ØОсигуряване на активна роля на делегациите на ЕС в изпълнението на тази стратегия. По време на пандемията от COVID-19 делегациите на ЕС доказаха, че са ефективен източник, който събира сведения, свързани със здравеопазването, по целия свят и съобщава и разпространява информация относно приоритетите на ЕС, като същевременно повишава политическата осведоменост. Необходимо е да се засили ролята на делегациите на ЕС, като се осигури специфичен експертен опит в области, свързани със здравеопазването, от геостратегическо значение. Ще се проучи възможността за укрепване на специфичния експертен опит в областта на здравеопазването в делегациите, включително чрез командироване на експерти.

Ръководен принцип 13. По-добро свързване и координиране на политиките и мерките на ЕС и неговите държави членки, за да се заеме единна позиция и да се предприемат ефективни действия в световен мащаб.

Водещата роля на ЕС изигра ключова роля в борбата срещу пандемията от COVID-19 в световен мащаб чрез подхода „Екип Европа“, като ЕС и държавите членки действаха в рамките на съответните си компетентности. Укрепването на тази водеща роля е от съществено значение за засилване на въздействието на приноса на ЕС към световното здравеопазване и за оформяне на нов ред в световното здравеопазване, градящ се на нашите основни ценности. Държавите — членки на ЕС, и заинтересованите страни са единодушни, че това изисква по-тясна координация по практически начини, които не само ще зачитат специфичните компетентности, но и ще улеснят вземането на решения, което ще се осъществява по законоустановените канали.

Въз основа на идеите на държавите — членки на ЕС, в настоящата стратегия се предлага да се определят практически начини за подобряване на координацията през 2023 г. 70 , със следните насоки за действие:

ØОсигуряване на синергия между националните стратегии и стратегията на ЕС в областта на световното здравеопазване.

ØУлесняване на обмена на информация и сведения между ЕС и държавите членки в множеството средоточия по отношение на световното здравеопазване (Брюксел, столиците на държавите членки, Женева и Ню Йорк), като се повиши капацитетът и/или експертният опит в областта на здравеопазването в последните две. Това ще се основава на текущата инициатива на чешкото председателство на Съвета, за да се отговори на тази необходимост.

ØСъбиране на мнения от държавите членки, включително чрез провеждане на периодични проучвания по конкретни теми, за да се улесни оформянето на позициите.

ØИзвършване на постоянно картографиране на ключовите мерки и финансовите усилия на ЕС и неговите държави членки, за да се разбере по-добре какви действия се предприемат и да се даде възможност за обвързване на средствата с приоритетите на стратегията, като се обмисли, когато е необходимо, помощта на съвместни министерски срещи в областта на здравеопазването, финансите, външните работи и развитието.

ØЗасилване на координацията нагоре по веригата с държавите членки, особено по отношение на форуми, в които не всички държави членки участват пряко (напр. Г-7, Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

ØЗасилване на координацията на ЕС и създаване на съюзници, за да се гарантира надлежното присъствие на ЕС и ролята му при вземането на решения в международните организации.

ØЗасилване на външната комуникация, съобразена със стратегията, така че усилията на ЕС и неговите държави членки да получат адекватно признание, като подходът „Екип Европа“ се превърне в търговска марка на ефективните действия на ЕС в областта на здравеопазването, в съответствие със стратегията за Global Gateway.

4.Ново многостранно управление за възникващия нов ред в световното здравеопазване 

След съобщението от 2010 г. се заражда нов ред в световното здравеопазване: непрекъснато развиваща се система с множество нови заинтересовани страни и инициативи, които променят отношенията в областта на световното здравеопазване в сложен геополитически контекст. Пандемията от COVID-19 изигра ролята на лакмус за това кое е съществено, какво трябва да се промени и какво липсва, за да се постигне ефективно управление на световното здравеопазване. Комисията ще следва ръководни принципи, като приканва държавите членки да направят същото:

Ръководен принцип 14. Подкрепа за по-силна, ефективна и отговорна СЗО.

Всички държави — членки на ЕС-27, са членове на СЗО и въпреки че ЕС официално не е член на СЗО, СЗО винаги е получавала непоколебима подкрепа от ЕС, включително и когато нейната роля е бе поставена под въпрос. Пандемията от COVID-19 показа, че СЗО е незаменимият крайъгълен камък на многостранната система на здравеопазване и в същото време разкри и области с някои недостатъци. Настоящата стратегия следва да има за цел да гарантира по-нататъшното укрепване на водещата роля, ефективността, ефикасността и отчетността на СЗО и да приведе в съответствие приоритетите на ЕС и СЗО.

Ще се даде приоритет на следните насоки за действие: 

ØИскане за официален статут на наблюдател на ЕС с пълноправно участие като първа стъпка към пълноправно членство в СЗО.

ØПринос към по-устойчивото финансиране на СЗО в съответствие с решенията на 75-ата Световна здравна асамблея 71 до 2030—2031 г.

ØНасърчаване на реформата на СЗО за укрепване на нейното управление, ефикасност, отчетност и прилагане на правилата в съответствие с нейния характер на организация, управлявана от членовете.

ØЗасилване на фокуса на СЗО върху нейната нормативна роля в области от глобално значение, като се започне с укрепването на Международните здравни правила и бъдещото споразумение относно пандемиите до 2024 г., и се проучат други области, като управлението на здравните данни и работната сила.

ØЗасилване на сътрудничеството със СЗО на централно и регионално европейско равнище, като се използват гореспоменатите механизми за картографиране, за да се гарантира по-голямо привеждане в съответствие на приоритетите на ЕС и СЗО. Тези общи цели ще ръководят значителните доброволни вноски на ЕС към СЗО. През 2020 г. и 2021 г. доброволните вноски на Комисията бяха четвъртите по големина като цяло, а ЕС и неговите държави членки формираха повече от 20 % от бюджета на СЗО, като бяха най-големият донор 72 .

Ръководен принцип 15. Насочване на новото управление на световното здравеопазване чрез запълване на пропуските и осигуряване на съгласуваност на действията.

