ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 16.1.2018
COM(2018) 35 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
относно въздействието върху околната среда от използването на разградими при окисляване пластмаси, включително разградими при окисляване пластмасови торбички за пазаруване
1.Въведение
На 29 април 2015 г. Европейският парламент и Съветът приеха Директива (ЕС) 2015/720 1 за изменение на Директива 94/62/ЕО 2 по отношение на намаляване на потреблението на тънки пластмасови торбички за пазаруване.
Основната цел на тази директива е да бъде намалено потреблението на тънки пластмасови торбички за пазаруване, като с това се намали замърсяването с тези торбички и натрупването им в околната среда, където утежняват широко разпространения проблем с пластмасовите отпадъци в околната среда, и по-специално замърсяването в морските води.
С член 20а, параграф 2 от Директивата относно отпадъците на Комисията се възлага да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета, в който да бъде разгледано въздействието от използването на разградими при окисляване пластмасови торбички за пазаруване върху околната среда, и ако е уместно — да представи законодателно предложение.
Целта на настоящия доклад е да се информират Европейският парламент и Съветът за действията на Комисията, произтичащи от този мандат.
Комисията разгледа въздействието върху околната среда на т.нар. разградима при окисляване пластмаса като цяло, не само на пластмасовите торбички за пазаруване, и подкрепи своята оценка с проучване, което публикува през април 2017 г. 3 и в което се разглеждат следните три основни въпроса:
·биоразградимостта на разградимата при окисляване пластмаса в различни среди,
·въздействието върху околната среда във връзка със замърсяването и
·въпроси, свързани с рециклирането.
По тези теми бяха формулирани редица различни хипотези, свързани с твърдения и допускания от страна на представителите на промишлеността, произвеждаща разградимите при окисляване пластмаси по отношение на този вид пластмаси. На основата на събраните във връзка с хипотезите доказателства тези хипотези бяха анализирани с цел да се установи дали може да бъдат подкрепени, или отхвърлени.
Проучването се основава на оценка на писмени източници, в т.ч. научни доклади, и на информация от заинтересовани страни и технически експерти.
2.Биоразграждане, компостиране и разграждане при окисляване
За да бъдат добре разбрани разглежданите въпроси, е необходимо да се определят и обяснят процесите на биоразграждането, компостирането и разграждането при окисляване.
„Биоразграждането“ е процес, при който материята се разлага и разгражда от микроорганизми до компоненти, срещани в природата, като СО2, вода и биомаса. Биоразграждане може да възникне в богата на кислород среда (аеробно биоразграждане) или в бедна на кислород среда (биоразграждане в анаеробни условия).
„Компостиране“ е подобрено биоразграждане в контролирани условия, характеризиращо се предимно с принудителна аерация и получаване на топлина по естествен път в резултат от биологичната активност в рамките на материала. Полученият при това материал на изхода — компостът — съдържа ценни хранителни вещества и може да действа като подобрител на почвата.
Теоретично почти всички материали 4 в крайна сметка могат да се биоразграждат, дори в околната среда, въпреки че някои ще направят това понякога само след стотици години или повече. Следователно разглеждането на биоразграждането на пластмасите като средство за избягване на замърсяването има практическо значение само ако това е свързано с „разумен“ срок 5 . То следва да бъде оценено и като се вземат предвид конкретните условия и/или видове околна среда, като например морската околна среда, където биоразграждането представлява особено предизвикателство.
Биополимерите се биоразграждат бързо, както при контролирани условия, така и в околната среда.
Биоразграждането на материали, получени от процеси на синтез, различни от естествените, като конвенционалните пластмаси, е възможно теоретично ако материалът се разпадне на малки частици и молекулната маса на материала се намали достатъчно, за да може да започне биоразграждане. Фактори като светлина, влажност, кислород и температура определят скоростта на разграждане. В околната среда конвенционалните пластмаси може да се нуждаят от много време, до стотици години, за да се биоразградят. Пластмасите, обозначавани като „биоразградими“, се биоразграждат само при специфични условия на околната среда. Биоразграждането не зависи от ресурсната база на даден материал: биоразградимите пластмаси (като конвенционалните пластмаси) могат да бъдат базирани на изкопаем или на биологичен материал 6 .
Така наречените разградими при окисляване пластмаси са конвенционални пластмаси, съдържащи добавки за ускоряване на разпада на материята на много дребни частици под влияние на ултравиолетово лъчение или излагане на топлина. Благодарение на тези добавки с времето пластмасата се разпада на пластмасови частици и накрая на микрочастици, които имат сходни свойства с пластмасовите микрочастици, получени при разпада на конвенционалната пластмаса.
