ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 8.11.2017
COM(2017) 631 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ
в съответствие с член 58 от Директива 2010/63/EС относно защитата на животните, използвани за научни цели
{SWD(2017) 353 final}
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ
в съответствие с член 58 от Директива 2010/63/ЕС относно защитата на животните, използвани за научни цели
1. Въведение
През 2010 г. ЕС прие Директива 2010/63/ЕС относно защитата на животните, използвани за научни цели („директивата“), с която се актуализира и замени законодателството от 1986 г. Всяко използване на живи животни за научно изследване или образование, както и всяко изпитване, трябва да се извършва в съответствие с посочената директива. Настоящият доклад се изготвя в отговор на член 58 от директивата, съгласно който се изисква преразглеждане на директивата до 10 ноември 2017 г.
1.1. Политически цели и задачи
Директивата има три основни цели:
·гарантиране на ефективното функциониране на вътрешния пазар на ЕС и повишаване на конкурентоспособността и иновациите в научноизследователската промишленост на ЕС чрез създаване на еднакви условия на конкуренция;
·гарантиране на високи стандарти на хуманно отношение към животните, използвани за научни цели;
·подобряване на прозрачността за широката общественост относно работата на научноизследователските обекти по отношение на използването на животните и хуманното отношение към тях.
От решаващо значение за подобряване на хуманното отношение към животните е ефективното прилагане на принципа на заместването, намаляването и облекчаването: заместване, намаляване и облекчаване на използването на животни и полагане на грижи за животните, използвани за научни цели.
Директивата определя изисквания за:
·заместването и намаляването на използването на животни при процедури и облекчаването на развъждането, настаняването, грижите за и използването на тези животни;
·произхода, развъждането и маркирането на животните;
·дейностите на развъдчиците, доставчиците и ползвателите;
·оценката и разрешаването на проекти, свързани с използването на животни при процедури.
1.2. Обхват и срокове на доклада за преразглеждане
Целта на това преразглеждане е да се оцени доколко са постигнати целите на директивата и дали тя е подходяща за целта или се нуждае от актуализиране предвид на последните научни и етични достижения. В преразглеждането се отчита напредъка при разработването на алтернативни методи без използването на животни, и по-специално на такива алтернативни методи, при които се заместват нечовекоподобни примати. Както се изисква в член 10, то съдържа заключения от проучване за осъществимост относно напредъка към използването на второ и/или следващо поколение нечовекоподобни примати.
Директивата влезе в сила на 1 януари 2013 г., но последното национално законодателство беше прието едва през 2015 г. Освен това общите стандарти за настаняване и грижи за животните влязоха в сила едва през януари 2017 г. По време на това преразглеждане все още бяха в ход проверките за съответствие на Европейската комисия, заедно с редица текущи разследвания и производства за установяване на нарушение, които вероятно ще доведат до промени в някои национални законодателства.
Фактическата информация относно практическото изпълнение на директивата от държавите членки не се очаква преди 2018 г. Националните статистически данни бяха публикувани за първи път през 2015 г., но тенденциите при използването на животни на равнище ЕС няма да бъдат известни преди 2019 г. Информация относно ретроспективните оценки на проектите ще бъде достъпна от 2019 г. Поради това ще бъде извършена пълна оценка на директивата по Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) след 2019 г., когато ще бъде налице по-надеждна информация и ще е минало достатъчно време от прилагането на директивата, за да може да се оценят всички промени в практиките за хуманно отношение и използване.
Поради всички тези причини законно изискваната дата на приключване на това преразглеждане е доста ранна. Следователно в доклада може да се посочат само предварителни показания за напредък, проблемни области и добри практики.
Методиката за консултации, анализираните резултати и препоръките за подобряване на изпълнението и прилагането на директивата могат да бъдат намерени в придружаващия работен документ на службите на Комисията (SWD) 1 .
3. Констатирани основни проблеми
Рамката на директивата като цяло се счита за стабилна основа за регулирането на използването на животни за научни цели.
