7.4.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 95/1

(1)

Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) изисква да бъде осигурено високо равнище на защита на здравето на хората и животните, както и на околната среда при определянето и изпълнението на политиките и дейностите на Съюза. Постигането на тази цел следва, да се осъществява, inter alia, чрез мерките във ветеринарната и фитосанитарната област, които имат за своя крайна цел опазването на здравето на хората.

(2)

В ДФЕС се предвижда също така, че Съюзът следва да допринася за постигане на високо равнище на защита на потребителите чрез приеманите от него мерки във връзка с доизграждането на вътрешния пазар.

(3)

Законодателството на Съюза предвижда набор от хармонизирани правила, за да се гарантира, че храните и фуражите са безопасни и здравословни и че дейностите, които биха могли да имат въздействие върху безопасността на агрохранителната верига или върху защитата на интересите на потребителите във връзка с храните и информацията относно храните, се извършват в съответствие със специфични изисквания. Правилата на Съюза съществуват и за да се гарантира високо равнище на здравето на хората, животните и растенията, както и хуманно отношение към животните по цялата агрохранителна верига и във всички области на дейност, в които една от основните цели е борбата срещу евентуалното разпространение на болести по животните, които в някои случаи се предават на хората, или на вредители, засягащи растенията или растителните продукти, както и за да се гарантира опазването на околната среда от рисковете, които биха могли да възникнат от генетично модифицирани организми (ГМО) или продуктите за растителна защита. Правилното прилагане на тези правила, по-нататък наричани събирателно „законодателство на Съюза в областта на агрохранителната верига“, допринася за функционирането на вътрешния пазар.

(4)

Основните правила на Съюза относно законодателството в областта на храните и фуражите са определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (4). В допълнение към тези основни правила специалното право в областта на храните и фуражите обхваща различни области като храненето на животните, включително медикаментозните фуражи, хигиената на храните и фуражите, зоонозите, страничните животински продукти, остатъците от ветеринарномедицински продукти, замърсителите, контрола и ликвидирането на болестите по животните с последици за здравето на хората, етикетирането на храните и фуражите, продуктите за растителна защита, добавките в храните и фуражните добавки, витамините, минералните соли, микроелементите и другите добавки, материалите, които влизат в контакт с храни, изискванията относно качеството и състава, питейната вода, йонизацията, новите храни и ГМО.

(5)

Законодателството на Съюза относно здравето на животните има за цел да гарантира високи стандарти по отношение на здравето на хората и животните в Съюза, рационалното развитие на секторите на селското стопанство и аквакултурите и увеличаването на производителността. Това законодателство е необходимо, за да се допринесе за доизграждането на вътрешния пазар на животни и животински продукти и да се избегне разпространението на инфекциозни болести, което предизвиква загриженост в Съюза. То обхваща области като вътресъюзната търговия, въвеждането в Съюза, ликвидирането на болести, ветеринарния контрол и уведомяването относно болести, и също така допринася за безопасността на храните и фуражите.

(6)

Заразните болести по животните, включително в случаи на микроорганизми, които са развили резистентност към антимикробни средства, могат да имат значително въздействие върху общественото здраве, безопасността на храните и фуражите и здравето на животните и хуманното отношение към тях. С цел в Съюза да се гарантират високи стандарти за здравето на животните и общественото здраве, на равнището на Съюза са установени правила относно мерките за опазване на здравето на животните и относно безопасността на фуражите и храните. Спазването на тези правила, включително правилата, чиято цел е да се справят с проблема за антимикробната резистентност, следва да подлежи на предвидения в настоящия регламент официален контрол. Наред с това законодателството на Съюза предвижда правила за пускането на пазара и употребата на ветеринарномедицински продукти, които допринасят за съгласуваните действия на равнището на Съюза, насочени към налагане на разумно използване на антимикробни средства на равнище земеделско стопанство и свеждане до минимум на развиването на антимикробна резистентност при животните и предаването ѝ чрез храни от животински произход. В действия № 2 и № 3, застъпени в съобщението на Комисията от 15 ноември 2011 г. до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „План за действие срещу нарастващите опасности от антимикробна резистентност“, се подчертава основната роля, която изпълняват специалните правила на Съюза в областта на ветеринарномедицинските продукти. Спазването на тези специални правила следва да подлежи на проверките, предвидени в това законодателство на Съюза, и следователно не попада в обхвата на настоящия регламент.

(7)

В член 13 от ДФЕС се признава, че животните са същества с усещания. Законодателството на Съюза в областта на хуманното отношение към животните изисква собствениците на животни, животновъдите и компетентните органи да спазват изискванията, гарантиращи хуманното отношение към животните, и да се избягва причиняването на ненужна болка и страдание. Тези правила се основават на научни доказателства и могат да подобрят качеството и безопасността на храните от животински произход.

(8)

Законодателството на Съюза в областта на здравето на растенията регулира въвеждането, установяването и разпространението на вредители по растенията, които не съществуват или не са широко разпространени в рамките на Съюза. Неговата цел е да опазва здравето на културите в Съюза и на публичните и частните зелени площи и горите, като същевременно се опазват биологичното разнообразие и околната среда на Съюза и се гарантира качеството на растенията и растителните продукти и безопасността на произведените от растения храни и фуражи.

(9)

Законодателството на Съюза в областта на продуктите за растителна защита регулира разрешаването, пускането на пазара, употребата и контрола на продуктите за растителна защита и на активните вещества, антидотите, синергистите, коформулантите или адювантите, които може да съдържат или от които може да се състоят. Целта на тези правила е да се гарантира високо равнище на защита на здравето на хората и на животните, както и на околната среда, посредством оценяване на рисковете, свързани с продуктите за растителна защита, като същевременно се подобри функционирането на пазара на Съюза чрез хармонизиране на правилата относно пускането им на пазара и едновременно с това се подобри земеделското производство.

(10)

Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) и Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (6) предвиждат предварителното разрешаване, проследяването и етикирането на ГМО и генетично модифицираните храни и фуражи. ГМО, които не са предназначени за пряка консумация, като например семена, използвани като изходен материал за производството на храни и фуражи, може да се разрешават съгласно Директива 2001/18/ЕО или съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003. Независимо от правното основание, съгласно което могат да се разрешават ГМО, следва да се прилагат същите правила относно официалния контрол.

(11)

Законодателството на Съюза в областта на биологичното производство и етикетирането на биологичните продукти осигурява основа за устойчивото развитие на биологичното производство и има за цел да допринесе за опазването на природните ресурси, биологичното разнообразие и хуманното отношение към животните, както и за развитието на селските райони.

(12)

Законодателството на Съюза в областта на схемите за качество на селскостопанските и хранителните продукти идентифицира продуктите и храните, отгледани и произведени в съответствие с точни спецификации, като същевременно се насърчава разнообразието в селскостопанското производство, защитават се наименованията на продуктите и се информират потребителите относно специфичния характер на селскостопанските и хранителните продукти.

(13)

Законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига се основава на принципа, че операторите носят отговорност на всички етапи на производството, преработката и разпространението в рамките на упражнявания от тях контрол за гарантиране на изпълнението на имащите отношение към тяхната дейност изисквания, установени от законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига.

(14)

Правилата на Съюза относно стандартите за предлагане на пазара на продукти от риболов и аквакултури гарантират устойчиви продукти и реализиране на пълния потенциал на вътрешния пазар; те улесняват дейностите по предлагане на пазара в условията на лоялна конкуренция, като по този начин допринасят за подобряване на рентабилността на производството. Тези правила осигуряват спазването на едни и същи изисквания, както за вноса, така и за продуктите, с произход от Съюза. Правилата на Съюза относно стандартите за предлагане на пазара на селскостопански продукти допринасят за подобряването на икономическите условия за производство, и предлагането на пазара и на качеството на тези продукти.

(15)

Отговорността за прилагане на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига се носи от държавите членки, чиито компетентни органи извършват мониторинг и проверяват чрез организирането на официален контрол дали съответните изисквания на Съюза действително се спазват и привеждат в изпълнение.

(16)

С Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (7), бе установена единна законодателна рамка за организирането на официалния контрол. Тази рамка значително подобри ефективността на официалния контрол, прилагането на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига и равнището на защита от рискове за здравето на хората, животните и растенията и за хуманното отношение към животните в Съюза, както и равнището на защита на околната среда от рискове, които биха могли да възникнат от ГМО и продуктите за растителна защита. Тя предостави и консолидирана правна рамка в подкрепа на интегрирания подход към извършването на официален контрол по цялата агрохранителна верига.

(17)

Съществуват редица разпоредби от законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, чието изпълнение не се урежда или само частично се урежда от Регламент (ЕО) № 882/2004. По-конкретно някои специални правила относно официалния контрол бяха запазени в Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета (8). Здравето на растенията също до голяма степен попада извън приложното поле на Регламент (ЕО) № 882/2004, като някои правила относно официалния контрол се определят в Директива 2000/29/ЕО на Съвета (9).

(18)

В Директива 96/23/ЕО на Съвета (10) се предвижда също така много подробен набор от правила, с които, inter alia, се установява минималната честота на официалния контрол и конкретни мерки за прилагане, които да бъдат приети в случаи на несъответствие.

(19)

С цел рационализиране и опростяване на общата законодателна рамка, като едновременно с това се преследва целта за по-добро регулиране, правилата, приложими по отношение на официалния контрол в конкретни области, следва да бъдат интегрирани в единна законодателна рамка относно официалния контрол. За тази цел Регламент (ЕО) № 882/2004 и други актове на Съюза, уреждащи понастоящем официалния контрол в конкретни области, следва да бъдат отменени и заменени с настоящия регламент.

(20)

Целта на настоящия регламент следва да бъде установяването на хармонизирана рамка на Съюза относно организирането на официалния контрол и официалните дейности, различни от официалния контрол, по цялата агрохранителна верига, като се вземат предвид правилата относно официалния контрол, определени в Регламент (ЕО) № 882/2004 и в съответното секторно законодателство, и придобитият при прилагането на тези правила опит.

(21)

Правилата, с които се определят изискванията относно устойчивата употреба на продуктите за растителна защита, установени в Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11), включват в член 8 от нея разпоредби за проверка на оборудването за прилагане на пестициди, които ще продължат да се прилагат, докато правилата относно официалния контрол от настоящия регламент не се прилагат за тези дейности по проверка.

(22)

За проверка на съответствието с правилата относно общата организация на пазарите на селскостопански продукти (полски култури, вино, маслиново масло, плодове и зеленчуци, хмел, мляко и млечни продукти, говеждо и телешко месо, овче месо, козе месо и мед) вече е създадена добре установена и специфична система за контрол. Поради това настоящият регламент не следва да се прилага по отношение на проверката на съответствието с Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (12), които уреждат общата организация на пазарите на селскостопански продукти, освен когато проверките, провеждани във връзка с пазарните стандарти съгласно Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (13), съдържат данни за възможни случаи на измамни и подвеждащи практики.

(23)

Някои определения, които понастоящем са установени в Регламент (ЕО) № 882/2004, следва да бъдат адаптирани, за да се вземе предвид по-широкото приложно поле на настоящия регламент, да бъдат приведени в съответствие с установените в други актове на Съюза, както и да бъде изяснена или, когато е целесъобразно, заменена терминологията, която има различни значения в различните сектори.

(24)

Когато законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига изисква компетентните органи да проверяват дали операторите спазват съответните правила на Съюза и дали животните или стоките отговарят на специалните изисквания за издаването на официални сертификати или удостоверения, тези проверки на съответствието следва да се считат за официален контрол.

(25)

Законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига възлага допълнително на компетентните органи на държавите членки специални задачи по отношение на защитата на здравето на животните и растенията и хуманното отношение към животните, и опазването на околната среда във връзка с ГМО и продуктите за растителна защита. Тези задачи представляват дейности от обществен интерес, като от компетентните органи на държавите членки се изисква да ги извършват с цел премахване, ограничаване или намаляване на всякаква опасност, която може да възникне за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или също за околната среда. Тези други официални дейности, които включват даването на разрешение или одобряването, епидемиологичното наблюдение и мониторинг, премахването и ограничаването на болестите или вредителите, както и издаването на официални сертификати или удостоверения, се уреждат от същите секторни правила, чието изпълнение се осигурява посредством официалния контрол и следователно от настоящия регламент.

(26)

Държавите членки следва да определят компетентни органи във всички области, които попадат в приложното поле на настоящия регламент. Макар че държавите членки са най-добре подготвени да набележат и вземат решение кой компетентен орган или органи да определят за всяка област или част от област, от тях следва също така да се изиска да определят единен орган, който да гарантира във всяка област или част от област подходящо координирана комуникация с компетентните органи на другите държави членки и с Комисията.

(27)

За извършването на официалния контрол с цел проверка на правилното прилагане на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига и на другите официални дейности, възложени на органите на държавите членки от законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, държавите членки следва да определят компетентни органи, които действат в обществен интерес, обезпечени са с ресурси, разполагат с подходящо оборудване и предоставят гаранции за безпристрастност и професионализъм. Компетентните органи следва да гарантират качеството, последователността и ефективността на официалния контрол.

(28)

Правилното прилагане и осигуряване на изпълнението на правилата, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, изисква подходящо равнище на познаване както на тези правила, така и на правилата от настоящия регламент. Поради това е от значение служителите, които извършват официален контрол и други официални дейности, да преминават редовно обучение относно приложимото законодателство в съответствие с областта им на компетентност, както и в съответствие със задълженията, произтичащи от настоящия регламент.

(29)

Компетентните органи следва да извършват вътрешни одити или да организират извършването на одити от тяхно име, за да удостоверят спазването на настоящия регламент. Тези одити следва да се извършват по прозрачен начин и да подлежат на независим контрол.

(30)

Операторите следва да имат правото, при условията на националното право, да обжалват решенията, взети от компетентните органи. Компетентните органи следва да информират операторите за това право.

(31)

Компетентните органи следва да гарантират, че служителите, отговарящи за официалния контрол, не оповестяват информация, придобита по време на неговото извършване, когато тази информация представлява професионална тайна. Освен ако не съществува висш интерес, който оправдава оповестяването, професионалната тайна следва да обхваща информацията, която би могла да възпрепятства постигането на целта на инспекциите, разследванията или одитите, защитата на търговските интереси или защитата на съдебното производство и на правните съвети. Независимо от това професионалната тайна не следва да възпрепятства компетентните органи да публикуват фактическа информация за резултатите от официалния контрол по отношение на отделни оператори, когато на съответния оператор е била дадена възможност да изрази становище по него преди оповестяването и това становище е взето под внимание или е представено заедно с разкритата от компетентните органи информация. Необходимостта от опазване на професионалната тайна не засяга и задължението за компетентните органи за информиране на широката общественост, когато са налице основателни причини да се подозира, че дадена храна или фураж може да представлява опасност за здравето съгласно член 10 от Регламент (ЕО) № 178/2002. Правото на физическите лица на защита на техните лични данни, предвидено в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (14), не следва да бъде засегнато от настоящия регламент. Освен това тези правила не следва да засягат случаите, в които оповестяването на информацията се изисква от законодателството на Съюза или от националното законодателство.

(32)

Компетентните органи следва да извършват редовно официален контрол, въз основа на риска и с необходимата честота, във всички сектори и във връзка с всички оператори, дейности, животни и стоки, които са предмет на регулиране от законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига. Честотата на официалния контрол следва да бъде установена от компетентните органи, като се вземе предвид необходимостта от съобразяване на усилието по извършване на контрол с риска и очакваното равнище на съответствие с изискванията в различните случаи, включително евентуалните нарушения на законодателство на Съюза в областта на агрохранителната верига, извършени посредством измамни или подвеждащи практики. Поради това вероятността за неспазване на законодателството относно агрохранителната верига във всички области, които попадат в обхвата на настоящия регламент, следва да бъде взета предвид, когато се съобразява усилието по извършване на контрола. В някои случаи обаче, с оглед на издаването на официален сертификат или удостоверение, което е предварително условие за пускането на пазара или за движението на животните или стоките, законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига изисква официалният контрол да се извършва независимо от равнището на риска или от вероятността за неспазване . В такива случаи честотата на официалния контрол е продиктувана от нуждите, свързани със сертифицирането или удостоверяването.

(33)

За да се запази ефективността на официалния контрол при проверката на съответствието, не следва да се съобщава предварително за извършването на контрол, освен ако предварителното съобщаване не е абсолютно необходимо за извършването на контрола (например, когато официалният контрол се извършва в кланица по време на клане и се изисква непрестанно или редовно присъствие на служители или представители на компетентните органи в помещенията на оператора) или характерът на дейностите по официалния контрол не изисква друго (какъвто по-специално е случаят във връзка с одитните дейности).

(34)

Официалният контрол следва да бъде задълбочен и ефективен и следва да гарантира, че законодателството на Съюза се прилага правилно. Като се има предвид, че официалният контрол може да представлява тежест за операторите, компетентните органи следва да организират и провеждат дейностите по официален контрол, като вземат предвид техните интереси и ограничават посочената тежест до необходимото за извършването на ефикасен и ефективен официален контрол.

(35)

Официалният контрол следва да се извършва от служители, които са независими, т.е. по отношение на които няма никакъв конфликт на интереси, по-специално, които не са в положение, което пряко или косвено би могло да засегне възможността им да изпълняват професионалните си задължения по безпристрастен начин. Следва да са налице подходящи мерки за гарантиране на безпристрастност в случаите, когато се извършва официален контрол по отношение на животни, стоки или места, принадлежащи на публичен орган или структура, или извършвани от този орган или структура дейности.

(36)

Официалният контрол следва да се извършва с еднакво внимание от компетентните органи на държавата членка независимо от това дали правилата, чието изпълнение се осигурява, се прилагат за дейности, отнасящи се само до територията на тази държава членка, или за дейности, които ще окажат въздействие върху спазването на законодателството на Съюза относно животните и стоките, които се придвижват или пускат на пазара в друга държава членка или се изнасят извън Съюза. В случай на износ извън Съюза от компетентните органи може да се изисква също, в съответствие със законодателството на Съюза, да проверят съответствието на животните и стоките с изискванията, установени от третата държава на местоназначение по отношение на тези животни или стоки. Освен това, във връзка с установяването на образци на сертификати за износ, съответните изпълнителни правомощия, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилагат само когато в правото на Съюза е предвидено такова сертифициране и по-специално в двустранни споразумения, сключени между Съюза и трета държава или асоциация от трети държави.

(37)

Без да се засягат изискванията за проследимост, определени в секторното законодателство и доколкото е строго необходимо за организирането на официалния контрол, компетентните органи на държава членка следва да могат при изключителни обстоятелства да изискват от операторите да докладват за пристигането на животни и стоки от друга държава членка.

(38)

За да се гарантира, че се осигурява правилното изпълнение на законодателство на Съюза в областта на агрохранителната верига, компетентните органи следва да разполагат с правомощия да извършват официален контрол на всички етапи на производството, преработката и разпространението на попадащите в обхвата на това законодателство животни и стоки. За да се гарантира, че официалният контрол се провежда задълбочено и ефективно, компетентните органи следва да имат и правомощия да извършват официален контрол на всички етапи на производството и разпространението на стоки, вещества, материали или обекти, които не са уредени със законодателство на Съюза в областта на агрохранителната верига доколкото това е необходимо, за да се направи пълно разследване на евентуалните нарушения на това законодателство и да се определи причината за всяко такова нарушение. За да се извършва ефикасно този официален контрол, компетентните органи следва да изготвят и поддържат списък или регистър на съответните оператори, които подлежат на контрол.

(39)

Компетентните органи действат в интерес на операторите и на широката общественост, като гарантират, че високите стандарти на защита, установени от законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, последователно се запазват и опазват чрез подходящи действия за осигуряване на изпълнението, и че съответствието с такъв вид законодателство е проверено чрез официалния контрол по цялата агрохранителна верига. Поради това компетентните органи, както и органите с делегирани правомощия и физическите лица, на които са били делегирани определени задачи, следва да се отчитат пред операторите и широката общественост за ефикасността и ефективността на извършвания от тях официален контрол. Те следва да предоставят достъп до информация относно организацията и извършването на официалния контрол и другите официални дейности и редовно да публикуват информация относно официалния контрол и получените резултати. Компетентните органи следва също така при определени условия да имат право да публикуват или да предоставят информация относно класирането на отделните оператори въз основа на резултатите от официалния контрол. Използването на схеми за класиране от държавите членки следва да бъде разрешено и насърчавано като средство за повишаване на прозрачността по агрохранителната верига, при условие че тези схеми предоставят подходящи гаранции за справедливост, последователност, прозрачност и обективност. Компетентните органи следва да разполагат с необходимите действащи механизми, за да може класирането да отразява точно реалното равнище на съответствие; по-конкретно, компетентните органи следва да бъдат насърчавани да гарантират, че класирането е въз основа на резултатите от няколко мероприятия по официален контрол или, когато класирането е въз основа на резултатите от един единствен официален контрол и констатациите са неблагоприятни — че в разумен срок се извършва последващ официален контрол. Особено необходимо е да има прозрачност на критериите за класиране, така че добрите практики да могат да бъдат съпоставяни, а с течение на времето да се обмисли възможност за разработване на последователен подход на равнището на Съюза.

(40)

Важно е компетентните органи, както и органите с делегирани правомощия и физическите лица, на които са били делегирани определени задачи, да гарантират и проверяват ефективността и последователността на извършвания от тях официален контрол. За тази цел те следва да действат въз основа на документирани процедури в писмен вид и да предоставят информация и инструкции на извършващите официалния контрол служители. Те следва да разполагат и с установени подходящи документирани процедури и механизми, така че да проверяват непрекъснато дали собствените им действия са ефективни и последователни, и да предприемат корективни действия, когато бъдат установени слабости.

(41)

За да се улесни установяването на случаи на несъответствие и да се рационализира предприемането на корективни действия от страна на съответния оператор, резултатите от официалния контрол следва да се регистрират в писмена форма, като на оператора следва да се предостави копие при поискване. Когато официалният контрол изисква постоянно или редовно присъствие на служителите на компетентните органи, за да се осъществи мониторинг на дейностите на оператора, изготвянето на писмени записи за всяка отделна инспекция или посещение при оператора би било непропорционално. В такива случаи писмените записи следва да се изготвят с честота, която дава възможност на компетентните органи и на оператора да бъдат редовно информирани за степента на съответствие и своевременно уведомявани за всякакви установени слабости или несъответствия.

(42)

Операторите следва да оказват пълно съдействие на компетентните органи, на органите с делегирани правомощия или на физическите лица, на които са били делегирани определени задачи, за да се гарантира безпрепятственото извършване на официалния контрол и да се позволи на компетентните органи да извършват други официални дейности. Операторите, които отговарят за пратка, влизаща на територията на Съюза, следва да предоставят цялата налична информация, свързана с тази пратка. Всички оператори следва да предоставят на компетентните органи най-малко информацията, необходима за тяхното идентифициране и за идентифициране на дейностите им, както и на операторите, на които доставят и от които получават доставки.

(43)

Настоящият регламент установява единна законодателна рамка относно организирането на официалния контрол с цел проверка на съответствието със законодателството на Съюза относно агрохранителната верига във всички области, които влизат в обхвата на това законодателство. В някои от тези области в законодателството на Съюза се определят подробни изисквания, за чието спазване са необходими специални умения и средства за извършване на официалния контрол. За да се избегнат разминаващи се практики за осигуряване на изпълнението, които биха могли да доведат до нееднаква защита на здравето на хората, животните и растенията, на хуманното отношение към животните и — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита, както и на околната среда —до възпрепятстване на функционирането на вътрешния пазар на животни и стоки, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, и до нарушаване на конкуренцията, Комисията следва да има възможност да допълва предвидените в настоящия регламент правила чрез приемането на специални правила относно официалния контрол, които са в състояние да отговорят на нуждите от контрол в тези области. По-специално в подобни правила следва да се определят конкретни изисквания за извършване на официалния контрол и минималната му честота, специални или допълнителни спрямо предвидените в настоящия регламент мерки, които компетентните органи следва да предприемат във връзка със случаи на несъответствие, специфични отговорности и задачи на компетентните органи в допълнение към предвидените в настоящия регламент, както и специфични критерии за задействане на предвидените в настоящия регламент механизми за административна помощ. В други случаи тези допълнителни правила биха могли да се окажат необходими, за да се осигури по-подробна рамка за извършването на официален контрол по отношение на храни и фуражи, когато се появи нова информация за рискове за здравето на хората или животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също и при риск за околната среда, която показва, че при липсата на общи спецификации за извършването на официален контрол в отделните държави членки контролът не би могъл да осигури очакваното равнище на защита срещу тези рискове, както е предвидено от законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига.

(44)

За да се даде възможност за ефикасна организация на официалния контрол, попадащ в обхвата на настоящия регламент, държавите членки следва да имат право да определят най-подходящите служители за извършване на такъв контрол, при условие че се осигурява високо равнище на опазване на здравето на хората, животните и растенията и на хуманно отношение към животните по цялата агрохранителна верига и се спазват международните стандарти и задължения. В някои случаи обаче от държавите членки следва да се изисква да се обръщат към официалните ветеринарни лекари, фитосанитарни инспектори или други, специално посочени лица, когато техните специфични умения са необходими за осигуряването на надеждни резултати от официалния контрол. Това не следва да засяга възможността държавите членки да използват също официалните ветеринарни лекари (включително за официален контрол на домашни птици и лагоморфни), фитосанитарни инспектори и други специално посочени лица в случаи, когато това не се изисква съгласно настоящия регламент.

(45)

С цел разработване на нови методи и техники за контрол във връзка с официалния контрол върху производството на месо на компетентните органи следва да се даде възможност да приемат национални мерки за изпълнението на пилотни проекти с ограничен срок и обхват. С тези мерки следва да се гарантира, че компетентните органи проверяват дали операторите спазват всички основни разпоредби, приложими за производството на месо, включително изискванията месото да бъде безопасно и годно за консумация от човека. За да се осигури възможност на Комисията и държавите членки да оценяват въздействието на такива национални мерки и да изразяват своето становище преди приемането им, както и съответно да предприемат най-подходящите действия, тези мерки следва да се съобщават на Комисията за целите на и в съответствие с членове 5 и 6 от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета (15).

(46)

Компетентните органи следва да могат да делегират някои от задачите си на други органи. Следва да бъдат определени подходящи условия, за да се гарантира, че ще бъдат запазени безпристрастността, качеството и последователността на официалния контрол и на другите официални дейности. Органът, на който са делегирани правомощия, следва по-специално да бъде акредитиран в съответствие със стандарта на Международната организация по стандартизация (ISO) за извършването на инспекции.

(47)

За да се гарантира надеждност и последователност на официалния контрол и другите официални дейности в рамките на Съюза, методите, използвани за вземане на проби и за лабораторни анализи, изпитвания и диагностика, следва да отговарят на научни стандарти, да съответстват на специфичните нужди на съответната лаборатория относно анализа, изпитванията и диагностиката и да предлагат издържани и надеждни резултати от анализите, изпитванията и диагностиката. Следва да бъдат установени ясни правила за избора на метода, който да бъде използван, когато различни източници, като ISO, Европейската и средиземноморска организация за растителна защита (EPPO), Международната конвенция по растителна защита (IPPC), Световната организация за здравеопазване на животните (OIE), Европейският съюз и националните референтни лаборатории, или пък националното право дават възможност за повече от един метод.

(48)

Операторите, чиито животни или стоки подлежат на вземане на проби, анализи, изпитвания или диагностика в рамките на официалния контрол, следва да имат право на второ експертно становище за тяхна сметка. Това право следва да дава възможност на оператора да поиска преглед на документацията по първоначалното вземане на проби и извършването на анализи, изпитвания или диагностика от друг експерт, както и повторен анализ, изпитване или диагностика на части от материала за взета първоначално проба, освен ако такъв втори анализ, изпитване или диагностика са технически невъзможни или са без значение. Такъв би бил случаят по-специално, ако честотата на поява на опасността е особено ниска при животното или стоката или нейното разпространение е изключително слабо или неравномерно, с цел оценка за наличието на карантинни вредители или, в зависимост от случая, за да се извърши микробиологичен анализ.

(49)

За целите на извършването на официален контрол на търговията, осъществявана по интернет или чрез друга връзка от разстояние, компетентните органи следва да имат възможност да получават проби чрез анонимно направени поръчки (известни също като „тайно пазаруване“), които след това да могат да бъдат анализирани, изпитвани или подлагани на проверка за съответствие. Компетентните органи следва да вземат всички мерки, за да бъдат защитени правата на операторите за становище от втори експерт.

(50)

Лабораториите, определени от компетентните органи да извършват анализи, изпитвания и диагностика на проби, взети в рамките на официалния контрол и другите официални дейности, следва да притежават необходимите за изпълнението на тези задачи експертни знания, оборудване, инфраструктура и персонал в съответствие с най-високите стандарти. За да се гарантира получаването на стабилни и надеждни резултати, тези лаборатории следва да бъдат акредитирани за използването на тези методи в съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17025 „Общи изисквания относно компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране“. Акредитацията следва да бъде издадена от национален орган по акредитация, действащ в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (16).

(51)

Въпреки че акредитацията е предпочитаният инструмент, за да се гарантира, че официалните лаборатории работят в съответствие с високи стандарти, тя също така е сложен и скъп процес, който би могъл да доведе до непропорционална тежест за лабораторията в случаите, когато методът за лабораторен анализ, изпитвания или диагностика е особено прост за извършване и не изисква специални процедури или оборудване, както при откриването на наличието на Trichinella при извършването на инспекция и, при определени условия, в случаите, когато лабораторията извършва само анализи, изпитвания или диагностика в рамките на другите официални дейности, а не на официалния контрол.

(52)

С цел да се осигури гъвкавостта и пропорционалността на подхода, по-специално по отношение на лаборатории в областта на здравето на животните или растенията, следва да се предвиди възможност за приемане на дерогации, за да се позволи някои лаборатории да не бъдат акредитирани по отношение на всички използвани от тях методи. Това става по-специално в случаите, когато не са налични валидирани методи за откриване на определени вредители по растенията. Освен това може акредитацията на дадена лаборатория за всички методи, които тя следва да използва в качеството си на официална лаборатория, да не е непосредствено възможна в случаи, когато трябва да се използват нови или наскоро променени методи, в случаи на нововъзникващи рискове или извънредни положения. При определени условия на официалните лаборатории следва да се позволи да извършват анализи, изпитвания и диагностика за компетентните органи, преди да са получили съответната акредитация.

(53)

Официалният контрол, извършван на животни и стоки, въвеждани в Съюза от трети държави, е от ключово значение, тъй като този контрол гарантира спазването на приложимото в рамките на Съюза законодателство, и по-специално установените правила за защита на здравето на хората, животните и растенията, на хуманното отношение към животните и — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също на околната среда. Този официален контрол следва да се извършва преди животните или стоките да са допуснати за свободно обращение в рамките на Съюза. Честотата на официалния контрол следва да позволява адекватно справяне с рисковете за здравето на хората, животните и растенията, хуманното отношение към животните и околната среда, които въвежданите в Съюза животни и стоки биха могли да предизвикат, като се вземат предвид предишните данни на оператора за спазването на изискванията, предвидени в законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, вече извършения контрол на тези животни и стоки в съответната трета държава и гаранциите, предоставени от посочената трета държава, че изнасяните за Съюза животни и стоки отговарят на изискванията, определени в законодателството на Съюза.

(54)

Необходимо е да се предвиди за категориите животни и стоки, които следва винаги да бъдат представяни на граничен контролен пункт за официален контрол, този контрол да се извършва преди въвеждането им в Съюза. Също така е необходимо да се предвиди възможността да се изисква спрямо други категории стоки прилагането временно на същото изискване — по силата на специални мерки за тази цел, както и възможността да се изисква определени други категории стоки, и по-специално някои храни, съдържащи както продукти от растителен произход, така и преработени продукти от животински произход (съставни продукти), да бъдат винаги представяни за официален контрол на граничен контролен пункт преди въвеждането им в Съюза.

(55)

Като се имат предвид рисковете за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или за околната среда, които някои животни или стоки могат да предизвикат, тези животни и стоки следва да бъдат предмет на специален официален контрол, който да се извършва при въвеждането им в Съюза. Действащите правила на Съюза изискват официалният контрол да бъде извършван на границите на Съюза, за да се провери, че стандартите относно здравето на хората, здравето на животните и хуманното отношение към тях, приложими по отношение на животни, продукти от животински произход, зародишни продукти и странични животински продукти, се спазват и че растенията и растителните продукти отговарят на фитосанитарните изисквания. Засилен контрол при въвеждане в Съюза се извършва и на някои други стоки, когато нововъзникващи или вече известни рискове обосновават това. В настоящия регламент следва да бъдат предвидени особеностите на този контрол, който понастоящем се урежда от директиви 97/78/ЕО (17), 91/496/ЕИО (18) и 2000/29/ЕО на Съвета и Регламент (ЕО) № 669/2009 на Комисията (19).

(56)

С цел да се засили ефективността на системата на Съюза за официален контрол, да се гарантира оптимално разпределение на ресурсите за официален контрол, предназначени за граничен контрол, и да се улесни прилагането на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, следва да бъде установена обща интегрирана система за официален контрол в граничните контролни пунктове, която да замени действащата фрагментирана рамка за контрол, така че да се обработват всички пратки, които предвид риска, който могат да предизвикат, следва да бъдат контролирани при въвеждането им в Съюза.

(57)

Официалният контрол върху пратки следва да се извършва при пристигането им на граничните контролни пунктове. Този официален контрол следва да включва проверки на документите на всички пратки, включително, когато е уместно, проверки чрез електронни средства, както и проверки за идентичност и физически проверки, извършвани с подходяща честота в зависимост от риска, който представлява всяка пратка на животни или стоки.

(58)

Честотата на физическите проверки следва да бъде определяна и изменяна въз основа на рисковете за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда. Този подход следва да дава възможност на компетентните органи да разпределят ресурси за контрол в областите, в които рискът е най-голям. Честотата на проверките за идентичност следва също да бъде намалена или ограничена до проверка на официалния печат на дадена пратка, когато това е оправдано поради намален риск, свързан с въвежданите в Съюза пратки. Основаният на риска подход към проверките за идентичност и физическите проверки следва да се прилага като се използват наличните масиви от данни и информация, както и компютризираните системи за събиране и управление на данни.

(59)

В някои случаи и при условие че бъде гарантирано високо равнище на здраве на хората, животните и растенията, на хуманното отношение към животните и — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, официалният контрол, който обичайно се извършва от компетентните органи на граничните контролни пунктове, би могъл да се извършва на други контролни пунктове или от други органи.

(60)

С цел да се организира ефективна система за официален контрол пратките, пристигащи от трети държави, за които се изисква контрол при въвеждането им в Съюза, следва да бъдат придружени от единен здравен документ за въвеждане (ЕЗДВ), който да се използва за предварително уведомяване за пристигането на пратките на граничния контролен пункт и за регистриране на резултатите от извършения официален контрол и взетите от компетентните органи решения във връзка с пратката, която той придружава. Същият документ следва да се използва от оператора за митническо оформяне от страна на митническите органи след като приключи официалния контрол.

(61)

Поради специфични географски ограничения, например дълга брегова ивица или дълга граница, в някои държави членки е трудно да бъдат изпълнявани постоянно минималните изисквания за граничните контролни пунктове. Вносът на необработени дървени трупи обикновено се извършва в големи количества през специализирани пристанища или контролни пунктове и с нередовна периодичност, което затруднява осигуряването на напълно оборудвани гранични контролни пунктове с постоянен персонал. За да се осигури ефективен официален контрол на конкретни пратки необработени дървени трупи, следва да бъдат позволени дерогации от минималните изисквания за граничните контролни пунктове.

(62)

Официалният контрол на животни и стоки, въвеждани в Съюза от трети държави, следва да се извършва на граничните контролни пунктове, определени от държавите членки в съответствие с редица минимални изисквания. Определянето на такива пунктове следва да бъде оттеглено или спряно, когато те вече не са в съответствие с минималните изисквания или когато техните дейности могат да представляват риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда. При вземането на решение за оттегляне или спиране на това определяне, следва да се имат предвид степента на сериозност на риска и принципът на пропорционалност.

(63)

За да се гарантира еднаквото прилагане на правилата за официалния контрол на пратките, пристигащи от трети държави, следва да се установят общи правила по отношение на действията, които компетентните органи и операторите следва да предприемат в случай на съмнение за несъответствие и във връзка с несъответстващите пратки и пратките, които биха могли да представляват риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда.

(64)

С цел да се избегнат непоследователности и дублиране при извършването на официалния контрол, за да се позволи навременното идентифициране на пратките, които подлежат на официален контрол на граничните контролни пунктове и на други контролни пунктове, и за да се гарантира, че контролът се извършва по ефективен начин, следва да бъдат гарантирани сътрудничеството и обменът на информация между компетентните органи, митническите органи и други органи, които се занимават с пратки, пристигащи от трети държави.

(65)

Държавите членки следва да гарантират, че винаги са налични адекватни финансови ресурси, така че компетентните органи, извършващи официален контрол и други официални дейности, да бъдат осигурени с необходимите персонал и оборудване. Въпреки че операторите са отговорни на първо място, за да се гарантира, че техните дейности се извършват в съответствие със законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, системата за собствен контрол, която те са внедрили за тази цел, следва да бъде допълнена с поддържана от всяка държава членка специална система за официален контрол, за да се гарантира ефективния надзор на пазара по цялата агрохранителна верига. Такава система по своята същност е сложна и ресурсоемка, така че следва да бъде предвиден стабилен приток от ресурси, предназначени за официален контрол и на подходящо равнище за нуждите на правоприлагането във всеки един момент. За да се намали зависимостта на системата за официален контрол от публичните финанси, компетентните органи следва да събират такси или налози, за да покриват разходите, които възникват за тях при извършване на официален контрол на някои оператори и във връзка с някои дейности, за които в законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига се изисква регистрация или одобрение в съответствие с правилата на Съюза в областта на хигиената на храните и фуражите или с правилата в областта на здравето на растенията. Следва да се събират такси или налози от операторите и за да се компенсират разходите за официалния контрол, извършван с оглед издаване на официален сертификат или удостоверение, и разходите за официален контрол, извършван от компетентните органи на граничните контролни пунктове.

(66)

Таксите или налозите следва да покриват, но да не надхвърлят, разходите, включително режийните разходи, възникващи за компетентните органи при извършването на официалния контрол. Режийните разходи може да включват разходите за подкрепа и организация, които са необходими за планирането и извършването на официалния контрол. Тези разходи следва да се изчисляват въз основа на всеки отделен официален контрол или въз основа на целия официален контрол, извършени през определен период от време. Когато таксите или налозите се прилагат въз основа на действителните разходи за всеки отделен официален контрол, на операторите с добри резултати при спазването на изискванията следва да се налагат по-ниски общи такси в сравнение с операторите, които не спазват изискванията, тъй като спрямо първите следва да бъде упражняван официален контрол с по-ниска честота. С цел да се насърчи спазването на законодателството на Съюза от всички оператори, без значение какъв е използваният метод (основаващ се на действителните разходи или под формата на фиксирана такса), който всяка държава членка е избрала за изчисляване на таксите или налозите, когато таксите или налозите се изчисляват въз основа на цялостните разходи, възникнали за компетентните органи през определен период от време, и се налагат на всички оператори, независимо от това дали те подлежат на официален контрол през референтния период, тези такси или налози следва да се изчисляват така, че да поощряват операторите с неизменно добри резултати при спазване на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига.

(67)

Следва да бъде забранено прякото или косвеното възстановяване на събираните от компетентните органи такси или налози, тъй като това би поставило в неизгодно положение операторите, които не се ползват от възстановяването им, и потенциално би довело до нарушаване на конкуренцията.

(68)

Финансирането на официалния контрол посредством събираните от операторите такси или налози следва да става при пълна прозрачност, така че гражданите и предприятията да могат да разбират метода и данните, използвани за установяване на таксите или налозите.

(69)

В законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига се определят случаите, в които при пускането на пазара или движението на някои животни или стоки те следва да са придружени от официален сертификат, подписан от сертифициращия служител. Целесъобразно е да се установи общ набор от правила за определяне на задълженията на компетентните органи и сертифициращите служители във връзка с издаването на официални сертификати, както и характеристиките, които следва да притежават официалните сертификати, за да се гарантира тяхната надеждност.

(70)

В други случаи в правилата, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, се предвижда, че при пускането на пазара или движението на някои животни или стоки те трябва да са придружени от официален етикет, официална маркировка или друго официално удостоверение, издадено от операторите под официалния надзор на компетентните органи или от самите компетентни органи. Официалните удостоверения включват например растителни паспорти, лого за биологично производство и идентификационни знаци, когато по законодателството на Съюза се изискват такива, и маркировки за защитени наименования за произход, защитени географски указания или храни с традиционно специфичен характер. Целесъобразно е да се определи минимален набор от правила, за да се гарантира, че и издаването на официални удостоверения може да се извършва в съответствие с подходящи гаранции за надеждност.

(71)

Официалният контрол и другите официални дейности следва да се основават на методи за анализ, изпитване и диагностика, които отговарят на съвременните научни стандарти и предлагат стабилни, надеждни и съпоставими резултати в целия Съюз. Поради това методите, използвани от официалните лаборатории, както и качеството и еднообразието на получените въз основа на тях данни от анализите, изпитванията и диагностиката следва да се подобряват непрекъснато. За тази цел Комисията следва да има възможност да определя референтни лаборатории на Европейския съюз във всички области от агрохранителната верига, в които има необходимост от точни и надеждни резултати от анализи, изпитвания и диагностика, и да разчита на тяхната експертна помощ. Референтните лаборатории на Европейския съюз следва по-специално да гарантират, че на националните референтни лаборатории и официалните лаборатории е предоставена актуална информация за наличните методи, организират или участват активно в междулабораторни сравнителни изпитвания и предлагат курсове за обучение, предназначени за националните референтни лаборатории или официалните лаборатории.

(72)

Член 32, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1829/2003 и член 21, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета (20) възлагат съответно на референтната лаборатория на Европейския съюз за генетично модифицирани храни и фуражи и на референтната лаборатория на Европейския съюз за фуражни добавки специфични задачи в рамките на процедурата по издаване на разрешения за генетично модифицирани храни или фуражи, или фуражни добавки, които се отнасят по-специално до изпитването, оценката и валидирането на метода за откриване или за анализ, предложен от заявителя. Поради това тези лаборатории следва да действат като референтни лаборатории на Европейския съюз за целите на настоящия регламент.

(73)

За извършването на официален контрол и други официални дейности, насочени към откриването на евентуалните нарушения на правилата, включително извършени чрез измамни или подвеждащи практики, и в областта на хуманното отношение към животните, компетентните органи следва да имат достъп до актуални, надеждни и съгласувани технически данни, до резултати от научни изследвания, до нови техники и експертни знания, необходими за правилното прилагане на законодателството на Съюза в тези две области. За тази цел Комисията следва да има възможност да определя референтни центрове на Европейския съюз за автентичността и целостта на агрохранителната верига и за хуманното отношение към животните, и да разчита на тяхната експертна помощ.

(74)

С цел постигане на целите на настоящия регламент и допринасяне за безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, като се гарантира доверието на потребителите в него, случаите на несъответствие със законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, изискващи действия за правоприлагане в повече от една държава членка, следва да бъдат преследвани ефективно и последователно. Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF), създадена съгласно член 50 от Регламент (ЕО) № 178/2002, вече дава възможност на компетентните органи бързо да обменят и разпространяват информация относно сериозни преки или косвени рискове за здравето на хората във връзка с храни или фуражи или относно сериозни рискове за здравето на хората или животните, или за околната среда, във връзка с фуражи, с цел да се даде възможност за предприемане на бързи мерки за противодействие на такива сериозни рискове. Макар че този инструмент позволява предприемането на навременни действия във всички засегнати държави членки за противодействие на някои сериозни рискове по цялата агрохранителна верига, той не може да служи за целите на установяване на ефективна трансгранична помощ и сътрудничество между компетентните органи, за да се гарантира, че несъответствието със законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига с трансгранично измерение се преследва ефективно не само в държавата членка, в която е констатирано за първи път, но и в държавата членка, в която е възникнало несъответствието. По-специално административната помощ и сътрудничество следва да дават възможност на компетентните органи да обменят информация, да правят разкрития и разследвания и да предприемат ефективни и пропорционални действия за преследване на трансграничните нарушения на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига и в случаите на евентуални измамни или подвеждащи практики, които имат или могат да имат трансграничен характер.

(75)

По отношение на исканията за административна помощ и всички уведомления следва да бъдат предприемани подходящи последващи действия. С цел да се улесни административната помощ и сътрудничеството, от държавите членки следва да се изисква да определят един или повече органи за връзка, които да подпомагат и координират комуникационните потоци между компетентните органи в различните държави членки. За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент и с цел рационализиране и опростяване на сътрудничеството между държавите членки на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за приемане на актове за изпълнение, с които да се установят спецификациите на техническите средства, които да се използват, процедурите за комуникация между органите за връзка и стандартен формат за искания за помощ, уведомления и отговори.

(76)

От всяка държава членка следва да се изисква да изготви и редовно да актуализира многогодишен национален план за контрол (МНПК), който обхваща всички области, уреждани от законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, и съдържа информация за структурата и организацията на нейната система за официален контрол. Тези МНПК са инструментът, чрез който всяка държава членка следва да гарантира, че официалният контрол е основан на риска и се извършва по ефективен начин на нейната територия и по цялата агрохранителна верига, както и че той е в съответствие с настоящия регламент. Провеждането на подходящи консултации със съответните заинтересовани страни преди изготвянето на плановете следва да гарантира пригодността им за тази цел.

(77)

С цел да се гарантира съгласуваността и пълнотата на МНПК всяка държава членка следва да определи единен орган, който има за задача да координира подготовката на нейния МНПК и събирането, когато е необходимо, на информация за неговото изпълнение, преразглеждане и актуализиране.

(78)

От държавите членки следва да се изисква да предават на Комисията годишен доклад с информация за дейностите по контрол и изпълнението на МНПК. За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент и с цел улесняване на събирането и предаването на съпоставими данни последващото компилиране на тези данни в статистически данни за целия Съюз и изготвянето на доклади от Комисията за функционирането на официалния контрол в рамките на Съюза на Комисията следва се предоставят изпълнителни правомощия за приемане на актове за изпълнение по отношение на установяването на стандартни образци на формуляри за годишните доклади.

(79)

Експертите на Комисията следва да имат възможност да извършват контрол, включително одити, в държавите членки, за да проверяват прилагането на съответното законодателство на Съюза и функционирането на националните системи за контрол и на компетентните органи. Извършваният от Комисията контрол следва да се използва и за разследване и събиране на информация относно практики, свързани с осигуряване на изпълнението, или проблеми, извънредни ситуации и ново развитие в държавите членки. По искане на засегнатите държави членки експертите на Комисията следва да имат възможност да участват в контрола, извършван от компетентните органи на трети държави на територията на тази държава членка; този контрол следва да се организира въз основа на тясно сътрудничество между засегнатите държави членки и Комисията.

(80)

Животните и стоките от трети държави следва да изпълняват същите изисквания, които се прилагат към животните и стоките от Съюза, или изисквания, признати най-малко за еквивалентни във връзка с целите на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига. Този принцип е залегнал в член 11 от Регламент (ЕО) № 178/2002, който съдържа изискването внасяните в Съюза храни и фуражи да отговарят на съответните изисквания на законодателството на Съюза в областта на храните или на изисквания, които се считат най-малко за еквивалентни на тях. Специфични изисквания за прилагане на този принцип са предвидени в правилата на Съюза относно защитните мерки срещу вредителите по растенията, забраняващи въвеждането в Съюза на някои вредители, които не са разпространени в Съюза (или са разпространени само в ограничена степен), в правилата на Съюза за определяне на изисквания относно здравето на животните, които позволяват въвеждането на животни и на някои продукти от животински произход в Съюза само от трети държави, включени в съставен с тази цел списък, и в правилата на Съюза за организирането на официален контрол на продуктите от животински произход, предназначени за консумация от човека, в които се предвижда и изготвянето на списък на трети държави, от които тези продукти могат да бъдат въвеждани в Съюза.

(81)

С цел да се гарантира, че животните и стоките, въвеждани в Съюза от трети държави, отговарят на всички изисквания, определени в законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, или на изисквания, считани за еквивалентни, в допълнение към изискванията, установени в правилата на Съюза относно защитните мерки срещу вредителите по растенията, правилата на Съюза за определяне на изисквания относно здравето на животните и правилата на Съюза за определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход, за да се гарантира, че изискванията, определени в законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига във връзка с опасения от фитосанитарен и ветеринарен характер са изпълнени, на Комисията следва да се позволи да установява условия за въвеждането на животни и стоки в Съюза в степента, необходима, за да се гарантира, че тези животни и стоки отговарят на всички съответни изисквания на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига или на еквивалентни изисквания. Тези условия следва да се прилагат по отношение на животните, стоките или категориите животни или стоки от всички трети държави, от някои трети държави или от региони на трети държави.

(82)

Когато в конкретни случаи са налице доказателства, че определени животни или стоки с произход от трета държава, група от трети държави или региони от тях пораждат рискове за здравето на хората, животните или растенията или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, или когато има доказателства, че вероятно е налице широкоразпространено значително несъответствие със законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, Комисията следва да може да приема мерки за ограничаване на такива рискове.

(83)

Извършването на ефективен и ефикасен официален контрол и други официални дейности и в крайна сметка безопасността и здравето на хората, животните и растенията и опазването на околната среда зависят също от наличието в контролните органи на добре обучени служители, притежаващи подходящи знания относно всички въпроси, свързани с правилното прилагане на законодателството на Съюза. Комисията следва да предоставя подходящо и целево обучение, за да насърчава прилагането от страна на компетентните органи на единен подход към официалния контрол и другите официални дейности. За да се насърчава познаването в трети държави на законодателството и изискванията на Съюза в областта на агрохранителната верига, такова обучение следва да бъде насочено и към служителите на компетентните органи в трети държави. Във втория случай дейностите по обучението следва да бъдат изготвени така, че да се вземат предвид специфичните нужди на развиващите се страни, да се подпомагат техния контрол и действията им за осигуряване на изпълнението, така че да отговарят на изискванията, приложими за внос на животни и стоки в Съюза.

(84)

За да се насърчава обменът на опит и добри практики между компетентните органи, Комисията следва да има възможност и да организира, в сътрудничество с държавите членки, програми за обмен между държавите членки на служители, натоварени с извършване на официалния контрол или другите официални дейности.

(85)

От значение за извършването на ефективен официален контрол и други официални дейности е компетентните органи в държавите членки, Комисията и, когато е целесъобразно, операторите, да имат възможност да обменят бързо и ефикасно данни и информация, свързани с официалния контрол, както и резултатите от него. Няколко информационни системи са установени от законодателството на Съюза и се управляват от Комисията, за да се позволи такива данни и информация да бъдат обработвани и управлявани в рамките на Съюза чрез основани на интернет компютризирани инструменти. Експертната система за контрол на търговията (система Traces), създадена с решения 2003/24/ЕО (21) и 2004/292/ЕО (22) на Комисията в съответствие с Директива 90/425/ЕИО (23) на Съвета е система, предназначена за записване и проследяване на резултатите от официалния контрол и която понастоящем се използва за управление на данните и информацията относно животните и продуктите от животински произход и извършения по отношение на тях официален контрол. Настоящият регламент следва да даде възможност тази система да бъде поддържана и актуализирана, така че да се позволи употребата ѝ за всички стоки, за които законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига установява специфични изисквания или практически механизми за официален контрол. Съществуват също и специални компютърни системи за бърз обмен на информация между държавите членки и Комисията относно рисковете, които биха могли да възникнат в агрохранителната верига или за здравето на животните и растенията. С член 50 от Регламент (ЕО) № 178/2002 се установява системата RASFF, която е система за уведомяване за пряка или непряка опасност за здравето на хората, произтичаща от храни или фуражи, с член 20 от Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета (24) се установява система за уведомяване и докладване за мерките относно включените в списък болести и с член 103 от Регламент (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета (25) се установява система за уведомяване и докладване за наличието на вредители и уведомяване в случай на несъответствие с изискванията. Всички тези системи следва да работят по хармоничен и последователен начин, като се използва взаимодействието между различните системи, избягват се дублиранията, опростява се функционирането им и се подобрява тяхната ефективност.

(86)

За да се подкрепя по-ефективното управление на официалния контрол, Комисията следва да установи компютризирана информационна система, която интегрира и актуализира при необходимост всички имащи отношение съществуващи информационни системи и която дава възможност за използването на усъвършенствани инструменти за комуникация и сертифициране и за максимално ефективно използване на свързаните с официалния контрол данни и информация. С оглед избягването на ненужно дублиране на изискванията по отношение на информацията, при проектирането на такава компютризирана система следва да се вземе предвид необходимостта да се гарантира, когато това е целесъобразно, нейната съвместимост и оперативна съвместимост с други използвани от публичните органи информационни системи, чрез които се извършва автоматичен обмен на съответните данни или се предоставя достъп до тях. Освен това в съответствие с Програмата в областта на цифровите технологии за Европа следва да бъде предвидена възможността за използване на електронен подпис по смисъла на Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (26). С Европейския надзорен орган по защита на данните следва да се провеждат консултации при разработването на всяка нова функция на такава компютризирана система, както и при изготвянето на съответните мерки за прилагане, които може да засегнат обработката на лични данни и неприкосновеността на личния живот.

(87)

За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент във връзка с правилното функциониране на компютризираната информационна система, техническите ѝ спецификации, както и задълженията и прерогативите на различните участници и ползватели, като се отчита по-специално необходимостта да се сведе до минимум административната тежест посредством използването по целесъобразност на международно стандартизиран език, структура на съобщението и протоколи за обмен, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия.

(88)

Компетентните органи следва да разследват случаите, при които има подозрение за несъответствие със законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, и когато бъде установено такова несъответствие — да определят неговия произход и обхват, както и отговорностите на операторите. Освен това компетентните органи следва да вземат подходящи мерки, за да се гарантира, че съответните оператори предприемат необходимите действия за подобряване на положението и за да се предотврати по-нататъшното несъответствие. При организирането и извършването от компетентните органи на разследвания и действия по осигуряване на изпълнението следва надлежно да се вземат предвид потенциалните рискове и вероятността от измамни или подвеждащи практики по цялата агрохранителна верига.

(89)

Проверката чрез официален контрол на спазването на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига е от основно значение, за да се гарантира, че целите на това законодателство се постигат по ефективен начин в рамките на Съюза. Смущения в системите за контрол на една държава членка в някои случаи могат значително да възпрепятстват постигането на тези цели и да доведат до възникването на рискове за здравето на хората, животните и растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, независимо от участието или отговорността на операторите или на други участници, или да доведат до състояние на широко разпространено сериозно несъответствие със законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига. За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, Комисията следва да може в случай на сериозни смущения в системата за контрол на дадена държава членка да реагира чрез приемане на мерки, насочени към ограничаване или премахване на тези рискове от агрохранителната верига в очакване съответната държава членка да предприеме необходимото действие за преодоляване на смущенията в системата за контрол. Поради това на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия.

(90)

При нарушения на правилата на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига и на настоящия регламент следва да се прилагат ефективни, възпиращи и пропорционални санкции на национално равнище в целия Съюз, чиято тежест да е съобразена, inter alia, с потенциалните вреди за здравето на хората, които могат да възникнат в резултат от нарушенията, включително в случаите, когато операторите не оказват сътрудничество по време на официален контрол, и в случаите на представяне или използване на неверни или подвеждащи официални сертификати или удостоверения. За да могат финансовите санкции, приложими за нарушения на правилата, извършени чрез измамни или подвеждащи практики, да бъдат в достатъчна степен възпиращи, те следва да бъдат определени на равнище, което надхвърля неправомерното предимство за извършителя, получено в резултат на тези практики.

(91)

Всяко лице следва да може да предоставя нова информация на вниманието на компетентните органи, която им помага при разкриването и санкционирането на случаи на нарушение на настоящия регламент и на правилата, посочени в член 1, параграф 2. Подаването на сигнал за нарушение обаче може да бъде възпрепятствано от липсата на ясни процедури или от страх от репресивни ответни действия. Съобщаването за нарушения на настоящия регламент е полезно средство, за да се гарантира, че даден компетентен орган може да разкрива нарушения и да налага санкции при нарушения. Във връзка с това в настоящия регламент следва да бъдат предвидени адекватни мерки, за да се даде възможност на всяко лице да сигнализира на компетентните органи за евентуални нарушения на настоящия регламент, както и да се осигури защита на това лице срещу репресивни ответни действия.

(92)

Настоящият регламент включва области, вече попадащи в обхвата на някои актове, които са в сила понастоящем. За да се избегнат дублирания и да се установи съгласувана законодателна рамка, следните актове следва да бъдат отменени и заменени с настоящия регламент: Регламент (EО) № 882/2004 и Регламент (EО) № 854/2004 на Европейския регламент и на Съвета (27), Директиви 89/608/ЕИО (28), 89/662/ЕИО (29), 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО (30) и 97/78/ЕО на Съвета, и Решение 92/438/EИО на Съвета (31).

(93)

За да се гарантира последователност, следните актове следва да бъдат изменени: Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета (32), Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета (33), Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета (34), Регламент (ЕО) № 1069/2009, Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета (35), Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета (36), Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (37), и директиви 98/58/ЕО (38), 1999/74/ЕО (39), 2007/43/ЕО (40), 2008/119/ЕО (41), и 2008/120/ЕО (42) на Съвета.

(94)

В Регламент (ЕС) № 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета (43) се предвижда рамка за финансирането от страна на Съюза на действия и мерки по агрохранителната верига в областите от неговия обхват по линия на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. Някои от тези актове и мерки имат за цел подобряване на резултатите от официалния контрол и другите официални дейности в рамките на Съюза. Регламент (ЕС) № 652/2014 следва да бъде изменен, за да бъде взета предвид отмяната с настоящия регламент на Регламент (ЕО) № 882/2004.

(95)

Като се има предвид конкретното положение във връзка с растителния сектор, който досега не е бил предмет на същото ниво на контрол, както други стоки съгласно настоящия регламент, от съществено значение е въвеждането на новата система да протече по възможност най-гладко и безпрепятствено. По тази причина е необходимо да се въведат специални разпоредби относно графика за приемането на съответните делегирани актове. Също така е ясно, че е обосновано да се предвиди освобождаване от задължението да се извършват проверки на документите на граничните контролни пунктове за растителния сектор, когато става дума за растения, растителни продукти и други обекти с ниска степен на риск, и да бъдат разрешени проверки на документите на разстояние от граничните контролни пунктове за растения, растителни продукти и други обекти, когато с тези проверки на известно разстояние се осигурява равностойно ниво на сигурност.

(96)

С цел да се изменят позоваванията на европейските стандарти и приложения II и III към настоящия регламент, за да се вземе предвид развитието в областта на законодателството, науката и техниката, и настоящият регламент да бъде допълнен със специални правила, уреждащи официалния контрол и другите официални дейности в областите от неговия обхват, включително, с правила относно квалификацията и обучението на служителите, относно допълнителните отговорности и задачи на компетентните органи в случаите, когато не се изисква акредитация на лабораториите, относно някои случаи на освобождаване от официален контрол на границите, относно критериите, които да бъдат използвани за определяне на честотата на проверките за идентичност и физическите проверки, относно установяването на условия, на които трябва да отговарят някои животни или стоки, въвеждани в Съюза от трети държави, относно допълнителните изисквания и задачи на референтните лаборатории и центрове на Европейския съюз и относно допълнителните изисквания по отношение на националните референтни лаборатории, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (44). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(97)

С цел да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент по отношение на определянето на референтните лаборатории на Европейския съюз и референтните центрове на Европейския съюз за автентичността и целостта на агрохранителната верига и за хуманното отношение към животните, приемането на програмата за извършвания от Комисията контрол в държавите членки и извършването на засилен официален контрол в случай на нарушения на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, което налага предоставянето на координирана помощ и извършването на последващи действия от страна на Комисията, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия.

(98)

С цел да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, включително, на правила и практически механизми във връзка с одитите, формата на сертификатите и другите документи, установяването на компютризирани системи за управление на информацията, сътрудничеството между операторите и компетентните органи и между компетентните органи, митническите органи и другите органи, методите за вземане на проби и лабораторни анализи, изпитвания и диагностика, както и тяхното валидиране и тълкуване, проследимостта, изготвянето на списък на подлежащите на контрол животни или стоки, както и изготвянето на списък на държавите или регионите, които могат да изнасят някои животни и стоки за Съюза, предварителното уведомяване за пратки, обмена на информация, граничните контролни пунктове, поставянето в изолация или под карантина, одобряването на извършвания от трети държави контрол преди износа, мерките за ограничаване на даден риск или за прекратяване на широкоразпространено съществено несъответствие с изискванията по отношение на някои животни или стоки с произход от трета държава или от регион от нея, признаването на трети държави или региони, които предлагат гаранции, еквивалентни на прилаганите в Съюза, и отмяната на това признаване, дейностите по обучение и програмите за обмен на служители между държавите членки и относно плановете за действие в извънредни ситуации по отношение на храните и фуражите за прилагането на общия план за управление на кризите, предвиден в член 55, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (45).

(99)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да гарантира хармонизиран подход по отношение на официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с оглед да се гарантира прилагането на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради своето въздействие, сложност, трансграничен и международен характер може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

a)

извършването на официален контрол и други официални дейности от компетентните органи на държавите членки;

б)

финансирането на официалния контрол;

в)

административната помощ и сътрудничество между държавите членки с оглед на правилното прилагане на правилата, посочени в параграф 2;

г)

извършването на контрол от Комисията в държавите членки и в трети държави;

д)

приемането на условията, които трябва да бъдат изпълнени по отношение на животните и стоките, въвеждани в Съюза от трета държава;

е)

изграждането на компютърна информационна система за управление на информацията и данните във връзка с официалния контрол.

a)

въпросите, свързани с храните и тяхната безопасност, тяхната цялост и здравословност, на всички етапи на производството, преработката и разпространението на храните — включително правилата, с които се цели да се гарантират справедливи търговски практики и да се защитят интересите на потребителите и правото им на информация, — както и уреждащи производството и използването на материали и предмети, предназначени да влизат в контакт с храни;

б)

съзнателното освобождаване в околната среда на генетично модифицирани организми (ГМО) за целите на производството на храни и фуражи;

в)

въпросите, свързани с фуражите и тяхната безопасност на всеки етап на производството, преработката, разпространението и използването на фуражите, включително правилата, с които се цели да се гарантират справедливи търговски практики и да се защитят здравето и интересите на потребителите и правото им на информация;

г)

изискванията по отношение на здравеопазването на животните;

д)

предотвратяване и минимизиране на рисковете за здравето на хората и здравето на животните, произтичащи от страничните животински продукти и производните продукти;

е)

изискванията по отношение на хуманното отношение към животните;

ж)

защитните мерки срещу вредители по растенията;

з)

изискванията за пускането на пазара и използването на продукти за растителна защита и за устойчивата употреба на пестициди, с изключение на оборудването за прилагане на пестициди;

и)

биологичното производство и етикетирането на биологични продукти;

й)

използването и етикетирането на защитени наименования за произход, защитени географски указания и храни с традиционно специфичен характер.

a)

Регламент (ЕС) № 1308/2013; настоящият регламент се прилага обаче по отношение на проверките, извършени в съответствие с член 89 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, когато тези проверки установяват евентуални измамни или подвеждащи практики във връзка със стандартите за търговия, посочени в членове 73—91 от Регламент (ЕС) № 1308/2013;

б)

Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (46);

в)

Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (47).

а)

дали операторите спазват настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, параграф 2; и

б)

дали животните или стоките отговарят на изискванията, установени с посочените в член 1, параграф 2 правила, включително за издаването на официален сертификат или официално удостоверение.

