ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 22.11.2017

COM(2017) 690 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Годишен обзор на растежа за 2018 г.

1.Въведение

Икономиката на Европа се засилва на фона на променящ се контекст на политиката. Икономическият растеж е на по-високо равнище, като надмина очакванията, безработицата намаля, инвестициите се възстановяват, а състоянието на публичните финанси се подобрява. През последните 18 тримесечия икономиките на ЕС и еврозоната отбелязаха стабилен растеж, което представлява част от възстановяването, което вече обхвана всички държави членки. Заетостта се увеличава, като през второто тримесечие на 2017 г. бе отбелязано рекордно равнище — 235,4 милиона работещи. От встъпването в длъжност на сегашната Комисия в ЕС бяха създадени 8 милиона нови работни места, от които 5,5 милиона в еврозоната 1 . Безработицата възлиза на 7,5 % в ЕС и на 8,9 % в еврозоната — най-ниските равнища от съответно осем и девет години насам. Дълготрайната и младежката безработица също намаляват. Публичните финанси съществено се подобриха, а инвестициите постепенно се възстановяват. За тези положителни тенденции допринесоха провежданите структурни политики в съчетание с благоприятните макроикономически политики.

Тази динамика предоставя на ЕС възможност да даде нов тласък на устойчивото икономическо и социално сближаване. Макар че всички държави членки отбелязват положителен растеж, те се намират на различни етапи от цикъла, както и по отношение на своите равнища на производство и трудова заетост преди кризата. 18,9 милиона души все още са без работа, инвестициите продължават да бъдат на прекалено ниско равнище, растежът на заплатите е слаб, застоят на пазара на труда продължава, а основната инфлация се очаква да остане ниска. В някои държави членки високите равнища на задлъжнялост продължават да представляват пречка за растежа. Налице са възможности да бъде подпомогнато възстановяването, така че то да продължи, а именно чрез структурни реформи, които създават условия за увеличаване на инвестициите и повишаване на растежа на реалните заплати в подкрепа на вътрешното търсене, като по този начин се подпомага вътрешното и външното ребалансиране в еврозоната.

Усилията за изпълнение на вече започнатите реформи трябва да продължат. В същото време са необходими допълнителни структурни реформи, които да направят европейската икономика по-стабилна, по-приобщаваща, по-ефективна и по-устойчива. Трябва да се намали уязвимостта на европейските икономики и общества, а техните способности за реакция на сътресения да се подобрят. Те трябва да са по-добре подготвени да се приспособяват и да се възползват от дългосрочните структурни промени. За да се постигне това, икономическите, финансовите и фискалните политики трябва да осигурят макроикономическа стабилност и да сведат до минимум излагането на външни или вътрешни сътресения. Ефективните и гъвкави пазари на продукти, труд и капитал са от основно значение, за да се гарантира, че ресурсите се насочват към най-продуктивната им употреба. Повишаването на производителността зависи от инвестициите, иновациите, образованието и наличието на квалифицирана работна сила. Хората трябва да могат да се възползват от съществуващите възможности по време на целия си професионален живот, както и да разчитат на адекватни мрежи за социална сигурност, когато се нуждаят от тях. До средата на 2018 г. държавите членки трябваше да предприемат подходящи мерки за изпълнение на Препоръката на Съвета относно повишаване на уменията: нови възможности за възрастните 2 , в съответствие с ангажимента, поет при приемането ѝ през декември 2016 г.

Фискалните политики трябва да постигнат подходящ баланс между осигуряването на устойчивостта на публичните финанси, по-специално намаляването на съотношението на дълга към БВП, когато то е високо, и подпомагането на икономическото възстановяване. Ниските разходи за финансиране могат да стимулират правителствата да изтеглят във времето някои висококачествени инвестиционни програми. Намаляването на високите равнища на дълга и възстановяването на фискалните резерви трябва да продължат да бъдат приоритет. Правителствата трябва да подобрят устойчивостта на публичните си финанси, особено при високо съотношение на дълга към БВП. За това може да спомогнат премахването на слабостите в системите за данъчно облагане или по-доброто насочване на разходите. Подобряването на качествения състав на публичните финанси продължава да бъде от решаващо значение.

Икономическата криза подчерта значението за ЕС като цяло на подобряването и завършването на структурата на икономическия и паричен съюз (ИПС). По време на кризата беше постигнат добър напредък, като например със създаването на Европейския фискален съвет и на национални съвети по производителността. Въпреки това продължават да съществуват някои слабости, които бяха отбелязани в изготвения от Комисията Документ за размисъл на Комисията относно задълбочаването на икономическия и паричен съюз 3 . През декември 2017 г. Комисията ще предложи цялостен пакет от мерки, предназначени за повишаване на устойчивостта, демократичността и ефективността на ИПС.