Този ускорен разпад ускорява също така и биоразграждането. Някои заинтересовани страни представят „биоразграждането при окисляване“ като решението на въпроса за въздействието на пластмасата върху околната среда. Те твърдят, че дори и при замърсяване с тях, разградимите при окисляване пластмасови частици се биоразграждат в околната среда, без да оставят токсични остатъци или пластмасови частици.
Въпросът обаче е дали при неконтролирани условия в околната среда, в депата за отпадъци или морската среда пластмасовите частици ще претърпят пълно биоразграждане в разумен период от време. Ако това не е така, разградимата при окисляване пластмаса ще допринесе за освобождаване на повече пластмасови микрочастици в околната (морската околна) среда, а същевременно потребителите биха били заблудени. Неотдавнашни изследвания показват, че пластмасовите микрочастици в морската среда попадат в хранителната верига и в крайна сметка се консумират от човека.
Съществува също така въпрос дали твърдяното биоразграждане на разградимата при окисляване пластмаса може да окаже въздействие върху поведението на потребителите, причиняващо замърсяване.
Освен това възникват и въпроси относно процеса на рециклиране, тъй като присъщият и дори програмиран разпад чрез окислителни агенти в потоците пластмасови отпадъци може да има отрицателно въздействие върху рециклирането на пластмасата.
3.Въпроси, свързани с биоразградимостта на разградимата при окисляване пластмаса, включително на пластмасовите торбички за пазаруване
3.1Разпад и биоразграждане в околната среда
Немалко проучвания показват, че в околната среда разградимата при окисляване пластмаса, когато е изложена продължително време на топлина и/или ултравиолетова светлина, се окислява до степен, при която става крехка и се разпада 7 .
В този първи етап на разграждането тя се подготвя за биоразграждане, като молекулната ѝ маса намалява до степен, при която пластмасата може да бъде консумирана от живите организми 8 .
И макар в околната среда окислителните добавки да ускоряват разпада на традиционните полимери, темпът на този разпад варира значително в зависимост от условията, определени от температурата, интензитета на светлината и влагата. Очевидно е, че разградимата при окисляване пластмаса не е в състояние да се разгради, ако първо не бъде изложена на ултравиолетово лъчение и до известна степен на топлина. Тъй като тези условия се променят ежедневно и съобразно с местните условия, много е трудно, ако изобщо е възможно, да се определи времето, за което разградима при окисляване пластмасова торбичка за пазаруване ще се разпадне в околната среда. Следователно не съществуват убедителни доказателства за степен на разпад, при който се стига до достатъчно ниска молекулна маса на пластмасата, която може да позволи нейното биоразграждане.
Сериозен проблем при разградимата при окисляване пластмаса е равновесната точка между планирания срок на експлоатационна годност и времето, което може да е необходимо за разграждане в околната среда. Дори да може биоразграждането да се улесни чрез внимателно проектиране на химичния състав, няма доказателства, позволяващи да се заключи категорично, че в реални условия то ще се осъществи. Ако обстоятелствата, позволяващи настъпването на разпада, липсват или са недостатъчни, биоразграждането няма да настъпи 9 .
3.2Компостиране
Компостирането предполага материята не само да се биоразгради, но и да стане част от използваем компост и да доставя на почвата хранителни вещества. От доказателствата е видно, че разградимата при окисляване пластмаса е неподходяща за каквато и да била форма на компостиране или анаеробно разграждане и не отговаря на действащите в ЕС стандарти за опаковки, които може да бъдат оползотворявани чрез компостиране 10 . Оставащите пластмасови частици и евентуално генерирани пластмасови микрочастици може да повлияят неблагоприятно върху качеството на компоста.
3.3Разпад и биоразграждане в депата за отпадъци
За разпада на разградимата при окисляване пластмаса е необходим кислород. В повечето части на депата за отпадъци, особено по-вътрешните, кислородът е малко. Доказателствата към днешна дата показват, че в по-дълбоките пластове на депата за отпадъци (където материалът няма достъп до достатъчно количество въздух и анаеробното разграждане е единственото възможно) има слабо или липсва биоразграждане на разградимата при окисляване пластмаса. В по-външните слоеве на депата за отпадъци, където материалът има достъп до въздух, е възможно аеробно разграждане.
Ключовата разлика от гледна точка на опазването на околната среда е, че при аеробното разграждане се получава CO2, докато при анаеробното се получава метан, който е парников газ, 25 пъти по-вреден от CO2 (при времеви хоризонт от 100 години).