1)

„законодателство в областта на храните“ означава законодателство в областта на храните съгласно определението в член 3, точка 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002;

2)

„законодателство в областта на фуражите“ означава законовите, подзаконовите и административните разпоредби, регламентиращи най-общо фуражите и по-специално безопасността на фуражите на равнището на Съюза или на национално равнище на всеки етап на производството, преработката, разпространението или използването на фуражите;

3)

„компетентни органи“ означава:

4)

„контролен орган за биологичното производство“ означава публична административна организация за биологично производство и етикетиране на биологични продукти в дадена държава членка, на която компетентните органи са предоставили изцяло или частично своите правомощия във връзка с прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 (48) на Съвета, включително — когато е целесъобразно — съответния орган на трета държава или съответния орган, действащ в трета държава;

5)

„орган с делегирани правомощия“ означава отделно юридическо лице, на което компетентните органи са делегирали някои задачи, свързани с официалния контрол, или някои задачи, свързани с другите официални дейности;

6)

„процедури за проверка на контрола“ означава създадената организация и извършваните действия от компетентните органи с цел да се гарантират последователността и ефективността на официалния контрол и другите официални дейности;

7)

„система за контрол“ означава система, която обхваща компетентните органи и средствата, структурите, организацията и процедурите, установени в дадена държава членка с цел да се гарантира извършването на официалния контрол в съответствие с настоящия регламент и с правилата, посочени в членове 18—27;

8)

„план за контрол“ означава описание, изготвено от компетентните органи, което съдържа информация за структурата, организацията и начина на работа на системата за официален контрол и подробен план на официалния контрол, който следва да бъде извършен за определен период от време във всяка от областите, спрямо които се прилагат правилата, посочени в член 1, параграф 2,;

9)

„животни“ означава животни съгласно определението в член 4, точка 1 от Регламент (ЕС) 2016/429;

10)

„болест по животните“ означава болест съгласно определението в член 4, точка 16 от Регламент (ЕС) 2016/429;

11)

„стоки“ означава всичко, по отношение на което се прилагат едно или повече от правилата, посочени в член 1, параграф 2, с изключение на животни;

12)

„храни“ означава храни съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002;

13)

„фуражи“ означава фуражи съгласно определението в член 3, точка 4 от Регламент (ЕО) № 178/2002;

14)

„странични животински продукти“ означава странични животински продукти съгласно определението в член 3, точка 1 от Регламент (ЕО) № 1069/2009;

15)

„производни продукти“ означава производни продукти съгласно определението в член 3, точка 2 от Регламент (ЕО) № 1069/2009;

16)

„растения“ означава растения съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) 2016/2031;

17)

„вредители по растенията“ означава вредители съгласно определението в член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/2031;

18)

„продукти за растителна защита“ означава продукти за растителна защита съгласно посоченото в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009;

19)

„продукти от животински произход“ означава продукти от животински произход съгласно определението в точка 8.1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета (49);

20)

„зародишни продукти“ означава зародишни продукти съгласно определението в член 4, точка 28 от Регламент (ЕС) № 2016/429;

21)

„растителни продукти“ означава растителни продукти съгласно определението в член 2, точка 2 от Регламент (ЕС) 2016/2031;

22)

„други обекти“ означава други обекти съгласно определението в член 2, точка 5 от Регламент (ЕС) 2016/2031;

23)

„опасност“ означава всеки причинител или условие, което потенциално може да има неблагоприятно въздействие върху здравето на хората, животните или растенията, върху хуманното отношение към животните или върху околната среда;

24)

„риск“ означава функция на вероятността за неблагоприятно въздействие върху здравето на хората, животните или растенията, върху хуманното отношение към животните или околната среда и на сериозността на това въздействие, вследствие на някаква опасност;

25)

„официално сертифициране“ означава процедурата, чрез която компетентните органи предоставят уверение за съответствие с едно или повече от изискванията, установени в правилата, посочени в член 1, параграф 2;

26)

„сертифициращ служител“ означава:

27)

„официален сертификат“ означава документ на хартиен носител или в електронна форма, подписан от сертифициращия служител и предоставящ уверение за съответствие с едно или повече от изискванията, определени в посочените в член 1, параграф 2 правила;

28)

„официално удостоверение“ означава всеки етикет, маркировка или друг вид удостоверение, издадено от операторите под надзора на компетентните органи, осъществяван посредством специален официален контрол, или от самите компетентни органи, което дава гаранция за съответствие с едно или повече от изискванията, определени в настоящия регламент или в правилата, посочени в член 1, параграф 2;

29)

„оператор“ означава всяко физическо или юридическо лице, носител на едно или повече от задълженията, предвидени в правилата, посочени в член 1, параграф 2;

30)

„одит“ означава систематично и независимо проучване, за да се определи дали дадени дейности и свързаните с тях резултати съответстват на планираните мерки и дали тези мерки са ефективно изпълнени и подходящи за постигане на целите;

31)

„класиране“ означава класификация на операторите въз основа на оценка доколко отговарят на критериите за класиране;

32)

„официален ветеринарен лекар“ означава ветеринарен лекар, определен от компетентните органи като служител или в друго качество и притежаващ подходяща квалификация за извършване на официален контрол и други официални дейности в съответствие с настоящия регламент и със съответните правила, посочени в член 1, параграф 2;

33)

„официален фитосанитарен инспектор“ означава физическо лице, определено от компетентните органи като служител или в друго качество и притежаващо подходяща квалификация за извършване на официален контрол и други официални дейности в съответствие с настоящия регламент и със съответните правила, посочени в член 1, параграф 2, буква ж);

34)

„специфичен рисков материал“ означава специфичен рисков материал съгласно определението в член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕО) № 999/2001;

35)

„пътуване с дълга продължителност“ означава пътуване с дълга продължителност съгласно определението в член 2, буква м) от Регламент (ЕО) № 1/2005;

36)

„оборудване за прилагане на пестициди“ означава оборудване за прилагане на пестициди съгласно определението в член 3, точка 4 от Директива 2009/128/ЕО;

37)

„пратка“ означава брой животни или количество стоки, включени в един и същ официален сертификат, официално удостоверение или всякакъв друг документ, превозвани в едно и също транспортно средство и идващи от една и съща територия или трета държава, които, с изключение на стоките, подлежащи на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), са от един и същ вид, клас или с еднакво описание;

38)

„граничен контролен пункт“ означава място и прилежащите към него съоръжения, определено от държава членка за извършването на официалния контрол, предвиден в член 47, параграф 1;

39)

„изходна точка“ означава граничен контролен пункт или всяко друго място, определено от дадена държава членка, откъдето животните, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1/2005, напускат митническата територия на Съюза;

40)

„влизане на територията на Съюза“ или „въвеждане в Съюза“ означава действието, с което животни и стоки се въвеждат в една от териториите, посочени в приложение I към настоящия регламент, от места извън тези територии, с изключение по отношение на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), за които този термин означава действието, с което се въвеждат стоки „на територията на Съюза“, както е посочено в член 1, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕС) 2016/2031;

41)

„проверка на документи“ означава проверка на официални сертификати, официални удостоверения и други документи, включително документи с търговски характер, които се изисква да придружават пратката съгласно правилата, посочени в член 1, параграф 2, член 56, параграф 1, или съгласно актове за изпълнение, приети в съответствие с член 77, параграф 3, член 126, параграф 3, член 128, параграф 1 и член 129, параграф 1;

42)

„проверка за идентичност“ означава визуална проверка с цел да се удостовери, че съдържанието и етикетирането на дадена пратка, включително маркировките върху животните, пломбите и транспортните средства, съответстват на посочената информация в придружаващите пратката официални сертификати, официални удостоверения и други документи;

43)

„физическа проверка“ означава проверка на животните или стоките и — когато е целесъобразно — проверки на опаковката, транспортното средство, етикетите и температурата, вземането на проби за анализи, изпитвания или диагностика, както и всяка друга проверка, необходима с цел да се установи спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2;

44)

„транзит“ означава движение от една трета държава към друга трета държава, при което се преминава под митнически надзор през една от териториите, посочени в приложение I, или от една от териториите, посочени в приложение I, до друга територия, посочена в приложение I, след преминаване през територията на трета държава, с изключение по отношение на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), за които това означава едно от следните положения:

45)

„митнически надзор“ означава митнически надзор съгласно определението в член 5, точка 27 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета (50);

46)

„митнически контрол“ означава митнически контрол съгласно определението в член 5, точка 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013;

47)

„официално задържане“ означава процедурата, чрез която компетентните органи гарантират, че животните и стоките — предмет на официален контрол, не се придвижват или подменят до вземането на решение за тяхното местоназначение; то включва съхранение от операторите в съответствие с инструкциите и под контрола на компетентните органи;

48)

„дневник на пътуването“ означава документът, посочен в точки 1—5 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1/2005;

49)

„официален помощник“ означава представител на компетентните органи, обучен в съответствие с изискванията, установени съгласно член 18, и нает да изпълнява определени задачи по официален контрол или някои задачи, свързани с други официални дейности;

50)

„меса и карантии, годни за консумация“ означава за целите на член 49, параграф 2, буква а) от настоящия регламент — продуктите, посочени в част II, раздел I, глава 2, подглави 0201—0208 от приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета (51);

51)

„здравна маркировка“ означава маркировка, която е направена след като е бил извършен официалният контрол, посочен в член 18, параграф 2, букви а) и в), и която удостоверява, че месото е годно за консумация от човека.

a)

осигурява ефикасна и ефективна координация между всички участващи органи, както и последователност и ефективност на официалния контрол или другите официални дейности на нейна територия; и

б)

определя, в съответствие с конституционните изисквания на държавата членка, единен орган, който отговаря за координиране на сътрудничеството и контактите с Комисията и с другите държави членки във връзка с официалния контрол и другите официални дейности, извършвани във всяка от областите, спрямо която се прилагат правилата, посочени в член 1, параграф 2.

a)

компетентните органи, определени в съответствие с параграф 1;

б)

единните органи, определени в съответствие с параграф 2, буква б);

в)

контролните органи за биологичното производство, посочени в параграф 3;

г)

органите с делегирани правомощия, посочени в член 28, параграф 1.

a)

разполагат с процедури и/или организация, чрез които гарантират ефективността и целесъобразността на официалния контрол и другите официални дейности;

б)

разполагат с процедури и/или организация, чрез които гарантират безпристрастност, качество и последователност на официалния контрол и другите официални дейности на всички равнища;

в)

разполагат с процедури и/или организация, чрез които гарантират, че по отношение на служителите, които извършват официален контрол и други официални дейности, няма никакъв конфликт на интереси;

г)

притежават или имат достъп до лабораторна база с подходящ капацитет за извършване на анализи, изпитвания и диагностика;

д)

разполагат със или имат достъп до достатъчен брой служители с подходяща квалификация и опит за ефикасно и ефективно извършване на официалния контрол и другите официални дейности;

е)

разполагат с подходящи и надлежно поддържани съоръжения и оборудване, за да гарантират, че служителите могат ефикасно и ефективно да извършват официалния контрол и другите официални дейности;

ж)

имат законни правомощия да извършват официален контрол и други официални дейности и да предприемат действията, предвидени в настоящия регламент и в правилата, посочени в член 1, параграф 2;

з)

разполагат със законови процедури, за да гарантират, че служителите имат достъп до помещенията и документите на операторите, за да бъдат в състояние правилно да изпълняват задачите си;

и)

разполагат с планове за действие в извънредни ситуации и са готови да ги изпълнят при настъпването на извънредна ситуация, когато е целесъобразно, в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2.

a)

получават подходящо обучение за своята област на компетентност, което им позволява компетентно да изпълняват своите задължения и съгласувано да извършват официален контрол и други официални дейности;

б)

поддържат актуални познанията си в своята област на компетентност и при необходимост редовно получават допълнително обучение; и

в)

получават обучение в областите, посочени в глава I от приложение II, както и относно задълженията на компетентните органи, произтичащи от настоящия регламент, когато е уместно.

a)

целта на инспекциите, разследванията или одитите;

б)

защитата на търговските интереси на даден оператор или на всяко друго физическо или юридическо лице; или

в)

защитата на съдебните производства и правните съвети.

a)

на съответния оператор е дадена възможност да изрази становище по информацията, която компетентният орган възнамерява да публикува или по друг начин да предостави на обществеността, преди нейното публикуване или оповестяване, като се взема предвид спешността на случая; и

б)

в информацията, която се публикува или по друг начин се предоставя на обществеността, се отчита изразеното становище от съответния оператор или тя се публикува или оповестява заедно с това становище.

a)

установените рискове, свързани с:

б)

всякаква информация, която сочи, че има вероятност потребителите да бъдат подведени, по-специално по отношение на естеството, идентичността, свойствата, състава, количеството, трайността, страната на произход или мястото на произход, метода на обработка или производство на храните;

в)

данните за операторите за предишни периоди, свързани с резултатите от извършен официален контрол и осигуреното от тях съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2;

г)

надеждността и резултатите от собствения контрол, извършен от операторите или от трета страна по тяхно искане, включително, когато е уместно — частни схеми за осигуряване на качеството, за проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2; и

д)

всяка информация, която може да сочи несъответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2.

a)

правилата, посочени в член 1, параграф 2;

б)

приложимите делегирани актове и актове за изпълнение, приети от Комисията в съответствие с членове 18—27.

a)

са налични на пазара на Съюза, независимо дали са с произход от държавата членка, в която се извършва официалният контрол, или от друга държава членка;

б)

са предназначени за износ от Съюза; или

в)

се въвеждат в Съюза.

a)

животни и стоки на всички етапи на производството, преработката, разпространението и използването;

б)

вещества, материали или други обекти, които могат да повлияят на характеристиките или здравето на животните и стоките, и на тяхното съответствие с приложимите изисквания, на всички етапи на производството, преработката, разпространението и използването;

в)

оператори по отношение на дейности, включително държането на животни, оборудване, транспортни средства, помещения и други места под техен контрол, както и на заобикалящата ги среда и на свързаната с това документация.

a)

вида и броя на действията по официален контрол и резултатите от тях;

б)

вида и броя на случаите с открити несъответствия;

в)

вида и броя на случаите, в които компетентните органи са предприели мерки в съответствие с член 138; и

г)

вида и броя на случаите, в които са наложени санкциите, посочени в член 139.

a)

критериите за класирането са обективни, прозрачни и обществено достъпни; и

б)

налице е подходяща организация, за да се гарантира справедливост, последователност и прозрачност на процеса на класиране.

a)

предприемат корективни действия винаги когато при процедурите, предвидени в параграф 2, се установят слабости; и

б)

при необходимост актуализират документираните процедури, предвидени в параграф 1.

a)

описание на целта на официалния контрол;

б)

използваните методи за контрол;

в)

резултатите от официалния контрол; и

г)

когато е целесъобразно — действията, които компетентните органи изискват съответният оператор да предприеме в резултат от извършения от тях официален контрол.

a)

редовно информирани за степента на съответствие; и

б)

своевременно информирани за всеки случай на несъответствие, установен в рамките на официалния контрол.

a)

преглед на въведения от оператора контрол и на получените резултати;

б)

инспекция на:

в)

контрол на хигиенното състояние в помещенията на операторите;

г)

оценка на процедурите за добри производствени практики, добри хигиенни практики, добри селскостопански практики и на процедурите, основани на принципите на анализ на опасностите и контрол в критични точки (HACCP);

д)

преглед на документи, данни от проследяването и други данни, които може да са от значение за оценката на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, включително, когато е подходящо, документи, съпътстващи храни, фуражи и всякакъв друг вид вещества или материали, които постъпват в обекта или излизат от него;

е)

интервю с операторите и с техните служители;

ж)

проверка на измерванията, направени от оператора, и на други резултати от изпитвания;

з)

вземане на проби, анализи, диагностика и изпитвания;

и)

одити на оператори;

й)

всяка друга дейност, необходима за установяване на случаи на несъответствия.

a)

оборудването, транспортните средства, помещенията и другите места под техен контрол и заобикалящата ги среда;

б)

техните компютризирани системи за управление на информацията;

в)

животните и стоките под техен контрол;

г)

техните документи и всякаква друга относима информация.

a)

своето наименование и правна форма; и

б)

конкретните дейности, които извършват, включително дейностите, извършвани чрез средства за комуникация от разстояние, и местата под техен контрол.

a)

натрупания опит от компетентните органи и операторите на предприятия за храни и фуражи при прилагането на процедурите, посочени в член 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета (52) и член 6 от Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета (53);

б)

развитието на науката и технологиите;

в)

очакванията на потребителите за състава на храните и промените в моделите на потребление на храни;

г)

рисковете за здравето на хората, животните и растенията, свързани с животните и стоките; и

д)

информация относно евентуални умишлени нарушения, извършени чрез измамни или подвеждащи практики.

a)

необходимостта да се улесни прилагането на делегираните актове и актовете за изпълнение, като се отчитат естеството и размера на малките предприятия;

б)

необходимостта да се даде възможност да продължи използването на традиционни методи на всеки етап на производството, преработката или разпространението на храната и производството на традиционни храни; и

в)

потребностите на операторите, които се намират в региони със специфични географски ограничения.