В настоящия годишен обзор на растежа се посочват икономическите и социалните приоритети на Европейския съюз и неговите държави членки за следващата година. Съчетаването на ефективни действия в три посоки — за насърчаване на инвестициите, провеждане на структурни реформи и осигуряване на отговорни фискални политики, носи резултати. Този подход следва да продължи да се прилага, като се имат предвид различните етапи на икономическия цикъл в отделните държави членки. Структурните реформи, насочени към подобряване на пазарите на труда и социалните политики, ще помогнат на работната сила да придобие необходимите умения и ще насърчават равни възможности на пазара на труда, справедливи условия на труд, увеличаване на производителността на труда за подпомагане на растежа на заплатите, както и устойчиви и адекватни системи за социална закрила. Европейският стълб на социалните права, който беше одобрен със съвместна прокламация 4 на институциите на ЕС по време на социалната среща на високо равнище в Гьотеборг, проведена неотдавна, следва да се използва като ориентир. Ефикасните и справедливи данъчни и осигурителни системи и ефективните и модерни публични институции, подпомагани, когато това е възможно, от структури за електронно управление, играят ключова роля за създаването на балансирана и всеобхватна комбинация от политики и следователно трябва да бъдат приоритет.

Насоките за политиката в настоящия годишен обзор на растежа са изготвени въз основа на множество източници. В този процес активно участие взеха публичните органи и социалните партньори. Насоките се основават на речта на председателя Юнкер за състоянието на Съюза за 2017 г., европейския стълб на социалните права, Бялата книга за бъдещето на Европа 5 , както и на следващите пет документа за размисъл 6 . Те отразяват обсъжданията, проведени с Европейския парламент, Съвета, другите институции на ЕС, националните парламенти и социалните партньори. Годишният обзор на растежа се придружава от Препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната 7 , Доклад за механизма за предупреждение 8 , Съобщение относно проектите на бюджетни планове, представени от държавите от еврозоната 9 , Предложение за изменение на насоките за заетостта 10 с цел осигуряване на съответствие с европейски стълб на социалните права и от проекта на Съвместен доклад за заетостта 11 .

2.Стимулиране на инвестициите с цел подпомагане на възстановяването на икономиката и увеличаване на дългосрочния растеж

Вътрешното търсене се влияе положително от растежа на инвестициите и от подобрените условия за потребление. Нарасналият икономически оптимизъм сред гражданите и бизнеса показва, че възстановяването е устойчиво. Подобряването на финансовото положение на домакинствата в съчетание с намаляването на безработицата подпомага ръста в потреблението. Въпреки това са необходими допълнителни мерки, за да се създадат възможности за инвестиции и за се повиши бъдещото икономическо производство, по-специално като се наблегне на устойчиви проекти с по-дългосрочни икономически ползи.

Инвестициите за повишаване на производителността са от решаващо значение за гарантиране на бъдещите перспективи за растеж. Целенасочените инвестиции в области като инфраструктурата, образованието, здравеопазването, научните изследвания, обучението, цифровите иновации и кръговата икономика могат да повишат както производителността, така и заетостта. Необходимо е обаче да се предотврати образуването на балони вследствие на неефективното разпределение на ресурсите. Както показа икономическата криза, това важи в особена степен за еврозоната, в която финансовите сектори на отделните икономики са интегрирани в по-голяма степен и са засегнати от по-големи ефекти на разпространение. По-силният микро- и макропруденциален надзор може да допринесе за постигането на тази цел.

По-симетричното ребалансиране в еврозоната ще спомогне за подобряването на инвестиционната среда. Макар всички държави да трябва да премахнат пречките пред инвестициите, насърчаването на инвестициите в държавите от еврозоната с големи излишъци по текущата сметка ще спомогне за ребалансирането. За да инвестират, частните инвеститори се нуждаят от климат на доверие и сигурност. Обновената стратегия за промишлената политика на ЕС 12 ще насърчава повече частни инвестиции чрез създаването на стимули за въвеждане на нови цифрови технологии и главни базови технологии и чрез намаляване на съществуващия понастоящем дисбаланс между риск и възвращаемост.

Провеждане на реформи за насърчаване на инвестициите

Държавите членки трябва да продължат да провеждат реформи за насърчаване на инвестициите, като използват публичното финансиране за мобилизиране на частни инвестиции и подобряване на бизнес средата. Това ще допринесе за укрепване на икономическата устойчивост и ще има положително въздействие върху дългосрочното икономическо сближаване и намаляването на социалните различия. Реформите трябва да са насочени към подобряване на бизнес средата, опростяване на данъчната система и реформирането ѝ така, че тя да благоприятства в по-голяма степен инвестициите, към подобряване на ефективността на публичната администрация и преодоляване на липсата на гъвкавост на продуктовите и трудовите пазари.

По-силните и по-ефикасни публични институции са съществено важни за изграждането на устойчиви икономически структури, които насърчават инвестициите и растежа, при пълно зачитане на принципите на правовата държава. Планът за инвестиции за Европа показа, че използването на средствата на ЕС е по-ефективно в онези държави членки, в които са налице силни структури за планиране и координация. По принцип тези държави имат по-голям успех в осигуряването на стабилен поток от проекти. Структурите за планиране и координиране трябва да бъдат укрепени, като в същото време се намали административната тежест за инвеститорите. Растежът в държавите, които разполагат с по-ефикасно работещи институции, обикновено също варира в по-малка степен и сривовете на производството в тях са по-слаби. Така например ефективните съдебни системи подпомагат бизнеса като спомагат за изпълнението на договорите и допринасят за борбата с корупцията. Корупцията представлява пречка пред инвестициите в някои държави членки, като създава несигурност в бизнес средата, води до забавяне на процесите и до евентуалното възникване на допълнителни разходи. Принципите на правовата държава и подобряването на независимостта, качеството и ефикасността на съдебните системи са от решаващо значение за осигуряването на благоприятна за бизнеса среда 13 . Ефективната нормативна уредба за несъстоятелността позволява преструктурирането и ликвидацията на нежизнеспособни фирми. Държавите членки, които трябва да подобрят своите институции, с течение на времето трябва да предприемат мерки в тази посока.

Интеграцията на финансовите пазари все още изостава значително от други съпоставими икономики. Това е особено важно за еврозоната, където участието на частния сектор в споделянето на риска е от съществено значение с оглед на липсата на валутни курсове в еврозоната и на значителното участие на публичния сектор в споделянето на риска. Нужен е по-бърз напредък към завършването на изграждането на банковия съюз, като намаляването на риска трябва да върви ръка за ръка със споделяне на риска. С приемането на общ предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране, обща схема за застраховане на депозитите, както и на регулаторните мерки, предложени от Комисията през ноември 2016 г., и с намаляването на необслужваните заеми, наследени от кризата, макрофинансовата стабилност значително ще се повиши. Напълно завършеният банковия съюз и съюз на капиталовите пазари ще създадат необходимите условия за увеличаване на трансграничното предоставяне на финансови услуги и за по-добро поемане на сътресения в еврозоната.

По-силният икономически растеж и действията, предприети в отделните държави, доведоха до значително подобряване на качеството на активите на банките в редица държави членки. Въпреки че равнището на необслужваните кредити като цяло намалява, то остава високо в редица държави членки и продължава да бъде пречка за рентабилността на банките, по-специално за средните и малките банки. Това от своя страна възпрепятства финансирането на реалната икономика. Планът за действие относно необслужваните кредити, договорен през юли 2017 г., трябва да бъде изпълнен незабавно.

Съюзът на капиталовите пазари има значителен потенциал за подобряване на достъпа до алтернативни и евентуално по-евтини източници на финансиране. Той ще подобри капацитета за поемане на сътресения в еврозоната благодарение на трансграничното притежание на финансови активи. Успехът на съюза на капиталовите пазари ще зависи от степента на политическа ангажираност от страна на Европейския парламент и държавите членки, както и от начина, по който участниците на пазара използват наличните възможности за финансиране и инвестиции. 

Необходимо е да се осигури по-голяма прозрачност по отношение на капиталовите потоци. Неотдавна Комисията предложи нови правила за прозрачност за посредниците, които проектират и насърчават схеми за данъчно планиране за техните клиенти 14 . Това ще подпомогне борбата с избягването на данъчното облагане. До края на 2017 г. ЕС трябва да разполага с общ списък на юрисдикциите, които не оказват съдействие, с което ще се осигури по-силен инструмент за справяне с трети държави, които отказват да „играят по правилата“. Комисията също така ще продължи да настоява за подобрения в международната рамка за данъчно облагане с цел да гарантира справедливото и ефективно данъчно облагане на дружествата в световен мащаб и да защитава данъчните основи на държавите членки.

Търговията и инвестициите, които са от полза за всички, трябва да бъдат свободни, справедливи, взаимноизгодни и базирани на равнопоставеност. Комисията провежда набор от амбициозни търговски преговори с цел разкриването на нови пазари, които са ключов двигател за създаването на работни места и растеж на местно равнище, както и с цел да се гарантира, че световната търговия е основана на правила. Усилия се полагат също и за реформиране на инструментите за търговска защита на ЕС, за да може ЕС ефективно и бързо да се справя с нелоялните търговски практики и нарушенията на пазара. Комисията представи също и предложение за европейска рамка за скрининг на преките чуждестранни инвестиции 15 от съображения, свързани с националната сигурност или обществения ред.

Инвестициите, които подобряват устойчивостта на околната среда, имат потенциала да повишат производителността във всички сектори на икономиката чрез подобряване на ресурсната ефективност и намаляване на разходите за производствени ресурси, като същевременно водят то намаляването на външните разходи и въздействия. Подкрепата за прехода към кръгова икономика ще създаде нови работни места в областта на новаторските услуги и услугите по поддръжка и ремонт, както и в областта на разработването и производството на нови, по-устойчиви продукти. Евентуални конкретни области включват обществените поръчки, инвестициите в инфраструктура за отпадъците и водите, строителството, суровините от изключителна важност, биогоривата и биохимикалите.    

Максимално оползотворяване на възможностите във бюджета на ЕС и националните бюджети

По време на икономическата и финансова криза, когато националните бюджети бяха подложени на сериозен натиск, бюджетът на ЕС доказа ролята си на мощен инструмент за оказване на подкрепа на инвестициите в областта на сближаването, свързаността на ЕС (транспорт, енергетика, цифрови сектори), иновациите, околната среда и подкрепата за МСП. В някои държави членки той беше или продължава да бъде основният източник на инвестиции. Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) изигра основна роля като катализатор за частните инвестиции. Това показва по какъв начин бюджетът на ЕС може бързо да отговори на нововъзникващи предизвикателства и да създаде значителен ливъридж 16 . В същото време разгръщането на тези средства показа, че тяхното реално въздействие ще се материализира само тогава, когато бъдат премахнати и останалите бариери.

