ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 14.12.2022

COM(2022) 516 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно функционирането на европейския пазар на въглеродни емисии през 2021 г. съгласно член 10, параграф 5 и член 21, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО (изменена с директиви 2009/29/ЕО и (ЕС) 2018/410)

{SWD(2022) 407 final}

Списък на съкращенията

РАП	Регламент относно акредитацията и проверката
ДИ на МСЕ	Дългов инструмент на Механизма за свързване на Европа
СНИЕ	Системи за непрекъснато измерване на емисиите
CO2екв.	Еквивалент на въглероден диоксид
СОRSIA	Схема за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване
ЕИП	Европейско икономическо пространство
ЕЕХ	Европейска енергийна борса
ЕАСТ	Европейска асоциация за свободна търговия
ЕИБ	Европейска инвестиционна банка
ЕОЦКП	Европейски орган за ценни книжа и пазари
ЕС	Европейски съюз
СТЕ на ЕС	Система на ЕС за търговия с емисии
ЕС-27	Държави — членки на Европейския съюз
ЕUTL	Дневник на ЕС за трансакциите
ИКАО	Международна организация за гражданска авиация
InnovFin EDP	Енергийни демонстрационни проекти InnovFin
МКИК	Междуправителствен комитет по изменението на климата
РМД	Регламент относно мониторинга и докладването
РСП	Резерв за стабилност на пазара
N2O	Диазотен оксид
NER	Резерв за нови участници
PFC	Перфлуоровъглероди
ОБКО	Общ брой квоти в обращение
UK	Обединено кралство

Съдържание

Списък на съкращенията    

1.    Въведение    

2.    Обхват на СТЕ на ЕС    

3.    Рамка на пазара на въглеродни емисии    

3.1.    Таван на емисиите    

3.2.    Продажба на квоти чрез търг    

3.3.    Безплатно разпределяне на квоти    

3.3.1.    Дерогация от задължението за тръжна продажба на всички квоти за отрасъла за производство на електрическа и топлинна енергия    

3.4.    Приходи, получени от търговете на квоти    

3.4.1.    Програмата „NER 300“    

3.4.2.    Фонд за иновации    

3.4.3.    Модернизационен фонд    

3.4.4.    Компенсиране на непреките разходи за ограничаване на въглеродните емисии    

3.5.    Намаляване на емисиите в СТЕ на ЕС    

3.6.    Постигане на баланс между предлагането и търсенето    

4.    Въздухоплаване    

5.    Надзор на пазара    

5.1.    Констатации в доклада на ЕОЦКП    

5.1.1.    Препоръки на ЕОЦКП за политиката    

6.    Мониторинг, докладване и проверка на емисиите    

6.1.    Мониторинг на емисиите    

6.2.    Акредитация и проверка    

6.3.    Компетентни органи    

6.4.    Съответствие и прилагане    

7.    Връзка на СТЕ на ЕС с швейцарската СТЕ    

8.    СТЕ на ЕС в контекста на Директивата относно енергийната ефективност    

9.    Заключения и перспективи    

1.Въведение

Схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) е крайъгълен камък в политиката на ЕС в областта на климата. В съответствие с принципа „замърсителят плаща“ чрез нея се определя цена на въглеродните емисии от производството на електрическа и топлинна енергия, енергоемките отрасли и въздухоплаването в Европа. Като се опира на пазарните сили, СТЕ на ЕС създава стимул за намаляване на емисиите там, където това струва най-малко. Едновременно с това тя генерира приходи за инвестиране в действия в областта на климата и енергийната трансформация.

От въвеждането на СТЕ на ЕС през 2005 г. тя е спомогнала за намаляване на емисиите от производството на електрическа и топлинна енергия и от промишленото производство с 34,6 % 1 . В резултат на това са генерирани над 100 милиарда евро приходи от търгове на квоти, разпределени между държавите членки в периода 2013—2021 г. Необходимо е обаче допълнително намаляване на емисиите, за да се постигне по-високата амбиция в областта на климата, залегнала в Европейския закон за климата 2 . С оглед постигането на неутралност по отношение на климата до средата на века, ЕС е поел ангажимент да намали емисиите с поне 55 % до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. СТЕ на ЕС е от решаващо значение за постигането на тази цел.

През юли 2021 г. Европейската комисия представи пакет от политически реформи за осъществяване на Европейския зелен пакт 3 , включително преразглеждане на СТЕ на ЕС 4 . Комисията предложи секторите, обхванати от системата, да постигнат намаление на емисиите с 61 % в сравнение с 2005 г. 5 За тази цел с предложението се затяга таванът на емисиите и годишното им намаляване става по-рязко. Реформират се също така правилата за предоставяне на безплатни квоти на промишлеността и постепенно се премахва безплатното разпределяне на квоти за въздухоплаването. Същевременно Комисията предложи обхватът на СТЕ на ЕС да бъде разширен, така че да се обхванат емисиите от морския транспорт, и да се установи нова система за намаляване на емисиите от автомобилния транспорт и сградите. Като цяло предложението има за цел да насочи повече средства към екологичния преход, като се задължат държавите членки да инвестират всички приходи от търгове в проекти, свързани с климата и енергетиката, и като се увеличат средствата по линия на фонда за иновации и Модернизационния фонд.

Оттогава Европейският парламент и Съветът разглеждат предложението на Комисията. До средата на 2022 г. и двата органа приеха позиции относно преразглеждането на СТЕ на ЕС, като предложиха множество изменения. В резултат на това през юли 2022 г. започнаха да се водят междуинституционални преговори между Европейския парламент, Съвета и Комисията.

Същевременно СТЕ на ЕС продължава да функционира според действащото законодателство. През 2021 г. системата навлезе в своята четвърта фаза (2021—2030 г.). Това доведе до няколко промени в рамката на системата. Таванът на емисиите намалява всяка година с по-голям темп от 2,2 %. Обемът на безплатно предоставените на промишлеността квоти е коригиран, за да бъде отразен технологичният напредък и промените в производството. Приключиха първите покани за предоставяне на проекти по линия на фонда за иновации и бяха одобрени първите решения за отпускане на средства за инвестиции в рамките на Модернизационния фонд. Обхватът на системата беше коригиран и през 2021 г., за да бъде отразено оттеглянето на Обединеното кралство (UK) от ЕС.

През 2021 г. дейността на инсталациите, обхванати от СТЕ на ЕС, все още се възстановяваше от последиците от пандемията от COVID-19. Благодарение на стремежа за възстановяване емисиите леко се увеличиха от 2020 г. насам, но останаха под нивата отпреди пандемията. Това доведе до ръст на търсенето на квоти в СТЕ на ЕС и по-висока цена на въглеродните емисии през 2021 г.

Нарастващите цени на въглеродните емисии накараха някои заинтересовани страни да поставят под въпрос дали не е имало прекомерни спекулации в СТЕ на ЕС. Някои зададоха въпроса и дали по-високите цени оказват влияние върху цените на енергията. Комисията разглежда тези опасения в Съобщението за справяне с нарастващите цени на енергията 6 . Тя стига до заключението, че ефектът от поскъпването на газа върху цената на електроенергията е девет пъти по-голям, отколкото ефекта от поскъпването на въглеродните емисии. Комисията също така поиска от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) да анализира поведението на пазара на въглеродни емисии. В окончателния доклад на ЕОЦКП, публикуван през 2022 г., твърденията за прекомерни спекулации са отхвърлени. ЕОЦКП стига до заключението, че пазарът на въглеродни емисии в ЕС функционира добре, както и че сигналът за цената на въглеродните емисии е в съответствие с пазарните принципи.

В настоящия доклад се прави преглед на функционирането на СТЕ на ЕС през 2021 г. и през първата половина на 2022 г. В него е представен актуален обзор на обхвата и инфраструктурата на системата, както и ключовите елементи на рамката на системата. Докладът е в съответствие с член 10, параграф 5 и член 21, параграф 2 от Директивата за СТЕ на ЕС 7 . Той се основава предимно на данни от Регистъра на ЕС, Дневника на ЕС за трансакциите (EUTL), както и на доклади, представени от държавите членки съгласно член 21 от Директивата за СТЕ на ЕС.

2.Обхват на СТЕ на ЕС

От началото на фаза 4 (2021—2030 г.) СТЕ на ЕС обхваща 27-те държави — членки на ЕС, и държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) — Исландия, Лихтенщайн и Норвегия (държави от СТЕ на ЕС), както и електроцентралите в Северна Ирландия 8 . От 1 януари 2020 г. СТЕ на ЕС е свързана със швейцарската СТЕ.

Като цяло СТЕ на ЕС регулира емисии от над 8757 електроцентрали и топлоцентрали, както и около 371 оператори на въздухоплавателни средства, които изпълняват полети между летищата на Европейското икономическо пространство (ЕИП) и от ЕИП към Швейцария и Обединеното кралство. Това съставлява около 36 % от всички емисии в ЕС.

Както и през предходните години, повечето инсталации, обхванати от СТЕ на ЕС, отделят по-малко от 50 000 тона еквивалент на въглероден диоксид (CO2екв.) годишно 9 (70,5 %). От тях 4725 са класифицирани като инсталации с ниски емисии 10 (54 % от общия брой). 22 % от всички инсталации отделят между 50 000 и 500 000 тона CO2екв. годишно 11 , а 7,5 % от инсталациите отделят най-високото ниво на емисии — над 500 000 CO2екв. годишно 12 . Държавите, участващи в схемата за търговия с емисии, съобщават, че през 2021 г. са били закрити 199 инсталации, най-вече поради пълно преустановяване на дейността или намалени мощности, с което инсталацията се е оказала под прага за включване в схемата 13 .

На фигура 1.1 в допълнение 1 към работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящия доклад, е показано разпределението на инсталациите по категории емисии през 2021 г.

В някои сектори в СТЕ на ЕС се включват само инсталации над определена големина и ниво на производство. Държавите могат да изключат от системата (схемата) инсталации с ниски емисии, ако са въведени алтернативни мерки за намаляване на емисиите 14 . От 2021 г. нататък е възможно от СТЕ на ЕС да бъдат изключени и инсталации, които отделят по-малко от 2500 тона CO2екв. 15 , както и резервни или аварийни съоръжения, които функционират по-малко от 300 часа годишно 16 .

През 2021 г. 14 държави са избрали да изключат инсталации от системата, което представлява общо 4,9 милиона тона CO2екв. Това се равнява на 0,37 % от емисиите от инсталации, включени в СТЕ на ЕС.

Шест държави членки 17 продължават да разрешават на стационарните инсталации да използват опростени планове за мониторинг в случаи на нисък риск през 2021 г. 18 Що се отнася до въздухоплаването, само Белгия съобщава, че използва тази разпоредба за инсталации с ниски емисии.

Освен CO2 от генерирането на електроенергия, промишленото производство и въздухоплаването, СТЕ на ЕС обхваща и диазотния оксид (N2O) от производството на азотна, адипинова, глиоксалова киселина и глиоксал, както и перфлуоровъглеводороди (PFC) от производството на алуминий. През 2021 г. 22 държави докладват за разрешителни за дейности по СТЕ, при които се отделят емисии, различни от CO2. Само Норвегия докладва дейности за улавяне и съхранение на СО2.

В таблица 1.1 в допълнение 1 към придружаващия работен документ на службите на Комисията са изброени държавите, които през 2021 г. докладват за емисии, различни от емисиите на CO2, от дейности по СТЕ на ЕС.

Във въздухоплаването повечето от регулираните оператори през 2021 г. са търговски оператори (71 % или 262 оператора) 19 . Общо 160 оператора (43 %) са класифицирани като такива с малки емисии.

3.Рамка на пазара на въглеродни емисии

3.1.Таван на емисиите

Таванът на емисиите в СТЕ определя максималното абсолютно количество емисии, които регулираните субекти могат да отделят. Той съответства на броя на квотите, издадени за една фаза на търговия. Таванът се намалява всяка година, за да се гарантира, че ЕС ще изпълни общата си цел за намаляване на емисиите.

Отделни тавани се прилагат за емисиите от стационарни инсталации и оператори на въздухоплавателни средства. През 2021 г. таванът на емисиите от стационарни инсталации е 1 571 583 007 квоти. За въздухоплаването през 2021 г. бяха издадени 28 306 545 квоти. Считано от 2021 г., и двата тавана намаляват с годишен темп от 2,2 % 20 . По отношение на тавана на емисиите от стационарни инсталации това се равнява на 43 003 515 квоти.

В съответствие с член 12, параграф 3 от Директивата за СТЕ на ЕС стационарните инсталации също могат да използват квоти за авиационни емисии за постигане на съответствие, считано от 1 януари 2021 г.

В таблица 1 са представени годишните данни за тавана на емисиите в СТЕ от 2013 г. насам. При сравняването на тези данни следва да се отбележи, че от 2021 г. СТЕ на ЕС вече не обхваща инсталациите в Обединеното кралство. В съответствие с Протокола за Ирландия/Северна Ирландия към Споразумението за оттегляне 21 и Споразумението за търговия и сътрудничество 22 , производителите на електроенергия в Северна Ирландия остават в СТЕ на ЕС със съответните права и задължения. СТЕ на ЕС продължава да обхваща и емисиите от полети, заминаващи за Обединеното кралство. Таваните на емисиите бяха променени така, че това да бъде отразено 23 .

Таблица 1. Годишен таван на емисиите от стационарни инсталации и годишен брой квоти за авиационни емисии, пуснати в обращение (период 2013—2021 г.).

Година	Годишен таван на емисиите в СТЕ (стационарни инсталации)	Годишен обем на квоти за авиационни емисии, пуснати в обращение
2013	2 084 301 856	32 455 296
2014	2 046 037 610	41 866 834
2015	2 007 773 364	50 669 024
2016	1 969 509 118	38 879 316
2017	1 931 244 873	38 711 651
2018	1 892 980 627	38 909 585
2019	1 854 716 381	38 830 950
2020	1 816 452 135	42 803 537
2021	1 571 583 007	28 306 545

На фигура 1 са показани промените в тавана през всички фази на СТЕ на ЕС, включително прогнозираното намаление до 2030 г. 24

Фигура 1. Таван на емисиите, определен в СТЕ на ЕС, в сравнение с емисии. Легенда: оцветени колони (таван), по-светло оцветена част от колоните през периода 2014—2016 г. (отложени квоти във фаза 3), по-светло оцветена част от колоните от 2019 г. насам (емисии на квоти, включени в резерва за стабилност на пазара), пунктирана линия (верифицирани емисии).

3.2.Продажба на квоти чрез търг

Тръжната продажба продължава да бъде основният метод за разпределянето на квоти във фаза 4 на СТЕ на ЕС, като на нея се падат 57 % от тавана. С Регламента за тръжната продажба 25 се определят правила, които гарантират, че търговете се провеждат по открит, прозрачен, хармонизиран и недискриминационен начин. В него се определят графикът, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии.

През 2021 г. търговете продължиха да се провеждат чрез Европейската енергийна борса AG (EEX):

·като тръжна платформа за 25-те държави членки, които участват в съвместна процедура за възлагане на обществена поръчка,

·за Полша, която се отказа от съвместната процедура за възлагане на обществена поръчка, но все още не е избрала своя собствена тръжна платформа,

·за Исландия, Лихтенщайн и Норвегия през 2019 г., след като Споразумението за ЕИП бе изменено, за да им позволи да участват в споразумението за съвместно възлагане на обществени поръчки,

·за Обединеното кралство да продава на търг квоти за производителите на електроенергия в Северна Ирландия.

EEX действаше също като алтернативна тръжна платформа за Германия.

Тръжната платформа EEX беше препотвърдена като обща тръжна платформа от 2021 г. нататък, без големи промени по отношение на участието в търговете. През 2021 г. бяха проведени общо 230 търга, а през първата половина на 2022 г. — 109. В таблица 2 е представен преглед на годишните обеми на квотите, предназначени за тръжна продажба от EEX от фаза 3 нататък.

Таблица 2. Общи обеми на квотите, предназначени за тръжна продажба (период 2013—2021 г.)

Година	Обичайни квоти	Квоти за авиационни емисии
2013	808 146 500	0
2014	528 399 500	9 278 000
2015	632 725 500	16 390 500
2016	715 289 500	5 997 500
2017	951 195 500	4 730 500
2018	915 750 000	5 601 500
2019	588 540 000	5 502 500
2020	778 505 000	7 505 000
2021	582 952 500	3 785 500

През 2021 г. няма отменени търгове. В началото на 2022 г. обаче два търга бяха отменени. На 1 февруари търгът за общата тръжна платформа беше отменен поради технически проблем. В съответствие с член 9 от Регламента за тръжната продажба съответното количество квоти беше разпределено между следващите четири търга. На 2 март търгът за Полша беше отменен, тъй като общият обем на офертите беше по-малък от обема на продаваните на търг квоти. Търгът беше отменен в съответствие с член 7, параграф 5 от Регламента за тръжната продажба и обемът отново беше разпределен между следващите четири търга.

На фигура 2 е представен преглед на тръжните клирингови цени на пазара на въглеродни емисии в ЕС от 2013 г. до септември 2022 г.

Фигура 2. Клирингови цени на обичайните квоти, продавани на търг (1 януари 2013 г. — 30 септември 2022 г.)

Тръжните платформи редовно публикуват подробни резултати от всеки търг на уебсайтовете си. Допълнителна информация за изпълнението на търговете, включително относно участието, коефициентите на покритие и цените, може да бъде намерена в докладите за търговете на държавите по СТЕ 26 .

3.3.Безплатно разпределяне на квоти

Въпреки че търговете са основният метод за разпределяне на квоти в СТЕ на ЕС, значителен обем квоти се разпределя безплатно, за да се преодолее рискът от изместване на въглеродни емисии 27 . Това е преходна мярка.

В специален списък за изместване на въглеродни емисии се посочват отраслите с по-висок риск от изместване на въглеродни емисии, на които могат да бъдат разпределени безплатни квоти. В списъка за фаза 4 28 са посочени 63 отрасъла и подотрасъла, които обхващат около 94 % от промишлените емисии в СТЕ на ЕС.

Безплатното разпределяне на квоти по конкретни отрасли се основава на сравнителни показатели за ефективност. Сравнителните показатели отразяват средния интензитет на емисиите за единица продукт на 10 % от най-ефективните инсталации във всеки отрасъл. Сравнителните показатели се намаляват постепенно, за да се засили стимулът за декарбонизация и за развитие на иновациите. През 2021 г. Комисията актуализира стойностите на сравнителните показатели за СТЕ 29 . Те се прилагат през първия период на разпределяне във фаза 4, период 2021—2025 г.

Общо 31 от 54 сравнителни показателя бяха намалени с максималния процент от 24 %. Останалите са намалени между 3 и 24 % 30 . Това отразява напредъка, постигнат от повечето промишлени отрасли в намаляването на интензитета на емисиите на единица продукт през последните години. Комисията публикува информационен лист, придружаващ решението, в което подробно се описват обработката на данните и анализът, залегнали в основата на актуализацията на сравнителните показатели 31 .

От фаза 4 обемът на безплатното разпределяне на квоти се коригира въз основа на преразгледани правила 32 , когато настъпят промени в промишленото производство. Прагът за корекции е определен на 15 % увеличение или намаление на производството. От операторите се изисква да представят годишни доклади за производствените данни на националните компетентни органи. Въз основа на докладите може да се коригира обемът на безплатно разпределените квоти.

Като се имат предвид икономическите въздействия от пандемията от COVID-19, тази строгост доведе до увеличаване на броя на годишните корекции на обема на безплатно разпределените квоти. През 2021 г. бяха подадени около 3700 заявления, което е три пъти повече от средната годишна стойност за фаза 3.

Първоначалният обем на безплатно разпределените квоти за периода 2021—2025 г. беше определен на 2791 милиона квоти за 7430 инсталации. До средата на 2022 г. Комисията прие пет решения за коригиране на обема на безплатно разпределените квоти 33 . В резултат на това обемът беше намален със 77,5 милиона квоти. Успоредно с това обаче, Комисията прие две решения 34 , с които коригира първоначалния обем на безплатно разпределените квоти и добави 3,3 милиона квоти. Това се наложи поради открити грешки в данните, подадени от инсталациите, както и с оглед изпълнението на съдебни решения.

Корекциите на нивото на безплатно разпределяните квоти се извършват от резерва за нови участници (NER). Тези корекции включват и промени в разпределението, дължащи се на откриване или закриване на инсталации. Първоначалният обем на NER в началото на фаза 4 възлиза на 331,3 милиона квоти. В него се включват неразпределените квоти от фаза 3 и 200 милиона квоти от резерва за стабилност на пазара.

В таблица 3 са обобщени годишните нива на безплатно разпределените квоти през първия период на фаза 4 (2021—2025 г.) — както първоначалните, така и коригираните нива.

Таблица 3. Безплатно разпределяне на квоти през първия период на фаза 4 (2021—2025 г.).

Година	2021	2022	2023	2024	2025	Общо
Първоначално безплатно разпределяне на квоти (ЕС-27 + Исландия, Лихтенщайн и Норвегия)	559,6	558,9	558,2	557,5	556,8	2791,1
Действително безплатно разпределяне на квоти	545,0	544,1	543,3	542,6	541,9	2716,8
Адаптирано и коригирано безплатно разпределяне на квоти	-14,6	-14,8	-14,9	-14,9	-14,9	-74,2

3.3.1.Дерогация от задължението за тръжна продажба на всички квоти за отрасъла за производство на електрическа и топлинна енергия

В член 10в от Директивата за СТЕ на ЕС е предвидена дерогация от общото правило за тръжна продажба на квоти. Отговарящите на условията държави членки 35 могат да предоставят квоти на отрасъла на електроенергията и топлинната енергия, за да подкрепят инвестициите в модернизация и диверсификация. Квотите по член 10в са извадени от количеството квоти, които съответната държава членка иначе би предоставила за продажба чрез търг. Националните схеми за прилагане на дерогацията по член 10в обаче трябва да бъдат разрешени съгласно правилата за държавна помощ и са обект на изискванията, определени в Насоките относно държавната помощ.

Безплатното разпределяне на квоти през преходен период съгласно член 10в от Директивата за СТЕ на ЕС продължава да се прилага и през фаза 4, но при по-строги разпоредби за прозрачност и процес на подбор. Друга възможност е отговарящите на условията държави членки да решат да продадат чрез търг цялото или част от разпределеното им по член 10в количество или да го използват за финансиране на инвестиции по линия на Модернизационния фонд.

Само България, Румъния и Унгария продължават да използват член 10в през фаза 4, но те все още са в процес на разработване на национални рамки за изпълнение на тази разпоредба. Тези рамки ще трябва да бъдат одобрени от Комисията в съответствие с правилата за държавна помощ. Междувременно България поиска, в съответствие с член 14е от Регламента за тръжната продажба, да продаде на търг част от своите квоти по член 10в, заделени за 2021 г. и 2022 г.

Другите държави членки 36 , които отговарят на условията за използване на дерогацията по член 10в, през 2020 г. избраха да продадат тези квоти на търг или да ги прехвърлят в Модернизационния фонд. Общото количество на квотите по държави членки бенефициери през фаза 4 е показано в таблица 2.5 от приложение 2 към работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящия доклад.

3.4.Приходи, получени от търговете на квоти

Продажбата на квоти чрез търг генерира значителни приходи за държавите членки, които те могат да изразходват за действия в областта на климата, преобразуването на енергия и технологичните иновации. По-високата цена на въглеродните емисии води до по-високи приходи. Част от квотите във фаза 4 се продават чрез търг с цел осигуряване на средства за фонда за иновации и Модернизационния фонд.

Директивата за СТЕ на ЕС изисква от държавите членки да използват поне 50 % от приходите си от търгове на квоти 37 , както и всички приходи от въздухоплаването, за цели, свързани с климата и енергетиката. Държавите членки докладват ежегодно за начина, по който изразходват приходите си от търгове.

Общите приходи от търгове през 18-те месеца след 2020 г. (януари 2021 г. — юни 2022 г.) възлизат на 51,7 милиарда евро 38 . Само през 2021 г. търговете са генерирали приходи в размер на над 31 милиарда евро. Това означава, че приходите са се увеличили почти двойно от 2020 г. насам. От приходите за 2021 г. 25 милиарда евро са отишли директно в държавите членки 39 .

Средно държавите членки съобщават, че през 2021 г. са изразходвали 76 % от приходите от търгове на квоти за проекти, свързани с климата и енергетиката (19,4 милиарда евро). Това е в съответствие със средната стойност от 75 % за фаза 3. По-голямата част от приходите са изразходвани за проекти в областта на възобновяемата енергия (30 %) и транспорта (20 %). Освен това държавите членки са финансирали проекти в областта на енергийната ефективност, вътрешни и международни проекти, както и научноизследователската и развойната дейност. Съобщава се, че около 25 % са използвани за финансиране на други мерки за намаляване на емисиите. Сред тях са мерки, които държавите членки прилагат, за да смекчат последиците от енергийната криза, например данъчни облекчения и социално подпомагане. Подробен анализ на отчитането на тези разходи от страна на държавите членки може да бъде намерен в доклада за напредъка в областта на климата за 2022 г. 40

3.4.1.Програмата „NER 300“

Програмата „NER 300“, финансирана от СТЕ на ЕС, беше широкомащабна програма за финансиране на иновационни нисковъглеродни демонстрационни проекти в областта на енергетиката, създадена за фаза 3. Целта на програмата беше да се демонстрират технологии за екологобезопасно улавяне и съхранение на СО2, както и иновативни технологии за възобновяеми енергийни източници в мащаб на стопанска реализация. В програмата бяха обединени ресурси от продажбата чрез търг на 300 милиона квоти за емисии от резерва за нови участници. Средствата бяха предоставени на проекти, избрани чрез два кръга от покани за представяне на предложения през декември 2012 г. и през юли 2014 г. Проектите все още са в процес на изпълнение.

