ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 26.5.2021

COM(2021) 262 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ EMPTY

Насоки на Европейската комисия за укрепване на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията

1Въведение 

Извънредното положение във връзка с COVID-19 беше ярък пример за заплахите и предизвикателствата, които дезинформацията създава за нашите общества. „Инфодемията“ — бързото разпространение на фалшива, неточна или подвеждаща информация относно пандемията — създаде значителни рискове за личното здраве, системите за обществено здравеопазване, ефективното управление на кризи, икономиката и социалното сближаване. Освен това пандемията засили ролята на цифровите технологии в нашия живот, която стана все по-съществена за начина, по който работим, учим, социализираме се, подсигуряваме материални потребности и участваме в гражданския дискурс. Тя направи много по-трудно да се гарантира, че онлайн екосистемата е безопасно пространство, и показа, че въпреки положените досега значителни усилия, налице е неотложна нужда да се положат повече усилия за борба с дезинформацията 1 .

Още от създаването му 2 в основата на подхода на ЕС за борба с дезинформацията стоят защитата на свободата на изразяване на мнение и други права и свободи, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС. В съответствие с тези права и свободи, вместо да криминализира или забранява дезинформацията като такава, стратегията на ЕС има за цел да създаде по-голяма прозрачност и отчетност на онлайн средата и участниците в нея, като по този начин направи практиките за модериране на съдържание по-прозрачни, овласти гражданите и насърчи отворен демократичен дебат 3 . За тази цел ЕС се стреми да мобилизира всички съответни заинтересовани страни, включително публични органи, предприятия, медии, академични общности и гражданското общество.

Централен елемент от усилията на ЕС е основаният на саморегулиране Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията 4 След влизането му в сила през октомври 2018 г. подписалите го страни понастоящем включват големи онлайн платформи, активни в ЕС, както и, наред с другото, големи търговски сдружения, които представляват европейския рекламен сектор. Комисията счита, че Кодексът е важно, първо по рода си постижение. Той осигурява иновативен инструмент за гарантиране на по-голяма прозрачност и отчетност за онлайн платформите, както и структурирана рамка за мониторинг и подобряване на политиките на платформите за борба с дезинформацията.

При все това в оценката на Комисията относно Кодекса за поведение, осъществена през 2020 г. 5 бяха установени значителни недостатъци. Те включват непостоянно и непълно прилагане на Кодекса в платформите и държавите членки, ограничения, присъщи на основания на саморегулиране характер на Кодекса, както и пропуски в обхвата на ангажиментите по линия на Кодекса. В оценката беше подчертана също така и необходимостта от подходящ механизъм за мониторинг, включително ключови показатели за ефективност (КПЕ), липса на ангажименти относно достъпа до данните в платформите за изследвания в областта на дезинформацията и ограничено участие от заинтересованите страни, по-специално от рекламния сектор. По тази причина в Плана за действие за европейската демокрация 6 (EDAP) Комисията обяви, че ще издаде насоки за укрепване на Кодекса като част от всеобхватните действия за борба с дезинформацията в онлайн средата, както и че ще представи специфично законодателство относно прозрачността на политическата реклама.

С цел засилване на борбата срещу дезинформацията в Законодателния акт за цифровите услуги 7 (DSA), предложен от Комисията, е определена рамка за съвместно регулиране чрез кодекси за поведение за преодоляване на системните рискове, свързани с дезинформацията. Освен това с него се въвеждат широкообхватни мерки за прозрачност, свързани с модерирането на съдържание и рекламирането, и се предлагат обвързващи и приложими правни задължения за много големите онлайн платформи 8 във връзка с достъпа до и преодоляването на системните рискове за основните права или на рисковете, породени от умишленото манипулиране на тяхната услуга.

Насоките са основани на натрупания досега опит на Комисията в мониторинга и оценяването на Кодекса 9 и на доклада на Комисията относно изборите през 2019 г 10 . Те също така имат принос за отговора на Комисията на заключенията на Европейския съвет от декември 2020 г 11 . За да събере информация за Насоките, Комисията организира дискусии с участието на множество заинтересовани страни 12 , както и работна среща за държавите членки.

В настоящите Насоки са изложени становищата на Комисията относно начина, по който платформите и други съответни заинтересовани страни следва да засилят своите мерки за преодоляване на пропуските и недостатъците в Кодекса и за създаване на по-прозрачна, безопасна и надеждна онлайн среда. По-специално една област, в която Кодексът не е постигнал достатъчно напредък, е демонетизирането на дезинформацията, тъй като онлайн рекламите продължават да стимулират разпространението на дезинформация 13 . Следователно онлайн платформите и всички останали участници в средата за онлайн реклама следва да поемат отговорност и да работят заедно за лишаване на дезинформацията от средства. Освен това с преразгледания Кодекс следва да се засилят ангажиментите за ограничаване на манипулативното поведение, да се укрепят инструментите за овластяване на потребителите, да се повиши прозрачността на политическата реклама и да се предоставят повече права на общността на изследователите и проверителите на факти. Освен това в Насоките са изложени основните принципи за подобрена стабилна рамка за мониторинг на укрепения Кодекс. Укрепеният Кодекс следва също да има за цел да се постигне по-широко участие с нови подписали страни, включително допълнителни онлайн платформи, активни в ЕС, както и други съответни участници.

С укрепването на Кодекса се предлага ранна възможност за заинтересованите страни да изготвят подходящи мерки с оглед на приемането на предложения DSA. По-специално Насоките имат за цел също да развият съществуващия Кодекс за поведение, така че той да се превърне в „Кодексът за поведение“, предвиден в член 35 от него. Много големите платформи, по-специално, 14 ще извлекат полза от участието в укрепения Кодекс до определянето на нови задължения, приложими спрямо тях съгласно предложения DSA, по-конкретно във връзка с оценката на риска, смекчаването на риска, овластяването на потребителите и прозрачността, свързана с рекламирането. По-малките платформи и други заинтересовани страни също ще извлекат полза от поемането на подходящи ангажименти в рамките на укрепения Кодекс, за да се възползват от най-добрите практики в него и за да се защитят от рисковете за репутацията, които поражда неправилната употреба на техните системи, водеща до разпространение на дезинформация.

Без да се засяга окончателното споразумение на съзаконодателите относно DSA или относно законодателната инициатива на Комисията във връзка с прозрачността на политическата реклама, укрепеният Кодекс за поведение може да послужи като инструмент за онлайн платформи с цел да се подобрят техните политики и да се смекчат рисковете, свързани с дезинформация, които техните услуги пораждат за демокрацията.

Укрепването на Кодекса не е само временна стъпка. Настоящите Насоки представляват призив за развитие на Кодекса в силен, стабилен и гъвкав инструмент, чрез който онлайн платформите да бъдат създавани като по-прозрачни, отчетни и отговорни още на етапа на проектирането им.

2Мониторинг във връзка с Covid-19 — Резултати и извлечени поуки

В допълнение към извлечените чрез оценката на Кодекса за поведение поуки са събрани нови познания съгласно програмата за мониторинг, създадена в резултат на Съвместното съобщение „Борба с дезинформацията за COVID-19“ 15 , в рамките на която подписалите Кодекса онлайн платформи докладват ежемесечно относно действията, предприети за борба с дезинформацията за COVID-19 в ЕС

Програмата за мониторинг не само предостави задълбочен преглед на предприетите действия за борба с дезинформацията за COVID-19 на базата на ангажиментите по линия на Кодекса, но и подложи Кодекса на стрес тест.

Докладите на платформите показват, че ангажиментите по линия на Кодекса са изпълнени чрез ефективни действия в различни области, като например засилена видимост на авторитетни източници относно техните услуги; разработване и разгръщане на нови инструменти и услуги за улесняване на достъпа до надеждна информация; действия за справяне със съдържание, включващо фалшива или подвеждаща информация, която е вероятно да причини физическа вреда или да накърни ефективността на политиките в областта на общественото здраве; изрична забрана на рекламирането, при което се експлоатира кризата или се разпространява дезинформация за COVID-19.

Като цяло програмата е показала, че Кодексът предоставя гъвкава структурирана рамка, която може да бъде разгърната и превърната в решаващо действие от подписалите страни за борба с дезинформацията в кризисни ситуации, и която допълва задълженията съгласно приложимите регулаторни рамки. Кодексът предостави също полезна структура за мониторинг на тези мерки в извънредна ситуация, като динамично изместваше фокуса с развитието на кризата (напр. с цел съсредоточаване върху дезинформацията, свързана с ваксините срещу COVID-19).

Същевременно програмата, свързана с COVID-19, подчерта редица недостатъци на съществуващата рамка за мониторинг на Кодекса за поведение:

·Качество на докладването. Има значителни разлики в последователността, качеството и нивото на детайлност на докладването. Липсата на достатъчно подробни данни, по-специално на равнището на държавите членки, означаваше, че предоставяната информация често не е разкривала дали докладваните действия са изпълнени във всички държави членки или на всички езици на ЕС. Освен това липсата на общ одобрен образец за докладване продължава да бъде пречка пред по-ефективните мониторинг и сравнения между платформите.

·КПЕ: Макар качеството и детайлността на докладването да са се подобрили с времето, предоставените данни все още не винаги са адекватни и достатъчно подробни за измерване на степента, в която се изпълняват ангажиментите, или ефекта от предприетите действия.

·Независима оценка. С мониторинга, свързан с COVID-19, беше потвърдена необходимостта от независима проверка на докладите на подписалите страни, по-специално дали докладваните политики и действия са изпълнени на равнището на държавата членка и на всички езици на ЕС и дали с докладването са взети в достатъчна степен под внимание опасенията, свързани с дезинформацията, на национално равнище 16 .

·Липса на достатъчен обхват на проверката на факти. По време на „инфодемията“, предизвикана от COVID-19,  подписалите страни засилиха дейностите за проверка на факти в своите услуги, до които започват да имат достъп и потребителите на приложения за лични съобщения. Съдържанието, обозначено като фалшиво от независими проверители на факти, обаче се появява отново в платформите поради липсата на централизирано хранилище за проверки на факти.

·Продължаващо монетизиране на дезинформацията чрез рекламно позициониране. Въпреки действията за ограничаване на монетизирането на дезинформацията, изследванията по темата показват, че в тази област продължават да съществуват проблеми 17 .

3Хоризонтални въпроси, които трябва да се разрешат

Засилени ангажименти за постигане на целите на Кодекса

Ангажиментите на текущия Кодекс за поведение не са достатъчно ефективни за осигуряване на всеобхватен отговор на явлението дезинформация. Необходими са по-силни и по-конкретни ангажименти във всички области на Кодекса, за да се преодолеят пропуските и недостатъците, включително новите и нововъзникващите рискове. За да се гарантира, че Кодексът ще продължи да бъде жив инструмент, подписалите страни следва да създадат постоянен механизъм за редовното му адаптиране.

