Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32018R1999

Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (Текст от значение за ЕИП.)

PE/55/2018/REV/1

OJ L 328, 21.12.2018, p. 1–77 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2018/1999/oj

21.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1999 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 декември 2018 г.

относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 и член 194, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

С настоящия регламент се определя необходимата законодателна основа за надеждно, приобщаващо, разходоефективно, прозрачно и предвидимо управление на Енергийния съюз и действията в областта на климата (наричан по-долу „механизъм за управление“), което да гарантира постигането на целите за 2030 г. и на дългосрочните общи цели и конкретни цели на Енергийния съюз в съответствие с Парижкото споразумение от 2015 г. относно изменението на климата след 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (наричано по-долу „Парижкото споразумение“), чрез допълващи се, последователни и амбициозни усилия от страна на Съюза и неговите държави членки, като същевременно се ограничава административната сложност.

(2)

Енергийният съюз следва да обхване пет измерения: енергийна сигурност; вътрешния енергиен пазар; енергийна ефективност; декарбонизация; и научни изследвания, иновации и конкурентоспособност.

(3)

Целта, която си поставя един устойчив Енергиен съюз, в центъра на който стои амбициозна политика по отношение на климата, е да осигури на потребителите в Съюза — включително домакинства и предприятията — сигурна, устойчива, конкурентоспособна и икономически достъпна енергия, както и да насърчава научните изследвания и иновациите чрез привличането на инвестиции, а за това е необходима фундаментална промяна на европейската енергийна система. Тази промяна е тясно свързана и с необходимостта да се запази, защити и подобри качеството на околната среда и да се поощри разумното и рационално използване на природните ресурси, по-специално чрез насърчаване на енергийната ефективност и икономиите на енергия, както и чрез разработване на нови и възобновяеми видове енергия. Посочената цел може да бъде постигната само чрез координирани действия, съчетаващи законодателни и незаконодателни актове на равнището на Съюза, на регионално, национално и местно равнище.

(4)

Един напълно функциониращ и устойчив енергиен съюз ще превърне Съюза във водещ регион за иновации, инвестиции, стопански растеж и социално и икономическо развитие, което от своя страна ще даде добър пример за това как преследването на големи амбиции по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата е тясно свързано с мерки за насърчаване на иновациите, инвестициите и растежа.

(5)

Наред с настоящия регламент Комисията разработи и прие серия от инициативи в секторната енергийна политика, по-специално по отношение на възобновяемата енергия, енергийната ефективност, включително по отношение на енергийните характеристики на сградите, и устройството на енергийния пазар. Тези инициативи образуват пакет, обединен от общата тема за поставяне на енергийната ефективност на първо място, за глобална лидерска позиция на Съюза в областта на възобновяемите енергийни източници и за справедливи решения за енергийните потребители, включително чрез справяне с енергийната бедност и насърчаване на лоялната конкуренция във вътрешния пазар.

(6)

В своите заключения от 23 и 24 октомври 2014 г. Европейският съвет одобри рамка на Съюза в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. въз основа на четири основни цели на равнището на Съюза: намаляване с поне 40 % на емисиите на парникови газове от цялата икономика, индикативна цел за подобряване с поне 27 % на енергийната ефективност, която да бъде преразгледана до 2020 г. с перспектива тази цел да се увеличи на 30 %, дял от поне 27 % на потребяваната в Съюза енергия от възобновяеми източници и поне 15 % междусистемна електроенергийна свързаност. В рамката бе посочено, че целта за възобновяемата енергия е обвързваща на равнището на Съюза и че тя ще бъде постигната чрез приноса на държавите членки, водени от необходимостта за колективно постигане на целта на Съюза. С преработен вариант на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) беше въведена нова, обвързваща цел за Съюза в областта на възобновяемата енергия за 2030 г. от поне 32 %, включително разпоредба за преразглеждане с оглед повишаване на целта на равнището на Съюза до 2023 г. В изменения на Директива № 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5) бе определена целта на равнището на Съюза за подобрения на енергийната ефективност през 2030 г. — най-малко с 32,5 %, включително и разпоредба за преразглеждане с оглед повишаване на целите на равнището на Съюза.

(7)

Обвързващата цел за 2030 г. за поне 40-процентно намаление в сравнение с 1990 г. на вътрешните емисии на парникови газове от цялата икономика бе официално одобрена като планиран национално определен принос на Съюза и на неговите държави членки към Парижкото споразумение относно изменението на климата по време на заседанието на Съвета по околна среда на 6 март 2015 г. Парижкото споразумение относно изменението на климата бе ратифицирано от Съюза на 5 октомври 2016 г. (6) и влезе в сила на 4 ноември 2016 г. То заменя подхода, възприет в рамките на Протокола от Киото от 1997 г., който бе одобрен от Съюза с Решение 2002/358/ЕО на Съвета (7) и чието действие няма да продължи след 2020 г. Системата на Съюза за мониторинг и докладване на емисиите и поглъщанията следва да бъде актуализирана в съответствие с тези промени.

(8)

Парижкото споразумение повиши нивото на амбициозност на световно равнище по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата и определи дългосрочна цел в съответствие с целта за задържане на покачването на средната температура в световен мащаб до значително под 2 °C над нивата от прединдустриалния период и полагане на по-нататъшни усилия за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период.

(9)

За постигане на целите по отношение на температурата в Парижкото споразумение Съюзът следва да се стреми да постигне баланс между антропогенните емисии по източници и поглъщанията от поглътители на парникови газове на възможно най-ранен етап и, ако е целесъобразно, да постигне отрицателни емисии след това.

(10)

По отношение на климатичната система от значение за общата концентрация на парникови газове в атмосферата са натрупаните с течение на времето общи антропогенни емисии. Комисията следва да анализира различни сценарии за приноса на Съюза за дългосрочните цели, наред с другото сценарии за постигане в срок до 2050 г. на нетни нулеви емисии на парникови газове в рамките на Съюза, както и отрицателни емисии след това и последиците от сценариите за оставащия световен бюджет и бюджета на Съюза по отношение на въглерода. Комисията следва да изготви анализ за целите на дългосрочна стратегия на Съюза за приноса на Съюза към ангажиментите съгласно Парижкото споразумение за задържане на увеличението на средната глобална температура до значително по-малко от 2 °C над равнищата от прединдустриалния период, както и за продължаване на усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 °C над равнищата от прединдустриалния период, включително различни сценарии, наред с другото сценарий за постигане до 2050 г. на нетни нулеви емисии на парникови газове в рамките на Съюза, както и отрицателни емисии след това и последиците от сценариите за световния бюджет и бюджета на Съюза по отношение на въглерода.

(11)

Въпреки че Съюзът се ангажира да постигне амбициозни намаления на емисиите на парникови газове до 2030 г., заплахата от изменението на климата е световен проблем. Поради това Съюзът и неговите държави членки следва да работят със своите международни партньори, за да се гарантира високо равнище на амбиция за всички страни в съответствие с дългосрочните цели на Парижкото споразумение.

(12)

В своите заключения от 23 и 24 октомври 2014 г. Европейският съвет също така постигна съгласие, че следва да бъде разработен надежден и прозрачен механизъм за управление без каквато и да било ненужна административна тежест и с достатъчна гъвкавост за държавите членки, която да подпомогне осъществяването на целите на енергийната политика на ЕС, като същевременно се зачита изцяло свободата на държавите членки да определят своя енергиен микс. Европейският съвет изтъкна, че механизмът за управление следва да се основава на съществуващите градивни елементи, като националните програми в областта на климата, националните планове за възобновяема енергия и енергийна ефективност, и че е необходимо отделните направления за планиране и докладване да бъдат рационализирани и обединени. Декларирано бе също така съгласие да бъдат засилени ролята и правата на потребителите, прозрачността и предвидимостта за инвеститорите — наред с другото чрез системно следене на основните показатели за финансово достъпна, безопасна, конкурентоспособна, сигурна и устойчива енергийна система — както и да се улесни координацията на националните политики в областта на климата и енергетиката и да се засили регионалното сътрудничество между държавите членки.

(13)

В своето съобщение от 25 февруари 2015 г. относно Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата Комисията посочва необходимостта от интегриран механизъм за управление, чрез което да се гарантира, че всички свързани с енергията дейности — на равнището на Съюза, на регионално, национално и местно равнище — допринасят за постигането на целите на Съюза; по този начин периметърът на управление бе разширен извън Рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и обхвана и петте измерения на Енергийния съюз.

(14)

В своето съобщение от 18 ноември 2015 г.„Състояние на Енергийния съюз“ Комисията посочи по-конкретно, че интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, засягащи и петте измерения на Енергийния съюз, са необходими инструменти за по-стратегическо планиране на политиките в областта на енергетиката и климата. Като част от това съобщение указанията на Комисията до държавите членки относно интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата дават основата, за да започнат държавите членки разработването на национални планове за периода 2021—2030 г. и определят основните стълбове на механизма за управление. В съобщението също така бе посочено, че това управление следва да бъде правно уредено.

(15)

В заключенията си от 26 ноември 2015 г. относно системата на управление, Съветът призна, че управлението на Енергийния съюз ще бъде основен инструмент за неговото ефикасно и ефективно изграждане и за постигането на неговите цели. Съветът подчерта, че механизма за управление следва да се основава на принципите за интегриране на стратегическото планиране и докладване относно прилагането на политиките за климата и енергетиката и на координацията между участниците, отговарящи за политиките за климата и енергетиката на равнище ЕС, на регионално и национално равнище. Той изтъкна също така, че чрез механизма за управление следва да се гарантира постигането на приетите цели в областта на енергетиката и климата за 2030 г., както и да се следи колективният напредък на Съюза в постигането на целите на политиката по всички пет измерения на Енергийния съюз.

(16)

Резолюцията на Европейския парламент от 15 декември 2015 г., озаглавена „Към постигане на Европейски енергиен съюз“, призовава механизмът за управление на Енергийния съюз да бъде амбициозна, надеждна, прозрачна, демократична, изцяло да включва Европейския парламент и да гарантира постигането на целите за 2030 г. в областта на енергетиката и климата.

(17)

Европейският съвет многократно е подчертавал необходимостта от предприемане на спешни мерки за осигуряване на изпълнението на минимална цел от 10 % междусистемна електроенергийна свързаност. В заключенията си от 23 и 24 октомври 2014 г. Европейският съвет реши, че Комисията, с подкрепата на държавите членки, ще вземе спешни мерки, за да се осигури изпълнението на минимална цел от 10 % междусистемна електроенергийна свързаност като въпрос с неотложен характер и не по-късно от 2020 г., поне за държавите членки, които все още не са постигнали минимално ниво на интеграция във вътрешния енергиен пазар. В съобщението на Комисията от 23 ноември 2017 г. за укрепването на енергийните мрежи в Европа се оценява напредъкът към постигане на целта от 10 % междусистемна свързаност и се предлагат начини за привеждане в действие на целта от 15 % междусистемна свързаност за 2030 г.

(18)

Поради това основната цел на механизма на управление следва да бъде да осигури възможност за постигането на целите на Енергийния съюз и по-специално целите на Рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за 2030 г., в областта на намаляването на емисиите на парникови газове, енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност. Тези общи и конкретни цели произтичат от политиката на Съюза в областта на енергетиката и от необходимостта да се запази, защити и подобри качеството на околната среда и да се поощри разумното и рационално използване на природните ресурси, съгласно предвиденото в Договорите. Нито една от тези неразривно свързани цели не може да се разглежда като второстепенна спрямо другата. По тази причина настоящият регламент е свързан със секторно законодателство, чрез което се изпълняват целите за 2030 г. в областта на енергетиката и климата. Макар че държавите членки се нуждаят от гъвкавост, за да избират политики, които най-добре да отговарят на техните национални енергийни миксове и предпочитания, тази гъвкавост трябва да бъде съвместима с по-нататъшната пазарна интеграция, засилената конкуренция, постигането на целите в областта на климата и енергията и постепенното преминаване към устойчива нисковъглеродна икономика.

(19)

Осъществяването на един социално приемлив и справедлив преход към устойчива, нисковъглеродна икономика налага промени в начина на инвестиране по отношение както на публичните, така и на частните инвестиции, както и стимули в целия спектър на политиките, като се вземат предвид гражданите и регионите, за които преходът към нисковъглеродна икономика би могъл да има неблагоприятни последици. Постигането на намаление на емисиите на парникови газове изисква повишаване на ефективността и засилване на иновациите в европейската икономика и по-специално следва също така да създава устойчиви работни места и да води до подобряване на качеството на въздуха и общественото здраве.

(20)

С оглед на международните ангажименти, предвидени в Парижкото споразумение, държавите членки следва да докладват за действията, които предприемат за постепенно премахване на енергийните субсидии, по-специално по отношение на изкопаемите горива. При докладването държавите членки могат да изберат да се основават на съществуващите определения за субсидии за изкопаеми горива, използвани на международно равнище.

(21)

Тъй като парниковите газове и замърсителите на въздуха до голяма степен имат едни и същи източници, политиката, разработена с оглед намаляването на емисиите на парникови газове, може да има съпътстващи ползи за общественото здраве и качеството на въздуха, особено в градските райони, които биха могли да компенсират отчасти или изцяло разходите за смекчаване на емисиите на парникови газове в краткосрочен план. Тъй като данните, докладвани по Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета (8), представляват важен принос за инвентаризацията на парниковите газове и националните планове, следва да се признае важността на събирането и докладването на съответстващи помежду си данни по Директива (ЕС) 2016/2284 и за инвентаризацията на парниковите газове.

(22)

Опитът, натрупан при прилагането на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9), разкри необходимостта от синергии между и съгласуваност на докладването по други правни инструменти, по-специално Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10), Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета (11), Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета (12) и Регламент (ЕО) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета (13). Използването на съгласувани данни за докладване на емисиите на парникови газове е от решаващо значение, за да се осигури качеството на докладването на емисиите.

(23)

В съответствие с твърдия ангажимент на Комисията за по-добро регулиране и в съответствие с политика, която насърчава научните изследвания, иновациите и инвестициите, механизмът за управление следва да доведе до значително намаляване на административната тежест и сложност за държавите членки и съответните заинтересовани страни, Комисията и другите институции на Съюза. То следва също така да спомогне за гарантиране на последователност и адекватност на политиките и мерките на равнището на Съюза и на национално равнище по отношение на преобразуването на енергийната система с цел преминаването към устойчива нисковъглеродна икономика.

(24)

Постигането на общите и конкретните цели на Енергийния съюз следва да се гарантира чрез съчетаване на инициативи на Съюза със съгласувани национални политики, определени в интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. В секторното законодателство на Съюза в сферата на енергетиката и климата са определени изисквания за планиране, които са полезни инструменти за постигане на промени на национално равнище. Тяхното въвеждане по различно време стана причина за припокриване и недостатъчно добро обмисляне на синергиите и взаимодействията между отделните области на разглежданите политики, което е в ущърб на икономическата ефективност. Поради това настоящото отделно планиране, докладване и мониторинг в областта на енергетиката и климата следва да бъде рационализирано и интегрирано във възможно най-голяма степен.

(25)

Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата следва да обхващат десетгодишни периоди и в тях следва да се съдържа преглед на настоящата енергийна система и настоящите политики. В тях следва да се определят националните общи цели за всяко от петте измерения на Енергийния съюз и съответните политики и мерки за тяхното постигане, като плановете следва да почиват на аналитична основа. В интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, обхващащи първия период от 2021 до 2030 г., следва да се обърне специално внимание на целите за 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове, за възобновяемата енергия, енергийната ефективност и междусистемната свързаност на електроенергийните системи. Държавите членки следва да се стремят да гарантират, че интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата са в съответствие и допринасят за постигането на целите за устойчиво развитие на ООН. В своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата държавите членки могат да се основават на съществуващи национални стратегии или планове. За първия проект и за окончателния интегриран национален план в областта на енергетиката и климата е предвиден различен срок спрямо следващите планове, за да могат държавите членки да разполагат с достатъчно време за изготвяне на първите си планове след приемането на настоящия регламент. Въпреки това държавите членки се насърчават да предоставят своите първи проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата възможно най-рано през 2018 г., за да се даде възможност за подходяща подготовка, по-специално за диалога за улесняване, който предстои да бъде организиран през 2018 г. в съответствие с решение 1/CP.21 на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК).

(26)

Когато изготвят своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, държавите членки следва да правят оценка на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност, като се вземат предвид необходимите вътрешни енергийни услуги, необходими за гарантиране на основни стандарти на живот в съответния национален контекст, съществуващата социална политика и други относими политики, както и индикативните насоки на Комисията относно относимите показатели, включително географско разпределение, основани върху общ подход спрямо енергийната бедност. В случай че дадена държава членка констатира, че разполага със значителен брой домакинства в положение на енергийна бедност, тя следва да включи в своя план национална индикативна цел за намаляване на енергийната бедност.

(27)

За интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата следва да бъде определен задължителен образец, за да се гарантира, че всички национални планове са достатъчно подробни и да се улесни сравняването и групирането им, като в същото време се осигури достатъчно гъвкавост за държавите членки да определят подробно съдържанието на националните планове, като отразяват националните предпочитания и специфика.

(28)

Изпълнението на политиките и мерките в областта на енергетиката и климата оказва въздействие върху околната среда. Поради това държавите членки следва да гарантират, че на обществеността своевременно се предоставят ефективни възможности за участие в изготвянето на проектите на плановете и за изразяване на становище по тях в съответствие, където е приложимо, с разпоредбите на Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (14) и на Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН) за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда от 25 юни 1998 г. (наричана по-долу „Конвенцията от Орхус“). Държавите членки следва също така да гарантират участието на социалните партньори в изготвянето на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и да се стремят да ограничат административната сложност при изпълнение на задълженията си във връзка с обществената консултация.

(29)

При провеждане на обществени консултации и в съответствие с Конвенцията от Орхус държавите членки следва да се стремят да осигурят равно участие, информиране на обществеността чрез публично оповестяване или други подходящи средства, като например електронни медии, както и да гарантират, че обществеността разполага с достъп до всички съответни документи и че са въведени практически механизми, свързани с участието на обществеността.

(30)

Всяка държава членка следва да установи постоянен многостепенен диалог, който да обединява местните органи, организациите на гражданското общество, деловите среди, инвеститорите и други съответни заинтересовани страни, с цел обсъждане на различните варианти, предвидени за политиките в областта на енергетиката и климата. В рамките на този диалог следва да е възможно да бъдат разглеждани интегрираният национален план на държавата членка в областта на енергетиката и климата, както и нейната дългосрочна стратегия. Диалогът може да се провежда посредством която и да било национална структура, като например уебсайт, платформа за обществени консултации или друг интерактивен инструмент за комуникация.

(31)

Регионалното сътрудничество е от основно значение за гарантиране на ефективното постигане на целите на Енергийния съюз по икономически ефективен начин. Комисията следва да улеснява подобно сътрудничество между държавите членки. Държавите членки следва да имат възможността да представят бележки по интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на другите държави членки, преди те да бъдат окончателно оформени с цел да се избегне непоследователността и потенциално отрицателното въздействие върху други държави членки и да се гарантира колективното постигане на общите цели. Регионалното сътрудничество при изготвянето и окончателното оформяне на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, както и при тяхното последващо изпълнение следва да бъде от основна важност за повишаване на ефективността и ефикасността на мерките и за насърчаване на пазарната интеграция и енергийната сигурност.

(32)

Когато си сътрудничат в рамките на настоящия регламент, държавите членки следва да вземат предвид съществуващите форуми за регионално сътрудничество, като Плана за действие относно взаимосвързаността на балтийския енергиен пазар (BEMIP), Свързаност в Централна и Югоизточна Европа (CESEC), Централно-западния регионален енергиен пазар (CWREM), Инициативата за морска преносна мрежа в държавите с излаз на северните морета (NSCOGI), Петстранния енергиен форум, Групата на високо равнище по междусистемните връзки в Югозападна Европа и Евро-средиземноморското партньорство. Държавите членки се насърчават да предвидят сътрудничество с държавите – страни по Договора за Енергийната общност, с трети държави, които са членове на Европейското икономическо пространство и когато е целесъобразно, с други съответни трети държави. Освен това, с оглед насърчаването на пазарна интеграция, разходоефективни политики, ефективно сътрудничество, партньорства и консултации, Комисията може да идентифицира нови възможности за регионално сътрудничество, което да обхваща едно или повече от петте измерения на Енергийния съюз в съответствие с настоящия регламент, с дългосрочна визия и въз основа на съществуващите пазарни условия.

(33)

Комисията може да предприеме обсъждания със съответните трети държави, за да проучи възможността за разширяване към тях на прилагането на разпоредбите, установени съгласно настоящия регламент, и по-специално на разпоредбите, свързани с регионалното сътрудничество.

(34)

Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата следва да бъдат стабилни, за да могат да гарантират прозрачността и предсказуемостта на националните политики и мерки и така да гарантират сигурността на инвестициите. През обхванатия десетгодишен период обаче националните планове следва да бъдат актуализирани еднократно, за да се даде възможност на държавите членки да ги адаптират към значително променили се обстоятелства. За плановете, обхващащи периода от 2021 до 2030 г., държавите членки следва да актуализират плановете си до 30 юни 2024 г. Общите цели, конкретните цели и приносите следва да се променят само с цел да отразят по-висока степен на амбициозност, особено по отношение на целите за 2030 г. в областта на енергетиката и климата. Като част от актуализациите държавите членки следва да положат усилия за смекчаване на евентуалните неблагоприятни въздействия върху околната среда, проличали при интегрираното докладване.

(35)

Стабилните дългосрочни стратегии за намаляване на емисиите на парникови газове са от основно значение, за да се осигури принос за икономическа трансформация, създаване на работни места, растеж и постигане на по-всеобхватни цели за устойчиво развитие, както и за справедлив и икономически ефективен напредък към постигането на заложената в Парижкото споразумение цел относно изменението на климата. Освен това страните по Парижкото споразумение относно изменението на климата са приканени да съобщят до 2020 г. своите дългосрочни стратегии за развитие при ниски емисии на парникови газове за периода до средата на века. В този контекст на 22 март 2018 г. Европейският съвет прикани Комисията да представи до първото тримесечие на 2019 г. предложение за стратегия за дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове в Съюза в съответствие с Парижкото споразумение, като се вземат предвид интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата.

(36)

Държавите членки следва да разработят дългосрочни стратегии с перспектива от поне 30 години, които да допринесат за изпълнение на ангажиментите на държавите членки съгласно РКООНИК и Парижкото споразумение, в контекста на целта на Парижкото споразумение за задържане на увеличението на средната глобална температура до значително по-малко от 2 °C над равнищата от прединдустриалния период, както и за продължаване на усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 °C над равнищата от прединдустриалния период и за постигане на дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове и засилване на поглъщанията от поглътители във всички сектори в съответствие с целта на Съюза. Държавите членки следва да разработят своите стратегии по открит и прозрачен начин и да гарантират ефективни възможности за обществеността да участва в подготовката им. Техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и дългосрочните стратегии следва да са съвместими помежду си.

(37)

Секторът на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) е изложен в голяма степен на изменението на климата и по тази причина е много уязвим. Същевременно секторът има огромен потенциал да осигурява дългосрочни ползи за климата и значително да допринася за постигането на дългосрочните цели в областта на климата на равнището на Съюза и на международно равнище. Той може да допринася за смекчаването на изменението на климата по няколко начина, по-специално чрез намаляване на емисиите, запазване и увеличаване на поглътителите и въглеродните запаси, както и чрез осигуряване на биоматериали, които могат да заместят изкопаемите материали или материалите с висок въглероден интензитет. От решаващо значение са дългосрочните стратегии, залегнали в основата на инвестициите, насочени към увеличаване на ефективното улавяне на въглерода, устойчивото управление на ресурсите и дългосрочната стабилност и приспособимост на въглеродните депа.

(38)

При разработването на нови междусистемни връзки е важно да се извършва пълна оценка на разходите и ползите, включително оценка на всички свързани с тях технически, социално-икономически и екологични въздействия, както се изисква от Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета (15) и да бъдат отчитани положителните външни ефекти на междусистемните връзки, като например интеграцията на възобновяеми енергийни източници, сигурността на доставките и засилването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.

(39)

Както и по отношение на планирането, в секторното законодателство на Съюза в областта на климата и енергетиката се съдържат изисквания за докладване — много от тях доказали се като полезни инструменти за постигане на промяна на национално равнище, в допълнение към реформите на пазара — които обаче са приети в различни моменти от време, което е станало причина за припокривания и неефективност на разходите, както и за недостатъчно отчитане на синергиите и взаимодействията между областите на разглежданите политики, като намаляването на емисиите от парникови газове, възобновяемата енергия, енергийната ефективност и пазарната интеграция. За да се постигне точният баланс между необходимостта да се гарантира надеждно проследяване на изпълнението на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и необходимостта да се намали административната сложност, държавите членки следва да изготвят двугодишни доклади за напредъка в изпълнението на плановете и за другите промени в енергийната система. Въпреки това за някои видове докладване, особено във връзка с изискванията за докладване в областта на климата, произтичащи от РКООНИК и от правото на Съюза, ще бъде необходимо да останат на годишна база.

(40)

Интегрираните национални доклади на държавите членки за напредъка в областта на енергетиката и климата следва да отразяват елементите, определени в образеца за интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. Образецът за интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата следва да бъде подробно определен в последващи актове за изпълнение с оглед на техническото му естество и факта, че първите доклади за напредъка трябва да бъдат представени през 2023 г. Докладите за напредъка следва да се изготвят, за да се гарантира прозрачност спрямо Съюза, другите държави членки, регионалните и местните органи, действащите лица на пазара, включително и потребителите, и всички други съответни заинтересовани страни и широката общественост. Те следва всестранно да обхващат и петте измерения на Енергийния съюз и — за първия период — едновременно с това да акцентират върху областите, обхванати от конкретните цели по Рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г.

