ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 30.7.2021
COM(2021) 435 final
2021/0249(NLE)
Предложение за
РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪВЕТА
за изменение на Решение 2009/791/EО за даване на разрешение на Федерална република Германия да продължи да прилага мярка за дерогация от член 168 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
Съгласно член 395, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност („Директивата за ДДС“ 1 ) Съветът, като действа с единодушие по предложение на Комисията, може да разреши на всяка държава членка да прилага специални мерки за дерогация от разпоредбите на посочената директива с цел да опрости процедурата за събиране на ДДС или да предотврати някои форми на отклонение от данъчно облагане или избягване на данъци.
С писмо, заведено в Комисията на 19 февруари 2021 г., Федерална република Германия (наричана по-долу за краткост „Германия“) поиска разрешение да продължи да прилага мярка за дерогация от членове 168 и 168а от Директивата за ДДС с цел да бъде изключен от правото на приспадане ДДС, начислен върху стоките и услугите, които се употребяват повече от 90 % за личните нужди на данъчно задълженото лице или на неговите служители, или, по-общо — за цели извън предмета на стопанската му дейност или за неикономически дейности. Искането бе придружено от доклад за прилагането на тази мярка, съгласно изискваното по силата на член 2 от Решение 2009/791/ЕО на Съвета от 20 октомври 2009 г. 2 , изменено с Решение за изпълнение (ЕС) 2018/2060 на Съвета от 20 декември 2018 г. 3 .
В съответствие с член 395, параграф 2 от Директивата за ДДС с писма от 17 март 2021 г. Комисията информира останалите държави членки за отправеното от Германия искане. С писмо от 18 март 2021 г. Комисията уведоми Германия, че разполага с цялата информация, необходима за разглеждане на искането.
1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
•Основания и цели на предложението
Съгласно член 168 от Директивата за ДДС данъчно задълженото лице има право да приспадне ДДС, начислен върху направените от него покупки и получените от него услуги за целите на неговите облагаеми сделки. В член 168а, параграф 1 от Директивата за ДДС се предвижда, че ДДС върху разходите за недвижим имот, който представлява част от стопанските активи на данъчно задължено лице и се използва както за целите на стопанската му дейност, така и за цели извън предмета на стопанската му дейност, се приспада само пропорционално на използването на имота за целите на стопанската дейност на данъчно задълженото лице. Съгласно член 168а, параграф 2 от Директивата за ДДС държавите членки могат да прилагат тази разпоредба също и във връзка с разходи, свързани с други, посочени от тях стоки, които са част от стопанските активи. Член 168a бе добавен в Директивата за ДДС с Директива 2009/162/ЕС на Съвета от 22 декември 2009 г. 4 с цел приспадането да се ограничи до дела на действителното използване за стопански цели и по този начин да се приложи по-ефективно принципът, според който приспадането възниква само доколкото съответните стоки и услуги се използват за целите на стопанската дейност на данъчно задълженото лице.
Съгласно член 395 от Директивата за ДДС държавите членки могат да прилагат с разрешение от Съвета мерки за дерогация от разпоредбите на Директивата за ДДС с цел да опростят процедурата за събиране на ДДС или да предотвратят някои форми на отклонение от данъчно облагане или избягване на данъци.
Германия поиска да продължи да прилага мярка за дерогация от членове 168 и 168а от Директивата за ДДС, която ѝ позволява да изключи изцяло от правото на приспадане ДДС, начислен върху стоките и услугите, които се употребяват повече от 90 % за лични нужди или за цели извън предмета на стопанската дейност на данъчно задълженото лице, включително за неикономически дейности.