Разширен обхват

„Инфодемията“, свързана с пандемията от COVID-19 показа, че невярната информация 18 (фалшивата или подвеждаща информация, разпространявана без злонамерена цел) също може значително да увреди обществения интерес, ако се разпространи. Макар че основната цел остава дезинформация в тесния смисъл на думата 19 , подписалите укрепения Кодекс страни следва да се ангажират с това да разполагат с подходящи политики и да предприемат подходящи действия за смекчаване на рисковете, пораждани от невярната информация, когато е налице измерение на увреждане на обществения интерес, и с подходящи гаранции за свободата на словото. Потребителите трябва да бъдат овластени да сравняват тази информация с авторитетни източници и да бъдат уведомявани, когато информацията, която виждат, е доказуемо невярна. В съответствие с това, в зависимост от естеството им, не всички ангажименти по Кодекса биха се прилагали към невярната информация. 

За улеснение в настоящите Насоки се използва общият термин „дезинформация“, назоваващ различните разглеждани явления, като същевременно ясно се признават важните различия между тях 20 . В тази връзка дезинформацията включва дезинформация в тесния смисъл, невярна информация, както и операции за информационно влияние 21 , и външна намеса 22 в информационното пространство, включително от чуждестранни участници, където се използва манипулиране на информация с цел да се увреди общественият интерес.

Разширено участие

Понастоящем подписалите Кодекса страни включват големи онлайн платформи, които упражняват дейност в ЕС. Разширеното участие както на утвърдени, така и на нововъзникващи платформи обаче би осигурило по-всеобхватен и координиран отговор на разпространението на дезинформация. Потенциалните нови подписали страни може да включват доставчици на онлайн услуги, които разпространяват информация за обществеността, като например по-малки социални медии или услуги за търсене (напр. участници, които предлагат услуги на национално или регионално равнище, или на специализирана/тематична основа). Като се имат предвид съответните тежести в резултат на спазването на изискванията, включително задълженията за докладване, при ангажиментите по линия на укрепения Кодекс следва да се вземе под внимание размерът на услугите на подписалите го страни. Докато на много големите платформи ще се наложи да предприемат строги мерки за преодоляване на съответните системни рискове по линия на предложения DSA, приложимите към по-малките или нововъзникващите услуги мерки не следва да им налагат непропорционална тежест.

Може да се злоупотребява и с услугите за лични съобщения с цел подклаждане на дезинформацията и невярната информация, както се наблюдава в последните избирателни кампании и по време на пандемията от COVID-19 23 . Такива доставчици на услуги биха могли да бъдат подписали Кодекса страни, ангажирани със специфични мерки, подходящи за този тип услуги, без отслабване на криптирането, използвано от този тип услуги, и с надлежно отчитане на защитата на неприкосновеността на данните и правото на личен и семеен живот, включително и съобщения.

За да се увеличи въздействието на Кодекса върху демонетизирането на дезинформацията, е от ключово значение по-широкото участие на заинтересовани страни от рекламната екосистема отвъд кръга на настоящите подписали Кодекса страни (европейски и национални сдружения от рекламния сектор). Кодексът би имал полза по-специално от засилено участие на марките (по-специално тези със значителни разходи за онлайн реклама), както и други участници от сектора на онлайн рекламата (напр. обмен на реклами, доставчици на рекламни технологии, комуникационни агенции) и други участници, предоставящи услуги, които може да се използват за монетизиране на дезинформацията (напр. платежни услуги, платформи за електронна търговия, системи за колективно финансиране/дарения) 24 .

Сред новите подписали страни може да има и други заинтересовани страни, които могат да окажат значително въздействие чрез своите инструменти, решения или съответен специфичен експертен опит, включително проверители на факти, организации, предоставящи оценки, свързани със сайтове за дезинформация или оценяващи дезинформацията, както и доставчици на технологични решения, които могат да подкрепят усилията за справяне с дезинформацията. Такива организации могат значително да допринесат за ефективното прилагане на Кодекса и неговия успех.

Специфични ангажименти

За да улесни по-широкото участие, укрепеният Кодекс следва да включва специфични ангажименти, съответстващи на многообразието от услуги, предоставяни от подписалите страни, и по-специално ролите, които те изпълняват в екосистемата.

Подписалите страни следва да поемат ангажиментите, които са свързани с техните услуги. Макар че участието в Кодекса и поемането на ангажиментите по него остават доброволни, за да се гарантира ефективността на Кодекса като инструмент за смекчаване на риска, подписалите страни по принцип не следва да се отказват от ангажименти, които са от значение за техните услуги. Когато подписалите страни изберат да не поемат определен ангажимент от значение за техните услуги, те следва да предоставят публична обосновка в духа на съображение 68 от предложения DSA. Подписалите страни, които осигуряват инструменти или решения за борба срещу дезинформацията, биха могли да поемат подходящи ангажименти и да подкрепят със своя експертен опит други подписали Кодекса страни. Всички изисквания за докладване за такива организации следва да бъдат адаптирани спрямо тяхната мисия.

Европейска обсерватория за цифрови медии 

За да се осигури ефективен принос към разрешаването на проблема, свързан с дезинформацията, е от ключово значение да е налице подкрепата на мултидисциплинарна общност, включително проверители на факти, научни изследователи и други съответни заинтересовани страни. За да се допринесе за създаването на такава общност и да се улесни нейната работа, беше създадена Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) 25   . Като предоставя подкрепа на независимите изследователи и проверители на факти, EDMO и нейните национални центрове ще увеличат своя капацитет за откриване и анализиране на кампании за дезинформация. EDMO може да изпълни важни роля в постигането на няколко от целите на Кодекса. Поради това се очаква подписалите Кодекса страни да сътрудничат с EDMO, когато е целесъобразно.

Система за бързо предупреждение

Както е описано в плана за действие за борба с дезинформацията от 2018 г. 26 , онлайн платформите следва да си сътрудничат със Системата на ЕС за бързо предупреждение, която свързва всички държави — членки на ЕС, и съответните институции на ЕС, за да се даде възможност за съвместно реагиране на дезинформацията чрез споделяне на информация и предоставяне на навременни предупреждения относно кампаниите за дезинформация. Въз основа на това укрепеният Кодекс следва да открива възможности за засилване на това сътрудничество, по-специално като улеснява неофициален обмен на информация между подписалите страни с цел да представи тяхната работа и констатации, както и да гарантира тесни, опростени и съгласувани връзки на национално равнище между всички държави членки и подписалите страни по целесъобразност. При това следва да се вземе под внимание сътрудничеството с EDMO, както е посочено по-горе.

4Контрол над рекламното позициониране 

Както беше обяснено, решаващите действия за демонетизиране на разпространителите на дезинформация са от ключово значение за успеха на Кодекса. Следователно във връзка с ангажиментите по линия на укрепения Кодекс следва да се предприемат по-детайлни и специализирани действия за преодоляване на рисковете от дезинформация, свързани с разпространението на онлайн реклама, като се имат предвид предстоящите изисквания в предложения DSA, приложими към всички онлайн реклами, включително политическата и тематично ориентираната реклама  и, доколкото е приложимо, обявената инициатива относно политическата реклама. 

Демонетизиране на дезинформацията

Кодексът следва да засили ангажиментите, насочени към ограничаване на средствата за разпространението на дезинформация по отношение на собствените услуги на подписалите страни или уебсайтовете на трети страни 27 . За да се подобри прозрачността и отчетността във връзка с рекламното позициониране, подписалите страни, които участват в рекламно позициониране, включително дружествата в сферата на технологиите за реклама 28 , следва да определят критериите, които използват за позициониране на реклами, и да приемат мерки, които позволяват проверка на местоназначението/предназначението на рекламите с цел да се избегне поставянето на реклами до дезинформиращо съдържание или на места, които са известни с многократно публикуване на дезинформация. Платформите следва по-специално да се ангажират със затягане на изискванията за допустимост и с процес на преглед на съдържанието за програми за монетизиране на съдържание и споделяне на приходите от реклами в рамките на своите услуги, за да възпрепятстват участието на субекти, които системно публикуват съдържание, опровергано като дезинформация 29 . Освен това платформите следва също да се ангажират с укрепване на съответните политики и да упражняват дължима грижа с цел да се изключи участието в рекламни мрежи или обмен на реклами на уебсайтове, които постоянно разпространяват дезинформиращо съдържание.

Ангажиментите в тази област следва също да се основават на наличието и използването на инструменти за защита на марката, които следва да интегрират информацията и анализа от проверителите на факти, изследователите и други съответни заинтересовани страни, които предоставят информация напр. относно източниците на кампании за дезинформация. С подкрепата на такава информация и инструменти собствениците на марки и други рекламодатели следва да се ангажират да положат максимални усилия, за да избягват поставянето на техните реклами до дезинформиращо съдържание или на места, които редовно публикуват дезинформация.

Подобряване на сътрудничеството между съответните участници

За постигане на осезаеми резултати е необходимо тясно сътрудничество между различните участници в рамките на рекламната екосистема. За тази цел, както е определено в раздел 3.3, по-широкото участие на заинтересовани страни от рекламната екосистема е от ключово значение. Укрепеният Кодекс следва да осигурява рамка за такова разширено участие, като засилва сътрудничеството между всички съответни участници и допълнително улеснява текущите междусекторни инициативи в тази област 30 .

Като част от укрепения Кодекс всички участници в купуването, продажбата и поставянето на цифрови реклами следва да се ангажират с обмена на най-добри практики и да засилят сътрудничеството помежду си. Такова сътрудничество следва да улеснява интегрирането и потока на информация по цялата верига за създаване на стойност в рекламния сектор, по-специално информация от значение за определяне на самоличността на разпространителите на дезинформацията при пълно зачитане на всички съответни правила относно защита на данните.

Сътрудничеството между платформите би могло да включва също обмен на информация относно реклами за дезинформация, отказани от една платформа, за да се предотврати появата им в други платформи — например чрез създаването на общо хранилище с отхвърлени реклами — за осведоменост на други платформи, чиито услуги също може да бъдат засегнати.

Действията за ограничаване на средствата за дезинформация следва да бъдат разширени с участието на субекти, активни във веригата за създаване на стойност на монетизирането онлайн, например услуги за онлайн плащания, платформи за електронна търговия и съответните системи за колективно финансиране/дарения.

