13.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 54/1

—

като взе предвид документите на европейския семестър за 2017 г., и по-точно годишния обзор на растежа, докладите по държави, националните програми за реформи и специфичните за всяка държава препоръки;

—

като взе предвид своята резолюция относно годишния обзор на растежа на Европейската комисия за 2017 г. (RESOL-VI/019), приета на 8 февруари 2017 г.;

—

като взе предвид доклада на Европейския парламент относно годишния обзор на растежа за 2017 г. (2016/2306(INI));

1.

подчертава, че 55 % от всички специфични за всяка държава препоръки, отправени през 2017 г., са посветени на пречките пред инвестициите, които могат да бъдат премахнати с помощта на местните и регионалните власти (1); припомня необходимостта от преодоляване на разминаването между функциите на местните и регионалните органи на управление и финансовите ресурси, с които разполагат за изпълнението им;

2.

настоява политиката на сближаване да остане основният инвестиционен инструмент на ЕС. Счита обаче, че нейното управление и взаимодействието ѝ с европейския семестър следва да бъдат подобрени с цел допълнително засилване на мултиплициращия ефект на разходите за сближаване и на техния принос за устойчивия и приобщаващ растеж;

3.

като приветства въвеждането през януари 2015 г. на маржовете за гъвкавост в рамките на Пакта за стабилност и растеж, КР призовава за допълнителни мерки за насърчаване на публичните инвестиции, по-специално в инфраструктура и социално приобщаване, чрез изключване на националното, регионалното или местното съфинансиране в контекста на европейските структурни и инвестиционни фондове от счетоводния механизъм на Пакта за стабилност и растеж, както и съфинансирането по Европейския фонд за стратегически инвестиции, чрез определяне на типология на равнището на ЕС за качеството на публичните инвестиции в отчетите на публичните разходи в съответствие с дългосрочните ефекти от тях, чрез преразглеждане на методологията за изчисляване на „структурния дефицит“ с цел да се вземат предвид характеристиките, присъщи на националните икономики, и структурните различия в публичните разходи, и чрез предложение в таблицата с макроикономически показатели да се включи показател за процента на инвестиции;

4.

отбелязва, че МРВ участват в около 25 % от проектите на финансирания от ЕИБ Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), но както показа неотдавнашно проучване, поръчано от КР, пред тяхното участие продължават да съществуват значителни предизвикателства по причини, свързани с административния капацитет, присъщата сложност и ниската степен на осведоменост относно ЕФСИ в градовете и регионите (2); подчертава, че са необходими още усилия за повишаване на осведомеността и повече техническа подкрепа, съвети и полезни взаимодействия с други източници на финансиране от ЕС, за да се засили участието на МРВ в изпълнението на ЕФСИ и да се осигури по-добър географски баланс на проектите по ЕФСИ;

5.

споделя оценката на Комисията, че ЕФСИ „далеч не е разгърнал своя пълен потенциал за стимулиране на развитието на човешкия капитал. Трябва да бъдат положени допълнителни усилия, за да се създадат инструменти, адаптирани към този сектор, и да се гарантира, че социалните и финансовите участници си сътрудничат по-тясно“ (3).

6.

подчертава значението на трайните структурни реформи на всички равнища на управление и на премахването на бюрокрацията, която съпътства текущите инвестиции, с цел да се спомогне за подобряване на стопанската среда и на привлекателността за инвестиране в нашите икономики;

7.

посочва, че достъпът до финансиране остава голямо предизвикателство за МСП, стартиращите и разрастващите се предприятия в Европа; приветства мерки като европейските фондове за рисков капитал; призовава Комисията, в сътрудничество с местните, регионалните и националните власти, да предприеме по-нататъшни мерки за стимулиране на частните инвестиции и за насърчаване на диференцирането на източниците на финансиране;

8.

отново призовава за по-голяма координация на всички мерки на ЕС за изграждане на капацитет и за опростяване на европейските фондове; подчертава, че 53 % от специфични за всяка държава препоръки за 2017 г. са посветени на въпроси, свързани с административния капацитет, по-специално на поднационално равнище;

9.

счита, че бюджетът на ЕС следва да подкрепя усилията на държавите членки за осъществяване на структурни реформи и премахване на бюрокрацията, която съпътства текущите инвестиции, и следователно одобрява създадената през май 2017 г. програма за подкрепа на структурните реформи (2017—2020 г.) с бюджет от 142,8 милиона евро, която ще даде своя принос за осъществяването на институционални, административни и структурни реформи, насочени към финансиране на дейности с европейска добавена стойност за повишаване на конкурентоспособността, производителността, растежа, заетостта, сближаването и инвестициите;

10.

отново призовава Комисията да помисли за изготвянето на предложение за фискален капацитет за еврозоната, който би могъл да спомогне за нейното стабилизиране, ако и когато е необходимо;

11.

призовава Комисията да направи оценка на трудностите, с които може да се сблъскат регионалните и местните власти при прилагането на директивите за обществените поръчки, и подчертава необходимостта от инструменти на местно и регионално равнище, например центрове за знания, като средство да се подпомогне укрепването на административния капацитет на всички равнища на управление във връзка с обществените поръчки и държавните помощи чрез предоставяне на техническа помощ и насоки;

12.

подчертава необходимостта от приобщаващ растеж и подобряване на социалното измерение на ЕС чрез изпълнението на европейски стълб на социалните права (4) посредством силна европейска социална програма, в която конкурентоспособността и социалната справедливост се допълват взаимно и която, наред с другото, ще предвиди засилване на ролята на социалните показатели в европейския семестър и сближаване на реалните възнаграждения в съответствие с производителността;

13.

във връзка с документа за размисъл на Комисията относно извличането на ползите от глобализацията (5) подчертава необходимостта да се подпомогне разширяването на кръга от бенефициери, които се възползват от предимствата на глобализацията, да се доразвие концепцията за териториалната устойчивост и да се прекрати насърчаването на „структурни реформи, които не отчитат, че териториалното им въздействие е неравномерно поради регионалните различия“, както и необходимостта от насочване на усилията на ЕС за извличане на ползи от глобализацията към три основни оси: проактивна стратегия за подобряване на уменията, знанията, инфраструктурата, стратегия за смекчаване на последиците, включваща Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) и други инструменти на политиката, и стратегия на участието за подобряване на участието на гражданите в процеса на вземане на решения в ЕС; призовава и за обновяване на ЕФПГ чрез увеличаване на бюджета му; включването му в МФР; значително опростяване на критериите за задействането му; гарантиране на синергии с европейските структурни и инвестиционни фондове;

14.

настоява, че настоящият глобален натиск изисква всеобхватна и ориентирана по места промишлена стратегия на ЕС (6), която да обхваща стратегическата координация между съответните политики и инструменти на ЕС;

15.

подчертава, че 76 % специфичните за всяка държава препоръки, отправени през 2017 г., са териториално обвързани, тъй като се отнасят до предизвикателства, които засягат определени региони или градове в по-голяма степен от други, и изпълнението им разчита на поднационални равнища на управление; отбелязва, че 62 % от тези препоръки са насочени пряко към местните и регионалните власти, което подчертава тяхната роля за предприемането на структурни реформи;

16.

подчертава, че в две трети от националните програми за реформи за 2017 г. се признава съществуването на регионални различия. Във всички се споменава участието на местните и регионалните власти в изпълнението на НПР и в 70 % се изтъква участието им в подготовката на НПР, макар и все още главно само под формата на консултации;

17.

подчертава, че включването на местните и регионалните власти на ранен етап като партньори в съвместното разработване на НПР, както и систематичното приемане на подход на многостепенно управление, биха увеличили значително степента на изпълнение на препоръките, биха помогнали за справянето с регионалните различия и биха насърчили засилването на ангажираността по места и укрепването на доверието в рамките на държавите членки и между тях;

18.

приканва институциите на ЕС да приложат предложението на КР за Кодекс на поведение за участието на местните и регионалните власти в европейския семестър (7) и приветства подкрепата на Европейския парламент за това предложение (8);

19.

препоръчва в годишния преглед на растежа за 2018 г. да се включи специална глава относно състоянието на регионите и да се разгледа ролята на местните и регионалните власти, като изисква от държавите членки да направят същото в своите национални програми за реформи; приветства подкрепата за включване на териториално измерение в специфичните за всяка държава препоръки; приканва Европейската комисия да се среща с представители на местните и регионалните власти при посещенията си в държавите в началото на всеки семестър. В рамките на подкрепата за включването на териториално измерение в европейския семестър подчертава възможността демографските промени да бъдат един от елементите, които ще бъдат включени, обвързвайки ги по този начин с европейския семестър, така както КР посочва в своето становище относно „Действията на ЕС в отговор на демографското предизвикателство“;

20.

предвид настоящото несъответствие между годишния процес на отправяне на специфични за всяка държава препоръки и подхода за средносрочно и дългосрочно планиране, който се изисква от ЕСИ фондове, отново изразява (9) своето убеждение, че включването на политиката на сближаване в националните програми за реформи трябва да бъде преработено по начин, който да позволи запазването на териториалното измерение и на основания на партньорството децентрализиран подход;

21.

отбелязва, че много от специфичните за всяка държава препоръки се повтарят в продължение на няколко години, тъй като изпълнението на сложните реформи изисква време; отбелязва със задоволство, че Европейската комисия споделя предложението на КР, че напредъкът в прилагането на такива препоръки следва да се измерва на многогодишна, а не на годишна база; отбелязва, че на тази основа Комисията е установила, че „около две трети от специфичните за всяка държава препоръки, отправени до 2016 г., са изпълнени поне с „известен напредък“ (10) (в сравнение с 43 % от специфичните за всяка държава препоръки, отправени през 2016 г.); изисква от Комисията да публикува по прозрачен начин всички елементи на тази оценка;

22.

подчертава, че европейският семестър се нуждае от дългосрочна политическа рамка; в този контекст признава усилията на Комисията за обвързване на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие на ООН и целите за устойчиво развитие (ЦУР) със стратегията „Европа 2020“ и следователно с европейските структурни и инвестиционни фондове. Въпреки това, предвид сложността и големия брой различни референтни рамки, подчертава необходимостта от съгласуваност на политиките, интегриране и последователна рамка на управление и очаква Комисията бързо да представи подходящи предложения в това отношение;

23.

подчертава, че започналата през 2015 г. криза в Европа, свързана с бежанците и мигрантите, все още представлява много сериозен проблем за много региони и местни власти. По тази причина тя изисква изчерпателен и конкретен отговор, включително по отношение на отпускането на нови средства, на европейско равнище;

24.

с безпокойство отбелязва високото равнище на дълготрайната безработица, особено сред младите хора, която засяга икономиките на различни държави — членки на ЕС; по тази причина призовава Комисията и държавите членки да ускорят всички необходими действия за подкрепа на пазара на труда;

25.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета, председателя на Европейския съвет и естонското председателство на Съвета на ЕС.