Следователно, ако някакво биоразграждане трябва да се осъществи в по-дълбоките пластове на депо за отпадъци, от гледна точка на парниковите газове разградимата при окисляване пластмаса би била малко по-лоша от конвенционалната пластмаса поради това, че конвенционалната пластмаса не се биоразгражда в тези условия.
3.4Разпад и биоразграждане в морската среда
Към настоящия момент няма достатъчно доказателства, които да гарантират, че разградимата при окисляване пластмаса, в т.ч. пластмасовите торбички за пазаруване, ще се биоразгражда в разумен срок в морската среда.
Малко на брой изпитвания са проведени и понастоящем не съществуват признати стандарти, които биха могли да послужат като референтна база и да позволят сертифициране.
Дори да се допусне, че разградимата при окисляване пластмаса може да се разпадне в морска среда до степен, при която биоразграждането може да е възможно, то се очаква да бъде много по-бавно в тази среда, отколкото в околната среда на сушата, поради по-ниските концентрации на кислорода и бактериите в нея. Освен това, преди разпада на една пластмасова торбичка за пазаруване вредите, нанесени на морската екосистема морска фауна (напр. костенурки, морски птици или китове), могат да бъдат значителни.
Убедителни доказателства за времето, необходимо за разпад на разградимата при окисляване пластмаса в морска среда, а така също и за степента на разпад, липсват. Освен това, както и при всяка друга пластмаса, попадаща в морската среда, съществува риск пластмасовите частици да останат в нея за много дълго време и да станат причина за значителни екологични щети и евентуални отрицателни въздействия върху здравето.
3.5Заключения относно биоразграждането и компостирането на разградимата при окисляване пластмаса, включително пластмасовите торбички за пазаруване, при неконтролирани условия в различни среди
Сред научната общност и представителите на промишлеността е налице общо съгласие, че в околната среда окислителните добавки ускоряват разпада на традиционните полимери.
В никой вид околна среда обаче не е документирано пълно биоразграждане. Повечето експерименти са проведени в интервал от време, който е твърде кратък за доказване на пълно биоразграждане, и резултатите от измерванията на намаляването на молекулната маса в първоначалния етап на разпад са екстраполирани по определени модели. Следователно в момента няма убедителни доказателства, които да потвърдят, че разпадът е достатъчно бърз и води до намалена молекулна маса, която да позволи по-нататъшното биоразграждане в разумен период от време.
Също така доказателствата сочат, че разградимата при окисляване пластмаса е неподходяща за каквато и да била форма на компостиране или анаеробно разграждане.
4.Въпроси, свързани със замърсяването
4.1Потенциални токсични ефекти от окислителните добавки
Потенциалните токсични ефекти за почвите от остатъчните добавки в разградимите при окисляване пластмаси дават повод за безпокойство 11 .
Не може обаче да се правят заключения за всички използвани окислителни добавки, понеже различни такива добавки се използват в различни концентрации.
От наличните доказателства става ясно, че промишлеността, произвеждаща разградими при окисляване пластмаси, може да създава продукти с минимално токсично въздействие върху флората и фауната; убедителни доказателства обаче, че липсват отрицателни последствия, няма.
В няколко стандарта за изпитване на разградимата при окисляване пластмаса е определена известна форма на изпитване за токсичност, но тези стандарти не са задължителни за продуктите на пазара в ЕС; нещо повече, в някои от тях са описани контролни списъци, без да са определени критерии за успешност/неуспешност на резултатите от токсикологичните изпитвания.
При липсата на подходящи стандарти в ЕС няма гаранция, че по отношение на всичката разградима при окисляване пластмаса на пазара се избягват отрицателните токсични ефекти, и остава несигурността относно токсикологичните въздействия в реална обстановка.
4.2Възможно увеличаване на замърсяването
Въпреки че в момента липсва убедителна информация за обезвреждането на пластмасата или причиняването на замърсяване, в зависимост от вида ѝ, както и за влиянието от пускането на пазара на разградимата при окисляване пластмаса върху поведението на потребителите по отношение на обезвреждането, очевидно е, че представянето на този вид пластмаса като решението на въпроса за отпадъците от пластмаса в околната среда може да повлияе върху поведението, причиняващо замърсяване, като се увеличи вероятността отпадъците от нея да се изхвърлят по неподходящ начин 12 . За определени разградими при окисляване продукти, като например селскостопанските мулчове, въпросът със замърсяването очевидно е налице, тъй като тези продукти се продават на земеделските стопани с намерението да не бъдат събирани след употреба (срв. със схемите за обратно приемане при конвенционалните пластмаси), а да останат на терен.
4.3Морски отпадъци
Морската среда е мястото, където е възможно в най-голяма степен да бъдат причинени щети от пластмасовите отпадъци, включително от пластмаса във формата на частици и микрочастици; същевременно последващото събиране или оползотворяване на пластмасата е най-малко вероятно.
Понеже разградимата при окисляване пластмаса е проектирана така, че да претърпи разпад по-бързо от конвенционалната, по-малко вероятно е тя да бъде оползотворена при действия по разчистване на отпадъците и е вероятно по-лесно да се разнесе от вятъра и водата. Тъй като тези фактори може да спомогнат разградимата при окисляване пластмаса да стигне до морската среда по-лесно от конвенционалната, може да се каже, че разградимата при окисляване пластмаса допринася за замърсяването с пластмасови микрочастици и следователно създава екологични рискове.
Убедителни доказателства за пълното биоразграждане в разумен срок от време на разградимата при окисляване пластмаса в морска среда няма.
Освен това доказателствата не са достатъчни, за да се заключи дали с нея ще се увеличат, или ще намалеят абсолютните количества пластмаса в морската среда. Ако се приеме, че на сушата се постига пълно биоразграждане, количеството, което иначе може да премине в морската среда, ще бъде по-малко. Пълно биоразграждане на сушата обаче не е доказано. Следователно има риск поведението на разпад на разградимата при окисляване пластмаса да изостри проблемите, свързани с наличието на пластмасови микрочастици в морската среда.
Освен това, докато бързият разпад може да доведе до по-малко заплитане на животни в пластмаса, в същото време той увеличава физическото поглъщане на пластмасови микрочастици от страна на морски животни.
Тъй като е вероятно разградимата при окисляване пластмаса да претърпи разпад по-бързо от конвенционалната пластмаса, отрицателните въздействия, свързвани с наличието на пластмасови микрочастици в морската среда, обхващат по-кратък период от време. Това, в крайна сметка, може да бъде по-лошо от разпределянето на въздействията върху по-дълъг период поради увеличаване на дела на засегнатите лица, видове и местообитания, а също и поради тежестта на въздействията върху отделните лица.
5.Въпроси, свързани с процеса на рециклиране
5.1Идентифициране на разградимата при окисляване пластмаса
Присъщият и програмиран разпад, какъвто се очаква поради окислителните добавки, е нежелан при много продукти, изработени от рециклирана пластмаса. Ето защо разградимата при окисляване пластмаса следва да бъде разпознаваема и да се отделя от другите пластмаси, събирани с цел рециклиране.
Наличните в момента технологии обаче не могат да гарантират, че преработвателите са в състояние да идентифицират и сортират разделно разградимата при окисляване пластмаса. Затова рециклирането ѝ ще се извършва смесено с конвенционалната пластмаса.
5.2Въпроси относно качеството и пазарната реализируемост на рециклираните материали
Сред представителите на рециклиращата промишленост има сериозни притеснения, че разградимата при окисляване пластмаса оказва отрицателно въздействие върху качеството на рециклираните пластмаси. Изпитвания са показали, че наличието на разградима при окисляване пластмаса в система за рециклиране на конвенционална пластмаса може да доведе до лошо качество на рециклирания материал. Въпреки че изглежда също така възможно да се произвежда висококачествен рециклиран материал, не е сигурно, че разградимата при окисляване пластмаса няма да окаже отрицателно въздействие върху този материал 13 .
От доказателствата е видно, че въздействията от окислителните добавки върху рециклираните материали при определени обстоятелства може да бъдат избегнати с включването на стабилизатори. Подходящото количество стабилизатор и подходящият му химичен състав ще зависят от концентрацията и вида на окислителните добавки в изходната суровина. Тъй като обаче в реални условия концентрацията на разградима при окисляване пластмаса в рециклирания материал не е известна, трудно е да се знае ясно какво дозиране на стабилизаторите би било правилно.
Сериозен проблем е и това, че е невъзможно изцяло да се контролира степента на стареене на разградимите при окисляване пластмаси през фазата на употреба на продуктите, преди те да се превърнат в отпадъци и да се включат в процесите на рециклиране.
Съществуването на разградима при окисляване пластмаса и глобалният характер на пазарите на вторични материали пораждат рискове от по-масово използване на оползотворена пластмаса в дълготрайни продукти. Несигурността относно това дали рециклираният материал може да съдържа разградима при окисляване пластмаса и относно степента на окисляване и разграждане, които може да са започнали преди оползотворяването, ограничава крайната употреба на този рециклиран материал, като оказва отрицателно въздействие върху цената му и върху конкурентната позиция на промишлеността за рециклиране на пластмаси.