Ангажименти за справяне с реклами, съдържащи дезинформация

В рамките на укрепения Кодекс подписалите страни следва да се ангажират с изготвянето на подходящи и пригодени рекламни политики, които се справят със злоупотребата на техните рекламни системи, водеща до разпространяване на дезинформация 31 . Те следва да прилагат тези политики последователно и ефективно. За тази цел подписалите страни следва да си сътрудничат с проверители на факти, за да откриват реклами, съдържащи дезинформация, която е била проверена за достоверност и опровергана. За да се гарантира последователно прилагане, подписалите страни следва да се ангажират да адаптират своите текущи системи за проверка и преглед на реклами, за да гарантират, че рекламите, позиционирани чрез или в техните услуги отговарят на рекламните им политики по отношение на дезинформацията. Подписалите страни следва да се ангажират също с това ясно да обясняват на рекламодателите кои рекламни политики са нарушени, когато отхвърлят или премахват дезинформиращи реклами или деактивират рекламни профили 32 .

5Политическа реклама и тематично ориентирана реклама 

„Политическата реклама“ и „тематично ориентираната реклама“ 33 изпълняват важна роля в оформянето на политически кампании и публични дебати по важни въпроси от обществен интерес. Такова платено онлайн съдържание може да има решаваща роля във формирането на общественото мнение и в повлияването на резултата от избори. Организирането на избори в ЕС в голяма степен се регулира на равнището на държавите членки, като множество приложими правила се отразяват на политическата реклама, включително и на нейната прозрачност. В EDAP Комисията обяви законодателство за засилване на прозрачността на политическата реклама. За да се гарантира адекватно ниво на прозрачност и отчетност в тази област, е необходимо ангажиментите по Кодекса допълнително да се засилят в подкрепа на по-широката правна рамка.

При преразглеждането на Кодекса в тази област ще е необходимо да се вземе под внимание предстоящото законодателно предложение на Комисията относно прозрачността на спонсорираното политическо съдържание и съответните разпоредби на предложения DSA. Укрепеният Кодекс ще послужи като важен инструмент за постигане на осезаем напредък в подкрепа на съществуващата правна рамка, както и за проправяне на пътя към засилено законодателство чрез новата законодателна рамка, веднага след като тя бъде въведена, и за изготвяне на водени от промишлеността решения в подкрепа на изпълнението ѝ и за постигане на траен напредък в тази област.

За последователно и ефективно прилагане на ангажиментите между подписалите страни е необходимо споделено разбиране за „политическа реклама“ и „тематично ориентирана реклама“, в което адекватно са отчетени съществуващите приложими национални правни рамки. Подписалите страни следва да се уверят, че спазват приложимите закони и да приведат своите практики в съответствие с предстоящото законодателство относно прозрачността на спонсорираното политическо съдържание.

Ефективно обозначаване на политически и тематично ориентирани реклами

Кодексът следва да включва засилени ангажименти, с които се гарантират прозрачността и публичното оповестяване на политически и тематично ориентирани реклами, като се вземат под внимание съответните разпоредби в предложения DSA 34 , предстоящата законодателна инициатива относно прозрачността на политическите реклами и не се засягат съществуващите законодателни рамки. Тези реклами следва да бъдат ясно и ефективно обозначени и разграничими като платено съдържание, а потребителите следва да могат да разбират, че изобразяваното съдържание съдържа реклама, свързана с политически или обществени въпроси. Укрепеният Кодекс би могъл да включва набор от общи критерии и принципи относно маркирането и обозначаването на политически и тематично ориентирани реклами. Ако е целесъобразно, подписалите страни следва да интегрират свързани изследвания, за да подобрят ефективността на обозначенията при информиране на потребителите 35 . Кодексът следва да включва ангажименти, насочени към това да се гарантира, че обозначенията се запазват, когато потребителите споделят политически или тематично ориентирани реклами по органичен начин 36 , за да е възможно те да продължават ясно да бъдат определяни като реклами.

Ангажименти за проверка и прозрачност за политически и тематично ориентирани реклами

Подписалите страни, които показват политически и тематично ориентирани реклами, следва да гарантират, че самоличността на рекламодателя е видима за потребителите, включително да поемат конкретен ангажимент, с който се определят задължения за прозрачност в съответствие с изискванията в предложения DSA 37 . 

Подписалите страни следва също да положат необходимите усилия да гарантират, чрез ефективни системи за проверка на самоличността и даване на разрешение, че са спазени всички необходими условия, преди да разрешат показването на тези типове реклами. 

Прозрачност в платформите за съобщения

Преразгледаният Кодекс за поведение следва да включва нови пригодени ангажименти, които засягат използването на платформи за съобщения за разпространението на политически и тематично ориентирани реклами, при пълно зачитане на Общия регламент за защита на данните (ОРЗД) и изискванията на ЕС за неприкосновеност на личния живот в услугите за електронни комуникации. Гореспоменатото изискване, според което при споделяне между потребители на спонсорирано политическо съдържание то следва да продължава да бъде обозначавано като платено съдържание, следва също да се прилага, доколкото е възможно, за спонсорирано политическо съдържание, споделяно в платформите за съобщения. За тази цел подписалите страни следва да разработят решения, които са съвместими с технологията за криптиране, често използвана от платформите за съобщения, без това да отслабва криптирането.

Таргетиране на политически реклами

Микротаргетирането на политически реклами може да породи различни безпокойства. То може да повдигне въпроси относно спазването на правилата за защита на данните, тъй като микротаргетирането се основава на лична информация и понякога включва сложни техники за психологическо профилиране 38 . То може да засегне правото на гласоподавателите да получават информация, понеже микротаргетирането позволява на политическите рекламодатели да изпращат пригодени съобщения до целеви аудитории, докато други аудитории може да бъдат лишени от тази информация. Микротаргетирането затруднява проверката на факти или проучването на такива реклами, и поражда трудности за лицата да отстояват своите права, включително и що се отнася до защитата на данни. Това от своя страна може да повиши риска от политическа поляризация 39 .

Укрепеният Кодекс следва да допринася за ограничаване или избягване на рисковете, свързани с микротаргетирането на лица с политическо и/или тематично ориентирано рекламиране. В тази връзка следва да се гарантира пълно спазване на ОРЗД и други съответни закони, по-специално да се взема валидно съгласие, когато такова се изисква 40 . Достъпът до информация следва да се улеснява, за да се даде възможност на компетентните органи да изпълняват своята функция за мониторинг и правоприлагане.

Подписалите страни следва да се ангажират с това да гарантират, че гражданите са ясно информирани, когато са обект на микротаргетиране, и че получават разбираема информация относно критериите и данните, използвани за тази цел. Те следва да прилагат строги свързани мерки за прозрачност, включително специализирани библиотеки за реклами с възможност за търсене, които обхващат всички микротаргетирани реклами, представени на специфични групи от потребители 41 , придружени от информация относно критериите за таргетиране и предоставяне.

Подобрени хранилища за реклами и минимални функции за приложно-програмни интерфейси

Укрепеният Кодекс следва да гарантира, че подписалите го платформи, се ангажират с подобряване на изчерпателността и качеството на информацията в своите хранилища за политически реклами, така че реално да съдържат цялото показвано спонсорирано политическо съдържание. Тези хранилища следва да предоставят текуща, редовно актуализирана информация относно количеството и бюджета на политическите реклами, показвани от политически рекламодатели в държавите членки, броя показвания онлайн на всяка реклама и критериите за таргетиране, използвани от рекламодателя, като се отчитат съответните разпоредби в предложения DSA и предстоящото законодателно предложение относно политически реклами 42 . 

Някои платформи са разработили приложно-програмни интерфейси (API) или други интерфейси, които позволяват на потребителите и изследователите да извършват специализирани търсения в своите хранилища за политически реклами. Функциите на тези приложно-програмни интерфейси обаче са много ограничени. Укрепеният кодекс следва да гарантира, че приложно-програмните интерфейси за хранилищата за политически реклами включват набор от минимални функции, както и набор от минимални критерии за търсене, които позволяват на потребителите и изследователите да извършват специализирани търсения за извличане на данни в реално време в стандартни формати и дават възможност за по-лесно сравнение, изследване и мониторинг между платформите. Ако бъдат създадени хранилища за тематично ориентирани реклами, те следва да имат сравними функции за приложно-програмни интерфейси и възможности за търсене. Ангажиментите следва също да гарантират широк достъп до приложно-програмни интерфейси, а тези функции на приложно-програмните интерфейси редовно се актуализират, за да отговорят на нуждите на изследователите.

6Интегритет на услугите 

Укрепеният Кодекс следва да осигурява всеобхватно покритие на текущите и нововъзникващите форми на манипулативно поведение, използвано за разпространение на дезинформация. Той следва да отчита променящия се характер и по-общите рискове, свързани с разпространението на дезинформация, например факта, че кампаниите за дезинформация могат да бъдат част от хибридни заплахи за сигурността, по-специално в съчетание с кибератаки 43 . Това следва да включва специфични ангажименти за преодоляване на уязвимите страни и гарантиране на прозрачност и отчетност във връзка с действия, които подписалите страни предприемат за ограничаване на манипулативното поведение, каквото според съответните им условия не се разрешава при предоставяне на услугите на подписалите страни, също и с оглед на предстоящите регулаторни изисквания, определени в предложения DSA 44 .

Общо разбиране за недопустимо манипулативно поведение

За да се гарантира последователен подход, укрепеният Кодекс следва да гарантира, че подписалите страни се договарят относно разбиране между услугите за манипулативно поведение, което не се допуска в техните услуги, включително за „неавтентично поведение“, без да се засягат съществуващите закони на ЕС и национални закони. Това разбиране следва да е достатъчно широко, за да обхваща пълния набор от поведения, чрез които злонамерени участници може да се опитват да манипулират услугите. За тази цел подписалите страни следва да изготвят всеобхватен списък с манипулативни тактики, техники и процедури, които представляват недопустимо неавтентично поведение в техните услуги. Установените техники следва да бъдат определени в достатъчна степен, за да е възможно да се правят сравнения на разпространението на недопустими поведения между платформите, както и ефективността на предприетите действия за преодоляването им. Общото разбиране следва да предвижда общ терминологичен набор за подписалите страни, регулаторите, гражданското общество и други заинтересовани страни, с който те да обсъждат проблемите, свързани с онлайн дезинформацията и манипулацията както в контекста на Кодекса за поведение, така и в други форуми, като например Системата на ЕС за бързо предупреждение и мрежата на ЕС за сътрудничество на европейски избори, и при подготвяне на прилагането на предложения DSA. При тази работа следва да се вземе под внимание бързо развиващото се положение във връзка с тактиките, техниките и процедурите и да се отразят тези възможни промени при разработване на терминология и определения.

