I.Въведение

Свободното движение на хора е основна свобода, която ЕС гарантира на своите граждани. То дава възможност на всеки гражданин на ЕС да пътува, работи и живее във всяка държава членка без специални формалности. Шенгенското сътрудничество засилва тази свобода, като дава възможност на над 400 милиона граждани на ЕС и на граждани на трети държави, пребиваващи законно на територията на ЕС, да пътуват от една държава членка в друга, без да преминават гранични проверки. Понастоящем Шенгенското пространство без граничен контрол на вътрешните граници включва 26 държави, като общата цел е към него да се присъединят още държави членки.

За да могат държавите членки да да станат пълноправни членове на Шенгенското пространство, те трябва да отговарят на редица условия. Те трябва да бъдат подготвени и да разполагат с капацитет да поемат отговорност за контрола на външните граници от името на другите шенгенски държави и за издаването на единни шенгенски визи. Те трябва да имат капацитет да си сътрудничат ефикасно с правоприлагащите органи в други шенгенски държави с цел поддържане на високо равнище на сигурност след премахването на граничния контрол на вътрешните граници. Те трябва да прилагат общия набор от шенгенски правила, като например тези в областта на контрола на сухоземните, морските и въздушните граници (летищата), издаването на визи, полицейското сътрудничество и защитата на личните данни. И накрая, те трябва да могат да се свързват към Шенгенската информационна система и да я използват.

За да се провери дали са изпълнени необходимите условия за прилагането на всички части на достиженията на правото от Шенген, държавите членки, които желаят да се присъединят към Шенгенското пространство, се подлагат на оценка 1 . От 2013 г. насам държавите членки и Комисията носят обща отговорност за механизма за оценка и наблюдение по Шенген, като органите, службите и агенциите на ЕС им оказват съдействие, а Комисията изпълнява цялостна координационна роля. Комисията изготвя и планира оценката и приема доклади за оценка, а Съветът отговаря за приемането на препоръки за коригиращи действия.

С настоящото за първи път се прави оценка по Шенген във всички релевантни области на политиката в рамките на новия механизъм с цел да се провери дали държава членка, която желае да се присъедини към Шенгенското пространство без граничен контрол на вътрешните граници, е изпълнила необходимите условия за прилагането на всички релевантни части от достиженията на правото от Шенген. Този процес се основава на посещенията на място на експерти на държавите членки и Комисията, поредицата от доклади за оценка, съдържащи констатации, и препоръките за корективни действия от страна на Съвета, последвани от плановете за действие от страна на държавата членка.

В Акта за присъединяване от 2011 г. 2 се предвижда, че разпоредбите на достиженията на правото от Шенген ще се прилагат в Хърватия в пълна степен само по силата на решение на Съвета в този смисъл, след като бъде установено в съответствие с приложимите шенгенски процедури за оценка, че необходимите условия за прилагането на всички части от съответните достижения на правото от Шенген са изпълнени в Хърватия, включително ефективното прилагане на всички шенгенски правила в съответствие с договорените общи стандарти и основните принципи. При вземането на това решение Съветът следва също така да вземе предвид доклад на Комисията, който потвърждава, че Хърватия продължава да изпълнява поетите в хода на преговорите за присъединяване ангажименти, които имат отношение към достиженията на правото от Шенген, по-специално поетите от Хърватия ангажименти в областта на съдебната система и основните права (приложение VII от Акта за присъединяване), включително устойчивото развитие на постигнатите резултати в областта на реформата и ефикасността на съдебната система и борбата с корупцията 3 . Шест от десетте ангажимента, изброени в приложение VII, имат отношение към достиженията на правото от Шенген.

Целта на настоящото съобщение е да се направи преглед на постигнатия от Хърватия напредък в изпълнението на необходимите условия за прилагането на всички части от достиженията на правото от Шенген, като се вземат предвид резултатите от оценките по Шенген и последващите действия, предприети от Хърватия от началото на оценката през 2016 г. до октомври 2019 г. В него се докладва също така за изпълнението от Хърватия на ангажиментите, поети в хода на преговорите за присъединяване, които имат отношение към достиженията на правото от Шенген, считано от датата на присъединяване (1 юли 2013 г.) до септември 2019 г.

II.Оценка по Шенген

На 6 март 2015 г. Хърватия заяви готовността си да започне процеса на оценка по Шенген във всички съответни области на политиката, считано от 1 юли 2015 г., с оглед да бъде взето решение на Съвета относно пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген. След като Хърватия заяви своята готовност, през 2016 г. в съответствие с Регламент (ЕС) № 1053/2013 на Съвета беше даден ход на процеса на оценка по Шенген под общата координация на Комисията чрез създаването на механизъм за оценка и наблюдение с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген.

Оценката по Шенген на Хърватия бе извършена в съответствие с член 1, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1053/2013. От юни 2016 г. до май 2019 г. екипи, състоящи се от експерти на Комисията и държавите членки, провериха прилагането от Хърватия на достиженията на правото от Шенген в областта на защитата на данните, полицейското сътрудничество, общата визова политика, управлението на външните граници, връщането, Шенгенската информационна система, огнестрелните оръжия и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. По време на тези оценки беше обърнато специално внимание на зачитането на основните права и функционирането на органите, които прилагат релевантните части от достиженията на правото от Шенген. В резултат на този процес в периода между 2016 г. и 2019 г. Комисията прие поредица от доклади за оценка, включващи констатации и оценки, а Съветът прие препоръки за отстраняване на установените недостатъци 4 . Съгласно препоръките на Съвета и в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1053/2013 Хърватия предостави на Комисията и на Съвета планове за действие относно начините за отстраняване на недостатъците, установени в съответните доклади за оценка. Въз основа на получените доклади за последващи действия Комисията направи оценка на цялостното изпълнение на плановете за действие и информира редовно работната група „Шенгенски въпроси“ на Съвета относно тяхното изпълнение.

Резултати от процеса на оценка по Шенген за всяка област на политиката

Оценката на защитата на данните бе извършена през февруари 2016 г. и доведе до общото заключение, че Хърватия отговаря на условията, необходими за прилагането на достиженията на правото от Шенген в областта на защитата на данните. Не бяха направени констатации за несъответствие. Въпреки това беше установено, че са нужни подобрения, особено по отношение на независимостта на Органа за защита на данните и укрепването на позицията на длъжностното лице по защита на данните към Министерството на вътрешните работи. На 30 януари 2019 г. Комисията уведоми Хърватия и Съвета, че Хърватия е изпълнила в достатъчна степен препоръките за подобрения, отправени с препоръка на Съвета 5 .