6.Заключения
Като се вземат под внимание основните констатации от придружаващото проучване, както и други съществуващи доклади 14 , липсват убедителни доказателства по редица важни въпроси, свързани с положителните въздействия върху околната среда от разградимата при окисляване пластмаса.
Безспорно е, че разградимата при окисляване пластмаса, в т.ч. пластмасовите торбички за пазаруване, е възможно да се разгради в околната среда по-бързо от конвенционалната пластмаса. Няма данни обаче, че разградимата при окисляване пластмаса впоследствие ще се биоразгради напълно в разумен срок от време в околната среда, в депата за отпадъци или в морската среда. Достатъчно бързо биоразграждане по-специално не е доказано при депата за отпадъци и в морската среда.
Ето защо широк кръг учени, международни и правителствени институции, изпитвателни лаборатории, професионални сдружения на производители на пластмаса, оператори на рециклиращи предприятия и други експерти достигат до извода, че разградимите при окисляване пластмаси не са решение за околната среда и че този вид пластмаса не е подходяща за дългосрочна употреба, рециклиране или компостиране.
Съществува значителен риск пластмасите във вид на частици да не достигнат пълно биоразграждане, както и допълнителен риск от ускорено и натрупващо се количество пластмасови микрочастици в околната среда, и особено морската. Проблемът с наличието на пластмасови микрочастици отдавна е признат като глобален проблем, нуждаещ се от неотложни действия не само с оглед на разчистване на замърсяването, но и на предотвратяването на замърсяванията от пластмаси.
Твърденията, представящи разградимата при окисляване пластмаса като „биоразградимо при окисляване“ решение на замърсяването, което няма да има отрицателно въздействие върху околната среда, по-конкретно като не оставя пластмасови частици или токсични остатъци, не са подкрепени с доказателства.
При отсъствието на убедителни доказателства за положителен ефект върху околната среда, а напротив, наличието на знаци за обратното, предвид свързаните с това заблуждаващи потребителите твърдения и рискове от поведение, произтичащо от това и причиняващо замърсяване, следва да се обмислят мерки за територията на целия Европейски съюз. Ето защо, в контекста на Европейската стратегия за пластмасите в ЕС ще бъде иницииран процес на ограничаване на употребата на разградими при окисляване пластмаси.
Срв. UNEP: Biodegradable plastics and marine litter: misconceptions, concerns, and impacts on marine environments (Програма на ООН за околната среда: Биоразградимите пластмаси и морските отпадъци: погрешни възгледи, притеснения и въздействия върху морската среда), 2015 г.; OWS: Benefits and challenges of oxo-biodegradable plastics („Системи за биологични отпадъци“: Биоразградимите при окисляване пластмаси — ползи и предизвикателства), 2013 г.; European Bioplastics: ‘Oxo-biodegradable’ plastics („Европейски биопластмаси“: Биоразградими при окисляване пластмаси), 2009 г.; European Bioplastics: ‘Oxo-biodegradable’ plastics and other plastics with additives for degradation („Европейски биопластмаси“: Биоразградими при окисляване пластмаси и други пластмаси с добавки за разграждане), 2015 г.; Ellen MacArthur Foundation: The new Plastics Economy: rethinking the future of plastics (Фондация „Елън Макартър“: Новата икономика на пластмасите: преосмисляне на бъдещето на пластмасите), 2016 г.; Ellen MacArthur Foundation: The new Plastics Economy: oxo-degradable plastic packaging is not a solution to plastic pollution, and does not fit in a circular economy (Новата икономика на пластмасите: опаковките от разградима при окисляване пластмаса не са решение на замърсяването с пластмаси и не се вписват в кръговата икономика) (2017 г. — изявление, подкрепено от над 150 организации по света, в това число предприятия и браншови асоциации, неправителствени организации и сдружения, публични институции, научноизследователски организации и учени).; EPA Network: Recommendations towards the EU Plastics Strategy (Мрежа от европейски агенции по опазване на околната среда: Препоръки относно стратегията на ЕС за пластмасите, 2017 — документ за обсъждане от групата по интереси „Пластмаси“ от европейската мрежа от ръководители на агенции по опазване на околната среда на Австрия, Дания, Финландия, Исландия, Германия, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Румъния, Шотландия, Словения, Испания и Швейцария).