(41)

РКООНИК задължава Съюза и неговите държави членки да съставят, редовно да актуализират, да публикуват и да докладват на Конференцията на страните национални инвентаризации на антропогенните емисии по източници и на поглъщанията по поглътители за всички парникови газове, като използват съвместими методологии, договорени от Конференцията на страните. Инвентаризациите на парникови газове са от основно значение, за да може да бъде проследяван напредъкът в изпълнението на измерението „Декарбонизация“ и да бъде оценявано съответствието със законодателството в областта на климата, по-специално с Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета (16) и Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета (17).

(42)

Съгласно Решение 1/СР.16 на Конференцията на страните по РКООНИК се изисква въвеждане на национални мерки за оценка на антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители за всички парникови газове. Настоящият регламент следва да направи възможно въвеждането на тези национални мерки.

(43)

Опитът от прилагането на Регламент (ЕС) № 525/2013 показа значението на прозрачността, точността, съгласуваността, изчерпателността и сравнимостта на информацията. Въз основа на този опит настоящият регламент следва да гарантира, че държавите членки използват надеждни и последователни данни и предвиждания във връзка с петте измерения и осигуряват публичен достъп до изчерпателна информация относно предвижданията, параметрите и методологиите, използвани за окончателните сценарии и прогнози, като вземат предвид статистическите ограничения, чувствителните от търговска гледна точка данни и спазването на правилата за защита на данните и като ключов елемент от докладите за напредъка включват информация за своите политики и мерки и прогнози. Информацията в тези доклади следва да има съществена роля за потвърждаване на навременното изпълнение на ангажиментите по Регламент (ЕС) 2018/842. Функциониращите и непрекъснато подобряващи се системи на равнището на Съюза и на държавите членки, придружени от усъвършенствани указания във връзка с докладването, следва значително да допринесат за постоянното подобряване на информацията, необходима за проследяване на напредъка по отношение на намаляването на въглеродните емисии.

(44)

Настоящият регламент следва да гарантира, че държавите членки представят доклади относно приспособяването към изменението на климата и предоставянето на развиващите се страни на финансова и технологична помощ, както и на помощ за изграждане на капацитет, като по този начин способства за осъществяването на ангажиментите на Съюза в рамките на РКООНИК и Парижкото споразумение. Освен това информацията относно националните действия за адаптиране и подкрепа е важна и в контекста на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, особено по отношение на приспособяването към неблагоприятните последици от изменението на климата, свързани със сигурността на енергийните доставки в Съюза, като например във връзка с наличието на вода за охлаждане на електрическите централи и наличието на биомаса за енергийни цели, и информация за подкрепа във връзка с външното измерение на Енергийния съюз.

(45)

Парижкото споразумение потвърждава, че при предприемането на действия в отговор на изменението на климата страните следва да зачитат, насърчават и вземат предвид своите съответни задължения по отношение на правата на човека и равенството между половете. Поради това държавите членки следва да включат по подходящ начин измеренията на правата на човека и равенството между половете в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и дългосрочните стратегии. Посредством двугодишните си доклади за напредъка те следва да предоставят информация за това как изпълнението на техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата спомага за утвърждаването на правата на човека и на равенството между половете.

(46)

С цел да се ограничи административната тежест за държавите членки и Комисията, последната следва да създаде онлайн платформа (електронна платформа), която да улесни комуникацията, да насърчи сътрудничеството и да улесни публичния достъп до информация. Това следва да улесни своевременното предаване на докладите, както и повишаването на прозрачността при докладването на национално равнище. Електронната платформа следва да допълва, да надгражда и да използва резултатите от съществуващите процеси на докладване, бази данни и електронни инструменти, като тези на Европейската агенция за околната среда, Евростат, Съвместния изследователски център и натрупания опит от дейността на Схемата на Съюза за управление по околна среда и одит.

(47)

Комисията следва да гарантира, че окончателните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата са публично достъпни онлайн. Комисията следва да използва електронната платформа, след като тя започне да функционира, за качване и осигуряване на публичен достъп до окончателните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, на техните актуализации, на дългосрочните стратегии и на друга свързана с докладването информация сведения, предоставяна от държавите членки. Преди електронната платформа да започне да функционира, Комисията ще използва собствените си уебсайтове, за да улесни публичния достъп онлайн до окончателните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата.

(48)

Що се отнася до данните, които трябва да бъдат предоставени на Комисията посредством националното планиране и докладване, информацията от държавите членки не следва да дублира данни и статистика, които вече са били предоставени чрез Евростат в контекста на Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета (18), във формата, определен съгласно задълженията за планиране и докладване, установени с настоящия регламент, и продължават да са на разположение в Комисията (Евростат) с непроменени стойности. Когато са налични и когато това е целесъобразно от гледна точка на сроковете, докладваните данни и прогнози, представени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, следва да надграждат и да са съвместими с данните на Евростат и с методологията, използвана за докладване на европейската статистика в съответствие с Регламент (ЕО) № 223/2009.

(49)

С оглед на колективното постигане на целите на Стратегията за Енергиен съюз, по-специално създаването на напълно функциониращ и устойчив Енергиен съюз, е от основно значение Комисията да направи оценка на проектите на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и — въз основа на докладите за напредъка — на тяхното изпълнение. През първия десетгодишен период това се отнася по-специално за постигането на целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и националното участие за постигането на тези цели. Тази оценка следва да се извършва на всеки две години и, само при необходимост — ежегодно, като следва да бъде консолидирана в докладите на Комисията за състоянието на Енергийния съюз.

(50)

При надлежно зачитане на правото на инициатива на Комисията, на обикновената законодателна процедура и на институционалния баланс на властта, Европейският парламент и Съветът следва да разглеждат всяка година напредъка, постигнат от Енергийния съюз, по отношение на всички аспекти на политиките в областта на енергетиката и климата.

(51)

Комисията следва да оцени цялостното въздействие на политиките и мерките на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата върху действието на мерките на политика на Съюза в областта на климата и енергетиката, особено по отношение на необходимостта от допълнителни политики и мерки на Съюза с оглед необходимия напредък по отношение на намаляването на емисиите и увеличаването на поглъщанията на парникови газове в Съюза в съответствие с поетите по Парижкото споразумение ангажименти.

(52)

Въздухоплаването оказва въздействие върху климата в световен мащаб в резултат на изпускането на CO2, както и на други емисии, включително емисиите на азотни оксиди, и механизми като увеличаването на перестите облаци. С оглед на бързо развиващото се научно разбиране на тези въздействия, в Регламент (ЕС) № 525/2013 бе предвидено извършването на актуална оценка на несвързаното с емисии на CO2 въздействие на въздухоплаването върху климата в световен мащаб. Моделирането, което се използва за тази цел, следва да бъде приведено в съответствие с научния прогрес. Въз основа на своите оценки на това въздействие Комисията следва да представи до 1 януари 2020 г. актуализиран анализ на несвързаните с емисии на CO2 последици от въздухоплаването, придружено, когато това е целесъобразно, от предложение относно най-добрия начин за справяне с тези последици.

(53)

Съгласно настоящите насоки за докладване на парниковите газове по линия на РКООНИК изчислението и докладването на емисиите от метан се основават на потенциал за глобално затопляне в стогодишна перспектива. Като се имат предвид високият потенциал за глобално затопляне и относително краткият живот на метана в атмосферата, което оказва значително въздействие върху климата в краткосрочен и средносрочен план, Комисията следва да анализира последствията от политиките и мерките по прилагане за целите на намаляването на краткосрочното и средносрочното въздействие на емисиите от метан върху емисиите от парникови газове на Съюза. Комисията следва да разгледа вариантите за политики за бързо справяне с емисиите от метан и да представи стратегически план на Съюза за метана като неразделна част от дългосрочната стратегия на Съюза.

(54)

За да се осигури последователност между политиките и общите цели на Енергийния съюз на национално равнище и на равнището на Съюза, следва да се осигури постоянен диалог между Комисията и държавите членки, а когато е целесъобразно, и между държавите членки. По целесъобразност Комисията следва да отправя препоръки към държавите членки, включително по отношение на степента на амбициозност на проектите на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, последващото изпълнение на политиките и мерките в нотифицираните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и други национални политики и мерки от значение за реализирането на Енергийния съюз. Макар и препоръките да нямат задължителен характер, както е посочено в член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), държавите членки следва въпреки това да вземат надлежно предвид тези препоръки и в следващите си доклади за напредъка да разяснят по какъв начин е било постигнато това. По отношение на възобновяемата енергия оценката на Комисията следва да се основава на обективните критерии. Ако Комисията отправи препоръка във връзка с проекта за национален план на дадена държава членка, тя следва да го направи възможно най-бързо, като се има предвид, от една страна, необходимостта Комисията да събере определени планирани количествени приноси от всички държави членки, за да прецени равнището на амбиция в рамките на Съюза, и от друга страна, необходимостта да се даде достатъчно време на съответната държава членка да отдели надлежно внимание на препоръките на Комисията преди финализирането на националния план, както и необходимостта да се избегне рискът от забавяне на националния план на държавата членка.

(55)

Разходоефективното използване на възобновяема енергия е един от основните обективни критерии за оценяване на приноса на държавите членки. Структурата на разходите на използването на възобновяема енергия е сложна и варира значително между държавите членки. Тя включва не само разходите за схеми за подпомагане, но, наред с другото, разходите за свързване на инсталации, за резервен вариант на системата, за гарантиране на сигурността на системата и разходите по спазването на ограниченията, свързани с околната среда. По този начин при сравняването на държавите членки по този критерий следва да бъдат взети предвид всички разходи, свързани с използването, независимо дали се поемат от държавата членка, крайните потребители или проектантските структури. Препоръките на Комисията по отношение на амбициите на държавите членки в областта на възобновяемата енергия следва да се основават на формула, определена в настоящия регламент, която се основава на обективни критерии. Така оценката на амбициите на държавите членки в областта на възобновяемата енергия следва да показва относителните усилия на държавите членки, като същевременно взема предвид съответните обстоятелства, които влияят върху развитието в областта на възобновяемата енергия. Оценката следва да включва също така данни от независими източници на количествени или качествени данни.

(56)

Ако степента на амбиция на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и техните актуализации не е достатъчна за колективното постигане на целите на Енергийния съюз и по-специално, за първия период, на целевите стойности за 2030 г. в областта на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, Комисията следва да предприеме мерки на равнище на Съюза, за да гарантира колективното постигане на тези общи и конкретни цели (като по този начин се отстранят евентуалните различия в степента на амбиция). Ако напредъкът на Съюза в посока на постигането на тези общи и конкретни цели е недостатъчен, Комисията следва, в допълнение към отправените препоръки, да предложи мерки и да упражни своите правомощия на равнище на Съюза или държавите членки следва да приемат допълнителни мерки с цел да се осигури постигането на тези общи и конкретни цели (като по този начин се отстранят евентуалните различия в степента на постигане). Тези мерки следва също така да вземат под внимание ранни усилия на държавите членки за постигане на целта към 2030 г. за енергията от възобновяеми източници чрез достигане през 2020 г. или преди това до дял на енергията от възобновяеми източници, надхвърлящ тяхната национална задължителна цел, или чрез отбелязване на ранен напредък в посока постигане на националната обвързваща цел за 2020 г. или в изпълнението на техния принос за постигане на обвързващата цел на Съюза за поне 32 % енергия от възобновяеми източници през 2030 г. В областта на енергията от възобновяеми източници тези мерки могат да включват също доброволен финансов принос от страна на държавите членки в механизъм на Съюза за финансиране в областта на енергията от възобновяеми източници, управляван от Комисията, който да се използва за финансирането на най-ефективните по отношение на разходите проекти за възобновяеми енергийни източници на територията на Съюза, като по този начин на държавите членки се дава възможността да допринесат за постигането на целта на Съюза при възможно най-ниски разходи. Националните цели на държавите членки в областта на възобновяемата енергия за 2020 г. следва да служат като базови дялове в областта на енергията от възобновяеми източници от 2021 г. нататък и следва да бъдат запазени през целия период. В областта на енергийната ефективност допълнителните мерки могат по-специално да имат за цел да подобрят енергийната ефективност на продуктите, сградите и транспорта.

(57)

Националните цели на държавите членки за 2020 г. в областта на възобновяемата енергия, както е определено в приложение I към Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (19), следва да служат като отправна точка за националната им индикативна крива за периода 2021—2030 г., освен ако дадена държава членка не реши доброволно да определи по-висока отправна точка. Освен това за този период те следва да съставляват задължителен базов дял, който представлява също част от Директива (ЕС) 2018/2001. Следователно през този период делът на енергията от възобновяеми източници във всяка държава членка от брутното крайно потребление на енергия следва да не бъде по-нисък от базовия ѝ дял.

(58)

Ако дадена държава членка не поддържа базовия си дял, измерен за едногодишен период, тя следва, в рамките на една година, да предприеме допълнителни мерки, за да покрие тази разлика спрямо основния сценарий. Когато дадена държава членка действително е предприела необходимите мерки и е изпълнила задължението си да покрие разликата, тя следва да се разглежда като изпълнила задължителните изисквания на предвидения за нея базов сценарий, считано от момента на възникване на въпросната разлика и едновременно съгласно настоящия регламент и съгласно Директива (ЕС) 2018/2001.

(59)

С цел да се осигури възможност за подходящо наблюдение и ранни коригиращи действия от страна на държавите членки и Комисията, както и с цел да се предотврати „ефекта на паразитизъм“, индикативните криви на всички държави членки, а в резултат на това и индикативната крива на Съюза, следва да достигнат през 2022 г., 2025 г. и 2027 г. поне определени минимални проценти от общото увеличаване на енергията от възобновяеми източници, предвидено за 2030 г., съгласно настоящия регламент. Достигането на тези „референтни стойности“ през 2022 г., 2025 г. и 2027 г. ще се оценява от Комисията въз основа, наред с другото, на интегрираните национални доклади на държавите членки за напредъка в областта на енергетиката и климата, които те следва да представят. Държавите членки, които са под техните референтни стойности, трябва да разяснят в следващия си доклад за напредъка как ще покрият разликата. Ако индикативните референтни стойности на Съюза не са спазени, държавите членки, чиито стойности са под референтните, следва да приложат допълнителни мерки за покриване на разликата.

(60)

Съюзът и държавите членки следва да се стремят да предоставят възможно най-актуална информация за своите емисии и поглъщания на парникови газове. Настоящият регламент следва да предоставя възможност за изготвянето на такива оценки във възможно най-кратки срокове чрез използването на статистическа и друга информация, като например, доколкото е уместно, данни, получени с космически средства и предоставяни от програмата „Коперник“, създадена с Регламент (ЕС) № 377/2014 на Европейския парламент и на Съвета (20) и от други сателитни системи.

(61)

Съгласно Регламент (ЕС) 2018/842 подходът на разпределяне на ангажиментите на годишна база, възприет съгласно Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (21) следва да продължи да се прилага. Този подход изисква цялостен преглед на инвентаризациите на парниковите газове на държавите членки, за да се даде възможност за оценка на съответствието и прилагане на коригиращи действия при необходимост. За да се гарантира, че спазването на Регламент (ЕС) 2018/842 се оценява по надежден, съгласуван, прозрачен и навременен начин, е необходимо да се установи на равнището на Съюза процедура за преглед на данните от инвентаризациите на парникови газове, представени от държавите членки.

(62)

Държавите членки и Комисията следва да осъществят тясно сътрудничество по всички въпроси, отнасящи се до прилагането на Енергийния съюз с активното участие на Европейския парламент по въпроси, свързани с настоящия регламент. По целесъобразност Комисията следва да подпомага държавите членки в прилагането на настоящия регламент, по-специално по отношение на изготвянето на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и свързаното с това изграждане на капацитет, включително посредством мобилизиране на вътрешните ресурси от вътрешния капацитет за моделиране и когато е уместно – на външен експертен опит.

(63)

Държавите членки следва да гарантират, че техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата вземат предвид най-актуалните, специфични за всяка държава препоръки, формулирани в контекста на европейския семестър.

(64)

Държавите членки следва да използват принципа на енергийната ефективност на първо място, което означава да обмислят, преди да вземат решения относно енергийното планиране, политиката и инвестициите, дали разходоефективни, технически, икономически и екологично обосновани алтернативни мерки за енергийна ефективност биха могли да заменят изцяло или отчасти предвидените мерки за планиране, политики и инвестиции, като същевременно продължават да постигат целите на съответните решения. Това включва по-специално разглеждането на енергийната ефективност като ключов елемент и ключово съображение при бъдещите решения за инвестиции в енергийната инфраструктура в Съюза. Такива разходоефективни алтернативи включват мерки, насочени към повишаване на ефикасността на търсенето на енергия и доставките на енергия чрез разходоефективни икономии при крайното потребление на енергия, инициативи за оптимизация на енергийното потребление и по-ефикасно преобразуване, пренос и разпределение на енергията. Държавите членки следва също така да насърчават разпространението на този принцип в регионалното и местното управление, както и в частния сектор.

(65)

Европейската агенция за околната среда следва да съдейства на Комисията, по целесъобразност и в съответствие с годишната си работна програма, в дейностите по оценка, мониторинг и докладване.

(66)

На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС, за да може да изменя общата рамка за образец на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, за да я адаптира към измененията в рамката на политиката на Съюза в областта на енергетиката и климата, които са пряко и конкретно свързани с приноса на Съюза в рамките на РКООНИК и Парижкото споразумение, да взема предвид промените в потенциала за глобално затопляне (ПГЗ) и международно утвърдените ръководства за инвентаризациите, да установява съществени изисквания за системата на Съюза за инвентаризация и да създава регистри. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (22). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. Тя следва също да взема предвид, когато е необходимо, решенията, приети съгласно РКООНИК и Парижкото споразумение.

(67)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент и по-специално по отношение на интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата; интегрираното докладване относно националните действия за адаптиране; финансовата и технологичната помощ, оказвана на развиващите се страни и приходите от търгове на квоти; годишното докладване на приблизителните инвентаризации на парникови газове, инвентаризациите на парникови газове и отчетените емисии и поглъщания на парникови газове; механизма за финансиране на възобновяемата енергията в Съюза; системи за инвентаризация на национално равнище и на равнището на Съюза; прегледа на данните от инвентаризациите; и системите на национално равнище и на равнището на Съюза за политики и мерки и прогнози, и докладване за политики, мерки и прогнози относно парниковите газове, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 (23).

(68)

С оглед упражняването на изпълнителните правомощия, предвидени от настоящия регламент, при изпълнението на задачите си съгласно настоящия регламент Комисията следва да бъде подпомагана от Комитет по изменението на климата, с който се възстановява съществуващия Комитет по изменението на климата, създаден с член 8 от Решение № 93/389/ЕИО, член 9 от Решение № 280/2004/ЕО и член 26 от Регламент (ЕС) № 525/2013 и от Комитет за Енергийния съюз. С цел да се осигури съгласуваност на политиките и да се постигне максимално полезно взаимодействие между секторите, при прилагането на настоящия регламент на заседанията и на двата комитета следва да бъдат канени експерти в областта на климата и енергетиката.

(69)

Комисията следва да направи преглед на прилагането на настоящия регламент през 2024 г. и след това на всеки пет години и да направи подходящи предложения за изменение, за да се гарантира правилното му прилагане и постигането на неговите цели. При тези прегледи следва да се вземат предвид напредъка резултатите от глобалния преглед, предвиден в Парижкото споразумение.

(70)

Настоящият регламент следва да включи, измени, замени и отмени някои задължения за планиране, докладване и мониторинг, съдържащи се понастоящем в секторните законодателни актове на Съюза в областта на енергетиката и климата, за да се гарантира целенасочен и интегриран подход към основните направления на планиране, мониторинг и докладване. Поради това следва да бъдат съответно изменени следните законодателни актове:

Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (24),

Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (25),

Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (26),

Регламент (ЕО) № 663/2009 на Европейския парламент и на Съвета (27),

Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета (28),

Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (29),

Директива на Съвета 2009/119/ЕО (30),

Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (31),

Директива 2012/27/ЕС,

Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (32),

Директива (EС) 2015/652 на Съвета (33).

(71)

От съображения за съгласуваност и правна сигурност нищо в настоящия регламент не следва да възпрепятства прилагането на дерогации съгласно съответното секторно право на Съюза в областта на електроенергетиката и подготвеността за риск в електроенергетиката.

(72)

В настоящия регламент следва също така да бъдат включени в пълна степен разпоредбите на Регламент (ЕС) № 525/2013. Поради това Регламент (ЕС) № 525/2013 следва да бъде отменен считано от 1 януари 2021 г. Въпреки това, за да се гарантира, че прилагането на Решение № 406/2009/ЕО продължава съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 и че някои аспекти, свързани с изпълнението на Протокола от Киото, остават заложени в правото, е необходимо някои разпоредби да останат в сила след тази дата.

(73)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен чрез самостоятелни действия на държавите членки и следователно, поради обхвата и последиците от предложеното действие, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА 1

Общи разпоредби

Член 1

Предмет и обхват

1.   С настоящия регламент се установява механизъм за управление за:

а)

изпълнение на стратегии и мерки, предназначени за постигане на общите и конкретните цели на Енергийния съюз и на по-дългосрочните ангажименти на Съюза по отношение на парниковите газове, в съответствие с Парижкото споразумение, както и — през първия десетгодишен период от 2021 до 2030 г. — по-специално на целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата;

б)

стимулиране на сътрудничеството между държавите членки, включително, когато е целесъобразно, на регионално равнище, разработено с цел постигане на общите и конкретните цели на Енергийния съюз;

в)

осигуряване на своевременно, прозрачно, точно, съгласувано, съпоставимо и пълно докладване от страна на Съюза и неговите държави членки до секретариата на РКООНИК и Парижкото споразумение относно изменението на климата.

г)

допринасяне за по-голяма регулаторна сигурност, както и за по-голяма сигурност на инвеститорите и спомагане за извличането на цялостни ползи от възможностите за икономическо развитие, за стимулиране на инвестициите, за създаване на работни места и за социално сближаване.

Механизмът за управление се основава на дългосрочни стратегии, интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, обхващащи десетгодишни периоди — с начало от 2021 г. до 2030 г., съответстващи им интегрирани национални доклади за постигнатия напредък от държавите членки в областта на енергетиката и климата и уредба за интегриран мониторинг от страна на Комисията. Механизмът за управление осигурява ефективни възможности за обществеността да участва в изготвянето на тези национални планове и дългосрочни стратегии. Той включва структуриран, прозрачен, периодичен процес между Комисията и държавите членки, който има за цел окончателното оформяне на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и тяхното последващо изпълнение, включително по отношение на регионалното сътрудничество, и съответните действия на Комисията.

2.   Настоящият регламент се прилага по отношение на петте измерения на Енергийния съюз, които са тясно свързани помежду си и взаимно укрепващи се:

а)

енергийна сигурност;

б)

вътрешен енергиен пазар;

в)

енергийна ефективност;

г)

декарбонизация; и

д)

научни изследвания, иновации и конкурентоспособност.

