26.4.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/1

(1)

Инвестициите за развитие на човешкия капитал на младите европейци днес ще доведат до трайни ползи в дългосрочен план и ще допринесат за устойчив и приобщаващ икономически растеж. Съюзът ще може пълноценно да се ползва от плодовете от труда на активна и квалифицирана работна сила с новаторско мислене, като същевременно ще се избегнат извънредно високите разходи, свързани с отпадането на младите хора от сферите на заетостта, образованието и обучението (т.нар. „неработещи, неучещи и необучаващи се“) — понастоящем тези разходи се изчисляват на 1,2 % от БВП.

(2)

Младите хора бяха засегнати особено тежко от кризата. Те са уязвими поради етапите на житейски преход, които преживяват, както и поради липсата на професионален опит, понякога недостатъчно образование или обучение, често ограничената социална закрила, с която разполагат, ограничения им достъп до финансови средства и несигурните условия на труд. При младите жени съществува по-голяма вероятност да получават ниско заплащане и да бъдат наети при несигурни условия, а по отношение на младите родители и най-вече за младите майки липсват подходящи мерки за постигането на баланс между професионалния и личния живот. Освен това някои млади хора са в особено неблагоприятно положение или са застрашени от дискриминация. Необходими са следователно целесъобразни мерки за подпомагането им, като същевременно се отчита личната отговорност на младите хора да намерят пътя към икономическа активност.

(3)

Общо 7,5 милиона младежи в Съюза са неработещи, неучещи и необучаващи се, а това са 12,9 % от младите европейци на възраст между 15—24 години. Много от тях са завършили само основна степен на средно образование и са преждевременно напуснали системата на образование и обучение. Освен това много от тях са мигранти или произхождат от семейства в неравностойно положение. Категорията на неработещите, неучещите и необучаващите се обхваща младежи от различни подгрупи и с различни нужди.

(4)

Общо 30,1 % от безработните лица в Съюза на възраст до 25 години са били без работа повече от дванадесет месеца. Освен това все повече млади хора не търсят активно работа, а това може да ги лиши от организирана подкрепа, която да подпомогне завръщането им на пазара на труда. Проучванията показват, че безработицата сред младите хора може да остави трайни белези, като по-голям риск от безработица и по-ниско равнище на доходите в бъдеще, загуба на човешки капитал, пренасяне на бедността между поколенията или по-малка мотивация за създаване на семейство, което засилва неблагоприятните демографски тенденции.

(5)

Понятието „гаранция за младежта“ се отнася до положението когато младите хора получават добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на срок от четири месеца след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование. Предложението за продължаване на образованието би могло да включва и качествени програми за обучение, вследствие на които се получава призната професионална квалификация.

(6)

Гаранцията за младежта би допринесла за постигането на три от целите, заложени в стратегията „Европа 2020“: осигуряване на заетост за 75 % от населението на възраст 20—64 години, дял на преждевременно напусналите училище под 10 % и намаляване на броя на застрашените от бедност и социално изключване най-малко с 20 милиона души.

(7)

В насоките за политиките за заетост на държавите-членки, приети от Съвета с Решение 2010/707/ЕС от 21 октомври 2010 г. (1) и по-специално в насоки 7 и 8, към държавите-членки се отправя призив да насърчават интеграцията на младите хора на пазара на труда и в сътрудничество със социалните партньори да ги подпомогнат — по-специално тези, които са неработещи, неучещи и необучаващи се — да намерят първата си работа, да придобият първоначален професионален опит или да получат възможност за допълнително образование и обучение, включително чиракуване, както и да предприемат бързи мерки, когато млади хора остават без работа.

(8)

Още през 2005 г. при приемането на насоките за политиките по заетостта на държавите-членки с Решение 2005/600/ЕO (2) от 12 юли 2005 г. Съветът заяви, че „на всяко безработно лице (следва да) се предлага нов старт преди достигане на шест месеца безработица, в случай че това са млади хора“. С Решение 2008/618/ЕО от 15 юли 2008 г. относно насоки за политиките по заетостта на държавите-членки (3) Съветът намали този срок до „най-много четири месеца“ за млади хора, напуснали училище.

(9)

В резолюцията си от 6 юли 2010 г. относно насърчаване на достъпа на младежта до пазара на труда и укрепване на статута на стажантите, практикантите и чираците (4) Европейският парламент призова Европейската комисия и Съвета да предложат европейска гаранция за младите хора, която да гарантира на всеки млад човек в Съюза работа, чиракуване, допълнително обучение или съчетание от работа и обучение след максимален срок от четири месеца без работа.

(10)

В съобщението си „Младежта в движение“ от 15 септември 2010 г. Комисията насърчава държавите-членки да въведат гаранции за младежта, чието прилагане до момента остава крайно ограничено. С настоящата препоръка следва да се наблегне и да се изтъкне отново необходимостта държавите-членки да положат усилия за постигането на тази цел, като в същото време оказват съдействие за разработването, въвеждането и оценката на такива схеми за гаранции за младежта.

(11)

В заключенията си от 17 юни 2011 г. относно „Насърчаване на заетостта на младите хора с оглед на постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ Съветът прикани държавите-членки се приканват да предприемат бързи действия, като предлагат продължаване на образованието, (пре)квалификация или мерки за активизиране на неработещите, неучещите и необучаващите се млади хора, включително преждевременно напусналите училище. Това би подпомогнало възможно най-бързото завръщане на тези хора в системата на образованието и обучението, както и на пазара на труда, и би намалило риска от бедност и социално изключване. Съветът отчита, че сегментацията на пазара на труда може да има неблагоприятни последици за младите хора, и приканва държавите-членки да вземат мерки за преодоляване на тази сегментация.

(12)

В препоръката на Съвета от 28 юни 2011 г. относно политики за намаляване на преждевременното напускане на училище (5) се поставя акцент върху разработването на всеобхватни междусекторни политики, основани на конкретни факти и предвиждащи мерки за повторно включване на хората, които са напуснали образователната система, както и укрепване на връзката между системите за образование и обучение и сектора на заетостта. При изготвянето на бюджета за 2012 г. Европейският парламент подкрепи този подход и отправи искане към Комисията да пристъпи към подготвително действие, с което да се подпомогне въвеждането на гаранция за младежта в държавите-членки.

(13)

В пакета от мерки в областта на заетостта, предложени в нейното съобщение „Към възстановяване и създаване на работни места“ Комисията призова държавите-членки, социалните партньори и другите заинтересовани страни да вземат активно участие за преодоляване на актуалните предизвикателства пред заетостта в Съюза, по-специално по отношение на младежката безработица. Комисията подчерта големите възможности за създаване на работни места, които предлагат екологосъобразната икономика, здравеопазването и социалните грижи, както и секторът на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), като за целта представи три съпътстващи плана за действие с допълнителни мерки. Впоследствие в своето съобщение от 10 октомври 2012 г. за по-силна европейската промишленост за растеж и възстановяване на икономиката Комисията открои също така шест перспективни приоритетни области за иновации в промишлеността, допринасящи за прехода към икономика с ниски въглеродни емисии и ефективно използване на ресурсите. В пакета от мерки в областта на заетостта Комисията подчерта и същественото значение на развитието на предприемачески манталитет, осигуряването на по-лесен достъп до микрофинансиране и услуги за подкрепа на стартиращи предприемачи, както и въвеждането на програми за преобразуване на обезщетенията за безработица в безвъзмездни финансови средства за започване на стопанска дейност, включително по отношение на младите хора. Освен това в пакета от мерки в областта на заетостта се предлагат субсидии на някои заплати с цел да се увеличи нетният брой на новите назначения, целево намаляване на данъчната тежест (главно социалноосигурителните вноски на работодателите) за насърчаване на заетостта, както и балансирани реформи в законодателството за защита на заетостта, които ще дадат възможност на младите хора да получат достъп до качествени работни места.

