Виенска конвенция за защита на озоновия слой

 

РЕЗЮМЕ НА:

Виенска конвенция за защита на озоновия слой

Решение 88/540/ЕИО относно сключването на Виенската конвенция за защита на озоновия слой и Монреалския протокол за веществата, които разрушават озоновия слой

КАКВА Е ЦЕЛТА НА КОНВЕНЦИЯТА И РЕШЕНИЕТО?

• Виенската конвенция за защита на озоновия слой определя принципите за защита на озоновия слой* в резултат на научни предупреждения, че изчерпването му представлява опасност за човешкото здраве и за околната среда.
• Това е рамкова конвенция, която по принцип има за цел да насърчава международното сътрудничество посредством обмен на информация относно въздействието на човешката дейност върху озоновия слой. Тя не изисква от страните* да предприемат конкретни мерки. Такива мерки са определени на по-късен етап — в Монреалския протокол към Виенската конвенция.
• Виенската конвенция е първата по рода си конвенция, която беше подписана от всички засегнати държави, като влезе в сила от 1988 г. и до 2009 г.беше ратифицирана от страните по целия свят.
• Решение 88/540/ЕИО дава на ЕС правно одобрение за Виенската конвенция за защита на озоновия слой и Монреалския протокол относно веществата, които нарушават озоновия слой.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Общо задължение на страните е да предприемат съответни мерки, за да защитят човешкото здраве и околната среда срещу неблагоприятните ефекти, които са резултат или е вероятно да бъдат резултат от човешки дейности, които променят или е вероятно да променят озоновия слой. По-специално, въз основа на съответните научни и технически съображения, страните трябва да:

• приемат съответните законодателни или административни мерки;
• си сътрудничат
  • по систематични наблюдения, научни изследвания и обмен на информация за по-добро разбиране на засегнатите проблеми,
  • за формулиране на мерките, процедурите, стандартите и хармонизирането на подходящите политики,
  • за ефективно прилагане, съвместно с компетентните международни органи, на Конвенцията и нейните протоколи.

Научните изследвания и оценки на озоновия слой, в които страните са включени, било пряко или в рамките на международни органи, се съсредоточават върху:

• физичните и химичните процеси;
• човешкото здраве и други биологични последствия, особено промените в ултравиолетовото слънчево излъчване;
• влиянието върху климата;
• веществата, трудовите практики, технологичните процеси и дейностите, влияещи на озоновия слой и техния кумулативен ефект;
• ефектите, произтичащи от всякакви промени в озоновия слой;
• алтернативните вещества и технологии;
• свързани социално-икономически въпроси;
• по-подробни фактори, като напр. физичният и химически състав на атмосферата и специалните химични вещества, са определени в приложенията.

В допълнение страните трябва да:

• улесняват и насърчават обмена на научна, техническа, социално-икономическа, търговска и правна информация, свързана с Конвенцията (приложение II го посочва в подробности);
• си сътрудничат, отчитайки нуждите на развиващите се държави, в развиването и прехвърлянето на технологии, като
  • подпомагат партньорите си да придобият алтернативни технологии,
  • предоставят необходимата информация, като напр. наръчници и насоки,
  • предоставят оборудване и съоръжения за научни изследвания,
  • предоставят обучение за научно-изследователския и техническия персонал;
• информират органа, вземащ решения (Конференцията на страните) за мерките, които те са предприели за прилагане на конвенцията.

Конференцията на страните (на която са представени и имат право на глас всички подписали я страни):

• следи за изпълнението на конвенцията;
• преразглежда научната информация;
• насърчава подходящите хармонизирани политики, стратегии и мерки;
• приема програми за научни изследвания, научно и техническо сътрудничество, обмен на информация и прехвърляне на технология и знания;
• обмисля и приема изменения на Конвенцията и възможните допълнителни протоколи;
• когато е подходящо, се позовава на експертното мнение на органи, като напр. Световната метеорологична организация и Световната здравна организация;
• се опитва да уреди всякакви спорове относно интерпретирането или прилагането на конвенцията чрез договаряне или посредничество от трета страна. Ако те се провалят, проблемът може да бъде отнесен до помирителна комисия на Международния съд;
• е подкрепяна от секретариат.

По всяко време след изтичане на четири години от датата на влизане в сила на Конвенцията за дадена страна, тази страна може да съобщи своето намерение да напусне. Това напускане влиза в сила 1 година след това.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГАТ КОНВЕНЦИЯТА И РЕШЕНИЕТО?

• Конвенцията влезе в сила на 22 септември 1988 г.
• Решението се прилага от 25 октомври 1988 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

• Виенската конвенция беше приета на 22 март 1985 година и влезе в сила на 22 септември 1988 г. От влизането ѝ в сила международната дейност е намалила глобалното потребление на озоно-разрушаващите вещества с 98 %; но озоновият слой не се очаква да се възстанови напълно преди втората половина на настоящия век.
• ЕС прилага конвенцията и нейния Монреалски протокол чрез собственото си законодателство относно озоно-разрушаващите вещества и флуорираните парникови газове — сред най-стриктното и най-напредналото в света.
• Регламентът за озоновия слой на ЕС (Регламент (ЕО) № 1005/2009 относно вещества, които нарушават озоновия слой) отива отвъд изискванията на Монреалския протокол в някои случаи, напр.:
  • той има по-амбициозни времеви рамки за намаляване;
  • обхваща повече вещества; и
  • също така регулира тяхното наличие в продукти и оборудване (не само в насипно състояние, както е в Монреалския протокол).
• Регламентът на ЕС относно флуорираните парникове газове (Регламент (ЕС) № 517/2014 относно флуорираните парникови газове) предвижда по-амбициозно намаляване в ЕС на парниковите газове, което вече е приложимо от 2015 г., и обхваща парниковите газове в продукти и оборудване (не само в насипно състояние, както в Монреалския протокол).
• За допълнителна информация вж.:
  • Защита на озоновия слой (Европейска комисия).

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Виенска конвенция за защита на озоновия слой (ОВ L 297, 31.10.1988 г., стр. 10—20)

Решение 88/540/ЕИО на Съвета от 14 октомври 1988 година относно сключването на Виенската конвенция за защита на озоновия слой и Монреалския протокол за веществата, които разрушават озоновия слой (ОВ L 297, 31.10.1988 г., стр. 8—9)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Регламент (ЕО) № 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно вещества, които нарушават озоновия слой (ОВ L 286, 31.10.2009 г., стр. 1—30)

Последващите изменения на Регламент (ЕО) № 1005/2009 са инкорпорирани в основния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

Монреалски протокол за веществата, които нарушават озоновия слой — Декларация на Европейската икономическа общност (ОВ L 297, 31.10.1988 г., стр. 21—28)

Решение 82/795/ЕИО на Съвета от 15 ноември 1982 година относно консолидирането на предпазни мерки относно хлорофлуоровъглеводороди в околната среда (ОВ L 329, 25.11.1982 г., стр. 29—30)

Решение 80/372/ЕИО от 26 март 1980 година относно хлорофлуоровъглеводороди в околната среда (ОВ L 90, 3.4.1980 г., стр. 45)

Регламент (ЕС) 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006 (ОВ L 150, 20.5.2014 г., стр. 195—230)

последно актуализация 12.12.2019