Член 2

Определения

Прилагат се следните определения:

1)

„политики и мерки“ означава всички инструменти, които допринасят за постигането на целите, заложени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и/или за изпълнението на задълженията съгласно член 4, параграф 2, букви а) и б) от РКООНИК, сред които може да се включват и такива, които нямат за основна цел ограничаването и намаляването на емисиите на парникови газове или промяната на енергийната система;

2)

„съществуващи политики и мерки“ означава изпълнени политики и мерки и приети политики и мерки;

3)

„изпълнени политики и мерки“ означава политики и мерки, за които към датата на представяне на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата или интегрирания национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата се отнасят едно или няколко от следните положения: има действащо право на Съюза или национално право, постигнати са едно или повече доброволни споразумения, заделени са финансови ресурси, мобилизирани са човешки ресурси;

4)

„приети политики и мерки“ означа политики и мерки, за които е взето официално правителствено решение към датата на представяне на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата или интегрирания национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата и по отношение на които има ясен ангажимент за преминаване към тяхното изпълнение;

5)

„планирани политики и мерки“ означава възможности, които са в процес на обсъждане и за които има реален шанс да бъдат приети и изпълнявани след датата на представяне на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата или интегрирания национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата;

6)

„система за политики и мерки и прогнози“ означава система от институционални, правни и процедурни договорености, установени за докладване относно политиките и мерките и прогнозите за антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове и относно енергийната система, както се изисква, наред с другото, в член 39;

7)

„прогнози“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители или чрез промени в енергийната система, включително най-малкото количествени оценки за четири поредни бъдещи години, при които годината, непосредствено след годината на докладване завършва на 0 или 5;

8)

„прогнози без отчитане на мерките“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители, от които е изключено въздействието на всички политики и мерки, които се планират, приемат или изпълняват след годината, определена като отправна точка за съответната прогноза;

9)

„прогнози с отчитане на мерки“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители, в които е включено въздействието по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове или промените в енергийната система от приетите и изпълняваните политики и мерки;

10)

„прогнози с отчитане на допълнителни мерки“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители или промени в енергийната система, в които е включено въздействието по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове от политиките и мерките, приети и изпълнявани с цел смекчаване на изменението на климата или постигане на цели в областта на енергетиката, както и въздействието на планираните за тази цел политики и мерки;

11)

„цели на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата“ означава задължителната за Съюза като цяло цел за 2030 г. за най-малко 40-процентно намаление на вътрешните емисии на парникови газове от цялата икономика спрямо количествата от 1990 г., обвързващата за Съюза като цяло цел за 2030 г. за най-малко 32-процентен дял на енергията от възобновяеми източници в енергийното потребление на Съюза, водещата цел на равнището на Съюза за 2030 г. за подобрение на енергийна ефективност с поне 32,5%, както и целта за 2030 г. за 15-процентна междусистемна електроенергийна свързаност, или евентуални последващи цели в това отношение, приети от Европейски съвет или от Европейския парламент и от Съвета за 2030 г.;

12)

„национална система за инвентаризация“ означава система от институционални, правни и процедурни договорености, установени в дадена държава членка, за оценка на антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове и за докладване и архивиране на информацията от инвентаризацията;

13)

„показател“ означава количествен или качествен фактор или променлива величина, които допринасят за разбиране на напредъка в изпълнението;

14)

„основни показатели“ означава показателите за напредъка по отношение на петте измерения на Енергийния съюз, предложени от Комисията;

15)

„технически корекции“ означава корекции на прогнозите от националните инвентаризации на парниковите газове, извършени в контекста на прегледа съгласно член 38, когато представените при инвентаризацията данни са непълни или са изготвени по начин, който не е в съответствие с приложимите международни правила или указания, или с правилата или указанията на Съюза, и които са предназначени да заменят първоначално представените оценки;

16)

„осигуряване на качеството“ означава планова система от процедури за преглед, за да се гарантира постигането на целите по отношение на качеството на данните и докладването на възможно най-добрите оценки и информация с цел да се подобри ефективността на програмата за контрол на качеството и да се подпомогнат държавите членки;

17)

„контрол на качеството“ означава система от рутинни технически дейности за измерване и контрол на качеството на събираните информация и оценки с цел осигуряване на целостта, точността и пълнотата на данните, установяване и отстраняване на грешки и пропуски, документиране и архивиране на данните и другите използвани материали и водене на отчет за всички дейности по осигуряване на качеството;

18)

„енергийната ефективност на първо място“ означава отчитане във възможно най-голяма степен в енергийното планиране и в решенията в областта на политиките и инвестициите на алтернативни разходоефективни мерки за енергийна ефективност, насочени към повишаване на ефикасността на търсенето на енергия и доставките на енергия по-специално чрез разходоефективни икономии при крайното потребление на енергия, инициативи за оптимизация на енергийното потребление и по-ефективното преобразуване, пренос и разпределение на енергията, при същевременно постигане на целите на тези решения;

19)

„план СЕТ“ означава стратегическия план за енергийните технологии, изложен в съобщение на Комисията от 15 септември 2015 г., озаглавено „Към интегриран стратегически план за енергийните технологии (план SET): Ускоряване на трансформацията на европейската енергийна система“;

20)

„ранни усилия“ означава:

а)

в контекста на оценката на потенциална разлика между конкретната цел на Съюза за енергия от възобновяеми източници за 2030 г. и колективния принос на държавите членки —постигането от дадена държава членка на дял енергия от възобновяеми източници над нейната национална обвързваща цел за 2020 г., както е посочено в част А от приложение I към Директива (ЕС) 2018/2001 или ранен напредък на държава членка по отношение на националната ѝ обвързваща цел за 2020 г.;

б)

в контекста на препоръките на Комисията, основани на оценката съгласно член 29, параграф 1, буква б) по отношение на енергията от възобновяеми източници — ранното изпълнение от страна на държава членка на нейния принос за обвързващата конкретна цел на Съюза за поне 32 % възобновяема енергия през 2030 г., измерена спрямо нейните национални референтни точки за възобновяема енергия;

21)

„регионално сътрудничество“ означава сътрудничество между две или повече държави членки, участващи в партньорство, обхващащо едно или повече от петте измерения на Енергийния съюз;

22)

„енергия от възобновяеми източници“ или „възобновяема енергия“ означава енергия от възобновяеми източници съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

23)

„брутно крайно потребление на енергия“ означава брутно крайно потребление на енергия съгласно определението в член 2, точка 4 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

24)

„схема за подпомагане“ означава схема за подпомагане съгласно определението в член 2, точка 5 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

25)

„модернизиране“ означава модернизиране съгласно определението в член 2, точка 10 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

26)

„общност за възобновяема енергия“ означава общност за възобновяема енергия съгласно определението в член 2, точка 16 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

27)

„районни отоплителни системи“ или „районни охладителни системи“ означава районни отоплителни системи или районни охладителни системи съгласно определението в член 2, точка 19 от Директива (ЕС) 2018/2001;

28)

„отпадък“ означава отпадък съгласно определението в член 2, точка 23 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

29)

„биомаса“ означава биомаса съгласно определението в член 2, точка 24 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

30)

„селскостопанска биомаса“ означава селскостопанска биомаса съгласно определението в член 2, точка 25 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

31)

„горскостопанска биомаса“ означава горскостопанска биомаса съгласно определението в член 2, точка 26 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

32)

„газообразни и твърди горива от биомаса“ означава газообразни и твърди горива от биомаса съгласно определението в член 2, точка 27 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

33)

„биогаз“ означава биогаз съгласно определението в член 2, точка 28 от Директива (ЕС) 2018/2001.

34)

„течни горива от биомаса“ означава нетранспортни течни горива от биомаса съгласно определението в член 2, точка 32 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

35)

„биогорива“ означава биогорива съгласно определението в член 2, точка 33 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

36)

„биогорива от нови поколения“ означава биогорива от нови поколения съгласно определението в член 2, точка 34 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

37)

„рециклирани въглеродни горива“ означава рециклирани въглеродни горива съгласно определението в член 2, точка 35 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

38)

„богати на скорбяла култури“ означава богати на скорбяла култури съгласно определението в член 2, точка 39 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

39)

„хранителни и фуражни култури“ означава хранителни и фуражни култури съгласно определението в член 2, точка 40 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

40)

„лигноцелулозни материали“ означава лигноцелулозни материали съгласно определението в член 2, точка 41 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

41)

„остатък“ означава остатък съгласно определението в член 2, точка 43 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

42)

„първично енергийно потребление“ означава първично енергийно потребление съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива 2012/27/ЕС;

43)

„крайно енергийно потребление“ означава крайно енергийно потребление съгласно определението в член 2, точка 3 от Директива 2012/27/ЕС;

44)

„енергийна ефективност“ означава енергийна ефективност съгласно определението в член 2, точка 4 от Директива 2012/27/ЕС;

45)

„икономии на енергия“ означава икономии на енергия съгласно определението в член 2, точка 5 от Директива 2012/27/ЕС;

46)

„подобряване на енергийната ефективност“ означава икономии на енергия съгласно определението в член 2, точка 6 от Директива 2012/27/ЕС;

47)

„енергийна услуга“ означава енергийна услуга съгласно определението в член 2, точка 7 от Директива 2012/27/ЕС;

48)

„разгъната използваема застроена площ“ означава разгъната използваема застроена площ съгласно определението в член 2, точка 10 от Директива 2012/27/ЕС;

49)

„система за енергийно управление“ означава система за енергийно управление съгласно определението в член 2, точка 11 от Директива 2012/27/ЕС;

50)

„задължена страна“ означава задължена страна съгласно определението в член 2, точка 14 от Директива 2012/27/ЕС;

51)

„изпълнителен публичен орган“ означава изпълнителен публичен орган съгласно определението в член 2, точка 17 от Директива 2012/27/ЕС;

52)

„отделно действие“ означава отделно действие съгласно определението в член 2, точка 19 от Директива 2012/27/ЕС;

53)

„енергоразпределително предприятие“ означава енергоразпределително предприятие съгласно определението в член 2, точка 20 от Директива 2012/27/ЕС;

54)

„оператор на разпределителна система“ означава оператор на разпределителна система съгласно определението в член 2, точка 6 от Директива 2009/72/ЕО и в член 2, точка 6 от Директива 2009/73/ЕО;

55)

„предприятие за продажба на енергия на дребно“ означава предприятие за продажба на енергия на дребно съгласно определението в член 2, точка 22 от Директива 2012/27/ЕС;

56)

„доставчик на енергийни услуги“ означава доставчик на енергийни услуги съгласно определението в член 2, точка 24 от Директива 2012/27/ЕС;

57)

„сключване на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат“ означава сключване на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат съгласно определението в член 2, точка 27 от Директива 2012/27/ЕС;

58)

„комбинирано производство на енергия“ означава комбинирано производство на енергия съгласно определението в член 2, точка 30 от Директива 2012/27/ЕС;

59)

„сграда“ означава сграда съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива 2010/31/ЕС;

60)

„сграда с близко до нулево нетно потребление на енергия“ означава сграда с близко до нулево нетно потребление на енергия съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива 2010/31/ЕС;

61)

„термопомпа“ означава термопомпа съгласно определението в член 2, точка 18 от Директива 2010/31/ЕС;

62)

„изкопаемо гориво“ означава енергия от невъзобновяеми въглеродни източници като твърди горива, природен газ и нефт.

ГЛАВА 2

Интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата

Член 3

Интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата

1.   До 31 декември 2019 г., и впоследствие до 1 януари 2029 г. и на всеки десет години след това всяка държава членка нотифицира до Комисията свой интегриран национален план в областта на енергетиката и климата. Плановете съдържат елементите, посочени в параграф 2 от настоящия член и в приложение I. Първият план обхваща периода от 2021 г. до 2030 г., като се отчита по-дългосрочната перспектива. Следващите планове обхващат десетгодишните периоди, непосредствено следващи периода, обхванат от предхождащия ги план.

2.   Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата се състоят от следните основни раздели:

а)

преглед на процеса за определяне на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата, състоящ се от резюме, описание на публичните консултации със заинтересованите страни, тяхното участие и резултатите от тях, както и на регионалното сътрудничество с други държави членки в изготвянето на плана, съгласно установеното в членове 10, 11 и 12 и в приложение I, част 1, раздел А, точка 1;

б)

описание на националните общи цели, конкретни цели и принос във връзка с измеренията на Енергийния съюз, установени в член 4 и приложение I;

в)

описание на планираните политики и мерките във връзка със съответните общи цели, конкретни цели и принос, съгласно буква б), както и общ преглед на инвестициите, необходими за постигане на съответните общи цели, конкретни цели и приноси;

г)

описание на положението към момента по отношение на петте измерения на Енергийния съюз, включително с оглед на енергийната система и емисиите и поглъщанията на парникови газове, както и прогнози по отношение на целите, посочени в буква б), при вече съществуващи политики и мерки;

д)

когато е приложимо, описание на регулаторните и нерегулаторните бариери и пречки за осъществяване на общите цели, конкретните цели или приноси, свързани с възобновяемата енергия и енергийната ефективност;

е)

оценка на въздействието на планираните политики и мерки за постигане на целите, посочени в буква б), включително тяхната съгласуваност с дългосрочните цели за намаляване на емисиите на парникови газове по силата на Парижкото споразумение и с дългосрочните стратегии, посочени в член 15;

ж)

обща оценка на въздействието на планираните политики и мерки върху конкурентоспособността, свързана с петте измерения на Енергийния съюз;

з)

приложение, изготвено в съответствие с изискванията и структурата, предвидени в приложение III към настоящия регламент, в което са установени методологиите и мерките по политиките за постигане на изискването за икономии на енергия в съответствие с член 7 от Директива 2012/27/ЕС и приложение V към нея.

3.   По отношение на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, държавите членки:

а)

ограничават административната сложност и разходи за всички заинтересовани страни;

б)

отчитат взаимовръзките между петте измерения на Енергийния съюз, по-специално принципа „енергийната ефективност на първо място“;

в)

използват надеждни и последователни данни и прогнози по отношение на петте измерения, когато е уместно;

г)

правят оценка на броя на домакинствата, в положение на енергийна бедност, като се вземат предвид необходимите вътрешни енергийни услуги, необходими за гарантиране на основни стандарти на живот в съответния национален контекст, съществуващата социална политика и други относими политики, както и индикативните насоки на Комисията относно относимите показатели за енергийна бедност;

В случай че дадена държава членка констатира, в съответствие с първа алинея, буква г), че разполага със значителен брой домакинства, в положение на енергийна бедност, въз основа на нейната оценка на проверими данни, тя следва да включи в своя план национална индикативна цел за намаляване на енергийната бедност. Съответните държавите членки посочват в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата политиките и мерките за справяне с енергийната бедност, ако има такива, включително мерки в областта на социалната политика и други относими национални програми.

4.   Всяка държава членка осигурява публичен достъп до своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, представен на Комисията съгласно настоящия член.

5.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 43 за изменение на приложение I, част 1, раздел A, точки 2.1.1 и 3.1.1 и раздел Б, точки 4.1 и 4.2.1, и приложение I, част 2, точка 3, за тяхното адаптиране към измененията в рамката на политиката на Съюза в областта на енергетиката и климата, които са пряко и конкретно свързани с вноските на Съюза съгласно РКООНИК и Парижкото споразумение.

Член 4

Национални общи цели, конкретни цели и принос за петте измерения на Енергийния съюз

Всяка държава членка определя в своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата следните основни цели, конкретни цели и принос, както е посочено в приложение I, раздел A, точка 2:

а)

по измерението „Декарбонизация“:

1)

по отношение на емисиите и поглъщанията на парникови газове и с оглед на приноса към постигането на общата за цялата икономика на Съюза цел за намаляване на емисиите на парникови газове:

i)

обвързващата национална цел на държавата членка за емисиите на парникови газове и обвързващите годишни национални лимити по Регламент (ЕС) 2018/842;

ii)

ангажименти на държавата членка съгласно Регламент (ЕС) 2018/841;

iii)

където е приложимо, с цел постигане на общите и конкретните цели на Енергийния съюз и дългосрочните ангажименти на съюза за намаляване на емисиите на парникова газове в съответствие с Парижкото споразумение, други общи цели и конкретни цели, включително секторни цели и цели за адаптиране.

2)

по отношение на възобновяемата енергия:

С оглед на постигането на обвързващата за Съюза цел за 2030 г. за най-малко 32-процентен дял на възобновяемата енергия съгласно посоченото в член 3 от Директива (ЕС) 2018/2001 принос към тази цел като дял за държавата членка на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2030 г. с индикативна крива за този принос, отнасяща се за периода след 2021 г. До 2022 г., индикативната крива трябва да достигне до референтна стойност, съответстваща на най-малко 18% от общото увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, представляващо разликата между задължителната национална цел на тази държава членка за 2020 г. и нейния принос към целта за 2030 г. До 2025 г. индикативната крива трябва да достигне до референтна стойност, съответстваща на най-малко 43% от общото увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, представляващо разликата между задължителна национална цел на тази държава членка за 2020 г. и нейния принос към целта за 2030 г. До 2027 г. индикативната крива трябва да достигне до референтна стойност, съответстваща на най-малко 65% от общото увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, представляващо разликата между задължителна национална цел на тази държава членка за 2020 г. и нейния принос към целта за 2030 г.

До 2030 г. индикативната крива трябва да достигне поне до планирания принос на държавата членка. Ако дадена държава членка очаква да надхвърли своята обвързваща национална цел за 2020 г., индикативната крива може да започне на равнището, което се очаква да достигне. Индикативните криви на държавите членки, взети заедно, трябва да възлизат на референтните стойности на Съюза през 2022 г., 2025 г. и 2027 г. и на обвързващата цел на Съюза за поне 32% възобновяема енергия през 2030 г. Отделно от нейния принос за постигане на целта на Съюза и неговата индикативна крива за целите на настоящия регламент, дадена държава членка е свободна да набележи по-високи амбиции за целите на националната си политика;

б)

по измерението „Енергийна ефективност“:

1)

индикативният национален принос по отношение на енергийна ефективност за постигане на конкретните цели на Съюза за 2030 г. за най-малко 32,5-процентно подобрение на енергийната ефективност, съгласно посоченото в член 1, параграф 1 и член 3, параграф 5 от Директива 2012/27/ЕС, въз основа на първичното или на крайното енергийно потребление, първичните или крайните икономии на енергия, или на енергийната интензивност;

Държавите членки изразяват своя принос като абсолютно равнище на първичното енергийно потребление и крайното енергийно потребление през 2020 г. и като абсолютно равнище на първичното енергийно потребление и крайното енергийно потребление през 2030 г., с индикативна крива за този принос след 2021 г. Те разясняват възприетата от тях методология и използваните коефициенти на преобразуване;

2)

кумулативен размер на икономии на енергия при крайното потребление, които ще бъдат постигнати през периода 2021—2030 г. съгласно член 7, параграф 1, буква б) относно задълженията за икономии на енергия съгласно Директива 2012/27/ЕС;

3)

Индикативните етапни цели от дългосрочната стратегия за саниране на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради — и обществени, и частни, пътната карта с установени на национално равнище показатели за измерване на напредъка, основана на факти преценка на очакваните икономии на енергия и допълнителни ползи, както и приноса към конкретните цели на Съюза по отношение на енергийната ефективност в съответствие с Директива 2012/27/ЕС в съответствие с член 2а от Директива 2010/31/ЕС;

4)

пълната разгъната застроена площ, която трябва да се санира, или еквивалентните годишни икономии на енергия, които трябва да бъдат постигнати за периода от 2021 г. до 2030 г. съгласно член 5 от Директива 2012/27/ЕС относно ролята на образец на сградите на публичните органи;

в)

по измерението „Енергийна сигурност“:

1)

национални общи цели по отношение на:

увеличаване на диверсификацията на енергийните източници и доставките от трети държави, които може да имат за цел намаляване на зависимостта от внос на енергия,

повишаване на гъвкавостта на националната енергийна система, и

предприемане на мерки относно ограничени или прекъснати доставки от даден енергиен източник с цел подобряване на устойчивостта на регионалните и националните енергийни системи, включително график за постигането на целите;

г)

по измерението „Вътрешен енергиен пазар“:

1)

равнище на междусистемна електроенергийна свързаност, което държавата членка се стреми да постигне за 2030 г., като се отчита целта за 2030 г. за междусистемна електроенергийна свързаност от поне 15%, със стратегия за равнището в периода след 2021 г., определена в тясно сътрудничество със засегнатите държави членки, като се взема предвид целта за междусистемна свързаност за 2020 г. от 10% и показателите за спешността на действие, основаващи се на ценовата разлика на пазара на едро, номиналния капацитет за пренос на междусистемните електропроводи в сравнение с максималното натоварване, както и инсталираните мощности за производство от възобновяеми източници, съгласно предвиденото в приложение I, част 1, раздел А, точка 2.4.1. Всеки нов междусистемен електропровод се подлага на социално-икономически и екологичен анализ на разходите и ползите и се реализира, само ако потенциалните ползи надхвърлят разходите;

2)

основни проекти по отношение на електропреносната и газопреносната инфраструктура и, когато е приложимо, проекти за модернизиране, необходими за постигането на общите и конкретните цели по петте измерения на Енергийния съюз;

3)

национални общи цели, свързани с други аспекти на вътрешния енергиен пазар, като: увеличаване на гъвкавостта на системата, по-специално чрез политики и мерки, свързани с пазарно ценообразуване, в съответствие с приложимото право; интегриране и обединяване на пазари с цел увеличаване на търгуемия капацитет на съществуващите междусистемни връзки, интелигентни мрежи, групиране, реакция на потреблението, съхранение, разпределено производство, механизми за разпределение, преразпределение и съкращаване и ценови сигнали в реално време, включително график за постигането на целите, и други национални общи цели, свързани с вътрешния енергиен пазар, съгласно посоченото в приложение I, част 1, раздел А, точка 2.4.3;

д)

по измерението „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“:

1)

национални общи цели и конкретни цели за финансиране за публични и, при наличност, частни научни изследвания и иновации във връзка с Енергийния съюз, включително, когато е подходящо, график за постигане на целите; отразяване на приоритетите на стратегията за Енергийния съюз и когато е приложимо, на Стратегическия план за енергийните технологии. При определяне на своите общи цели, конкретни цели и принос, държавата членка може да се основава на съществуващи национални стратегии или планове, които са в съответствие с правото на Съюза;

2)

когато са налице, национални цели за 2050 г., свързани с насърчаването на технологиите за чиста енергия.

Член 5

Процес за определяне на приноса на държавите членки в сферата на възобновяемата енергия

1.   При определяне на приноса си по отношение на своя дял от енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2030 г. и през последната година на периода, обхванат в последващите национални планове в съответствие с член 4, буква а), точка 2, всяка държава членка взема предвид всяко от следните:

а)

мерките, предвидени в Директива (ЕС) 2018/2001;

б)

мерките, приети за постигането на целта за енергийна ефективност, приета в съответствие с Директива 2012/27/ЕС;

в)

всички други съществуващи мерки за насърчаване на използването на възобновяема енергия в рамките на държавата членка и когато е приложимо на равнището на Съюза;

г)

обвързващата национална цел за 2020 г. за енергия от възобновяеми източници в нейното брутно крайно потребление на енергия, предвидена в приложение I от Директива (ЕС) 2018/2001.

д)

всички относими обстоятелства, засягащи използването на възобновяема енергия, като:

i)

справедливо разпределение на реализацията на територията на Съюза;

ii)

икономически условия и потенциал, включително БВП на глава на населението;

iii)

потенциал за разходноефективно използване на възобновяема енергия;

iv)

географски, екологични и природни ограничения, включително такива при районите и регионите без междусистемна свързаност;

v)

равнище на междусистемните електроснабдителни връзки между държавите членки;

vi)

други относими обстоятелства, по-специално ранни усилия.

По отношение на буква д) от първа алинея, в своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата всяка държава членка посочва кои обстоятелства, засягащи използването на възобновяема енергия, е взела под внимание.

2.   Държавите членки трябва колективно да гарантират, че към 2030 г. н сборът на техните приноси съответства а поне 32-процентен дял на енергията, получена от възобновяеми източници, в брутното крайно потребление на енергия на равнището на Съюза.

Член 6

Процес за определяне на приноса на държавите членки в сферата на енергийната ефективност

1.   При определяне на своя индикативен национален принос по отношение на енергийната ефективност за 2030 г. и последната година на периода, обхванат в последващите национални планове в съответствие с член 4, буква б), точка 1, всяка държава членка взема предвид, че в съответствие с член 3 от Директива 2012/27/ЕС, енергийното потребление в Съюза през 2020 г. трябва да не надвишава 1 483 млн. т н.е. за първичната енергия или 1 086 млн. т н.е. за крайната енергия, а енергийното потребление в Съюза през 2030 г. трябва да не надвишава 1 273 млн. т н.е. за първичната енергия и/или не повече от 956 млн. т н.е. за крайната енергия.

В допълнение към това всяка държава членка взема предвид:

а)

мерките, предвидени в Директива 2012/27/ЕС;

б)

други мерки за насърчаване на енергийната ефективност в рамките на държавата членка и на равнището на Съюза.

2.   При определяне на своя принос по параграф 1, всяка държава членка може да вземе предвид националните обстоятелства, засягащи първичното и крайното енергийно потребление, като:

а)

оставащия потенциал за икономии на енергия по разходоефективен начин;

б)

изменението и прогнозите за брутния вътрешен продукт;

в)

промените във вноса и износа на енергия;

г)

промените в енергийния микс и развитието на улавянето и съхранението на въглероден диоксид; и

д)

ранни действия.

По отношение на първа алинея, всяка държава членка посочва в своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата дали и кое от обстоятелствата, засягащи първичното и крайното енергийно потребление е взела предвид.

Член 7

Национални политики и мерки за всяко от петте измерения на Енергийния съюз

В съответствие с приложение I държавите членки описват в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата основните съществуващи и планирани политики и мерки за постигане по-специално на целите, определени в националните планове, включително, когато е приложимо, мерките, предвиждащи регионално сътрудничество и подходящо финансиране на национално и регионално ниво, включително мобилизация на програмите и инструментите на Съюза.

Държавите членки предоставят общ преглед на инвестициите, необходими за постигане на общите цели, конкретните цели и приноса, определени в националния план, както и обща оценка на източниците на тези инвестиции.

Член 8

Аналитична основа на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата

1.   Държавите членки описват в съответствие със структурата и формàта, посочени в приложение I, текущото положение по отношение на всяко от петте измерения на Енергийния съюз, включително енергийната система и емисиите и поглъщанията на парникови газове към момента на представяне на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата или въз основа на последните налични данни. Освен това държавите членки посочват и описват прогнози за всяко от петте измерения на Енергийния съюз най-малко за времетраенето на този план, които се очаква да се осъществят в резултат на съществуващи политики и мерки. Държавите членки се стремят да опишат допълнителни по-дългосрочни перспективи за петте измерения след периода на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата, когато това е относимо и възможно.

2.   В своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата държавите членки описват своята преценка на национално — и където е приложимо — на регионално равнище по следните въпроси:

а)

въздействията върху развитието на енергийната система и емисиите и поглъщанията на парникови газове за времетраенето на плана и за период от десет години след последната година, обхваната от плана, на планираните политики и мерки или групи от мерки, включително сравнение с прогнозите, базиращи се на съществуващи политики и мерки или групи от мерки, съгласно посоченото в параграф 1;

б)

макроикономическото и доколкото е възможно, свързаното със здравето, екологичното и социалното въздействие, както и въздействието по отношение на професионалните умения, на планираните политики и мерки или групи от мерки, посочени в член 7 и по-подробно уточнени в приложение I, за първия десетгодишен период поне до 2030 г., включително сравнение с прогнозите, базиращи се на съществуващите политики и мерки или групи от мерки, съгласно посоченото в параграф 1 от настоящия член. Методологията, използвана за оценяване на тези въздействия, се оповестяват публично;

в)

взаимодействието между съществуващите политики и мерки или групи от мерки и планираните политики и мерки или групи от мерки в рамките на едно измерение на политиката и между съществуващите и планираните политики и мерки или групи от мерки по различни измерения за първия десетгодишен период поне до 2030 г. Прогнозите относно сигурността на доставките, инфраструктурата и интеграцията на пазара трябва да бъдат свързани със солидни сценарии по отношение на енергийната ефективност;

г)

начинът, по който съществуващи политики и мерки и планирани политики и мерки се очаква да привлекат инвестициите, необходими за тяхното изпълнение.

3.   Държавите членки осигуряват публичен достъп до изчерпателна информация относно предвижданията, параметрите и методологиите, използвани за окончателните сценарии и прогнози, като вземат предвид статистическите ограничения, чувствителните от търговска гледна точка данни и спазването на правилата за защита на данните.

Член 9

Проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата

1.   До 31 декември 2018 г. и впоследствие до 1 януари 2028 г. и на всеки десет години след това всяка държава членка изготвя и представя на Комисията проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката, в съответствие с член 3, параграф 1 и приложение I.

