ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 17.12.2018

COM(2018) 842 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Доклад относно функционирането на европейския пазар на въглеродни емисии

Съдържание

Списък на акронимите и съкращенията    

2.    РАМКАТА НА СТЕ НА ЕС ЗА ФАЗА 4 (2021—2030 г.)    

2.1. Укрепване на СТЕ на ЕС    

2.2. По-целенасочени правила във връзка с изместването на въглеродни емисии    

2.3 Финансиране на нисковъглеродни иновации и модернизиране на енергийния сектор    

3.1 Обхванати дейности, инсталации и оператори на въздухоплавателни средства    

3.2 Регистър на ЕС и Дневник на ЕС за транзакциите (EUTL)    

4. ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ПАЗАРА НА ВЪГЛЕРОДНИ ЕМИСИИ ПРЕЗ 2017 Г.    

4.1. Предлагане: квоти, пуснати в обръщение    

4.1.1. Лимит    

4.1.2. Издадени квоти    

4.1.3. Международни кредити    

4.2. Търсене: извадени от обръщение квоти    

4.3. Постигане на баланс между предлагането и търсенето    

5. ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ    

6. НАДЗОР НА ПАЗАРА    

6.1. Правно естество и данъчно третиране на квотите за емисии    

7. МОНИТОРИНГ, ДОКЛАДВАНЕ И ВЕРИФИКАЦИЯ НА ЕМИСИИТЕ    

8. ПРЕГЛЕД НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ МЕРКИ    

9. СЪОТВЕТСТВИЕ И ПРИЛАГАНЕ    

10. ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПЕРСПЕКТИВИ    

ПРИЛОЖЕНИЕ    

Списък на акронимите и съкращенията

РАВ        Регламент относно акредитацията и верификацията

КО        Компетентен орган

ССS        Улавяне и съхранение на въглероден диоксид

CCU        Улавяне и използване на въглероден диоксид

МЧР        Механизъм за чисто развитие

СЕРЕ        Сертифицирани единици редуцирани емисии

CSCF        Междуотраслов корекционен коефициент

EA        Европейска организация за акредитация

ЕИП        Европейско икономическо пространство

ЕЕХ        Европейска енергийна борса

ЕИБ        Европейска инвестиционна банка

ЕРЕ        Единици редуцирани емисии

СТЕ на ЕС    Система на Европейския съюз за търговия с емисии

ЕUTL        Дневник на ЕС за транзакциите

ПГ        Парников газ

ИКАО        Международна организация за гражданско въздухоплаване

ІСЕ        ІСЕ Future Europe

JI        Съвместно изпълнение

МАРТ        Регламент относно пазарната злоупотреба

MiFID2    Директива относно пазарите на финансови инструменти

РМД        Регламент за мониторинг и докладване

МДВА        Мониторинг, докладване, верификация и акредитация

МSR        Резерв за стабилност на пазара

НОА        Национален орган по акредитация

NER        Резерв за нови участници

PFC        Перфлуоровъглероди

ВЕИ        Възобновяеми енергийни източници

ОБКО        Общ брой квоти в обръщение

РЕЗЮМЕ

1. ВЪВЕДЕНИЕ

От 2005 г. насам системата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС) е в основата на стратегията на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) от промишлеността и електроенергийния сектор. Тя допринася значително за постигането на целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с 20 % от нивата от 1990 г. до 2020 г. Макар че ЕС е на път да надмине този целеви показател 1 , намаляването на емисиите на парникови газове с най-малко 40 % до 2030 г. — като част от Рамката на ЕС за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. — налага да се осигури постоянен напредък 2 . Добре функциониращата СТЕ на ЕС е основният механизъм за постигането на целта на ЕС до 2030 г., който ще помогне за намаляване на емисиите на ПГ с 43 % спрямо количествата от 2005 г. в секторите, обхванати от тази система.

За да даде възможност на СТЕ на ЕС да постигне тази цел, през 2015 г. Комисията прие предложение 3 за преразглеждане на СТЕ на ЕС за четвъртия ѝ период на търгуване (2021—2030 г.). След продължителни преговори, Европейският парламент и Съветът официално подкрепиха преразглеждането през февруари 2018 г. и преразгледаната Директива за СТЕ на ЕС 4 влезе в сила на 8 април 2018 г.

През 2017 г. директивата за СТЕ на ЕС беше допълнително преразгледана 5 с цел да се подпомогне разработването на глобална мярка за намаляване на авиационните емисии от Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), като продължи да поддържа в обхвата на системата само полети в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП). Освен това, 2017 г. беше белязана от подписването на споразумение 6 между ЕС и Швейцария относно свързването на Швейцарската система за търговия с емисии на парникови газове със СТЕ на ЕС — първото такова споразумение за ЕС.

Настоящият доклад за функционирането на европейския пазар на въглеродни емисии е представен в съответствие с изискванията на член 10, параграф 5 и член 21, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО 7 (Директива за СТЕ на ЕС). Както е предвидено в директивата, целта на доклада е да предоставя ежегодно актуална картина на развитието на европейския пазар на въглеродни емисии.

Докладът обхваща 2017 година, но в него са представени и инициативи, предложени или договорени през първата половина на 2018 г. В сравнение с миналогодишния доклад 8 , той съдържа нова глава относно рамката на СТЕ на ЕС през фаза 4 и ново приложение относно напредъка в изпълнението, както и информация относно показателя за излишък на резерва за стабилност на пазара (MSR) през 2018 г. и вноските на държавите членки към MSR през 2019 г. В резултат на по-строгите изисквания за прозрачност и докладване на преработената директива за СТЕ на ЕС, в доклада за тази година за първи път се прави преглед на действителния размер на държавната помощ, изразходвана от държавите членки за компенсиране на непреките разходи за ограничаване на въглеродните емисии през 2017 г.

Освен ако не е посочено друго, в настоящия доклад са използвани публично достъпни данни и данни, с които Комисията е разполагала към края на месец юни 2018 г 9 . Обща и описателна информация относно СТЕ на ЕС е включена в текстови карета, разположени в текста на доклада.

2.РАМКАТА НА СТЕ НА ЕС ЗА ФАЗА 4 (2021—2030 г.)

Преразгледаната Директива за СТЕ на ЕС за фаза 4 има за цел да улесни постигането на тройната цел за 43 % намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. за секторите в обхвата на СТЕ на ЕС, като запази конкурентоспособността на промишлеността и насърчи модернизацията и иновациите с цел намаляване на емисиите на CO2 чрез поредица от взаимосвързани мерки.

Фигура 1: Разбивка на лимита при фаза 4

2.1. Укрепване на СТЕ на ЕС

За да се ускорят темповете на намаляване на емисиите, след 2021 г. общият брой на квотите за емисии ще намалява с 2,2 % годишно, докато понастоящем този брой намалява с 1,74 % годишно. Това увеличение предполага постоянно намаляване с около 48 милиона квоти годишно, в сравнение с 38 милиона квоти понастоящем, и е съобразено с целта за намаляване с 43 % на емисиите на парникови газове от секторите в обхвата на СТЕ до 2030 г., в сравнение с нивата от 2005 г.

Освен това, резервът за стабилност на пазара (MSR) — механизъм, който е създаден за намаляване на дисбаланса на пазара на въглеродни емисии — ще бъде значително укрепен. Между 2019 г. и 2023 г. ставката, по която квотите ще бъдат въведени в MSR, ще се удвои до 24 %, за да може балансът на квотите за емисии на пазара на въглеродни емисии да се възстанови по-бързо.

С цел допълнително подобряване на функционирането на СТЕ на ЕС, от 2023 г. нататък броят на квотите за емисии в MSR ще бъде ограничен до тръжно търгуваните количества от предходната година. Количествата над този брой ще загубят валидността си, освен ако в първия преглед на MSR през 2021 г. не бъде решено друго.

В случай на закриване на мощности за производство на електроенергия поради допълнителни национални мерки, държавите членки могат доброволно да отменят квоти от общото количество квоти, с които разполагат за продажба чрез търг. Ако бъдат закрити електроцентрали без съответната държава членка да е предпочела да отмени квотите, правилата относно MSR ще отразят ефекта посредством увеличаване на квотите за прехвърляне в резерва или чрез по-късно освобождаване на квоти от резерва.

Повече информация относно прилагането на преразгледаните разпоредби относно MSR може да се намери в глава 4.3 (Постигане на баланс между предлагането и търсенето).

2.2. По-целенасочени правила във връзка с изместването на въглеродни емисии

Съществуващата рамка за безплатно предоставяне на квоти ще бъде като цяло запазена във фаза 4, за да се гарантира предвидимост и прозрачност за европейската промишленост, за справяне с проблемите в областта на конкурентоспособността на промишлеността в един глобализиран свят. Безплатното предоставяне на квоти ще продължи да бъде предвидимо и прозрачно, въз основа на стойностите на показателите за ефективност, получени от 10% от най-ефективни инсталации в ЕС. Въпреки това, редица практически подобрения са въведени въз основа на опита от изпълнението от настоящия период на търгуване. 

