ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 6.7.2023

COM(2023) 376 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Доклад за стратегическото прогнозиране за 2023 г.


Устойчивостта и благосъстоянието на хората в центъра на отворената стратегическа автономност на Европа

I.Въведение

Европейският съюз напредва с безпрецедентни действия за постигане на неутралност по отношение на климата и устойчивост. Успешната трансформация ще ограничи екзистенциалните рискове от изменението на климата и екологичната криза, като същевременно ще укрепи отворената стратегическа автономност и икономическата сигурност на ЕС. Тя ще бъде от ключово значение за укрепване на дългосрочната конкурентоспособност и социалния модел на Европа, а оттам и на нейната водеща роля в световен мащаб в новата неутрална по отношение на климата икономика, включително чрез подкрепа за други региони в изграждането на устойчиво бъдеще. В крайна сметка това ще повиши благосъстоянието на настоящото и бъдещите поколения.

Успешната и справедлива социално-икономическа трансформация обаче не е даденост. Заедно със своя „близнак“ — цифровия преход — екологичният преход изисква решаващи промени и компромиси, които ще засегнат, наред с другото, нашите икономики и общества с несравним темп и мащаб. За да се постигне успех в тази трансформация, е от съществено значение да се признаят връзките между екологичното, социалното и икономическото измерение на устойчивостта. Това ще даде възможност на Европа да прилага ориентирана към бъдещето геополитическа стратегия, която успешно използва своите най-ценни активи, а именно уникалната си социална пазарна икономика и позицията си на най-голям търговски блок в света.

В този контекст в Доклада за стратегическото прогнозиране за 2023 г. се разглеждат основните взаимовръзки между структурните тенденции и динамиката, засягащи социалните и икономическите аспекти на устойчивостта, за да се изяснят потенциалните решения и компромиси, пред които ЕС вероятно ще се изправи в бъдеще. Въз основа на приобщаващо прогнозиране 1 и на предходните три издания 2 в него се разглеждат основните предизвикателства, които ще определят трансформацията на нашето общество и икономика към модел, с който се зачитат пределите на планетата и се запазва глобалната конкурентоспособност, стабилните социални основи и устойчивостта. В него също така се проучва как стремежът към приобщаващо благосъстояние в дългосрочен план, поемането на път към устойчивост и укрепването на демокрацията могат да бъдат решението за утвърждаване на ролята на ЕС в световен мащаб.

Въз основа на това в доклада се предлагат десет области на действие за постигане на целите за устойчива в социално и икономическо отношение Европа с по-силна роля в света през следващите години.

II.Основни пресечни точки между предизвикателствата пред социалната и икономическата устойчивост

Преживяваме епоха на ,,пермакриза“ и многостранна криза, характеризиращи се със съчетание от нарастващи последици от изменението на климата и екологичните предизвикателства, пандемията от COVID-19 и руската агресивна война срещу Украйна. Новите конфликти и ескалацията на съществуващите конфликти, масовите разселвания, финансовите кризи или пандемиите са други примери за потенциални кризи, с които може да се сблъскаме в бъдеще. И накрая, безпрецедентният мащаб на прехода създава различни предизвикателства, засягащи социалните и икономическите аспекти на устойчивостта (фигура 1). Тяхното пресичане и комбинираното им въздействие ще трябва да бъдат взети предвид, за да се създадат условия за жизнеспособни пътища към устойчивост на Европа.

Фигура 1: Основни предизвикателства пред прехода на ЕС към устойчивост

1. Развитие на геополитиката и преконфигуриране на глобализацията

Глобалната сцена е в процес на промяна, като различни международни участници поемат нови, често по-конфронтационни роли. Агресивната война на Русия срещу Украйна подложи на изпитание основите на многостранното сътрудничество и основания на правила международен ред. Китай навлиза в нова ера, съсредоточен върху икономическото влияние и дипломатическата решителност, като се стреми към системна промяна на международния ред. Той продължава да бъде системен съперник и икономически конкурент, като същевременно е многостранен партньор. САЩ следват курс на дълбоко интегриране на вътрешните и външните политики. Това включва укрепване на промишлената база, защита на технологиите от следващо поколение, работа с международни партньори с цел развитие на икономически партньорства, насочени към глобалните предизвикателства, и мобилизиране на инвестиции в бързо развиващите се икономики 3 . САЩ също така продължават да бъдат жизненоважният стратегически партньор на ЕС. Същевременно стратегическият курс на Китай и САЩ изостря геополитическото, икономическото и технологичното съперничество в световен мащаб. Наблюдаваме също така нарастващ стремеж към влияние и представителство на държавите с бързо развиващи се икономики на международните форуми. Сред тях са сили с различни модели на управление и ценности, държави, които се предпазват от рискове (демонстриращи съчетание от стратегии за сътрудничество и конфронтация), както и по-малки и нестабилни държави, които изискват справедливост в областта на климата. Това представлява предизвикателство за ефективното международно сътрудничество по транснационални въпроси, като например изменението на климата или енергийния преход, въпреки че тяхната неотложност само се засилва.

Напрежението в световния ред е съпътствано от „битка на посланията“, която все повече се превръща в „битка на предложенията“, формираща както световното обществено мнение, така и действията на правителствата. ЕС представи Global Gateway в подкрепа на интелигентните инвестиции в качествена инфраструктура, като се спазват най-високите социални и екологични стандарти, в съответствие с европейските ценности и стандарти. Въпреки това посланията на ЕС и в по-общ план посланията на Запада са все по-изложени на предизвикателства. Например, въпреки грубото нарушаване на основни принципи на международното право от страна на Русия, две трети от световното население живее в държави, заели неутрална или подкрепяща Русия позиция 4 . Това се дължи отчасти на пропагандата, невярната информация и дезинформацията, целящи да повлияят на националните и глобалните нагласи, които все повече се засилват от социалните медии и подвеждащото използване на генеративния изкуствен интелект.

Тъй като на ЕС се дължат едва 6,9 % от емисиите на парникови газове и в него живеят около 5 % от световното население, участието и сътрудничеството в световен мащаб ще бъдат от ключово значение за справяне с тези предизвикателства 5 . Същевременно в период на глобални икономически сътресения няколко държави с бързо развиващи се икономики и развиващи се държави са изправени пред повече предизвикателства при намаляването на въглеродните емисии, въпреки че са изложени на нарастващи опасности, породени от климата. Те също така изразяват опасения във връзка с някои от най-новите екологични инициативи на ЕС, тъй като последните биха могли да се превърнат в пречки пред тяхното развитие. Това важи особено за много африкански, латиноамерикански и азиатски държави, в които икономическото влияние на Китай е важно, а подходът на ЕС, основан на равнопоставено партньорство, трябва да бъде укрепен. Международните отношения стават все по-търговски с ориентирането на все повече държави към търсене на най-изгодните партньорства. Това води до засилена „битка на предложенията“ (например за финансиране, развитие на инфраструктурата или подкрепа за енергийния преход) и инициативи като инициативата на Китай „Един пояс, един път“ или партньорството на Г-7 за глобална инфраструктура и инвестиции 6 . Това е и „битка на моделите“ между демократичните и авторитарните режими.

Глобализацията, такава, каквато я познаваме, е подложена на сериозно изпитание. Многостранните правила, норми и институции осигуриха рамка за глобална икономическа интеграция и свободна търговия, които избавиха милиони хора от бедността. Последователните предизвикателства и възникващите заплахи обаче показват, че този модел на глобализация е подложен на натиск. Пандемията подчерта уязвимостта на световните вериги на доставки и разкри стратегическите зависимости на ЕС. Нарастващата геоикономическа конфронтация допълнително променя организацията на световните търговски и инвестиционни потоци. Това увеличава риска от търговски ограничения и смущения във веригата на доставки и възпрепятства потока от екологични стоки, услуги и технологии. Това може също така да задълбочи зависимостта на ЕС, включително достъпа до суровини от критично значение, необходими за двойния преход, и поставя пред предизвикателства стратегическите сектори на ЕС (от акумулаторни батерии до микрочипове). В допълнение стремежът към устойчиви вериги на доставки може да окаже въздействие и върху околната среда (например чрез преместване на промишлени дейности, повишен интерес към добив в оспорвани райони) и икономиката (например чрез упражняване на натиск върху публичните бюджети и местните работни места в експортно ориентирани сектори). Тази динамика постепенно засяга политиките на ЕС, включително много от тях, считани преди това за предимно вътрешни, и поставя под въпрос секторните подходи към изготвянето на политиките. В този контекст активизирането на усилията за поддържане на многостранното сътрудничество и реформиране на СТО става още по-неотложно.

2. Стремеж към устойчива икономика и благосъстояние

ЕС се намира в ключов момент, който изисква съвместен натиск от страна на създателите на политики и предприятията, за да се гарантира водеща позиция в световната надпревара за постигане на промишленост с нулеви нетни емисии. Устойчивостта ще представлява основен източник на дългосрочното конкурентно предимство 7 на ЕС, като увеличава пазарния му дял за свързани продукти, услуги и технологии, както и привлича световни инвестиции и таланти. ЕС вече положи значителни усилия в подкрепа на няколко екологични технологии и решения: от водород, авангардни материали до воден цикъл или устойчивост още при проектирането. При все това, тъй като световната конкуренция се засилва, увеличаването на подкрепата за научноизследователската и развойната дейност и производството на стратегическите технологии за нулеви нетни емисии 8 , прилагането на амбициозна стратегия за икономическа сигурност 9 и стимулирането 10 на инвестициите в области от решаващо значение, в които ЕС е силно зависим, ще бъде от ключово значение за укрепването на неговата отворена стратегическа автономност 11 .