Общо 38 проекта за енергия от възобновяеми източници и един проект за улавяне и съхранение на СО2 в 20 държави — членки на ЕС, получиха подкрепа по програма „NER 300“ в размер на 2,1 милиарда евро. До 30 септември 2022 г. единадесет проекта влязоха в експлоатация. Три проекта се считат за завършени: проектът за биоенергия BEST в Италия, проектът за вятърни инсталации на сушата Windpark Blaiken в Швеция и проектът за биоенергия Verbiostraw в Германия. Останалите проекти все още се наблюдават в рамките на програмата: проектът за вятърни инсталации на сушата Windpark Handalm в Австрия, проектите за вятърни инсталации в морето Veja Mate и Nordsee One в Германия, проектът за интелигентна електроенергийна мрежа Puglia Active Network в Италия, проектите за плаващи вятърни инсталации в морето Vertimed във Франция и Windfloat в Португалия, проектът за концентрирана слънчева енергия Minos в Гърция, както и проектът за енергия от биомаса TORR в Естония.

Поради трудностите при осигуряването на съфинансиране (от частния или публичния сектор), заедно с предизвикателната икономическа и политическа обстановка, по 28 проекта не беше набрано достатъчно допълнително финансиране и те трябваше да бъдат оттеглени от програмата. В резултат на това свободни останаха над 1,6 милиарда евро.

Неизразходваните средства от програмата „NER 300“ са в процес на преразпределение. Неизразходваните средства от първия кръг на поканите за представяне на предложения (понастоящем 724,8 милиона евро) се реинвестират в рамките на съществуващите финансови инструменти, управлявани от Европейската инвестиционна банка 41 . В рамките на енергийните демонстрационни проекти InnovFin (InnovFin EDP) проектите трябва да бъдат одобрени до края на 2022 г. В рамките на финансовата консултантска помощ за енергийните демонстрационни проекти InnovFin, както и в рамките на дълговия инструмент на Механизма за свързване на Европа (ДИ на МСЕ), проектите трябва да бъдат одобрени до края на 2023 г.

В таблица 2.4. в приложение 2 към придружаващия работен документ на службите на Комисията са представени допълнителни подробности за проектите, подкрепени по линия на InnovFin EDP и ДИ на МСЕ от юни 2020 г. насам.

Въведеният механизъм за смесено финансиране вече доказа своята ефективност. Например в рамките на финансовата консултантска помощ за енергийните демонстрационни проекти InnovFin вече са завършени десет проекта, а други са в процес на изпълнение. Това са предимно проекти за енергия от възобновяеми източници (океанска, концентрирана слънчева и енергия от водород), както и проекти за улавяне и използване/съхранение на СО2.

Останалите неизползвани средства от програмата „NER 300“ са насочени към фонда за иновации. Те включват неусвоените средства от втория кръг на поканите за представяне на предложения и средствата, върнати от държавите членки поради неуспешен проект. До момента към фонда за иновации са преведени 770,2 милиона евро.

3.4.2.Фонд за иновации

Фондът за иновации в рамките на СТЕ на ЕС има за цел да финансира търговски демонстрации на иновативни нисковъглеродни технологии и промишлени решения за декарбонизиране на енергоемки отрасли в Европа, както и развитието на възобновяеми енергийни източници, на технологии за акумулиране на енергия и за улавяне, съхранение и използване на СО2. Очаква се за периода 2020—2030 г. фондът да набере около 33,8 милиарда евро 42 от продажбата чрез търг на 450 милиона квоти за емисии. Поради това той се явява една от най-мащабните програми за предоставяне на безвъзмездни средства в света, която е 100 % финансирана от СТЕ на ЕС.

От 2020 г. насам Комисията, заедно с Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA), отправи четири покани за представяне на предложения в рамките на фонда за иновации. Две от тези покани за представяне на предложения бяха приключени през 2021 г.

В рамките на първата покана за представяне на предложения за големи проекти 43 бяха предоставени безвъзмездни средства по седем предложения в шест държави членки 44 . Общо 1145 милиона евро бяха отпуснати по проекти в различни сектори, обхванати от СТЕ на ЕС, а именно химическата, стоманодобивната, циментовата промишленост, нефтозаводите и сектора на електрическата и топлинната енергия. В рамките на първата покана за представяне на предложения за маломащабни проекти 45 бяха отпуснати безвъзмездни средства по 30 проекта на обща стойност 109 милиона евро. Те ще допринесат за усилията за декарбонизация в 11 държави членки 46 , както и в Исландия и Норвегия. Като цяло проектите имат за цел да намалят емисиите със 77,4 милиона тона CO2екв. през първите десет години от тяхното изпълнение. Очаква се тези намаления да започнат да се случват още през 2023 г., когато първите проекти ще бъдат въведени в експлоатация.

През юли 2022 г. в рамките на втората покана за представяне на предложения за големи проекти бяха предварително подбрани 17 проекта за подготовка на споразумение за предоставяне на безвъзмездни средства. С общо 1,8 милиарда евро ще бъдат финансирани иновации в отраслите на цимента, водорода, химикалите, производството и други, като ще се ускорят усилията за декарбонизация в девет държави по СТЕ 47 . На 31 август 2022 г. приключи втората покана за представяне на предложения за маломащабни проекти, по която бяха получени 66 предложения, а оценяването все още продължава.

Успоредно с това 25 неуспешни проекта от първите две покани (както големи, така и малки) бяха избрани да получат помощ за разработване на проекти в рамките на фонда за иновации. Тази помощ възлиза на 6,1 милиона евро и се предоставя от Европейската инвестиционна банка.

На 3 ноември 2022 г. беше обявена третата покана за големи проекти 48 с безпрецедентен бюджет от 3 милиарда евро. Тя ще бъде съсредоточена по-специално върху проектни области, свързани с плана REPowerEU на ЕС 49  — водород и електрификация, производство на оборудване за чисти технологии и средно големи пилотни проекти.

Отделно Комисията докладва по-подробно за изпълнението в рамките на фонда за иновации. Първият доклад за напредъка 50 беше приет на 26 август 2022 г.

3.4.3.Модернизационен фонд

Модернизационният фонд в рамките на СТЕ на ЕС е един от механизмите за солидарност на системата — той подпомага инвестициите в декарбонизация в 10 държави членки с по-ниски доходи 51 . За периода 2021—2030 г. се очаква да бъдат събрани около 48,2 милиарда евро 52 от продажбата чрез търг на над 643 милиона квоти 53 . С най-малко 70 % от тези средства следва да се подкрепят приоритетни инвестиции, чрез които държавите членки бенефициери да постигнат напредък в прехода си към неутралност по отношение на климата.

Фондът започна да функционира през януари 2021 г. и оттогава повечето държави членки бенефициери започнаха да го прилагат на национално равнище. Общо 3,3 милиарда евро от фонда са предоставени на Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Литва, Полша, Румъния и Словакия. Тези средства покриват 71 инвестиции, включително повишаване на енергийната ефективност в различни отрасли (Литва, Полша), фотоволтаични инсталации (Чехия, Румъния), акумулиране на енергия (Унгария) и модернизация на електроенергийните мрежи (Словакия).

Първата поредица от доклади за изпълнението на Модернизационния фонд вече е готова. Сред тях са годишният доклад на инвестиционния комитет 54 и националните доклади на държавите членки 55 .

3.4.4.Компенсиране на непреките разходи за ограничаване на въглеродните емисии

Държавите членки могат да предоставят държавна помощ за компенсиране на някои енергоемки отрасли за непреките разходи за ограничаване на въглеродните емисии, по-специално разходи, произтичащи от високите цени на електроенергията, поради факта, че производителите на електроенергия прехвърлят разходите за покупка на квоти към потребителите. За да гарантира хармонизирано прилагане на компенсирането на непреките разходи за ограничаване на въглеродните емисии между държавите членки и да сведе до минимум нарушаването на конкуренцията на вътрешния пазар, Комисията прие Насоките за държавна помощ по СТЕ на ЕС. Тези насоки най-напред се отнасяха за непреките разходи, направени в периода 2013—2020 г. 56 Насоките бяха преработени през 2020 г., за да обхванат периода 2021—2030 г. 57

През 2021 г. държавите членки изплатиха компенсации за непреките разходи, направени от инсталациите през 2020 г. Те все още попадат в обхвата на предишните насоки за държавна помощ. Все още няма налични данни за компенсацията за непреките разходи, направени през 2021 г. Повечето държави членки, които са избрали да започнат или да продължат да компенсират непреки разходи след 2021 г., вече са уведомили за своите схеми Комисията и са получили разрешение за държавна помощ съгласно преработените насоки. Докладът за следващата година ще бъде първият, в който ще бъдат документирани компенсациите за непреки разходи, изплатени съгласно новите насоки.

С нарастването на цената на въглеродните емисии се увеличават и непреките разходи. В резултат на това повече държави членки избират да компенсират непреките разходи. През 2021 г. Италия и Чехия изплатиха компенсации за първи път, с което общият брой на държавите членки със схеми за компенсиране достигна 14.

В срок от три месеца след края на всяка година от държавите членки с действаща схема за компенсиране на непреки разходи се изисква да публикуват общия размер на изплатената компенсация, включително разбивка по отрасли и подотрасли, в полза на които е предоставена. В таблица 4 по-долу е представено обобщение на данните, публикувани от държавите членки за компенсациите, изплатени през 2021 г. (за непреки разходи, направени през 2020 г.). Размерът на компенсациите е сравнен и с приходите от търгове за 2020 г. 58

Таблица 4. Компенсация, изплатена през 2021 г., за непреки разходи, направени през 2020 г.

Държава членка	Компенсация, изплатена за непреки разходи, направени през 2020 г. [в милиони евро]	Брой получатели	Приходи от търговете на квоти, получени през 2020 г. [в милиони евро]	Дял от приходите от търгове на квоти, изразходвани за компенсиране на непреки разходи
BE (FL)	137,1	108	353,0	44,5 %
BE (WL)	20,0	34
CZ	41,5	30	718,1	5,8 %
DE	833,0	893	2641,8	31,5 %
EL	68,3	50	501,2	13,6 %
ES	179,0	210	1222,3	14,6 %
FI	106,3	59	218,2	48,7 %
FR	391,0	325	714,7	54,7 %
IT	90,0	187	1274,6.	7,1 %
LT	1,0	1	86,3	1,2 %
LU	15,9	3	16,8	94,9 %
NL	172,2	92	437,3	39,4 %
PL	183,3	70	3155,4	5,8 %
RO	131,8	43	801,3	16,4 %
SK	11,0	10	241,9	4,6 %

Общите компенсации за непреки разходи, изплатени от 14-те държави членки през 2021 г., възлизат на около 2,38 милиарда евро. Това е с почти 1 милиард евро повече, отколкото през 2020 г. 59 Това се дължи най-вече на увеличаването на цената на въглеродните емисии, използвана за изчисляване на компенсациите. Цената на въглеродните емисии, използвана за 2021 г., е 25,20 евро в сравнение с 16,15 евро, използвана за 2019 г. Повечето схеми не разполагат с фиксиран бюджет, а компенсират до максимален размер в зависимост от направените непреки разходи за въглеродни емисии и ограниченията, определени в Насоките за държавна помощ. Като цяло държавите членки, които нямат фиксиран таван за изплащане на компенсации, като Литва и Словакия, изплащат по-малко компенсации.

Компенсацията на непреките разходи също се е увеличила в относително изражение. Общата компенсация на непреките разходи, направени през 2020 г., съставлява 19,2 % от приходите от търгове за 2020 г., събрани от 14-те държави членки. През 2021 г. те са изразходвали средно 27,3 % от приходите си от търгове на квоти за компенсиране на непреките разходи за въглеродни емисии.

Държавите членки, които изразходват повече от 25 % от своите приходи от търгове на квоти за компенсиране на непреки разходи през която и да е година, трябва също така да публикуват доклад, в който се посочват причините за надвишаването на този праг. През 2021 г. шест държави членки са изразходвали повече от 25 % от приходите си от търгове за компенсиране на непреките разходи: Люксембург, Финландия, Франция, Белгия, Нидерландия и Германия. Това се дължи главно на факта, че увеличаването на цената на въглеродните емисии (и съответно направените непреки разходи) е било относително по-голямо от нарастването на приходите от търгове на квоти, като резервът за стабилност на пазара все още е намалявал обема на търговете. Делът на емисиите от енергоемките отрасли в някои от 14-те държави членки също се е увеличил в сравнение с историческите им емисии, които са основа за изчисляване на техните тръжни дялове.

3.5.Намаляване на емисиите в СТЕ на ЕС

През 2021 г. емисиите от стационарни инсталации са възлезли на 1335 милиона тона CO2екв. Това е с 6,6 % повече, отколкото през 2020 г., но все пак с 5,6 % по-малко, отколкото през 2019 г. 60

Към днешна дата намаляването на емисиите от стационарни инсталации се дължи предимно на електроенергийния отрасъл (производство на електрическа и топлинна енергия, включително част от промишлената топлинна енергия). През 2021 г. обаче емисиите в електроенергийния отрасъл са се увеличили с 8,4 %. Това се дължи главно на по-голямото потребление на електроенергия в контекста на икономическото възстановяване след пандемията от COVID-19 и на увеличеното използване на въглища, предизвикано от поскъпването на изкопаемите горива. Въпреки това общите емисии в електроенергийния сектор през 2021 г. все още са с 8,1 % по-ниски от нивата през 2019 г. при много сходно потребление на електроенергия през тези две години.