Както се видя отново по време на пандемията от COVID-19, управлението на световното здравеопазване (съвкупността от институции, участници, правила и финансови аспекти в тази област) се нуждае от укрепване, за да се гарантира, че: i) са налице необходимите механизми за справяне с предизвикателствата, свързани със здравето; както и че ii) множеството органи, активни в областта на световното здравеопазване, са достатъчно съгласувани, за да се избегне дублирането и разпокъсаността, които затрудняват ефективното и ефикасното реагиране на предизвикателствата в областта на здравеопазването.

В краткосрочен план системата на ООН, Г-7, Г-20 и ОИСР дадоха важен тласък на глобалните действия. Пактът на Г-7 за готовност при пандемия 73 е добър пример — при липсата на глобална мрежа за наблюдение на патогени, той се стреми да свърже съществуващите частични мрежи. Друг добър пример е роденият от Г-20 Фонд за борба с пандемиите 74 , който запълва непосредствените пропуски във финансирането на глобално, регионално и национално равнище.

В дългосрочен план стабилното управление на световното здравеопазване изисква да се запълнят съществуващите пропуски и да се осигури съгласуваност. В допълнение към стремежа за споразумение относно пандемиите (вж. раздел 2.3) ще бъде даден приоритет на следните насоки за действие:

ØРабота за постигане на постоянно сътрудничество и полезно взаимодействие между здравните и финансовите направления с постоянен синхрон между политиките в областта на здравеопазването и финансите с цел ефективно справяне със заплахите пред световното здравеопазване и световната икономика въз основа на работата на съвместната работна група на Г-20 за здравеопазване и финансиране. В рамките на този механизъм ще се прави оценка на икономическото въздействие на заплахите за световното здравеопазване и неговата уязвимост, като се определя какво трябва да направят правителствата, за да бъдат по-добре подготвени за потенциална криза. Чрез него също така ще се мобилизират необходимите финансови ресурси, след като СЗО обяви извънредна ситуация, причинена от пандемия, така че държавите да могат по-добре да управляват произтичащите от това икономически и социални последици.

ØУкрепване на привеждането в съответствие и координацията между инициативите в областта на световното здравеопазване за осигуряване на максимална ефективност и проучване на трайни решения 75 , които могат да комбинират или разширят дейността на няколко съществуващи здравни фонда и да продължат да предоставят важно финансиране за основната им работа 76 .

ØДа се гарантира, че предизвикателствата в областта на световното здравеопазване остават на първо място в глобалния дневен ред и че висшето ръководство е структурно ангажирано да даде тласък на работата в областта на световното здравеопазване, като СЗО е в основата му, както и да поеме индивидуална и колективна отговорност. Предоставяне на подкрепа за структура, която включва, когато е необходимо, държавни и правителствени ръководители за тази цел в контекста на текущите многостранни дискусии.

Ръководен принцип 16. Осигуряване на по-силна роля на ЕС в международните организации и органи.

ЕС и неговите държави членки дават значителен финансов принос в рамките на подхода „Екип Европа“ за всички ключови международни институции и инициативи в областта на световното здравеопазване. Ето защо е от ключово значение да се гарантира, че този финансов принос се превръщат в съизмерими правомощия за вземане на решения за постигане на целите на настоящата стратегия.

Ще се даде приоритет на следните насоки за действие:

ØОсигуряване на ниво на участие и роля при вземането на решения във всички институции и органи, което е съизмеримо с приноса на ЕС и на държавите членки за увеличаване на нашето въздействие.

ØМониторинг на финансовия принос на ЕС за международни организации, агенции и инициативи и как те подкрепят приоритетите на ЕС.

ØРазработване на план за по-нататъшно засилване на влиянието на ЕС в разумни срокове навсякъде, където влиянието на ЕС в институциите и органите не е съизмеримо с приноса на ЕС, с цел да се осигури привеждане в съответствие.

5.Разширяване на стратегическите партньорства на Съюза в областта на здравеопазването и преоформяне на ангажимента му с различни заинтересовани страни

Широкообхватните предизвикателства в областта на световното здравеопазване в целия свят изискват разширяване на нашите партньорства, като се използва уникалният потенциал на ЕС да стимулира международното сътрудничество.

Комисията ще следва ръководните принципи, като приканва държавите членки да направят същото:

Ръководен принцип 17. Разширяване на партньорствата на основата на равнопоставеност, съвместна отговорност, взаимен интерес и стратегически приоритети.

Целта на стратегията за Global Gateway е да задълбочи смислените и взаимноизгодни партньорства с широк кръг традиционни и нетрадиционни партньори и заинтересовани страни. Здравето е ключов стълб в тази област. ЕС ще продължи да развива партньорства в подкрепа на подобряването на здравеопазването по света, като обръща специално внимание на държавите с по-слаби системи на здравеопазване.

Отношенията на ЕС с партньорите трябва да се основават на отговорност — ЕС и нашите партньори поемат отговорност, която е от ключово значение за постигане на здравен суверенитет.

Двустранните партньорства на ЕС ще се основават на текущото сътрудничество с широк кръг от партньори и контрагенти, включително национални здравни органи, институции в областта на общественото здраве и други релевантни органи. В духа на пълноценното партньорство ЕС ще насърчава държавите партньори да поемат и изпълняват амбициозни ангажименти за предотвратяване на заплахите за здравето, подобряване на здравеопазването и инвестиране в здравни услуги за цялото население, като увеличава ангажимента по отношение на националните ресурси за здравеопазване в дългосрочен план. Това включва например напредък в Африка към целта, поставена в Декларацията на Африканския съюз от Абуджа от 2001 г. 77 за заделяне на „най-малко 15 % от годишния бюджет за подобряване на сектора на здравеопазването, като се отчита необходимото фискално пространство“.

ЕС разширява партньорствата в областта на здравеопазването на регионално равнище. Регионализмът е важен в световното здравеопазване, а регионалните заинтересовани страни играят все по-важна роля. От съществено значение ще бъде задълбочаването на партньорствата в областта на здравеопазването на регионално равнище, включително в Африка, Латинска Америка и Карибския регион, Азиатско-тихоокеанския регион, както и подкрепата за сътрудничеството Юг-Юг.

Срещата на върха между ЕС и Африканския съюз през февруари 2022 г. укрепи партньорството в областта на здравеопазването между ЕС и Африка, което е в основата на пет инициативи по линия на „Екип Европа“ с африкански партньори 78 . ЕС също така има ангажимент към Global Health EDCTP3 3 между ЕС и Африка — съвместно предприятие, което се основава на партньорството за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни, обединяващо 15 членове от ЕС с 21 членове от Африка и други публични и частни участници от промишлеността, филантропи или държави извън ЕС и Африка.

