(1)

С Директива (ЕС) 2017/2397 на Европейския парламент и на Съвета (3) се определят преходни мерки, за да се гарантира продължаването на валидността на свидетелствата за квалификация, моряшките служебни книжки и корабните дневници, издадени преди края на срока за нейното транспониране, и да се даде на квалифицираните членове на екипажа разумен срок, в който да кандидатстват за свидетелство за квалификация на Съюза или друго свидетелство, признато за еквивалентно. Независимо от това, с изключение на лицензите за плаване по река Рейн, посочени в член 1, параграф 5 от Директива 96/50/ЕО на Съвета (4), тези преходни мерки не се прилагат за свидетелствата за квалификация, моряшките служебни книжки и корабните дневници, издадени от трети държави, които понастоящем са признати от държавите членки съгласно техните национални изисквания или международни споразумения, приложими преди влизането в сила на Директива (ЕС) 2017/2397.

(2)

С член 10, параграфи 3, 4 и 5 от Директива (ЕС) 2017/2397 се определят процедурата и условията за признаване на свидетелства, моряшки служебни книжки или корабни дневници, издадени от органите на трета държава.

(3)

Като се има предвид, че процедурата за признаване на документи от трети държави се основава на оценка на системите за издаване на свидетелства в отправилата искане трета държава, с цел да се определи дали издаването на посочените в искането свидетелства, моряшки служебни книжки или корабни дневници е подчинено на изисквания, идентични с тези, предвидени в Директива (ЕС) 2017/2397, малко вероятно е процедурата по признаване да приключи преди 17 януари 2022 г.

(4)

За да се гарантира плавен преход към системата за признаване на документи от трети държави, предвидена в член 10 от Директива (ЕС) 2017/2397, е необходимо да се предвидят преходни мерки, които да осигурят необходимото време на третите държави да приведат своите изисквания в съответствие с изискванията, установени в посочената директива, както и да се даде възможност на Комисията да направи оценка на техните системи за издаване на свидетелства и, когато е целесъобразно, да приеме акт за изпълнение съгласно член 10, параграф 5 от същата директива. Тези мерки също така ще гарантират правна сигурност за физическите лица и икономическите оператори, извършващи дейност в сектора на транспорта по вътрешните водни пътища. С оглед на тези цели е уместно да се определи краен срок за валидността на документите от трети държави, попадащи в обхвата на тези преходни мерки, като се вземе предвид срокът за транспониране на посочената директива, удължен с две години.

(5)

За да се осигури съгласуваност с преходните мерки, приложими за държавите членки съгласно член 38 от Директива (ЕС) 2017/2397, преходните мерки, приложими за свидетелствата за квалификация, моряшките служебни книжки и корабните дневници, издадени от трети държави и признати от държавите членки, не следва да се прилагат след 17 януари 2032 г. Освен това признаването на такива свидетелства за квалификация, моряшки служебни книжки и корабни дневници следва да бъде ограничено до вътрешните водни пътища на Съюза на територията на съответната държава членка.

(6)

С цел да се осигури съгласуваност с преходните мерки, приложими за свидетелствата за квалификация, издавани от държавите членки, е целесъобразно да се поясни, че по отношение на свидетелствата от трети държави изискванията, посочени в член 10, параграф 3 от Директива (ЕС) 2017/2397, включват и изискванията за замяна на съществуващите свидетелства, посочени в член 38, параграфи 1 и 3 от посочената директива.

(7)

Поради това, за да се осигури правна яснота и сигурност на дружествата и работниците в сектора на транспорта по вътрешните водни пътища, Директива (ЕС) 2017/2397 следва да бъде съответно изменена.

(8)

В съответствие с член 39, параграф 4 от Директива (ЕС) 2017/2397 държавите членки, в които корабоплаването по вътрешните водни пътища не е технически възможно, не са задължени да транспонират посочената директива. Тази дерогация следва да се прилага и за настоящата директива, mutatis mutandis.

(9)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно определяне на преходни мерки за признаване на свидетелства от трети държави не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради нейния обхват и последици може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(10)

За да се даде възможност на държавите членки да пристъпят незабавно към транспониране на мерките, предвидени в настоящата директива, тя следва да влезе в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз,