EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32021R0581

Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/581 на Комисията от 9 април 2021 година относно картините на състоянието на Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR)

C/2021/2361

OB L 124, 12.4.2021, p. 3–39 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Legal status of the document In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2021/581/oj

12.4.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 124/3


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/581 НА КОМИСИЯТА

от 9 април 2021 година

относно картините на състоянието на Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2019 г. за европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1052/2013 и (ЕС) 2016/1624 (1), и по-специално член 24, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

В Регламент (ЕС) 2019/1896 „картините на състоянието“ се определят като съвкупност от пространствено определени данни и информация почти в реално време, получени от различни органи, сензори, платформи и други източници, които се предават по защитени комуникационни и информационни канали и могат да бъдат обработвани и селективно визуализирани и споделяни с други съответни органи с цел постигане на осведоменост за състоянието и оказване на подкрепа на способността за реагиране по външните граници и в предграничната зона или в близост до тях. Това определение представлява развитие на първоначално предвидената в Регламент (ЕС) № 1052/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2) идея, като отразява един подход, който е съсредоточен в по-голяма степен върху данните и който позволява на ползвателите да избират подходящата графична визуализация и потребителски интерфейс в зависимост от оперативната ситуация и потребностите си във връзка с командването и контрола.

(2)

В Регламент (ЕС) 2019/1896 се предвижда изготвянето на национални картини на състоянието, европейска картина на състоянието и специални картини на състоянието, които се създават чрез събиране, оценка, съпоставяне, анализ, тълкуване, създаване, визуализация и разпространение на информация. Картините на състоянието трябва да се състоят от три отделни информационни категории, а именно: категория на събитията, оперативна категория и аналитична категория.

(3)

Необходимо е да се конкретизира всяка от информационните категории на картините на състоянието и да се установят правилата за създаване на специални картини на състоянието. Освен това е необходимо да се посочат видът на информацията, която трябва да се предостави, и процесите, уреждащи предоставянето на такава информация, както и механизмите за гарантиране на контрол на качеството. За да се осигури координиран подход, който да засили обмена на информация, следва да се конкретизира и стандартизира докладването в Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR).

(4)

С цел да се гарантира, че категорията на събитията на картините на състоянието е достатъчно всеобхватна и подробна, националните координационни центрове и, когато е приложимо, Европейската агенция за гранична и брегова охрана („Агенцията“) и международните координационни центрове следва да предоставят навременни доклади относно събитията, които е вероятно да окажат въздействие върху външната граница.

(5)

Съобщаването на събития посредством показатели и под формата на доклади за единични събития се допълват. Показателите спомагат да се оцени цялостното развитие в даден участък от границата и допринасят за подобряване на осведомеността за състоянието, докато докладите за единични събития са свързани с навременен отговор на конкретно събитие.

(6)

Докладите за единични събития може да изискват предприемането на спешни действия. Следователно трябва да има възможност за своевременно докладване за единични събития, за да може да се осигури навременен отговор на такива събития. Веднага след установяването на събитието следва да се изпрати първоначален доклад, който да се визуализира в съответните картини на състоянието. С цел да се предотврати забавяне, което би могло да подкопае способността за бързо реагиране, процесът на потвърждаване следва да позволява изпращането на доклад с частично потвърждаване.

(7)

Същевременно докладването при такива обстоятелства може да доведе до фалшиви сигнали за тревога. Създателят на доклада и собственикът на картината на състоянието следва да оценят и посочат нивото на достоверност в докладите и събитията, визуализирани в картината на състоянието. Първият доклад следва да бъде допълнен с други последващи доклади веднага щом бъде налична допълнителна информация.

(8)

Докладването за събития, свързани с документни измами и престъпления в EUROSUR, ще допълни задълженията за докладване, предвидени в Регламент (ЕС) 2020/493 на Европейския парламент и на Съвета (3) като част от системата за фалшиви и автентични документи онлайн (FADO).

(9)

Докладването съгласно настоящия регламент за единични събития, включващи трансгранично движение на стоки и свързания с него незаконен трафик, не следва да засяга съществуващите задължения, ограничения или компетенции за докладване по отношение на митническата област, нито систематичното докладване във връзка с контрола, по-специално в рамките на системата за контрол на вноса 2 (СКВ2) по член 186 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията (4) или обмена на информация по отношение на риска в рамките на митническата система за управление на риска по член 86 от същия регламент и Митническата информационна система (МИС), създадена по силата на Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета (5). То също така не следва да дублира установените механизми за докладване, прилагани от държавите членки по отношение на въпроси, свързани митниците и тяхната работа. Когато е налична, съответната информация може да бъде получена от съществуващите източници на Комисията.

(10)

Що се отнася до оперативната категория на картините на състоянието, за да се гарантира достатъчно подробен преглед, собственикът на картините на състоянието следва да получава доклади относно собствените активи на държавите членки, относно оперативните планове, както и доклади относно информация за околната среда, по-специално метеорологични и океанографски сведения. В случай че степента на въздействие на даден участък от границата е висока или критична, необходимостта от координация изисква подробно докладване за оперативните планове с цел по-добро предвиждане на отговора на различните участващи органи.

(11)

Оперативното докладване, което трябва да се извършва в рамките на съвместна гранична операция или бърза гранична намеса, следва да бъде описано в оперативните планове на всяка съвместна гранична операция или бърза гранична намеса.

(12)

Що се отнася до аналитичната категория на картините на състоянието, собственикът на картините на състоянието следва да установи аналитичната категория въз основа на доклади за анализ на риска. Целта на тези доклади е да се подобри разбирането на събитията по външните граници, което може да улесни прогнозирането на тенденциите, планирането и провеждането на операции за граничен контрол, както и стратегическия анализ на риска. Методиките, свързани с докладването за анализ на риска, и определянето на нива на достоверност следва да се основават на общия интегриран модел за анализ на риска (CIRAM).

(13)

За да се осигури последователност и да се улесни обменът на информация, като същевременно се запази сигурността, Агенцията следва да интегрира и развие различните си мрежи и инструменти за анализ на риска в рамките на EUROSUR, като например Мрежата на Frontex за анализ на риска (FRAN), Мрежата на Европейския съюз за анализ на риска от документни измами (EDF-RAN) или Мрежата за анализ на риска на Общността за морско разузнаване (MIC-RAN).

(14)

При докладването в EUROSUR следва да се отчита спецификата на някои дейности по граничен контрол, като наблюдението на въздушните или морските граници, както и тази на някои свързани събития, като например вторичните движения или инцидентите при търсене и спасяване. Докладването на такава информация допринася за създаването на европейската картина на състоянието, включително за анализа на риска и определянето на степени на въздействие. Освен това докладването относно операции по търсене и спасяване на мигранти както на сушата, така и в морето следва да допринася за гарантиране на защитата и спасяването на живота на мигрантите.

(15)

Собственикът на картината на състоянието следва да я управлява с оглед на осигуряването на ясно разбиране на ситуацията във всеки участък от външната граница и за всяка област на отговорност и улесняването на анализа на риска и способностите за реагиране на подходящото равнище.

(16)

При създаването на специални картини на състоянието с трети за EUROSUR страни държавите членки и Агенцията следва да спазват и насърчават разработените от Агенцията технически и оперативни стандарти за обмен на информация.

(17)

Необходимо е да се определят оперативните отговорности за докладване и за поддържане на картините на състоянието във връзка с техническите отговорности за експлоатацията и поддръжката на различните технически системи и мрежи, които подпомагат обработката на информация в EUROSUR.

(18)

За да се гарантира, че оперативните отговорности за техническото изпълнение на EUROSUR са определени достатъчно подробно, е необходимо да се установят техническите компоненти на EUROSUR. Обменът на информация в EUROSUR следва да се автоматизира с цел да се управлява значителното количество обработвана информация и да се намали работното натоварване на операторите. Държавите членки и Агенцията следва да разработят технически интерфейси за насърчаване на взаимосвързаността между машините и да използват инструменти за подпомагане на вземането на решения, за да улеснят операторите на EUROSUR при изпълнението на задачите им.

(19)

При определянето на формàта на докладите във връзка с плавателните съдове, представляващи интерес, като част от техническите стандарти за обмен на информация Агенцията, в тясно сътрудничество със съответните национални органи, следва да използва международно договорени формати, произтичащи от съответното международно законодателство, на първо място сред които са Конвенцията на ООН по морско право, обичайното морско право и инструментите, произхождащи по-специално от Международната морска организация (ММО), както и техните разновидности във вътрешния правен ред на държавите на знамето.

(20)

При определянето на формàта на докладите във връзка с въздухоплавателните средства, представляващи интерес, като част от техническите стандарти за обмен на информация Агенцията, в тясно сътрудничество със съответните национални органи, следва да се стреми да използва международно договорени формати, като определените от Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).

(21)

Целта на сигурността на данните в EUROSUR е да се гарантира автентичността, наличността, целостта, поверителността и невъзможността за отричане на докладите и на всички други данни и информация, обработвани в EUROSUR.

(22)

Сигурността на данните на техническите компоненти на EUROSUR съответства на способността на техническите компоненти при определено ниво на достоверност да установяват и устояват на всяко действие, което излага на риск сигурността на обработваните данни и информация или на свързаните услуги, предлагани от тези мрежи и информационни системи или достъпни чрез тях.

(23)

Сигурността на данните на EUROSUR представлява колективна отговорност на държавите членки и на Агенцията.

(24)

Заплахите за киберсигурността се развиват непрекъснато и вече са все по-достъпни за престъпните и терористичните мрежи. EUROSUR следва да осигурява подходяща и хомогенна защита срещу киберзаплахи както на равнището на ЕС, така и на национално равнище. EUROSUR е рамка за обмен на информация, обхващаща различни нива на класификация. При изпълнението на техническите компоненти на EUROSUR съответните национални органи и Агенцията следва да гарантират, че всеки ползвател разполага с подходящ достъп до съответната информация в съответствие с неговото ниво на акредитиране и съгласно принципа „необходимостта да се знае“.

(25)

При разгръщането на комуникационната мрежа до ниво на класификация за сигурност „Confidential EU“ Агенцията следва да предостави временно решение за националните компоненти, които все още ще бъдат акредитирани само до ниво „RESTREINT UE/EU RESTRICTED“ или равностойно национално ниво на класификация.

(26)

Като част от правилата на EUROSUR за сигурност на данните и за да се гарантира подходящ процес на акредитиране, с настоящия регламент се създава съвместен Съвет по акредитиране на сигурността („Съвет по акредитиране“) в рамките на Агенцията. В съответствие с разпоредбите на Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията (6) такъв съвет е необходим в случая на EUROSUR, тъй като EUROSUR се състои от няколко взаимосвързани системи, в които участват няколко страни.

(27)

Съветът по акредитиране е независим технически орган, който не засяга функциите на управителния съвет на Агенцията.

(28)

При прилагане на принципа на субсидиарност решенията за акредитиране на сигурността следва, съгласно определения в стратегията за акредитиране на сигурността процес, да бъдат основани на местни решения относно акредитирането на сигурността, взети от съответните национални органи по акредитиране на сигурността на държавите членки.

(29)

За да изпълнява всички свои дейности бързо и ефективно, Съветът по акредитиране следва да разполага с възможността да създава подходящи подчинени органи, действащи съгласно неговите инструкции. Той съответно следва да създаде съвет, който да му оказва съдействие при подготовката на решенията му.