(14)

В своята резолюция от 24 май 2012 г. относно инициативата „Възможности за младежта“ Европейският парламент призова държавите-членки да предприемат бързи и конкретни мерки на национално равнище, за да се гарантира, че до четири месеца след като напуснат училище, младите хора ще имат достойна работа или ще бъдат включени във форми на образование или (пре)квалификация. Европейският парламент подчерта, че схемата за гаранция за младежта е необходима за ефективно подобряване на положението на младите хора, които са неработещи, неучещи и необучаващи се, и за постепенното преодоляване на проблема, свързан с безработицата сред младежта в Съюза.

(15)

В своите заключения от 29 юни 2012 г. Европейският съвет настойчиво прикани държавите-членки да положат по-големи усилия за повишаване на младежката заетост, като целта е „в рамките на няколко месеца от завършване на училище младите хора да получават предложение за качествена заетост, продължаващо обучение, чиракуване или стаж“. В заключенията на Европейския съвет се отбелязва също така, че тези мерки могат да се осъществят с подкрепата на Европейския социален фонд, както и че държавите-членки следва да използват възможностите със средства от този фонд да се покриват субсидии за временно наемане на работа.

(16)

В съобщението на Комисията от 20 ноември 2012 г.„Преосмисляне на образованието: инвестиране в умения за постигане на по-добри социално-икономически резултати“ се посочва приносът на Съюза към тези усилия в сферата на образованието. В съобщението се разглеждат основните аспекти за реформа на системите за образование и обучение и за повишаване на тяхната ефективност — съобразяване на предоставяните умения с настоящите и бъдещите потребности на пазара на труда, стимулиране на отворени и гъвкави форми на учене и насърчаване на съвместни усилия между всички заинтересовани страни, включително осигуряване на финансови средства.

(17)

В своята Препоръка от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене (6) Съветът препоръча на държавите-членки да въведат не по-късно от 2018 г. — в съответствие с националните условия и особености и по подходящ според тях начин — разпоредби за валидирането на неформалното и самостоятелното учене.

(18)

В Съобщението си от 28 ноември 2012 г. относно годишния обзор на растежа за 2013 г. Комисията подчертава, че държавите-членки следва да обезпечат прехода от училище към заетост за младите хора, както и да разработят и въведат схеми за гаранции за младежта, чрез които всички млади хора на възраст до 25 години да получат предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца от момента, в който напуснат системата на формалното образование или останат без работа.

(19)

В своите заключения относно многогодишната финансова рамка от 8 февруари 2013 г. Европейският съвет реши да въведе инициатива за младежка заетост на стойност 6 млрд. евро за периода 2014—2020 г. в подкрепа на мерките, изложени в пакета за младежката заетост, предложен от Комисията на 5 декември 2012 г., и по-специално в подкрепа на предвидената гаранция за младежта.

(20)

Гаранцията за младежта следва да се прилага посредством схема от мерки за подкрепа и следва да бъде съобразена с условията на национално, регионално и местно равнище. Тези мерки следва да се основават на шест основни принципа: изграждане на партньорски подходи, намеса на ранен етап и мерки за активизиране на младите хора, мерки, подпомагащи интеграцията им на пазара на труда, използване на фондовете на Съюза, оценка и постоянно усъвършенстване на схемата и експедитивното ѝ въвеждане. Целта е по този начин да се предотврати преждевременното напускане на училище, да се повиши пригодността за заетост и да се отстранят практическите пречки пред заетостта. Мерките могат да бъдат осъществени с подкрепа от фондовете на Съюза и следва да бъдат обект на непрекъснато наблюдение и усъвършенстване.

(21)

Ефективната координация и партньорствата във всички области на политиката (заетост, образование, работа с младежта, социални въпроси и др.) са от първостепенно значение за създаването на повече и по-добри възможности за заетост, чиракуване и стажове.

(22)

Схемите за гаранции за младежта следва да отчитат разнообразието на държавите-членки и техните различни отправни точки по отношение на равнищата на младежката безработица, институционалната структура и капацитета на различните участници на пазара на труда. Следва да се отчитат и различните условия по отношение на бюджетите и финансовите ограничения при разпределението на финансовите средства. В Годишния обзор на растежа за 2013 г. Комисията застъпва становището, че инвестициите в сферата на образованието следва да придобият първостепенно значение и да бъдат увеличени, където е възможно, като същевременно се гарантира ефективност на разходите. Следва да се обърне специално внимание на запазването или разширяването на обхвата и ефективността на службите по заетостта и на активните политики на пазара на труда, като програми за обучение на безработни лица и схеми за гаранции за младежта. Създаването на такива схеми е важно в дългосрочен план, но са необходими и мерки в краткосрочен план за преодоляване на драстичните последици от икономическата криза върху пазара на труда,

1.

