19/ 07

BG

Официален вестник на Европейския съюз

186

L 253/22

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

На извънредната си среща, проведена на 21 септември 2001 г., Европейският съвет заяви, че тероризмът представлява реално предизвикателство към света и към Европа, както и че борбата срещу тероризма става приоритетна задача на Европейския съюз.

(2)

На 19 октомври 2001 г. Европейският съвет заяви, че е решен да се бори с тероризма под всякаква негова форма по целия свят, както и че ще продължи да полага усилията да подсили коалицията на международната общност за борба с тероризма под всякаква негова форма, например посредством по-всеобхватно сътрудничество между операционните служби, отговорни за борбата с тероризма: Европол, Евроюст, разузнавателните служби, полицейските сили и съдебните органи.

(3)

Изключително важно за борбата срещу тероризма е съответните служби да разполагат с възможно най-пълната и най-актуална информация в съответните им области. Специализираните национални служби на държавите-членки, съдебните органи и съответните органи на Европейския съюз, като Европол и Евроюст, се нуждаят от неограничена информация, за да изпълняват най-ефективно задачите си.

(4)

Решение 2003/48/ПВР на Съвета от 19 декември 2002 г. за прилагане на специфични мерки за полицейско и съдебно сътрудничество за борба с тероризма, в съответствие с член 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС (2), е значителна стъпка напред. Постоянството на терористичната заплаха и сложността на този феномен създават необходимостта от още по-широк обмен на информация. Обхватът на информационния обмен следва да бъде разширен, така че да обхване всички етапи на наказателните производства, включително присъдите, и всички лица, групи или организации, срещу които се извършва наказателно преследване или които са осъдени за терористични престъпления.

(5)

Тъй като целите на настоящото решение не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен, ако всяка държава-членка действа самостоятелно, и следователно, като се има предвид необходимостта от взаимодействие, тези цели биха могли да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, установен в посочения член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(6)

При извършване на информационния обмен настоящото решение не нарушава съществени интереси на националната сигурност, нито поставя в опасност сигурността на отделни лица, успеха на текущо разследване или специфични разузнавателни дейности в областта на националната сигурност.

(7)

Настоящото решение отчита основните права и принципи, по-специално тези, които са установени в Хартата на основните права на Европейския съюз,

а)

„терористични престъпления“: престъпленията, посочени в членове 1, 2 и 3 от Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно борбата срещу тероризма (3);

б)

„Конвенция за Европол“: Конвенцията за създаване на Европейската полицейска служба от 26 юли 1995 г. (4);

в)

„Решение Евроюст“: Решение 2002/187/ПВР на Съвета от 28 февруари 2002 г. за създаване на Евроюст за засилване на борбата срещу сериозната престъпност (5);

г)

„група или обект“: „терористични групи“ по смисъла на член 2 от Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, както и групите и организациите, които са изброени в приложението към Обща позиция 2001/931/ОВППС на Съвета от 27 декември 2001 г. за прилагане на специфични мерки за борба срещу тероризма (6).

а)

Европол, в съответствие с националното законодателство и разпоредбите на Конвенцията за Европол, за обработка; и

б)

Евроюст, в съответствие с националното законодателство и когато разпоредбите на Решението Евроюст позволяват.

а)

данни, които идентифицират лице, група или организация;

б)

действия в период на разследване и свързаните с тях обстоятелства;

в)

конкретната заплаха, за която става въпрос;

г)

връзки с други релевантни случаи;

д)

използването на комуникационни технологии;

е)

заплаха поради притежание на оръжия за масово унищожаване.

а)

данни, които определят самоличността на лице, група или организация, които са обект на наказателно разследване или преследване;

б)

конкретната заплаха и свързаните с нея специфични обстоятелства;

в)

информация относно окончателни присъди за терористични престъпления и специфичните обстоятелства около тези престъпления;

г)

връзки с други релевантни случаи;

д)

молби за правна помощ, включително съдебни поръчки за разпит на свидетели, отправени до или от друга държава-членка, както и съответният отговор.