В Латинска Америка и Карибския регион се разработва регионална инициатива на „Екип Европа“ 79 , насочена към: 1) ангажиране на частния сектор, 2) подобряване на регионалните вериги на доставки, търговската интеграция и бизнес средата, 3) укрепване на нормативната уредба, 4) консолидиране на търсенето и съвместно възлагане на обществени поръчки, 5) научно сътрудничество, 6) готовност при пандемия и здравна сигурност и 7) други области, свързани със здравеопазването (здравни данни, цифрови и нововъзникващи технологии, незаразни болести, системи на здравеопазване и др.). Партньорството ще подкрепи текущите регионални усилия, по-специално плана за самодостатъчност по въпросите на здравеопазването, одобрен от Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) през септември 2021 г., в който се определят действия за укрепване на капацитета за производство на ваксини и лекарства в региона. Ключов партньор ще бъде Панамериканската здравна организация (ПЗО/СЗО).

В съответствие със своята стратегия за сътрудничество в Индийско-Тихоокеански регион ЕС ще продължи да работи с индийско-тихоокеанските партньори за укрепване на техния капацитет, здравен суверенитет и готовност при пандемия, по-специално за най-слабо развитите държави в региона. ЕС ще засили съвместните изследвания в областта на заразните болести в контекста на рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“. В съответствие със своята фармацевтична стратегия ЕС ще засили многостранното сътрудничество с цел осигуряване на безопасни и разнообразни фармацевтични и свързани със здравето промишлени вериги на доставки, за да се улесни достъпът до качествени лекарства и продукти за здравето. ЕС ще проучи по-нататъшното сътрудничество между ЕС и АСЕАН, залегнало в рамките на подхода „Едно здраве“, като насърчава по-тесните връзки между регионалния здравен капацитет, като например новия Център на АСЕАН за извънредни ситуации в областта на общественото здраве и за нововъзникващи болести (ACPHEED).

ЕС допълнително ще даде приоритет на устойчивостта в областта на здравеопазването в съседните държави. ЕС активно подпомага своите партньори в Западните Балкани и съседните държави, за да повишат здравните си стандарти и да намалят вероятността от бъдещо затваряне на границите поради извънредни ситуации в здравеопазването. ЕС подкрепя държавите кандидатки и държавите потенциални кандидатки, включително Украйна, Молдова и Грузия, за да приведат в съответствие своето законодателство в областта на здравеопазването с правото на ЕС в областта на здравеопазването и да могат да го прилагат. Това включва мобилизиране на агенциите на ЕС (ECDC и EMA) в подкрепа на това, по-специално чрез прилагането на достиженията на правото на ЕС относно трансграничните заплахи за здравето в съответствие със стандартите на ЕС, програмата за практическо обучение по епидемиология за укрепване на капацитета на работната сила в сектора на общественото здравеопазване в съседните държави и в Западните Балкани, напредъка в подходите „Едно здраве“ по отношение на антимикробната резистентност, укрепването на системите за наблюдение на общественото здраве и капацитета на общественото здравеопазване в областта на микробиологията, регионалното сътрудничество за събиране на епидемиологични сведения, оценката на риска, готовността и реакцията, както и при извънредни ситуации в областта на общественото здраве на равнището на Съюза.

Партньорите от Западните Балкани и Украйна бяха поканени да се присъединят към Комитета за здравна сигурност като наблюдатели, а всички държави от Западните Балкани подписаха Споразумението на ЕС за съвместно възлагане на обществени поръчки за медицински мерки за противодействие.

Съединените щати (САЩ) са ключов партньор в световното здравеопазване, както е показано в „Програмата на САЩ и ЕС за борба с глобалната пандемия: ваксинирането на света, спасяването на човешки живот сега и изграждането на по-добра здравна сигурност“ 80 , административната договореност с Министерството на здравеопазването и социалните грижи на САЩ по отношение на заплахите за общественото здраве 81 , Трансатлантическата работна група относно антимикробната резистентност 82 , съвместната работна група на ЕС и САЩ, насочена към свързаните с Covid-19 предизвикателства пред производството и веригата на доставки 83 и координацията с Американската агенция за международно развитие. Партньорството между ЕС и САЩ следва да бъде разширено, за да включва по-изчерпателен набор от здравни въпроси, с работна група между ЕС и САЩ за сътрудничество в областта на здравеопазването, която обхваща здравната сигурност, политиката в областта на рака и управлението на световното здравеопазване.

Тясното сътрудничество с единомислещи партньори и донори като Канада, Япония и Обединеното кралство, наред с другото, по въпроси като укрепване на системата на здравеопазване, равнопоставеност и всеобщо здравно осигуряване, ще продължи да бъде от основно значение за изграждането на многостранни подходи за решаване на глобалните предизвикателства. Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията си сътрудничи с други центрове за контрол върху заболяванията в държави извън ЕС, включително центровете за профилактика и контрол върху заболяванията в САЩ.

За да се развие този ръководен принцип, ще бъде даден приоритет на следните насоки за действие:

ØВъв всички региони фокусът да бъде върху най-нуждаещите се партньори и там където могат да бъдат постигнати резултати на място, като същевременно се вземат предвид специфичните предизвикателства, като например конфликтна среда, с насърчаване на сътрудничеството, при което правителствата поемат отговорност и улесняват ефективността на подкрепата.

ØОсвен това да се даде приоритет на здравеопазването в съседните държави и на подкрепата за държавите кандидатки и държавите потенциални кандидати; и да се подкрепят Украйна и Молдова, чиито системи на здравеопазване са под огромно напрежение поради агресивната война на Русия срещу Украйна, като се окаже всеобхватна подкрепа на следвоенните усилия за възстановяване, модернизиране и повторно изграждане на системите им на здравеопазване.