Тази мярка за дерогация първоначално беше разрешена на Германия с Решение 2000/186/ЕО на Съвета от 28 февруари 2000 г. 5 за срок до 31 декември 2002 г., след което беше подновена съответно с Решение 2003/354/ЕО на Съвета от 13 май 2003 г. 6 за срок до 30 юни 2004 г., с Решение 2004/817/ЕО на Съвета от 19 ноември 2004 г. 7 — за срок до 31 декември 2009 г. и с Решение 2009/791/ЕО на Съвета от 20 октомври 2009 г. — за срок до 31 декември 2012 г. Последният посочен срок бе удължен до 31 декември 2015 г. с Решение за изпълнение 2012/705/ЕС на Съвета от 13 ноември 2012 г. 8 , до 31 декември 2018 г. с Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2428 на Съвета от 10 декември 2015 г. 9 и до 31 декември 2021 г. с Решение за изпълнение (ЕС) 2018/2060 на Съвета от 20 декември 2018 г. 10 .
В сегашното си искане Германия информира Комисията, че прилагането на мярката за дерогация се е оказало много ефективно и представлява значително опростяване при събирането на ДДС. То също така спомага за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци.
Минималното равнище на употреба на стоките за стопански цели (поне 10 %), което Германия поиска, за да разреши приспадането на ДДС върху входящите ресурси, е сравнително ниско. Според нея поради това удължаването на срока на действие на мярката няма да има голямо отражение върху общия размер на приходите от ДДС, събирани на етапа на крайното потребление, и следователно няма да окаже отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС.
Германия е на мнение, че мярката намалява административната тежест за данъкоплатците и данъчните администрации, тъй като не е необходимо съотношението на употребата на такива стоки за стопански и за нестопански цели да се проследява, нито да се адаптира, поради което не се налага да се съхранява документация за тези промени. 10-процентното ограничение съответства и на разпоредбите на германското законодателство относно подоходния данък, съгласно които за стопански активи може да се считат само стоките, които се употребяват най-малко 10 % за стопански цели.
Дерогациите по принцип се предоставят за ограничен период от време, за да може да се прецени дали специалната мярка е подходяща и ефективна. Във връзка с това, както и въз основа на информацията, предоставена от Германия, Комисията разбира, че съотношението 10 %/90 % между употребата за стопански и за нестопански цели представлява достатъчно солидна основа за идентифициране на сделките, по отношение на които употребата за стопански цели може да се счита за пренебрежима.
От гореизложеното е видно, че въпросната специална мярка улеснява както данъчните администрации, така и предприятията, тъй като не е необходимо да се проследява последващата употреба на стоките и услугите, за които изключването от приспадане е било приложимо към момента на придобиването им, особено във връзка с евентуалното данъчно облагане на употребата за лични нужди съгласно членове 16—26 от Директивата за ДДС или корекциите на приспаданията съгласно членове 184—192 от същата директива. Ето защо е целесъобразно срокът на действие на мярката за дерогация да бъде удължен.
Всяко удължаване обаче следва да е ограничено във времето, за да може да се прецени дали все още важат условията, на които се основава дерогацията. Поради това се предлага срокът на действие на дерогацията да бъде удължен до края на 2024 г. и — в случай че се предвиди следващо удължаване за периода след 2024 г. — от Германия да се поиска да представи най-късно до 31 март 2024 г. доклад, включващ преглед на прилаганото съотношение между употребата за стопански и за нестопански цели, на което се основава изключването от приспадане.
Тъй като Решение 2009/791/ЕО на Съвета от 20 октомври 2009 г. бе прието преди приемането на Директива 2009/162/ЕС на Съвета от 22 декември 2009 г., с която в Директивата за ДДС бе добавен член 168а, заглавието му не съдържа позоваване на член 168а. За да се премахне това несъответствие между заглавието и съдържанието на Решение 2009/791/ЕО на Съвета, заглавието на Решение 2009/791/ЕО на Съвета следва да бъде изменено, като в него се включи позоваване на член 168а от Директивата за ДДС.
•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката
Подобни дерогации по отношение на изключването на ДДС, дължим за стоки и услуги, от правото на приспадане на ДДС, когато въпросните стоки и услуги се използват повече от 90 % за лични нужди на данъчно задължено лице или на негови служители, или по-общо — за цели извън предмета на стопанската му дейност или за неикономически дейности, са предоставяни и на други държави членки (Австрия 11 , Нидерландия 12 ).