Във фаза 4, предоставянето на безплатни квоти ще бъде насочено към сектори, които са изложени на най-голям риск от преместване на производството им извън ЕС. Степента на риска от изместване на емисиите за отраслите ще бъде оценявана въз основа на показател, отразяващ интензивността на търговията и емисиите. Силно застрашените отрасли ще бъдат включени в списък за изместване на въглеродни емисии и ще получават квоти, съответстващи на 100 % от съответния показател за безплатни квоти. За по-малко застрашените отрасли, безплатното предоставяне на квоти ще достигне 30 % до 2026 г. и след това ще бъде постепенно прекратено до 2030 г. Понастоящем Комисията е в процес на изготвяне на списъка за изместване на въглеродни емисии за следващия период на търгуване (вж. допълнение 6 към приложението), който ще бъде валиден за целия период на фаза 4.

С цел избягване на неочаквани лесни приходи и отразяване на напредъка на технологиите и иновациите от 2008 г. насам, 54 стойности на показатели, определящи степента на безплатно предоставяне на квоти на всяка инсталация, ще бъдат актуализирани два пъти във фаза 4, въз основа на реални данни. За всеки показател ще бъде определено годишен процент на намаляване. Той ще варира между минимален годишен размер от 0,2 % за секторите с по-слабо внедряване на иновации и максимален годишен размер от 1,6 % за секторите с по-засилено внедряване на иновации. Докато минималният процент ще осигури принос от сектори с по-бавно намаляване на емисиите, максималният процент ще осигури стимул за иновативните сектори да намаляват емисиите по-бързо. Работата по делегирания акт относно преразглеждането на правилата за безплатно предоставяне на квоти за периода 2021—2030 г. е в ход, а работата по актуализирането на стойностите на показателите за безплатно предоставяне на квоти за периода 2021—2025 г. се очаква да започне в края на 2019 г. (вж. допълнение 6 към приложението).

Освен това, квотите за отделните инсталации може да се коригират ежегодно, за да отразяват значителното увеличаване или намаляване на производството. Прагът за корекции е 15 % и ще бъде оценяван въз основа на плаваща средна стойност за две години. За предотвратяването на манипулации и злоупотреби със системата за коригиране на квоти, Комисията може да приема актове за изпълнение, с които да се определят допълнителни условия за корекциите. Работата по акта за изпълнение се очаква да започне в края на 2018 г. (вж. допълнение 6 към приложението).

За да се избегне прилагането на междуотраслов корекционен коефициент (СSCF) в следващия период на търгуване е въведена основна нова защита под формата на „буфер за безплатно предоставяне на квоти“. Ако трябва да се приложи корекционен коефициент, буферът ще се използва за намаляване на дела на квотите, предвидени за тръжна продажба през фаза 4, с максимум 3 % от общото количество на квотите, като по този начин се увеличава количеството, което е налично за безплатно разпределение на квоти. Ако квотите, заделени за буфера за безплатно разпределяне, останат неизползвани, те ще бъдат предоставени за запълване на новосъздадените Иновационен фонд и Модернизационен фонд (вж. раздел 2.3).

Възможността държавите членки да предоставят държавна помощ за секторите, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии поради значителни непреки разходи за ограничаване на емисиите (т.е. разходи, произтичащи от увеличените цени на електроенергията), ще продължи през фаза 4 (вж. раздел 4.1.2.1.2). Освен това, тя ще бъде придружена от подобрени разпоредби относно прозрачността и докладването. Държавите членки следва да се стремят да използват не повече от 25 % от приходите от тръжните продажба на квоти за тази цел и, ако тази сума бъде надвишена, те ще трябва да предоставят обосновка за това в доклад за целите на прозрачността. Те също така ще трябва да публикуват редовно сумата, изплатена на лицата, на които се дължи обезщетението, както по сектори, така и общо. С оглед на новите разпоредби, Комисията започна преразглеждане на Насоките за държавни помощи в контекста на СТЕ на ЕС 10 за следващия период на търгуване (вж. допълнение 6 към приложението).

2.3 Финансиране на нисковъглеродни иновации и модернизиране на енергийния сектор

Няколко механизма за финансиране на нисковъглеродни технологии ще помогнат на промишления и електроенергийния сектор да се справят със свързаните с иновациите и инвестициите предизвикателства на прехода към нисковъглеродна икономика във фаза 4. Те включват два нови фонда:

·Фондът за иновации ще подпомага на конкурентна основа демонстрациите на новаторски технологии и иновационни пробиви в сектори, обхванати от СТЕ на ЕС, включително иновативни технологии за възобновяеми енергийни източници, улавяне и използване на въглероден диоксид (CCU), както и за съхранение на енергия. Наличните ресурси ще съответстват на пазарната стойност от поне 450 милиона квоти към момента на тяхното търгуване. Те ще бъдат допълнени от неизплатеният бюджет по програмата NER 300 и от до 50 милиона квоти, които могат да бъдат предоставени на фонда, ако не са необходими за буфера за безплатно предоставяне на квоти, както беше обяснено по-горе. Проекти във всички държави членки, включително малки проекти, ще могат да получават подпомагане от Иновационния фонд. Работата по създаването на Иновационния фонд е започнала с обществена консултация в началото на 2018 г. 11 (вж. допълнение 6 към приложението).

·Модернизационният фонд ще подпомага инвестициите за модернизиране на електроенергийния сектор и на енергетиката като цяло, като подобрява енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници, и улеснява справедливия преход в зависими от въглерода региони в 10-те държави членки с най-ниски доходи 12 . Съоръженията за производство на енергия, използващи твърди изкопаеми горива, няма да бъдат допустими за подпомагане 13 . Фондът ще включва квоти, съответстващи на 2 % от общото количество във фаза 4, които се разпределят чрез тръжна продажба в съответствие с правилата и условията за организиране на търгове в рамките на общата тръжна платформа. В зависимост от степента, в която делът на тръжно разпределените квоти се намалява за целите на буфера за безплатно предоставяне, количеството квоти, които са на разположение за фонда, може да се увеличи с до 0,5 % от общото количество на квотите. Работата по създаването на Модернизационния фонд е започнала с подготвителни семинари в държави членки бенефициери през септември 2018 г. (вж. допълнение 6 към приложението).

В допълнение към двата нови фонда, незадължителното преходно безплатно разпределение на квоти съгласно член 10в от Директивата относно СТЕ на ЕС ще продължи да бъде на разположение за модернизиране на енергийните сектори в същите държави членки с по-ниски доходи, които могат да получават подпомагане от Модернизационния фонд. Прозрачността на процедурите за разпределение на ресурсите е значително подобрена. Проекти на стойност над 12,5 милиона евро ще бъдат избрани чрез състезателна тръжна процедура, а инвестициите под тази стойност ще трябва да бъдат избирани въз основа на ясни и прозрачни критерии, като резултатите от подбора подлежат на обществена консултация (освен ако такива проекти не бъдат избрани също чрез състезателна тръжна процедура).  Преразгледаната Директива за СТЕ на ЕС предвижда, че неразпределените квоти по член 10в от третия период на търгуване (2013—2020 г.) могат да бъдат предоставени през периода 2021—2030 г. за инвестиции, избрани чрез подобна състезателна тръжна процедура, освен ако съответната държава членка не реши да не го направи изцяло или отчасти и информира Комисията за това до 30 септември 2019 г. Освен това, в съответствие с новите разпоредби, държавите членки, които отговарят на съответните условия, могат да използват всички или част от своите квоти по член 10в за подпомагане на инвестициите в рамките на Модернизационния фонд, при условие че уведомят Комисията за съответните количества преди 30 септември 2019 г.

3. ИНФРАСТРУКТУРА НА СТЕ НА ЕС

3.1 Обхванати дейности, инсталации и оператори на въздухоплавателни средства    

Съгласно докладите по член 21, представени от участващите държави 14 през 2018 г., през 2017 г. е имало общо 10 688 разрешени инсталации, в сравнение с 10 790 през 2016 г. и около 10 950 през 2015 г.

Както и през предходните години, горивата, изгорени в рамките на СТЕ на ЕС през 2017 г., продължават да са предимно изкопаеми. Все пак 28 държави съобщиха и за използване на биомаса (в сравнение с 29 през изминалата година) в 2 181 инсталации (20,4% от всички инсталации). За сравнение, през предходната година този брой е бил 2079 инсталации, които са представлявали 19 % от всички инсталации. Три държави (Лихтенщайн, Латвия и Малта) не съобщиха за използване на биомаса 15 . Емисиите от биомаса през 2017 г. са възлизали на около 145 млн. тона CO2 (8 % от докладваните емисии по СТЕ), което е съвсем слабо увеличение от около 141 млн. тона CO2 през 2016 г. (които тогава са също са били около 8 % от докладваните емисии по СТЕ). За 2017 г. само Швеция докладва за използването на биогорива за два оператора на въздухоплавателни средства (за 2016 г. и 2015 г., Германия и Швеция са докладвали за използване на такова гориво съответно за три и четири оператора на въздухоплавателни средства).

В рамките на категориите инсталации, определени въз основа на годишните емисии 16 , данните за 2017 г. показват че, както и през предходните години, 72 % от инсталациите са в категория А, почти 21 % — в категория Б и малко над 7 % – в категория В. 6110 инсталации са били докладвани като „инсталации с малки емисии“ (57% от общия брой).