а)

„под отговорността на официалния ветеринарен лекар“ означава, че официалният ветеринарен лекар възлага изпълнението на някое действие на официален помощник;

б)

„под ръководството на официалния ветеринарен лекар“ означава, че дадено действие се извършва от официален помощник под отговорността на официалния ветеринарен лекар и официалният ветеринарен лекар присъства в обекта по времето, необходимо за извършването на това действие;

в)

„предкланичен преглед“ означава проверката, преди клане, на изискванията за здравето на хората и животните и на хуманното отношение към животните, включително, когато е целесъобразно, клиничният преглед на всяко отделно животно, и проверката на информацията за хранителната верига, както е посочено в Раздел III от приложение II към Регламент (ЕО) № 853/2004;

г)

„следкланичен преглед“ означава проверката в кланицата или предприятието за обработка на месо от дивеч за спазване на изискванията, приложими за:

a)

предкланичния преглед, извършван в кланицата от официален ветеринарен лекар, който по отношение на предварителния подбор на животните може да бъде подпомаган от официални помощници, обучени за тази цел;

б)

чрез дерогация от буква а), по отношение на домашни птици и лагоморфни, предкланичния преглед, извършван от официален ветеринарен лекар, под ръководството на официалния ветеринарен лекар или, когато са налице достатъчни гаранции, под отговорността на официалния ветеринарен лекар;

в)

следкланичния преглед, извършван от официален ветеринарен лекар, под ръководството на официалния ветеринарен лекар или, когато са налице достатъчни гаранции, под отговорността на официалния ветеринарен лекар;

г)

друг официален контрол, извършван в кланиците, транжорните и предприятията за производство на месо от дивеч, от официален ветеринарен лекар, под ръководството на официалния ветеринарен лекар или, когато са налице достатъчни гаранции, под отговорността на официалния ветеринарен лекар, с цел да се провери спазването на изискванията, приложими за:

a)

действа независимо от заетия в производството персонал на кланицата;

б)

е преминал подходящо обучение за изпълнението на тези задачи; и

в)

изпълнява тези задачи в присъствието и съгласно инструкциите на официалния ветеринарен лекар или на официалния помощник.

a)

критериите и условията за определяне, чрез дерогация от параграф 2, буква а), кога предкланичният преглед в определени кланици може да бъде извършен под ръководството или под отговорността на официален ветеринарен лекар и при условие че тези дерогации не засягат постигането на целите на настоящия регламент;

б)

критериите и условията, по отношение на птици и лагоморфни, за определяне кога са налице достатъчно гаранции, така че официалният контрол да се извършва под отговорността на официалния ветеринарен лекар по отношение на предкланичния преглед, посочен в параграф 2, буква б);

в)

критериите и условията за определяне, чрез дерогация от параграф 2, буква а), кога предкланичният преглед може да бъде извършен извън кланицата в случай на спешно клане;

г)

критериите и условията за определяне, чрез дерогация от параграф 2, букви а) и б), кога предкланичният преглед може да бъде извършен в стопанството на произход;

д)

критериите и условията за определяне кога са налице достатъчно гаранции, така че официалният контрол да се извършва под отговорността на официалния ветеринарен лекар по отношение на следкланичния преглед и дейностите по одита, посочени в параграф 2, букви в) и г);

е)

критериите и условията за определяне, чрез дерогация от параграф 2, буква в), кога в случай на спешно клане следкланичният преглед се извършва от официалния ветеринарен лекар;

ж)

критериите и условията за определяне, чрез дерогация от параграф 6, по отношение на пектиниди, морски коремоноги и морски краставици кога не се класифицират районите за производство и за повторно полагане;

з)

специфични дерогации по отношение на Rangifer tarandus tarandus, Lagopus lagopus и Lagopus mutus, с цел да се позволи продължаването на дългогодишните местни и традиционни обичаи и практики, при условие че тези дерогации не засягат постигането на целите на настоящия регламент;

и)

критериите и условията за определяне, чрез дерогация от параграф 2, буква г), кога официалният контрол в транжорните може да бъде извършен от персонал, определен от компетентните органи за тази цел и подходящо обучен;

й)

специалните минимални изисквания за служителите на компетентните органи и официалния ветеринарен лекар и за официалния помощник с цел да се осигури адекватно изпълнение на техните задачи, предвидени в настоящия член, включително специални минимални изисквания за обучение;

к)

изискванията за подходящо минимално обучение на персонала на кланицата, който помага при изпълнението на задачи, свързани с официалния контрол и други официални дейности в съответствие с параграф 3.

а)

специалните изисквания за извършването на официален контрол и еднаква минимална честота на този официален контрол, като се вземат предвид съществуващите специфични опасности и рискове по отношение на всеки продукт от животински произход и различните процеси, през които преминава продуктът, когато е необходимо минимално равнище на официален контрол, за да се отговори на признати еднакви опасности и рискове, които могат да бъдат породени от продукти от животински произход;

б)

условията за класифициране и наблюдение на класифицираните райони за производство и райони за повторно полагане на живи двучерупчести мекотели;

в)

случаите, когато във връзка със специфични прояви на несъответствие компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 и член 138, параграф 2;

г)

практическите условия за предкланичния и следкланичния преглед, посочени в параграф 2, букви а), б) и в), включително еднаквите изисквания, необходими за осигуряването на достатъчни гаранции, когато официалният контрол се извършва под отговорността на официалния ветеринарен лекар;

д)

техническите изисквания за здравната маркировка и практическите условия за нейното поставяне;

е)

специалните изисквания за извършването на официален контрол и еднаквата минимална честота на такъв официален контрол на сурово мляко, млечни продукти и рибни продукти, когато е необходимо минимално равнище на официален контрол в отговор на признати еднакви опасности и рискове, които може да бъдат породени от тях.

a)

специалните изисквания за извършването на официален контрол, включително по целесъобразност обхвата на пробите и етапа на производство, преработка и разпространение, на който се вземат пробите в съответствие с методите, които трябва да се използват за вземане на проби, и лабораторните анализи, установени съгласно член 34, параграф 6, букви а) и б), като се вземат предвид специфичните опасности и рискове, свързани с веществата, посочени в параграф 1 от настоящия член;

б)

случаите, когато във връзка с несъответствие или съмнение за несъответствие, компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 или в член 138, параграф 2;

в)

случаите, когато във връзка с несъответствие или съмнение за несъответствие на животни и стоки от трети държави, компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в членове 65—72.

a)

еднаквата минимална честота на този официален контрол, като се вземат предвид опасностите и рисковете, свързани с веществата, посочени в параграф 1;

б)

специални допълнителни условия и специфично допълнително съдържание освен предвиденото в член 110 за изготвянето на съответните части на многогодишния национален план за контрол (МНПК), предвиден в член 109, параграф 1;

в)

специалните практически условия, при които се задействат механизмите за административна помощ, предвидени в членове 102—108.

a)

специалните изисквания за извършването на официален контрол на животни, продукти от животински произход и зародишни продукти с цел да се отговори на признати опасности и рискове за здравето на хората и здравето на животните посредством официален контрол, извършван с цел проверка на съответствието с мерките за превенция и контрол на заболяванията, установени в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква г);

б)

специалните изисквания за извършването на официален контрол на странични животински продукти и производни продукти с цел да се отговори на специфичните опасности и рискове за здравето на хората и здравето на животните посредством официален контрол, извършван с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква д);

в)

случаите, в които във връзка с несъответствие или съмнение за несъответствие компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 и член 138, параграф 2.

a)

еднаквата минимална честота на този официален контрол на животни, продукти от животински произход и зародишни продукти, когато е необходимо минимално равнище на официален контрол с цел да се отговори на признати еднакви опасности и рискове за здравето на хората и здравето на животните посредством официален контрол, извършван с цел проверка на съответствието с мерките за превенция и контрол на заболяванията, установени в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква г); и

б)

еднаквата минимална честота на този официален контрол на странични животински продукти и производни продукти, когато е необходимо минимално равнище на официален контрол с цел да се отговори на специфични опасности и рискове за здравето на хората и здравето на животните посредством официален контрол, извършван с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква д).

a)

при пътувания с дълга продължителност между държавите членки и трети държави — официален контрол преди натоварването с цел да се провери годността на животните да бъдат транспортирани;

б)

при пътувания с дълга продължителност между държавите членки и трети държави на домашни еднокопитни животни, различни от регистрираните еднокопитни животни, и на домашни животни от рода на едрия рогат добитък, овцете, козите и свинете — преди тези пътувания:

в)

на граничните контролни пунктове, предвидени в член 59, параграф 1, и на изходните пунктове:

a)

държавата членка, предоставила разрешението на превозвача;

б)

когато бъде установено несъответствие с което и да е такова правило, приложимо за транспортните средства — държавата членка, предоставила сертификата за одобрение на превозните средства;

в)

когато бъде установено несъответствие с което и да е такова правило, приложимо за водачите на транспортното средство — държавата членка, издала свидетелството за правоспособност на водача на транспортното средство.

а)

специалните изисквания за извършването на този официален контрол, така че да се отговори на рисковете, свързани с различните видове животни и транспортни средства, и необходимостта да се предотвратят несъответстващи на изискванията практики и да се ограничи страданието на животните;

б)

случаите, когато във връзка със специфични прояви на несъответствие компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 и член 138, параграф 2;

в)

проверката на спазването на изискванията за хуманно отношение към животните на граничните контролни пунктове и на изходните пунктове, както и на минималните изисквания, приложими към тези изходни пунктове;

г)

специфичните критерии и условия, при които се задействат механизмите за административна помощ, предвидени в членове 102—108;

д)

случаите и условията, при които официалният контрол за проверка на съответствието с изискванията за хуманно отношение към животните може да включва използването на специфични показатели за хуманно отношение към животните, основаващи се на измерими критерии за изпълнение, и разработването на такива показатели въз основа на научни и технически данни.

a)

еднаквата минимална честота на този официален контрол, когато е необходимо минимално равнище на официален контрол, така че да се отговори на рисковете, свързани с различните видове животни и транспортни средства, и необходимостта да се предотвратят несъответстващи на изискванията практики и да се ограничи страданието на животните; и

б)

практическите условия за съставянето на писмени записи за извършвания официален контрол и срока за съхранението на записите.

a)

специалните изисквания за извършването на този официален контрол при въвеждането и движението в Съюза на определени растения, растителни продукти и други обекти, за които се прилагат правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), в отговор на признати опасности и рискове за здравето на растенията във връзка с определени растения, растителни продукти и други обекти с определено място или държава на произход; и

б)

случаите, когато във връзка със специфични прояви на несъответствие компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 и член 138, параграф 2.

a)

еднаквата минимална честота на този официален контрол, когато е необходимо минимално равнище на официален контрол, така че да се отговори на признати еднакви опасности и рискове за здравето на растенията във връзка с определени растения, растителни продукти и други обекти с определен произход;

б)

еднаквата честота на официалния контрол, извършван от компетентните органи по отношение на оператори, получили разрешение да издават растителни паспорти в съответствие с член 84, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/2031, като се взема предвид дали по отношение на произвежданите от тях растения, растителни продукти и други обекти тези оператори са въвели план за управление на фитосанитарните рискове съгласно посоченото в член 91 от посочения Регламент;

в)

еднаквата честота на официалния контрол, извършван от компетентните органи по отношение на оператори, получили разрешение да поставят маркировката, посочена в член 96, параграф 1 на Регламент (ЕС) 2016/2031, или да издават официалното удостоверение, посочено в член 99, параграф 2, буква а) от посочения регламент.

a)

специалните изисквания за извършването на официален контрол в отговор на признати еднакви опасности и рискове от:

б)

случаите, когато във връзка със специфични прояви на несъответствие компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 и член 138, параграф 2.

а)

наличието по агрохранителната верига на ГМО за производството на храни и фуражи и на генетично модифицирани храни и фуражи, които не са разрешени в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета или с Регламент (ЕО) № 1829/2003;

б)

култивирането на ГМО за производството на храни и фуражи и правилното прилагане на плана за наблюдение, посочен в член 13, параграф 2, буква д) от Директива 2001/18/ЕО и в член 5, параграф 5, буква б) и член 17, параграф 5, буква б) от Регламент (ЕО) № 1829/2003.

a)

резултатите от съответните дейности по наблюдение, включително свързаните с остатъчните вещества от пестициди, извършвани за целите на член 32, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 396/2005 и на член 8 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (55);

б)

информацията за неразрешени продукти за растителна защита, включително за незаконна търговия с продукти за растителна защита, и резултатите от съответния контрол от органите, посочени в член 8 от Регламент (ЕС) № 649/2012 на Европейския парламент и на Съвета (56); и

в)

информацията за отравяния, свързани с продукти за растителна защита, включително наличната информация съгласно член 56 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и информацията относно спешни действия от здравен характер, предоставена от центровете, посочени в член 45, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета (57).

a)

специалните изисквания за извършването на този официален контрол, така че да се отговори на признати еднакви опасности и рискове, които може да бъдат породени от продукти за растителна защита, относно производството, пускането на пазара, въвеждането в Съюза, етикетирането, опаковането, транспортирането, съхранението и употребата на продукти за растителна защита, за да се гарантира тяхната безопасна и устойчива употреба и за борба с незаконната търговия с такива продукти; и

б)

случаите, когато във връзка със специфични прояви на несъответствие компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 и член 138, параграф 2.

a)

еднаквата минимална честота на този официален контрол, когато е необходимо минимално равнище на официален контрол, така че да се отговори на признати еднакви опасности и рискове, които могат да бъдат породени от продукти за растителна защита, относно производството, пускането на пазара, въвеждането в Съюза, етикетирането, опаковането, транспортирането, съхранението и употребата на продукти за растителна защита, за да се гарантира тяхната безопасна и устойчива употреба и за борба с незаконната търговия с такива продукти;

б)

събирането на информация, наблюдението и докладването относно случаите на предполагаеми отравяния, причинени от продукти за растителна защита;

в)

събирането на информация и наблюдението и докладването относно неразрешени продукти за растителна защита, включително относно незаконна търговия с продукти за растителна защита.

а)

специалните изисквания и допълнително съдържание освен предвидените в член 110 за изготвянето на съответните части на МНПК, предвиден в член 109, параграф 1, и специфичното допълнително съдържание на доклада, предвиден в член 113;

б)

специфичните отговорности и задачи на референтните центрове на Европейския съюз в допълнение към предвидените в член 98;

в)

практическите условия за задействането на механизмите за административна помощ, предвидени в членове 102—108, включително за обмен на информация между компетентните органи и органите с делегирани правомощия относно случаи на несъответствие или вероятност за несъответствие;

г)

методите, които да се използват за вземане на проби и за лабораторни анализи и изпитвания, с изключение на правилата, свързани с определянето на прагове.

a)

разпореждането някои дейности на оператора да се подлагат на систематичен или засилен официален контрол;

б)

разпореждането операторът да увеличи честотата на собствения контрол;

в)

разпореждането за промяна на етикетирането с цел да отговаря на продуктовите спецификации и на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква й).

a)

изискванията, методите и техниките, посочени в членове 12 и 14, за официалния контрол, извършван с цел да се провери съответствието с продуктовите спецификации и изискванията за етикетиране;

б)

специалните методи и техники, посочени в член 14, за извършването на официален контрол с цел да се гарантира проследимостта на стоките и животните, които попадат в обхвата на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква й), на всички етапи от производството, приготвянето и разпространението, както и за предоставяне на уверение относно спазването на тези правила;

в)

случаите, когато във връзка със специфични прояви на несъответствие компетентните органи трябва да предприемат едно или повече от действията и мерките, посочени в член 138, параграфи 1 и 2.