Оценката на полицейското сътрудничество, която се проведе през юни 2016 г., също доведе до общото заключение, че Хърватия отговаря на условията, необходими за прилагането на достиженията на правото от Шенген в тази област на политиката. Не бяха направени констатации за несъответствие с достиженията на правото от Шенген в областта на полицейското сътрудничество. Въпреки това бяха откроени редица области, в които бяха нужни подобрения, като например по отношение на прилагането и модернизирането на споразуменията за полицейско сътрудничество със съседните държави членки, укрепването на организацията на полицията в областта на международното полицейско сътрудничество и засилването на обмена на информация чрез предприемане на специфични технически мерки. След внимателен анализ на представените от Хърватия доклади за последващи действия относно изпълнението на препоръките на Съвета 6 във връзка с необходимите подобрения на 28 май 2019 г. Комисията уведоми Хърватия и Съвета, че препоръките се смятат като цяло за изпълнени. Въпреки това препоръката, свързана с продължаване на предоговарянето на двустранното споразумение със Словения относно специалните форми на трансгранично полицейско сътрудничество за предотвратяване на престъпления, все още предстои да бъде напълно изпълнена. Хърватия беше приканена да продължи да полага усилия за бързото подписване и ратифициране на двустранното споразумение със Словения и да информира своевременно Комисията за постигнатия напредък.

По отношение на оценката на общата визовата политика, за целите на която през юни 2016 г. бяха проведени посещения на място в посолствата на Хърватия в Прищина (Косово) и в Москва (Руската федерация), беше направено общото заключение, че Хърватия отговаря на условията, необходими за прилагането на достиженията на правото от Шенген в областта на общата визова политика. Не бяха направени констатации за несъответствие. Въпреки това беше заключено, че са необходими подобрения в няколко области, по-специално по отношение на работния процес във визовите отдели и хърватската визова информационна система. След анализ на плана за действие и докладите за последващи действия, свързани с изпълнението на препоръките на Съвета 7 за подобрения в съответните области, и след подписването на 17 юни 2019 г. на измененото Споразумение между правителството на Република Хърватия и правителството на Руската федерация относно взаимното пътуване на граждани на Република Хърватия и на граждани на Руската федерация, Комисията счете, че препоръките са напълно изпълнени. Хърватия и Съвета бяха уведомени на 28 юни 2019 г.

Оценката по Шенген в областта на връщането беше проведена през юни 2016 г. Въз основа на констатациите бе направена общата оценка, че изпълнението от страна на Хърватия на условията, необходими за прилагането на достиженията на правото от Шенген в областта на връщането, е обвързано с условието за по-нататъшно привеждане на Закона за чужденците 8 в съответствие с разпоредбите на Директивата за връщането 9 и неговото прилагане. Това се отнася по-специално за издаването на забрани за влизане и тяхната валидност в целия ЕС, криминализирането на незаконния престой, което може да забави процеса на връщане, и липсата на определение за „опасност от укриване“. Според плана за действие и докладите за последващи действия, които бяха предоставени във връзка с изпълнението на препоръките на Съвета 10 , е осигурено нужното съответствие на Закона за чужденците с Директивата за връщането. На 18 март 2019 г. Комисията уведоми Хърватия и Съвета за пълното прилагане на препоръките на Съвета, свързани с оценката на връщането.

След положителната оценка на Хърватия в областта на защитата на данните през февруари 2016 г. и след проверка, която показа, че от техническа гледна точка националната Шенгенска информационна система на Хърватия е готова за включване в Шенгенската информационна система (ШИС) 11 , на 11 април 2017 г. Съветът прие решение относно прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген във връзка с ШИС 12 . ШИС започна да функционира пълноценно в Хърватия на 27 юни 2017 г. с изключение на функцията за издаване на сигнали за отказ за влизане или пребиваване за Шенгенското пространство (докато не бъде премахнат контролът по вътрешните граници). Съответната оценка по Шенген беше извършена през септември 2017 г. В оценката се заключава, че изпълнението на ШИС е задоволително и че Хърватия отговаря на необходимите условия за прилагане на достиженията на правото на ЕС в тази област. Хърватия е въвела система със солидна и модерна структура, която гарантира висока степен на достъпност и непрекъснатост на дейността. Въпреки това беше заключено, все още е необходимо известно прецизиране на функциите за търсене и на деловодната система на бюрото SIRENE. След анализ на плана за действие и докладите за последващи действия, свързани с препоръката на Съвета 13 , имаща за цел да се гарантират необходимите подобрения, на 4 юни 2019 г. Комисията информира Хърватия и Съвета, че действията, свързани с препоръките, са били изпълнени.

Оценката, свързана със законодателството относно огнестрелните оръжия, беше извършена през септември 2016 г. въз основа на въпросник. Според оценката правната уредба относно огнестрелните оръжия, административните структури и полицейските процедури в областта на полицейското сътрудничество като цяло съответстват на достиженията на правото от Шенген. Беше преценено, че са необходими някои подобрения по отношение на правните изисквания на ЕС, като например привеждане на класификацията за лесно видоизменяемите газови оръжия в съответствие с Директива 91/477/ЕИО (приложение I, част II) и осигуряване на спазването на практика на изискванията относно маркировката върху внасяните оръжия съгласно Регламент (ЕС) № 258/12 (член 2, параграф 15, буква в). На 6 ноември 2018 г. Комисията уведоми Хърватия и Съвета, че действията, свързани с препоръките на Съвета 14 , са били изпълнени.

Оценката в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси беше ограничена по обхват, като се има предвид, че по-голямата част от разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в тази област бяха заменени в отношенията между държавите членки от нешенгенски правни инструменти. Поради тази причина между юли и октомври 2018 г. беше извършена оценка на основата на въпросник относно транспонирането и прилагането от страна на Хърватия на разпоредбите от достиженията на правото от Шенген, които не бяха заменени. Общата оценка беше, че правната уредба на Хърватия на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, по-специално на взаимопомощта по наказателноправни въпроси и принципа ne bis in idem, отговаря на условията, необходими за прилагане на достиженията на правото от Шенген в тази област. Не бяха направени препоръки за подобрения. Вместо това в оценката се заключава, че Хърватия ще е в пълно съответствие с достиженията на правото от Шенген, когато стане страна по Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите — членки на Европейския съюз, от 20 май 2000 г. и допълнителния протокол към нея. Това ще стане, след като Съветът вземе единодушно решение за определяне на датата на влизане в сила на конвенцията и на протокола към нея.