Засилени ангажименти за ограничаване на недопустимото манипулативно поведение

В укрепения Кодекс следва да са изложени новите ангажименти в областта на недопустимото манипулативно поведение, като се обхваща пълният набор от манипулативни техники и се изискват ефективни реакции за противодействие. Ангажиментите следва да налагат на подписалите страни задължението да се справят с развиващите се манипулативни техники, като например хакерски атаки с цел изтичане на данни, „превземането“ на профили, създаването на неавтентични групи, използване на чужда самоличност, дълбинни фалшификати, купуването на фиктивни коментари, харесвания или споделяния, или непрозрачното ангажиране на инфлуенсъри. Освен това ангажиментите следва не само да налагат на подписалите страни задължението да публикуват съответните политики, но и следва да определят основни елементи, цели и референтни показатели за разгърнатите мерки с цел преодоляване на недопустимите манипулативни поведения. В укрепения Кодекс следва да се вземат под внимание задълженията за прозрачност за системите за изкуствен интелект, които генерират или манипулират съдържание, и списъкът с манипулативни практики, забранени по линия на предложението за законодателен акт за изкуствения интелект 45 .

Адаптиране на ангажиментите, сътрудничеството и прозрачността

За да се гарантира постоянната му свързаност и адекватност, с укрепения Кодекс следва да се установи механизъм, чрез който неговите ангажименти могат да се адаптират с течение на времето на базата на най-новите данни за поведенията и тактиките, техниките и процедурите, използвани от злонамерени участници.

Подписалите страни следва да се ангажират със създаването на канали за обмен между съответните им екипи по въпросите на доверието, киберсигурността и безопасността. Тези канали за обмен следва да улесняват проактивното споделяне на информация относно операции за влияние и външна намеса в информационното пространство на услугите на подписалите страни, за да се предотвратява повторната поява на такива кампании в други платформи. Резултатите и извлечените поуки следва да бъдат включени в годишните мониторингови доклади на подписалите страни, обсъдени в постоянната работна група 46 , и редовно предоставяни на разположение в общи формати за данни 47 .

С ангажиментите се гарантира, че всички политики и мерки се съобщават ясно на потребителите, включително чрез центъра за прозрачност 48 . Подписалите страни следва също да поемат ангажимента всички действия срещу недопустимо манипулативно поведение да бъдат предмет на вътрешна система за разглеждане на жалби, като отчитат съответните разпоредби в предложения DSA 49 .

7Овластяване на потребителите 

Овластяването на потребителите е от ключово значение за ограничаване на въздействието на дезинформацията. По-доброто разбиране за функционирането на онлайн услугите, както и инструментите, които насърчават по-отговорно поведение онлайн, или които позволяват на потребителите да откриват и докладват фалшиво и/или подвеждащо съдържание, може драстично да ограничи разпространението на дезинформация. Ангажиментите по линия на Кодекса в тази област следва да бъдат разширени, за да обхванат широк набор от услуги, включително например специфични ангажименти за услугите за съобщения. Освен това те следва да включват механизми за обжалване на действия, предприети от подписалите страни като последващи действия във връзка със сигналите на потребителите. Подписалите страни следва също така да обърнат специално внимание на положението на децата, които могат да бъдат особено податливи на дезинформация.

Ангажиране с мерки за повишаване на медийната грамотност

Няколко подписали страни положиха усилия в сферата на медийната грамотност, като предоставиха на потребителите съответните инструменти. В рамките на укрепения Кодекс подписалите страни следва да се ангажират с това да продължат тези усилия и да се ангажират по-специално със засилване на участието на общността за медийна грамотност в изготвянето и въвеждането на инструменти и оценката на кампаниите за медийна грамотност, свързани с техните услуги, включително за защитата на децата.. Тези усилия биха могли също да бъдат приведени в съответствие с инициативите на Комисията в сферата на медийната грамотност 50 , включително новия План за действие в областта на цифровото образование (2021—2027 г.) 51 , с цел експлоатиране на съответните взаимодействия. За тази цел експертната група по медийна грамотност на Комисията 52 и EDMO може да предоставят подкрепа за създаване на постоянна рамка за обсъждане.

Ангажимент за „безопасно проектиране“

Проектирането и архитектурата на онлайн услугите оказват значително въздействие върху поведението на потребителите 53 . Следователно подписалите страни следва да се ангажират с оценка на рисковете, които техните системи пораждат, и да проектират архитектурата на своите услуги по такъв начин, че да сведат до минимум рисковете 54 , свързани с разпространението и увеличаването на дезинформацията 55 . Това би могло да включва също предварително тестване на архитектурата на системите. Подписалите страни следва също да инвестират в изследвания и да разработват функции и дизайни на продуктите, които спомагат за критичното мислене на потребителите, както и отговорно и безопасно използване на техните услуги.

Онлайн платформите биха могли също да работят заедно с доставчиците на технологични решения, за да ги интегрират в своите решения, които позволяват проверка на автентичността или точността, или за да определят произхода или източника на цифрово съдържание 56 . 

Доставчиците на онлайн системи, използващи ИИ, също следва да вземат под внимание съответните разпоредби в предложения законодателен акт за изкуствения интелект.

Отчетност на системите за препоръчване на съдържание

Като определят реда, в който се представя информацията, системите за препоръчване на съдържание оказват значително въздействие върху информацията, която потребителите в действителност оценяват. От първостепенно значение е подписалите укрепения Кодекс страни да поемат ангажимента да осигурят прозрачност на критериите на своите системи за препоръчване на съдържание, използвани за приоритизиране или деприоритизиране на информация с опцията потребителите да адаптират алгоритмите за оценка. Всичко това следва да става при надлежно отчитане на принципа за свобода на медиите, като се вземат предвид изискванията в съответните разпоредби от предложението за DSA 57 .

Ангажиментите следва също да включват конкретни мерки за смекчаване на рисковете от подклаждане на неконтролируемото разпространение на дезинформация от системите за препоръчване на съдържание, като например изключването от препоръчаното съдържание на фалшива и/или подвеждаща информация, ако тя е опровергана от независими проверители на факти, както и на уебстраници и участници, които постоянно разпространяват дезинформация.

Видимост на надеждната информация от обществен интерес

Пандемията от COVID-19 подчерта значението, по-специално по време на криза, на това да се популяризира информация от обществен интерес, която е надеждна, като например информация, предоставяна от здравните органи във връзка с мерките за предотвратяване на заболяването или с безопасността на ваксините 58 . Подписалите страни са приложили различни решения, за да предоставят на потребителите такава информация и да я направят видима и леснодостъпна. Въз основа на този опит подписалите укрепения Кодекс страни следва да се ангажират с доразвиването и прилагането на такива специфични инструменти (напр. информационни панели, банери, изскачащи съобщения, карти и въпроси), които приоритизират и отвеждат потребителите до авторитетни източници по теми от особен интерес за обществеността, или в кризисни ситуации.

За задълбочаване на съществуващия ангажимент по линия на Кодекса 59 относно приоритизиране на меродавно, автентично и авторитетно съдържание, подписалите страни следва да се ангажират и с публикуването на информация, в която е описана методиката, прилагана в тази връзка от техните системи за препоръчване на съдържание. Тази информация следва да бъде включена в центъра за прозрачност. Подписалите Кодекса страни следва да обмислят това да гарантират, че тази информация може да бъде проверена от трети страни или чрез независим одит, като се имат предвид и съответните разпоредби в предложението за DSA.

Предупреждения, издавани на потребителите, които имат или са имали досег с фалшиво или подвеждащо съдържание

Опровергаването на фалшива и/или подвеждаща информация е от ключово значение за преодоляване на явлението дезинформация 60 . Няколко подписали страни са установили сътрудничество с независими проверители на факти и/или са създали свои екипи за модериране, за да предоставят обозначения за фалшиво или подвеждащо съдържание. Понастоящем Кодексът обаче не включва съответните ангажименти. Съответно — като допълват новите ангажименти за гарантиране на съгласуваното прилагане на проверката на факти, разгледано по-долу в раздел8.3 — подписалите страни следва да поемат ангажимента да предоставят на всички езици на ЕС, на които се предоставя тяхната услуга, системи за редовно и съгласувано обозначаване на съдържание, определено като фалшиво или подвеждащо, и за издаване на целенасочени предупреждения за потребителите, имали досег с такова съдържание. Подписалите страни следва се ангажират с това да уведомяват потребителите защо дадено съдържание или профили са обозначени, намалена е видимостта им или са засегнати по друг начин от взетите мерки, както и основанието за това действие. Подписалите страни следва да се ангажират с това да проектират своите системи за обозначаване и предупреждаване в съответствие с актуални научни данни за начините, по които може да се увеличи до максимум въздействието на такива намеси, като по-специално гарантират, че те са проектирани така, че да привлекат вниманието на потребителите 61 .

Функция за сигнализиране за вредна фалшива информация

Въпреки че някои подписали страни вече предоставят специална функция, чрез която потребителите да сигнализират за фалшива и/или подвеждаща информация, тази функция все още не е достъпна във всички услуги. Укрепеният Кодекс следва да съдържа специален ангажимент, според който съответните подписали страни да предлагат удобни за потребителите и ефективни процедури в своите услуги, даващи възможност на потребителите да сигнализират за дезинформация, която има потенциала да причинява обществена или индивидуална вреда. Тази функция следва също да подкрепя системите и механизмите за обозначаване, за да спомогне за определяне на повторно появяващото се фалшиво съдържание, което вече е определено като фалшиво на други езици или в други услуги, при пълно зачитане на свободата на изразяване на мнение. Ангажиментът следва да определя, че функцията трябва да бъде надлежно защитена от злоупотреба (т.е. тактиката на „масово сигнализиране“ с цел заглушаване на други гласове) и достъпна на езиците на всички държави — членки на ЕС, на които се предоставят услугите на подписалите страни. Предприеманите от подписалите страни действия във връзка със съдържание, за което е подаден сигнал, следва да зачитат свободата на изразяване на мнение и да не бъдат непропорционални. Мерките в тази област биха могли да включват прилагане на прозрачна процедура за проверка на факти спрямо съдържанието, за което е подаден сигнал, с последващи действия, като например обозначаване на съдържанието, ако е целесъобразно. Подписалите страни следва да се ангажират с това да предоставят на потребителите последваща информация относно докладваното съдържание, като например дали съдържанието е преразгледано и, ако това е така, резултатите от оценката и всякакви действия, предприети във връзка със съдържанието. Потребителите, чието съдържание или профили са били предмет на такива мерки, следва също да бъдат информирани, за да разберат причините за предприетите действия, и да имат достъп до подходящ и прозрачен механизъм за обжалване и търсене на правна защита срещу наложените мерки.