а)

специалните практически условия за задействането на механизмите за административна помощ, предвидени в членове 102—108, включително и за обмен на информация между компетентните органи и органите с делегирани правомощия относно случаи на несъответствие или вероятност за несъответствие; и

б)

специалните задължения за докладване на органите с делегирани правомощия.

a)

еднаквите специални изисквания за извършването на официален контрол с цел да се отговори на съществуващите специфични опасности и рискове по отношение на всяка категория храни и фуражи и различните процеси, през които преминава продуктът; и

б)

случаите, когато във връзка със специфични прояви на несъответствие компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 и член 138, параграф 2.

a)

делегирането съдържа точно описание на: задачите, свързани с официалния контрол, които може да изпълнява органът с делегирани правомощия и условията, при които може да изпълнява тези задачи;

б)

органът с делегирани правомощия:

в)

създадена е организация, гарантираща ефикасна и ефективна координация между делегиращите компетентни органи и органа с делегирани правомощия.

a)

делегирането съдържа точно описание на задачите, свързани с официалния контрол, които могат да се изпълняват от физическите лица и условията, при които физическите лица могат да изпълняват тези задачи;

б)

физическите лица:

в)

създадена е организация, гарантираща ефикасна и ефективна координация между делегиращите компетентни органи и физическите лица.

a)

правилата, посочени в член 1, параграф 2, не забраняват такова делегиране; и

б)

изпълнени са условията, предвидени в член 29, с изключение на условието, предвидено в буква б), подточка iv).

a)

правилата, посочени в член 1, параграф 2, позволяват такова делегиране; и

б)

изпълнени са условията, предвидени в член 30, които се прилагат mutatis mutandis.

a)

съобщават резултатите от извършените от тях официален контрол и други официални дейности на делегиращите компетентни органи редовно и всеки път, когато тези компетентни органи поискат това;

б)

незабавно уведомяват делегиращите компетентните органи всеки път, когато резултатите от официалния контрол покажат несъответствие или вероятност за несъответствие, освен ако не е предвидено друго в конкретни договорености, установени между компетентния орган и органа с делегирани правомощия или физическото лице; и

в)

осигуряват достъп на компетентните органи до своите помещения и съоръжения и им сътрудничат и оказват съдействие.

a)

организират одити или инспекции на тези органи или лица, когато е необходимо, и избягват дублирането, като вземат предвид акредитацията, посочена в член 29, буква б), подточка iv);

б)

незабавно изцяло или частично оттеглят делегираните правомощия, в случай че:

Настоящата буква не засяга правомощието на компетентните органи да оттеглят делегирането по причини, различни от посочените в настоящия регламент.

a)

наличните методи, които са в съответствие с международно признатите правила или протоколи, включително приетите от Европейския комитет по стандартизация (CEN); или

съответните методи, разработени или препоръчани от референтните лаборатории на Европейския съюз, и валидирани в съответствие с международно приети научни протоколи;

б)

когато не са налице подходящи правила или протоколи, посочени в буква а), методите, които съответстват на установените на национално равнище правила, или, ако не са налице такива правила — съответните методи, разработени или препоръчани от националните референтни лаборатории и валидирани в съответствие с международно приети научни протоколи; или

съответните методи, разработени и валидирани посредством междулабораторни или вътрешнолабораторни изследвания за валидиране на методи, в съответствие с международно приети научни протоколи.

a)

методите, които да се използват за вземането на проби и за извършването на лабораторни анализи, изпитвания и диагностика;

б)

критериите за ефективност, параметрите на анализите, изпитванията или диагностиката, неопределеността на измерването и процедурите за валидиране на тези методи;

в)

тълкуването на резултатите от анализите, изпитванията и диагностиката.

a)

при вземане на пробата и ако операторът е поискал това, гарантират, че е взето достатъчно количество, което позволява да бъде поискано второ експертно становище и да бъде извършен прегледът, посочен в параграф 3, в случай че се наложи; или,

б)

ако не е възможно да бъде взето достатъчно количество съгласно буква а), информират оператора за това.

a)

се уведомяват, че пробите са взети в рамките на официалния контрол и, когато е целесъобразно, се подлагат на анализи или изпитвания за целите на официалния контрол; и

б)

в случай че пробите, посочени във въпросния параграф , се подлагат на анализи или изпитвания — могат да упражнят правото си на второ експертно становище, предвидено в член 35, параграф 1.

a)

взети са необходимите мерки с оглед на това те да могат да извършват одитите и инспекциите, посочени в член 39, параграф 1, или да делегират извършването на тези одити и инспекции на компетентните органи на държавата членка или на третата държава, която е договаряща страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, където е разположена лабораторията; и

б)

лабораторията вече е определена за официална лаборатория от компетентните органи на държавата членка, на чиято територия е разположена.

a)

задачите, които лабораторията изпълнява в качеството си на официална лаборатория;

б)

условията, при които изпълнява задачите, посочени в буква а); и

в)

мерките, необходими, за да се гарантират ефикасна и ефективна координация и сътрудничество между лабораторията и компетентните органи.

a)

разполага с опита, оборудването и инфраструктурата, необходими за извършването на анализи, изпитвания или диагностика на пробите;

б)

разполага с достатъчен брой служители с подходяща квалификация и опит, които са преминали подходящо обучение;

в)

гарантира, че възложените ѝ задачи съгласно параграф 1 се изпълняват безпристрастно и по отношение на нея няма какъвто и да е конфликт на интереси, свързан с изпълнението на задачите ѝ като официална лаборатория;

г)

може своевременно да предоставя резултатите от анализите, изпитванията или диагностиката на пробите, взети по време на официален контрол и други официални дейности; и

д)

извършва дейност в съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17025 и е акредитирана в съответствие с този стандарт от национален орган по акредитация, работещ в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008.

a)

включва тези методи за лабораторен анализ, изпитвания или диагностика, които се изисква лабораторията да използва при извършването на анализи, изпитвания или диагностика в рамките на дейността си като официална лаборатория;

б)

може да включва един или повече методи за лабораторен анализ, изпитвания или диагностика или групи от методи;

в)

може да бъде формулиран гъвкаво, така че да дава възможност обхватът на акредитацията да включва модифицирани варианти на методите, използвани от официалната лаборатория към момента на акредитирането ѝ, или нови методи в допълнение към тях, въз основа на валидиране от самата лаборатория без извършване на специална оценка от националния орган по акредитация преди да започне използването на тези модифицирани или нови методи.

a)

лабораторията вече не отговаря на условията, предвидени в член 37, параграфи 4 и 5;

б)

лабораторията не изпълнява задълженията, предвидени в член 38;

в)

лабораторията не показва достатъчно добри резултати при междулабораторните сравнителни изпитвания, посочени в член 38, параграф 2.

a)

лаборатории:

б)

лаборатории, които извършват само анализи, изпитвания или диагностика в рамките на други официални дейности, при условие че те:

a)

извършват дейност и са акредитирани в съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17025 за използването на един или повече методи, които са сходни със — и представителни за — другите използвани от тях методи; както и

б)

редовно и в значителна степен използват методите, за които са получили акредитацията, посочена в буква а) от настоящия член; с изключение на областта, спрямо която се прилагат правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), когато не съществува валидиран метод за откриване на специфични вредители по растенията, посочен в член 34, параграфи 1 и 2.

a)

когато използването на този метод е ново изискване, въведено с правилата на Съюза;

б)

когато промени в използван метод налагат получаването на нова акредитация или разширяване на обхвата на акредитацията, получена от официалната лаборатория; или

в)

в случаите, когато необходимостта от използване на метода е предизвикана от извънредна ситуация или нововъзникващ риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда.

a)

официалната лаборатория вече е акредитирана в съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17025 за използването на метод, сходен с този, който не е включен в обхвата на акредитацията ѝ;

б)

в официалната лаборатория има въведена система за осигуряване на качеството с цел да се гарантират добри и надеждни резултати чрез използването на метода, който не е включен в обхвата на съществуващата акредитация;

в)

анализите, изпитванията или диагностиката се извършват под надзора на компетентните органи или националната референтна лаборатория за този метод.

a)

рисковете за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, свързани с различните видове животни и стоки;

б)

всякаква информация, която сочи, че има вероятност потребителите да бъдат подведени, по-специално по отношение на естеството, идентичността, свойствата, състава, количеството, трайността, страната на произход или мястото на произход, метода на обработка или производство на стоките;

в)

данните от предишни периоди относно изпълнението на приложимите за тези животни или стоки изисквания, установени с правилата, посочени в член 1, параграф 2:

г)

контролът, който вече е бил извършен на съответните животни и стоки; и

д)

гаранциите, предоставени от компетентните органи на третата държава на произход, относно съответствието на животните и стоките с изискванията, установени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, или с изисквания, признати най-малко за еквивалентни на тях.

a)

мястото на въвеждане в Съюза;

б)

граничен контролен пункт;

в)

мястото на освобождаване за свободно обращение в Съюза;

г)

складовете и помещенията на отговарящия за пратката оператор;

д)

местоназначението.

a)

транспортни средства, включително когато са празни; и

б)

опаковки, включително палети.

a)

винаги включва проверка на документи; и

б)

включва проверки за идентичност и физически проверки в зависимост от риска за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда.

а)

уведомяват съответните оператори и, когато е уместно, митническите органи; и

б)

вземат решение дали животните или стоките трябва да бъдат задържани до получаването на резултатите от извършваните анализи, изпитвания или диагностика, или могат да бъдат освободени, при условие че се гарантира проследимостта на животните или стоките.

a)

установява процедурите, необходими, за да се гарантира проследимостта на животните или стоките, посочени в параграф 1, буква б); и

б)

определя документите, които трябва да придружават животните или стоките, посочени в параграф 1, когато компетентните органи са взели проби от тях.

a)

животни;

б)

продукти от животински произход, зародишни продукти и странични животински продукти;

в)

растения, растителни продукти и други обекти, посочени в списъците, изготвени в съответствие с член 72, параграф 1 и член 74, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/2031;

г)

стоки от някои трети държави, за които чрез актове за изпълнение, предвидени в параграф 2, буква б) от настоящия член, Комисията е взела решение, че е необходимо да се въведат мерки за временно засилване на официалния контрол при въвеждането им в Съюза поради известен или нововъзникващ риск или защото има данни, че е възможно да възникне широкоразпространено и съществено несъответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2;

д)

животни и стоки, по отношение на които се прилага спешна мярка, предвидена в актове, приети в съответствие с член 53 от Регламент (ЕО) № 178/2002, член 249 от Регламент (ЕС) 2016/429 или член 28, параграф 1, член 30, параграф 1, член 40, параграф 3, член 41, параграф 3, член 49, параграф 1, член 53, параграф 3 и член 54, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/2031, изискващи пратките с посочените животни или стоки, идентифицирани с техните кодове по Комбинираната номенклатура, да подлежат на официален контрол при въвеждането им в Съюза;

е)

животни и стоки, за чието въвеждане в Съюза са установени условия или мерки чрез актове, приети в съответствие с член 126 или член 128, или в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, които изискват спазването на съответните условия или мерки да бъде установено при въвеждането на животните или стоките в Съюза.

a)

съставя списъци на всички животни и стоки, посочени в параграф 1, букви а) и б), като се отбелязват кодовете им по Комбинираната номенклатура; и

б)

съставя списък на стоките, които спадат към категорията, посочена в параграф 1, буква г), като се отбелязват кодовете им по Комбинираната номенклатура, и при необходимост актуализира списъка във връзка с рисковете, посочени в същата буква.

a)

стоки, които са изпратени като търговски мостри или за показване на изложения и които не са предназначени за пускане на пазара;

б)

животни и стоки, предназначени за научни цели;

в)

стоки на борда на транспортни средства, работещи по международни линии, които не се разтоварват и са предназначени за консумация от екипажа и пътниците;

г)

стоки, които са част от личния багаж на пътниците и са предназначени за лична консумация или употреба;

д)

малки пратки от стоки, изпратени до физически лица, които не са предназначени за пускане на пазара;

е)

домашни любимци по смисъла на определението в член 4, точка 11 от Регламент (ЕС) 2016/429;

ж)

стоки, които са преминали специфична обработка и не надхвърлят количествата, определени в съответните делегирани актове;

з)

категории животни или стоки, които представляват ниска степен на риск или не представляват специфичен риск и за които поради това не е необходимо да се извършва контрол на граничните контролни пунктове.

a)

животни, с изключение на водни животни, или меса и годни за консумация карантии, от официален ветеринарен лекар, който може да бъде подпомаган от служители, обучени в съответствие с установените съгласно параграф 5 изисквания във ветеринарната област и определени от компетентните органи за тази цел.

б)

водни животни, продукти от животински произход, различни от посочените в буква а) от настоящия параграф, както и зародишни продукти или странични животински продукти, от официален ветеринарен лекар или от служители, обучени в съответствие с установените съгласно параграф 5 изисквания и определени от компетентните органи за тази цел.

в)

растения, растителни продукти и други обекти, от официални фитосанитарни инспектори.

а)

случаите и условията, при които компетентните органи на граничния контролен пункт могат да разрешат по-нататъшното транспортиране на пратките животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, до мястото на крайното им местоназначение, докато се изчакват резултатите от физическите проверки, ако се изискват такива;

б)

сроковете, редът и условията за извършване на проверките на документи и при необходимост на проверките за идентичност и физическите проверки на категории животни и стоки, подлежащи на официалния контрол, предвиден в член 47, параграф 1, които се въвеждат в Съюза по море или с въздушен транспорт от трета държава, когато тези животни и стоки се прехвърлят се от плавателен съд или въздухоплавателно средство и се транспортират под митнически надзор на друг плавателен съд или въздухоплавателно средство в същото пристанище или летище в процес на подготовка за по-нататъшно пътуване, („претоварени пратки стоки“);

в)

случаите и условията, при които проверките за идентичност и физическите проверки на претоварени пратки и животни, които пристигат по въздух или по море и остават на същото транспортно средство за по-нататъшно пътуване, могат да се извършат на граничен контролен пункт, различен от мястото на първо пристигане в Съюза;

г)

случаите и условията, при които може да се разреши транзит на пратки животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, и някои видове официален контрол, който да се извършва върху такива пратки на граничните контролни пунктове, включително случаите и условията за съхранението на стоките в специално одобрени митнически складове или свободни зони;

д)

случаите и условията, при които се прилагат дерогации от правилата за проверките за идентичност и физическите проверки по отношение на претоварените пратки и транзитното преминаване на стоките, посочени в член 47, параграф 1, буква в).

a)

проверките за идентичност и физическите проверки на пратките животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, да могат да бъдат извършвани от компетентните органи на контролни пунктове, различни от граничните контролни пунктове, при условие че тези контролни пунктове отговарят на изискванията, предвидени в член 64, параграф 3 и в актовете за изпълнение, приети в съответствие с член 64, параграф 4;

б)

физическите проверки на пратки, преминали проверка на документите и проверка за идентичност на граничния контролен пункт на първо пристигане в Съюза, могат да бъдат извършени на друг граничен контролен пункт в друга държава членка;

в)

проверките за идентичност и физическите проверки на пратки, преминали проверка на документите на граничния контролен пункт на първо пристигане в Съюза, могат да бъдат извършени на друг граничен контролен пункт в друга държава членка;

г)

специфични задачи по осъществяването на контрол могат да бъдат извършвани от митническите органи или други публични органи, доколкото тези задачи вече не попадат в задълженията на тези органи, свързани с:

д)

проверки на документи на пратки растения, растителни продукти и други обекти, посочени в член 47, параграф 1, буква в), могат да се извършват от разстояние от граничен контролен пункт.

а)

критериите и редът за определяне и промяна на честотата на проверките за идентичност и физическите проверки, които се извършват на пратки животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, букви а), б) и в), и за тяхното съобразяване със степента на риска, свързан с тези категории, като се вземат предвид:

б)

условията, при които държавите членки могат да увеличат честотата на проверките за идентичност и физическите проверки, определена в съответствие с буква a), за да се вземат предвид местните рискови фактори;

в)

процедурите с цел да се гарантира, че честотата на проверките за идентичност и физическите проверки, определена в съответствие с буква а), се прилага навреме и по еднакъв начин.

a)

честотата на проверките за идентичност и физическите проверки на стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, буква г); и

б)

честотата на проверките за идентичност и физическите проверки на животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, букви д) и е), в случай че тя вече не е определена в посочените в тях актове.

а)

официален ветеринарен лекар в случай че се отнасят за животни, продукти от животински произход, зародишни продукти или странични животински продукти; или

б)

официален фитосанитарен инспектор в случай че се отнасят за растения, растителни продукти и други обекти.

a)

операторите, отговарящи за пратките животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, с цел предварително да уведомят компетентните органи на граничния контролен пункт за пристигането на пратките; и

б)

компетентните органи на граничния контролен пункт за:

a)

извършването на всички дейности по официалния контрол в съответствие с изискванията на член 49, параграф 1;

б)

получаването на резултатите от физическите проверки, ако се изискват такива; и

в)

вземането на решение за пратката в съответствие с член 55 и вписването му в ЕЗДВ.

a)

не разрешават поставянето на пратката под митнически режим, различен от посочения от компетентните органи на граничния контролен пункт; и

б)

разрешават освобождаването на пратката за свободно обращение само след представянето на окончателен ЕЗДВ, в който се потвърждава, че пратката е в съответствие с приложимите правила, посочени в член 1, параграф 2, без да се засягат освобождаванията, посочени в член 48, и правилата, посочени в членове 53 и 54.

a)

форматът на ЕЗДВ и указанията за неговото представяне и използване, като се вземат предвид съответните международни стандарти; и

б)

минималните срокове за предварително уведомяване за пратките от страна на операторите, отговарящи за пратката, съгласно член 56, параграф 3, буква a), за да могат компетентните органи на граничния контролен пункт своевременно и ефективно да извършат дейностите по официалния контрол.

a)

дали определянето на предложения граничен контролен пункт зависи от благоприятния резултат от контрола, който се извършва от експерти на Комисията в съответствие с член 116 с цел да се установи съответствието с минималните изисквания, определени в член 64; и

б)

за датата на този контрол, която не може да бъде повече от шест месеца след датата на уведомлението.

a)

неговите данни за връзка;

б)

неговото работно време;

в)

неговото точно местонахождение и дали пунктът представлява пристанище, летище, или е железопътен или автомобилен граничен пункт; и

г)

категориите животни и стоки, посочени в член 47, параграф 1, които са включени в определения му обхват.