Оценката на управлението на външните граници беше извършена през май 2016 г. с посещения на място на въздушните, сухопътните и морските граници на Хърватия. Недостатъците, установени по време на посещенията, бяха свързани по-конкретно с наблюдението на сухопътната граница, числеността на наличния персонал за осъществяване на оперативния граничен контрол и инфраструктурата на летищата. Следователно в доклада за оценка се заключава, че на този етап хърватската система за управление на външните граници не отговаря на шенгенските стандарти. Поради това през ноември—декември 2017 г. се проведе повторно посещение на въздушните и сухопътните граници с цел да се провери, въз основа на изпълнението на плана за действие, свързан с оценката от 2016 г., дали Хърватия е изпълнила необходимите условия за прилагането на достиженията на правото от Шенген в областта на управлението на външните граници.

Това повторно посещение през 2017 г. показа, че недостатъците, свързани с инфраструктурата на летищата, са били ефективно отстранени. Въпреки това предвид недостатъците — включително поредица от констатации за несъответствие, които продължаваха да важат за външните сухопътни граници на Хърватия, беше направена обща оценка, че Хърватия все още не е изпълнила необходимите условия. Недостатъците по сухопътните граници бяха свързани с: недостатъчния брой постоянни служители, системата за техническо наблюдение на границата с Босна и Херцеговина, която все още не е въведена, наличието на голям брой „места за преминаване“ за местния граничен трафик, факта, че няколко предишни пътища за преминаване на тази граница все още не са затворени, както и че броят на кучетата следотърсачи, използвани за наблюдението на сухопътните граници, е ограничен. В своето Съобщение до Съвета относно оценката на адекватността на плана за действие на Хърватия за отстраняване на недостатъците, установени при повторното посещение през 2017 г. 15 Комисията отчете значителния напредък, постигнат от Хърватия, и заключи, че планът за действие е адекватен. Въпреки това беше счетено за необходимо организирането на ново посещение на сухопътната граница, което да бъде съсредоточено върху недостатъците и констатациите за несъответствие, установени по време на проверките на място през 2016 и 2017 г., особено в областта на наблюдението на сухопътните граници.

Второто повторно посещение със специален акцент върху сухопътната граница на Хърватия с Босна и Херцеговина беше проведено през май 2019 г. Екипът за проверка на място провери постигнатия напредък по изпълнението на плановете за действие за отстраняване на недостатъците, установени по време на оценките през 2016 г. и 2017 г. Не бяха констатирани нови несъответствия. Бяха посочени обаче някои допълнителни точки, за които беше счетено, че „има изпълнение на изискванията, но са нужни подобрения“. Беше направено заключението, че към момента на повторното посещение през 2019 г. изпълнението на редица препоръки, свързани с констатациите за несъответствие, направени по време на посещенията през 2016 г. и 2017 г., все още не е приключило. Основните нерешени въпроси засягаха по-нататъшното развитие и прилагане на концепцията на Хърватия за наблюдение на сухопътните граници, възлагането на обществени поръчки за технически системи за наблюдение на сухопътните граници и оборудване за наблюдение и по-нататъшното им развитие, използването на кучета пазачи и числеността на персонала. Също така беше заключено, че е необходимо по-нататъшно и пълно изпълнение на тези препоръки, за да може да бъде потвърдено, че Хърватия изпълнява напълно условията, необходими за прилагането на достиженията на правото от Шенген в областта на управлението на външните граници. Проектът на доклад за оценка след повторното посещение през май 2019 г. получи положително становище от всички членове на Комитета за Шенген (състоящ се от държавите членки и председателстван от Комисията) на 5 септември 2019 г.

В съответствие със задължението за докладване, предвидено в член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1053/2013 на Съвета, и вследствие на заключенията, направени при повторното посещение през 2019 г., Хърватия представи на Комисията доклади за последващи действия във връзка с изпълнението на плановете за действие, свързани с повторните посещения през 2016 и 2017 г., и допълнителни разяснения на 12 юли, 6 август, 19 септември и 2 октомври 2019 г. Хърватия докладва за следния напредък, постигнат след повторното посещение от 2019 г., в отговор на недостатъците, установени при посещенията през 2016 и 2017 г.:

-Хърватските органи разясниха действията, предприети във връзка с препоръките относно настоящия и прогнозния брой на служителите за граничен контрол, включително за наблюдение на сухопътните граници. Съгласно планирането Хърватия ще разполага с 6 339 поста за граничен контрол (включително 457 за компенсаторни мерки), които ще бъдат запълнени в съответствие с първоначалното планиране, включително чрез преразпределяне на персонал (6 300 гранични полицейски служители към момента на присъединяването). Освен това до края на 2019 г. 100 % от работните места за полицейски служители за гранични проверки и наблюдение на границите ще бъдат запълнени в най-уязвимите участъци на външната граница.

-Хърватия прие безрезервно препоръката относно курсовете за обучение на персонала, отговарящ за оперативното планиране и тактическото управление на наблюдението на границите. В това обучение следва да бъдат разгледани също оперативната тактика и планирането на наблюдението на границите, използването на кучета следотърсачи, тактическата употреба на хеликоптери, техническите системи за наблюдение и техниката за патрулиране и прихващане.

-Препоръките за модернизиране на концепцията на Хърватия за наблюдение на сухопътните граници бяха взети предвид в последната версия на концепцията (юли 2019 г.). Тази версия включва връзката между (нов) технически капацитет и използването на персонал за наблюдение на границите и други ресурси в съответствие с анализа на риска. Тя отразява също и работната методика за различните равнища, отговарящи за наблюдението на сухопътните граници, включително националните, регионалните и местните координационни центрове.

-По отношение на по-нататъшното подобряване на капацитета за наблюдение на сухопътните граници и ситуационната осведоменост и на съответните препоръки за по-нататъшно развитие на системите за техническо наблюдение на външната сухопътна граница с Босна и Херцеговина и Черна гора и за увеличаване на броя на превозните средства с мобилно термовизионно оборудване, Хърватия очерта приключените и текущите процедури за възлагане на обществени поръчки за такива системи и оборудване, както и планираните дати за доставка (най-късно до края на 2019 г.). Информация беше получена също така за новопланираните обществени поръчки и обучението на 18 допълнителни служебни кучета.