Предварителните индикации са, че въздействието на директивата е различно в отделните държави членки. Това до голяма степен е повлияно от националните законодателства, действащи преди директивата. За държавите членки, които имат съществуващи утвърдени процеси по оценяване и разрешаване на проекти, при транспонирането на директивата в национално законодателство са се наложили сравнително малко корекции. При все това, за онези държави членки, които нямат предходни изисквания или официални структури за оценка на проектите, изпълнението е представлявало по-голямо предизвикателство.
Съществуват обаче някои предварителни индикации, че изпълнението на директивата ще доведе до някои от предвидените промени и резултати. Така например заинтересованите страни считат, че създаването на структури за хуманно отношение към животните (СХОЖ) представлява ефективно изискване, което вече допринася по положителен начин за подобряване на практиките за използване на и грижи за животните. Други от докладваните положителни ефекти включват повишени стандарти в грижите, настаняването и научноизследователските практики, повишаване на осведомеността относно принципа на заместването, намаляването и облекчаването, насърчаване на култура на грижи, нарастване на признаването в рамките на научноизследователската общност на връзката между хуманното отношение към животните и добрата наука, както и повишаване на прозрачността.
Определените от заинтересованите страни области, които се нуждаят от допълнително внимание и напредък, включват ефективността и последователността на процесите по оценяване и разрешаване на проекти, достъпа до информацията относно използването на животни, както и качеството и прозрачността на тази информация.
В разделите по-долу се описват основните констатации с оглед на трите основни цели на директивата.
Раздел 1 — Хармонизиране на законодателството в рамките на ЕС
Около една трета от респондентите, които са ползватели, считат, че директивата е започнала да хармонизира някои важни аспекти, като по този начин вече създава по-равни условия, особено по отношение на хармонизирането на грижите за животните и практиките по настаняването им.
При все това в някои държави членки изискванията за оценка и разрешаване на проекти доведоха до опасения за допълнителна бюрокрация, разходи и забавяния. За разлика от регламентите директивите на ЕС не определят оперативните процеси. Съществуват опасения, че разликите в структурите и финансовите средства, по-специално при оценката и разрешаването на проекти, могат да се превърнат в ограничения за постигането на целите за хармонизация.
Оценка и разрешаване на проекти
Последователността и ефективността при процеса на оценяване и разрешаване на проекти, както и при резултатите във и между държавите членки, са от съществено значение за постигане на равни условия за научната общност заедно с желаните хуманно отношение и научни ползи. В редица държави членки подобни процеси имаше още преди приемането на директивата, поради което не са докладвани значителни промени или подобрения. Въпреки това много учени все още не са подали заявление за проект съгласно новата система и все още използват разрешения, издадени съгласно предишното законодателство. Преходните мерки за съществуващи разрешения продължават до януари 2018 г.
Държавите членки разработиха различни структури, за да изпълнят изискванията на директивата. В някои от тях единни национални органи се занимават с всички заявления в страната. В други съществуват регионални комитети или комитети в рамките на обектите на ползвателите, които често са интегрирани в СХОЖ.
Въпреки разликите в структурите около половината от ползвателите смятат, че процесите по оценяване и разрешаване на проекти са ефективни и ефикасни. Някои от заинтересованите страни изразиха опасения относно последиците от тези различни структури, по-специално по отношение на постигането на безпристрастност и пропорционалност. Някои ползватели изразиха недоволство и объркване относно бюрокрацията и дублиранията, свързани със заявленията за проекти в някои държави членки.
Другите повдигнати въпроси бяха:
·непоследователни подходи между държавите членки относно категоризирането и обработването на проекти с различен обем, естество и сложност;
·забавяне при съобщаването на решения за издаване на разрешение отвъд крайните срокове от 40 или 55 дни въпреки таксите за подаване на заявление за проект в някои държави членки;
·допълнителна бюрокрация поради изисквания за информация, които надвишават изискванията в директивата по отношение на оценките на вредите и ползите;
·необходимост от по-голяма ефективност при разглеждането на изменения в одобрени проекти;
·ограничен напредък в изпълнението и използването на повече от един общ проект и опростената административна процедура.