2.   В съответствие с член 34 Комисията прави оценка на проектите на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, посочени в параграф 1 от настоящия член, и може да издаде специфични за всяка държава препоръки до държавите членки не по-късно от шест месеца преди изтичането на крайния срок за предаване на тези интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. В тези препоръки може да се посочва по-специално:

а)

равнището на амбициозност на общите цели, конкретните цели и приноса с оглед на колективното постигане на целите на Енергийния съюз и по-специално на целите на Съюза за 2030 г. за възобновяема енергия и енергийна ефективност, както и равнището на междусистемна електроенергийна свързаност, което държавата членка си е поставила като цел за 2030 г., съгласно посоченото в член 4, буква г), като надлежно се вземат предвид съответните обстоятелства, които засягат използването на енергия от възобновяеми източници и потреблението на енергия, съгласно посоченото от съответната държава членка в проекта на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата и показателите за спешността на действие за свързаност, установени в приложение I, част 1, раздел А, точка 2.4.1;

б)

политиките и мерките, отнасящи се до цели на равнището на Съюза и на държавите членки, и други политики и мерки с възможно трансгранично значение;

в)

всякакви допълнителни политики и мерки, които могат да бъдат необходими в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата;

г)

взаимодействията между и последователността на съществуващите и планираните политики и мерки, включени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата в рамките на едно измерение, както и между различните измерения на Енергийния съюз.

3.   В своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата всяка държава членка надлежно взема предвид евентуално получените от Комисията препоръки. Ако съответната държава членка не вземе мерки във връзка с препоръка или със съществена част от нея, тази държава членка представя своите основания и ги оповестява публично.

4.   В контекста на обществената консултация, посочена в член 10, всяка държава членка осигурява публичен достъп до своя проекти на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата.

Член 10

Обществена консултация

Без да се засягат други изисквания на правото на Съюза, всяка държава членка гарантира, че на ранен етап на обществеността са предоставени ефективни възможности за участие в изготвянето на проекта на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата— по отношение на плановете за периода 2021 г. — 2030 г., при изготвянето на окончателния план достатъчно време преди неговото приемане — както и на дългосрочните стратегии, посочени в член 15. При подаването на тези документи до Комисията, всяка държава членка прилага, обобщение на становищата, изразени от обществеността, или временните становища. Доколкото е приложима Директива 2001/42/ЕО се счита, че консултациите, проведени по отношение на проекта на план в съответствие с посочената директива, отговарят на изискванията за провеждане на консултации с обществеността съгласно настоящия регламент.

Всяка държава членка гарантира, че обществеността е информирана. Всяка държава членка определя разумни времеви рамки, които предоставят на обществеността достатъчно време, за да се информира, да участва и да изразява своите становища.

Всяка държава членка ограничава административната сложност при прилагането на настоящия член.

Член 11

Многостепенен диалог в областта на климата и енергетиката

Всяка държава членка установява многостепенен диалог в областта на климата и енергетиката в съответствие с националните правила, при който местните органи, организациите на гражданското общество, бизнес общността, инвеститорите и други заинтересовани страни и широката общественост могат да вземат активно участие и да обсъждат различните очаквани сценарии по отношение на политиките в областта на енергетиката и климата, включително в дългосрочен план, и да извършват преглед на напредъка, освен ако вече има структура, която служи за същата цел. Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата може да бъдат обсъждани в рамките на такъв диалог.

Член 12

Регионално сътрудничество

1.   Държавите членки си сътрудничат помежду си, като отчитат всички съществуващи и потенциални форми на регионално сътрудничество, за да постигнат по ефективен начин общите цели, конкретните цели и приносите, определени в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата.

2.   Преди да представи проекта на своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на Комисията съгласно член 9, параграф 1 — по отношение на плановете за периода от 2021 г. до 2030 г., при изготвянето на окончателния план достатъчно време преди приемането му — всяка държава членка набелязва възможности за регионално сътрудничество и провежда консултации със съседни държави членки, включително във форуми за регионално сътрудничество. Ако държавата членка автор на плана намери за целесъобразно, тази държава членка може да се консултира с други държави членки или трети държави, които са изразили интерес. Островните държави членки без енергийни междусистемни връзки с други държави членки провеждат тези консултации със съседните държави членки, с които имат морски граници. Държавите членки, с които се провеждат консултации, следва да разполагат с разумен срок, в рамките на който да реагират. Всяка държава членка определя в своя проект на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата — по отношение на плановете за периода 2021 г. — 2030 г., в окончателния си национален план в областта на енергетиката и климата — най-малко временните резултати от тези регионални консултации, включително, когато е приложимо, как са били отчетени коментарите на консултираните държави членки или трети държави.

3.   Държавите членки могат да участват в доброволно съвместно изготвяне на части от техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и доклади за напредъка, включително във форуми за регионално сътрудничество. Ако направят това, резултатът заменя съответните части на техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и докладите за напредъка. По искане на две или повече държави членки Комисията улеснява този процес.

4.   За да улеснят пазарната интеграция и разходоефективните политики и мерки, в периода между крайния срок за представяне на техните проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и крайния срок за представяне на техните окончателни планове, държавите членки представят относимите части от своя проект на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата в рамките на съответните форуми за регионално сътрудничество, с цел тяхното финализиране. Когато е необходимо, Комисията улеснява това сътрудничество и консултациите между държавите членки и ако установи възможности за по-нататъшно регионално сътрудничество, тя може да предостави на държавите членки индикативни насоки с цел улесняване на ефикасното сътрудничество и процеса на консултиране.

5.   Държавите членки отчитат бележките, получени от други държави членки съгласно параграфи 2 и 3, при своите окончателни интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и разясняват в тези планове как са били отчетени получените бележки.

6.   За целите, посочени в параграф 1, държавите членки продължават да си сътрудничат на регионално равнище и, когато е целесъобразно, във форуми за регионално сътрудничество, при изпълнението на относимите политики и мерки в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата.

7.   Държавите членки също така може да предвидят сътрудничество с държавите – страни по Енергийната общност, и с трети държави, които са членове на Европейското икономическо пространство.

8.   Доколкото са приложими разпоредбите на Директива 2001/42/ЕО, трансгранични консултации, предприети по проекта в съответствие с член 7 от посочената директива се счита, че изпълняват задълженията за регионално сътрудничество съгласно настоящия регламент, при условие че изискванията на настоящия член са изпълнени.

Член 13

Оценка на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата

Въз основа на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и на техните актуализации, нотифицирани в съответствие с членове 3 и 14, Комисията оценява, по-конкретно, дали:

а)

общите цели, конкретните цели и приносът са достатъчни за колективното постигане на целите на Енергийния съюз, а за първия десетгодишен период по-специално целите на рамката на Съюза в областта на климата и енергетиката до 2030 г.;

б)

плановете отговарят на изискванията по членове 3 и 12 и дали държавите членки са взели надлежно предвид препоръките на Комисията, отправени съгласно член 34.

Член 14

Актуализация на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата

1.   До 30 юни 2023 г. и след това до 1 януари 2033 г. и на всеки 10 години след това всяка държава членка представя на Комисията проект за актуализация на последно нотифицирания от нея интегриран национален план в областта на енергетиката и климата или обосновава пред Комисията защо планът няма нужда от актуализация.

2.   До 30 юни 2024 г. и след това до 1 януари 2034 г. и на всеки 10 години след това всяка държава членка нотифицира до Комисията актуализацията на последно нотифицирания от нея интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, освен ако са обосновали защо планът няма нужда от актуализация съгласно параграф 1 от настоящия член.

3.   В актуализацията, посочена в параграф 2, всяка държава членка изменя своята национална цел, конкретна цел или принос по отношение на всяка от количествените общи цели, конкретни цели или принос на Съюза, установени в член 4, буква a), точка 1, за да отразят по-високо равнище на амбициозност спрямо тази от последно нотифицирания интегриран национален план в областта на енергетиката и климата. В актуализацията, посочена в параграф 2, всяка държава членка изменя своята национална обща цел, конкретна цел или принос за всяка от количествените общи цели, конкретните цели или приносна Съюза, определени в член 4, буква a), точка 2 и буква б), единствено за да се отбележи еднаква или по-висока степен на амбициозност в сравнение с тази, заложена в последно нотифицирания интегриран национален план в областта на климата и енергетиката.

4.   В актуализирания план държавите членки полагат усилия да смекчат в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата евентуалните неблагоприятни въздействия върху околната среда, проличали при интегрираното докладване съгласно членове 17 — 25.

5.   При изготвяне на посочените в параграф 2 актуализации, държавите членки вземат предвид последните специфични за всяка държава препоръки, отправени към тях в контекста на европейския семестър, както и задълженията, произтичащи от Парижкото споразумение.

6.   По отношение на подготовката и оценката на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата се прилагат процедурите, установени в член 9, параграф 2 и членове 10 и 12.

7.   Настоящият член не засяга правото на държавите членки да извършват промени и адаптации на националните политики, установени или посочени в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата по всяко време, при условие че тези промени и адаптации бъдат включени в интегрирания национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата.

ГЛАВА 3

Дългосрочни стратегии

Член 15

Дългосрочни стратегии

1.   До 1 януари 2020 г. и след това до 1 януари 2029 г. и на всеки 10 години след това всяка държава членка изготвя и представя пред Комисията своята дългосрочна стратегия, която е с перспектива за поне 30 години. Държавите членки следва, когато е необходимо, да актуализират тези стратегии на всеки пет години.

2.   С оглед на целта за постигане на общите цели във връзка с климата, посочени в параграф 3, в срок до 1 април 2019 г. Комисията приема предложение за дългосрочна стратегия на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове в съответствие с Парижкото споразумение, като се вземат предвид проектите на държавите членки за интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. Дългосрочната стратегия, посочена в настоящия параграф, включва анализ, който обхваща най-малко:

а)

различни сценарии за приноса на Съюза към целите, посочени в параграф 3, наред с другото, сценарий за постигане в срок до 2050 г. на нулеви емисии на парникови газове в рамките на Съюза, както и отрицателни емисии след това;

б)

последиците от сценариите, посочени в буква а), за оставащия световен бюджет и бюджета на Съюза по отношение на въглерода, с цел да се даде възможност за дискусия относно ефективността с оглед на разходите, ефективността и справедливостта на намаляването на емисиите на парникови газове.

3.   Дългосрочните стратегии на държавите членки и на Съюза трябва да допринасят за:

а)

изпълнението на ангажиментите на Съюза и на държавите членки съгласно РКООНИК и Парижкото споразумение относно изменението на климата за ограничаване на антропогенните емисии на парникови газове и подобряване на поглъщанията от поглътители, и за насърчаване на повишеното улавяне на въглерод;

б)

изпълнението на целта на Парижкото споразумение за задържане на увеличението на средната глобална температура да е значително по-малко от 2 °C над равнищата от прединдустриалния период и продължаването на усилията за ограничаване на увеличението на температурата до 1,5 °C над равнищата от прединдустриалния период;

в)

постигането на дългосрочно намаляване на емисиите и засилване на поглъщанията на парникови газове по поглътители във всички сектори в съответствие с целта на Съюза, в контекста на необходимите намаления според Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) за намаляване по разходоефективен начин на емисиите на парникови газове на Съюза и за насърчаване на поглъщанията по поглътители с оглед постигане на целите по отношение на температурата в Парижкото споразумение, така че да се постигне баланс между антропогенните емисии от източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове в рамките на Съюза във възможно най-ранен момент и по целесъобразност, постигане на отрицателни емисии след това;

г)

високо енергийно ефективна и основана до голяма степен на възобновяеми източници енергийна система в рамките на Съюза.

4.   Дългосрочните стратегии на държавите членки следва да съдържат елементите, посочени в приложение IV. Наред с това, дългосрочните стратегии на държавите членки и на Съюза обхващат:

а)

общото намаляване на емисиите и засилване на поглъщанията на парникови газове по поглътители;

б)

намаляването на емисиите и увеличаването на поглъщанията на парникови газове по поглътители в отделните сектор, включително производството на електроенергия, промишлеността, транспорта, отоплението и охлаждането и сградния сектор (жилищни сгради и сгради от третичния сектор), селското стопанство, отпадъците и земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС);

в)

очаквания напредък по отношение на прехода към икономика с ниски емисии на парникови газове, включително по отношение на интензитета на парниковите газове, интензитета на CO2 за брутния вътрешен продукт, свързани прогнози за дългосрочните инвестиции и стратегии за свързани с тях научни изследвания, развойна дейност и иновации;

г)

доколкото е възможно, очакваният социално-икономически ефект на мерките за декарбонизация, включително, наред с другото, аспектите, свързани с макроикономическото и социалното развитие, рисковете и ползите за здравето и опазването на околната среда;

д)

връзки с други национални дългосрочни цели, планиране и други политики и мерки и инвестиции.

5.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 43 за изменение на приложение IV с цел адаптирането му към промените в дългосрочната стратегия на Съюза или в рамката на Съюза в областта на енергетиката и климата, които са пряко и конкретно свързани със съответните решения, приети съгласно РКООНИК и по-специално съгласно Парижкото споразумение.

6.   Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата трябва да са в съответствие с дългосрочните стратегии, посочени в настоящия член.

7.   Държавите членки и Комисията информират и предоставят на обществеността достъп до своите дългосрочни стратегии и всички техни актуализации, включително посредством електронната платформа, посочена в член 28. Държавите членки и Комисията осигуряват публичен достъп до съответните данни за окончателните резултати, като вземат предвид чувствителните от търговска гледна точка данни и съответствието с правилата за защита на данните.

8.   Комисията подпомага държавите членки при изготвянето на техните дългосрочни стратегии, като предоставя информация за състоянието на основните научни знания и възможности за обмен на знания и най-добри практики, включително, когато е уместно, насоки за държавите членки по време на разработването и изпълнението на техните стратегии.

9.   Комисията оценява дали националните дългосрочни стратегии са подходящи за колективното постигане на общите и конкретните цели на Енергийния съюз, посочени в член 1, и предоставя информация относно оставащ колективен пропуск.

Член 16

Стратегически план за метан

С оглед на високия потенциал за глобално затопляне и относително краткия живот на метана в атмосферата, Комисията анализира ефекта върху политиките и мерките с цел намаляване на краткосрочното и средносрочното влияние на емисиите на метан върху емисиите на парникови газове в Съюза. Като взема предвид целите на кръговата икономика, по целесъобразност, Комисията разглежда вариантите за политика за бързо справяне с емисиите на метан и представя стратегически план на Съюза за метана като неразделна част от дългосрочната стратегия на Съюза, посочена в член 15.

ГЛАВА 4

Докладване

Раздел 1

Двугодишни доклади за напредъка и последващи действия по тях

Член 17

Интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата

1.   Без да се засяга член 26, до 15 март 2023 г. и на всеки две години след това всяка държава членка докладва на Комисията относно изпълнението на своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата чрез интегриран национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата, обхващащ и петте измерения на Енергийния съюз.

2.   Интегрираният национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата обхваща следните елементи:

а)

информация относно постигнатия напредък в изпълнението на общите цели, конкретните цели и приноса, установени в интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата и във финансирането и изпълнението на политиките и мерките, необходими за тяхното постигане, включително преглед на действителните инвестиции спрямо първоначалните предвиждания за инвестиции;

б)

Където е приложимо, информация относно напредъка при установяването на диалога, посочен в член 11;

в)

информацията, посочена в членове 20 — 25 и, когато е целесъобразно, актуализации на политиките и мерките в съответствие с тези членове;

г)

информация относно адаптирането в съответствие с член 4, параграф 1, буква а);

д)

доколкото е възможно количествено измерване на въздействието на политиките и мерките в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата върху качеството на въздуха и върху емисиите на замърсители на въздуха.

Съюзът и държавите членки представят на секретариата на РКООНИК двугодишни доклади съгласно Решение 2/СР.17 на Конференцията на страните по РКООНИК и национални съобщения съгласно член 12 от РКООНИК.

3.   Интегрираният национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата обхваща информацията, която се съдържа в годишните доклади, посочени в член 26, параграф 3, и информацията за политиките и мерките и прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщания по поглътители, включени в докладите, посочени в член 18.

4.   Комисията, подпомагана от Комитета за Енергийния съюз, посочен в член 44, параграф 1, буква б), приема актове за изпълнение, в които определя структурата, формата, техническите подробности и процедурите за представяне на информацията по параграфи 1 и 2 от настоящия член.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 6.

5.   По отношение на периодичността и обема на информацията и актуализациите по параграф 2, буква в) трябва да се постигне баланс с необходимостта да се гарантира достатъчна сигурност за инвеститорите.

6.   Когато Комисията е отправила препоръки съгласно член 32, параграф 1 или параграф 2, съответната държава членка включва в своя интегриран национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата информация относно приетите политики и мерки или такива, които предстои да бъдат приети и прилагани, за да бъдат изпълнени тези препоръки. Където е приложимо, в тази информация се включва подробен график на изпълнението.

В случаите, когато съответната държава членка реши да не взема мерки във връзка с препоръка или със съществена част от нея, тя представя своите основания.

7.   Държавите членки осигуряват публичен достъп до докладите, представени на Комисията съгласно настоящия член.

Член 18

Интегрирано докладване относно политиките и мерките в областта на парниковите газове и относно прогнозите

1.   До 15 март 2021 г. и на всеки две години след това държавите членки предоставят на Комисията информация за:

а)

своите национални политики и мерки или групи от мерки, определени в приложение VI; и

б)

своите национални прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и за поглъщанията по поглътители, структурирани по вид газ или групи газове (флуоровъглеводороди и перфлуоровъглероди), посочени в приложение V, част 2. Националните прогнози отчитат евентуалните политики и мерки, приети на равнището на Съюза, и съдържат информацията, посочена в приложение VII.

2.   Държавите членки докладват най-актуалните прогнози, с които разполагат. Когато дадена държава членка не представи пълни прогнозни очаквания до 15 март на всяка втора година и Комисията установи, че пропуските в оценките не могат да бъдат попълнени от тази държава членка след откриването им чрез процедурите на Комисията за осигуряване или контрол на качеството, Комисията може да изготви изискваните оценки, за да състави прогнозите на Съюза, в консултации със съответната държава членка.

3.   В срок до 15 март на годината след предишния доклад съответната държава членка съобщава на Комисията всички съществени промени в информацията, докладвана съгласно параграф 1 през първата година от периода на докладване.

4.   Държавите членки осигуряват публичен достъп в електронна форма до своите национални прогнози по параграф 1, както и всички относими оценки на разходите и на въздействието на националните политики и мерки за изпълнението на политиките и мерките на Съюза за ограничаване на емисиите на парникови газове, заедно с всички съществуващи технически доклади, на които се основават посочените оценки. Посочените прогнози и оценки включват описание на използваните модели и методически подходи, определения и основни предвиждания.

Член 19

Интегрирано докладване относно националните действия за адаптиране, финансовата и технологичната помощ, оказвана на развиващите се страни, и приходите от търгове

1.   До 15 март 2021 г. и на всеки две години след това държавите членки докладват на Комисията информация относно своите национални планове и стратегии за адаптиране към изменението на климата, като представят осъществените и планираните действия за улесняване на адаптирането към изменението на климата, включително информацията, посочена в приложение VIII, част 1 и в съответствие с изискванията за докладване, договорени съгласно РКООНИК и Парижкото споразумение.

2.   До 31 юли 2021 г. и всяка година след това (година X) държавите членки докладват на Комисията информация относно използването на приходите, получени от държавата членка от продажбата на квоти чрез търгове в съответствие с член 10, параграф 1 и член 3г, параграфи 1 или 2 от Директива 2003/87/ЕО, включително информацията, посочена в приложение VIII, част 3.

3.   В срок до 30 септември 2021 г. и всяка година след това (година Х) държавите членки докладват на Комисията информация относно подкрепата за развиващите се страни, включително информацията, посочена в приложение VIII, част 2, и в съответствие с относимите изисквания за докладване, договорени съгласно РКООНИК и Парижкото споразумение.

4.   Държавите членки осигуряват публичен достъп до докладите, представени на Комисията съгласно настоящия член, с изключение на информацията, посочена в приложение VIII, част 2, буква б).

5.   Комисията, подпомагана от Комитета по изменението на климата, посочен в член 44, параграф 1, буква а), приема актове за изпълнение, в които определя структурата, формàта и процедурите за докладване на информация от държавите членки съгласно настоящия член.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 6.

Член 20

Интегрирано докладване относно възобновяема енергия

Държавите членки включват в своите интегрирани доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата информация:

а)

за изпълнението на следните криви и цели:

1)

индикативна национална крива за общия дял на възобновяема енергия в брутното крайно потребление на енергия от 2021 до 2030 г.

2)

прогнозни криви за секторния дял на възобновяема енергия в крайното енергийно потребление от 2021 до 2030 г. на електрическата енергия, топлинната енергия и енергия за охлаждане и енергия за транспортния сектор;

3)

прогнозни криви по вид технология за енергия от възобновяеми източници, използвани, за да се постигнат общите и секторните криви за възобновяема енергия от 2021 до 2030 г., включително общо очаквано брутно крайно потребление на енергия по видове технологии и сектори в млн. т н.е. и обща планирана инсталирана мощност по видове технологии и сектори в MW;

4)

криви за търсенето на биоенергия, поотделно за отопление, електрическа енергия и транспорт, и за предлагането на биомаса, по видове суровини и по произход (като се прави разграничение между национално производство и внос). За горскостопанската биомаса — оценка на произхода ѝ и на въздействието ѝ върху поглътителя ЗПЗГС;

5)

където е приложимо, други национални криви и общи цели, включително дългосрочни и секторни (като дял на електрическата енергия, произведена от биомаса без използване на топлина, дял на енергия от възобновяеми източници в районните отоплителни системи, използване на енергия от възобновяеми източници в сградите, енергия от възобновяеми източници, произведена от градове, общностите за възобновяема енергия и потребителите на собствена енергия от възобновяеми източници, енергия, добита от утайки, получени от пречистването на отпадни води;

б)

за изпълнението на следните политики и мерки:

1)

изпълнявани, приети и планирани политики и мерки за постигане на национален принос към задължителната цел на равнището на Съюза за 2030 г. по отношение на енергията от възобновяеми източници, съгласно посоченото в член 4, буква а), точка 2 от настоящия регламент, включително специфични за сектора или технологията мерки със специален преглед на изпълнението на мерките, предвидени в членове 23 — 28 от Директива (ЕС) 2018/2001;

2)

когато са налични, специални мерки за регионално сътрудничество;

3)

без да се засягат разпоредбите на членове 107 и 108 от ДФЕС, специални мерки относно финансовата подкрепа, включително подкрепата от Съюза и използването на фондовете на Съюза за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници в електрическата енергия, топлинната енергия и енергията за охлаждане и в транспорта;

4)

когато е приложимо, оценка на подкрепата за електрическа енергия от възобновяеми източници, която държавите членки трябва да извършат съгласно член 6, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/2001;

5)

специални мерки за изпълнение на изискванията на членове 15—18 от Директива (ЕС) 2018/2001;

6)

където е приложимо, специални мерки за оценка, постигане на прозрачност и намаляване на необходимостта от задължителен капацитет, което може да доведе до намаляване на енергия от възобновяеми източници;

7)

обобщение на политиките и мерките съобразно благоприятната рамка, която държавите членки трябва да въведат в съответствие с член 21, параграф 6 и член 22, параграф 5 от Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване и улесняване на развитието на потреблението на собствена енергия от възобновяеми източници и на общностите за възобновяема енергия.

8)

мерки за насърчаване на използването на енергия от биомаса, особено за мобилизирането на нова биомаса, като се отчита наличието на биомаса, включително на устойчива биомаса, както и мерки за устойчивостта на произвежданата и използвана биомаса;

9)

въведени мерки за увеличаване на дела на възобновяема енергия в топлинната енергия и енергията за охлаждане и в транспортния сектор;

10)

политики и мерки, улесняващи прилагането на споразумения за покупка на електрическа енергия;

в)

в съответствие с приложение IX, част 1.

Член 21

Интегрирано докладване относно енергийната ефективност

Държавите членки включват в своите интегрирани доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата информация:

а)

за изпълнението на следните национални криви, общи и конкретни цели:

1)

индикативната крива за първичното и крайното годишно енергийно потребление от 2021 г. до 2030 г. като принос на националните икономии на енергия за постигането на целта за 2030 г. на равнището на Съюза, включително използваната методология;

2)

индикативните етапни цели от дългосрочната стратегия за обновяването на националния фонд от публични и частни жилищни и нежилищни сгради, както и приноса към целите на Съюза по отношение на енергийната ефективност в съответствие с Директива 2012/27/ЕС в съответствие с член 2а от Директива 2010/31/ЕС;

3)

където е приложимо, актуализация на други национални общи цели, заложени в националния план;

б)

за изпълнението на следните политики и мерки:

1)

изпълнявани, приети и планирани политики и мерки и програми за постигане на индикативния национален принос по отношение на енергийната ефективност за 2030 г. както и други цели, посочени в член 6, включително планирани мерки и инструменти (също с финансов характер) с оглед подобряване на енергийните характеристики на сградите, мерки за използване на потенциала за подобряване на енергийната ефективност на газовата и електроенергийната инфраструктура и други мерки за насърчаване на енергийната ефективност;

2)

където е приложимо, пазарно базирани инструменти, които осигуряват стимули за подобрения в енергийната ефективност, включително, но не ограничени до енергийни данъци, такси и помощи;

3)

национална схема за задължения за енергийна ефективност и алтернативни мерки в съответствие с членове 7а и 7б от Директива 2012/27/ЕС и в съответствие с приложение III към настоящия регламент;

4)

дългосрочни стратегии за саниране в съответствие с член 2а от Директива 2010/31/ЕС;

5)

политики и мерки за насърчаване на енергийните услуги в публичния сектор и мерки за премахване на регулаторните и нерегулаторните пречки пред сключването на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат и на други модели за енергийно ефективни услуги;

6)

регионално сътрудничество в сферата на енергийната ефективност, където е приложимо;

7)

без да се засягат разпоредбите на членове 107 и 108 от ДФЕС, мерки за финансиране, включително подкрепа от Съюза и използване на фондовете на Съюза в сферата на енергийната ефективност на национално равнище, където е приложимо;

в)

в съответствие с приложение IX, част 2.