(30)

Дейностите по акредитиране на сигурността следва да бъдат координирани с работата на органите, които управляват системите, и на другите съответни субекти, които отговарят за прилагането на разпоредбите по отношение на сигурността.

(31)

Предвид спецификата и сложността на EUROSUR е необходимо дейностите по акредитиране на сигурността да бъдат провеждани в контекст на колективна отговорност за сигурността на Съюза и на държавите членки, като се полагат усилия за постигане на консенсус и се включват всички страни, заинтересовани от областта на сигурността, както и за непрекъснат мониторинг на риска. Абсолютно необходимо е също така техническите дейности по акредитиране на сигурността да бъдат възложени на специалисти с необходимата квалификация в областта на акредитирането на сложни системи, които са проучени за надеждност за подходящо равнище на достъп до класифицирана информация.

(32)

За да се гарантира, че Съветът по акредитиране е в състояние да изпълнява задачите си, следва също така да се предвиди държавите членки да осигуряват на Съвета цялата необходима документация, да предоставят достъп до класифицирана информация в рамките на EUROSUR и поддържащите системи (включително комуникационната мрежа), както и до всички зони, попадащи в тяхната юрисдикция, на надлежно оправомощени лица, и да отговарят на местно равнище за акредитирането на сигурността на зоните, намиращи се на тяхна територия.

(33)

Макар прекият достъп до дадена национална система да е изключителен прерогатив на съответната държава членка, служителите на Агенцията могат да получават пряк достъп до националните системи в рамките на EUROSUR, за да подпомагат националните органи при изпълнението на задачите им.

(34)

Разпоредбите, свързани със сигурността на данните на външните компоненти на EUROSUR, следва да бъдат част от свързаните с EUROSUR разпоредби в съответните работни договорености и образци на споразумения за статуса. В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на Регламент (ЕС) 2019/817 и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Въпреки това, тъй като Регламент (ЕС) 2019/817 на Европейския парламент и на Съвета (7) се основава на достиженията на правото от Шенген, в съответствие с член 4 от посочения протокол на 31 октомври 2019 г. Дания уведоми за решението си да въведе Регламент (ЕС) 2019/817 в националното си право.

(35)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (8); следователно Ирландия не участва в неговото приемане и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(36)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (9).

(37)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (10).

(38)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (11).

(39)

Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Комитета за европейската гранична и брегова охрана,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се определят:

а)

правилата за докладване в EUROSUR, включително видът на информацията, която трябва да се предоставя, и сроковете за докладване;

б)

подробностите за информационните категории на картините на състоянието;

в)

редът и условията за създаването на специални картини на състоянието;

г)

отговорностите, свързани с докладването, управлението на картините на състоянието и експлоатацията и поддръжката на различните технически системи и мрежи, които поддържат EUROSUR;

д)

правилата на EUROSUR за сигурност и защита на данните;

е)

механизмите за гарантиране на контрол на качеството.

Член 2

Обхват

Настоящият регламент се прилага по отношение на обмена на информация и сътрудничеството за целите на EUROSUR, включително осведоменост за състоянието, анализ на риска и подпомагане на планирането и провеждането на операции за граничен контрол.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1.

„събитие“ означава ситуация, която е вероятно да окаже въздействие върху външните граници по отношение на миграцията, трансграничните престъпления или защитата и спасяването на живота на мигранти, включително граничните инциденти, или която може да засегне функционирането на EUROSUR, включително някой от нейните технически компоненти;

2.

„управление на картина на състоянието“ означава създаване и поддържане на картина на състоянието и обработване на цялата съдържаща се в нея информация;

3.

„собственик“ означава субект, агенция или орган, който или която управлява картината на състоянието и съответните доклади;

4.

„обработване“ означава всяко действие, извършвано по отношение на данните, метаданните и информацията, съдържащи се в даден доклад, независимо дали тези действия са автоматизирани или не, включително събиране, записване, организиране, структуриране, съхраняване, изменяне, извършване на справки, използване, предаване, публикуване, комбиниране, заличаване, понижаване на нивото на класификация и унищожаване на тези данни и метаданни;

5.

„показател“ означава мярка или стойност, която се отнася до събития или задачи, описващи ситуацията по външните граници, и допринася за осведомеността за състоянието и за анализа на риска или подпомага способностите за реагиране;

6.

„технически показател“ означава мярка или стойност, която се отнася до събития или задачи и допринася за осведомеността за състоянието и за анализа на риска във връзка с функционирането на EUROSUR, или подпомага съответните способности за реагиране;

7.

„център за координация на морските спасителните дейности“ означава звено, отговарящо за насърчаване на ефикасната организация на услугите по търсене и спасяване и за координиране на провежданите операции по търсене и спасяване в района за търсене и спасяване, както е посочено в Международната конвенция за търсене и спасяване по море;

8.

„външен полет“ означава всеки полет на пилотирано или безпилотно въздухоплавателно средство и неговите пътници и/или товар към или от териториите на държавите членки, който не е вътрешен полет съгласно определението в член 2, точка 3 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета (12);

9.

„международен координационен център“ означава координационната структура, създадена за координиране на съвместна операция или бърза гранична намеса по външните граници;

10.

„списък за наблюдение“ означава списък на подозрителни субекти, активи, поведение или профили, съставен въз основа на анализ на риска, който да служи за ориентир за способностите на европейската гранична и брегова охрана за откриване и анализ на риска и да задейства подходящи способности за реагиране;

11.

„технически компоненти“ означава използваните за целите на EUROSUR системи и мрежи, включително инфраструктурата, организацията, персонала и информационните ресурси, необходими за поддръжката ѝ;

12.

„подпомагане“ означава подпомагане на незаконното влизане, преминаване и пребиваване съгласно определението в Директива 2002/90/ЕО на Съвета (13);

13.

„отказ за влизане“ означава отказ за влизане, издаден на външните граници в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) 2016/399 на гражданин на трета страна, който не отговаря на всички условия за влизане, установени в член 6, параграф 1, и не спада към категориите лица, посочени в член 6, параграф 5 от същия регламент, и на който е издаден стандартен формуляр за отказ в съответствие с приложение V към Кодекса на шенгенските граници;

14.

„трафик на хора“ означава престъпление, посочено в член 2 от Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (14);

15.

„акредитиране на сигурността“ означава издаването от съответния орган по акредитиране на сигурността (ОАС) на официално разрешение и одобрение на система или мрежа на EUROSUR да обработва данни на EUROSUR в своята оперативна среда, след официалното потвърждаване на план за сигурност и правилното му изпълнение;

16.

„оперативно състояние“ означава способността на даден актив, звено, система или център да изпълнява оперативните си функции; характеризира се като „напълно оперативно“, „с ограничени оперативни функции“ или „неналично“;

17.

„подкатегория“ означава информационна категория под категорията на събитията, оперативната категория или категорията за анализ на риска на картината на състоянието.

ГЛАВА I

ПРИНЦИПИ ЗА ДОКЛАДВАНЕ В EUROSUR

РАЗДЕЛ 1

Общи принципи

Член 4

Доклади в EUROSUR

1.   Докладите се предават между два или повече субекта, звена, органа или агенции с цел да се допринесе за създаването на различните картини на състоянието и за анализа на риска или да се подпомогнат способностите за реагиране.

2.   Докладите се състоят от:

а)

данни, съдържащи основната информация;

б)

метаданни, съдържащи допълнителна информация, която допринася за разбирането на набора от данни в по-широк контекст и подпомага обработването му в EUROSUR.

3.   Докладите могат да бъдат под формата на:

а)

показатели, както е посочено в член 8;

б)

доклади за единични събития, както е посочено в член 9;

в)

доклади относно собствени активи, както е посочено в член 10;

г)

доклади относно оперативни планове, както е посочено в член 11;

д)

доклади относно информация за околната среда, както е посочено в член 12;

е)

доклади за анализ на риска, както е посочено в член 13;

ж)

искания за информация, както е посочено в член 14;

з)

списъци за наблюдение, както е посочено в член 15.

Член 5

Роли при докладването

1.   Националните координационни центрове, Европейската агенция за гранична и брегова охрана („Агенцията“) или субектите, които управляват специалните картини на състоянието, които се обозначават като „създатели на доклади“, предават доклади в EUROSUR.

2.   Докладът се получава от собствениците на картините на състоянието, които се обозначават като „собственици“ и отговарят за обработването му в съответствие с приложимите правила.

3.   Докладите в EUROSUR могат да произхождат от националните източници, посочени в член 25, параграф 2 и член 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1896, или от собствените източници на Агенцията.

Член 6

Връзки

1.   Когато създателят на доклад установи връзка между доклади или с други елементи от картината на състоянието, която може да улесни разбирането на цялостната ситуация и контекст, той свързва този доклад със съответните елементи.

2.   Собствениците на картина на състоянието могат да добавят или изменят връзките по отношение на управляваната от тях картина на състоянието.

РАЗДЕЛ 2

Докладване за събития

Член 7

Докладване за събития в EUROSUR

1.   Всеки национален координационен център гарантира, че националните органи на държавите членки, които отговарят за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото тя изпълнява задачи по граничен контрол, докладват в категорията на събитията на съответните картини на състоянието за всички събития, установени при извършването на дейности по граничен контрол, осведоменост за състоянието и анализ на риска, както и за събитията, свързани с неразрешени вторични движения, когато има такива.

2.   Задължението по параграф 1 се прилага по отношение на Агенцията при изпълнение на задачи по граничен контрол и, когато е приложимо, по отношение на международните координационни центрове.

3.   Събитията в EUROSUR се докладват като показатели, доклади за единични събития или като комбинация от двете.

Член 8

Показатели относно събития по външните граници

1.   Националните координационни центрове и международните координационни центрове, когато е приложимо и съгласно предвиденото в оперативните планове, докладват на Агенцията показатели относно събития по външните граници, както е определено в приложение 1 и в предвидените в същото приложение срокове.

2.   Съответстващите на показателите данни могат да произхождат от информация и статистически данни, с които разполагат националните органи, включително в резултат на търсене в съответните бази данни на Съюза и в широкомащабни информационни системи, съгласно приложимата спрямо тези бази данни и системи правна уредба.

3.   Показателите относно незаконно трансгранично движение на стоки и свързания с него незаконен трафик се получават в сътрудничество с компетентните национални органи, като надлежно се вземат предвид други задължения за докладване или ограничения и ролята на Комисията.

4.   В допълнение към задължението за докладване, посочено в параграф 1, създателят на доклад може да изпрати специален доклад:

а)

за да сигнализира за необичайна промяна в наблюдаваните стойности;

б)

за да информира за конкретен начин на действие или модел, който е бил установен;

в)

в посочените в буква б) ситуации докладът може да бъде свързан с конкретен анализ на риска.

5.   Когато Агенцията получи някой от показателите по параграф 1 от собствените си активи за наблюдение или чрез сътрудничество на Агенцията с институции, органи, служби и агенции на Съюза и международна организация или чрез сътрудничество с трети държави, тя докладва показателите в европейската картина на състоянието и информира за това националните координационни центрове. В този случай и по отношение на тези показатели не се прилага задължението за докладване по член 7, параграф 1.

Член 9

Доклади за единични събития

1.   Националните координационни центрове и международните координационни центрове, когато е приложимо и съгласно предвиденото в оперативните планове, докладват на Агенцията за единичните събития.