След като оцени посочения по-горе напредък, постигнат от Хърватия след повторното посещение през 2019 г., Комисията счита, че Хърватия е предприела необходимите мерки, за да гарантира, че са изпълнени необходимите условия за прилагането на достиженията на правото от Шенген в областта на управлението на външните граници. Хърватия трябва да продължи да работи последователно за изпълнението на всички текущи действия в тази област, за да гарантира, че тези условия продължават да бъдат изпълнени.

III.Ангажименти, имащи отношение към достиженията на правото от Шенген

Съгласно изискванията на Акта за присъединяване Хърватия пое конкретни ангажименти в областта на съдебната система и основните права. В приложение VII към Акта за присъединяване от 2011 г. са изброени десет конкретни ангажимента, като в съответствие с предвиденото в член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от значение за прилагането на достиженията на правото от Шенген е непрекъснатото изпълнение на шест от тях:

-да продължи да осигурява ефективно изпълнение на стратегията за реформа на съдебната система и плана за действие;

-да продължи да укрепва независимостта, отчетността, безпристрастността и професионализма на съдебната система;

-да продължи да подобрява ефикасността на съдебната система;

-да продължи да осигурява устойчиво равнище на постигнатите значителни резултати, основани на ефикасно, ефективно и непредубедено разследване, наказателно преследване и съдебни решения по дела за организирана престъпност и корупция на всички нива, включително корупция по високите етажи, и в уязвими сектори като възлагането на обществени поръчки;

-да продължи да подобрява практиката на засилени превантивни мерки в борбата с корупцията и конфликта на интереси; както и

-да продължи да подобрява защитата на правата на човека.

В настоящия раздел се прави преглед на изпълнението на тези шест ангажимента от датата на присъединяването (1 юли 2013 г.) до септември 2019 г., като прегледът е ограничен до аспектите, които имат отношение към достиженията на правото от Шенген, както е предвидено в член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване.

Да продължи да осигурява ефективно изпълнение на стратегията за реформа на съдебната система и плана за действие

Що се отнася до ангажимента да продължи да осигурява ефективно изпълнение на стратегията за реформа на съдебната система и плана за действие, на 15 декември 2010 г. хърватският парламент прие Стратегията за реформа на съдебната система за периода 2011—2015 г. 16 и на 14 декември 2012 г. – Стратегията за развитие на съдебната система за периода 2013—2018 г. 17 През юни 2013 г. Министерството на правосъдието публикува Плана за действие за изпълнение на Стратегическите насоки на Стратегията за развитие на съдебната система за периода 2013—2014 г. 18 , изготвен въз основа на предишните планове за действие.

Целта на двете стратегии беше да се подобрят независимостта, безпристрастността, професионализмът и ефикасността на съдебната система, да се интегрира по-добре хърватската съдебна система като част от европейската съдебна система, да се подобри достъпът до правосъдие и да се реформира системата на наказателното правосъдие (стратегията за периода 2011—2015 г.), да се управляват по-ефективно човешките ресурси в съдебната система и да се използва потенциалът на съвременните технологии (стратегията за периода 2013—2018 г.).

Вследствие на приемането на тези стратегии и планове за действие, през периода на докладване бяха приети редица мерки за постигане на посочените цели 19 , по-специално:

-реформа на критериите за избор и повишаване на съдии 20 ;

-реформа на процесуалните закони и някои други закони, насочени главно към подобряване на ефикасността на съдебната система 21 ;

-реформа, целяща укрепването на управленската роля на председателите на съдилищата в съдебната система 22 ; както и

-реформа за по-силно насърчаване на алтернативните методи за разрешаването на спорове 23 .

Хърватия продължава да изпълнява този ангажимент.

Да продължи да укрепва независимостта, отчетността, безпристрастността и професионализма на съдебната система

Хърватските органи въведоха редица мерки във връзка с тези въпроси:

(I)С цел укрепване на независимостта и безпристрастността на съдебната система, по време на периода на докладване бяха предприети няколко мерки, като например увеличаване на заплатите на първоинстанционните съдии 24 . С цел да се сведат до минимум рисковете от неправомерно политическо влияние и да се засилят обективността и прозрачността на процеса на избор на председателя на Върховния съд и на главния прокурор на държавата, съответното законодателство беше изменено 25 .

Остават обаче предизвикателства, особено във връзка с усещането за независимост на съдебната власт, за което според Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2019 г.са дадени едни от най-ниските оценки в ЕС 26 . В съответствие с препоръките на GRECO през 2016 г. хърватските органи проведоха проучване на причините за общественото недоверие в хърватската съдебна система 27 .

(II)За да се засили отчетността на съдебната система, през периода на докладване бяха изпълнени на практика редица мерки, като например осигуряване на по-голяма прозрачност на финансовите декларации на съдиите и прокурорите 28 , създаване на хармонизиран режим за финансова отчетност за съдиите и прокурорите (включително електронна база данни) и засилен обмен на информация между компетентните органи в областта на данъчното облагане и недвижимите имоти 29 .

(III)Що се отнася до ангажимента на Хърватия да продължи да укрепва професионализма на съдебната власт, бяха въведени няколко мерки, като например обективно проверими критерии за количествената оценка на работата на съдиите и прокурорите 30 , текущо обучение 31 и засилени насоки за професионална етика 32 .

В допълнение към усилията за повишаване на професионализма на съдебната система бяха предприети мерки за подобряване на качеството на съдебната система, като например постепенно реформиране на съдебната карта, което доведе до сливане на по-малките съдилища и по-равномерно разпределение на работното натоварване 33 . Благодарение на увеличаването на инвестициите в ИКТ във всички съдилища беше поетапно въведена електронната деловодна система, бяха предприети стъпки за подобряване на електронната комуникация в съдилищата и беше стимулирано подаването на искове и заплащането на такси онлайн 34 . Въпреки това, както е отразено в европейския семестър, са необходими допълнителни усилия за по-нататъшно подобряване на качеството на правосъдието 35 .

Хърватия продължава да изпълнява този ангажимент. Следва да се отбележи, че ефикасността на хърватската правосъдна система се оценява в контекста на докладите на Комисията по държави в рамките на европейския семестър и е предмет на специфичните за всяка държава препоръки, приети от Съвета за Хърватия.

Да продължи да подобрява ефикасността на съдебната система

Що се отнася до ангажимента да продължи да подобрява ефикасността на съдебната система, данните за съдилищата показват напредък в сравнение с началото на периода на докладване при почти всички видове дела. Въпреки това трябва да се полагат непрекъснати усилия за преодоляване на недостатъците в съдебната система, като например продължителните съдебни производства.

