Публикация на заявление за регистрация на наименование съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2021/C 463/20)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„Zagorski bagremov med“

ЕС №: PDO-HR-02612 — 1 юни 2020 г.

ЗНП (X) ЗГУ ( )

1.   Наименование/наименования [на ЗНП или ЗГУ]

„Zagorski bagremov med“

2.   Държава членка или трета държава

Република Хърватия

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.    Вид продукт

Клас 1.4 Други продукти от животински произход (яйца, мед, различни млечни продукти с изключение на масло и др.)

3.2.    Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

3.2.1.   Определяне на продукта

Медът „Zagorski bagremov med“ се произвежда от нектара от акация (Robinia pseudoacacia), която е преобладаващият растителен вид, и от едновременно срещащите се медоносни растения в региона Hrvatsko Zagorje. Специфичните геоморфоложки и климатични условия на региона са оказали влияние върху появата на едновременно срещащите се растителни видове, които заедно с основните растителни видове са от значение за ботаническия произход на меда. Продуктът се предлага на пазара под формата на изцеден мед, мед във восъчна пита или изцеден мед с парчета восъчна пита.

3.2.2.   Мелисопалинологични характеристики

Освен прашец от акация (Robinia pseudoacacia) в поленовия спектър на меда „Zagorski bagremov med“ може да се среща и прашец от следните нектарни растителни видове: кучешки дрян (Cornus sanguinea), елшовиден зърнастец (Frangula alnus), жълт имел (Loranthus europaeus), растения от семейство Сложноцветни (Asteraceae), клен (Acer spp.), червена детелина (Trifolium pratense), глухарче (Taraxacum officinale), растения от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae), овощни видове (Prunus spp.), растения от семейство Сложноцветни, от типа на глухарчето (Asteraceae: тип Taraxacum), растения от семейство Сенникоцветни (Apiaceae), синап (Sinapis spp.), липа (Tilia spp.), обикновен звездан (Lotus corniculatus), метличина (Centaurea spp.) и прашец от други растителни видове в по-малки пропорции. В поленовия спектър може да се среща и прашец от следните ненектарни растителни видове: ясен (Fraxinus spp.), ежова главица (Dactylis glomerata), растения от семейство Житни (Poaceae), живовляк (Plantago spp.), ливадно орехче (Filipendula spp.), острица (Carex spp.), дъб (Quercus spp.) и мак (Papaver spp.).

Когато от общото количество прашец се извади съдържанието на прашец от ненектарните растителни видове в меда „Zagorski bagremov med“, над 27 % от прашеца трябва да бъде прашец от акация (Robinia pseudoacacia).

3.2.3.   Органолептични характеристики

Медът „Zagorski bagremov med“ има следните органолептични характеристики:

Външен вид

Цвят: много светъл, от почти безцветен през светложълт до сламеножълт, в зависимост от това доколко едноцветна е пробата мед.

Бистрота: изключително бистър.

Кристализация: остава дълго време в течно състояние, като рядко кристализира.

Мирис

Не е интензивен и може да има доловим мирис на акациев цвят и на пресен восък в зависимост от това доколко едноцветна е пробата мед.

Вкус

Средно сладък до много сладък, с ниска киселинност.

Аромат

Краткотраен до среднотраен аромат на ванилия, акациев цвят, необработена пчелна пита и прясно масло.

3.2.4.   Физикохимични показатели

Съдържание на вода: не повече от 18,0 %.

Електропроводимост: не повече от 0,25 mS/cm.

Съдържание на хидроксиметилфурфурол (HMF): не повече от 15 mg/kg мед.

3.3.    Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

Забранява се подхранването на пчелните семейства по време на паша.

3.4.    Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Всички стъпки при производството на меда „Zagorski bagremov med“ (паша и цедене на меда) трябва да се извършват в географския район, посочен в точка 4.

3.5.    Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

С цел гарантиране на качеството и проследимостта на меда „Zagorski bagremov med“, той трябва да се опакова в определения географски район. По време на транспортирането неподходящите (високи) температури могат да променят физикохимичните показатели и органолептичните характеристики на меда „Zagorski bagremov med“ или да доведат до поемане на нежелани външни миризми или до привличане на влага от въздуха. Поради тази причина за опаковането на меда се използват херметични капачки, като се препоръчва да се използват метални капачки.

За опаковането на меда се използват опаковки с различна големина, в зависимост от пазарните условия, за което се води съответната документация.

3.6.    Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Преди да бъдат пуснати на пазара, върху всички опаковки трябва да бъде поставено специалното лого „Zagorski bagremov med“, което трябва да бъде по-голямо от останалите надписи върху опаковката. Графичното изображение на логото се състои от черен фон, в средата на който е изписан текстът „ZAGORSKI BAGREMOV MED“, като думите „zagorski“ и „med“ са в бяло, а думата „bagremov“ — в жълто. Вляво от текста са изобразени три стилизирани бели пчели с различна големина (фигура 1).

Фигура 1: Логото „Zagorski bagremov med“

4.   Кратко определение на географския район

Географският район на производство на меда „Zagorski bagremov med“ включва региона Hrvatsko Zagorje, и по-конкретно: Крапинско-Загорска жупания (Krapina-Zagorje) в нейната цялост; западната част на Вараждинска жупания (Varaždin), която включва градовете и общините Bednja, Lepoglava, Ivanec, Novi Marof, Breznički Hum и Breznica; както и крайната част на Загребска жупания (Zagreb), граничеща с Крапинско-Загорска жупания и с Вараждинска жупания, която включва общините Brdovec, Marija Gorica, Pušća, Dubravica, Luka, Jakovlje, Bistra и Bedenica и селищата Kupljenovo, Bregovljana, Hruševec Kupljenski и Pojatno.

5.   Връзка с географския район

Специфична характеристика на географския район

Естествената растителност и екстензивното земеделие са характерни за по-голямата част от региона Hrvatsko Zagorje, като в малка част от територията му съществува интензивно селскостопанско производство или промишленост. Следователно географският район, определен в точка 4, предлага оптимални условия за развитието на пчеларството.

Спецификата на меда „Zagorski bagremov med“ се определя до голяма степен от топографските и климатичните фактори, както и от флоралните ресурси на определения географски район.

Определеният географски район се характеризира с влажен континентален климат. Зимата е сравнително мека, лятото е умерено топло, есента е малко по-топла от пролетта, а средните стойности на температурата в двата преходни сезона надвишават средната годишна температура. Късната есен и зимата често са по-топли и слънчеви по хълмовете, отколкото в равнините. В долините често падат слани, от които хълмовете са пощадени. Регионът Hrvatsko Zagorje се характеризира с континентален характер на валежите — с чести, проливни дъждове през май, юни и юли, т.е. през вегетационния период. През ноември се наблюдава още един пик на валежите, докато през февруари и март валежите са най-малко. Годишните валежи са около 1 000 mm. Ветровете се променят от хълмистия терен. Най-чести са западните ветрове, които се наблюдават през 45 % от годината, следвани от източните ветрове, които се наблюдават през 29 % от годината, докато през около 6 % от дните в годината няма вятър. Максималната сила на вятъра варира от сила 6 до сила 9, като най-силните ветрове са от късна есен до ранна пролет (Crkvenčić et al, 1974b, в: Geografija SR Hrvatske [География на Социалистическа република Хърватия], стр. 69 — 81).

Специфична и разпознаваема особеност на Hrvatsko Zagorje са множеството хълмове, които предпазват акациите от късните пролетни слани. Освен това хълмистият терен осигурява възможност за акацията да цъфти и за пчелите да пасат по-дълго, тъй като акацията цъфти първо в защитените по-ниски райони, преди да цъфне на по-голяма надморска височина. Докато в равнините на Хърватия пчелите пасат от акациите средно около 10 — 12 дни, в определения географски район поради конфигурацията на територията този период достига до 20 дни (Šimić, 1980 г., в: Naše medonosno bilje [Нашите медоносни растения], стр. 84 и 85).

Климатичните условия на определения географски район оказват голямо влияние върху отделянето на нектар. Според Farkas и Zajacz (2007 г.) (Nectar Production for the Hungarian Honey Industry [Производството на нектар за унгарското пчеларство], стр. 134) оптималните условия за отделяне на акациев нектар са безветрие, топли нощи (около 15° C) с достатъчно количество сутрешна роса и умерено топли дни с дневна температура 25° C. Приблизителните стойности по отношение на температурата на въздуха са потвърдени в проучване на Krušelj, проведено за период от три години по време на цъфтежа на акацията в Крапинско-Загорска жупания (докторска дисертация от 2012 г. Utjecaj vremenskih i proizvodnih uvjeta na kakvoću bagremova meda s područja Krapinsko-zagorske županije [Влияние на метеорологичните и производствените условия върху качеството на акациевия мед от Крапинско-Загорска жупания], стр. 66, 77 и 81).

Спецификата на определения географски район е отразена и във флоралните му ресурси, т.е. наличието на акациеви насаждения, повечето от които се срещат на групи или са смесени с други дървесни видове. Като растение с висока репродуктивност акацията се разпространява лесно, бързо заема влажната, плодородна почва и може да играе ролята на пионерен вид.

Определеният географски район има многовековна традиция в пчеларството, което е било една от основните земеделски дейности във феодалните имения и владенията на Zagorje. Медът и восъкът са били едни от най-търсените продукти на пазара. Ето защо още през 1626 г. хърватският парламент (Petrić, 2011 г., в: Samobor i okolica u ranom novom vijeku [Самобор и околностите му през ранната модерна епоха], стр. 309 — 310, и F. Šišić, 1918 г., в: Podatci o skladištima meda [Данни относно складовете за мед], Архиви на хърватския парламент, стр. 458, 465) е постановил, че медът може да се изнася само от градовете Krapina, Varaždin и Samobor (Mudrinjak, 2017 г., в: Hrvatska pčela [Хърватска пчела], стр. 203 — 205). Медът, изнасян от Хърватия, е трябвало да бъде претеглян, като за всеки 100 kg претеглен мед са се плащали по 2 кройцера.

Специфична характеристика на продукта

Наличието на поленови зърна от растителните видове, които се срещат в района на производство, дава възможност да се определи както географският, така и ботаническият произход на меда. Според резултатите от анализите на прашеца при многобройни проучвания минималното количество, което е необходимо за обявяването на даден вид мед за едноцветен, е 20 % акациеви поленови зърна; този процент нараства до 27 % за меда „Zagorski bagremov med“. Ясно изразеният едноцветен характер на този мед се отразява на физикохимичните му свойства (електропроводимост) и на изразеността на органолептичните му характеристики, което подчертава неговата специфичност и отличителност в сравнение с пробите от същия вид мед от други региони. Нещо повече, дори след години на оценяване на акациевия мед от определения географски район при наблюдението на ботаническия произход на пробите не са открити следи от прашец от маслодайна рапица. Това подчертава спецификата на региона в сравнение с повечето други части на Хърватия, където може да се произвежда акациев мед.

Причинно-следствена връзка между специфичните характеристики на географския район и специфичните характеристики на продукта

Топографските и климатичните фактори, както и флоралните ресурси на определения географски район за производството на меда „Zagorski bagremov med“ определят неговата специфика. Конфигурацията на територията (хълмист терен) в Hrvatsko Zagorje оказва влияние върху продължителността на цъфтежа на акацията и следователно върху пашата на пчелите, която се удължава до 20 дни. Същевременно поради свойствата на почвата (по-тежки, кисели почви), малките и разпокъсани парцели и трудното прилагане на селскостопанските техники няма традиции в отглеждането на маслодайна рапица, което прави определения географски район особено подходящ за производството на меда „Zagorski bagremov med“ в сравнение с другите части на Хърватия, където акациевият мед се произвежда в райони, засадени с маслодайна рапица, и е невъзможно да се избегне наличието на нектар (и следователно на прашец) от маслодайна рапица.

Спецификата на меда „Zagorski bagremov med“ се основава на дългогодишната традиция в пчеларството, така че връзката с определения географски район е отразена и в исторически, традиционни и културни елементи.

Една от основните исторически връзки с производството на мед и восък в Hrvatsko Zagorje е производството на licitar [сладка бисквита от медено тесто, подобна на меденка] и на свещи. Занаятът за приготвянето на меденки достига до този регион в края на XVI и началото на XVII век чрез търговските пътища като част от гилдията на производителите на licitar в Styria и се запазва до наши дни. През 2010 г. занаятът за приготвянето на меденки в Hrvatsko Zagorje е признат и включен в Представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството.

Високото качество на производството на меда „Zagorski bagremov med“ е резултат от уменията в областта на съвременните технологични подходи при отглеждането на пчелни семейства и при приготвянето на меда за пазара, придобити от пчеларите от Hrvatsko Zagorje. Тези пчелари обръщат особено внимание на намирането на най-подходящите места за стационарните и подвижните пчелини, както и на навременното цедене на меда, което е предпоставка за производството на качествен мед.

През последните 16 години Крапинско-Загорска жупания и Федерацията на пчеларските сдружения на Крапинско-Загорска жупания организират събитие за популяризиране на качеството на меда „Zagorski bagremov med“ и на пчеларите от Загорие, на което се представя и оценява медът от Крапинско-Загорска жупания.

Като доказателство за спецификата на меда „Zagorski bagremov med“ в сравнение с акациевия мед от други части на Хърватия, на форума „Апимедика и качество на пчеларските продукти“, проведен в Любляна през 2010 г., проба от акациев мед на един от пчеларите от Konjščina в Hrvatsko Zagorje е обявена за най-добрата в света. В допълнение към този успех медът „Zagorski bagremov med“ от определения географски район от много години насам непрекъснато се класира на челни места по време на събития за оценяване на меда, провеждани в Хърватия и в близката Словения.

Препратка към публикуваната продуктова спецификация

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

https://poljoprivreda.gov.hr/UserDocsImages/dokumenti/hrana/zoi-zozp-zts/dokumenti-zoi-zozp-zts/Specifikacija_proizvoda_Zagorski_bagremov_med.pdf

---

(1)  OB L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.