Наличие на показатели за информирано онлайн търсене

Целта на укрепения Кодекс не е да се оценява истинността на редакционното съдържание. Като се има предвид изобилието на наличната онлайн информация обаче, потребителите срещат предизвикателства, свързани с това с кои информационни източници да правят справка и на кои от тях да имат доверие. Показателите за надеждност, съсредоточени върху почтеността на източника, разработени от независими трети страни в сътрудничество с новинарските медии, включително сдружения на журналисти и организации за свобода на медиите, както и проверители на факти, могат да подпомогнат потребителите да правят информирани избори 62 .

Подписалите страни биха могли да улеснят достъпа до такива показатели, като представят на потребителите избора да ги използват в техните услуги. В такъв случай укрепеният Кодекс следва да гарантира, че подписалите страни осигуряват прозрачност във връзка с показателите на трети страни, включително относно тяхната методика.

Прилагането на такива показатели за надеждност следва да бъде изцяло в съответствие с принципите за свобода и плурализъм на медиите. За тази цел следва на потребителите да се остави възможност да решат дали желаят да използват такива инструменти 63 .

Мерки за борба срещу дезинформацията в приложенията за съобщения

В допълнение към скорошните инициативи, разработени в сътрудничество с проверителите на факти 64 , подписалите страни, които предоставят приложения за лични съобщения, следва да тестват и прилагат технически функции, помагащи на потребителите да определят дезинформацията, разпространявана чрез такива услуги. Такива решения следва да са съвместими с естеството на тези услуги и по-специално правото на лични съобщения, без да бъде отслабено криптирането. Такива функции например биха могли да помагат на потребителите да проверяват дали дадено съдържание, което получават, е било проверено за достоверност и определено като фалшиво. Това би могло да се постигне например чрез решения, които правят видими обозначенията, свързани с проверката на фактите, когато съдържанието от социални медии се разпространява чрез приложението за съобщения. Подписалите страни биха могли също да обмислят решения, които позволяват на потребителите да проверяват съдържание, получено чрез приложение за съобщения, в хранилище за проверки на факти.

8Предоставяне на повече права на общността на изследователите и проверителите на факти 

С оглед на ключовия им принос за ефективна стратегия за преодоляване на дезинформацията укрепеният Кодекс следва да определя рамка за надежден достъп до данните от платформата от страна на общността на изследователите и проверителите на факти, и адекватна подкрепа за техните действия.

Достъп до данните на подписалите страни за целите на изследвания относно дезинформацията

Като предлагат основан на данни анализ, изследователите са от основно значение за правилното разбиране за развитието на рисковете, свързани с дезинформацията 65 , и могат да допринасят за разработването на механизми за смекчаване на риска. Тази работа зависи изключително много от достъпа до данни от платформите. Предложеният DSA съдържа регулаторен механизъм за доказани изследователи, които имат достъп до данните за изследванията относно рисковете, произхождащи от услугите на платформите 66 . Укрепеният Кодекс следва да създаде рамка, която още на междинния етап преди приемането на DSA дава на изследователите необходимия достъп до данни от платформите и също така спомага в по-дългосрочен план за разработването на специфична рамка за достъп до данни, пригодена за провеждането на изследвания относно явлението дезинформация.

8.1.1Обща рамка за достъп до данни 

За укрепения Кодекс съответните подписали страни, по-специално платформите, следва да поемат ангажимента за съвместно създаване на надеждна рамка за достъп до данни за целите на изследванията. Условията за достъп следва да са прозрачни, отворени и недискриминационни, пропорционални и оправдани. Що се отнася до личните данни, условията трябва да отговарят на изискванията на ОРЗД. Като цяло условията за достъп до всякакви данни следва да зачитат правото на лични съобщения и адекватно да защитават правата и законните интереси на всички заинтересовани страни.

Подписалите страни следва да разработят рамката в сътрудничество с общността на изследователите, EDMO и съответните национални органи. Ангажиментите следва да включват подробен график за очаквания напредък в изготвянето и прилагането на рамката.

Рамката следва да предвижда различен достъп до режими за данни с подходящи гаранции за i) анонимизирани и нелични данни и за ii) данни, за които е необходим допълнителен контрол, включително лични данни. Рамката следва да предвижда възможността за достъп в реално време до определени видове данни, за да позволи бърза оценка на нововъзникващите или развиващи се рискове и изготвянето на подходящи мерки за смекчаване.

Докато рамката е в процес на разработване, подписалите страни следва да въведат пилотно временни решения. Използването например на „тестови среди“ следва да предостави достъп до съответните данни от платформите за изследвания по специфични теми за ограничен брой изследователи, които изготвят проекта на рамката и тестват оперативни решения за по-широк достъп до данни в платформите.

8.1.2Достъп до анонимизирани и нелични данни

Укрепеният Кодекс следва да включва ангажимент за предоставяне, когато е подходящо, на постоянен, стабилен и хармонизиран достъп в реално време до анонимизирани, агрегирани или други нелични данни за целите на изследването чрез приложно-програмни приложения или други отворени и достъпни технически решения, които позволяват пълноценно използване на наборите от данни.

Достъпът до решения за данни следва да улеснява търсенето и анализа на данните. Съответните подписали страни следва да гарантират, че функциите на системите за достъп удовлетворяват потребностите на изследователите и са оперативно съвместими. Чрез ангажиментите следва да се гарантират процедури за докладване за неизправност в системите за достъп и за възстановяване на достъпа и своевременно отстраняване на неизправности във функциите.

8.1.3Достъп до данни, за които е необходим допълнителен контрол, включително лични данни

Данните, които биха могли да разкриват лична информация, включително и чувствителна 67 , налагат допълнителна сигурност и гаранции. Поверителната информация, по-специално търговските данни или данните, свързани със сигурността на услугите на платформите, също заслужава подходяща защита. Същевременно рамката за достъп до данните следва поне да предоставя на академичните изследователи достъп до наборите от данни, необходими за разбиране на източниците, векторите, методите и моделите на разпространение, които характеризират явлението дезинформация.

За тази цел с Кодекса следва да се въведе прозрачна процедура, включваща всички съответни заинтересовани страни, по-специално платформите и общността на изследователите, за да се определят условията, приложими спрямо достъпа до тези набори от данни. По принцип условията следва да бъдат стандартизирани и единни за всички платформи. С процедурата следва да се регулират, наред с другото i) минималните стандарти и квалификацията на изследователите, на които ще бъде предоставен достъп, ii) минималните категории данни, които ще бъдат предоставени, iii) техническите и организационни мерки за сигурност, които трябва да бъдат спазвани при обработването на такива данни, включително ограничаване в рамките на целта и минимизиране на данни; и iv) по отношение на псевдонимизираните данни — всякакви мерки за предотвратяване на повторното им идентифициране (свързване с лицата, за които се отнасят) 68 .

8.1.4Ролята на EDMO

С оглед на нейната независимост и координационни функции, EDMO би могла да предоставя подкрепа в областта на достъпа до данните, включително насоки относно, наред с другото, категориите данни, които ще се предоставят, целите, за които ще се обработват и подходящите мерки за сигурност за обработването на лични данни и за предотвратяването на повторното идентифициране на анонимизирани данни.

С помощта на EDMO се полагат усилия по проучване на възможностите на кодекс за поведение по член 40 от ОРЗД, насочен към гарантиране на правилното прилагане на изискванията за неприкосновеност на личните данни и защитата на данните спрямо споделянето на лични данни от платформи с изследователи. ОРЗД предоставя общи условия за обработване на лични данни също и под формата на споделяне на лични данни от платформите с изследователи. С такъв кодекс биха намалели правната несигурност и рисковете за платформите, които предоставят достъп до данни и гарантират сигурна и хармонизирана среда за обработване на лични данни за целите на изследването 69 . Укрепеният Кодекс следва да ангажира подписалите го страни да улесняват при необходимост разработването на кодекса за поведение по член 40 от ОРЗД.

8.1.5Достъп до данните за други заинтересовани страни

Други заинтересовани страни, като например организации на гражданското общество, неакадемични изследователски центрове и разследващи журналисти също изпълняват важни роли в откриването и анализа на кампании за дезинформация, формулирането на политически отговори и насърчаването на обществената осведоменост и социалната устойчивост. Подписалите Кодекса страни следва да позволяват по-специално в държавите членки, където няма адекватен академичен капацитет, достатъчно високо ниво на достъп за такива заинтересовани страни в съответствие с изискванията за неприкосновеност на личния живот и предмет на засилен контрол срещу злоупотребата с лични данни и повторното идентифициране на псевдонимизирани данни.

Рамка за сътрудничество между подписалите страни и изследователите

За да се насърчи по-голяма мултидисциплинарна общност от независими изследователи и да ѝ бъдат предоставени повече права, с Кодекса следва да се създаде рамка за прозрачно, отворено и недискриминационно сътрудничество между подписалите страни и общността на изследователите от ЕС във връзка с предоставените на изследователите ресурси и подкрепа. Тази рамка следва да позволява на общността на изследователите независимо да управлява предоставените от подписалите страни средства за изследвания, свързани с дезинформация, определяне на научни приоритети и прозрачни процедури за разпределяне на базата на научната стойност. В тази връзка EDMO би могла да съдейства при разпределянето на такива ресурси.

Сътрудничество с проверители на факти

Проверителите на факти са важни участници в справянето с явлението дезинформация 70 . Те оценяват и проверяват съдържанието на базата на факти, доказателства и контекстуална информация и повишават осведомеността на потребителите относно дезинформацията онлайн. Укрепеният Кодекс следва да предвижда засилена подкрепа за тяхната работа и да увеличава обхвата на дейности за проверка на факти във всички държави — членки на ЕС, и на всички езици на ЕС.

8.1.6Форми на сътрудничество 

С оглед на значителните пропуски и неравномерното изпълнение на дейности за проверка на фактите между службите и държавите членки 71 подписалите Кодекса платформи следва да се ангажират с конкретни стъпки, ясни цели и срокове, да разширят своето сътрудничество с проверителите на данни, така че да гарантират съгласувано изпълнение на проверката на данни в техните услуги. Услугите по-специално следва да са съсредоточени върху държавите членки и езиците, където все още не е осигурена проверка на факти  72 .

Това би могло да се постигне чрез многостранни споразумения между платформите и независими организации за проверка на достоверността на фактите, които спазват високи етични и професионални стандарти. Такива споразумения следва да се основават на прозрачни, отворени и недискриминационни условия и да гарантират независимостта на проверителите на факти. Споразуменията следва да предвиждат справедливо възнаграждение на проверителите на данни за работата, използвана от платформите, да насърчават трансграничното сътрудничество между проверителите на факти и да улесняват потока от проверки на факти между услугите на подписалите страни.

С оглед на ролята си да насърчава съвместни дейности по проверка на факти EDMO е добре пригодена да подпомага платформите и проверителите на факти в разработването на рамка за сътрудничество, включително създаването на общ интерфейс за проверителите на факти, обмена на информация между проверителите на факти и насърчаването на трансграничното сътрудничество. 73 . 