Да гарантират, че всички млади хора на възраст под 25 години получават добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование.

Когато разработват схема за гаранции за младежта, държавите-членки следва да отчитат някои принципни аспекти — като обстоятелството, че младите хора не представляват еднородна група със сходна социална среда, както и принципа за поемане на взаимни задължения и необходимостта да се преодолее опасността от циклични периоди на липса на икономическа активност.

Гаранцията за младежта следва да бъде предоставена на младите хора при регистрирането им в служба по заетостта, а за неработещите, неучещите и необучаващите се младежи, които не са регистрирани в такава служба, държавите-членки следва да определят съответния отправен момент за нейното предоставяне в рамките на същия четиримесечен срок.

Схемите за гаранции за младежта следва да се изготвят въз основа на следните насоки в зависимост от условията на национално, регионално и местно равнище, като се отчитат половата принадлежност и многообразието на младите хора, към които са насочени мерките:

2.

Да посочат съответния държавен орган, който да отговаря за създаването и управлението на схемата за гаранции за младежта, както и за координацията на партньорствата на всички равнища и във всички сектори. Когато по конституционни причини не е невъзможно за държава-членка да определи само един държавен орган, се посочват съответните държавни органи, като броят им се свежда до минимум и се определя едно звено за контакт за връзка с Комисията за целите на прилагането на гаранцията за младежта.

3.

Да гарантират, че информацията за съществуващите услуги и форми на подкрепа е напълно достъпна за младите хора, като укрепват сътрудничеството между службите по заетостта, центровете за професионално ориентиране, институциите за образование и обучение и службите, предоставящи подкрепа за младите хора, както и чрез пълноценно използване на всички подходящи информационни канали.

4.

Да задълбочават партньорствата между работодателите и другите участници на пазара на труда (служби по заетостта, държавни органи на различни равнища на управление, профсъюзи и служби за работа с младежта) с цел да се създават повече възможности за заетост, чиракуване и стажове за младите хора.

5.

Да развиват партньорства между публични и частни служби по заетостта, институции за образование и обучение, центрове за професионално ориентиране и други специализирани служби за работа с младежта (неправителствени организации, младежки центрове и сдружения), които улесняват прехода от безработица, липса на икономическа активност или образование към трудова заетост.

6.

Да осигурят активно участие на социалните партньори на всички равнища в изготвянето и изпълнението на политики, насочени към младите хора и да насърчават полезни взаимодействия в рамките на техни инициативи за разработване на програми за чиракуване и стажове.

7.

Да осигурят консултации с младите хора и/или младежките организации или тяхното участие при изготвянето и по-нататъшното разработване на схемата за гаранции за младежта, така че услугите да бъдат съобразени с нуждите на бенефициерите, и да ги превърнат в рупор при дейности за повишаване на осведомеността.

8.

Да изготвят работещи стратегии по места, включително информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, които да достигнат до младите хора и да ги стимулират да се регистрират в службите по заетостта, като обръщат особено внимание на младежи в уязвимо положение, които срещат множество затруднения (като социално изключване, бедност или дискриминация), и младежи, които са неработещи, неучещи и необучаващи се, и като отчитат различната им социална среда (по-специално поради бедност, увреждане, нисък образователен ценз или произход от етническо малцинство/мигрантски произход).

9.

С цел по-добро подпомагане на младите хора и вземане на мерки за преодоляване на евентуалната липса на осведоменост за съществуващи предложения, да разгледат възможността за създаване на общи „основни звена“, т.е. организация, която ще осигури координация между всички участващи институции и организации, по-специално с компетентния държавен орган, натоварен с управлението на схемата за гаранции за младежта, с цел да се осигури обмен на информация за младежите, които напускат училище, и по-специално за тези, за които съществува опасност да не намерят работа или възможности за продължаване на образованието или обучението.

10.

Да направят необходимото, за да могат службите по заетостта — съвместно с други партньори, предоставящи подкрепа за младите хора — да осигурят индивидуални насоки и планове за действие, включително индивидуално съобразени схеми за подкрепа, основани на принципа на поемането на взаимни задължения на ранен етап и осъществяването на постоянен контрол, за да не се допусне напускане на схемата и да се постигне напредък към осигуряване на образование, обучение или намиране на работа.

11.

Да предлагат на младежите, преждевременно напуснали училище, както и на младежите с ниска квалификация, пътища за повторно включване в системата на образованието и обучението или образователни програми, предлагащи втори шанс в учебна среда, съобразена със специфичните им потребности, в която могат да придобият пропуснатата квалификация.

12.

Да гарантират, че мерките, които се предприемат в рамките на схема за гаранции за младежта, насочена към повишаване на уменията и компетентността, спомагат за преодоляване на съществуващите несъответствия в търсенето и предлагането и отговарят на търсенето на работна сила.

13.

Да гарантират, че усилията за повишаване на уменията и компетентността включват изграждането на умения за работа с ИКТ/цифрови технологии. Да поощряват признаването на професионалните познания и компетентност, като гарантират, че учебните програми и издадените свидетелства в областта на ИКТ отговарят на установените стандарти и са съпоставими на международно равнище.

14.

Да насърчават училищата, включително центровете за професионално обучение, както и службите по заетостта, да популяризират предприемачеството и самостоятелната заетост сред младите хора, включително чрез курсове по предприемачество, и да им осигуряват постоянни напътствия в тази област.

15.

Да изпълняват Препоръката от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене.

16.

При целесъобразност да намалят непреките разходи за труд с цел да се подобрят перспективите на младите хора да бъдат наети на работа.

17.

Да използват целенасочени и добре структурирани субсидии за заплати и за наемане на работа с цел да се насърчат работодателите да създават нови възможности за младите хора, като чиракуване, стажове или устройване на работа, особено за лицата, които са откъснати в най-голяма степен от пазара на труда, в съответствие с приложимите разпоредби за държавните помощи.

18.

Да поощряват мобилността на работната сила, като по-добре информират младите хора за предложения за работа, стажове и чиракуване и за съществуващата подкрепа в различни географски области, региони и държави, например с помощта на услуги и схеми, които насърчават хората свободно да се придвижват и да работят на територията на Съюза. Да гарантират наличието на подходяща подкрепа за младежи, постъпващи на работа в друга географска област или държава-членка, с цел да подпомогнат приспособяването им към новата среда.

19.

Да предоставят повече услуги в подкрепа на стартиращи предприемачи и да повишават осведомеността за възможностите и перспективите, свързани със самостоятелната заетост, включително чрез по-тясно сътрудничество между службите по заетостта и доставчиците на услуги за стопанско подпомагане и (микро)финансиране.

20.

Да укрепят механизмите за възстановяване на активността на младежи, които отпадат от обхвата на мерките за активизиране и вече нямат достъп до обезщетения.

21.

Да използват пълноценно и оптимално инструментите за финансиране в рамките на политиката на сближаване през следващия период (2014—2020 г.) като източник на подкрепа за създаването на схеми за гаранции за младежта, където е целесъобразно с оглед на националните условия. За тази цел да гарантират, че се отделят необходимото първостепенно внимание и съответните ресурси, с които да се подпомогнат разработването и прилагането на посочените по-горе мерки, свързани със създаването на схеми за гаранции за младежта, включително възможностите за финансиране на целеви субсидии за наемане на работа със средства от Европейския социален фонд. Освен това във възможно най-голяма степен да използват финансовите средства, които все още са налични за програмния период 2007—2013 г.

22.

Във връзка с подготовката за периода 2014—2020 г. да отделят необходимото внимание в договора за партньорство на конкретните цели, свързани с прилагането на схеми за гаранции за младежта, където е целесъобразно с оглед на националните условия, и да опишат в оперативните програми действията, които да бъдат подпомогнати по съответните инвестиционни приоритети на Европейския социален фонд, по-специално мерките за трайна интеграция на пазара на труда на неработещи, неучещи и необучаващи се, както и за подкрепа на млади предприемачи и социални предприятия, като посочат своя принос по съответните конкретни цели.

23.

Когато е допустимо, да използват пълноценно и оптимално инициативата за младежка заетост с оглед на прилагането на гаранцията за младежта.

24.

Да осъществяват наблюдение и оценка на всички мерки по схемите за гаранцията за младежта, така че да се разработват повече политики и мерки, основани на фактите, в зависимост от това какви подходи постигат резултат, къде и защо, като по този начин се гарантират ефективно използване на ресурсите и положителна възвръщаемост на вложените средства. Да поддържат актуална информация за разпределените финансови средства, предназначени за създаването и прилагането на гаранцията за младежта, по-специално по оперативните програми в рамките на политиката на сближаване.

25.

Да насърчават дейности за взаимно обучение на национално, регионално и местно равнище между всички участници в борбата с младежката безработица с цел по-добро разработване и прилагане на схеми за гаранции за младежта в бъдеще. При целесъобразност да използват в пълна степен резултатите от подпомогнатите проекти в рамките на подготвителното действие за създаване на схеми за гаранции за младежта.

26.

Да укрепват капацитета на всички заинтересовани страни, включително съответните служби по заетостта, участващи в разработването, въвеждането и оценката на схеми за гаранции за младежта, с цел да се отстранят всякакви вътрешни и външни пречки в областта на политиката и в начина, по който се разработват тези схеми.

27.

Да въведат във възможно най-кратки срокове схеми за гаранции за младежта. По отношение на държавите-членки, които срещат най-сериозни затруднения в бюджетната област, където делът на неработещите, неучещи и необучаващи се младежи е най-голям или процентът на младежката безработица е най-висок, би могло да се предвиди и поетапно въвеждане.

28.

Да гарантират подходящото включване на схемите за гаранции за младежта в бъдещите програми, които ще бъдат съфинансирани от Съюза, за предпочитане от началото на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. При въвеждането на схемите за гаранции за младежта държавите-членки могат да се възползват от инициативата за младежка заетост.

1.

Да насърчава държавите-членки да използват оптимално Европейския социален фонд в съответствие с инвестиционните приоритети на Европейския социален фонд за програмния период 2014—2020 г., както и инициативата за младежка заетост, когато е приложимо, с оглед на създаването и прилагането на схеми за гаранции за младежта като инструмент на политиката за преодоляване и предотвратяване на младежката безработица и социалното изключване сред младежта.

2.

Да подпомага дейностите за програмиране по общата стратегическа рамка за фондовете на Съюза (Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за морско дело и рибарство), включително чрез партньорско обучение, работа в мрежа и техническа помощ.

3.

Да използва пълноценно възможностите на новата програма за социална промяна и социални иновации, за да бъдат събрани примери за добри практики по схемите за гаранции за младежта на национално, регионално и местно равнище.

4.

Да използва програмата за взаимно обучение в рамките на Европейската стратегия по заетостта, за да насърчава държавите-членки да споделят своя опит и добри практики.

5.

Да продължи да наблюдава и редовно да докладва за напредъка относно разработването, въвеждането и резултатите от изпълнението на схемите за гаранции за младежта като част от годишната работна програма на Европейската мрежа на публичните служби по заетостта. Да направи необходимото Комитетът по заетостта да бъде информиран за това.

6.

Да наблюдава въвеждането на схемите за гаранции за младежта съгласно настоящата препоръка чрез многостранното наблюдение, осъществявано от Комитета по заетостта в рамките на европейския семестър, да анализира въздействието на прилаганите политики и да отправя при целесъобразност конкретни препоръки към отделните държави-членки въз основа на насоките за политиките по заетостта на държавите-членки.

7.

Да подпомага дейности за повишаване на осведомеността относно създаването на гаранция за младежта във всички държави-членки, като използва европейския младежки портал и по-специално като съгласува дейностите с организираните чрез него информационни кампании.