ØОползотворяване на силните страни на ЕС с уникални регионални органи (като Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) и Европейската агенция по лекарствата (EMA), които могат да си сътрудничат с други регионални инициативи в световен мащаб, да споделят данни, наука и знания на ЕС и да се възползват от експертен опит на държави извън ЕС. Това би засилило сътрудничеството с органи като Африканските центрове за профилактика и контрол върху заболяванията, Африканската агенция по лекарствата и подобни организации в съседните държави, както и по програми в Латинска Америка и Индийско-Тихоокеанския регион (като програмата за готовност и реакция при пандемия в Югоизточна Азия, която подкрепя държавите от АСЕАН за укрепване на националния капацитет за контрол на COVID-19).

Ръководен принцип 18. Засилване на взаимодействието с ключови заинтересовани страни в областта на световното здравеопазване.

Някои глобални организации на гражданското общество, филантропски организации, инициативи в областта на световното здравеопазване (като Глобалния фонд, Gavi, CEPI и други), други органи на ООН (включително UNFPA, UNICEF, UNAIDS), многостранни банки за развитие и частни заинтересовани страни разполагат с по-големи обеми на финансиране, отколкото много държави донори предоставят сами. Взаимодействието с тези заинтересовани страни е от ключово значение за осигуряване на координация и взаимно допълване на усилията. Сътрудничеството с всички видове организации на гражданското общество (включително младежки организации), пациентски организации, социални партньори, парламенти и общности в по-широк план е от основно значение, за да се даде възможност на ЕС да изрази подкрепата си за солидарността и демокрацията, както и да се съсредоточи върху откритото и прозрачно управление и правата на човека. Също толкова важно е ангажирането на общностите и локализирането, което може да подпомогне ефективността на действията. И накрая, ролята на частния сектор е от ключово значение, особено във фармацевтичния сектор и сектора на биотехнологиите или на медицинските технологии, както и при цифровите решения, за да се подобри самодостатъчността.

За да се развие този ръководен принцип, ще бъде даден приоритет на следните насоки за действие:

ØПродължаване на изграждането на силни партньорства със заинтересовани страни в областта на здравеопазването в световен мащаб: i) постигане на напредък по общите приоритети; ii) подпомагане на постигането на целите на публичния сектор; iii) осигуряване на отчетност; и iv) избягване на фрагментирането, което може да подкопае ефективността на действията в областта на световното здравеопазване. ЕС ще подкрепи усилията на тези организации за по-добро координиране на техните действия, за избягване на дублирането и за максимално увеличаване на тяхното въздействие на място. ЕС ще продължи да се застъпва за силно сътрудничество и определяне на общи цели, например в рамките на Глобалния план за действие за здравословен живот и благополучие за всички 84 .

ØПродължаване на подкрепата за укрепване на гражданското общество като партньор в рамките на стратегията и ролята и гласа на хората за осигуряване на собственото им здраве, включително чрез търсене на отговорност от правителствата и доставчиците на здравни услуги. ЕС ще разшири тази подкрепа, за да обхване участието и ангажираността на общността в здравните процеси. Общностите са ключови и локализирането може да подкрепи ефективността на действията.

ØДа се гарантира, че частният сектор и здравните индустрии се вземат под внимание по съответен начин и участват в различните си форми, включително производство на стоки, предоставяне на услуги и подкрепа.

6.Финансиране

Пандемията от COVID-19 направи рисковете, свързани с недофинансираните системи на здравеопазване, по-ясни от всякога. Тя доведе до безпрецедентно мобилизиране на финансиране за световното здравеопазване и повиши осведомеността относно значението на превантивните действия за борба със замърсяването и опазване на природата. Тези усилия за финансиране трябва да бъдат устойчиви и да гарантират, че те допринасят надлежно за по-добро здраве и благополучие на хората, за по-крепки системи на здравеопазване и за борба със заплахите за здравето в световен мащаб.

Комисията ще следва ръководните принципи, като приканва държавите членки да направят същото:

Ръководен принцип 19. Увеличаване на финансирането от ЕС за световното здравеопазване с максимално въздействие

ЕС и неговите държави членки следва да инвестират в световното здравеопазване по предвидим и устойчив начин, съизмерим с нуждите и амбициите. Важно е да се отбележи, че резултатите ще зависят не само от това колко финансираме, но все повече и от това как финансираме, така че има нужда от по-внимателен мониторинг на въздействието на финансовия принос на ЕС като цяло. Освен това е необходимо да се привлекат и други източници на финансиране, включително собствен принос на партньорите, както и да се използват нови финансови инструменти, за да има съответствие с високата амбиция, заложена в стратегията.

За да се развие този ръководен принцип, ще бъде даден приоритет на следните насоки за действие:

ØДаване на приоритет на световното здравеопазване във всички съответни програми за финансиране от бюджета на ЕС, включително програма „ЕС в подкрепа на здравето“, „Хоризонт Европа“, Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа (ИССРМС), Инструмента за предприсъединителна помощ и Програмата за техническа помощ и обмен на информация. Подкрепата от бюджета ще продължи да бъде ключов метод, когато е целесъобразно, за насочване на националните политики и реформи и за осигуряване на силен диалог по политиката с държавите партньори.

ØДа изпълни ангажимента си за финансиране на световното здравеопазване в рамките на многогодишната финансова рамка. ЕС е поел ангажимент да отделя поне 20 % от официалната си помощ за развитие за човешко развитие и социално приобщаване 85 в рамките на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа (ИССРМС). В рамките на ИССРМС в периода 2021—2027 г. ЕС досега е програмирал над 4,4 милиарда евро 86 безвъзмездни средства за глобално здравеопазване на национално, регионално и световно равнище, които следва надлежно да се реализират в съответствие с настоящата стратегия.

ØТърсене на нови начини за финансиране с ефективен подход „Екип Европа“, при който ресурсите на ЕС и на държавите членки могат да бъдат обединени, за да се постигне максимално въздействие. ЕС ще се застъпва пред държавите — членки на ЕС, за увеличаване на финансирането за световното здравеопазване в съответствие с приоритетите в стратегията.

ØНасърчаване на използването на иновативни финансови инструменти и надграждане на Европейския фонд за устойчиво развитие плюс (ЕФУР+), който улеснява достъпа до смесено финансиране и бюджетни гаранции. Специален компонент за човешкото развитие в рамките на отворената архитектура на ЕФУР+ предоставя възможности за привличане на допълнителни инвестиции в здравеопазването. Заедно с Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, Комисията възнамерява да разработи рамка за финансиране на световното здравеопазване, съобразена с нашите приоритети и тези на нашите държави партньори, както и със съответните мандати на двете банки. Насърчаване на участието на частни инвеститори, когато това е уместно и в съответствие с приоритетите на ЕС.