Съгласно член 176 от Директивата за ДДС Съветът определя разходите, по отношение на които ДДС не подлежи на приспадане. До влизането в сила на разпоредбите на Съвета държавите членки имат право да запазят изключенията, които са били в сила към 1 януари 1979 г. Поради това има известен брой клаузи за запазване на съществуващото положение, които ограничават правото на приспадане за данъчно задължените лица.
Независимо от предходните инициативи за определяне на категориите разходи, за които може да бъде налагано ограничение на правото на приспадане 13 , такава дерогация е подходяща за периода до хармонизирането на тези правила на равнището на ЕС.
Следователно предложената мярка е съобразена с действащите разпоредби на Директивата за ДДС.
2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ
•Правно основание
Член 395 от Директивата за ДДС.
•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)
Като се има предвид разпоредбата от Директивата за ДДС, на която се основава предложението, принципът на субсидиарност не се прилага.
•Пропорционалност
Решението се отнася до предоставяне на разрешение на държава членка по нейно искане и не представлява задължение.
Предвид ограничения обхват на дерогацията специалната мярка е пропорционална на преследваната цел, а именно опростяване на процедурата за събиране на ДДС и предотвратяване на някои форми на отклонение от данъчно облагане или избягване на данъци. Тя не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
•Избор на инструмент
Предлаган инструмент: решение за изпълнение на Съвета.
Съгласно член 395 от Директива 2006/112/EО на Съвета дерогация от общите правила за ДДС е възможна единствено след разрешение на Съвета, действащ с единодушие по предложение на Комисията. Решението за изпълнение на Съвета е най-подходящият инструмент, тъй като негов адресат може да бъде отделна държава членка.
3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
•Консултации със заинтересованите страни
Настоящото предложение се основава на искане, отправено от Германия, и засяга само тази държава членка.
•Събиране и използване на експертни становища
Не бяха необходими външни експертни становища.
•Оценка на въздействието
Предложението за решение за изпълнение на Съвета има за цел да се опрости процедурата по събиране на ДДС, като на Германия се разреши да продължи да прилага мярка за дерогация, която ѝ позволява да изключи изцяло от правото на приспадане ДДС, начислен върху стоките и услугите, които се употребяват повече от 90 % за лични нужди или за цели извън предмета на стопанската дейност на данъчно задълженото лице, включително за неикономически дейности. Тази мярка се оказа подходящо и ефикасно средство.
Според Германия удължаването на срока на действие на мярката няма да има отрицателно отражение върху общия размер на приходите от ДДС, събирани на етапа на крайното потребление, и следователно няма да окаже отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС.
4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
Предложението няма да има отрицателно отражение върху бюджета на ЕС.
5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ
Предложението е ограничено във времето и включва клауза за изтичане на срока на действие на 31 декември 2024 г.
2021/0249 (NLE)
Предложение за
РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪВЕТА
за изменение на Решение 2009/791/EО за даване на разрешение на Федерална република Германия да продължи да прилага мярка за дерогация от член 168 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност 14 , и по-специално член 395, параграф 1, първа алинея от нея,
като взе предвид предложението на Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1)В членове 168 и 168а от Директива 2006/112/ЕО се урежда правото на данъчно задължените лица да приспадат данъка върху добавената стойност (ДДС), който е начислен върху стоките и услугите, доставени им за целите на техните облагаеми сделки. На Германия бе предоставено разрешение да въведе мярка за дерогация, с която се цели да се изключи от правото на приспадане ДДС, начислен върху стоките и услугите, които се употребяват от данъчно задълженото лице повече от 90 % за неговите лични нужди или за тези на неговите служители, или по-общо — за цели извън предмета на стопанската му дейност или за неикономически дейности.
