ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБЩИ НАСОКИ ЗА ДЕЙНОСТИТЕ

Общи елементи на непреките действия

1.   ПРОГРАМИРАНЕ

1.1.   Общи положения

Регламент (ЕС) № 1291/2013 предоставя набор от принципи за насърчаване на подход на планиране, при който дейностите допринасят по стратегически и интегриран начин за постигането на неговите цели, както и за осигуряване на висока степен на допълване с други свързани политики и програми в целия Съюз.

Непреките действия по „Хоризонт 2020“ ще се осъществяват чрез форми на финансиране, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1), по-конкретно безвъзмездни средства, награди, възлагане на поръчки и финансови инструменти. Всички форми на финансиране ще се използват гъвкаво за всички общи и конкретни цели на „Хоризонт 2020“, като тяхната употреба се определя въз основа на потребностите и особеностите на съответната конкретна цел.

Особено внимание ще се отделя на осигуряването на балансиран подход към научните изследвания и иновациите, който не се ограничава само до разработването на нови продукти и услуги въз основа на научни и технологични открития, а включва също аспекти като използване на съществуващи технологии в нови приложения, непрекъснато усъвършенстване, нетехнологични и социални иновации. Само един цялостен подход към иновациите може едновременно да доведе до справяне с обществените предизвикателства и до възникване на нови конкурентни предприятия и клонове на промишлеността.

При приоритета „Обществени предизвикателства“ и конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ ще се наблегне по-специално на научноизследователски и иновационни дейности, допълнени от дейности, които се прилагат в близост до крайните потребители и пазара, като например демонстрационни и пилотни проекти или проекти за доказване на осъществимостта на концепцията. Това включва също, когато е подходящо, дейности в подкрепа на социални иновации, подкрепа на подходи в областта на търсенето, като обществени поръчки във фаза на предварителна стандартизация или в предпазарна фаза, обществени поръчки за новаторски решения, стандартизация и други ориентирани към потребителите мерки с цел да се ускори внедряването и разпространението на новаторски продукти и услуги на пазара. Освен това ще има достатъчно перспективи за използването на възходящи подходи към поканите за предложения и дейностите в работните програми ще се определят в широк смисъл. Ще има отворени, леки и бързи схеми за всяко от предизвикателствата и технологиите, така че най-добрите изследователи, предприемачи и предприятия в Европа да получат възможност да предлагат революционни решения по собствен избор.

Подробното определяне на приоритетите при изпълнението на „Хоризонт 2020“ ще доведе до стратегически подход при планирането на научните изследвания с използване на режими на управление, които са тясно съгласувани с разработването на политика, но пресичат границите на традиционните секторни политики. Това ще се основава на сериозни данни, анализ и прогнозиране, като напредъкът ще се измерва спрямо стабилен набор от показатели за постигнатите резултати. Този междусекторен подход към планирането и управлението ще позволи ефективна координация между всички конкретни цели по „Хоризонт 2020“ и ще даде възможност за справяне с предизвикателствата, надхвърлящи границите между тези цели, като устойчивостта, борбата с изменението на климата, обществените и хуманитарните науки или морските науки и технологии.

Определянето на приоритетите ще се основава също така на широк спектър от становища и препоръки. Сред източниците ще бъдат, когато е подходящо, групи от независими експерти, създадени специално с цел изработване на препоръки за изпълнението на „Хоризонт 2020“ или на всяка от нейните конкретни цели. Тези експертни групи притежават подходящо равнище на експертен опит и знания в обхванатите области и обединяват членове с разнообразни професионални профили, включително от академичните среди, промишлеността и гражданското общество. Когато е целесъобразно, се вземат предвид и препоръките относно определянето и разработването на стратегическите приоритети, направени от Комитета за европейското научноизследователско пространство и иновациите (КЕНПИ), други свързани с ЕНП групи и Групата за политика на предприятията (ГПП).

При определянето на приоритети може също да се отчитат програмите за стратегически изследвания на европейските технологични платформи, инициативите за съвместно планиране или приносът на европейските партньорства за иновации. Когато е уместно, партньорствата в рамките на публичния сектор и публично-частните партньорства, ползващи подкрепата на „Хоризонт 2020“, също ще имат принос към процеса на определяне на приоритетите и към изпълнението, в съответствие с разпоредбите, установени в Регламент (ЕС) № 1291/2013. Редовното взаимодействие с крайните потребители, гражданите и организациите на гражданското общество чрез подходящи методи, като конференции за постигане на консенсус, оценки на технологии с участието на обществеността или пряко включване в процеса на научните изследвания и иновациите, също ще бъде важен елемент в процеса на определяне на приоритетите.

Тъй като „Хоризонт 2020“ е програма с продължителност от седем години, икономическият, общественият и политическият контекст, в който тя ще действа, може да се промени значително през нейния жизнен цикъл. „Хоризонт 2020“ трябва да е в състояние да се приспособява към тези промени. Поради това ще бъде възможно по всяка една от конкретните цели да бъде включена подкрепа за дейности, непопадащи в описанията, дадени по-долу, когато това е надлежно оправдано с оглед на съществени тенденции в развитието, потребности на политиката или непредвидени събития.

Дейностите, подпомагани по линия на различните части и техните конкретни цели, следва да се изпълняват по начин, който осигурява взаимното им допълване и съгласуваност, когато е целесъобразно.

1.2.   Достъп до рисково финансиране

„Хоризонт 2020“ ще помогне на предприятия и други видове образувания да получат достъп до кредити, гаранции и капиталово финансиране посредством два механизма.

Дълговият механизъм ще предоставя на отделни получатели заеми за инвестиции в научни изследвания и иновации, гаранции за финансови посредници, предоставящи заеми на получатели, комбинации от заеми и гаранции, както и гаранции или насрещни гаранции за национални, регионални и местни схеми за финансиране на дълг. Той ще включва сметка за МСП, предвидена за предприятия, чийто основен предмет на дейност са научните изследвания и иновациите, като заемите ще допълват финансирането за МСП от механизма за гарантиране на заеми по Програмата за конкурентоспособност на малките и средни предприятия (COSME) (2014 - 2020 г.).

Капиталовият механизъм ще предоставя рисков и/или междинен капитал на отделни предприятия в ранната фаза на развитие (период на създаване). Механизмът ще предвижда също възможност за инвестиции във фазите на разширяване и растеж във връзка с капиталовия механизъм за растеж по COSME, включително във фондове, инвестиращи във фондове.

Тези механизми ще бъдат от основно значение за постигане на конкретната цел „Достъп до рисково финансиране“, но при необходимост може да се използват по всички други конкретни цели на „Хоризонт 2020“.

Капиталовият механизъм и сметката за МСП на дълговия механизъм ще бъдат осъществени като част от двата финансови инструмента на Съюза, които предоставят капитал и заеми в подкрепа на научните изследвания, иновациите и растежа на МСП, съвместно с капиталовия и дълговия механизъм по COSME.

1.3.   Комуникация, използване и разпространение на резултатите

Важна добавена стойност на научните изследвания и иновациите, финансирани на равнището на Съюза, е възможността да се разпространяват, използват и съобщават резултатите в континентален мащаб, с цел да се подобри тяхното въздействие. Поради това по всички конкретни цели на „Хоризонт 2020“ ще бъде включена специализирана подкрепа за дейности в областта на разпространението (включително свободен достъп до научните публикации), комуникацията и диалога със силен акцент върху информирането на крайните потребители, гражданите, академичните среди, организациите на гражданското общество, промишлеността и лицата, формулиращи политики за резултатите от работата. За тази цел в рамките на „Хоризонт 2020“ могат да се използват мрежите за обмен на информация. При разпространението на информация в контекста на „Хоризонт 2020“ ще се изтъква фактът, че резултатите са постигнати с подкрепата на финансиране от ЕС и ще се цели повишаване на обществената осведоменост за значението на научните изследвания и иновациите чрез публикации, мероприятия, регистри на знание, бази данни, уебсайтове или целенасочено използване на социални медии.

2.   ДОПЪЛВАЩИ ДЕЙСТВИЯ, МЕЖДУСЕКТОРНИ ВЪПРОСИ И МЕРКИ ЗА ПОДКРЕПА

„Хоризонт 2020“ е структурирана около целите, определени за нейните три основни приоритета: „Високи постижения в научната област“, „Водещи позиции в промишлеността“ и „Обществени предизвикателства“. Специално внимание ще бъде отделено на осигуряването на адекватна координация между тези приоритети и пълното използване на взаимодействията, възникващи между всички конкретни цели, за увеличаване на комбинирания им ефект върху политическите цели на Съюза на по-високо равнище. Поради това за постигането на целите на „Хоризонт 2020“ ще се поставя силен акцент върху намирането на ефикасни решения, като подходът ще излиза далеч извън рамките на традиционните научни и технологични дисциплини и сектори на икономиката.

Ще бъдат насърчавани междусекторни действия между част I „Високи постижения в научната област“, част II „Водещи позиции в промишлеността“, част III „Обществени предизвикателства“, част IV „Разпространяване на високите научни постижения и разширяване на участието“ и част V „Наука със и за обществото“, с цел да се разработят съвместно нови знания, бъдещи и нововъзникващи технологии, научноизследователски инфраструктури и ключови компетентности. Научноизследователските инфраструктури ще бъдат мобилизирани и за по-широко приложение в обществото, например при предлагането на обществени услуги, за насърчаване на науката, обществената сигурност и културата. Освен това определянето на приоритетите в рамките на изпълнението на преките действия на СИЦ и дейността на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) ще бъде подходящо координирано с останалите части на „Хоризонт 2020“.

В много случаи за осъществяването на ефективен принос към целите на стратегията „Европа 2020“ и водещата инициатива„Съюза за иновации“ ще бъде необходимо да се разработят решения, които по своята същност са интердисциплинарни и поради това засягат множество конкретни цели на „Хоризонт 2020“. „Хоризонт 2020“ включва специфични разпоредби за стимулиране на такива междусекторни действия, включително чрез ефективно групиране на бюджети. Това дава възможност например разпоредбите за финансовите инструменти и специализираният инструмент за МСП да се използват за приоритета „Обществени предизвикателства“ и за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“.

Междусекторните действия ще бъдат също от жизненоважно значение за насърчаване на взаимодействията между приоритета „Обществени предизвикателства“ и конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“, необходими за осъществяването на значителни технологични открития. Примерните области, в които такива взаимодействия могат да се осъществят са: областта на електронното здравеопазване, интелигентните електропреносни мрежи, интелигентните транспортни системи, интегрирането на действия, свързани с изменението на климата, наномедицината, авангардните материали за леки превозни средства или разработването на промишлени процеси и продукти на биологична основа. Поради това ще се насърчава засиленото взаимодействие между приоритета „Обществени предизвикателства“ и разработването на общи базови и промишлени технологии. Това ще бъде изрично взето предвид при разработването на многогодишните стратегии и определянето на приоритети за всяка от тези конкретни цели. То ще наложи в изпълнението да бъдат пълноценно включени заинтересовани страни, представляващи различните гледни точки, а в много случаи ще наложи също действия, които обединяват финансиране на конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ и релевантните конкретни цели на приоритета „Обществени предизвикателства“.

Специално внимание ще бъде отделено също на координацията на дейностите, финансирани от „Хоризонт 2020“, с дейности, подкрепяни от други програми на Съюза за финансиране като тези по линия на общата селскостопанска политика, общата политика в областта на рибарството, програмата Life, програмата „Еразъм+“ или програмата „Здраве за растеж“, както и програмите на Съюза за финансиране в областта на външните отношения и развитието. Това включва подходяща връзка с политиката на сближаване в контекста на националните и регионалните научноизследователски и развойни стратегии за интелигентно специализиране, като подкрепата за изграждането на капацитет в областта на научните изследвания и иновациите на регионално равнище може да изиграе ролята на „стъпало към високите научни постижения“, създаването на регионални центрове за високи научни постижения може да помогне за преодоляване на иновационното разделение в Европа, а подкрепата за крупни демонстрационни и пилотни проекти може да допринесе за постигането на водещи позиции на Европа в промишлеността.

A.   Обществени и хуманитарни науки

Научните изследвания в областта на обществените и хуманитарните науки ще бъдат напълно интегрирани във всяка една от конкретните цели на „Хоризонт 2020“. Това ще включва широк кръг възможности за подкрепа на такива научни изследвания в рамките на конкретните цели „Европейски научноизследователски съвет (ЕНС)“, „Действия по програма „Мария Склодовска-Кюри“ или „Научноизследователски инфраструктури“.

За тази цел обществените и хуманитарните науки ще бъдат включени и като съществен елемент на дейностите, необходими за укрепване на водещите позиции в промишлеността и за справяне с всяко от обществените предизвикателства. По отношение на обществените предизвикателства това включва: разбиране на обуславящите здравето фактори и оптимизиране на ефективността на здравните грижи, подкрепа за политиките, подпомагащи селските райони, проучване и опазване на културното наследство и богатство на Европа, насърчаване на информирания избор на потребителите, създаване на приобщаваща цифрова екосистема, основана на знания и информация, стабилен процес за вземане на решения в областта на енергийната политика и за осигуряване на ориентирана към потребителите европейска електропреносна мрежа и преход към устойчива енергийна система, подкрепа за основана на фактите транспортна политика и перспектива, подкрепа за смекчаване на последствията от изменението на климата и за стратегиите за адаптиране, инициативи и мерки за ресурсна ефективност, насочени към постигане на екологична и устойчива икономика, и разбиране на културни и социално-икономически аспекти на въпросите, свързани със сигурността, риска и управлението (включително правни аспекти и права на човека).

Освен това, конкретната цел „Европа в един променящ се свят: приобщаващи, новаторски и мислещи общества“ ще подкрепи научните изследвания в областта на обществените и хуманитарните науки по въпроси от хоризонтален характер, като например осъществяването на интелигентен и устойчив растеж, социалното, културното и поведенческото преобразуване на европейските общества, социалните иновации, иновациите в публичния сектор или позицията на Европа на световната сцена.

Б.   Наука и общество

С дейностите по линия на „Хоризонт 2020“ се задълбочават връзката и взаимодействието между науката и обществото и същевременно се насърчава отговорната научноизследователска и иновационна дейност и научното образование, научното общуване и култура, укрепва се общественото доверие в науката и иновациите, като се стимулира информираното участие на гражданите и гражданското общество, както и диалога с тях, в областта на научните изследвания и иновациите.

В.   Пол

Насърчаването на равенството между половете в областта на науката и иновациите е ангажимент на Съюза. В „Хоризонт 2020“ темата за половете ще бъде третирана като въпрос с междусекторно значение с цел да се коригират дисбалансите между жените и мъжете, както и да се включи в планирането и съдържанието на научните изследвания и иновациите измерение, свързано с равенството между половете.

Г.   МСП

„Хоризонт 2020“ ще насърчи и подпомогне засиленото участие на МСП по един интегриран начин по отношение на всички конкретни цели.

Наред със създаването на по-благоприятни условия за участие на МСП в „Хоризонт 2020“, в съответствие с член 22 от Регламент (ЕС) 1291/2013 специалните мерки, предвидени по конкретната цел „Иновации в МСП“ (специализиран инструмент за МСП), се прилагат в рамките на конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ и на приоритет „Обществени предизвикателства“. Този интегриран подход следва да доведе до използването на минимум 20 % от техния общ бюджет за МСП.

Следва да се обърне особено внимание на подходящото представителство на МСП в публично-частните партньорства, посочени в член 25 от Регламент (ЕС) № 1291/2013.

Д.   „Бърз път към иновации“ (БПИ)

БПИ съществено ще скъси периода от възникването на идеята до пазарната реализация и се очаква да увеличи участието на промишлеността и да повиши броя на новите участници в „Хоризонт 2020“.

В съответствие с член 24 от Регламент (ЕС) № 1291/2013 БПИ ще подкрепя иновативни дейности по конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ и в рамките на приоритета „Обществени предизвикателства“, като се следва логиката „отдолу нагоре“ въз основа на постоянна покана за предложения и с период за отпускане на безвъзмездни средства, който не надвишава шест месеца. БПИ ще допринася за иновациите в Европа, като подпомага конкурентоспособността на Съюза.

Е   Разширяване на участието

Потенциалът за научни изследвания и иновации на държавите-членки продължава да е твърде различен въпреки известната степен на сближаване напоследък, като съществуват големи разлики между „водещите в иновациите“ и „скромните новатори“. Дейностите спомагат за преодоляване на разликите в Европа по отношение на научните изследвания и иновациите, чрез стимулиране на единодействие с европейските структурни и инвестиционни фондове, както и чрез конкретни мерки за „отключване“ на високи постижения в региони с по-слаби резултати по отношение на научните изследвания, развойната дейност и иновациите, като по този начин се разширява участието в „Хоризонт 2020“ и се допринася за изграждането на европейското научноизследователско пространство.

Ж.   Международно сътрудничество

Международното сътрудничество с партньори от трети държави е необходимо за ефективното изпълнение на много от конкретните цели, определени в „Хоризонт 2020“, по-специално за тези, които се отнасят до външните политики, политиките в областта на развитието и международните ангажименти на Съюза. Такъв е случаят с всички обществени предизвикателства, предмет на „Хоризонт 2020“, които са общи по своя характер. Международното сътрудничество е от съществено значение и за граничните и фундаменталните научни изследвания, за да се усвоят ползите от нововъзникващите научни и технологични възможности. Ето защо насърчаването на трансграничната мобилност на изследователите и работещите в областта на иновациите е от основно значение за засилване на сътрудничеството в световен мащаб. Също толкова важни за повишаване на конкурентоспособността на европейската промишленост са действията на международно ниво чрез насърчаване на разпространението и търговията с нови технологии, например чрез разработването на световни стандарти и насоки за оперативна съвместимост, както и чрез насърчаване на възприемането и разпространението на европейски решения извън Европа. Всички международни дейности следва да се опират на ефикасна и справедлива рамка за трансфера на знания — елемент от решаващо значение за иновациите и растежа.

В центъра на международното сътрудничество в „Хоризонт 2020“ ще бъде сътрудничеството с три основни групи държави:

(1)	индустриализирани държави и страни с бързо развиващи се икономики;

(2)	държави, участващи в процеса на разширяване, и съседни държави; и

(3)	развиващи се страни.

Когато е уместно, „Хоризонт 2020“ ще насърчава двустранното регионално или многостранното сътрудничество. Международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите е ключов аспект на глобалните ангажименти на Съюза и играе важна роля в стратегията на Съюза за партньорство с развиващите се страни, например за напредъка към постигането на Целите на хилядолетието за развитие, приети от ООН.

С член 27 от Регламент (ЕС) № 1291/2013 се определят общите принципи за участие на юридически лица от трети държави и международни организации. Тъй като научните изследвания и иновациите до голяма степен печелят от политиката на отвореност към трети държави, „Хоризонт 2020“ ще продължи да прилага общия принцип на откритост, като същевременно поощрява реципрочен достъп до програмите на трети държави. При целесъобразност, и по-специално с оглед да се защитят европейските интереси по отношение на интелектуалната собственост, може да се възприеме по-предпазлив подход.

Освен това редица целенасочени действия ще бъдат осъществени на базата на стратегически подход към международното сътрудничество, основано на взаимен интерес, приоритети и взаимна изгода, и като се насърчават координирането и полезните взаимодействия между дейностите на държавите-членки. Това ще включва механизъм в подкрепа на съвместни покани за участие и възможност за съвместно финансиране на програми заедно с трети държави или международни организации. Ще се търсят взаимодействия с други политики на Съюза.

Ще продължават да се провеждат консултации по стратегически въпроси със Стратегическия форум за международно научно и технологично сътрудничество (SFIC).

Без да се изключват други възможности за сътрудничество, примери на сфери, в които може да бъде развито такова стратегическо международно сътрудничество, са:

а)	продължаването на Партньорството за клинични изпитвания между европейските и развиващите се държави (EDCTP2) по отношение на клиничните изпитвания за медицински интервенции за борба с HIV, малария, туберкулоза и пренебрегвани заболявания;

б)	подкрепата чрез годишно членство в научната програма „Човешки граници“ (HFSP) с цел да се даде възможност на държавите — членки на Съюза, които не са членки на Г-7, да се възползват в пълна степен от финансирането, предоставяно от HFSP;

в)	международният консорциум за редки заболявания, с редица държави-членки, и трети държави. Целта на тази инициатива е да се разработят до 2020 г. диагностични тестове за повечето от редките заболявания и 200 нови терапии за редки заболявания;

г)

подкрепа за дейността на Международния форум по биоикономика, основана на знанието, и на Специалната група ЕС—САЩ за научни изследвания в биотехнологията, както и сътрудничество с имащи отношение международни организации и инициативи (например обединенията за глобални изследвания в областта на парниковите газове в селското стопанство и в областта на здравето на животните);

д)	приносът към многостранни процеси и инициативи, като например Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), Междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) и Групата за наблюдение на Земята (GEO);

е)	диалогът по въпроси на космоса между Съюза, от една страна, и Съединените американски щати и Русия — двете основни космически нации — от друга, е изключително ценен и формира основата за създаване на стратегическо сътрудничество в космически партньорски проекти;

ж)	изпълнителната договореност за съвместни дейности между Европейския съюз и Съединените американски щати в областта на вътрешната сигурност/гражданската сигурност/научните изследвания, подписана на 18 ноември 2010 г.;

(з)	сътрудничеството с развиващи се страни, включително африкански страни на юг от Сахара, в областта на децентрализираното производство на енергия за намаляване на бедността;

и)	продължаването на сътрудничеството с Бразилия в областта на научните изследвания, посветени на биогоривата от ново поколение и други начини за използване на биомасата.

Освен това ще бъдат подпомагани и специални хоризонтални дейности, с цел да се осигури еднородно и ефективно развитие на международното сътрудничество в рамките на цялата програма „Хоризонт 2020“.

З.   Устойчиво развитие и изменение на климата

„Хоризонт 2020“ ще стимулира и подпомага дейности, насочени към използването на водещата позиция на Европа в надпреварата за разработване на нови процеси и технологии за насърчаване на устойчивото развитие в най-широк смисъл и борба с изменението на климата. Този хоризонтален подход, интегриран изцяло във всички приоритети на „Хоризонт 2020“, ще помогне на Съюза да преуспява в един свят с ниски нива на въглеродни емисии и с ограничени ресурси, като същевременно изгражда ефективна по отношение на ресурсите, устойчива и конкурентоспособна икономика.

И.   Довеждане на откритията до пазарна реализация

Действията за осъществяване на връзка в цялата програма „Хоризонт 2020“ са насочени към довеждането на откритията до пазарна реализация, което води до използването на идеи и предлагането им на пазара, където е целесъобразно. Действията следва да бъдат основани на широка концепция за иновациите и да стимулират междусекторните иновации.

Й.   Междусекторни мерки за подкрепа

Междусекторните въпроси ще бъдат подкрепени от редица хоризонтални мерки за подкрепа, включващи подкрепа за: повишаване на привлекателността на изследователската професия, включително общите принципи на Европейската харта на изследователите, установени в Препоръката на Комисията от 11 март 2005 г. (2); укрепване на базата от научни доказателства и развитие и подкрепа за ЕНП (включително петте инициативи в рамките на ЕНП) и водещата инициатива „Съюза за иновации“; признания за най-успешните бенефициери и проекти по „Хоризонт 2020“ в различните области чрез символични награди; подобряване на рамковите условия за подкрепа на вадещата инициатива „Съюза за иновации“, включително принципите в Препоръката на Комисията относно управлението на интелектуалната собственост (3) и проучване на възможността за създаване на инструмент на европейско равнище за остойностяване на правата върху интелектуалната собственост; и управление и координация на международни мрежи за отличили се изследователи и новатори, например Европейското сътрудничество в областта на науката и технологиите (COST).

3.   ПАРТНЬОРСТВА

За постигане на устойчив растеж в Европа приносът на публичните и частните участници трябва да бъде оптимизиран. Това е от съществено значение за укрепване на ЕНП и за осъществяването на „Съюза за иновации“, „Програмата в областта на цифровите технологии за Европа“ и други водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“. Освен това отговорният подход към научните изследвания и иновациите изисква да бъдат извлечени най-добрите решения от взаимодействието между партньори с различни гледни точки, но с общи интереси.

„Хоризонт 2020“ установява границите и предоставя набор от ясни критерии за определяне на партньорства в рамките на публичния сектор и публично-частни партньорства. Публично-частните партньорства могат да се основават на договорни споразумения между публичните и частните участници и в ограничен брой случаи могат да бъдат институционализирани публично-частни партньорства, като например съвместни технологични инициативи и други съвместни предприятия.

Съществуващите партньорства в рамките на публичния сектор и публично-частни партньорства могат да получат подкрепа от „Хоризонт 2020“, при условие че работят за постигане на целите на „Хоризонт 2020“, допринасят за осъществяването на ЕНП, отговарят на критериите, заложени в „Хоризонт 2020“ и са показали съществен напредък в изпълнението на Седмата рамкова програма.

Сред инициативите по член 185 от ДФЕС, подкрепени по Шестата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности („Шестата рамкова програма“), приета с Решение № 1613/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) и/или Седмата рамкова програма, за които може да се предостави допълнителна помощ при горепосочените условия, са: Партньорството за клинични изпитвания между европейските и развиващите се държави (EDCTP), Съвместната програма за интелигентна заобикаляща среда (Ambient Assisted Living, ИЗС), научноизследователската и развойна програма за Балтийско море (BONUS), програмата Eurostars и Европейската научноизследователска програма по метрология. Допълнителна подкрепа може също да бъде предоставяна за Европейското сдружение за енергийни научни изследвания (EERA), създадено в рамките на стратегическия план за енергийните технологии (план SET). Инициативите за съвместно планиране могат да бъдат подкрепяни от „Хоризонт 2020“ чрез инструментите, посочени в член 26 от Регламент (ЕС) № 1291/2013, в т.ч. чрез инициативи по член 185 от ДФЕС.

Съвместни предприятия, създадени в рамките на Седмата рамкова програма съгласно член 187 от ДФЕС, за които може да се предостави допълнителна помощ при горните условия, са: Инициативата за иновативни лекарства, „Чисто небе“, изследването на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR), съвместното предприятие „Горивни клетки и водород”, както и Електронни компоненти и системи за Европейската инициатива за водещи съвместни технологии (ECSEL).

Други публично-частни партньорства, подкрепяни в рамките на Седмата рамкова програма, за които може да се предостави допълнителна помощ при горепосочените условия, са: „Фабрики на бъдещето“, „Енергийно ефективни сгради“, европейска инициатива „Зелени автомобили“, и „Бъдещият интернет“. Допълнителна подкрепа може също да бъде предоставяна на европейските индустриални инициативи, създадени в рамките на плана SET.

Ако отговарят на определените критерии, по „Хоризонт 2020“ могат да бъдат осъществявани и допълнителни партньорства в рамките на публичния сектор и публично-частни партньорства.

ЧАСТ 1

ВИСОКИ ПОСТИЖЕНИЯ В НАУЧНАТА ОБЛАСТ

1.   ЕВРОПЕЙСКИ НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ СЪВЕТ (ЕНС)

ЕНС ще насърчава научни изследвания от световна класа в граничните области на науката. Научните изследвания на границата на познатото и отвъд нея са от решаващо значение за икономическото и социалното благоденствие и по своята същност представляват рискови начинания, които осигуряват напредък в новите и най-трудни области на научните изследвания, като надхвърлят рамките на отделните научни дисциплини.

С цел да стимулира постигането на значителен напредък в граничните области на знанието ЕНС ще подкрепя отделни екипи за осъществяването на изследвания в която и да е сфера на фундаменталните научни и технологични изследвания, която попада в обхвата на „Хоризонт 2020“, включително инженерните, обществените и хуманитарните науки. Според случая могат да се вземат под внимание конкретни целеви групи (например изследователи в началото на кариерата им/нови екипи), следвайки целите на ЕНС и нуждите от ефикасно изпълнение. Особено внимание ще бъде отделено на нововъзникващите и бързо развиващите се области на границата на знанието, както и на връзките между дисциплините.

Ще бъдат подкрепени независими изследователи без оглед на възраст и пол и на държавата, от която идват, включително изследователи в началото на кариерата им, които в момента се оформят като независими и самостоятелни изследователи, за осъществяването на техните научни изследвания в Европа.

Особен приоритет за ЕНС е да подпомага най-добрите изследователи с отлични идеи, които са в началото на кариерата си, да осъществят прехода към независима дейност, като им оказва адекватна подкрепа на критичния етап на създаването или укрепването на техен собствен научноизследователски екип или програма. ЕНС ще продължи да осигурява и необходимата степен на подкрепа за утвърдените изследователи.

Ще се прилага подход на работа, определена от изследователите. Това означава, че ЕНС ще подкрепя проекти, изпълнявани от научни изследователи по избрани от тях теми в рамките на обсега на поканите за предложения. Предложенията ще се оценяват единствено въз основа на критерия за върхови научни постижения съгласно оценката на партньорска проверка, отчитайки върховите постижения в рамките на нови групи, изследователи в началото на кариерата им, както и на утвърдили се екипи, и като се отделя особено внимание на предложенията с висока степен на новаторство и съответно с високи научни рискове.

ЕНС действа като автономен финансиращ орган за научни цели, състоящ се от независим научен съвет, подкрепен от неголяма и икономически ефективна специализирана изпълнителна структура.

Научният съвет ще определя цялостната научна стратегия и ще има пълна власт над решенията относно вида на научните изследвания, които ще се финансират.

Научният съвет ще установи работната програма с оглед на целите на ЕНС въз основа на своята научна стратегия, посочена по-долу. Той ще установи необходимите инициативи за международно сътрудничество в съответствие с научната си стратегия, включително дейности за популяризиране, с цел да се повиши осведомеността относно ЕНС сред най-добрите изследователи от останалата част на света.

Научният съвет ще наблюдава непрекъснато функционирането на ЕНС и неговите процедури за оценяване и ще обмисля по какъв начин най-добре могат да бъдат постигнати неговите по-общи цели. Той ще разработи набор от мерки на ЕRС за подкрепа според необходимостта, за да се реагира на нововъзникващи нужди.

По отношение на собствените си дейности ЕНС ще се стреми към върхови постижения. Административните разходи и разходите за персонал на ЕНС, свързани с научния съвет и специализираната изпълнителна структура, ще бъдат съобразени с принципите на пестеливо и икономически ефективно управление. Административните разходи ще са сведени до минимум, при който да могат да се осигуряват ресурсите, необходими за дейност на световно равнище, така че средствата за финансиране на граничните изследвания да се използват в максимална степен.

Стипендиите и безвъзмездните средства ще се отпускат от ЕНС съгласно опростени и прозрачни процедури, които запазват фокуса върху върховите постижения, насърчават инициативността и съчетават гъвкавост с отчетност. ЕНС постоянно ще търси допълнителни възможности за опростяване и подобряване на своите процедури, за да гарантира спазването на тези принципи.

Предвид уникалната структура и роля на ЕНС като финансиращ орган за научни цели, изпълнението и управлението на дейностите на ЕНС ще са предмет на постоянен преглед и оценка с пълното участие на научния съвет, за да бъдат оценени постиженията му, а процедурите и структурите му — адаптирани и подобрени въз основа на придобития опит.

1.1.   Научен съвет

За да изпълнява своите задачи, както е посочено в член 7, научният съвет:

(1)

Научна стратегия: — ще установи общата научна стратегия за ЕНС в контекста на научните възможности и европейските научни нужди; — като постоянна задача и в съответствие с научната стратегия, ще гарантира създаването на работната програма и извършването на необходимите изменения, включително покани за предложения и критерии и, ако е необходимо, ще определя конкретните целеви групи (например екипи в началото на кариерата/нови екипи);

(2)

Научно управление, наблюдение и контрол на качеството: — ако е целесъобразно, ще определи от научна гледна точка позиции за изпълнението и управлението на поканите за предложения, критерии за оценка, процеси на партньорската проверка, включително за подбора на експерти, и методи за партньорската проверка и за оценка на предложенията и необходимите правила и насоки за изпълнение, на основата на които ще бъде определено предложението, което ще се финансира под надзора на научния съвет, и ще определи позиции по всички други въпроси, които оказват влияние върху постиженията и въздействието на инициативите на ЕНС, както и качеството на извършваните научни изследвания, включително основните разпоредби на типовото споразумение на ЕНС за отпускане на безвъзмездни средства; — ще наблюдава качеството на операциите и ще оценява изпълнението и постиженията, и ще дава препоръки за корективни или бъдещи действия.

(3)	Комуникация и разпространение на резултатите: — ще осигури прозрачност при комуникацията с научната общност, ключовите заинтересовани страни и обществеността относно дейностите и постиженията на ЕНС; — ще докладва редовно на Комисията за своите дейности.

Научният съвет има пълна свобода за вземането на решения относно вида на научните изследвания, които ще се финансират, и действа като гарант за качеството на дейността от научна гледна точка.

Когато е необходимо, научният съвет се консултира с научната, инженерната и академичната общност, регионалните и националните агенции за финансиране на научни изследвания и с други заинтересовани страни.

Членовете на научния съвет получават възнаграждение за извършваните дейности под формата на хонорар и, според случая, на възстановяване на пътните разноски и разноските за престой.

Председателят на ЕНС ще се установи в Брюксел за срока на изпълнение на длъжността и ще посвещава голямата част от времето си (5) на работата на ЕНС. Ще получава възнаграждение, съответстващо на възнагражденията на висшите ръководители в Комисията.

Научният съвет избира сред своите членове трима заместник-председатели, които подпомагат председателя в представителните му функции и организацията на работата. Те могат да заемат също длъжността заместник-председател на ЕНС.

Тримата заместник-председатели ще получат подкрепа, за да се осигури подходяща местна административна помощ в техните институти.

1.2.   Специализирана изпълнителна структура

Специализираната изпълнителна структура ще отговаря за всички аспекти на административното прилагане и изпълнението на програмата, както е предвидено в работната програма. Тя по-специално ще изпълнява процедурите за оценка, партньорската проверка и процеса на подбор съгласно стратегията, установена от научния съвет, и ще осигурява финансовото и научното управление на безвъзмездните средства.

Специализираната изпълнителна структура ще оказва помощ на научния съвет при изпълнението на всички негови задачи, както е посочено по-горе, ще предоставя достъп до необходимите документи и данни, с които разполага, и ще държи научния съвет в течение на своите дейности.

С цел да се осигури ефективна връзка със специализираната изпълнителна структура по стратегически и оперативни въпроси, ръководството на научния съвет и директорът на специализираната изпълнителна структура ще провеждат редовни координационни срещи.

Управлението на ЕНС ще се извършва от персонал, назначен за целта, включително служители от институциите на Съюза, когато е необходимо, и ще покрива само реалните административни нужди, за да гарантира стабилността и приемствеността, необходими за ефективното управление.

1.3.   Роля на Комисията

За да изпълни задълженията си, посочени в членове 6, 7 и 8, Комисията:

—	ще осигурява приемствеността и обновяването на научния съвет и ще предоставя подкрепа на постоянния комитет за определяне на бъдещи членове на научния съвет;

—	ще осигурява приемствеността в специализираната изпълнителна структура и ще определя нейните задачи и задължения, като взема предвид мнението на научния съвет;

—	ще назначава директора и висшия състав на специализираната изпълнителна структура, като взема предвид мнението на научния съвет;

—

ще осигурява своевременното приемане на работната програма, позициите относно методиката на изпълнение и необходимите правила за прилагане, както е предвидено в правилника на ЕНС за подаване на заявления и в типовото споразумение на ЕНС за отпускане на безвъзмездни средства, като взема предвид мнението на научния съвет;

—	редовно ще информира програмния комитет и ще се консултира с него относно изпълнението на дейностите на ЕНС.

2.   БЪДЕЩИ И НОВОВЪЗНИКВАЩИ ТЕХНОЛОГИИ

Дейностите в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии (БНТ) ще формират различни подходи на подкрепа — от изцяло отворен подход до различни степени на структуриране на теми, общности и финансиране, организирани в три направления — отворен подход за БНТ, активен подход за БНТ и водещи инициативи в областта на БНТ.

2.1.   Отворен подход за БНТ: насърчаване на нови идеи

Подкрепата на широк набор от високорискови далновидни научни начинания и съвместни технологични научни проекти в начален етап е необходима за успешното изследване на нови основи за изцяло ново бъдещо научно знание и технологии. Тази дейност целенасочено не се придържа към теми и предписания и по този начин дава свобода на новите идеи, независимо от това кога и къде са възникнали, в най-широк спектър от теми и дисциплини, и активно стимулира нестандартното творческо мислене. Подхранването на такива крехки идеи изисква гъвкав, поемащ рискове и в голяма степен интердисциплинарен научноизследователски подход, надхвърлящ строгите технологични рамки. Привличането и насърчаването на нови участници с голям потенциал в областта на научните изследвания и иновациите, като млади изследователи и високотехнологични МСП, е важно и за формирането на научните и промишлените лидери на бъдещето.

2.2.   Активен подход за БНТ: подкрепа за нововъзникващи теми и общности

Трябва да се подкрепи доразвиването на нови области и теми чрез действия за структуриране на новосформираните общности и подпомагане на проектите и разработването на теми на преобразуващите научни изследвания. Основната полза от този структуриращ и същевременно проучвателен подход е възникването на новаторски области, които още не са готови за включване в изследователски планове на промишления сектор, и изграждането и структурирането на научноизследователски общности около тях. По този начин се прави крачката от сътрудничество между малък брой изследователи към клъстер от проекти, които се занимават с различни аспекти на дадена изследователска тема и обменят резултати. Ще се работи в тясна с връзка с приоритетите „Водещи позиции в промишлеността“ и „Обществени предизвикателства“.

2.3.   Водещи инициативи в областта на БНТ: работа по основните интердисциплинарни научни и технологични предизвикателства

Научноизследователските инициативи в рамките на настоящото направление са движени от науката и технологиите, те са широкомащабни, мултидисциплинарни и структурирани около една далновидна обединяваща цел. Те се заемат с основните научни и технологични предизвикателства, изискващи сътрудничество между редица дисциплини, общности и програми. Научният и технологичният прогрес следва да дадат стабилна и широка основа за бъдещи иновации и икономическа експлоатация, както и нови ползи с голям потенциал за обществото. Комплексният характер и мащаб означават, че могат да бъдат постигнати единствено със съвместни дългосрочни и постоянни усилия.

2.4.   Конкретни аспекти на изпълнението

Консултативен съвет по БНТ, който включва учени и инженери с много добра репутация и опит, ще осигурява приноса на заинтересованите страни относно общата научна и технологична стратегия, включително консултации по определянето на работната програма.

Дейностите, свързани с БНТ, ще продължат да бъдат ръководени от научни и технологични съображения, подпомагани от лека и ефективна структура за изпълнение. Ще бъдат приети опростени административни процедури, за да се запази фокусът върху върховите постижения в технологичните иновации, направлявани от науката, да се насърчава инициативността и да се съчетават бързината при вземането на решения и гъвкавостта с отчетността. Най-подходящите подходи ще се използват за проверка на обхвата на научните изследвания в областта на БНТ (например анализ на пакета от теми) и за привличане на общности от заинтересовани страни (например консултации). Целта ще бъде постоянно подобряване и търсене на допълнителни начини за опростяване и усъвършенстване на процедурите, с цел да се осигури спазването на тези принципи. Ще бъдат проведени оценки на ефективността и въздействието на дейности в областта на БНТ в допълнение към заложените в програмата.

Като се има предвид нейната мисия за насърчаване на обусловените от науката изследвания, насочени към бъдещите технологии, инициативата за БНТ се стреми да обедини участници от областта на науката, технологиите и иновациите, в това число при целесъобразност потребители и по възможност както от публичния, така и от частния сектор. Поради това БНТ следва да имат активна и катализираща роля за насърчаването на ново мислене, нови практики и нови сътрудничества.

Дейности в рамките на отворените групи за БНТ за изцяло възходящ подход при търсенето на перспективни нови идеи. Високият риск, характерен за всяка такава идея, се компенсира чрез голям брой проучвани идеи. Основните характеристики на тези дейности са ефективност по отношение на време и ресурси, ниска стойност за кандидатстване и безспорна възприемчивост на неконвенционални и интердисциплинарни идеи. Чрез лесни и бързи постоянно отворени схеми за кандидатстване ще се търсят високорискови перспективни нови научни идеи и ще се включват възможности за нови и перспективни участници в областта на иновациите, като млади изследователи и високотехнологични МСП. За да допълват отворените за БНТ дейности, дейностите по линия на приоритетите „Водещи позиции в промишлеността“ и „Обществени предизвикателства“ могат да стимулират изцяло новите начини на използване на знанията и технологиите.

Благодарение на активния подход в дейността по отношение на БНТ ще се отправят редовно покани по някои високорискови новаторски теми с висок потенциал, финансирани по начин, при който да могат да бъдат подбрани няколко проекта. Тези проекти ще бъдат подкрепени от действия по изграждане на общности, които насърчават дейности като съвместни прояви, разработване на нови учебни програми и изследователски планове. При подбора на теми ще се вземат предвид високите постижения в обусловените от науката изследвания, насочени към бъдещите технологии, потенциалът за създаването на критична маса и въздействието върху науката и технологиите.

Могат да бъдат осъществени редица мащабни целенасочени инициативи (водещи инициативи в областта на БНТ), в случай че има положителни резултати от подготвителните проекти за БНТ. Те следва да се основават на отворени партньорства, които дават възможност за съчетаване по желание на национално и частно финансиране и финансиране от Съюза, с балансирано управление, позволяващо на собствениците на дадена програма да упражняват подходящо влияние, както и голяма степен на автономност и гъвкавост при изпълнението, даваща възможност на водещата инициатива да се придържа тясно към научноизследователски план, ползващ се с широка подкрепа. Подборът на темите, които ще се изпълняват като водещи инициативи, ще се основава на високи научни и технологични постижения и ще отчита обединяващата цел, потенциалното въздействие, интегрирането на заинтересованите страни и ресурси в рамките на сближаващ научноизследователски план, както и подкрепата на заинтересованите страни и на националните/регионалните научноизследователски програми, когато е целесъобразно. Тези дейности се осъществяват при използване на съществуващите инструменти за финансиране.

Дейностите по трите направления, свързани с БНТ, се допълват от дейности в рамките на мрежи и общности, насочени към създаването на плодородна и динамична европейска база за обусловени от науката изследвания, насочени към бъдещите технологии. Те ще подкрепят бъдещото развитие на дейности в областта на БНТ, ще насърчават дискусията относно отражението на новите технологии и ще ускорят въздействието.

3.   ДЕЙСТВИЯ ПО ПРОГРАМА „МАРИЯ СКЛОДОВСКА-КЮРИ“

3.1.   Насърчаване на нови умения посредством отлично първоначално обучение на изследователи

Европа се нуждае от силна и творческа база от човешки ресурси, която надхвърля границите на държави и сектори, разполага с подходящ набор от умения за новаторство и за превръщане на знания и идеи в нови продукти и услуги, носещи икономическа и социална полза.

Това ще бъде постигнато по-специално чрез структуриране и подобряване на постиженията в голяма част от висококачественото първоначално обучение на изследователи в начален етап на кариерата им и докторанти в държавите-членки и асоциираните държави, включително участие от трети страни, където е целесъобразно. Предоставянето на различни умения на изследователите в начален етап на кариерата им, които ще им позволят да се изправят пред настоящите и бъдещите предизвикателства, дава възможност на следващото поколение изследователи да бъдат предложени подобрени професионални перспективи както в публичния, така и в частния сектор, като по този начин се повиши и привлекателността на научната кариера за младите хора.

Дейността ще бъде осъществена под формата на подпомагане на избрани чрез конкурс в целия Съюз програми за обучение в областта на научните изследвания, осъществявани от партньорства между университети, научноизследователски институти и инфраструктури, предприятия, МСП и други социално-икономически участници от различни държави в Европа и извън нея. Ще бъдат подкрепяни също отделни институции, които са в състояние да предоставят същата обогатяваща среда. Ще трябва да се осигури гъвкавост при изпълнението на целите, за да се отговори на различните нужди. Обикновено успешните партньорства са под формата на мрежи за научноизследователско обучение, чрез които може да се осигурят новаторски видове обучение, като например съвместни или множествени докторски степени или докторати в областта на промишлеността, докато отделните институции обикновено участват в новаторски докторски програми. Докторантурите в областта на промишлеността са важен елемент за насърчаване на новаторския дух сред изследователите и за създаване на по-тесни връзки между промишлеността и академичната общност. В тази рамка се предвижда подкрепа за най-добрите изследователи в начален етап на кариерата им, независимо от тяхната държава на произход, за да се присъединят към тези отлични програми, в които, наред с останалото, може да се включи наставничество за трансфер на знания и опит.

Тези програми за обучение ще са насочени към развитие и разширяване на основни умения в областта на научните изследвания, като в същото време се стимулират творческата нагласа, предприемаческият дух и новаторските умения на изследователите, които ще посрещнат бъдещите нужди на пазара на труда. Програмите ще предлагат също обучения за практически умения като работа в екип, поемане на риск, управление на проекти, стандартизация, предприемачество, етика, права на интелектуална собственост, комуникация и популяризиране сред обществото, които са от съществено значение за производството, разработването, търговската експлоатация и разпространението на нововъведенията.

3.2.   Развиване на високите постижения посредством трансгранична и междусекторна мобилност

Европа трябва да бъде привлекателна за най-добрите изследователи — от Европа и извън нея. Това ще бъде постигнато в частност чрез подкрепа за създаването на привлекателни възможности за професионално развитие за опитни изследователи както в публичния, така и в частния сектор, а също чрез насърчаването на тяхната трансгранична, междусекторна и интердисциплинарна мобилност, с цел да се повиши техният творчески и новаторски потенциал.

Финансиране ще бъде предоставено на най-добрите или най-перспективните опитни изследователи, независимо от тяхното гражданство, които искат да развиват своите умения чрез транснационална или международна мобилност. Те могат да бъдат подкрепени на различни етапи от тяхната кариера, включително най-младшите специалисти непосредствено след придобиването на докторска степен или равностоен опит. Тези изследователи ще получават финансиране, при условие че се местят от една държава в друга, с цел да разширят или задълбочат своята компетентност в университети, научноизследователски институти и инфраструктури, предприятия, МСП или други социално-икономически участници по свой избор (например организации на гражданското общество), работейки по научноизследователски и иновационни проекти, съобразени с индивидуалните им потребности и интереси. Те ще бъдат насърчавани да се преместват от публичния към частния сектор или обратно посредством подкрепа за временно командироване. Това следва да повиши новаторството в частния сектор и да насърчи междусекторната мобилност. Ще бъдат подкрепяни също възможности за непълно работно време, при което се съчетава работа едновременно в публичния и в частния сектор, с цел да се разшири трансферът на знания между секторите и да се насърчи и създаването на нови начинания. Такива индивидуализирани изследователски възможности ще помогнат на перспективните изследователи да станат напълно независими и ще улеснят прехвърлянето в професионален план на изследователи между публичния и частния сектор.

С цел пълното използване на наличния потенциал на изследователите, ще се подпомагат и възможностите за обучение и придобиване на нови познания в престижна научноизследователска институция в трета държава, подновяване на изследователска кариера след прекъсване, както и (ре)интегрирането на изследователи в по-дългосрочни научноизследователски позиции в Европа, включително в техните страни на произход, след приключването на дейност по транснационална/международна мобилност, като се вземат предвид аспектите на връщането и реинтегрирането.

3.3.   Стимулиране на иновациите посредством взаимно обогатяване на знанията

Обществените предизвикателства добиват все по-международен и трансграничен характер и междусекторното сътрудничество е от решаващо значение за успешното справяне с тях. Поради това обменът на знания и идеи по веригата от научните изследвания до пазара (и обратното) е от жизнено важно значение и може да се постигне само чрез свързването на хора. Това ще се насърчава чрез подкрепа на гъвкав обмен на висококвалифициран научноизследователски и иновационен персонал между сектори, страни и научни дисциплини.

С европейското финансиране ще се подкрепя обменът на персонал, работещ в областта на научните изследвания и иновациите, в рамките на партньорства между университети, научноизследователски институти и инфраструктури, предприятия, МСП и други социално-икономически участници в Европа, както и между Европа и трети държави, с цел да бъде засилено международното сътрудничество. Тази форма ще бъде достъпна за персонал, работещ в областта на научните изследвания и иновациите, на всички нива на професионално развитие, от най-младшите (следдипломна квалификация) до най-старшите (ръководители), включително и административен и технически персонал.

3.4.   Повишаване на структурното въздействие посредством съфинансиране на дейностите

Стимулирането на регионални, национални или международни програми с цел насърчаване на върховите постижения и разпространяване на добрите практики в рамките на действията по програма „Мария Склодовска-Кюри“ по отношение на трансевропейската мобилност за обучение на изследователи, професионално развитие и обмен на служители ще увеличи количественото и структурното въздействие на действията по програма „Мария Склодовска-Кюри“. По този начин също ще се увеличи привлекателността на центровете за върхови постижения в цяла Европа.

Това ще бъде постигнато чрез съвместно финансиране на нови или съществуващи регионални, национални и международни програми, както публични, така и частни, с цел те да се отворят за международно, междусекторно и интердисциплинарно обучение за изследователи и да започнат да предоставят такова обучение, както и трансгранична и междусекторна мобилност за изследователите и персонала, работещ в областта на иновациите, на всички етапи от тяхната кариера.

Така ще могат да се оползотворят полезните взаимодействия между действията на равнището на Съюза и тези на регионално и национално равнище, ще се противодейства на фрагментирането по отношение на целите, методите за оценка и работните условия на изследователите. В рамките на дейностите по съфинансиране ще се постави силен акцент върху подписването на трудови договори.

3.5.   Конкретна подкрепа и действия в областта на политиката

Проследяването на напредъка ще бъде от съществено значение за ефективната работа. Действията по програма „Мария Склодовска-Кюри“ ще подкрепят разработването на показатели и анализа на данни, свързани с мобилността на изследователите, техните умения, професионално развитие и равенството между половете с цел да бъдат идентифицирани пропуските и препятствията в действията по програма „Мария Склодовска-Кюри“ и да бъде засилен ефектът от тези действия. Тези дейности ще се провеждат с оглед постигането на взаимодействие и тясна координация с действията за политическа подкрепа на изследователите, техните работодатели и финансиращи организации, провеждани в рамките на конкретната цел „Европа в един променящ се свят: приобщаващи, новаторски и мислещи общества“. Ще се финансират определени действия в подкрепа на инициативите за повишаване на осведомеността по отношение на значимостта на изследователската професия, както и за разпространяване на резултатите от изследвания и иновации, произтичащи от работата, подкрепена от действия по програмата „Мария Склодовска-Кюри“.

С цел допълнително да се увеличи въздействието на действията по програмата „Мария Склодовска-Кюри“, обединяването в мрежа на изследователите по тази програма (настоящи и бивши) ще бъде подкрепено чрез стратегия за услуги за бивши участници в програмата. Тези услуги ще включват дейности от поддържането на форум за контакт и обмен между изследователите, предоставящ възможности за сътрудничество в изследванията и възможности за работа, до организирането на съвместни прояви и участието на кандидатите в дейности за популяризиране като посланици на програма „Мария Склодовска-Кюри“ и на ЕНП.

3.6.   Конкретни аспекти на изпълнението

Действията по програма „Мария Склодовска-Кюри“ ще бъдат отворени за дейности в областта на обучението и професионалното развитие във всички области на научните изследвания и иновациите, засегнати по ДФЕС — от фундаменталните изследвания до търговската реализация и иновационните услуги. Областите за научни изследвания и иновации, както и секторите ще се избират свободно от заявителите.

С цел да се извлече полза от знанията, налични в световен мащаб, действията по програма „Мария Склодовска-Кюри“ ще бъдат отворени за изследователи и новатори, както и университети, научноизследователски институти и инфраструктури, предприятия и други социално-икономически участници от всички страни, включително трети страни, в съответствие с условията, определени в Регламент (ЕС) № 1290/2013.

Във всички дейности, описани по-горе, ще бъде отделено внимание на насърчаването на активното участие на предприятията, в частност МСП, както и на други социално-икономически участници с оглед на успешното прилагане и положителното въздействие на действията по програма „Мария Склодовска-Кюри“. Във всички действия по програма „Мария Склодовска-Кюри“ се насърчава дългосрочното сътрудничество между висшето образование, научноизследователските организации и публичния и частния сектор, като се зачитат правата на интелектуална собственост.

Действията по програма „Мария Склодовска-Кюри“ ще бъдат разработвани в тясно взаимодействие с други програми, подпомагащи тези цели на политиката, включително програмата „Еразъм+“ и общностите за знания и иновации на EIT.

Запазва се възможността в случай на конкретна нужда да се акцентира върху определени дейности на действията по програма „Мария Склодовска-Кюри“, засягащи определени обществени предизвикателства, видове научни изследвания и иновации, институции или географски райони, с цел да се реагира на развитието на европейските изисквания по отношение на уменията, научните изследвания, обучението, професионалното развитие и обмена на знания.

С цел да бъдат обхванати всички таланти, ще бъдат предприети общи мерки за преодоляване на всякакви деформации на достъпа до безвъзмездни средства, например чрез осигуряване на равни възможности за научните изследователи от двата пола във всички действия по програма „Мария Склодовска-Кюри“ и сравняване на участието на мъжете и жените. Освен това програма „Мария Склодовска-Кюри“ ще подпомага изследователите да изберат по-стабилен път на професионално развитие и да постигнат подходящ баланс между професионалния и личния живот с оглед на семейното им положение, и ще улеснява подновяването на научноизследователската кариера след прекъсване. Препоръчва се принципите на Европейската харта на изследователите и на Кодекса за поведение при подбора на изследователи, насърчаващи отворен подбор и привлекателни условия на труд, да се приемат и прилагат от всички финансирани участници.

С цел още повече да се подобрят разпространяването на информация и обществената ангажираност, от бенефициерите по действията по програма „Мария Склодовска-Кюри“ може да се изиска да предвидят подходящи дейности за популяризиране сред широката общественост. Този план ще бъде оценен по време на процеса на оценяване, както и в рамките на последващи действия на проекта.

4.   НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ИНФРАСТРУКТУРИ

Дейностите са насочени към разработването на отлични европейски научноизследователски инфраструктури за 2020 г. и по-нататък, към увеличаване на техния иновационен потенциал и човешки капитал и към утвърждаване на европейската политика. Ще бъде осъществена координация с източниците на финансиране от фондовете за сближаване, за да се осигурят полезно взаимодействие и съгласуван подход за развитието на научноизследователските инфраструктури. Ще бъде насърчавано единодействието с действията по програма „Мария Склодовска-Кюри“.

4.1.   Изграждане на европейски научноизследователски инфраструктури за 2020 г. и след това

4.1.1.   Разработване на нови научноизследователски инфраструктури на световно равнище

Целта е да се улесняват и подпомагат подготовката, прилагането, дългосрочната устойчивост и ефективната експлоатация на научноизследователските инфраструктури, посочени от Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI), и други изследователски инфраструктури на световно равнище, които ще помогнат на Европа да отговори на глобалните предизвикателства в областта на науката, промишлеността и обществото. Тази цел засяга конкретно онези инфраструктури, които възнамеряват да установят, които установяват или вече са установили свое управление, например на базата на Европейския консорциум за научноизследователска инфраструктура (ERIC) или друга еквивалентна структура на европейско или международно равнище.

Финансирането от Съюза ще подпомогне, според случая:

а)	подготвителния етап на бъдещи инфраструктури (например подробни планове за строителство, правни договорености, многогодишно планиране, включване на промишлеността на ранен етап);

б)	етапа на изпълнение (например научноизследователска и развойна дейност и инженерни работи заедно с промишлеността и потребителите, развитие на регионални механизми за партньорство (6), насочени към по-балансирано развитие на ЕНП); и/или

в)	етапа на експлоатация (например достъп, обработка на данните, дейности по популяризиране, обучение и международно сътрудничество).

Тази дейност ще подкрепя също проучвания за формирането на нови научноизследователски инфраструктури посредством възходящ подход.

4.1.2.   Интегриране и отваряне на съществуващи национални и регионални научноизследователски инфраструктури от европейски интерес

Целта е да се отворят, където е уместно, основните национални и регионални научноизследователски инфраструктури за всички европейски изследователи както от академичната общност, така и от промишлеността, и да се гарантира оптималното използване и съвместното развитие на тези инфраструктури.

Съюзът ще подкрепя мрежите и клъстерите, които обединяват и интегрират в европейски план основните национални научноизследователски инфраструктури. Ще бъде предоставяно финансиране по-специално в подкрепа на транснационалния и виртуалния достъп на изследователи и за хармонизиране и подобряване на услугите, предоставяни от инфраструктурите.

4.1.3.   Развитие, внедряване и експлоатация на електронните инфраструктури, основани на информационни и комуникационни технологии  (7).

Целта е най-късно до 2020 г. да бъде постигнат водещ световен капацитет по отношение на мрежовите, компютърните и научните данни в единно и отворено европейско пространство за онлайн изследвания, в което изследователите се ползват от водещи, повсеместни и надеждни услуги за мрежови връзки и изчисления, както и от непрекъснат и отворен достъп до среда, предлагаща електронни услуги и глобални ресурси от данни.

За постигането на тази цел ще се подпомагат: глобални научноизследователски и образователни мрежи, предоставящи по заявка усъвършенствани и стандартизирани услуги с променлив мащаб от множество технологични области; изчислителни мрежи (грид) и инфраструктури тип „облак“, предлагащи почти неограничен капацитет за изчисления и обработка на данни; екосистема от суперкомпютри, чийто капацитет достига стойности от порядък екса; софтуерна и обслужваща инфраструктура, например за симулация и визуализиране; инструменти за сътрудничество в реално време; и една оперативно съвместима, отворена и надеждна инфраструктура за научни данни.

4.2.   Повишаване на иновационния потенциал на научноизследователските инфраструктури и на техните човешки ресурси

4.2.1.   Използване на иновационния потенциал на научноизследователските инфраструктури

Целта е да се стимулират иновациите както в самите инфраструктури, така и в промишлените отрасли, например сектора на доставчици и потребители.

За тази цел ще бъде предоставена помощ за:

а)	партньорства с промишления сектор за научноизследователска и развойна дейност, с цел да се развие капацитетът на Съюза и промишлените доставки във високотехнологични области като научно оборудване или ИКТ;

б)	възлагане на обществени поръчки от представители на научноизследователската инфраструктура за продукти в предпазарен етап, чрез които се насърчават иновациите и които играят ролята на първи потребители или създатели на най-новите технологии;

в)	стимулиране на използването на научноизследователските инфраструктури от промишлеността, например като експериментални съоръжения за изпитване или центрове на знанието; и

г)	насърчаване на интеграцията на научноизследователските инфраструктури в местните, регионалните и световните новаторски екосистеми.

Действията на Съюза ще насърчат още използването на научноизследователските инфраструктури, по-специално на електронните инфраструктури, за обществени услуги, социални иновации, култура, образование и обучение.

4.2.2.   Укрепване на човешкия капитал на научноизследователските инфраструктури

Научноизследователските инфраструктури са със сложно естество и използването на техния пълен потенциал изискват адекватни умения от техните управители, инженери и техници, както и от потребителите.

Чрез финансирането от Съюза ще бъдат подкрепени обучението на персонала, управляващ и експлоатиращ научноизследователските инфраструктури от общоевропейски интерес, обменът на служители и на добри практики между институти и адекватното предлагане на човешките ресурси в основни сфери, включително създаването на конкретни образователни планове. Ще бъде насърчавано единодействието с действията по програма „Мария Склодовска-Кюри“.

4.3.   Укрепване на европейската политика в областта на научноизследователските инфраструктури и международното сътрудничество

4.3.1.   Укрепване на европейската политика за научноизследователските инфраструктури

Целта е да се използва полезното взаимодействие между националните инициативи и инициативите на Съюза, като се създават партньорства между политиците, финансиращите органи или консултативните групи в тази област (например групата за размисъл относно електронните инфраструктури на ESFRI (e-IRG), организациите от EIROforum, националните публични органи), с цел взаимно допълване и сътрудничество между научноизследователски инфраструктури и дейности за прилагането на други политики на Съюза (например политиките в областта на регионалното развитие, сближаването, промишлеността, здравеопазването, околната среда, заетостта или развитието) и да се осигури координация между различните източници на финансиране от Съюза. Действията на Съюза ще подкрепят също проучването, наблюдението и оценката на научноизследователските инфраструктури на равнището на Съюза, както и политическите проучвания и дейности за връзка с обществеността в тази област.

„Хоризонт 2020“ ще подпомага усилията на държавите-членки да използват по най-добрия начин научноизследователската си база, като поддържа актуална база данни за целия Съюз на научноизследователски инфраструктури в Европа със свободен достъп.

4.3.2.   Улесняване на стратегическото международно сътрудничество

Целта е да се улесни развитието на научноизследователски инфраструктури в световен мащаб, т.е. научноизследователски инфраструктури, които изискват финансиране и споразумения в световен план. Тази цел включва също улесняване на сътрудничеството на европейските научноизследователски инфраструктури с техните партньори извън Европа, за да се гарантира оперативната съвместимост и обхват в световен план, и осъществяването на международни споразумения за взаимно ползване, откритост или съфинансиране на инфраструктури. В това отношение ще бъдат надлежно взети предвид препоръките на групата на високо равнище „Карнеги“ относно изследователските инфраструктури в световен план. Ще бъде отделено внимание и на осигуряването на адекватно участие на Съюза в координация с международни организации като Организацията на Обединените нации (ООН) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

4.4.   Конкретни аспекти на изпълнението

По време на прилагането ще бъдат потърсени становища от независими експертни групи, както и от заинтересовани страни и консултативни органи, като ESFRI и e-IRG.

Подходът при изпълнението ще следва три направления: възходящ подход, когато не са известни точното съдържание и партньорството на проектите; целенасочен, когато конкретните научноизследователски инфраструктури и/или общности са ясно определени; и подход с посочени бенефициери, например, когато се предоставят средства за оперативни разходи на (консорциум от) оператор(и) на инфраструктура.

Целите на дейностите, посочени в раздели 4.2 и 4.3, се осъществяват с конкретни действия в тази област, както и в рамките на действията, определени в раздел 4.1., когато е целесъобразно.

ЧАСТ II

ВОДЕЩИ ПОЗИЦИИ В ПРОМИШЛЕНОСТТА

1.   ВОДЕЩИ ПОЗИЦИИ ПРИ БАЗОВИТЕ И ПРОМИШЛЕНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

Общи положения

Успешното овладяване, интегриране и разпространение на базови технологии от европейската промишленост е ключов фактор за укрепването на иновационния капацитет и производителността на Европа и осигуряването на напреднала, устойчива и конкурентоспособна европейска икономика, водещи позиции в световен мащаб в отраслите на високотехнологичните приложения и способност за намиране на ефективни и устойчиви решения за обществените предизвикателства като се отчитат, наред с останалото, потребностите на потребителите. Иновационните дейности ще бъдат комбинирани с научноизследователски и развойни дейности като основна част от финансирането.

Интегриран подход към ключовите базови технологии Конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ се отнася главно за ключовите базови технологии (КБТ), като за такива се определят микро- и наноелектрониката, фотониката, нанотехнологията, биотехнологията, авангардните материали и усъвършенстваните производствени системи. В много новаторски продукти се използват едновременно няколко от тези технологии — в самия продукт или като съставни части. Всяка технология носи технологични новости, но съчетаването на ползите от многобройните взаимодействия на КБТ с други базови и промишлени технологии и от техните комбинации може да доведе дори до технологичен скок. Използването на междусекторни ключови базови технологии ще повиши конкурентоспособността и въздействието на продуктите и ще стимулира растежа и заетостта, както и ще предостави нови възможности за справяне с обществените предизвикателства. Така ще бъдат използвани многобройните взаимодействия между тези технологии. Ще бъде предоставена целенасочена подкрепа за по-широкомащабни пилотни и демонстрационни проекти, които да бъдат осъществени в различни среди и условия. Това ще включва КБТ и междусекторни дейности в областта на КБТ (мулти КБТ), които обединяват и интегрират различни отделни технологии, което води до технологично утвърждаване в промишлена среда на една завършена и отговаряща на изискванията система, готова за пазарна реализация или в предпазарен стадий. Масивното участие на частния сектор в тези дейности и демонстрациите как резултатите от проектите ще допринесат пазарна стойност за Съюза ще бъдат необходимо предварително условие и затова изпълнението би могло да приеме формата на публично-частни партньорства. В този смисъл и чрез изпълнителната структура на „Хоризонт 2020“ ще бъде разработена съвместна работна програма за междусекторни дейности в областта на КБТ. Предвид пазарните нужди и изискванията на обществените предизвикателства, тя ще бъде насочена към осигуряване на общи градивни блокове от КБТ и мулти КБТ за различни области на приложение, включително за обществените предизвикателства. Освен това когато е подходящо ще се търси съответно единодействие между дейностите в областта на КБТ и дейностите в рамките на политиката на сближаване във връзка с национални и регионални научноизследователски и развойни стратегии за интелигентно специализиране, както и с Европейския институт за иновации и технологии (EIT), с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и, когато това е уместно, с дейностите на държавите-членки в рамките на инициативите за съвместно планиране.

Конкретни аспекти на изпълнението

Иновационните дейности ще включват интеграция на отделните технологии; демонстрации на капацитета за създаване и доставяне на новаторски продукти, системи, процеси и услуги; пилотни инициативи с участието на ползватели и потребители с цел доказване на приложимост и добавена стойност; и широкомащабни демонстрационни установки за улесняване на пазарната реализация на резултатите от научните изследвания. Подходящ акцент ще бъде поставен върху проектите с малък и среден мащаб. Освен това при изпълнението по тази част ще се стимулира участието на малки и средни научноизследователски екипи, което ще допринася и за по-активно участие на МСП.

Различни отделни технологии ще бъдат интегрирани, водейки до технологично утвърждаване в промишлена среда на завършена и отговаряща на изискванията система, готова за пазарна реализация. Масивното участие на частния сектор в тези дейности, включително публично-частните партньорства, ще бъдат необходимо условие.

Действия в сферата на търсенето ще допълнят технологичния тласък, произтичащ от инициативите в областта на научноизследователската дейност и иновациите. Те включват оптимално използване на обществените поръчки за иновации; разработка на подходящи технически стандарти и технически дейности в подкрепа на стандартизацията и регулирането; частно търсене и ангажиране на потребителите за създаване на по-благоприятна за иновациите пазарна среда.

Конкретно при нанотехнологиите и биотехнологиите ангажирането на заинтересованите страни и обществеността ще има за цел да повиши осведомеността за ползите и рисковете. При разпространението на тези технологии систематично ще се извършват оценки на безопасността и ще се контролират общите рискове. Когато е целесъобразно обществените и хуманитарните науки ще спомагат за вземането под внимание на потребностите, предпочитанията и приемането от ползвателите, както и за осигуряването на обществена ангажираност и информиран избор на потребителите.

Дейностите, които се ползват с подкрепа съгласно настоящата конкретна цел, ще допълнят подкрепата за научноизследователската дейност и иновациите в базовите технологии, която може да бъде предоставяна от националните или регионалните органи посредством фондовете по линия на политиката на сближаване в рамките на стратегии за интелигентно специализиране.

Като част от финансирането на действия, настоящата конкретна цел ще подкрепя и дейности за трансфер на технологии (както на национално, така и на регионално равнище), включително развиването на международни и регионални иновационни клъстери, за да стимулира по ефективните връзки между университетите и промишлеността.

Стратегически инициативи за международно сътрудничество ще се осъществяват с водещи страни партньори в области от взаимен интерес и полза. От особен, но не и единствен интерес за базовите и промишлените технологии са:

—	достъпът до водещите в световен мащаб научни и технологични експертни знания;

—	разработването на стандарти в световен мащаб;

—	премахването на пречките пред промишленото производство, сътрудничеството в научноизследователската и развойната дейност и условията за търговия;

—	безопасността на продуктите, основани на нано- и биотехнологии, и дългосрочното въздействие от употребата им;

—	разработването на материали и методи за намаляване на потреблението на енергия и ресурси;

—	ръководени от промишлеността, съвместни международни инициативи в рамките на общността на производителите; и

—	оперативната съвместимост на системите.

1.1.   Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)

Действия по редица направления ще бъдат насочени към предизвикателствата, свързани с постигането на водеща роля в промишлеността и технологиите в областта на ИКТ по цялата верига на стойността, и ще обхванат общи програми за научни изследвания и иновации в областта на ИКТ, включващи по-специално:

1.1.1.   Ново поколение компоненти и системи: разработване на авангардни вградени компоненти и системи с ефективно използване на енергията и ресурсите

Целта е да се запазят и укрепят водещите позиции на Европа в технологиите, свързани с авангардни, вградени и солидни компоненти и системи с ефективно използване на енергията и ресурсите. Това включва също микро-нано-био-системи, органична електроника, интеграция на голяма площ, поддържащи технологии за „интернет на нещата“ (ИН) (8), включително платформи, поддържащи доставката на усъвършенствани услуги, датчици, интелигентни интегрирани системи, вградени и разпределени системи, системи от системи и инженеринг на сложни системи.

1.1.2.   Изчислителни технологии от следващото поколение: авангардни и сигурни изчислителни системи и технологии, включително изчислителни облаци

Целта е да се мобилизират европейските активи в областта на обработващите и системните архитектури, технологиите за взаимно свързване и локализиране на данни, изчислителните технологии тип „облак“, паралелната обработка на данни, софтуера за моделиране и симулации във всички пазарни сегменти, включително инженерни приложения (например, наред с останалото, количествено определяне на несигурността, анализ на риска и инженерни решения).

1.1.3.   Интернет на бъдещето: софтуер, хардуер, инфраструктури, технологии и услуги

Целта е да се засили конкурентоспособността на европейската промишленост в разработването, овладяването и формирането на интернет от следващото поколение, който постепенно ще замени и надмине настоящия интернет, стационарните и мобилните мрежи и обслужващата инфраструктура, и ще осигури възможност за свързване на трилиони устройства (ИН) чрез многобройни оператори и в множество области, които ще променят нашия начин на общуване, достъп и използване на знания. Това включва научни изследвания и иновации в областта на мрежите, софтуера, процесите и услугите, кибернетичната сигурност, неприкосновеността на личния живот, надеждността и доверието, безжичните (9) комуникации и всички оптични мрежи, мултимедийните интерактивни приложения в имерсивна среда и свързаните предприятия на бъдещето.

1.1.4.   Технологии за съдържание и управление на информацията: ИКТ за цифрово съдържание и за културни и творчески индустрии

Целта е да се укрепи позицията на Европа като доставчик на продукти и услуги, които се базират на творческия дух на хората и бизнеса. Това ще се осъществи като се предоставят на специалистите и гражданите нови инструменти за създаване, достъп, използване, запазване и повторно използване на всички форми на цифрово съдържание, независимо от езика, и за моделиране, анализ и визуализиране на голям обем данни (big data), включително свързани данни. Това включва нови технологии за изкуствата, изучаване на езици, обучение, взаимодействие, цифрово съхранение, уеб дизайн, достъп до съдържание, анализ и медии; интелигентни и приспособими системи за управление на информацията, основани на авангардни технологии за извличане на данни, машинно обучение, статистически анализ и визуални компютърни технологии.

1.1.5.   Авангардни интерфейси и роботи: роботика и интелигентни пространства

Целта е да се укрепят водещите позиции на Европа в науката и промишлеността в промишлената и обслужващата роботика, когнитивните и комуникационните системи, авангардните интерфейси и интелигентните пространства, и машините с изкуствено съзнание, основавайки се на нарастващия потенциал на компютрите и мрежите и напредъка в способностите за проектиране и изграждане на системи, способни да учат, да се самосглобяват, да се приспособяват и да реагират или които оптимизират взаимодействията между хора и машини. При необходимост разработените системи и напредъкът в съвременните технологии следва да бъдат утвърдени в реална среда.

1.1.6.   Микро- и наноелектроника и фотоника: Ключови базови технологии, свързани с микро- и наноелектрониката и фотониката, които обхващат и квантовите технологии

Целта е да се извлече полза от върховите постижения на Европа в тези ключови базови технологии и да се подкрепят и допълнително да се подсилят нейната конкурентоспособност и водещи пазарни позиции в промишлеността. Дейностите също така ще включват научни изследвания и иновации в областта на проектирането, авангардните процеси, пилотните линии за производство, свързаните с тях производствени технологии и демонстрационни действия за валидиране на технологични разработки и новите бизнес модели, както и базови технологии от следващо поколение, използващи напредъка в квантовата физика.

Очаква се тези шест основни направления на дейност да покрият пълния спектър от нужди, като се отчита конкурентоспособността на европейската промишленост в световен мащаб. Те биха включвали постигането на водещи позиции в намирането на общи решения, продукти и услуги въз основа на ИКТ, необходими за справяне с основните обществени предизвикателства, както и приложно-ориентирани програми за изследвания и иновации в областта на ИКТ, които ще бъдат подкрепени въз основа на съответното обществено предизвикателство. Предвид непрекъснатия напредък на технологиите във всички сфери на живота, взаимодействието между човека и технологиите ще бъде важно в това отношение и ще представлява част от посочените по-горе научни изследвания в областта на ИКТ, насочени към създаването на приложения. Научните изследвания, поставящи акцент върху ползвателя, ще допринесат за разработването на конкурентоспособни решения.

Във всяко от шестте основни направления на действие са включени също специфични научноизследователски инфраструктури на базата на ИКТ като „живите лаборатории“ за изпробване и инфраструктури за съответните ключови базови технологии и интегрирането им в авангардни продукти и иновационни интелигентни системи, включително оборудване, инструменти, поддържащи услуги, „стерилни помещения“ и достъп до леярни за създаване на прототипи.

Това следва да се направи по начин, осигуряващ допълване и съгласуваност с конкретната цел „Научноизследователски инфраструктури“ в рамките на приоритета „Високи постижения в научната област“.

Дейностите ще подпомагат научните изследвания и разработването на ИКТ системите при пълно зачитане на основните права и свободи на физическите лица и по-специално на правото им на неприкосновеност на личния живот.

1.2.   Нанотехнологии

1.2.1.   Разработване на наноматериали, наномашини и наносистеми от следващо поколение

Развитие и интеграция на знания за явления с наноразмери на кръстопътя на различни научни дисциплини, насочени към коренно нови продукти и системи, позволяващи устойчиви решения в широк диапазон от сектори.

1.2.2.   Гарантиране на безопасността и устойчивостта при разработването и прилагането на нанотехнологиите

Подобряване на научните знания за тяхното потенциално въздействие на нанотехнологиите върху здравето или околната среда, с цел осъществяване на проактивно, научно обосновано управление на нанотехнологиите и осигуряване на утвърдени научни инструменти, методи и платформи за оценка и управление на опасността, излагането и риска през целия жизнен цикъл на наноматериалите и наносистемите, включително въпроси, свързани със стандартизацията.

1.2.3.   Разработване на общественото измерение на нанотехнологиите

Намиране на решения за човешките и материалните нужди за разпространяване на нанотехнологиите и акцентиране върху управлението на нанотехнологиите в полза на обществото и на околната среда, включително върху комуникационни стратегии за осигуряване на обществено участие.