Инсталации с горивни процеси, обхванати от СТЕ на ЕС, има във всички участващи държави, докато рафиниране на нефт, производство на стомана, цимент, вар, стъкло, керамика, целулоза и хартия има в повечето от тях. Що се отнася до дейностите по СТЕ на ЕС, включени допълнително в списъка на емисиите на парникови газове, различни от CO2, издаването на разрешителни за първичен алуминий и перфлуоровъглероди (PFC) е докладвано в 12 държави (Германия, Франция, Гърция, Исландия, Италия, Нидерландия, Норвегия, Румъния, Швеция, Словения, Словакия и Обединеното кралство), а за производство на азотна киселина и N2O — в 20 държави (всички, без Кипър, Дания, Естония, Испания, Ирландия, Исландия, Лихтенщайн, Люксембург, Латвия, Малта и Словения). Другите сектори с емисии на N2O — производство на адипинова киселина и производство на глиоксал и глиоксилова киселина — са докладвани съответно в 3 (Германия, Франция, Италия) и 2 (Германия, Франция) държави. Само Норвегия е докладвала дейности за улавяне и съхранение на CO2.

Седем държави (Испания, Франция, Хърватия, Исландия, Италия, Словения, Обединеното кралство) са използвали възможността да изключат от СТЕ на ЕС предприятията с малки емисии в съответствие с член 27 от Директивата за СТЕ на ЕС. Емисиите, изключени за 2017 г., са възлизали на около 2,85 млн. тона CO2 (около 0,16% от общите верифицирани емисии).

Съгласно докладите по член 21, подадени през 2018 г., досега осем държави (Белгия, Дания, Франция, Хърватия, Унгария, Лихтенщайн, Литва, Нидерландия) са се възползвали от разпоредбата, предвидена в член 13 от Регламента за мониторинг и докладване (РМД), 17 за да разрешат използването на опростени планове за мониторинг в случаите с нисък риск за стационарни инсталации. Само Нидерландия се е присъединила, считано от 2016 г. В случая с оператори на въздухоплавателни средства с малки емисии три държави докладваха за използване на тази разпоредба през 2017 г. (Белгия, Исландия и Полша).

През 2017 г., за 541 оператори на въздухоплавателни средства е докладвано, че имат план за мониторинг (в сравнение с 503 през 2016 г. и 524 през 2015 г.). 58% (316) от докладваните оператори бяха търговски, докато останалите 42% (225) бяха нетърговски 18 . Общо 280 (почти 52%) са квалифицирани като предприятия с малки емисии (в сравнение с 249 (50%) през 2016 г. и 274 (52%) през 2015 г.).

3.2 Регистър на ЕС и Дневник на ЕС за транзакциите (EUTL)

През 2017 г. регистърът на ЕС и EUTL са били напълно действащи денонощно, седем дни в седмицата, в продължение на 365 дни, като е имало само незначителни прекъсвания поради извършването на технически актуализации, възлизащи на общо около 17 часа.

През 2017 г. Комисията започна да преминава към по-модерна и сигурна хостинг платформа за Регистъра на ЕС и EUTL. Този преход приключи през юли 2018 г. Освен това Комисията, в съгласие с държавите членки, започна изпълнението на няколко изменения, насочени към подобряване на ефективността на работа с Регистъра на ЕС.

През февруари 2018 г., Регламентът за Регистъра на СТЕ на ЕС 19 беше изменен, за да се приложат защитни мерки, които да запазят целостта на СТЕ на ЕС в областта на околната среда в случаите, когато правото на ЕС престава да се прилага за държава членка, която се отделя от ЕС.

4. ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ПАЗАРА НА ВЪГЛЕРОДНИ ЕМИСИИ ПРЕЗ 2017 Г.

В настоящата глава се предоставя информация за аспекти, свързани с предлагането и търсенето на квоти в СТЕ на ЕС. В раздела за предлагането е включена информация по въпросите за лимита, безплатното разпределение на квоти, програмата NER300, тръжната продажба на квоти, дерогацията от задължението за предоставяне на квоти на електроенергийния сектор (член 10в), използването на международни кредити, и се съдържа глава относно схемите за компенсиране на непреките разходи за ограничаване на въглеродните емисии.

В раздела за търсенето е предоставена информация за броя на проверените емисии и за методите за балансиране на предлагането и търсенето на квоти, като резерва за стабилност на пазара (МSR).

4.1. Предлагане: квоти, пуснати в обръщение

4.1.1. Лимит

В таблица 1 са дадени числените данни за лимита за стационарните инсталации и броят на квотите за авиационни емисии, пускани ежегодно в обръщение 20 за всяка година през фаза 3 на СТЕ на ЕС.

Таблица 1: Лимити по СТЕ на ЕС през периода 2013—2020 г.

4.1.2. Издадени квоти

4.1.2.1.Безплатно разпределение

В хода на фаза 3, около 43 % от общото количество налични квоти ще бъдат разпределени безплатно на промишлени предприятия и инсталации за производство на електроенергия, докато делът на квотите, предвидени за тръжна продажба от държавите членки, възлиза на 57 %.

В първоначалния резерв за нови участници (NER), след изваждането на 300 милиона квоти за програмата NER300, е имало 480,2 милиона квоти. До юни 2018 г. 153,1 милиона квоти са били резервирани за 780 инсталации за целия период на фаза 3. Оставащият резерв за нови участници, възлизащ на 327,1 милиона квоти, може да се разпределя в бъдеще. Очаква се значителен брой от тези квоти да останат обаче неразпределени.

До юни 2018 г. безплатното предоставяне на квоти бе намалено с около 376 милиона квоти поради затваряне на инсталации или съответно намаление на производството или на производствения капацитет, в сравнение с първоначалните стойности, използвани при изчислението на предоставените квоти за фаза 3.

Таблица 2: Брой квоти (в милиони), които са разпределени безплатно на промишлени предприятия през периода 2013—2018 г. 23

Тъй като търсенето на безплатни квоти е надхвърлило наличните количества, разпределението за всички инсталации в обхвата на СТЕ на ЕС беше намалено със същия процент чрез прилагането на „междуотраслов корекционен коефициент (CSCF)“ 25 . През януари 2017 г., Комисията преразгледа 26 първоначалните стойности на CSCF, вследствие на решение 27 на Съда на Европейския съюз.

4.1.2.1.1. Програма NER300

В резултат на двете покани за предложения, финансиране получиха общо 38 проекта за ВЕИ и 1 проект за CCS в 20 държави — членки на ЕС, на обща стойност 2,1 млрд. евро. Шест от тях са в процес на изпълнение: проектите за енергия от биомаса — BEST в Италия и Verbiostraw в Германия, проектите за наземни вятърни инсталации Windpark Blaiken в Швеция и Windpark Handalm в Австрия, както и проектите за вятърни инсталации с морско разположение Veja Mate и Nordsee One в Германия.

По още 13 проекта бяха взети окончателни инвестиционни решения, докато 14 проекта бяха отменени. Единадесет проекта са в различни етапи на подготовка. Решението NER 300 беше изменено на 20 ноември 2017 г., 28 за да позволи повторно инвестиране на освободените средства от отменените проекти по първата покана (487 млн. евро до този момент) в съществуващите финансови инструменти — InnovFin енергийни проекти за демонстрация и дълговия инструмент на Механизма за свързване на Европа, управлявани от Европейската инвестиционна банка.

Освободените средства от отменените проекти от втората покана (515 милиона евро до момента) ще бъдат добавени към средствата за Иновационния фонд (вж. глава 2.3 и допълнение 6).

Таблица 3: Проекти по програма NER300, получили финансиране по първата и втората покана за представяне на предложения 29

4.1.2.1.2. Компенсиране на непреките разходи за ограничаване на въглеродните емисии

Към днешна дата Комисията е одобрила 12 30 схеми за компенсиране на непреките разходи за ограничаване на въглеродните емисии в 11 държави членки. Последните допълнения са валонската схема, която влезе в сила на 16.03.2018 г., и люксембургската схема, която получи разрешение за държавна помощ на 6 юли 2018 г.

Както е посочено в раздел 2.2, новите изисквания за прозрачност и докладване влязоха в сила през 2018 г. като част от преразгледаната Директива за СТЕ на ЕС. В резултат на това, в срок от три месеца след края на всяка година държавите членки, които са въвели подобни финансови мерки, правят публично достояние в лесно достъпен формат общия размер на компенсацията, предоставена в полза на отраслите и подотраслите.

Обобщение на данните, публикувани от държавите членки за компенсациите, изплатени през 2017 г., е представено в таблица 4.

Таблица 4: Компенсации за непреките разходи за ограничаване на въглеродните емисии, изплатени от държавите членки през 2017 г.

Общите компенсации за непреки разходи, изплатени от 10-те държави членки през 2017 г., са възлизали на около 694 милиона евро. Държавите членки, в които са въведени схеми за компенсиране, съставляват около 70 % от БВП на ЕС. Най-големите получатели на компенсации бяха съответно химическият сектор, секторът за цветни метали и секторът на черната металургия.

Една от разпоредбите за прозрачност в преразгледаната Директива за СТЕ на ЕС определя, че държавите членки, които изразходват повече от 25 % от своите приходи от тръжни продажби за компенсиране на непреки разходи през която и да е година, трябва да публикуват доклад, в който се посочват причините, поради които тази сума е надвишена. Следователно, съответните държави членки сравниха своите плащания по отношение на непреките разходи през 2017 г. с приходите от тръжни продажби през календарната 2016 година. 42 През 2017 г. Белгия (Фландрия), Финландия, Франция, Германия и Нидерландия са превишили прага от 25 % и са представили съответния доклад.