Според Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2019 г. броят на висящите граждански, търговски и административни дела в съдилищата на първа инстанция е намалял с повече от 20 % 36 . Въпреки това броят на изостанали дела продължава да бъде значителен и напредъкът се дължи отчасти на намаляването на броя на новозаведените дела. През последните години висящите наказателни дела са се увеличили, въпреки че те представляват по-малък дял. Бяха изпълнени мерки, които доведоха до намаляване с около 40 % на броя на делата, заведени преди повече от 10 години, в сравнение със ситуацията в края на 2016 г.

Продължителността на съдебните производства е намаляла при почти всички видове дела, по-специално при административните дела 37 . Въпреки подобренията обаче съдебните производства продължават да бъдат дълги, по-специално при гражданските съдебни спорове (средно около 850 дни), търговските дела (700 дни) и първоинстанционните наказателни производства (650 дни в общинските съдилища) 38 .

Според Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2019 г. съдилищата са успели да се справят с новозаведените дела, като през последните години делът на приключените производства 39 е над 100 % при почти всички видове дела, като той често достига или надвишава 120 % 40 .

Въпреки че продължава да е необходимо да се гарантира допълнително ефикасността на съдебната система, Хърватия продължава да изпълнява своя ангажимент за подобряване на ефикасността на съдебната система.

Да продължи да осигурява устойчиво равнище на постигнатите значителни резултати, основани на ефикасно, ефективно и непредубедено разследване, наказателно преследване и съдебни решения по дела за организирана престъпност и корупция на всички нива, включително корупция по високите етажи, и в уязвими сектори като възлагането на обществени поръчки

Хърватия разполага с развита институционална рамка за борба с корупцията, включваща няколко комитета и отдела за борба с корупцията 41 . Бюрото за борба с корупцията и организираната престъпност (USKOK) и Специализираната полиция за борба с корупцията и организираната престъпност (PNUSKOK) извършват разследвания. USKOK получи висока оценка за постигнатите устойчиви резултати при започнатите след самосезиране разследвания и увенчани с успех наказателни производства, включително по важни дела, засягащи високопоставени служители на изборни и назначени длъжности 42 . Статистическите данни показват, че през последните няколко години има значителен брой разследвания и повдигнати обвинения по случаи, свързани с организирана престъпност и корупция 43 .

Няколко дела за корупция по високите етажи все още са предмет на дълги производства и не са разрешени. Продължава да е налице усещането, че корупцията е широко разпространена 44 . Неефективността на системата за наказателно правосъдие възпрепятства борбата с икономическите и финансовите престъпления и Съветът препоръча да се намали продължителността на съдебните производства 45 . Прокуратурата получи допълнителни човешки ресурси, но капацитетът ѝ за борба с икономическата и финансовата престъпност продължава да бъде ограничен 46 .

На 1 януари 2017 г. влезе в сила нов закон за обществените поръчки 47 , който спомага за борбата с корупцията, като увеличава проследимостта и прозрачността на процедурите за възлагане на обществени поръчки и предвижда по-строги процедури за разследване и санкциониране на нарушения. Електронните обществени поръчки в Хърватия са в напреднала фаза и предоставят основа за по-голяма прозрачност. Разработването на регистъра на договорите и възможността за подаване на жалби пред Държавната комисия за надзор на процедурите за възлагане на обществени поръчки по електронен път са допълнителни положителни стъпки 48 .

Цялостната институционална структура на обществените поръчки все още се нуждае от укрепване, особено на местно равнище 49 , като в повечето институции, участващи в обществените поръчки, се наблюдават закъснения и недостиг на персонал 50 . Обществените поръчки в сектора на строителството са особено изложени на риск от корупция, главно поради големия дял на вътрешно възлагане на договори от държавните предприятия, които подлежат на по-слаб контрол 51 . Тези проблеми следва да бъдат решени с приетата през май 2019 г.Стратегия за държавните предприятия за борба с корупцията 52 .

Като цяло Хърватия продължава да изпълнява ангажимента си за постигане на напредък в осигуряването на устойчиво равнище на постигане на резултати, основани на ефикасно, ефективно и непредубедено разследване, наказателно преследване и съдебни решения по дела за организирана престъпност и корупция.

Да продължи да подобрява практиката на засилени превантивни мерки в борбата с корупцията и конфликта на интереси

Стратегията на Хърватия за борба с корупцията за периода 2015—2020 г. и съпътстващите я планове за действие имаха за цел подобряването на институционалната и законодателната уредба и засилването на превантивните действия за идентифициране на рискове от корупция. Съветът за предотвратяване на корупцията, който е държавен консултативен орган, съставен от представители на публични институции и НПО, и Националният съвет за мониторинг на изпълнението на антикорупционната програма упражняват надзор върху изпълнението на Стратегията за борба с корупцията 53 .

С приемането на Закона за правото на достъп до информация и назначаването на комисар по информацията се увеличи прозрачността, а с приемането на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, беше въведена нова система за докладване на нередности и защита на лицата, подаващи сигнали за нередности. Беше постигнат напредък и по отношение на регулирането на финансите на политическите партии и финансирането на предизборните кампании 54 . Органите продължават да полагат усилия за засилване на контрола на финансовите декларации на съдиите и прокурорите. Въпреки това, според последните налични данни от проучвания, по-голямата част от хърватите се чувстват засегнати от корупцията в ежедневието си (59 %), а в Хърватия делът на респондентите (16 %), които посочват, че са били лично изложени на корупция, е най-големият, регистриран в държавите — членки на ЕС 55 . В последния мониторинг в рамките на европейския семестър се заключава, че Хърватия трябва да подобри корпоративното управление в държавните предприятия и да засили мерките за предотвратяване и санкциониране на корупцията, по-специално на местно равнище 56 .

Съществуват опасения във връзка с конфликтите на интереси, по-специално на местно равнище и в рамките на държавните и контролираните от държавата дружества. Сега действащият Закон за местното и регионалното самоуправление предоставя на местните длъжностни лица значителна свобода на преценка и независимост при вземането на решения относно продажбата на активи и финанси на стойност до един милион HRK и относно назначаването на членове на управителните съвети на местни публични дружества.

В процес на изготвяне е нов законодателен акт за предотвратяване на конфликти на интереси. Предишните версии на законодателния акт не засягаха проблемни въпроси, като например изключването от неговия обхват на председателите и членовете на управителни съвети на мажоритарно притежавани структури на местните органи на управление, както и председателите и членовете на управителните съвети на дружества, които са мажоритарно притежавани от тези дружества. Освен това те затрудняваха Комисията за разрешаване на конфликти на интереси при образуването на производства за налагане на санкции на длъжностни лица, които представят неточни имуществени декларации. Нещо повече, за да бъдат ефективни предвидените превантивни мерки, проектозаконът трябва да разшири кръга на засегнатите длъжностни лица и да включи ефективни механизми за налагане на санкции. Вече беше изтъкната нуждата да се гарантира, че Комисията за разрешаване на конфликти на интереси разполага с достатъчно правомощия да налага възпиращи санкции 57 , както и да се предостави по-голяма подкрепа за нейната основна превантивна роля 58 .

Трябва да продължи работата по няколко други планирани законодателни предложения 59 . Все още не са въведени разпоредби относно движението на кадри от частния към публичния сектор („кадровата въртележка между държавния и частния сектор“). Следва да се разработят подробни кодекси за поведение за лицата, заемащи изборни длъжности на централно и местно равнище, които да бъдат съпроводени със съответни инструменти за отчетност и възпиращи санкции за потенциални нарушения на тези кодекси 60 . Предстои приемането на кодекс за поведение за депутатите и на съответните договорености в областта на надзора и правоприлагането 61 , които също бяха препоръчани от GRECO 62 .

Редица елементи от правната уредба на Хърватия за превантивна борба с корупцията трябва да бъдат допълнително засилени 63 . Хърватия продължава да изпълнява своя ангажимент да постига напредък в подобряването на практиката на засилени превантивни мерки в борбата с корупцията и конфликта на интереси.

Да продължи да подобрява защитата на правата на човека

По отношение на ангажимента да продължи да подобрява защитата на правата на човека, през периода на докладване Хърватия предприе редица стъпки. Според Европейския съд по правата на човека решенията на Съда са довели до многобройни реформи в Хърватия, като например изпълнението на национална стратегия за подобряване на качеството и ефикасността на образованието на децата от ромски произход 64 . През последните години хърватските съдилища прилагат Хартата на основните права на ЕС (Хартата) 65 . През 2008 г. институцията на омбудсмана получи „А“ рейтинг съгласно Парижките принципи на ООН, който беше потвърден през 2019 г. 66 Годишният бюджет на омбудсмана се е увеличил от 1,2 милиона евро през 2013 г. на 1,6 милиона евро през 2018 г. 67 През 2012 г. неговият мандат беше разширен 68 , а през 2014 г. и 2015 г. бяха открити нови регионални бюра 69 в отговор на нарастващия брой национални жалби 70 . През последните години препоръките на омбудсмана се изпълняват от компетентните органи във все по-голяма степен 71 . Вече са създадени специализирани органи по правата на човека, като например омбудсмани по въпросите на правата на детето и равенството между половете, както и по въпросите на лицата с увреждания 72 .

Защитата на човешките права на лицата, търсещи убежище, и на другите мигранти, както и твърденията за отказ на достъп до процедурата за предоставяне на убежище и за използване на сила от служителите на правоприлагащите органи на границата продължават да бъдат предизвикателство. Всички мерки, предприети от Хърватия за контрола на нейните външни граници, трябва да са в съответствие с Хартата, задълженията на ЕС и международните задължения в областта на правата на човека (включително принципа на забрана за връщане и ефективния достъп до процедурата за предоставяне на убежище). Хърватия пое ангажимент да разследва твърденията за малтретиране на мигранти и бежанци по външните си граници, да следи отблизо тази ситуация и да информира Комисията за постигнатия напредък.

Комисията подкрепя активно усилията на Хърватия за гарантиране на пълно зачитане на основните права по границата. В тази връзка част от спешното финансиране в размер на 6,8 милиона евро, отпуснато на Хърватия през декември 2018 г. за укрепване на управлението на границите, беше предвидено за нов механизъм за мониторинг. Той ще спомогне да се гарантира, че дейностите за граничен контрол на хърватските гранични служители са в пълно съответствие с правото на ЕС, международните задължения и зачитането на основните права и правата, произтичащи от достиженията на правото на ЕС в областта на убежището, включително принципа на забрана за връщане. Механизмът позволява независимо наблюдение на дейностите, извършвани от хърватската гранична полиция, включително чрез прегледа на процедурите, оперативните договорености и наръчниците, обучение и подкрепа за съответния персонал и съдействие при докладването на жалби и инциденти. В края на проекта резултатите от механизма за мониторинг ще бъдат обсъдени с Европейската комисия, службата на омбудсмана на Хърватия и организации на гражданското общество.

С оглед на мерките, предприети от Хърватия за подобряване на защитата на правата на човека, включително ангажимента ѝ да разследва твърденията за малтретиране на мигранти и бежанци по външните граници, Хърватия продължава да изпълнява своя ангажимент по отношение на защитата на правата на човека.

IV.Заключение

Настоящото съобщение е резултат от продължителен процес на оценка и сътрудничество за постигане на целта Хърватия да постигне съответствие с необходимите стандарти за пълно прилагане на достиженията на правото от Шенген. Схемата на мониторинга от страна на Комисията и държавите членки и последващият отговор на Хърватия чрез планове за действие позволиха на Хърватия да подобри постепенно своята способност за изпълнение на необходимите условия за прилагането на всички релевантни части от достиженията на правото от Шенген. Комисията продължи да наблюдава също и ангажиментите в областта на съдебната система и основните права, поети от Хърватия при присъединяването.

Комисията смята, че Хърватия е предприела необходимите мерки, за да гарантира, че са изпълнени необходимите условия за прилагането на всички релевантни части от достиженията на правото от Шенген. Хърватия трябва да продължи да работи последователно за изпълнението на всички текущи действия, по-специално в областта на управлението на външните граници, за да гарантира, че тези условия продължават да се изпълняват. Комисията потвърждава също така, че Хърватия продължава да изпълнява ангажиментите, свързани с достиженията на правото от Шенген , поети в хода на преговорите за присъединяване. Комисията приканва Съвета да разгледа настоящото съобщение с цел Хърватия да бъде интегрирана в Шенгенското пространство в съответствие с Акта за присъединяване от 2011 г.

(1)

Регламент (ЕС) № 1053/2013 на Съвета за създаването на механизъм за оценка и наблюдение с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген (OВ L295, 6.11.2013 г., стр. 27).