2.   Единичните събития се докладват в EUROSUR, когато:

а)

е необходима навременна реакция по отношение на единичното събитие;

б)

конкретното събитие има висока или много висока степен на въздействие върху външните граници; или

в)

събитието е посочено в приложение 2.

3.   Освен ако в приложение 2 не е посочено друго, създателят на доклада изпраща първия доклад за събитието не по-късно от 24 часа след като съответният компетентен орган е узнал за настъпването или вероятността за настъпване на събитието.

4.   Когато е целесъобразно, създателят на доклада представя допълнителни доклади за допълване или актуализиране на доклада за единично събитие. Те се свързват с първоначалния доклад за единично събитие и със събитието, докладвано в картината на състоянието.

5.   Докладите, изготвени съгласно настоящия член, съдържат описание на отговора на органите по отношение на докладваните събития, включително всички предприети или планирани действия.

6.   Без да се засяга първият оперативен отговор, собственикът и създателят на доклада могат да поискат допълнителна информация и анализ на риска, както е предвидено в член 14, с цел да се:

а)

допълни информацията, отнасяща се до събитието;

б)

повиши нивото на достоверност, посочено в член 16;

в)

актуализира определената степен на въздействие;

г)

актуализира ситуацията, свързана със събитието.

7.   Въз основа на получените доклади собственикът на картината на състоянието може да приключи събитието, когато се приеме, че:

а)

предполагаемото събитие не се е състояло;

б)

очакваната степен на въздействие на събитието не оправдава докладването;

в)

описаната в събитието ситуация е приключила.

В случай че дадено събитие е приключено, събитието и свързаните с него различни доклади се съхраняват и остават достъпни в картината на състоянието за целите на анализ на риска.

8.   Когато Агенцията получи достатъчно информация за единични събития от собствените си активи за наблюдение или чрез сътрудничество на Агенцията с институции, органи, служби и агенции на Съюза и международна организация или сътрудничество с трети държави, тя докладва тази информация в европейската картина на състоянието и информира за това националните координационни центрове. В този случай не се прилага задължението за докладване по параграф 1.

9.   Агенцията включва или актуализира тези събития по целесъобразност в европейската картина на състоянието.

РАЗДЕЛ 3

Оперативно докладване

Член 10

Доклади относно собствени активи

1.   Всеки национален координационен център и, когато е приложимо, съответният международен координационен център и Агенцията гарантират, че звената им, участващи в операции за граничен контрол, докладват относно собствените си активи в европейската картина на състоянието.

2.   Докладите относно собствените активи в EUROSUR включват:

а)

оперативното състояние на националните координационни центрове, включително способността им да изпълняват задачите, изброени в член 21, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/1896, и, когато е приложимо, оперативното състояние на международните координационни центрове. Всяка значителна промяна в оперативното състояние на националния координационен център се докладва на Агенцията в реално време;

б)

местоположението и оперативното състояние на центровете за командване и контрол, използвани за операции за граничен контрол;

в)

областите на отговорност за наблюдението на границите и за проверките на граничните контролно-пропускателни пунктове;

г)

вида и разпределението на звената за граничен контрол и тяхното състояние.

Член 11

Доклади относно оперативни планове

1.   Всеки национален координационен център гарантира, че звената, участващи в операции за граничен контрол, докладват своите оперативни планове в националните картини на състоянието.

2.   Националните координационни центрове и, когато е приложимо, международните координационни центрове докладват оперативните планове в европейската картина на състоянието, когато степените на въздействие на участъците от границата са високи или критични, или в случай на съвместни гранични операции/бързи гранични намеси.

3.   Докладите относно оперативни планове съдържат:

а)

описание на ситуацията;

б)

оперативната цел и очакваната продължителност на операцията;

в)

географската зона, в която трябва да се проведе операцията;

г)

описание на задачите, отговорностите и специалните указания за участващите екипи и звена, с начина на действие и целите на разполагането;

д)

състава на разположения персонал, включително броя на разположените служители и профила им;

е)

планове за командване и упражняване на контрол, включително оперативното състояние на центровете за командване и контрол, изпълняваната функция и съответните системи и средства за комуникация;

ж)

техническото оборудване, което трябва да бъде разположено, включително специални изисквания, като например условия за употреба, необходим персонал, превоз и други логистични въпроси;

з)

графика на патрулите за наблюдение на границите, включително зоната на патрулиране и броя на ангажираните активи;

и)

подробни процедури относно докладването за събития.

Член 12

Доклади относно информация за околната среда

1.   Съответните органи, служби, агенции и програми на национално равнище и на равнище ЕС могат да докладват информация за околната среда в оперативната категория на съответните картини на състоянието.

2.   Докладването на информация за околната среда в EUROSUR може да съдържа:

а)

изображения в реално време, предоставяни от видеокамери, радарни системи и други устройства за откриване;

б)

метеорологични наблюдения и прогнози за времето;

в)

океанографска информация и услуги за моделиране на дрейфа;

г)

геопространствени продукти;

д)

други оперативни картини, които могат да помогнат за разбирането на ситуацията по външните граници или за наблюдението на конкретна гранична операция.

РАЗДЕЛ 4

Докладване за анализ на риска

Член 13

Доклади, свързани с анализ на риска

1.   Националните координационни центрове, Агенцията и, когато е приложимо, международните координационни центрове осигуряват предоставянето на доклади за анализ на риска с оглед на актуализирането на аналитичните категории на картините на състоянието.

2.   Докладите за анализ на риска включват един или повече от следните елементи: аналитични продукти, като информационни бележки, аналитични доклади, анализ на трети държави и рискови профили, както и специални доклади за наблюдение на Земята, изготвени чрез използване на геопространствени информационни системи.

3.   Докладите за анализ на риска се използват за:

а)

улесняване на разбирането на събитията и инцидентите по външните граници и, когато е възможно, на връзката им с неразрешените вторични движения и анализа и прогнозирането на свързаните с тях тенденции;

б)

улесняване на целенасоченото планиране и провеждане на операции за граничен контрол;

в)

стратегически анализ на риска.

Член 14

Искане за информация

1.   Когато е необходимо да се получат допълнителни доклади за конкретно събитие или да се актуализира картината на състоянието, националните координационни центрове, Агенцията или субектите, които управляват специалните картини на състоянието, могат да изпратят искане за информация до един или няколко от източниците, посочени в член 25, параграф 2 и член 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1896.

2.   Искане за информация, отправено съгласно параграф 1, може да подлежи на ниво на класификация или на други специфични ограничения на политиката в областта на данните.

3.   Докладите за анализ на риска в отговор на искане за информация са свързани с първоначалното искане за информация.

4.   Принципът на съгласие на създателя на информацията се прилага както по отношение на исканията за информация, така и на изготвените въз основа на тях доклади.

Член 15

Списъци за наблюдение

1.   Агенцията изготвя и поддържа списъци за наблюдение с цел подобряване на способностите на европейската гранична и брегова охрана за откриване и анализ на риска и задействане на подходящи способности за реагиране.

2.   Списъците за наблюдение се състоят от:

а)

субекти, активи, поведение или профили, за които въз основа на анализ на риска има съмнения, че са свързани с незаконна имиграция и трансгранични престъпления или могат да застрашат безопасността на живота на мигрантите;

б)

предложение за реакция в случай на откриване, включително ограничения във връзка с политиката в областта на данните, приложими спрямо докладите.

3.   Списъците за наблюдение могат да включват:

а)

плавателни съдове, за които има подозрения;

б)

въздухоплавателни средства, за които има подозрения;

в)

летища на произход, за които има подозрения, и други места, за които е известно или се подозира, че са места на произход на външни полети;

г)

пристанища на произход, за които има подозрения, места за заставане на котва, котвени стоянки и други места, за които е известно или се подозира, че са места на произход на морски трафик;

д)

оператори, за които има подозрения.

РАЗДЕЛ 5

Общи разпоредби за „категорията на събитията“ и „категорията за анализ на риска“

Член 16

Нива на достоверност

1.   Създателят на доклад за събитие или за анализ на риска оценява нивото на достоверност в докладваната информация като елемент от метаданните, съставляващи част от доклада.

2.   Нивото на достоверност се оценява въз основа на следните критерии:

а)

надеждността на докладваната информация;

б)

надеждността на източника;

в)

статуса на потвърждаване на доклада.

3.   Собственикът взема предвид свързаното с доклада ниво на достоверност при съответното актуализиране на картината на състоянието.

Член 17

Определяне на степени на въздействие

1.   Създателят на доклад за събитие или за анализ на риска оценява степента на въздействие на докладваната информация като елемент от метаданните, съставляващи част от доклада.

2.   Степента на въздействие отразява цялостното въздействие на докладваната информация върху:

а)

разкриването, предотвратяването и борбата с незаконната имиграция;

б)

разкриването, предотвратяването и борбата с трансграничните престъпления;

в)

защитата и спасяването на живота на мигранти.

3.   Създателите на доклад, посочени в параграф 1, определят степента на въздействие за всеки доклад за събитие или за анализ на риска.

4.   Когато определен доклад се отнася до събитие, за което вече е докладвано в картината на състоянието, създателят свързва доклада с това събитие.

5.   Собствениците определят степента на въздействие на събитията или я изменят въз основа на получените доклади и на своя собствен анализ на риска.

РАЗДЕЛ 6

Докладване в контекста на специфични дейности по граничен контрол

Член 18

Докладване, свързано с неразрешени вторични движения

Когато е налична такава информация, държавите членки:

а)

визуализират анализа, свързан с неразрешеното вторично движение на тяхна територия, в специална подкатегория на националната картина на състоянието. Тази специална подкатегория се споделя с Агенцията;

б)

докладват за единични събития, свързани с неразрешени вторични движения, както е предвидено в член 9, в съответствие със своите национални процедури;

в)

докладват специфични показатели, свързани с неразрешени вторични движения.

Член 19

Докладване, свързано с наблюдение на морските граници

1.   Всеки национален координационен център гарантира, че звената, участващи в наблюдението на морските граници, докладват относно плавателните съдове:

а)

за които има подозрения, че превозват лица, които заобикалят или възнамеряват да заобиколят проверките на граничните контролно-пропускателни пунктове, когато подобно заобикаляне е свързано с незаконна миграция;

б)

за които има подозрения, че участват в контрабандна дейност по море или други дейности, свързани с трансгранични престъпления;

в)

в случаите, когато може да бъде изложен на риск животът на мигранти;

г)

които са включени в списъците за наблюдение или са предмет на искания за информация. В случай на доклади, свързани с буква г), при докладването се вземат предвид ограниченията във връзка с политиката в областта на данните, предвидени в член 14, параграф 2 и член 15, параграф 2, буква б).

2.   Участващото звено предава информацията на собствения си национален координационен център, а в случай на съвместна операция или бърза гранична намеса — на съответния международен координационен център в съответствие с оперативния план.

3.   Националните координационни центрове и, когато е приложимо, международните координационни центрове актуализират съответните си картини на състоянието и докладват тази информация на Агенцията с оглед на актуализирането на европейската картина на състоянието.

Член 20

Събития, свързани с търсене и спасяване в морето

1.   При извършването на наблюдение на морските граници органите на държавите членки, оказващи помощ на плавателен съд или лице в беда в морето, в съответствие със задължението си съгласно международното морско право вземат предвид и предават на съответния отговорен център за координация на морските спасителни дейности цялата съответна информация и наблюдения във връзка с потенциален инцидент при търсене и спасяване, както и информират своя национален координационен център с оглед на актуализирането на това събитие в съответните картини на състоянието.

