Конвенция за биологичното разнообразие — Протокол от Картахена по отношение на биологичната безопасност

 

РЕЗЮМЕ НА:

Протокол от Картахена по отношение на биологичната безопасност към Конвенцията за биологичното разнообразие

Решение 2002/628/EО относно сключването от името на Европейската общност на Протокола от Картахена за биологична безопасност

КАКВА СА ЦЕЛИТЕ НА ПРОТОКОЛА И РЕШЕНИЕТО?

• Протоколът от Картахена към Конвенцията за биологичното разнообразие от 1993 г. (вж. резюме) е основан на принципа на предпазните мерки*. Целта му е да се предотвратят всякакви вредни последици за биологичното разнообразие, когато живи модифицирани организми* бъдат прехвърляни, обработвани или използвани, особено на трансгранично равнище (Регламент (ЕО) № 1946/2003 — вж. резюме). В протокола са взети предвид рисковете за здравето на човека.
• С решението на Съвета се предоставя правното одобрение на протокола от страна на ЕС.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Всяка страна, подписала протокола:

• приема необходимите и целесъобразни правни, административни и други мерки за изпълнение на задълженията си;
• гарантира, че при разработването, боравенето със, транспортирането, използването, прехвърлянето и освобождаването на живи модифицирани организми се предотвратява или намалява рискът за биологичното разнообразие;
• може да вземе допълнителни мерки за опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие;
• се насърчава да вземе предвид работата и експертния опит на международните органи, специализирани в рисковете за здравето на човека;
• може да участва в двустранни, регионални и многостранни споразумения и договорености, включително с държави, които не са подписали, при условие че те не снижават нивата на защита;
• трябва да прилага подходящи механизми, мерки и стратегии за контрол на идентифицираните рискове;
• сътрудничи за идентифициране на живи модифицирани организми, които биха могли да имат вредно въздействие;
• сътрудничи за развитие на човешките и институционалните ресурси за защита на биологичната безопасност* и повишаване на обществената осведоменост;
• трябва да уведоми засегнатите или потенциално засегнатите държави, информационната система „Клирингова къща по биобезопасност“ и ако е необходимо, съответните международни организации за всеки инцидент в своята юрисдикция, който може да причини презгранични вреди;
• осигурява безопасно боравене, опаковане, идентификация и транспортиране на изнасяните живи модифицирани организми, заедно с необходимата документация;
• предоставя на информационната система „Клирингова къща по биобезопасност“ подробни данни за националните си закони, оценки на риска, решения и друга информация, изисквана по силата на протокола;
• въвежда целесъобразни вътрешни мерки за предотвратяване и санкциониране на незаконната търговия с живи модифицирани организми;
• може да се оттегли от протокола една година след представяне на уведомление в писмена форма.

Протоколът се прилага за международното движение, транзита, работата със или използването на живи модифицирани организми, които могат да навредят на биологичното разнообразие и здравето на човека, с изключение на лекарства за хуманна употреба, включени в обхвата на други международни споразумения или организации.

Процедура за предварително информиране и съгласие се прилага за първия износ на живи модифицирани организми, които ще бъдат въведени умишлено в околната среда, с изключение на тези, които вече са определени като безвредни за биологичното разнообразие или здравето на човека. Това налага:

• държавата износител да уведоми предварително в писмена форма съответните органи по вноса за конкретни подробни данни (посочени в приложение I) за пратката;
• органите по вноса трябва да потвърдят получаването на уведомлението в рамките на 90 дни и да решат дали вносът може да продължи. Те могат:
  • да одобрят вноса със или без условия;
  • да откажат вноса;
  • да поискат допълнителна информация;
  • да решат, че е необходимо повече време за обработване на уведомлението;
  • да променят взето по-рано решение в светлината на нова научна информация;
  • да приложат опростена процедура при определени обстоятелства;
  • да позволяват определена информация, подадена от органа, изпратил уведомлението, да остане поверителна. Това не се отнася за общо описание на организма, обобщение на оценката на риска или мерки за справяне с извънредни ситуации.

Специфична процедура се прилага за живи модифицирани организми за директна употреба като храна, фураж или за преработка. Държава, която реши, че даден организъм може да се използва или продава на вътрешния ѝ пазар и впоследствие може също така да бъде изнесен, трябва да предостави подробна информация (посочена в приложение II) на другите подписали страни чрез информационната система „Клирингова къща по биобезопасност“.

В протокола са предвидени оценки на риска въз основа на научно обосновани методологии (приложение III).

Национален координационен център във всяка държава поддържа връзка със секретариата, създаден с конвенцията. Определени национални органи изпълняват административните задачи, изисквани по силата на протокола.

Създава се информационна система „Клирингова къща по биобезопасност“ с цел:

• ръководене на обмена на научна, техническа, екологична и регулаторна информация;
• подпомагане на подписалите страни, особено на най-нуждаещите се, при прилагането на протокола.

На конференцията на страните, включваща всички подписали страни, се преразглежда протоколът, на всеки 5 години се извършва оценка, препоръчва се предприемане на мерки и се създават спомагателни органи.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

Протоколът влезе в сила на 11 септември 2003 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

• Конвенцията за биологичното разнообразие на Програмата за околната среда на ООН влезе в сила на 29 декември 1993 г.
• Протоколът от Картахена към конвенцията за биологичната безопасност е приет в Монреал на 29 януари 2000 г.
• През 2013 г., с Решение 2013/86/EС, Съветът сключи от името на ЕС Допълнителния протокол от Нагоя—Куала Лумпур относно отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена по отношение на биологичната безопасност.
• За допълнителна информация вж.:
  • Протокол от Картахена по отношение на биологичната безопасност (Европейска комисия).

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Протокол от Картахена по отношение на биологичната безопасност към Конвенцията за биологичното разнообразие (OВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 50—65)

Решение 2002/628/EО на Съвета от 25 юни 2002 година относно присъединяването от името на Европейската общност към Протокола от Картахена за биологична безопасност (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 48—49)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Допълнителен протокол от Нагоя—Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена по биологична безопасност (OВ L 46, 19.2.2013 г., стр. 4—7)

Решение 2013/86/EС на Съвета от 12 февруари 2013 година за сключването от името на Европейския съюз на Допълнителния протокол от Нагоя—Куала Лумпур относно отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена по биологична безопасност (ОВ L 46, 19.2.2013 г., стр. 1—3)

Регламент (ЕО) № 1946/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно трансграничното придвижване на генетично модифицирани организми (ОВ L 287, 5.11.2003 г., стр. 1—10)

Конвенция за биологичното разнообразие (OВ L 309, 13.12.1993 г., стр. 3—20)

Решение 93/626/ЕИО от 25 октомври 1993 година сключване на Конвенцията за биологичното разнообразие (ОВ L 309, 13.12.1993 г., стр. 1—2)

последно актуализация 17.11.2020