Член 22

Интегрирано докладване относно енергийната сигурност

Държавите членки включват в своите интегрирани доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата информация за изпълнението на:

а)

националните общи цели за диверсификацията на енергийните източници и доставките;

б)

където е приложимо, националните общи цели по отношение на намаляването на зависимостта от внос на енергия от трети държави;

в)

националните общи цели за развитие на способностите за справяне с ограничени или прекъснати доставки от даден енергиен източник, включително на газ и електроенергия;

г)

национални общи цели по отношение на увеличаването на гъвкавостта на националната енергийна система, по-специално посредством използването на вътрешни възобновяеми енергийни източници, реакции на потреблението и съхранение на енергия;

д)

изпълняваните, приетите и планираните политики и мерки за постигане на целите, посочени в букви а) — г).

е)

регионалното сътрудничество при изпълнението на целите и политиките, посочени в букви а) — г);

ж)

без да се засягат разпоредбите на членове 107 и 108 от ДФЕС, мерки за финансиране, включително подкрепа от Съюза и използване на фондовете на Съюза в тази сфера на национално равнище, където е приложимо.

Член 23

Интегрирано докладване относно вътрешния енергиен пазар

1.   Държавите членки включват в своите интегрирани доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата информация за изпълнението на следните цели и мерки:

а)

равнище на междусистемна електроенергийна свързаност, което държавата членка се стреми да постигне за 2030 г., с оглед на целта за междусистемна електроенергийна свързаност за 2030 г. от поне 15% и на показателите, посочени в приложение I, част 1, раздел А, точка 2.4.1, както и на мерките за изпълнение на стратегията за постигане на това равнище, включително и тези, свързани с предоставянето на разрешения;

б)

основни проекти по отношение на електропреносната и газопреносната инфраструктура, необходими за постигането на общите и конкретните цели по петте измерения на Енергийния съюз;

в)

където е приложимо, предвиждани основни инфраструктурни проекти, различни от проектите от общ интерес, включително инфраструктурни проекти с участието на трети държави, и доколкото е възможно, обща оценка на тяхната съвместимост и принос към целите и задачите на Енергийния съюз;

г)

национални общи цели, свързани с други аспекти на вътрешния енергиен пазар, като например повишаване на гъвкавостта на системата, интегриране и обединяване на пазари, с цел увеличаване на търгуемия капацитет на съществуващите междусистемни връзки, интелигентни мрежи, групиране, реакция на потреблението, съхранение, разпределено производство, механизми за разпределение, преразпределение и съкращаване, ценови сигнали в реално време;

д)

където е приложимо, национални общи цели и мерки, свързани с недискриминационното участие на възобновяемата енергия, оптимизацията на потреблението и съхранението, включително чрез групиране, във всички енергийни пазари;

е)

където е приложимо, национални общи цели и мерки, за да се гарантира, че потребителите участват в енергийната система и се възползват от собственото генериране на енергия и новите технологии, включително интелигентните измервателни уреди;

ж)

мерки за гарантиране на адекватността на електроенергийната система;

з)

изпълнявани, приети и планирани политики и мерки за постигане на целите, посочени в букви а) — ж);

и)

регионалното сътрудничество при изпълнението на целите и политиките, посочени в букви а) — з);

й)

без да се засягат членове 107 и 108 от ДФЕС, мерки за финансиране на национално равнище, включително подкрепа от Съюза и използване на фондовете на Съюза, в областта на вътрешния енергиен пазар на национално равнище, включително за конкретната цел за междусистемна електроенергийна свързаност, когато е приложимо;

к)

мерки за повишаване на гъвкавостта на енергийната система с оглед на производството на енергия от възобновяеми източници, включително използване на подхода за свързване на пазарите за сделки в рамките на деня и на трансгранични балансиращи пазари.

2.   Информацията, предоставена от държавите членки съгласно параграф 1, трябва да съответства на и — според необходимостта — да се основава на доклада от националните регулатори, посочен в член 37, параграф 1, буква д) от Директива 2009/72/ЕО и член 41, параграф 1, буква д) от Директива 2009/73/ЕО.

Член 24

Интегрирано докладване относно енергийната бедност

Когато се прилага член 3, параграф 3, буква г), втора алинея, съответната държава членка включва в своя интегриран доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата:

а)

информация за напредъка към националната индикативна цел за намаляване на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност; както и

б)

количествена информация за броя на домакинствата в енергийната бедност и когато е налична, информация за политиките и мерките за преодоляване на енергийната бедност.

Комисията споделя с Европейската обсерватория на енергийната бедност данните, които държавите членки предоставят съгласно настоящия член.

Член 25

Интегрирано докладване относно научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността

Държавите членки включват в своите интегрирани доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата информация за изпълнението на следните цели и мерки:

а)

където е приложимо, национални общи цели и политики, чрез които целите и политиките по плана СЕТ се въвеждат в националния контекст;

б)

национални общи цели за общи публични и, когато са налични, частни разходи за научни изследвания и иновации във връзка с технологии за чиста енергия, както и за разработки във връзка с разходите и работните характеристики на технологиите;

в)

когато е уместно, национални общи цели, включително дългосрочни цели за 2050 г. за въвеждането на технологии за декарбонизация на енергийно и въглеродно интензивни сектори на промишлеността и, където е приложимо, за свързана с това инфраструктура за транспортиране, използване и съхранение на въглерод;

г)

национални общи цели за постепенно премахване на енергийните субсидии, особено за изкопаеми горива;

д)

изпълнявани, приети и планирани политики и мерки за постигане на целите, посочени в букви б) и в).

е)

сътрудничество с други държави членки за изпълнението на целите и политиките, посочени в букви б), в) и г), включително координация на политиките и мерките в контекста на плана СЕТ, като съгласуване на научноизследователски програми и общи програми;

ж)

мерки за финансиране, включително подкрепа от Съюза и използване на фондовете на Съюза в тази сфера на национално равнище, където е приложимо.

Раздел 2

Годишни доклади

Член 26

Годишни доклади

1.   До 15 март 2021 г. и всяка година след това (година Х) държавите членки предоставят на Комисията:

а)

информацията, посочена в член 6, параграф 2 от Директива 2009/119/ЕО;

б)

информацията, посочена в приложение IX, точка 3 към Директива 2013/30/ЕС в съответствие с член 25 от посочената директива.

2.   До 31 юли 2021 г. и след това ежегодно („година Х“) държавите членки представят на Комисията своите приблизителни инвентаризации на парниковите газове за годината Х-1.

За целите на настоящия параграф въз основа на приблизителните инвентаризации на парниковите газове на държавите членки или, ако дадена държава членка не е съобщила данните от приблизителната си инвентаризация до тази дата — въз основа на собствените си оценки, Комисията ежегодно извършва приблизителна инвентаризация на парниковите газове в Съюза. До 30 септември на всяка календарна година Комисията предоставя тази информация на обществеността.

3.   Считано от 2023 г. държавите членки определят и съобщават на Комисията окончателните данни от инвентаризацията на парниковите газове до 15 март на всяка година (година Х) и предварителните данни до 15 януари на всяка календарна година, включително информацията за парниковите газове и за инвентаризацията, посочена в приложение V. Докладът относно окончателните данни от инвентаризацията на парниковите газове включва също така актуален национален доклад за инвентаризация. В срок от три месеца след получаването на докладите Комисията предоставя информацията, определена в приложение V, част 1, буква н), на разположение на Комитета по изменение на климата, посочен в член 44, параграф 1, буква а).

4.   До 15 април на всяка календарна година държавите членки представят на секретариата на РКООНИК национални инвентаризации, съдържащи информацията, подадена до Комисията по окончателните данни по инвентаризацията на парниковите газове в съответствие с параграф 3. Комисията в сътрудничество с държавите членки ежегодно прави инвентаризация на парниковите газове в Съюза и изготвя доклад за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза, който представя на секретариата на РКООНИК до 15 април на всяка календарна година.

5.   Държавите членки докладват на Комисията предварителните и окончателните данни от националните инвентаризации съответно до 15 януари и 15 март 2027 г. и 2032 г., изготвени за техните отчети за ЗПЗГС за целите на докладите за съответствието по член 14 от Регламент (ЕС) 2018/841.

6.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 43, за:

а)

изменение на приложение V, част 2 чрез добавяне или заличаване на вещества в списъка на парниковите газове, в съответствие с приложимите решения, приети от органите на РКООНИК или на Парижкото споразумение;

б)

допълване на настоящия регламент чрез приемане на стойности за потенциалите за глобално затопляне и определяне на указания за инвентаризациите, приложими съгласно съответните решения, приети от органите на РКООНИК и на Парижкото споразумение

7.   Комисията, подпомагана от Комитета по изменението на климата, посочен в член 44, параграф 1, буква а), приема актове за изпълнение, в които определя структурата, техническите подробности, формàта и процедурите за представяне от държавите членки на данните от приблизителните инвентаризации на парниковите газове по параграф 2 от настоящия член, инвентаризациите на парниковите газове по параграф 3 от настоящия член и отчетените емисии на парникови газове и отчетените поглъщания в съответствие с членове 5 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/841.

Когато предлага актове за изпълнение Комисията отчита графиците на РКООНИК и Парижкото споразумение относно изменението на климата за мониторинга и докладването на тази информация и съответните решения, приети от органите на РКООНИК или на Парижкото споразумение, с цел да гарантира спазването от страна на Съюза на задълженията му за докладване като страна по РКООНИК и на Парижкото споразумение. В тези актове за изпълнение се посочват и времевите рамки на сътрудничеството и координацията между Комисията и държавите членки при изготвянето на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 6.

Член 27

Докладване относно целите за 2020 г.

До 30 април 2022 г. всяка държава членка докладва на Комисията относно постигането на нейната национална цел за енергийна ефективност за 2020 г., определена съобразно член 3, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС, като предоставят информацията, посочена в приложение IX, част 2 към настоящия регламент, и на общите национални цели за дела на енергията от възобновяеми източници през 2020 г., съгласно посоченото в приложение I към Директива 2009/28/ЕО, в текста, който е в сила от 31 декември 2020 г., като предоставят следната информация:

а)

секторният (електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, и транспорт) и общият дял на енергията от възобновяеми източници през 2020 г.;

б)

мерките, предприети за постигане на националните цели за възобновяема енергия през 2020 г., включително мерките, свързани със схеми за подпомагане, гаранции за произход и опростяване на административните процедури;

в)

делът на енергията от биогорива и течни горива от биомаса, произведени от зърнени култури и от други богати на скорбяла култури, захарни и маслодайни култури, в енергийното потребление в транспорта;

г)

делът на енергията от биогорива и биогаз за транспорта, произведени от суровини, и на други горива, изброени в приложение IX, част А към Директива 2009/28/ЕО, в текста, който е в сила към 31 декември 2020 г., в енергийното потребление в транспорта.

Раздел 3

Платформа за докладване

Член 28

Електронна платформа

1.   Комисията създава онлайн платформа (електронна платформа) с цел улесняване на комуникацията между Комисията и държавите членки, насърчаване на сътрудничеството между държавите членки и улесняване на публичния достъп до информация.

2.   След като електронната платформа започне да функционира, държавите членки трябва да я използват, за да подават чрез нея до Комисията докладите, посочени в настоящата глава.

3.   Електронната платформа става оперативна в пълна степен не по-късно от 1 януари 2020 г. Комисията използва електронната платформа, за да се улесни онлайн публичния достъп до докладите, посочени в настоящата глава, окончателните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, техните актуализации и дългосрочните стратегии, посочени в член 15, като се вземат предвид чувствителните от търговска гледна точка данни и спазването на правилата за защита на данните.

ГЛАВА 5

Сумарна оценка на напредъка и мерки на политиките за гарантиране постигането на целите на Съюза — мониторинг от страна на Комисията

Член 29

Оценка на напредъка

1.   Най-късно до 31 октомври 2021 г. и на всеки две години след това Комисията оценява, по-конкретно въз основа на интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, на друга информация, представена съгласно настоящия регламент, на показателите и на европейските статистически данни, когато такива са налице, следното:

а)

напредъка на равнището на Съюза към постигането на целите на Енергийния съюз, включително, по отношение на първия десетгодишен период, целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата, по-специално с цел избягване на евентуалните различия в постигането на целите на Съюза за 2030 г. за енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност;

б)

напредъка, постигнат от всяка държава членка по отношение на постигането на нейните общи цели, конкретни цели, и принос, и изпълнението на политиките и мерките, заложени в нейния интегриран национален план в областта на енергетиката и климата;

в)

общото въздействие на въздухоплаването върху климата в световен мащаб, включително чрез емисии, различни от емисии на CO2, или различни ефекти, въз основа на данните за емисиите, предоставени от държавите членки съгласно член 26, и Комисията подобрява тази оценка, като се позовава по целесъобразност на нови научни постижения и на данни за въздушния трафик;

г)

общото въздействие на политиките и мерките на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата върху функционирането на мерките на политиката на Съюза в областта на климата и енергетиката;

д)

общото въздействие на политиките и мерките, включени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, върху функционирането на схемата на Европейския съюз за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) и върху равновесието между търсенето и предлагането на квоти на европейския пазар на въглеродни емисии.

2.   В областта на енергията от възобновяеми източници, като част от оценката, посочена в параграф 1, Комисията оценява напредъка, постигнат по отношение на дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия на Съюза въз основа на индикативна крива на Съюза, която започва от 20 % през 2020 г., достига референтни стойности от най-малко 18 % през 2022 г., 43 % през 2025 г. и 65 % през 2027 г. от общото увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, представляващо разликата между целта на Съюза за енергия от възобновяеми източници за 2020 г. и целта за 2030 г., и достига целта на Съюза за енергия от възобновяеми източници за 2030 г. от най-малко 32 % през 2030 г.

3.   В областта на енергийната ефективност, като част от оценката, посочена в параграф 1, Комисията оценява напредъка по отношение на колективното постигане на максимално енергийно потребление на равнището на Съюза на стойност 1 273 млн. т н.е. първична енергия и 956 млн. т н.е. крайна енергия през 2030 г., в съответствие с член 3, параграф 5 от Директива 2012/27/ЕС.

При извършването на своята оценка Комисията предприема следните стъпки:

а)

проучва дали е постигната междинната цел на Съюза за 2020 г. за енергийно потребление от не повече от 1 483 млн. т н.е. първична енергия и 1 086 млн. т н.е. крайна енергия;

б)

оценява дали напредъкът на държавите членки показва, че Съюзът като цяло е на път да постигне целта за равнище на енергийното потребление през 2030 г., както е посочено в първата алинея, като се вземе предвид оценката на информацията, предоставена от държавите членки в техните интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата;

в)

използва резултати от моделиране във връзка с бъдещите тенденции в енергийното потребление на съюзно и на национално равнище, както и от други допълнителни анализи.

г)

взема надлежно предвид съответните обстоятелства, засягащи първичното и крайното енергийно потребление, посочени от държавите членки в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата в съответствие с член 6, параграф 2.

4.   В областта на вътрешния енергиен пазар, като част от своята оценка, посочена в параграф 1, Комисията оценява напредъка към постигане на равнището на междусистемна електроенергийна свързаност, което държавата членка се стреми да достигне през 2030 г.

5.   До 31 октомври 2021 г. и всяка година след това Комисията оценява, по-специално въз основа на информацията, докладвана съгласно настоящия регламент, дали Европейският съюз и неговите държави членки са постигнали достатъчен напредък по отношение на изпълнението на следните изисквания:

а)

задълженията по член 4 от РКООНИК и по член 3 от Парижкото споразумение, които са залегнали в решенията, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или от Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение;

б)

задълженията, определени в член 4 от Регламент (ЕС) 2018/842 и член 4 от Регламент (ЕС) 2018/841;

в)

целите, определени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата с оглед постигането на целите на Енергийния съюз и за първия десетгодишен период, с оглед на изпълнението на целите за 2030 г. в областта на енергетиката и климата.

6.   В своята оценка Комисията следва да вземе предвид най-актуалните, специфични за всяка държава препоръки, формулирани в контекста на европейския семестър.

7.   Комисията докладва за своята оценка в съответствие с настоящия член като част от доклада за състоянието на Енергийния съюз, посочен в член 35.

Член 30

Несъответствия с общите цели на Енергийния съюз и с конкретните цели съгласно Регламент (ЕС) 2018/842

1.   Въз основа на оценката по член 29 Комисията отправя препоръки до съответната държава членка съгласно член 34, ако по отношение на развитието на политиката в тази държава членка бъдат установени несъответствия с общите цели на Енергийния съюз.

2.   Държава членка, която възнамерява да използва възможността за гъвкавост в съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) 2018/842, включва, когато тази информация бъде получена, в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата равнището на предвидената употреба и планираните политики и мерки, за да изпълни изискванията, определени в член 4 от Регламент (ЕС) 2018/841 за периода 2021 — 2030 г.

Член 31

Мерки в отговор на недостатъчната амбициозност на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата

1.   Ако въз основа на своята оценка на проектите за интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата съгласно член 9 или на оценката си на проектите за актуализиране на окончателни планове съгласно член 14, както и като част от повтарящия се процес Комисията заключи, че общите цели, конкретните цели и приносът на държавите членки са недостатъчни за колективното постигане на общите цели на Енергийния съюз, и по-специално по отношение на първия десетгодишен период, за обвързващата конкретна цел на Съюза за енергия от възобновяеми източници за 2030 г. и за конкретната цел на Съюза за 2030 г. за енергийната ефективност, тя изготвя —по отношение на конкретната цел на Съюза за енергия от възобновяеми източници, и може да изготви —по отношение на другите цели на Енергийния съюз, препоръки до държавите членки, чийто принос счита за недостатъчен, да увеличат своята степен на амбициозност, за да се гарантира достатъчно равнище на колективна амбиция.

2.   Когато има разлика между конкретната цел на равнището на Съюза за 2030 г. и колективния принос на държавите членки в областта на енергията от възобновяеми източници, Комисията основава своята оценка на формулата, посочена в приложение II, която се основава на обективните критерии, посочени в член 5, параграф 1, първа алинея, буква д), подточки i) — v), при надлежно отчитане на съответните обстоятелства, засягащи използването на възобновяема енергия, както е посочено от държавата членка в съответствие с член 5, параграф 1, втора алинея.

В случай че в областта на енергийната ефективност има разлика между конкретната цел на равнището на Съюза за 2030 г. и сумата на националните приноси, Комисията оценява, по-специално, съответните обстоятелства, изброени в член 6, параграф 2, информацията, предоставена от държавите членки в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, резултатите от моделирането във връзка с бъдещите тенденции в енергийното потребление и друг допълнителен анализ, по целесъобразност.

Без да се засягат другите разпоредби на настоящия член и единствено с цел да се прецени дали има разлика между конкретната цел на равнището на Съюза за 2030 г. и колективния принос на държавите членки, в своята оценка Комисията прави предвиждане за националния принос на държавите членки, които не са представили своите проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата в съответствие с член 9, параграф 1.

При своето предвиждане в областта на енергията от възобновяеми източници Комисията взема предвид националната обвързваща цел на държавата членка за 2020 г., посочена в приложение I към Директива (ЕС) 2018/2001, резултатите от процесите на моделиране относно развитието на енергията от възобновяеми източници и на резултатите от формулата, посочена в приложение II към настоящия регламент. В областта на енергийната ефективност, тя взема под внимание моделиране във връзка с бъдещите тенденции в енергийното потребление и друг допълнителен анализ, според случая.

В своята оценка на приноса на енергия от възобновяеми източници въз основа на формулата, посочена в приложение II, Комисията взема предвид всички потенциални отрицателни въздействия върху сигурността на доставките и стабилността на мрежата в малки или изолирани енергийни системи или в системите на държави членки, където може да има значителни последствия поради промяната на синхронната зона.

В своята оценка на приноса в областта на енергийната ефективност Комисията взема предвид потенциалното въздействие върху функционирането на електроенергийната мрежа и стабилността на мрежата в държави членки, където може да има значителни последствия поради промяната на синхронната зона.

3.   Ако въз основа на своята оценка на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и тяхното актуализиране в съответствие с член 14 Комисията заключи, че общите цели, конкретните цели и приносът в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата или техните актуализации са недостатъчни за колективното постигане на целите на Енергийния съюз и, по-специално за първия десетгодишен период — на конкретните цели на Съюза за 2030 г. в областта на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, тя предлага мерки и упражнява правомощията си на равнището на Съюза с цел да гарантира колективното постигане на тези общи и конкретни цели. По отношение на енергията от възобновяеми източници, тези мерки вземат под внимание степента на амбициозност на приносите на държавите членки за постигане на целта на Съюза за 2030 г., посочени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и в техните актуализации.

Член 32

Мерки в отговор на недостатъчния напредък за постигане на общите и конкретните цели на Съюза в областта на енергетиката и климата

1.   Ако въз основа на своята оценка в съответствие с член 29, параграф 1, буква б) Комисията стигне до заключението, че постигнатият от дадена държава членка напредък в постигането на нейните общи цели, конкретни цели и принос, нейните референтни точки за възобновяема енергия или в изпълнението на политиките и мерките, предвидени в нейния интегриран национален план в областта на енергетиката и климата е недостатъчен, тя отправя препоръки до съответната държава членка в съответствие с член 34.

В своите препоръки в областта на енергията от възобновяеми източници Комисията взема предвид съответните обстоятелства, посочени от държавата членка в съответствие с член 5, параграф 1,втора алинея. Комисията също така взема предвид проекти за възобновяема енергия, за които е било взето окончателно инвестиционно решение, при условие че тези проекти започнат да се осъществяват през периода 2021 — 2030 г. и имат значително въздействие върху националния принос на държава членка.

В своите препоръки в областта на енергийната ефективност Комисията надлежно взема предвид обективните критерии, изброени в член 6, параграф 1, букви а) и б), и съответните национални обстоятелства, посочени от държавата членка в съответствие с член 6, параграф 2.

2.   Когато въз основа на своята сумарна оценка на интегрираните национални доклади за напредъка на държавите членки в областта на енергетиката и климата в съответствие с член 29, параграф 1, буква а), подкрепени по целесъобразност от други източници на информация, Комисията стигне до заключението, че е налице риск да не бъдат постигнати целите на Енергийния съюз и, по-специално, за първия десетгодишен период, конкретните цели съгласно Рамката на Съюза за политиките в областта на климата и енергетиката за 2030 г., тя може, в съответствие с член 34, да отправи препоръки до всички държави членки с оглед на смекчаването на подобен риск.

В областта на енергията от възобновяеми източници Комисията извършва оценка дали националните мерки, предвидени в параграф 3, са достатъчни за постигане на конкретните цели на Съюза в областта на енергията от възобновяеми източници. В случай че националните мерки са недостатъчни, Комисията, в допълнение към тези препоръки, по целесъобразност предлага мерки и упражнява своите правомощия на равнището на Съюза, за да гарантира по-специално постигането на конкретната цел на Съюза за 2030 г. в областта на енергията от възобновяеми източници.

В областта на енергийната ефективност Комисията, в допълнение към тези препоръки, по целесъобразност предлага мерки и упражнява своите правомощия на равнището на Съюза, за да гарантира по-специално постигането на конкретната цел на Съюза за 2030 г. в областта на енергийната ефективност.

В областта на енергийната ефективност, тези допълнителни мерки могат по-специално да подобрят енергийната ефективност на:

а)

продукти, съгласно Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (34) и Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета (35);

б)

сгради, съгласно Директива 2010/31/ЕС и Директива 2012/27/ЕС; както и

в)

транспорта.

3.   Когато в областта на енергията от възобновяеми източници, въз основа на своята оценка съгласно член 29, параграфи 1 и 2, Комисията стигне до заключението, че една или повече от референтните стойности на индикативната крива на Съюза през 2022 г., 2025 г. и 2027 г., посочена в член 29, параграф 2, не са постигнати, държавите членки, които през 2022 г., 2025 г. или 2027 г. са слезли под една или повече от националните си референтни стойности, посочени в член 4, буква а), точка 2, гарантират, че в срок от една година след датата на получаване на оценката на Комисията са приложени допълнителни мерки за покриване на разликата в сравнение с тяхната национална референтна стойност, като например:

а)

национални мерки за увеличаване на използването на възобновяема енергия;

б)

коригиране на дела на възобновяема енергия в сектора на топлинната енергия и енергията за охлаждане, посочен в член 23, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001;

в)

коригиране на дела на възобновяема енергия в сектора на транспорта, посочен в член 25, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001;

г)

доброволно финансово плащане в механизма за финансиране на енергията от възобновяеми източници в Съюза, създаден на равнището на Съюза в подкрепа на проекти за възобновяема енергия, управлявани пряко или косвено от Комисията, както е посочено в член 33;

д)

използване на механизмите за сътрудничество, предвидени в Директива (ЕС) 2018/2001.

Тези мерки вземат под внимание съображенията на Комисията, посочени в параграф 1, втора алинея от настоящия член. Засегнатите държави членки могат да представят тези мерки като част от своя интегриране национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата.

4.   От 1 януари 2021 г. нататък делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия във всяка държава членка не е по-нисък от базовия дял, равен на нейната задължителна обща национална цел за дела на енергията от възобновяеми източници през 2020 г., посочена в член 3, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/2001. Ако държава членка не поддържа базовия си дял, измерен за едногодишен период, въпросната държава членка предприема, в рамките на една година, допълнителни мерки като тези, посочени в параграф 3, първа алинея, букви а) — д) от настоящия член, които са достатъчни, за да се покрие разликата в рамките на една година.

За държавите членки, изпълняващи задължението да покрият разликата спрямо базовия дял, се счита, че спазват задълженията, посочени в първо изречение от първа алинея на настоящия параграф и в член 3, параграф 4 от Директива 2018/2001, през целия период, в който е възникнала разликата.

За целите на параграф 3, първа алинея, буква г) от настоящия член държавите членки могат да използват приходите си от годишните квоти за емисии по Директива 2003/87/ЕО.

5.   Когато делът на енергията от възобновяеми източници на дадена държава членка падне под една или повече от нейните национални референтни стойности през 2022 г., 2025 г. и 2027 г., както е посочено в член 4, буква а), точка (2), тя включва в следващия интегриран доклад, представен на Комисията съгласно член 17, обяснение за начина, по който ще покрие разликата в сравнение с националните референтни стойности.

6.   В областта на енергийната ефективност, без да се засягат други мерки на равнището на Съюза, в съответствие с параграф 2, трета алинея от настоящия член, ако въз основа на своята оценка, направена към 2022 г., 2025 г. и 2027 г. съгласно член 29, параграфи 1 и 3, Комисията стигне до заключението, че напредъкът в посока на колективното постигане на целта на Съюза по отношение на енергийната ефективност, посочена в първата алинея на член 29, параграф 3, е недостатъчен, тя предлага мерки и упражнява своите правомощия на равнището на Съюза в допълнение към посочените в Директива 2010/31/ЕС и Директива 2012/27/ЕС, за да гарантира постигането на конкретните цели за енергийна ефективност на Съюза за 2030 г.

7.   Всяка държава членка, която е засегната съгласно параграф 3 от настоящия член, излага подробно допълнителните изпълнявани, приети и планирани мерки като част от своя следващ доклад за напредъка, посочен в член 17.

8.   Когато, в областта на междусистемната свързаност през 2025 г. Комисията, въз основа на своята оценка съгласно член 29, параграфи 1 и 4, стигне до заключението, че напредъкът е недостатъчен, Комисията си сътрудничи със съответните държави членки до 2026 г., с цел да намери решение на обстоятелствата, с които те са се сблъскали.

Член 33

Механизъм за финансиране на възобновяемата енергия в Съюза

1.   Към 1 януари 2021 г. Комисията създава механизма за финансиране на енергия от възобновяеми източници в Съюза, посочен в член 32, параграф 3, буква г), с цел предоставяне на подкрепа за нови проекти за възобновяема енергия в Съюза, с цел да бъде преодоляна разликата в индикативната крива на Съюза. Подпомагането може да се предоставя, наред с другото, под формата на премия, която е в допълнение към пазарните цени, и се разпределя на проекти, чиято тръжна оферта е на най-ниската цена или премия.

2.   Без да се засяга параграф 1 от настоящия член, механизмът за финансиране допринася за рамката, в съответствие с член 3, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/2001, с цел подпомагане на използването на възобновяема енергия в целия Съюз, независимо от разликата до индикативната крива на Съюза. За тази цел:

а)

към плащанията от държавите членки, посочени в член 32, могат да бъдат добавени плащания от допълнителни източници, като например фондове на Съюза, вноски от частния сектор или допълнителни плащания от държавите членки, за да се допринесе за постигането на конкретната цел на Съюза;

б)

механизмът за финансиране може, наред с другото, да предоставя подпомагане под формата на нисколихвени заеми, безвъзмездни средства или комбинация от двете и може да подпомага, наред с другото, съвместни проекти между държавите членки в съответствие с член 9 от Директива (ЕС) 2018/2001 и участието на държавите членки в съвместни проекти с трети държави, посочени в член 11 от посочената директива.

3.   Държавите членки запазват правото си да решават дали, и ако е така, при какви условия, позволяват инсталации, разположени на тяхна територия, да получават подпомагане от механизма за финансиране.

4.   Комисията, подпомагана от Комитета за Енергийния съюз, посочен в член 44, параграф 1, буква б), може да приема актове за изпълнение, за да определи необходимите разпоредби за създаването и функционирането на механизма за финансиране, по-специално:

а)

методологията за изчисление на максималния размер на премията за всеки търг;

б)

характеристиките на тръжната процедура, която се прилага, включително условия за доставка и свързаните с тях санкции;

в)

методология за изчисление на плащанията на държавите членки и произтичащите от това статистически ползи за участващите държави членки;

г)

минимални изисквания за участието на държавите членки, като се отчита необходимостта от гарантиране както на непрекъснатост на механизма чрез достатъчна продължителност на плащането на държавата членка, така и на максималната възможна гъвкавост по отношение на участието на държавите членки;

д)

разпоредби, гарантиращи участието и/или одобрението на приемащите държави членки, и при необходимост разпоредби, свързани с допълнителните такси за разходи за системата.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 6.

5.   Всяка година възобновяемата енергия, произведена от инсталации, финансирани чрез механизма за финансиране, статистически се зачислява на участващите държави членки, като отразява съответните им плащания. Проектите, подпомагани от този механизъм за финансиране, които се финансират от други източници, различни от плащанията, извършвани от държавите членки, не се отчитат към националните вноски на държавите членки, а към обвързващата цел на Съюза съгласно член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001.

Член 34

Препоръки на Комисията към държавите членки

1.   Когато е целесъобразно Комисията отправя препоръки към държавите членки, за да се осигури постигането на целите на Енергийния съюз. Комисията незабавно осигурява публичен достъп до тези препоръки.

2.   Когато в настоящия регламент се прави позоваване на настоящия член, се прилагат следните принципи:

а)

съответната държава членка взема надлежно предвид препоръката, в дух на солидарност между държавите членки и Съюза и между самите държави членки;

б)

държавата членка изготвя свой интегриран национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата през годината, която следва годината, в която е отправена препоръката, като в него посочва по какъв начин е взела надлежно предвид препоръката. Ако съответната държава членка реши да не взема мерки във връзка с препоръка или със съществена част от нея, тази държава членка представя своите основания;

в)

препоръките следва да допълват най-актуалните, специфични за всяка държава препоръки, формулирани в контекста на европейския семестър.

Член 35

Доклад за състоянието на Енергийния съюз

1.   До 31 октомври на всяка календарна година Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за състоянието на Енергийния съюз.

2.   Докладът за състоянието на Енергийния съюз обхваща следните елементи:

а)

оценката, извършена в съответствие с член 29;

б)

когато е целесъобразно, препоръките съгласно член 34;

в)

доклада за функционирането на пазара на въглерод, посочен в член 10, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО, включително информацията за нейното прилагане, в съответствие с член 21, параграф 2 от посочената директива;

г)

считано от 2023 г., на всеки две години — отчет за устойчивостта на добива на биомаса за енергийни цели в Съюза, съдържащ информацията, посочена в приложение X;

д)

на всеки две години — отчет за доброволните схеми, по отношение на които Комисията е приела решение в съответствие с член 30, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/2001, включително информацията, посочена в приложение XI към настоящия регламент;

е)

цялостен доклад за напредъка по прилагането на Директива 2009/72/ЕO;

ж)

цялостен доклад за напредъка по прилагането на Директива 2009/73/ЕО в съответствие с член 52 от посочената директива;

з)

цялостен доклад за напредъка по прилагането на схемите за задължения за енергийна ефективност и алтернативните мерки на политиката, както е посочено в членове 7а и 7б от Директива 2012/27/ЕС;

и)

на всеки две години — общ доклад за напредъка във връзка със санирането на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради, както публични, така и частни, в съответствие с пътните карти, предвидени в дългосрочните стратегии за саниране, които всяка държава членка трябва да създаде в съответствие с член 2а от Директива 2010/31/ЕС;

й)

на всеки четири години – общ доклад за напредъка на държавите членки по отношение на увеличаването на броя на сградите с близко до нулево нетно потребление на енергия в съответствие с член 9, параграф 5 от Директива 2010/31/ЕС;

к)

цялостен доклад за напредъка на държавите членки в създаването на пълноценен и функциониращ енергиен пазар;

л)

сведения за действителното качество на горивото в различните държави членки и географския обхват на горивата с максимално съдържание на сяра 10 mg/kg, с цел да се представи общ преглед на данните за качеството на горивата в различните държави членки, докладвани съгласно Директива 98/70/ЕО;

м)

доклад за напредъка по отношение на конкурентоспособността;

н)

напредък на държавите членки по отношение на постепенното премахване на енергийните субсидии, особено за изкопаеми горива;

о)

други въпроси от значение за осъществяването на Енергийния съюз, включително публична и частна подкрепа.

п)

до 31 октомври 2019 г. и на всеки четири години след това – оценка на прилагането на Директива 2009/31/ЕО.

Член 36

Мониторинг на механизма за управление

В контекста на доклада за състоянието на Енергийния съюз, посочен в член 35, Комисията информира Европейския парламент и Съвета за изпълнението на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата. Европейският парламент и Съветът ежегодно разглеждат постигнатия от Енергийния съюз напредък във връзка с всички измерения на политиките в областта на енергетиката и климата.

ГЛАВА 6

Системи на равнището на Съюза и на национално равнище за инвентаризация на емисиите на парникови газове и поглъщанията по поглътители

Член 37

Системи за инвентаризация на равнището на Съюза и на национално равнище

1.   Най-късно до 1 януари 2021 г. държавите членки създават, експлоатират и се стремят постоянно да усъвършенстват национални системи за инвентаризация с цел да оценяват антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парниковите газове, посочени в част 2 от приложение V, и да осигуряват навременност, прозрачност, точност, съгласуваност, сравнимост и пълнота на своите инвентаризации на парниковите газове.

2.   Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи по инвентаризацията имат достъп до информацията, посочена в приложение ХII към настоящия регламент, използват системите за докладване, създадени в съответствие с член 20 от Регламент (ЕС) № 517/2014, за да подобрят оценките за флуорираните газове при националните инвентаризации на парниковите газове и са в състояние да провеждат годишните проверки за съгласуваност, посочени в приложение V, част 1, букви и) и й) към настоящия регламент.

3.   Създава се система на Съюза за инвентаризация, за да се осигурят навременност, прозрачност, точност, съгласуваност, сравнимост и пълнота на националните инвентаризации във връзка с инвентаризацията на парниковите газове в Съюза. Комисията управлява, поддържа и се стреми постоянно да усъвършенства тази система, която включва създаване на програма за осигуряване и контрол на качеството, определяне на цели за качеството и съставяне на план за осигуряване и контрол на качеството на инвентаризацията, както и на процедури за изготвяне на оценки за емисиите за целите на съставянето на съюзната инвентаризация в съответствие с параграф 5 от настоящия член и прегледите, посочени в член 38.

4.   Комисията извършва първоначална проверка на точността на предварителните данни от инвентаризацията на парниковите газове, които държавите членки представят в съответствие с член 26, параграф 3. Тя изпраща резултатите от посочената проверка на държавите членки в рамките на шест седмици от крайния срок за подаване. До 15 март държавите членки отговарят на всички съществени въпроси, възникнали по повод на предварителната проверка, и едновременно с това изпращат окончателните данни от инвентаризацията за годината Х-2.

5.   Когато до 15 март дадена държава членка не е изпратила данните от инвентаризацията, необходими за целите на инвентаризацията на Съюза, Комисията може да изготви оценки, за да допълни представените от държавата членка данни, като се консултира и сътрудничи тясно със съответната държава членка. За тази цел Комисията използва приложимите указания за извършване на националните инвентаризации на парниковите газове.

6.   Комисията, подпомагана от Комитета по изменението на климата, посочен в член 44, параграф 1, буква а), приема актове за изпълнение за установяването на правила относно структурата, формàта и процедурите за представяне на информацията, свързана с националните системи за инвентаризация, както и изискванията за въвеждането, експлоатацията и функционирането на националните системи за инвентаризация.

Когато предлага тези актове за изпълнение Комисията взема предвид всички относими решения, приети от органите на РКООНИК или на Парижкото споразумение.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 6.

7.   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 43 с цел допълване на настоящия регламент чрез установяване на правила относно изискванията за създаването, експлоатацията и функционирането на системата на Съюза за инвентаризация. Когато предлага тези делегирани актове Комисията взема предвид всички относими решения, приети от органите на РКООНИК или на Парижкото споразумение.

Член 38

Преглед на данните от инвентаризациите

1.   С цел мониторинг на намаляването или ограничаването на емисиите на парникови газове от страна на държавите членки съгласно членове 4, 9 и 10 от Регламент (ЕС) 2018/842, както и на намаляването на емисиите и засилване на поглъщанията по поглътители от страна на държавите членки съгласно членове 4 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/841 и други цели за намаляване или ограничаване на емисиите на парникови газове, установени в правото на Съюза, през 2027 г. и 2032 г. Комисията провежда цялостен преглед на данните от националните инвентаризации, предоставени от държавите членки съгласно член 26, параграф 4 от настоящия регламент. Държавите членки участват пълноценно в този процес.

2.   Цялостният преглед, посочен в параграф 1, включва:

а)

проверки за прозрачност, точност, съгласуваност, сравнимост и пълнота на подадената информация;

б)

проверки за установяване на случаи, когато данните от инвентаризацията са подготвени по начин, който не съответства на ръководствата на РКООНИК или на правилата на Съюза;

в)

проверки за установяване на случаи, при които отчитането на ЗПЗГС е извършено по начин, който не съответства на ръководствата на РКООНИК или на правилата на Съюза, както и

г)

изчисляване по целесъобразност на произтичащите от това необходими технически корекции в консултации с държавите членки.

3.   Комисията, подпомагана от Комитета по изменението на климата, посочен в член 44, параграф 1, буква а), приема актове за изпълнение, в които определя графика и процедурата за извършване на цялостния преглед, включително изпълнението на задачите, посочени в параграф 2 от настоящия член и за осигуряване на необходимите консултации с държавите членки с оглед приключването на прегледите.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44 параграф 6.

4.   Чрез акт за изпълнение Комисията определя общата сумарна стойност на емисиите за съответните години в резултат на коригираните данни от инвентаризацията за всяка държава членка след приключване на прегледа, разделени на данни за емисиите от значение за член 9 от Регламент (ЕС) 2018/842 и данни за емисиите, посочени в приложение V, част 1, буква в) към настоящия регламент, като също така определя общата сумарна стойност на емисиите и поглъщанията от значение за член 4 от Регламент (ЕС) 2018/841.

5.   Данните за всяка държава членка, вписани в регистрите по член 15 от Регламент (ЕС) 2018/841 четири месеца след датата на публикуване на акт за изпълнение, приет съгласно параграф 4 от настоящия член, се използват за проверката за съответствие с член 4 от Регламент (ЕС) 2018/841, включително промените в тези данни в резултат на използването от тази държава членка на възможностите за гъвкавост съгласно член 11 от Регламент (ЕС) 2018/841.

6.   Данните за всяка държава членка, вписани в регистрите по член 12 от Регламент (ЕС) 2018/842 два месеца след датата на проверката за съответствие с Регламент (ЕС) 2018/841, посочена в параграф 5 от настоящия член, се използват за проверката за съответствие съгласно член 9 от Регламент (ЕС) 2018/842 за годините 2021 и 2026. Проверката за съответствие съгласно член 9 от Регламент (ЕС) 2018/842 за всяка от годините от 2022 до 2025 и от 2027 до 2030 се извършва на дата, която се пада един месец след датата на проверката за съответствие за предходната година. Това включва промените в тези данни в резултат на използването от тази държава членка на възможностите за гъвкавост съгласно членове 5, 6 и 7 от Регламент (ЕС) 2018/842.

Член 39

Системи за политики и мерки и прогнози на равнището на Съюза и на национално равнище

1.   Най-късно до 1 януари 2021 г. държавите членки и Комисията поддържат и се стремят непрекъснато да усъвършенстват системи съответно на национално равнище и на равнището на Съюза за докладване относно политиките и мерките и за докладване на прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители. Тези системи включват съответните институционални, правни и процедурни разпоредби, установени в рамките на дадена държава членка и на Съюза за оценяване на политиката и изготвяне на прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители.

2.   Държавите членки и Комисията имат за цел да осигурят навременност, прозрачност, точност, съгласуваност, сравнимост и пълнота на докладваната информация относно политиките и мерките и относно прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители съгласно посоченото в член 18, включително използването и прилагането на данни, методи и модели, както и осъществяването на дейности по осигуряване и контрол на качеството и анализ на чувствителността.

3.   Комисията, подпомагана от Комитета по изменението на климата, посочен в член 44, параграф 1, буква а), приема актове за изпълнение, в които определя структурата, формàта и процедурите за представяне на информация за системите за политики и мерки и прогнози на национално равнище и на равнището на Съюза съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член и член 18.

Когато предлага тези актове за изпълнение Комисията взема предвид съответните решения, приети от органите на РКООНИК или на Парижкото споразумение, включително на международно договорените изисквания за докладване, както и графиците за мониторинг и докладване на посочената информация.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 6.

Член 40

Създаване и поддържане на регистри

1.   Съюзът и държавите членки създават и поддържат регистри за точно отчитане на национално определения принос съгласно член 4, параграф 13 от Парижкото споразумение и на международно прехвърлените резултати от намаляването на последиците съгласно член 6 от посоченото споразумение.

2.   Съюзът и държавите членки могат да водят своите регистри в консолидирана система заедно с още една или повече държави членки.

3.   Данните в регистрите, посочени в параграф 1 от настоящия член, се предоставят на централния администратор, определен съгласно член 20 от Директива 2003/87/ЕО.

4.   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 43 за създаване на регистрите, посочени в параграф 1 от настоящия член, и за привеждане в действие, посредством регистрите на Съюза и на държавите членки, на необходимото техническо изпълнение на съответните решения на органите на РКООНИК или на Парижкото споразумение, в съответствие с параграф 1 от настоящия член.

ГЛАВА 7

Сътрудничество и подкрепа

Член 41

Сътрудничество между държавите членки и Съюза

1.   Държавите членки си сътрудничат и се координират изцяло помежду си и със Съюза по отношение на задълженията си по настоящия регламент, по-специално по отношение на:

а)

процеса на подготовка, приемане, съобщаване и оценка на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата съгласно членове 9 — 13;

б)

процеса на изготвяне, приемане, съобщаване и оценка на интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата съгласно член 17 и годишното докладване съгласно член 26;

в)

процеса, свързан с препоръките на Комисията и съобразяването с тези препоръки съгласно член 9, параграфи 2 и 3, член 17, параграф 6, член 30, параграф 1, член 31, параграф 1 и член 32, параграфи 1 и 2;

г)

съставянето на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза и изготвянето на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза съгласно член 26, параграф 4;

д)

изготвянето на националните съобщения на Съюза съгласно член 12 от РКООНИК и на двугодишния доклад на Съюза съгласно Решение 2/CP.17 или съответните последващи решения, приети от органите по РКООНИК;

е)

процедурите за преглед и проверка на съответствието по РКООНИК и Парижкото споразумение в съответствие с всички приложими решения по РКООНИК, както и процедурата на Съюза за преглед на данните от инвентаризациите на парниковите газове на държавите членки, посочена в член 38;

ж)

всякакви корекции съгласно процедурата за преглед, посочена в член 38, или други промени в инвентаризациите и в докладите за инвентаризациите, които са предадени или предстои да бъдат предадени на секретариата на РКООНИК;

з)

съставянето на приблизителната инвентаризация на парниковите газове в Съюза съгласно член 26, параграф 2.

2.   По искане на държава членка Комисията може да предостави техническа помощ на държавите членки във връзка със задълженията по настоящия регламент.

Член 42

Роля на Европейската агенция за околна среда

Европейската агенция за околна среда подпомага Комисията в нейната работа що се отнася до декарбонизацията и до измерението „Енергийна ефективност“ с цел спазване на членове 15—21, 26, 28, 29, 35, 37, 38, 39 и 41 в съответствие с годишната си работна програма. Това включва помощ, при необходимост, при:

а)

събиране на докладваната от държавите членки информация за политиките и мерките, както и за прогнозите;

б)

изпълнението на процедурите за осигуряване и контрол на качеството на докладваната от държавите членки информация за прогнозите и за политиките и мерките;

в)

изготвянето на оценки или допълване на оценките, с които разполага Комисията, относно прогнозите данни, които не са докладвани от държавите членки;

г)

събиране на данни от европейската статистика, когато такива данни са налични и подходящи с оглед на графика, съгласно изискванията за съставянето на доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно състоянието на Енергийния съюз;

д)

разпространение на събраната по настоящия регламент информация, включително поддържане и актуализиране на база данни за политиките и мерките на държавите членки за намаляване на изменението на климата и на Европейската платформа за адаптиране към изменението на климата относно въздействията, уязвимостта и адаптирането към изменението на климата;

е)

изпълняване на процедурите по осигуряване и контрол на качеството при извършването на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза;

ж)

съставянето на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза и изготвяне на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза;

з)

изготвяне на оценки за данните, които не са докладвани в националните инвентаризации на парниковите газове;

и)

извършването на прегледа, посочен в член 38;

й)

съставянето на приблизителната инвентаризация на парниковите газове в Съюза.

ГЛАВА 8

Заключителни разпоредби

Член 43

Упражняване на делегирането на правомощия

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 5, член 15, параграф 5, член 26, параграф 6, член 37, параграф 7 и член 40, параграф 4, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 24 декември 2018 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 5, член 15, параграф 5, член 26, параграф 6, член 37, параграф 7 и член 40, параграф 4, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 3, параграф 5, член 15, параграф 5, член 26, параграф 6, член 37, параграф 7 и член 40, параграф 4, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 44

Комитети

1.   Комисията се подпомага от:

а)

Комитет по изменението на климата, по отношение на изпълнението на задачите, посочени в член 19, параграф 5, член 26, параграф 7, член 37, параграф 6, член 38, параграф 3 и член 39, параграф 3; и

б)

Комитет за Енергийния съюз, по отношение на изпълнението на задачите, посочени в член 17, параграф 4 и член 33, параграф 4.

2.   Тези комитети са комитети по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   Комитетът по изменението на климата, посочен в буква а) от първия параграф на настоящия член, заменя комитета, създаден по силата на член 26 от Регламент (ЕС) № 525/2013.

4.   Когато някой от комитетите, посочени в параграф 1, разглежда хоризонтални въпроси и общи действия, той информира за това другия комитет, посочен в параграф 1, с цел да се осигури съгласуваност на политиките и да се увеличат в максимална степен полезните взаимодействия между секторите.

5.   Всяка държава членка назначава свой/и представител(и) в Комитета по изменението на климата и в Комитета за Енергийния съюз. Представителите на всеки комитет се канят на заседанията на другия.

6.   При позоваване на настоящия член се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 45

Преглед

В срок от шест месеца от всеки глобален преглед, договорен съгласно член 14 от Парижкото споразумение, Комисията представя отчет пред Европейския парламент и пред Съвета за действието на настоящия регламент, за неговия принос за управлението на Енергийния съюз, неговия принос за постигането на дългосрочните цели на Парижкото споразумение, напредъка в постигането на целите в областта на климата и енергетиката за 2030 г., допълнителните цели на Енергийния съюз и за съответствието на разпоредбите във връзка с планирането, докладването и мониторинга, предвидени в настоящия регламент с други законодателни актове на Съюза или бъдещи решения, свързани с РКООНИК и Парижкото споразумение. Докладите на Комисията могат да бъдат придружени от законодателни предложения, когато това е целесъобразно.

Член 46

Изменения на Директива 94/22/ЕО

Директива 94/22/ЕО се изменя, както следва:

1)

в член 8 се заличава параграф 2;

2)

член 9 се заличава.

Член 47

Изменения на Директива 98/70/ЕО

Директива 98/70/ЕО се изменя, както следва:

1)

член 7а се изменя, както следва:

а)

в параграф 1, трета алинея буква а) се заменя със следното:

„a)

общото количество на всеки вид доставено гориво или енергия; и“;

б)

в параграф 2 уводната част се заменя със следното:

„2.   Държавите членки изискват от доставчиците да намалят възможно най-плавно емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните горива и енергия с до 10 % до 31 декември 2020 г. спрямо основните стандарти за горивата, посочени в приложение II към Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета. Това намаление се състои от:“;

2)

в член 8 параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Комисията гарантира, че информацията, предадена съгласно параграф 3, се разпространява бързо чрез подходящи средства.“

Член 48

Изменения на Директива 2009/31/ЕО

Директива 2009/31/ЕО се изменя, както следва:

1)

в член 27 параграф 1 се заменя със следния текст:

„На всеки четири години държавите членки представят на Комисията доклад за изпълнението на настоящата директива, включително и за регистъра, посочен в член 25, параграф 1, буква б). Първият доклад се изпраща на Комисията не по-късно от 30 юни 2011 г. Докладът се изготвя въз основа на въпросник или тезисен план, който се приема от Комисията под формата на актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 30, параграф 2. Въпросникът или тезисният план се изпраща на държавите членки най-малко шест месеца преди изтичането на крайния срок за представяне на доклада.“;

2)

в член 38 параграф 1 се заличава.

Член 49

Изменения на Регламент (ЕО) № 663/2009

Регламент (ЕО) № 663/2009 се изменя, както следва:

1)

в член 27 параграфи 1 и 3 се заличават;

2)

член 28 се заличава.

Член 50

Изменение на Регламент (ЕО) № 715/2009

В Регламент (ЕО) № 715/2009 член 29 се заличава.

Член 51

Изменения на Директива 2009/73/ЕО

Директива 2009/73/ЕО се изменя, както следва:

1)

член 5 се заличава;

2)

член 52 се заменя със следното:

„Член 52

Докладване

Комисията провежда мониторинг и прегледи по отношение на прилагането на настоящата директива и представя доклад за цялостния напредък пред Европейския парламент и пред Съвета като приложение към доклада за състоянието на Енергийния съюз, посочен в член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (*1).