(2)Първоначално с Решение 2000/186/ЕО на Съвета 15 на Германия бе предоставено разрешение да въведе и да прилага мерки за дерогация от членове 6 и 17 от Директива 77/388/ЕИО на Съвета 16 до 31 декември 2002 г. С Решение 2003/354/ЕО на Съвета 17 на Германия бе предоставено разрешение да прилага мярка за дерогация от член 17 от Директива 77/388/ЕИО до 30 юни 2004 г. С Решение 2004/817/ЕО на Съвета 18 срокът на действие на това разрешение бе удължен до 31 декември 2009 г.
(3)С Решение 2009/791/ЕО на Съвета 19 на Германия бе предоставено разрешение да продължи да прилага мярка за дерогация от член 168 от Директива 2006/112/ЕО. След като бе удължен неколкократно, срокът на това разрешение предстои да изтече на 31 декември 2021 г.
(4)С Директива 2009/162/ЕС на Съвета 20 от 22 декември 2009 г. в Директива 2006/112/ЕО бе добавен член 168a с цел приспадането да се ограничи до дела на действителното използване за стопански цели и по този начин да се приложи по-ефективно принципът, според който приспадането възниква само доколкото съответните стоки и услуги се използват за целите на стопанската дейност на данъчно задълженото лице. Следователно е необходимо в заглавието на Решение 2009/791/ЕО да се добави позоваване на член 168a от Директива 2006/112/ЕО.
(5)С писмо от 19 февруари 2021 г. Германия подаде искане до Комисията за удължаване на срока на действие на разрешението да продължи да прилага мярка за дерогация от членове 168 и 168a от Директива 2006/112/ЕО, за да се изключи изцяло от правото на приспадане ДДС, начислен върху стоките и услугите, които се употребяват повече от 90 % за лични нужди или за цели извън предмета на стопанската дейност на данъчно задълженото лице, включително за неикономически дейности („искането“). Искането бе придружено от доклад за прилагането на мярката за дерогация, включващ преглед на съотношението, прилагано спрямо правото на приспадане на ДДС, както се изисква по силата на член 2 от Решение 2009/791/ЕО.
(6)В съответствие с член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО, с писма от 17 март 2021 г. Комисията информира останалите държави членки за отправеното от Германия искане. С писмо от 18 март 2021 г. Комисията уведоми Германия, че разполага с цялата информация, необходима за разглеждане на искането.
(7)Според Германия мярката се е оказала много ефективно средство за опростяване на събирането на ДДС и за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци. Мярката намалява административната тежест за предприятията и за данъчните администрации, тъй като не е необходимо да се проследява последващата употреба на стоките и услугите, за които изключването от приспадане е било приложимо към момента на придобиването им. Поради това на Германия следва да се разреши да продължи да прилага тази специална мярка за допълнителен ограничен срок — до 31 декември 2024 г.
(8)Ако Германия счете, че е необходимо срокът на действие на мярката да бъде удължен и след 2024 г., тя следва да подаде до 31 март 2024 г. искане до Комисията, придружено от доклад за прилагането на мярката, който следва да включва преглед на прилаганото съотношение.
(9)Мярката за дерогация няма да окаже отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС.
(10)Поради това Решение 2009/791/ЕО следва да бъде съответно изменено,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Решение 2009/791/ЕО се изменя, както следва:
1)Заглавието се заменя със следното:
„Решение на Съвета от 20 октомври 2009 година за предоставяне на разрешение на Федерална република Германия да продължи да прилага мярка за дерогация от членове 168 и 168а от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност“.
2)Член 2 се заменя със следното:
„Член 2
Срокът на действие на настоящото решение изтича на 31 декември 2024 г.
Всяко искане за удължаване на срока на действие на мярката за дерогация, предвидена в настоящото решение, се представя на Комисията до 31 март 2024 г.
Искането се придружава от доклад за прилагането на тази мярка, който включва преглед на съотношението, прилагано спрямо правото на приспадане на ДДС въз основа на настоящото решение.“.
Член 2
Адресат на настоящото решение е Федерална република Германия.
Съставено в Брюксел на […] година.
За Съвета
Председател