4.1.2.2. Тръжна продажба на квоти

През 2017 г. Регламентът за тръжната продажба беше изменен, с цел ICE Future Europe (ICE) да бъде вписана повторно като тръжна платформа за Обединеното кралство, считано от 10 ноември 2017 г. Изменението обхваща и разпоредбите, необходими за бъдещото прилагане на резерва за стабилност на пазара (MSR). Регламентът за тръжната продажба е в процес на изменение, с цел повторно включване на EEX като тръжна платформа за Германия и за да се позволи разпределянето чрез търг на първите 50 милиона квоти за Иновационния фонд, взети от резерва за стабилност на пазара през 2020 г.

Търговете през отчетния период са провеждани посредством следните тръжни платформи:

·European Energy Exchange AG (EEX), действаща като обща тръжна платформа за 25-те държави членки, които участват в процедура за съвместно възлагане, и Полша, която се възползва от възможността да не участва в процедурата за съвместно възлагане, но все още не е избрала отделна тръжна платформа. Считано от 5 септември 2016 г., EEX провежда търговете в качеството си на втората обща тръжна платформа, определена на 13 юли 2016 г.;

·EEX, действаща като алтернативна тръжна платформа за Германия;

·ICE, действаща като алтернативна тръжна платформа за Обединеното кралство;

Исландия, Лихтенщайн и Норвегия все още не са започнали да продават квоти. Работата продължава, за да се позволи тръжната продажба на тези квоти на общата тръжна платформа.

През 2017 г. EEX, действаща от името на 27-те държави членки, е продала 89 % от общото количество квоти, а ICE е продала 11 % от общото количество от името на Обединеното кралство. До 30 юни 2018 г. бяха проведени над 1270 търга.

В таблица 5 е даден преглед на обемите на квотите, 43 предназначени за тръжна продажба от EEX и ІСЕ, до 30 юни 2018 г., включително ранните търгове 44 на общите квоти.

Таблица 5: Общо количество квоти по фаза 3, продадени през периода 2012—2018 г.

Търговете обикновено са протичали гладко и тръжните клирингови цени са били общо взето близки до цените на вторичния пазар.

Между януари 2017 г. и юни 2018 г. бяха отменени четири търга, дължащо се на недостигане на цената, определена от резерва, или на това, че общият предлаган обем е останал под обема, обявен за продажба Заедно с тези четири, от над 1270 търга, проведени от 2012 г. насетне, бяха отменени общо девет. В допълнение 2 е даден преглед на тръжните клирингови цени, броя на участниците и коефициента на покритие за търговете на общи квоти за периода от 2013 г. до 30 юни 2018 г. Тръжните платформи публикуват своевременно подробни резултати от всеки търг в специално предназначени за целта уебсайтове. Допълнителна информация за изпълнението на търговете, включително относно участието, коефициентите на покритие и цените, може да бъде намерена в докладите на държавите членки, публикувани на уебсайта на Комисията 45 .

Общите приходи, генерирани от държавите членки от търговете, проведени от 2012 г. до 30 юни 2018 г., надхвърлиха 26 млрд. евро (само през 2017 г. генерираните общи приходи възлизаха на 5,6 млрд. евро). В Директивата за СТЕ на ЕС е посочено, че поне 50 % от приходите от тръжните продажби на квоти за емисии, включително всички приходи, генерирани от разпределянето на квоти за целите на солидарността и растежа, следва да бъдат използвани от държавите членки за цели, свързани с климата и енергетиката. Според информацията, предоставена на Комисията, държавите членки са изразходвали или са планирали да изразходват през 2017 г. около 80 % от тези приходи за определени цели, свързани с климата и енергетиката 46 .

4.1.2.3. Дерогация от задължението за предоставяне на квоти на електроенергийния сектор

Броят на квотите, предоставени безплатно на производители на електроенергия през 2017 г., е посочен в таблица 1, допълнение 1 към приложението, докато максималният брой квоти по години е посочен в таблица 2 от допълнение 1.

Общата стойност на отчетената за периода 2009—2017 г. инвестиционна подкрепа възлиза приблизително на 11,3 млрд. евро. Около 80 % от тази сума са били предназначени за подобряване и реконструиране на инфраструктурата, а останалите инвестиции са в чисти технологии или в диверсифициране на предлагането.

Неразпределените квоти могат да бъдат продадени или, съгласно разпоредбите на преразгледаната Директива за СТЕ на ЕС, могат да бъдат разпределени за периода 2021—2030 г. за инвестиции, избрани чрез състезателната тръжна процедура по член 10в (вж. раздел 2.3). На фигура 2 е показан броят на квотите, които са били разпределени през периода 2013—2017 г.

Фигура 2: Квоти, предоставени безплатно съгласно член 10в

На фигура 3 за квоти съгласно член 10в е показан обемът, в който те са били предоставени, добавени към квотите за тръжна продажба или остават неизползвани (нито предоставени, нито добавени към квотите за тръжна продажба). Така например 113 милиона квоти, които са приспаднати от дела на Полша за квоти, предназначени за тръжна продажба през периода 2013—2017 г. за целите на член 10в, все още не са предоставени, нито са добавени към квотите за тръжна продажба.

Фигура 3: Разпределение на квотите (разпределени, продадени на търг, останали неизползвани)

В таблица 6 е даден броят на квотите по член 10в за годините до 2017 г., които са били продадени на търг през периода 2013—2017 г., както и броят на останалите неизползвани квоти. В последната колона на таблицата е посочено колко квоти до момента могат да бъдат прехвърлени и предоставени през периода 2021—2030 г. за инвестиции, избрани чрез състезателни тръжни процедури.

Таблица 6: Третиране на неизползваните квоти по член 10в през периода 2013—2017 г.

4.1.3. Международни кредити

Въпреки че точното количество на правата за кредити през фаза 2 и фаза 3 (2008—2020 г.) ще зависи отчасти от количествата на бъдещите верифицирани емисии, пазарните анализатори прогнозират, че то ще възлезе на около 1,6 милиарда кредита. Към 30 юни 2018 г. общият брой на използваните или обменените международни кредити възлиза на 1,49 милиарда, което представлява над 90 % от прогнозната стойност на допустимия максимум.

За пълен преглед на международния обмен на кредити, вж. допълнение 3 към приложението.

4.2. Търсене: извадени от обръщение квоти

През 2017 г. емисиите от инсталации, участващи в СТЕ на ЕС, са се увеличили леко с 0,18% спрямо 2016 г. съгласно вписаната в регистъра на ЕС информация. Въпреки че лекото увеличение прекъсва низходящата тенденция при емисиите от началото на фаза 3 през 2013 г., то може да се обясни с ръст на реалния БВП от 2,4 %, който е по-висок, отколкото през която и да е година от началото на настоящия период на търгуване.

Таблица 7: Верифицирани емисии (в милиони тонове CO2 еквивалент)

Данни за БВП, както са докладвани, на следния адрес: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&init=1&plugin=1&language=en&pcode=tec00115  

(справка от юли 2018 г.). Верифицираните авиационни емисии са докладвани отделно в точка 5.

От таблицата е видно, че увеличението на емисиите се дължи основно на промишлеността, докато емисиите от електроенергийния сектор са намалели леко.

През 2017 г. броят на доброволно отменените квоти възлиза на 84 827. До края на юни 2018 г. е регистрирана доброволната отмяна на общо 300 181 квоти.

4.3. Постигане на баланс между предлагането и търсенето

В началото на фаза 3 през 2013 г., СТЕ на ЕС се е характеризирала с голям структурен дисбаланс между търсенето и предлагането на квоти, равняващ се на 2,1 милиарда квоти. Излишъкът намалява постепенно през текущия период на търгуване, остава стабилен през 2014 г. и спада значително до 1,78 милиарда квоти през 2015 г., 1,69 милиарда квоти през 2016 г. и 1,65 милиарда квоти през 2017 г. Това води до цялостно намаление от почти половин милиард за период от три години. Намалението отразява въздействието на мярката за отлагане, 49 прилагана през периода 2014—2016 г., което се балансира частично от намаляването на емисиите в периода от 2013 г. до 2016 г.

Фигура 4 показва развитието на излишъка на европейския пазар на въглеродни емисии до края на 2017 г.

Фигура 4: Развитие на излишъка на европейския пазар на въглеродни емисии през периода 2013—2017 г.

С цел справяне със структурния дисбаланс между предлагането и търсенето на квоти, през 2015 г. бе създаден резерв за стабилност на пазара (МSR), 50 с чиято помощ да се направи по-гъвкаво тръжното предлагане на квоти за емисии. MSR ще започне да действа през 2019 г.

Докладът за пазара на въглеродни емисии дава възможност за консолидиране на данните за предлагането и търсенето, които се публикуват в съответствие с графика на задълженията за докладване, произтичащи от Директивата за СТЕ на ЕС и разпоредбите за нейното прилагане. Този график, съответните данни и техният времеви обхват са представени в таблица 2 в допълнение 4 към приложението. На фигура 5 е представен съставът на предлагането и търсенето през 2017 г. Съответните данни също са публикувани като част от съобщението за общия брой квоти в обръщение (ОБКО) за целите на MSR 51 .