(*1)  Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).“"

Член 52

Изменение на Директива 2009/119/ЕО на Съвета

В член 6 от Директива 2009/119/ЕО параграф 2 се заменя със следното:

„2.   До 15 март на всяка календарна година всяка държава членка предоставя на Комисията резюме на регистъра на запасите, посочен в параграф 1, в което се посочват най-малко количествата и вида на запасите за извънредни ситуации, включени в регистъра към последния ден на предходната календарна година.“

Член 53

Изменения на Директива 2010/31/ЕС

Директива 2010/31/ЕС се изменя, както следва:

1)

член 2а се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 уводната част се заменя със следното:

„1.   Всяка държава членка създава дългосрочна стратегия за саниране в подкрепа на санирането на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради, както обществени, така и частни, за постигане на високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г., като улеснява разходно ефективната трансформация на съществуващите сгради в сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия. Всяка дългосрочна стратегия за саниране обхваща:“;

б)

добавя се следният параграф:

„8.   Дългосрочната стратегия за саниране на всяка държава членка се предоставя на Комисията като част от окончателния интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на държавата членка, посочен в член 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (*2). Чрез дерогация от член 3, параграф 1 от посочения регламент първата дългосрочна стратегия за саниране по параграф 1 от настоящия член се предоставя на Комисията до 10 март 2020 г.

(*2)  Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).“"

2)

в член 5, параграф 2, втора алинея се заличава изречението „Докладът може да бъде включен в плановете за действие в областта на енергийната ефективност, посочени в член 14, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО.“

3)

в член 9 параграф 5 се заменя със следното:

„5.   Като част от своя доклад за състоянието на Енергийния съюз, посочен в член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999, на всеки четири години Комисията изготвя доклад до Европейския парламент и до Съвета по отношение на постигнатия от държавите членки напредък в увеличаването на броя на сградите с близко до нулево енергийно потребление. Въз основа на тази докладвана информация Комисията, при необходимост, разработва план за действие и предлага препоръки и мерки в съответствие с член 34 от Регламент (ЕС) 2018/1999 за увеличаване на броя на тези сгради и за насърчаване на най-добрите практики по отношение на разходно ефективната трансформация на съществуващите сгради в сгради с близко до нулево енергийно потребление.“

4)

в член 10 параграфи 2 и 3 се заличават;

5)

В член 14, параграф 3 третата алинея се заменя със следното:

„Този доклад се предава на Комисията като част от интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на държавите членки, посочени в член 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999“

6)

В член 15, параграф 3 третата алинея се заменя със следното:

„Този доклад се предава на Комисията като част от интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на държавите членки, посочени в член 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999“.

Член 54

Изменения на Директива 2012/27/ЕС

Директива 2012/27/ЕС се изменя, както следва:

1)

член 4 се заличава;

2)

в член 18, параграф 1 буква д) се заличава;

3)

член 24 се изменя, както следва:

а)

параграфи 1, 3, 4 и 11 се заличават;

б)

параграф 2 се заличава;

4)

приложение XIV се заличава.

Член 55

Изменение на Директива 2013/30/ЕС

В член 25 от Директива 2013/30/EС параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Държавите членки докладват ежегодно на Комисията, като част от годишното докладване, посочено в член 26 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (*3), информацията, посочена в приложение IX, точка 3.

Член 56

Изменения на Директива (ЕС) 2015/652

Директива (ЕС) 2015/652 се изменя, както следва:

1)

в член 5, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   „Всяка година до 31 декември държавите членки представят на Комисията данни за предходната календарна година във връзка със спазването на член 7а от Директива 98/70/ЕО, съгласно определеното в приложение III към настоящата директива.“;

2)

в приложение I, част 2 се заличават точка 1, буква з) и точки 2, 3, 4 и 7.

3)

приложение III се изменя, както следва:

а)

точка 1 се заменя със следното:

„1.

Държавите членки трябва да докладват данните, посочени в точка 3. Трябва да се докладват данни за всички горива и енергоносители, пуснати на пазара във всяка една държава членка. Когато няколко вида биогорива се смесват с изкопаеми горива, трябва да се предоставят данни за всяко биогориво.“;

б)

в точка 3 се заличават букви д) и е);

4)

приложение IV се изменя, както следва:

а)

заличават се следните образци за докладване на информация, предоставени за съгласуваност на докладваните данни:

Произход — самостоятелни доставчици

Произход — съвместни доставчици

Място на закупуване

б)

в бележките по формуляра се заличават точки 8 и 9.

Член 57

Отмяна

Регламент (ЕС) № 525/2013 се отменя, считано от 1 януари 2021 г., в съответствие с преходните разпоредби, предвидени в член 58 от настоящия регламент, с изключение на член 26, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 525/2013, който се отменя, считано от 24 декември 2018 г. Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение XIII.

Член 58

Преходни разпоредби

Чрез дерогация от член 57 от настоящия регламент, член 7 и член 17, параграф 1, букви а) и г) от Регламент (ЕС) № 525/2013 продължават да се прилагат по отношение на докладите, съдържащи данните, изисквани съгласно тези членове за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.

Член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 525/2013 продължава да се прилага по отношение на втория период на задължения по Протокола от Киото.

Член 19 от Регламент (ЕС) № 525/2013 продължава да се прилага по отношение на прегледите на данните от инвентаризациите на емисиите на парникови газове за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.

Член 22 от Регламент (ЕС) № 525/2013 продължава да се прилага по отношение на представянето на доклада, изискван съгласно посочения член.

С цел съгласуваност и правна сигурност нищо в настоящия регламент не възпрепятства прилагането на дерогации съгласно съответните секторни законодателни актове на Съюза в областта на електроенергията и подготвеността за риск в електроенергетиката.

Член 59

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 40, член 53, параграфи 2, 3 и 4, член 54, параграф 3, буква а), член 54, параграф 4 и член 55 се прилагат, считано от 1 януари 2021 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 11 декември 2018 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

J. BOGNER-STRAUSS


(1)  ОВ C 246, 28.7.2017 г., стр. 34.

(2)  ОВ C 342, 12.10.2017 г., стр. 111.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 13 ноември 2018 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 4 декември 2018 г.

(4)  Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30ЕО (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16).

(5)  Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).

(6)  Решение (ЕС) 2016/1841 на Съвета от 5 октомври 2016 г. за сключване, от името на Европейския съюз, на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 1).

(7)  Решение 2002/358/ЕО на Съвета от 25 април 2002 г. за одобрение от името на Европейската общност на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за промените на климата и съвместното изпълнение на ангажиментите, произтичащи от нея (ОВ L 130, 15.5.2002 г., стр. 1).

(8)  Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (ОВ L 344, 17.12.2016 г., стр. 1).

(9)  Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 13).

(10)  Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

(11)  Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и за изменение на Директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 33, 4.2.2006 г., стp. 1).

(12)  Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (ОВ L 304, 14.11.2008 г., стр. 1).

(13)  Регламент (ЕО) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006 (ОВ L 150, 20.5.2014, стр. 195).

(14)  Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30).

(15)  Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009 (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39).

(16)  Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021 — 2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26).

(17)  Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19 юни 2018 г., стр. 1).

(18)  Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1101/2008 за предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности, на Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета относно статистиката на Общността и на Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Статистически програмен комитет на Европейските общности (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164).

(19)  Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (вж. страница 82 от настоящия брой на Официален вестник).

(20)  Регламент (ЕС) № 377/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за създаване на програма „Коперник“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 911/2010 (ОВ L 122, 24.4.2014 г., стр. 44).

(21)  Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 136).

(22)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1

(23)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(24)  Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди (ОВ L 164, 30.6.1994 г., стр. 3).

(25)  Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 13 октомври 1998 г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 93/12/ЕИО на Съвета (ОВ L 350, 28.12.1998 г., стр. 58).

(26)  Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО, и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114).

(27)  Регламент (ЕО) № 663/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на програма за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността на проекти в областта на енергетиката (ОВ L 200, 31.7.2009 г., стр. 31).

(28)  Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005 (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 36).

(29)  Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 94).

(30)  Директива 2009/119/ЕО на Съвета от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (ОВ L 265, 9.10.2009 г., стр. 9).

(31)  Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13).

(32)  Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (ОВ L 178, 28.6.2013 г., стр. 66).

(33)  Директива (EС) 2015/652 на Съвета от 20 април 2015 г. за установяване на методи за изчисляване и на изисквания за докладване съгласно Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на бензиновите и дизеловите горива (ОВ L 107, 25.4.2015 г., стр. 26).

(34)  Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10).

(35)  Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 година за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБЩА РАМКА ЗА ИНТЕГРИРАНИ НАЦИОНАЛНИ ПЛАНОВЕ В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА И КЛИМАТА

Част 1

Обща рамка

РАЗДЕЛ A: НАЦИОНАЛЕН ПЛАН

1.   ПРЕГЛЕД И ПРОЦЕС НА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПЛАНА

1.1.   Резюме

i.

Политически и икономически контекст на плана, контекст по отношение на околната среда, социален контекст на плана

ii.

Стратегия, свързана с петте измерения на Енергийния съюз

iii.

Обща таблица с ключовите цели, политики и мерки на плана

1.2.   Преглед на настоящата ситуация в областта на политиките

i.

Енергийната система на национално равнище и на равнището на Съюза и контекст на политиките по националния план.

ii.

Настоящите политики и мерки в областта на енергетиката и климата, свързани с петте измерения на Енергийния съюз

iii.

Основни въпроси с трансгранично значение

iv.

Административна организация за изпълнение на националните политики в областта на енергетиката и климата

1.3.   Консултации и участие на националните организации и организациите на равнището на Съюза и резултати от тях

i.

Участие на националния парламент

ii.

Участие на местните и регионалните органи

iii.

Консултации със заинтересовани страни, включително социалните партньори и ангажиране на гражданското общество и широката общественост

iv.

Консултации с други държави членки

v.

Повтарящ се процес с участие на Комисията

1.4.   Регионално сътрудничество при подготвянето на плана

i.

Въпроси, които могат да бъдат предмет на съвместно или координирано планиране с други държави членки

ii.

Обяснение как в плана се разглежда регионалното сътрудничество

2.   НАЦИОНАЛНИ ОБЩИ И КОНКРЕТНИ ЦЕЛИ

2.1.   Измерение „Декарбонизация“

2.1.1.   Емисии и поглъщане на парникови газове (1)

i.

Елементите, посочени в член 4, буква а), точка 1

ii.

Ако е приложимо, други национални общи и конкретни цели, които са в съответствие с Парижкото споразумение и съществуващите дългосрочни стратегии. Ако е приложимо, с оглед принос към цялостния ангажимент на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове, други общи и конкретни цели, включително секторни цели и цели за адаптиране към изменението на климата, ако има такива

2.1.2.   Енергия от възобновяеми източници

i.

Елементите, посочени в член 4, буква а), точка 2

ii.

Прогнозни криви за дела по сектори на енергията от възобновяеми източници в крайното енергийно потребление от 2021 г. до 2030 г. в секторите на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, а също и сектора на транспорта

iii.

Прогнозни криви по технологии за възобновяема енергия, които дадена държава членка предвижда да използва, за да се съобрази с общите и секторните криви за енергия от възобновяеми източници за периода 2020 – 2030 г., включително очакваното общо брутно крайно потребление на енергия за всяка технология и сектор в млн. т н.е., както и общи планирани инсталирани мощности (разделени на нови мощности и модернизиране на съществуващи инсталации) за всяка технология в MW

iv.

Прогнозни криви за търсенето на биоенергия, разпределени между топлинната и електрическата енергия и транспорта, и криви за предлагането на биомаса от различни суровини, с посочване на произхода им (като се прави разграничение между национално производство и внос). За горскостопанската биомаса – оценка на произхода ѝ, както и оценка на въздействието върху въглеродните поглътители в областта на ЗПЗГС

v.

Ако е приложимо, други национални криви и цели, включително дългосрочни или секторни (например дял на възобновяемата енергия в районните отоплителни системи, използването на възобновяема енергия в сградния сектор, възобновяема енергия, произведена от градовете, общностите за възобновяема енергия и потребителите на собствена енергия от възобновяеми източници, енергия, добита от утайки, получени от пречистване на отпадни води)

2.2.   Измерение „Енергийна ефективност“

i.

Елементите, посочени в член 4, буква б)

ii.

Индикативните етапни цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г., установените на национално равнище показатели за напредъка, основана на факти преценка на очакваните икономии на енергия и допълнителни ползи и техния принос за постигане на целите на Съюза в областта на енергийната ефективност, включени в пътните карти, определени в дългосрочните стратегии за саниране на националния фонд от жилищни и нежилищни сгради (частни и обществени), в съответствие с член 2а от Директива 2010/31/ЕС

iii.

Ако е приложимо, други национални цели, включително дългосрочни цели или стратегии и секторни цели, както и национални общи цели в области като енергийната ефективност в транспортния сектор и по отношение на отоплението и охлаждането

2.3.   Измерение „Енергийна сигурност“

i.

Елементите, посочени в член 4, буква в)

ii.

Национални общи цели по отношение на увеличаване на диверсификацията на енергийните източници и доставките от трети държави с цел повишаване на устойчивостта на регионалните и националните енергийни системи

iii.

Когато е приложимо, национални общи цели по отношение на намаляването на зависимостта от внос на енергия от трети държави, за да се повиши устойчивостта на регионалните и националните енергийни системи

iv.

Национални общи цели по отношение на увеличаването на гъвкавостта на националната енергийна система, по-специално посредством използването на собствени енергийни източници, оптимизацията на потреблението и съхранение на енергия

2.4.   Измерение „Вътрешен енергиен пазар“

2.4.1.   Междусистемна електроенергийна свързаност

i.

Нивото на междусистемна електроенергийна свързаност, което е определено от държавите членки като цел за 2030 г., като се отчита целта за 2030 г. за междусистемна електроенергийна свързаност от поне 15 %, със стратегия с равнището от 2021 г. нататък, определено в тясно сътрудничество със засегнатите държави членки, като се отчита целта за 2020 г. за междусистемна електроенергийна свързаност от 10 % и следните показатели за спешността на действие:

1)

разликата в цените на пазара на едро, превишаваща индикативен праг от 2 евро/мегават час между държавите членки, регионите или тръжните зони;

2)

номинален капацитет за пренос на междусистемните електропроводи под 30 % от върховото натоварване;

3)

номинален капацитет за пренос на междусистемните електропроводи под 30 % от инсталираното производство от възобновяеми източници.

Всеки нов междусистемен електропровод се подлага на социално-икономически и екологичен анализ на разходите и ползите и се реализира само ако потенциалните ползи надхвърлят разходите

2.4.2.   Електропреносна инфраструктура

i.

Основните проекти в областта на електропреносната и газопреносната инфраструктура и, по целесъобразност, проекти за модернизиране, които са необходими за постигането на общите и конкретните цели по петте измерения на стратегията за Енергийния съюз

ii.

Ако е приложимо, главни разглеждани инфраструктурни проекти, различни от проектите от общ интерес (ПОИ) (2)

2.4.3.   Интеграция на пазара

i.

Национални общи цели, свързани с други аспекти на вътрешния енергиен пазар, като например повишаване на гъвкавостта на системата, по-специално чрез насърчаване на цени на електроенергията, които се определят от конкуренцията съгласно съответното секторно законодателство, интегрирането и обединяването на пазари, с цел увеличаване на търгуемия капацитет на съществуващите междусистемни електропроводи, интелигентни мрежи, групиране, оптимизация на потреблението, съхранение, разпределено производство на електроенергия, механизми за разпределение, преразпределение или съкращаване и ценови сигнали в реално време, включително график за постигане на целите

ii.

Когато е приложимо, национални общи цели, свързани с недискриминационното участие на енергията от възобновяеми източници, оптимизация на потреблението и съхранение, включително чрез групиране, във всички енергийни пазари, включително график за постигане на целите

iii.

Когато е приложимо, национални общи цели с оглед да се гарантира, че потребителите участват в енергийната система и ползват собственото генериране на енергия и новите технологии, включително интелигентните измервателни уреди;

iv.

Национални общи цели, свързани с осигуряване на адекватност на електроенергийната система, както и с повишаване на гъвкавостта на енергийната система във връзка с производството на енергия от възобновяеми източници, включително график за постигането на целите

v.

Когато е приложимо, национални общи цели за защита на потребителите на енергия и подобряване на конкурентоспособността на сектора на пазара на енергия на дребно

2.4.4.   Енергийна бедност

Когато е приложимо, национални цели във връзка с енергийната бедност, включително график за постигането на целите

2.5.   Измерение „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“

i.

Национални общи цели и конкретни цели за финансиране за публични и, при наличност, частни научни изследвания и иновации във връзка с Енергийния съюз, включително, ако е подходящо, график за постигане на целите

ii.

Когато са налице, национални цели за 2050 г., свързани с насърчаването на технологиите за чиста енергия и, ако е подходящо, национални общи цели, включително дългосрочни конкретни цели (2050 г.) за въвеждането на нисковъглеродни технологии, в това число цели за декарбонизация на сектора на енергетиката и на енергийно и въглеродно интензивните промишлени отрасли, и, ако е приложимо, цели за съответната инфраструктура за транспортиране и съхранение на СО2

iii.

Когато е приложимо, национални общи цели по отношение на конкурентоспособността

3.   ПОЛИТИКИ И МЕРКИ

3.1.   Измерение „Декарбонизация“

3.1.1.   Емисии и поглъщане на парникови газове

i.

Политики и мерки за изпълнение на целите съгласно Регламент (ЕС) 2018/842, посочени в точка 2.1.1 и политики и мерки за съобразяване с Регламент (ЕС) 2018/841, с които се обхващат всички основни източници и сектори за засилване на поглъщанията, с идея за дългосрочната визия и цел за икономика с ниски нива на емисии и постигане на баланс между емисии и поглъщания в съответствие с Парижкото споразумение

ii.

По целесъобразност, регионално сътрудничество в тази област

iii.

Без да се засяга приложимостта на правилата за държавната помощ, финансовите мерки, в това число подкрепата от страна на Съюза и използването на фондовете на Съюза в тази област и на национално равнище, ако е приложимо

3.1.2.   Енергия от възобновяеми източници

i.

Политики и мерки за изпълнение на националния принос към обвързващата цел за 2030 г. на равнището на Съюза за възобновяема енергия и за кривите, посочени в член 4, буква а), подточка 2, и ако е приложимо или ако са налични — елементите, представени в точка 2.1.2 от настоящото приложение, включително секторни мерки и мерки с оглед на конкретна технология (3)

ii.

По целесъобразност, специфични мерки за регионално сътрудничество, както и при желание — очакван излишък на произведена енергия от възобновяеми източници, който може да бъде прехвърлен в други държави членки с цел да се постигнат целите за националния принос и кривите, представени в точка 2.1.2

iii.

Специфични мерки за финансова подкрепа, когато е приложимо — включително подкрепа от страна на Съюза и използване на средства от фондовете на Съюза за насърчаване и използване на енергия от възобновяеми източници в електроенергетиката, отоплението и охлаждането и транспорта

iv.

Когато е приложимо, оценка на подкрепата за електрическа енергия от възобновяеми източници, която държавите членки трябва да извършат съгласно член 6, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/2001

v.

Специфични мерки за въвеждане на една или повече точки за контакт, рационализиране на процедурите, осигуряване на информация и обучение, както и улесняване на прилагането на споразумения за покупка на електрическа енергия

Обобщение на политиките и мерките съобразно благоприятната рамка, която държавите членки трябва да въведат в съответствие с член 21, параграф 6 и член 22, параграф 5 от Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване и улесняване на развитието на потребление на собствена енергия от възобновяеми източници и на общности за възобновяема енергия

vi.

Оценка на необходимостта от изграждане на нова инфраструктура за районните отоплителни системи и районните охладителни системи, получени от възобновяеми източници

vii.

Ако е приложимо, специфични мерки за насърчаване на използването на енергия от биомаса, особено за мобилизирането на нови ресурси от биомаса, като се взема предвид:

наличието на ресурси от биомаса, включително устойчива биомаса: потенциалът за собствено производство и внос от трети страни

други видове употреба на биомаса в други сектори (селско стопанство и секторите във връзка с горското стопанство); както и мерки за осигуряване на устойчивостта на добива и употребата на биомаса

3.1.3.   Други елементи на измерението

i.

Когато е приложимо, националните политики и мерки, засягащи сектора на Схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС и оценката на взаимната допълняемост и въздействието на СТЕ на ЕС

ii.

Политики и мерки за постигане на други национални цели, ако е приложимо

iii.

Политики и мерки за постигане на мобилност с ниски емисии (включително електрификацията на транспорта)

iv.

Когато е приложимо, планирани национални политики, крайни срокове и мерки за постепенно премахване на енергийните субсидии, по-специално по отношение на изкопаемите горива

3.2.   Измерение „Енергийна ефективност“

Планираните политики, мерки и програми за постигане на индикативните национални приноси по отношение на енергийна ефективност за 2030 г., както и на другите цели, посочени в точка 2.2, в това число планираните мерки и инструменти (също и от финансово естество) за насърчаване на енергийната ефективност на сградите, по-специално по отношение на следното:

i.

Схеми за задължения за енергийна ефективност и алтернативни мерки на политиката по членове 7а и 7б и член 20, параграф 6 от Директива 2012/27/ЕС, които предстои да се изготвят в съответствие с приложение III към настоящия регламент.

ii.

Дългосрочна стратегия за саниране с цел саниране на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради (обществени и частни) (4), включително политики, мерки и действия за насърчаване на разходноефективно основно саниране и политики и действия, насочени към сегментите от националния сграден фонд с най-лоши характеристики, в съответствие с член 2а от Директива 2010/31/ЕС

iii.

Описание на политиката и мерките за насърчаване на енергийните услуги в публичния сектор с цел премахване на регулаторните и нерегулаторните пречки, които възпрепятстват сключването на договориза енергоспестяване с гарантиран резултат и на други модели на услуги за енергийна ефективност (5)

iv.

Други планирани политики, мерки и програми за постигане на индикативните национални приноси по отношение на енергийна ефективност за 2030 г., както и другите цели, посочени в точка 2.2 (като например мерки за насърчаване обществените сгради да служат за пример за енергийно-ефективни обществени поръчки, мерки за насърчаване на енергийни обследвания и системи за управление на енергията (6), мерки за информиране и обучаване на потребителите (7), както и други мерки за насърчаване на енергийната ефективност (8))

v.

Когато е приложимо, описание на политиките и мерките за насърчаване на ролята на местните общности за възобновяема енергия, във връзка с приноса им в изпълнението на политиките и мерките, посочени в подточки i), ii), iii) и iv)

vi.

Описание на мерките за разработване на мерки за използване на потенциала за подобряване на енергийна ефективност на газопреносната и електропреносната инфраструктура (9)

vii.

Регионално сътрудничество в тази област, когато е приложимо

viii.

Финансови мерки, включително подкрепа от Съюза и използване на средства от фондовете на Съюза на национално равнище

3.3.   Измерение „Енергийна сигурност“ (10)

i.

Политики и мерки, свързани с елементите, посочени в точка 2.3 (11)

ii.

Регионално сътрудничество в тази област

iii.

Когато е приложимо, финансови мерки в тази област на национално равнище, включително подкрепа от Съюза и използване на средства от фондовете на Съюза

3.4.   Измерение „Вътрешен енергиен пазар“ (12)

3.4.1.   Електроенергийна инфраструктура

i.

Политики и мерки за постигане на целевото равнище на междусистемна свързаност, посочено в член 4, буква г)

ii.

Регионално сътрудничество в тази област (13)

iii.

Когато е приложимо, финансови мерки в тази област на национално равнище, включително подкрепа от Съюза и използване на средства от фондовете на Съюза

3.4.2.   Електропреносна инфраструктура

i.

Политики и мерки, свързани с елементите, посочени в точка 2.4.2, включително, когато е приложимо, специфични мерки, позволяващи изпълнението на проекти от общ интерес (ПОИ) и други основни инфраструктурни проекти

ii.

Регионално сътрудничество в тази област (14)

iii.

Когато е приложимо, финансови мерки в тази област на национално равнище, включително подкрепа от Съюза и използване на средства от фондовете на Съюза

3.4.3.   Интеграция на пазара

i.

Политики и мерки, свързани с елементите, посочени в точка 2.4.3

ii.

Мерки за повишаване на гъвкавостта на енергийната система по отношение на производството на възобновяема енергия, като интелигентни мрежи, групиране, оптимизация на потреблението, съхранение, разпределено производство, механизми за разпределение, преразпределение и съкращаване, ценови сигнали в реално време, включително въвеждането на свързване на пазарите в рамките на деня и трансграничните балансиращи пазар

iii.

Когато е приложимо, национални мерки за гарантиране на недискриминационното участие на възобновяемата енергия, оптимизацията на потреблението и съхранението, включително чрез групиране, във всички енергийни пазари

iv.

Политики и мерки за защита на потребителите, по-специално уязвимите и когато е приложимо, потребителите в положение на енергийна бедност и за подобряване на конкурентоспособността и достъпността на пазара на дребно на електроенергия

v.

Описание на мерките за създаване на условия за оптимизация на потреблението и за нейното развитие, включително такива, които се отнасят до тарифи, подкрепящи динамично ценообразуване (15)

3.4.4.   Енергийна бедност

i.

Когато е приложимо, политики и мерки за постигане на целите, посочени в точка 2.4.4

3.5.   Измерение „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“

i.

Политики и мерки, свързани с елементите, посочени в точка 2.5

ii.

Когато е приложимо, сътрудничество с други държави членки в тази област, включително по целесъобразност информация как целите и политиките на Стратегическия план за енергийните технологии са приспособени към съответния национален контекст

iii.

Когато е приложимо, финансови мерки в тази област на национално равнище, включително подкрепа от Съюза и използване на средства от фондовете на Съюза

РАЗДЕЛ Б: АНАЛИТИЧНА ОСНОВА (16)

4.   НАСТОЯЩА СИТУАЦИЯ И ПРЕДВИЖДАНИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ПОЛИТИКИ И МЕРКИ (17) , (18)

4.1.   Прогнозно развитие на основните външни фактори, които въздействат върху развитието на енергийната система и емисиите на парникови газове

i.

Макроикономически прогнози (БВП и прираст на населението)

ii.

