1.

В случаите, в които няма техническа възможност за физически пренос на газ в двете посоки в рамките на дадена мрежа, операторът на газопреносна система (наричан по-нататък „ОПС“) все пак може да осигури виртуален капацитет за „обратна струя“ или „обратен пренос“ в другата посока. В този случай газът реално не се движи обратно, а поисканият в обратната посока газ се изважда от движещия се в основната посока газов поток. Този процес се нарича „салдиране“.

2.

Член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005 ( 2 ) предвижда задължение за ОПС да предлагат услуги на всички ползватели на мрежата на недискриминационна основа и да предоставят на трети лица услуги за достъп както за гарантирани, така и за прекъсваеми доставки.

3.

Член 16, параграф 1 от Регламент № 715/2009 предвижда, че максималният капацитет във всички важни точки, посочени в член 18, параграф 3, се предоставя на участниците на пазара, като се отчитат целостта на системата и ефикасната експлоатация на мрежата, а в член 16, параграф 2, буква б) се установява задължението на ОПС да прилагат и публикуват недискриминационни и прозрачни механизми за разпределение на капацитет, включително спот пазари и борси, и същевременно да бъдат гъвкави и да могат да се приспособяват към променящите се пазарни условия.

4.

Според Комисията тези разпоредби, разглеждани заедно, и по-специално изискването по член 16, параграф 1 от Регламент № 715/2009 за осигуряване на „максимален капацитет“, включват изискването за предоставяне на поне виртуален обратен пренос, описан в точка 1 от настоящото заключение, когато държавата членка не може да осигури двупосочен физически капацитет, позволяващ потока на газ в двете посоки. Република България застъпва становището, че Регламент № 715/2009 не предвижда такова задължение за съответния ОПС.

5.

Ето защо Комисията моли Съда да установи, че Република България не е изпълнила задълженията, предвидени в член 14, параграф 1 от Регламент № 715/2009 във връзка с член 16, параграф 1 и параграф 2, буква б) от него за осигуряване на максимален капацитет на всички участници на пазара, и по-специално за предоставяне на услуги за виртуален обратен пренос на газ, и да осъди Република България да заплати съдебните разноски.

6.

Страните спорят по много факти и обстоятелства, свързани с наличието на твърдяното неизпълнение на задължения и които ще бъдат релевантни, ако Съдът установи, че правото на ЕС предвижда задължение за предоставяне на виртуален пренос на газ в обратна посока. България твърди също, че искът е недопустим.

7.

В хода на административното производство, което образува срещу България, Комисията се позовава на акт на ЕС, който е в сила преди Регламент № 715/2009, а именно Регламент (ЕО) № 1775/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 28 септември 2005 година относно условия за достъп до газопреносни мрежи ( 3 ). Той е отменен, считано от 3 март 2011 г., с член 31 от Регламент № 715/2009. Искът на Комисията е предявен пред Съда на 26 април 2012 г. и в петитума е посочен единствено Регламент № 715/2009. Отново ще се спра не след дълго на значението на този факт, когато разглеждам допустимостта на иска на Комисията, като ще засегна и въпроса за релевантността на целите на Третия енергиен пакет, който включва Регламент № 715/2009 (но разбира се, не и Регламент № 1775/2005), за тълкуването на посочените в петитума разпоредби.

8.

Искът на Комисията обаче се основава както на Регламент № 1775/2005, така и на Регламент № 715/2009, които според нея съдържат по същество еднакви правила относно разглежданите правни въпроси, с изключение на посочената в точка 38 по-долу разлика. Следователно, настоящото заключение се основава на Регламент № 715/2009, макар при необходимост да се разглежда и Регламент № 1775/2005.

9.

На 26 юни 2009 г. Комисията изпраща до Република България официално уведомително писмо, в което твърди по-специално, че тази държава членка не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 1 и член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1775/2005 (понастоящем член 14, параграф 1 и член 16, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Регламент № 715/2009). Българското правителство изпраща в отговор писмо от 26 август 2009 г., в което оспорва твърденията на Комисията.

10.

Тъй като не намира този отговор за задоволителен, на 28 юни 2010 г. Комисията изпраща до Република България мотивирано становище, което се основава на Регламент № 1775/2005. В него се посочва по-конкретно, че услуги за обратен пренос могат да бъдат предоставяни вместо двупосочен физически капацитет. Българските власти отговарят с писмо от 27 август 2010 г. и предоставят допълнителна информация на Комисията с писма от 24 август 2011 г., 28 декември 2011 г. и 19 януари 2012 г.

11.

Тъй като не е удовлетворена от отговора на България, на 26 април 2012 г. на основание член 258 ДФЕС Комисията предявява пред Съда настоящия иск за установяване на неизпълнение на задължения.

12.

В съдебното заседание, проведено на 4 септември 2013 г., участват процесуалните представители на Република България и на Комисията.

13.

Комисията твърди по-специално, че българският ОПС Булгартрансгаз не е осигурил капацитет за доставка на газ в двете посоки във всички входни и изходни точки в България, и по-конкретно в точките, в които българската система се свързва с румънската и гръцката система. Това става в Сидирокастро, що се отнася до Гърция, и в Негру вода, що се отнася до Румъния.

14.

Поради това Комисията твърди, че задължението по член 16, параграф 1 от Регламент № 715/2009 (член 5, параграф 1 от Регламент № 1775/2005) за предоставяне на максимален капацитет на участниците на пазара във връзка със задължението за предоставяне на трети лица на услуги за достъп за гарантирани и прекъсваеми доставки по член 14 от Регламент № 715/2009 (член 4 от Регламент № 1775/2005) предполага, че ОПС трябва да предлага капацитет и в двете посоки на тръбопроводната си система. Комисията посочва, че в случите на невъзможност за физически пренос на газ в двете посоки, все пак е възможно ОПС да предложи виртуален капацитет за „обратна струя“ или „обратен пренос“ в другата посока. Според нея това позволява на ОПС да предложи капацитет, който дори надхвърля техническия капацитет на мрежата ( 4 ).

15.

Комисията твърди също, че като не предоставя капацитет за обратен поток при режим на прекъсване на доставките, ОПС не изпълнява задълженията по Регламент № 715/2009 за прилагане на механизми за разпределение на капацитет, които са съвместими с пазарните механизми, включително с газовите борси. Комисията отбелязва, че член 16, параграф 2, буква б) от Регламент № 715/2009 (член 5, параграф 2, буква б) от Регламент № 1775/2005) изисква от ОПС да прилага и публикува недискриминационни и прозрачни механизми за разпределение на капацитет, които „са съвместими с пазарните механизми, включително спот пазари и борси, като същевременно са гъвкави и могат да се приспособяват към променящите се пазарни условия“.

16.

Според Комисията за ликвидността на пазарите на газ е необходимо ценови сигнали да бъдат изпращани и в двете посоки на мрежата, а не само в същата посока като физическия поток в случай на еднопосочна мрежа. Освен това ефикасната експлоатация на мрежата, посочена в член 16, параграф 1 от Регламент № 715/2009, изисква капацитетът за обратен пренос да бъде включен в общия капацитет на мрежата, който трябва да бъде максимизиран.

17.

Следва да се отбележи също, че между страните по делото има спор относно фактите. Естествено, искът на Комисията се основава на фактическото твърдение, че България не предоставя капацитет за виртуален обратен пренос при режим на прекъсване на доставките между Сидирокастро и Негру вода и че компетентните регулаторни органи не са взели конкретни мерки, за да гарантират изпълнението на това задължение. Противно на това българското правителство твърди при условията на евентуалност, че фактически тези услуги се предоставят. Това ставало ясно от информацията относно услугите за обратен пренос, публикувана на сайта на Булгартрансгаз ( 5 ).

18.

Основният довод на Република България обаче е, че член 14, параграф 1 във връзка с член 16, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Регламент № 715/2009 (член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Регламент № 1775/2005) не изисква от тази държава членка да предоставя капацитет за обратен поток, било то виртуален или не. Твърди се, че този извод се налага независимо дали се използва буквално, историческо, систематично или телеологично тълкуване на съответните разпоредби от Регламент № 1775/2005.

19.

Република България посочва, че задължението, изрично предвидено в Регламент (ЕС) № 994/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО на Съвета ( 6 ), държавите членки да осигуряват постоянна и физическа двупосочна доставка на газ, не подкрепя тълкуване на член 14, параграф 1 и член 16, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Регламент № 715/2009, съгласно което държавите членки трябва да предоставят съответстваща виртуална услуга.

20.

Република България твърди също, че е възпрепятствана да предоставя услуги за виртуален обратен пренос на газ поради наличието на две отделни газопреносни системи в България, национална и транзитна, и поради техническите затруднения в Негру вода, дължащи се на липса на необходимите координационни мерки от страна на ОПС на съседната държава.

21.

Република България изтъква също редица споразумения, сключени със СССР през 1986 г. и впоследствие, но преди присъединяването на Република България към Европейския съюз, поради които тя не може да предоставя услуги за виртуален обратен пренос на газ между Сидирокастро и Негру вода.

22.

В началото бих искал да отбележа, че ключовата дата за преценка на правомерността на действията на България е 28 август 2010 г., тоест два месеца след датата на мотивираното становище на Комисията ( 7 ), така че законодателният акт на ЕС, приложим ratione temporis за разглеждания спор, е Регламент № 1775/2005. Ето защо според мен е проблемен фактът, че в петитума на иска на Комисията се посочва единствено Регламент № 715/2009 — акт, който не е обвързвал България до 3 март 2011 г.

23.

При все това Съдът поне веднъж е изменил петитума на иск на Комисията, като се е основал на установения принцип, че „при изменение на общностното право в хода на досъдебната процедура Комисията има право да поиска да бъде установено неизпълнение от страна на държава членка на задължения, които произтичат от първоначалната редакция на впоследствие изменен или отменен общностен акт и които продължават да съществуват съгласно разпоредбите на новия акт“ ( 8 ).

24.

Следователно няма основание да се оспорва допустимостта на иска на Комисията поради посочване в петитума на регламент, който все още не е бил в сила, тъй като релевантните материалноправни норми на Регламент № 1775/2005 и Регламент № 715/2009 по същество са идентични.

25.

Въпреки това, след като последният регламент е приет в контекста на Третия енергиен пакет, който представлява по-амбициозен подход към изграждането на вътрешния газов пазар, от телеологична гледна точка само целите на по-ранния регламент, а именно Регламент № 1775/2005, могат да бъдат взети предвид при тълкуването на член 14, параграф 1 и член 16, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Регламент № 715/2009 или по-скоро на предшестващите ги разпоредби, а именно член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Регламент № 1775/2005.

26.

Република България моли Съда да отхвърли иска като недопустим на друго основание. Според нея поради несъответствията между представените в хода на административното производство твърдения на Комисията и тези, изложени в исковата молба до Съда, тя не може да установи точно задължението, което се твърди, че не е изпълнила, а оттам и да подготви ефективна защита срещу твърденията на Комисията.

27.

По същество Република България поддържа, че изпратените от Комисията официално уведомително писмо и мотивирано становище се основават на непредоставянето от България на капацитет за физически пренос в обратна посока, докато предявеният от Комисията иск до Съда се отнася до непредоставянето на капацитет за виртуален пренос в обратна посока (backhaul). Следователно предметът на иска бил различен от очертания в хода на административното производство.

28.

Според мен няма основание искът на Комисията да бъде обявен за недопустим поради несъответствието между посочените документи. На това мнение съм, тъй като виртуалният обратен пренос се споменава в официалното уведомително писмо, в мотивираното становище и в подадената в Съда искова молба. Освен това съгласно постоянната практика на Съда Комисията има право да ограничи обхвата на твърденията си в исковата молба до Съда в сравнение с доводите, посочени в мотивираното становище и в официалното уведомително писмо ( 9 ).

29.

Бих искал да припомня също така, че при всички положения практиката на Съда не изисква трите фази на производството (а именно официалното уведомително писмо, мотивираното становище и исковата молба до Съда) напълно да съответстват едно на друго. Ако предметът на спора, очертан в мотивираното становище, не е бил разширен или изменен в исковата молба до Съда, Комисията е изпълнила процесуалните си задължения съгласно правото на ЕС ( 10 ). Въпреки замяната на разпоредбите, които се твърди, че са били нарушени, с тези от Регламент № 715/2009, в случая Комисията се е съобразила с посоченото правило.

30.

За изчерпателност бих искал да добавя, че намирам за ирелевантен изтъкнатия в писмената реплика на Комисията факт, че в хода на административната фаза Република България не е оспорила твърдението, че съгласно член 4, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Регламент № 1775/2005 (член 14, параграф 1 и член 16, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Регламент № 715/2009) тя трябва да предоставя капацитет за обратен поток при режим на прекъсване на доставките, било то виртуален или не. Както се посочва в писмената защита на Република България, за да осигури правото си на защита, дадена държава членка може да изтъкне в съдебната фаза на производството доводи, които не е изтъкнала в досъдебната фаза ( 11 ).

31.

По тези причини смятам, че искът на Комисията е допустим.

32.

Централният въпрос по това дело е дали задължението за максимизиране на капацитета, като се вземе предвид ефикасната експлоатация на мрежата, включва конкретно задължение за предоставяне на капацитет за виртуален обратен пренос. Ако отговорът на въпроса е отрицателен, то всички доводи, които страните излагат пред Съда и които представих по-горе, ще се окажат безпредметни. Следователно настоящото дело се свежда, поне първоначално, до тълкуване на член 14, параграф 1 и член 16, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Регламент № 715/2009. Бих искал да припомня, че съгласно постоянната практика на Съда при определянето на смисъла на разпоредба от правото на ЕС трябва да бъдат взети предвид нейния текст, контекст и цели ( 12 ).

33.

Както се подчертава в писмената защита на Република България, нито в Регламент № 715/2009, нито в Регламент № 1775/2005 се предвижда изрично задължение за ОПС да предоставят услуги за виртуален обратен пренос на газ.

34.

Бих искал да добавя, че в член 2, параграф 1, точка 3 от Регламент № 715/2009 понятието „капацитет“ се определя като „максималния поток, изразен в нормални кубически метри за единица време или в енергийна единица за единица време, на който ползвателят на мрежата има право съгласно разпоредбите на договора за пренос“. Освен това съгласно член 2, параграф 1, точка 18 „технически капацитет“ означава максималния гарантиран капацитет, който операторът на преносна система може да предложи на ползвателите на мрежата, като вземе под внимание целостта на системата и експлоатационните изисквания на преносната система. Нито в тези, нито в многото други разпоредби на Регламент № 715/2009, в които се употребява понятието „капацитет“, се указва, че то включва и виртуалните потоци. Както поясних в точка 1 от настоящото заключение, от физическа гледна точка това означава липса на движение на газ.

35.

Всъщност определението за наличен капацитет в член 1, параграф 1, точка 20 от Регламент № 715/2009 е съвсем показателно. В него се посочва, че „наличен капацитет“ означава част от техническия капацитет, тоест от максималния гарантиран капацитет, която операторът на преносна система не е разпределил и все още е налична за системата в дадения момент. След като целта на виртуалния обратен поток е да увеличи наличния капацитет в основната посока чрез изваждане от протичащия в тази основна посока газ на количеството газ, продадено в обратната посока, би могло да се очаква, че в определението за „наличен капацитет“ ще се посочват обратните потоци, а не само техническият капацитет. Това е така в още по-голяма степен, поради факта че както подчертава Комисията, виртуалният обратен поток всъщност позволява предоставянето на капацитет в основната посока на мрежата, който надхвърля техническия ѝ капацитет.

36.

Особено трудно ми е да приема разбирането, че намаляването на физическия поток на газ чрез използване на виртуална доставка може да бъде в съответствие с обичайния смисъл на понятието за увеличаване на преносния капацитет на мрежа или тръбопровод. Според мен това е равнозначно на твърдението, че възпирането на товародателите да използват физически железопътните мрежи би било средство за максимизиране на капацитета им за превоз на стоки. Всъщност в Европа още от Средновековието са известни различни търговски техники, насочени към свеждане до минимум на необходимостта от пренасяне на стоки, ценни книжа или пари от точка А до точка Б чрез отделяне на потоци от Б до А от потоците от А до Б. Тези техники обаче не са средство за максимизиране на капацитета на транспортните мрежи, а търговско средство за избягване на затрудненията, свързани с недостиг на превоз.

37.

Според мен понятието за максимален капацитет по смисъла на член 16, параграф 1 от Регламент № 715/2009 се отнася до наличния капацитет в смисъл на техническия капацитет на мрежата, който все още не е разпределен и поради това е наличен или е наличен, тъй като ползвателите на мрежата не са използвали договорен капацитет. С други думи, ОПС нямат право да оставят част от техническия капацитет на мрежата неизползван. Такъв капацитет трябва да бъде предлаган на участниците на пазара по недискриминационен начин. Това тълкуване се потвърждава от заглавието на члена, който се отнася до принципите на механизмите за разпределение на капацитет и на процедурите за управление на претоварването по отношение на ОПС (а именно член 16 от Регламент № 715/2009), и от неговите разпоредби, уреждащи свързаните с договорното или физическото претоварване на мрежата проблеми.

38.

Действително член 16, параграф 5 от Регламент № 715/2009 имплицитно се отнася до „максимизирането“ на капацитета на мрежата в смисъл на създаването на нов капацитет за пренос посредством нови инвестиции, като ОПС трябва редовно да оценява търсенето на нови инвестиции. Тази разпоредба обаче, която не съществува в член 5 от Регламент № 1775/2005, очевидно се отнася до техническия капацитет на мрежата и освен това не предвижда правно задължение за увеличаване на такъв капацитет.

39.

Във връзка със съотношението между член 14, параграф 1, от една страна, и член 16, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Регламент № 715/2009, от друга страна, бих искал да припомня, че първата разпоредба предвижда задължение за ОПС да предоставят услуги по недискриминационен начин на всички ползватели на мрежата и да предоставят на трети лица услуги за достъп както за гарантирани, така и за прекъсваеми доставки. Тези задължения не са в подкрепа на предложеното от Комисията тълкуване на член 16, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Регламент № 715/2009.

40.

Според мен задължението за недопускане на дискриминация не изисква ОПС да извършва нови услуги. То просто изисква операторът да не допуска дискриминация между ползвателите на мрежата при предоставяне на вече предлаганите от него услуги. Също така задължението на ОПС за прекъсваеми доставки не означава, че той трябва да предлага всички възможни мрежови услуги, които могат да бъдат предоставяни при режим на прекъсване на доставките. Тук бих искал да отбележа, че по технически причини обратен поток може да се предоставя само при режим на прекъсване на доставките ( 13 ). Поради тези причини задължението за предоставяне на услуги за обратен пренос въз основа на виртуални потоци в обратната посока не може да бъде изведено от член 16, параграф 1 и параграф 2, буква б) във връзка с член 14, параграф 1 от Регламент № 715/2009.

41.

На последно място, ефикасността на мрежата — чието споменаване в член 16, параграф 1 от Регламент № 715/2009 се изтъква от Комисията като довод в подкрепа на твърденията ѝ — е посочена наред с целостта на системата като възможен фактор, който трябва да бъде взет предвид, когато на всички участници на пазара се предоставя максимален капацитет във всички важни точки на мрежата, като съгласно член 18, параграф 3 в тях се включват входните и изходните точки. Според мен с посочването на ефикасността на мрежата всъщност се поставя условие, ограничаващо наличния капацитет, а не се предвижда фактор, изискващ максимизирането на капацитета. С други думи, не е необходимо ОПС да натоварва наличния капацитет до такава степен, че да се застраши ефикасността на мрежата.

42.

От подготвителните работи по приемането както на Регламент № 1775/2005, така и на Регламент № 715/2009 по никакъв начин не личи в който и да е от тях да е заложено задължение за предоставяне на обратен пренос посредством услуга за виртуален обратен поток ( 14 ). Противно на твърденията на Комисията в съдебното заседание, смятам, че целите на Третия енергиен пакет не са релевантни при преценка на задълженията на държавите членки във връзка с предоставянето на такъв обратен пренос. Това е така, защото законодателните предложения, съставляващи този пакет, са приети през септември 2007 г. ( 15 ). Следователно те не могат да повлияят на тълкуването на разпоредбите на Регламент № 1775/2005, на който се основават официалното уведомително писмо и мотивираното становище. В противен случай би се стигнало до разминаване между административното производство и иска на Комисията, което би нарушило правото на Република България на защита.

43.

Освен това, както се подчертава в писмената защита на България, в член 6, параграф 5 от Регламент № 994/2010 се предвижда задължение ОПС да осигуряват двупосочен капацитет по всички трансгранични междусистемни връзки между държави членки към 3 декември 2013 г., освен в някои конкретни случаи. Поради това се налага изводът, че ако законодателят на Съюза бе имал намерение да въведе двупосочен капацитет, било то виртуален или не, в Регламент № 715/2009 или Регламент № 1775/2005, той е щял да предвиди изрична разпоредба в това отношение, както е направил в Регламент № 994/2010.

44.

Както подчертава Комисията, действително съгласно постоянната практика на Съда, когато разпоредба на правото на ЕС може да бъде тълкувана по повече от един начин, трябва да се предпочете тълкуване, при което разпоредбата е в съответствие с Договора, пред тълкуване, което е несъвместимо с него ( 16 ).

45.

Вземам предвид и факта, че изграждането на вътрешния пазар е в основата на Регламент № 1775/2005, чиято цел е да се изгради такъв пазар в сектора на природния газ. Бих искал също да отбележа, че съгласно съображение 12 от Регламент № 715/2009 „следва да се постигне достатъчно равнище на трансграничен междусистемен капацитет за газ и да се насърчава пазарната интеграция, с цел да се завърши изграждането на вътрешния пазар на природен газ“. В Регламент № 1775/2005 обаче няма такова съображение и поради това то не може да бъде взето предвид при преценка на твърдяното неизпълнение от страна на Република България, тъй като релевантната дата е през август 2010 г. (вж. точка 22 по-горе). Следва да се отбележи също, че задължението на ОПС „да улесняват […] трансграничния обмен на природен газ“, предвидено в член 16, параграф 2, буква а) от Регламент № 715/2009, in fine не е предвидено в съответната разпоредба от Регламент № 1775/2005, а именно член 5, параграф 2, буква а).

46.

Съгласно съдебната практика Съдът не би могъл, без да отчита ясния и точен текст на разпоредба на законодателен акт на ЕС, да даде тълкуване, което има за цел да поправи тази разпоредба и по този начин да разшири обхвата на произтичащите от нея задължения на държавите членки ( 17 ).

47.

Ето защо не мога да заключа, че от член 14, параграф 1 във връзка с член 16, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Регламент № 715/2009 може да бъде изведено изискване за предоставяне на капацитет за обратен поток, било то виртуален или не, независимо от приложения метод на тълкуване. Както вече споменах, предвид изрично предвиденото в Регламент № 994/2010 задължение за създаване на физически двупосочен капацитет при преноса на газ е още по-трудно от член 14, параграф 1 и член 16, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Регламент № 715/2009 да се изведе задължение за предоставяне на капацитет за виртуален обратен поток.

48.

На последно място, предвид извода, до който достигнах, че правото на ЕС не предвижда задължение за ОПС да предоставят обратен пренос под формата на капацитет за виртуален обратен поток, не е необходимо да се проверява дали Комисията е изпълнила изискването за надлежно доказване на неизпълнението ( 18 ), както и да се разглеждат останалите доводи на Република България относно затрудненията, които тя среща при доставка на виртуален обратен поток при режим на прекъсване на доставките, както от техническа гледна точка, така и с оглед на задълженията ѝ по силата на сключени преди присъединяването към ЕС международни договори.

49.

Ето защо предлагам на Съда да отхвърли иска на Комисията и да я осъди да заплати съдебните разноски.