До ноември 2017 г. благодарение на Плана за инвестиции за Европа вече бяха генерирани допълнителни инвестиции в размер на 251,6 милиарда евро във всички 28 държави членки. Това представлява 79,8 % от първоначалната цел от 315 милиарда евро. С Регламента за ЕФСИ 2.0 срокът на действие на фонда ще бъде удължен до края на настоящата многогодишна финансова рамка през 2020 г. По силата на този регламент гаранцията на ЕС ще бъде увеличена от 16 милиарда евро на 26 милиарда евро, а капиталът на Европейската инвестиционна банка — от 5 милиарда евро на 7,5 милиарда евро. Това ще доведе до мобилизиране на частни и публични инвестиции в размер на 500 милиарда евро до 2020 г. 

Публичните и частните инвестиции са от ключово значение за увеличаване на потенциалния растеж в средносрочен до дългосрочен план. За да бъдат подобрени търговските дейности на предприятията и тяхната производителност, са необходими физически и други инфраструктури. По-голямото участие на частния сектор в развитието на човешкия капитал и инфраструктурните проекти ще допълни и ще усили въздействието на подкрепата от публичния сектор. В бъдеще трябва да се осигури финансова рамка, която благоприятства инвестициите и мобилизирането на частен капитал и позволява съчетаването на различни финансови инструменти и безвъзмездни средства с цел да се подпомогне стартирането на нови проекти.

Европейските граждани се нуждаят от финансово и физически достъпни и качествени услуги. Услуги, като например грижите за деца, извънучилищните грижи, образованието и обучението, жилищните и здравните услуги и дългосрочните грижи са ключово важни, за да се гарантират равни възможности за всички. Осигуряването на адекватно социално жилищно настаняване и друга жилищна помощ също е от съществено значение. Това включва също и защитата на уязвимите лица срещу неоправдано принудително напускане на жилища и възбрана, както и борбата с бездомността.

3.Структурни реформи за приобщаващ растеж, по-голямо сближаване и конкурентоспособност

Структурните реформи са от основно значение, за да може икономиката да се справя със сътресенията, да се адаптира към дългосрочните структурни промени и да постига по-добри резултати в социалната сфера. В много държави икономическата криза извади наяве липсата на подходящи структури и на способност за приспособяване, които позволяват сътресенията да бъдат преодолявани по-лесно и създават условия за бързо икономическо възстановяване. Структурните реформи трябва да отчитат ефектите на разпределението върху различните обществени групи и региони. Това ще спомогне за повишаване на устойчивостта на икономиките и тяхната конкурентоспособност и ще им позволи отново да поемат по пътя на дългосрочния растеж с положителни социални и икономически резултати и на сближаването.

Подходящата последователност и оформяне на структурните реформи е от основно значение за намаляването на краткосрочните им разходи и максимизирането на техните дългосрочни ползи, изразяващи се в повишена производителност и потенциал за растеж. Някои структурни реформи могат да породят разходи за търсенето в краткосрочен план и ефекти на разпределение, които трябва да се отчитат при планирането и изпълнението на реформите. Цялостната ефективност на реформите на пазара на труда и на продуктовите пазари обикновено е по-висока, ако те са част от добре планиран пакет. Освен това реформите на публичната администрация и бизнес средата са с минимални краткосрочни разходи и могат да бъдат ефективни на всеки етап от икономическия цикъл, което е още едно допълнително основание за провеждането им. Въвеждането на почтеност и прозрачност в публичните администрации, в това число изпълнението на ефективни мерки за предотвратяване на корупцията, са от решаващо значение за предоставянето на висококачествени услуги за предприятията и гражданите.

Гарантирането на по-голямо сближаване и приобщаване е от особено значение за държавите членки от еврозоната. Реформите, които водят до засилване на конкуренцията на продуктовите пазари, до подобрения в бизнес средата и до повишаване на качеството на институциите, насърчават икономическата устойчивост в държавите членки от еврозоната. По-нататъшната интеграция на единния пазар доказа своята роля като основен двигател на растежа. Намаляването на разликите в конкурентоспособността също изисква по-здрави основи на растежа и по-бързо нарастване на производителността в изоставащите държави. По-бързият растеж на реалните заплати в еврозоната като цяло ще спомогне за поддържане на търсенето на вътрешния пазар.

Забележки: (1) Данните не включват Ирландия и Люксембург

Насърчаване на добре функциониращи пазари на труда и модерни системи за социална сигурност

Глобализацията и технологичният напредък променят нашия начин на живот и работа. Те създават нови възможности за увеличаване на производителността, насърчаване на предприемачеството, създаване на работни места и подобряване на стандарта на живот. В същото време те преобразяват все по-голям брой сектори на икономиката, бизнес модели и самия пазар на труда, като се увеличават възможностите за преминаване от една в друга форма на заетост или статут. Трудовите пазари показват признаци на поляризиране на уменията, което крие опасност от поляризиране на доходите и по-слабо социално сближаване. Отражението на промените често се усеща най-силно на местно равнище, което води до необходимост от целенасочени публични намеси. Отчита се увеличение в използването на по-гъвкави и нестандартни форми на заетост. Това може да представлява възможност за дружествата да адаптират своите бизнес цикли и за физическите лица да коригират своите модели на професионално развитие за постигане на желания баланс между професионалния и личния живот. Наред с това обаче възникват въпроси за сигурността на работните места, доходите, условията на труд и това може да доведе до изключване от системите за социална закрила. Следователно гарантирането на трудово законодателство и законодателство за социална закрила, отговарящи на новите реалности на пазара на труда, е от първостепенно значение.

Социалните партньори са основни заинтересовани страни в процеса на реформи. Своевременното и пълноценно участие на социалните партньори в разработването, определянето на последователността и прилагането на реформите може да повиши ангажираността, въздействието и изпълнението. Трябва да бъдат разработени нови форми на социален диалог, колективни организации и колективно договаряне, за да се отговори на предизвикателствата на новите форми на труд.

Равни възможности и достъп до пазара на труда

Процентът на безработица в Европа понастоящем се доближава до равнището отпреди кризата. Бедността и социалното изключване започнаха да намаляват. Възстановяването обаче все още не е достигнало до всички части на обществото и икономиката. Повечето държави членки предприемат действия за намаляване на разликите в заплащането на труда между половете, по-добро интегриране на групите в неравностойно положение на пазара на труда и повишаване на качеството на работните места и работната среда.

Ефективните активни политики на пазара на труда са от важно значение за намаляване на младежката и дълготрайната безработица. Държавите членки следва да помагат на безработните, като им оказват подкрепа за намирането на работа, обучение и преквалификация, и едновременно с това предоставят закрила на онези, които не могат да участват в работната сила. Мобилността на работниците между различни професии, сектори и местоположения трябва да се насърчава, като същевременно се гарантира пълното зачитане на съществуващите права. Държавите членки трябва също така да работят за постигането на по-ефективни и персонализирани публични услуги за заетост. Комисията ще предложи редица нови инициативи, включително създаването на нов европейски орган по труда.

Държавите членки трябва да помагат на гражданите да изградят уменията, които се търсят на пазара на труда. Притежаването на основни умения се е запазило на същото равнище или е намаляло в повечето държави членки. Слабите основни умения сред възрастните продължават да бъдат повод за загриженост и те действат като пречка за развитието на икономиката. Така например, макар 90 % от всички работни места да изискват цифрови умения, според оценките 44 % от европейските граждани не разполагат с такива. Твърде много хора, особено нискоквалифицираните, са без работа или заемат несигурни работни места. Участието в учене за възрастни е в застой. Конкурентоспособността и световният икономически авторитет на Европа зависят от наличието на обучена и квалифицирана работна сила. Необходими са подобрения в качеството и приложимостта на обучението и квалификациите.

Качественото образование и обучение трябва да бъдат достъпни за всички. Академичните постижения продължават да бъдат тясно свързани със социално-икономическата среда. Следва да се положат усилия за осигуряване на равни възможности и достъп до образование и обучение, за да се гарантират социално приобщаване и по-добри икономически резултати. Това изисква инвестиции както в първоначалното, така и в продължаващото образование и обучение, особено в държавите членки, в които са налице слабости в резултатите от образованието и достъпа до образование, по-специално за групите в неравностойно положение. Това изисква също така по-амбициозен подход към сътрудничеството с държавите членки, както се посочва в съобщението относно „Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура“. 17 Освен това, в съответствие с документа „Нова европейска програма за умения“ 18 е необходимо да се осъвремени професионалното обучение и да се засили ученето в процеса на работа, включително чрез качествени стажове. Трябва да бъдат улеснени също и признаването на уменията, придобити извън рамките на официалното образование и обучение, и подкрепата за възрастните.

Създаването на работни места и справедливи условия на труд

Динамичните и приобщаващи пазари на труда са от съществено значение за създаването на качествени работни места, социално приобщаване, насърчаване на предприемачеството и подпомагане на прехода на пазара на труда. Новаторските форми на труд трябва да бъдат съпътствани с адекватна сигурност на заетостта и достъпна социална закрила. Държавите членки следва да гарантират справедливо и равно третиране по отношение на условията на труд. За подходящ баланс между гъвкавостта и сигурността на пазара на труда е необходимо да бъде преодоляно сегментирането на пазара на труда, включително като се насърчава преходът към безсрочни форми на заетост.

Търсенето на работна ръка трябва също да бъде подпомагано чрез изместване на данъчната тежест от труда. Целеви намаления на данъците върху труда могат да допринесат по-специално за включването на групите, които са най-отдалечени от пазара на труда, като например дългосрочно безработните и лицата с ниски доходи, като в същото време се ограничат загубите на приходи.

Насърчаването на равновесието между професионалния и личния живот е от възлово значение за постигане на равенство между половете и увеличаване на участието на жените в трудовия пазар. Важно е да се гарантира достъп до качествени услуги за всички, като грижите за деца и образованието в ранна възраст. Системите на данъчно облагане, които не санкционират втория работещ член на домакинството, и осигуряването на подходящ отпуск по семейни причини и гъвкаво работно време за родителите и лицата, полагащи грижи, също подобряват баланса между професионалния и личния живот.

Следва да се намалят пречките пред заетостта, особено по отношение на групите в неравностойно положение, включително домакинствата с един родител, хората с увреждания, етническите малцинства, бежанците и мигрантите. Усилията за интегриране в пазара на труда трябва да бъдат съчетани с подкрепа за социалната интеграция, като например грижи за децата, достъп до здравни услуги и жилищно настаняване, както и с премахването на пречки като дискриминацията на пазара на труда. По-доброто взаимно допълване между пазара на труда и системите за социална интеграция ще помогне на всички уязвими групи, ще увеличи благоденствието за всички и ще укрепи социалното сближаване. Необходима е също адаптирана работна среда за хората с увреждания, както и целева финансова подкрепа за пълноценното им участие на пазара на труда и в обществото като цяло.

Краткосрочните усилия за интегрирането на бежанците и мигрантите на пазара на труда следва да бъдат заменени с всеобхватни, по-дългосрочни стратегии за повишаване на квалификацията им и интегрирането им на пазара на труда. Достъпът до образование и обучение подобрява техните перспективи да си намерят работа, да заработват достойно заплащане и да бъдат включени в обществото. Това подобрява също перспективите за растеж на страната, която ги приема, и ще даде възможност на ЕС да се възползва от потенциала на бежанците и техните семейства и тяхната силна мотивация да бъдат активни членове на обществото.

Социална закрила и приобщаване за преодоляване на неравенството и бедността

Системите за социална закрила следва да осигуряват адекватно и целенасочено подпомагане на доходите, да увеличават участието на пазара на труда и да гарантират равен достъп до качествени услуги. Преодоляването на неравенствата следва да бъде приоритет, който включва замисъла на националните данъчни и осигурителни системи. Преразпределителното въздействие на реформите трябва да бъде взето предвид при замисъла и изпълнението на структурните политики. Държавите членки следва да предоставят на безработните адекватни обезщетения с разумна продължителност, която да не демотивира хората да работят. В някои държави членки трябва да се разработят по-прогресивни данъчни и осигурителни системи, които като цяло да са по-универсални и обвързани по-добре с условия за имуществено състояние, когато това е необходимо. Системите за социална закрила следва да гарантират правото на обезщетенията за минимален доход за лицата, които не разполагат с достатъчно средства, както и да насърчават социалното приобщаване, като окуражават всички да участват в пазара на труда и в обществото.

Социалната защита и политиките на пазара на труда трябва да се приспособят към променящите се форми на заетост и нарасналата трудовата мобилност. Повече от половината от самостоятелно заетите лица в Европа нямат обезщетения за безработица. Системите за социална закрила следва да се адаптират към новите начини на работа и да гарантират, че социалните права са преносими от една работа на друга, да улесняват натрупването на вноски от няколко работни места и да осигурят преход за всички работници между различните работни места.

Държавите членки следва да гарантират устойчивостта и пригодността на пенсионните системи за всички. За това е необходимо да се гарантират равни възможности за всички работници, включително самостоятелно заетите лица, да придобиват пенсионни права, включително в схеми за допълнително осигуряване. Повечето държави членки реформираха пенсионните си системи, но са необходими още усилия за допълване на проведените реформи. Следва да бъдат приети съпътстващи политики, гарантиращи, че реформите са необратими. Пенсионните доходи могат да нараснат чрез удължаването на професионалния живот, обвързването на пенсионната възраст с очакваната продължителност на живота, предотвратяването на ранното напускане на пазара на труда и подпомагането на други допълнителни начини за осигуряването на пенсионни доходи. Държавите членки следва да въведат мерки, гарантиращи устойчивостта на обществените пенсионни системи дори при неблагоприятни условия.

В здравеопазването и дългосрочните грижи трябва да продължат реформите, за да бъде повишена тяхната икономическа ефективност, гарантирани тяхната фискална устойчивост, качество и поносим достъп. Разходите за здравеопазване и дългосрочни грижи ще нараснат поради застаряването на населението и недемографските разходоопределящи фактори като техническия прогрес в леченията и лекарствата. Поради това са необходими политически действия, за да се даде възможност на хората да останат по-дълго време в добро здравословно състояние, като здравеопазването и дългосрочните грижи станат икономически по-ефективни и като се осигури навременен и поносим достъп до качествени превантивни и лечебни здравни грижи.

Иновации и конкурентоспособност

Разработване на продукти и услуги за бъдещето

Новите производствени технологии и услуги променят европейската промишленост и способността ѝ да се разраства и да се конкурира в световен мащаб. Те създават работни места, постигат по-висока производителност и стойност за потребителите, от което се възползва икономиката като цяло. Бъдещето на европейската промишленост зависи от нейната способност да се адаптира и да прави нововъведения, като инвестира в нови технологии и възприема цифровизацията и декарбонизацията. Конкурентоспособността зависи от способността да се преминава към по-голяма устойчивост, ефективно използване на ресурсите и възползване от предимствата на цифровите технологии. Деловата среда като цяло трябва да дава възможност за нововъведения и да подпомага създаването на работни места.

Структурните реформи, които укрепват трудовите и продуктовите пазари и подпомагат иновациите, са от основно значение, за да бъде икономиката на ЕС по-конкурентоспособна и устойчива. Доброто функциониране на трудовите и продуктовите пазари ще позволи адаптиране чрез плавно коригиране на цените и ще насърчи конкурентоспособността въз основа на иновации с положително въздействие върху дългосрочния растеж и социалните резултати.

Следва да се обърне особено внимание на разпространението на нови технологии сред малките и средните предприятия. Техните трудности да усвояват нови технологии и да получават достъп до свеж капитал се обострят в условията на глобализирана, ориентирани към технологиите икономика. Държавите членки могат да играят роля, като подобрят функционирането на публичната администрация и деловата среда, и чрез всеобхватни бъдещи политики относно уменията, трудовата мобилност и регионалното развитие, както и като увеличат правата на потребителите. Освен това условията за укрепването и разрастването на новосъздадените предприятия са от решаващо значение за подновяването на производствената база на ЕС при икономическото възстановяване.

Услугите за предприятията придобиват все по-голямо значение за тяхната конкурентоспособност. Търсенето на такива услуги нараства и те съставляват все по-голям дял от добавената стойност, включена в промишлените стоки. Отварянето за повече конкуренция в сектора на услугите за предприятията ще бъде от полза за икономиката на ЕС като цяло, тъй като производствените сектори, които разчитат на по-голям дял от тези услуги, постигат по-добри резултати, изразяващи се в по-висока производителност в сравнение с други производствени сектори. 

Засилването на конкуренцията в услугите по разпространение ще позволи на потребителите да се възползват в по-голяма степен от иновациите и новите технологии. Конкурентните услуги в търговията на дребно би трябвало да позволят на потребителите да извлекат повече ползи от цифровизацията, по-ефективните вериги за създаване на стойност, по-богатия избор и по-ниските цени. Адекватното спазване на правата на потребителите и на законодателството за безопасността на продуктите ще спомогне за реализирането на тези ползи.

По-нататъшно намаляване на ограниченията на пазарите на услуги ще подобри производителността и конкурентоспособността и ще доведе до създаването на работни места. В сектора на услугите остават регулаторни и административни пречки. В услугите за предприятията, строителството, недвижимите имоти и туризма държавите членки все още имат непропорционални изисквания за запазването на дейности, налагат строги условия за корпоративна форма и акционерна структура или са въвели сложни изисквания за издаване на разрешителни. Намаляването на ограниченията на пазарите на услуги, включително моделите на сътрудничество, ще доведе до по-силна конкуренция, по-висока производителност, по-евтини услуги, по-богат избор за потребителите и повече работни места, особено за младите квалифицирани специалисти.

Вътрешният пазар на ЕС предоставя трамплин за европейските предприятия да разширяват своята дейност по света. Най-високи равнища на откриване на работни места се наблюдават в информационните и комуникационните дейности, административните и спомагателните услуги, както и в професионалните, научните и техническите дейности. 85 % от новите работни места се създават в малки и средни предприятия. Отбраната е сектор, в който един истински единен пазар може да даде бърз и осезаем ефект. Това означава да се насърчават промишлената конкуренция, стимулирането на повишена производителност, трансграничният достъп и сътрудничеството между МСП по веригата за създаване на стойност, специализация, икономии от мащаба за доставчиците, оптимизирани производствени мощности, по-ниски производствени цени и сигурност на доставките.

4.Отговорни фискални политики с цел подкрепа за устойчивостта и сближаването

Фискалната политика трябва да бъде адаптирана в зависимост от специфичните за всяка държава обстоятелства

След значителните усилия за фискална корекция по време на кризата, подобряването на състоянието на публичните финанси бе подкрепено допълнително от икономическото възстановяване. Въпреки това в няколко държави членки все още не са отстранени високите равнища на публичен дълг. Засегнатите държави членки вероятно се сблъскват с по-високи разходи за финансиране, след като намаляха улесненията в паричната политика, особено в еврозоната. Тези по-големи разходи за финансиране ще наложат допълнителни фискални усилия за ограничаване на нарастването на дълговите съотношения. Време е да бъдат предприети действия за предотвратяване на още по-големи разходи за финансирането на дълга в бъдеще и да бъдат изградени фискални буфери, които да помагат на нашите икономики да бъдат по-устойчиви на сътресения, и да създават възможности за увеличаване на инвестициите. Рамката на ЕС за икономическо управление предвижда ясни правила за държавите членки, като в същото време позволява гъвкавост там, където е необходимо и оправдано.

Фискалната политика трябва да бъде адаптирана в зависимост от специфичните за всяка държава обстоятелства Това трябва да бъде направено в съответствие с Пакта за стабилност и растеж и трябва да бъде взета предвид необходимостта от стабилизиране и устойчивост. В държавите членки с рисковете по отношение на устойчивостта постепенното консолидиране в съответствие с фискалните правила на ЕС следва да се стреми към фискална позиция, която едновременно засилва текущия процес на възстановяване и гарантира устойчивостта на публичните финанси. Трябва да се обърне особено внимание на състава както на приходите, така и на разходите. Държавите членки, които разполагат с фискално пространство, могат да го използват, за да увеличат потенциалния растеж и вътрешното търсене, по-специално чрез инвестиции.