8.1.7Използване и интегриране на проверката на факти в услугите на подписалите страни

Укрепеният Кодекс следва да включва ангажименти, които налагат по-съгласувано използване и интегриране на работата на проверителите на факти в услугите на платформите, включително в програмните рекламни системи и във видео съдържанието. Платформите следва да поемат ангажимента за използване на механизми, които позволяват бързото и съгласувано включване на проверки на факти в техните услуги при уведомление от проверителите на факти, включително бързо и ефективно обозначаване. Съответните подписали страни следва да улесняват създаването на общо хранилище със статии от проверки на факти, изготвени от проверители на факти, и да проучват технологични решения за улесняване на ефективното му използване в различните платформи и на различните езици, за да предотвратяват повторната поява на дезинформация, която е опровергана от проверителите на факти 74 .

8.1.8Достъп на проверителите на факти до съответната информация 

За да се увеличи до максимум качеството и въздействието на проверката на фактите, укрепеният Кодекс следва да гарантира, че подписалите го платформи, се ангажират да предоставят на проверителите на факти автоматичен достъп до информация относно действията, които са предприели във връзка със съдържание, чиято достоверност е проверена, и проверките на факти. Информацията следва да спомогне за количествено определяне на i) досега на потребителите с течение на времето (напр. брой гледания, харесвания, споделяния, коментари преди и след проверката на факти) 75 със съдържание, проверено за достоверност, и ii) въздействието на проверката на факти с течение на времето в онлайн услугите, където тя е публикувана. Платформите и проверителите на факти следва да се договорят за общ интерфейс за проверка на факти, за да гарантират съгласуваност в начина, по който платформите използват, посочват източника и предоставят обратна информация относно работата на проверителите на факти. Освен това в Кодекса следва да е предвиден редовен обмен на информация между съответните подписали Кодекса страни и общността от проверители на факти, предназначен за допълнително засилване на сътрудничеството.

9Мониторинг на Кодекса 

Укрепеният Кодекс следва да бъде допълнен от надеждна система за мониторинг, която се основава на натрупания досега опит на Комисията, свързан с мониторинга на Кодекса, включително програмата във връзка с COVID-19. Подобрената система за мониторинг следва да осигурява редовна оценка на изпълнението от подписалите страни на ангажиментите им по Кодекса, да стимулира подобрения в техните политики и действия и да позволява извършването на оценка на ефективността на Кодекса като инструмент за борба с дезинформацията. Подобрената система за мониторинг следва да засили отчетността на онлайн платформите в междинен план преди приемането на DSA и да предостави рамка, наред с другото, за структуриран диалог с много големи платформи относно разработването и разгръщането на мерки за оценка на риска и смекчаване до влизане в сила на правните задължения, предвидени за тях в DSA.

С оглед на тези цели съществуващите ангажименти за мониторинг по Кодекса следва да бъдат засилени и разширени, за да се създаде надеждна рамка, която включва описаните по-долу основни елементи. Укрепеният кодекс следва по-специално да гарантира, че подписалите страни предоставят информацията и данните за мониторинг в стандартизирани формати с разбивки по държави членки и своевременно.

Ключови показатели за ефективност

В основата на мониторинга на Кодекса следва да стоят КПЕ, които са в състояние да измерват изпълнението и ефективността на ангажиментите по Кодекса и въздействието на Кодекса върху явлението дезинформация. За тази цел са уместни два класа КПЕ: i) показатели за нивото на услугата, с които се измерват резултатите и въздействието на политиките, прилагани от подписалите страни за изпълнение на задълженията им по Кодекса, и ii) структурни показатели, с които се измерва цялостното въздействие на Кодекса върху дезинформацията в ЕС.

9.1.1Показатели за нивото на услугата

В рамките на преразгледания Кодекс подписалите страни следва да се ангажират с формулиране на конкретни показатели за нивото на услугата. Показателите за нивото на услугата следва ефективно да измерват изпълнението на ангажиментите по Кодекса и въздействието на политиките на подписалите страни. Показателите следва да бъдат достатъчно гъвкави, за да обхващат различното естество на услугите на подписалите страни, като същевременно позволяват съгласувано докладване и сравнения между услугите.

С укрепения Кодекс от подписалите го страни следва да се изисква да определят, докладват и поемат ангажимент за минимален набор от количествени и качествени показатели, насочени към оценяване, наред с другото, на:

·въздействието на инструментите и функциите, въведени с цел повишаване на осведомеността и овластяването на потребителите, включително досега на потребителите с такива инструменти и функции 76 .

·Въздействието на инструментите и функциите, които показват или правят по-видима надеждна информация от обществен интерес, включително досега на потребителите с такива инструменти и функции 77 .

·Броят проверки на факти, процентът съдържание, чиято достоверност е проверена, съпоставени със съдържанието, за което е подаден сигнал от потребители, и финансирането, предоставено за дейностите по проверка на факти.

·Въздействието на действията за проверка на факти и досег на потребителите с информация, за която след проверка за достоверност е установено, че е фалшива или подвеждаща 78 .

·Броят на обжалванията във връзка с действията, предприети от платформите относно съдържанието в резултат на сигнализирането за дезинформация и информация за резултата от тях.

·Броят на страниците, акаунтите, профилите и групите, споделящи информация, които са предмет на действия за намаляване на тяхната видимост 79 и количеството на това съдържание, което е споделено.

·Въздействието на установеното недопустимо манипулативно поведение, включително примерите за премахнато съдържание или профили, или такива, чиято видимост е намалена 80 .

·Броят партньорства между подписалите Кодекса страни от рекламната индустрия и субектите — трети страни, които оценяват качеството на източниците на информация.

·Въздействието на мерките, използвани за проверка на рекламното позициониране 81 .

·Количеството и детайлността на данните, предоставени за изследователски цели, и броят на европейските изследователски организации, които имат достъп до данните на платформите.

·Количеството ресурси, предоставени от подписалите страни за изследвания на дезинформацията, и броят европейски изследователски организации, които имат достъп до такива ресурси.

·Информация относно човешката работна ръка, участваща в изпълнението на ангажиментите по Кодекса 82 . 

9.1.2Структурни показатели

Подписалите Кодекса следва също да се ангажират с това да допринесат за разработването на структурни показатели, с които ефективно може да се измерва цялостното въздействие на Кодекса върху явлението дезинформация. Както допълнително е обяснено по-долу, подписалите страни следва да създадат постоянна работна група, чиито задължения ще включват разработване, тестване и адаптиране на структурните показатели.

Структурните показатели биха могли например да се основават на представителни извадки от потребители в различни държави членки, насочени към оценяване на наличието на постоянни разпространители на дезинформация 83 в обичайно следваните от европейските граждани онлайн медии 84 . Такива показатели биха могли да измерват обществената ангажираност с източниците на информация, както и редовни стандартизирани проучвания за измерване излагането на гражданите на дезинформация.

Докато бъде разработен по-стабилен набор от структурни показатели, подписалите страни и заинтересованите страни следва да се договорят относно минимален жизнеспособен набор от структурни показатели, които бързо могат да бъдат приложени и тествани, като се работи по разработване на стабилен набор от ефективни структурни показатели.

Рамка за мониторинг

Рамката за мониторинг следва да позволява редовното оценяване на изпълнението от подписалите страни на ангажиментите по Кодекса, включително промените и развитието на уместни политики и действия. За тази цел подписалите страни следва редовно да докладват на Комисията относно изпълнението на техните ангажименти, включително съответните КПЕ.

След положителния опит с програмите за мониторинг по време на изборите в ЕС през 2019 г. 85 и пандемията от COVID-19 Комисията ще разчита на подкрепата на Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA) за мониторинг на прилагането на Кодекса на равнището на държавите членки. EDMO и нейните центрове следва също да подкрепят Комисията в анализирането на информацията и данните, докладвани от подписалите страни, и в оценяването на въздействието на Кодекса на национално равнище и на равнището на ЕС.

Като взема предвид експертните съвети и подкрепата от ERGA и EDMO, Комисията редовно ще оценява постигнатия напредък в изпълнението на Кодекса, както и въздействието на Кодекса върху явлението дезинформация, и ще публикува своите заключения. Комисията може също да предостави допълнителни насоки относно начина, по който подписалите страни следва да разрешат оставащите недостатъци и пропуски в Кодекса.

9.1.3Редовна отчетност

При докладването на задължения по линия на укрепения Кодекс следва да се има предвид броят на подписалите го страни и видът на предоставяните от тях услуги. Доставчиците на онлайн услуги, които са широко използвани на равнището на ЕС и имат по-високорискови профили по отношение на разпространението на дезинформация, следва на всеки шест месеца да докладват за изпълнението на ангажиментите, които са поели, и следва да предоставят съответните показатели за нивото на услугата. Освен това те ежегодно следва да оценяват рисковете, свързани с явлението дезинформация. Други подписали Кодекса страни следва ежегодно да докладват и предоставят данни, съответстващи на техните дейности. Подписалите страни, които предоставят инструменти или решения за борба срещу дезинформацията, или които подкрепят Кодекса чрез предоставянето на експертен опит, следва също ежегодно да докладват за своите дейности и констатации, които са от значение за изпълнението и ефективността на Кодекса. Следва да се докладва по определен график, с който се определят обхванатите периоди и крайните срокове за представяне. Данните, използвани за КПЕ, следва да включват разбивки на равнището на държавата членка.

Докладването следва да се основава на хармонизиран шаблон, който позволява, доколкото е осъществимо, сравнения между платформите. Освен това подписалите страни следва да договорят набор от стандартни формати, позволяващи одитиране, за предоставяне на данните, свързани с КПЕ. Тези формати следва да се разработват съвместно със съответните заинтересовани страни от постоянната работна група и следва да отговарят на стандартите и да използват методите на общността на изследователите и проверителите на факти. В крайна сметка тези формати следва да позволяват постоянното актуализиране на публично информационно табло, осигурено чрез центъра за прозрачност, както е описано по-долу.

9.1.4Център за прозрачност

За да засилят прозрачността и отчетността при прилагането на Кодекса, подписалите го страни следва да се ангажират със създаването и поддържането на публично достъпен център за прозрачност. Подписалите страни следва да посочат в центъра за прозрачност специфичните политики, които са приели за изпълнението на всеки поет от тях ангажимент по Кодекса, и да предоставят основна информация относно начина, по който тези политики се прилагат, включително географско и езиково покритие. Той следва също да включва публично информационно табло, на което са посочени съответните КПЕ. Центърът за прозрачност следва да бъде проектиран по-специално с оглед да позволява сравнения в различните услуги на напредъка на подписалите страни по изпълнението на ангажиментите на Кодекса и постигането на измерими въздействия в борбата срещу дезинформацията. Подписалите страни следва да се ангажират с редовното актуализиране на центъра за прозрачност и с оповестяването на всякакви промени в съответните политики не по-късно от 30 дни след обявяване или въвеждане на промяна.