Нарастващият натиск върху социалните и икономическите аспекти на устойчивостта стимулира дебата за необходимостта от нов икономически модел, насочен към благосъстоянието на хората и природата. Преобладаващото съсредоточаване върху икономическите фактори, без надлежно отчитане на качеството на растежа и работните места, насърчи неустойчиви практики на производство и потребление. Същевременно природните ресурси, които не са безкрайни, представляват самата основа на икономическата дейност: например 72 % от 4,2-та милиона дружества в еврозоната са силно зависими от поне една свързана с природата услуга като опрашване, чиста вода, здрава почва или дървен материал 12 . Следователно избягването на смущенията в критичните природни системи, като например водния цикъл, зачитането на пределите на планетата и спирането на загубата на биологично разнообразие, са съществени предпоставки за издръжливи общества и устойчиви икономики. Тъй като тази взаимозависимост между икономиката и околната среда става все по-ясна, тя се превръща и във въпрос на справедливост между поколенията: адаптирането на икономическия модел ще бъде основата на благосъстоянието и материалното богатство на бъдещите поколения, включително на начина, по който се разпределят икономическите ползи. Европейският семестър е изграден около четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост: стабилност на околната среда, социална справедливост, производителност и макроикономическа стабилност. Горепосочените въпроси обаче изискват допълнителни начини за обхващане на напредъка и просперитета извън рамките на брутния вътрешен продукт (БВП).

Разделянето на икономическия растеж от използването на ресурси ще бъде основното предизвикателство за нов икономически модел. Европа успя да постигне значително намаляване на емисиите на CO2 въпреки непрекъснатия растеж. Революционните научни изследвания и иновации и по-бързото внедряване на технологии ще продължат да бъдат от съществено значение за постигането на устойчивост. Въпреки това технологиите сами по себе си може да не са достатъчни. Вътрешният отпечатък на ЕС 14 вече е намалял с 13 % през последното десетилетие и по-нататъшните иновации вероятно ще запазят тази тенденция. Въпреки това отпечатъкът на потреблението на ЕС, който отчита отразеното въздействие на търговията върху околната среда, се е увеличил с 4 % 15 . Междувременно настоящите модели на потребление в световен мащаб вече доведоха до това повечето от пределите на планетата да бъдат преминати, като въз основа на настоящите тенденции се очаква тези отрицателни въздействия да продължат да нарастват до 2030 г. 16 Например в държавите с високи доходи се разхищават 40 % от храните 17 . С течение на времето намаляване на емисиите може да бъде постигнато чрез намаляване на замърсяването и отпадъците посредством мерки за кръговост, ресурсна и енергийна ефективност и достатъчност 18 . По същия начин по-ефективното производство и потребление в хранително-вкусовата промишленост и сектора на морските храни би могло да намали въздействието върху природните екосистеми.

Промените в поведението и потреблението могат да доведат до значителни резултати. Например някои оценки показват, че в световен мащаб мерките за намаляване на търсенето, включително промените в поведението или в начина на живот (стимулиране на по-устойчиви и по-здравословни хранителни режими или пътувания, намаляване на хранителните или текстилните отпадъци, намаляване на потреблението на енергия и вода и др.) или използването на инфраструктурата (саниране на сгради, осигуряване на устойчив транспорт и др.) биха могли да намалят емисиите с цели 40-70 % до 2050 г.  19 Успоредно с това те също така биха могли да подобрят благосъстоянието. От значение обаче е не само замисълът на предложените мерки, но и тяхното възприемане и отражение върху поведението. Преминаването към по-устойчиво поведение и потребление може да се възприема положително и да бъде по-приемливо, ако се основава на справедливост и удовлетворение от живота 20 . Без тяхното отчитане предложените мерки ще доведат до противопоставяне на обществеността и впоследствие ще забавят или дори възпрепятстват плановете за въвеждането им 21 .

3. Нарастващ натиск за осигуряване на достатъчно финансиране

Екологичният преход изисква безпрецедентни инвестиции. Като цяло ще бъдат необходими допълнителни инвестиции в размер на над 620 милиарда евро годишно за постигане на целите на Зеления пакт и RepowerEU. Най-голямата част от тези инвестиции ще трябва да се осигури от частно финансиране 22 . Бюджетите на държавите членки също ще играят важна роля. За периода 2021—2027 г. ЕС вече е предвидил да изразходва 578 милиарда евро — поне 30 % от бюджета си — за действия, свързани с климата. Не са известни обаче пълните разходи и последици от кризата, свързана с климата и биологичното разнообразие. Нарастващото въздействие на екстремните метеорологични явления вече води до сериозни икономически загуби. Например във връзка със сушите те възлизат на около 9 милиарда евро годишно 23  , а с преливанията на реки — на 7,6 милиарда евро 24 . Повишаването на устойчивостта спрямо изменението на климата в ключови области като транспортната инфраструктура, цифровите технологии, енергетиката, съхранението на ресурси, здравеопазването, хранително-вкусовата промишленост, сградите или производствените предприятия също ще изисква значителни ресурси Освен това нарастващата честота на климатичните бедствия би могла да направи застраховането финансово недостъпно за домакинствата 25 и много предприятия и допълнително да увеличи натиска върху публичните бюджети. В предстоящия Европейски доклад за оценка на риска, свързан с климата, ще бъдат предоставени допълнителни доказателства за рисковете, свързани с климата. Всичко това също така представлява солиден аргумент в полза на превенцията: всяко евро, инвестирано в системи за ранно предупреждение, генерира средно 131 EUR от избегнати загуби, разходи за реагиране и допълнителни ползи за обществото 26 .

Увеличават се и други стратегически инвестиции. Преодоляването на недостига на инвестиции в ЕС за цифровия преход ще струва най-малко 125 милиарда евро годишно 27 . Цената на новата геополитика също ще бъде висока: например през 2021 г. разходите за отбрана на държавите членки нараснаха значително до 214 милиарда евро, като до 2025 г. се предвиждат допълнителни разходи в размер на 75 милиарда евро за изграждане на подходящи отбранителни способности 28 . И накрая, за възстановяването на Украйна ще са необходими 384 милиарда евро от всички партньори през следващите 10 години 29 .

Същевременно демографските промени и икономическата трансформация ще представляват предизвикателство за публичните бюджети на всички равнища. Например коефициентът на възрастова зависимост може да нарасне от 34,4 % през 2019 г. на 59,2 % през 2070 г., което ще доведе до възможно увеличение на разходите, свързани със застаряването на населението, с два процентни пункта до 26 % от БВП 30 . Настоящата данъчна рамка на ЕС, основана главно на данъците върху труда, включително социалноосигурителните вноски, не отразява текущите промени 31 . Тъй като делът на хората в трудоспособна възраст ще намалее драстично през следващите десетилетия и е малко вероятно ръстът на производителността да компенсира това развитие, способността на данъчното облагане на труда да генерира същия размер приходи като понастоящем най-вероятно ще намалее. Освен това икономическата трансформация и глобализацията водят до нарастваща роля на нематериалните активи и до по-голяма международна мобилност на икономическите дейности. Самият екологичен преход също ще окаже въздействие. Това би могло да допринесе за свиване на традиционната данъчна основа поради постепенното премахване на изкопаемите горива, промените в моделите на потребление и колебанията в растежа. Същевременно това може да бъде компенсирано до известна степен от нови устойчиви дейности, продукти и услуги. Новите форми на данъчно облагане (например върху въглеродните емисии, отпадъците, неустойчивите или нездравословни продукти и услуги) също биха могли да придобият по-голямо значение, за да допълнят данъците върху труда и да повишат устойчивостта на публичните финанси и на социалната държава.

Постигането на прехода към устойчивост ще зависи от осигуряването на достатъчно и бързо финансиране от частния сектор. Следователно съсредоточаването върху отключването на частните инвестиции ще бъде от съществено значение за обществения сектор, като същевременно се избягва изместване на частното финансиране или предизвикване на надпревара за субсидиране между икономиките. ЕС разработи всеобхватна рамка за финансиране за устойчиво развитие в подкрепа на дружествата и финансовия сектор при увеличаването на техните инвестиции, необходими за прехода към устойчивост, който включва таксономия, оповестявания във връзка с устойчивостта, климатични показатели и екосъобразни облигации. Продължават обаче да са налице различни предизвикателства. Разликата в производствените инвестиции между ЕС и САЩ се увеличи след финансовата криза от 2008 г. и през 2022 г. достигна 2 % от БВП 32 . Освен това частните инвестиции са възпрепятствани от липсата на истински единен пазар на капитали и на пълноценен банков съюз. Това затруднява насочването на големите спестявания в ЕС — излишъкът на вътрешните спестявания спрямо вътрешните инвестиции в ЕС през последните 10 години възлиза средно на почти 300 милиарда евро 33 — към финансиране на бъдещия растеж. Въпреки че банките ще продължат да играят ключова роля във финансирането на икономиката на ЕС, трябва да се направи повече за диверсифициране на източниците на финансиране. Например равнището на инвестициите в рисков капитал в ЕС, макар и да догонва това на САЩ, все още не е достатъчно, особено що се отнася до финансирането на по-късен етап, а успешните европейски новосъздадени и разрастващи се предприятия трудно набират в ЕС капитала, необходим за разрастване. Това води до по-ниско равнище на иновациите и недостатъчно развит потенциал на капиталовите пазари за финансиране на прехода. Сред допълнителните пречки са очакваното забавяне на производителността и натрупаният дълг на дружествата след пандемията 34 . Това се задълбочава от нарастващите разходи за заеми 35 , което също така засилва опасенията относно способността на частния сектор да направи необходимите инвестиции понастоящем, особено в областта на енергията от възобновяеми източници 36 . И накрая, публичните инструменти за привличане на частни инвестиции понякога се използват твърде предпазливо по отношение на поемането на риск, за да доведат до инвестиции в проекти, които са с висок риск, ниска възвръщаемост или ориентирани към бъдещето.

4. Нарастващо търсене на умения и компетентности за устойчиво бъдеще

Преходът ще изисква силни европейски системи за образование и обучение, като се отдава приоритет на адаптивността. Наличието на работници с подходящи технически и социални умения ще бъде от решаващо значение за жизнеспособността на прехода и конкурентоспособността на ЕС. Например намаляването на неравнопоставеността между половете в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM), което е от съществено значение за екологичните и цифровите технологии, може потенциално да доведе до подобряване на БВП на ЕС с до 820 милиарда евро през 2050 г. 37 Още сега липсата на наличен персонал с подходящ набор от умения е допълнителен фактор, който възпрепятства инвестициите на 85 % от предприятията в ЕС 38 както в утвърдени, така и в нови отрасли. Недостигът на работна сила е все по-голям проблем в няколко трудоемки сектора, като например здравеопазването, дългосрочните грижи, строителството или селското стопанство, не на последно място в контекста на застаряващото европейско население. Той е повод за загриженост и в сектори, които са от ключово значение за прехода. Например ЕС се нуждае от 180 000 обучени работници в сектора на водородните горивни елементи до 2030 г. и до 66 000 работници в сектора на фотоволтаичните уредби 39 . Същевременно основните компетентности на европейската младеж се влошиха 40 , а пандемията влоши резултатите от обучението в много държави членки 41 . Освен това, въпреки че работната сила в ЕС е най-образованата в неговата история, все още има 60 милиона нискообразовани и нискоквалифицирани възрастни. Също така несъответствията между търсените и предлаганите умения не са единствената причина за недостиг на работна сила. Съществува и проблем с наличието на качествени работни места, свързан с лошите условия на труд, заплащането и договорите, равновесието между професионалния и личния живот и липсата на възможности за развитие или професионално израстване. Демографските тенденции и намаляването на населението в трудоспособна възраст оказват изразено териториално въздействие, като 82 региона на ЕС, в които живеят 30 % от европейското население, са изправени пред или рискуват да попаднат в „капан за развитието на таланти“ 42 . Ако не се предприемат мерки, това ще възпрепятства европейското сближаване.

Нашите системи за образование и обучение все още не са подходящи за мащаба и скоростта на трансформациите. Уменията стават все по-важни в допълнение към официалните квалификации. Това е съчетано с промени в ценностите и стремежите на новите поколения към равновесие между професионалния и личния живот и пълноценни работни места. Цифровите технологии, включително генеративният изкуствен интелект, създават нови възможности за преподаване и учене както при редовното образование, така и при ученето през целия живот и обучението в работна среда. Те обаче създават и предизвикателства пред съществуващите системи за образование и обучение. Например по отношение на цифровата грамотност на учителите, педагогическите подходи, осигуряването на качество и надеждност на системите и тяхното съдържание, гарантирането на равни възможности (например във връзка с достъпа до основна технологична инфраструктура и оборудване) или етичните проблеми.

Предизвикателството, свързано с уменията, надхвърля чисто икономическите съображения. Цифровата грамотност и умения ще бъдат от ключово значение не само за намирането на качествени работни места, но и за активното участие в гражданския живот или за разграничаването на факти от невярна информация и дезинформация, което също е свързано с устойчивостта. Понастоящем едва 54 % от гражданите на ЕС притежават поне основни цифрови умения 43 . Освен това компетентностите в областта на екологичната устойчивост 44 , заедно с гражданските и предприемаческите умения, както и издръжливостта, ще бъдат също толкова важни за социалните иновации, представителството и участието, основани на общността. И накрая, уменията са от значение и за публичния сектор, тъй като недостигът на компетентности може да ограничи способността му да действа ефективно. Например 69 % от общините в ЕС са докладвали липсата на умения за оценка на околната среда и климата като фактор, който забавя техните инвестиции, свързани с климата 45 .

Продължаващото пренасяне на неравностойното положение в образованието между поколенията ще задълбочи тези проблеми. Например учениците с нисък социално-икономически статус в ЕС са 5,6 пъти по-склонни да постигат слаби резултати в училище, отколкото учениците с висок статус 46 . Това показва ограниченията на съществуващата социална мобилност и възпрепятства възможностите за възползване от възможностите, предлагани от прехода. То е и един от факторите, влияещи върху социалното сближаване в ЕС.

5. Увеличаване на недостатъците в социалното сближаване

Европейският зелен пакт разчита на способността да се даде възможност на хората успешно да участват в прехода и да се възползват от него. В това отношение е налице очевиден напредък. Що се отнася до общия жизнен стандарт или здравето, европейците се радват на по-дълъг и по-добър живот от предишните поколения. Продължителността на живота им ще продължи да се увеличава. От 2004 г. насам средната продължителност на живота им в добро здраве се е увеличила с 4 години 47 , като са се появили различни нови възможности за живот и професионално развитие. Много европейски държави са сред най-щастливите места за живеене 48 . Въпреки това основите на съществуващия социален договор трябва да бъдат укрепени, за да издържат на различни предизвикателства.

Изменението на климата ще засегне териториите неравномерно и с непропорционално въздействие върху най-бедните и най-уязвимите. Домакинствата с ниски доходи ще бъдат изложени в най-голяма степен на по-високи цени на храните 49 или енергията 50 , тъй като обикновено разполагат с по-малко възможности за смекчаване на рязкото увеличение на издръжката на живота чрез икономии. Освен това в сравнение с други групи те изразходват пропорционално повече средства за стоки от първа необходимост като храна, електроенергия, газ, отопление и транспорт. Най-бедните също така често живеят в по-замърсените райони на градовете и поради това са по-уязвими по отношение на последиците от замърсяването, особено върху тяхното здраве. 13,7 % от гражданите на ЕС заявяват, че са били изложени на замърсяване или опасности във връзка с околната среда 51 . Най-уязвимите слоеве на обществото също са непропорционално засегнати от бедствия, свързани с климата. Същевременно капацитетът за адаптиране на нашите общества и институции е неравномерно разпределен в Европа 52 . Освен това различията в доходите и богатството са тясно свързани с екологичните неравенства и с приноса към изменението на климата. Например най-богатите 10 % от европейците произвеждат над три пъти повече емисии на глава от населението, отколкото останалите 53 . Въпреки това други фактори, като например възраст, вид на жилището или размер на агломерацията, също определят емисиите от домакинствата, което усложнява потенциалните фискални политики и политиките за преразпределение, свързани с въглеродните емисии 54 .

Неравенството между държавите членки намалява, но неравенството в рамките на отделните държави членки се увеличава 55 . В обществото съществува силно убеждение, че то е достигнало прекомерни равнища 56 . През 2021 г. 38,2 % от общия приравнен доход в ЕС са се дължали на 20 % от населението с най-високи доходи, докато 20 % с най-ниски доходи са получили дял от едва 7,9 %, макар и с големи разлики между държавите членки 57 . Тези стойности са отразени в нагласите на европейците: 81 % считат, че неравенството в доходите е твърде голямо 58 . Много европейци в регионите и градовете, изправени пред икономическа стагнация и упадък, са все по-неудовлетворени от различията в образованието или възможностите за работа, социалната мобилност, равенството, средната продължителност на живота или свързаността. Същевременно концентрацията на богатство е значително по-висока от неравенството по отношение на доходите и постепенно се увеличава, като пряко възпрепятства равните възможности и възходящата социална мобилност 59 , но също така допринася за политическа поляризация 60 . Статистическите данни показват, че социалните трансфери действително намаляват неравенството в доходите — през 2021 г. коефициентът на Джини за доходите е бил 52,2 % преди социалните трансфери, но е намалял до 30,1 % след отчитането им 61 . Освен това последиците от изменението на климата също могат да окажат пряко въздействие върху динамиката на инфлацията. Произтичащият от това инфлационен натиск, например върху цените на храните или енергията, съчетан с намаляване на покупателната способност, би могъл допълнително да засили неравенството, тъй като въздействието му се различава значително при домакинствата с ниски и високи доходи. Без подходящи мерки това би могло да увеличи бедността, включително енергийната бедност, социалното изключване и териториалните асиметрии в целия ЕС 62 .