2.   Ако органите на държавите членки установят ясно, че инцидентът при търсене и спасяване не е свързан със защитата и спасяването на живота на мигранти или с трансгранични престъпления, те може да решат да не информират националния координационен център.

3.   При извършването на операции по наблюдение на морските граници и в съответствие с Регламент (ЕС) № 656/2014 на Европейския парламент и на Съвета (15) Агенцията подлежи на същото задължение като посоченото в параграф 1.

4.   В хода на дадена операция по търсене и спасяване компетентният национален координационен център актуализира националната картина на състоянието и докладва тази информация на Агенцията с оглед на актуализирането на европейската картина на състоянието.

5.   Картините на състоянието се актуализират редовно с цел:

а)

подпомагане на планирането и провеждане на следващия оперативен етап след приключването на операцията по търсене и спасяване;

б)

оценка на степените на въздействие, определени за съответния инцидент и за целия участък от морската граница;

в)

актуализиране на съответните показатели, посочени в член 8.

6.   Компетентният национален координационен център докладва на Агенцията за прекратяването на операция по търсене и спасяване най-късно в рамките на 24 часа от прекратяването ѝ.

Член 21

Докладване, свързано с наблюдение на въздушните граници

1.   Всеки национален координационен център гарантира, че националните агенции и органи, участващи в наблюдението на въздушните граници, докладват относно външните полети:

а)

за които има подозрения, че превозват лица, които заобикалят или възнамеряват да заобиколят проверките на граничните контролно-пропускателни пунктове, ако инцидентът е свързан с незаконна миграция;

б)

за които има подозрения, че участват в контрабанда по въздух или други трансгранични престъпления;

в)

когато може да бъде изложен на риск животът на мигранти;

г)

които са включени в списъците за наблюдение или са предмет на искания за информация. В случай на доклади, свързани с буква г), при докладването се вземат предвид ограниченията във връзка с политиката в областта на данните, предвидени в член 14, параграф 2 и член 15, параграф 2, буква б).

2.   Националните агенции и органи, участващи в наблюдението на въздушните граници, предават тази информация на собствения си национален координационен център, а в случай на съвместна операция или бърза гранична намеса — на съответния международен координационен център в съответствие с оперативния план.

3.   Националният координационни център или международният координационен център актуализират съответните си картини на състоянието и докладват тази информация на Агенцията с оглед на актуализирането на европейската картина на състоянието.

РАЗДЕЛ 7

Докладване относно контрола на качеството в EUROSUR

Член 22

Докладване относно качеството на данните в EUROSUR

С цел мониторинг на качеството на данните в EUROSUR Агенцията установява и поддържа следните показатели:

а)

брой и честота на получените сигнали на участък от границата и на граничен контролно-пропускателен пункт;

б)

навременност на докладването;

в)

пълнота и съгласуваност на докладите.

Член 23

Докладване относно качеството на услугата в EUROSUR

1.   При мониторинга на техническото и оперативното функциониране на EUROSUR в съответствие с член 23 от Регламент (ЕС) 2019/1896 Агенцията, в тясно сътрудничество с компетентните национални органи, може да установи технически показатели и изисквания за докладване за единични събития с цел мониторинг на оперативното състояние и качеството на услугата, предлагана от различните системи и мрежи на държавите членки и на Агенцията, свързани с техническия компонент на EUROSUR и съставляващи част от него, както е определено в член 27.

2.   Показателите се използват за:

а)

мониторинг на състоянието на различните технически компоненти на EUROSUR в реално време;

б)

подпомагане на установяването на инциденти и неизправности във функционирането на EUROSUR и на отговора на такива инциденти и неизправности;

в)

гарантиране на сигурността на данните на EUROSUR.

3.   Държавите членки и Агенцията докладват за всеки отделен инцидент, засягащ техническите компоненти на EUROSUR или сигурността на данните на EUROSUR.

ГЛАВА II

КАРТИНИ НА СЪСТОЯНИЕТО

Член 24

Структура на картините на състоянието

1.   Категорията на събитията и аналитичната категория на европейската картина на състоянието съдържат подкатегория на неразрешените вторични движения. Когато са налични, категорията на събитията и аналитичната категория на националната картина на състоянието и на специалната картина на състоянието също съдържат подкатегории на неразрешените вторични движения с цел да се разберат миграционните тенденции, обем и маршрути.

2.   Оперативната категория на европейската картина на състоянието съдържа подкатегории на техническото функциониране на EUROSUR. Тези подкатегории описват:

а)

оперативното състояние на националните координационни центрове и международните координационни центрове;

б)

основните технически елементи, допринасящи за функционирането на EUROSUR, и тяхното състояние;

в)

качеството на данните и качеството на услугата в EUROSUR;

г)

инцидентите и събитията, засягащи техническото функциониране на EUROSUR;

д)

инцидентите, свързани със сигурността на данните.

3.   Картината на състоянието обхваща други специфични подкатегории информация, за да се улесни визуализацията на информацията за ползвателите.

4.   Всяка картина на състоянието се установява с документ, в който се посочват категорията, подкатегориите и приложимата политика в областта на данните.

Член 25

Управление на картините на състоянието

Собственикът на картината на състоянието:

а)

обработва получените доклади;

б)

създава и поддържа категорията на събитията на картината на състоянието, създава и актуализира събитията в категорията на събитията на картината на състоянието и определя съответните степени на въздействие и нива на достоверност;

в)

създава и поддържа оперативната категория на картината на състоянието въз основа на докладите относно собствените активи и докладите относно оперативните планове;

г)

създава и поддържа аналитичната категория на картината на състоянието въз основа на докладите за анализ на риска и определя съответните степени на въздействие и нива на достоверност;

д)

създава и поддържа връзките между различните елементи на картината на състоянието, като взема предвид връзките в докладите;

е)

управлява достъпа на ползвателите до картината на състоянието и допринася за сигурността на данните на EUROSUR;

ж)

предава съответните доклади и необходимата информация на собствениците на други картини на състоянието в съответствие с глава I;

з)

архивира и заличава съответната информация в съответствие с приложимата политика в областта на данните.

Член 26

Правила за създаване и споделяне на специална картина на състоянието

1.   При създаването на специална картина на състоянието съгласно член 27 от Регламент (ЕС) 2019/1896 държавите членки и Агенцията осигуряват съответствие с:

а)

принципите за докладване, предвидени в глава I;

б)

изискванията по отношение на структурата и управлението на картините на състоянието, предвидени в членове 24 и 25;

в)

общите разпоредби, предвидени в глава III.

2.   Правилата за създаване и споделяне на специална картина на състоянието включват:

а)

съдържанието и обхвата на специалната картина на състоянието, включително:

i)

целта на специалната картина на състоянието;

ii)

информационните категории и подкатегории;

iii)

вида информация, която трябва да се докладва в специалната картина на състоянието, включително доклади за събития, оперативни доклади и доклади за анализ на риска;

б)

управлението на специалната картина на състоянието, включително:

i)

собственика;

ii)

органите, службите и агенциите, които могат да бъдат създатели на докладите;

iii)

правилата за докладване;

iv)

разпоредбите, свързани със сигурността на данните, включително достъпа на ползвателите;

в)

правилата за обмен на информация с другите ползватели на EUROSUR, включително:

i)

механизмите за обмен на информация с национални и европейски картини на състоянието и механизмите за гарантиране на съгласието на създателя на информацията;

ii)

правилата за предоставяне на услугите на EUROSUR за обединяване на данни, посочени в член 28 от Регламент (ЕС) 2019/1896, и съответните процедури;

iii)

други аспекти, свързани с техническото функциониране на EUROSUR, включително взаимосвързаността на външния компонент, подпомагащ създаването на специалната картина на състоянието, със съответните национални или европейски компоненти на EUROSUR.

ГЛАВА III

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

РАЗДЕЛ 1

Субекти, отговарящи за техническите аспекти

Член 27

Технически компоненти на EUROSUR

1.   Техническите компоненти на EUROSUR включват национални компоненти и европейски компонент.

2.   Всеки национален компонент се състои от националните системи и мрежи, използвани от държавите членки за създаване на картини на състоянието, за докладване, осведоменост за състоянието, анализ на риска и за подпомагане на планирането и провеждането на операции за граничен контрол, включително инфраструктурата, организацията, персонала и информационните ресурси, необходими за поддръжката му. Взаимосвързаността между компонентите в дадена държава членка, както и между държавите членки е част от националните компоненти.

3.   Европейският компонент допълва националните компоненти. Той включва взаимосвързаността с националните компоненти. Обхваща комуникационната мрежа и системите и мрежите, използвани от Агенцията за създаване на картини на състоянието, за докладване, осведоменост за състоянието, анализ на риска и за подпомагане на планирането и провеждането на операции за граничен контрол.

Член 28

Технически отговорности на Агенцията

Агенцията отговаря за управлението на европейския компонент, което включва:

а)

определянето на технически стандарти за взаимосвързване на мрежите, системите, приложенията и оборудването на националните и външните компоненти с тези на европейския компонент;

б)

процеса на сертифициране на мрежите, системите, приложенията и оборудването с оглед на свързването им с EUROSUR, в тясно сътрудничество с отговорните органи;

в)

управлението на услугите на системите и мрежите, използвани от Агенцията за създаване на картини на състоянието, докладване, осведоменост за състоянието и анализ на риска, както и за подпомагане на планирането и провеждането на операции за граничен контрол;

г)

докладването за изпълнението, качеството на услугата и аспектите на управлението на услугите на посочените в буква в) системи и мрежи, както е предвидено в член 23;

д)

сигурността на данните на европейския компонент.

Член 29

Технически отговорности на държавите членки

1.   Всяка държава членка отговаря за:

а)

управлението на своя национален компонент, включително управлението на услугите, като осигурява координацията на връзката на националните системи и мрежи, използвани за създаване на картини на състоянието, докладване, осведоменост за състоянието, анализ на риска, както и за подпомагане на планирането и провеждането на операции за граничен контрол;

б)

докладването за изпълнението и качеството на услугата и аспектите на управлението на услугите на посочените в буква а) системи и мрежи, както е предвидено в член 23;

в)

съответствието с установените от Агенцията технически стандарти;

г)

сигурността на данните на националния компонент.

2.   Националният координационен център:

а)

подпомага координацията, планирането и изпълнението на националния компонент;

б)

допринася за редовния мониторинг на качеството на услугата и качеството на данните и докладва за това на Агенцията;

в)

осигурява оперативното докладване относно системите и мрежите на европейския компонент.

Член 30

Външни компоненти

1.   Външният компонент на EUROSUR се състои от системите и мрежите, включително инфраструктурата, организацията, персонала и информационните ресурси, необходими за поддръжката му, които не са част от EUROSUR и които:

а)

обменят данни и информация с EUROSUR;

б)

подпомагат създаването на специална картина на състоянието.

2.   Взаимосвързаността на определен външен компонент с EUROSUR принадлежи на външния компонент. Тя се определя в правилата за създаване на съответната специална картина на състоянието.

РАЗДЕЛ 2

Правила за сигурност и защита на данните за EUROSUR

Член 31

Общи принципи на сигурността на данните на EUROSUR

1.   Сигурността на данните на EUROSUR обхваща управлението и техническите дейности, необходими за постигане на подходящо равнище на защита за обработването на данни и информация на EUROSUR, за справяне с променящия се контекст на заплахите и за осигуряване на възможност на различните национални органи и агенции, участващи в EUROSUR, и на Агенцията да изпълняват своите задачи. Сигурността на данните на EUROSUR включва осигуреност на информацията, физическа сигурност, лична сигурност и промишлена сигурност.

2.   Сигурността на данните на EUROSUR обхваща:

а)

управление на риска за сигурността, включително проверки и планове за сигурност и свързаните с тях мониторинг, оценка, поддръжка, подобрения, докладване, осведоменост и обучение;

б)

непрекъснатост на дейността и възстановяване след бедствия, включително оценка на въздействието, проверки и планове за непрекъснатост и възстановяване и свързаните с тях мониторинг, оценка, поддръжка, подобрения, докладване, осведоменост и обучение;

в)

реакция при инциденти, свързани със сигурността, и колективна реакция на Агенцията и държавите членки при инциденти, свързани със сигурността;

г)

акредитиране на сигурността;

д)

контрол на достъпа на ползватели;

е)

свързани със сигурността на данните аспекти на планирането на гранични операции и на планирането на информационни системи;

ж)

аспекти на сигурността на взаимосвързаността на компонентите;

з)

работа с класифицирана информация за целите на EUROSUR.

Член 32

Управление на сигурността на данните на EUROSUR

1.   Агенцията гарантира цялостната сигурност на EUROSUR, като надлежно отчита необходимостта от надзор и интегриране на изискванията за сигурност във всеки компонент на EUROSUR.

2.   Агенцията отговаря за сигурността на данните на европейския компонент.

3.   Всяка държава членка отговаря за сигурността на данните на своя национален компонент.

4.   Агенцията и държавите членки осигуряват привеждането в съответствие на проверките, процесите и плановете, така че сигурността на данните на EUROSUR да бъде гарантирана хоризонтално и ефективно въз основа на глобален процес за управление на риска за сигурността.

5.   Отговорностите за сигурността на данните на външния компонент се определят в споразуменията, договореностите и оперативните планове за създаване на специалната картина на състоянието, както е предвидено в член 26.

6.   Агенцията приема стандарти за определяне на функционалните изисквания за сигурност и на изискванията за гарантиране на сигурността с цел контролиране на достъпа до технологии, осигуряващи сигурност на EUROSUR, и работата с тях.

7.   Всяка държава членка и Агенцията осигуряват предприемането на необходимите стъпки за спазване на посочените в параграф 6 стандарти, документирането на подходящи доводи за изпълнение на изискванията и контрол на рисковете, както и спазването на всички допълнителни изисквания, свързани със сигурността на системите, като се вземат предвид в пълна степен експертните препоръки.

(8)   Като част от докладването относно качеството на данните и качеството на услугата всяка държава членка и Агенцията докладват в EUROSUR за всеки инцидент, свързан със сигурността на данните на EUROSUR.

9.   Когато сигурността на Съюза или на неговите държави членки може да бъде засегната от функционирането на EUROSUR:

а)

Агенцията незабавно информира съответните национални координационни центрове;

б)

изпълнителният директор на Агенцията може да реши да предприеме всякакви подходящи мерки за коригиране на положението в тясно сътрудничество със съответните държави членки, включително изключването на определени системи и мрежи от европейския компонент на EUROSUR.

Член 33

Прилагане на правилата за сигурност в EUROSUR

1.   При работа с данни и информация на EUROSUR всяка държава членка и Агенцията гарантират, че са налице проверки, процеси и планове за сигурност, осигуряващи степен на защита, която е поне равностойна на защитата, гарантирана съгласно правилата за сигурност на Комисията, установени с Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 и Решение (ЕС, Евратом) 2015/443 на Комисията (16).

2.   Държавите членки незабавно информират Комисията и Агенцията за приемането на национални правила за сигурност от значение за EUROSUR, както е посочено в параграф 1.

3.   Физическите лица, пребиваващи в трети държави, и юридическите лица, установени в трети държави, могат да работят с данни на EUROSUR само ако спрямо тях в съответните държави се прилагат правила за сигурност, които осигуряват степен на защита, която е поне равностойна на защитата, гарантирана съгласно еквивалентните правила за сигурност на Комисията.

4.   Съответствието на правилата за сигурност, прилагани в трета държава, може да бъде признато в споразумение с тази държава.

(5)   Като част от изпълнението на европейския компонент на EUROSUR Агенцията подкрепя съответния обмен на доклади относно EUROSUR и взаимосвързаността на националните компоненти както на некласифицирано, така и на класифицирано ниво.

Член 34

Принципи на акредитирането на сигурността в EUROSUR

Дейностите по акредитиране на сигурността се извършват в съответствие със следните принципи:

а)

дейностите и решенията за акредитиране на сигурността трябва да се предприемат в контекста на колективна отговорност за сигурността на Съюза и на държавите членки;

б)

полагат се усилия за вземане на решенията с консенсус, като се включат всички съответни страни, които имат интереси в областта на сигурността;

в)

задачите се изпълняват при спазване на съответните правила за сигурност и стандарти за акредитиране, приложими за Агенцията, органите на държавите членки и Комисията;

г)

процесът на непрекъснат мониторинг гарантира, че се познават рисковете за сигурността, че се определят мерки за сигурност, целящи намаляването на тези рискове до приемливо равнище, в съответствие с основните принципи и минималните стандарти, изложени в приложимите правила за сигурност, както и че тези мерки се прилагат в съответствие с концепцията за защита „в дълбочина“. Ефективността на тези мерки подлежи на постоянна оценка;

д)

при спазване на процеса, определен в стратегията за акредитиране на сигурността, решенията за акредитиране на сигурността се основават на местни решения за акредитиране на сигурността, взети от съответните национални органи по акредитиране на сигурността (ОАС) на държавите членки;

е)

техническите дейности по акредитиране на сигурността се възлагат на специалисти с необходимата квалификация в областта на акредитирането на сложни системи, които са проучени за надеждност за подходящо равнище на достъп до класифицирана информация и действат обективно;

ж)

решенията за акредитиране на сигурността се вземат независимо от Агенцията и от субектите, които отговарят за изпълнението на националните компоненти на EUROSUR. Органът по акредитиране на сигурността на данните за EUROSUR е автономен орган в рамките на Агенцията, който взема решенията си независимо;

з)

дейностите по акредитиране на сигурността се извършват при съчетаване на изискването за независимост с необходимостта от подходяща координация между Агенцията и националните органи, които отговарят за прилагането на разпоредбите по отношение на сигурността в държавите членки.

Член 35

Съвет на EUROSUR по акредитиране на сигурността

1.   В рамките на Агенцията се създава Съвет на EUROSUR по акредитиране на сигурността („Съвет по акредитиране“).

2.   По отношение на акредитирането на сигурността за EUROSUR Съветът по акредитиране, в качеството си на орган по акредитиране на сигурността, отговаря за:

а)

определянето и одобряването на стратегия за акредитиране на сигурността за EUROSUR, включваща европейския компонент;

б)

държавите членки докладват на Съвета по акредитиране относно акредитирането на своите национални компоненти, за да се гарантира, че Съветът по акредитиране може да взема съответни решения за взаимосвързаност;

в)

вземането на решения за акредитиране на сигурността за европейския компонент, като се отчитат становището на националните органи, компетентни по въпросите на сигурността, и свързаните със сигурността рискове като цяло;

г)

oдобряването на съответната документация, свързана с акредитиране на сигурността;

д)

консултирането, в рамките на своята компетентност, на Агенцията и държавите членки относно създаването на оперативни процедури за сигурност (SecOps) и за предоставянето на документ със заключителната си позиция;

е)

разглеждането и одобряването на оценката на риска за сигурността в сътрудничество с Агенцията, държавите членки и Комисията с цел определяне на мерки за намаляване на риска;

ж)

проверката на прилагането на мерки за сигурност по отношение на акредитирането на сигурността на европейския компонент чрез предприемане или спонсориране на оценки, проверки или прегледи на сигурността;

з)

потвърждаването на избора на одобрени продукти и мерки и на одобрени криптографски продукти, използвани за осигуряване на сигурността за европейския компонент на EUROSUR и за взаимосвързаност;

и)

одобряването или, когато е приложимо, участието заедно със съответния субект, компетентен по въпросите на сигурността, в съвместното одобряване на:

i)

взаимосвързаността на европейския компонент с националните компоненти;

ii)

взаимосвързаността на външните компоненти с EUROSUR;

й)

договарянето със съответната държава членка на процедурите, свързани с контрола на достъпа;

к)

информирането на Агенцията, въз основа на докладите за риска за сигурността, относно своята оценка на риска и предоставянето на съвети на Агенцията относно възможностите за третиране на остатъчния риск за сигурността при дадено решение за акредитиране на сигурността;

л)

провеждането на консултациите, необходими за изпълнението на задачите му.

3.   В стратегията за акредитиране на сигурността, посочена в параграф 2, буква а), Съветът по акредитиране определя следното:

а)

обхвата на дейностите, необходими за извършване и поддържане на акредитирането на европейския компонент на EUROSUR, и потенциалната им взаимосвързаност с други компоненти;

б)

процес на акредитиране на сигурността за европейския компонент със степен на подробност, съизмерима с изискваното ниво на увереност, и с ясно посочени условия за одобрение;

в)

ролята на съответните заинтересовани страни, участващи в процеса на акредитиране;

г)

график на акредитациите, съобразен с въвеждането на стандартите на EUROSUR, по-специално по отношение на разгръщането на инфраструктурата, предоставянето на услуги и развитието;

д)

принципите на акредитиране на сигурността на националните компоненти, които трябва да се следват от националните органи на държавите членки, компетентни по въпросите на сигурността;

е)

разпоредбите, свързани със сигурността на данните на външните компоненти на EUROSUR.

4.   При работа по досиета, извършване на одити на сигурността на системата, изготвяне на решения и организиране на заседанията си Съветът по акредитиране изпълнява задачите си независимо.

Член 36

Функциониране на Съвета по акредитиране на сигурността

1.   Съветът по акредитиране се състои от по един представител от всяка държава членка и двама представители от Комисията.

2.   Служителят по сигурността на Агенцията се определя за секретар на Съвета по акредитиране.

3.   Съветът по акредитиране приема процедурния си правилник и назначава своя председател.

4.   При липса на консенсус Съветът по акредитиране прибягва до мажоритарно гласуване.

5.   Съветът по акредитиране може да създава подгрупи за проучване на технически въпроси.

6.   Съветът по акредитиране информира управителния съвет и изпълнителния директор на Агенцията и Комисията за всяко свое решение.

Член 37

Роля на държавите членки и на Агенцията по отношение на Съвета по акредитиране

Държавите членки и изпълнителният директор на Агенцията:

а)

предоставят на Съвета по акредитиране цялата информация, която според тях е от значение за целите на акредитирането на сигурността;

б)

предоставят на надлежно упълномощени лица, назначени от Съвета по акредитиране, разрешение за достъп до всякаква класифицирана информация и до всички свързани със сигурността на системите зони/обекти в тяхната юрисдикция, в съответствие със законовите и подзаконовите разпоредби на съответната държава и без каквато и да било дискриминация на основание гражданство, включително за целите на одити и изпитвания на сигурността съгласно решенията на Съвета по акредитиране;

в)

отговарят за акредитирането на своите компоненти на EUROSUR и за тази цел докладват на Съвета по акредитиране.

Член 38

Достъп на ползвателите

1.   Без да се засяга член 35, субектът, отговарящ за компонент на EUROSUR, управлява достъпа на ползвателите до неговите системи, мрежи и приложение.

2.   В случай че национален служител получи пряк достъп до система или приложение на Агенцията, използвани за целите на EUROSUR, Агенцията координира правата на достъп със съответния национален координационен център.

3.   В случай че служител на Агенцията получи пряк достъп до национална система или приложение, използвани за целите на EUROSUR, отговорната държава членка координира правата на достъп с изпълнителния директор на Агенцията.

Член 39

Сигурност на данните на външните компоненти на EUROSUR

1.   Външните компоненти могат да бъдат свързани с EUROSUR само ако сигурността на данните им е равностойна на сигурността на данните на EUROSUR.

2.   Правилата за създаване и споделяне на специална картина на състоянието, посочени в член 26, включват разпоредби относно сигурността на данните, като се посочва видът информация, който може да се обменя, и нивото на класификация.

3.   Всяка взаимосвързаност на външен компонент с EUROSUR подлежи на предварително одобрение от Съвета по акредитиране.

Член 40

Правила за защита на данните за EUROSUR

1.   Въпреки че обработваните от EUROSUR данни могат по изключение да съдържат информация, свързана с физически лица, чиято самоличност може да бъде установена непряко, тези данни не се обработват в рамките на EUROSUR за установяване на самоличността на тези физически лица.

2.   Когато обработването на информация в EUROSUR по изключение налага обработването на лични данни, различни от идентификационните номера на кораби и въздухоплавателни средства, тези лични данни се заличават веднага след постигането на целта, за която са били събрани.

Член 41

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Брюксел на 9 април 2021 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 295, 14.11.2019 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕС) № 1052/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за създаване на Европейската система за наблюдение на границите (Eurosur) (ОВ L 295, 6.11.2013 г., стр. 11).

(3)  Регламент (ЕС) 2020/493 на Европейския парламент и на Съвета от 30 март 2020 г. относно системата за фалшиви и автентични документи онлайн (FADO) и за отмяна на Съвместно действие 98/700/ПВР на Съвета (ОВ L 107, 6.4.2020 г. , стр. 1).

(4)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (OВ L 343, 29.12.2015 г., стp. 558).

(5)  Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси (OВ L 82, 22.3.1997 г., стp. 1).

(6)  Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията от 13 март 2015 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицираната информация на EC (OВ L 72, 17.3.2015 г., стp. 53).

(7)  Регламент (ЕС) 2019/817 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за създаване на рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на границите и визите и за изменение на регламенти (ЕО) № 767/2008, (ЕС) 2016/399, (ЕС) 2017/2226, (ЕС) 2018/1240, (ЕС) 2018/1726 и (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета и на решения 2004/512/ЕО и 2008/633/ПВР на Съвета (OВ L 135, 22.5.2019 г., стp. 27).

(8)  Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (OJ L 64, 7.3.2002, p. 20).

(9)  Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (OВ L 176, 10.7.1999 г., стp. 31).

(10)  Решение 2008/146/ЕО на Съвета от 28 януари 2008 г. за сключване от името на Европейската общност на Споразумение между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (OВ L 53, 27.2.2008 г., стp. 1).

(11)  Решение 2011/350/ЕС на Съвета от 7 март 2011 г. за сключване от името на Европейския съюз на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, по отношение на премахването на проверките по вътрешните граници и движението на хора (OВ L 160, 18.6.2011г., стp. 19).

(12)  Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (OВ L 77, 23.3.2016 г., стp. 1).

(13)  Директива 2002/90/ЕО на Съвета от 28 ноември 2002 г. за определяне на подпомагане на незаконното влизане, преминаването и пребиваването (OВ L 328, 5.12.2002 г., стp. 17).

(14)  Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (OВ L 101, 15.4.2011 г., стp. 1).

(15)  Регламент (ЕС) № 656/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за установяване на правила за наблюдението на външните морски граници в контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (OВ L 189, 27.6.2014 г., стp. 93).

(16)  Решение (ЕС, Евратом) 2015/443 на Комисията от 13 март 2015 г. относно сигурността в Комисията (OВ L 72, 17.3.2015 г., стp. 41).


ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Списък на показателите

1.   ПОКАЗАТЕЛ ОТНОСНО ОТКАЗИТЕ ЗА ВЛИЗАНЕ

На петнадесетия ден от всеки месец всеки национален координационен център докладва броя на отказите за влизане през последния месец по гранични контролно-пропускателни пунктове.

Този показател се разделя на следните подпоказатели:

а)

гражданство на съответните граждани на трети държави;

б)

държава на произход;

в)

последна държава на качване на борда (за пристанища и летища, без да се отчита транзитното преминаване);

г)

възрастова група;

д)

пол;

е)

разбивка на причините за отказ в съответствие с част Б от приложение V към Регламент (ЕС) 2016/399;

ж)

основания за отказ, отнемане или отмяна на разрешения за пътуване от ETIAS;

з)

брой на решенията за отказ за влизане, издадени за същите лица, при използване на същата самоличност;

и)

брой на решенията за отказ за влизане, издадени за същите лица, при използване на няколко самоличности.

2.   ПОКАЗАТЕЛ ОТНОСНО НЕЗАКОННИЯ ПРЕСТОЙ

На петнадесетия ден от всеки месец всеки национален координационен център докладва броя на гражданите на трети държави, за които е било разкрито от националните органи, че не отговарят или вече не отговарят на условията за престой или пребиваване в държавата членка през последния месец, независимо дали са били засечени във вътрешността на страната или докато се опитват да напуснат нейната територията.

Този показател се разделя на следните подпоказатели:

а)

гражданство на съответните граждани на трети държави;

б)

възрастова група;

в)

пол;

г)

брой на непридружените малолетни и непълнолетни лица;

д)

причина (напр. лица, пребиваващи с изтекла виза, лица с изтекло разрешение за пребиваване и др.);

е)

вид контрол при разкриването (граничен контрол, полицейски проверки във вътрешността на страната, операции за предотвратяване на престъпления, контрол на движението);

ж)

основни зони на разкриване.

Ако такава информация е налична, всеки национален координационен център докладва съответните показатели, свързани с неразрешено вторично движение.

3.   ПОКАЗАТЕЛ ОТНОСНО ПОТОЦИТЕ

1.

На петнадесетия ден от всеки месец всеки национален координационен център докладва броя на пътниците през последния месец по гранични контролно-пропускателни пунктове.

Ако такава информация е налична, този показател се разделя на следните подпоказатели:

а)

гражданство;

б)

местоназначение: влизане в Шенгенското пространство или излизане от него.

2.

На петнадесетия ден от всеки месец всеки национален координационен център докладва:

а)

за всеки сухопътен граничен контролно-пропускателен пункт — броя на превозните средства;

б)

за всеки морски граничен контролно-пропускателен пункт (пристанище) — броя на плавателните съдове;

в)

за всеки летищен граничен контролно-пропускателен пункт (летище) — броя на външните полети.

Ако такава информация е налична, тези показатели се разделят по местоназначение: влизане в Шенгенското пространство или излизане от него.

4.   ПОКАЗАТЕЛИ ОТНОСНО КОНТРАБАНДАТА НА СТОКИ

4.1.   Наркотици

Изземването на наркотици се разделя на следните категории:

(1)

канабис;

(2)

хероин;

(3)

други опиоиди;

(4)

кокаин;

(5)

стимуланти от типа на амфетамините (включително амфетамин и метамфетамин);

(6)

MDMA (екстази);

(7)

нови психоактивни вещества;

(8)

други незаконни наркотици.

На петнадесетия ден от всеки месец националният координационен център докладва по отношение на всеки участък от границата за изминалия месец:

а)

общото иззето количество по категории;

б)

броя на изземванията по категории;

в)

разбивката по произход, ако той е установен;

г)

разбивката по място, от което идват наркотиците, ако то е установено;

д)

разбивката по местоназначение (влизане в Шенгенското пространство, излизане от него или неизвестно) и по категории;

е)

разбивката по вида на дейността по граничен контрол (наблюдение на границите или проверка на граничните контролно-пропускателни пунктове) и по категории;

ж)

националния орган, открил наркотиците;

з)

общия брой на задържаните извършители;

и)

стойността на иззетите вещества.

4.2.   Трафик на превозни средства

Трафикът на превозни средства се разделя на следните категории:

(1)

откраднати леки пътнически автомобили;

(2)

откраднати микробуси;

(3)

откраднати камиони;

(4)

откраднати строителни и селскостопански машини;

(5)

други откраднати превозни средства;

(6)

откраднати части за превозни средства;

(7)

фалшифицирани свидетелства за регистрация на превозни средства.

На петнадесетия ден от всеки месец националният координационен център докладва по отношение на всеки участък от границата:

а)

броя на изземванията по категории;

б)

общото иззето количество по категории;

в)

разбивката по произход, ако той е установен;

г)

разбивката по местоназначение (влизане в Шенгенското пространство, излизане от него или неизвестно) и по категории;

д)

разбивката по вида на дейността по граничен контрол (наблюдение на границите или проверка на граничните контролно-пропускателни пунктове) по категории;

е)

общия брой на задържаните извършители.

4.3.   Оръжия и взривни вещества

Показателите относно оръжията и взривните вещества се разделят на следните категории:

(1)

огнестрелни оръжия (1)

Ако е приложимо, огнестрелните оръжия могат да бъдат разделени на следните подкатегории:

а)

ръчно огнестрелно оръжие: револвер;

б)

ръчно огнестрелно оръжие: пистолет;

в)

дългоцевно огнестрелно оръжие: пушка;

г)

дългоцевно огнестрелно оръжие: ловна пушка;

д)

дългоцевно огнестрелно оръжие: картечница/100 % автоматично оръжие;

е)

дългоцевно огнестрелно оръжие: друго;

ж)

тежко огнестрелно оръжие (противотанково оръжие, ракетна установка, минохвъргачка и др.);

(2)

основни компоненти на огнестрелните оръжия;

(3)

несмъртоносни оръжия: предупредителни и сигнални оръжия (които не могат да бъдат видоизменяни в огнестрелни оръжия);

(4)

несмъртоносни оръжия: еърсофт оръжия;

(5)

несмъртоносни оръжия: дезактивирани огнестрелни оръжия;

(6)

взривни вещества;

(7)

боеприпаси;

(8)

други оръжия.

На петнадесетия ден от всеки месец националният координационен център докладва по отношение на всеки участък от границата:

а)

броя на изземванията по категории;

б)

общото иззето количество по категории;

в)

разбивката по произход, ако той е установен;

г)

разбивката по местоназначение (влизане в Шенгенското пространство, излизане от него или неизвестно) и по категории;

д)

разбивката по вида на дейността по граничен контрол (наблюдение на границите или проверка на граничните контролно-пропускателни пунктове) по категории;

е)

разбивката по видове транспорт:

(1)

контейнер;

(2)

камион или търговско превозно средство;

(3)

лек пътнически автомобил;

(4)

автобус;

(5)

влак;

(6)

търговски въздушен транспорт;

(7)

въздушен транспорт с общо предназначение;

(8)

товарни и пощенски пратки;

(9)

пешеходен;

ж)

националните органи, открили оръжията и/или взривните вещества;

з)

общия брой на задържаните извършители.

4.4.   Други стоки

Показателите относно другите стоки могат да бъдат разделени на следните категории:

(1)

тютюн;

(2)

цигари;

(3)

алкохол;

(4)

енергийни продукти (горива);

(5)

незаконен трафик на паметници на културата;

(6)

други стоки.

На петнадесетия ден от всеки месец националният координационен център докладва по отношение на всеки участък от границата:

а)

броя на изземванията по категории;

б)

общото иззето количество по категории;

в)

разбивката по произход и по категории, ако са установени;

г)

разбивката по място, от което идват стоките, ако то е установено;

д)

разбивката по местоназначение (влизане в Шенгенското пространство, излизане от него или неизвестно) по категории;

е)

разбивката по вида на дейността по граничен контрол и по категории (проверка на граничните контролно-пропускателни пунктове, наблюдение на границите);

ж)

националния орган, открил стоките;

з)

общия брой на задържаните извършители;

и)

стойност на иззетите стоки.

5.   ПОКАЗАТЕЛ ОТНОСНО ДРУГИТЕ ТРАНСГРАНИЧНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Другите трансгранични престъпления се разделят на следните категории:

(1)

отвличане на малолетно или непълнолетно лице;

(2)

нападения, заплахи срещу персонала на европейската гранична и брегова охрана (служители на националните органи или на Агенцията);

(3)

отвличане на превозни средства;

(4)

други.

На петнадесетия ден от всеки месец националният координационен център докладва по отношение на всеки участък от границата:

а)

броя на случаите по категории;

б)

разбивката по вида на дейността по граничен контрол (проверка на граничните контролно-пропускателни пунктове, наблюдение на границите) и по категории;

в)

националните органи, които са разкрили случая;

г)

общия брой на задържаните извършители.

6.   ДРУГИ ПОКАЗАТЕЛИ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ДОКЛАДВАНЕТО ЗА ЕДИНИЧНИ СЪБИТИЯ

На петнадесетия ден от всеки месец Агенцията определя месечни показатели за всеки участък от границата.

Тези показатели обхващат:

(1)

неразрешени преминавания на границата въз основа на докладите за единични събития, посочени в точка 1 от приложение 2;

(2)

събития, свързани с търсене и спасяване, въз основа на докладите за единични събития, посочени в точка 8 от приложение 2;

(3)

подпомагане и трафик на хора въз основа на докладите за единични събития, посочени в точка 2 от приложение 2;

(4)

документни измами въз основа на докладите за единични събития, посочени в точка 4 от приложение 2.

Въз основа на наличната информация Агенцията може да определи други показатели, за които се счита, че са от значение за анализа на риска или осведомеността за състоянието.


(1)  Включително салютни и акустични оръжия, както и предупредителни и сигнални оръжия, които могат да бъдат видоизменяни.


ПРИЛОЖЕНИЕ 2

Случаи на докладване за единични събития и съответната информация

Докладването за единични събития в EUROSUR се изразява в свързване на изброените по-долу различни основни информационни блокове, които помагат да се опише ситуацията по външните граници на ЕС.

Първият доклад съдържа набора от информация, събрана за задействане на първата реакция. Въз основа на този първи доклад различните страни в EUROSUR се стремят да допълват информацията, както е предвидено в настоящото приложение.

1.   ДОКЛАДВАНЕ ЗА ЕДИНИЧНИ СЪБИТИЯ, СВЪРЗАНИ С НЕРАЗРЕШЕНО ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА ИЛИ СЪС СЪМНЕНИЯ ЗА ОПИТ ЗА НЕРАЗРЕШЕНО ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА

Националният координационен център докладва за всяко събитие, свързано с неразрешено преминаване на границата. Докладът за неразрешено преминаване на границата може да се свърже с подпомагане или трафик на хора, както е предвидено в точка 2, и със събитие, свързано с търсене и спасяване, в съответствие с точка 8.

Първият доклад за събитието се изпраща не по-късно от 24 часа след разкриването на събитието.

Ако е налична, създателите и собствениците се стремят да докладват следната информация:

1.1.   Вид събитие

а)

опит или осъществено незаконно преминаване на границата;

б)

явно или тайно преминаване.

1.2.   Свързани със събитието обстоятелства

а)

време и място;

б)

местоназначение (влизане в Шенгенското пространство, излизане от него или неизвестно);

в)

последна държава на качване на борда (приложимо само при влизане за морските и въздушните участъци от границата по пристанища и летища);

г)

държава на местоназначение;

д)

цел на незаконното преминаване на границата;

е)

обстоятелства на разкриването:

(1)

по време на проверка на граничен контролно-пропускателен пункт;

(2)

по време на операция по наблюдение на границите;

(3)

друго (вторично движение, предгранична зона);

ж)

опити за укриване от граничния контрол;

з)

вид транспорт:

(1)

полет (доклад относно полета се свързва с доклада, предвиден в точка 7);

(2)

плавателен съд (доклад относно плавателния съд се свързва с доклада, предвиден в точка 1, или с операцията по търсене и спасяване, предвидена в точка 6);

(3)

контейнер;

(4)

камион или търговско превозно средство;

(5)

лек пътнически автомобил;

(6)

автобус;

(7)

влак;

(8)

пешеходен.

1.3.   Участващи лица

а)

общ брой на участващите лица;

б)

брой на малолетните и непълнолетните лица;

в)

брой на лицата, нуждаещи се от международна закрила;

г)

разбивка по националности (предполагаеми/потвърдени), гражданство;

д)

възрастова група.

2.   ДОКЛАДВАНЕ ЗА ЕДИНИЧНИ СЪБИТИЯ, СВЪРЗАНИ С ПОДПОМАГАНЕ ИЛИ ТРАФИК НА ХОРА ИЛИ СЪС СЪМНЕНИЯ ЗА ОПИТ ЗА ПОДПОМАГАНЕ ИЛИ ТРАФИК НА ХОРА

Националният координационен център докладва за всяко събитие, свързано с подпомагане или със съмнения за опит за подпомагане, както и за всяко събитие, свързано с трафик или със съмнения за опит за трафик на хора.

Първият доклад за събитието се изпраща не по-късно от 24 часа след разкриването на събитието.

Събитието може да се свърже със събитие във връзка с неразрешено преминаване на границата.

Ако е налична, създателите и собствениците се стремят да докладват следната информация:

2.1.   Вид събитие

а)

подпомагане, трафик на хора;

б)

етап (съмнение, опит, извършено).

2.2.   Свързани със събитието обстоятелства

а)

време и място;

б)

местоназначение (влизане в Шенгенското пространство, излизане от него или неизвестно);

в)

обстоятелства на разкриването:

(1)

по време на проверка на граничен контролно-пропускателен пункт;

(2)

по време на операция по наблюдение на границите;

(3)

друго (вторично движение, предгранична зона);

г)

вид транспорт:

(1)

полет (доклад относно полета се свързва с доклада, предвиден в точка 7);

(2)

плавателен съд (доклад относно плавателния съд се свързва с доклада, предвиден в точка 1, или с операцията по търсене и спасяване, предвидена в точка 6);

(3)

контейнер;

(4)

камион или търговско превозно средство;

(5)

лек пътнически автомобил;

(6)

автобус;

(7)

влак;

(8)

пешеходен.

2.3.   Извършители

а)

общ брой на участващите лица;

б)

възрастови групи;

в)

разбивка по националности (предполагаеми/потвърдени) и държави на произход;

г)

форма на експлоатация (сексуална, трудова, друга).

2.4.   Жертви (ако събитието не е свързано с неразрешено преминаване на границата)

а)

общ брой на жертвите;

б)

брой на малолетните и непълнолетните лица;

в)

брой на непридружените малолетни и непълнолетни лица и брой на лицата, нуждаещи се от международна закрила;

г)

разбивка на жертвите по транзитни държави;

д)

разбивка по националности (предполагаеми/потвърдени) и държави на произход.

2.5.   Мотиви и начин на действие

а)

начин на действие;

б)

цел на подпомагането или на целенасочената експлоатация в случай на трафик на хора.

3.   ДОКЛАДВАНЕ ЗА ЕДИНИЧНИ СЪБИТИЯ, СВЪРЗАНИ С ТРАФИК ИЛИ СЪС СЪМНЕНИЯ ЗА ОПИТ ЗА ТРАФИК НА СТОКИ

В допълнение към показателите, посочени в точка 4 от приложение 1, националният координационен център докладва за единични събития, свързани с трафик или със съмнения за опит за трафик на стоки в следните случаи:

(1)

иззетите количества надхвърлят праговете, определени в приложение 3;

(2)

трафикът или съмненията за опит за трафик са свързани с потенциална терористична дейност или биха могли да представляват заплаха за сигурността на Съюза или на неговите държави членки;

(3)

трафикът или съмненията за опит за трафик водят до реакция от страна на други държави членки и Агенцията или оказват въздействие върху мерките за граничен контрол;

(4)

трафикът или съмненията за опит за трафик на стоки са свързани със специфичен начин на действие. В такъв случай докладите се свързват с доклад за анализ на риска, в който той е описан;

(5)

изземването на стоки е необичайно и може да е признак за нов модел на престъпност.

Ако е налична, създателите и собствениците се стремят да докладват следната информация:

3.1.   Вид събитие

При описанието на вида на събитията създателят използва категориите и подкатегориите, посочени в точка 4 от приложение 1, и единиците, предвидени в приложение 3, според случая.

3.2.   Свързани със събитието обстоятелства

а)

време и място;

б)

местоназначение (влизане в Шенгенското пространство, излизане от него или неизвестно);

в)

обстоятелства на разкриването:

(1)

по време на проверка на граничен контролно-пропускателен пункт;

(2)

по време на операция по наблюдение на границите;

(3)

друго (вторично движение, предгранична зона);

г)

вид транспорт:

(1)

полет (доклад относно полета се свързва с доклада, предвиден в точка 7);

(2)

плавателен съд (доклад относно плавателния съд се свързва с доклада, предвиден в точка 1, или с операцията по търсене и спасяване, предвидена в точка 6);

(3)

контейнер;

(4)

камион или търговско превозно средство;

(5)

лек пътнически автомобил;

(6)

автобус;

(7)

влак;

(8)

пешеходен;

(9)

товарна или пощенска пратка;

д)

начин на действие или предполагаем начин на действие, включително:

(1)

начин на укриване;

(2)

подробности за укриването.

3.3.   Вид на стоките

а)

категория и подкатегория в съответствие с точка 4 от приложение 1;

б)

количество (приблизително/иззето);

в)

прогнозна стойност.

3.4.   Участващи лица

а)

общ брой на участващите лица;

б)

роля на лицето;

в)

брой на малолетните и непълнолетните лица;

г)

разбивка по националности (предполагаеми/потвърдени).

4.   ДОКЛАДВАНЕ ЗА ЕДИНИЧНИ СЪБИТИЯ, СВЪРЗАНИ С ДОКУМЕНТНИ ИЗМАМИ

Националният координационен център докладва за всяко единично събитие, свързано с документни измами или документни престъпления, наблюдавано по време на операция за граничен контрол.

Първият доклад за събитието се изпраща не по-късно от 24 часа след разкриването на събитието.

Събитието може да се свърже със събитие във връзка с неразрешено преминаване на границата, подпомагане или трафик на хора, трафик на стоки или други форми на трансгранични престъпления.

Ако е налична, създателите и собствениците докладват следната информация:

4.1.   Вид на документната измама

4.2.   Свързани със събитието обстоятелства

а)

време и място;

б)

местоназначение (влизане в Шенгенското пространство, излизане от него или неизвестно);

в)

обстоятелства на разкриването:

(1)

по време на проверка на граничен контролно-пропускателен пункт;

(2)

по време на операция по наблюдение на границите;

(3)

друго (вторично движение, предгранична зона);

4.3.   Информация за лицето

а)

декларирана националност;

б)

пол;

в)

възрастова група.

4.4.   Информация за документа

а)

вид и подвид на документа (паспорт, лична карта, разрешение за пребиваване, виза, граничен печат, друго);

б)

държава, издала документа;

в)

използване на документа (представен, укрит, не е приложимо);

г)

граничен контролно-пропускателен пункт на качване на борда;

д)

граничен контролно-пропускателен пункт на транзитно преминаване;

е)

граничен контролно-пропускателен пункт по местоназначение;

ж)

чип;

з)

граничен печат.

5.   ДОКЛАДВАНЕ ЗА ЕДИНИЧНИ СЪБИТИЯ, СВЪРЗАНИ С ДРУГИ ФОРМИ НА ТРАНСГРАНИЧНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Освен за показателите, посочени в точка 7 от приложение 1, националният координационен център докладва за единични събития, свързани с други престъпления, в следните случаи:

(1)

трансграничното престъпление или съмненията за опит за трансгранично престъпление или съвпадението в базата данни или в широкомащабна информационна система са свързани с потенциална терористична дейност или биха могли да представляват заплаха за сигурността на Съюза или на неговите държави членки;

(2)

трансграничното престъпление или съмненията за опит за трансгранично престъпление или съвпадението в базата данни или в широкомащабна информационна система водят до реакция от страна на други държави членки и Агенцията или оказват въздействие върху мерките за граничен контрол;

(3)

трансграничното престъпление или съмненията за опит за трансгранично престъпление са свързани със специфичен начин на действие. В такъв случай докладите се свързват с доклад за анализ на риска, в който той е описан.

Ако е налична, създателите и собствениците се стремят да докладват следната информация:

5.1.   Вид събитие

При описанието на вида на събитията създателят използва категориите и подкатегориите, посочени в точка 7 от приложение 1.

5.2.   Свързани със събитието обстоятелства

а)

време и място;

б)

местоназначение (влизане в Шенгенското пространство, излизане от него или неизвестно);

в)

обстоятелства на разкриването:

(1)

по време на проверка на граничен контролно-пропускателен пункт;

(2)

по време на операция по наблюдение на границите;

(3)

друго (вторично движение, предгранична зона);

г)

вид транспорт:

(1)

полет (доклад относно полета се свързва с доклада, предвиден в точка 7);

(2)

плавателен съд (доклад относно плавателния съд се свързва с доклада, предвиден в точка 1, или с операцията по търсене и спасяване, предвидена в точка 6);

(3)

контейнер;

(4)

камион или търговско превозно средство;

(5)

лек пътнически автомобил;

(6)

автобус;

(7)

влак;

(8)

пешеходен;

(9)

товарна или пощенска пратка.

5.3.   Участващи лица

а)

общ брой на участващите лица;

б)

роля на лицето;

в)

брой на малолетните и непълнолетните лица;

г)

разбивка по националности (предполагаеми/потвърдени).

6.   ДОКЛАДВАНЕ ЗА ЕДИНИЧНИ СЪБИТИЯ, СВЪРЗАНИ С ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ ИНТЕРЕС

Докладва се информация, свързана с плавателните съдове, представляващи интерес:

(1)

ако засеченият плавателен съд е в списъка за наблюдение на плавателните съдове, за които има подозрения. В такъв случай докладването се свързва със съответния списък за наблюдение;

(2)

ако плавателният съд участва в събитие, посочено в настоящото приложение. В такъв случай докладът се свързва със съответното събитие;

(3)

ако създателят има подозрения по отношение на плавателния съд. В такъв случай докладването се свързва с доклад за анализ на риска.

Първият доклад относно плавателния съд се изпраща не по-късно от 24 часа след първото засичане.

Ако е налична, създателите и собствениците се стремят да докладват следната информация:

6.1.   Местоположение и състояние на плавателния съд

Информацията относно местоположението на плавателния съд, представляващ интерес, обхваща:

а)

времето на измерване, местоположението и радиуса на неопределеност, курса и скоростта, ако обектът се движи;

б)

състоянието на плавателния съд (изключени двигатели, засечен дим, закотвен и др.);

в)

източника на измерването или засичането (радар, система за определяне на местоположението и др.);

г)

предишните известни местоположения на плавателния съд преди събитието.

Създателите, които могат да получат информация за плавателния съд, се стремят да актуализират местоположението му по възможно най-бързия начин, като използват източниците на информация, с които разполагат.

След засичането на плавателния съд, представляващ интерес, информацията за местоположението му в морето се актуализира най-малко на всеки час.

6.2.   Вид плавателен съд

Информацията относно вида на плавателния съд спомага за разграничаването:

а)

между пътнически кораб, ветроходна лодка, моторна яхта, риболовен кораб, контейнеровоз, кораб за насипни товари, нефтен танкер, кораб за общи товари, бързоходен плавателен съд, подвижно крайбрежно сондажно съоръжение, кораб със специално предназначение;

б)

между предназначенията на кораба: за търговски цели или отдих.

6.3.   Идентификатори на кораба

Информацията относно идентификаторите на кораба обхваща:

а)

флага;

б)

наименованието на кораба;

в)

номера в Международната морска организация (ИМО), идентификационния номер от морската мобилна служба (MMSI) и други визуални и радиоидентификатори, използвани за връзка и характеризиране на плавателните съдове.

6.4.   Пътници и товари

Информацията относно пътниците и товарите включва:

а)

броя на членовете на екипажа;

б)

разбивката по националности на членовете на екипажа;

в)

броя на пътниците;

г)

разбивката по националности на пътниците;

д)

вида и количеството/теглото на товара.

7.   ДОКЛАДВАНЕ ЗА ЕДИНИЧНИ СЪБИТИЯ, СВЪРЗАНИ С ВЪНШНИ ПОЛЕТИ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ ИНТЕРЕС

Докладва се информация, свързана с външни полети, представляващи интерес:

1)

ако засеченият полет е в списъка за наблюдение на полетите, за които има подозрения. В такъв случай докладването се свързва със съответния списък за наблюдение;

2)

ако полетът участва в събитие, посочено в настоящото приложение. В такъв случай докладът се свързва със съответното събитие;

3)

ако създателят има подозрения по отношение на полета. В такъв случай докладването се свързва с доклад за анализ на риска.

Първият доклад относно полета се изпраща не по-късно от 24 часа след първото засичане.

Ако е налична, създателите и собствениците се стремят да докладват следната информация:

7.1.   Местоположение на въздухоплавателното средство, представляващо интерес

Информацията относно местоположението на полета, представляващ интерес, обхваща:

а)

времето на измерване;

б)

местоположението, включително височината и обема на неопределеност;

в)

курса и скоростта;

г)

източника на измерването или засичането (радар, система за определяне на местоположението и др.).

Създателите, които могат да получат информация за въздухоплавателното средство, се стремят да актуализират местоположението му, като използват източниците на информация, с които разполагат.

Информацията относно местоположението на въздухоплавателното средство, представляващо интерес, се актуализира в почти реално време.

7.2.   Вид на въздухоплавателното средство, представляващо интерес

Информацията относно вида на въздухоплавателното средство спомага за разграничаването между въздухоплавателно средство с постоянна геометрия на крилото и витлокрил, реактивни самолети или витла, летателни апарати, пилотирани на борда или дистанционно, и може да включва сведения за точния модел, ако са налични такива.

7.3.   Идентификатори на въздухоплавателното средство

Информацията относно идентификаторите на въздухоплавателното средство обхваща различните визуални и радиоидентификатори, използвани за връзка и характеризиране на въздухоплавателните средства.

7.4.   Информация относно полета

Информацията относно полета обхваща:

а)

вида на полета (търговски, частен, правителствен и др.);

б)

идентификатора на полета, включително идентификаторите на търговски полети;

в)

мястото на излитане;

г)

местоназначението;

д)

препратката към полетния план.

7.5.   Пътници и товари

Информацията относно пътниците и товарите включва:

а)

броя на членовете на екипажа;

б)

разбивката по националности на членовете на екипажа;

в)

броя на пътниците;

г)

разбивката по националности на пътниците;

д)

вида на товара.

8.   ДОКЛАДВАНЕ ЗА ЕДИНИЧНИ СЪБИТИЯ, СВЪРЗАНИ С ТЪРСЕНЕ И СПАСЯВАНЕ

Националният координационен център докладва за всяко събитие, свързано с търсене и спасяване, в съответствие с член 21.

Докладването за евентуално събитие, свързано с търсене и спасяване, обхваща продължителността на събитието от първото засичане на плавателния съд, представляващ интерес, или от получения сигнал за бедстващи в морето лица до приключването на събитието, свързано с преминаване на границата, и до прекратяването на свързаната операция по търсене и спасяване.

Ако е налична, създателите и собствениците се стремят да докладват следната информация:

8.1.   Връзки с докладването за бедстващ плавателен съд в съответствие с параграф 6

Докладът може да бъде свързан и с други плавателни съдове, представляващи интерес, които участват в операция по търсене и спасяване, като например кораби-майки.

8.2.   Докладване за състоянието на операцията по търсене и спасяване, включващо:

а)

етапа на търсене и спасяване (несигурност, тревога, бедствие, текуща операция по търсене и спасяване, приключила операция по търсене и спасяване);

б)

компетентния център за координация на морските спасителни дейности;

в)

предвиденото безопасно място или безопасното място при приключила операция по търсене и спасяване.

8.3.   Връзки с докладването по точка 1 и точка 2, според случая.


ПРИЛОЖЕНИЕ 3

Прагове за докладване за единични събития, свързани със стоки

1.   НЕЗАКОННИ НАРКОТИЦИ

(1)

Канабис: 10 kg

(2)

Хероин: 500 g

(3)

Други опиоиди (напр. морфин, опиум и др.): 500 g

(4)

Кокаин: 10 kg

(5)

Стимуланти от типа на амфетамините (включително амфетамин и метамфетамин): 100 g

(6)

MDMA (екстази): 5000 таблетки

(7)

Нови психоактивни вещества: 500 таблетки или 100 g

(8)

Други незаконни наркотици.

2.   ОРЪЖИЯ И ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА

(1)

Огнестрелни оръжия или оръжейни части: 15 единици

(2)

Взривни вещества: 3 kg

(3)

Боеприпаси: 10 000 броя.

3.   ДРУГИ СТОКИ

(1)

Суров тютюн: 500 kg

(2)

Цигари: 1 милион къса

(3)

Алкохол: 5 000 литра чист алкохол

(4)

Енергийни продукти (горива): 10 000 литра

(5)

Незаконен трафик на паметници на културата: приблизителна стойност над 1 милион евро.


Top