Фигура 5: Състав на кумулативното предлагане и търсене до края на 2017 г.

Предлагане (кумулативно, милиони)     Търсене (кумулативно, милиони)

В подготовка за старта на функционирането на MSR през 2019 г., считано от средата на месец май 2017 г. 52 Комисията редовно публикува ОБКО за предходната година. ОБКО бе публикуван за втори път през май 2018 г., като размерът му възлизаше на 1 654 574 598 квоти 53 . Публикацията от 2018 г. за първи път ще доведе до вкарване на квоти в MSR, като намали тръжно търгуваните количества през първите 8 месеца на 2019 г.

Преразгледаната Директива за СТЕ на ЕС прави две важни промени по отношение на функционирането на резерва за стабилност на пазара (вж. също раздел 2.1). На първо място, делът на ОБКО, който следва да бъде вкаран в резерва за периода 2019—2023 г., е удвоен — от 12 % на 24 %. Това увеличава значително темповете на намаляване на излишъка. Второ, считано от 2023 г., държаните в MSR квоти, които надхвърлят тръжно търгуваните количества от предходната година, повече няма да бъдат валидни.

По този начин, въз основа на ОБКО от 2018 г. и преразгледаното законодателство, тръжно търгуваните количества за 2019 г. ще бъдат намалени с близо 265 милиона квоти през първите 8 месеца на 2019 г., което съответства на 16 % от излишъка. В резултат на това през първите осем месеца на 2019 г. около 40 % по-малко квоти ще бъдат продадени на търг, в сравнение със същия период през 2018 г. Въз основа на тръжно търгуваните количества за 2019 г., допълнение 7 предоставя информация за вноските на държавите членки към MSR за периода от януари до август 2019 г.

5. ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ

В очакване на приемането от ИКАО на съответните инструменти по CORSIA и последващите решения на ЕС относно евентуалното прилагане на CORSIA в ЕС, както и за осигуряване на непрекъснатост на международния процес, ЕС реши през 2017 г. да удължи съществуващата дерогация от задълженията по СТЕ на ЕС за полети до и от трети държави до 31 декември 2023 г. при условие за преразглеждане. 54 Така настоящият обхват в рамките на ЕИП се запазва до 2023 г. След това, при липса на преразглеждане, той ще се върне към първоначалния „пълен обхват“.

Освен това, в преразгледаната Директива за СТЕ на ЕС се предвижда, че Европейската комисия следва да докладва пред Европейския парламент и пред Съвета относно начините за въвеждане на CORSIA в правото на ЕС посредством преразглеждане на Директивата. Тя също така предвижда прилагането на линейния коефициент за намаление от 2,2 % към квотите за авиационни емисии от 2021 г. нататък.

През 2017 г. бяха издадени квоти в съответствие с обхвата в рамките на ЕИП. Количеството на безплатните квоти възлезе на малко повече от 33,1 милиона квоти. В това число се включват безплатно предоставените квоти (малко над 32,0 милиона квоти) и почти 1,1 милиона безплатни квоти, разпределени от специалния резерв за нови участници и бързо развиващи се оператори. Квотите от този резерв се удвояват през периода 2017—2020 г., тъй като те се отнасят до целия период 2013—2020 г.

По отношение на измененията на авиационните емисии, верифицираните емисии продължиха да се увеличават и възлязоха на 64,2 милиона тона CO2 през 2017 г. — ръст от 4,5% спрямо 2016 г.

Количеството на квотите, продадени на търг от януари до декември 2017 г., беше около 4,7 милиона квоти.

В таблица 8 е дадено обобщение на верифицираните емисии, безплатното предоставяне и обема на тръжните продажби за сектора на въздухоплаването от началото на фаза 3.

Таблица 8: Верифицирани емисии и разпределение в сектора на въздухоплаването

Обемите на авиационните квоти, предназначени за тръжна продажба през периода 2013—2015 г., отразяват решението на съзаконодателя от 2013 г. за „спиране на часовника“ 57 и ограничаване на задълженията във връзка с изменението на климата само до полети в рамките на ЕИП. Спазването на тези изисквания за сектора на въздухоплаването беше отложено за 2012 г. и 2013 г. Поради това отложените обеми за 2012 г. бяха продадени на търг през 2014 г., а между януари и април 2015 г. бяха спазени изискванията за авиационните емисии от 2013 г. и 2014 г.

6. НАДЗОР НА ПАЗАРА

В приетите през 2014 г. пакет MiFID2 и Регламент относно пазарната злоупотреба се предвижда известно приспособяване на общия режим към спецификата на пазара на въглеродни емисии (вж. доклада за пазара на въглеродни емисии през 2015 г.) 58 .

Няколко мерки за регулиране на подробни аспекти на разпоредбите съгласно МiFID2 59 и Регламента относно пазарната злоупотреба 60 бяха приети през периода 2016—2018 г.

6.1. Правно естество и данъчно третиране на квотите за емисии

Правното естество на квотите в различните държави варира от финансови инструменти и нематериални активи до права на собственост и стоки. Съгласно докладите по член 21, подадени през 2018 г., поне пет участващи държави (Германия, Ирландия, Италия, Норвегия, Швеция) са докладвали, че са въвели или възнамеряват да въведат промени в националното законодателство, най-вече относно прилагането на MiFID2 61 .

Що се отнася до данъчното третиране на квотите, само три държави докладват, че квотите за емисии се облагат с данък върху добавената стойност (ДДС). За сметка на това в повечето участващи държави (всички, с изключение на Кипър, Естония, Исландия и Лихтенщайн) ДДС се дължи върху транзакциите с квоти за емисии на вторичния пазар.

Повечето държави съобщават, че прилагат механизма за обратно начисляване по отношение на вътрешните транзакции с квоти за емисии. Дерогацията за обратно начисляване прехвърля отговорността за плащането на транзакция с ДДС от продавача върху купувача на стоката или услугата и представлява ефективна защита срещу измами с ДДС. През ноември 2018 г. Съветът прие изменение 62 на Директива 2006/112/ЕО (Директивата за ДДС) с цел да се удължи срокът на прилагане на дерогацията от края на 2018 г. до 30 юни 2022 г.. Държавите членки се насърчават да продължат да прилагат механизма за обратно начисляване с цел да се осигури непрекъсната адекватна защита на пазара на въглеродни емисии.

Квотите за емисии за корпорации могат да се облагат допълнително (напр. чрез прилагане на корпоративен данък или данък върху дохода). Шестнадесет държави съобщават, че не прилагат такова облагане.

7. МОНИТОРИНГ, ДОКЛАДВАНЕ И ВЕРИФИКАЦИЯ НА ЕМИСИИТЕ

7.1. Общо развитие

Комисията продължава да насърчава подобрения в изпълнението от държавите на РМД и РАВ, въз основа на предоставените насоки и образци 63 .

Опитът с прилагането на тези два регламента показа необходимостта от по-нататъшно подобряване, изясняване и опростяване на правилата за МДВА за допълнително насърчаване на хармонизацията, намаляване на административната тежест за операторите и участващите държави, и допълнително повишаване на ефикасността на системата.

От месец февруари 2017 г. бяха провеждани консултации с участващите държави относно актуализирането на тези два регламента с оглед на подготовката за фаза 4 на СТЕ на ЕС и за да се подобрят и опростят процедурите за МДВА.

Признато е, че ефективността на системата за съответствие се е подобрила, след като с РМД се позволи на държавите да направят електронното докладване задължително. През 2018 г. в 16 участващи държави са докладвали за използване на електронни образци или специфични файлови формати за планове за мониторинг, доклади за емисии, верификационни доклади и/или доклади за подобрения въз основа на минималните изисквания, определени от Комисията. Дванадесет участващи държави съобщават, че използват някаква форма на автоматизирана информационна система за докладване по СТЕ на ЕС.

7.2. Прилаган мониторинг

Съгласно докладите по член 21, представени през 2018 г., повечето инсталации използват изчислителната методика 64 . Само за 179 инсталации (1,7%) в 23 държави се съобщава, че използват системи за непрекъснато измерване на емисиите, най-често в Германия, Франция и Чешката република. Въпреки че броят на държавите е същият като предходната година, общият брой инсталации, които използват този подход, е нараснас с 29.

Само 11 държави са докладвали за използване на непряк подход за 36 инсталации, покриващи около 3,4 милиона тона еквивалент на CO2 (в сравнение с 5,1 милиона тона еквивалент на CO2e през предходната година). На една инсталация в Нидерландия се падат 35% от общото количество емисии, докладвани във връзка с непряката методология.

Огромното мнозинство от инсталациите изпълняват приетите по подразбиране минимални основни изисквания 65 съгласно Регламента за мониторинг и докладване (РМД). Само за 106 инсталации от категория В (само с една повече от предходната година), т.е. 13,7% (спрямо 13% миналата година), се съобщава, че се отклоняват поне по един параметър от задължението за прилагане на най-високото ниво на изисквания за основните потоци, пораждащи емисии. Такива отклонения са допустими, само когато операторът докаже, че най-високото ниво на изисквания е технически неосъществимо или води до неразумно големи разходи. При отпадане на тези условия операторът трябва да направи съответните подобрения в своята система за мониторинг. През отчетния период за 2013 г. за 16 % от общия брой инсталации от категория В се съобщава, че не отговарят по един или друг начин на най-високото ниво на изисквания. Следователно от началото на фаза 3 се наблюдава подобрение при спазването на най-високото ниво на изисквания от инсталациите от категория В.

По подобен начин в докладите на 23 участващи държави се посочва, че общо 21% от инсталациите в категория Б имат разрешение за някаква форма на отклонение от приетите по подразбиране изисквания, установени в РМД, в сравнение с 22% през предходната година и 26% една година по-рано, което потвърждава устойчивото подобрение в спазването на най-високото ниво на изисквания.

7.3. Акредитирана верификация

В докладите на държавите по член 21 общият брой на верификаторите не се съобщава, но разумна оценка, основана на броя на верификаторите, акредитирани в областта на горивните процеси (която е и основният обхват на акредитацията), сочи, че за верификациите през 2017 г. са били акредитирани общо поне 124 отделни верификатори. Докладите по член 21, подадени през 2018 г., показват, че в сектора на въздухоплаването през 2017 г. са били акредитирани 46 отделни верификатори. Европейската организация за акредитация (ЕА) предоставя централна връзка към съответните национални органи по акредитация (НОА) и техните списъци с акредитирани верификатори по СТЕ на ЕС 66 .

Взаимното признаване на верификаторите в участващите държави действа успешно: двадесет и шест държави са докладвали, че на територията им действа поне един чуждестранен верификатор.

Съответствието на проверяващите с РАВ е определено като високо. Полша е съобщила за временно прекратяване на един верификатор, а две държави (Полша и Чешката република) докладват за оттегляне на акредитация през 2017 г. от съответно един и два верификатора. За сравнение, през 2016 г. е имало едно временно прекратяване и едно оттегляне, а през 2015 г. не са докладвани временни прекратявания или оттегляния. Само Полша е съобщила за намаляване на обхвата на акредитацията на двама верификатори през 2017 г., в сравнение с едно намаляване за един верификатор през 2016 г., а четири държави докладват за такива намалявания за пет верификатори през 2015 г.

През тази година девет държави са съобщили за получени жалби относно верификатори (с една повече в сравнение с миналата година). Въпреки това, общият брой на жалбите е с 12% по-малко. Съобщава се, че 95 % от получените жалби са били разрешени (подобно на миналата година, когато този процент е бил 96 %). Дванадесет държави са докладвали за констатирано несъответствие на верификатор като част от процеса за обмен на информация между националните органи по акредитация и компетентните органи (в сравнение с девет държави през миналата година).

8. ПРЕГЛЕД НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ МЕРКИ

Не са установени съществени промени в административните мерки на участващите държави след последния отчетен период. Съгласно докладите по член 21, подадени през 2018 г., средно по 5 компетентни органа за една държава са участвали в прилагането на СТЕ на ЕС. 67 Що се отнася до координацията между органите, бе съобщено, наред с другото,за различни инструменти и методи, като законодателни инструменти за централно управление на плановете за мониторинг или доклади за емисии (в 13 държави), предоставяне на задължителни инструкции и насоки от централен компетентен орган на местни органи (в 9 държави), редовни работни групи или срещи между органи (в 15 държави) и използване на съвместна ИТ платформа (в 11 държави). Осем държави членки (Кипър, Естония, Ирландия, Исландия, Италия, Лихтенщайн, Люксембург и Малта) са посочили, че не използват нищо от гореизброеното.

Относно административните такси, събирани във връзка с издаването на разрешителни и одобрението на плановете за мониторинг, 14 държави са докладвали през 2018 г., че не начисляват такси на операторите на инсталации (Кипър, Германия, Естония, Франция, Гърция, Ирландия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Латвия, Малта, Нидерландия, Швеция и Словакия), като този брой е същият като през изминалата година. Отново без разлика спрямо миналата година, операторите на въздухоплавателни средства не плащат такси в 15 държави (Белгия, Кипър, Чешката република, Германия, Естония, Испания, Гърция, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Латвия, Малта, Нидерландия, Швеция и Словакия). Таксите варират в отделните държави и в зависимост от конкретната услуга. Така например таксите за разрешително и одобрение на план за мониторинг за инсталации варират от 5 ЕUR до 7 690 EUR, а за сектора на въздухоплаването таксите за план за мониторинг варират от 5 ЕUR до 2 400 EUR.

Като цяло, системите на участващите държави са до голяма степен ефективни и съобразени с административната им организация. Комуникацията между местните органи на държавите и обменът на най-добри практики между компетентните органи, включително чрез дейността на Форума по въпросите на спазването на изискванията по СТЕ на ЕС и годишната конференция по въпросите на спазването на изискванията на СТЕ на ЕС, следва да продължат да се укрепват и насърчават.

9. СЪОТВЕТСТВИЕ И ПРИЛАГАНЕ

В СТЕ на ЕС е постигната много висока степен на съответствие с изискванията: всяка година около 99 % от емисиите се покриват своевременно от изисквания брой квоти. През 2017 г. около 1 % от инсталациите, докладващи емисии, не са предали преди срока 30 април 2018 г. квотите, покриващи всичките им емисии. Тези инсталации са отговорни за около 0,4 % от емисиите в рамките на СТЕ на ЕС. В сектора на въздухоплаването степента на съответствие също е била много висока: операторите на въздухоплавателни средства, отговорни за 98% от авиационните емисии в рамките на СТЕ на ЕС, са доказали съответствие.

Компетентните органи продължават да извършват различни проверки за съответствие на годишните доклади за емисиите. Съгласно докладите по член 21, подадени през 2018 г., всички участващи държави проверяват за пълнота годишните доклади за емисиите (100 % от докладите, с изключение на Испания (95%), Франция (99%), Швеция (3 %) и Обединеното кралство (59%)). От докладите става освен това ясно, че държавите проверяват средно близо 80% от докладите за съгласуваност с плановете за мониторинг (всички държави) и около 74% за съгласуваност с данните за разпределение на квотите (всички държави, с изключение на Финландия, Италия, Малта, Норвегия и Швеция). Двадесет и четири държави са докладвали, че осъществяват също така кръстосани проверки с други данни.

Въз основа на докладите по член 21, подадени през 2018 г., компетентните органи в петнадесет държави са извършили консервативни оценки за липсващи данни при 131 инсталации. 79 от тях бяха обаче докладвани от Обединеното кралство за емисии преди 2017 г. въз основа на новооткрити грешки от минали години. След изваждане на данните на Обединеното кралство от общите количества за 2017 г., консервативни оценки бяха съобщени за 52 инсталации (около 0,5 % от общия брой инсталации), в сравнение с 57 инсталации (0,5 %) за 2016 г. и 45 (0,4 %) за 2015 г. Съобщеното количество на засегнатите емисии за 2017 г. беше 2,8 милиона тона CO2 (в сравнение с 1,9 милиона тона CO2 миналата година и 8,3 милиона тона една година по-рано) — приблизително 0,2 % от общите емисии (в сравнение с 0,1 % и 0,5 %, съответно през 2016 г. и 2015 г.). Най-честите причини за изготвянето на консервативни оценки са непредставяне на доклад за емисиите до 31 март или непълно съответствие на докладите за емисиите с изискванията на РМД/РАВ.

Консервативни оценки за липсващи данни от въздухоплаването бяха докладвани от 8 държави във връзка с 33 оператори на въздухоплавателни средства (6,1% от общия брой) и 0,8% от авиационните емисии. За сравнение миналата година бе докладвано за 18 оператори на въздухоплавателни средства (3,5%) от четири държави.

Проверките на компетентните органи също остават важно допълнение на работата на верификаторите. За 2017 г. всички държави потвърдиха, че извършват допълнителни проверки на инсталации. Повечето държави съобщават за подобен подход по отношение на операторите на въздухоплавателни средства (всички с изключение на Кипър, Гърция, Италия, Лихтенщайн и Румъния). Повечето държави (всички с изключение на Гърция, Италия, Люксембург, Малта и Швеция) докладват, че са извършили проверки на място на инсталации през 2017 г.

За 2017 г. прилагане на санкцията за извънредно количество емисии бе съобщено за 30 инсталации от девет държави (Белгия — 1, България — 3, Чешката република — 1, Франция — 1, Италия — 8, Полша — 1, Португалия — 1, Румъния — 6 и Обединеното кралство — 8). В сектора на въздухоплаването санкции за извънредно количество емисии са докладвани за 61 оператори на въздухоплавателни средства (Германия — 7, Испания — 3, Франция — 1, Италия — 6, Литва — 1, Нидерландия — 1, Полша — 1, Португалия — 6 и Обединеното кралство — 35).

През отчетния период на 2017 г. девет държави потвърдиха налагане на санкции (освен санкциите за извънредно количество емисии). Случаи на лишаване от свобода не са докладвани, но на 73 инсталации и 27 оператори на въздухоплавателни средства са наложени глоби, изпратени са официални уведомителни писма или окончателни предупредителни писма на обща стойност 37,8 милиона EUR 68 . 

Най-честите нарушения, докладвани за 2017 г., са били недокладване за промени в капацитета (24 случая), неподаване на верифициран годишен доклад за емисиите до определения краен срок (23 случая), експлоатация без разрешително (17 случая) и неизготвяне на надлежно одобрен план за мониторинг (11 случая).

В началото на 2018 г. беше стартирана пета оценка на цикъла на спазване на изискванията по СТЕ на ЕС. Тази оценка има за цел да идентифицира проблеми по отношение на спазването на изискванията по СТЕ на ЕС на равнище участващи държави и да подпомогне тези държави в подобряването на тяхното изпълнение на СТЕ на ЕС чрез определяне на възможности за подобрение, най-добри практики и нужди от обучение. Новата оценка ще се основава на предходната оценка от 2014 г. и на допълнително разглеждане на спазването на изискванията, извършено по Проект в подкрепа на МДВА в рамките на СТЕ на ЕС за периода 2015—2016 г., в който бяха формулирани планове за действие за подпомагане на участващите държави в спазването на изискванията по СТЕ на ЕС.

Важен нов елемент на новата оценка е тестът за пригодност, при който от представител на компетентен орган от всяка държава се изисква да прегледа примерен план за мониторинг, годишен доклад за емисиите и последващи доклади по отношение на дадена инсталация. Освен това ще бъде анализиран набор от документи относно МДВА в рамките на СТЕ на ЕС за една конкретна инсталация във всяка държава и ще бъдат формулирани специфични за всяка държава проучвания за пълно разбиране на прилагането на СТЕ на ЕС за разрешителни, инспектиране и правоприлагане, както и за МДВА.

10. ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПЕРСПЕКТИВИ

Най-важната промяна през изминалата година беше приемането на амбициозна реформа по отношение на СТЕ на ЕС за следващия период на търгуване. Реформата дава възможност на СТЕ на ЕС да допринесе за постигането на целите на ЕС по отношение на климата за периода до 2030 г. и за изпълнението на неговите ангажименти в рамките на Парижкото споразумение. Реформираната СТЕ ще доведе до намаляване на емисиите с 43 % до 2030 г., като в същото време ще запази конкурентоспособността на европейската промишленост. Освен това тя ще помогне на промишления и електроенергийния сектор да се справят със свързаните с иновациите и инвестициите предизвикателства на прехода към нисковъглеродна икономика. След приемането на преразгледаното законодателство, сега вниманието е пренасочено към прилагането на новите разпоредби преди началото на фаза 4. Работата по изпълнението, особено по отношение на изместването на въглеродни емисии и безплатното разпределяне, както и по отношение на Фонда за иновации е в разгара си (вж. допълнение 6).

Законодателните промени, договорени през последните години за справяне с излишъка от квоти, също започват да дават резултати. Главно поради отлагането на продажбата, излишъкът от квоти вече е намалял значително и през 2017 г. достигна най-ниското си ниво от началото на фаза 3. Тазгодишното второ публикуване на показателя за излишък на резерва за стабилност на пазара за първи път задейства прехвърлянето на квоти към резерва. В съчетание с по-строгите мерки на реформираната СТЕ, това ще доведе до намаляване на тръжно търгуваните количества през първите 8 месеца на 2019 г. с близо 40 % спрямо съответните количества през 2018 г. Поради удвоеното количество на квотите, които следва да бъдат вкарани в резерва през първите пет години от функционирането му, до голяма степен се очаква, че излишъкът ще продължи да намалява значително през идните години. Напредъкът в тези области е довел до увеличаване на доверието от участниците на пазара, както е видно от сигнала за повишаването на цените на въглеродните емисии през изминалата година.

Важен напредък бе постигнат и в областта на въздухоплаването. За да се осигури непрекъснатост на международния процес на създаване на глобална схема за намаляване на авиационните емисии и за да се улесни бъдещото ѝ прилагане в ЕС, обхватът за въздухоплаването в рамките на ЕИП е удължен до 2023 г. Нивото на амбициите също беше повишено — от 2021 г. нататък линейният коефициент за намаление, който е същият като за инсталациите, за пръв път ще се прилага за въздухоплаването, като лимитът на квотите за авиационни емисии ще намалява с 2,2 % годишно.

Също така, през петата година на фаза 3 архитектурата на СТЕ на ЕС остава стабилна, а административната организация в държавите членки доказа своята ефективност. Освен това общото ниво на прозрачност, защита на инвеститорите и почтеност на пазара на въглеродни емисии се увеличи вследствие на класифицирането на квотите за емисии като финансови инструменти съгласно новите правила за финансовите пазари. Важна стъпка беше предприета и по отношение на непрекъснатата защита на европейския пазар на въглеродни емисии срещу измамите с ДДС чрез приемането на изменение на директивата за ДДС за удължаване на срока на прилагане на дерогацията за механизма за обратно начисляване след края на 2018 г.

Укрепената и стабилна СТЕ също подчертава необходимостта от активно сътрудничество с други регулаторни органи и партньори извън Европа, които разработват или извършват дейност на пазарите на въглеродни емисии.

Комисията ще продължи да наблюдава европейския пазар на въглеродни емисии и към края на 2019 г. ще представи своя следващ доклад.

ПРИЛОЖЕНИЕ 

Допълнение 1

Таблица 1: Брой на безплатните квоти, разпределени за модернизиране на електроенергийния сектор

Таблица 2: Максимален брой безплатни квоти по години по силата на дерогацията от задължението за предоставяне на квоти на електроенергийния сектор само чрез продажба

Допълнение 2

Фигура 1: Преглед на общите квоти, продавани на търг от 2013 г. до 30 юни 2018 г.

___ Тръжна клирингова цена

. Процент на покритие

Допълнение 3

Таблица 1: Обобщени данни за международните кредити, обменени до края на юни 2018 г.

Допълнение 4

Таблица 1: Елементи на предлагането и търсенето на квоти в рамките на СТЕ

Таблица 2: График за публикуването на данни

Допълнение 5

Таблица 1: Решения на Съда на ЕС относно функционирането на СТЕ на ЕС през периода от юли 2017 г. до юни 2018 г.

Допълнение 6

Таблица 1: Актуално състояние на изпълнението на фаза 4 на СТЕ на ЕС

Допълнение 7

Таблица 1: Вноски на държавите членки към резерва за стабилност на пазара през периода януари — август 2019 г.

(1)

През 2015 г. емисиите на парникови газове бяха вече с 22 % по-ниски, отколкото през 1990 г.

(2)

Според националните прогнози емисиите ще продължат да намаляват до 2020 г., но ще трябва да се приложат допълнителни политики, за да се постигне целта за 2030 г.

(3)

COM (2015) 337, http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:52015PC0337

(4)

Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и на Решение (ЕС) 2015/1814, ОВ L 76, 19.03.2018 г., стр. 3

(5)

Регламент (ЕС) 2017/2392 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел запазване на сегашните ограничения на обхвата за авиационните дейности и подготовка за изпълнението на глобална, основана на пазара мярка от 2021 година, ОВ L 350, 29.12.2017 г., стр. 7

(6)

Споразумение между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за свързване на техните системи за търговия с емисии на парникови газове, ОВ L 322, 07.12.2017 г., стр. 3

(7)

Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета, ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.

(8)

Докладите, публикувани през предходните години, са достъпни на следния адрес: https://ec.europa.eu/clima/policies/ets_bg

(9)

Последното актуализиране е на 29 юни 2018 г.

(10)

Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с квоти за емисии на парников газ след 2012 година, ОВ C 158, 5.6.2012 г., стр. 4

(11)

Информация относно обществената консултация може да бъде намерена на следния адрес: https://ec.europa.eu/clima/consultations/public-consultation-establishment-innovation-fund_en

(12)

България, Чешката република, Хърватия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия

(13)

Изключение е направено за ефективни и устойчиви топлофикационни мрежи в държавите членки с БВП на глава от населението по пазарни цени под 30 % от средната стойност за ЕС през 2013 г. (България и Румъния). Това изключение се отнася само до 30 % от наличните средства за тези държави членки.

(14)

При позоваването на докладите по член 21 понятието „участващи държави“ или просто „държави“ включва 28-те държави – членки на ЕС, плюс държавите от ЕИП (Исландия, Норвегия и Лихтенщайн).

(15)

Емисиите от биомаса са с нулеви ставки в СТЕ на ЕС, т.е. емисиите трябва да се докладват, но за тях не се отпускат квоти.

(16)

Емисиите на инсталациите от категория В са над 500 000 тона CO2екв. годишно, емисиите на инсталациите от категория Б са между 500 000 и 50 000 тона CO2екв. годишно и емисиите на инсталациите от категория А са под 50 000 тона CO2екв. годишно. Освен това „инсталациите с малки емисии“ са подкатегория на категория А и отделят по-малко от 25 000 тона CO2екв. годишно. Вж. Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията от 21 юни 2012 г. относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 181, 12.7.2012 г., стр. 30

(17)

Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията от 21 юни 2012 г. относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 181, 12.7.2012 г., стр. 30.

(18)

Пример за търговски оператор на въздухоплавателно средство е пътническа авиокомпания, предоставяща услуги на широката общественост. Пример за нетърговски оператор на въздухоплавателно средство е въздухоплавателно средство, което е частна собственост.

(19)

Регламент (ЕС) 2018/208 на Комисията от 12 февруари 2018 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 389/2013 за създаване на Регистър на ЕС, ОВ L 39/3, 13.02.2018 г., стр. 3

(20)

Броят на квотите за авиационни емисии, пуснати в обръщение след 2013 г., е резултат от прилагане на подход от долу нагоре, като се започне от безплатно разпределение (определено въз основа на критерии за дейността на операторите в рамките на ЕИП). Броят на квотите, предназначени за тръжна продажба, се определя след това въз основа на факта, че безплатното разпределение (включително специален резерв за по-късно разпределение на бързо развиващи се оператори на въздухоплавателни средства и нови участници) следва да бъде 85 %, а тръжната продажба — 15 % от общия брой.