Справедливостта между поколенията също придобива все по-голямо значение. Младите европейци се възползват от големи подобрения по отношение на поколенията, като 67 % са съгласни, че ЕС им предлага по-добри перспективи за бъдещето 63 . Те обаче са изправени и пред нови предизвикателства. Те са по-добре образовани, но имат по-малък разполагаем доход в сравнение с предишните млади поколения и са по-склонни да работят в нестабилни форми на заетост 64 . Вследствие на това младите хора замениха възрастните хора като групата, изложена на най-голям риск от бедност 65 . Децата, родени през 2020 г., ще се сблъскат с два до седем пъти повече екстремни метеорологични явления и свързаните с тях рискове за здравето в сравнение с хората, родени през 1960 г. 66 Освен това младите хора са засегнати от проблеми, свързани с психичното здраве, включително тревожност, свързана с опазването на околната среда, или „соласталгия“ 67 . Това може да се засили от нездравословното използване на цифровите медии 68 и последиците от пандемията. Над 45 % от младите хора признават, че изпитват такива тревоги 69 . Ето защо те очакват по-решителни действия: девет от всеки десет млади европейци са съгласни, че борбата с изменението на климата ще подобри тяхното здраве и благосъстояние 70 . Техните опасения се отнасят и до държавния дълг, тъй като по-младите поколения вероятно ще допринасят повече за социалната държава, а в замяна ще получават по-малко от своите предшественици. Тъй като относителният дял на младите гласоподаватели намалява, въпросът за справедливостта между поколенията също придоби политическо значение. Липсата на солидарност между поколенията по въпросите на климата, икономиката и обществото може да допринесе за тяхното политическо отчуждение и разочарование от способността на настоящата политическа класа и система да се справят с предизвикателствата, свързани с поколенията.

6. Заплахи за демокрацията и съществуващия социален договор

Неравенството е тясно свързано с по-ниското доверие в националните институции и институциите на ЕС 71 , както и в либералната демокрация като цяло. Лишаването от граждански права, нарастващото недоволство и липсата на положителна програма се съчетават с подкопаване на доверието в публичните институции, поляризация и повишена привлекателност на екстремистки, автократични или популистки движения. В световен мащаб равнището на демокрация, на което се радва средностатистическият гражданин, спадна до равнищата, регистрирани за последен път през 1989 г. 72 Демокрацията все повече се поставя под въпрос като модел на управление, който е най-подходящ за справяне с нарастващите социално-икономически проблеми 73 . В ЕС са нарушени някои от основните изисквания за функционираща демокрация. Това се проявява чрез предизвикателства пред принципите на правовата държава и нарастващо пасивно гражданство, например постоянно намаляване на избирателната активност в много държави членки както на националните, така и на европейските избори 74 , или нарастващата липса на интерес към общия демократичен живот. Например 47 % от гражданите са съгласни, че гласът им има значение в ЕС, докато 49 % считат, че това не е така 75 . Персонализирането на политиката, при което политическите лидери се считат за по-важни от политическите партии, също нараства. Поляризацията на политическия дебат и чувството за изолация се засилват от невярна информация и дезинформация, групова динамика в социалните медии или предубеденост на алгоритмите 76 . Освен това в местата, които се чувстват изоставени, се подсилват неангажираността и недоволството. Ако не се обърне внимание на капаните за развитието на регионите в застой, гражданите ще бъдат по-малко склонни да подкрепят европейската интеграция и ценности по начин, известен като географията на недоволството 77 . Положителното е, че се появяват и нови форми на политическа активност и социална мобилизация. Въпреки това, ако не се предприемат мерки за състоянието на европейските демокрации, това ще бъде предизвикателство както за въвеждането на устойчиви политики, така и за самия преход.

Съществуващият социален договор не е напълно пригоден към новата социално-икономическа реалност. Настоящият социален договор възниква в средата на 20-и век при различни социално-икономически условия. Оттогава реалностите на европейците претърпяха драстично развитие с нови начини на учене, работа и живот, основани на демографските промени и миграцията. Последиците от по-дългия живот ще бъдат дълбоки за хората, предприятията, общностите и правителствата. Поради това продължават да съществуват пропуски и в бъдеще могат да възникнат нови напрежения. Например, докато „нестандартните“ форми на труд (включително дейност като самостоятелно заето лице) понастоящем представляват 40 % от работещото население 78 , схемите за социална закрила все още са предназначени главно за традиционните форми на заетост (например на пълно работно време, на постоянен договор, зависими служители). Необходими са промени, така че някои части от работната сила, по-специално младите хора, родените извън ЕС и жените, да бъдат обхванати в достатъчна степен от системите за социална закрила. В противен случай тези различия биха могли да застрашат благосъстоянието на отделните лица и техните семейства, особено на домакинствата с ниски доходи, и могат да окажат неблагоприятно въздействие върху пенсионните права и благосъстоянието на по-късен етап от живота. Те биха могли също така да подкопаят финансовата стабилност на съществуващите схеми за социална закрила и могат да засегнат цялостната конкурентоспособност чрез по-малко ефективни пазари на труда, като хората бъдат по-малко склонни да поемат рискове, да сменят работното си място, да започват или да напускат работа, да създават или да закриват дружество. И накрая, за много европейци също така работата вече не е достатъчно платена. Най-показателният признак е финансовата достъпност на жилищата: понастоящем тя е на най-ниското си равнище както за желаещите да закупят жилище, така и за наемателите 79 .

Успоредно с това геоикономическата роля на публичните и частните участници се променя. Наблюдаваме нарастващо сближаване на икономическата област и областта на сигурността, тъй като икономическият избор се определя във все по-голяма степен от съображения за сигурност. Очакванията към държавата се променят и осъществяването на прехода, отворената стратегическа автономност и икономическата устойчивост ще изискват подходящи инструменти и компетентности. От друга страна, продължаващото разместване на властта с нарастващо глобално значение на големите многонационални корпорации представлява предизвикателство за съществуващата роля на държавата в икономиката, демокрацията или социалния живот.

III.Ключови области на действие

Представените по-горе въпроси ще окажат пряко въздействие върху социалните и икономическите аспекти на устойчивостта, като поставят на изпитание осъществимостта и жизнеспособността на прехода. Поради това постигането на устойчива Европа до 2050 г. вече изисква координирана намеса във всички области на политиката. Въз основа на резултатите от процеса на прогнозиране очертаните по-долу области за действие представят идеи за справяне с предизвикателствата, посочени в предходните раздели.

1. Осигуряване на нов европейски социален договор, подготвен за устойчиво бъдеще. ЕС следва да продължи да насърчава държавите членки да разработват приобщаващи, висококачествени социални услуги, които повишават способността на хората да допринасят за икономиката и обществото, като същевременно реализират своя потенциал и стремежи. Това предполага също така актуализиране на политиките в областта на благосъстоянието, като се следва подход на социални инвестиции през целия живот. Това включва подкрепа за участието и приобщаването на пазара на труда, по-нататъшно адаптиране на социалната закрила към нестандартните форми на заетост и към новите рискове, свързани с климата, осигуряване на подходящо равнище на социална закрила, както и подход на активно приобщаване към пазара на труда. Договорът следва да е съобразен с новата демографска реалност с нейните предизвикателства (застаряване на населението) и възможности (дълголетие). Това означава също така да се гарантира ефективна интеграция на мигрантите и гражданите на ЕС с мигрантски произход, да се генерират значителни фискални ползи за държавите членки и да се осигури важен принос за справяне със свързаните с благосъстоянието предизвикателства, породени от демографските промени. Непрекъснатото наблюдение на социалните показатели, по-специално за най-уязвимите домакинства, ще бъде от ключово значение за борбата с бедността, социалното изключване и социалните и териториалните неравенства. Един нов социален договор следва да включва по-силен акцент върху справедливия и приобщаващ преход, да поддържа регионалното сближаване и да използва като водещи принципи справедливостта между поколенията, както и възходяща социална конвергенция. Той следва също така да бъде насочен в по-голяма степен към живота в здравословна околна среда като ключово обществено благо и към преодоляването на първопричините за проблемите, свързани с психичното здраве, като социалното изключване, дискриминацията и въздействието на изменението на климата.

2. Използване на единния пазар за насърчаване на устойчива неутрална по отношение на климата икономика. ЕС следва да продължи да укрепва своята координирана рамка за постигане на отворена стратегическа автономност, включително икономическа сигурност. По-специално, въз основа на съществуващия механизъм за проверка на настоящите стратегически зависимости, ЕС и неговите държави членки следва да продължат да разработват инструменти за оценка на бъдещите зависимости в стратегически сектори (например здравеопазване, храни, цифрови технологии, енергетика, космическо пространство, вода). ЕС следва също така да използва по-добре и по-стратегически инструментите за търговска защита, Регламента относно чуждестранните субсидии и инструментите за възлагане на обществени поръчки. Разширяването на единния пазар ще бъде от ключово значение за запазване на бъдещата икономическа мощ на ЕС. Адекватните равнища на стратегическо разузнаване и прогнозно управление следва да направляват бъдещото създаване на стимулираща растежа регулаторна рамка, по-специално по отношение на единния пазар 80 . Необходимо е да се постави нов акцент 81 върху преодоляването на пречките, както и върху прилагането на съществуващите правила в екосистемите с най-голям потенциал за прехода. Това трябва да бъде съчетано със стабилни и подходящи за целта правила в областта на конкуренцията. Стимулирането на устойчиви модели на стопанска дейност и осигуряването на достатъчна подкрепа за бързото разработване и внедряване на технологии за нулеви нетни емисии също ще бъдат важни. ЕС следва също така да продължи да защитава еднаквите условия на конкуренция за всички участници на пазара, като гарантира силни връзки между достъпа до пазара и високите стандарти за устойчивост. И накрая, необходима е подкрепа и за бързото производство на основни компоненти за енергийния преход, като например суровини или оборудване за технологии за нулеви нетни емисии.

3. Укрепване на взаимовръзките между вътрешните и външните политики на ЕС, включително с цел да се даде тласък на предложенията и посланията на ЕС на световната сцена. Геоикономиката все повече изисква съчетаване на гъвкави подходи и стратегически партньорства. В този контекст Global Gateway следва да продължи да се използва за развитие на партньорства по стратегически проекти, например с държави, изправени пред предизвикателства, свързани с енергийния преход или сигурността на водните ресурси. Такива партньорства следва да стимулират нови местни вериги за създаване на стойност с цел привличане на инвестиции и създаване на работни места и възможности за по-младите поколения. Въз основа на съществуващия модел на споразумението за свободна търговия биха могли да се проучат нови, по-гъвкави и целенасочени споразумения за партньорство с държавите от европейската политика за съседство, Африка, Азия или Латинска Америка. Необходимо е да се засилят полезните взаимодействия и връзките между тези споразумения и Global Gateway. Създаването на „зелен“ трансатлантически пазар, който улеснява достъпа до схеми за стимулиране и предотвратява дискриминацията, ще подкрепи „зелените“ инвестиции и устойчивото производство. Освен това чрез подхода „Екип Европа“ ЕС следва да укрепи позицията си в многостранни форуми, които са от ключово значение за усилията за устойчивост в световен мащаб, включително тези, които оформят бъдещето на устойчивото финансиране (например инициативата Бриджтаун, реформите на Световната банка и Международния валутен фонд). Той следва също така да продължи да играе водеща роля в усилията за постигане на целите за устойчиво развитие 82 и да допринася за обсъждането на тяхното бъдеще след 2030 г. Освен това ЕС следва да ръководи действията за опазване на общите световни блага (биологично разнообразие, почви, прясна вода, океани и др.), включително чрез финансиране или сътрудничество в областта на технологиите и иновациите (както високотехнологични, така и нискотехнологични). Следва да се проучат нови механизми за финансиране за адаптиране и устойчивост, насочени към най-уязвимите държави. ЕС трябва също така да гарантира, че неговите политики в областта на климата, околната среда и енергетиката се разработват и прилагат в съответствие с международните амбиции и ангажименти на ЕС. Това означава да се вземат предвид гледните точки на неговите търговски партньори, както и въздействието на законодателството на ЕС върху тях. Това би могло да се постигне чрез засилен диалог, комуникация, дипломация (екологична, цифрова или културна) и сътрудничество при тяхното разработване и изпълнение 83 . Той следва също така да продължи да се ангажира проактивно в Световната търговска организация във връзка с политиките си по Европейския зелен пакт. В допълнение към разработването на собствена законодателна рамка ЕС трябва да изгради широки международни съюзи и споразумения за нововъзникващи технологии с голямо въздействие и възможности за устойчивост, като например изкуствения интелект, по начини, които отразяват неговите ценности и стратегически цели и управляват рисковете. Той следва също така да обедини усилията си с единомислещи партньори за борба със заплахите и атаките, като например дезинформацията. И накрая, укрепването на Плана за действие за младежта във външната дейност на ЕС би могло да спомогне за изграждането на подкрепа от младите поколения извън ЕС.

4. Подкрепа за промените в производството и потреблението с цел постигане на устойчивост. По отношение на производството това включва реформи и инвестиции във всички държави членки за декарбонизация и намаляване на замърсяването на икономиката, особено на промишлените процеси и енергоемките сектори, за намаляване на въздействието върху биологичното разнообразие и за свеждане до минимум на екологичния отпечатък на потреблението. Намаляването на бюрокрацията, ускоряването на административните процедури и процедурите за издаване на разрешения или увеличаването на достъпността и качеството на подкрепата на местно равнище също са от ключово значение. Необходими са широкомащабни действия за укрепване на устойчивостта на ЕС по отношение на водите чрез справяне със замърсяването и нарастващото потребление от страна на селското стопанство, производството на енергия, промишлеността или домакинствата. От ключово значение са мерките за подобряване на управлението на водите (включително подходящи механизми за ценообразуване и разпределение), ефективното им използване, разработването на устойчиви алтернативни източници, премахването на замърсяването на водите и осигуряването на равен достъп. Стремежът към устойчивост ще изисква също така промени в поведението на хората, по-специално на тези с най-висок въглероден отпечатък, за да се сведе до минимум екологичният отпечатък на потреблението. Ключово значение ще има и гарантирането на правилните ценови сигнали (например чрез ценообразуване на въглеродните емисии, екологични данъци, премахване или реформиране на вредните за околната среда субсидии, засилване на благоприятните за околната среда стимули), съчетани със запазване на достъпността и наличието на устойчиви продукти и услуги. За да се променят стратегиите и моделите на стопанска дейност на дружествата, ЕС следва да продължи да разработва политики и разпоредби за по-нататъшно справяне с планираното остаряване и за насърчаване на ремонта в контекста на следпродажбената дейност и проектирането, което позволява кръговост. Въз основа на подходящи анализи мерките биха могли да включват и забрана на рекламирането на най-вредните за околната среда практики или услуги. Взети заедно, тези елементи биха могли да представляват елементи за бъдеща по-широка правна рамка, като се отчита дългосрочната конкурентоспособност на икономиката на ЕС в световен мащаб. Допълнителният анализ на разпределителните и териториалните въздействия при изготвянето на политиките и по-ясното съобщаване на резултатите биха могли да спомогнат за разработването на нови мерки по начин, който свежда до минимум възможните отрицателни въздействия върху бедността и неравенството, и предвижда съпътстващи мерки на политиката, които смекчават тези отрицателни въздействия. И накрая, образованието и повишаването на осведомеността относно устойчивия и здравословен избор и начин на живот следва да бъдат засилени във всички възрастови групи.

5. Преминаване към „Европа на инвестициите“ чрез увеличаване на частните финансови потоци в подкрепа на стратегически инвестиции за прехода. Постигането на решителен напредък по отношение на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари е от ключово значение за осигуряването на частното финансиране, необходимо за двойния преход. Инструменти за финансиране за устойчиво развитие, като например европейските екосъобразни облигации, ще финансират устойчиви стратегически инвестиции на ЕС. Създаването на динамична, бърза и гъвкава рамка за стимулиране на частните инвестиции, както и за осигуряване на положителна бизнес среда, ще бъде от ключово значение, за да се гарантира, че ЕС продължава да бъде привлекателно място за инвестиции в неутрална по отношение на климата икономика и кръгова икономика. Във връзка с това публичното финансиране следва да се използва по-добре като катализатор за частни инвестиции, по-специално за по-рискови революционни проекти за устойчивост, включително за тяхното разрастване, и за свързания с тях производствен капацитет в ЕС. По-специално Европейската инвестиционна банка, най-голямата публична банка в света, следва да предоставя по-силна подкрепа за стратегически инвестиции от значение за двойния преход, като например суровини, екологосъобразни технологии или биотехнологии, особено за авангардни проекти. Важно е също така да продължат усилията за улесняване на достъпа до съответните източници на финансиране от ЕС за европейските новосъздадени и малки и средни предприятия. Други инструменти също могат да спомогнат за увеличаване на частните финансови потоци: данъчни стимули, екологосъобразни и устойчиви обществени поръчки и публично-частни партньорства, които стимулират доставчиците да приемат устойчиви решения, обществени поръчки за продукти в предпазарен стадий, сътрудничество с неправителствени организации за предоставяне на обществени услуги или с граждани и заинтересовани страни за бюджетиране с гражданско участие. По-тясно сътрудничество между частния и публичния сектор би могло да се постигне и чрез увеличаване на мащаба на стратегиите за смесено финансиране, например чрез по-добро посредничество от страна на доставчиците на концесионно финансиране и чрез увеличаване на ролята на институциите за развитие на ЕС и държавите членки. И накрая, по-нататъшните усилия за включване на свързаните с климата рискове в оценката на финансовата стабилност ще бъдат важни.

6. Приспособяване на публичните бюджети към изискванията за устойчивост. Фискалните политики и данъчното облагане трябва да бъдат адаптирани към двойния преход, да се отделят допълнителни инвестиции за проекти, които го насърчават, и да се предоставят правилните ценови сигнали и стимули за производителите, ползвателите и потребителите, като същевременно се подобри фискалната устойчивост. Изпълнението на реформата на ОИСР в областта на международното данъчно облагане е първата стъпка в тази посока, като се ограничи надпреварата за достигане на най-ниски равнища на ставките на корпоративния данък и се гарантира, че многонационалните предприятия плащат справедлив дял от данъците, независимо къде извършват дейност. ЕС следва да продължи да прилага глобални стратегии за борба с избягването на данъци, които допълнително подкрепят справедливостта на данъчните системи. Той следва също така да обмисли как да намали данъчната тежест върху труда и да я прехвърли към други данъчни основи, които вредят в по-малка степен на растежа, както и да се справи с неравенството в контекста на застаряването на населението и новите форми на труд. Увеличаването на усилията за оптимизиране на публичните разходи чрез подобряване на качеството и състава на публичните финанси и повишаване на ефикасността и ефективността на публичните разходи ще бъде от решаващо значение за оптималното използване на публичните средства. Това включва укрепване на публичния капацитет за събиране и анализ на данни с цел по-добро разработване на фискалните мерки. Фискалната политика следва да продължи да бъде съсредоточена върху защитата на уязвимите домакинства и предприятия, като същевременно бъде финансово достъпна и запази стимулите за устойчиво поведение. И накрая, предвид неравномерното въздействие на фискалните предизвикателства и необходимостта от стимулиране на стратегическите инвестиции и осигуряване на подходящо финансиране за общите блага на ЕС, следва да се проучат допълнителни възможности за общи действия.

7. По-нататъшна промяна на политическите и икономическите показатели с цел постигане на устойчиво и приобщаващо благосъстояние. Екологичните и социалните аспекти вече са взети предвид в решенията както на публичните, така и на частните участници, но те трябва да бъдат допълнително интегрирани. В този контекст показателите „отвъд БВП“ следва да бъдат доразвити и постепенно включени в изготвянето на политиките на ЕС. Това ще помогне да се наблюдава напредъкът към постигане на благосъстояние, да се улесни комуникацията относно политическите предизвикателства и да се разработят стратегии за справяне с тях по начин, ориентиран към хората и планетата, като същевременно се гарантира, че икономическият растеж не унищожава самата си основа. Следва да се работи и за подобряване на инструментите за мониторинг чрез разработване на надеждни показатели, основани на модели (например относно пределите на планетата или връзката между социалните, екологичните и икономическите аспекти), и по-добре интегрирани модели за оценка на анализа на прогнози и сценарии. За да се осигури допълнителна информация за политиките, статистическите стандарти за националните сметки трябва да бъдат допълнени от други показатели, чрез които да се отрази по-добре взаимозависимостта между икономическата дейност, благосъстоянието на хората и околната среда. Така например ще бъдат разгледани различните начини, по които изчерпването на ресурсите и влошаването на състоянието на околната среда подкопават благосъстоянието и икономическата сигурност на хората и, обратно, различните въздействия на икономическата дейност върху околната среда. ЕС ще продължи да допринася за дискусиите в рамките на международната общност относно начина, по който взаимовръзките между икономиката и околната среда могат да бъдат отчетени по методологично надежден начин в националните сметки и в статистиката за околната среда и икономиката. Освен това той ще продължи да насърчава използването на съществуващите интегрирани икономически сметки за околната среда в полза на изготвянето на политиките в различни области, по-специално чрез засилване на интегрирането на съществуващите икономически и екологични статистически данни, както и на сметките за социалната политика с цел по-добро преодоляване на социалните неравенства при разпределението на приходите.

8. Гарантиране, че всеки може успешно да допринесе за прехода към устойчивост. Необходими са постоянни усилия за увеличаване на участието на пазара на труда сред всички групи от населението, по-специално жените, хората с увреждания, възрастните хора, младите хора и други по-слабо представени групи, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение. Инвестициите във висококачествено образование на ранен етап следва да бъдат насърчавани, за да се преодолеят различията в неравенството. В допълнение към техническите умения следва да се обърне по-голямо внимание на уменията в областта на устойчивостта, цифровите технологии, гражданското общество, издръжливостта или предприемачеството. Насърчаването на ученето през целия живот, например чрез засилено обучение на работното място и професионално обучение или иновативни начини на преподаване, би увеличило гъвкавостта на ученето. Това трябва да бъде съчетано с адаптиране на работните места и условията на труд към новите видове трудова заетост, очакванията на поколенията и нуждите на работниците. Следва да се засили сътрудничеството между участниците от публичния, частния сектор и гражданското общество чрез установени механизми (например пактове за умения или академии за придобиване на умения). Цифровите технологии следва да се използват за обогатяване и адаптиране на образованието и обучението и за увеличаване на възможностите за учене за всички. За да се справи с демографските промени, ЕС се нуждае от солидни инструменти за подробно прогнозиране на потребностите от умения и работна сила в ключови сектори. На регионално равнище трябва да се обърне внимание на „капаните за развитието на таланти“, като се стимулира предлагането и търсенето на таланти чрез целенасочени мерки и в сътрудничество с работодателите и образователните институции. И накрая, за да се преодолеят специфичните пропуски на пазара на труда и демографските предизвикателства, ЕС трябва да привлича повече световни таланти и да подкрепя създаването на резерв от таланти и партньорства с трети държави. Това трябва да бъде съчетано с подкрепа за общностите на произход и адаптиране на образованието и обучението с цел засилване на интеграцията.

9. Укрепване на демокрацията, включително чрез увеличаване на представителството на гражданите. Изграждането на широка обществена подкрепа за устойчивостта изисква увеличаване на участието на европейските граждани в демократичните обсъждания и процеси на изготвяне на политики, което допълва представителната демокрация 84 . В основата на изготвянето на политиките следва да бъде справедливостта между и в рамките на поколенията, приобщаващото участие и представителството на всички граждани. Например включването на стратегическото прогнозиране в изготвянето на политиките може да помогне на правителствата да приемат публични политики въз основа на бъдещите въздействия върху разпределението (включително между поколенията), като въведат стратегии за свеждане до минимум на вероятността от реализиране на много отрицателни социални резултати. Ето защо по-голямата откритост на процеса на вземане на решения и капацитетът за по-добро ангажиране и комуникация с гражданите ще бъдат от ключово значение. ЕС следва непрекъснато да укрепва капацитета си за защита на демокрацията и принципите на правовата държава 85 . За да се противодейства на невярната информация и дезинформацията, както и на чуждестранната намеса, са важни по-ефективни инструменти и правилното им прилагане. От решаващо значение е платформите на социалните медии да станат по-отговорни и да се подкрепят независимите медии. Въздействието на цифровизацията върху демокрацията също трябва да бъде оптимизирано, като същевременно се обърне внимание на възможните отрицателни аспекти (киберсигурност на изборите, разпространение на речта на омразата и радикализация). И накрая, отворените, ефикасни, оперативно съвместими и подлежащи на отчетност обществени услуги ще бъдат от съществено значение. Поради това трябва да бъде укрепен капацитетът на местните институции и други участници, като например социалните партньори и организациите на гражданското общество. Това изисква мащабни действия, за да се гарантира, че тези институции разполагат с необходимите умения, както и с финансови и технологични ресурси, за да допринесат за двойния преход и да се възползват от възможностите му 86 .

10. Укрепване на инструментариума на ЕС за готовност и реакция с цел допълване на гражданската защита с „гражданска превенция“. ЕС трябва да предвиди стратегически потенциалните катастрофални събития и да се подготви за тяхното въздействие, както стана ясно неотдавна от пандемията и агресивната война на Русия срещу Украйна. Непрекъснатото разработване на капацитет за стратегическо прогнозиране и наблюдение, включително системи за ранно предупреждение, ще улесни превръщането на информацията на ранен етап в ранни действия и следва да осигури ориентир, който да направлява бъдещите инвестиции и финансиране на държавите членки за по-добра готовност и превенция. Европейските пространства на данни, цифровите близнаци и новите начини на взаимодействие ще бъдат от решаващо значение за по-доброто разбиране и използване на големи обеми сложна информация. Способността на ЕС да реагира бързо и ефикасно на кризи също следва да бъде стабилно подсилена. Например инструментът в подкрепа на единния пазар в извънредни ситуации ще гарантира свободното движение на стоки, услуги и хора с по-голяма прозрачност и координация по време на кризи. За да се обърне внимание на устойчивостта на критичните субекти, от ключово значение ще бъде прилагането на свързаните с устойчивостта директиви на ЕС и препоръки на Съвета 87 . Координационният център за реагиране при извънредни ситуации следва да бъде доразвит, за да се превърне в основен център, свързващ всички съответни участници в управлението на кризи в ЕС (например HERA), и да засили оперативната готовност за бъдещи извънредни ситуации 88 . Различните съществуващи средства и инструменти, които са от ключово значение за устойчивостта в области като гражданската защита, миграцията, здравеопазването, храните или водата, следва да бъдат укрепени, а полезните взаимодействия и сътрудничеството между тях — засилени. ЕС следва също така да бъде по-добре подготвен за справяне с бедствия и разселвания, свързани с климата. В допълнение към действията за устойчивост ЕС ще трябва да оценява, предотвратява, подготвя и управлява рисковете чрез системен подход „Една планета“ и „Едно здраве“. Освен това разработването на общи процедури следва да бъде подкрепено чрез засилване или установяване на нови междусекторни връзки със съответните органи на всички равнища, както и с частния сектор, включително лицата, отговарящи за управлението на риска и застрахователите. И накрая, следва да се проучат начини за допълнително увеличаване на наличното финансиране за риска от бедствия.