Повечето държави членки се справиха добре с разпространението на Насоките на ЕС 2 относно оценката на проектите за подпомагане на тези процеси.
Една от основните роли на националния комитет е да осигури хармонизиран подход към оценка на проектите. По-малко от 25 % от ползвателите сметнаха, че Националният комитет ефективно е насърчавал съгласуван подход, отчасти отразявайки факта, че много комитети все още не са добре установени.
Приложно поле на директивата
Приложното поле на директивата е било разширено, за да включи:
·нови видове и форми на живот (напр. главоноги, фетални форми);
·използването на животни във фундаменталните изследвания, образованието и обучението;
·използването на животни за рутинно производство.
Много държави членки вече са включили някои или всички от гореизброените аспекти в предходното си законодателство. Не бяха повдигнати съществени проблеми във връзка с приложното поле, с изключение на няколко случая на допълнителна административна тежест.
Образование и обучение
Една от целите на директивата е свободното движение на персонал в сектора в рамките на ЕС. Образованието и обучението обаче остават компетентност на държавите членки. Мнението на мнозинството ползватели беше, че задоволително са разгледани въпросите за осигуряването и поддържането на компетентността на персонала. Беше докладвано за някои различия в очакванията за изискванията за обучение в отделните държави членки, поради което понякога все още се изисква дублиране на обучението. За да улесни по-хармонизиран подход, Европейската комисия разработи Рамкови насоки на ЕС 3 за образование и обучение и създаде доброволна общоевропейска Платформа за образование и обучение в областта на науката за лабораторни животни (ETPLAS).
Хармонизиране на стандартите за хуманно отношение
Много от заинтересованите страни заявиха, че директивата е започвала да хармонизира стандартите за грижи за животните и за тяхно настаняване. Разходите за спазване на новите стандарти, отбелязани като потенциален проблем в предварителната оценка на въздействието на директивата, са породили само малко опасения досега.
Като пропуски бяха определени липсата на стандарти за главоногите и някои видове риби, включително подходящите методи за умъртвяване (главоноги).
Намерението за равни условия съгласно член 2 беше счетено от някои от заинтересованите страни като потенциална пречка за подобряване на стандартите за хуманно отношение към животните. Въпреки това директивата позволява техническа адаптация към напредъка чрез делегирани правомощия, като гарантира, че всички установени подобрения на стандартите за хуманно отношение към животните могат да бъдат приети и приложени в целия ЕС, ако са основателни.
Раздел 2 — Хуманно отношение към животните и принципа на заместването, намаляването и облекчаването; прилагане и развитие на алтернативни подходи
Мерките за подобряване на хуманното отношение към животните и прилагането на принципа на заместването, намаляването и облекчаването са в същината на директивата. Ползите от високите стандарти за хуманно отношение за животните и за качеството на науката са широко признати.
Вече съществуват значителни положителни показатели за ползите, по-специално повишената осведоменост в обектите за нуждите, свързани с хуманно отношение към животните, като СХОЖ играят основна роля. За ползите съобщиха както ползватели, така и други заинтересовани страни. Повече от половината ползватели счетоха, че хуманното отношение към животните се е подобрило благодарение на прилагането на новите практики за настаняване и грижи, включително например облагородяване на жизнената среда и по-добре обучен и компетентен полагащ грижи персонал.
Отговорността за гарантиране на прилагането на алтернативни подходи се носи от изследователите и от полагащия грижи персонал, подкрепяни от СХОЖ и посочения ветеринарен лекар, както и от лицата, които извършват оценката на проекта. Почти половината от ползвателите се съгласиха, че оценката на проектите е подобрила изпълнението на принципа на заместването, намаляването и облекчаването и хуманното отношение към животните. Гледните точки на заинтересованите страни обаче се различаваха в зависимост от това дали е имало вече мерки преди влизането в сила на директивата.
Важните елементи са осигуряване на подходящи образование и обучение, ролята и задачите на СХОЖ, както и наличните инструменти за получаване на актуална и съответна информация за принципа на заместването, намаляването и облекчаването. За поддържането на стандартите за хуманно отношение към животните е важно да се провеждат инспекции.
В доклада за преразглеждане е взет предвид напредъкът по отношение на алтернативите, но той няма за цел да измерва развитието, валидирането или усвояването на алтернативни подходи. В него се оценява дали мерките, съдържащи се в директивата, са подходящи за целта. Като се имат предвид ранните етапи на изпълнение на изискванията на директивата относно развитието и валидирането на алтернативни подходи, ще бъде необходимо повече време за тяхната оценка.
Структури за хуманно отношение към животните, СХОЖ
В директивата се изисква всеки обект да разполага със СХОЖ, чиято основна цел е да улесни непрекъснатото ежедневно прилагане на принципа на заместването, намаляването и облекчаването. Като цяло държавите членки, ползвателите и организациите на заинтересованите страни приветстваха това изискване. Много положително се гледа на взаимодействията между учените, полагащия грижи персонал и ветеринарните лекари, а СХОЖ са признати за поощрител на добрата култура на грижи. От особено значение е включването на посочен ветеринарен лекар и експертните знания в областта на експерименталния план.
В някои държави членки обаче ползвателите съобщиха, че ролята на СХОЖ не е ясна, когато те са включени също и в предварителната оценка на проектите. Тъй като задачите за СХОЖ и за оценката на проектите се различават, от решаващо значение е да има осведоменост за специфичните изисквания и компетентностите да са подходящи за отделните процеси. В такива случаи е от жизненоважно значение да бъдат разгледани всички основни задачи, които се изискват съгласно директивата.
Национални комитети
Националните комитети следва да съдействат за съгласуван подход към оценката на проектите, да насърчават доброто хуманно отношение към животните и да обменят добри практики в рамките на държавите членки и на равнището на ЕС. Като цяло очакванията все още не са изпълнени, тъй като редица национални комитети все още не са напълно установени. Въпреки това някои комитети вече работят и разработват насоки и мрежи и споделят най-добри практики.
Обучение и образование, както и изискване за назовани отговорни лица
В онези държави членки, в които преди това липсваха официални висококачествени програми за обучение и образование бяха отчетени значителни ползи благодарение на изпълнението на изискванията на директивата — включително назначаването на лице, официално отговорно за надзора върху обучението и компетентността. Ползите включваха по-добро хуманно отношение към животните, по-добро разпознаване на болка, дистрес и страдание, както и по-добро разбиране на поведението и потребностите на животните. Въпреки това продължават да съществуват значителни различия между отделните държавите членки по отношение на обучението, което се изисква, за да може да се извършват процедури с животни.
Много ползватели все още не са запознати с насоките на ЕС за обучението 4 и другите ръководни документи на държавите членки или на националните комитети, поради което е ясно, че има поле за подобряване на комуникацията по тези въпроси. Също така изглежда, че са налице известни предизвикателства, свързани с признаването и изпълнението на ролята на „лице, отговорно за предоставянето на специфична за видовете информация“, и по-специално с приноса му към достъпа до информация, свързана с принципа на заместването, намаляването и облекчаването в съответната научна област. Допълнителни насоки относно тази роля могат да се окажат ценни. Изискването за посочен ветеринарен лекар беше приветствано и допринесе за по-добри практики в хирургията, анестезията, аналгезията и евтаназията.
Инспекции, провеждани от държавите членки
Количествените данни от държавите членки относно инспекциите няма да бъдат налични до края на 2018 г. Няколко отговора от страна на заинтересованите страни обаче показаха, че преразгледаните изисквания за инспекции спомагат за промяна на нагласите на учените и техниците, което води до подобряване на хуманното отношение към животните и повишаване на осведомеността относно принципа на заместването, намаляването и облекчаването. Това включва подобрения в експерименталните протоколи, по-добро наблюдение на животните и оценка на тежестта, подобрено облагородяване на околната среда и мониторинг на здравето.
Прилагане на съществуващи алтернативи
В контекста на директивата терминът „алтернативи“ включва всички инструменти или стратегии, изпълняващи принципа на заместването, намаляването и облекчаването, които:
·получават необходимата информация без използване на живи животни;
·използват по-малко животни, като получават същото количество информация;
·подобряват начина, по който се извършват процедурите, така че да се причиняват по-малко болка, дистрес или страдание, или подобряват хуманното отношение.
Животни могат да се използват само когато не съществуват алтернативи без използване на животни за постигане на научната цел. На този етап от изпълнението на директивата е твърде рано да се направи оценка на нейното въздействие върху насърчаването и използването на алтернативи. Независимо от това някои от заинтересованите страни потвърдиха редица положителни тенденции:
·значителното влияние на СХОЖ, на оценителите на проекти и на компетентните органи при оспорване на необходимостта от предложеното използване на животни;
·значението на програмите за инспекции при проверка на спазването на принципа на заместването, намаляването и облекчаването и продължителното прилагане на нови алтернативи през целия жизнен цикъл на проекта;
·официалното създаване на Референтната лаборатория на ЕС за алтернативи на изпитванията върху животни (EURL ECVAM), която играе важна роля в координирането на валидирането на алтернативни подходи, както и в поддържането на бази данни от информация относно алтернативите.
Въпреки това от отговорите се откроиха четири основни проблема, които възпрепятстват по-бързото усвояване на алтернативи: недостатъчни познания; недостатъчна комуникация/разпространение на информация; приемливост и разходи. Организации посочиха недостатъци в обучението относно алтернативите, както и в търсенето им. Някои СХОЖ все още не са разработили подходящи информационни стратегии за алтернативи.
Ползватели посочиха, че проучванията върху някои биологични аспекти продължават да се нуждаят от опити in vivo, и че е малко вероятно да бъдат налични алтернативни методи в обозримото бъдеще. Много от заинтересованите страни обаче смятат, че съществува значителна възможност за заместване на животни, използвани за образователни цели, като в тази област вече са налични много алтернативи, които обаче невинаги се използват. По-нататъшно обособяване на образователните цели в рамките на статистиката би било от полза.
Разработване и валидиране на нови алтернативи
Организации за хуманно отношение изразиха недоволство относно слабия напредък при валидирането и приемането на нови алтернативни методи. Процесите по валидиране и регулаторно одобрение се различават в различните регулаторни области, които не се уреждат пряко от настоящата директива. Независимо от това съществуват доказателства за повече инвестиции и дейност в тази област. Директивата допринася за тези цели чрез задълженията на държавите членки и на Европейската комисия.
Що се отнася до валидирането, държавите членки са посочили лаборатории за провеждане на проучвания във връзка с валидирането (Мрежа от лаборатории за валидиране на алтернативни методи на ЕС, EU-NETVAL). Някои държави членки осигуряват финансиране на дейността, но трябва да се положат още усилия. По отношение на регулаторните данни държавите членки са определили единни звена за контакт, които да дават консултации за регулаторната релевантност и пригодност на предложените за валидиране нови алтернативни подходи (Мрежа PARERE за предварителна оценка на регулаторната релевантност), за да ускорят валидирането и усвояването в регулаторната област.
Много държави членки увеличиха дейностите си за насърчаване на алтернативите, например чрез увеличаване на финансирането на научните изследвания, доброволно създаване на центрове за принципа на заместването, намаляването и облекчаването, подкрепа за образователни мероприятия, както и чрез други усилия за разпространение на информация. Половината държави членки са представили доброволни доклади, които подробно описват действията, предприети за разработването, валидирането и насърчаването на алтернативни методи 5 .
Мандатът на EURL ECVAM беше разширен, за да включва фундаменталните и приложните изследвания. Ползватели пожелаха EURL ECVAM да продължи да разширява дейността си от работа основно в регулаторната токсикология до други области на науката. Докладът на EURL ECVAM 6 описва текущите структури и напредъка в подкрепа на разработването, валидирането, регулаторното усвояване и насърчаването на алтернативи.
Раздел 3 — Подобрена прозрачност
Директивата въведе елементи, насочени към подобряване на прозрачността, и по-специално изисквания за нетехнически обобщения на проекти, процеса по оценяване на проекти и статистическа информация.
Повечето държави членки, ползватели и заинтересовани научни страни смятат, че изискванията за публикуване на нетехнически обобщения на проекти и ревизирани годишни статистически данни са допринесли за подобряване на прозрачността, въпреки че пълното въздействие тепърва предстои да е налице. Значителна част от организациите за защита на животните обаче изразиха резерви относно досегашното въздействие на директивата, що се отнася до подобряването на прозрачността. Това отчасти отразява ранния етап от изпълнението на директивата по времето на това преразглеждане.
Нетехнически обобщения на проектите
Нетехническите обобщения на проектите трябва да предоставят информация относно целите на и ползите от проекта, броя и видовете животни, които ще се използват, прогнозираните вреди за животните в резултат на приложените процедури, както и съответствието с принципа на заместването, намаляването и облекчаването. Повечето държави членки заявиха, че публикуването на обобщенията спомага за подобряване на прозрачността, макар че са налице някои резерви, изразени от групи за защита на животните, които отбелязват значителни различия в качеството и липса на подходящ баланс, напр. твърде голямо внимание се обръща на общи, понякога нереалистични ползи и е налице недостатъчна информация за вредите.
Оценка на проектите
Досега само няколко държави членки са публикували своите процеси по оценяване на проекти. Очаква се информацията от държавите членки да бъде налична към момента на изготвянето на доклада на Комисията за изпълнение през 2019 г.
Статистическа информация
Държавите членки публикуваха статистически данни относно използването на животни за научни цели за първи път през 2015 г., но много малко от тях го направиха със степента на детайлност, която се изисква съгласно Решение за изпълнение 2012/707/ЕС на Комисията.
Твърде рано е да се определи въздействието на новите изисквания за докладване върху подобряването на прозрачността, но за първи път се предоставя информация, наред с другото, относно генетичното състояние на животните, действителната понесена тежест, както и за произхода и вида на нечовекоподобните примати.
Раздел 4 — Резултати от проучването за осъществимостта относно напредъка към използването на второ и/или следващо поколение нечовекоподобни примати
С цел да се сложи край на залавянето на нечовекоподобни примати от дивата природа, както за научни, така и за развъдни цели, в директивата се позволява, след подходящ преходен период, използването само на нечовекоподобни примати, потомци на животни, които са били развъдени в плен (F2/F2+), или които са набавени от самовъзпроизвеждащи се колонии 7 . Разбирането за самовъзпроизвеждаща се колония е, че веднъж щом бъде затворена, тя вече не може да бъде отново отворена. От намеренията на законодателите също така се подразбира, че „други колонии“, от които могат да се набавят животни, трябва да са също самовъзпроизвеждащи се колонии, развъждани в плен, и от които диви животни, уловени в дивата природа, не може да се използват за развъждане.
Настоящият краен срок е определен в приложение II към директивата за ноември 2022 г., с изключение на мармозетките, за които още от януари 2013 г. се изисква да са от F2/F2+. В член 10 се изисква проучване за осъществимост, за да се оцени доколко целесъобразни са сроковете в приложение ІІ, както и да се предложат изменения, където е уместно. Основните констатации и заключения от проучването за осъществимост са представени по-долу.
По-голямата част от видовете, използвани в рамките на ЕС, вече са налични като F2/F2+.
Основният вид, пораждащ безпокойство, е дългоопашатият макак, чиято глобална доставка на животни от F2/F2+ вече спокойно надхвърля текущото и прогнозираното търсене в ЕС. Въпреки това тези допълнителни пет години (2017—2022 г.) са необходими, за да се завърши преходът, включително за животните, незаразени с херпес Б вируса, от доставчици в Мавриций, които все още не са в състояние да изпълнят търсенето за научни цели на животни от F2/F2+.
Предвид настоящото и прогнозираното търсене от ЕС на съответните видове и тяхното доставяне от ЕС и от страни извън ЕС, въздействието на прехода върху науката, хуманното отношение към и здравето на животните в проучването за осъществимост не се подкрепя промяна на датите, посочени в приложение II към директивата.
Въпреки това, за да се улесни точното докладване, което позволява да се измерва напредъкът към постигане на целите на директивата, следва да бъде адаптирано Решение за изпълнение 2012/707/ЕС на Комисията, за да се получава годишна информация за генерирането на нечовекоподобни примати, доставени и от самовъзпроизвеждащи се колонии.
5. Заключения
Срокът на настоящото преразглеждане по време на ранните етапи на изпълнение на директивата прави преждевременна оценката на много аспекти от изпълнението ѝ спрямо целите на политиката. Ясно е обаче, че по-голямата част от заинтересованите страни, чието мнение е било потърсено във връзка с текущото преразглеждане, считат, че директивата е съответстваща и необходима за създаването на равни условия в рамките на ЕС, както и за постигането на целите и стандартите за хуманно отношение към животните. Ето защо на този етап не се предлагат изменения на директивата. Освен това, като се изхожда от заключенията на 8 доклада 9 на НКЗЕВР, не се предлага график за прекратяване на използването на нечовекоподобни примати, но Европейската комисия ще изисква редовни актуализации на становището на НКЗЕВР, за да наблюдава внимателно напредъка.
Въз основа на проучването за осъществимост съгласно член 10 няма основание да се удължава посоченият в приложение II преходен период за използването на второ и/или следващо поколение развъдени специално за целта нечовекоподобни примати. Въпреки това категориите за докладване в Решение за изпълнение 2012/707/ЕС на Комисията ще бъдат изменени, за да се изисква, наред с другото, систематично докладване относно поколението на използваните нечовекоподобни примати, включително когато са придобити от самовъзпроизвеждащи се колонии.
Накрая, след като бъдат налице достатъчно научни доказателства, ще бъде необходимо приложение III относно грижите и настаняването да бъде изменено, за да включва стандарти за главоногите и да предоставя повече подробности за някои групи видове. Приложение IV следва да бъде изменено, за да се осигурят подходящи методи за умъртвяване на главоногите и да се приведат съществуващите методи в съответствие с най-новите научни познания на базата на годишни доклади от държавите членки, когато това е целесъобразно.
SWD(2017) 353
http://ec.europa.eu/environment/chemicals/lab_animals/pdf/guidance/project_evaluation/bg.pdf
http://ec.europa.eu/environment/chemicals/lab_animals/pdf/guidance/education_training/bg.pdf
http://ec.europa.eu/environment/chemicals/lab_animals/pdf/guidance/education_training/bg.pdf
http://ec.europa.eu/environment/chemicals/lab_animals/3r/advance_en.htm
Приложение II към Работен документ на службите на Комисията SWD(2017) 353
Член 10 от Директива 2010/63/ЕС: ...„За целите на настоящия член „самовъзпроизвеждаща се колония“ означава колония, в която се развъждат животни единствено в рамките на колонията или се набавят от други колонии, но не са уловени в дивата природа и в която животните се отглеждат по начин, който гарантира привикването им към хората.“...
Научен комитет по здравни, екологични и възникващи рискове
https://ec.europa.eu/health/sites/health/files/scientific_committees/scheer/docs/scheer_o_004.pdf