9.1.5Постоянна работна група

С укрепения Кодекс следва да бъде създадена постоянна работна група, насочена към развитие и адаптиране на Кодекса с оглед на технологичните, социалните, пазарните и законодателните промени. Работната група следва да включва подписалите Кодекса страни и представители от EDMO и ERGA и би могла да кани съответните експерти да подпомагат нейната работа. Работната група следва да бъде председателствана от Комисията и да включва представители на Европейската служба за външна дейност. В съответствие с цялостната цел да се осигурява информация за преразглеждане и адаптиране на Кодекса дейностите на работната група следва да включват, наред с другото:

·Установяване на методика за оценка на риска и система за бързо реагиране, която да се използва в специални ситуации, като например избори или кризи.

·Преглед на качеството и ефективността на хармонизирания шаблон за докладване, както и форматите, и методите на оповестяване на данни за целите на мониторинга.

·Оптимизиране на качеството и прецизността на данните, които ще бъдат предоставяни за измерване на показателите.

·Принос за оценката на качеството и ефективността на показателите за нивото на услугата и съответното им адаптиране.

·Разработване, тестване и адаптиране на структурните показатели и проектиране на механизми за измерването им на равнището на държавата членка.

·Осигуряване на експертен принос и актуални данни от значение за ангажиментите по линия на Кодекса, като например, наред с другото, нови форми на неавтентично поведение.

10Заключение и следващи стъпки

В настоящите Насоки са определени ключовите елементи, които се изискват според Комисията за превръщане на Кодекса в по-силен инструмент за справяне с дезинформацията и създаване на по-прозрачна онлайн среда.

Комисията приканва подписалите Кодекса страни да се съберат и да осъществят укрепването на Кодекса в съответствие с настоящите Насоки. Комисията приканва подписалите го страни да предоставят първи проект на преразгледания Кодекс през есента, за да дадат възможност за пълноценна дискусия. Тя също така приканва потенциални нови подписали страни да се присъединят към Кодекса и да вземат участие в неговото преразглеждане, включително установени и нововъзникващи платформи, корпоративни участници и други участници в сектора на онлайн рекламата, както и други заинтересовани страни, които могат да допринесат с ресурси или експертен опит за ефективното функциониране на Кодекса.

Тъй като дезинформацията е явление без граници, и с цел да се засили реалното въздействие на Кодекса за поведение, ще бъдат от полза действия в съседните на ЕС държави, например работа с гражданското общество, сътрудничество с медийни специалисти и инициативи за медийна грамотност.

(1)

Съвместно съобщение „Борба с дезинформацията за COVID-19: боравене с точни факти“ (JOIN(2020) 8 final).

(2)

В плана за действие за борба с дезинформацията
(JOIN (2018) 36 final) Европейската комисия и върховният представител са определили всеобхватна стратегия за борба с дезинформацията в ЕС.

(3)

Докато условията на онлайн платформите може да обхващат също така и съдържание, което е вредно, но не и незаконно, когато дезинформацията представлява незаконно съдържание (напр. изказвания, подбуждащи към омраза или терористично съдържание), се прилагат съответните законодателни средства за защита.

(4)

  https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/code-practice-disinformation

(5)

Работен документ на службите на Комисията SWD (2020) 180 final.

(6)

COM(2020) 790 final.

(7)

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно единния пазар на цифрови услуги (Законодателен акт за цифровите услуги) и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (COM(2020) 825 final). Препратките към Законодателния акт за цифровите услуги в настоящия документ трябва да се разбират като препратки към текста, предложен от Комисията.

(8)

В предложението за DSA много големите платформи са определени в член 25 като онлайн платформи, които предоставят своите услуги на средномесечен брой активни получатели на услугата в Съюза, съответстващ на 10 % от населението на Съюза.

(9)

 Оценка на Комисията от септември 2020 г. (SWD (2020) 180 final).

(10)

 Доклад относно изборите през 2019 г. до Европейския парламент (SWD (2020) 113 final) https://ec.europa.eu/info/files/com_2020_252_en.pdf_bg .

(11)

  https://www.consilium.europa.eu/media/47296/1011-12-20-euco-conclusions-bg.pdf  

(12)

Резюме на дискусиите със заинтересовани страни е налично тук: https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/summary-multi-stakeholder-discussions-preparation-guidance-strengthen-code-practice-disinformation  

(13)

Доказателствата сочат също, че приходите от онлайн реклами все още значително допринасят за монетизиране на сайтове за дезинформация, включително рекламите от големи марки, поставяни без тяхно знание до източници на дезинформация (напр. доклад за Глобалния индекс за дезинформация https://disinformationindex.org/2020/03/why-is-ad-tech-giving-millions-to-eu-disinformation-sites/ и доклада на Avaaz https://secure.avaaz.org/campaign/en/youtube_climate_misinformation/ ).

(14)

По смисъла на член 25 от DSA, както е предложен от Комисията. За определението вж. бележка под линия 8.

(15)

 Съвместно съобщение „Борба с дезинформацията за COVID-19: боравене с точни факти“ (JOIN(2020) 8 final).

(16)

Както е предвидено в съобщението от юни 2020 г., Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA) подпомага Комисията по програмата за мониторинг във връзка с COVID-19.

(17)

Изследването на GDI през януари и февруари 2021 г. върху Франция, Германия, Италия и Испания подчертава, че по-голямата част от дружествата в сферата на технологиите за реклама не разполагат със специфични политики относно съдържанието, свързани с дезинформацията за COVID-19, или че тези политики се нарушават и продължават да финансират новинарски сайтове, обявени публично за разпространители на дезинформация. https://disinformationindex.org/2021/02/ad-funded-covid-19-conspiracy-sites-a-look-at-the-eu/ . В изследването на Avaaz през август 2020 г. беше подчертано, че съдържанието от 10-те водещи уебсайта, които разпространяват невярна здравна информация, е гледано приблизително четири пъти повече във Facebook, отколкото еквивалентно съдържание от уебсайтовете на 10 водещи здравни институции: https://secure.avaaz.org/campaign/en/facebook_threat_health/ .

(18)

EDAP съдържа следното определение за невярна информация: „невярна информация е невярно или подвеждащо съдържание, споделено без намерение да се нанесат вреди, въпреки че последиците могат да бъдат вредни, например когато хората добросъвестно споделят невярна информация с приятели и членове на семейството“.

(19)

EDAP съдържа следното определение за дезинформация: „дезинформация е невярно или подвеждащо съдържание, което се разпространява с цел измама или осигуряване на икономическа или политическа изгода и което може да бъде в ущърб на обществения интерес“.

(20)

Където е целесъобразно, в Насоките се прави разграничение между различните подкатегории.

(21)

Според определението в EDAP: „операции за информационно влияние са координирани усилия от страна на местни или чуждестранни участници за оказване на влияние върху целевата аудитория чрез използване на набор от средства за измама, включително потискане на независими източници на информация в съчетание с дезинформация“.

(22)

Според определението в EDAP: „външна намеса в информационното пространство — тя често е част от по-широкомащабна хибридна операция и може да бъде определена като принудителни и подвеждащи усилия за нарушаване на свободното формиране и изразяване на политическата воля на отделни лица от страна на чуждестранен държавен участник или негови агенти“.

(23)

‘Stop the virus of disinformation’ („Прекратяване на дезинформацията за вируса“), Междурегионален научноизследователски институт на ООН по престъпленията и правосъдието (UNICRI), http://www.unicri.it/sites/default/files/2020-11/SM%20misuse.pdf

(24)

‘How COVID-19 conspiracists and extremists use crowdfunding platforms to fund their activities’ („По какъв начин конспираторите и екстремистите във връзка с COVID-19 финансират своите дейности“) EUDisinfoLab https://www.disinfo.eu/publications/how-covid-19-conspiracists-and-extremists-use-crowdfunding-platforms-to-fund-their-activities/  

(25)

  https://edmo.eu/  

(26)

JOIN(2018) 36 final.

(27)

  Доказателствата сочат също, че приходите от онлайн реклами все още значително допринасят за монетизиране на сайтове за дезинформация, включително рекламите от големи марки, поставяни без тяхно знание до източници на дезинформация. Според Глобалния индекс за дезинформация около 76 милиона долара годишно като приходи от реклами се вливат в сайтове за дезинформация, насочени към Европа: https://disinformationindex.org/2020/03/why-is-ad-tech-giving-millions-to-eu-disinformation-sites/

(28)

Ограничен брой дружества в сферата на технологиите за реклама вече са приели такива политики.

(29)

Вж. напр. доклада на Avaaz от 2020 г., ’ ’Why is YouTube Broadcasting Climate Misinformation to Millions?’ („Защо YouTube излъчва невярна информация относно климата на милиони зрители?)“ : Https://secure.avaaz.org/campaign/en/youtube_climate_misinformation/, .

(30)

Глобалният алианс за отговорни медии, учреден през юни 2019 г. под егидата на Световната федерация на рекламодателите (WFA), включва подписали Кодекса платформи и участници от рекламния сектор, както и други утвърдени заинтересовани страни от рекламната екосистема. Той разработва набор от общи определения и стандарти за целия сектор относно начина, по който вредното съдържание се категоризира в платформите, одобрява се от рекламодатели и се използва от платформите в техните рекламни продукти и инструменти за защита на марката. По-специално Алиансът желае в набора да бъде включена отделна категория за дезинформация и невярна информация. Вж. WFA „Interim Report on Activities related to the EU Code of Practice on Disinformation“ („Междинен доклад относно дейностите, свързани с Кодекса на ЕС за поведение във връзка с дезинформацията“ на Световната федерация на рекламодателите (WFA)), септември 2020 г., стр. 2. https://ec.europa.eu/newsroom/dae/document.cfm?doc_id=69683

(31)

Данните сочат, че продължават да съществуват онлайн реклами, които съдържат дезинформация, определена и опровергана от проверители на факти. вж. ‘Facebook Approved Ads With Coronavirus Misinformation’ („Одобрени от Facebook реклами с невярна информация относно коронавируса“ https://www.consumerreports.org/social-media/facebook-approved-ads-with-coronavirus-misinformation/

(32)

Както е отбелязано от Комисията, политиките на платформите преследват редица цели, някои от които не са конкретно насочени към справяне с дезинформацията — напр. неподкрепени с доказателства търговски искове, заблуждаващи търговски практики. Вж. SWD (2020) 180 final.

(33)

Макар и понастоящем в Кодекса да няма общо определение за тематично ориентираната реклама, изглежда е налице съгласието, че тематично ориентираните реклами са реклами, включващи спонсорирано съдържание по обществени проблеми или свързани с дебати от общ интерес, които може да оказват въздействие върху публичния дискурс. Примери за такива проблеми са изменението на климата, екологичните въпроси, имиграцията или COVID-19.

(34)

По-специално член 24.

(35)

Dobber et al.,‘Effectiveness of online political ad disclosure labels: емпирични констатации“) март 2021 г.: https://www.uva-icds.net/wp-content/uploads/2021/03/Summary-transparency-discloures-experiment_update.pdf

(36)

Органичното съдържание е безплатно съдържание, което потребителите споделят помежду си, без да плащат за него. Това включва също ситуации, в които потребителите споделят помежду си спонсорирано съдържание, което тогава става органично.

(37)

Предложение за DSA, член 30.

(38)

Конкретните задължения за прозрачност са включени в предложението за DSA, както и в предложението за Законодателния акт за цифровите пазари.

(39)

Вж. например Papakyriakopoulos et. al, ‘Social media and microtargeting: Political data processing and the consequences for Germany’ („Социални медии и микротаргетиране: обработване на политически данни и последиците за Германия“), Big Data & Society, ноември 2018 г., doi 10.1177/2053951718811844, или Lewandowsky et al., ‘Understanding the influence of online technologies on political behaviour and decision-making’ („Разбиране на влиянието на онлайн технологиите върху политическото поведение и вземането на решения“), EUR 30422 EN, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург.

(40)

За повече насоки вж. Насоки на Европейския комитет по защита на данните 05/2020 относно съгласието в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Насоки 08/2020 относно таргетирането на потребителите на социални медии (които съдържат насоки за случаите, в които се изисква съгласие за таргетирано рекламиране).

(41)

Библиотеките за реклами, ако разполагат с необходимите данни, могат например да се използват за проверка на еквивалентното време на онлайн излагане на политически послания.

(42)

Вж. предложението за DSA, член 30.

(43)

Съвместно съобщение „Повишаване на устойчивостта и укрепване на способностите за борба с хибридните заплахи“ (JOIN (2018)16 (final)

(44)

В член 26, параграф 1, буква в) от предложението за DSA „умишлено манипулиране“ на услугите е определено като системен риск, срещу който много големите платформи следва да предприемат мерки за смекчаване на риска.

(45)

COM(2021) 206 final.

(46)

Относно постоянната работна група вж. раздел 9.2.3 по-долу.

(47)

Тук следва да се взема предвид също и рамката за AMITT (Съгласувателни тактики и техники за невярна информация и за влияние): https://cogsec-collab.org/

(48)

Относно центъра за прозрачност вж. раздел 9.2.2 по-долу.

(49)

По-специално член 17, който вече се прилага към решения, несъвместими с техните условия, включително решения за премахване или спиране на достъпа до съдържание, за пълно или частично временно или трайно прекратяване на предоставянето на услугата на получателя или решения за временно или трайно деактивиране на профила на получателя.

(50)

Вж. по-специално действията, предвидени в Плана за действие за европейската демокрация (COM (2020) 790 final) и Плана за действие за медийния и аудио-визуалния сектор (COM (2020) 784 final).

(51)

Планът за действие в областта на цифровото образование (COM (2020)624 final) съдържа предложение за разработване на насоки за учители и преподаватели с оглед на преодоляване на дезинформацията и насърчаване на цифровата грамотност чрез образование и обучение.

(52)

  https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/policies/media-literacy  

(53)

Вж. напр. Lewandowsky et al., ‘Understanding the influence of online technologies on political behaviour and decision-making’ („Разбиране на влиянието на онлайн технологиите върху политическото поведение и вземането на решения“), EUR 30422 EN, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2020 г.

(54)

Вж. предложение за DSA, член 26, параграф 1, буква в) относно съответната оценка на риска.

(55)

Обикновените технически намеси — например изскачащи съобщения, които питат потребителите дали наистина желаят да споделят връзки, неразгледани от тях — могат да стимулират потребителите да проверят съдържанието, преди да го разпространят, и по този начин да ограничат добросъвестното разпространение на фалшива и/или подвеждаща информация от потребителите. Пример: Въпрос „Check it out before you Tweet it“ („Провери, преди да публикуваш туит“), въведен от Twitter https://help.twitter.com/en/using-twitter/how-to-retweet ;

Информационни панели на YouTube за проверка на фактите: https://support.google.com/youtube/answer/9229632?hl=en ; Изскачащо уведомление във Facebook преди споделяне на съдържание, опровергано от проверител на факти: https://www.facebook.com/journalismproject/programs/third-party-fact-checking/faqs ;

Инструмент на TikTok ‘Know your Facts’ („Провери фактите си“): https://newsroom.tiktok.com/en-gb/taking-action-against-covid-19-vaccine-misinformation .

(56)

В раздел 3.3. от Насоките заинтересованите страни, които могат да допринесат чрез своите инструменти или решения за борбата срещу дезинформацията, се приканват да станат нови подписали Кодекса страни.

(57)

По-специално членове 26, 27 и 29

(58)

Мониторинговите доклади във връзка с COVID-19 предоставят данни за гледанията или честотата на кликванията на информационните панели и банерите, които предоставят такава информация: https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/reports-march-actions-fighting-covid-19-disinformation-monitoring-programme  

(59)

Вж. ангажимент 8 от Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията.

(60)

The Debunking Handbook 2020 (Наръчник по опровергаване на заблуди): https://sks.to/db2020  

(61)

Оптимизациите например може да бъдат свързани с визуалния дизайн, момента или графичното представяне на намесата.

(62)

Примери за такива показатели могат да бъдат Глобалният индекс за дезинформация (GDI), Инициативата за доверие към журналистиката (JTI) или Проекта за доверие, както и услугата NewsGuard.

(63)

Инструменти за оценка на надеждността на източниците на информация, като например така наречените марки за доверие, следва да се предоставят на потребителите, за да могат те да правят справка с тях, ако желаят. На потребителите би могла също да се даде възможност сигнали, свързани с надеждността на медийните източници, да се влагат в автоматизираните системи, които избират и оценяват съдържанието, показвано в информационния канал на потребителите.

(64)

Организациите за проверка на фактите, с подкрепата на някои доставчици на приложения за съобщения, дават възможност на потребителите на такива приложения да проверяват достоверността на съобщенията, които те са получили, чрез такива частни канали: https://faq.whatsapp.com/general/ifcn-fact-checking-organizations-on-whatsapp/?lang=en  

(65)

 Това е от ключово значение и за информиране на подписалите стани, Комисията, компетентните национални органи и обществеността.

(66)

По-специално член 31.

(67)

По смисъла на член 9 от ОРЗД.

(68)

 Както се изисква от ОРЗД, що се отнася до личните данни, е необходимо те да бъдат оповестявани с ясно правно основание и подходящи гаранции, включително режима по член 9 за специалните категории данни.

(69)

 По време на дискусията с участието на заинтересовани страни беше изразена подкрепа за тази инициатива от подписалите Кодекса страни и общността на изследователите:  https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/summary-multi-stakeholder-discussions-preparation-guidance-strengthen-code-practice-disinformation .

(70)

Организациите за проверка на достоверността на фактите редовно публикуват безпристрастни доклади относно точността на твърденията на публични фигури и големи институции, както и други широко разпространявани твърдения от интерес за обществото. Те са независими и следват строги етични правила и правила за прозрачност, като например определените от Международната мрежа за проверка на факти (IFCN) ( https://www.poynter.org/international-fact-checking-network-fact-checkers-code-principles ).

(71)

  https://www.disinfo.eu/publications/bulgaria%3A-the-wild-wild-east-of-vaccine-disinformation/  

(72)

Карта на дейностите по проверка на фактите, извършвани от EDMO в ЕС: https://edmo.eu/fact-checking-activities/  

(73)

С цел допълнително да се подпомогне работата на европейските проверители на факти, тяхното сътрудничество и разработването на общоприети професионални стандарти, пилотният проект „Почтеност на социалните медии“ ще подпомогне изготвянето на кодекс за професионална почтеност на европейските проверители на факти в сътрудничество с EDMO. За повече информация: годишна работна програма, приета по силата на Решение C(2020) 2259 на Комисията)

(74)

 Във връзка със създаването на хранилище за проверки на факти подписалите страни биха могли да търсят взаимодействия с EDMO

(75)

Това следва да включва и анонимизирани демографски данни и локализиране на тези, които споделят/приемат съдържание, чиято достоверност е проверена.

(76)

Въздействието би могло да се измерва чрез показатели, с които се определя нивото на досег (напр. гледания, честота на кликванията, споделяния и др.) на потребителите с такива инструменти и възприятието на потребителите във връзка с полезността на такива инструменти. Освен това показателите следва да включват данни относно използването на инструменти за сигнализиране и докладване на съдържание, възприемано като фалшиво.

(77)

Въздействието би могло да се измерва чрез показатели, с които се определя нивото на досег (напр. гледания, импресии, честота на кликванията, споделяния и др.) на потребителите с такива инструменти и възприятието на потребителите във връзка с полезността на такива инструменти.

(78)

Въздействието би могло да се измери чрез показатели, с които се определя нивото на досег (напр. гледания, честота на кликванията, споделяния и др.) със съдържание преди и след като то бъде обозначено или бъде намалена видимостта му, след като е определено като фалшиво в резултат на проверка за достоверност. Други показатели биха могли също да дават информация относно начина взаимодействие с потребителите.

(79)

Включително мерки, като например класиране на съдържание на по-ниско ниво в класацията, както и затваряне на профили и групи.

(80)

Въздействието би могло да се измерва чрез показатели за нивото на досег (напр. гледания, честота на кликванията, споделяния и др.) със съдържание, профили и примери, преди те да бъдат премахнати, и преди и след като видимостта им е била намалена.

(81)

Въздействието би могло да се измерва чрез показатели за броя примери за рекламно позициониране, показвано в уебсайтове, определени като постоянно разпространяващи дезинформация, и броя на рекламите, съдържащи дезинформация, които са премахнати.

(82)

Това включва броя на персонала, назначен за изпълнение на действията за борба срещу дезинформацията и езиците, обхванати от техните дейности.

(83)

 Идентифицирането на онлайн разпространители на дезинформация следва да се основава на ясна и договорена методика, определена от по-широк набор от заинтересовани страни, включително академични изследователи, проверители на данни, НПО и организации на гражданското общество.

(84)

Измерващият механизъм за структурни показатели би могъл да бъде вдъхновен от постигнатото от аудиовизуалния сектор за измерване на аудиторията.

(85)

  https://erga-online.eu/wp-content/uploads/2020/05/ERGA-2019-report-published-2020-LQ.pdf