Тъй като се очаква основната инфлация да остане ниска, съществува възможност за по-силен растеж, без да се задейства инфлационен натиск. Освен това силно положителното външно салдо на еврозоната дава възможност за допълнително увеличаване на частните инвестиции и на потреблението. Ниските разходи за финансиране са благоприятни също за правителствата, които могат да изтеглят напред инвестиционните програми чрез ново кредитиране, особено там където публичните инвестиции са на исторически ниски равнища и са налице установени нужди.

Предвид тези съображения, една като цяло неутрална фискална позиция би била подходяща за еврозоната като цяло през 2018 г.Очаква се икономическото положение да продължи да се подобрява, което подсилва аргументите за намаляване на публичния дълг и възстановяване на фискалния резерв, особено в силно задлъжнелите държави. Въпреки това, с цел укрепване на потенциала за растеж на икономиките от еврозоната публичните инвестиции следва да се запазят и дори да се увеличат в някои държави членки.

По-ефикасно и по-справедливо данъчно облагане и по-добро качество на публичните разходи

Подобряването на качеството на публичните финанси, особено по отношение на техния състав и по-доброто използване на обществените поръчки, е от съществено значение, за да се постигне ефикасност на публичните разходи. Реформите в публичната администрация могат да постигнат бързи и значителни икономии. За приспособяване към променяща се среда може да е необходима основна промяна на ролята, целите, организацията и предоставянето на услуги. С пакета на ЕС за обществените поръчки 19 се определят ясни приоритети за подпомагане на обществените поръчки на практика и за подкрепа на инвестициите в ЕС. В него се съдържа механизъм за големи инфраструктурни проекти, както и препоръка относно професионализацията на публичните купувачи. Трябва да са налице мерки, които предотвратяват корупцията и тайните споразумения между доставчици и които третират строго случаите на неравноправни обществени поръчки.

Ефикасните и справедливи данъчни системи са неразделна част от устойчивостта на публичните финанси. По-голямата прозрачност и по-високата ефективност могат да спомогнат за възстановяване на общественото доверие в данъчните системи и да подобрят събирането на данъци. Справедливи и благоприятстващи растежа данъчни системи могат да намалят неравенствата и бедността, насърчат заетостта, подкрепят частните инвестиции и подобрят деловата среда. Осигуряването на еднакви условия на конкуренция е от решаващо значение за справянето с проблема, породен от някои многонационални дружества, развиващи рентабилна дейност в пределите на единния пазар, но същевременно плащащи твърде малко данъци. Сред възловите действия на равнище ЕС са приемането на правно обвързващи мерки за борба със злоупотребите, по-голяма данъчна прозрачност и инициативи за реформа на системата на ДДС и на общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД). Комисията определи също така нов дневен ред за справедливо и ефикасно данъчно облагане на цифровата икономика. За борбата срещу данъчните измами и избягването на данъци е необходим координиран подход чрез инициативи на ЕС и националните политики.

Амбициозни, всеобхватни и редовни прегледи на разходите могат да бъдат от решаващо значение за подобряване на качеството и състава на публичните разходи. Прегледите на разходите помагат да се постигнат или поддържат отговорни фискални политики и допринасят за по-благоприятна за растежа бюджетна структура, като осигуряват критичен преглед на тенденциите в публичните разходи и определят по-интелигентни, по-ефективни начини за изразходване на парите на данъкоплатците. Въпреки че подобни инициативи се разпространяват все повече в държавите членки, налице е значителен потенциал за подобряване на начина, по който те се провеждат и, още по-важно, за подобряване на техния преобразуващ ефект върху разходната част на публичните финанси.

По-силният акцент върху състава и ефикасността на публичните разходи е важен също за постигането на по-добри резултати по ключовите приоритети на политиката на ЕС. Например държавите членки се споразумяха да координират по-добре своите разходи за отбрана, което също ще позволи да бъде повишена ефективността. Настоящата разпръснатост на системата засяга оперативната съвместимост на оборудването в сферата на отбраната. Тя може също да доведе до липса на подготовка и готовност на въоръжените сили и до пропуски в отбранителните способности.

5.Следващи стъпки

(1)

Нетна промяна в равнището на заетостта между третото тримесечие на 2014 г. и второто тримесечие на 2017 г.

(2)

ОВ C 484, 24.12.2016 г. 

(3)

COM(2017) 291.

(4)

Документ № 13129/17 на Съвета.

(5)

COM(2017) 2025.

(6)

COM(2017) 206, COM(2017) 240, COM(2017) 291, COM(2017) 315, COM(2017) 358.

(7)

COM(2017) 770.

(8)

COM(2017) 771.

(9)

COM(2017) 800.

(10)

COM(2017) 677.

(11)

COM(2017) 674.

(12)

COM(2017) 479.

(13)

Годишното Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието предоставя данни за тези елементи с цел подобряване на ефективността на националните съдебни системи.

(14)

COM(2017) 335.

(15)

COM(2017) 487.

(16)

През септември 2016 г. Комисията предложи Европейският фонд за стратегически инвестиции да бъде засилен и неговият срок на действие да бъде удължен до 2020 г. (COM(2016) 597).

(17)

COM(2017) 673.

(18)

COM(2016) 381.

(19)

COM(2017) 572.