(21)

Актуализираните стойности включват обмен на международни кредити, наред с безплатното предоставяне на квоти и продаваните на търг количества.

(22)

Включва информация от авиационния тръжен календар за 2018 г.

(23)

Числата включват данните от нотификациите от държавите членки, получени до юни 2018 г., и в тях може да настъпят значителни промени във връзка със следващи нотификации.

(24)

Първоначални количества, преди намаленията, посочени по-долу в таблицата.

(25)

Решение 2013/448/EС на Комисията, OВ L 240, 7.9.2013 г., стр. 27.

(26)

Решение 2017/126/EС на Комисията, OВ L 19, 25.1.2017 г., стр. 93.

(27)

Решение на Съда на ЕС от 28 април 2016 г. по съединени дела C-191/14, C-192/14, C-295/14, C-389/14 и C-391/14 до C-393/14 Borealis Oriented Polyolefine GmbH и други/Bundesminister für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft и други, EU:C:2016:311.

(28)

Решение (ЕС) 2017/2172 на Комисията от 20 ноември 2017 г. за изменение на Решение № 2010/670/ЕС по отношение на използването на неизплатени приходи от първия кръг от покани за представяне на предложения.

(29)

В съответствие с Решение 2010/670/ЕС на Комисията, за избраните по първата покана проекти, окончателни инвестиционни решения трябваше да бъдат взети до края на 2016 г., докато за проектите, избрани по втората покана, решенията трябваше да бъдат взети до края на юни 2018 г.

(30)

Освен това бяха приети модификации по френската и испанската схема.

(31)

https://assets.publishing.service.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/723181/Indirect_Cost_Compensation_EU_ETS_UK_Publication_2017_Revised.pdf

(32)

Въз основа на среден обменен курс EUR/GBP през 2017 г. в размер на 0.88723.

(33)

  https://www.strompreiskompensation.de/SPK/SharedDocs/news/SPK-Auswertungsbericht.html?__site=SPK  

(34)

https://www.cnc-nkc.be/sites/default/files/report/file/2018-08-13_rapportering_icl_2017_goedgekeurd_door_nkc_fr_en_nl.pdf

(35)

https://www.rvo.nl/subsidies-regelingen/subsidieregeling-indirecte-emissiekosten-ets

(36)

  http://www.lagie.gr/anakoinoseis/anakoinoseis/anakoinosi/article/1605/  

(37)

  http://ukmin.lrv.lt/lt/veiklos-sritvs/versloaplinka/pramone/valstybes-pagalba  

(38)

  http://www.envirofond.sk/_img/Prehlady/Dotacie/Dotacie_2017.pdf  

(39)

  https://www.ecologique-solidaire.gouv.fr/sites/default/files/Informations%20sur%20la%20compensation%20des%20coûts%20indirects%20en%20France.pdf  

(40)

https://tem.fi/documents/1410877/2414868/Päästökauppadirektiivin+mukaiset+tiedot+2017+maksetusta+kompensaatiotuesta/86ca7fc7-04f7-446b-843d-c4c6fb861386/Päästökauppadirektiivin+mukaiset+tiedot+2017+maksetusta+kompensaatiotuesta.pdf

(41)

  http://www.mincotur.gob.es/PortalAyudas/emisionesCO2/concesion/2017/Paginas/Resolucion.aspx и http://www.mincotur.gob.es/PortalAyudas/emisionesCO2/concesion/2017/Paginas/PropComplementaria.aspx

(42)

Причината за съпоставка между плащанията през 2017 г. и приходите от тръжни продажби през 2016 г. е, че плащанията от 2017 г. съставляват компенсация за непреките разходи на потребителите за електроенергия през календарната 2016 година.

(43)

Обемите на общите квоти бяха определени, като се вземе под внимание Решение № 1359/2013/ЕС. Обемите на квотите за авиационни емисии бяха определени, като се вземе под внимание Решение № 377/2013/ЕС и Регламент (ЕС) № 421/2014.

(44)

 През 2012 г. бяха проведени ранни търгове на квоти по фаза 3 с оглед на широко разпространената търговска практика в електроенергийния сектор за форуърдна продажба на електроенергия и съответно купуване на необходимите входящи стоки (включително квоти) при продажбата на продукта.

(45)

  http://ec.europa.eu/clima/policies/ets/auctioning/documentation_en.htm

(46)

Повече информация за използването от държавите членки на приходите от тръжните продажби може да се намери в Доклада за напредъка на действията в областта на климата за 2018 г.: http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/1/2018/BG/COM-2018-716-F1-BG-MAIN-PART-1.PDF

(47)

Данни за БВП, както са докладвани, на следния адрес: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&init=1&plugin=1&language=en&pcode=tec00115  

(според справка от юли 2018 г.)

(48)

Решение № 1359/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед уточняване на разпоредбите относно графика на търговете за квоти за емисии на парникови газове, ОВ L 343, 19.12.2013 г., стр. 1.

(49)

Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2015 г. относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара към схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и за изменение на Директива 2003/87/ЕО, ОВ L 264, 9.10.2015 г., стр. 1.

(50)

C(2018) 2801 final, https://ec.europa.eu/clima/sites/clima/files/ets/reform/docs/c_2018_2801_en.pdf

(51)

C(2017) 3228 final, https://ec.europa.eu/clima/sites/clima/files/ets/reform/docs/c_2017_3228_en.pdf

(52)

C(2018) 2801 final, https://ec.europa.eu/clima/sites/clima/files/ets/reform/docs/c_2018_2801_en.pdf

(53)

Регламент (ЕС) 2017/2392 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел запазване на сегашните ограничения на обхвата за авиационните дейности и подготовка за изпълнението на глобална, основана на пазара мярка от 2021 година, ОВ L 350, 29.12.2017 г., стр. 7

(54)

Тези цифри не отчитат закриване на оператори на въздухоплавателни средства.

(55)

До края на юни 2018 г.

(56)

Решение № 377/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2013 г. за временна дерогация от Директива 2003/87/ЕО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, текст от значение за ЕИП, OВ L 113, 25.4.2013 г., стр. 1.

(57)

COM(2015) 576 final, https://ec.europa.eu/clima/sites/clima/files/strategies/progress/docs/com_2015_576_annex_1_cover_en.pdf

(58)

https://ec.europa.eu/info/law/markets-financial-instruments-mifid-ii-directive-2014-65-eu/amending-and-supplementary-acts/implementing-and-delegated-acts_en

(59)

https://ec.europa.eu/info/law/market-abuse-regulation-eu-no-596-2014/amending-and-supplementary-acts/implementing-and-delegated-acts_en

(60)

Класифицирането на квотите за емисии като финансови инструменти на равнището на ЕС съгласно MiFID2 не налага автоматично правно (пре)класифициране на квотите съгласно националното право, тъй като то се прави за целите на прилагане на регулирането на финансовите пазари в ЕС и не е насочено към справяне с правното естество на квотите за емисии (въз основа на частното право) или тяхното счетоводно третиране.

(61)

COM/2018/298 final, Предложение за ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на срока на прилагане на незадължителния механизъм за обратно начисляване във връзка с доставките на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами, и на механизма за бързо реагиране срещу измамите с ДДС.

(62)

Образци и документи с указания във връзка с РМД и РАВ могат да се намерят тук: https://ec.europa.eu/clima/policies/ets/monitoring_bg

(63)

Основната причина за това е, че методиката, базираща се на измервания, включва използването на значителни ресурси и ноу-хау за непрекъснатото измерване на концентрацията на съответните ПГ, с каквито много от по-малките оператори не разполагат.

(64)

В Регламент (EС) № 601/2012 се въвежда задължение за всички оператори да спазват известни минимално допустими нива на изисквания, като предприятията с по-големи емисии трябва да спазват по-високи нива на изисквания (предполагащи по-надеждно качество на данните), а за по-малките източници на емисии, от съображения за разходоефективност, са валидни не толкова строги изисквания.

(65)

Списък на Европейската организация за акредитация, съдържащ точки за достъп до националните органи по акредитация, които акредитират верификатори за СТЕ на ЕС: http://www.european-accreditation.org/information/national-accreditation-bodies-having-been-successfully-peer-evaluated-by-ea  

(66)

В някои случаи държавите може да докладват за голям брой регионални/местни органи, образуващи един компетентен орган.

(67)

Тази обща стойност не включва глоби, наложени на сектора на въздухоплаването в Португалия, тъй като стойностите на глобите все още не са определени поради текущи процеси за налагане на санкции.

(68)

Унгария е използвала дерогацията по член 10в само през 2013 г.

(69)

Данните за спазването на изискванията за предходните години могат да бъдат коригирани със задна дата, например поради късно представяне.

(70)

Съобщение на Комисията C (2018) 2801 final от 15.5.2018 г., достъпно на https://ec.europa.eu/clima/sites/clima/files/ets/reform/docs/c_2018_2801_en.pdf, публикувано в съответствие с Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета от 6.10.2015 г. („Решение относно MSR“).