Секторни промени, които се очаква да окажат въздействие върху енергийната система и емисиите на парникови газове

iii.

Глобални тенденции в енергетиката, международни цени на изкопаемите горива, цени на въглеродните емисии в СТЕ на ЕС

iv.

Изменения на разходите за съответните технологии

4.2.   Измерение „Декарбонизация“

4.2.1.   Емисии и поглъщане на парникови газове

i.

Тенденции в областта на емисиите и поглъщането на парникови газове в рамките на СТЕ на ЕС, в секторите, обхванати от разпределянето на усилията и сектора ЗПЗГС, и в различни сектори на енергетиката

ii.

Прогнози за секторното развитие при съществуващите политики и мерки на национално равнище и на равнището на Съюза най-малко до 2040 г. (включително и 2030 г.)

4.2.2.   Енергия от възобновяеми източници

i.

Текущият дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, а също и в различите сектори (топлинна енергия и охлаждане, електрическа енергия и транспорт), както и за всяка технология във всеки от секторите

ii.

Индикативни прогнози за развитието при съществуващите политики за 2030 г. (с прогноза до 2040 г.)

4.3.   Измерение „Енергийна ефективност“

i.

Текущо първично и крайно енергийно потребление в икономиката и по сектори (включително промишленост, жилищен сектор, услуги и транспорт)

ii.

Текущ потенциал за прилагането на високоефективно комбинирано производство на енергия и на ефективни районни отоплителни системи и районни охладителни системи (19)

iii.

Прогнози при съществуващите политики, мерки и програми за енергийна ефективност съгласно описаното в точка 1.2, подточка ii) за първичното и за крайното енергийно потребление за всеки сектор най-малко до 2040 г. (включително за 2030 г.) (20)

iv.

Оптимални по отношение на разходите нива на минимални енергийни характеристики, получени в резултат от националните изчисления в съответствие с член 5 от Директива 2010/31/ЕС.

4.4.   Измерение „Енергийна сигурност“

i.

Настоящ енергиен микс, собствени енергийни източници, зависимост от внос, включително относими рискове

ii.

Прогнози за развитието при съществуващите национални и европейски политики и мерки най-малко до 2040 г. (включително и за 2030 г.)

4.5.   Измерение „Вътрешен енергиен пазар“

4.5.1.   Взаимосвързаност между националните електроенергийни системи

i.

Текущо равнище на междусистемна свързаност между националните електроенергийни системи и основни междусистемни електропроводи (21)

ii.

Прогнози за изискванията за разширяване на междусистемните електропроводи (включително за 2030 г.) (22)

4.5.2.   Електропреносна инфраструктура

i.

Основни характеристики на съществуващата инфраструктура за пренос на елекроенергия и газ (23)

ii.

Прогнози за изискванията за разширяване на мрежите най-малко до 2040 г. (включително за 2030 г.) (24)

4.5.3.   Пазари на газ и електроенергия, енергийни цени

i.

Текуща ситуация на пазарите на газ и електроенергия, включително енергийни цени

ii.

Прогнози за развитието при съществуващите национални и европейски политики и мерки най-малко до 2040 г. (включително и за 2030 г.)

4.6.   Измерение „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“

i.

Текущото положение на сектора на нисковъглеродни технологии и доколкото е възможно, позицията му на световния пазар (този анализ трябва да се направи на равнището на Съюза или на световно равнище)

ii.

Текущо равнище на разходите от публични и когато са налични, частни източници за изследвания и иновации в нисковъглеродните технологии, настоящ брой на патентите, настоящ брой на научните работници

iii.

Разбивка по текущи ценови елементи, които съставляват трите основни ценови компонента (енергия, мрежа, данъци/такси)

iv.

Описание на енергийните субсидии, включително за изкопаеми горива

5.   ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ПЛАНИРАНИТЕ ПОЛИТИКИ И МЕРКИ (25)

5.1.   Въздействие на описаните в раздел 3 планирани политики и мерки върху енергийната система и емисиите и поглъщанията на парникови газове, включително сравнение с прогнозите, основани на съществуващите политики и мерки (посочени в раздел 4)

i.

Прогнози за развитието на енергийната система и емисиите и поглъщанията на парникови газове, както и по целесъобразност за емисиите на замърсители на въздуха в съответствие с Директива (ЕС) 2016/2284 при планираните политики и мерки най-малко в продължение на десет години след периода, обхванат от плана (включително последната година от периода, обхванат от плана), включително относимите политики и мерки на Съюза.

ii.

Оценка на взаимодействието между политиките (между съществуващите политики и мерки и планираните политики и мерки в дадено измерение на политиката и между съществуващите политики и мерки и планираните политики и мерки от различните измерения) най-малко до последната година на периода, обхванат от плана, по-специално за изграждането на надеждна представа за въздействието на политиките за енергийна ефективност/икономии на енергия върху мащабите на енергийната система и за намаляване на риска от блокирани инвестиции в енергийните доставки

iii.

Оценка на взаимодействието между съществуващите политики и мерки и планираните политики и мерки и между тези политики и мерки и мерките на политиката на Съюза в областта на климата и енергетиката

5.2.   Въздействие на планираните политики и мерки, описани в раздел 3, на равнището на макроикономиката и доколкото е възможно, здравето, околната среда, заетостта и образованието, уменията и социалните въздействия, включително аспектите на справедливия преход (по отношение на разходите и ползите и на разходната ефективност), най-малко до последната година от периода, обхванат от плана, включително сравнение с прогнозите, основани на съществуващите политики и мерки

5.3.   Преглед на нуждите от инвестиции

i.

съществуващи инвестиционни потоци и прогнозни предположения за инвестиране по отношение на планираните политики и мерки

ii.

секторни или пазарни рискови фактори или пречки в национален или регионален контекст

iii.

анализ на допълнителното подпомагане с публични финанси или ресурси за преодоляване на недостатъците, установени в подточка ii)

5.4.   Въздействие на планираните политики и мерки, описани в раздел 3 върху другите държави членки и регионално сътрудничество най-малко до последната година от периода, обхванат от плана, включително сравнение с прогнозите, основани на съществуващите политики и мерки

i.

Въздействие върху енергийните системи в съседните и други държави членки в региона до възможната степен

ii.

Въздействие върху енергийните цени и интегрирането на пазара на продукти и енергия

iii.

По целесъобразност въздействие върху регионалното сътрудничество

Част 2

Списък на параметри и променливи, които трябва да се докладват в раздел Б от националните планове (26) (27) (28) (29)

Следните параметри, променливи, енергийни баланси и показатели трябва да се докладват в раздел Б „Аналитична основа“ от националните планове, ако се използват:

1.   Общи параметри и променливи

(1)

Население [милиони]

(2)

БВП [млн. евро]

(3)

Брутната добавена стойност по сектори (включително основните промишлени сектори, строителството, услугите и селското стопанство) [млн. евро]

(4)

Брой на домакинствата [хиляди броя]

(5)

Размер на домакинствата [души/домакинство]

(6)

Разполагаем доход на домакинствата [евро]

(7)

Брой пътникокилометри: всички видове транспорт, т.е., разделяне между автомобилния транспорт (ако е възможно, с отделни данни за леките коли и автобусите), железопътния транспорт, въздушния транспорт и националния воден транспорт (когато е подходящо) [милиони пътникокилометри]

(8)

Товарен транспорт в тонкилометри: всички видове транспорт с изключение на международния морски транспорт, т.е., разделение между автомобилния транспорт, железопътния транспорт, въздушния транспорт, националния воден транспорт (по вътрешни водни пътища и националния морски транспорт) [милиони тонкилометри]

(9)

Международни цени за внос на нефт, газ, въглища и гориво [EUR/GJ или евро/toe] въз основа на препоръките на Комисията

(10)

Цени на въглеродните емисии в СТЕ на ЕС [EUR/EUA] въз основа на препоръките на Комисията

(11)

Предвиждания за обменния курс спрямо EUR и USD (когато е приложимо) [EUR/валута и USD/валута]

(12)

Брой отоплителни денградуси (HDD)

(13)

Брой охладителни денградуси (CDD)

(14)

Предвиждания за разходите за технологията, използвани в моделирането на основни относими технологии

2.   Енергийни баланси и показатели

2.1.   Енергийни доставки

(1)

Местен добив по видове горива (всички енергийни продукти, произвеждани в значителни количества) [ktoe]

(2)

Нетен внос по видове горива и енергоносители (включително електрическа енергия, като се указва нетен внос от ЕС и от страни извън ЕС) [ktoe]

(3)

Зависимост от вноса от трети страни [%]

(4)

Основни вносители (държави) за основните енергоносители (включително природен газ и електрическа енергия)

(5)

Брутно вътрешно потребление на гориво по видове източници (в това число твърди горива, всички енергийни продукти: въглища, суров нефт и нефтопродукти, природен газ, ядрена енергия, електрическа енергия, топлинна енергия, възобновяеми енергийни източници, отпадъци) [ktoe]

2.2.   Електрическа енергия и топлинна енергия

(1)

Брутно производство на електрическа енергия [GWh]

(2)

Брутно производство на електрическа енергия по видове горива (всички енергийни продукти) [GWh]

(3)

Дял на комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия в общото производство на топлинна и на електрическа енергия [%]

(4)

Електрогенериращи мощности по източници, в това число изведени от експлоатация и нови инвестиции [MW]

(5)

Производство на топлинна енергия от топлоелектрически централи

(6)

Производство на топлинна енергия от когенерационни централи, включително промишлена отпадна топлина

(7)

Капацитет за трансгранична взаимосвързаност за пренос на газ и електрическа енергия [определение за електрическа енергия в съответствие с резултатите от текущите обсъждания на основание на цел за 15-процентна взаимосвързаност] и прогнозни коефициенти на използване на този капацитет

2.3.   Сектор на преобразуването на енергия

(1)

Входящо количество гориво в топлоелектрическите централи (включително твърдо гориво, нефт, газ) [ktoe]

(2)

Входящи количества гориво в други процеси на преобразуване [ktoe]

2.4.   Енергийно потребление

(1)

Първично и крайно енергийно потребление [ktoe]

(2)

Крайно енергийно потребление по сектори (включително промишлеността, жилищния сектор, услугите, селското стопанство и транспорта (с посочване на данни поотделно за пътническия и товарния транспорт, когато такива са налични) [ktoe]

(3)

Крайно енергийно потребление по видове горива (всички енергийни продукти) [ktoe]

(4)

Крайно неенергийно потребление [ktoe]

(5)

Първична енергийна интензивност на икономиката като цяло (първично енергийно потребление на БВП [toe/евро]

(6)

Крайна енергийна интензивност по сектори (включително промишлеността, жилищния сектор, услугите и транспорта (с посочване на данни поотделно за пътническия и товарния транспорт, когато такива са налични)

2.5.   Цени

(1)

Цените на електрическата енергия по вид на използващ сектор (жилища, промишленост, услуги)

(2)

Национални цени на дребно на горивата (с включени всички данъци, по източник и сектор) [евро/ktoe]

2.6.   Инвестиции

Инвестиционните разходи в секторите на преобразуване, доставка, пренос и разпределение на енергия

2.7.   Възобновяеми енергии

(1)

Брутно крайно потребление на енергия от възобновяеми източници и дял на възобновяемата енергия източници в брутното крайно потребление на енергия, включително по сектори (електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, транспорт) и по технологии

(2)

Производство на електрическа енергия и топлинна енергия от възобновяема енергия в сградите; тук се включват, когато са налични, отделни данни относно произведената, потребената и подадената в мрежата енергия от слънчеви фотоволтаични системи, слънчеви топлинни системи, биомаса, термопомпи, геотермални системи, както и от други децентрализирани възобновяеми източници

(3)

Когато е приложимо, други национални криви, включително дългосрочни или секторни, делът на произведените от хранителни суровини биогорива и на биогорива от нови поколения, делът на възобновяемата енергия в районните отоплителни системи, както и възобновяемата енергия, произведена от градовете и общностите за възобновяема енергия.

3.   Показатели във връзка с емисиите и поглъщанията на парникови газове

(1)

Емисии на парникови газове по сектори на политиките (СТЕ на ЕС, разпределянето на усилията и ЗПЗГС)

(2)

Емисии на парникови газове, определени в съответствие с методиката на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК), по сектори и по газове (по целесъобразност се дават данни поотделно за СТЕ на ЕС и секторите за разпределяне на усилията) [tCO2eq]

(3)

Въглеродна интензитет на икономиката като цяло [tCO2eq/GDP]

(4)

Показатели във връзка с емисиите на CO2

а)

Интензитет на емисиите на парникови газове в собственото производство на електрическа и топлинна енергия [tCO2eq/MWh]

б)

Интензитет на емисиите на парникови газове в крайното енергийно потребление по сектори [tCO2eq/toe]

(5)

Параметри във връзка с емисии, различни от CO2

а)

Селскостопански животни: млекодайни крави (хиляди глави), немлекодайни животни (хиляди глави), овце (хиляди глави), свине (хиляди глави), птици (хиляди глави)

б)

Внесено от прилагане на изкуствени торове количество азот [kt азот]

в)

Внесено от прилагане на оборски тор количество азот [kt азот]

г)

Азот, фиксиран от азотофиксиращи посеви [kt азот]

д)

Азот от остатъци от селскостопански култури, върнати в почвата [kt азот]

е)

Площ на обработваеми биологични почви [хектари]

ж)

Генериране на твърди битови отпадъци (ТБО)

з)

Твърди битови отпадъци (ТБО), които се депонират

и)

Дял на уловен CH4 от общото количество генериран CH4 в депата [%]


(1)  Трябва да се гарантира последователност с дългосрочните стратегии съгласно член 15.

(2)  В съответствие с Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009 (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стp. 39)

(3)  Когато планират посочените мерки, държавите членки вземат предвид края на експлоатационния период на съществуващите инсталации и потенциала за модернизиране на такива инсталации

(4)  В съответствие с член 2а от Директива 2010/31/ЕС.

(5)  В съответствие с член 18 от Директива 2012/27/ЕС.

(6)  В съответствие с член 8 от Директива 2012/27/ЕС.

(7)  В съответствие с членове 12 и 17 от Директива 2012/27/ЕС.

(8)  В съответствие с член 19 от Директива 2012/27/ЕС.

(9)  В съответствие с член 15, параграф 2 от Директива 2012/27/ЕС.

(10)  Политиките и мерките трябва да отразяват първия принцип на енергийната ефективност.

(11)  Трябва да се гарантира съгласуваност с плановете за превантивни действия и плановете за действие при извънредни ситуации съгласно Регламент (ЕС) 2017/1938 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2017 година относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010 (ОВ L 280, 28.10.2017г., стр. 1), както и за плановете за подготвеността към риск съгласно Регламент (ЕС) 2018/2001 [предложен в COM(2016) 862 относно подготвеността за риск в електоенергетиката и за отмяна на Директива 2005/89/ЕO].

(12)  Политиките и мерките трябва да отразяват първия принцип на енергийната ефективност.

(13)  Регионални групи, различни от ПОИ, създадени по силата на Регламент (ЕС) № 347/2013.

(14)  Регионални групи, различни от ПОИ, създадени по силата на Регламент (ЕС) № 347/2013.

(15)  В съответствие с член 15, параграф 8 от Директива 2012/27/ЕС.

(16)  Вж. част 2 за подробен списък на параметри и променливи, които трябва да се докладват в раздел Б на плана.

(17)  Текущата ситуация следва да отразява датата за представяне на националния план (или последната налична дата). Съществуващите политики и мерки включват приложените и вече приетите политики и мерки. Вече приетите политики и мерки са онези, за които към датата на представяне на националния план е взето официалното решение на правителството и има ясен ангажимент да се пристъпи към изпълнение. Приложените политики и мерки са онези, за които към датата на представяне интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата или интегрирания национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата е приложимо едно или повече от следните условия: има влязло в сила пряко приложимо европейско законодателство или национално законодателство, налице е едно или повече доброволни споразумения, определени са финансови ресурси и са мобилизирани човешки ресурси.

(18)  Изборът на външни фактори може да се базира на допусканията, направени в EU Reference Scenario 2016 (Референтен сценарий на ЕС от 2016 г.). Освен това конкретните резултати на държавите членки по Референтния сценарий на ЕС от 2016 г., както и резултатите от последващите сценарии на политиките също могат да бъдат полезен източник на информация при разработването на национални прогнози в рамките на съществуващите политики, мерки и оценки на въздействието.

(19)  В съответствие с член 14, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС.

(20)  Тази референтна прогноза, базираща се на обичайната практика, ще бъде основата за сравнение за целта за първично и крайно енергийно потребление в 2030 г., която е описана в точка 2.3, а също и за коефициентите за преобразуване.

(21)  С препратка към прегледа на съществуващата електропреносна инфраструктура от страна на операторите на преносни системи (ОПС).

(22)  С препратка към националните планове за развитие на мрежата и регионалните инвестиционни планове на ОПС.

(23)  С препратка към прегледите на съществуващата преносна инфраструктура от страна на операторите на преносни системи (ОПС).

(24)  С препратка към националните планове за развитие на мрежата и регионалните инвестиционни планове на ОПС.

(25)  „Планирани политики и мерки“ са възможностите, които са в процес на обсъждане и чието приемане и изпълнение е реално възможно след датата на представяне на националния план. Поради това произтичащите прогнози, включени в раздел 5.1, следва да включват не само изпълняваните и приетите политики и мерки (прогнози въз основа на съществуващите политики и мерки), но също и планираните политики и мерки.

(26)  За плана, обхващащ периода 2021 – 2030 г.: за всеки параметър/променлива в списъка – в раздели 4 и 5 се докладват тенденциите за годините от 2005 до 2040 (по целесъобразност от 2005 до 2050 г.), включително за 2030 г., с петгодишен интервал. Указват се параметри, основани на външни допускания, и се сравняват с резултатите от моделиране

(27)  Доколкото е възможно, докладваните данни и прогнозите трябва да се основават на данните на Евростат и да бъдат в съответствие с тях и с методологиите, използвани за докладване на европейските статистически в относимото секторно законодателство, тъй като европейската статистика е основният източник на статистически данни, които се използват за докладване и наблюдение в съответствие с Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика.

(28)  Забележка: всички прогнози следва да се извършват въз основа на постоянни цени (като базови цени се вземат цените от 2016 г.)

(29)  Комисията ще предостави препоръки за основните параметри за прогнози, обхващащи най-малко цените при внос на нефт, газ и въглища, както и цените на въглеродните емисии в СТЕ на ЕС.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

НАЦИОНАЛНИ ПРИНОСИ ЗА ДЕЛА НА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ В БРУТНОТО КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯ ПРЕЗ 2030 Г.

1.

Следната ориентировъчна формула представя обективните критерии, изброени в член 5, параграф 1, буква д), подточки i) — v), като всеки от тях се изразява в процентни пунктове:

а)

националната обвързваща цел на държавата членка за 2020 г., посочена в третата колона на таблицата от приложение I към Директива (ЕС) 2018/2001;

б)

фиксирана вноска („Вфикс“);

в)

вноска въз основа на БВП на глава от населението („ВБВП“);

г)

вноска въз основа на потенциала („Впотенциал“);

д)

вноска, отразяваща равнището на междусистемни връзки на държавата членка („Всвързаност“)

2.

„Вфикс“ е еднаква за всички държави членки. „Вфикс“ на всички държави членки заедно допринасят за 30 % от разликата между целите на Съюза за 2030 и 2020 г.

3.

„ВБВП“ се разпределят между държавите членки въз основа на индекса на Евростат на БВП на глава от населението за средното за Съюза през периода 2013 — 2017 г., изразен в стандарт за покупателна способност, като за всяка отделна държава членка таванът на индекса е определен на 150 % от средното за Съюза. „ВБВП“ на всички държави членки заедно допринасят за 30 % от разликата между целите на Съюза за 2030 и 2020 г.

4.

„Впотенциал“ се разпределят между държавите членки въз основа на разликата между дела на ВЕИ на държавата членка през 2030 г., както е показано в референтния сценарий в модела PRIMES, и нейната обвързваща национална цел за 2020 г. „Впотенциал“ на всички държави членки заедно допринасят за 30 % от разликата между целите на Съюза за 2030 и 2020 г.

5.

„Всвързаност“ се разпределят между държавите членки въз основа на съотношението на индекса за дела на електроенергийните междусистемни връзки към средното за Съюза през 2017 г., измерен по нетния преносен капацитет над общата инсталирана генерираща мощност, като за всяка отделна държава членка таванът на индекса за дела на електроенергийните междусистемни връзки се определя на 150 % от средното за Съюза. „Всвързаност“ на всички държави членки заедно допринасят за 10 % от разликата между целите на Съюза за 2030 и 2020 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

УВЕДОМЯВАНЕ ЗА ПРЕДПРИЕТИТЕ ОТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ МЕРКИ И МЕТОДОЛОГИИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 7 ОТ ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС

Държавите членки уведомяват Комисията за предложената от тях подробна методология съгласно приложение V, точка 5 към Директива 2012/27/ЕС за функционирането на схемите за задължения за енергийна ефективност и за алтернативните мерки на политиката, посочени в членове 7а и 7б и в член 20, параграф 6 от посочената директива.

1.   Изчисление на равнището на изискваните икономии на енергия, което трябва да се постигне за целия период от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г., като се показва как се вземат предвид следните елементи:

а)

годишното крайно енергийно потребление, като се вземат средните стойности за последния тригодишен период преди 1 януари 2019 г.;

б)

кумулативната сума на икономиите на енергия при крайното потребление, които трябва да бъдат постигнати [в ktoe], в съответствие с член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2012/27/ЕС;

в)

данни, използвани за изчисление на крайното енергийно потребление, и източниците на такива данни, включително обосновка за използването на алтернативни статистически източници и всякакви разлики в получените количества (ако са използвани други източници, различни от Евростат);

2.   Държавите членки, които решат да използват някоя от възможностите по член 7, параграф 2 от Директива 2012/27/ЕС, също уведомяват за своето изчисление на равнището на изискваните икономии на енергия, което трябва да се постигне за целия период от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г., като се показва как се вземат предвид следните елементи:

а)

собственият им годишен процент на икономиите;

б)

собственото им базово изчисление и енергията, използвана изцяло или частично в транспорта, се изключват от това изчисление, [в ktoe];

в)

изчислената кумулативна сума на икономиите на енергия за целия период от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. (преди прилагането на критериите, посочени в член 7, параграф 4, букви б) – ж) от Директива 2012/27/ЕС), [в ktoe];

г)

прилагане на вариантите, посочени в член 7, параграф 4, букви б) — ж) от Директива 2012/27/ЕС;

i)

крайно енергийно потребление за промишлени дейностите [в ktoe], включени в списъка в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, изключено от изчислението в съответствие с член 7, параграф 4, буква б) от Директива 2012/27/ЕС;

ii)

обем на икономиите на енергия [в ktoe], постигнати в секторите на преобразуването, разпределението и преноса на енергия, включително чрез ефективна инфраструктура на районните отоплителни системи и районните охладителни системи, в съответствие с член 7, параграф 4, буква в) от Директива 2012/27/ЕС;

iii)

обем на икономиите на енергия [в ktoe] от индивидуални действия, осъществени след 31 декември 2008 г., чието влияние продължава да е налице и през 2020 г. и след това, в съответствие с член 7, параграф 4, буква г) от Директива 2012/27/ЕС;

iv)

обем на икономиите на енергия [в ktoe], които произтичат от мерки на политиката, при условие че може да се докаже, че тези мерки на политиката водят до отделни действия, предприети от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2020 г., в резултат на които се стига до икономии след 31 декември 2020 г., в съответствие с член 7, параграф 4, буква д) от Директива 2012/27/ЕС;

v)

обем на произведената енергия [в ktoe], върху или в сгради за собствено ползване като следствие от мерки на политики за насърчаване на нови инсталации на технологии за възобновяема енергия в съответствие с член 7, параграф 4, буква е) от Директива 2012/27/ЕС;

vi)

обем на икономиите на енергия [в ktoe], които надхвърлят изискваните кумулативни икономии на енергия за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г., които държавите членки включват към периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. в съответствие с член 7, параграф 4, буква ж) от Директива 2012/27/ЕС;

д)

обща кумулативната сума на икономиите на енергия (след прилагане на вариантите, посочени в член 7, параграф 4, букви б) — ж) от Директива 2012/27/ЕС.

3.   Мерки на политиките с оглед на постигането на изискванията за икономии, посочени в член 7, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС:

3.1.   Схеми за задължения за енергийна ефективност, посочени в член 7а от Директива 2012/27:

а)

описание на схемата за задължения за енергийна ефективност;

б)

очакван натрупан годишен размер на икономиите и продължителност на периода(-ите) на задължения;

в)

задължени страни и техните отговорности;

г)

целеви сектори;

д)

отговарящи на условията действия, предвидени съгласно мярката;

е)

информация за прилагането на следните разпоредби от Директива 2012/27/ЕС:

i)

когато е приложимо, конкретни действия, дял от икономиите, които трябва да се постигнат в домакинствата, засегнати от енергийна бедност, в съответствие с член 7, параграф 11;

ii)

икономии, постигнати от доставчици на енергийни услуги или други трети страни в съответствие с член 7а, параграф 6, буква а);

iii)

„банкирането и заемането на средства“ в съответствие с член 7а, параграф 6, буква б);

ж)

по целесъобразност информация за търговията с икономии на енергия.

3.2   Алтернативни мерки, посочени в член 7б и член 20, параграф 6 от Директива 2012/27/ЕС (с изключение на данъчното облагане):

а)

вид на мярката на политиката;

б)

кратко описание на мярката на политиката, включително характеристиките на всяка нотифицирана мярка на политиката;

в)

очаквана обща кумулативна и годишна сума на икономиите за всяка мярка и/или сума на икономиите през евентуални междинни периоди;

г)

изпълнителни публични органи, участващи или изпълняващи страни и техните отговорности за изпълнение на мярката/мерките на политиката;

д)

целеви сектори;

е)