1.2.4.   Ефикасен и устойчив синтез и производство на наноматериали, компоненти и системи

Насочване на вниманието към нови гъвкави, измерими и възпроизводими операции, интелигентно интегриране на нови и съществуващи процеси, включително конвергенция на технологиите като например нанобиотехнологиите, както и промяна в мащаба с цел създаване на условия за устойчиво и с висока степен на точност широкомащабно производство на продукти и гъвкави и многофункционални инсталации, което осигурява ефикасното прехвърляне на знания в промишлени иновации.

1.2.5.   Разработване и стандартизация на техники за увеличаване на капацитета, измервателни методи и оборудване

Насочване на вниманието към основни технологии, подкрепящи разработването и въвеждането на пазара на сложни и безопасни наноматериали и наносистеми, включително нанометрология, характеризиране и манипулиране на материя в наномащаб, моделиране, компютърно проектиране и авангардни инженерни методи на атомно ниво.

1.3.   Авангардни материали

1.3.1.   Междусекторни и базови технологии за производство на материали

Изследвания на проектантски материали, функционални материали, многофункционални материали с високо съдържание на познания, нови функционални възможности и подобрени показатели, като самовъзстановяващи се или биосъвместими материали, самосглобяващи се материали, новаторски магнитни материали и структурни материали за целите на иновацията във всички промишлени отрасли, особено за пазарите на продукти с висока стойност, включително творческите сектори.

1.3.2.   Разработка и преобразуване на материали

Научноизследователска и развойна дейност за осигуряване на ефикасно, безопасно и устойчиво развитие и увеличаване на мащаба, с цел да се направи възможно промишленото производство на бъдещи основани на проектирането продукти за постигане на „безотпадъчно“ управление на материалите в Европа, напр. в металургията, химическата промишленост или биотехнологията, и да се подобри разбирането за механизмите на разграждане на материалите (износване, корозия и механична устойчивост).

1.3.3.   Управление на компоненти на материалите

Научноизследователска и развойна дейност за нови и новаторски техники за материали, компоненти и системи, обединяване, слепване, разделяне, сглобяване, самосглобяване и разглобяване, разединяване и унищожаване на компоненти на материали, и управление на разходите за жизнения цикъл и на въздействието върху околната среда чрез новаторско използване на технология за авангардни материали.

1.3.4.   Материали за устойчива промишленост с ефективно използване на ресурсите и ниски емисии

Разработване на нови продукти и приложения, бизнес модели и отговорно поведение на потребителите, чрез които се повишава използването на възобновяемите ресурси за устойчиви приложения, намалява се търсенето на енергияпрез целия жизнен цикъл на продукта и се благоприятстват производствата с ниски нива на въглеродни емисии, както и интензифицирането на процесите, рециклирането, премахването на замърсяването, материалите за съхраняване на енергия и материалите с потенциал за висока добавена стойност от отпадъци и повторна преработка.

1.3.5.   Материали за творческите индустрии, включително културно наследство

Проектиране и разработване на конвергентни технологии за създаване на нови бизнес възможности, включително опазване и реставрация на европейското културно наследство и материали с историческа или културна стойност, както и на най-новите материали.

1.3.6.   Метрология, характеризиране, стандартизация и качествен контрол

Насърчаване на технологии за характеризиране, неразрушителни методи за оценка, непрекъснато оценяване и наблюдение и прогнозно моделиране на експлоатационните характеристики за постигане на напредък и влияние в материалознанието и инженерните науки.

1.3.7.   Оптимизиране на използването на материали

Научноизследователска и развойна дейност за проучване на заместители и алтернативи при използването на материали, включително справяне с предизвикателството, свързано със суровините, чрез специално разработени материали или замяна на оскъдните, критичните или опасните материали и новаторски подходи при създаването на бизнес модели и набелязване на критичните ресурси.

1.4.   Биотехнологии

1.4.1.   Насърчаване на модерните биотехнологии като бъдещ двигател на новаторството

Целта е да се изгради основа, позволяваща на европейската промишленост да запази челните си позиции в иновациите, също така в средносрочен и дългосрочен план. Това включва разработването на нови технологични области,като синтетична биология, биоинформатика и биология на системите, както и използване на сближаването с други базови технологии като нанотехнологията (напр. бионанотехнология), ИКТ (напр. биоелектроника) и инженерната технология. Тези и други авангардни области заслужават подходящи мерки по отношение на научноизследователската и развойната дейност, за да се улесни ефективното прехвърляне и използване на знания в нови приложения.

1.4.2.   Продукти и промишлени процеси на основата на биотехнология

Тези действия имат двояка цел: от една страна, да се позволи на европейската промишленост (напр. химическата промишленост, здравеопазването, минното дело, енергетиката, целулозно-хартиената промишленост, производството на влакнени продукти и дървообработването, текстилната и хранително-вкусовата промишленост и сектора на скорбялата и нишестето) да разработва нови продукти и процеси, удовлетворяващи потребностите на промишлеността и обществото, като използва преференциално екологосъобразни и устойчиви методи на производство; и конкурентоспособни и подобрени алтернативи на настоящи продукти на базата на биотехнологиите за замяна на съществуващите продукти; от друга страна, да се мобилизира потенциалът на биотехнологията за откриване, наблюдение, предотвратяване и премахване на замърсяването. Това включва научноизследователска и развойна дейност за нови ензими с оптимизирани функции на биокатализатори, ензимни и метаболични пътеки, разработване на биопроцеси в промишлени мащаби, интегриране на биопроцеси в промишлените производствени процеси, усъвършенствана ферментация, преработка както нагоре, така и надолу по веригата, изграждане на разбиране за динамиката на развитие на микробните общности. Това ще включва също дейности по разработването на прототипи за оценка на технико-икономическата осъществимост, както и на устойчивостта на разработените продукти и процеси.

1.4.3.   Иновативни и конкурентоспособни платформени технологии

Целта е да се разработят платформени технологии (напр. геномика, метагеномика, протеомика, метаболомика, молекулярни инструменти, изразни системи, фенотипни платформи и клетъчни платформи), които осигуряват водещи позиции и конкурентно предимство в голям брой икономически сектори, оказващи икономическо въздействие. Това включва аспекти като подкрепа за разработването на биоресурси с оптимизирани свойства и приложения, надхвърлящи границите на конвенционалните алтернативи; разкриване на възможности за проучване, разбиране и използване по устойчив начин на земното и морското биологично разнообразие за новаторски приложения, продукти и процеси, основани на биотехнологии; и подпомагане разработването на решения за здравеопазването, основани на биотехнологиите (напр. диагностика, биологични вещества и биомедицински устройства).

1.5.   Авангардно производство и авангардна преработка

1.5.1.   Технологии за фабрики на бъдещето

Насърчаване на устойчив промишлен растеж чрез улесняване на стратегическата промяна в Европа от разходно-ориентирано производство към подход, основан на създаването на продукти с висока добавена стойност и на базирано на ИКТ интелигентно и високоефективно производство в рамките на интегрирана система. Това изисква намирането на начини да се произвежда повече при намалено потребление на материали и енергия и като се създават по-малко отпадъци и замърсяване, като се преследва целта за висока екологична ефективност. Усилията ще се съсредоточават върху развитието и интегрирането на адаптивните системи за производство на бъдещето, с особен акцент върху нуждите на европейските МСП, за да се постигнат усъвършенствани и устойчиви производствени системи и процеси. Вниманието трябва да се насочи и към методиките за увеличаване на гъвкавото, безопасно и интелигентно производство, при което се използват подходящи нива на автоматизация в благоприятна за работниците среда.

1.5.2.   Технологии, позволяващи изграждането на енергийноефективни системи и сгради, които оказват слабо въздействие върху околната среда

Намаляване на потреблението на енергия и емисиите на CO2 чрез разработване и разпространяване на устойчиви строителни технологии и системи, и чрез прилагане и разпространяване на мерки за нарастващо използване на енергийно ефективни системи и материали в новите, модернизираните и обновените сгради. Съображения относно жизнения цикъл и нарастващото значение на концепциите за проектиране—строителство—експлоатация ще бъда ключови фактори за овладяването на предизвикателството на прехода към сгради с почти нулево потребление на енергия в Европа до 2020 г. и за реализиране на енергийноефективни райони с участието на широк кръг заинтересовани страни.

1.5.3.   Устойчиви технологии с ниски нива на въглеродни емисиии с ефективно използване на ресурсите в енергоемките преработващи отрасли

Повишаване на конкурентоспособността на преработвателната промишленост в отрасли като химия, цимент, целулоза и хартия, стъкло, минерали или цветни метали и стомана, чрез драстично подобряване на енергийната и ресурсната ефективност и намаляване на въздействието върху околната среда на подобни промишлени дейности. Вниманието ще бъде насочено към разработването и утвърждаването на базови технологии за иновативни вещества, материали и технологични решения за нисковъглеродни продукти и по-малко енергоемки процеси и услуги по веригата за създаване на стойност, както и към внедряването на производствени технологии и техники със свръхниски нива на въглеродни емисии с цел конкретно намаляване на емисиите на парникови газове.

1.5.4.   Нови устойчиви бизнес модели

Междусекторното сътрудничество в областта на понятията и методологиите за „основано на знанието“, специализирано производство може да насърчи организационното обучение, творчеството и иновациите с акцент върху бизнес моделите при адаптивни подходи, които могат да се нагаждат към изискванията на глобализираните вериги и мрежи за създаване на стойност, променящите се пазари и нововъзникващите и бъдещите промишлени отрасли. Това включва разглеждане на подходящи бизнес модели, като се обхване целият жизнен цикъл на продуктите и процесите.

1.6.   Космическо пространство

В областта на изследването на космическото пространство на равнището на Съюза ще се предприеме действие съвместно с дейностите на държавите-членки и на Европейската космическа агенция (ЕКА) за изследване на космическото пространство с цел осигуряване на взаимно допълване между различните фактори.

1.6.1.   Създаване на условия за конкурентоспособност, независимост и иновативност на европейския космически сектор

Целта е да се поддържа водеща роля в световен мащаб в космическите изследвания чрез запазване и допълнително развитие на рентабилна, конкурентоспособна и иновативна космическа промишленост (в т.ч. МСП) и изследователска общност и чрез насърчаване на космическите иновации.

1.6.1.1.   Гарантиране и доразвиване на конкурентоспособна, устойчива космическа промишленост и изследователска общност с предприемачески дух и засилване на европейската независимост в космическите системи

Европа играе водеща роля в изследването на космическото пространство и в разработването на космически технологии и непрекъснато разработва собствени оперативни космически инфраструктури (напр. програмата „Галилео“ и програмата „Коперник“). В действителност, европейската промишленост се е утвърдила като износител на първокласни спътници и други технологии, свързани с космическото пространство. Въпреки това тази позиция е поставена под въпрос поради конкуренцията от други големи космически сили. Целта на тази мярка е развитие на научноизследователската база чрез осигуряване на непрекъснатост в космическите програми за научни изследвания и иновации, например чрез последователност от по-малки и по-чести демонстрационни проекти с присъствие в космоса. Това ще даде възможност на Европа да развива своята промишлена база и общността за космически изследвания и технологично развитие, с което ще съдейства за техния напредък, така че да надминат днешното състояние, и за тяхната независимост от внос на критични технологии.

Следва да се подпомага стандартизацията, за да се оптимизират инвестициите и да се развие достъпът до пазара.

1.6.1.2.   Насърчаване на обмена на иновации между космическите и некосмическите сектори

Редица предизвикателства в космическите технологии са сходни с предизвикателствата в наземните технологии, например в областта на въздухоплаването, енергетиката, околната среда, телекомуникациите и ИКТ, проучването на природните ресурси, датчиците, роботиката, авангардните материали, сигурността и здравеопазването. Тези сходства дават възможност за разработки на технологии, провеждани съвместно на ранен етап от космически и некосмически общности, включително некосмически промишлености, по-специално от малки и средни предприятия, които евентуално биха довели по-бързо до революционни нововъведения в сравнение със самостоятелни разработки, даващи резултати на по-късен етап. Експлоатацията на съществуващата европейска космическа инфраструктура следва да бъде стимулирана чрез насърчаване на развитието на новаторски продукти и услуги, основани на дистанционни изследвания, географски позициониращи системи или други видове събрани чрез спътници данни. Поради това Европа следва да подсили началното развитие на предприемаческия космически сектор по целесъобразност чрез добре насочени мерки, в т.ч. като подпомага инициативите за трансфер на космически технологии.

1.6.2.   Създаване на условия за напредък в космическите технологии

Целта е да се разработят авангардни и базови космически технологии и концепции за експлоатация от идеята до демонстрацията в космоса.

Способността за достъп до космоса и за разработване, поддържане и управляване на космически системи в околоземна орбита и извън нея е жизненоважна за бъдещето на европейското общество. Необходимият за целта капацитет изисква инвестиции за научни изследвания и иновации в множество космически технологии (т.е. ракети носители и друг вид носители, спътници, роботика, инструменти и датчици), както и в оперативните концепции — от идеята до демонстрацията в космоса. В момента Европа е една от трите водещи космически сили с основен движещ фактор инвестициите от държавите-членки чрез ЕКА и националните програми, но в сравнение с равнището на инвестициите в космическата научноизследователска и развойна дейност в Съединените американски щати (напр. около 20 % от общия бюджет на НАСА) европейският акцент върху бъдещи космически технологии и приложения следва да бъде засилен по протежение на цялата верига:

а)	изследвания на ниско равнище на технологична готовност (РТГ), разчитащи често в голяма степен на ключови базови технологии с потенциал за създаване на революционни технологии с наземни приложения;

б)	подобряване на съществуващите технологии, напр. чрез миниатюризация, по-висока енергийна ефективност и по-висока чувствителност на датчиците;

в)	демонстрации и утвърждаване на нови технологии и концепции в аналогични космически и наземни обкръжения;

г)

контекст на мисията, например анализ на космическото обкръжение, наземни станции, защита на космическите системи и инфраструктурите от повреда или унищожаване вследствие на сблъсък с отпадъци или други космически предмети, както и въздействието на космически метеорологични явления, включително слънчевите изригвания (информираност за ситуацията в космоса, SSA), насърчаване на инфраструктурата за събиране и предаване на новаторски данни и архивиране на проби;

д)	сателитна комуникация, усъвършенствани технологии за навигация и за дистанционно отчитане, обхващащи научните изследвания, които са важни за бъдещите поколения космически системи на Съюза (напр. „Галилео“ и „Коперник“).

1.6.3.   Създаване на условия за използване на космически данни

Целта е да се осигури по-широко оползотворяване на космическите данни, получени от съществуващите, архивираните и бъдещите европейски мисии, в научния, публичния и търговския сектор.

Космическите системи често дават информация, която не може да бъде събрана по друг начин. Въпреки че европейските мисии са на световно равнище, публикуваните разчети сочат, че вероятността за използване на данни от европейски мисии е по-малка от тази за използване на данни от мисиите на САЩ. Използването на постъпващите от европейски спътници данни (научни, обществени или търговски) може да се повиши значително, ако бъдат положени допълнителни усилия за обработката, архивирането, утвърждаването, стандартизацията и устойчивата наличност на космическите данни, получени от европейски мисии, както и за подкрепа на разработването на нови информационни продукти и услуги, получени в резултат на тези данни, и когато е уместно в комбинация с данни от наземни наблюдения. Иновативни подходи при събирането, обработката, обобщаването и разпространението на данните и оперативната съвместимост, по-специално насърчаване на достъпа до данни и метаданни в областта на науките за Земята и на обмена на такива данни, като се използват новаторски форуми за сътрудничество на базата на ИКТ, могат да осигурят по-висока възвръщаемост на инвестициите в космическата инфраструктура и да допринесат за справяне с обществените предизвикателства. Калибрирането и потвърждаването на космическите данни (за отделните инструменти, между инструменти и мисии, и за обекти на място) са ключови фактори за ефективното използване на космически данни във всички сфери, като е необходимо да се подобри стандартизацията на данните, извлечени в космоса, и на референтните рамки.

Достъпът до данните и използването на космически мисии е въпрос, който изисква глобална координация. За данни, получени от наблюдение на Земята, отчасти са постигнати хармонизирани подходи и най-добри практики в координация с междуправителствената „Група за наблюдение на Земята“ (GEO), чиято цел е да поддържа глобална система на системите за земни наблюдения (GEOSS), в която Съюзът участва, по-конкретно като се използва пълноценно програмата Коперник. Ще се подпомогне бързото въвеждане на тези иновации в съответното приложение и в процесите на вземане на решения. Това включва също така използването на данни за допълнителни научни изследвания.

1.6.4.   Създаване на условия за провеждане на европейски научни изследвания в подкрепа на международни космическа партньорства

Целта е да се подкрепят научните изследвания и иновации, с които Европа участва в дългосрочни международни космически партньорства.

Въпреки че космическата информация осигурява големи ползи на местно равнище, космическите предприятия имат по принцип глобален характер. Това е особено явно по отношение на космическите заплахи за наземни и космически системи. Загубите на спътници, предизвикани от космически метеорологични явления и космически отпадъци, се оценяват на около100 милиона евро годишно. Също толкова глобални са и много други проекти в областта на космическите науки и изследването на космическото пространство. Разработването на авангардни космически технологии все повече се извършва в рамките на такива международни партньорства, което прави достъпа до такива международни проекти важен фактор за успеха на изследователите и промишлеността от Европа. Участието на Съюза в тези глобални космически начинания трябва да се дефинира с дългосрочни стратегически пътни карти (с продължителност от 10 години и повече), съобразени с приоритетите на космическата политика на Съюза и в координация с държавите-членки и вътрешните европейски партньори като ЕКА и националните космически агенции и, когато е уместно, с международни партньори и космическите агенции на космически нации.

1.6.5.   Конкретни аспекти на изпълнението

Приоритетите за изпълнение на космически изследвания и иновации по „Хоризонт 2020“ са в съответствие с приоритетите в областта на космическата политика на Съюза, както са определени от Съвета по въпросите на космическото пространство и в съобщението на Комисията от 4 април 2011 г., озаглавено „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“. Когато е уместно изпълнението ще се основава на програми за стратегически изследвания, разработени в консултации с държавите-членки и националните космически агенции, ЕКА, заинтересованите страни от европейската космическа промишленост (включително МСП), академични институции, технологични институти и консултативната група по космическото пространство. По отношение на участието в международни начинания научноизследователската и иновационна програма ще бъде определена в сътрудничество със заинтересованите страни от Европа и международни партньори (напр. NASA, ROSCOSMOS, JAXA).

Когато е целесъобразно прилагането на космическите технологии се подкрепя от конкретните цели по линия на приоритета „Обществени предизвикателства“.

2.   ДОСТЪП ДО РИСКОВО ФИНАНСИРАНЕ

„Хоризонт 2020“ ще създаде два механизма („капиталовия механизъм“ и „дълговия механизъм“), които ще разполагат с различни сметки. Капиталовият механизъм и сметката за МСП на дълговия механизъм ще бъдат осъществени във взаимозависимост с COSME, като част от двата финансови инструмента на Съюза, които предоставят капитал и заеми за подпомагане на научните изследвания, иновациите и растежа на МСП.

Капиталовият и дълговият механизъм могат да позволят, когато е уместно, обединяването на финансови ресурси с такива на държави-членки или региони, желаещи да участват с част от разпределените им европейски структурни и инвестиционни фондове в съответствие с Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (10).

Вместо да предоставя заеми, гаранции или капиталови инвестиции и т.н. пряко на крайни бенефициери, Комисията ще делегира това на финансови институции, които ще предоставят подкрепа, по-специално чрез разпределяне на риска, гаранционни схеми и капиталови и квазикапиталови инвестиции.

2.1.   Дългов механизъм

Дълговият механизъм ще предоставя на отделни получатели заеми за инвестиции в научни изследвания и иновации; (насрещни) гаранции за финансови посредници, предоставящи заеми на получатели; комбинации от заеми и (насрещни) гаранции; и гаранции и/или насрещни гаранции за национални или регионални схеми за финансиране на дълг. По линия на дълговия механизъм ще се предприемат дейности за увеличаване на падежа и ще се подпомогне специализирания инструмент за МСП, в зависимост от равнището на търсене (вж. част II, раздел 3 „Иновации в МСП“). Разпоредбите на дълговия механизъм могат да се комбинират, евентуално след добавяне на безвъзмездни средства (включително еднократни суми), с разпоредби от капиталовия механизъм в една или повече интегрирани схеми. Възможни са също заеми при облекчени условия, конвертируеми заеми, подчинени заеми, съвместни заеми, лизингови заеми и секюритизация.

Освен предоставяне на заеми и гаранции при пазарни условия на принципа, „първи пристигнал — първи обслужен“, дълговият механизъм ще бъде насочен, в редица от компонентите си, към отделни политики и сектори. Когато е уместно могат да постъпят бюджетни вноски, заделени за тази цел, от:

а)	други части на „Хоризонт 2020“, по-специално от част III „Обществени предизвикателства“;

б)	други рамки, програми и бюджетни редове в общия бюджет на Съюза;

в)	конкретни региони и държави-членки, които желаят да участват със средства от фондовете по линия на политиката на сближаване;

г)	отделни институции (например съвместните технологични инициативи) или инициативи.

Такива бюджетни вноски могат да се извършват или допълват по всяко време в хода на „Хоризонт 2020“.

Споделянето на риска и други параметри могат да варират за различните компоненти на дадена политика или сектор, при условие че тяхната стойност или състояние са съобразени с общите правила за дълговите инструменти. Освен това компонентите могат да имат специфични стратегии за комуникация в рамките на цялостната кампания за популяризиране на дълговия механизъм. В допълнение може да се използват специализирани посредници на национално равнище, ако е необходим специален експертен опит за оценка на бъдещите заеми в областта на даден компонент.

Сметката за МСП на дълговия механизъм ще предоставя на МСП и малки предприятия със средна степен на капитализация, чийто основен предмет на дейност са научните изследвания и иновациите, заеми в размер над 150 000 EUR, които ще допълват финансирането за МСП от механизма за гарантиране на заеми по програма COSME. Сметката за МСП на дълговия механизъм ще обхваща и заеми под 150 000 EUR за МСП, чийто основен предмет на дейност са научните изследвания и иновациите, и малки предприятия със средна степен на капитализация.

Лостовият ефект на дълговия механизъм, определен като общото финансиране (т.е. финансиране от страна на Съюза, плюс участие от други финансови институции), разделено на финансовото участие на Съюза, се очаква да варира средно от 1,5 до 6,5 в зависимост от вида на операциите, включени в него (равнището на риска, бенефициерите и съответният дългов финансов инструмент). Мултиплициращият ефект, определен като общата сума на инвестициите, направени от получилите помощи бенефициери, разделена на финансовата вноска на Съюза, се очаква да бъде от 5 до 20, отново в зависимост от съответния вид операции.

2.2.   Капиталов механизъм

Капиталовият механизъм ще се съсредоточи върху фондовете за рисков капитал в първоначалната фаза и публичните и частните фондове на фондове, като предоставя рисков капитал и/или междинен капитал на отделни предприятия от портфолиото. Тези предприятия могат в допълнение да потърсят дългово финансиране от финансови посредници, прилагащи дълговия механизъм. Освен това в капиталовия инструмент ще се разгледат възможностите за подпомагане на т.нар. „бизнес ангели“ и други потенциални източници на дялово финансиране. Това би могло да включва подкрепа на етап 3 от инструмента за МСП в зависимост от нивото на търсене, както и от технологичния трансфер (включително трансфера в производствения сектор на научноизследователските резултати и изобретения, създадени в обществената научноизследователска сфера, например чрез доказване на приложимостта на концепцията).

Капиталовият механизм ще предвижда също възможност за инвестиции във фазите на разширяване и растеж във връзка с капиталовия механизъм за растеж (EFG) по програма COSME (това включва инвестиции във фондове на фондове, с широка база от инвеститори като частни, институционални и стратегически инвеститори, както и национални публични и полупублични финансови институции). Във втория случай инвестициите от капиталовия механизъм на „Хоризонт 2020“ не надхвърлят 20 % от общото финансиране на Съюза, освен в случаи на многостепенни фондове, при които участието на EFG и капиталовия механизъм на „Хоризонт 2020“ ще бъде осъществявано пропорционално въз основа на инвестиционната политика на фонда. Както и EFG, капиталовият механизъм избягва участие в изкупуване на предприятия или в заместващ капитал, предвиден за затваряне на придобити предприятия. Комисията може да реши да измени прага от 20 % с оглед на променящите се пазарни условия.

Капиталовият финансов инструмент на Съюза за научните изследвания, иновациите и растежа на МСП, посочен в първия параграф от раздел 2, следва да бъде в подходящ размер и мащаб, за да подкрепя новаторските предприятия още от най-ранния етап чрез растеж и експанзия, в рамките на интегриран подход.

Инвестиционните параметри ще бъдат установени по такъв начин, че конкретните цели на политиката, включително насочването към определени групи потенциални бенефициери, да могат да се постигнат, запазвайки същевременно пазарно ориентирания, направляван от търсенето подход на този инструмент.

Капиталовият механизъм може да бъде подкрепен чрез бюджетни вноски от:

а)	други части на „Хоризонт 2020“;

б)	други рамки, програми и бюджетни редове в общия бюджет на Съюза;

в)	конкретни региони и държави-членки; и

г)	специфични организации или инициативи.

Лостовият ефект на капиталовия механизъм, определен като общото финансиране (т.е. финансиране от страна на Съюза, плюс участието на други финансови институции), разделено на финансовата вноска на Съюза, се очаква да бъде около 6, в зависимост от пазарните особености, а очакваният мултиплициращ ефект, определен като общата сума на инвестициите, направени от получилите помощи бенефициери, разделена на финансовата вноска на Съюза — средно 18.

2.3.   Конкретни аспекти на изпълнението

Прилагането на двата механизма ще се делегира на групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и/или други финансови институции, на които може да бъде възложено изпълнението на финансовите инструменти в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Замисълът и изпълнението им ще бъдат синхронизирани с общите разпоредби за финансови инструменти, установени в посочения регламент, и с по-конкретни оперативни изисквания, които ще бъдат установени с насоки на Комисията. Използването на финансови инструменти трябва да има ясно изразена добавена стойност за Европа и следва да осигури лостов ефект и да функционира като добавка към националните инструменти.

Финансовите посредници, подбрани от субекти, на които е възложено изпълнението на финансовите инструменти в съответствие с член 139, параграф 4 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, въз основа на открити, прозрачни, пропорционални и недискриминационни процедури, могат да включват частни финансови институции, както и държавни и полудържавни финансови институции, национални и регионални банки с публичен характер, както и национални и регионални инвестиционни банки.

Техните елементи могат да бъдат съчетани, евентуално след добавяне на безвъзмездни средства (включително еднократни суми), в една или повече интегрирани схеми за подпомагане на конкретни категории бенефициери или проекти със специално предназначение, като например МСП и предприятия със средна степен на капитализация с потенциал за растеж, или мащабни демонстрационни проекти на новаторски технологии.

Тяхното прилагане ще бъде подкрепено от набор от съпътстващи мерки. Те могат да включват техническа подкрепа за финансовите посредници при оценката на допустимостта на заявленията за заем или на стойността на активите от знания; схеми за инвестиционна готовност за „отглеждане“, наставничество и менторство за МСП и насърчаване на тяхното взаимодействие с потенциални инвеститори; мерки за повишаване на осведомеността на дружествата за рисков капитал и т. нар. „бизнес ангели“ относно потенциала за растеж на новаторски МСП, участващи в програми за финансиране от Съюза; схеми за привличане на частни инвеститори с цел подпомагане на растежа на новаторските МСП и предприятия със средна степен на капитализация; действия за подобряване на трансграничното и мултинационалното финансиране на дълга и капиталово финансиране; схеми за насърчаване на благотворителни фондации и индивиди да подкрепят научноизследователската дейност и иновациите; и схеми за насърчаване на корпоративните инвестиции и дейностите на семейните служби и „бизнес ангелите“.

Във връзка с подготовката и изпълнението на тези дейности, когато е уместно, може да се проведат консултации с образувания като регионални органи, асоциации на МСП, търговски палати и съответните финансови посредници.

Допълняемостта ще се гарантира чрез механизми на програма COSME.

3.   ИНОВАЦИИ В МСП

3.1.   Интегриране на подкрепата за МСП, по-конкретно чрез инструмент за тази цел

МСП ще бъдат подкрепени в рамките на „Хоризонт 2020“. За тази цел се установяват по-добри условия за участие на МРС в „Хоризонт 2020“. Освен това е предвиден специализиран инструмент за МСП, който е насочен към всички видове новаторски МСП, показващи силна амбиция да се развиват, растат и интернационализират. Той ще бъде на разположение за всички видове иновации, включително нетехнологични и социални иновации и иновации в услугите, като се има предвид, че всяка дейност има ясно изразена добавена стойност за Европа. Целта е да се помогне за решаване на проблемите с финансирането на ранния етап на високорискови научни изследвания и иновации, да се стимулират революционни иновации и да се увеличи търговското използване на резултатите от изследванията в частния сектор.

Всички конкретни цели на приоритета „Обществени предизвикателства“ и конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ се прилага специализираният инструмент за МСП и се отделя сума в подходящ размер за него, така че да се постигне минималната цел за МСП да се разпределят 20 % от общия бюджет за всички конкретни цели на приоритета „Обществени предизвикателства“ и за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“.

Само МСП ще имат право да кандидатстват за финансиране и подкрепа. Те могат да установяват сътрудничество според собствените си нужди, включително за възлагане на подизпълнители на дейности по проучването и разработката. Проектите трябва да са от явен интерес за МСП и да им носят потенциални ползи, както и да имат ясно изразено европейско измерение.

Инструментът за МСП ще обхваща всички области на науката, технологията и иновациите посредством „възходящ“ подход в рамките на дадено обществено предизвикателство или дадена базова технология, така че да останат достатъчно възможности за финансиране на всякакви видове обещаващи идеи, особено на междусекторни и интердисциплинарни проекти.

Инструментът ще функционира в рамките на една-единствена централизирана управленска система, при облекчен административен режим и с единствена входна точка. Той се прилага главно на принципа „отдолу нагоре“ посредством постоянна покана за представяне на предложения.

Инструментът за МСП ще предоставя опростена и поетапна подкрепа. Неговите три етапа ще обхванат целия иновационен цикъл. Преминаването от един етап към следващия ще става плавно, при положение че даден проект на МСП е доказал на някой от предходните етапи, че е достоен за допълнително финансиране. Няма задължение кандидатите да покриват последователно всичките три етапа. В същото време всеки етап ще бъде отворен за всички МСП:

—

Етап 1: Концепция и оценка на възможностите за осъществяване: МСП ще получат помощи за проучване на научната или техническата осъществимост и търговския потенциал на една нова идея (доказване на концепцията) с цел разработване на иновационен проект. Положителен резултат от такава оценка, при която връзката между темата на проекта и нуждите на потенциалния ползвател/купувач е въпрос от голямо значение, ще позволи финансиране на следващия(те) етап(и).

—

Етап 2: Научноизследователска и развойна дейност, демонстрация, пренасяне на пазарна основа: Отделяйки подобаващо внимание на концепцията за ваучер за иновации, научноизследователската и развойна дейност ще бъде подпомагана, като се поставя специално ударение на демонстрационните дейности (изпитване, прототип, проучвания относно увеличаването на мащаба, проектиране, пилотни проекти за иновативни процеси, продукти и услуги, утвърждаване, проверка за ефективност и др.) и пренасянето на пазара, което насърчава за участие крайните ползватели или потенциалните клиенти. Чрез ваучерите за иновации ще се насърчава участието на млади предприемачи.

—

Етап 3: Търговска реализация: На този етап не се предоставя пряко финансиране, освен помощни дейности, като целта е да се улесни достъпът до частен капитал и благоприятна за иновациите среда. Предвидени са връзки към финансови инструменти (вж. част II, раздел 2 „Достъп до рисково финансиране“), например чрез обслужване с предимство на МСП, които са преминали успешно етапи 1 и/или 2, в рамките на заделено количество финансови ресурси. МСП ще се ползват също от мерки за подкрепа като създаване на мрежи за контакти, обучение, наставничество и консултации. В допълнение, този етап може да бъде свързан с мерките за насърчаване на обществени поръчки в предпазарен стадий и обществени поръчки за новаторски решения.

Еднаквото насърчаване, прилагане и наблюдение на инструмента за МСП в рамките на „Хоризонт 2020“ ще гарантира лесен достъп за МСП. Въз основа на съществуващите мрежи за подкрепа на МСП, като например мрежата „Enterprise Europe“ и други доставчици на новаторски услуги, ще се създаде схема за наставничество за МСП бенефициери, за да се ускори въздействието на предоставената подкрепа. Освен това ще се разгледат възможностите за установяване на връзки с подходящи национални и/или регионални посредници, за да се осигури ефикасното прилагане на схемата за менторство.

Ще бъде създаден специален орган от заинтересовани лица и експерти в областта на научните изследвания и иновациите в МСП, който да насърчава и придружава специфичните за МСП мерки на „Хоризонт 2020“.

3.2.   Специална подкрепа

3.2.1.   Подкрепа за занимаващите се с интензивни научни изследвания МСП

Едно от специалните действия ще бъде посветено на насърчаването на пазарно ориентирани транснационални иновации в МСП, осъществяващи научноизследователска и развойна дейност. То е насочено към МСП, извършващи интензивни научни изследвания във всякакви сектори, които също трябва да демонстрират своята способност да реализират на пазара резултатите от проекта.

Действието ще прилага „възходящ“ подход към цялата област на науката и технологиите, с цел да удовлетвори конкретните потребности на МСП, осъществяващи научноизследователска и развойна дейност.

Действието ще се изпълнява чрез инициатива по член 185 от ДФЕС, която ще се основава на съвместната програма „Eurostars“ и ще го направлява съгласно констатациите в неговата междинна оценка.

3.2.2.   Подобряване на капацитета за иновации на МСП

Ще се подкрепят транснационални дейности, подпомагащи изпълнението и допълващи специфичните мерки за МСП в „Хоризонт 2020“, по-конкретно с цел подобряване на капацитета за иновации на МСП. Дейностите могат да включват повишаване на осведомеността, информация и разпространение, дейности за обучение и мобилност, изграждане на мрежи от контакти и обмен на най-добри практики, разработване на висококачествени услуги и механизми за МСП в подкрепа на иновациите с висока добавена стойност за Съюза (напр. управление на иновациите, интелектуална собственост и трансфер на знания, новаторско използване на ИКТ и електронни умения в МСП), както и подпомагане на МСП при намирането на партньори за научни изследвания и иновации в Съюза, което ще им позволи да се специализират в дадена технология и да развиват собствения си капацитет за иновации. Посредническите организации, представляващи групи новаторски МСП, се приканват да провеждат междусекторни и трансрегионални иновационни дейности с МСП, разполагащи с взаимно допълваща се компетентност, с цел да се развият нови промишлени вериги за създаване на стойност.

Тези дейности по целесъобразност се координират с подобни национални мерки. Предвижда се тясно сътрудничество с мрежата на националните звена за контакт. Ще се търсят полезни взаимодействия с политиката на сближаване на Съюза в контекста на национални и регионални иновационни стратегии за интелигентно специализиране.

Предвижда се засилване на връзката с мрежата „Enterprise Europe“ (в рамките на програма COSME), като се осигурява координацията ѝ с националните точки за контакт. Подкрепата може да варира от подобряване на информационните и консултантските услуги, през инициативи за менторство, наставничество и търсене на партньори за МСП, желаещи да разработват иновационни трансгранични проекти, до предоставянето на услуги в подкрепа на иновации. Това ще консолидира подхода „обслужване на едно гише“ на мрежата „Enterprise Europe“ в подкрепа на МСП, наред с изразеното регионално и местно присъствие на мрежата.

3.2.3.   Подкрепа за пазарно ориентираните иновации

Чрез тези дейности ще бъдат подкрепени транснационални, пазарно ориентирани иновации с оглед подобряване на иновационния капацитет на МСП чрез подобряване на рамковите условия за иновации, както и преодоляване на специфичните препятствия, пречещи на растежа на новаторските предприятия, по-специално на МСП с потенциал за бърз растеж. Ще бъдат обхванати специализираната подкрепа за иновации (например относно използването на интелектуална собственост, мрежи от възложители на обществени поръчки, подкрепа за бюра за трансфер на технологии и стратегическо проектиране) и ще бъдат подкрепени прегледите на обществените политики по отношение на иновациите.

ЧАСТ III

ОБЩЕСТВЕНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

1.   ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, ДЕМОГРАФСКИ ПРОМЕНИ И БЛАГОСЪСТОЯНИЕ

Ефективната промоция на здравето, подкрепена от солидна база от научно потвърдени знания, спомага за профилактиката на заболяванията, подобрява благосъстоянието и намалява разходите. Промоцията на здравето, активният живот на възрастните хора, благосъстоянието и профилактиката на заболяванията зависят също и от разбирането на определящите здравето фактори, от наличието на ефективни средства за профилактика, като ваксините, от ефективното проследяване на здравето и заболяванията и от подготвеността, както и от ефективността на програмите за скрининг.

Резултатните усилия за профилактика, ранно откриване, управление, третиране и лечение на болести, увреждания, крехко здраве и намалена функционалност се основават на фундаменталното разбиране на техните причини, процеси и въздействие, както и на факторите за добро здраве и благосъстояние. По-доброто разбиране за здравето и болестите ще изисква установяване на тясна връзка между фундаментални, клинични, епидемиологични и социално-икономически изследвания. Ефективният обмен на данни и връзката на тези данни с широкомащабни кохортни проучвания от реалния свят също са от съществено значение, както и пренасянето на резултатите от научните изследвания в клиничната практика, по-специално чрез провеждането на клинични изпитвания.