ØДаване на приоритет на инициативите за съвместни инвестиции с местни партньори и обединяване на финансирането с други международни заинтересовани страни. ЕС трябва да определи бъдещето на различните фондове и инициативи, като бъде в центъра на тяхното управление и оказва влияние върху техните приоритети, финансови потоци и действия. ЕС ще насърчава и подпомага мобилизирането на вътрешни ресурси в държавите партньори и ефективността като най-устойчивия източник на публично финансиране.

ØЩе се застъпва за увеличаване на достъпното финансиране за държавите чрез многостранно банково кредитиране за развитие и за увеличаване на устойчивото финансиране, например чрез специални права на тираж при отпускане на заеми, за да се допринесе за доверителния фонд на МВФ за намаляване на бедността и подпомагане на растежа, както и за доверителния фонд на МВФ за устойчивост.

ØЗаедно с държавите членки ЕС ще насърчава нови методи на финансиране, включително суапове на дълг или намаления на лихвените проценти по заеми, за да се превърне дългът в инвестиция в реформи на системата на здравеопазване и в нови животоспасяващи програми. Такива трансакции биха могли да бъдат улеснени чрез преференциални заеми и гаранции в партньорство с финансови институции в областта на развитието, за да се подпомогне предоставянето на държавни средства и да се стимулират реформите в системата на здравеопазването. Увеличаването на размера на приходите, събрани чрез екологично данъчно облагане, има потенциала да намали дълговото финансиране и да мобилизира ресурси за обществени здравни услуги. Държавите следва да бъдат насърчавани да гарантират, че когато е възможно, замърсителите поемат разходите за замърсяването, което са причинили.

ØДиверсифициране на националното финансиране на здравеопазването, подкрепа за финансиране на здравеопазването и на реформите на здравната система както в държавите, така и в рамките на инициативите в областта на световното здравеопазване, и укрепване на управлението на публичните разходи.

ØМониторинг на разходите за здравеопазване в полза на държавите с ниски и средни доходи, по-специално официалната помощ за развитие (ОПР), тенденциите в националното финансиране и финансирането от други донори.

7.    Предстоящи стъпки: отчетност чрез мониторинг и оценка

Постигането на приоритетите на настоящата стратегия ще изисква приобщаващ и всеобхватен процес. Тази цел разчита на устойчиви действия, провеждани в рамките на подхода „Екип Европа“, и на силното взаимодействие с партньори от цял свят. Изпълнението на настоящата стратегия ще бъде засилено значително чрез ефективни партньорства с държавите членки, държавите партньори, гражданското общество, включително с младежките организации, световните и регионалните заинтересовани страни, международните финансови институции, академичните среди и с частния сектор.

Ръководен принцип 20. Оценка на напредъка и гарантиране на отчетността на действията на ЕС в областта на световното здравеопазване чрез постоянен мониторинг и оценка.

За да се развие този ръководен принцип, ще бъде даден приоритет на следните насоки за действие:

ØМониторингът на изпълнението на стратегията ще се осъществява с помощта на показатели и ключови индикатори, които ще бъдат разработени през 2023 г. с помощта на проект „ЕС в подкрепа на здравето“, като ще започне да се осъществява мониторинг на действията, извършвани от 2020 г. Показателите и индикаторите ще бъдат пряко обвързани с действията и резултатите в областта на здравеопазването, които отговарят на приоритетите на ЕС, и ще бъдат публично достъпни 87 . Целта е да се оцени въздействието на нашите действия и финансиране и да може да се извършат корекции, ако е необходимо, за да се постигне амбицията, заложена в стратегията, и да се отговори на приоритетите на ЕС в по-широк план.

ØКомисията ще извърши междинен преглед, както и окончателна оценка на изпълнението на стратегията през 2030 г.

ØКомисията ще информира подробно Европейския парламент, Съвета и гражданското общество за напредъка във финансирането и изпълнението чрез организиране на редовен обмен на мнения на високо равнище и публикуване на доклад по принцип на всеки две години. ЕС ще бъде домакин по-специално на структуриран диалог със заинтересованите страни като част от годишния процес на форума за глобална политика в областта на здравеопазването, за да обсъди изпълнението и да направи необходимите корекции.

8.    Заключение

Една амбициозна стратегия в областта на световното здравеопазване е от решаващо значение в свят, в който болестите нямат граници и където здравето е от съществено значение за защита на благополучието на хората, за гарантиране на стабилността на обществата и за постигане на устойчиво развитие на фона на сложна геополитическа обстановка.

В настоящата стратегия, основана на справедливостта, солидарността и правата на човека, подкрепена от духа на партньорството и подхранвана от решимостта да се засили глобалното управление, се установяват три приоритета на политиките, предоставят се 20 ръководни принципа и се определят конкретни насоки за действие, които да допринесат за по-добро здравеопазване за всички в един променящ се свят.

В очакване на 2030 г. с настоящата стратегия ще се стремим да обърнем тенденцията и да си възстановим загубените позиции по отношение на универсалните цели в здравеопазването в Целите за устойчиво развитие до 2030 г., като съсредоточим нашия капацитет върху основните въпроси (укрепване на системите на здравеопазване, всеобщо здравно осигуряване, първична медицинска помощ, обществено здраве, определящи здравето фактори), справянето с дисбаланса, свързан с работната сила, и обръщането на специално внимание на жените, момичетата и уязвимите лица.

Цифровизацията и научните изследвания ще бъдат ключови фактори и ще оформят по справедлив начин текущата цифрова трансформация и потенциала за иновации.

В здравната сигурност ще бъде направен квантов скок с постоянен механизъм, който повишава равнопоставеността при разработването на инструменти и достъпа до тях, като ваксини, с глобална мрежа за наблюдение, която напълно въплъщава принципите на подхода „Едно здраве“, както и със стабилни международни правила, включително засилени мерки за справяне с антимикробната резистентност.

ЕС ще продължи да има водеща роля в областта на световното здравеопазване и ще се стреми да определя възникващия нов ред в световното здравеопазване с по-ефективна и отговорна СЗО в основата му, в която ЕС има официален статут на наблюдател. Запълване на съществуващите пропуски в глобалното управление с постоянна връзка между глобалните усилия в областта на здравеопазването и финансите, с трайно внимание от страна на висшето политическо ръководство и с ефективно финансиране ще бъдат новите начини за постигане на напредък. Впрягане на импулса на глобалните заинтересовани страни в областта на здравеопазването и частните инициативи за постигане на общи цели — борбата с дублирането и осигуряването на съгласуваност на действията в многостранната здравна система ще позволи значителна промяна, така че да се гарантира по-добра здравна сигурност в световен мащаб.

Нашите международни партньорства ще бъдат разширени с новия фокус на Global Gateway въз основа на съвместна ангажираност и съвместна отговорност от страна на нашите партньори за насърчаване на здравния суверенитет, по-голяма устойчивост и автономност, което ще позволи да се насочим към най-нуждаещите се, където нашият ангажимент може да постигне най-голямо въздействие, и да изпълним нашите здравни приоритети, съответстващи на по-широките интереси на ЕС.

Ще използваме подхода „Екип Европа“ с истински единна и мощна позиция, като осигуряваме синергия между националните стратегии и стратегията на ЕС в областта на световното здравеопазване, мобилизираме всички политики (вътрешни и външни) за работа в полза на световното здравеопазване и гарантираме тясна координация с държавите членки, така че политическите действия и финансовите средства да бъдат обвързани с новите приоритети.

Ще направим нашия важен финансов принос за световното здравеопазване още по-ефективен чрез иновативно финансиране, обединяване на финансирането в международен план и съвместно инвестиране от държавите партньори.

Създаването на стабилна и прозрачна система за мониторинг, която картографира усилията на ЕС и идентифицира въздействията с помощта на заинтересованите страни, ще осигури отчетност на нашите действия в ключовата област на световното здравеопазване и ще увеличи максимално капацитета на ЕС за подкрепа и влияние.

Комисията призовава държавите членки, Европейския парламент, другите европейски органи, заинтересованите страни и партньорите по целия свят да обединят усилията си и да превърнат тази амбициозна стратегия в реалност, осигуряваща по-добро здравеопазване за всички в един променящ се свят.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1: Ключови проекти

Неизчерпателният списък на проектите, представени в настоящото приложение, подкрепя насоките за действие, споменати в тази стратегия.

Проекти	Индикативен график
Глобални проекти
1.Създаване на система за координация с държавите — членки на ЕС, за да се гарантира силната позиция и водещата роля на ЕС в областта на световното здравеопазване с подход „Екип Европа“. Предвидена подкрепа от „ЕС в подкрепа на здравето“.	Втората половина на 2023 г.
2.Разширяване на съществуващата Европейска система за наблюдение на антимикробната устойчивост в интегриран механизъм за наблюдение, обхващащ всички патогени. С подкрепата на „ЕС в подкрепа на здравето“	2023—2024 г.
3.Използване на потенциала на здравните данни в световен мащаб. С подкрепата на „ЕС в подкрепа на здравето“	2023—2024 г.
4.Насърчаване на взаимноизгодни споразумения за мобилност с партньорите, включително чрез подпомагане на държавите партньори при обучението, набирането, въвеждането в действие и задържането на здравни работници и осигуряване на тяхното професионално развитие чрез образование, както и чрез програми за професионално обучение за служители със спомагателни функции. С подкрепата на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа (ИССРМС)	2023—2025 г.
5.Последващи действия, мониторинг и оценка на изпълнението на стратегията на ЕС в областта на световното здравеопазване, публикуване на доклад по принцип на всеки две години, подкрепа за непрекъснатия диалог и участието на ключови заинтересовани страни. Предвидена подкрепа от „ЕС в подкрепа на здравето“.	2023 г.
6.Подкрепа за Партньорството за доставки на Фонда на ООН за населението относно стоките за репродуктивно здраве, което помага да се сложи край на неудовлетворените потребностите за семейно планиране и предотвратимата майчина смъртност. С подкрепата на ИССРМС (обещани са 45 милиона евро).	2023—2027 г.
7.Подкрепа за Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария, и укрепване на здравната система. С подкрепата на ИССРМС (обещани са 715 милиона евро).	2023—2025 г.
8.Подкрепа за Партньорството за всеобщо здравно осигуряване, управлявано от СЗО, за постигане на всеобщо здравно осигуряване и укрепване на системите на здравеопазване в държавите партньори. С подкрепата на ИССРМС и Инструмента за спешна подкрепа н рамките на Съюза (програмирани са 125 милиона евро).	2023—2027 г.
9.Подкрепа за Алианса за ваксини, за да се осигури разширеното използване на ваксини срещу детски болести и засилена подкрепа за здравето на възрастните (например чрез прилагане на ваксината срещу човешки папиломавирус). С подкрепата на ИССРМС (обещани са 300 милиона евро).	2021—2025 г.
10.Подкрепа за Фонда за борба с пандемиите. С подкрепата на ИССРМС (обещани са 427 милиона евро).	2023—2027 г.
11.Подкрепа за разгръщането на ваксини срещу COVID-19 в избрани държави с най-малък брой ваксинирани. С подкрепа на ИССРМС и на Инструмент за спешна подкрепа в рамките на Съюза (обещани 375 милиона евро).	2023 г.
12.Подкрепа за научноизследователската и развойната дейност в областта на ваксините срещу възникващи инфекциозни болести, включително чрез Коалицията за иновации в областта на епидемичната готовност (CEPI). С подкрепата на „Хоризонт Европа“.	2021—2024 г.
Регионални проекти
13.Инициатива по линия на „Екип Европа“ за производството и достъпа до ваксини, лекарствени продукти и здравни технологии в Африка за укрепване на фармацевтичните системи и, заедно със секторите на здравеопазването, на регионалния производствен капацитет. Финансов принос на ЕС с подкрепата на ИССРМС и други инструменти.	2021—2027 г.
14.Инициатива по линия на „Екип Европа“ за подобряване на сексуалното и репродуктивното здраве и права в Субсахарска Африка, особено сред подрастващите момичета и младите жени. Финансов принос на ЕС с подкрепата на ИССРМС.	2022—2027 г.
15.Инициатива на „Екип Европа“ за устойчива здравна сигурност, използваща подхода „Едно здраве“ в Африка с цел укрепване на системите и капацитета за устойчиви и съобразени с риска превенция, подготвеност и реакция при инфекциозни заплахи и антимикробна резистентност. Финансов принос на ЕС с подкрепата на ИССРМС.	2022 г.
16.Инициатива на „Екип Европа“ за капацитет в областта на общественото здраве в Африка чрез подкрепа на национално и регионално равнище за институтите за обществено здраве в Африка и чрез партньорства между Африканския съюз и институтите за обществено здраве на ЕС. Финансов принос на ЕС с подкрепата на ИССРМС.	2023 г.
17.Инициатива по линия на „Екип Европа“ в областта на електронното здравеопазване за укрепване на системите на здравеопазване и за всеобщо здравно осигуряване в подкрепа на силни и основани на цифровите технологии системи на здравеопазване в Африка. Финансов принос на ЕС с подкрепата на ИССРМС.	2023 г.
18.Подкрепа за съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ чрез подхода „Екип Европа“ и „Екип Африка“ за намиране на нови решения за намаляване на тежестта на инфекциозните болести в Субсахарска Африка, както и за справяне с нарастващата заплаха от антимикробна резистентност и свързаните с климатичните кризи предизвикателства в областта на инфекциозните болести. С подкрепата на „Хоризонт Европа“ (програмирани са 800 милиона евро).	2021—2027 г.
19.Партньорство между ЕС и Латинска Америка и Карибския регион за производството на ваксини, лекарствени продукти и здравни технологии, както и за укрепване на системите на здравеопазване. Финансов принос на ЕС с подкрепата на ИССРМС.	2022 г.
Двустранни проекти
20.Подкрепа за здравната система и укрепване на системите на здравеопазване на държавите партньори с цел подобряване на справедливия достъп до основни грижи. Списък на държавите, в които здравето е приоритетно в многогодишните индикативни програми на ИССРМС: Египет, Тунис, Либия, Мароко, Демократична република Конго, Централноафриканска република, Бурунди, Кения, Южен Судан, Судан, Уганда, Мадагаскар, Етиопия, Замбия, Зимбабве, Нигерия, Мавритания, Гвинея, Гвинея-Бисау, Мали, Таджикистан, Лаос, Афганистан, Иран, Куба, Палестина, Ливан.

(1)

COM(2010) 128 final, 31.3.2010 г.

(2)

  https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/stronger-europe-world/global-gateway_bg

(3)

Подходът „Екип Европа“ се отнася до действията на институциите на ЕС и на някои или всички негови държави членки съгласно съответните им компетентности.

(4)

  https://www.un.org/sustainabledevelopment/development-agenda/

(5)

  https://global-health-summit.europa.eu/rome-declaration_en

(6)

Вж. основните факти и цифри в https://civil-protection-humanitarian-aid.ec.europa.eu/what/civil-protection/eu-civil-protection-mechanism_en#facts--figures .

(7)

Вж. проект 11 в приложение 1.

(8)

  ЕС разработва стратегически резерви за химични, биологични, радиологични и ядрени извънредни ситуации (europa.eu)

(9)

Пълното определение на „едно здраве“ е предоставено от OHHLEP на адрес https://www.who.int/news/item/01-12-2021-tripartite-and-unep-support-ohhlep-s-definition-of-one-health  

В контекста на консултацията за бъдещето на Европа гражданите предложиха подхода „Едно здраве“: „Приемане на цялостен подход към здравеопазването, като се обърне внимание освен на заболяванията и лечението, също така на здравната грамотност и профилактиката и се насърчава споделено разбиране на предизвикателствата, пред които са изправени болните или хората с увреждания, в съответствие с подхода „Едно здраве“, който следва да бъде изтъкнат като хоризонтален и основен принцип, обхващащ всички политики на ЕС“.

(10)

Съгласно данни от Комитета на ОИСР за подпомагане на развитието: https://www.oecd.org/dac/development-assistance-committee/  

(11)

  План за борба с рака в Европа | Европейска комисия (europa.eu) . Това се подкрепя от мисията на ЕС по въпросите на рака ( Мисия на ЕС: Рак | Европейска комисия (europa.eu) ).

(12)

  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52020DC0761&from=BG

(13)

  Европейско пространство на здравни данни (europa.eu)

(14)

  https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2022/06/23/provisional-agreement-on-new-eu-law-on-serious-cross-border-threats-to-health/

(15)

Орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации.

(16)

Вж. финансов проект 2 в приложение 1.

(17)

  Европейски зелен пакт | Европейска комисия (europa.eu).

(18)

  План за действие за нулево замърсяване (europa.eu)

(19)

Съответните препратки към ЕС в настоящия документ следва да се разбират по този начин. Същото важи и за използването на термините „ние“ и „наш“.

(20)

  https://www.ghadvocates.eu/wp-content/uploads/Global-Health-Strategy.pdf

(21)

  https://health.ec.europa.eu/health-emergency-preparedness-and-response-hera/key-documents_en  

(22)

  european-consensus-on-development-final-20170626_en.pdf

(23)

 Тези приоритети до голяма степен съответстват на програмата на СЗО за „целите за трите милиарда“: https://www.who.int/about/what-we-do/thirteenth-general-programme-of-work-2019---2023  

(24)

Плана за действие на ЕС относно равенството между половете III: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52020JC0017  

(25)

План за действие на ЕС за младежта: https://international-partnerships.ec.europa.eu/document/fe1bcd30-58da-4a37-ab2a-61848789da60_en

(26)

  https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=en&pubId=8376&furtherPubs=yes

(27)

  Стратегията за равнопоставеност на ЛГБТИК за 2020—2025 г.| Европейска комисия (europa.eu).

(28)

Пренебрегваните тропически болести са разнообразна група от 20 заболявания, които са разпространени предимно в тропическите райони, където засягат повече от 1 милиард души, живеещи предимно в бедни общности. Те са „пренебрегвани“, тъй като почти не присъстват в програмата в областта на световното здравеопазване.

(29)

Вж. проект 7 в приложение 1.

(30)

  https://www.theglobalfund.org/en/  

(31)

  https://extranet.who.int/uhcpartnership/  

(32)

Вж. проект 8 в приложение 1.

(33)

Вж. проект 9 в приложение 1.

(34)

https://www.gavi.org/

(35)

Вж. проект 18 в приложение 1.

(36)

Като се има предвид Европейският консенсус за развитие (2017 г.) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A42017Y0630%2801%29

(37)

Вж. проект 6 в приложение 1.

(38)

  Генерална дирекция „Европейски операции за гражданска защита и хуманитарна помощ“, здравеопазване: Общи насоки, 2014 г. .

(39)

Това се отнася до способността на системата на здравеопазване да се подготви и да се справи с „рязкото нарастване“ (внезапни мащабни увеличения) на нуждите от лечение.

(40)

Това са международно приетите характеристики, на които системите на здравеопазване трябва да отговарят за „предотвратяване, защита, контрол и предоставяне на отговор на международното разпространение на болести от страна на общественото здраве.“ Вж.  Международни здравни правила (2005 г.), трето издание (who.int )

(41)

Вж. проект 20 в приложение 1

(42)

Вж. Kickbusch, Ilona и др., https://urldefense.com/v3/__https://globalchallenges.org/wp-content/uploads/2021/12/A-new-understanding-of-global-heath-security-UPDATED.pdf__;!!DOxrgLBm!FfwKtCBNDEEFdv0Lhhm84mxHTFJ8hsQ0BQMCPJAfrez0deRI_jLni1swaTgq5XZ7EBHjoJF3f4CdHtU7soD0FII0igpx4g7IYurdHQ$ . Средствата от донорите и техническата помощ винаги ще играят важна роля, но структурите (помощ, финансова, политическа и геополитическа) трябва да стимулират ясно разбрана национална отговорност.

(43)

Вж. проект 3 в приложение 1.

(44)

Вж. проекти 12 и 19 в приложение 1.

(45)

Подкрепя се от проект 4 в приложение 1.

(46)

Вж.на адрес https://europa.eu/capacity4dev/tei-jp-tracker/ .

(47)

Професор Питър Пиот, цитиран в https://ec.europa.eu/research-and-innovation/en/horizon-magazine/how-we-prepare-age-pandemics .

(48)

https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/IP_22_4474

(49)

Независимата група за готовност и реакция при пандемии е създадена от генералния директор на СЗО в отговор на резолюция WHA73.1 на Световната здравна асамблея: https://theindependentpanel.org/

(50)

  https://www.worldbank.org/en/programs/financial-intermediary-fund-for-pandemic-prevention-preparedness-and-response-ppr-fif

(51)

Вж. проект 15 в приложение 1.

(52)

  https://europa.eu/capacity4dev/tei-jp-tracker/tei/manufacturing-and-access-vaccines-medicines-and-health-technology-products-africa  

(53)

  https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_22_3890  

(54)

Включително тези, свързани с превози на отпадъци (europa.eu)

(55)

  https://cbrn-risk-mitigation.network.europa.eu/index_en  

(56)

http://unscr.com/en/resolutions/2286

(57)

https://www.who.int/initiatives/pandemic-influenza-preparedness-framework

(58)

  https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2022/03/03/council-gives-green-light-to-start-negotiations-on-international-pandemic-treaty/

(59)

Вж. също по-долу съгласно принцип 11.

(60)

Пакт на Г-7 за пандемична готовност: https://www.g7germany.de/resource/blob/974430/2042052/2d5b55bcdfc0f1aa46b979566288e9a5/2022-05-20-pact-for-pandemic-readniness-data.pdf?download=1  

(61)

  https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/antimicrobial-resistance  

(62)

Вж. стратегията за биологичното разнообразие (COM(2020) 380), стратегията „От фермата до трапезата“ (COM(2020) 381) и плана за действие за нулево замърсяване (COM(2021) 400).

(63)

  https://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(21)00948-X/fulltext  

(64)

Включително Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата; Конвенцията за биологичното разнообразие и нейния Протокол от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване; Конвенцията на ООН за борба с опустиняването в държавите, изпитващи силно засушаване и/или опустиняване, особено в Африка; Протоколът за водите и здравето към Конвенцията за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера; и Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна

(65)

 Вж. също и в принципи 7 и 9.

(66)

  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52022DC0133

(67)

Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/EС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи ( https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32014L0095&from=BG ).

(68)

  СТО | Министерски конференции — Дванадесета министерска конференция на СТО — Женева, Швейцария

(69)

  https://www.wto.org/english/tratop_e/trips_e/trips_e.htm  

(70)

С подкрепата на проект 1 по програма „ЕС в подкрепа на здравето“ в приложение 1.

(71)

WHA75(8): https://apps.who.int/gb/ebwha/pdf_files/WHA75/A75(8)-en.pdf  

(72)

Източник:  СЗО | Уеб портал за програмния бюджет . Посетен на 3 ноември 2022 г.

(73)

  https://www.g7germany.de/resource/blob/974430/2042058/5651daa321517b089cdccfaffd1e37a1/2022-05-20-g7-health-ministers-communique-data.pdf

(74)

Виж проект 10 в приложение 1.

(75)

Както се предлага от комисията Lancet, вж.  https://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(22)01585-9/fulltext

(76)

За три компонента за финансиране: стоки за контрол върху заболяванията, готовност и реакция при пандемия и укрепване на първичната здравна система в икономиките с ниски и средни доходи.

(77)

  https://au.int/sites/default/files/pages/32894-file-2001-abuja-declaration.pdf

(78)

Вж. проекти 13, 14, 15, 16 и 17 в приложение 1.

(79)

Вж. проект 19 в приложение 1, https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_22_3890

(80)

  https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/statement_21_4846  

(81)

https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/STATEMENT_21_4846

(82)

Впоследствие това се превърна в многостранна инициатива, включваща други партньори (Канада, Норвегия и Обединеното кралство).

(83)

  CIPR — Съвместно изявление на САЩ и ЕС относно работната група за производството и веригата на доставки във връзка с Covid-19 (europa.eu)

(84)

  https://www.who.int/initiatives/sdg3-global-action-plan  

(85)

  european-consensus-on-development-final-20170626_en (5).pdf

(86)

В зависимост от наличието на средства в годишните бюджетни процедури.

(87)

Виж проект 5 в приложение 1.