Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

По-бързи, по-ефективни трансгранични наказателни разследвания в ЕС

Директивата за Европейска заповед за разследване (ЕЗР) въвежда задълбочена нова система, която позволява на държавите от ЕС да получават доказателства от други европейски държави за наказателни дела, които включват повече от една държава.

АКТ

Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси

ОБОБЩЕНИЕ

Тази директива има за цел да опрости и ускори трансграничните наказателни разследвания в ЕС. Тя въвежда Европейската заповед за разследване, която позволява на съдебните власти в една държава от ЕС („издаващата държава“) да изиска събирането и предаването на доказателства от друга държава от ЕС („изпълняващата държава“).

Тъй като ЕЗР се основава на принципа за взаимно признаване, всяка държава от ЕС по принцип е задължена да признае и да изпълни подобно искане. Като това трябва да стане бързо и без никакви допълнителни формалности.

ЕЗР улеснява разрешаването на наказателни престъпления, включващи престъпления като корупция, трафик на наркотици и организирана престъпност. Например гръцката полиция може да помоли своите партньори в Обединеното кралство (1) да извършат претърсвания на домове или да разпитат свидетели от тяхно име.

ЕЗР подобрява съществуващото законодателство на ЕС в тази област, като определя строги крайни срокове за събиране на изискваните доказателства и като ограничава основанията за отказ на подобни изисквания. Освен това тя намалява документацията като въвежда единен стандартен формуляр, с който органите да изискват помощ при нужда от доказателства.

Ключови аспекти на ЕЗР

  • съдебно решение, издадено или потвърдено от съдебен орган на държава от ЕС, за прилагане на една или на няколко разследващи мерки в друга държава от ЕС с цел набавяне на доказателства в съответствие с тази директива;
  • може да се издаде също за набавяне на доказателство, което вече се притежава от отговорните органи на държавата, която ще изпълни искането;
  • може да се изиска от заподозряно или обвинено лице, или от неговия адвокат, съгласно приложимите права на защита в дадена държава от ЕС;
  • не трябва да засяга човешки права или правни принципи, например правото на защита при наказателни дела;
  • обхваща разследваща мярка, различна от организиране на съвместен разследващ екип;
  • може да се издава за нарушения, които се считат за престъпления или актове/нарушения на закона, които са наказуеми съгласно националното законодателство на дадена издаваща държава.

90 дни за предприемане на действия

След получаване на ЕЗР изпълняващата държава трябва да действа бързо по искането. Тя може да откаже да направи това само при определени условия, например ако искането нарушава основните принципи на законодателството на държавата или интересите на националната сигурност. Всички разходи за действия по дадено искане се покриват от изпълняващата държава.

Органът, който прави искането, може да избере алтернативна на ЕЗР мярка за разследване, ако счита, че това ще доведе до подобни резултати.

ЕЗР позволява също така:

  • временното предаване на задържани лица с цел събиране на доказателства;
  • проверки на банковите сметки/финансите на заподозрени лица;
  • разследване под прикритие и прихващане на далекосъобщения;
  • мерки за опазване на доказателства.

Тази директива се прилага за всички държави от ЕС с изключение на Дания и Ирландия, които решиха да не участват. Тя заменя съществуващи схеми на ЕС за правна взаимопомощ, по-специално Конвенцията за правна взаимопомощ на ЕС от 2000 г. и Рамково решение 2008/978/ПВР относно европейската заповед за предаване на доказателства.

ПРЕПРАТКИ

Акт

Влизане в сила

Краен срок на транспониране в държавите членки

Официален вестник на Европейския съюз

Директива 2014/41/EС

21.5.2014 г.

22.5.2017 г.

OВ L 130, 1.5.2014 г., стр. 16-16

Поправка

-

-

ОВ L 143, 9.6.2015 г., стр. 16-16

последно актуализация 10.09.2015



(1) Обединеното кралство напуска Европейския съюз и става трета държава (държава извън ЕС) от 1 февруари 2020 г.

Top