(2)

Член 4, параграф 2, първа алинея от Акта за присъединяване на Република Хърватия („Актът за присъединяване от 2011 г.“, ОВ L 112, 24.4.2012 г., стр. 22).

(3)

Член 36, параграф 1, втора алинея от Акта за присъединяване от 2011 г.

(4)

В приложението се съдържа списък на съответните доклади за оценка по Шенген и препоръки на Съвета.

(5)

Документ на Съвета 5725/17, SCH-EVAL 31, COMIX 66 от 27.1.2017 г.

(6)

Документ на Съвета 11206/17, SCH-EVAL 197, ENFOPOL 355, COMIX 520 от 11.7.2017 г.

(7)

Документ на Съвета 6359/17, SCH-EVAL 67, VISA 58, COMIX 130 от 17.2.2017 г.

(8)

Държавен вестник на Хърватия № 130/11 и 74/13.

(9)

OВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98.

(10)

Документ на Съвета 11207/17, SCH-EVAL 198, MIGR 129, COMIX 521 от 11.7.2017 г.

(11)

Член 1, параграф 1 от Решение за изпълнение 2015/450 на Комисията от 16 март 2015 г. за определяне на изисквания за изпитвания за държавите членки, които се включват в Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) или променят в значителна степен националните си системи, пряко свързани с нея (ОВ L 74, 18.3.2015 г., стр. 31).

(12)

Документ на Съвета 5649/17, SCH-EVAL 28, SIRIS 14, COMIX 59 от 11.4.2017 г.

(13)

Документ на Съвета 11185/18, SCH-EVAL 154, SIRIS 94, COMIX 409 от 16.7.2018 г.

(14)

Документ на Съвета 13969/17, SCH-EVAL 265, ENFOPOL 508, COMIX 738 от 7.11.2017 г.

(15)

COM(2019) 127 final от 28 февруари 2019 г.

(16)

NN 145/10.

(17)

NN 144/12.

(18)

https://pravosudje.gov.hr/UserDocsImages/dokumenti/AP%20Startegije%20razvoja%20pravosuđa.pdf

(19)

Вж. „Изпълнени мерки и дейности“ — Приложение 1 към Плана за действие за изпълнение на Стратегическите насоки на Стратегията за развитие на съдебната система за периода 2013—2014 г., https://pravosudje.gov.hr/UserDocsImages/dokumenti/Mjere%20I%20kvartal.pdf .

(20)

Изменения на Закона за Държавния съдебен съвет (NN 28/13), Закон за съдилищата (NN 28/13).

(21)

Вж. по-специално измененията на Закона за гражданското производство (NN 25/13, 89/14 и 70/19), Закона за административните спорове (NN 152/14 и 29/17), Закона за принудителното изпълнение (NN 25/13, 93/14 и 73/17), Закона за наказателното производство (NN 56/13, 145/13, 152/14) и Закона за съдилищата (NN 28/13, 33/15, 82/15 и 67/18).

(22)

Закон за съдилищата (NN 28/13).

(23)

Изменения на Закона за гражданското производство (NN 25/13).

(24)

Закон за заплатите на съдиите и съдебните служители, NN 16/19.

(25)

Закон за съдилищата, NN 67/18; нов Закон за прокуратурата, NN 67/18. Тези мерки спомогнаха отчасти да бъдат изпълнени или третирани по задоволителен начин препоръките на GRECO (Групата държави срещу корупцията), свързани с независимостта и безпристрастността на съдиите и прокурорите. Вж. GRECO, GrecoRC4(2018)14, точки 16—23 и 33—38.

(26)

Проучвания на Евробарометър относно независимостта на съдилищата и съдиите, вж. Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2019 г., графики 47—50 и Доклада за Хърватия за 2019 г., SWD(2019) 1010 final, стр. 56.

(27)

Според препоръката на GRECO, GrecoRC4(2016)5, точки 18—21.

(28)

Изменения на Закона за Държавния съдебен съвет (NN 28/13).

(29)

Изпълнените мерки се основаваха на Стратегията за борба с корупцията (2015—2020 г.). Според GRECO тези мерки са допринесли за частичното изпълнение на нейните препоръки. Вж. GRECO, GrecoRC4(2016)5, точки 27—30, 43—46, и GRECO, GrecoRC4(2018)14, точки 24—27. Що се отнася до финансовите декларации на съдиите и прокурорите, Планът за действие за предотвратяване на корупцията за периода 2019—2020 г. предвижда новата електронна система за проверка да започне да функционира през 2020 г.

(30)

Изменения на Закона за Държавния съдебен съвет (NN 28/13) и Рамкови критерии за ефективността на съдиите и Методика за оценка на ефективността на съдиите; вж. също GRECO, Greco Eval IV Rep (2013) 7E, точки 91, 150.

(31)

Стратегия за развитие на Съдебната академия за периода 2011—2015 г.; вж. също GRECO, Greco Eval IV Rep (2013) 7E, точки 128, 173.

(32)

Например: на 4 февруари 2016 г. бяха приети Насоки за тълкуване на етичните принципи и за предотвратяване на конфликти на интереси; вж. също GRECO, GreeRC4 (2016)5, точки 22—26, 39—42. Според GRECO тези мерки са спомогнали за частичното или задоволителното изпълнение на нейните препоръки. Вж. GRECO, GrecoRC4(2018)14, точки 24—27, и GRECO, GrecoRC4(2016)5, точки 27—30, 43—46.

(33)

Доклад за Хърватия за 2019 г., SWD(2019) 1010 final, стр. 56.

(34)

Препоръки на Съвета към Хърватия: 2.7.2019 г., 9935/19 - COM(2019) 511 final; 13.7.2018 г., 2018/C 320/10; 11.7.2017 г., 2017/C 261/10; 12.7.2016 г., 2016/C 299/23; 14.7.2015 г., 2015/C 272/15; 8.7.2014 г., 2014/C 247/10, и доклади за Хърватия: 27.2.2019 г., SWD(2019) 1010 final, стр. 56; 7.3.2018 г., SWD(2018) 209 final, стр. 50; 22.2.2017 г., SWD(2017) 76 final, стр. 52; 13.3.2016 г., SWD(2016) 80 final/2, стр. 2, 76; 16.2.2015 г., SWD(2015) 30 final, стр. 25, 93; 2.6.2014 г., SWD(2014) 412 final, стр. 37.

(35)

Вж. предходната бележка под линия.

(36)

Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието за 2019 г., графики 13—15. Спадът беше по-отчетлив през последните няколко години, особено при административните дела.

