This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Европейски закон за климата
РЕЗЮМЕ НА:
КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕГЛАМЕНТА?
С регламента:
- се създава рамка за постигане на неутралност по отношение на климата в рамките на Европейския съюз (ЕС) за периода до 2050 г. (т.е. баланс на емисиите на парникови газове* в целия ЕС и тяхното отстраняване, регламентирани в правото на ЕС);
- включва, в допълнение към обвързващата цел за неутралност по отношение на климата в ЕС до 2050 г., целта за постигане на отрицателни емисии в ЕС след това;
- предвижда обвързваща цел на ЕС за нетно вътрешно намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55 % (в сравнение с нивата от 1990 г.) до 2030 г. и за определяне на цел за климата за 2040 г. в рамките на шест месеца след първата глобална инвентаризация съгласно Парижкото споразумение;
- въвежда правила за гарантиране на постоянен напредък към глобалната цел за адаптиране, посочена в Парижкото споразумение (вж. резюмето).
ОСНОВНИ АСПЕКТИ
Институциите на ЕС и държавите — членки на ЕС трябва да предприемат всички необходими мерки, за да отговорят на целите на регламента, като вземат предвид справедливостта, солидарността и разходната ефективност.
С регламента се създава независим Европейски научен консултативен съвет по изменението на климата. Управителният съвет на Европейската агенция за околната среда определя 15-те членове на консултативния съвет за срок от 4 години след открита процедура за подбор. Подборът се основава на техните високи научни постижения, богат експертен и професионален опит в областта на науките за климата и околната среда. 15-те старши научни експерти се назначават лично.
Задачите на съвета включват:
- разглеждане на най-новите научни констатации от докладите на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) и научните данни за климата, по-специално във връзка с информацията, която е от значение за ЕС;
- предоставяне на научни становища и изготвяне на доклади относно действащи и предложени мерки на ЕС;
- оказване на принос към обмена на независими научни знания;
- определяне на действия и възможности, необходими за успешното постигане на целите на ЕС;
- повишаване на осведомеността относно изменението на климата и последиците от него.
Държавите членки също трябва:
- да създадат консултативен орган по въпросите на климата, който отговаря за предоставянето на експертни научни консултации на компетентните национални органи;
- да създадат многостепенен диалог в областта на климата и енергетиката, в който да участват местните органи, организациите на гражданското общество, бизнес общността, инвеститорите и други съответни заинтересовани страни и обществеността;
- да представят своята 30-годишна стратегия на Европейската комисия до 1 януари 2029 г., и на всеки 10 години след това, като се актуализира на всеки 5 години, ако е необходимо.
Регламентът определя следните междинни мерки на ЕС, които имат за цел да помогнат на ЕС да постигне целта си за неутралност по отношение на климата до 2050 г.
- Намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС с най-малко 55 % (в сравнение с нивата от 1990 г.) до 2030 г.; през юли 2021 г. Комисията представи пакет от законодателни предложения, надграждащи съществуващото законодателство на ЕС и включващи нови инициативи в изпълнението на тази нова цел. След това ще наблюдава напредъка на законодателните предложения, за да определи дали новата цел ще бъде постигната.
- Ограничаване на приноса на нетните поглъщания до максимум 225 милиона тона CO2 еквивалент, за да се гарантира, че до 2030 г. ще се положат достатъчно усилия за смекчаване на последиците. С цел засилване на въглеродните поглътители* в ЕС в съответствие с целта за неутралност на климата до 2050 г. регламентът предвижда също така ЕС да се стреми да постигне по-голям обем нетно поглъщане на въглерод през 2030 г.
- Разрешаване на Комисията да предложи цел за климата за 2040 г. в срок от 6 месеца след извършването на първия глобален преглед съгласно Парижкото споразумение. Предложението трябва да бъде придружено от доклад, съдържащ прогнозния индикативен бюджет на ЕС за парниковите газове за периода 2030—2050 г.
- Изискване Комисията да докладва на Европейския парламент и на Съвета в срок от 6 месеца от всеки глобален преглед съгласно Парижкото споразумение за напредъка, постигнат от ЕС и държавите членки по отношение на целите на регламента.
Адаптирането към изменението на климата изисква:
- Институциите и държавите — членки на ЕС:
- да увеличат адаптивната способност, укрепят устойчивостта и намалят уязвимостта спрямо изменението на климата;
- да гарантират, че политиките за адаптиране са последователни, взаимно се допълват, осигуряват съпътстващи ползи за секторните политики, спомагат за интегрирането на тези мерки във всички области на политиката и се фокусират специално върху най-уязвимите групи от населението и сектори;
- Комисията да приеме:
- стратегия на ЕС за адаптиране;
- насоки, до 30 юли 2022 г., за определянето на общи принципи и практики за идентифициране, класифициране и управление на климатичните рискове при планирането, разработването, изпълнението и мониторинга на проекти и програми;
- Държавите членки да приемат и приложат национални стратегии и планове за адаптация, като вземат под внимание особено уязвими сектори, като напр. селското стопанство, водоснабдителните и продоволствените системи, както и продоволствената сигурност, заедно с необходимостта от насърчаване на природосъобразни решения и основаващи се на екосистемите решения.
За оценяването на напредъка на равнище ЕС и на национално равнище от Комисията се изисква:
- да направи оценка до 30 септември 2023 г. и на всеки 5 години след това, на напредъка, постигнат от ЕС и държавите членки за целите за 2050 г. и адаптирането, и дали мерките на ЕС и националните мерки за постигане на тези цели са последователни;
- да направи оценка дали проектите на мерки и законодателство на ЕС, включително предложения за бюджет, са в съответствие с целите за 2030 г. и 2040 г. и целите за неутралност по отношение на климата за 2050 г.;
- да прави редовно оценка на съответните национални мерки и да издава препоръки към държава членка, когато открие несъответствия в гарантирането на целта за неутралност по отношение на климата или недостатъчен напредък относно увеличаването на адаптивната способност, да укрепят устойчивостта и намалят уязвимостта спрямо изменението на климата.
Комисията се ангажира с всички:
- части от обществото, включително обществеността, социалните партньори и заинтересованите страни, за да им даде възможност да предприемат действия за осъществяване на справедлив и социално приемлив преход към неутрално и устойчиво на изменението на климата общество;
- сектори на икономиката, които изготвят индикативни доброволни пътни карти за неутралност по отношение на климата.
Регламентът изменя:
- Регламент (EО) № 401/2009 относно Европейската агенция за околната среда и Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда (вж. резюмето) и Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз (вж. резюмето).
ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА РЕГЛАМЕНТЪТ?
Той се прилага от 29 юли 2021 г.
ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
- През декември 2019 г. Европейският съвет одобри целта за неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г. в съответствие с целите на Парижкото споразумение, прието съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.
- На 4 март 2020 г. Комисията прие своето предложение за Европейски закон за климата като важен елемент от Европейския зелен пакт (вж. резюмето).
- Действията на ЕС за разходоефективно намаляване на емисиите на парникови газове вече са значително разработени. В периода 1990—2019 г. емисиите намаляха с 24 %, докато икономиката увеличи ръста си с 60 %. Основен крайъгълен камък на политиката на ЕС в областта на климата е системата за търговия с емисии, създадена с Директива 2003/87/EО (вж. резюмето).
- За допълнителна информация вж.:
- Европейски закон за климата (Европейска комисия).
ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ
ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ
Регламент (EС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 година за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 („Европейски закон за климата“) (OВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1—17)
СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ
Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейският зелен пакт (COM(2019) 640 final, 11.12.2019 г.)
Регламент (EС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1—77)
Последващите изменения на Регламент (ЕС) 2018/1999 са включени в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.
Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета — Пътят след Париж: оценка на въздействието на Споразумението от Париж, придружаваща предложението за решение на Съвета относно подписването от името на Европейския съюз на Споразумението от Париж, прието съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COM(2016) 110 final, 2.3.2016 г.)
Регламент (ЕО) № 401/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно Европейската агенция за околната среда и Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда (кодифицирана версия) (ОВ L 126, 21.5.2009 г., стр. 13—22)
Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32—46)
последно актуализация 29.07.2021