IV.Изпълнение на обещанието за преход към устойчивост

Преходът към устойчивост се основава на тройно обещание: здрава планета и процъфтяваща околна среда; икономически растеж, който не е свързан с използването на ресурси и влошаването на състоянието на околната среда; и уверение, че никое лице или място няма да бъде пренебрегнато. Тъй като ЕС продължава с тази историческа трансформация, изграждането на положителна визия и запазването на чувството за възможност и оптимизъм ще бъдат от жизненоважно значение за изграждането на широка демократична подкрепа за необходимите промени и компромиси при трудни обстоятелства. В настоящия доклад се очертават ключовите области, в които е крайно необходимо да се предприемат действия, ако искаме да постигнем прехода към устойчивост и да засилим връзките между неговите екологични, социални и икономически аспекти.

Поставянето на устойчивостта в центъра на отворената стратегическа автономност на ЕС е от ключово значение, за да може Европа да изпълни тези обещания. За настоящите и бъдещите поколения европейци това означава да живеят по-здравословно и по-дълго, да постигат лична и професионална реализация и да имат по-голямо право на мнение за бъдещето, което искат. За предприятията от ЕС — използване на стартовото предимство на неутралната по отношение на климата икономика, с водещи в световен мащаб устойчиви продукти и услуги. А за другите региони на света — възползване от сътрудничеството и устойчивото развитие.

(1)

     Настоящото съобщение се основава на доклада на Съвместния изследователски център „Наука в подкрепа на политиката: Към справедлива и устойчива Европа през 2050 г: социален и икономически избор в прехода към устойчивост, основан на пълноценен процес на прогнозиране. Той започна със създаването на прогнозни сценарии, описващи алтернативни варианти на устойчивото бъдеще на ЕС до 2050 г. За всеки сценарий пътищата за преход към устойчивост бяха разработени с помощта на съвместно създадена техника за ретроспективен анализ. Това позволи идентифицирането на нови алтернативни практики и структури, както и постепенното премахване на съществуващите неустойчиви практики и структури до 2050 г., включително анализа на компромисите, пречките и полезните взаимодействия по пътищата за преход. Чрез междусекторен анализ на различните модели на промяна бяха установени критични области, които дават възможност за трансформационни промени към устойчивост. Процесът на прогнозиране включваше и консултации с експерти и заинтересовани страни, обсъждане със службите на Комисията, агенции и съвместни предприятия, публикуване на покана за представяне на данни, дискусии с институционални партньори (Европейска система за стратегически и политически анализ) и държави членки.

(2)

     Докладът за стратегическо прогнозиране за 2022 г. беше съсредоточен върху взаимодействието между двата прехода на Европа в нов геополитически контекст. Изданието за 2021 г. беше разработено по отношение важни тенденции, засягащи отворената стратегическа автономност и свободата на действие на ЕС през следващите десетилетия. В доклада за 2020 г. беше анализирана устойчивостта на ЕС в четири направления: социално-икономическо, геополитическо, екологично и цифрово.

(3)

     Изказване на съветника по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан относно подновяването на американското икономическо лидерство в Brookings Institution на 27 април 2023 г.

(4)

     36 % от световното население живеят в държави, които активно осъждат и налагат санкции на Русия. Почти една трета живее в държава, която е останала неутрална. И накрая, други 32 % са в държави, чиито правителства подкрепиха действията или посланието на Русия. Howey, W. (2022 г.), Russia can count on support from many developing countries (Русия може да разчита на подкрепа от много развиващи се държави), https://www.eiu.com/n/russia-can-count-on-support-from-many-developing-countries/ .

(5)

      EDGAR — База данни за емисиите за целите на глобално изследване на атмосферата, Европейска комисия.

(6)

     Партньорството на Г-7 за глобална инфраструктура и инвестиции, част от което е Global Gateway на ЕС, има за цел да отговори на търсенето на висококачествено финансиране на инфраструктура в държави с ниски и средни доходи.

(7)

   Институт за лидерство в областта на устойчивото развитие на университета Кеймбридж (CISL), (2022 г.) https://www.cisl.cam.ac.uk/competitive-sustainability-index .  

(8)

     Законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии, COM(2023) 161 final.

(9)

     Европейска стратегия за икономическа сигурност, JOIN(2023) 20 final.

(10)

     Оценка на инвестиционните нужди и наличното финансиране за укрепване на производствените мощности на ЕС в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, SWD (2023) 68 final.

(11)

     Заедно с други държави членки Испания разработи в рамките на общоевропейската мрежа за прогнозиране специално направление за анализ на настоящите и бъдещите зависимости в четири критични сектора (енергетика, цифрови технологии, здравеопазване и храни), като се основа и на методологията, предложена от Комисията (вж. SWD (2021) 352 final, SWD (2022) 41 final, WP2023/14). Тази работа съдържа препоръки за укрепване на отворената стратегическа автономност на ЕС, включително неговата икономическа сигурност, и водещата му роля в световен мащаб до 2030 г.

(12)

     Elderson, F., (2023 г.), https://www.ecb.europa.eu/press/blog/date/2023/html/ecb.blog230608~5cffb7c349.en.html .  

(13)

     Подробна информация за прилаганата методика, източниците на данни, допълнителните резултати и анализа на чувствителността са представени в Health-adjusted income: complementing GDP to reflect the valuation of life expectancy (Доход, коригиран в зависимост от здравето: допълване на БВП с цел отразяване на оценката на средната продължителност на живота) , Технически доклад на Съвместния изследователски център (JRC), JRC134152, https://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/handle/JRC134152 .

(14)

     Вътрешният отпечатък определя количествено въздействието върху околната среда, причинено от вътрешното производство и потребление, чрез набор от показатели, основани на жизнения цикъл.

(15)

   Consumption footprint and domestic footprint (Отпечатък на потреблението и вътрешен отпечатък), Европейска комисия, (2023 г.), https://doi.org/10.2760/218540 .  

(16)

     Zero pollution – Outlook 2022 (Перспективи за нулево замърсяване 2022 г.), Европейска комисия, (2022 г.), https://doi.org/10.2760/39491 .

(17)

     United Nation’s World Food Programme (Световната продоволствена програма на Организацията на обединените нации), https://www.wfpusa.org/drivers-of-hunger/food-waste/ , версия от 12 юни 2023 г.

(18)

     Вж. например: Изявление от Версай: The crucial decade for energy efficiency (Решаващото десетилетие за енергийната ефективност), (8 юни 2023 г.), https://iea.blob.core.windows.net/assets/2de1ef68-c97a-4fdb-b8be-fb12b693893e/IEA8thGlobalConferenceonEnergyEfficiency_JointStatement.pdf .  

(19)

     Междуправителствен комитет по изменение на климата, (2023 г.), https://www.ipcc.ch/report/ar6/syr/  

(20)

     Binder, M. и Blankenberg, A. K., (2017 г.), https://doi.org/10.1016/j.jebo.2017.03.009 .  

(21)

     France Jagers, S. C., Martinsson, J., & Matti, S., (2019 г.), https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/14693062.2018.1470963. 

(22)

     SWD (2023) 68 final и COM/2022/438 final. В допълнение, законодателният акт на ЕС за промишленост с нулеви нетни емисии изисква общо 92 милиарда евро за периода 2023—2030 г.

(23)

     Комбинирани данни за ЕС и Обединеното кралство; Naumann, G., et al., (2021 г.), https://doi.org/10.1038/s41558-021-01044-3 .  

(24)

     Комбинирани данни за ЕС и Обединеното кралство; Dottori, F., et al., (2023 г.), https://doi.org/10.1038/s41558-022-01540-0 .  

(25)

     Понастоящем в ЕС са застраховани само около една четвърт от свързаните с климата загуби поради катастрофални събития. Вж. Европейска централна банка, Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, (2022 г.), https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/other/ecb.policyoptions_EIOPA~c0adae58b7.en.pdf .  

(26)

     Световна банка, (2021 г.), http://hdl.handle.net/10986/35686 .  

(27)

     Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение, COM(2020) 456 final.

(28)

     Европейска агенция по отбрана, (2022 г.), https://doi.org/10.2836/97270 .  

(29)

     Въз основа на съвместна оценка на Правителството на Украйна, Групата на Световната банка, Европейската комисия и Организацията на обединените нации. Източник: Световна банка, Ukraine Rapid Damage and Needs Assessment: February 2022 — February 2023 (Бърза оценка на щетите и потребностите на Украйна: февруари 2022 г.—февруари 2023 г.). 

(30)

     The 2021 ageing report (Доклад от 2021 г. относно застаряването на населението), Европейска комисия, (2021 г.),  https://doi.org/10.2765/84455 .  