(37)

Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието за 2019 г., графики 5, 6 и 8, които показват времето, необходимо за решаване.

(38)

Доклад за Хърватия за 2019 г., SWD(2019) 1010 final, стр. 56 и Доклад за Хърватия за 2018 г., 7.3.2018 г., SWD (2018) 209 final, стр. 49.

(39)

Делът на приключените производства е съотношението на броя на решените дела спрямо броя новозаведени дела. Чрез него се измерва дали даден съд се справя с обема новозаведени дела. Когато делът на приключените производства е около 100 % или по-висок, това означава, че съдебната система е способна да реши поне толкова дела, колкото са заведени. Когато този дял е под 100 %, това означава, че съдилищата решават по-малък брой дела от броя на завежданите дела.

(40)

Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието за 2019 г., графики 10—12.

(41)

Комисия за мониторинг на изпълнението на антикорупционните мерки, Отдел за борба с корупцията на Министерството на правосъдието, Бюро за борба с корупцията и организираната престъпност (USKOK), Специализирана полиция за борба с корупцията и организираната престъпност (PNUSKOK) и Национален съвет за мониторинг на изпълнението на стратегията за корупцията.

(42)

Доклад на Европейската комисия до Съвета и Европейския парламент, Доклад на ЕС за борбата с корупцията, 2014 г., COM(2014) 38 final.

(43)

Годишен доклад на прокуратурата на Хърватия за 2018 г.

(44)

Доклад за Хърватия за 2019 г., SWD(2019) 1010 final. Статистически данни от Специално проучване на Евробарометър № 470 от 2017 г. относно корупцията.

(45)

Препоръка на Съвета от 13 юли 2019 г. относно националната програма за реформи на Хърватия за 2019 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за конвергенция на Хърватия за 2018 г.

(46)

Доклад за Хърватия за 2019 г., SWD(2019) 1010 final, стр. 56 и Доклад за Хърватия за 2018 г., SWD(2018) 209 final, стр. 49—50.

(47)

Закон за обществените поръчки в сила от 1 януари 2017 г.

(48)

Доклад за Хърватия за 2019 г., SWD(2019) 1010 final.

(49)

Доклад за Хърватия за 2018 г., SWD(2018) 209 final.

(50)

Доклад на Държавната одитна служба на Хърватия за 2018 г. (Държавна одитна служба, 2018 г.).

(51)

Доклад на Европейската обсерватория за строителния сектор за 2018 г.

(52)

Република Хърватия, Програма за държавните дружества за борба с корупцията за периода 2019—2020 г.

(53)

Писмо на Министерството на правосъдието на Хърватия до ГД „Вътрешни работи“ и ГД „Правосъдие“, 18 юли 2019 г.

(54)

Закон за правото на достъп до информация през 2013 г., изменения на Закона за правото на достъп до информация от юли 2015 г., Закон за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности от февруари 2019 г., Закон за финансиране на политическите дейности и изборните кампании от 2013 г.

(55)

Специално проучване на Евробарометър № 470 от 2017 г. относно корупцията.

(56)

(57)

В мониторинговия доклада на Европейската комисия от 2013 г. относно подготовката на Хърватия за присъединяване към ЕС на Хърватия се препоръчва „да гарантира, че ще бъдат предприети незабавни мерки за създаване на стабилен и ефективен механизъм за предотвратяване, откриване и санкциониране на случаите на конфликти на интереси, основан на контрол и възпиращи санкции“. В Доклада на Европейската комисия за борбата с корупцията за 2014 г. се посочва, че въпреки наличието на съответно законодателство конфликтите на интереси и разкриването на информация за имущественото състояние отново се смятат за проблемни области.

(58)

GRECO, GrecoRC4(2018)14.

(59)

От плана за периода 2015—2016 г. са изпълнени 53 от 126-те действия (42 %). Някои неизпълнени действия бяха прехвърлени към плана за следващата година. От плана за действие за периода 2017—2018 г. са изпълнени 87 от 126-те действия (69 %).

(60)

Доклад на Европейската комисия до Съвета и Европейския парламент, Доклад на ЕС за борбата с корупцията, 2014 г.

(61)

Планът за действие за борба с корупцията за периода 2019—2020 г. предвижда приемането на тези мерки за първото тримесечие на 2020 г.

(62)

GRECO, Greco RC4(2018)14.

(63)

Те включват ефективни механизми за проверка на конфликти на интереси, разкриване на информация за имущественото състояние на държавните служители, ефективен контрол на риска при възлагането на обществени поръчки, особено от страна на възлагащи органи с по-слаби механизми за контрол, въвеждане на кодекс за поведение на членовете на Парламента и засилване на ролята на Комисията за решаване на конфликти на интереси.

(64)

Контрол на изпълнението на съдебните решения и Решение на Европейския съд по правата на човека от 2017 г., 11-ти годишен доклад, стр. 31; Съвет на Европа, ЕСПЧ и Хърватия, факти и цифри, стр. 5.

(65)

Напр. Върховен съд на Република Хърватия (Vrhovni sud Republike Hrvatske), дело VSRH Kž eun5/2014—4, 6.3.2014 г., цитирано в Доклада за прилагането на Хартата на основните права на ЕС за 2014 г., стр. 146; Конституционен съд на Република Хърватия, Дело U-III-1095/2014, 21 септември 2017 г., цитирано в Доклада относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС за 2017 г., стр. 16—17.

(66)

Доклад и препоръки от сесията на Подкомитета по акредитация, 2019 г., стр. 2, 18.

(67)

Годишен доклад на омбудсмана на Хърватия за 2018 г., стр. 320.

(68)

Закон за омбудсмана, NN 76/12.

(69)

http://ombudsman.hr/en/about-us/history .

(70)

2275 решени дела през 2013 г., Годишен доклад на омбудсмана на Хърватия за 2013 г., стр. 5; 3632 решени дела през 2017 г., Годишен доклад на омбудсмана на Хърватия за 2017 г., стр. 11.

(71)

През 2016 г. са изпълнени 29 % от препоръките от 2015 г.; през 2018 г. делът на изпълнените препоръки е нараснал до 65 % от препоръките от 2017 г., вж. Годишен доклад на омбудсмана на Хърватия за 2018 г., стр. 6.

(72)

Закон за омбудсмана по въпросите на правата на детето, NN 96/03; Закон за равенството между половете, NN 116/03; Закон за омбудсмана по въпросите на хората с увреждания, NN 107/07.