Адаптирането към допълнителните изисквания в сектора на здравеопазването и предоставянето на грижи поради застаряването на населението е обществено предизвикателство. С оглед да се запази ефективността на здравеопазването и грижите за всички възрасти са необходими усилия, за да се подобри и ускори процесът на вземане на решения в областта на профилактиката и лечението, да се установят най-добрите практики в сектора на здравеопазването и грижите, да се повиши осведомеността и да се подкрепи тяхното разпространение, както и да се подпомагат интегрираните грижи. По-доброто разбиране на процесите на остаряване и профилактиката на свързаните с възрастта заболявания са основа за поддържането на здравословен и активен живот на европейските граждани през целия им живот. Също толкова важно е и широкото разпространение на технологични, организационни и социални иновации, даващи възможност на по-възрастни хора, хора с хронични заболявания, както и на лица с увреждания, да останат активни и независими. Това ще допринесе за повишаване на нивото на тяхното физическо, социално и психическо благосъстояние и за удължаване на продължителността му.

В настоящата конкретна цел следва да се обърне внимание, в съответните дейности, на хронични състояния и заболявания, включително, но не само: сърдечно-съдова болест, рак, метаболитни заболявания и рискови фактори, включително диабет, хронична болка, неврологични, невродегенеративни и психични смущения и смущения, свързани с употребата на вещества, редки заболявания, наднормено тегло и затлъстяване, автоимунни заболявания, ревматични и мускулно-скелетни смущения и други заболявания, засягащи различни органи, както и остри състояния и различни функционални ограничения. Също така следва да се обърне внимание на инфекциозните заболявания, включително, но не само на ХИВ/СПИН, туберкулоза и малария, на пренебрегваните и свързаните с бедността заболявания и болестите, пренасяни от животни, на възникващите епидемии, завръщане на изчезнали инфекциозни болести (включително болестите, свързани с лошото качество на водата), както и на заплахата от растяща антимикробна резистентност, на професионалните заболявания и свързаните с трудовата дейност смущения.

Персонализираната медицина следва да се развива с цел адаптиране на стратегиите за профилактика и лечение към изискванията на пациента и следва да се основава на ранната диагностика на заболяванията.

Всички тези действия ще се осъществяват по такъв начин, че да подпомагат изследователския и иновационен цикъл, да повишават конкурентоспособността на европейската промишленост и развитието на нови пазарни възможности. Помощ ще се дава за „внедрителски“ подходи, които интегрират няколко стъпки от процеса на иновации в здравната индустрия.

По-долу са описани конкретните дейности.

1.1.   Разбиране на здравето, благосъстоянието и болестите

1.1.1.   Разбиране на определящите фактори на здравето, подобряване на промоцията на здравето и профилактиката на заболяванията

Необходимо е по-добро разбиране на определящите фактори на здравето, за да се съберат доказателства за ефективна промоция на здравето и профилактика на заболяванията. Това ще позволи и разработването на комплексни показатели за състоянието на здравето и благосъстоянието в рамките на Съюза, въз основа на съществуващите източници на данни и системи от показатели. Ще бъдат проучени екологични, поведенчески (включително начин на живот), психологични, организационни, социално-икономически, биологични и генетични фактори в най-широкия смисъл. Подходите ще включват дългосрочни проучвания по кохорти и свързването на техните данни с данните, получени от изследвания на научните направления, чието наименование завършва на „-омика“, от биомедицината на системите, включително подходящите приложения на биологията на системите, и чрез други методи.

По-специално, по-доброто познаване на околната среда като определящ фактор за здравето ще наложи използването на интердисциплинарен подход, интегриращ наред с другото имащи значение за човека молекулярно-биологични, епидемиологични и токсикологични подходи и свързаните с тях данни за проучване на начините на действие на различните химикали, комбинираната експозиция на замърсители и други стресови фактори, свързани с околната среда и климата, за извършване на интегрирани токсикологични изпитвания и за търсене на алтернативи на тестовете с животни. Необходими са новаторски подходи за оценка на експозицията, използващи ново поколение биомаркери, основани на научните направления, чието наименование завършва на „-омика“, и епигенетиката, човешкия биомониторинг, оценки на индивидуалната експозиция и моделиране за разбиране на комбинирани, кумулативни и нововъзникващи форми на експозиция, включващи социално-икономически, културни, професионални, психологични и поведенчески фактори. Ще се подкрепя подобряването на връзките с данни за околната среда посредством авангардни информационни системи.

По този начин могат да бъдат оценени съществуващите и планираните политики и програми и да бъде предоставена подкрепа за политиката. По същия начин могат да бъдат разработени подобрени поведенчески интервенции, профилактични и образователни програми, включително такива, които се отнасят до здравната грамотност в областта на храненето, физическата активност, ваксинирането и други първични здравни грижи.

1.1.2.   Разбиране на болестите

Необходимо е по-добро разбиране на здравето и болестите през целия човешки живот, така че да могат да бъдат разработени нови и по-добри мерки за профилактика, диагностициране, лечение и рехабилитация. Интердисциплинарните, базисните и транслационните научни изследвания относно патофизиологията на болестите са от съществено значение за подобряване на разбирането на всички аспекти на болестните процеси, включително прекласифициране на нормалните и патологичните вариации въз основа на данни от молекулярната биология, както и за валидиране и използване на резултатите от научните изследвания в клинични приложения.

Фундаменталните научни изследвания ще обхващат и насърчават разработването и използването на нови средства и подходи за събиране на биомедицински данни и ще включват методи за образно представяне на биологични процеси, научните направления, чието наименование завършва на „-омика“, както и системни медицински подходи с висок капацитет. Тези дейности ще изискват тясна връзка между фундаменталните и клиничните изследвания, както и с дългосрочни кохортни изследвания (и съответните научноизследователски области), както е описано по-горе. Ще са необходими също тесни връзки с научноизследователските и медицинските инфраструктури (бази данни, био-банки и др.) с цел стандартизация, съхранение, обмен и достъп до данни — теми, които са от съществено значение за извличане на максимална полза от данните и за стимулиране на по-новаторски и ефективни начини за анализиране и комбиниране на данните.

1.1.3.   Подобряване на проследяването и подготвеността

Човешката раса е заплашена от нови и нововъзникващи инфекции, включително от зоонозен произход, както и от инфекции, предизвикани от лекарствената резистентност на съществуващите патогени и от други преки и непреки последици от изменението на климата, както и от международното движение на хората. Необходими са нови или подобрени методи за проследяване, диагностициране, мрежи за ранно предупреждение, организиране на здравното обслужване и кампании за подготвеност с цел моделиране на епидемии, ефективно реагиране на пандемии. Необходими са и усилия за поддържане и повишаване на способността за борба с инфекциозните заболявания, резистентни към лекарства.

1.2.   Профилактика на заболяванията

1.2.1.   Разработване на ефективни програми за профилактика и скрининг и подобрено оценяване на податливостта към болести

Разработването на програми за профилактика и скрининг зависи от идентифицирането на ранен етап на биомаркери (включително функционални и поведенчески) за риск и зараждане на болест, като тяхното проектиране следва да се извършва чрез интегриране на международно признати критерии. Внедряването им зависи от изпитването и утвърждаването на методи и програми за скрининг. Следва да се трупат знания и да се разработват методи за откриването на отделни лица и групи от населението, които са изложени на клинично значим риск от заболяване. Откриването на лица и групи от населението, изложени на висок риск от заболяване, ще позволи разработването на персонализирани, наслоени и колективни стратегии за ефикасна и икономически ефективна профилактика.

1.2.2.   Подобряване на диагностицирането и прогностиката

За разработването на нови и по-ефективни методи за диагностика и тераностика е необходимо по-добро разбиране на здравето, заболяванията и болестните процеси през целия жизнен цикъл. Ще бъдат разработени новаторски и съществуващи методи, технологии и инструменти с цел значително подобряване на резултатите в борбата с болестите посредством по-ранни и по-точни диагнози и прогнози и достъпно лечение, отчитащо потребностите на пациентите.

1.2.3.   Разработване на по-добри профилактични и терапевтични ваксини

Необходими са по-ефективни профилактични и терапевтични интервенции и ваксини, както и основани на факти схеми за ваксиниране за разширена гама от заболявания, включително болести, свързани с бедността, като ХИВ/СПИН, туберколоза, малария и инфекциозни заболявания, на които не се обръща достатъчно внимание, а също и за други основни заболявания. Условие за това е по-доброто разбиране на заболяванията и болестните процеси и последователната борба с епидемиите, както и предприемането на клинични изпитвания и свързани с тях изследвания.

1.3.   Лечение и управление на болести

1.3.1.   Лечение на болести, включително развитие на регенеративната медицина

Необходимо е да се подкрепи подобряването на междусекторни поддържащи технологии за лекарства, биотерапии, ваксини и други терапевтични подходи, включително трансплантации, операции, генна и клетъчна терапия и ядрена медицина; да се увеличи успеваемостта при разработването на лекарства и ваксини (включително алтернативни методи за заместване на класическите изпитвания за безопасност и ефикасност напр. разработването на нови методи); да се разработят подходи на регенеративната медицина, включително подходи, основани на стволови клетки; да се разработят нови биофармацевтични продукти, включително терапевтични ваксини; да се разработят усъвършенствани медицински и спомагателни устройства и системи; да се подобрят палиативните терапии; да се запази и подобри способността ни за борба с болестите и за предприемане на медицински интервенции, които зависят от наличието на ефективни и безопасни антимикробни лекарства; и да се разработят цялостни подходи за лечение на коморбидността при всички възрастови групи и избягване на едновременната употреба на няколко вида лекарства (полифармация). Тези подобрения ще подпомогнат разработването на нови, по-ефикасни, ефективни, устойчиви и персонализирани средства за лечение на болести и за справяне с уврежданията и крехкото здраве, включително авангардни и клетъчни терапии за лечение на хронични заболявания.

1.3.2.   Пренасяне на знания в клиничната практика и измерими новаторски дейности

Клиничните изпитвания са важно средство за пренасяне на биомедицински познания в клиничната практика и ще бъдат подкрепени. Подкрепа ще получи и усъвършенстването на съответната практика. Примерите включват разработване на по-добри методики, така че тези изпитвания да се съсредоточат върху съответните групи от населението, включително тези, които страдат (или вече са подложени на лечение) от няколко различни заболявания едновременно, определяне на сравнителната ефективност на интервенции и решения, както и подобряване на използването на бази данни и електронните здравни досиета като източници на данни за опити и предаване на знания. Ще бъде подпомогнато предклиничното и/или клиничното разработване на определени лекарства срещу редки заболявания. По подобен начин ще бъде оказана подкрепа за пренасяне в практиката на резултати от изследвания относно други видове интервенции, като например тези, свързани с независимия начин на живот.

1.4.   Активен живот на възрастните хора и отговорност за собственото здраве

1.4.1.   Активен живот на възрастните хора, самостоятелен начин на живот и подпомогнато ежедневие

Необходими са мултидисциплинарни авангардни и приложни научни изследвания и иновации в областта на социо-икономическите, поведенческите, геронтологичните, цифровите и други науки, за да бъдат намерени ефикасни, лесни за ползване решения за активно, независимо и подпомогнато ежедневие (в дома, на работното място, в обществени пространства и т.н.) на застаряващото население и хората с увреждания, като се вземат предвид разликите, свързани с пола. Това важи за множество различни ситуации и за технологии, системи и услуги, подобряващи качеството на живот и функционалността на хората, включително мобилност, интелигентни персонализирани подпомагащи технологии, обслужваща и социална роботика и подпомагащо обкръжение. Ще бъдат подкрепени пилотни проекти за научни изследвания и иновации за оценка на прилагането и разпространението на решения. Ще се наблегне на участието на крайните ползватели, общностите на ползвателите и лицата, полагащи грижи официално или неофициално.

1.4.2.   Осъзнаване на индивидуално ниво и поемане на отговорност за собственото здраве

Създаването на условия, позволяващи на хората да подобряват и управляват своето здраве през целия си живот, ще доведе до по-икономически ефективни системи на здравеопазване и грижи, като даде възможност за управление на хронични заболявания извън институции и за подобряване на здравните резултати. Това изисква изследвания в областта на социално-икономическите фактори и културните ценности, поведенческите и социалните модели, нагласите и стремежите по отношение на персонализираните здравни технологии, мобилните и/или преносимите инструменти, новите диагностики, сензорите и уредите за наблюдение и персонализираните услуги, включително, но не само, основаните на наномедицината инструменти, които съдействат за здравословен начин на живот, благосъстояние, психично здраве, самостоятелни грижи, подобрено взаимодействие между граждани и здравни специалисти, персонализирани програми за справяне със заболявания и увреждания, за да се укрепи, наред с останалото, самостоятелността на пациентите, както и подпомагане на инфраструктурите за знания. Ще бъдат разработени и изпитани решения чрез открити платформи за иновации като широкомащабни демонстрационни установки за социални иновации и иновации в сферата на услугите.

1.5.   Методи и данни

1.5.1.   Подобряване на информацията относно здравето и по-добро използване на здравните данни

Ще бъдат подкрепени интеграцията на инфраструктури и информационни структури и източници (включително резултати от кохортни изследвания, протоколи, сбирки данни, показатели, проучвания от здравни прегледи, и др.), както и стандартизацията, оперативната съвместимост, съхранението, споделянето и достъпа до данни, за да се даде възможност тези данни да бъдат дългосрочно устойчиви и използвани правилно. Следва да се отдели внимание на обработката на данни, управлението на знанията, моделирането, визуализацията, сигурността на ИКТ и въпросите, свързани с неприкосновеността на личния живот. По-специално, трябва да се увеличат наличните данни и информация за негативни резултати и неблагоприятни последици от лечението.

1.5.2.   Подобряване на научните инструменти и методи в подкрепа на разработването на политики и на регулаторните нужди

Необходимо е да се подкрепят изследванията, разработването, интегрирането и използването на научни инструменти, методи и статистики за бърза и точна прогнозна оценка на безопасността, ефикасността и качеството на здравните интервенции и технологии, включително нови лекарства, биологични продукти, модерни терапии и медицински изделия. Това важи особено за новите развития в области, като например свързаните с биофармацевтични продукти, ваксини, антимикробни вещества, клетъчни/тъканни и генни терапии, органи и трансплантации, специализирани производства, био-банки, нови медицински уреди, представляващи комбинация продукти, диагностични/лечебни процедури, генетични изследвания, оперативна съвместимост и електронно здравеопазване, включително аспекти на неприкосновеността на личния живот. Подкрепа е необходима също за подобрените методики за оценка на риска, рамките за съответствие, подходите за провеждане на изпитвания и свързаните с околната среда и здравето стратегии. Налице е също необходимост да се подкрепи разработването на методи, подпомагащи оценката на етичните аспекти на горепосочените области.

1.5.3.   Използване на методи in-silico в медицината с цел подобряване на управлението и предвиждането на болести

За предвиждане на податливостта на болести, развитието на болестите и вероятността за успех на дадено медицинско лечение могат да се използват медицински системи, основани на компютърни симулации, използващи специфични данни на пациента и стъпващи на системен медицински подход и физиологични модели. Основаните на модели симулации могат да бъдат полезни при клиничните изпитвания, за предвиждане на реакцията на организма на дадено лечение, както и за персонализирането и оптимизирането на определено лечение.

1.6.   Осигуряване на здравни грижи и интегрирани грижи

1.6.1.   Насърчаване на интегрираните грижи

Подкрепата за управлението на хронични заболявания, включително пациенти с увреждания, извън институциите зависи също от подобряването на сътрудничеството между доставчиците на здравни и социални или неформални грижи. Ще бъдат подкрепени научни изследвания и новаторски приложения, подпомагащи вземането на решения на базата на разпределена информация относно физическото и психичното здраве, включително психосоциалните аспекти, и предоставянето на научни данни за широкомащабно разгръщане и пазарна експлоатация на нови решения, включително оперативно съвместими дистанционни здравни услуги и услуги за дистанционни грижи. Особено в контекста на демографските промени научните изследвания и иновациите с цел подобряване на огранизацията на дългосрочното предоставяне на грижи, както и иновациите на политиките и управлението също ще бъдат подкрепени. Прилагането на нови решения за интегрирани грижи ще има за цел личното оправомощаване и подобряването на съществуващите способности, както и съсредоточаването върху компенсирането на липсите.

1.6.2.   Оптимизиране на ефективността и резултатността на предоставянето на здравни грижи и намаляването на неравенството посредством решения, основани на доказателства, и разпространение на най-добрите практики и иновационни технологии и подходи.

Необходимо е да се подкрепи разработването на системен подход за оценка на здравните технологии и на икономика на здравеопазването, както и събирането на доказателства и разпространението на най-добрите практики и новаторски подходи и технологии в сектора на здравеопазването и грижите, включително приложения на ИКТ и приложения за електронно здравеопазване. Ще бъдат подкрепени сравнителни анализи на реформите на здравните системи в Европа и в трети държави и оценки на техните средносрочни или дългосрочни икономически и социални въздействия. Анализите относно броя и уменията на специалистите, необходими в бъдеще в сектора на здравните грижи във връзка с новите модели на грижите, също ще бъдат подкрепени. Ще бъдат подкрепени и изследвания на развитието на различните форми на неравенство по отношение на здравето, на взаимодействието им с други икономически и социални форми на неравенство и на ефективността на политиките, насочени към намаляване на неравенството в Европа и извън нея. Освен всичко друго, съществува необходимост да бъде подкрепена оценката на решения относно безопасността на пациентите и системи за осигуряване на качеството, включително ролята на пациентите.

1.7.   Конкретни аспекти на изпълнението

Изпълнението на настоящата конкретна цел ще включва подкрепа за трансфера на знания и технологии и други форми на разпространение за широкомащабни пилотни и демонстрационни действия и за стандартизация. По този начин ще се ускори внедряването на пазара на продуктите и услугите и ще бъдат валидирани измерими решения за Европа и отвъд нея. Подобни действия не само ще бъдат в подкрепа на конкурентоспособността на европейската промишленост и участието на иновативни МСП, но ще изискват и активното участие на всички заинтересовани страни. Стремежът ще бъде към единодействие с други имащи отношение публични и частни програми и дейности на равнището на Съюза и на национално и международно равнище. По-специално ще се търси единодействие с дейностите, развивани в контекста на програмата „Здраве за растеж“.

Научната група за здравеопазване ще бъде платформа на заинтересованите страни с водеща роля на науката, която изготвя научен принос във връзка с това обществено предизвикателство. Тя ще предоставя съгласуван научно ориентиран анализ на пречките пред научните изследвания и иновациите и на възможностите, свързани с това обществено предизвикателство, ще допринесе за определянето на научноизследователските и иновационни приоритети в тази област и ще насърчава участието на учени от целия Съюз в него. Чрез активно сътрудничество със заинтересованите страни групата ще спомогне за изграждането на капацитет и за стимулиране на споделянето на знания и на по-тясното сътрудничество в рамките на Съюза в тази област.

Може да се разгледа възможността за подпомагане на съответните инициативи за съвместно планиране и съответните партньорства в рамките на публичния сектор и публично-частните партньорства.

Ще бъдат установени и подходящи връзки с действията по линия на съответните европейски партньорства за иновации и съответните аспекти на програмите за научни изследвания и иновации на европейските технологични платформи.

2.   ПРОДОВОЛСТВЕНА СИГУРНОСТ, УСТОЙЧИВО ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРСКО СТОПАНСТВО, ИЗСЛЕДВАНИЯ В ОБЛАСТТА НА МОРСКАТА СРЕДА, КОРАБОПЛАВАНЕТО И ВЪТРЕШНИТЕ ВОДИ И БИОИКОНОМИКА

2.1.   Устойчиво земеделие и горско стопанство

Необходими са подходящи знания, инструменти, услуги и иновации за подпомагане на по-производителни, екологосъобразни, ресурсно ефективни и устойчиви системи за земеделие и горско стопанство, които доставят достатъчни количества храна, фураж, биомаса и други суровини и предоставят екосистемни услуги, като същевременно опазват биологичното разнообразие и подпомагат развитието на процъфтяващи селски общности. Научните изследвания и иновациите ще предоставят възможности за интегриране на агрономически и екологични цели в областта на устойчивото производство посредством: увеличаване на производителността и ресурсната ефективност на земеделието, включително ефективността при използването на водата; повишаване на безопасността при отглеждането на растения и животни;намаляване на емисиите на парникови газове в земеделието; намаляване на производството на отпадъци; ограничаване преминаването на хранителни вещества и други химични продукти от култивирани земи в сухоземната и водната среда; намаляване на зависимостта на Европа от внос на растителни протеини; повишаване на степента на разнообразие в първичните производствени системи, както и стимулиране на възстановяването на биологичното разнообразие.

2.1.1.   Повишаване на ефективността на производството и справяне с изменението на климата, наред с гарантирането на финансова стабилност и устойчивост

Дейностите в тази насока ще повишат производителността, както и капацитета за приспособяване на растения, животни и производствени системи, за справяне с бързите промени на климата и околната среда, както и с нарастващия недостиг на природни ресурси. Произтичащите иновации ще помогнат да се постигне напредък в посока на икономика с ниско потребление на енергия, ниски емисии и ниска продукция на отпадъци и да се намали търсенето на природни източници по протежение на цялата верига на снабдяване с храни и фуражи. Освен че ще допринесат за продоволствената сигурност, ще бъдат създадени нови възможности за ползване на биомасата и страничните продукти от земеделието в широка гама от приложения извън производството на храни.

Ще се търсят мултидисциплинарни подходи за подобряване на производителността на растенията, животните, микроорганизмите, като в същото време се осигури ефикасно използване на ресурсите (вода, земя, почва, хранителни вещества, енергия и други ресурси) и екологосъобразността на селските райони. Ще бъде наблегнато върху интегрирани и разнообразни производствени системи и земеделски практики, включително използването на прецизни технологии и екологични подходи за по-интензивно производство в полза както на конвенционалното, така и на биологичното земеделие. Ще се насърчава и озеленяването на градските райони с нови форми на земеделие, градинарство и горско стопанство в градските и периферните градски райони. Това ще бъде осъществено, като се обърне внимание на новите изисквания за характеристиките на растенията, методите на отглеждане, технологиите, маркетинга и градското устройство, във връзка със здравето на хората и тяхното благосъстояние, околната среда и изменението на климата. Генетичното подобряване на растения и животни по отношение на тяхното адаптиране, здраве и характеристики на производителност ще има нужда от всички подходящи конвенционални и модерни методи за размножаване и за опазване и по-добро използване на генетичните ресурси.

Надлежно внимание ще бъде отделено на управлението на почвите за повишаване на производителността на културите. Като се има предвид общата цел за осигуряване на високо качество и безопасност при производството на храни, ще се насърчава здравето на животните и растенията. Дейностите в областта на здравето и защитата на растенията ще увеличат знанията и подкрепата за разработването на интегрирани екологосъобразни стратегии за управление на вредителите, на продукти и инструменти за предотвратяване на внасянето на патогени, за контрола над вредителите и заболяванията и ще намалят загубите на реколти преди и след събирането им. В областта на здравето на животните ще бъдат насърчавани стратегиите за ликвидиране или ефективно управление на болестите, включително зоонозите, както и изследванията за антимикробна резистентност. Интегрираният контрол на болестите, паразитите и вредителите ще бъде засилен, като се започне от по-доброто разбиране на взаимодействията между приемника и патогена и се стигне до наблюдението, диагностицирането и лечението. Проучването на въздействието на практиките за хуманно отношение към животните ще спомогне за реагиране на обществената загриженост. Изброените по-горе области ще се основават на по-фундаментални научни изследвания, за да се отговори на имащите отношение биологични въпроси и да се подпомогне развитието и прилагането на политиките на Съюза, и ще бъдат подкрепени от подходящи оценки на техния икономически и пазарен потенциал.

2.1.2.   Предоставяне на екосистемни услуги и обществени блага

Земеделието и горското стопанство са уникални системи, произвеждащи не само търговски продукти, а и обществени блага в по-общ смисъл (включително с културна и развлекателна стойност) и важни екологични услуги като функционално и in-situ биологично разнообразие, опрашване, съхранение на водите и тяхното регулиране, функции на почвата, ландшафта, намаляване на ерозията, устойчивост на наводнения и засушавания и улавяне на въглерода/намаляване на последствията от емисиите на парникови газове. Научноизследователските дейности ще допринесат за по-доброто разбиране на сложното взаимодействие между първичните производствени системи и екосистемните услуги и ще подкрепят предоставянето на тези обществени блага и услуги, като предоставят управленчески решения, инструменти, подкрепящи вземането на решения, и оценки на тяхната пазарна и непазарна стойност. Конкретните въпроси, които трябва да бъдат разгледани, включват идентифицирането на селските и периферните градски земеделски/горски системи и модели за ландшафт, чрез които вероятно ще бъдат постигнати тези цели. Промени в активното управление на земеделски системи, включително използването на технологии и промяна на практиките, ще намалят последствията от емисиите на парникови газове и ще увеличат приспособимостта на земеделския сектор към негативните въздействия на изменението на климата.

2.1.3.   Оправомощаване на селските райони, подкрепа за политиките и селски иновации

Ще се мобилизират възможностите за развитие на селските райони чрез укрепване на техния капацитет за първично производство и предоставяне на екосистемни услуги, както и чрез откриване на пътища за производството на нови и разнообразни продукти (включително храни, фуражи, материали, енергия), които отговарят на нарастващото търсене на къси вериги за доставка с ниски нива на въглеродни емисии. Необходими са социално-икономически изследвания и научни и обществени проучвания, наред с разработването на нови концепции и институционални нововъведения, за да се осигури сближаване на селските райони и предотвратяване на икономическото и социалното маргинализиране, за да се стимулира диверсификацията на икономическите дейности (включително сектора на услугите), за да се осигурят подходящи връзки между селските и градските райони, както и за да се улесни обмена, демонстрациите, иновациите и разпространението на знания и за да се насърчи участието в управлението на ресурсите. Необходимо е също така да се разгледат начини, по които обществени блага в селските райони могат да се превърнат в местни/регионални социални и икономически ползи. Иновационните потребности, определени на регионално и местно равнище, ще бъдат допълнени с междусекторни научноизследователски действия на международно, междурегионално и европейско равнище. Чрез предоставяне на необходимите аналитични инструменти, показатели, интегрирани модели и дейности с перспективна насоченост, изследователските проекти ще подкрепят определящите политиките лица и други участници в изпълнението, наблюдението и оценката на съответните стратегии, политики и законодателство, не само за селските райони, а и за цялата биоикономика. Необходими са също инструменти и данни, които да позволят правилното оценяване на възможните комбинации между различните използвани ресурси (земя, вода, почва, хранителни вещества, енергия и други ресурси) и продуктите на биоикономиката. Ще бъде обърнато внимание на социално-икономическите и сравнителните оценки на системите в земеделието/горското стопанство и на показателите за тяхната устойчивост.

2.1.4.   Устойчиво горско стопанство

Целта е да се осъществи устойчиво производство на продукти на биологична основа, екосистеми, услуги (включително услуги, свързани с водите и смекчаването на последиците от изменението на климата) и достатъчно биомаса, като надлежно се отчитат икономическите, екологичните и социалните аспекти на горското стопанство, както и регионалните различия. Като цяло, дейностите в сектора на горското стопанство имат за цел да насърчават многофункционалните горски стопанства, които носят различни екологични, икономически и социални ползи. Дейностите ще се съсредоточат върху по-нататъшното развитие на устойчивостта на горските системи, с които може да се отговори на обществените предизвикателства и на търсенето, в това число нуждите на собствениците, като се приложат многофункционални подходи, съчетаващи необходимостта от постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като се вземе предвид изменението на климата. Тези устойчиви горски системи способстват за засилването на устойчивостта на горите и опазването на биологичното разнообразие и могат да отговарят на увеличеното търсене на биомаса. Това ще трябва да бъде подкрепено с научни изследвания за здравето на дърветата и за опазването на горите и възстановяването им след пожари. Устойчива и конкурентоспособна хранително-вкусова промишленост за безопасно и здравословно хранене

2.2.   Устойчива и конкурентоспособна хранително-вкусова промишленост за безопасно и здравословно хранене

Трябва да се отговори на нуждите на потребителите от безопасни, здравословни, висококачествени и достъпни храни, като в същото време се отчете въздействието на поведението при потребление на хранителни продукти и на производството на храни и фураж върху здравето на човека, околната среда и световната екосистема. Ще се отдели внимание на сигурността и безопасността на храните и фуражите, конкурентоспособността на европейската хранително-вкусова промишленост и устойчивостта на производството, доставките и потреблението на хранителни продукти по цялата верига на хранителните доставки и свързаните с тях услуги — както конвенционални, така и биологични — от първичното производство до потреблението. Този подход ще допринесе за постигане на продоволствена безопасност и сигурност за всички европейци и ликвидиране на глада в света; намаляване на бремето на заболяванията, свързани с храната и храненето, чрез насърчаване на преминаването към здравословен и устойчив начин на хранене, чрез образоване на потребителите и иновации в селското стопанство и хранителната промишленост; намаляване на потреблението на енергия и вода в преработката, транспорта и разпределението на храните; намаляване на хранителните отпадъци с 50 % до 2030 г.; и постигане на широко разнообразие от здравословни, висококачествени и безопасни хранителни продукти за всички.

2.2.1.   Информиран избор на потребителите

Ще се отдели внимание на предпочитанията на потребителите, нагласите, нуждите, поведението, начина на живот, образованието и културния елемент на качеството на храната и ще се подобри комуникацията между потребителите и научноизследователската общност, занимаваща се с хранителната верига, и заинтересованите страни в тази област, за да се подобри общото разбиране на обществеността за производството на хранителни продукти и да се даде възможност за информиран избор, устойчиво и здравословно потребление и тяхното въздействие върху производството, приобщаващия растеж и качеството на живот, по-специално на уязвимите групи. Социалните иновации ще дадат отговор на обществените предизвикателства, а новаторските прогнозни модели и методологии при изучаването на потреблението ще предоставят сравними данни и ще положат основите за реагиране на потребностите на политиката на Съюза.

2.2.2.   Здравословни и безопасни храни и режим на хранене за всички

Ще бъдат разгледани хранителните потребности, балансираният хранителен режим и въздействието на храните върху физиологичните функции, физическото и психическото състояние, както и връзките между храненето, демографските тенденции (като стареенето) и хроничните заболявания и смущения. Ще бъдат набелязани иновации и решения в областта на храненето, водещи до подобрения в здравето и благосъстоянието. Химическото и микробното замърсяване на храни и фуражи, рискът и експозициите, както и алергените, ще бъдат анализирани, оценени, контролирани и проследени по протежение на веригите за доставка на храна, фуражи и питейна вода — от производството и съхранението до преработката, пакетирането, разпространението и приготвянето в заведенията за обществено хранене или в дома. Иновациите относно безопасността на храната, подобрените средства за оценка на риска и на отношението между риска и ползите и за осведомяване относно рисковете, както и подобрените стандарти за безопасност на храните, които ще бъдат въведени по цялата хранителна верига, ще доведат до по-голямо доверие на потребителите и по-добра защита в Европа. Подобряването на стандартите за безопасност на храните в световен мащаб също ще спомогне за засилване на конкурентоспособността на европейската хранително-вкусова промишленост.

2.2.3.   Устойчива и конкурентоспособна хранително-вкусова промишленост

За да може хранителната и фуражната промишленост да се справи с обществените, екологичните, климатичните и икономическите аспекти на прехода от местен към глобален мащаб, нейните потребности ще бъдат взети предвид на всички етапи от веригата за производство на храни и фуражи, включително проектиране, преработка, пакетиране, управление на процеса, намаляване на отпадъците, оползотворяване на страничните продукти и безопасна употреба или обезвреждане на животински странични продукти. Ще бъдат разработени иновационни и устойчиви ресурсно ефективни технологии и процеси, както и разнообразни, безопасни, здравословни, достъпни и висококачествени продукти и ще бъдат подкрепени с научнодоказани факти. Това ще засили иновационния потенциал на европейската верига на предлагане на храни, ще подобри конкурентоспособността ѝ, ще допринесе за икономическия растеж и заетостта и ще позволи на европейската хранително-вкусова промишленост да се приспособи към промените. Други аспекти, които трябва намерят решение, са възможностите за проследяване, логистиката и услугите, социално-икономическите и културните фактори, хуманното отношение към животните и други етични въпроси, устойчивостта на хранителната верига на екологични и климатични рискове, ограничаването на отрицателното въздействие на дейностите по хранителната верига и променените хранителни навици и производствени системи върху околната среда.

2.3.   Отключване на потенциала на живите водни ресурси

Една от основните характеристики на живите водни ресурси е, че те могат да се обновяват и тяхната устойчива експлоатация се основава на задълбочено разбиране, както и на високата степен на качество и производителност на водните екосистеми. Общата цел е управление на водните биологични ресурси за получаването на максимални социални и икономически ползи/възвращаемост от европейските океани, морета и вътрешни води.

Това включва необходимост от оптимизиране на устойчивия принос на рибарството и аквакултурите за продоволствената сигурност в контекста на световната икономика и от намаляване на сериозната зависимост на Съюза от вноса на морски храни (около 60 % от цялото потребление на морски храни в Европа зависи от вноса и Съюзът е най-големият вносител на рибни продукти в света), и от стимулиране на морските иновации чрез биотехнологии за подхранване на интелигентен „син“ растеж. В съответствие със сегашните политически рамки, по-конкретно интегрираната морска политика и Рамковата директива (11) за морска стратегия, научноизследователските дейности ще залегнат в основата на екосистемния подход към управлението и експлоатацията на природните ресурси, като същевременно осигурят устойчиво използване на морските стоки и услуги, и на въвеждането на „зелени“ технологии в засегнатите сектори.

2.3.1.   Разработване на устойчиво и екологосъобразно рибарство

Новата обща политика по рибарството, Рамковата директива за морската стратегия и стратегията на Съюза за биологичното разнообразие призовават към по-устойчиво, конкурентоспособно и екологосъобразно европейско рибарство. Преминаването към екосистемен подход в управлението на риболова ще изисква задълбочено разбиране на морските екосистеми. Нови виждания, средства и модели ще бъдат разработени, за да се подобри разбирането за това какво поддържа доброто здраве и производителността на морските екосистеми, както и за оценка и смекчаване на въздействието на риболова (включително дълбоководния) върху морските екосистеми. Ще бъдат разработени нови стратегии и технологии за риболов, предоставящи услуги на обществото и същевременно запазващи морските екосистеми в добро здраве. Ще бъде измерено социално-икономическото въздействие на различните варианти на управление. Наред с новите оценки и управленски инструменти за справяне с риска и несигурността ще бъдат проучени и последиците от и приспособяването към промени в околната среда, включително изменението на климата. Ще бъдат предприети действия в подкрепа на научните изследвания в областта на биологията, генетиката и динамиката на рибните популации, относно ролята на ключови видове в екосистемите, относно риболовните дейности и тяхното наблюдение, поведението в сектора на рибарството и адаптирането към нови пазари, (напр. екомаркировка) за риболовната промишленост, участие на промишлеността в процеса на вземане на решения. Ще бъде разгледано също съвместното използване на морското пространство заедно с други дейности, по-специално в крайбрежната зона, и неговото обществено-икономическо въздействие.

2.3.2.   Разработване на конкурентоспособни и екологосъобразни европейски аквакултури

Устойчивите аквакултури имат голям потенциал за развитието на здравословни, безопасни и конкурентоспособни продукти, приспособени към нуждите и предпочитанията на потребителите, както и за услуги, свързани с околната среда (биологично прочистване, управление на земите и водите и т.н.) и производството на енергия, но той трябва тепърва да бъде реализиран напълно в Европа. Ще бъдат подобрени знанията и технологиите във всички аспекти на опитомяването на определени видове и диверсификацията на нови видове, като се вземат предвид взаимодействието между аквакултурите и водните екосистеми, така че да се намали въздействието на аквакултурите върху околната среда, както и последствията от изменението на климата и как секторът може да се приспособи към тях. Особено необходимо е да продължат научноизследователските усилия в областта на здравето и заболяванията на отглежданите във ферми водни организми (в това число инструменти и методи за превенция и смекчаване на последиците), по въпроси, свързани с храненето (в т.ч. разработването на алтернативни специално подбрани съставки и храни за аквакултурите) и с репродукцията и развъждането, които са сред основните пречки пред устойчивото развитие на европейските аквакултури. Ще бъдат насърчавани също иновациите за системи за устойчиво производство във вътрешноконтинентални водоеми, в крайбрежните зони и в открито море. Ще бъдат взети предвид и особеностите на най-отдалечените европейски райони. Внимание ще бъде отделено и на разбирането на социалните и икономическите измерения на сектора, за да се подобри разходната и енергийната ефективност на производството в съответствие с изискванията на пазара и потребителите, като същевременно се осигурят конкурентоспособност и привлекателни перспективи за инвеститори и производители.

2.3.3.   Стимулиране на морските иновации чрез биотехнологии

Повече от 90 % от морското биологично разнообразие все още не са проучени, което предлага огромен потенциал за откриване на нови видове и приложения в областта на морските биотехнологии и се очаква да генерира 10 % годишен растеж в този сектор. Подкрепа ще бъде оказана за по-нататъшно проучване и оползотворяване на огромния потенциал, предлаган от морското биологично разнообразие и водната биомаса, за въвеждане на нови иновационни и устойчиви процеси, продукти и услуги на пазарите, с потенциално приложение в редица промишлени сектори, сред които химия и материали, рибарство и аквакултури, фармацевтика, енергийни доставки и козметика.

2.4.   Устойчива и конкурентоспособна промишленост на биологична основа и подкрепа на развитието на европейска биоикономика

Общата цел е да се ускори превръщането на основаната на изкопаеми горива европейска промишленост в устойчива промишленост с ниски емисии на въглерод и ефективно използване на ресурсите. Научните изследвания и иновациите ще предоставят средствата за намаляване на зависимостта на Съюза от изкопаемите горива и ще допринесат за постигането на целите на неговата политика в областта на енергетиката и изменението на климата за 2020 г. (10 % от транспортните горива да се произвеждат от възобновяеми енергийни източници и да се намалят с 20 % емисиите на парникови газове). Оценките показват, че преминаването към биологични суровини и биологични методи на обработка би могло да намали емисиите с до 2,5 милиарда тона CO2-еквивалент годишно до 2030 г. и да доведе до значително нарастване на пазарите на суровини на биологична основа и нови потребителски продукти. Пълноценното използване на този потенциал изисква изграждането на широка база знания и разработването на съответни (био)технологии, като се набляга основно на три съществени елемента: а) преобразуване на сегашните базирани на изкопаеми горива процеси в основани на биотехнологии процеси с ресурсна и енергийна ефективност; б) изграждане на надеждни,устойчиви и подходящи вериги за подвеждане на биомаса, странични продукти и отвеждане на отпадъци, както и на обширна мрежа от биорафинерии в цяла Европа; и в) подпомагане на развитието на пазара за продукти и процеси на биологична основа, като се вземат предвид свързаните с това рискове и ползи. Ще се търсят полезни взаимодействия с конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“.

2.4.1.   Насърчаване на биоикономиката за промишлените отрасли на биологична основа

С цел постигане на съществен напредък към устойчива промишленост с ниски емисии на въглерод и ефективно използване на ресурсите ще бъдат предприети действия за откриване и експлоатация на сухоземни и водни биологични ресурси, като същевременно бъдат сведени до минимум неблагоприятните въздействия върху околната среда и водния отпечатък, например посредством установяването на затворени вериги от хранителни вещества, включително между градските и селските райони. Следва да се разгледат възможни комбинации между различните приложения на биомасата. Дейностите следва да се съсредоточат върху биомасата, която не е конкуренция за храните, и да отчетат устойчивостта на свързаните с нея системи за използване на земите. Ще се цели разработването на продукти на биологична основа и биологично активни съединения за промишлеността и потребителите с принципно нови свойства, функции и подобрена устойчивост. Икономическата стойност на възобновяемите ресурси, биологичните отпадъци и страничните продукти ще бъде максимално повишена чрез нови и ресурсно ефективни процеси, включително преобразуване на градските биологични отпадъци в продукти за селското стопанство.

2.4.2.   Разработване на интегрирани рафинерии за биогорива

Ще бъдат подкрепени дейности за подпомагане на устойчиви биопродукти, междинни продукти и биоенергия/биогорива, предимно с ударение върху каскадния подход, като се отдава приоритет на създаването на продукти с висока добавена стойност. Ще бъдат разработени технологии и стратегии за осигуряване на доставките на суровини. Подобряването на гамата видове биомаса за използване в рафинерии за биогорива второ и трето поколение, включително продукти на горското стопанство, биологични отпадъци и странични промишлени продукти, ще помогне да се избегнат конфликтите, свързани с храни/горива, и ще подкрепи икономическото и екологосъобразното развитие на селските и крайбрежните райони в Съюза.

2.4.3.   Подпомагане на развитието на пазари за продукти и процеси на биологична основа

Мерките в сферата на търсенето ще открият нови пазари за биотехнологичните иновации. Наред с други области, стандартизацията и сертифицирането на равнището на Съюза и на международно равнище са необходими за определяне на биологичното съдържание, функционалните възможности на продукта и биоразградимостта. Методиките и подходите за анализ на жизнения цикъл трябва да бъдат доразвивани и непрекъснато адаптирани в съответствие с развитието на науката и промишлеността. Научноизследователските дейности в подкрепа на стандартизацията на продукти и процеси (в т.ч. хармонизацията на международни стандарти), както и регулаторните дейности в областта на биотехнологията, се считат за съществено важни при оказването на подкрепа за създаването на нови пазари и за оползотворяването на възможностите за търговия.

2.5.   Междусекторни изследвания в областта на морската среда и корабоплаването

Целта е да се повиши въздействието на моретата и океаните на Съюза върху обществото и икономическия растеж чрез експлоатирането на морските ресурси, както и чрез използването на различни източници на морска енергия и на богато разнообразие от възможности за използване на моретата. Акцент в дейностите ще бъдат междусекторните морски научно-технологични предизвикателства с оглед на отключване на потенциала на моретата и океаните в рамките на морския отрасъл и корабоплаването, като същевременно се опазва околната среда и се постига адаптиране към изменението на климата. Стратегическият координиран подход за морски изследвания в рамките на предизвикателствата и приоритетите на „Хоризонт 2020“ също така ще окаже подкрепа в прилагането на съответните политики на Съюза, за да спомогне за осъществяването на ключовите цели за „син“ растеж.

Поради мултидисциплинарния характер на морските изследвания, ще се осъществяват тясно сътрудничество и съвместни дейности с други части на „Хоризонт 2020“, по-специално конкретната цел „Действия във връзка с климата, околната среда, ресурсната ефективност и суровините“ на приоритета „Обществени предизвикателства“.

2.5.1.   Въздействие на изменението на климата върху морските екосистеми и икономиката, свързана с корабоплаването

Ще бъдат подпомагани дейности за подобряване на настоящото разбиране за функционирането на морските екосистеми и взаимодействието между океаните и атмосферата. Това ще подобри способността за оценка на въздействието на океаните върху климата и въздействието на изменението на климата и киселинността на океаните върху морските екосистеми и крайбрежните райони.

2.5.2.   Развитие на потенциала на морските ресурси чрез интегриран подход

Повишаването на дългосрочния устойчив растеж в областта на морското дело и създаването на взаимодействие между всички морски сектори налага интегриран подход. Научноизследователските дейности ще бъдат насочени към опазването на морската околна среда, както и към въздействието на морските дейности и продукти върху неморските сектори. Това ще даде възможност за напредък в областта на екологичните иновации, като например създаването на нови продукти и процеси и прилагането на управленски концепции, инструменти и мерки за оценка и смекчаване на въздействието на човешкия натиск върху морската среда за постигане на напредък във връзка с устойчивото управление на морските дейности.

2.5.3.   Междусекторни концепции и технологии, даващи възможност за растеж в областта на морското дело

Напредъкът при междусекторните базови технологии (например ИКТ, електроника, наноматериали, сплави, биотехнологии и др.) и новите разработки и идеи на инженерната мисъл ще продължават да осигуряват възможности за растеж. Дейностите ще осигурят възможност за използването на големи научни открития при морските изследвания и наблюдението на океаните (напр. дълбоководна изследователска дейност, системи за наблюдение, датчици, автоматизирани системи за наблюдение на дейности и надзор, анализ на морското биологично разнообразие, на опасности от морски природни бедствия и превозни средства с дистанционно управление). Целта е да се намали въздействието върху морската среда (например подводен шум, въвеждане на инвазивни видове и на замърсители от морето и сушата и др.) и да се минизимира въглеродният отпечатък от човешката дейност. Междусекторните базови технологии ще подкрепят прилагането на морските политики на Съюза.

2.6.   Конкретни аспекти на изпълнението

Наред с използването на общи източници за външни консултации, ще бъдат търсени конкретни консултации от Постоянния комитет за научни изследвания в селското стопанство (SCAR) по редица въпроси, включително стратегически, въз основа на неговите прогнози, както и относно координацията на изследванията в областта на земеделието на национално равнище и на равнището на Съюза. Ще бъдат установени и подходящи връзки с действията по линия на съответните европейски партньорства за иновации и съответните аспекти на програмите за научни изследвания и иновации на европейските технологични платформи.

Ефектът и разпространението на резултатите от научноизследователска дейност ще бъдат подкрепени чрез специални действия за обмен на информация и знания и чрез въвличането на различни участници във всеки етап на изпълнение на проектите. Изпълнението ще съчетае широк спектър от дейности, в това число съществени демонстрационни и пилотни действия. Ще бъде насърчаван лесен и свободен достъп до резултатите от изследванията и до най-добри практики.

Специалната подкрепа за МСП ще даде възможност за по-голямо участие на земеделските стопанства, риболовните и другите видове МСП в научни изследвания и демонстрационни дейности. Ще бъдат взети предвид специалните нужди на сектора на първичното производство от услуги в подкрепа на иновациите и от структури за разпространение на информация. Прилагането ще съчетае широк спектър от дейности, включително дейности за обмен на знания, където участието на земеделски производители или други първични производители и посредници ще бъде активно гарантирано с оглед обобщаване на научноизследователските нужди на крайните потребители. Ще бъде насърчаван лесен и свободен достъп до резултатите от изследванията и до най-добри практики.

Ще се оказва подкрепа за аспектите на стандартизацията и регулирането с цел подпомагане на ускореното внедряване на пазара за нови стоки и услуги на биологична основа.

Може да се разгледа възможността за подпомагане на съответните инициативи за съвместно планиране и съответните партньорства в рамките на публичния сектор и публично-частните партньорства.

Ще се търсят полезни взаимодействия и по-нататъшно внедряване от други фондове на Съюза, свързани с това обществено предизвикателство, като Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР).

В секторите на биоикономиката, включително разработването на бази данни, показатели и модели, занимаващи се със световни, европейски, национални и регионални измерения ще бъдат предприети дейности с перспективна насоченост. Ще бъде разработена Европейска обсерватория за биоикономика, която ще картографира и наблюдава дейностите в областта на научните изследвания и иновациите на равнище на Съюза и на световно равнище, включително оценката на технологиите, ще разработва ключови показатели за постигнатите резултати и ще наблюдава иновационните политики в биоикономиката.

3.   СИГУРНА, ЧИСТА И ЕФЕКТИВНА ЕНЕРГИЯ

3.1.   Намаляване на консумацията на енергия и на въглеродния отпечатък чрез интелигентно и устойчиво използване

Източниците на енергия и моделите на потребление на промишлеността, транспортните системи, сградите, кварталите и градовете в Европа са в голяма степен неустойчиви, което води до значителни въздействия върху околната среда и изменението на климата. Енергийното управление в реално време при нови и съществуващи сгради с почти нулеви емисии, сгради с почти нулево потребление на енергия и положителен енергиен баланс, обновени сгради, както и при активните сгради и високоефективните сектори, и масовото възприемане на енергийно ефективни подходи от предприятия, индивиди, общности, градове и квартали ще изисква не само технологичен напредък, но и нетехнологични решения, като например нови услуги за консултация, финансиране и управление на търсенето и приноса на поведенческите и социалните науки, като същевременно се отчитат въпросите, свързани с приемането от широката общественост. По този начин подобрената енергийна ефективност може да се окаже един от най-ефикасните начини за намаляване на енергийното търсене, като по този начин се повиши сигурността на енергийните доставки, намалят се екологичните и климатичните въздействия и се засили конкурентоспособността. По-нататъшното развитие на енергията от възобновяеми източници и оползотворяването на потенциала за енергийна ефективност са важни за посрещане на тези предизвикателства.

3.1.1.   Въвеждане на масовия пазар на технологии и услуги за интелигентно и ефективно използване на енергията

С цел да се намали енергопотреблението и да се премахне разхищението на енергия, като същевременно се предоставят услугите, от които се нуждаят обществото и икономиката, е необходимо не само да се внедрят на масовия пазар повече, по-ефикасни, по-рентабилни, по-екологосъобразни и по-интелигентни уреди, продукти и услуги, но и да се интегрират компоненти и устройства по такъв начин, че да взаимодействат за оптимизиране на цялостното потребление на енергия от сградите, услугите и промишлеността.

За да се осигури пълното приемане от потребителите и да се реализират всички предимства за тях (включително възможността да следят своето собствено потребление), енергийните характеристики на тези технологии и услуги трябва да бъдат приспособени и оптимизирани за съответната приложна среда и в нея. Това изисква изследване, разработване и изпитване на новаторски ИКТ и техники за наблюдение и контрол, както и демонстрационни проекти и предпазарни дейности за осигуряване на оперативна съвместимост и възможности за разрастване. Такива проекти следва да се стремят да допринасят за същественото намаляване или оптимизиране на глобалното енергопотребление и на енергийните разходи чрез разработването на общи процедури за събиране, обобщаване и анализиране на данни за енергопотреблението и емисиите с цел подобряване на измеримостта, прозрачността, приемането от широката общественост, планирането и видимостта на използването на енергия и нейните въздействия върху околната среда. В тези процеси следва да се защитават сигурността и неприкосновеността на личния живот чрез разработки за защита на техниките за наблюдение и контрол. Разработването на платформи и прилагането им с цел проверка на стабилността на тези системи ще спомогне за гарантиране на надеждността.

3.1.2.   Отключване на потенциала на ефективни и възобновяеми отоплително-охладителни системи

Значителен дял от енергията на територията на Съюза се използва за отопление или охлаждане, така че развитието на рентабилни и ефикасни технологии и технологии за системна интеграция като възможност за свързване в мрежа със стандартизирани езици и услуги в тази област би имало значително въздействие за намаляване на енергийното търсене. Това изисква изследвания и демонстрационни дейности на нови техники и системи за проектиране и компоненти за промишлени, търговски и жилищни приложения, например децентрализирано и районно снабдяване с топла вода, отопление и охлаждане на помещения. Това би трябвало да обхваща различни технологии, като слънчева топлинна енергия, геотермална енергия, биомаса, термопомпи, комбинирано производство на топлоенергия и електроенергия и извличане на енергия от отпадъци, и да отговаря на изискванията за сгради и квартали с почти нулево потребление на енергия и да подпомогне интелигентните сгради. Необходими са по-нататъшни научни пробиви, по-специално в областта на съхранението на топлинна енергия от възобновяеми източници, и насърчаване на развитието и разгръщането на ефективни комбинации от хибридни отоплителни и охладителни системи за централизирани и децентрализирани приложения.

3.1.3.   Насърчаване на европейските интелигентни градове и общини

Градските райони са един от най-големите потребители на енергия в Съюза и отделят подобаващо голям дял от парниковите газове, като същевременно генерират значително количество замърсители на въздуха. В същото време градските райони са засегнати от намаляването на качеството на въздуха и изменението на климата и трябва да разработят свои собствени стратегии за смекчаване на последствията и адаптиране. Поради това от особено значение в прехода към общество с ниски въглеродни емисии е намирането на новаторски енергийни решения (например енергийна ефективност, електроенергия и системи за отопление и охлаждане, и интегрирането на възобновяеми източници в антропогенната среда), интегрирани с транспортните системи, интелигентното строителство и решенията за градско планиране, третирането на отпадъците и водите, както и за ИКТ решения за градската среда. Трябва да се предвидят целенасочени инициативи в подкрепа на сближаването на промишлените вериги за създаване на стойност в секторите на енергетиката, транспорта и ИКТ с цел осигуряване на интелигентни приложения в градска среда. Същевременно трябва да бъдат разработени и изпитани в широк мащаб нови технологични и организационни модели, както и модели за планиране и бизнес, които да са съобразени с нуждите и средствата на градовете и общините и на техните граждани. Необходима е и изследователска дейност за разбиране на социалните, екологичните, икономическите и културните въпроси, засегнати от този преход.

3.2.   Доставки на евтина, нисковъглеродна електроенергия

Електроенергията ще играе централна роля в създаването на екологично устойчива нисковъглеродна икономика. Възобновяемите енергийни източници са в центъра на това развитие. Развитието на производството на електроенергия с ниски въглеродни емисии е твърде бавно поради високите разходи. Съществува спешна нужда от решения, които да намалят разходите значително и да доведат до по-добри резултати, устойчивост и приемане от широката общественост, така че да се ускори пазарното разгръщане на евтино и надеждно производство на електроенергия с ниски нива на въглеродни емисии. Дейностите ще са насочени към научноизследователски, развойни и широкомащабни демонстрационни дейности на иновативни технологии за възобновяеми енергийни източници, включително малки и микроенергийни системи, ефективни и гъвкави топлоелектрически централи на база изкопаеми горива с ниски нива на въглеродни емисии и улавяне и съхранение на въглерод или технологии за повторно използване на CO2.

3.2.1.   Разгръщане на пълния потенциал на вятърната енергия

Целта относно вятърната енергия е да се намалят разходите за производство на електроенергия в наземни и морски инсталации с около 20 % до 2020 г. в сравнение с 2010 г., като все повече от инсталациите се разполагат в морето и се даде възможност за подходящо интегриране в електропреносната мрежа. Ударението ще падне върху разработването, изпитването и демонстрацията на ново по-широкомащабно поколение системи за преобразуване на вятърната енергия (включително новаторски системи за съхранение на енергия), с по-висока ефективност на преобразуване и по-голям брой както наземни, така и морски инсталации (включително в отдалечени райони и при неблагоприятни климатични условия), както и нови процеси за серийно производство. Ще бъдат взети предвид аспектите на развитие на вятърната енергетика, свързани с опазването на околната среда и биоразнообразието.

3.2.2.   Разработване на ефективни, надеждни и рентабилни системи за слънчева енергия

Разходите за слънчева енергия (фотоволтаика и концентриране на слънчева енергия) следва да бъдат намалени наполовина до 2020 г. в сравнение с 2010 г., за да може да се увеличи значително нейният дял на пазара на електроенергия.

По отношение на фотоволтаиката за това ще са необходими допълнителни научни изследвания, наред с другото, върху нови концепции и системи, както и демонстрационни дейности и изпитване на масовото производство с оглед на широкомащабното инсталиране и интегрирането на фотоволтаиката в сградите.

При концентрирането на слънчева енергия ударението ще бъде поставено върху разработването на начини за увеличаване на ефикасността при същевременно намаляване на разходите и въздействието върху околната среда, като по този начин ще стане възможен преходът към фаза на промишлено производство за доказани технологии благодарение на построяването на първите електроцентрали от този вид. Ще бъдат изпитани решения за ефективно комбиниране на производството на електричество от слънчева енергия с обезсоляване на вода.

3.2.3.   Разработване на конкурентоспособни и безопасни за околната среда технологии за улавяне, транспортиране, съхранение и повторно използване на CO2

Улавянето и съхранението на въглерод (УСВ) е основната технология, която трябва да бъде широко разгърната в търговски мащаб на световно равнище, за да се постигне целта за производство на енергия без въглеродни емисии и промишленост с ниски въглеродни емисии до 2050 г. Целта е да се сведат до минимум допълнителните разходи за УСВ в енергийния сектор за централи с изгаряне на въглища, газ и битуминозни шисти в сравнение с еквивалентни централи без УСВ и енергоемки промишлени инсталации.

Ще бъдат подкрепени по-специално дейности за демонстриране на пълната верига от операции по УСВ при представителен набор от различни технологии за улавяне, пренос, съхранение и повторно използване. Това ще бъде съпътствано от научни изследвания с цел по-нататъшно разработване на тези технологии и създаване на по-конкурентоспособни технологии за улавяне, усъвършенствани компоненти, интегрирани системи и процеси, безопасно съхранение в геоложки обекти и рационални решения и приемане от широката общественост на повторното използване на уловен CO2, за да се даде възможност за търговско внедряване на технологии за УСВ в електрически централи на базата на изкопаеми горива и други въглеродно-интензивни промишлени производства, които ще влязат в експлоатация след 2020 г. Освен това ще се подпомагат технологии за чисти въглища, както и технологии, допълващи УСВ.

3.2.4.   Разработване на геотермални, водноелектрически, морски и други енергийни алтернативи на базата на възобновяеми източници

Геотермалната, водноелектрическата, морската и други видове енергия от възобновяеми източници могат да допринесат за декарбонизацията на европейските енергийни доставки, като в същото време се подобри тяхната гъвкавост по отношение на колебанията в производството и потреблението на енергия. Целта е да се доразвият и доведат до търговска зрялост икономически ефективни и устойчиви технологии, за да стане възможно широкото им внедряване в промишлен мащаб, включително интеграцията в мрежата. Усъвършенстваните геотермални системи са технология, за която следва да има допълнителни научно-изследователски, развойни и демонстрационни дейности, най-вече в сферата на проучването, сондирането и производството на топлинна енергия. Добиването на енергия от океана, например на базата на приливите, теченията или вълните, както и осмотична енергия, предлага предвидими резултати с нулеви емисии на въглерод, като освен това може да допринесе за развитието на пълния потенциал на вятърната енергия от морски инсталации (комбинация от морски енергии). Научноизследователските дейности следва да включват лабораторни новаторски изследвания за надеждни компоненти и материали с ниска себестойност, използвани в силно корозивна среда с висока степен на биологично обрастване, както и демонстрационни дейности при различните условия на работа, съществуващи в европейски води.

3.3.   Алтернативни горива и мобилни източници на енергия

Постигането на целите на Европа за енергията и намаляването на CO2 изисква също разработването на нови горива и мобилни източници на енергия. Това е особено важно за постигане на целта за интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт. Веригите за създаване на стойност при тези технологии и алтернативни горива не са достатъчно развити и трябва да бъде ускорено достигането на демонстрационен мащаб.

3.3.1.   Подобряване на конкурентоспособността и устойчивостта на биоенергията

Целта при биоенергията е да бъдат доведени до търговска зрялост най-обещаващите технологии, да се даде възможност за широкомащабно и устойчиво производство на модерни биогорива, като се използват различни вериги за създаване на стойност чрез основан на биорафинерии подход за земния, морския и въздушния транспорт, и за високоефективно комбинирано производство на топлинна енергия и електроенергия, както и „зелен“ газ, на база биомаса и отпадъци, включително УСВ. Целта е да се разработи и демонстрира технологията за различните начини за производство на биоенергия в различни мащаби, като се вземат предвид различните географски и климатични условия, както и логистичните ограничения, като се сведат до минимум негативните екологични и социални последици, свързани със земеползването. Дългосрочните научни изследвания ще способстват за развитието на устойчива индустрия в областта на биоенергията в периода след 2020 г. Тези дейности ще допълнят научните изследвания нагоре (напр. изходна суровина, биоресурси) и надолу по веригата (напр. интегриране в автомобилния парк), извършвани в рамките на други актуални конкретни цели на приоритета „Обществени предизвикателства“.

3.3.2.   Намаляване на сроковете за пускане на пазара на технологии в областта на горивните клетки и водорода

Горивните клетки и водородът могат да дадат огромен принос за справяне с предизвикателствата в областта на енергетиката, пред които е изправена Европа. Повишаването на конкурентоспособността на тези технологии до пазарно равнище ще изисква значително намаляване на разходите. Като илюстрация разходите на горивните клетки за транспортни системи ще трябва да бъдат намалени десет пъти през следващите 10 години. За тази цел ще бъдат подкрепени демонстрационни и предпазарни дейности относно преносими, стационарни и микро-стационарни, транспортни приложения и свързаните с тях услуги,както и научни изследвания и технологични разработки в дългосрочен план за създаване на конкурентоспособна верига за производство на горивни клетки и устойчиво производство на водород и изграждане на инфраструктура в целия Съюз. Необходимо е тясно национално и международно сътрудничество, за да се даде възможност за пазарни пробиви с достатъчен мащаб, включително разработване на подходящи стандарти.

3.3.3.   Нови алтернативни горива

Съществуват редица нови варианти с дългосрочен потенциал като горива от метали на прах, от фотосинтезиращи микроорганизми (във водна и наземна среда) и от изкуствени процеси, имитиращи фотосинтезата и от слънчева енергия. Тези нови пътища могат да предложат потенциал за по-ефективно преобразуване на енергията и по-рентабилни и устойчиви технологии. Ще бъде подкрепено по-специално развитието на тези нови и други потенциални технологии от лабораторен към демонстрационен стадий с цел осъществяване на демонстрации в предпазарен стадий до 2020 г.

3.4.   Единна, интелигентна европейска мрежа за електроенергия

Електроенергийните мрежи трябва да отговарят на три взаимно свързани изисквания, за да позволяват удобна за потребителите електроенергийна система с нарастваща степен на декарбонизация: създаване на паневропейски пазар; интегриране на значително нараснал брой източници на възобновяема енергия; и управление на взаимодействията между милиони доставчици и клиенти (като все повече домакинства ще бъдат и двете), включително собствениците на електрически превозни средства. Бъдещите мрежи за електроенергия ще играят ключова роля в прехода към декарбонизирана енергийна система, като в същото време ще осигуряват допълнителна гъвкавост и икономии за потребителите. Приоритетната цел до 2020 г. е около 35 % (12) от пренасяната и разпределяна електроенергия да се добива от централизирани или разпръснати възобновяеми енергийни източници.

Разработването на нови компоненти, технологии и процедури, които ще отговорят на особеностите както на преносната, така и разпределителната част на мрежата, а също и на изискванията за гъвкаво съхранение на енергия, ще бъде подпомогнато от силно интегрирани научноизследователски и демонстрационни дейности.

Трябва да се разгледат всички възможности, позволяващи успешно привеждане в равновесие на търсенето и предлагането на енергия, за да се сведат до минимум емисиите и разходите. Трябва да се разработят нови интелигентни технологии за пренос на електроенергия, резервни технологии и технологии за уравновесяване на подаването, позволяващи по-голяма гъвкавост и ефективност, включително конвенционални електроцентрали, нови компоненти на мрежата с цел подобряване на преносния капацитет и качество, както и на надеждността на мрежите. Трябва да се проучат и интегрират в електропреносната мрежа, както и да се използват за установяването на интелигентни взаимодействия с други електропреносни мрежи, нови технологии за енергийните системи и инфраструктура за двупосочна цифрова комуникация. Това ще допринесе за по-добро планиране, наблюдение, контрол и безопасна експлоатация на мрежите, включително на въпросите на стандартизацията, в нормални и извънредни условия, както и за управлението на взаимоотношенията между доставчици и клиенти, и за преноса, управлението и търговията с енергия. За разгръщането на бъдещата инфраструктура, показателите и анализът на ползите и разходите следва да вземат предвид съображения, засягащи енергийната система като цяло. В допълнение, полезните взаимодействия между интелигентните електропреносни мрежи и телекомуникационните мрежи ще бъдат повишени максимално, за да се избегне дублирането на инвестиции, да се повиши безопасността и да се ускори въвеждането на интелигентни енергийни услуги

Нови средства за съхраняване на енергия (включително акумулатори и едромащабни средства за съхраняване, например на принципа „електроенергия в газ“) и системи превозни средства ще осигурят необходимата гъвкавост между производството и търсенето. Усъвършенстването на ИКТ ще подобри допълнително гъвкавостта на търсенето на електроенергия, като предостави на потребителите (в промишлеността, търговията и домакинствата) необходимите инструменти за автоматизация. И тук важни теми са сигурността, надеждността и неприкосновеността на личния живот.

Нови модели на планирането, пазарите и регулаторните дейности трябва да повишат цялостната ефективност и рентабилност на веригата на електроенергийните доставки и оперативната съвместимост на инфраструктурите, както и възникването на един отворен и конкурентен пазар за интелигентни технологии, продукти и услуги в електропреносната мрежа. Необходими са широкомащабни демонстрационни проекти за изпитване и валидиране на решения и за оценяване на ползите за системата и за отделните заинтересовани страни, преди тези решения да бъдат разгърнати в цяла Европа. Този списък следва да бъде придружен от изследвания, за да се проучи как потребителите и предприятията реагират на икономически стимули, промени в поведението, информационни услуги и други новаторски възможности, предоставяни от интелигентните електропреносни мрежи.

3.5.   Нови знания и технологии

В дългосрочен план ще са необходими нови, по-ефикасни и икономически изгодни енергийни технологии, които са чисти, безопасни и устойчиви. Трябва да се ускори напредъкът посредством интердисциплинарни изследвания и съвместното осъществяване на паневропейски научноизследователски програми и съоръжения на световно равнище за постигане на научни пробиви в концепции, свързани с енергопотреблението, и базовите технологии (например нанонаука, материалознание, физика на твърдите тела, ИКТ, бионаука, геонауки, изчисления и космос). Безопасно и екологично устойчиво проучване и производство от неконвенционални източници на газ и нефт, както и развитие на иновациите в бъдещи и нововъзникващи технологии ще бъдат подкрепяни, когато е уместно.

Ще бъдат необходими също авангардни научни изследвания, за да се предоставят решения за приспособяване на енергийните системи към променящите се климатични условия. Приоритетите могат да бъдат адаптирани с оглед на новите научни и технологични нужди и възможности или различни новооткрити явления, които могат да разкрият обещаващи тенденции или рискове за обществото и които могат да възникнат в хода на изпълнението на „Хоризонт 2020“.

3.6.   Стабилен процес за вземане на решения и участие на обществеността

Енергийните изследвания трябва да подкрепят и да бъдат тясно обвързани с енергийната политика. Необходимо е задълбочено познаване и изследване на внедряването и използването на енергийните технологии и услуги, инфраструктури, пазари (включително регулаторни рамки) и на поведението на потребителите, за се да предоставят точни анализи на определящите политиките лица. Ще бъдат подкрепени, по-специално в рамките на информационната система по плана SET на Европейската комисия, разработката на солидни и прозрачни теории, инструменти, методи, модели и вероятни прогнозни сценарии за оценка на основните икономически и социални въпроси, свързани с енергията; изграждането на бази данни и сценарии за разширения Съюз и оценката на въздействието на политиките от областта на енергетиката и свързаните с тях политики върху сигурността на снабдяването, потреблението, околната среда, природните ресурси, изменението на климата, обществото и конкурентоспособността на енергийната промишленост и осъществяването на социално-икономически научни изследвания, както и научни и обществени проучвания.

Като се използват възможностите, предлагани от интернет и социалните технологии, ще бъдат проучени поведението на потребителите и неговите промени, включително при уязвими потребители като лица с увреждания, и поведенчески промени в рамките на открити платформи за иновации като „живите лаборатории“ и широкомащабни демонстрационни инсталации за иновации в сферата на услугите, както и чрез панелни изследвания, като се гарантира неприкосновеността на личния живот.

3.7.   Пазарна реализация на иновации в областта на енергетиката — надграждане върху „Интелигентна енергия — Европа“

Новаторските решения за навлизане на пазара и разпространение са от ключово значение за своевременното и рентабилно представяне на нови енергийни технологии. За целта, освен технологично ориентираните изследователски и демонстрационни дейности, са необходими също действия с мултидисциплинарен обхват и различни нива на управление, с ясна добавена стойност за Съюза, насочени към разработване, прилагане, споделяне и размножаване на нетехнологични иновации с голям лостов ефект на пазарите на Съюза за устойчива енергия.

Подобни нововъведения ще се съсредоточат върху създаването на благоприятни пазарни условия на регулаторно, административно и финансово равнище за нисковъглеродни, възобновяеми и енергийно ефективни технологии и решения. Ще бъдат подкрепени мерки, които улесняват изпълнението на енергийната политика, подготвят основата за извършване на инвестициите, подпомагат изграждането на капацитет и допринасят за приемането от широката общественост. Ще се обърне внимание и на иновациите за интелигентно и устойчиво използване на съществуващите технологии.

Изследванията и анализите многократно потвърждават ключовата роля на човешкия фактор за успеха или неуспеха на политиките за устойчива енергетика. Ще бъдат насърчавани новаторските организационни структури, разпространението и обменът на добри практики, както и определени дейности за обучение и изграждане на капацитет.

3.8.   Конкретни аспекти на изпълнението

Определянето на приоритетите за изпълнението на дейностите в областта на това предизвикателство се ръководи от необходимостта да се засилят научните изследвания и иновациите в областта на енергетиката на европейско равнище. Основна цел ще бъде да се подкрепи изпълнението на програмата за научни изследвания и иновации по стратегическия план за енергийните технологии (план SET) (13),за да бъдат постигнати целите на политиката на Европейския съюз по отношение на енергетиката и изменението на климата. Поради това пътните карти и плановете за изпълнение на плана SET ще дадат ценен принос за формулирането на работните програми. Управленската структура на плана SET ще се използва като принципна основа за определянето на стратегически приоритети и за координиране на изследванията и иновациите в областта на енергетиката в Съюза.

Приоритетите в нетехнологичната област ще се определят от енергийната политика и законодателството на Съюза. Ще бъде подпомогнато възникването на благоприятна среда за масово внедряване на доказани технологични решения и услуги, процеси и политически инициативи за технологии с ниски емисии на въглерод и висока енергийна ефективност в Съюза. Това може да включва подкрепа за техническа помощ с цел подобряване и разгръщане на енергийната ефективност и осъществяване на инвестиции в енергията от възобновяеми източници.

В областта на пазарната реализация дейностите ще се основават и ще разширят допълнително предприетите по линия на програмата „Интелигентна енергия — Европа“ дейности.

Партньорството с европейските заинтересовани страни ще бъде важно с оглед на съвместното ползване на ресурси и изпълнение на съвместни дейности. В зависимост от конкретния случай може да се очаква, че съществуващите европейски промишлени инициативи по плана SET ще бъдат превърнати в официални публично-частни партньорства, ако това бъде счетено за уместно, с цел да се увеличи равнището и съгласуваността на финансирането и да се стимулират съвместни действия в областта на научните изследвания и иновациите както между публичните, така и между частните заинтересовани страни. Ще се разгледа възможността, включително с държавите-членки, за предоставяне на подкрепа за съюзи на изпълнителите на публични научни изследвания, по-специално на Съюза за европейски научни изследвания в областта на енергетиката, създаден съгласно плана SET, за да се обединят публични научноизследователски ресурси и инфраструктура за работа в критични научноизследователски области от европейски интерес. Приоритетите на плана SET ще бъдат подкрепени от действия за международно координиране съгласно принципа на „променливата геометрия“, като се отчитат възможностите и особеностите на страните. Ще бъдат установени и подходящи връзки с действията по линия на съответните европейски партньорства за иновации и съответните аспекти на програмите за научни изследвания и иновации на европейските технологични платформи.

Може да се разгледа възможността за подпомагане на съответните инициативи за съвместно планиране и съответните партньорства в рамките на публичния сектор и публично-частните партньорства. Дейностите ще се насочат и към увеличаване на подкрепата и насърчаване на участието на МСП.

Информационната система на Комисията за плана SET (SETIS) ще бъде мобилизирана, за да бъдат разработени, съвместно със заинтересованите страни, ключови показатели за измерване на резултатите (КПИР), които ще се използват за наблюдение на напредъка по изпълнението. Тези КПИР ще бъдат преразглеждани редовно, с цел да се отчетат последните тенденции на развитието. Като цяло изпълнението в рамките на настоящото обществено предизвикателство ще има за цел да подобри координирането на съответните програми, инициативи и политики на Съюза, като например политиката на сближаване, по-специално чрез националните и регионалните стратегии за интелигентно специализиране и схемата за търговия с емисии, например механизми за подкрепа на демонстрационни проекти.

4.   ИНТЕЛИГЕНТЕН, ЕКОЛОГОСЪОБРАЗЕН И ИНТЕГРИРАН ТРАНСПОРТ

4.1.   Ресурсно ефективен транспорт, съобразен с околната среда

Европа определи политическа цел за постигане на намаление с 60 % на емисиите на CO2 до 2050 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. За постигането ѝ ще бъде необходимо да се намали наполовина броят на автомобилите с „конвенционално гориво“ в градовете и да се изгради логистика с почти нулеви емисии на CO2 в големите градски центрове до 2030 г. Делът на нисковъглеродните горива във въздухоплаването следва да достигне 40 % до 2050 г., а емисиите на CO2 от корабни бункерни горива следва да бъдат намалени с 40 % до 2050 г. (14) в сравнение с равнищата от 2005 г.

От съществено значение е да се намали въздействието върху околната среда чрез целенасочени технологични подобрения, като се има предвид, че всеки вид транспорт е изправен пред различни предизвикателства и се характеризира с конкретни цикли на интегриране на технологиите.

Научните изследвания и иновациите ще имат съществен принос за разработването и разпространението на необходимите решения за всички видове транспорт, които ще намалят значително емисиите на парникови газове (като CO2, NOx, SOx и шум) в транспорта, които са вредни за околната среда, ще намалят зависимостта му от изкопаемите горива, като по този начин ще намалят въздействието му върху биоразнообразието и изменението на климата и ще съхранят природните ресурси.

Това ще бъде осъществено чрез работа по следните конкретни дейности:

4.1.1.   Създаване на по-чисти и по-тихи въздухоплавателни и превозни средства и плавателни съдове, което ще подобри екологичните показатели и ще намали възприемания шум и вибрации

Дейностите в тази област ще се съсредоточат върху крайните продукти, но ще допринесат също така за въвеждане на икономични и екологични процеси за проектиране и производство, отчитайки целия жизнен цикъл, като рециклирането ще бъде предвидено още във фазата на проектиране. Дейностите ще обхващат и усъвършенстването на съществуващи продукти и услуги чрез интегриране на нови технологии.

а)

Разработването и ускоряването на разпространението на по-чисти и по-безшумни технологии за задвижване е важно за намаляване или елиминиране на последиците за климата и здравето на европейските граждани, напр. CO2, шумаи замърсяването от транспорта. Необходими са нови и новаторски решения, основани на електрически двигатели и акумулатори, водородни и горивни клетки, газови двигатели, модерни конструкции и технологии при двигателите или хибридно задвижване. Технологичните пробиви ще способстват също за подобряването на екологичните показатели на традиционните и на новитезадвижващи системи.

б)

Проучването на възможностите за използване на алтернативни енергийни източници с ниски емисии ще спомогне за намаляването на потреблението на изкопаеми горива. Това включва използването на устойчиви горива и електроенергия от възобновяеми източници във всички видове транспорт, включително във въздухоплаването, намаляване на потреблението на гориво чрез добиване на енергия от околната среда или диверсифициране на енергийните доставки и други новаторски решения. Ще бъдат търсени нови цялостни подходи, обхващащи превозните средства, съхраняването на енергия, енергийните доставки, инфраструктурата за подаване на гориво и зареждане, включително интерфейси между превозните средства и електропреносната мрежа и новаторски решения за използване на алтернативни горива.

в)

Подобряването на резултатите като цяло на въздухоплавателните средства, плавателните съдове и превозните средства чрез намаляване на тяхното теглои на аеродинамичното и хидродинамичното съпротивление или на съпротивлението при търкаляне, чрез използване на по-леки материали, по-икономична структури и новаторски конструкции ще допринесе за намаляване на потреблението на гориво.

4.1.2.   Разработване на интелигентно оборудване, инфраструктури и услуги

Това ще спомогне за оптимизиране на транспортните операции и ще намали потреблението на ресурси. Ударението ще бъде поставено върху решенията за ефективно планиране, проектиране, използване и управление на летища, пристанища, логистични платформи и наземни транспортни инфраструктури, както и върху автономни и ефикасни системи за поддръжка, наблюдение и инспектиране. С цел повишаване на капацитета ще се възприемат нови политики, бизнес модели, концепции, технологии и ИТ решения. Особено внимание ще бъде отделено на устойчивостта на оборудването и инфраструктурите спрямо изменението на климата и намирането на икономически ефективни решения, използващи подход, отчитащ целия жизнен цикъл, и по-широкото разпространение на нови материали и технологии, даващи възможност за по-ефективна и по-евтина поддръжка. Внимание ще бъде отделено също на достъпността, удобството за ползване и социалното приобщаване.

4.1.3.   Подобряване на транспорта и мобилността в градските райони

Това ще бъде от полза за голям и нарастващ дял от населението, което живее и работи в градовете или ги използва за услуги и прекарване на свободното време. Трябва да бъдат разработени и изпитани нови концепции за мобилност, организация на транспорта, модели за мултимодална достъпност, логистика, осигуряване на новаторски превозни средства и обществени услуги в градовете и планиране на решения, които ще допринесат за намаляване на задръстванията, замърсяването на въздуха и шума, както и за подобряване на ефикасността на градския транспорт. Следва да се разработят варианти за обществен и немоторизиран транспорт, както и други ресурсно ефективни форми на превоз на пътници и товари, които да се превърнат в реална алтернатива на използването на частни моторни превозни средства, подкрепени от по-широкото използване на интелигентни транспортни системи, както и от новаторско управление на търсенето и предлагането. Ще се обърне специално внимание на взаимодействието между транспортната система и други градски системи.

4.2.   По-добра мобилност, по-малко задръствания, повече безопасност и сигурност

Съответните цели на европейската транспортна политика са насочени към оптимизиране на работата и ефикасността на транспорта на фона на нарастващата нужда от мобилност, към превръщане на Европа в най-безопасния регион за въздушен, железопътен и воден транспорт и доближаване на автомобилния транспорт до целта за нулев брой смъртни случаи при пътнотранспортни произшествия до 2050 г. и до намаляване наполовина на техния брой до 2020 г. До 2030 г. 30 % от автомобилния товарен транспорт на разстояние над 300 километра следва да бъдат поети от железопътния и водния транспорт. За безпроблемния, безпрепятствен, достъпен, отговарящ на потребностите и ефикасен паневропейски транспорт на хора и стоки, както и за интернализацията на външните разходи, са необходими нова европейска мултимодална система за управление на транспорта, за обработка на информацията и разплащане, както и ефикасни интерфейси между мрежите за мобилност на дълги разстояния и в градска среда.

Една по-добра европейска транспортна система ще допринесе за по-ефикасното използване на транспорта, ще подобри качеството на живот на гражданите и ще бъде в подкрепа на една по-здравословна околна среда.

Научните изследвания и иновациите ще дадат важен принос за постигането на тези амбициозни политически цели чрез следните конкретни дейности:

4.2.1.   Значително намаляване на задръстванията

Това може да бъде постигнато чрез прилагане на интелигентна, мултимодална и напълно интермодална транспортна система „от врата до врата“ и чрез избягване на ненужното използване на транспорт. Това означава насърчаване на по-голямата интеграция между различните видове транспорт, оптимизиране на транспортните вериги и подобряване на интеграцията на транспортните операции и услуги. Възприемането на такива новаторски решения ще улесни и достъпността и избора на пътниците, в т.ч. за по-възрастното население и уязвимите потребители, и ще осигури възможности за намаляване на задръстванията чрез подобряване на управлението на инциденти и развитието на схеми за оптимизация на трафика.

4.2.2.   Значителни подобрения в мобилността на хората и товарите

Това може да бъде постигнато чрез разработване, демонстрационни дейности и широко използване на интелигентни транспортни приложения и системи за управление. Това води до: анализ на планирането и на търсенето, информационни и разплащателни системи, които са оперативно съвместими в европейски мащаб; и до цялостно интегриране на информационните потоци, системите за управление, инфраструктурните мрежи и услугите за мобилност в нова обща мултимодална рамка, основана на отворени платформи. Това ще осигури също гъвкавост и бързо реагиране при кризисни събития и извънредни метеорологични условия чрез преконфигуриране на използването на отделните видове транспорт и превоз. Нови приложения за позициониране, навигация и съгласуване, станали възможни благодарение на системите за спътникова навигация „Галилео“ и Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), ще бъдат от основно значение за постигането на тази цел.

а)

Новаторски технологии за управление на въздушното движение ще допринесат за радикално нарастване на безопасността и ефективността в такт с бързо нарастващото търсене, за подобряване на точността, за намаляване на времето, прекарано от пътниците в процедури по летищата, и за постигане на устойчивост в системата на въздушния транспорт. Прилагането и по-нататъшното развитие на „Единно европейско небе“ ще бъде подкрепено с научноизследователски и новаторски дейности, които осигуряват решения за повишаване на автоматизацията и автономността при управлението на въздушното движение и експлоатацията иконтрола на въздухоплавателните средства, по-добро интегриране на въздушните и наземните компоненти, и нови решения за ефективно и безпрепятствено обслужване на пътници и товари в цялата транспортна система.

б)	По отношение на водния транспорт усъвършенствани и интегрирани технологии за планиране и управление ще допринесат за възникването на „синя лента“ в моретата около Европа и за подобряване пристанищните операции, както и за формирането на подходяща рамка за вътрешните водни пътища.

в)

В железопътния и автомобилния транспорт оптимизирането на управлението на мрежата и на оперативната съвместимост ще подобри ефективното използване на инфраструктурата и ще улесни трансграничните операции. Ще бъдат разработени комплексни съвместни информационни системи и системи за управление на пътното движение, основаващи се на комуникация между превозните средства, както и на комуникация на превозните средства с инфраструктурата.

4.2.3.   Разработване на нови концепции за товарния транспорт и логистиката

Това може да намали натиска върху транспортната система и околната среда и да подобри безопасността и товарния капацитет. Превозни средства с високи експлоатационни характеристики и слабо въздействие върху околната среда могат например да бъдат комбинирани в рамките на тези дейности с интелигентни и сигурни системи, интегрирани в бордовата и наземната инфраструктура. Това следва да се основава на интегриран подход към логистиката в сферата на транспорта. Дейностите ще подкрепят също развитието на идеята „e-Freight“ за товарни транспортни процеси без използване на документация на хартия, при които електронните информационни потоци, услуги и плащания са свързани с физическите товарни потоци за всякакви видове транспорт.

4.2.4.   Намаляване на броя на пътнотранспортните произшествия и смъртните случаи и подобряване на сигурността

Това ще бъде постигнато чрез решаване на въпроси, присъщи за организацията, управлението и наблюдението на резултатите и риска в транспортните системи; и чрез фокусиране върху проектирането, производството и експлоатацията на въздухоплавателни и превозни средства, плавателни съдове, инфраструктури и терминали. Ударението ще бъде поставено върху пасивната и активната безопасност, превантивната безопасност и подобряването на процесите на автоматизиране и обучение с цел намаляване на рисковете и на въздействието на човешките грешки. Ще бъдат разработени специални инструменти и техники за по-добро предвиждане, оценяване и смекчаване на въздействието на климатични и природни бедствия и други кризисни ситуации. В дейностите ще бъде акцентирано също на интегрирането на аспектите на сигурността в планирането и управлението на потоците от пътници и товари, разработването на въздухоплавателни и превозни средства и плавателни съдове, управлението на трафика и системите и проектирането на инфраструктури и терминали за пътници и товари. Интелигентните приложения в областта на транспорта и свързаността също могат да осигурят полезни средства за подобряване на сигурността. Дейностите ще се съсредоточат и върху подобряването на безопасността на всички участници в пътното движение, особено на изложените на най-голям риск, по-специално в градските зони.

4.3.   Водеща роля на европейския транспортен сектор в световен мащаб

Като се запази преднината в технологичното развитие и като се подобрят конкурентоспособността на съществуващите производствени процеси, научните изследвания и иновациите ще се допринесе за растеж и висококвалифицирани работни места в европейския транспортен сектор в условията на нарастваща конкуренция. Залогът е нарастването на конкурентоспособността на този основен икономически сектор, който пряко представлява 6,3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз и осигурява работа на близо 13 милиона души в Европа. Конкретните цели включват разработване на следващото поколение новаторски и екологосъобразни въздушни, водни и сухопътни транспортни средства, осигуряване на устойчиво производство на иновативни системи и оборудване и подготовка за транспортни средства на бъдещето чрез работа по нови технологии, концепции и проекти, интелигентни системи за контрол, ефикасни процеси за разработка и производство, иновативни услуги и процедури по сертифициране. Европа има за цел да се превърне в световен лидер по отношение на ефикасността, екологичните показатели и безопасността при всички видове транспорт и да укрепи водещите си позиции на световните пазари както по отношение на крайните продукти, така и на подсистемите.

Научните изследвания и иновациите ще се съсредоточат върху следните конкретни дейности:

4.3.1.   Разработване на следващото поколение транспортни средства като начин за гарантиране на пазарния дял в бъдеще

Това ще спомогне за укрепване на водещите позиции на Европа в областта на въздухоплавателните средства, високоскоростните влакове, конвенционалния и (край)градския железопътен транспорт, пътните превозни средства, електрическата мобилност, корабите за туристическо мореплаване, фериботите и специализираните високотехнологични кораби и морски платформи. Така ще се повиши и конкурентоспособността на европейските промишлени сектори при нововъзникващите технологии и системи и ще бъде подкрепена тяхната диверсификация, насочена към нови пазари, включително в сектори, различни от транспортния. Това включва разработването на новаторски, безопасни и екологосъобразни въздухоплавателни и превозни средства и плавателни съдове, които включват ефикасни задвижващи системи, високоефективни и интелигентни системи за експлоатация и контрол.

4.3.2.   Интелигентни бордови системи за контрол

Такива системи са необходими за постигане на по-високо равнище на ефективност и системна интеграция в транспорта. Ще бъдат разработени подходящи интерфейси за комуникация между въздухоплавателни и превозни средства, плавателни съдове и инфраструктури във всички подходящи комбинации, като се вземат предвид въздействията на електромагнитните полета, с оглед изготвяне на общи оперативни стандарти. Това може да включва предоставяне на информация за управлението на трафика и за участниците в движението директно до уредите в превозните средства, като тази информация бъде подкрепена в реално време с надеждни данни за пътните условия и задръстванията, подавани от същите уреди.

4.3.3.   Усъвършенствани производствени процеси

Това ще позволи адаптиране към конкретните потребителски нужди и по-ниски разходи за разработка и през жизнения цикъл и ще улесни стандартизацията и сертифицирането на въздухоплавателните и превозните средства и плавателните съдове, както и на техните компоненти, оборудване и прилежащата инфраструктура. Дейностите в тази област ще доведат до разработване на техники за бързо и рентабилно проектиране и производство, включително монтаж, сглобяване, обслужване и рециклиране чрез цифрови инструменти и автоматизация, и до капацитет за интегриране на сложни системи. По този начин ще бъдат насърчени конкурентноспособни вериги за доставка със съкратено време за достигане до пазара и по-ниски разходи, без да се застрашава оперативната безопасност и сигурността. Приоритет за постигането на целите в областта на околната среда и конкурентоспособността, както и за повишаване на безопасността и сигурността, са и приложенията на новаторски материали в транспорта.

4.3.4.   Проучване на изцяло нови концепции за транспорт

Това ще помогне за повишаване на конкурентните предимства на Европа в дългосрочен план. Дейностите в областта на мултидисциплинарните стратегически изследвания и изпитването на концепции ще се насочат към новаторски решения за транспортни системи. Това ще включва изцяло автоматизирани и други нови видове въздухоплавателни и превозни средства и плавателни съдове с дългосрочен потенциал с високи екологични показатели, както и нови услуги.

4.4.   Социално-икономически и поведенчески изследвания и дейности с перспективна насоченост във връзка с разработването на политики

Необходими са действия в подкрепа на анализа и развитието на политики, включително събирането на доказателства, за да се разбере влиянието върху пространствените, социално-икономически и обществени аспекти като цяло на транспорта, с оглед насърчаване на иновациите и създаване на обща доказателствена база, за да се отговори на предизвикателствата, възникващи в транспорта. Дейностите ще бъдат насочени към разработване и прилагане на европейските политики за научни изследвания и иновации в областта на транспорта и мобилността, прогнозните проучвания и технологичните прогнози, и към укрепване на ЕНП.

От първостепенно значение за развитието на европейската транспортна система е разбирането за местните и регионалните специфики, поведението и схващанията на потребителите, общественото приемане, въздействието на политическите мерки, мобилността, променящите се нужди и модели, развитието на бъдещото търсене, бизнес моделите и техните въздействия. Ще бъдат разработени сценарии, отчитащи обществените тенденции, доказателствата относно причинно-следствените връзки, целите на политиката и технологичните прогнози, с перспектива до 2050 г. За по-доброто разбиране на връзките между териториалното развитие, социалното сближаване и европейската транспортна система са необходими солидни модели, въз основа на които могат да бъдат взети разумни политически решения.

Научните изследвания ще се съсредоточат върху начините за намаляване на социалните и териториалните неравенства при достъпа до мобилност и за подобряване на положението на уязвимите ползватели на транспорта. Трябва да се разгледат също икономически въпроси, като акцентът се поставя върху начините за интернализиране на външните разходи при всички видове транспорт, както и върху данъчното облагане и ценовите модели. Необходими са проспективни изследвания, за да се оценят бъдещите изисквания относно уменията и работните места, развитието и внедряването на научните и иновационните дейности и транснационалното сътрудничество.

4.5.   Конкретни аспекти на изпълнението

Дейностите ще бъдат организирани по начин, който да дава възможност за интегриран подход, съобразен с вида транспорт, по целесъобразност. Многогодишната видимост и приемственост ще бъдат необходими, за да се отчетат особеностите на всеки вид транспорт и естеството на предизвикателствата като цяло, както и съответните аспекти на стратегическите научноизследователски и иновационни програми на европейските технологични платформи.

Може да се разгледа и възможността за подпомагане на съответните инициативи за съвместно планиране и съответните партньорства в рамките на публичния сектор и публично-частните партньорства. Ще бъдат установени и подходящи връзки с действията по линия на съответното европейско партньорство за иновации. Дейностите ще се насочат и към увеличаване на подкрепата и насърчаване на участието на МСП.

5.   ДЕЙСТВИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С КЛИМАТА, ОКОЛНАТА СРЕДА, РЕСУРСНАТА ЕФЕКТИВНОСТ И СУРОВИНИТЕ

5.1.   Борба с изменението на климата и приспособяване към него

Настоящите концентрации на CO2 в атмосферата са около 40 % по-високи от тези в началото на промишлената революция и на най-високо равнище през последните 2 милиона години. Парниковите газове, различни от CO2, също допринасят за изменението на климата и играят все по-значителна роля. Ако не се предприемат решителни действия, изменението на климата би могло да струва на света поне 5 % от БВП всяка година, а при някои сценарии — до 20 %. Ако обаче се предприемат навременни и ефективни действия, нетните разходи могат да се ограничат до около 1 % от БВП годишно. За да се постигне целевото ниво от 2 °C и да се избягнат най-лошите последици от изменението на климата, развитите страни ще трябва да намалят емисиите на парникови газове с 80—95 % до 2050 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.

Ето защо целта на тази дейност е да се разработят и оценят иновативни, икономически ефективни и устойчиви мерки и стратегии за адаптация и смекчаване на последиците, насочени към парникови газове и аерозоли, със и без съдържание на CO2, както и акцентиращи едновременно върху технологичните и нетехнологични екологосъобразни решения, чрез създаването на доказателства за информирани, навременни и ефективни действия, и привличането на лица с нужната компетентност.

За тази цел научните изследвания и иновациите ще се съсредоточат върху следното:

5.1.1.   По-добро разбиране на изменението на климата и предоставянето на надеждни прогнози за него

По-доброто разбиране на причините и развитието на изменението на климата и по-точните прогнози за него са от решаващо значение, за да може обществото да защитава живота на хората, стоките и инфраструктурата, и да осигури ефективно вземане на решения и адекватни алтернативи за смекчаване на последиците и адаптиране. От съществено значение е да се усъвършенства базата от научни знания за климатичните фактори, процесите, механизмите, взаимодействията и праговете, свързани с функционирането на земните, морските и полярните екосистеми и атмосферата. По-доброто разбиране ще позволи и по-точно откриване на промените в климата и отнасянето им към естествени и антропогенни фактори. Подобряването на надеждността на климатичните прогнози и предвиждания спрямо подходящи времеви и пространствени критерии ще се основава на подобрени измервания и разработването на по-точни сценарии и модели, включително напълно свързани модели на земните системи, като се отчита развитието на палеоклимата.

5.1.2.   Оценка на въздействията и слабостите и разработване на иновативни и рентабилни мерки за приспособяване, превенция и управление на риска

Не е напълно проучена способността на обществото, икономиката и екосистемите да се адаптират към изменението на климата. Ефективните, справедливи и социално приемливи мерки за постигане на устойчиви по отношение на климата околна среда, икономика и общество изискват интегриран анализ на настоящите и бъдещите въздействия, слабостите, експозицията на населението, рисковете и тяхното управление, вторичните въздействия като миграция и конфликти, разходите и възможностите, свързани с изменението на климата и нестабилността му, като се вземат предвид извънредните явления и свързаните с тях климатични опасности, както и повторната им поява. Този анализ ще включва и неблагоприятните последици от изменението на климата върху биоразнообразието, екосистемите и екосистемните услуги, водните ресурси, инфраструктурите, икономическите и природните активи. Ще бъде поставен акцент върху най-ценните природни екосистеми и антропогенната среда, както и върху ключовите обществени, културни и икономически сектори в Европа. Ще бъдат организирани дейности за проучване на въздействията и нарастващите рискове за човешкото здраве, произтичащи от изменението на климата, климатичните опасности и увеличаването на концентрациите на парникови газове в атмосферата. Чрез научните изследвания ще бъде оценена новаторската, равномерно разпределена и икономически ефективна адаптация към изменението на климата, включително опазването и приспособяването на природните ресурси и на екосистемите, и свързаните с това последици, за да се предоставя по този начин информация и да се подпомага тяхното развитие и реализация на всички нива и мащаби. Това ще включва също и потенциалните въздействия, разходи, рискове и ползи, свързани с геоинженерните решения. Ще бъдат изследвани сложните взаимовръзки, конфликтите и полезните взаимодействия между решенията, свързани с адаптацията и политиката за превенция на риска, и останалите политики в областта на климата и други сектори, включително последиците за заетостта и жизнения стандарт на уязвимите групи.

5.1.3.   Подкрепа за политиките за смекчаване на последиците от изменението на климата, в т.ч. проучвания, които са съсредоточени върху въздействието на други секторни политики

Преходът на Съюза към конкурентоспособни, основаващи се на по-ефективно използване на ресурсите и устойчиви на изменението на климата икономика и общество до 2050 г. изисква разработването на ефективни и дългосрочни стратегии за постигане на ниски емисии, както и значително повишаване на капацитета му за създаване на иновации. Чрез научни изследвания ще се извърши оценка на екологичните и социално-икономическите рискове, възможностите и въздействията на вариантите за смекчаване на последиците от изменението на климата. Чрез тях ще се извърши оценка и на въздействието на други секторни политики. Научните изследвания ще подкрепят развитието и утвърждаването на нови модели за взаимодействие климат-енергетика-икономика, като се вземат предвид икономическите инструменти и съответните външни разходи, с цел изпитване на политиките за смекчаване на последиците от изменението на климата и технологичните методи за намаляване на въглеродните емисии на различни нива във връзка с ключовите сектори на икономиката и обществото на равнище ЕС, както и в световен мащаб. Предвидените действия ще улеснят технологичните, институционалните и социално-икономическите иновации чрез подобряване на връзките между научните изследвания и прилагането им, както и между предприемачите, крайните потребители, изследователите, определящите политиките лица и институциите на знанието.

5.2.   Опазване на околната среда, устойчиво управление на природните ресурси, водата, биологичното разнообразие и екосистемите

Обществата са изправени пред голямото предизвикателство да се създаде устойчив баланс между потребностите на човека и околната среда. Ресурсите на околната среда, включително водите, въздухът, биомасата, плодородните почви, биологичното разнообразие, екосистемите и услугите, които те предоставят, са в основата на функционирането на европейската и световна икономика и качеството на живота. Очаква се в световен мащаб възможностите за бизнес, свързани с природните ресурси, да надхвърлят 2 трилиона EUR до 2050 г. (15). Въпреки това екосистемите както в Европа, така и в световен мащаб се рушат отвъд възможностите на природата да ги регенерира, а екологичните ресурси са прекомерно експлоатирани и дори унищожавани. Например всяка година в Съюза изчезват 1 000 km2 от някои от най-плодородните почви и ценни екосистеми и се разхищава една четвърт от прясната вода. Неприемливо е да се продължава по този път. Научните изследвания трябва да допринесат за обръщане на тенденциите, които вредят на околната среда, и да се направи необходимото екосистемите да продължат да осигуряват ресурсите, стоките и услугите, които са от основно значение за благосъстоянието и икономическия просперитет и за устойчивото развитие.

Следователно целта на тази дейност е да се предоставят знания и инструменти за управлението и опазването на природните ресурси, за да се постигне устойчив баланс между ограничените ресурси и настоящите и бъдещите нужди на обществото и икономиката.

За тази цел научните изследвания и иновациите ще се съсредоточат върху следното:

5.2.1.   По-добро разбиране за биологичното разнообразие и функционирането на екосистемите, тяхното взаимодействие със социалните системи и ролята им за поддържане на икономиката и благосъстоянието на хората

Действията на хората могат да доведат до риск от промени в околната среда, които са необратими и променят естеството на екосистемите и биологичното им разнообразие. От съществено значение е да се предвидят тези рискове чрез оценка, наблюдение и прогнозиране на въздействието на човешките дейности върху околната среда, в т.ч. на промените в земеползването, както и въздействието на промените в околната среда върху благосъстоянието на хората. Научните изследвания върху морските (от крайбрежните до дълбоководните зони, в т.ч. устойчивостта на морските ресурси), полярните, сладководните, сухоземните и градските екосистеми, включително екосистеми, зависими от подземните води, ще подобрят разбирането ни за сложните взаимодействия между природните ресурси и социалните, икономическите и екологичните системи, включително естествените повратни точки, и устойчивостта — или уязвимостта — на човешките и биологичните системи. Ще бъдат проучени функционирането на биологичното разнообразие и на екосистемите и реагирането им на антропогенни въздействия, как те могат да бъдат възстановени, и как това ще се отрази върху икономиките и благосъстоянието на хората. Ще се търсят и решения за справяне с предизвикателствата, свързани с недостига на ресурси, в европейски и международен план. Това ще допринесе за създаването на политики и практики, които дават възможност социалните и икономическите дейности да се извършват в границите на устойчивостта и приспособимостта на екосистемите и биологичното разнообразие.

5.2.2.   Разработване на интегрирани подходи за справяне с предизвикателствата, свързани с водата, и прехода към устойчиво управление и използване на водните ресурси и услугите, свързани с водата

Наличието и качеството на прясната вода са въпроси с глобално значение, които имат важни икономически и социални последици. Поддържането и подобряването на качеството и наличието на водата и смекчаването на въздействието на човешките дейности върху сладководните екосистеми се превръща в изключително важно предизвикателство за потребителите на вода в различните сектори, както и за водните екосистеми, поради постоянното нарастване на търсенето за различни и често противоречащи си употреби (напр. селско стопанство, промишленост, развлекателни дейности, обществени услуги, екосистеми и поддържане на ландшафта, дейности по възстановяване и укрепване на околната среда), все по-голямата уязвимост на източниците, която се изостря поради изменението на климата и глобалните промени, урбанизацията, замърсяването и свръхексплоатацията на сладководните ресурси.

Научноизследователските и иновационните дейности ще позволят да се отговори на тези видове натиск и ще осигурят интегрирани стратегии, инструменти, технологии и новаторски решения за задоволяване на настоящите и бъдещите потребности. Те ще се насочат към разработването на подходящи стратегии за управление на водите, подобряване на качеството на водата, преодоляване на дисбаланса между търсенето на водата и нейното наличие или предлагане на различни нива и в различна степен, затваряне на водния цикъл, насърчаване на устойчиво поведение на крайните потребители и справяне със свързаните с водата рискове, като същевременно се поддържат интегритета, структурата и функционирането на водните екосистеми в съответствие с действащите политики на Съюза.

5.2.3.   Осигуряване на знания и инструменти за ефективно вземане на решения и ангажираност на обществото

Социалните, икономическите и управленските системи трябва да се занимаят както с изчерпването на ресурсите, така и с вредата върху екосистемите. Научните изследвания и иновациите ще са в основата на политическите решения, необходими за управление на природните ресурси и екосистемите, с цел предотвратяване или адаптация към разрушителните промени в климата и околната среда и насърчаване на институционални, икономически, поведенчески и технологични промени, които да осигурят устойчивостта. По този начин научните изследвания ще подкрепят развитието на системи за оценяване на биологичното разнообразие и екосистемните услуги, в т.ч. разбирането за запасите от природни ресурси и потоците от екосистемни услуги. Акцентът ще бъде поставен върху свързани с политиките ключови екосистеми и екосистемни услуги, като например сладководните басейни, моретата и океаните (в т.ч. крайбрежните зони), горите, полярните райони, качеството на въздуха, биологичното разнообразие, земеползването и почвите. Устойчивостта на обществата и екосистемите на замърсители и патогени и на катастрофални събития, включително природни бедствия (като сеизмични и вулканични бедствия, наводнения и суши) и горски пожари, ще бъде подпомогната чрез подобряване на капацитета за прогнозиране, ранно предупреждение и оценка на уязвимостта и въздействието, включително на съществуващия многостранен риск. По този начин научните изследвания и иновациите ще предоставят подкрепа за политиките в областта на околната среда и ефективното използване на ресурсите, както и варианти за ефективно и основано на доказателства управление в допустими граници. Ще бъдат разработени новаторски методи, така че да се повиши съгласуваността на политиките, да се намерят компромиси и да се преодолеят конфликтите на интереси, и да се повишат обществената осведоменост относно резултатите от научните изследвания и участието на гражданите в процеса на вземане на решения.

5.3.   Гарантиране на устойчивото снабдяване с неенергийни и неселскостопански суровини

Сектори като строителството, химическата промишленост, автомобилостроенето, аеронавтиката, машиностроенето и оборудването, които осигуряват обща добавена стойност от над 1 000 милиарда евро и заетост за около 30 милиона души, зависят от достъпа до суровини. Съюзът е независим по отношение на минералните суровини за строителството. Съюзът е един от най-големите световни производители на някои индустриални минерали, но въпреки това продължава да бъде нетен вносител на повечето от тях. Освен това Европейският съюз е силно зависим от вноса на метални полезни изкопаеми и напълно зависим от вноса на някои особено важни суровини.

Последните тенденции показват, че търсенето на суровини ще се определя от развитието на страните с бързо развиваща се икономика и от бързото разпространение на главните базови технологии. Европа трябва да осигури устойчиво управление и устойчиви доставки на суровини от вътрешни и външни източници за всички сектори, които зависят от достъпа до суровини. Политическите цели във връзка със суровините от изключително значение са изложени в инициативата на Комисията в областта на суровините (16).

Целта на тази дейност е да се подобри базата от познания за суровините и да се разработят иновативни решения за икономически ефективно и екологосъобразно проучване, извличане, обработка, повторно използване, рециклиране и оползотворяване на суровини, и за тяхното заместване с икономически атрактивни и екологично устойчиви алтернативи с по-слабо въздействие върху околната среда.

За тази цел научните изследвания и иновациите ще се съсредоточат върху следното:

5.3.1.   Подобряване на базата от знания за наличието на суровини

Ще се подобри оценяването на дългосрочната наличност на световните ресурси и тези на Съюза, включително достъпа до градски мини (депа и минни отпадъци), ресурси в крайбрежните морски райони и дълбоководни ресурси (напр. добив на редкоземни минерали от морското дъно) и свързаните с това неясноти. Тези знания ще помогнат на обществото да постигне по-ефикасно използване, рециклиране и повторно използване на ограничените или вредни за околната среда суровини. Те ще спомогнат и за разработването на глобални правила, практики и стандарти за икономически жизнеспособно, екологосъобразно и социално приемливо проучване, добив и преработка на ресурсите, включително практики в използването на земята и устройството на акваторията, въз основа на екосистемен подход.

5.3.2.   Насърчаване на устойчивото снабдяване и използване на суровините, в т.ч. минералните ресурси, от сушата и морето, което включва проучването, добива, преработката, повторното използване, рециклирането и оползотворяването им

Научните изследвания и иновациите са необходими през целия жизнен цикъл на материалите с цел осигуряване на достъпни, надеждни и устойчиви доставки и управление на суровините от основно значение за европейската промишленост. Разработването и внедряването на икономически жизнеспособни, социално приемливи и екологосъобразни технологии за проучване, извличане и преработка на суровините ще стимулира ефикасното използване на ресурсите. Това ще включва минералните ресурси, от сушата и морето, и ще се използва също потенциалът на градските мини. Новите и икономически жизнеспособни технологии, бизнес модели и процеси за рециклиране и оползотворяване на материалите с ефективно използване на ресурсите, включително затворените процеси и системи, също ще допринесат за намаляване на зависимостта на Съюза от снабдяването с първични суровини. Това ще включва необходимостта от по-дълга употреба, висококачествено рециклиране и оползотворяване, както и необходимостта да се намали драстично разхищаването на ресурси. Ще се възприеме подход за преминаване през пълен жизнен цикъл, от доставката на наличните суровини до края на цикъла, с минимално потребление на енергия и ресурси.

5.3.3.   Намиране на алтернативи на суровините от изключително значение

Предвид възможното намаляване на достъпа в световен мащаб до някои материали, например поради търговски ограничения, ще бъдат изследвани и разработени устойчиви алтернативи и заместители на суровините от изключително значение, които да имат сходни функционални характеристики. Това ще намали зависимостта на Съюза по отношение на първичните суровини и ще подобри въздействието върху околната среда.

5.3.4.   Подобряване на осведомеността и уменията на обществото във връзка със суровините

Необходимото преминаване към по-независима и ефективно използваща ресурсите икономика налага културни, поведенчески, социално-икономически, системнии институционални промени. За да се реши нарастващият проблем с недостига на умения в сектора на суровините в Съюза (включително европейската минна промишленост) ще бъдат насърчавани по-резултатни партньорства между университетите, организациите за геоложки проучвания, промишлеността и други заинтересовани страни. От съществено значение ще бъде и да се окаже подкрепа за развитието на новаторски „зелени“ умения. Освен това осведомеността на обществото за значението на местните суровини за европейската икономика все още е ограничена. Улесняването на необходимите структурни промени, научните изследвания и иновациите има за цел да даде повече права на гражданите, определящите политиките лица, преките участници и институциите.

5.4.   Създаване на условия за преход към екологична икономика и общество чрез екологични иновации

Съюзът не може да процъфтява в свят на все по-голямо потребление на ресурси, влошаване на качеството на околната среда и загуба на биологично разнообразие. Отделянето на растежа от използването на природните ресурси изисква структурни промени в начина на използване, на повторна употреба и управление на такива ресурси, като същевременно се опазва околната среда. Екологичните иновации ще ни позволят да намалим натиска върху околната среда, да повишим ефективното използване на ресурсите и да насочим Съюза по пътя към ефективна по отношение на ресурсите и енергията икономика. Екологичните иновации създават и големи възможности за растеж и трудова заетост и повишават европейската конкурентоспособност на световния пазар, който според изчисленията ще нарасне до един трилион евро след 2015 г. (17). Вече 45 % от дружествата са въвели някаква екологична иновация. Изчислено е, че около 4 % от екологичните нововъведения са довели до повече от 40 % намаление на материалите, използвани за единица продукт (18), което показва големия им потенциал за бъдещето. При все това не е необичайно многообещаващи и технически напреднали еко-иновативни технологии, процеси, услуги и продукти да не достигнат до пазара поради предпродажбени предизвикателства и да не оползотворят пълния си екологичен и икономически потенциал, тъй като разширяването на техния мащаб и въвеждането им на пазара се считат от частните инвеститори за съдържащи голям риск.

Следователно целта на тази дейност е да се насърчат всички форми на екоиновация, които правят възможен прехода към „зелена“ икономика.

За тази цел научните изследвания и иновациите ще се съсредоточат върху следното:

5.4.1.   Укрепване на технологии, процеси, услуги и продукти в областта на екологичните иновации, включително проучване на начини за намаляване на количествата на суровините при производството и потреблението и преодоляване на пречките в това отношение, както и стимулиране на тяхното навлизане на пазара

Ще бъдат подкрепени всички форми на екологични иновации — поетапни и радикални, които обединяват технологични, организационни, социални, поведенчески, стопански и политически иновации, както и засилването на участието на гражданското общество. Това ще залегне в основата на една по-кръгова икономика, като същевременно ще се намалят въздействията върху околната среда, ще се повиши устойчивостта ѝ и ще се вземат предвид вторичните ефекти върху нея и евентуално върху други сектори. Тук ще се включват насочени към потребителите иновации, стопански модели, промишлена симбиоза, системи за продуктови услуги, дизайн на продукта, подходи, свързани с пълния жизнен цикъл („от люлка до люлка”), както и проучване на възможности за намаляване на количествата на суровините при производството и потреблението и преодоляване на пречките в това отношение. Ще бъде разгледан потенциалът за преминаване към по-устойчиви модели на потребление. Целта е да се подобри ефективното използване на ресурсите чрез намаляване, в абсолютно изражение, на вложените материали, отпадъците и отделянето на вредни вещества (напр. посочените в Регламент (ЕС) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (19)) по цялата верига за създаване на добавена стойност, както и да се насърчи повторната употреба, рециклирането и заместването на ресурсите.

Акцентът ще бъде поставен върху улесняването на прехода от научни изследвания към пазарна реализация с участието на промишления сектор, и по-специално нови предприятия и новаторски МСП, и организациите на гражданското общество: от разработването на прототипи и демонстрирането на техническите, социалните и екологичните им характеристики до първото приложение и пренасяне на пазара на еконоваторски техники, продукти, услуги или практики със значение за Съюза. Действията ще допринесат за премахване на пречките пред разработването и широкото приложение на еко-иновации, създаване или разширяване на пазарите за съответните решения и повишаване на конкурентоспособността на предприятията от Съюза, особено МСП, на световните пазари. Освен това свързването в мрежа на новаторите в областта на екологията ще има за цел да подобри разпространението и използването на знания и да установи по-тясна връзка между предлагането и търсенето.

5.4.2.   Подкрепа за иновативни политики и обществени промени

За да бъде възможен преходът към „зелена“ икономика и общество, са необходими структурни и институционални промени. Целта на научните изследвания и иновациите е да бъдат преодолени основните пречки пред обществената и пазарната промяна и да бъдат дадени повече права на потребителите, стопанските ръководители и определящите политиките лица да възприемат иновативни и устойчиви модели на поведение с принос от обществените и хуманитарните науки. Ще бъдат разработени солидни и прозрачни инструменти, методи и модели за оценка и осъществяване на основните икономически, обществени, културни и институционални промени, необходими за осъществяването на прехода към модела на „зелената“ икономика и общество. Изследванията ще проучат начините за насърчаване на модели на устойчиви начини на живот и потребление, включвайки социално-икономическите изследвания, поведенческите науки, участието на потребителите и приемането на иновациите от обществото, както и дейности за подобряване на комуникацията и обществената осведоменост. Максимално ще бъдат използвани демонстрационните дейности.

5.4.3.   Измерване и оценка на напредъка в прехода към „зелена“ икономика

За всяка съответна пространствена скала е необходимо да бъдат разработени солидни показатели, които да допълват БВП, както и методи и системи за подкрепа и оценка на прехода към „зелена“ икономика и на ефективността на съответните варианти на политиката. Направлявани от подхода, основан на жизнения цикъл, научните изследвания и иновациите ще подобрят качеството и наличността на данните, методите за измерване и системите, свързани с ефективността на ресурсите и екологичните иновации, и ще улеснят развитието на иновативни схеми за компенсиране. Социално-икономическите изследвания ще доведат до по-добро разбиране на причините, залегнали в основата на поведението на производителите и на потребителите, и по този начин ще допринесат за изготвянето на по-ефективни инструменти на политиката, за да се улесни преходът към икономика, която ефективно използва ресурсите и е устойчива на изменението на климата. Освен това ще бъдат разработени методики за оценяване на технологиите и интегрирано моделиране в подкрепа на ефективното използване на ресурсите и политиките за екологични иновации на всички нива, като същевременно се повишава съгласуваността на политиките и намирането на компромисни варианти. Резултатите ще дадат възможност за наблюдение, оценяване и намаляване на потоците от материали и енергия, необходими за производството и потреблението, и ще позволят на определящите политиките лица и на предприятията да интегрират екологичните разходи и външни фактори в своите действия и решения.

5.4.4.   Насърчаване на ефективното използване на ресурсите чрез цифрови системи

Иновациите в областта на информационните и комуникационните технологии могат да бъдат ключов инструмент в помощ на ефективното използване на ресурсите. За да се постигне тази цел, съвременните и иновативни ИКТ ще допринесат за значително повишаване на производителността, по-конкретно чрез автоматизирани процеси, наблюдение в реално време и системи, подпомагащи вземането на решения. Използването на ИКТ ще има за цел да се засили прогресивната дематериализация на икономиката чрез ускоряване на прехода към цифрови услуги и да се улеснят промените в моделите на потребление и бизнес моделите чрез използването на ИКТ на бъдещето.

5.5.   Разработване на комплексни и устойчиви информационни системи за наблюдение на околната среда в световен мащаб

Комплексното наблюдение на околната среда и информационните системи са от съществено значение, за да се осигури предоставянето на дългосрочни данни и информация, необходими за справяне с настоящото обществено предизвикателство. Тези системи ще се използват за наблюдение, оценка и прогнозиране на състоянието, статуса и тенденциите в климата, природните ресурси, включително суровините, сухоземните и морските (от крайбрежните до дълбоководните зони) екосистеми и екосистемните услуги, както и за оценка на политиките и възможностите за намаляване на въглеродните емисии и за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптирането към тях във всички сектори на икономиката. Информацията и знанията от тези системи ще се използват за стимулиране на интелигентното използване на стратегическите ресурси; за подкрепа за разработването на политики, основани на факти; за насърчаване на нови услуги в областта на околната среда и климата; и за разработване на нови възможности на световните пазари.

Капацитетът, технологиите и свързаните с данни инфраструктури за наблюдение на Земята трябва да надграждат върху напредъка в областта на ИКТ, космическите технологии и функционалните мрежи, дистанционните наблюдения, новите in situ датчици, мобилните услуги, комуникационните мрежи, онлайн средствата, улесняващи участието и подобрената компютърна и моделираща инфраструктура, с цел непрекъснато предоставяне на своевременна и точна информация, прогнози и предвиждания. Ще бъде насърчаван свободният, отворен и неограничен достъп до оперативно съвместими данни и информация, както и ефективното и, при необходимост, сигурно съхраняване, управление и разпространение на резултатите от научноизследователската дейност. Дейностите ще спомагат за определяне на бъдещите оперативни дейности на програмата „Коперник“ и ще засилват използването на данни на „Коперник“ за научноизследователски дейности.

5.6.   Културно наследство

Културното наследство е уникално и незаменимо в материалното си изражение, както и с нематериалната си стойност, културна значимост и смисъл. То е основен двигател на социалното сближаване, самоопределение и добруване, и същевременно допринася съществено за устойчивия растеж и създаването на работни места. Културното наследство на Европа обаче е подложено на влошаване и увреждане, което допълнително се обостря от все по-голямата експозиция на човешка дейност (напр. туризъм) и екстремни метеорологични климатични условия вследствие на изменението на климата, както и на други природни опасности и бедствия.

Целта на тази дейност е да се осигурят знания и иновативни решения посредством стратегии, методики, технологии, продукти и услуги за адаптиране и смекчаване с цел опазване и управление на материалното културно наследство в Европа, застрашено от изменението на климата.

За тази цел мултидисциплинарните научни изследвания и иновации ще се съсредоточат върху следното:

5.6.1.   Определяне на нивата на устойчивост посредством наблюдения, мониторинг и моделиране

Ще бъдат разработени нови и подобрени техники за оценка, наблюдение и моделиране на щетите с цел да се подобри базата от научни знания за въздействието, което оказват изменението на климата и други рискови екологични и човешки фактори върху културното наследство. Знанията и разбирането, придобити с помощта на сценарии, модели и инструменти, включително чрез анализ на възприемането на стойността, ще способства за осигуряването на солидна научна основа за разработването на стратегии, политики и стандарти за устойчивост в пределите на съгласувана рамка за оценка на риска и управление на културното наследство.

5.6.2   Постигане на по-добро разбиране за начина, по който общностите възприемат и реагират на изменението на климата и на сеизмичните и вулканичните бедствия

Чрез интегрирани подходи научните изследвания и иновациите ще способстват за намирането на основани на ефективно използване на ресурсите решения за предотвратяване, приспособяване и смекчаване на последиците посредством иновативни методики, технологии, продукти и услуги за опазване на културното наследство, културния пейзаж и историческите местообитания.

5.7.   Конкретни аспекти на изпълнението

Предвидените дейности ще увеличат участието и финансовия принос на Съюза към многостранните процеси и инициативи, като например Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), Междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) и Групата за наблюдение на Земята (GEO). Сътрудничеството с други големи публични и частни организации, финансиращи научни изследвания, и с големи изследователски мрежи ще подобри световната и европейската научноизследователска ефективност и ще допринесе за управлението на изследователската дейност в световен мащаб.

Сътрудничеството в областта на науката и технологиите ще допринесе за глобалния механизъм за технологии по Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) и ще улесни развитието, иновациите и трансфера на технологии в подкрепа на адаптацията към изменението на климата и намаляване на отрицателното въздействие от емисиите на парникови газове.

Въз основа на резултатите от Конференцията на ООН Рио +20 ще бъде разгледан механизъм за систематичното събиране, обобщаване и анализ на научното и технологичното знание по ключови въпроси, свързани с устойчивото развитие и „зелената” икономика, който ще включва рамка за измерване на напредъка. Така ще се допълва дейността на съществуващите групи от научни експерти и научни органи и ще се търси полезно взаимодействие с тях.

Научните изследвания по настоящото обществено предизвикателство ще допринесат за оперативните услуги, предоставяни във връзка с „Коперник“, чрез осигуряването на база от научни знания за „Коперник“.

Може да се разгледа възможността за подпомагане на съответните инициативи за съвместно планиране и съответните партньорства в рамките на публичния сектор и публично-частните партньорства.

Ще бъдат установени и подходящи връзки с действията по линия на съответните европейски партньорства за иновации и съответните аспекти на програмите за научни изследвания и иновации на европейските технологични платформи.

Специални мерки ще гарантират, че резултатите от научните изследвания и иновациите на Съюза в областта на климата, ефективното използване на ресурсите и суровините се прилагат надолу по веригата от други програми на Съюза, като например програмата „LIFE +“, европейските структурни и инвестиционни фондове и програмите за външно сътрудничество.

Наред с останалото, дейностите ще доразвият и укрепят дейностите, предприети по програмата за екоиновации.

Действията ще осигурят също така непрекъснат анализ на научния и технологичен напредък в Съюза и държавите и регионите, които са основни негови партньори, предварително изследване на пазарните възможности за нови екологични технологии и практики и прогнози за политиката в областта на научните изследвания и иновациите.

6.   ЕВРОПА В ЕДИН ПРОМЕНЯЩ СЕ СВЯТ — ПРИОБЩАВАЩИ, НОВАТОРСКИ И МИСЛЕЩИ ОБЩЕСТВА

Настоящият раздел включва научноизследователски и иновационни дейности, които допринасят за превръщане на обществата в по-приобщаващи, новаторски и мислещи, както и специфични мерки в подкрепа на конкретни, междусекторни въпроси, посочени в настоящото обществено предизвикателство (20).

6.1.   Приобщаващи общества

Съвременните тенденции в европейските общества са свързани с възможности за една по-обединена Европа, но и с рискове и предизвикателства. Необходимо е разбиране и предвиждане на тези възможности, рискове и предизвикателства, за да може Европа да се развива с достатъчна солидарност и сътрудничество на социално, икономическо, политическо, образователно и културно равнище, като се взема предвид нашият все по-взаимообвързан и взаимозависим свят.

В този контекст целта е да се постигне разбиране, да се анализира и развива социалното, икономическото и политическото приобщаване, както и приобщаващите пазари на труда, да се води борба с бедността и маргинализирането, да се укрепват правата на човека, всеобщият достъп до цифрови технологии, равенството, солидарността и междукултурната динамика чрез подпомагане на авангардната наука, интердисциплинарните изследвания, разработването на показатели, технологичните достижения, организационните иновации, развитието на регионални иновационни клъстери и новите форми на сътрудничество и създаване на съвместен продукт. Научните изследвания и другите дейности ще подкрепят прилагането на стратегията „Европа 2020“, както и други свързани с нея политики на Съюза. В това отношение водеща роля трябва да играят изследванията в областта на обществените и хуманитарните науки. Уточняването, наблюдението, оценката и дейността за постигане на целите на европейските стратегии и политики ще изисква целенасочени изследвания, които позволяват на определящите политиките лица да анализират и оценяват въздействието и ефективността на набелязаните мерки, по-конкретно в полза на социалното приобщаване. За целта пълното приобщаване и участие в обществото трябва да обхваща всички области на живота и всички възрасти.

Ще се работи по следните конкретни цели с оглед разбиране, укрепване или прилагане на:

6.1.1.   Механизмите за стимулиране на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж

Европа е развила едно специфично и до голяма степен уникално съчетание от икономически напредък, социални политики, насочени към високо равнище на социално сближаване, хуманистични споделени културни ценности, включващи демокрацията и правовата държава, правата на човека, зачитането и опазването на разнообразието, както и насърчаването на образованието и науката, изкуствата и хуманитарните науки като основни движещи сили на социалния и икономическия напредък и благосъстоянието. Постоянният стремеж към икономически растеж е свързан с редица важни разходи — социални, екологични, икономически и свързани с човешкия ресурс. Интелигентният, устойчив и приобщаващ растеж в Европа предполага съществени промени в начина, по който растежът и благополучието на обществото се определят, измерват (включително чрез измерване на напредъка извън рамките на традиционно използвания като показател БВП), генерират и поддържат устойчиви във времето.

Изследванията ще анализират развитието на гражданско участие, устойчив начин на живот, културното разбиране и социално-икономическите ценности и модели на поведение, както и начините, по които те са свързани с обществените парадигми, политиките и функционирането на институциите, общностите, пазарите, компаниите, управленските институции и системите от убеждения в Европа и тяхната връзка с други региони и икономики. Изследванията ще разработят средства за по-добро оценяване на поставеното в конкретен контекст взаимно въздействие на тези еволюционни процеси, ще съпоставят публичните политики с многообразието от предизвикателства из цяла Европа, и ще направят анализ на вариантите на политиките в области като трудова заетост, данъчно облагане, неравенство, бедност, социално приобщаване, образование и придобиване на умения, развитие на общностите, конкурентоспособност и вътрешен пазар с оглед на разбирането на новите условия и възможности за по-засилена европейска интеграция и ролята на нейните социални, културни, научни и икономически компоненти и взаимодействия като източници за сравнителните предимства на Съюза на световната сцена.

Демографските промени, произтичащи от застаряването на обществото и миграционните движения, ще се вземат предвид с оглед на последиците за растежа, пазара на труда и благоденствието. В този контекст, за да бъде възможно справянето с предизвикателството на растежа в бъдеще, е важно да се вземат предвид различните компоненти на знанието, като изследванията се съсредоточат върху въпроси на ученето, образованието и обучението или върху ролята и мястото на младите хора в обществото. Научните изследвания ще способстват също за разработването на по-добри инструменти за оценка на въздействието на различни икономически политики върху устойчивостта. Освен това изследванията ще анализират също еволюирането на националните икономики и формите на управление на европейско и международно ниво, които биха могли да спомогнат за предотвратяването на макроикономическите дисбаланси, паричните затруднения, данъчната конкуренция, безработицата и заетостта, и други форми на икономически и финансови проблеми. Ще се отчита нарастващата взаимозависимост между Съюза и световните икономики, пазари и финансови системи и произтичащите предизвикателства пред институционалното развитие и публичната администрация. На фона на европейската криза с публичния дълг ще се наблегне и на изследванията за определяне на рамковите условия за стабилни европейски финансови и икономически системи.

6.1.2.   Надеждните организации, практики, услуги и политики, които са необходими за изграждане на устойчиви, приобщаващи, активни, отворени и творчески общества в Европа, по-специално като се вземат предвид миграцията, интеграцията и демографските промени

За разбирането на социалните, културните и политическите трансформации в Европа е необходим анализ на променящите се демократични практики и очаквания, както и на историческото развитие на идентичности, многообразие, територии, религии, култури, езици и ценности. Това включва добро разбиране на историята на европейската интеграция. Научните изследвания ще се стремят да идентифицират начини за адаптиране и подобряване на европейските социални системи, обществените услуги и по-широкото измерение на политиките за социално осигуряване, за да се постигне сближаване, равенство между половете, да се насърчи изграждането на активни, отворени и творчески общества и да се утвърждава по-голямо социално и икономическо равенство и солидарност между поколенията. Изследванията ще анализират как обществата и политиката стават все по-европейски в най-широк смисъл чрез еволюцията на идентичности, култури и ценности, движението на знания, идеи и убеждения и комбинациите от принципи и практики на взаимност, обединение и равенство, като се обръща специално внимание на миграцията, интеграцията и демографските промени. Ще се анализира по какъв начин уязвимото население (напр. ромите) може да участва пълноценно в образованието, обществото и демокрацията, по-специално чрез придобиване на различни умения и защита на правата на човека. В това отношение централно място заема анализът на начина, по който политическите системи реагират или не на горепосочената социална еволюция и как самите те се развиват. Научните изследвания ще се съсредоточат и върху развитието на ключови системи, които предоставят базови форми на човешки и социални връзки като семейството, работата, образованието и заетостта и спомагат за борба със социалното неравенство и изключване и с бедността.

Социалното сближаване и справедливото и надеждно правосъдие, образованието, демокрацията, толерантността и разнообразието са фактори, които трябва да бъдат внимателно взети под внимание с цел определяне и по-добро използване на европейските сравнителни преимущества в световен мащаб и за осигуряването на подобрена, основана на факти подкрепа за политиките. Изследванията ще отчитат значението на мобилността и миграцията, включително потоците в рамките на Европа, и на демографията в разработването на бъдещи европейски политики.

Освен това, разбирането както на напреженията, така и на възможностите, произтичащи от подема на ИКТ за отделната личност и за колектива като цяло, е важно, за да се открият нови пътища за приобщаване към иновациите. Предвид засилващото се социално-икономическо значение на приобщаването към цифровите технологии, научните изследвания и иновациите ще насърчават ИКТ решенията, подпомагащи интеграцията, както и ефективното придобиване на умения за боравене с цифрови технологии, водещи до оправомощаване на гражданите и до създаването на конкурентоспособна работна сила. Ще се наблегне на използването на технологичния напредък, който ще позволи съществено подобряване на достъпността, удобството за ползване и персонализирането чрез по-добро разбиране на поведението и ценностите на гражданите, потребителите и ползвателите, включително хората с увреждания. Това изисква подход към научните изследвания и иновациите от типа „включване на етап проектиране“.

6.1.3.   Ролята на Европа като глобален фактор, по-специално по отношение на правата на човека и справедливостта в света

Специфичната историческа, политическа, социална и културна система на Европа все по-често се сблъсква с въздействието на глобалните промени. За да разгърне по-широко външните си действия спрямо непосредствените си съседи и други държави, както и ролята си на глобален фактор, Европа трябва да повиши своя капацитет за определяне, подреждане по важност, разясняване, оценяване и насърчаване на политическите си цели при взаимодействие с други региони и общества по света с цел засилване на сътрудничеството, предотвратяване или разрешаване на конфликти. В това отношение Европа трябва да подобри и капацитета си за предвиждане и реакция в отговор на хода и въздействието на глобализацията. Това изисква по-добро разбиране и извличане на поуки от историята, културата и политико-икономическите системи на други региони в света, както и по-добро разбиране на ролята и влиянието на транснационалните участници. И най-накрая, Европа трябва да даде и ефективен принос към глобалното управление и справедливост в ключови области като търговията, развитието, заетостта, икономическото сътрудничество, околната среда, образованието, равенството между половете и правата на човека, отбраната и сигурността. Това предполага потенциал за изграждане на нов капацитет, било то по отношение на инструменти, услуги, системи и средства за анализ или по отношение на дипломацията на официалната и неофициалната международна сцена с правителствени и неправителствени участници.

6.1.4.   Насърчаване на устойчива и приобщаваща среда чрез иновативно пространствено планиране и проектиране и градоустройство

Днес 80 % от гражданите на Съюза живеят в големите градове или в непосредствена близост до тях и следователно неадекватното градоустройство може да има огромно въздействие върху живота им. Решаващо значение за успеха на Европа при генерирането на растеж, създаването на работни места и условия за устойчиво бъдеще има разбирането на начина, по който тази среда функционира спрямо всички граждани, както и на нейното устройство, условията за живот, които предлага, и нейната притегателна сила, наред с останалото, за инвестиции и умения.

Европейските изследвания и иновации следва да предоставят инструменти и методи за по-устойчиво, отворено, иновативно и приобщаващо планиране и проектиране на градските и периферните градски райони; по-добро разбиране на динамиката на градското общество и социалните промени и на връзката на енергетиката, околната среда, транспорта и използването на земята, включително взаимовръзката с околните селски райони; по-добро разбиране на проектирането и използването на публичното пространство в градовете в контекста и на миграцията с цел подобряване на социалното приобщаване и развитие и намаляване на опасностите и престъпността в градовете; нови пътища за намаляване на натиска върху природните ресурси и за насърчаване на устойчивия икономически растеж, като същевременно се подобрява качеството на живот на европейските граждани, живеещи в градовете; напредничава концепция за социално-екологичния преход към нов модел на развитие на градовете, който укрепва ролята на градовете в Съюза като средища на иновации и центрове за създаване на работни места и социално сближаване.

6.2.   Иновативни общества

Дялът на Съюза в генерирането на знания в световен мащаб остава значителен, но социално-икономическото му въздействие трябва максимално да се увеличи. Ще бъдат положени усилия за повишаване на ефективността на политиките за научни изследвания и иновации и на синхрона и съгласуваността им с политиките на транснационално равнище. Иновативността ще бъде разгледана в широк смисъл, който включва широкомащабните политики и иновациите, направлявани от политиките, обществото, потребителите и пазара. Ще бъдат взети предвид опитът и иновативния капацитет на творческия и културния сектор. Тези дейности ще подпомогнат изграждането и функционирането на ЕНП и в частност водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“, а именно „Съюз за иновации“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“.

Ще бъдат поставени следните конкретни цели:

6.2.1.   Укрепване на доказателствената основа и подкрепа за „Съюз за иновации“ и ЕНП

За да се направи оценка и да се набележат приоритети за инвестициите и за да се укрепят инициативата „Съюз за иновации“ и ЕНП, ще бъде подкрепен анализът на политиките в областта на научните изследвания, образованието и иновациите, на системите и участниците в Европа и в трети държави, както и разработването на показатели, данни и информационни инфраструктури. Необходими са и дейности с перспективна насоченост и пилотни инициативи, анализ на икономическите и на свързаните с половете аспекти, наблюдение на политиките, взаимно обучение, инструменти и дейности за координация, както и разработване на методики за оценка на въздействието, като се използват преки отзиви на заинтересованите страни, предприятията, публичните органи, организациите на гражданското общество и гражданите. Този анализ следва да се извършва успоредно с изследвания на системите за висше образование в Европа и в трети държави в рамките на програмата „Еразмус+“.

За да се подсигури единен пазар за научните изследвания и иновациите, ще бъдат предприети мерки за насърчаване на поведение, съвместимо с ЕНП. Ще бъдат подкрепени дейности, залегнали в основата на политиките, свързани с качеството на обучение в областта на научните изследвания, мобилността и кариерното развитие на изследователите, в това число инициативи за осигуряване на услуги за мобилност, открит подбор, участие на жените в науката, права на изследователите и връзки със световните изследователски общности. Тези дейности ще се изпълняват, като се търси взаимодействие и тясна координация с действията по програмата „Мария Склодовска-Кюри“ в рамките на приоритета „Високи постижения в научната област“. Ще се оказва подкрепа на институции, които представят новаторски концепции за бързото въвеждане на принципите на ЕНП, включително Европейската харта на изследователите и Кодекса за поведение при подбора на изследователи, Препоръката на Комисията относно управлението на интелектуалната собственост в дейностите по трансфер на знания и кодекс на добрите практики за университетите и другите публични научноизследователски организации (21).

По отношение на координацията на политиките, ще бъде създаден механизъм за политически консултации, за да се предоставят експертни съвети по политиката на националните власти, когато те определят своите национални програми за реформа и стратегии за научни изследвания и иновации.

За изпълнението на водещата инициатива „Съюз за иновации“ е необходимо също да се подкрепят обусловените от пазара иновации, отворените иновации, иновациите в публичния сектор и социалните иновации с цел повишаване на капацитета на дружествата за иновации и насърчаване на европейската конкурентоспособност. Това ще изисква подобряване на общите рамкови условия за иновации, както и справяне с конкретните препятствия, които пречат на растежа на иновативните фирми. Подкрепа ще получават механизмите за силна подкрепа на иновациите (като по-добро управление на клъстери, публично-частни партньорства и сътрудничество в мрежа), високоспециализираните услуги за подкрепа на иновациите (например за управление/използване на интелектуалната собственост, изграждането на мрежи на притежателите и потребителите на права върху интелектуална собственост, управление на иновациите, предприемачески умения и мрежи от възложители на обществени поръчки) и преразглеждането на държавните политики по отношение на иновациите. По линия на конкретната цел „Иновации в МСП“ ще се оказва подкрепа за специфични за МСП въпроси.

6.2.2.   Проучване на нови форми на новаторство, като се обръща специално внимание на социалните иновации и творчеството, и разбиране на начина, по който иновациите във всичките си форми се развиват, успяват или претърпяват провал

Социалното новаторство води до създаването на нови стоки, услуги, процеси и модели, които отговарят на нуждите на обществото и създават нови социални отношения. Поради това, че средствата за иновации се променят непрекъснато, са необходими по-нататъшни научни изследвания по въпросите на развитието на всички видове иновации и начините, по които иновациите отговарят на нуждите на обществото. Важно е да се разбере как социалните иновации и творческото мислене могат да доведат до промяна в съществуващите структури, практики и политики и как могат да бъдат насърчени и увеличени. Важно е да се оцени въздействието на онлайн платформите, които позволяват свързването на гражданите в мрежа. Подкрепа ще бъде оказана и за използване на проектирането в предприятията, за изграждане на мрежи и експериментално използване на ИКТ за подобряване на учебния процес, както и за мрежите на социалните новатори и социалните предприемачи. Изследванията ще се съсредоточат и върху иновационните процеси и как те се развиват, успяват или претърпяват провал (включително поемането на риск и ролята на различните нормативни уредби).

От съществено значение ще бъде да се насърчават иновациите, за да се стимулират ефективните, открити и ориентирани към гражданите обществени услуги (например електронно правителство). Това ще изисква мултидисциплинарни изследвания върху новите технологии и широкомащабните иновации, свързани по-специално с неприкосновеността на личния живот в електронната среда, оперативната съвместимост, персонализираната електронна идентификация, данните с отворен достъп, динамичните потребителски интерфейси, платформите за учене през целия живот и за електронно учене, системите за разпределено във времето учене, обществената услуга, ориентирана към гражданите, както и интеграция и иновации с движещ фактор потребителите, включително в областта на обществените и хуманитарните науки. Подобни действия ще вземат предвид и динамиката на социалната мрежа, използването на приноса на доброволни начала в интернет (crowd-sourcing), както и интелигентното възлагане на дейности (smart-sourcing) за съвместното намиране на решения на социални проблеми, на основата напр. на комплекси от данни със свободен достъп. Тези действия ще способстват за управлението на сложния процес на вземане на решения, и по-специално обработката и анализа на огромно количество данни за съвместно създаване на политики, симулациите на вземане на решения, техниките за визуализация, моделирането на процесите и системите за участие, както и за анализа на промяната в отношенията между гражданите и публичния сектор.

Ще се разработват специални мерки за привличане на публичния сектор като катализатор на иновации и промяна на национално равнище и на равнището на Съюза, по-конкретно чрез подкрепа за политиките и мерки за трансгранични иновации с възможно най-широки географски граници, даващи възможност за интелигентно използване на ИКТ във и от публичните администрации с цел ефикасно предоставяне на публични услуги на гражданите и стопанските предприятия.

6.2.3.   Използване на новаторския, творческия и продуктивния потенциал на всички поколения

Дейностите ще способстват за проучване на възможностите на Европа да създава иновации като нови продукти и технологии, подобрени услуги и нови стопански и социални модели, пригодени към променящата се демографска структура на обществото. Дейностите ще съдействат за това да се използва потенциалът на всички поколения, като се насърчава разработването на интелигентни политики, които да превърнат активния живот на хората в напреднала възраст в реалност в един променящ се междупоколенчески контекст, и като се оказва подкрепа за интеграцията на младите европейци във всички сфери на социалния, политическия, културния и икономическия живот, отчитайки, наред с останалото, възприятията за възможностите за иновации в контекста на високото равнище на безработица в много региони на Съюза.

6.2.4.   Насърчаване на последователното и ефективно сътрудничество с трети държави

Хоризонталните дейности ще осигурят стратегическото развитие на международното сътрудничество за цялата инициатива „Хоризонт 2020“ и ще са насочени към междусекторните цели на политиката. Дейностите в подкрепа на двустранни, многостранни и междурегионални диалози по политиката в областта на научните изследвания и иновациите с трети държави, региони, международни форуми и организации ще улеснят обмена на политики, взаимното обучение и определянето на приоритети, ще насърчат реципрочния достъп до програми и ще осигурят наблюдение върху резултатите от сътрудничеството. Създаването на мрежи и двустранни партньорства ще улесни оптималното сътрудничество между участниците в научните изследвания и иновациите и за двете страни и ще подобри компетенциите и капацитета за сътрудничество в по-малко напреднали трети държави. Дейностите ще насърчават съгласуването на националните политики и програми за сътрудничество с тези на Съюза, както и съвместните действия на държави-членки и асоциирани държави с трети държави, за да се засили цялостното им въздействие. И най-накрая, присъствието на европейските научни изследвания и иновации в трети държави ще бъде консолидирано и укрепено, най-вече като се проучи възможността за създаване на европейски виртуални „центрове на науката и иновациите“, като се предоставят услуги на европейските организации, които разширяват дейността си в трети държави, и се създават научноизследователски центрове съвместно с трети държави към организации или изследователи от други държави-членки и асоциирани държави.

6.3.   Мислещи общества — културно наследство и европейска идентичност

Целта е да се допринесе за разбирането на интелектуалната основа на Европа: нейната история и множеството европейски и неевропейски влияния; като вдъхновение за живота ни днес. Европа се характеризира с множество различни народи (в това число малцинства и местно население), традиции, регионални и национални идентичности, както и с различни равнища на икономическо и обществено развитие. Миграцията и мобилността, медиите, промишлеността и транспортът допринасят за многообразието на гледните точки и начина на живот. Това многообразие и възможностите, които то предоставя, следва да бъдат признати и взети под внимание.

Европейските колекции в библиотеки, включително цифрови библиотеки, архиви, музеи, галерии и други обществени институции притежават богатство от изобилна неизползвана документация и обекти за изследване. Наред с нематериалното наследство тези архивни ресурси представляват историята на отделните държави-членки, но и колективното наследство на Съюза във времето. Тези материали следва да бъдат достъпни — също и чрез нови технологии — за изследователите и гражданите, за да може чрез архива на миналото да се предостави възможност за поглед към бъдещето. Достъпността и опазването на културното наследство в тези форми са необходими за съхраняване на живите взаимодействия в рамките на европейските култури и между тях в наши дни и допринасят за постигането на устойчив икономически растеж.

Дейностите са насочени към следното:

6.3.1.   Изучаване на европейското наследство, памет, идентичност, интеграция и културно взаимодействие и преобразуване, включително тяхното представяне в културни и научни колекции, архиви и музеи, с цел да се постигне по-добра осведоменост и разбиране на настоящето чрез по-многопластово тълкуване на миналото

Дейностите ще спомогнат за критичен анализ на начина, по който се е развивало във времето европейското материално и нематериално наследство, в това число езиците, паметта, практиките, институциите и идентичностите. Тези дейности ще включват изследвания на тълкуванията и практиките на културните взаимодействия, интеграцията и изключването.

Ускореният процес на европейска интеграция показа наличието на по-широка сфера на европейска идентичност, която допълва други видове идентичност в Европа. Широк спектър от данни и свидетелства от сферите на европейската идентичност могат да бъдат открити в европейски и неевропейски научни колекции, архиви, музеи, библиотеки и обекти на културното наследство. Съдържащите се в тях материали и документи способстват за по-доброто разбиране на свързаните с изграждането на идентичност процеси, които дават възможност за размисъл върху социалните, културните или дори икономическите процеси, съдействащи за предишни, настоящи и бъдещи форми на европейска идентичност. Целта е да се развиват иновациите и да се използват и анализират предмети и/или документи от културни и научни колекции, архиви и музеи, за да разбираме по-добре как може да се проследи, конструира или дискутира европейската идентичност.

Ще бъдат изследвани въпросите за многоезичието, превода и движението на идеи в Европа и от и към Европа и как те формират част от общото европейско интелектуално наследство.

6.3.2.   Изследване на историята, литературата, изкуството, философията и религиите на европейските страни и региони и на начина, по който те са формирали съвременното европейско многообразие

Културното многообразие е важен аспект на европейската уникалност и източник на динамика и съзидателност. Дейностите ще имат за цел да разгледат съвременното европейско многообразие и как то е моделирано от историята, като наред с това ще спомогнат да се анализира как това многообразие води до нови междукултурни връзки и дори до напрежения и конфликти. Централна роля по отношение на това многообразие ще играят изкуствата, медиите, пейзажите, литературата, езиците, философията и религиите, тъй като предлагат различни тълкувания на социалната, политическата и културната реалност и оказват влияние върху вижданията и практиките на отделната личност и обществените участници.

6.3.3.   Изследване на ролята на Европа в света, на взаимното въздействие и връзки между регионите в света и външен поглед върху европейските култури

Посредством дейностите ще се разглежда сложният характер на социално-икономическите и културните връзки между Европа и други региони в света и ще се оценява потенциалът за по-добър обмен и диалог между културите, като се вземат предвид общите социални, политически и икономически тенденции. Тези дейности ще способстват за анализ на развитието на различните представи в Европа за други региони в света и обратно.

6.4.   Конкретни аспекти на изпълнението

С цел да се насърчи оптималната комбинация от подходи, между настоящото обществено предизвикателство и приоритета „Водещи позиции в промишлеността“ ще бъде установено сътрудничество под формата на междусекторни действия в областта на взаимодействието между хората и технологиите. Основаните на ИКТ технологични иновации ще играят важна роля за повишаване на производителността и насърчаване на творческите способности на гражданите от всички поколения в едно иновативно общество.

Действията за изпълнение по линия на настоящото обществено предизвикателство ще се ползват с подкрепа от администрацията и с координация на международни мрежи за отличили се изследователи и новатори, като например COST и EURAXESS, и следователно ще допринесат и за ЕНП.

Може да се разгледа възможността за подпомагане на съответните инициативи за съвместно планиране и съответните партньорства в рамките на публичния сектор и публично-частните партньорства.

Ще бъдат установени и подходящи връзки с действията по линия на съответните европейски партньорства за иновации и съответните аспекти на програмите за научни изследвания и иновации на европейските технологични платформи.

Научните изследвания и иновациите по линия на настоящото обществено предизвикателство ще допринесат за изпълнението на дейностите на Съюза за сътрудничество в международната научноизследователска дейност и иновации чрез встъпване в по-стратегическо сътрудничество в областта на науката, технологиите и иновациите с основните трети държави партньори. В това отношение Стратегическият форум за международно научно и технологично сътрудничество (SFIC) ще продължи да дава на Съвета и на Комисията стратегически съвети относно международното измерение на ЕНП.

7.   СИГУРНИ ОБЩЕСТВА — ОПАЗВАНЕ НА СВОБОДАТА И СИГУРНОСТТА НА ЕВРОПА И НЕЙНИТЕ ГРАЖДАНИ

Съюзът, неговите граждани и международни партньори са изправени пред редица заплахи и предизвикателства за сигурността като престъпност, тероризъм и мащабни извънредни ситуации, дължащи се на природни или предизвикани от човека бедствия. Те могат да прехвърлят границите и да са насочени към физически цели или към киберпространството. Атаките срещу критични инфраструктури, мрежи и интернет страници на обществени органи и частни субекти не само подкопават доверието на гражданите, но могат и сериозно да засегнат важни сектори като енергетиката, транспорта, здравеопазването, финансите или телекомуникациите.

За да се предвиждат, предотвратяват и управляват тези заплахи, е необходимо да се разработят и приложат иновационни технологии, решения, прогнозни инструменти и знания, да се стимулира сътрудничеството между доставчици и потребители, да се намерят решения за гражданската сигурност, да се повиши конкурентоспособността на европейската сигурност, промишленост и услуги, в т.ч. ИКТ, и да се предотвратява и води борба с посегателството върху неприкосновеността на личния живот и с нарушенията на правата на човека в интернет и в други области, като същевременно се гарантират личните права и свободи на европейските граждани.

По този начин координацията и подобряването на изследванията и иновациите в областта на сигурността ще бъдат съществен елемент и ще помогнат за очертаване на настоящите изследователски усилия в тази насока, в това число разработката на прогнози, и за подобряване на съответните правни условия и процедури за координация, включително дейностите в преднормативна фаза.

Дейностите по настоящото обществено предизвикателство ще бъдат с изключително гражданска насока и приложение и ще следват ориентиран към постигане на мисията подход, ще насърчават ефикасното сътрудничество между крайните потребители, промишлеността и изследователите и ще интегрират съответните обществени измерения, като същевременно спазват етичните принципи. Те ще подкрепят политиките на Съюза за вътрешна и външна сигурност, включително общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигурност и отбрана, и ще подобрят сигурността на киберпространството, надеждността и неприкосновеността на личния живот в цифровия единен пазар. Дейностите ще включват акцент върху проучването и разработването на следващото поколение новаторски решения — чрез работа по нови концепции и проекти — и оперативно съвместими стандарти. Това ще бъде осъществено чрез разработването на иновативни технологии и решения, с които да се отстраняват пропуски по отношение на сигурността и които да водят до намаляване на риска от заплахи за сигурността.

Ще бъдат поставени следните конкретни цели:

7.1.   Борба с престъпността, незаконния трафик и тероризма, в т.ч. разбиране на терористичните идеи и убеждения и справяне с тях

Целта е едновременно да се избегнат инциденти и да се намалят потенциалните отрицателни последици. Това изисква нови технологии и способности за борба и превенция на престъпността (в това число киберпрестъпността), незаконния трафик и тероризма (в това число кибертероризма), включително разбиране на причините и последствията от радикализацията и екстремизма с прояви на насилие и справяне с терористичните идеи и убеждения с цел избягване и на заплахи по отношение на въздухоплаването.

7.2.   Защита и подобряване на устойчивостта на критичните инфраструктури, вериги за доставка и видове транспорт

Новите технологии, процеси, методи и специализирани умения ще спомогнат за защитата на критичните инфраструктури (в т.ч. в градските зони), системи и услуги, които са определящи за доброто функциониране на обществото и икономиката (в т.ч. комуникации, транспорт, финанси, здравеопазване, хранително-вкусова промишленост, водоснабдяване, енергетика, логистични вериги и вериги на доставка и околна среда). Това включва анализ и защита на обществените и частните мрежови инфраструктури и услуги с критично значение от всякакъв вид заплахи, в т.ч. заплахи, свързани с въздухоплаването. Включва се и защита на морските транспортни маршрути.

7.3.   Укрепване на сигурността чрез управление на границите

Технологии и капацитет са необходими и за укрепването на системите, оборудването, инструментите, процесите и методите за бърза идентификация с цел да се подобри сигурността и управлението на сухопътните, морските и бреговите граници, включително контролът и наблюдението при използване на пълния потенциал на Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR). Те ще бъдат разработени и изпитани, като се отчита тяхната ефективност, съответствие с правните и етичните принципи, пропорционалност, социалната приемливост и зачитането на основните права. Освен това изследванията ще съдействат за подобряване на интегрираното европейско управление на границите, включително чрез засилено сътрудничество с държавите кандидатки, потенциалните държави кандидатки и държавите по европейската политика за съседство.

7.4.   Подобряване на киберсигурността

Киберсигурността е предпоставка за това хората, предприятията и обществените услуги да се възползват от възможностите, предоставяни от интернет или от всяка друга допълнителна информационна мрежа и комуникационна инфраструктура. Тя изисква да се гарантира по-голяма сигурност на системите, мрежите, устройствата за достъп и софтуера и услугите, включително ползване на ИТ тип „облак“, като същевременно се отчита оперативната съвместимост на многобройните технологии. Ще бъде оказана подкрепа за изследванията и иновациите, за да се спомогне за предотвратяването, откриването и управлението в реално време на кибератаки в множество области и юрисдикции и да се защитават критичните ИКТ инфраструктури. Цифровото общество е в процес на развитие успоредно с непрекъснато променящите се приложения и злоупотреби в интернет, новите начини на социално взаимодействие, новите мобилни и локални услуги, и навлизането на т.нар. „интернет на нещата”. Това изисква нов вид научни изследвания, които да се задействат от нововъзникващите приложения, потреблението и социалните тенденции. Ще бъдат предприети гъвкави инициативи в областта на научните изследвания, включително проактивна НИРД с цел бърза реакция на новите съвременни тенденции в развитието на надеждността и сигурността. Особено внимание следва да се обърне на защитата на децата, които са силно уязвими спрямо нововъзникващите форми на киберпрестъпност и малтретиране.

Работата в това отношение следва да бъде тясно съгласувана с направлението ИКТ в рамките на приоритета „Водещи позиции в промишлеността“.

7.5.   Подобряване на устойчивостта на Европа спрямо кризи и бедствия

Това изисква разработване на специализирани технологии и способности в подкрепа на различни видове операции за справяне с извънредни обстоятелства в случай на криза или бедствено положение (като например гражданска защита, противопожарна охрана, заразяване на околната среда, замърсяване на моретата, гражданска отбрана, развитие на медицински информационни инфраструктури, спасителни задачи и процеси на възстановяване след природни бедствия), както и правоприлагане. Изследванията ще обхванат цялата верига за справяне с кризи и устойчивостта на обществото и ще подкрепят създаването на капацитет за реагиране при извънредни ситуации на европейско ниво.

7.6.   Гарантиране на неприкосновеността на личния живот и свободата, включително в интернет, и повишаване на общественото, правното и етичното разбиране за всички области на сигурността, риска и управлението

Защитата на човешкото право на неприкосновеност на личния живот, включително в цифровото общество, ще наложи разработване на рамки и технологии, в които тази защита е заложена още на етап проектиране, с цел да залегне в нови продукти и услуги. Ще бъдат разработени технологии, които да позволяват на потребителите да контролират своите лични данни и използването им от трети страни, както и инструменти за откриване и блокиране на незаконно съдържание и нарушения в сигурността на данните и за защита на правата на човека в интернет, които не допускат поведението на индивиди или групи да бъде ограничено поради неправомерно търсене и създаване на профили.

Необходимо е всяка нова технология и решение за сигурността да бъдат приемливи за обществото, да съответстват на законодателството на Съюза и на международното право, да са ефективни и пропорционални при определянето и справянето със заплахата за сигурността. Ето защо по-доброто разбиране на социално-икономическите, културните и антропологичните измерения на сигурността, причините за липсата на сигурност, ролята на медиите и комуникациите и възприятията на гражданите са от първостепенно значение. Ще бъдат разгледани етични и правни аспекти и защитата на човешките ценности и основните права, както и въпроси, свързани с риска и управлението.

7.7.   Подобряване на стандартизацията и оперативната съвместимост на системите, включително с оглед на извънредни ситуации

Във всички целеви области ще се оказва подкрепа за дейности в преднормативната фаза и в областта на стандартизацията. Ще се обърне внимание на пропуските в стандартизацията и следващото поколение инструменти и технологии. Освен това дейностите във всички целеви области ще вземат предвид интеграцията и оперативната съвместимост на системите и услугите, включващи аспекти като комуникацията, разпределените архитектури и човешките фактори, в това число с оглед на извънредни ситуации.

7.8.   Подкрепа за политиките на Съюза за външна сигурност, в т.ч. чрез предотвратяване на конфликти и изграждане на мира

За подкрепата на политиките на Съюза за външна сигурност при изпълнението на граждански мисии се изискват нови технологии, способности и решения с диапазон от гражданска защита до хуманитарна помощ, управление на граници или мироопазване и стабилизиране в следкризисни периоди, включително предотвратяване на конфликти, изграждане на мира и медиация. Това ще наложи провеждането на изследвания относно разрешаването на конфликти и възстановяването на мира и правосъдието, ранното установяване на водещите до конфликти фактори и относно въздействието на процедурите на възстановително правосъдие.

Това изисква също да се насърчава оперативната съвместимост между военните и гражданските способности в задачи с диапазон от гражданската защита до хуманитарната помощ, управлението на границите и гражданското опазване на мира. Това включва технологично развитие в чувствителната сфера на технологиите с двойна употреба, за да се повиши оперативната съвместимост между гражданската защита и въоръжените сили и между службите за гражданска защита по света, а също и надеждността, организационните, правните и етичните аспекти, въпросите, свързани с търговията, защитата на поверителността и интегритета на информацията, в това число възможностите за проследяване на всички трансакции и процеси на обработка.

7.9.   Конкретни аспекти на изпълнението

Въпреки че научните изследвания и иновациите ще бъдат с изключително гражданска насока и приложение, активно ще се търси координация с дейностите на Европейската агенция по отбрана (EDA) с цел да се засили сътрудничеството с EDA, по-специално посредством вече установената Европейска рамка за сътрудничество, като се отчита наличието на области на технологии с двойна употреба. Механизмите за координация със съответните агенции на Съюза, като Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX), Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), Агенцията за мрежова и информационна сигурност на Европейския съюз (ENISA) и Европейската полицейска служба (Европол), също ще бъдат допълнително укрепени, за да се подобри координирането на програмите и политиките на Съюза в областта на вътрешната и външната сигурност и на други инициативи на Съюза.

Като се взема предвид специфичният характер на сигурността, ще бъдат приложени конкретни механизми по отношение на програмирането и управлението, включително във връзка с Комитета, посочен в член 10. Класифицираната или чувствителна информация, свързана със сигурността, ще бъде защитена, а в работните програми могат да бъдат посочени специални изисквания и критерии за международно сътрудничество. Това ще бъде отразено и в договореностите относно програмирането и управлението за постигане на конкретната цел „Сигурни общества - защита на свободата и сигурността на Европа и нейните граждани” (включително аспектите на комитологията).

ЧАСТ IV

РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ НА ВИСОКИТЕ НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ И РАЗШИРЯВАНЕ НА УЧАСТИЕТО

Целта е да се използва изцяло потенциалът от таланти, с които разполага Европа, и да се гарантира, че ползите от основана на иновации икономика са възможно най-големи и същевременно широко разпространени в рамките на Съюза в съответствие с принципа на високите постижения.

В Европа съществуват значителни несъответствия по отношение на резултатите в областта на научните изследвания и иновациите, които трябва да бъдат преодолени с конкретни мерки. Тези мерки ще са насочени към отварянето на път към върхови постижения и иновации и ще бъдат специфични, а когато е целесъобразно, взаимно допълващи се и в синхрон с политиките и действията по европейските структурни и инвестиционни фондове. Те включват:

а)

Сформиране на екипи от научноизследователските институции на върхово ниво и региони със слабо представяне в областта на НИРДИ: Сформирането на екипи има за цел създаване на нови (или значително усъвършенстване на съществуващи) центрове за върхови постижения в държави-членки и региони със слабо представяне в областта на НИРДИ. То ще бъде съсредоточено върху подготвителния етап на създаването или усъвършенстването и модернизацията, които съответната институция е улеснила чрез сформиране на екип с водещ партньор в Европа, в т.ч. върху съдействието за изготвяне на бизнес план. Очаква се ангажимент от страна на региона или държавата-членка бенефициер (напр. подкрепа от европейските структурни и инвестиционни фондове). В зависимост от качеството на бизнес плана Комисията може да осигури по-нататъшно търсене на финансово подпомагане на първите стъпки в изграждането на центъра; Ще бъде разгледана възможността за създаване на партньорства с иновационни клъстери и за признаване на постиженията на държави-членки и региони със слабо представяне в областта на научните изследвания, развитието и иновациите, включително чрез партньорски оценки и връчване на знак за отличие на онези институции, които отговарят на международните стандарти.

б)

„Туининг” на научноизследователски институции: Туинингът има за цел значително укрепване на дадена сфера на изследвания в изграждаща се институция посредством връзки с най-малко две водещи в международен план институции от определена област. Ще се оказва съдействие за широк комплекс от мерки в подкрепа на такова свързване (напр. обмен на персонал, посещения на експерти, кратки обучения на място или по интернет, работни срещи; посещения на конференции; организиране на съвместни дейности от рода на летни училища; информационни и популяризаторски дейности);

в)

„Катедри ЕНП“: Създаването на „катедри ЕНП“ има за цел привличане на изтъкнати учени към институции с очевиден потенциал за високи постижения в научната област, с цел да се помогне на тези институции да разгърнат напълно този потенциал и така да се създадат равни условия за научноизследователската дейност и иновациите в ЕНП. Това ще включва оказване на институционална подкрепа за създаването на конкурентна научноизследователска среда и на рамка, необходима за привличането, задържането и развиването на най-изявените научноизследователски таланти в рамките на тези институции. Следва да се проучат възможни взаимодействия с дейностите на ЕНС;

г)

Механизъм за подкрепа в областта на политиките: Той ще има за цел подобряване на изготвянето, осъществяването и оценката на националните/регионалните политики за научни изследвания и иновации. Механизмът ще предлага на доброволни начала експертни консултации на публичните органи на национално или регионално равнище, които ще обхващат нуждите от достъп до съответните познания, от ползване на анализи на международни експерти, от използване на най-съвременни технологии и инструменти, от получаване на съвети, отговарящи на конкретните потребности;

д)	Подкрепа за достъпа до международни мрежи за отличили се изследователи и новатори, за които няма достатъчно възможности за участие в европейските и международните мрежи. Това ще включва подкрепа, предоставяна чрез европейското сътрудничество в областта на науката и технологиите (COST);

е)

Укрепване на административния и оперативен капацитет на транснационалните мрежи от национални точки за контакт, включително посредством обучение, финансова и техническа подкрепа, като същевременно се усъвършенства рамката за действие на тези национални точки за контакт и потока от информация между тях и изпълнителните органи по линия на програмата „Хоризонт 2020“, така че националните точки за контакт да осигурят по-успешна подкрепа за потенциалните участници.

ЧАСТ V

НАУКА СЪС И ЗА ОБЩЕСТВОТО

Целта е изграждането на ефективно сътрудничество между науката и обществото, набирането на нови таланти за целите на науката и съвместяване на високите постижения в науката със социалната осведоменост и отговорност.

Силата на европейската научна и технологична система зависи от нейния капацитет за привличане на таланти и идеи отвсякъде, където е възможно. Това може да се постигне само ако се развива ползотворен и богат диалог и активно сътрудничество между науката и обществото, за да се гарантира по-голяма отговорност на науката и да се даде възможност за разработване на по-подходящи за гражданите политики. Бързият напредък в съвременните научни изследвания и иновации доведе до повдигане на важни етични, правни и социални въпроси, които засягат отношенията между науката и обществото.

Подобряването на сътрудничеството между науката и обществото с цел разширяване на социалната и политическата подкрепа за науката и технологиите във всички държави-членки е въпрос с все по-голямо значение, който настоящата икономическа криза значително изостри. Публичните инвестиции в науката изискват широка социална и политическа подкрепяща среда, която споделя ценностите на науката, запозната е с научните процеси и участва в тях, а също така е в състояние да признае приноса им към познанието, обществото и икономическия напредък.

Дейностите са насочени към:

а)	превръщане на научните и технологичните кариери в привлекателни за младите студенти и насърчаване на устойчиво взаимодействие между училищата, научноизследователските институции, промишлеността и организациите на гражданското общество;

б)	насърчаване на равенството между половете в частност чрез подкрепа на структурни промени в организацията на научноизследователските институции и в съдържанието и проектирането на научноизследователската дейност;

в)

приобщаване на обществото към въпросите, политиките и дейностите, свързани с науката и иновациите, за да се вземат предвид интересите и ценностите на гражданите и да се увеличат качеството, значението, обществената приемливост и устойчивостта на резултатите от научните изследвания и иновациите в различни области на дейност — от социалните иновации до области като биотехнологиите и нанотехнологиите;

г)	насърчаване на участието на гражданите в науката чрез формално и неформално научно образование, както и насърчаване на разпространяването на научни дейности, по-конкретно в научни центрове и чрез други подходящи канали;

д)	повишаване на достъпността и използването на резултатите от публично финансираните научни изследвания;

е)

подобряване на управлението с цел постигане на напредък на отговорните изследвания и иновации от страна на всички заинтересовани страни (изследователи, публични органи, промишленост и организации на гражданското общество), които да отчитат обществените потребности и искания; насърчаване на етична рамка за научните изследвания и иновациите;

ж)	вземане на надлежни и съразмерни предпазни мерки при научноизследователските и иновационните дейности, като се предвиждат и оценяват потенциалните последици за околната среда, здравето и безопасността;

(з)	подобряване на знанията относно научните съобщения с оглед подобряване на качеството и ефективността на взаимодействията между учените, средствата за масова информация и обществеността.

ЧАСТ VI

НЕЯДРЕНИ ПРЕКИ ДЕЙСТВИЯ НА СЪВМЕСТНИЯ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР (СИЦ)

СИЦ допринася за общата цел и приоритетите на „Хоризонт 2020“, като оказва научна и техническа подкрепа за политиките на Съюза в сътрудничество, където е целесъобразно, със съответните национални и регионални заинтересовани страни в научноизследователската област. Дейностите на СИЦ ще бъдат осъществявани, като се отчитат съответните инициативи на равнището на регионите, държавите-членки или Съюза, в рамките на перспективата за оформяне на ЕНП.

1.   ВИСОКИ ПОСТИЖЕНИЯ В НАУЧНАТА ОБЛАСТ

Съвместният изследователски център ще прави изследвания с цел да се увеличава базата от научни доказателства за нуждите на разработването на политики и да се изучават нововъзникващите области на науката и технологиите, включително посредством програма за проучвания.

2.   ВОДЕЩИ ПОЗИЦИИ В ПРОМИШЛЕНОСТТА

СИЦ ще даде своя принос за конкурентоспособността и иновациите, като:

а)	продължи да допринася за стратегическата ориентация и научната програма на съответните инструменти за непреки научноизследователски действия, като например европейските партньорства за иновации, както и публично-частните партньорства и партньорствата в рамките на публичния сектор;

б)

подкрепя трансфера на знания и технологии чрез определянето на рамки за правата върху интелектуалната собственост за различните научноизследователски и иновационни инструменти и популяризирането сред големите публични научноизследователски организации на сътрудничеството в областта на трансфера на знания и технологии;

в)	допринася за улесняване на използването, стандартизацията и утвърждаването на космически технологии и данни, по-специално с оглед справяне с обществените предизвикателства.

3.   ОБЩЕСТВЕНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

3.1.   Здравеопазване, демографски промени и благосъстояние

СИЦ ще допринесе за хармонизирането на методи, стандарти и практики в подкрепа на законодателството на Съюза в областта на здравеопазването и защитата на потребителите чрез:

а)

оценка на рисковете и възможностите на новите технологии и химикали, включително наноматериалите, в храните, фуражите и потребителските продукти; разработка и утвърждаване на хармонизирани измервания, методи за идентифициране и количествено определяне, интегрирани стратегии за изпитване и най-съвременни инструменти за оценка на токсикологичния риск, включително алтернативи на опитите с животни; оценка на последиците за здравето от замърсяването на околната среда;

б)	разработване на практики за проверка и скрининг на здравето, включително генетични изследвания и скрининг за ракови заболявания, и осигуряване на тяхното качество.

3.2.   Продоволствена сигурност, устойчиво селско и горско стопанство, морски и вътрешноводни изследвания и биоикономика

СИЦ ще подкрепя разработването, прилагането и наблюдението на европейските политики в областта на селското стопанство и рибарството, включително продоволствената сигурност и развитието на биоикономиката, като:

а)	създаде глобална система и инструменти за прогнозиране и проследяване на добива от културите; съдейства за подобряването на краткосрочните и средносрочните перспективи за земеделските стоки, включително предвидените ефекти от изменението на климата;

б)	участва в биотехнологичните иновации и подобряването на ефективността на ресурсите с цел „производство на повече с по-малко“ чрез технико-икономически анализи и моделиране;

в)

разработи сценарии, подпомагащи вземането на решения в различните видове земеделски политики, и анализи на политическото въздействие на макро-, регионално и микроравнище; извършва анализ на въздействието на „Общата селскостопанска политика през 2020 г.“ (22) върху развиващите се страни /страните с бързо развиваща се икономика;

г)

продължава да разработва методи за контрол и правоприлагане в рибарството и за проследимост на риба и рибни продукти; разработи ясни показатели за здравето на екосистемите и биоикономическо моделиране за по-добро разбиране на преките (например риболов) и непреките въздействия (изменение на климата) на човешките дейности върху динамиката на рибните запаси, морската среда, както и тяхното социално-икономическо въздействие.

3.3.   Сигурна, чиста и ефективна енергия

СИЦ ще работи приоритетно за постигане на „целите 20-20-20“ в областта на климата и енергетиката и за прехода на Съюза към конкурентоспособна, нисковъглеродна икономика до 2050 г., като изследва технологичните и социално-икономическите аспекти на:

а)	сигурността на енергийните доставки, по-специално по отношение на връзките и взаимозависимостта с извъневропейски системи за доставка и пренос на енергия; картографирането на местните първични и външните енергийни източници и инфраструктури, от които зависи Европа;

б)	преносните мрежи за (електро)енергия, и по-специално моделирането и симулирането на трансевропейските енергийни мрежи, анализа на интелигентни технологии за преносна (супер)мрежа и симулациите в реално време на енергийни системи;

в)	енергийната ефективност, в частност методики за наблюдение и оценка на постигнатото от инструментите на политиката за енергийна ефективност, техническо-икономически анализ на използването на енергийно ефективни технологии и инструменти и на интелигентни преносни мрежи;

г)

технологиите с ниски емисии на въглерод (включително безопасност на ядрената енергия в рамките на програмата Евратом), по-специално оценка на експлоатационните характеристики и преднормативни изследвания на перспективни технологии с ниски емисии на въглерод; анализ и моделиране на факторите, благоприятстващи и възпрепятстващи тяхното развитие и внедряване; оценката на възобновяемите ресурси и проблемните области, например суровините с критично значение, във веригата на доставки за технологиите с ниски емисии на въглерод; непрекъснатото развитие на информационната система на плана SET и свързаните с това дейности.

3.4.   Интелигентен, екологичен и интегриран транспорт

СИЦ ще подкрепя целите за 2050 г., свързани с развитието на конкурентна, интелигентна, ефективно използваща ресурсите и интегрирана транспортна система за сигурен и безопасен транспорт на хора и стоки чрез лабораторни изследвания, моделиране и подходи за наблюдение на:

а)

стратегически нисковъглеродни транспортни технологии за всички видове транспорт, включително електрификация на автомобилния транспорт и въздухоплавателни средства/плавателни съдове/превозни средства, използващи алтернативни горива, както и по-нататъшно развитие на вътрешната система на Комисията за събиране и разпространение на информация за съответните технологии; наличност и разходи за неизкопаеми горива и енергийни източници, включително последиците на електрификацията на автомобилния транспорт за електроенергийните мрежи и производството на електроенергия;

б)

незамърсяващи и ефикасни превозни средства, по-специално определяне на хармонизирани процедури за изпитване и оценка на иновационни технологии по отношение на емисиите, ефективността и безопасността на конвенционалните и алтернативните горива; разработване на подобрени методики за измерване на емисиите и изчисляване на екологичния натиск върху околната среда; координиране и хармонизиране на дейностите на европейско равнище за описване и наблюдение на емисиите.

в)

интелигентни системи за мобилност с цел постигане на сигурна, интелигентна и интегрирана мобилност, включително техническо-икономическа оценка на новите транспортни системи и компоненти, приложения за подобрено управление на трафика и участие в проектирането на интегриран подход към търсенето и управлението в областта на транспорта;

г)

интегрирана транспортна безопасност, по-специално предоставяне на инструменти и услуги за събиране, обмен и анализ на информация за инциденти и произшествия в морския, въздушния и наземния транспорт; по-високи резултати в предотвратяването на произшествия чрез анализ и трансмодално прилагане на опит, като същевременно се допринася за намаляването на разходите и повишаването на ефективността.

3.5.   Действия във връзка с климата, околната среда, ресурсната ефективност и суровините

СИЦ ще допринася за постигането на „екологична“ Европа, за сигурността на доставките на ресурси и за глобално устойчиво управление на природните ресурси чрез:

а)

предоставяне на достъп до оперативно съвместими данни и информация за околната среда чрез по-нататъшното разработване на стандарти и договорености за оперативна съвместимост, геопространствени инструменти и иновативни ИКТ инфраструктури като инфраструктурата за пространствена информация на Европейския съюз (INSPIRE) и други европейски и световни инициативи;

б)

измерване и наблюдение на основните променливи характеристики на околната среда и оценяване на състоянието и промяната на природните ресурси чрез по-нататъшно развитие на показателите и информационните системи с принос към екологичните инфраструктури. Оценка на екосистемните услуги, включително оценка на тяхната стойност и ефект върху изменението на климата;

в)

разработване на интегрирана рамка за моделиране за оценка на устойчивостта въз основа на тематични модели като използването на почвите и земите, водите, качеството на въздуха, биологичното разнообразие,емисиите на парникови газове, горското и селското стопанство, енергетиката и транспорта, както и справяне с последиците от изменението на климата и предприемане на действия в отговор.

г)

подкрепа за целите на Съюза за политиките за развитие чрез насърчаване на трансфера на технологии, наблюдение на основни ресурси (като гори, почви, хранителни доставки) и изследвания, насочени към намаляване на последиците от изменението на климата и въздействието от използването на ресурсите върху околната среда, както и коригиране на някои компромиси при конкуренцията на земята за производство на храна или енергия със земята за биоразнообразие;

д)

интегрирана оценка, свързана с политиките за устойчиво производство и потребление, включително сигурност на доставките на стратегически суровини, ефективност на ресурсите, нисковъглеродни и чисти производствени процеси и технологии, разработка на продукти и услуги, модели на потребление и търговия. По-нататъшно развитие и интеграция на оценката на жизнения цикъл в анализите на политиката;

е)	интегриран анализ на въздействието на различни сценарии за смекчаване на изменението на климата и/или приспособяване към него, основаващи се на разработването на набор от количествени инструменти в регионален и глобален мащаб и на различни равнища — от секторно до макроикономическо.

3.6.   Европа в един променящ се свят — приобщаващи, новаторски и мислещи общества

СИЦ ще допринася за постигането на целите на водещата инициатива „Съюз за иновации“ и заглавието „Глобална Европа“ от Многогодишната финансова рамка за 2014 - 2020 г. чрез следните дейности:

а)	цялостни анализи на факторите, благоприятстващи и възпрепятстващи научните изследвания и иновациите, и разработване на платформа за моделиране с цел оценка на техните микро- и макроикономически въздействия;

б)	участие в наблюдението на изпълнението на водещата инициатива „Съюз за иновации“ чрез сравнителни таблици за оценка, разработване на показатели и др. и експлоатация на публична система за информация и проучване, обхващаща съответните данни и информация;

в)

експлоатация на публична платформа за информация и проучване с цел да се съдейства на националните и регионалните власти за интелигентно специализиране; количествени икономически анализи на тенденциите за пространствено разпределение на стопанската дейност, по-специално преодоляване на икономическите, социалните и териториалните неравенства и промяна на модела в отговор на технологичните новости;

г)

иконометрия и макроикономически анализи на реформата на финансовата система с цел да се допринесе за поддържането на ефективна рамка на Съюза за управление на финансови кризи; предоставяне и в бъдеще на методическа подкрепа за наблюдение на бюджетните позиции на държавите-членки по отношение на Пакта за стабилност и растеж;

д)

наблюдение на функционирането на ЕНП и анализиране на факторите, благоприятстващи и възпрепятстващи някои от неговите основни елементи (като например мобилността на изследователите, отварянето на националните научноизследователски програми) и предлагане на подходящи варианти на политиката; запазване на важната роля в ЕНП чрез създаване на мрежи за контакти, обучение, отваряне на материално-техническата база и базите данни за потребителите в държавите-членки, държавите кандидатки и асоциираните държави;

е)

разработване на количествен икономически анализ на цифровата икономика; проучване на въздействието на информационните и комуникационните технологии върху целите на Програмата за цифрово общество; проучване на отражението на чувствителни въпроси на сигурността върху ежедневието на гражданите (цифров начин на живот).

3.7.   Сигурни общества — защита на свободата и сигурността на Европа и нейните граждани

СИЦ ще допринесе за целите на заглавието „Сигурност и гражданство“ от Многогодишната финансова рамка за 2014 - 2020 г. чрез следните дейности:

а)

насочване на вниманието върху идентифицирането и оценката на уязвимостта на критичните инфраструктури (включително глобалните навигационни системи, финансовите пазари); подобряване на средствата за борба с измами, засягащи общия бюджет на Съюза, и за наблюдение на морската среда; както и оценка на експлоатационните показатели на технологиите, които са свързани или оказват влияние върху личните данни (цифрова самоличност);

б)

подобряване на капацитета на Съюза за намаляване на риска от бедствия и за управление на природни и причинени от човека бедствия, по-специално чрез разработване на глобални информационни системи за ранно предупреждение и управление на риска по отношение на множество заплахи, използващи технологии за наблюдение на Земята;

в)

предоставяне и в бъдеще на инструменти за оценка и управление на глобални предизвикателства за сигурността като тероризъм и неразпространение на оръжия (химични, биологични, радиологични и ядрени (в програмата Евратом), заплахи, дължащи се на социално-политическа нестабилност и заразни болести. Сред новите области, в които трябва да се работи, са уязвимостта и устойчивостта по отношение на нововъзникващи или смесени заплахи, например достъпът до суровини, пиратството, недостигът на ресурси/надпреварата за ресурси и влиянието на изменението на климата върху възникването на природни бедствия.

4.   КОНКРЕТНИ АСПЕКТИ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО

В съответствие с приоритетите на заглавието „Глобална Европа“ от Многогодишната финансова рамка за 2014 - 2020 г. СИЦ ще засили научното сътрудничество с ключови международни организации и трети държави (напр. органите на ООН, ОИСР, Съединените американски щати, Япония, Русия, Китай, Бразилия и Индия) в области със силно международно измерение като изменението на климата, продоволствената сигурност или нанотехнологиите. Това сътрудничество ще протича в тясна координация с действията на Съюза и държавите-членки в областта на международното сътрудничество.

С цел да подобри обслужването на процеса на създаване на политики, СИЦ ще продължи да развива своя капацитет за анализ, да осигурява междусекторни политически варианти и да извършва свързаните с това оценки на въздействието. Този капацитет ще бъде подкрепен по-специално чрез подобрения в областта на:

а)

използването на модели в ключови области (напр. енергетика и транспорт, селско стопанство, климат, околна среда, икономика); акцентът ще бъде поставен едновременно върху секторните и интегрираните модели (за оценките на устойчивостта) и ще обхваща както научно-технически, така и икономически аспекти;

б)

насочените към бъдещето проучвания, които ще предоставят анализи на тенденциите и събитията в областта на науката, технологиите и обществото, както и за начина, по който те могат да повлияят на обществените политики и иновациите и да засилят конкурентоспособността и устойчивия растеж; това би позволило на СИЦ да привлече вниманието към въпроси, които може да изискват бъдеща намеса на политическо равнище, и да предвиди бъдещите нужди на потребителите.

СИЦ ще засили своята подкрепа за процеса на стандартизация и за стандартите като хоризонтален елемент, подпомагащ конкурентоспособността на Европа. Дейностите ще обхващат преднормативни научни изследвания, разработване на справочни материали и измервания и хармонизиране на методики. Набелязани са пет ключови области (енергетика, транспорт, водещата инициатива „Програма в областта на цифровите технологии“, сигурност и безопасност (в това число ядрена в рамките на програмата Евратом) и защита на потребителите). Освен това СИЦ ще продължи да насърчава разпространението на резултатите от своята дейност и да осигурява подкрепа на институциите и органите на Съюза при управлението на правата върху интелектуалната собственост.

СИЦ ще изгражда капацитет в поведенческите науки с цел разработване на по-ефективно законодателство в допълнение към дейностите на СИЦ в избрани области като храненето, енергийната ефективност и продуктовите политики.

Социално-икономическите изследвания ще бъдат част от дейностите в съответните области, като например водещата инициатива „Програма в областта на цифровите технологии“, устойчивото производство и потребление или общественото здраве.

За да изпълнява своята мисия като референтен център на Съюза, да продължава да играе жизненоважна роля в ЕНП и да навлиза в нови области на научните изследвания, от съществено значение е СИЦ да разполага с най-съвременна инфраструктура. СИЦ ще продължи своята програма за обновяване и възстановяване, за да гарантира спазването на приложимите разпоредби относно околната среда, безопасността и сигурността, и ще инвестира в научни инфраструктури, включително в разработването на платформи за моделиране, база за нови области, като например генетични изследвания и т.н. Тези инвестиции ще се правят в тясна координация с пътната карта на ESFRI и при отчитане на съществуващата база в държавите-членки.

---

(1)  Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (OB L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).

(2)  ОВ L 75, 22.3.2005 г., стр. 67.

(3)  Препоръка на Комисията относно управлението на интелектуалната собственост в дейностите по трансфер на знания и кодекс на добрите практики за университетите и другите публични научноизследователски организации (C(2008) 1329, 10.4.2008 г.).

(4)  Решение № 1613/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. относно Шестата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, допринасяща за създаването на Европейско изследователско пространство и за иновации (2002 - 2006 г.) (ОВ L 232, 29.8.2002 г., стр. 1).

(5)  По принцип поне 80 %.

(6)  Регионалният механизъм за партньорство представлява научноизследователска инфраструктура от национално или регионално значение по отношение на социално-икономическата възвръщаемост, обучението и привличането на изследователи и технически персонал, който механизъм е признат за партньор на общоевропейския ESFRI или друга научноизследователска инфраструктура на световно равнище. Качеството на регионалния механизъм за партньорство, включително равнището на научното обслужване, управление и политика за достъп, трябва да отговаря на същите стандарти, които се изискват от общоевропейските научноизследователски инфраструктури.

(7)  Тъй като всички научни изследвания вече използват компютърни технологии и цифрови данни, достъпът до съвременни електронни инфраструктури е от съществено значение за всички изследователи. Например GÉANT свързва 40 милиона потребители в повече от 8 000 институции в 40 страни, като Европейската грид инфраструктура (ЕГИ) е най-голямата инфраструктура за разпределени изчисления в света с 290 обекта в 50 страни. Непрекъснатият напредък в областта на ИКТ и нарастващите потребности на науката от изчисления и обработка на огромни масиви от данни поставят значителни финансови и организационни предизвикателства за осигуряване на непрекъснатост на услугите за изследователите.

(8)  Интернет на нещата ще се координира като междусекторен въпрос.

(9)  Включително мрежи с база в космическото пространство.

(10)  Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Виж страница 320 от настоящия брой на Официален вестник).

(11)  Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (OB L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).

(12)  Работен документ на службите на Комисията SEC(2009) 1295, придружаващ съобщението на Комисията „Инвестиране в разработването на нисковъглеродни технологии (SET-Plan)“ COM(2009) 519 окончателен.

(13)  COM(2007) 723.

(14)  Бяла книга на Комисията „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ COM(2011) 144 окончателен.

(15)  Приблизителни оценки, разработени от PricewaterhouseCoopers за „бизнес възможностите в световен мащаб, свързани с устойчивостта и природните ресурси (включително енергетика, горско стопанство, храни и земеделие, водоснабдяване и метали)“ и от Световния бизнес съвет за устойчиво развитие (WBCSD (2010)) Vision 2050/Визия за 2050 г.: Нова програма за бизнеса, Световен бизнес съвет за устойчиво развитие: Женева, URL: http://www.wbcsd.org/web/projects/BZrole/Vision2050-FullReport_Final.pdf

(16)  COM(2008) 699 окончателен.

(17)  Публикация на тематичен отдел на Европейския парламент по политики в областта на икономиката и науката „Екоиновации — преориентиране на ЕС към ефективна икономика по отношение на ресурсите и енергията. Доклад и информационни бележки“, март 2009 г.

(18)  Обсерватория за екоиновации „Предизвикателството на екоиновациите — пътища към ресурсно ефективна Европа, доклад за 2010 г.“, май 2011 г.

(19)  Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (OB L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).

(20)  Без да се засяга бюджетът, разпределен за настоящото обществено предизвикателство.

(21)  COM(2008) 1329 окончателен, 10.4.2008 г.

(22)  COM(2010) 672 окончателен.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Следната таблица посочва редица ключови показатели за оценка на резултатите и въздействията на конкретните цели на програмата „Хоризонт 2020“. Тези ключови показатели могат да бъдат доусъвършенствани в хода на изпълнението на „Хоризонт 2020“.

1.   ЧАСТ I. ПРИОРИТЕТ „ВИСОКИ ПОСТИЖЕНИЯ В НАУЧНАТА ОБЛАСТ“

Показатели за конкретните цели:

—	Европейски научноизследователски съвет (ЕНС) — дял на публикациите по проекти, финансирани по линия на Европейския научноизследователски съвет, които са сред онзи един процент на най-често цитираните в дадена научна област

—	Бъдещи и нововъзникващи технологии (БНТ) — публикации в списания с рецензиране от независими специалисти и и значителна читателска аудитория и влияние — заявки за патенти и издадени патенти по раздел „Бъдещи и нововъзникващи технологии“

—	Дейности по програмата „Мария Склодовска-Кюри“ — междусекторен и междудържавен обмен на изследователи, включително докторанти

—	Научноизследователски инфраструктури — брой на изследователите, които имат достъп до научноизследователските инфраструктури благодарение на подкрепа от Съюза.

2.   ЧАСТ II. ПРИОРИТЕТ „ВОДЕЩИ ПОЗИЦИИ В ПРОМИШЛЕНОСТТА“

Показатели за конкретните цели:

—

Водещи позиции при базовите и промишлените технологии — заявки за патенти и издадени патенти за различни базови и промишлени технологии — дял на участващите фирми, които внедряват нови за предприятието или пазара иновации (обхваща периода на проекта плюс три години) — брой на съвместните публично-частни публикации

—	Достъп до рисково финансиране — общ обем на инвестициите, мобилизирани посредством дългово финансиране и инвестиции на рисков капитал — брой на финансираните организации и размер на ливъриджа на частното финансиране

—	Иновации в МСП — дял на участващите МСП, които внедряват нови за предприятието или пазара иновации (обхваща периода на проекта плюс три години) — растеж и създаване на работни места в участващите МСП

3.   ЧАСТ III. ПРИОРИТЕТ „ОБЩЕСТВЕНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА“

Показатели за конкретните цели:

—

За всички обществени предизвикателства: — публикации в списания с рецензии от независими специалисти и значителна читателска аудитория и влияние в областта на различните обществени предизвикателства — заявки за патенти и издадени патенти в областта на различните обществени предизвикателства — брой на прототипите и изпитателните дейности — брой на съвместните публично-частни публикации

Освен това за всяко от предизвикателствата напредъкът се оценява спрямо приноса за конкретните цели, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) № 104/2013

4.   ЧАСT VI. НЕЯДРЕНИ ПРЕКИ ДЕЙСТВИЯ НА СЪВМЕСТНИЯ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР (СИЦ)

Показатели за конкретната цел:

—	брой случаи на осезаеми конкретни въздействия върху политиките на Съюза, до които е довело предоставеното от СИЦ техническо и научно съдействие

—	брой на рецензираните от независими специалисти публикации в научни списания със значителна читателска аудитория и влияние

ПРИЛОЖЕНИЕ III

МОНИТОРИНГ

Комисията осъществява мониторинг на изпълнението на „Хоризонт 2020“ и наблюдава по-специално:

1.	Приноса за реализирането на ЕНП

2.	Разширяване на участието

3.	Участието на МСП

4.	Обществените и хуманитарните науки

5.	Науката и обществото

6.

Пол

7.	Международното сътрудничество

8.	Устойчивото развитие и изменението на климата, в т.ч. информацията за разходите, свързани с изменението на климата

9.	Довеждането на откритията до пазарна реализация

10.	Програмата в областта на цифровите технологии

11.	Участието на частния сектор

12.	Финансирането на публично-частните партньорства и партньорствата в рамките на публичния сектор

13.	Разпространение на информация

14.	Начините на участие на независими експерти

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Информация, предоставяна от Комисията в съответствие с член 9, параграф 2

1.

Информация относно отделните проекти, даваща възможност за проследяване на целия жизнен цикъл на всяко предложение, включваща по-специално: — подадените предложения, — резултатите от оценката на всеки проект, — споразумения за предоставяне на грантове, — завършените проекти.

2.

Информация относно резултатите от всяка покана и от изпълнението на проектите, включваща по-специално: — резултатите от всяка покана, — резултатите от преговорите за споразумения за предоставяне на грантове, — осъществяването на проектите, в т.ч. данните за плащанията и резултатите от проектите.

3.

Информация относно изпълнението на програмата, в т.ч. съответната информация на равнището на рамковата програма, специфичната програма, всяка конкретна цел и свързани теми и на СИЦ, както и информация относно полезните взаимодействия с други свързани програми на Съюза.

4.

Информация относно усвояването на бюджета на програма „Хоризонт 2020“, в т.ч. информация относно бюджетните задължения и плащанията по инициативите по членове 185 и 187 от ДФЕС.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Състави на Програмния комитет

Списък на съставите (1) на Програмния комитет в съответствие с член 10, параграф 2:

1.	Стратегически състави: Стратегически преглед на изпълнението на цялата програма, съгласуваност между различните части на програмата и хоризонтални въпроси, включително конкретните цели „Разпространяване на високите научни постижения и разширяване на участието“ и „Наука със и за обществото“.

Част I   „Високи постижения в научната област“:

2.	Европейски научноизследователски съвет (ЕНС), бъдещи и нововъзникващи технологии (БНТ) и действия по програмата „Мария Склодовска-Кюри“

3.	Научноизследователски инфраструктури

Част II   „Водещи позиции в промишлеността“:

4.	Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)

5.	Нанотехнологии, авангардни материали, биотехнология, усъвършенствани технологии за производство и преработка

6.	Космическо пространство

7.	МСП и Достъп до рисково финансиране

Част III   „Обществени предизвикателства“:

8.	Здравеопазване, демографски промени и благосъстояние

9.	Продоволствена сигурност, устойчиво селско и горско стопанство, морски и вътрешноводни изследвания и биоикономика

10.	Сигурна, чиста и ефективна енергия

11.	Интелигентен, екологичен и интегриран транспорт

12.	Действия във връзка с климата, околната среда, ресурсната ефективност и суровините

13.	Европа в един променящ се свят — приобщаващи, новаторски и мислещи общества

14.	Сигурни общества — защита на свободата и сигурността на Европа и нейните граждани

---

(1)  С оглед улесняване на изпълнението на програмата, за всяко заседание на Програмния комитет съгласно дневния ред Комисията ще възстановява разходите, в съответствие с установените от нея насоки, на един представител от всяка държава-членка, както и на един експерт/съветник от всяка държава-членка, за онези точки от дневния ред, по които държавата-членка се нуждае от конкретен експертен опит.