(31)

     Данъчно облагане на предприятията за 21-ви век, COM(2021) 251 final.

(32)

     Европейска инвестиционна банка, (2023 г.), https://doi.org/10.2867/307689 .  

(33)

     Източник: Eurostat, balance of payments (BPM6), current plus capital account. (Евростат, платежен баланс (BPM6), текуща плюс капиталова сметка.) Референтен период: 2013—2022 г. Данни, извлечени на 28 юни 2023 г.

(34)

     Банка за международни разплащания, Credit to the non-financial sector (Кредит за нефинансовия сектор (bis.org) , актуализирано на 27 февруари 2023 г.

(35)

     Виж съставния показател на ЕЦБ за разходите по заемите, който през април 2023 г. се е увеличил с 1,83 процентни пункта спрямо предходната година.

(36)

     Schnabel, I., (2023 г.), https://www.ecb.europa.eu/press/key/date/2023/html/ecb.sp230110~21c89bef1b.en.html  

(37)

     Европейски институт за равенство между половете, (2017 т.), https://doi.org/10.2839/538402 .  

(38)

     Европейска инвестиционна банка, (2023 г.), https://doi.org/10.2867/307689 .

(39)

     The strategic energy technology plan (Стратегически план за енергийните технологии), Европейска комисия, (2018 г.), https://doi.org/10.2777/04888 .

(40)

     Слабите резултати по PISA по отношение на четенето (22,5 %), математиката (22,9 %) и науката (22,3 %) остават далеч над целта на ЕС за 2030 г. за под 15 % и са се увеличили в сравнение с цикъла от 2015 г. Вж.: Европейска комисия, (2022 г.), https://www.doi.org/10.2766/117416 .

(41)

     Covid-19 learning deficits in Europe (Дефицити в ученето в Европа във връзка с COVID-19), Европейска комисия, (2023 г.), https://doi.org/10.2766/881143 .

(42)

     Оптимално използване на талантите в регионите на Европа, COM(2023) 32 final.

(43)

     Евростат, (2022 г.),  https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/ddn-20220330-1 .

(44)

     Компетентностите в областта на устойчивостта се отнасят до взаимосвързания набор от знания, умения, нагласи и ценности, които дават възможност за ефективни и конкретизирани действия в света по отношение на проблемите, предизвикателствата и възможностите, свързани с устойчивостта, в зависимост от контекста. Вж.: Европейска комисия, (2022 г.), https://doi.org/10.2760/13286 .

(45)

     Европейска инвестиционна банка, (2023 г.), https://doi.org/10.2867/307689 .

(46)

     Education and training monitor 2022 (Обзор на образованието и обучението за 2022 г.), Европейска комисия, (2022 г.),  https://www.doi.org/10.2766/117416 .

(47)

     Евростат, https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/HLTH_SILC_17__custom_6521084/default/table?lang=en, данни от юни 2023 г.

(48)

     World Happiness Report (Световен доклад за щастието), Helliwell, J. F. et al. (Eds.), (2023 г.), ISBN 978-1-7348080-5-6.

(49)

     The future of food and agriculture (Бъдещето на прехраната и селското стопанство), ФАО, (2022 г.), https://doi.org/10.4060/cc0959en .

(50)

     През 2021 г. делът на засегнатите от енергийна бедност, измерен чрез невъзможността за поддържане на адекватна топлина в дома, бе 6,9 % от общото население на ЕС и вероятно ще се увеличава. Вж. Евростат, https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/bookmark/8f6604d8-6581-4f7b-adde-7a9e53a28caf?lang=en , данни, валидни към юни 2023 г.

(51)

     Евростат, https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Quality_of_life_indicators_-_natural_and_living_environment , данни от септември 2022 г.

(52)

     ESPON (2022 г.), CLIMATE, Updating and integrating climate data sets and maps (КЛИМАТ, Актуализиране и интегриране на набори от данни и карти за климата).

(53)

     Европейска комисия, , Център за знания в областта на биологичното разнообразие, (2023 г.), https://knowledge4policy.ec.europa.eu/foresight/who-can-afford-digital-green-transition_en .

(54)

     France Stratégie, Pisani-Ferry, J. и Mahfouz, S., (2023 г.), https://www.strategie.gouv.fr/publications/incidences-economiques-de-laction-climat .

(55)

     Cohesion in Europe towards 2050 (Сближаване в Европа до 2050 г.), SWD(2022) 24 final.

(56)

     Справедливост, неравенство и мобилност между поколенията, Европейска комисия, (2023 г.), 2652/SP529.

(57)

     Евростат, (2022 г.), https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Living_conditions_in_Europe_-_income_distribution_and_income_inequality , данни от ноември 2022 г.

(58)

     Справедливост, неравенство и мобилност между поколенията, Европейска комисия, (2023 г.), 2652/SP529.

(59)

     Eurofound, Darvas, Z. и Midões , C., (2021 г.), https://doi.org/10.2806/129514 .

(60)

     Lipps, J. и Schraff, D., (2021 г.), https://doi.org/10.1111/1475-6765.12430 .

(61)

     Евростат, (2022 г.), https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Living_conditions_in_Europe_-_income_distribution_and_income_inequality&oldid=528159 , данни от ноември 2022 г.

(62)

     France Stratégie, Pisani-Ferry, J. и Mahfouz, S., (2023 г.), https://www.strategie.gouv.fr/publications/incidences-economiques-de-laction-climat .

(63)

     Бъдещето на Европа, Европейска комисия, (2022 г.), 2554/SP517.

(64)

     ОИСР, (2020 г.), https://doi.org/10.1787/c3e5cb8a-en .

(65)

     ОИСР, (2015 г.). https://doi.org/10.1787/9789264235120-en .

(66)

     Thiery, W. et al., (2021 г,), https://doi.org/10.1126/science.abi7339

(67)

     Distress felt by people whose direct environment is negatively affected by environmental change (Безпокойство, изпитвано от хората, чиято пряка среда е неблагоприятно засегната от изменението на околната среда).

(68)

     Marciano, L. et al., (2022 г.), https://doi.org/10.3389/fpubh.2021.793868 .

(69)

     Hickman, C. et. al., (2021 г,), https://doi.org/10.1016/S2542-5196(21)00278-3 .

(70)

     Бъдещето на Европа, Европейска комисия, (2022 г,), 2554/SP517.

(71)

     Вж., наред с другото, Lipps, J. и Schraff, D., „Regional inequality and institutional trust in Europe“ („Неравенство между регионите и институционално доверие в Европа“), European Journal of Political Research, том 60, № 4, (2021 г.). 

(72)

     Институт V-Dem (Гьотеборгски университет), (2023 г.), https://www.v-dem.net/documents/29/V-dem_‌democracyreport2023_lowres.pdf .

(73)

     Sitra, Dufva, M. и Rekola, S., (2023 г.), ISBN 978-952-347-302-7.

(74)

     RECONNECT EUROPE, Briatte, F. et. al., (2020 г.), https://reconnect-europe.eu/wp-content/uploads/‌2020/05/D6.1.pdf .

(75)

     Бъдещето на Европа, Европейска комисия, (2022 г,), 2554/SP517.

(76)

     Предубедеността на алгоритмите се отнасят до склонността алгоритмите да произвеждат резултати, които водят до поставяне в неблагоприятно положение на определени групи, като например жените, етническите малцинства. Вж. Агенция на Европейския съюз за основните права, (2022 г.), https://doi.org/10.2811/25847 .

(77)

     The geography of EU discontent and the regional development trap (Географията на недоволството от ЕС и капана на регионалното развитие), Европейска комисия, WP 03/2023.

(78)

     Доклад на Комисията относно изпълнението на Препоръката на Съвета относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила, COM(2023) 43 final.

(79)

     Eurofound, (2023 г.) https://doi.org/10.2806/715002 .

(80)

     Становище на платформата „Готови за бъдещето“ относно „Осигуряване на ориентирана към бъдещето регулаторна рамка за единния пазар“.

(81)

     Съобщение „Единният пазар на 30 години“, COM/ 2023/ 162 final.

(82)

     Доброволен преглед от страна на ЕС на напредъка по изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, COM(2023) 700 final.

(83)

     Създаване на Нова програма за отношенията между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн, JOIN(2023) 17 final.

(84)

     Европейска група по етика в науката и новите технологии, (2023 г.), Opinion on democracy in the digital age (Становище относно демокрацията в ерата на цифровите технологии).

(85)

     По-късно тази година Комисията ще представи пакет за защита на демокрацията с цел задълбочаване на действията в рамките на Плана за действие за европейската демокрация с цел насърчаване на свободни и честни избори, засилване на борбата с дезинформацията и подкрепа на свободата и плурализма на медиите.

(86)

     Например мащабни действия, предвидени в предстояща инициатива — Европейско административно пространство (ComPAct).

(87)

     Директива (ЕС) 2022/2557 от 14 декември 2022 г. за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета, ELI: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32022L2557 .

(88)

   Strategic crisis management in the EU (Стратегическо управление на кризи в ЕС), Европейска комисия, (2022 г.), https://doi.org/10.2777/517560 .