а)

оттеглят определянето съгласно член 59, параграф 1 за всички или за някои категории животни и стоки, за които е определен пунктът; и

б)

изключват граничните контролни пунктове от списъците, посочени в член 60, параграф 1, за категориите животни и стоки, по отношение на които се оттегля определянето.

a)

компетентните органи приемат, че рискът, посочен в параграф 1, вече не съществува; и

б)

представят на Комисията и на останалите държави членки информацията, въз основа на която се отменя спирането.

а)

достатъчен брой подходящо квалифицирани служители;

б)

помещения или други съоръжения, подходящи за естеството и обема на обработваните категории животни и стоки;

в)

оборудване и помещения или други съоръжения, позволяващи извършването на официален контрол за всяка от категориите животни и стоки, за които е определен граничният контролен пункт;

г)

създадена организация с цел да се гарантира, ако е целесъобразно, достъп до друго оборудване, помещения и услуги, необходими за прилагането на мерките, предприети в съответствие с членове 65, 66 и 67 в случай на съмнение за несъответствие, както и по отношение на пратки, които не са в съответствие с изискванията или представляват риск;

д)

създадена организация при извънредни обстоятелства с цел да се гарантира безпрепятственото осъществяване на официалния контрол и ефективното прилагане на мерките, предприети в съответствие с членове 65, 66 и 67, в случай на непредвидени и неочаквани условия или събития;

е)

технологичните средства и оборудването, необходими за ефективното функциониране на IMSOC и — ако е целесъобразно — на други компютризирани системи за управление на информация, необходими за обработка и обмен на данни и информация;

ж)

достъп до услугите на официални лаборатории, които притежават необходимия капацитет, за да предоставят в подходящ срок резултатите от извършените анализи, изпитвания и диагностика, и са оборудвани с необходимите информационно-технологични средства, за да се гарантира въвеждането на резултатите от извършените анализи, изпитвания и диагностика в IMSOC, когато е целесъобразно;

з)

подходяща организация за правилното обработване на различни категории животни и стоки и за предотвратяване на рискове, които могат да възникнат поради кръстосано замърсяване; и

и)

необходимата организация за спазване на съответните стандарти за биологична сигурност с цел да се предотврати разпространението на болести в Съюза.

a)

да унищожи пратката;

б)

да реекспедира пратката извън Съюза в съответствие с член 72, параграфи 1 и 2; или

в)

да извърши специална обработка на пратката в съответствие с член 71, параграфи 1 и 2 или да приложи друга мярка, необходима за привеждането ѝ в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, и когато е целесъобразно — да предназначи пратката за други цели, различни от първоначалното ѝ предназначение.

a)

са такива, че гарантират съответствие;

б)

не представляват риск за здравето на хората, животните или растенията или за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда; както и

в)

не пречат на извършването на официалния контрол.

a)

Комисията;

б)

компетентните органи на другите държави членки;

в)

митническите органи;

г)

компетентните органи на третата държава на произход; и

д)

оператора, отговарящ за пратката.

a)

да унищожи пратката в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, като се предприемат всички необходими мерки за защита на здравето на хората, животните или растенията, за хуманно отношение към животните или за защита на околната среда, а що се отнася до пратките от живи животни — включително по-специално правилата за предпазване на животните от всякаква болка, уплаха или страдание, които могат да бъдат избегнати; или

б)

да подложи пратката на специална обработка в съответствие с член 71, параграфи 1 и 2.

a)

обявяват за невалидни официалните сертификати и при целесъобразност други свързани с тях документи, придружаващи пратките, по отношение на които са предприети мерки в съответствие с член 66, параграфи 3 и 6 и член 67; и

б)

си сътрудничат в съответствие с разпоредбите на членове 102—108 с цел да се предприемат необходимите допълнителни мерки, за да се гарантира, че не е възможно в Съюза повторно да бъдат въведени пратки, чието въвеждане е било отказано в съответствие с член 66, параграф 1.

a)

пратката да бъде унищожена или спрямо нея да бъде приложена друга подходяща мярка;

б)

в случаите, посочени в член 67 — пратката да бъде унищожена в подходящо съоръжение, разположено възможно най-близо до граничния контролен пункт, като се вземат всички необходими мерки за защита на здравето на хората, животните или растенията, за хуманно отношение към животните или за защита на околната среда.

a)

обработка или преработка, включително обеззаразяване, когато е целесъобразно, с изключение на разреждане, за привеждане на пратката в съответствие с изискванията, установени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, или с изискванията на трета държава, в която се реекспедира пратката; или

б)

обработка по какъвто и да било друг начин, подходящ за безопасна консумация от животни или от човека, или за цели, различни от консумация от животни или от човека.

a)

се извършва ефективно и гарантира отстраняването на всякакъв риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда;

б)

се документира и извършва под контрола на компетентните органи или, когато е целесъобразно, под контрола на компетентните органи на друга държава членка по взаимно съгласие; и

в)

отговаря на изискванията, установени с правилата, посочени в член 1, параграф 2.

a)

местоназначението е съгласувано с отговарящия за пратката оператор;

б)

отговарящият за пратката оператор е уведомил писмено компетентните органи на държавата членка, че компетентните органи на третата държава на произход или третата държава на местоназначение, ако тя е различна, са били информирани за причините и обстоятелствата, поради които е отказано въвеждането на съответната пратка животни или стоки в Съюза;

в)

когато третата държава на местоназначение не е третата държава на произход, операторът е получил одобрението на компетентните органи на тази трета държава на местоназначение и тези компетентни органи са уведомили компетентните органи на държавата членка, че са готови да приемат пратката; и

г)

при пратки животни реекспедирането е в съответствие с изискванията за хуманно отношение към животните.

a)

максималната честота на официалния контрол, който компетентните органи на държавите членки извършват при въвеждането на пратките в Съюза, когато няма основание за съмнение, че е налице несъответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, или измамни или подвеждащи практики;

б)

официалните сертификати, които трябва да придружават въвежданите в Съюза пратки;

в)

образец на сертификатите, посочени в буква б);

г)

компетентните органи на третата държава, под чиято отговорност трябва да бъде извършен контролът преди износа; и

д)

когато е целесъобразно, всеки орган с делегирани правомощия, на който тези компетентни органи могат да делегират някои задачи. Такова делегиране може да бъде одобрено само ако са спазени критериите, посочени в членове 28 — 33, или равностойни условия.

a)

изнасяните за Съюза пратки животни или стоки отговарят на изискванията, установени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, или еквивалентни изисквания; и

б)

извършеният в третата държава контрол преди изпращането за Съюза е достатъчно ефективен, за да замени проверките на документи, проверките за идентичност и физическите проверки, предвидени в правилата, посочени в член 1, параграф 2, или да намали честотата им.

a)

отговарят за осъществяването на контакти със Съюза; и

б)

гарантират, че официалните сертификати, посочени в параграф 2, буква б), придружават всяка контролирана пратка.

a)

уведомяват чрез IMSOC Комисията и другите държави членки, както и съответните оператори, и искат административна помощ в съответствие с процедурите, установени в членове 102—108; и

б)

увеличават броя на извършвания официален контрол на пратките от съответната трета държава и когато това е необходимо, за да се даде възможност за подходящ анализ на ситуацията, запазват подходящ брой проби при подходящи условия на съхранение.

a)

гарантират реципрочен достъп до информация, която е необходима за организацията и провеждането на извършваните от тях дейности по отношение на животни и стоки, въвеждани в Съюза; и

б)

осигуряват своевременен обмен на такава информация, включително по електронен път.

a)

достъп на компетентните органи до информацията, необходима за незабавното и пълно идентифициране на въвежданите в Съюза пратки животни и стоки, които подлежат на официален контрол на граничен контролен пункт в съответствие с член 47, параграф 1;

б)

взаимна актуализация — посредством обмен на информация или синхронизиране на съответните масиви от данни — на информацията, събрана от компетентните органи, митническите органи и другите органи за въвежданите в Съюза пратки животни и стоки; и

в)

бързото съобщаване на решенията, взети от съответните органи въз основа на информацията, посочена в букви а) и б).

a)

те отправят искане към митническите органи да не допускат пратката за свободно обращение и да добавят следния надпис върху търговската фактура, придружаваща пратката, и върху всеки друг свързан с пратката придружаващ документ или съответния негов електронен еквивалент:

„Продуктът представлява риск — допускането за свободно обращение не е разрешено — Регламент (ЕС) 2017/…“;

б)

не се разрешава друг митнически режим без съгласието на компетентните органи; и

в)

прилагат се член 66, параграфи 1, 3, 5 и 6, членове 67, 68 и 69, член 71, параграфи 1 и 2 и член 72, параграфи 1 и 2.

a)

пратки пресни рибни продукти, които пряко се разтоварват в пристанищата, определени от държавите членки в съответствие с член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета (61), от риболовен кораб, плаващ под знамето на трета държава;

б)

пратки неодрани животни с косъм;

в)

пратки от категориите стоки, посочени в член 47, параграф 1, буква б), които са доставени, със или без складиране в специално одобрен митнически склад или в свободни зони, на кораби, напускащи Съюза, и са предназначени за зареждане на кораба или консумация от екипажа и пътниците;

г)

дървен опаковъчен материал;

д)

фуражи, придружаващи животните и предназначени за храненето им;

е)

животни и стоки, поръчани чрез продажби с договори, сключени от разстояние, и доставени от трета държава на адрес в Съюза, и необходимите изисквания за уведомяване с цел да се даде възможност за правилното извършване на официалния контрол;

ж)

растителни продукти, които с оглед на последващото им местоназначение могат да доведат до риск от разпространение на инфекциозни или заразни болести по животните;

з)

пратки животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, букви а), б) и в), с произход от Съюза, които се връщат в Съюза след отказ за въвеждането им от трета държава;

и)

стоки, въвеждани в Съюза в насипно състояние от трета държава, независимо от това дали всички стоки са с произход от тази трета държава;

й)

пратки стоки, посочени в член 47, параграф 1, идващи от територията на Хърватия, които преминават транзитно през територията на Босна и Херцеговина при Неум („Неумски коридор“) и повторно се въвеждат на територията на Хърватия чрез входните пунктове в Клек или Затон Доли;

к)

животни и стоки, по отношение на които не се прилагат разпоредбите на член 47 в съответствие с член 48.

a)

образците на официални сертификати и правилата за тяхното издаване; и

б)

формата на документите, които трябва да придружават категориите животни или стоки, посочени в параграф 1.

a)

на нивото на разходите, изчислени в съответствие с член 82, параграф 1; или

б)

на сумите, предвидени в приложение IV.

a)

официалния контрол на животните и стоките, посочени в член 47, параграф 1, букви г), д) и е);

б)

официалния контрол, извършен по искане на оператора с оглед на получаването на одобрението, предвидено в член 10 от Регламент (ЕО) № 183/2005;

в)

официалния контрол, който първоначално не е бил планиран, и който:

a)

интересите на операторите с нисък производствен капацитет;

б)

използваните традиционни методи на производство, преработка и разпространение;

в)

потребностите на операторите, които се намират в райони, подложени на специфични географски ограничения; и

г)

данните от минали периоди за спазването от страна на операторите на съответните правила, посочени в член 1, параграф 2, които са установени чрез официален контрол.

а)

заплатите и разходите за социално осигуряване, пенсионно осигуряване и застраховки на служителите, които участват в извършването на официалния контрол, включително помощния и административния персонал;

б)

разходите за съоръжения и оборудване, включително разходите за поддръжка и застраховане, както и други свързани разходи;

в)

разходите за консумативи и за инструменти;

г)

разходите за услуги, които органите с делегирани правомощия начисляват на компетентните органи във връзка с делегирания им официален контрол;

д)

разходите за обучение на служителите, посочени в буква а), с изключение на обучението за придобиване на необходимата квалификация за наемането им от компетентните органи;

е)

пътните разходи на служителите, посочени в буква а), и свързаните с тях дневни разходи;

ж)

разходите за вземане на проби и лабораторни анализи, изпитвания и диагностика, начислявани от официалните лаборатории за изпълнението на тези задачи.

a)

с единна ставка въз основа на общите разходи по официалния контрол, направени от компетентните органи за определен период от време, като се прилагат по отношение на всички оператори независимо от това дали през референтния период е извършен официален контрол на всеки оператор, на когото се начислява такса; при определянето на равнището на таксите, които се начисляват за всеки сектор, дейност и категория оператори, компетентните органи вземат предвид въздействието, което видът и мащабът на съответната дейност и съответните рискови фактори оказват върху разпределението на общите разходи по съответния официален контрол; или,

б)

на базата на изчисляване на действителните разходи за всеки извършен официален контрол, като се прилагат по отношение на операторите, които подлежат на такъв контрол.

а)

таксите или налозите, предвидени в член 79, параграф 1,буква а), член 79, параграф 2 и член 80, а именно относно:

б)

точната идентификация на органите, които отговарят за събирането на таксите или налозите.

a)

официални сертификати; или

б)

официални удостоверения в случаите, предвидени в правилата, посочени в член 1, параграф 2.

а)

когато в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, се изисква издаването на официален сертификат; и

б)

по отношение на официални сертификати, които са необходими за целите на износа на пратки животни и стоки за трети държави или които компетентният орган на държавата членка на местоназначение изисква от компетентния орган на държавата членка на изпращане по отношение на пратките животни и стоки, които се изнасят за трети държави.

a)

са безпристрастни и по отношение на тях няма никакъв конфликт на интереси и по-специално не са в положение, което може пряко или косвено да засегне безпристрастното им професионално поведение по отношение на предмета на сертифицирането; и

б)

са получили подходящо обучение относно правилата, съответствието с които се удостоверява с официалния сертификат, и относно техническата оценка на съответствието с тези правила, както и относно съответните правила, определени в настоящия регламент.

a)

сертифициращият служител е пряко запознат с актуалните факти и данни, които са от значение за сертифицирането, и е придобил тази информация чрез:

б)

факти и данни от значение за сертифицирането, познаването на които е потвърдено от друго упълномощено за целта лице, действащо под контрола на компетентните органи, при условие че сертифициращият служител може да установи точността на тези факти и данни;

в)

факти и данни от значение за сертифицирането, получени от системите за собствен контрол на операторите и допълнени и потвърдени от резултатите от редовно извършвания официален контрол, когато сертифициращият служител се увери, че условията за издаване на официалния сертификат са изпълнени.

a)

имат уникален код;

б)

не се подписват от сертифициращия служител, ако не са попълнени или са непълни;

в)

се съставят на един или повече от официалните езици на институциите на Съюза, който/които сертифициращият служител разбира и когато е уместно — на един от официалните езици на държавата членка на местоназначение;

г)

са автентични и точни;

д)

дават възможност да се идентифицира подписалото ги лице и датата на издаване; и

е)

дават възможност лесно да се установи връзката между сертификата, издаващия орган и пратката, партидата или отделното животно или стока, обхванати от сертификата.

a)

образците на официални сертификати и правилата за тяхното издаване, когато изискванията не са определени с правилата, посочени в член 1, параграф 2;

б)

механизмите и техническите договорености с цел да се гарантира издаването на точни и надеждни официални сертификати и да се предотвратят рисковете от измама;

в)

процедурите, които да се спазват при отнемане на официалните сертификати и за издаването на заместващи сертификати;

г)

правилата за съставянето на заверени копия на официалните сертификати;

д)

формата на документите, които трябва да придружават животните и стоките след извършването на официалния контрол;

е)

правилата за издаването на електронни сертификати и за използването на електронен подпис.

a)

са автентични и точни;

б)

се съставят на един или повече от официалните езици на институциите на Съюза и когато е уместно — на един от официалните езици на държавата членка на местоназначение; и

в)

когато се отнасят за пратка или партида, дават възможност да се установи връзката между официалното удостоверение и съответната пратка или партида.

a)

са безпристрастни и по отношение на тях няма никакъв конфликт на интереси и по-специално не са в положение, което може пряко или косвено да засегне безпристрастното им професионално поведение по отношение на предмета на удостоверяване посредством официалните удостоверения; и

б)

са получили подходящо обучение относно: