9.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 266/11

(1)

За безпроблемното функциониране на вътрешния пазар и за улесняване на презграничната търговия в рамките на Общността е от съществено значение таксите за презграничните плащания в евро да бъдат равни на таксите за съответстващите плащания в границите на една държава-членка. Този принцип на равни такси е установен с Регламент (ЕО) № 2560/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 2001 г. относно трансграничните плащания в евро (4), който се прилага за презграничните плащания в евро и шведски крони до 50 000 EUR, или еквивалентно на това.

(2)

Докладът на Комисията от 11 февруари 2008 г. по прилагането на Регламент (ЕО) № 2560/2001 относно трансграничните плащания в евро потвърди, че прилагането на посочения регламент реално е намалило таксите за презграничните платежни операции в евро до размера им, приложим към националните такива, както и че регламентът е насърчил сектора на европейските платежни услуги да положи необходимите усилия за изграждане на платежна инфраструктура с общностно измерение.

(3)

Докладът на Комисията разгледа практическите проблеми, установени във връзка с прилагането на Регламент (ЕО) № 2560/2001. В заключение бяха предложени известен брой изменения на споменатия регламент за преодоляването на установените по време на периода на преразглеждане проблеми. Тези проблеми се отнасят до смущенията на вътрешния пазар на плащания поради различаващите се задължения по отношение на статистическото отчитане, проблемите, свързани с прилагането на Регламент (ЕО) № 2560/2001, поради липсата на установени национални компетентни органи, липсата на органи за извънсъдебно разглеждане на възражения и разрешаване на спорове във връзка с регламента, както и поради факта, че в обхвата на регламента не се включват директните дебити.

(4)

Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар (5) осигурява модерна правна основа за създаването на вътрешен пазар на плащанията с общностно измерение. С цел гарантирането на правната съгласуваност на двата акта е уместно съответните разпоредби на Регламент (ЕО) № 2560/2001, и особено определенията да бъдат изменени.

(5)

Регламент (ЕО) № 2560/2001 обхваща презграничните преводи и електронни платежни операции. В съответствие с целта на Директива 2007/64/ЕО — да направи презграничните директни дебити възможни — е уместно приложното поле на Регламент (ЕО) № 2560/2001 да бъде разширено. Все още не е уместно да се прилага принципът на равни такси по отношение на платежните инструменти, които са главно или изключително на хартиен носител, като чековете, тъй като самата им същност не им позволява да бъдат обработвани със същата ефикасност като електронните плащания.

(6)

Принципът на равни такси следва да се прилага по отношение на плащания, които се инициират или приключват на хартиен носител или в брой, които се обработват по електронен път в рамките на веригата на изпълнение на плащанията, с изключение на чекове, и по отношение на всички такси, свързани пряко или косвено с платежна операция, включително свързаните с договор такси, като се изключат таксите за превалутиране. Непреки такси включват таксите за установяване на постоянно платежно нареждане или таксите за използване на разплащателна карта, дебитна или кредитна карта, които следва да са еднакви за националните и презграничните платежни операции в рамките на Общността.

(7)

С цел да се избегне фрагментирането на пазарите на плащания е уместно да се приложи принципът на равни такси. За тази цел е необходимо за всяка категория презгранична платежна операция да бъде идентифицирано дадено национално плащане със същите или много сходни характеристики като тези на презграничното плащане. За определяне на националното плащане като съответно на презгранично плащане следва да бъде възможно да се използват, inter alia, следните критерии: средството за иницииране, извършване и приключване на плащането, степен на автоматизиране, всякакви платежни гаранции, статут на клиента и връзка с доставчика на платежни услуги или използвания платежен инструмент, както е определено в член 4, параграф 23 от Директива 2007/64/ЕО. Тези критерии не следва да се считат за изчерпателни.

(8)

Компетентните органи следва да издадат препоръки за идентифициране на съответните плащания, когато счетат за необходимо. Комисията, подпомагана при необходимост от Комитета по плащанията, следва да предостави съответни насоки и да съдейства на компетентните органи.

(9)

Важно е доставчиците на платежни услуги да бъдат улеснени при изпълнението на презграничното плащане. В това отношение трябва да се насърчи стандартизирането, особено по отношение на използването на международния номер на банкова сметка (IBAN) и банковия идентификационен код (BIC). Следователно е уместно доставчиците на платежни услуги да предоставят на ползвателите на платежни услуги номера IBAN и кода BIC на въпросната сметка.

(10)

Различаващите се задължения за статистическо отчитане за целите на платежния баланс, приложими изключително към презграничните платежни операции, възпрепятстват развитието на интегриран пазар на плащанията, в частност в рамките на единната зона за плащания в евро (SEPA). В контекста на SEPA е препоръчително до 31 октомври 2011 г. да се направи нова оценка на целесъобразността на премахването на тези задължения за отчитане въз основа на банков сетълмент. С цел да се гарантира непрекъснато, своевременно и ефикасно предоставяне на статистическа информация за платежния баланс, е желателно също така да се гарантира, че остава възможно събирането на непосредствено достъпната информация за плащанията — като номера IBAN, кода BIC и размера на операцията или основната агрегирана информация за плащанията по отношение на различните платежни инструменти, доколкото процесът на събиране на информация не възпрепятства автоматичното обработване на плащанията и позволява да бъде напълно автоматизиран. Настоящият регламент не засяга задълженията за отчитане за други цели, като например предотвратяване на изпирането на пари или финансирането на тероризъм, или за фискални цели.

(11)

Понастоящем се използват различни стопански модели за действащите национални схеми за директен дебит. За да се насърчи създаването на схема за директен дебит в SEPA, е необходимо да се установи общ стопански модел и да се осигури по-голяма правна яснота по отношение на многостранните обменни такси. За презгранични директни дебити това би могло да се постигне, като по изключение се установи максимален размер на многостранната обменна такса за операция по време на определен преходен период. Въпреки това страните по многостранното споразумение следва да са свободни да определят по-нисък размер или да се споразумеят за многостранна обменна такса с нулева ставка. За национални директни дебити в рамките на SEPA може да се използва същата национална обменна такса или друго възнаграждение по междубанково споразумение между доставчиците на платежни услуги на получателя и платеца, като съществуващите преди датата на прилагане на настоящия регламент. Ако национална многостранна обменна такса или друго възнаграждение по междубанково споразумение бъде намалена(о) или отменена(о) по време на преходния период, например в резултат на прилагане на закон в областта на конкуренцията, по отношение на националните директни дебити в рамките на SEPA по време на преходния период следва да се прилагат ревизирани договорености. Независимо от това, когато операцията по директен дебит е предмет на двустранно споразумение, условията на двустранното споразумение следва да имат предимство пред всяка многостранна обменна такса или друго възнаграждение по междубанково споразумение. Индустрията може да използва осигурената по време на преходния период правна сигурност, за да разработи и постигне съгласие по общ дългосрочен стопански модел за функционирането на директните дебити в рамките на SEPA. В края на преходния период следва да е налице дългосрочно решение за стопанския модел на директни дебити в рамките на SEPA в съответствие със законодателството на ЕО в областта на конкуренцията и с регулаторната рамка на Общността. В рамките на продължителен диалог с банковия сектор и въз основа на приноса на съответните пазарни субекти Комисията възнамерява да предостави, в неотложен порядък, насоки относно целта и измеримите критерии за съгласуваността на такова многостранно междубанково възнаграждение, което би могло да включва многостранни обменни такси, със законодателството на ЕО в областта на конкуренцията и с регулаторната рамка на Общността.

(12)

За да се изпълни дадена операция по директен дебит, сметката на платеца трябва да бъде достъпна. Следователно, за да се насърчи успешното въвеждане на директни дебити в рамките на SEPA, е от изключително значение всички сметки на платци да бъдат достъпни, когато това вече е постигнато за съществуващи национални директни дебити, деноминирани в евро; в противен случай платецът и получателят няма да могат да се ползват от преимуществата на презграничното събиране чрез директни дебити. Ако сметката на даден платец не е достъпна съгласно схемата за директен дебит в рамките на SEPA, платецът (длъжникът) и получателят (кредиторът) няма да могат да се ползват от наличните нови възможности за плащане чрез директен дебит. Това е особено важно, когато получателят нарежда събиране чрез директен дебит на партиди, например на месечна или тримесечна база за сметки за електричество или за други сметки за битови услуги, а не под формата на индивидуално събиране за всеки клиент. Ако кредиторите не могат да осъществят достъп до всички свои длъжници в една-единствена операция, ще е необходима допълнителна ръчна намеса, което има вероятност да повиши разходите. Следователно при липсата на задължителна достъпност за доставчика на платежни услуги на платеца ефикасността на събирането чрез директни дебити няма да се повиши в пълна степен и конкуренцията на общоевропейско равнище ще остане ограничена. Въпреки това, предвид специфичните характеристики на директните дебити между стопанските субекти, това следва да се прилага само по отношение на основната схема за директен дебит в рамките на SEPA, а не по отношение на схемата за директен дебит между стопански субекти в рамките на SEPA. Задължението за достъпност включва правото на доставчик на платежни услуги да не изпълни операция по директен дебит в съответствие с правилата на схемата за директен дебит по отношение например на отхвърляне, отказ или връщане на операции. В допълнение, задължението за достъпност не следва да е в сила по отношение на доставчици на платежни услуги, които имат разрешение да предоставят и изпълняват операции по директен дебит, но които не упражняват такава дейност с търговска цел.

(13)

В допълнение, предвид техническите изисквания, които са необходими за осигуряване на достъпност, е важно доставчикът на платежни услуги на платеца да разполага с достатъчно време, за да се подготви за изпълнение на задължението за достъпност. Поради това доставчиците на платежни услуги следва да разполагат с преходен период от най-много една година след датата на прилагане на настоящия регламент, за да изпълнят това задължение. Тъй като доставчиците на платежни услуги от държави-членки извън еврозоната би трябвало да извършат повече подготвителна работа, на такива доставчици на платежни услуги следва да се даде възможност да отложат изпълнението на задължението за достъпност с най-много пет години след датата на прилагане на настоящия регламент. Въпреки това доставчици на платежни услуги, намиращи се в държава-членка, въвела еврото за своя национална парична единица в рамките на четири години от датата на прилагане на настоящия регламент, следва да са длъжни да изпълнят задължението за достъпност най-късно в срок една година от датата, на която въпросната държава-членка се е присъединила към еврозоната.

(14)

Компетентните органи следва да бъдат оправомощени да изпълняват ефикасно задълженията си по наблюдение и да предприемат всички необходими мерки, за да се гарантира, че доставчиците на платежни услуги спазват настоящия регламент.

(15)

За гарантирането на възможност за разрешаване на споровете в случай на неправилно прилагане на настоящия регламент държавите-членки следва да установят подходящи и ефективни процедури за жалби и разрешаване на спорове за уреждане на всички спорове между ползвателя на платежната услуга и доставчика на платежни услуги. Важно е също така да се посочат компетентни органи и органи за извънсъдебно разглеждане на жалби и разрешаване на спорове, като се определят съществуващи органи, когато е целесъобразно, или като се създадат нови органи.

(16)

От съществено значение е да се гарантира, че компетентните органи и органите за извънсъдебно разглеждане на жалби и разрешаване на спорове в рамките на Общността си сътрудничат активно за безпрепятственото и своевременно разрешаване на презгранични спорове съгласно настоящия регламент. Такова сътрудничество следва да може да се осъществява под формата на обмен на информация относно правото или юридическата практика в рамките на тяхната юрисдикция или под формата на прехвърляне или поемане на процедури по разглеждане на жалби и разрешаване на спорове, когато е подходящо.

(17)

Необходимо е държавите-членки да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции в националното законодателство за неспазване на настоящия регламент.

(18)

Разширяването на прилагането на настоящия регламент към валути, различни от еврото, би имало недвусмислена полза, особено във връзка с обхванатия брой плащания. Следователно, за да се позволи на държавите-членки, чиято парична единица не е евро, да разширят прилагането на настоящия регламент към презграничните плащания, деноминирани в тяхната национална парична единица, следва да се установи процедура на уведомяване. Все пак следва да се направи така, че от държавите, които вече са спазили тази процедура, да не се изисква да представят ново уведомление.

(19)

Желателно е Комисията да представи доклад относно целесъобразността от премахване на националните задължения за отчитане, основани на банков сетълмент. Желателно е също така Комисията да представи доклад и за прилагането на настоящия регламент, като оценява по-специално използването на номера IBAN и кода BIC за улесняване на плащанията в рамките на Общността, както и развитието на пазара във връзка с прилагането на разпоредбите относно операциите по директен дебит. В условията на развитието на SEPA е желателно също така този доклад да оцени доколко е подходящ таванът от 50 000 EUR, който понастоящем се прилага за принципа на равни такси.

(20)

С оглед на правна сигурност и яснота Регламент (ЕО) № 2560/2001 следва да бъде отменен.

(21)

За да се гарантира правна съгласуваност между настоящия регламент и Директива 2007/64/ЕО, по-специално по отношение на прозрачността на условията и информационните изисквания при платежните услуги, както и по отношение на правата и задълженията във връзка с предоставянето и използването на платежните услуги, е целесъобразно настоящият регламент да се прилага от 1 ноември 2009 г. Целесъобразно е да се даде възможност на държавите-членки до 1 юни 2010 г. да приемат мерки за въвеждане на санкции за нарушаването на настоящия регламент.

(22)

Тъй като целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба и последиците на действието, могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

1.

„презгранично плащане“ означава платежна операция, обработена по електронен път по нареждане на платеца, на получателя или чрез получателя, като доставчикът на платежни услуги на платеца и доставчикът на платежни услуги на получателя се намират в различни държави-членки;

2.

„национално плащане“ означава платежна операция, обработвана по електронен път, по нареждане на платец, на получател или чрез даден получател, като доставчикът на платежни услуги на платеца и доставчикът на платежни услуги на получателя се намират в една и съща държава-членка;

3.

„платец“ означава физическо или юридическо лице, което е титуляр на платежна сметка и разрешава изпълнението на платежно нареждане по тази сметка или, когато такава липсва, физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане;

4.

„получател“ означава физическо или юридическо лице, определено като краен получател на средствата, предмет на дадена платежна операция;

5.

„доставчик на платежни услуги“ означава всяка от категориите юридически лица, посочени в член 1, параграф 1 от Директива 2007/64/ЕО, както и физическите или юридическите лица, посочени в член 26 от същата директива, но изключва институциите, изброени в член 2 от Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена) (6), които се ползват от освобождаване от държава-членка, упражнено съгласно член 2, параграф 3 от Директива 2007/64/ЕО;

6.

„ползвател на платежни услуги“ означава физическо или юридическо лице, което се ползва от платежната услуга в качеството си на платец или получател, или и в двете качества;

7.

„платежна операция“ означава действие от страна на платец или от, или чрез получател по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от съответните задължения по основното правоотношение между платеца и получателя;

8.

„платежно нареждане“ означава всяко нареждане от платеца или получателя към своя доставчик на платежни услуги, с което се иска изпълнението на платежна операция;

9.

„такса“ означава всяка такса, наложена от доставчика на платежни услуги на ползвателя на платежни услуги, пряко или косвено свързана с платежна операция;

10.

„средства“ означава банкноти и монети, пари по сметки и електронни пари по смисъла на член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2000/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари (7);

11.

„потребител“ означава физическо лице, което действа за цели, които са извън неговата търговия, стопанска дейност или професия;

12.

„микропредприятие“ означава предприятие, което към момента на сключване на договора за платежни услуги е предприятие по смисъла на член 1 и член 2, параграфи 1 и 3 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определенията на микро-, малки и средни по размер предприятия (8);

13.

„обменна такса“ означава такса, платима между доставчиците на платежни услуги на платеца и на получателя за всяка операция по директен дебит;

14.

„директен дебит“ означава платежна услуга по задължаване на платежна сметка на платец, когато платежната операция се извършва по нареждане на получателя, въз основа на съгласието на платеца, дадено на получателя, на доставчика на платежни услуги на получателя или на доставчика на платежни услуги на платеца;

15.

„схема за директен дебит“ означава общ набор от норми, практики и стандарти, договорени между доставчиците на платежни услуги за изпълнението на операции по директен дебит.

а)

платецът съобщава за операциите по свое нареждане, при поискване, на доставчика на платежни услуги номера IBAN на получателя и кода BIC на доставчика на платежни услуги на получателя;

б)

получателят съобщава за операциите по свое нареждане, при поискване, на доставчика на платежни услуги номера IBAN на платеца и кода BIC на доставчика на платежни услуги на платеца.

а)

използването на номера IBAN и кода BIC във връзка с автоматизацията на плащанията;

б)

целесъобразността на тавана, предвиден в член 3, параграф 1; и

в)

развитието на пазара във връзка с прилагането на членове 6, 7 и 8.