Емисиите от промишлени инсталации също са се увеличили през 2021 г. с 4,6 % в сравнение с 2020 г. Голямо увеличение се наблюдава в повечето сектори, включително черната металургия и химическата промишленост. Това беше предизвикано от икономическото възстановяване след пандемията, отбелязано с 5,3 % увеличение на БВП на ЕС-27 между 2020 г. и 2021 г. Въпреки това промишлените емисии през 2021 г. са били с 2,6 % по-ниски от тези през 2019 г., въпреки че общото ниво на промишленото производство през двете години е било много сходно 61 .

В таблица 5 е представена тенденцията на емисиите от стационарни инсталации в рамките на СТЕ от 2013 г. насам.

Таблица 5. Верифицирани емисии от стационарни инсталации.

Година	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020	2021 62
Верифицирани емисии от стационарни инсталации	1908	1814	1803	1751	1755	1683	1530	1356	1335
Промяна на годишна база	—	-4,9 %	-0,6 %	-2,9 %	-0,2 %	-4,1 %	-9,1 %	-11,4 %	6,6 %
Верифицирани емисии от производство на електрическа и топлинна енергия	1191	1100	1091	1046	1036	964	822	696	707
Промяна на годишна база	—	-7,7 %	-0,8 %	-4,1 %	-1,0 %	-7,0 %	-14,7 %	-15,3 %	8,4 %
Верифицирани емисии от промишлено производство	717	714	712	705	719	719	708	659	631
Промяна на годишна база	—	-0,4 %	-0,3 %	-1,0 %	2,0 %	0,1 %	-1,6 %	-6,9 %	4,6 %

На фигура 3 е показана тенденцията на емисиите по видове горива през 2021 г. в сравнение с фаза 3 на СТЕ на ЕС.

Основните енергийни източници в СТЕ на ЕС през 2021 г. включват антрацитните и черните въглища, лигнитните въглища (и полубитуминозните въглища) и природния газ. През предходните години делът на природния газ постепенно се увеличава, като замества антрацитните и черните въглища и в по-малка степен лигнитните въглища. През 2021 г. обаче делът на емисиите от антрацитни и черни въглища се е увеличил с 3,4 % в сравнение с 2020 г. Успоредно с това намаляват дяловете на лигнитните въглища и на природния газ. Това е свързано с поскъпването на изкопаемите горива.

Фигура 3. Емисии по видове горива като дял от годишните емисии от изкопаеми горива. Изкопаемите горива заедно възлизат на 100 %, а биомасата се добавя към тях. Непосочени етикети, ако горивото превишава 3 % от общото количество, * = необхванати от другите посочени горива.

Общо за 2021 г. е съобщено, че 2153 инсталации са използвали биомаса. Това представлява 24,6 % от всички отчитащи се инсталации в СТЕ на ЕС в сравнение с 22,5 % през 2020 г. Емисиите се различават по видове горива, но емисиите, за които е трябвало да бъдат върнати квоти, са щели да бъдат с 15,8 % по-високи, ако емисиите от биомаса с нулев емисионен фактор са били отчетени като емисии от изкопаеми горива.

От 1 януари 2023 г. 63 новите критерии за устойчивост и за намаление на емисиите съгласно Директивата за енергия от възобновяеми източници 64 ще се прилагат в СТЕ на ЕС за емисиите от биомаса с нулев емисионен фактор. Те включват по-строги критерии за биогоривата и течните горива от биомаса и нови критерии за твърдите или газообразните горива от биомаса.

Горивата от биомаса, които отговарят на приложимите критерии за устойчивост или които не са обхванати от тези критерии, могат да се считат с нулев емисионен фактор. Това означава, че техните емисии на CO2 не се отчитат като емисии на CO2 от изкопаеми горива. Операторите не трябва да връщат квоти по СТЕ на ЕС за тези емисии от горива с нулев емисионен фактор. Поради това на фигура 3 емисиите от биомаса с нулев емисионен фактор са показани върху емисиите от изкопаеми горива.

На фигура 4 е показано как емисиите от горива с нулев емисионен фактор се разпределят между инсталациите от категории А, Б и В в СТЕ на ЕС. В разпределението не е включена фазата на поглъщане и нетната стойност на емисиите. Емисиите от биомаса с нулев емисионен фактор са се увеличили значително — от 142 милиона тона през 2020 г. до 172 милиона тона през 2021 г.

Емисиите от биомаса, която не е с нулев емисионен фактор, са все още минимални — около 1,5 милиона тона CO2екв., което представлява малко над 0,1 % от общите емисии в СТЕ на ЕС от стационарни инсталации. Въпреки че този дял е почти същият като през 2020 г., се очаква той да се увеличи поради по-строгите изисквания за биомасата с нулев емисионен фактор, особено след 2023 г. До 1 януари 2023 г. националните органи могат да разрешават на инсталациите да прилагат нулев емисионен фактор за емисиите от биомаса, без да доказват съответствие с критериите за устойчивост и намаляване на емисиите от Директивата за енергията от възобновяеми източници II.

 

Фигура 4. Емисии от биомаса с нулев емисионен фактор през 2021 г. в сравнение с фаза 3 (период 2013—2020 г.). Емисиите са представени в милиони тонове CO2екв.

3.6.Постигане на баланс между предлагането и търсенето

В началото на фаза 3 през 2013 г. СТЕ на ЕС се характеризира с голям структурен дисбаланс между предлагането и търсенето на квоти за емисии. На пазара на въглеродни емисии излишъкът се равнява на 2,1 милиарда квоти. Комисията предприема както краткосрочни, така и дългосрочни действия за преодоляване на този дисбаланс. Като краткотрайна мярка Комисията отлага продажбата чрез търг на 900 милиона квоти от периода 2014—2016 г. за периода 2019—2020 г. Като дългосрочно решение през 2015 г. тя създава резерва за стабилност на пазара (РСП).

Резервът за стабилност на пазара дава възможност за коригиране на тръжните обеми в съответствие с предварително определени прагове на общия брой квоти в обращение (ОБКО). По този начин се насърчава балансът и устойчивостта на пазара на въглеродни емисии в ЕС. РСП започва да функционира през 2019 г., като оттогава насам всяка година изтегля квоти от обращение чрез намаляване на тръжните обеми на държавите членки. 900-те милиона квоти, чиято продажба чрез търг първоначално е отложена, също са включени в резерва.

През 2021 г. емисиите се увеличават в сравнение с 2020 г., въпреки че остават под нивото отпреди пандемията през 2019 г. Това води до излишък на 1449 милиона квоти — по-малко, отколкото през 2020 г., но малко повече, отколкото през 2019 г. На фигура 1 е показан излишъкът на квоти в СТЕ на ЕС от 2013 г. насам.

Фигура 5. Излишък на квоти в СТЕ на ЕС (период 2013—2021 г.).

От средата на май 2017 г. Комисията редовно публикува ОБКО за предходната година. През май 2022 г. Комисията публикува шестото издание на ОБКО 65 , което включва общо 1 449 214 182 квоти. Отново поради това, че излишъкът надхвърля предварително определения праг, квотите са прехвърлени в РСП, като по този начин тръжните обеми за 2022 г. и 2023 г. са намалени.

По този начин с РСП се намаляват тръжните обеми с близо 350 милиона квоти за периода от септември 2022 г. до август 2023 г. В таблица 3.1 от допълнение 3 към работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящия доклад, са описани приносите на РСП по държави от СТЕ на ЕС през 2022 г.

През 2021 г. Комисията извършва първия преглед на РСП като част от по-широката инициатива за осъществяване на Европейския зелен пакт 66 . Прегледът показва, че РСП е функционирал добре и е изпълнил целта си. Подпомогнато е намаляването на излишъка и осигуряването на стабилен сигнал за цените на въглеродните емисии, дори по време на пандемията от COVID-19. От 2019 г. насам в РСП са прехвърлени над 1,4 милиарда квоти. Всяка година 24 % от излишъка от квотите за предходната година се прехвърлят в резерва, като през периода 2013—2020 г. неразпределените квоти се равняват на 887 милиона.

В първия преглед Комисията предлага РСП да продължи да бъде насочен към преодоляването на дисбаланса, създаден на пазара на въглеродни емисии в ЕС, както и към преодоляването на евентуални сътресения в търсенето (като причиненото от пандемията от COVID-19). С оглед на тази цел Комисията предлага запазване на процента на прехвърляне в РСП от 24 % и коригиране на оперативните параметри на резерва.

4.Въздухоплаване

СТЕ на ЕС регулира емисиите от сектора на въздухоплаването от 2012 г. насам. От правна гледна точка системата обхваща всички изходящи полети и, освен ако не са освободени, всички входящи полети към Европейското икономическо пространство (ЕИП). През 2013 г. обаче ЕС временно е ограничил задълженията по СТЕ до полети в рамките на ЕИП в подкрепа на разработването на глобална, основана на пазара мярка на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) с цел намаляване на авиационните емисии 67 . Впоследствие това решение е удължено два пъти до 2023 г.

От 1 януари 2020 г. СТЕ на ЕС обхваща и емисиите от заминаващи полети до Швейцария 68 . На свой ред швейцарската СТЕ се прилага за всички заминаващи полети до летищата на ЕИП. Това гарантира еднакви условия на конкуренция в двете посоки на маршрутите.

От 1 януари 2021 г. СТЕ на ЕС продължава да се прилага за заминаващи полети до Обединеното кралство, докато СТЕ на Обединеното кралство се прилага за заминаващи полети до летища от ЕИП. По този начин се запазва обхватът на ценообразуването на въглеродните емисии от въздухоплаването въпреки излизането на Обединеното кралство от ЕС.

През 2021 г. са издадени 28,3 милиона квоти за авиационни емисии в съответствие с актуализирания обхват на СТЕ на ЕС. Количеството на безплатно разпределените квоти беше малко повече от 24 милиона квоти. Освен това операторите на въздухоплавателни средства, управлявани от националните администратори в ЕИП, получават около 0,5 милиона безплатни швейцарски квоти за авиационни емисии в рамките на швейцарската СТЕ. За сравнение, през 2021 г. чрез търг бяха продадени приблизително 3,8 милиона квоти за авиационни емисии. От 2021 г. таванът за въздухоплаването ще се намалява с годишен темп от 2,2 %.

Авиационните емисии достигат рекордно високи стойности през 2019 г. и рязко спадат през 2020 г. поради пандемията от COVID-19 и свързаните с нея ограничения за пътуване. През 2021 г. емисиите от операторите на въздухоплавателни средства възлизат на 27,9 милиона тона CO2екв. (включително около 0,3 милиона тона в рамките на швейцарската СТЕ). Това е с около 30 % повече, отколкото през 2020 г., но все пак с 50 % по-малко, отколкото преди пандемията през 2019 г. Важно е да се отбележи, че това сравнение е направено, като са използвани коригирани стойности на емисиите за 2020 г. и 2019 г., за да се отчете промененият обхват на СТЕ на ЕС за въздухоплаването от 2021 г. 69 Тази корекция не включва пристигащите полети от Обединеното кралство.

В таблица 6 са посочени обемите на безплатно разпределените и продадените чрез търг квоти в сектора на въздухоплаването, както и обемът на верифицираните емисии от операторите на въздухоплавателни средства.

Таблица 6. Оператори на въздухоплавателни средства — верифицирани емисии, безплатно разпределяне на квоти и квоти, продавани чрез търг.

Година	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020	2021
Верифицирани емисии (в милиони тонове CO2екв.)	53,5	54,8	57,1	61,5	64,4	67,5	68,2	25,2	27,9
Промяна на годишна база	—	2,5 %	4,1 %	7,7 %	4,8 %	4,8 %	1 %	-63 %	30 % 70
Безплатно разпределяне на квоти (ЕС-27 + Исландия, Лихтенщайн и Норвегия + Обединено кралство + Швейцария) 71 , 72	32,4	32,4	32,1	32,0	33,1	31,3	31,3 73	32,5 74	24,0 75
Безплатно разпределяне на квоти от специалния резерв за нови участници и бързо развиващи се оператори	0	0	0	0	1,1	1,1	1,0	0,8	0,3
Обеми на квотите, продадени чрез търг 76	0	9,3	16,4	6,0	4,7	5,6	5,5	9,2	3,8

През октомври 2016 г. събранието на ИКАО прие резолюция за Схема за компенсиране и намаляване на емисиите на въглероден диоксид в международното въздухоплаване (CORSIA). Нейната основна цел е да компенсира емисиите на CO2 от международното въздухоплаване над определена базова линия. Официално схемата започна да функционира през 2021 г. и е изрично на доброволни начала до 2026 г. Все още не е ясно дали всички задължени държави ще я прилагат впоследствие — някои от тях са изразили резерви по отношение на схемата (например Китай). Именно с оглед на резолюцията на CORSIA ограничението на вътрешноевропейския обхват на СТЕ на ЕС за въздухоплаването беше удължено до края на 2023 г.

Съгласно CORSIA участващите държави следва да задължат авиокомпаниите, установени в тези държави, да компенсират своите емисии над дадена базова линия, първоначално определена като средна за нивата за 2019 г. и 2020 г., чрез закупуване и анулиране на международни кредити. През октомври 2021 г. събранието на ИКАО реши да промени базовата линия на схемата за периода 2024—2035 г. на 85 % от емисиите през 2019 г.

Като част от пакета на политиката за постигане на целите на Европейския зелен пакт, Комисията предложи реформа на СТЕ на ЕС за въздухоплаването 77 , 78 . С предложението се цели CORSIA да бъде въведена в правото на ЕС по начин, който е в съответствие с целта на ЕС за 2030 г. в областта на климата за цялата икономика и увеличаването на действията за климата с течение на времето. За тази цел Комисията предложи да се запазят рамката на СТЕ на ЕС и сигналът за цената за полетите в рамките на ЕИП и да се приложи схемата CORSIA, както е целесъобразно, за полетите извън ЕИП.

Цялостното влияние на световното въздухоплаване върху климата е значително по-голямо, отколкото само компонентът CO2, който понастоящем се регулира от СТЕ на ЕС. Общите въздействия на въздухоплаването се оценяват на 2—4 пъти по-големи от тези на емисиите на CO2, когато се вземат предвид несвързаните с CO2 79 ефекти. Решаването на проблема с тези емисии е от значение, тъй като Междуправителственият комитет по изменението на климата (МКИК) посочи международното въздухоплаване (и корабоплаването) в своя Шести доклад за оценка на смекчаването на последиците от изменението на климата 80 като сектори, чиито цели в областта на климата не отговарят на изискванията за ограничаване на повишаването на глобалната температура в съответствие с Парижкото споразумение.

5.Надзор на пазара

Пазарът на въглеродни емисии в ЕС се управлява от стабилна рамка от правила за надзор на пазара. Както спот квотите за емисии, така и свързаните с тях деривати, се класифицират като финансови инструменти съгласно Директивата относно пазарите на финансови инструменти (ДПФИ) 81 . Тази класификация е отразена и в актове на вторичното законодателство, включително в Регламента за тръжната продажба 82 , който регулира първичния пазар (търгове на квоти). Като цяло търговията на пазара на въглеродни емисии в ЕС се подчинява на същия регулаторен режим като финансовите пазари в ЕС.

Надзорът върху пазара на въглеродни емисии в ЕС се упражнява от финансовите органи на всички 27 държави членки 83 , под координацията на европейския регулатор — Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП). Те наблюдават поведението на пазарните участници чрез обширни изисквания за докладване и прозрачност. Освен това Регламентът относно пазарната злоупотреба 84 задължава участниците на пазара да докладват незабавно подозрителни поръчки и сделки. На свой ред националните органи разполагат с правомощията да предприемат коригиращи действия или да налагат санкции, ако установят пазарна злоупотреба.

Правилата за финансов надзор са важна гаранция за почтеността и прозрачността на пазара на въглеродни емисии в ЕС. Установената рамка работи добре до момента. Независимо от това, с увеличаването на цената на въглеродните емисии през 2021 г. някои заинтересовани страни отправиха твърдения за прекомерни спекулации с цените. За да проучи тези опасения, Комисията възложи на ЕОЦКП да анализира търговското поведение на пазара на въглеродни емисии в ЕС 85 .

След предварителната оценка 86 през март 2022 г. ЕОЦКП публикува окончателния доклад относно квотите за емисии и свързаните с тях деривати 87 . Това е една от най-изчерпателните оценки на пазара на въглеродни емисии в ЕС от началото на неговото съществуване през 2005 г. насам, като се използват данни, събрани директно от надзорните органи на финансовите пазари. В него са изложени и препоръки за подобряване на функционирането на пазара. В доклада се стига до заключението, че пазарът на въглеродни емисии функционира правилно и че наблюдаваните ценови движения са в съответствие с пазарните принципи. Това заключение е независимо потвърдено и от Европейската централна банка, която публикува свой анализ през април 2022 г. 88

5.1.Констатации в доклада на ЕОЦКП

Цената на въглеродните емисии бележи ръст през 2021 г. и първата половина на 2022 г. В доклада си ЕОЦКП потвърждава, че тази промяна и свързаната с нея нестабилност са в съответствие с пазарните принципи. Въпреки че много фактори могат да окажат влияние върху цената на квотите, ЕОЦКП е на едно мнение с повечето анализатори относно ключовите фактори за повишената цена през 2021—2022 г.

Търсенето на квоти се е увеличило, първо, в резултат на икономическото възстановяване след пандемията от COVID-19, а след това поради преминаването от природен газ към други изкопаеми горива, предизвикано от поскъпването на газа. Освен това пазарът вече очаква приемането на политически реформи в рамките на предложения законодателен пакет за осъществяване на Европейския зелен пакт, което наред с други последици ще доведе до по-ограничено предлагане на квоти в бъдеще.

Също така в краткосрочен план пазарът на въглеродни емисии в ЕС реагира на внезапни сътресения като пандемията от COVID-19 и свързаните с нея икономически последици, както и на войната в Украйна и свързаната с нея енергийна криза.

В доклада на ЕОЦКП не се съобщава за съществени отклонения във функционирането на пазара от гледна точка на финансовия надзор. Както първичният, така и вторичният пазар на договори за деривати като цяло функционират по предназначение. По-голямата част от търговията се осъществява на вторичните пазари чрез договори за деривати (90 % от обемите). Тези договори дават възможност на субектите за съответствие със СТЕ и на други нефинансови организации (търговски субекти) да хеджират ценовия си риск.

В доклада не се откриват и доказателства за прекомерни ценови спекулации от страна на финансовите субекти в ущърб на субектите за съответствие със СТЕ. Операторите остават преобладаващата категория участници както на първичния, така и на вторичния пазар. Въпреки че инвестиционните фондове и други финансови субекти, които по принцип биха могли да се свържат със спекулативно поведение, присъстват, техният дял се е увеличил незначително от 2018 г. насам и като цяло остава нисък (под 8 %). Националните компетентни органи също не са докладвали за случаи на пазарна злоупотреба или злоупотреба с вътрешна информация.

Докладът на ЕОЦКП потвърждава важната роля, която финансовият сектор играе за функционирането на пазара на въглеродни емисии, като осигурява ликвидност и обслужва субектите за съответствие със СТЕ при получаването на квоти за емисии. Операторите на СТЕ управляват задълженията си за съответствие най-вече чрез закупуване на договори за деривати, особено „фючърси“. Те им дават право на бъдеща доставка на квоти на предварително определена цена. Контрагентите по тези сделки са предимно финансови субекти (инвестиционни посредници и банки). По този начин участието им на пазара дава на операторите на СТЕ повече възможности за управление на ценовите рискове и за освобождаване на допълнителен капитал за по-дългосрочни инвестиции.

Финансовите субекти играят важна роля и в разпространението на квоти до други пазарни участници, особено до малките и средните оператори на СТЕ, които търгуват на вторичните пазари. Като цяло ЕОЦКП отбелязва, че участието на вторичните пазари е по-голямо в сравнение с търговете. ЕОЦКП също така потвърждава, че най-големите участници са били активни както в търговете, така и на вторичните пазари, като са продавали квоти на други участници. За много оператори на СТЕ може да се окаже по-удобно и по-изгодно да получават квоти за съответствие чрез такива посредници, включително финансови субекти.

5.1.1.Препоръки на ЕОЦКП за политиката

В доклада на ЕОЦКП се предлагат няколко препоръки за политиката с цел подобряване на мониторинга и повишаване на прозрачността на пазара на въглеродни емисии в ЕС. В момента Комисията разглежда внимателно тези препоръки, както и целенасочените действия и корекции, които може да са необходими за тяхното изпълнение.

Освен това в доклада се представят два въпроса, които създателите на политики трябва да разгледат, без да се дават препоръки: въвеждане на ограничения на позициите и централизирано наблюдение на пазара. Като последващо действие ЕОЦКП предлага допълнителна задълбочена оценка, за да се избегнат всякакви неблагоприятни последствия.

Комисията ще продължи да следи отблизо функционирането на пазарите на въглеродни емисии, да оценява препоръките на ЕОЦКП и да работи в тясно сътрудничество с националните органи, за да гарантира почтеността на пазара.

6.Мониторинг, докладване и проверка на емисиите

Във фаза 4 (период 2021—2030 г.) продължава да се прилага установената рамка от изисквания за мониторинг, докладване, проверка и акредитация на СТЕ на ЕС. Тези изисквания са хармонизирани в Регламента относно мониторинга и докладването (РМД) 89 и Регламента относно акредитацията и проверката (РАП) 90 .

Всяка година държавите докладват за изпълнението на СТЕ на ЕС в съответствие с член 21 от Директивата за СТЕ на ЕС. Тези данни дават представа за рамката за мониторинг, докладване, проверка и акредитация, която е в основата на ефективното функциониране на системата.

6.1.Мониторинг на емисиите

Системата за мониторинг на емисиите в рамките на СТЕ на ЕС е изградена въз основа на модулен подход. Така операторите разполагат с висока степен на гъвкавост, като по този начин се гарантира и разходната ефективност, и надеждността на данните за емисиите. Операторите могат да използват няколко подхода за мониторинг („изчислителен“ или „измервателен“, а по изключение и „непряк“), включително комбинация от подходи за отделни части на дадена инсталация. За операторите на въздухоплавателни средства са позволени само изчислителните подходи, като разходът на гориво е основният параметър за полета.

Съгласно РМД се изисква както инсталациите, така и операторите на въздухоплавателни средства да разполагат с план за мониторинг, одобрен от приложимия национален компетентен орган. Това не им позволява да правят произволен избор на методи за мониторинг и времеви вариации.

През 2021 г. повечето инсталации са използвали изчислителния подход 91 , за да изчислят своите емисии. Само 154 инсталации (1,8 %) в 22 държави съобщават, че използват системи за непрекъснато измерване на емисиите (СНИЕ), като броят им е почти същия като през 2020 г. СНИЕ се използват най-често в Германия и Чехия. В 30 инсталации измерените емисии са съдържали и биогенен CO2. Около половината от инсталациите, използващи СНИЕ, използват подхода за над 95 % от своите емисии, а другата половина използват комбинация от СНИЕ и изчислителния подход.

Само 11 държави съобщават, че са използвали непрекия подход; той е използван за 31 инсталации, които обхващат приблизително 2,5 милиона тона CO2екв. (с 4 инсталации повече, отколкото през 2020 г., но с 0,4 милиона тона CO2екв. по-малко). На една инсталация в Нидерландия се падат 52 % от общото количество емисии, докладвани във връзка с непрекия подход за определяне на емисиите.

През 2021 г. повечето инсталации изпълняват приетите по подразбиране минимални основни изисквания 92  съгласно РМД. Само за 98 инсталации от категория В (спрямо 80 през 2020 г.) се съобщава, че се отклоняват поне по един параметър от задължението за прилагане на най-високото ниво на изисквания за основните потоци, пораждащи емисии. Те се намират в 18 различни държави и съставляват 13,6 % от инсталациите от категория В. Такива отклонения са допустими само когато операторът докаже, че изпълнението на най-високото ниво на изисквания е технически неосъществимо или води до неадекватно големи разходи. При отпадане на тези условия операторът трябва да направи съответните подобрения в своята система за мониторинг.

През 2021 г. 405 инсталации от категория Б в 23 държави са получили разрешение да работят с някакъв вид отклонение от изискванията по подразбиране на РМД. Техният дял е 21 % от всички инсталации от категория Б, който е същият през 2020 г.

6.2.Акредитация и проверка

Проверяващите органи за изпълнение на мониторинг на емисиите в СТЕ на ЕС трябва да бъдат акредитирани от национален орган по акредитация, за да могат да извършват проверки в съответствие с РАП. По този начин се гарантира, че проверяващите органи могат да действат при взаимно признаване във всички държави от СТЕ на ЕС, като се използват изцяло предимствата на вътрешния пазар и се осигурява достатъчна наличност на услуги за проверка.

През 2021 г. е имало 106 акредитирани проверяващи органи за стационарни инсталации и 23 за въздухоплаването. Освен това 26 държави докладват, че през 2021 г. на територията им е действал поне един чуждестранен проверяващ орган, а шест държави докладват, че са имали само чуждестранни проверяващи органи. Това показва, че взаимното признаване на проверяващите органи между държавите продължава да работи успешно.

Степента на спазване на изискванията на РАП от страна на проверяващите органи е определена като висока. Само Норвегия докладва за две временни прекратявания на дейността, а само Франция — за едно отнемане на акредитацията на проверяващ орган. За сравнение, през 2020 г. е имало едно временно прекратяване на дейността и не е имало отнемане на акредитацията. Шест държави са намалили обхвата на акредитацията на седем проверяващи органи. През 2020 г. само Германия е направила това по отношение на два проверяващи органи.

През 2021 г. шест държави съобщават за получени жалби срещу проверяващи органи (с една повече, отколкото през 2020 г.). Общият брой на жалбите (28) обаче е само 57 % от броя на жалбите през 2020 г. Повечето жалби (93 %) вече са били разрешени като проблем към момента на докладването (при 86 % през 2020 г.). Освен това една държава съобщава, че 11 жалби от предишни години междувременно са били разрешени като проблем.

През 2021 г. осем държави съобщават, че са установили 64 несъответствия относно ролята на проверяващите органи в процеса на обмен на информация между националните органи по акредитация и компетентните органи (в сравнение със седем държави през 2020 г.). От тях 72 % са били разрешени до момента на докладването. Освен това три държави съобщават, че междувременно са били отстранени 24 несъответствия от предходни години.

Обзор на свързаните с акредитацията и проверката аспекти е представен в таблица 4.1 в допълнение 4 към работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящия доклад.

6.3.Компетентни органи

Организацията на националните компетентни органи, отговарящи за прилагането на СТЕ на ЕС, е различна в отделните държави. В някои държави тя включва няколко местни органа; в други прилагането е по-централизирано. Държавите избират тези подходи въз основа на ефективността по отношение на разходите и времето.

Съобщава се за общо 69 централни, 147 регионални, 644 местни и 27 други компетентни органа, които участват в прилагането на СТЕ на ЕС през 2021 г. Държавите съобщават, че използват различни инструменти за координация между органите, като например централен компетентен орган, който отговаря за работата по измерване, докладване и проверка (11 държави) или играе координираща роля 93 (10 държави), задължителни инструкции и насоки от централен компетентен орган за местните органи (5 държави), съвместно обучение за компетентните органи (8 държави) и редовни работни групи или срещи между органите (11 държави). През 2021 г. 14 държави не са използвали такива инструменти. Тези държави имат по-централизирана организация и затова се нуждаят от по-малко инструменти за координация.

По-подробен преглед на координацията между държавите от СТЕ на ЕС е представен в таблица 4.2 в допълнение 4 към работния документ на службите на Комисията.

През 2021 г. 15 държави не са събирали административни такси от операторите на инсталации за издаването на разрешителни и одобряването на плановете за мониторинг (при 13 държави през 2020 г.). Операторите на въздухоплавателни средства в 18 държави също не са платили никакви такси (16 държави през 2020 г.). Таксите в отделните държави и за различните видове услуги варират значително — от 5 евро до 7729,20 евро за разрешително и одобрение на план за мониторинг за инсталации и от 2,13 евро до 3100 евро за операторите на въздухоплавателни средства. 13 държави съобщават, че начисляват административни такси за одобрението на плановете за методиката за мониторинг или за съществени промени, също в различен размер.

В таблица 4.3 в допълнение 4 към работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящия доклад, е представен подробен преглед на административните такси в държавите от СТЕ на ЕС.

6.4.Съответствие и прилагане

Съответствието със СТЕ на ЕС се проверява на годишни цикли. За всяка година на експлоатация операторите трябва да представят годишен доклад за емисиите до 31 март през следващата година. След проверката на доклада операторите трябва да предадат договорения брой квоти до 30 април същата година. За всеки тон емисии на CO2, за който не е предадена квота своевременно, съгласно Директивата за СТЕ на ЕС се налага санкция в размер на 100 евро 94 . Това е в допълнение към цената за предаване на дължимите квоти. За нарушения при прилагането на СТЕ на ЕС могат да се налагат и други санкции въз основа на националните разпоредби, установени от всяка държава.

За цикъла на съответствие през 2021 г. нивото на съответствие със СТЕ на ЕС остава много високо. Операторите, които през повечето години са били отговорни за над 99 % от емисиите от стационарни инсталации и от въздухоплаването, са изпълнили законовите си задължения навреме. Ефективността на системата за съответствие се е подобрила с по-широкото използване на електронното докладване. През 2021 г. 11 държави са използвали автоматизирани информационнотехнологични системи и електронни образци за планове за мониторинг, доклади за емисии, доклади за проверка и/или доклади за подобрения. Осем държави също така използват автоматизирани информационнотехнологични системи за управление на работния процес за плановете за методиката за мониторинг, годишни доклади за нивото на дейностите и друг вид обмен на информация относно данните за разпределянето на квоти.

Поради пандемията от COVID-19 и свързаните с нея ограничения за физическите контакти 18 държави са позволили на проверяващите органи да извършват виртуални посещения на място 95 . За 460 инсталации и 64 оператора на въздухоплавателни средства виртуалните посещения на място са одобрени от съответния компетентен орган.

Компетентните органи извършват различни проверки за съответствие на годишните доклади за емисиите от инсталациите. През 2021 г. всички компетентни органи са проверили изчерпателността на докладите от стационарните инсталации, а повечето са го направили и за докладите от операторите на въздухоплавателни средства. Изключение правят компетентните органи в Латвия и Унгария (съответно с 3 и 2 оператора на въздухоплавателни средства), както и в Лихтенщайн, Северна Ирландия и Словения, тъй като те не управляват оператори на въздухоплавателни средства.

В таблица 4.4 в допълнение 4 към работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящия доклад, е представен подробен преглед на проверките за съответствие, извършени в държавите от СТЕ на ЕС.

Компетентните органи в 12 държави са направили консервативни оценки за 55 инсталации (приблизително 0,6 % от всички инсталации), което е по-малко от 58 през 2020 г. Такива оценки се извършват в съответствие с член 70 от РМД, ако годишните доклади за емисиите не са представени навреме, издадено е отрицателно становище за проверка или докладът за емисиите не отговаря на РМД. Всички емисии от 14 инсталации са оценени консервативно. За 17 инсталации консервативната оценка обхваща само част от емисиите, а за 24 инсталации е изчислено, че не са генерирали никакви емисии.

Общо 0,8 милиона тона емисии са оценени консервативно (спад от 3,3 милиона тона през 2020 г.) от 5 милиона тона, докладвани от 55-те инсталации (спад от 18 милиона тона през 2020 г.). Обикновено са извършвани консервативни оценки, тъй като докладите за емисиите не са били в пълно съответствие с изискванията на РМД или са били представени след крайния срок.

Консервативни оценки за въздухоплаването са докладвани от шест държави (две по-малко спрямо 2020 г.), свързани с 28 оператора на въздухоплавателни средства (пет повече спрямо 2020 г.) и 0,09 милиона тона емисии (0,14 милиона тона през 2020 г.).

Проверките на компетентните органи остават важно допълнение към работата на проверяващите органи. В допълнение към проверката на докладите за емисиите 16 държави съобщават, че са извършили проверки на място в инсталациите. Нито една държава 96 не е докладвала за проверки на място в сектора на въздухоплаването, за разлика от 13-те държави през 2020 г. Това намаление, особено за въздухоплаването, може да се отдаде на въздействието на пандемията от COVID-19. През по-голямата част от първата половина на 2021 г. компетентните органи не са могли да посещават инсталации или оператори на въздухоплавателни средства.

В таблица 4.5 в допълнение 4 към работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящия доклад, е представен преглед на мерките за съответствие, прилагани в държавите от СТЕ на ЕС.

През 2021 г. на 29 оператора на инсталации в осем държави са наложени санкции за превишени емисии. В сектора на въздухоплаването четири държави съобщават за санкции за превишени емисии, наложени на девет оператора на въздухоплавателни средства. Единадесет държави 97 докладват за 41 нарушения, различни от превишени емисии, вследствие на които са наложили санкции, издали са официални предупреждения или официални уведомления. Докладвани са 30 глоби (издадени или такива, които предстои да бъдат издадени, например поради текущи съдебни производства) на обща стойност 17,9 милиона евро. Това включва и въздухоплаването — пет нарушения в четири държави, за които са наложени три глоби на обща стойност 36 000 евро.

В таблица 4.6 от допълнение 4 към работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящия доклад, е представен преглед на санкциите за превишени емисии, наложени в държавите от СТЕ на ЕС.

Най-честите нарушения, докладвани за 2021 г., са за експлоатация без разрешително за емисии, неизвършване на мониторинг на емисиите в съответствие с одобрения план за мониторинг и с РМД и непредставяне на доклад за емисиите в срок. През фаза 4 на СТЕ са извършени допълнителни нарушения, за които са наложени санкции: неуведомяване за прекратяване на експлоатацията на инсталацията или непредставяне на документите, изисквани за процедурите за безплатно разпределяне на квоти, като например плана за методиката за мониторинг, неизпълнение на изискванията за мониторинг от този план или за представяне на годишен доклад за нивото на дейността.

7.Връзка на СТЕ на ЕС с швейцарската СТЕ

От 2020 г. СТЕ на ЕС и швейцарската СТЕ са свързани. Това означава, че квотите, издадени в едната система, могат да бъдат предадени за емисии, генерирани във всяка от двете системи. С достъпа до по-голям пазар операторите могат да се възползват от по-малко разходи и от повече възможности за намаляване на емисиите. В Свързващото споразумение 98 се определят условията и изискванията за свързването на двете системи. С него се установява и механизъм, който да гарантира спазването на условията за свързване по член 25 от Директивата за СТЕ на ЕС 99 .

Включването на въздухоплаването в Свързващото споразумение беше изключително важно изискване за ЕС. Въз основа на член 6 от споразумението Швейцария прилага същия подход към правилата за обхвата, тавана на емисиите в СТЕ и разпределението на квотите като тези в СТЕ на ЕС. Швейцарските вътрешни полети и полетите от Швейцария до ЕИП са обхванати от швейцарската СТЕ, докато полетите от ЕИП до Швейцария попадат в рамките на СТЕ на ЕС. Този механизъм гарантира екологосъобразността на двете системи.

Операторите на въздухоплавателни средства, които изпълняват полети в двете посоки между ЕС и Швейцария, подлежат на задълженията за съответствие и с двете системи. За да се ограничи свързаната с това административна тежест, със Свързващото споразумение се създава решение за обслужване на едно гише. Това означава, че операторите трябва да работят само с един компетентен орган по отношение на разпределянето, партидите и съответствието с изискванията.

В таблици 7 и 8 са сравнени основните данни за двете системи през 2021 г. — продадени чрез търг квоти, безплатно разпределени квоти и верифицирани емисии, както за стационарни инсталации, така и за оператори на въздухоплавателни средства. Те показват, че съвместимостта на двете системи не е въпрос на големина, а по-скоро на изисквания за качество, еднакви условия на конкуренция и мерки за гарантиране на почтеността на пазара.

Таблица 7. Сравнение на СТЕ на ЕС с швейцарската СТЕ — стационарни инсталации през 2021 г.

Система	СТЕ на ЕС	Швейцарска СТЕ
Продадени чрез търг обичайни квоти	582 952 500	175 000, останали квоти от 2020 г.
Безплатно разпределяне на обичайни квоти	544 947 793	4 436 126
Верифицирани емисии от стационарни инсталации	1 335 460 461	4 904 027

Таблица 8. Сравнение на СТЕ на ЕС с швейцарската СТЕ — оператори на въздухоплавателни средства през 2021 г.

Система	СТЕ на ЕС		Швейцарска СТЕ
Продадени чрез търг квоти за авиационни емисии	3 785 500		160 850
Безплатно разпределяне на квоти за авиационни емисии	Квоти на ЕС за авиационни емисии за СТЕ на ЕС	Швейцарски квоти за авиационни емисии за швейцарската СТЕ	Швейцарски квоти за авиационни емисии за швейцарската СТЕ	Квоти на ЕС за авиационни емисии за СТЕ на ЕС
	24 060 563	380 246	496 960	397 327
Верифицирани емисии от оператори на въздухоплавателни средства	СТЕ на ЕС	Швейцарска СТЕ	Швейцарска СТЕ	СТЕ на ЕС
	27 699 555	274 931	328 191	434 349

С оглед прилагането на Свързващото споразумение и насърчаването на повишаването на ефективността, беше създадена пряка връзка между регистрите на двете системи. Чрез нея регулираните субекти могат да прехвърлят квоти от партида в едната система към партида в другата система. Прехвърлянията са планирани и обикновено се извършват два пъти месечно.

В таблици 9 и 10 са разгледани последствията от свързването на СТЕ на ЕС и швейцарската СТЕ през 2021 г. Таблиците показват до каква степен регулираните субекти в двете системи са използвали квоти, издадени в другата система, за постигане на съответствие.

Таблица 9. Използвани единици за съответствие в рамките на Регистъра на ЕС

Стационарни   инсталации	Безплатно разпределяне на квоти и продажба чрез търг	Верифицирани емисии	Предадени единици	Квоти за емисии на СТЕ на ЕС		Квоти за емисии на швейцарската СТЕ
				Обичайни	Въздухоплаване	Обичайни	Въздухоплаване
	1 128 900 293	1 335 460 461	1 332 192 792	1 323 252 959	8 480 001	396 422	63 410
	% от общата стойност			99,3 %	0,6 %	0,03 %	0,005 %
Оператори на въздухоплавателни средства	Безплатно разпределяне на квоти (включително швейцарската СТЕ) и продажба чрез търг	Верифицирани емисии (включително   швейцарската СТЕ)	Предадени единици	Квоти за емисии на СТЕ на ЕС		Квоти за емисии на швейцарската СТЕ
				Обичайни	Въздухоплаване	Обичайни	Въздухоплаване
	28 223 342	27 944 486	28 007 345	7 677 636	19 901 550	487	427 672
	% от общата стойност			27,4 %	71,1 %	0,002 %	1,5 %

Таблица 10. Използвани единици за съответствие в рамките на Швейцарския регистър.

Стационарни   инсталации	Безплатно разпределяне на квоти и продажба чрез търг	Верифицирани емисии	Предадени единици	Квоти за емисии на СТЕ на ЕС		Квоти за емисии на швейцарската СТЕ
				Обичайни	Въздухоплаване	Обичайни	Въздухоплаване
	4 611 126	4 904 027	4 858 105	398 715	0	4 433 068	26 322
	% от общата стойност			8,2 %	—	91,3 %	0,5 %
Оператори на въздухоплавателни средства (управлявани от Швейцария)	Безплатно разпределяне на квоти (включително СТЕ на ЕС) и продажба чрез търг	Верифицирани емисии (включително   СТЕ на ЕС)	Предадени единици	Квоти за емисии на СТЕ на ЕС		Квоти за емисии на швейцарската СТЕ
				Обичайни	Въздухоплаване	Обичайни	Въздухоплаване
	1 055 137	762 540	762 540	302	279 336	0	482 902
	% от общата стойност			0,04 %	36,6 %	—	63,3 %

Като цяло регулираните субекти в СТЕ на ЕС (както стационарни инсталации, така и оператори на въздухоплавателни средства) са използвали 887 991 квоти, издадени в рамките на швейцарската СТЕ, за постигане на съответствие през 2021 г. Това е с близо 246 000 квоти повече, отколкото през 2020 г., което означава над 38 % увеличение на използването на гъвкавостта, която свързването осигурява. Това беше постигнато, въпреки че операторите на въздухоплавателни средства от ЕС са използвали по-малко квоти за авиационни емисии, издадени в рамките на швейцарската СТЕ, в относително изражение (1,5 % през 2021 г. в сравнение с 2,3 % през 2020 г.).

В съответствие с регулаторните разпоредби стационарните инсталации в ЕС са могли да използват квоти за авиационни емисии по швейцарската СТЕ за съответствие за първи път през 2021 г. 100 Повишаването на осведомеността и приемането на свързването между СТЕ на ЕС и швейцарската СТЕ е също така добре документирано чрез увеличеното използване на обичайни квоти от швейцарската СТЕ от стационарни инсталации — от нула до около 396 422 единици. В относително изражение обичайните квоти, издадени в рамките на швейцарската СТЕ, съставляват по-малко от 0,03 % от общото количество квоти, предадени в СТЕ на ЕС през 2021 г. Това обаче е по-показателен дял от 8,6 % от всички швейцарски обичайни квоти, разпределени безплатно и продадени чрез търг през тази година.

В швейцарската СТЕ стационарните инсталации са използвали подобен дял от обичайните квоти по СТЕ на ЕС за постигане на съответствие през 2021 г. (8,2 %). В сравнение с 0,19 % през 2020 г. е отбелязан значителен ръст. Обяснението отново може да е нарастващата осведоменост за гъвкавостта, която предлагат свързаните пазари на въглеродни емисии. През 2021 г. стационарните инсталации в швейцарската СТЕ също са можели да използват квоти за авиационни емисии за постигане на съответствие. Те обаче са използвали само квоти за авиационни емисии, издадени в рамките на вътрешната система.

В таблица 11 са представени агрегираните обеми на квотите (както обичайни квоти, така и квоти за авиационни емисии), прехвърлени между СТЕ на ЕС и швейцарската СТЕ чрез прякото им свързване от 2020 г. насам. Балансът показва прехвърляне на 3269 квоти от СТЕ на ЕС към швейцарската СТЕ. Следва обаче да се отбележи, че числата може да включват повторни прехвърляния на едни и същи квоти.

Таблица 11. Квоти за емисии, прехвърлени между СТЕ на ЕС и швейцарската СТЕ през периода 2020—2021 г.

Година		2020	2021	Общо
Прехвърляния на квоти за емисии между СТЕ на ЕС и швейцарската СТЕ	От СТЕ на ЕС към швейцарската СТЕ	475 679	1 051 360	1 527 039
	От швейцарската СТЕ към СТЕ на ЕС	0	1 523 770	1 523 770
Баланс				3269

8.СТЕ на ЕС в контекста на Директивата относно енергийната ефективност 101

СТЕ на ЕС функционира в по-широкия контекст на енергийната политика на ЕС, включително Директивата за енергийната ефективност 102 . Целта на тази директива е да се постигне икономия на енергия, като се определят цели и задължения за държавите членки и за дружествата. По този начин сигналът за цената на въглеродните емисии в рамките на СТЕ на ЕС може да взаимодейства с мерките и действията на политиките, прилагани за тази цел.

Съгласно член 7 от Директивата за енергийната ефективност от държавите членки се изисква да въведат мерки на политиката за постигане на икономии на енергия в съответствие с техните индикативни национални цели 103 . Повечето държави членки са съобщили за планираните от тях мерки за постигане на целите за икономии на енергия по член 7 за периода на задължения 2021—2030 г. С преработването на Директивата за енергийната ефективност като част от политическия пакет за осъществяване на Европейския зелен пакт Комисията предложи да се увеличат общите цели за енергийна ефективност, както и целта за годишните задължения за икономии на енергия. Преговорите по това предложение продължават.

Освен това в член 8 от Директивата за енергийната ефективност се насърчават разходноефективни мерки за енергийна ефективност в големите дружества, включително някои инсталации, обхванати от СТЕ на ЕС. От тях се изисква да извършват обследване за енергийна ефективност на всеки четири години или да използват сертифицирана система за управление на енергията или околната среда. Тези инструменти помагат да се установяват загубите на енергия, да се прогнозира потенциалът за икономии на енергия и мерките за разходна ефективност с цел да се намали енергопотреблението.

Сигналът за цената на въглеродните емисии от СТЕ на ЕС се отразява на оценката на свързаните с енергийната ефективност инвестиции и мерки в регулираните сектори. Държавите членки използват приходите от търгове на квоти в рамките на СТЕ на ЕС и за финансиране на повишаването на енергийната ефективност. През 2021 г. 18 държави членки 104 съобщават, че използват тези приходи за финансиране на проекти, свързани с енергийната ефективност. Сред тях са инвестиции в топлинна модернизация на сгради (включително подкрепа за домакинства с по-ниски доходи), консултации в областта на енергийната ефективност, както и научноизследователска и развойна дейност с цел намаляване на потреблението на електроенергия. Като цяло 2,5 милиарда евро от приходите от СТЕ през 2021 г. са били изразходвани за финансиране на инвестиции, свързани с енергийната ефективност.

9.Заключения и перспективи

През 2021 г. търсенето на енергия нарасна, стимулирано от постепенното възстановяване от последиците от пандемията от COVID-19, а изкопаемите горива на европейските пазари поскъпнаха. СТЕ на ЕС продължи да функционира правилно и да изпълнява амбициите на ЕС в областта на климата.

Въпреки че емисиите в СТЕ на ЕС се увеличиха през 2021 г., те останаха под нивата отпреди пандемията, наблюдавани през 2019 г. Увеличението е свързано с постепенното икономическо възстановяване след пандемията от COVID-19. Емисиите от стационарни инсталации се увеличиха с 6,6 % в сравнение с 2020 г., но все пак бяха с 5,6 % по-ниски от тези през 2019 г. Емисиите от производството на електрическа и топлинна енергия също се увеличиха поради преминаването от използване на природен газ към използване на въглища в отговор на поскъпването на изкопаемите горива. През 2021 г. авиационните емисии бяха с около 30 % по-високи от тези през 2020 г., но все пак бяха с 50 % по-ниски от тези през 2019 г.

Въпреки това делът на изкопаемите емисии от антрацитни и черни въглища се увеличи в стационарните инсталации, докато делът на лигнитните въглища и природния газ спадна в резултат на по-високите цени на природния газ. В отговор на енергийната криза Комисията представи плана REPowerEU. В него се обосновава необходимостта от ускоряване на прехода към чиста енергия, като същевременно се надгражда текущото преразглеждане на съответните политики в областта на климата и енергетиката в рамките на пакета за осъществяване на Европейския зелен пакт.

Увеличението на цената на въглеродните емисии породи въпроси дали не е имало прекомерни спекулации на пазара на въглеродни емисии в ЕС. Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) разгледа тези опасения в обширен анализ на пазара и неговото поведение, като стигна до заключението, че преобладаващите цени са в съответствие с основните пазарни принципи.

В същото време по-високата цена на въглеродните емисии през 2021 г. доведе до по-високи приходи от търгове за държавите членки — почти два пъти повече от приходите за 2020 г. През 2021 г. държавите членки са изразходвали средно 19 милиарда евро от приходите от търгове на квоти за действия, свързани с климата и енергетиката. Държавите членки са използвали тези ресурси и за смекчаване на последиците от енергийната криза. В средносрочен и дългосрочен план тези средства могат да подпомогнат инвестициите в прехода към чиста енергия, като по този начин ще се подобри енергийната ефективност и ще се увеличи използването на енергия от възобновяеми източници — не само поради намаляването на емисиите, а и на зависимостта на държавите членки от изкопаеми горива и техния внос.

Успоредно с това напредва и преразглеждането на СТЕ на ЕС, като в момента се водят преговори между Европейския парламент и Съвета. Очаква се до 2030 г. системата да постигне по-амбициозни намаления на емисиите в съответствие с целите на ЕС в областта на климата, заложени в Европейския закон за климата.

(1)

   Емисии по СТЕ от стационарни инсталации през 2021 г., без Обединеното кралство, само за производителите на електроенергия в Северна Ирландия, в сравнение с коригираната стойност от 2005 г. при същия обхват.

(2)

   Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999, ОВ L 243 , 9.7.2021 г., стр. 1.

(3)

    Осъществяване на Европейския зелен пакт , ГД „Действия по климата“, 14.7.2021 г.

(4)

    COM(2021) 551 final  — Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза, Решение (ЕС) 2015/1814 относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара за схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и Регламент (ЕС) 2015/757, 14.7.2021 г.

(5)

   Понастоящем съгласно действащото законодателство стойността е 43 % под нивата на емисиите от 2005 г.

(6)

    COM(2021) 660 final  — Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Справяне с нарастващите цени на енергията: набор от мерки за действие и подкрепа, 13.10.2021 г.

(7)

   Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета, ОВ L 275 , 25.10.2003 г., стр. 32.

(8)

   Съгласно Протокола за Ирландия/Северна Ирландия към Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия.

(9)

   Инсталации от категория А.

(10)

   Подгрупа в рамките на инсталации от категория А с емисии под 25 000 тона CO2екв. годишно.

(11)

   Инсталации от категория Б.

(12)

   Инсталации от категория В.

(13)

   Прагът от 20 MW обща номинална топлинна мощност.

(14)

   В съответствие с член 27 от Директивата за СТЕ на ЕС.

(15)

   През всяка от трите години преди уведомяването на Комисията. Емисиите от биомаса се изключват.

(16)

   Съгласно член 27а, параграф 3 от Директивата за СТЕ на ЕС.

(17)

   Тези държави членки са Дания, Финландия, Хърватия, Унгария, Литва и Нидерландия.

(18)

   В съответствие с член 13 от Регламента относно мониторинга и докладването [Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066 на Комисията от 19 декември 2018 г. относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията, OВ L 334 , 31.12.2018 г., стр. 1. Регламентът беше изменен през 2020 г. с Регламент (ЕС) 2020/2085 на Комисията и през 2022 г. с Регламент (ЕС) 2022/388 на Комисията. Вж.  консолидираната версия ].

(19)

   Пример за търговски оператор на въздухоплавателно средство е пътническа авиокомпания, предоставяща услуги на обществеността. Пример за нетърговски оператор на въздухоплавателно средство е въздухоплавателно средство, което е частна собственост.

(20)

   Прилага се от средата на базовия период 2008—2012 г.

(21)

   Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, ОВ L 29 , 31.1.2020 г., стр. 7.

(22)

   Споразумение за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна, OВ L 149 , 30.4.2021 г., стр. 10.

(23)

   Решение (ЕС) 2020/1722 на Комисията от 16 ноември 2020 г. относно количеството квоти, които да бъдат издадени в Съюза като цяло за 2021 г. в рамките на системата на ЕС за търговия с емисии, ОВ L 386 , 18.11.2020 г., стр. 26.

(24)

   В съответствие с определената в законодателството цел за намаляване на емисиите с 43 % до 2030 г. в сравнение с 2005 г.

(25)

   Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, ОВ L 302 , 18.11.2010 г., стр. 1.

(26)

    Доклади от търгове , ГД „Действия по климата“, 30.6.2022 г.

(27)

   Възможно е да възникне изместване на въглеродни емисии, ако дейностите, регулирани от СТЕ, се преместят в държави извън ЕС с по-малко амбициозни политики в областта на климата, което ще доведе до увеличаване на общите емисии на парникови газове.

(28)

   Делегирано решение (ЕС) 2019/708 на Комисията от 15 февруари 2019 г. за допълнение на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определянето на отраслите и подотраслите, за които се счита, че са изложени на риск от изместване на въглеродни емисии, за периода 2021—2030 г., ОВ L 120 , 8.5.2019 г., стр. 20.

(29)

   Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията от 12 март 2021 г. за определяне на преразгледани стойности на показателите за безплатното разпределяне на квоти за емисии за периода 2021—2025 г. съгласно член 10а, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 87 , 15.3.2021 г., стр. 29.

(30)

   Максималният годишен процент на намаление от 1,6 % се прилага за период от 15 години, от периода 2007—2008 г., когато са получени първоначалните данни за изчисляване на сравнителния показател, до 2023 г., в средата на първия период на разпределяне във фаза 4.

