19.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 18/44

3.1.1

Редица фактори могат да доведат до появата на „нови“ самостоятелно заети лица, т.е. които извършват дейности, невключени априори в традиционно установените рамки на независимите професии, като земеделците и свободните професии (2). Например може да става дума за няколко явления:

3.1.2

С оглед на този напредък в научната литература, основаваща се върху емпирични изследвания, се наблюдава тенденция да се идентифицират различни категории самостоятелно заети лица. Най-често се употребяват следните (3):

3.1.3

Успоредно с тези определения ЕВРОСТАТ прави статистическо описание на самостоятелната заетост в своето проучване за работната сила , като различава няколко вида самостоятелно заети лица:

3.1.4

Наистина е трудно да се определи количественото измерение на явлението икономически зависима самостоятелна заетост. Единствено в страните, в които тази категория работници е юридически призната, е очертана по-точно групата на тези, които са самостоятелно заети, но трудът им е икономически зависим. Няма съмнение обаче, че част от работниците, статистически считани за самостоятелно заети, се намират в положение на икономическа зависимост от клиент или възложител при упражняване на своите дейности.

3.1.5

Ако разгледаме наличните европейски данни за мащаба на самостоятелната заетост (5), ще забележим, че през 2007 г. във всяка от държавите-членки самостоятелно заетите лица, които не са наемали нито един работник, са били поне 50 % от общия брой на самостоятелно заетите лица. В някои държави-членки този процент е дори по-висок (70 % или повече). Така е в Чехия, Литва, Португалия, Словакия и Обединеното кралство. Ако вземем предвид социално-икономическите промени, обясняващи появата на нови форми на самостоятелна заетост и опитът на страните, които са легализирали тези нови форми на заетост, би било разумно да приемем, че значителна част от тези „own account workers“ работят в положение на икономическа зависимост.

3.1.6

Тенденциите през последните десетилетия сочат, че в Европа все повече самостоятелно заети лица стават част от формалната трудова заетост, а от друга страна се увеличават формите на икономически зависим труд чрез нетрудови правни форми. Следователно е необходимо да се посочат критериите за определяне на икономическата зависимост и да се създадат статистически механизми, чрез които да се установи броят на лицата, които работят по този начин.

3.2.1

От доста години Европейският съюз е загрижен за защитата на самостоятелно заетите лица. По този повод може да се спомене препоръка 2003/134/ЕО на Съвета от 18 февруари 2003 г. (6) относно по-добра защита на здравето и сигурността на работното място на самостоятелно заетите лица. Въпросите, свързани със защитата на самостоятелно заетите лица, са отразени в текущия дебат за предложението за нова директива за прилагане на принципа на еднакво третиране на мъжете и жените, извършващи самостоятелна дейност.

3.2.2

Впрочем разграничението между наети работници и самостоятелно заети работници е в центъра на настоящите обсъждания на изменение на Директива 2002/15/ЕО за организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт.

3.2.3

Колкото до въпроса за икономически зависимата самостоятелна заетост, той неведнъж е бил изрично поставян на равнището на Европейския съюз. В доклада на Alain Supiot, внесен в Европейската комисия през 2000 г (7)., се признава съществуването на „работници, които не могат да бъдат определени като наемни, но се намират в положение на икономическа зависимост спрямо някой възложител“ и препоръчва признаването на обоснованите от тази зависимост „социални права“ в тяхна полза.

3.2.4

В своята Зелена книга, посветена на осъвременяването на трудовото право и публикувана през 2006 г. (8), Европейската комисия посочва, че „самостоятелната заетост е и средство за посрещане на нуждите от преустройство, от намаляване на преките или непреките разходи за работна ръка, както и за управление на ресурсите по по-гъвкав начин в непредвидени икономически обстоятелства. В нея личи предпочитанието към определен търговски модел от страна на предприятията от сферата на услугите, които изпълняват проекти в полза на своите клиенти. Тя често е израз на доброволно решение за независим труд въпреки ниската социална защита, в замяна на по-пряк контрол над условията на наемане и възнаграждение“. На тази основа Комисията подчертава също така, че „понятието икономически зависима самостоятелна заетост покрива положения между ясно определените понятия наемен труд и работа за своя сметка. Тази категория работници не са на трудов договор. Те не зависят от трудовото право, защото заемат една „сива зона“ между трудовото и търговското право. Макар и формално „работещи за своя сметка“, те си остават икономически зависими само от един възложител или клиент/работодател за произхода на своите доходи. Това явление следва ясно да се различава от съзнателно погрешната употреба на определението работа за своя сметка“.

3.2.5

В становището на ЕИСК относно Зелената книга (9) също се разглежда този въпрос.

4.1.1

Юридическият смисъл на понятието икономически зависима самостоятелна заетост може да ни наведе на мисълта, че тя се намира между категорията наемен работник и категорията самостоятелно заето лице.

4.1.2

Към този момент ограничен брой държави-членки признават понятието икономически зависимо самостоятелно заето лице като такова, но под различни форми и в различна степен, и се стараят да го дефинират. Тази междинна категория работници, разположена между независим и наемен труд, води до създаване на нови форми на заетост, чиито обхват и съдържание обаче са различни в отделните държави. По-конкретно така е в Германия, Австрия, Испания, Италия, Португалия и Обединеното кралство. Например в Италия понятието парасубординация се употребява по отношение на работниците, подписали „договор за координирано и продължително сътрудничество“, и на работниците, подписали „договор за сътрудничество по проекти“. В Обединеното кралство се среща категорията „worker“, различна от категорията „employee“. „Worker“ се различава от наемния работник (employee), доколкото върши работата си, без да е подвластен на работодател. В Австрия съществуват законовопризнати специфични форми на договор, в които могат да се открият признаци на общ подход към икономически зависимата самостоятелна заетост. Такива са по-конкретно договорите за свободни услуги („free service contracts“). Ангажираните с такива договори работници се различават от наемните работници по това, че дори най-често да работят само за едно лице и по определен график, не са му подчинени. В Германия откриваме понятието „arbeitnehmerähnliche Person“ (employee-like person) – буквално „нещо като наемен работник“. Тази категория работници, която в трудовото право се разглежда отделно от работниците, включва хората, които, в рамките на търговски договор или договор за услуги, извършват работа с личен труд, без да прибягват до наемни работници, и над 50 % от оборота им е осигурен само от един клиент. Най-пресният и успешен пример за определение на икономически зависимия труд се наблюдава в Испания. Приетият през 2007 г. закон за самостоятелно заетите лица определя икономически зависимия работник според няколко критерия. Такъв е този, който упражнява икономическа или професионална дейност със стопанска цел обичайно, лично, пряко и преобладаващо в полза на физическо или юридическо лице, наречено клиент, от което зависи икономически, за да получава поне 75 % от приходите от професионалната си дейност. Този статут е несъвместим с гражданско или търговско дружество (10).

4.1.3

Тъй като националните системи допускат де юре съществуването на нова правна категория, могат да се направят няколко заключения. Най-напред, във всички случаи трябва да се установи една нова категория, различаваща се от категориите наемен работник и самостоятелно заето лице, и още повече - от същинския предприемач. Преследваната в тези различни страни цел следователно не е да се превръщат самостоятелно заетите, но икономически зависими лица в наемни работници, а да им се дават специфични статути, носители на особени видове защита, оправдана от наличието на икономическа зависимост. Ето защо в различните споменати случаи качеството „икономически зависимо самостоятелно заето лице“ изключва наличието на правоотношение на юридическо подчинение. Това подчинение е ключов елемент в правното определение на наемния работник в повечето страни от Европейския съюз. Наемен работник е този, който работи под ръководството и контрола на друго лице, наречено работодател - ситуация, която се различава по няколко признака: длъжен е да извършва работата лично, само в полза на едно лице за определен срок, не носи отговорност по отношение на финансовите рискове на предприятието, полага труда си в полза на друго лице и т.н. Според този критерий всеки наемен работник е икономически зависим, но не всяко икономически зависимо самостоятелно заето лице е непременно наемен работник.

4.1.4

Трябва да се определят критерии за очертаване на икономическата зависимост. Това е сложна задача. И все пак не е невъзможна, както свидетелства съществуването на различни национални законодателни актове в тази област. Критериите, които могат да бъдат избрани, на първо време могат да се отнасят към личността на работника: икономически зависимото самостоятелно заето лице може да бъде определено като човек, който извършва лично и без помощта на наемни работници възложената му услуга (например, както е в Испания). Други, които се добавят към предходните, се отнасят до състоянието на икономическа зависимост само по себе си. Те могат да се отнасят до дела на трудовия оборот, произтичащ само от един клиент (въпросът тогава е да се определи точният праг, от който започва икономическата зависимост), или до продължителността на правоотношението между работника и неговия клиент (колкото по-дълготрайно е то, толкова по-лесно може да се определи състоянието на икономическа зависимост спрямо клиента). Този критерий се използва в Италия, за да се признае съществуването на „координирано и продължително сътрудничество“. И накрая експертите, проучвали тези въпроси, понякога предлагат един допълнителен критерий. Например професор Перули (11) смята, че за икономическа зависимост на работника може да се говори, само ако организацията на производството му зависи от дейността на неговия клиент. С други думи работникът трябва да няма достъп до пазара поради това, че организацията на производството му (която включва по-конкретно употребяваните материали и технологии), е изцяло насочена към задоволяване на нуждите само на един клиент.

4.2.1

В страните, които признават съществуването на междинна категория между статута на наемен работник и статута на самостоятелно заето лице, се забелязва, че на положението на икономическа зависимост се признават редица права, които не се признават на друг вид самостоятелно заети лица, въпреки че тези права са по-незначителни от правата на наемните работници. Поради това правата на икономически зависимото самостоятелно заето лице могат да се отнасят до социалната защита. Могат също така да бъдат вдъхновени от гаранциите, предоставени от правото на труд на заетите лица. В този смисъл те могат да се прилагат към индивидуалните отношения между заетото лице и неговия клиент (минимален доход, времетраене на заетостта и пр.), но и да доведат дотам да се признае на икономически зависимите самостоятелно заети лица правото да се организират и да действат колективно, за да отстояват и преследват своите професионални интереси. Това показва, че зависимостта от другите, макар да е икономическа, а не юридическа, оправдава една особена защита.

4.2.2

В областта на социалната защита във въпросните държави може да има едно междинно равнище на социална защита, по-високо от отреденото за „обикновените самостоятелно заети лица“. В Италия така е за работещите по „договор за сътрудничество по проекти“, които се ползват с гаранции при бременност, болест, трудови злополуки и пенсиониране, доближаващи се все повече до гаранциите, отредени за наемните работници. Така е и в Обединеното кралство, където „workers“ се ползват със законно обезщетение при заболяване.

4.2.3

Що се отнася до правилата за упражняване на професионалната дейност на икономически зависимото самостоятелно заето лице, то се ползва най-общо с част от осигуровките на наемните работници, макар и да не влиза в тази категория.

4.2.4

Разбира се, освен това общо наблюдение, обхватът на защитата, предоставена на икономически зависимото самостоятелно заето лице, значително се различава в отделните страни. В Обединеното кралство „workers“ се ползват със защита по отношение на минималната заплата, продължителността на трудовия договор и отпуските. В Испания при по-амбициозен подход законът от 2007 г. признава на самостоятелно заетия, икономически зависим работник:

4.2.5

Но освен различните видове защита в полза на икономически зависимите самостоятелно заети лица, би трябвало, съгласно Препоръката на Съвета от 18 февруари 2003 г., да бъде осигурена за всички самостоятелно заети работници от ЕС една минимална защита (например по отношение на социалната сигурност, професионалната квалификация или достъпа до превенция на трудовите злополуки). Това ще даде гаранции, че основното социално покритие е достъпно за всички работници изобщо, без оглед на законовия статут на извършваната от тях дейност.

5.1.1

Както видяхме, едва няколко държави-членки на ЕС признават в законодателството си категорията икономически зависимо самостоятелно заето лице. Освен от разнообразието от социално-икономически реалности в различните страни, това състояние на нещата е резултат и от закономерните резерви на хората спрямо наличието на такива междинни статути. Така например може да има опасение, че дори ако въпросните правни категории бъдат изяснени, признаването на икономически зависимата самостоятелна заетост може на практика да стане причина към нея да бъдат причислени хора, които дотогава са били наемни работници, например по модела на приетите от предприятията стратегии за възлагане на трудови дейности на външни изпълнители. В италианския опит се наблюдава в известна степен отглас от този риск. Когато през 2003 г. италианското правителство въведе договорите за сътрудничество по проекти, целта му беше да причисли към наемния труд фиктивно самостоятелно заетите лица. Но от 2003 до 2005 г. се наблюдава чувствително нарастване на броя на „параподчинените“ работници. Тази загриженост обяснява защо в редица страни от Европейския съюз правителствата или социалните партньори твърдо се противопоставят на създаването на междинни категории, разположени между наемния труд и самостоятелната заетост. Ето един пример: на конгреса си през 2009 г. британският Конгрес на синдикатите (TUC) прие предложение за ограничаване на броя на категориите заети в Обединеното кралство до два вида: наемен работник и самостоятелно зает.

5.1.2

Вярно е, че забележките относно признаването на икономически зависимата самостоятелна заетост не могат изцяло да бъдат отделени от забележките относно „псевдосамостоятелната заетост“, която е реалност в редица страни от ЕС. Така е в сектори като строителството, където тази незаконна практика е толкова разпространена, че наложи неотдавнашното приемане на обща позиция на европейските социални партньори от този сектор. Не може да се отрече, че има работници, които формално (с оглед именно на названието, дадено на правоотношенията им от страните по договора) са самостоятелно заети, но упражняват дейността си в условия, характерни за наемните работници. Тези ситуации най-често съответстват на хипотезата, че един работодател прибягва до квалификацията „самостоятелна заетост“, за да избегне прилагането на трудовото право и/или на социалноосигурителното право. С оглед на тази реалност в препоръка №198 на МОТ (12) се настоява правителствата да приемат в законодателствата си ясни критерии за различаване на трудовото правоотношение, за да се преборят с фалшивата самостоятелна заетост. Това несъмнено е въпрос от първостепенна важност. Той обаче се различава от въпроса за икономически зависимата самостоятелна заетост. Действително, дори в страни, признаващи тази форма на труд, тя си остава твърде различна де юре от наемния труд. С други думи статутът на икономически зависима самостоятелна заетост е мислим, само ако определението ѝ се различава от това на наемния труд. Правното подчинение като критерий несъмнено играе основна роля в това отношение. Ако някое лице работи в условия, които го превръщат в наемен работник, не би трябвало да може да се окачествява като икономически зависимо. Разбира се, това предполага, както препоръчва МОТ, наличието на ясно и точно определение на наемния труд в националните законодателства. С други думи икономически зависима самостоятелна заетост и наемен труд трябва да могат да се различават и това предполага ясно определение и на двете понятия. Това предполага също така наличието на ефективни средства за контрол върху спазването на закона. Именно при тези условия признаването на статут на икономически зависимо самостоятелно заето лице може да позволи по-добрата защита не на фиктивните, а на истинските самостоятелно заети лица и да допълни статута на наемния работник.

5.1.3

Освен това, щом е призната икономически зависимата самостоятелна заетост, има опасност търговското правоотношение между клиента и някое икономически зависимо самостоятелно заето лице да се проточи във времето така, че на практика икономически зависимото самостоятелно заето лице най-накрая да получи постоянно работно място при своя клиент. Ако търговското правоотношение е реално от самото начало, продължаването му за повече или по-малко дълъг срок трябва да ни позволи да си представим условията и средствата за достъп на икономически зависимото самостоятелно заето лице до статута на наемен работник на своя бивш клиент, превърнал се в работодател.

5.2.1

Признаването на статут на икономически зависимо самостоятелно заето лице е средство за осигуряване на по-голяма правна защита на работниците, които не са наети, а наистина са самостоятелно заети, макар и поставени в такова положение, че не могат да се ползват с икономическа защита, каквато би им осигурила работата за множество възложители. Във връзка с това признаването на икономически зависимата самостоятелна заетост (освен видовете защита като социалната сигурност и професионалния статут, които това признаване би могло да насърчи) може да бъде и средство за укрепване на предприемаческия дух и свобода. Така например може да си представим, че икономически зависимото самостоятелно заето лице може да се възползва от специфична подкрепа при осъществяването на своята дейност (съвети, финансови помощи), която ще му позволи да развие собствено предприятие и накрая да излезе от положението на икономическа зависимост.

5.2.2

Накрая, интересът на потребителите не следва да се изключва от разсъждението за икономически зависимата самостоятелна заетост. Извършването на услуги в полза на потребителите често е съпроводено със създаване на вериги от подизпълнители, предполагащи наличието на самостоятелно заети лица и други самостоятелно заети лица, които обаче са икономически зависими. Например, когато потребителят се обръща към голямо предприятие с молба то да му инсталира нещо (било то газ, ток, телефон или цифрова телевизия) или да му прегледа или поправи уред, в дома му обикновено идва самостоятелно заето лице от името на предприятието и поема цялата отговорност за качеството на извършената услуга. Господстващото положение на големите предприятия на пазара (в един олигополен контекст) им позволява да налагат непосилни условия по отношение на платената на подизпълнителя цена и по този начин значително намаляват обичайния марж на рентабилност на въпросната услуга. При такъв сценарий самостоятелно заетият работник е изправен пред следната алтернатива: или да достигне необходимата граница на рентабилност, или да извърши качествена услуга. В този контекст признаването на икономически зависимата самостоятелна заетост, за да се уравновеси договорното правоотношение между работника и неговия възложител, може да намали икономическата тежест за работника и да насърчи извършването на услуги с по-добро качество в полза на крайния потребител.

5.3.1

Разнообразието от професионални статути, които съществуват в отделните държави-членки на Европейския съюз, неминуемо засяга функционирането на европейския пазар, а именно в хипотезите за извършване на трансгранични услуги. Така е в частност, когато услугата е извършена в приемаща държава от независим работник от друга държава, понеже като такъв той се подчинява на закона на страната на произход (13). Това положение придава истинско европейско измерение на въпроса.

5.3.2

По-общо съвместният анализ на европейските социални партньори (14), публикуван през октомври 2007 г., потвърждава тенденцията заетостта да се концентрира в сектора на услугите, в резултат от промените, които засягат организацията на производството. От този анализ може да се заключи, че съвременните форми на организация на труда и на производството трябва да доведат до преосмисляне на понятието за подчинение в трудовите отношения, като се мине отвъд правното разбиране за подчинение.

—

признава се съществуването на съвместна работа на самостоятелно заети лица и наети лица на едно и също работно място (съображения 4 и 5);

—

заявява се, че по принцип лицата, които извършват дейност не по силата на трудово взаимоотношение с работодател, не се ползват от социална защита (съображение 5);

—

отбелязва се, че самостоятелно заетите лица могат да бъдат изложени на същия риск за здравето, както и наетите работници (съображение 6);

—

в заключителните препоръки е отбелязана необходимостта да се вземат мерки за повишаване на осведомеността на самостоятелно заетите лица, посредством техните представителни организации.