(31)

    Информационен лист  — Актуализация на стойностите на сравнителните показатели за периода 2021—2025 г., фаза 4 от СТЕ на ЕС, ГД „Действия по климата“, 12.10.2021 г.

(32)

   Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1842 на Комисията от 31 октомври 2019 г. за определяне на правила за прилагането на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на допълнителните условия за коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии поради промени в равнището на дейност, ОВ L 282 , 4.11.2019 г., стр. 20.

(33)

   Надзорният орган на Европейската асоциация за свободна търговия прие решения и за Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

(34)

   Надзорният орган на Европейската асоциация за свободна търговия прие решения и за Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

(35)

     Отговарящите на условията държави включват България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия.

(36)

   Тези държави членки включват Кипър, Чехия, Естония, Малта, Латвия, Литва и Полша.

(37)

   Включително квотите за емисии, разпределени за целите на солидарността и растежа.

(38)

   Приходи, генерирани от държавите членки, Обединеното кралство по отношение на Северна Ирландия, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

(39)

   Останалата разлика се дължи на приходите, обединени от фонда за иновации и Модернизационния фонд, както и на приходите, разпределени за Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

(40)

    COM(2022) 514 final  — Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Ускоряване на прехода към неутралност по отношение на климата в името на сигурността и благоденствието на Европа, 26.10.2022 г.

(41)

   Решение (ЕС) 2017/2172 на Комисията от 20 ноември 2017 г. за изменение на Решение 2010/670/ЕС по отношение на използването на неизплатени приходи от първия кръг от покани за представяне на предложения, OВ L 306 , 22.11.2017 г., стр. 24.

(42)

   Общият бюджет е изчислен въз основа на цена на въглеродните емисии от 75 евро на тон.

(43)

    Обзор на първата покана за представяне на предложения за големи проекти и следващи стъпки , ГД „Действия по климата“, 30.6.2022 г.

(44)

   Проектите се осъществяват в Белгия, Финландия, Франция, Италия, Испания и Швеция.

(45)

    Обзор на първата покана за представяне на предложения за маломащабни проекти , ГД „Действия по климата“, 30.6.2022 г.

(46)

   Проектите ще допринесат за усилията за декарбонизация на Австрия, Хърватия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Нидерландия, Полша, Португалия, Испания и Швеция.

(47)

   Проектите ще допринесат за усилията за декарбонизация на седем държави членки (България, Финландия, Франция, Германия, Нидерландия, Полша и Швеция), както и Исландия и Норвегия.

(48)

      Трета покана за представяне на предложения за големи проекти , ГД „Действия по климата“, 3.11.2022 г.

(49)

    COM(2022)230 final  — Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — План REPowerEU, 18.5.2022 г.

(50)

    COM(2022)416 final  — Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно изпълнението на Фонда за иновации, включително прегледа, посочен в член 24 от Регламент (ЕС) № 1031/2010, 26.8.2022 г.

(51)

   Държавите членки бенефициери включват България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия.

(52)

   Общият бюджет е изчислен въз основа на цена на въглеродните емисии от 75 евро на тон.

(53)

   Този брой включва квотите, прехвърлени в Модернизационния фонд от държавите членки от съответните им групи от квоти съгласно член 10, параграф 2, буква б) и член 10в от Директивата за СТЕ на ЕС — другите механизми за солидарност в рамките на СТЕ на ЕС. Първоначалният обем на Модернизационния фонд е в размер на близо 276 милиона квоти.

(54)

   Модернизационен фонд — Годишен доклад на инвестиционния комитет за 2021 г. , ГД „Действия по климата“, 15.3.2022 г.

(55)

   Модернизационен фонд — Годишни доклади на държавите членки бенефициери за 2021 г. , ГД „Действия по климата“, 30.6.2022 г.

(56)

   Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с квоти за емисии на парников газ след 2012 г., ОВ C 158 , 5.6.2012 г., стр. 4.

(57)

   Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с квоти за емисии на парников газ след 2021 г., OВ C 317 , 25.9.2020 г., стр. 5.

(58)

   Изключват се приходите от продажба чрез търг на квоти за авиационни емисии.

(59)

   През 2020 г. държавите членки изплатиха компенсации за непреките разходи, направени през 2019 г.

(60)

   И в двата случая сравнението е направено с коригираните верифицирани емисии за 2020 г. и 2019 г., с изключение на Обединеното кралство, освен за производителите на електроенергия в Северна Ирландия.

(61)

      Статистически данни за промишленото производство , Евростат, август 2022 г.

(62)

   От 2021 г. СТЕ на ЕС вече не включва емисиите от Обединеното кралство, а само емисиите от производителите на електроенергия в Северна Ирландия.

(63)

   Член 38, параграф 6 от Регламента относно мониторинга и докладването. Вж. по-горе Регламент (ЕС) 2018/2066, изменен с Регламент (ЕС) 2020/2085 през 2020 г. и с Регламент (ЕС) 2022/388 през 2022 г. Вж. консолидираната версия .

(64)

   Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (преработен текст), ОВ L 328 , 21.12.2018 г., стр. 82.

(65)

   Поправка на Съобщение на Комисията — Публикуване на общия брой на квотите в обращение през 2021 г. за целите на резерва за стабилност на пазара в рамките по схемата на ЕС за търговия с емисии, създадена с Директива 2003/87/ЕО, и на броя на неразпределените квоти през периода 2013—2020 г., ОВ C 272 , 15.7.2022 г., стр. 25.

(66)

    COM(2021)571 final  — Предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение (ЕС) 2015/1814 по отношение на количеството квоти, които се прехвърлят в резерва за стабилност на пазара на схемата за търговия с емисии на парникови газове в Съюза до 2030 г., 14.7.2022 г.

(67)

   Решение № 377/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2013 г. за временна дерогация от Директива 2003/87/ЕО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, OВ L 113 , 25.4.2013 г., стр. 1.

(68)

   Споразумение между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за свързване на техните системи за търговия с емисии на парникови газове, ОВ L 322 , 7.12.2017 г., стр. 3.

(69)

   Коригирани верифицирани емисии, с изключение на пристигащите полети от Обединеното кралство: 21,5 милиона тона през 2020 г. и 55,8 милиона тона през 2019 г.

(70)

   Като се има предвид промененият обхват на СТЕ на ЕС за въздухоплаването (вече не обхваща пристигащите полети от Обединеното кралство).

(71)

   Швейцария е включена само в данните за 2020 г. и 2021 г.

(72)

   В тези стойности не са отчетени всички прекратили дейност оператори на въздухоплавателни средства и безплатни квоти от специалния резерв за нови участници на пазара и бързо развиващи се оператори, нито връщанията през 2012 г. поради промяната на обхвата. Източници: EUTL, ГД „Действия по климата“.

(73)

   Като се вземат предвид количествата, неразпределени поради прекратяване на дейността на оператори на въздухоплавателни средства, реалното разпределяне за 2019 г. ще бъде с 4 милиона по-малко от представеното число (вж. бележка под линия 8 в Известие C/2020/8643, OВ C 428, 11.12.2020 г., стр. 1). Разпределянето на квоти за Обединеното кралство (4,31 милиона квоти от общия брой за 2019 г.) бе преустановено през 2019 г. поради защитните мерки, приети от Комисията за запазване на екологосъобразността на СТЕ на ЕС в случаите, когато правото на ЕС престава да се прилага за държава членка, която се оттегля от ЕС, възобновено през 2020 г.

(74)

   В тази стойност са взети предвид заминаващите полети от ЕИП до Швейцария и тези между ЕИП и Обединеното кралство в съответствие със Споразумението за оттегляне.

(75)

   С отчитане на промяната в обхвата на емисиите (вече не се обхващат пристигащите полети от Обединеното кралство).

(76)

   Обемите на квотите за авиационни емисии, продадени чрез търг през периода 2013—2015 г., отразяват решението за „спиране на часовника“ и ограничаване на задълженията във връзка със СТЕ на ЕС за сектора на въздухоплаването до полети в рамките на ЕИП (Решение 377/2013/ЕС). Спазването на тези изисквания за сектора на въздухоплаването беше отложено за 2013 г. (Регламент 421/2014). За авиационните емисии от 2013 г. и 2014 г. изискванията са спазени в периода януари—април 2015 г.

-Решение № 377/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2013 г. за временна дерогация от Директива 2003/87/ЕО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, OВ L 113 , 25.4.2013 г., стр. 1.

-Регламент (ЕС) № 421/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г., ОВ L 129, 30.4.2014 г., стр. 1.

(77)

      COM(2021)552 final  — Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО по отношение на приноса на въздухоплаването към целта на Съюза за намаляване на емисиите в цялата икономика и за подходящо прилагане на глобална, основана на пазара мярка.

(78)

    COM(2021)567 final  — Предложение за Решение на Европейския Парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО по отношение на уведомяването относно компенсирането във връзка с глобална, основана на пазара мярка, за оператори на въздухоплавателни средства, установени в Съюза.

(79)

      COM(2020)747 final  —Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета, Актуализиран анализ на несвързаните с емисии на CO2 въздействия на въздухоплаването върху климата и потенциални мерки на политиката съгласно член 30, параграф 4 от Директивата относно схемата за търговия с емисии на ЕС, 23.11.2020 г..

(80)

     МКИК (2022 г.), Смекчаване на изменението на климата — резюме за създатели на политики , принос на работна група III към Шестия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменението на климата.

(81)

   Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС, OВ L 173 , 12.6.2014 г., стр. 349.

(82)

   Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, ОВ L 302 , 18.11.2010 г., стр. 1.

(83)

   Списъкът на националните компетентни органи, отговорни съгласно Регламента относно пазарната злоупотреба, може да бъде намерен на интернет страницата на ЕОЦКП .

(84)

   Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията, ОВ L 173 , 12.6.2014 г., стр. 1.

(85)

   Вж. по-горе COM(2021)660 final.

(86)

    ESMA70-445-7 , Предварителен доклад на ЕОЦКП за квотите за емисии, 11.11.2021 г.

(87)

    ESMA70-445-38 , Окончателен доклад на ЕОЦКП за квотите за емисии, 28.3.2022 г.

(88)

   Ampudia, M., Bua, G., Kapp, D. и Salakhova, D., The role of speculation during the recent increase in EU emission allowance prices („Ролята на спекулациите при неотдавнашното увеличение на цените на квотите за емисии в ЕС“), Икономически бюлетин на ЕЦБ, бр. 3/2022.

(89)

   Вж. по-горе Регламент (ЕС) 2018/2066, изменен с Регламент (ЕС) 2020/2085 през 2020 г. и с Регламент (ЕС) 2022/388 през 2022 г. Вж.  консолидираната версия .

(90)

   Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 на Комисията от 19 декември 2018 г. за проверка на данните и за акредитация на проверяващите органи съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 334 , 31.12.2018 г., стр. 94. Регламент, изменен през 2020 г. с Регламент (ЕО) № 2020/2084 на Комисията. Вж.  консолидираната версия .

(91)

   Основната причина за това е, че измервателният подход включва значителни ресурси и ноу-хау за непрекъснатото измерване на концентрацията на съответните парникови газове, с каквито много от по-малките оператори не разполагат.

(92)

   В РМД се въвежда задължение за всички оператори да спазват известни минимално допустими нива на изисквания, като предприятията с по-големи емисии трябва да спазват по-високи нива на изисквания (предполагащи по-надеждно качество на данните), а за по-малките източници на емисии, от съображения за разходоефективност, са валидни не толкова строги изисквания.

(93)

   Когато регионалните/местните органи отговарят за работата по измерване, докладване и проверка, централният компетентен орган преглежда съответните документи, като например плановете за мониторинг, в допълнение към тези регионални и местни органи, за да следи качеството на процесите на измерване, докладване и проверка.

(94)

   Санкцията се индексира с оглед на инфлацията.

(95)

   Съгласно член 34а от Регламента относно акредитацията и проверката проверяващият орган може да извършва виртуални посещения на място, ако форсмажорна ситуация го възпрепятства да отиде на място. Това е разрешено само с одобрението на компетентния орган и ако са изпълнени определени условия.

(96)

   Три държави (Лихтенщайн, Северна Ирландия и Словения) не управляват оператори на въздухоплавателни средства.

(97)

   Единадесетте държави включват Чехия, Дания, Испания, Финландия, Франция, Гърция, Унгария, Нидерландия, Полша, Швеция и Румъния.

(98)

   Споразумение между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за свързване на техните системи за търговия с емисии на парникови газове, ОВ L 322 , 7.12.2017 г., стр. 3.

(99)

   Вж. по-горе Директива 2003/87/ЕО.

(100)

   В съответствие с член 12, параграф 3 от Директивата за СТЕ на ЕС.

(101)

   Въз основа на член 24 от Директива (ЕС) 2018/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за изменение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност ( ОВ L 328 , 21.12.2018 г., стр. 210), както и въз основа на членове 29 и 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( ОВ L 328 , 21.12.2018 г., стр. 1).

(102)

   Директива (ЕС) 2018/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за изменение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност, ОВ L 328 , 21.12.2018 г., стр. 210.

(103)

   Вж. по-горе Директива (ЕС) 2018/2002, член 3.

(104)

   17-те държави членки включват Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения.