Help Print this page 

Document 32016L0097

Title and reference
Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета от 20 януари 2016 година относно разпространението на застрахователни продукти (преработен текст)текст от значение за ЕИП
  • In force
OJ L 26, 2.2.2016, p. 19–59 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2016/97/oj
Languages, formats and link to OJ
BG ES CS DA DE ET EL EN FR GA HR IT LV LT HU MT NL PL PT RO SK SL FI SV
HTML html BG html ES html CS html DA html DE html ET html EL html EN html FR html HR html IT html LV html LT html HU html MT html NL html PL html PT html RO html SK html SL html FI html SV
PDF pdf BG pdf ES pdf CS pdf DA pdf DE pdf ET pdf EL pdf EN pdf FR pdf HR pdf IT pdf LV pdf LT pdf HU pdf MT pdf NL pdf PL pdf PT pdf RO pdf SK pdf SL pdf FI pdf SV
Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal
 To see if this document has been published in an e-OJ with legal value, click on the icon above (For OJs published before 1st July 2013, only the paper version has legal value).
Multilingual display
Text

2.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 26/19


ДИРЕКТИВА (ЕС) 2016/97 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 20 януари 2016 година

относно разпространението на застрахователни продукти (преработен текст)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 53, параграф 1 и член 62 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

В Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) трябва да бъдат внесени редица изменения. С оглед постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

(2)

Тъй като основната цел и предмет на настоящата преработка е да се съгласуват националните разпоредби относно разпространението на застрахователни и презастрахователни продукти и тъй като тези дейности се осъществяват в целия Съюз, настоящата нова директива следва да се основава на член 53, параграф 1 и член 62 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Директивата е подходящата правна форма, за да може при необходимост разпоредбите, които ще бъдат прилагани в обхванатите от настоящата директива области, да бъдат адаптирани към особеностите на конкретния пазар и правната система във всяка държава членка. Настоящата директива следва също да има за цел да координира националните разпоредби относно условията за започване на дейностите по разпространение на застрахователни и презастрахователни продукти.

(3)

При все това настоящата директива има за цел да постигне минимална хармонизация и съответно тя следва да не възпрепятства държавите членки да запазват или въвеждат по-строги разпоредби за защита на клиентите, при условие че тези разпоредби са в съответствие с правото на Съюза, включително с настоящата директива.

(4)

Застрахователните и презастрахователните посредници играят централна роля в разпространението на застрахователни и презастрахователни продукти в Съюза.

(5)

Различни видове лица или институции, като агенти, брокери, „банково-застрахователни“ оператори, застрахователни предприятия, туристически агенции и предприятия за отдаване на автомобили под наем могат да разпространяват застрахователни продукти. Еднаквото третиране на операторите, както и защитата на клиентите налагат в обхвата на настоящата директива да бъдат включени всички такива лица и институции.

(6)

Потребителите следва да се ползват с еднакво равнище на защита въпреки различията между каналите на разпространение. За да се гарантира, че се прилага еднакво равнище на защита и че потребителите могат да се ползват от съпоставими стандарти, по-специално в областта на разкриването на информация, е от съществено значение разпространителите да бъдат равнопоставени.

(7)

При прилагането на Директива 2002/92/ЕО стана видно, че редица разпоредби трябва да бъдат доуточнени, за да бъде улеснено извършването на разпространение на застрахователни продукти, както и че за да се осигури защитата на потребителите, е необходимо да бъде разширен обхватът на посочената директива чрез включването в него на всички продажби на застрахователни продукти. Застрахователните предприятия, които продават застрахователни продукти пряко, следва да бъдат включени в обхвата на настоящата директива по подобие на застрахователните агенти и брокери.

(8)

За да се гарантира еднакво равнище на защита независимо от канала, чрез който клиентите купуват даден застрахователен продукт — пряко от застрахователно предприятие или непряко от посредник, в обхвата на настоящата директива следва да се включат не само застрахователните предприятия или посредниците, но и другите участници на пазара, които продават застрахователни продукти като допълнителна дейност, например туристическите агенции и предприятията за отдаване на автомобили под наем, освен ако те отговарят на условията за освобождаване.

(9)

Все още са налице значителни разлики между националните разпоредби, които пораждат препятствия пред започването и извършването на дейностите по разпространение на застрахователни и презастрахователни продукти на вътрешния пазар. Необходимо е вътрешният пазар да се укрепи допълнително и да се насърчава създаването на истински вътрешен пазар за животозастрахователни и общозастрахователни продукти и услуги.

(10)

Финансовата нестабилност понастоящем и през последните години показа колко е важно да се осигури ефективна защита на потребителите във всички финансови сектори. Затова е необходимо да се укрепи доверието на клиентите, като се хармонизира уредбата на разпространението на застрахователни продукти, за да се гарантира подходящо равнище на защита на клиентите в целия Съюз. Равнището на защита на потребителите в сравнение с Директива 2002/92/ЕО следва да бъде повишено, за да се намали необходимостта от различаващи се национални мерки. Важно е да се вземе под внимание специфичният характер на застрахователните договори в сравнение с инвестиционните продукти, които се уреждат от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4). Разпространението на застрахователни договори, включително на основаващи се на застраховане инвестиционни продукти, съответно следва да се урежда от настоящата директива и да бъде приведено в съответствие с Директива 2014/65/ЕС. Минималните стандарти следва да бъдат повишени по отношение на правилата за разпространение и следва да бъдат създадени равни условия по отношение на всички основаващи се на застраховане инвестиционни продукти.

(11)

Настоящата директива следва да се прилага за лицата, чиято дейност се състои в предоставяне на услуги по разпространение на застрахователни или презастрахователни продукти сред трети лица.

(12)

Настоящата директива следва да се прилага за лицата, чиято дейност се състои в предоставянето на информация за един или повече застрахователни продукти по критерии, определени от клиента, независимо дали чрез интернет сайт, или с други средства, или в извършването на класиране на застрахователни продукти, или в осигуряването на отстъпки от цените на застрахователни продукти, когато клиентът може да сключи пряко или непряко застрахователен договор в края на процеса. Настоящата директива следва да не се прилага за интернет сайтове, управлявани от публични органи или асоциации на потребителите, които не си поставят за цел да сключват договори, а просто сравняват застрахователните продукти, които се предлагат на пазара.

(13)

Настоящата директива следва да не се прилага за чисто встъпителните дейности, състоящи се в предоставянето на данни и информация за кандидати за застраховане на застрахователни или презастрахователни посредници или предприятия или в предоставянето на информация за застрахователни или презастрахователни продукти или за застрахователен или презастрахователен посредник или предприятие на кандидатите за застраховане.

(14)

Настоящата директива следва да не се прилага за лицата с друга професионална дейност, като например данъчни експерти, счетоводители или адвокати, които дават съвети относно застрахователно покритие по отделни поводи в хода на съответната друга професионална дейност, нито следва да се прилага за предоставянето на информация от общ характер относно застрахователни продукти, при условие че целта на тази дейност не е да бъде в помощ на клиента при сключването или изпълнението на застрахователен или презастрахователен договор. Настоящата директива следва да не се прилага за уреждането на застрахователни претенции по занятие от името на застрахователно или презастрахователно дружество, нито за определянето на размера на причинените вреди и за изготвянето на експертни оценки във връзка със застрахователни претенции.

(15)

Настоящата директива следва да не се прилага за лицата, извършващи разпространение на застрахователни продукти като допълнителна дейност, ако премията не надвишава определен размер и се покриват само определени рискове. Подобно застраховане може да бъде допълнително към продукт или услуга, включително във връзка с риск от неизползване на услуга, за която се очаква да бъде използвана в определен момент, например пътуване с влак, абонамент за фитнес център или абонамент за театрален сезон, и за други рискове, свързани с пътуване, например анулиране на пътуване или загуба на багаж. При все това, за да се гарантира, че дейността по разпространение на застрахователни продукти винаги е съпроводена от подходящо равнище на защита на потребителите, застрахователното предприятие или застрахователният посредник, които извършват дейността по разпространение чрез посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, който е освободен от изискванията, установени в настоящата директива, следва да гарантират, че са изпълнени определени основни изисквания, като например посочване на самоличността му и начина за подаване на жалби, както и че се вземат предвид изискванията и потребностите на клиента.

(16)

Настоящата директива следва да гарантира, че се прилага еднакво равнище на защита на потребителите и че всички потребители могат да се ползват от съпоставими стандарти. Настоящата директива следва да насърчава равнопоставеността и равните условия на конкуренция между посредниците, независимо от това дали те са обвързани със застрахователно предприятие, или не. За потребителите е от полза, ако застрахователните продукти се разпространяват чрез различни канали и чрез посредници с различни форми на сътрудничество със застрахователните предприятия, при условие че от тях се изисква да прилагат подобни правила за защита на потребителите. Такива съображения следва да се вземат предвид от държавите членки при прилагането на настоящата директива.

(17)

Настоящата директива следва да взема предвид различията между видовете канали на разпространение. Например тя следва да взема предвид характерните особености на застрахователните посредници, които имат договорно задължение да извършват разпространение на застрахователни продукти изключително за едно или повече застрахователни предприятия (обвързани застрахователни посредници) и които съществуват на пазарите на определени държави членки, и следва да установи целесъобразни и пропорционални условия, приложими за различните видове разпространение. По-специално държавите членки следва да могат да въведат изискване, съгласно което разпространителят на застрахователни или презастрахователни продукти, който отговаря за дейността на застрахователен или презастрахователен посредник или на посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, е длъжен да се увери, че този посредник отговаря на условията за регистрация, и трябва да го регистрира.

(18)

Ако са физически лица, застрахователните и презастрахователните посредници и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, следва да бъдат регистрирани от компетентния орган на държавата членка по своето пребиваване. По отношение на лицата, които ежедневно пътуват между държавата членка по своето пребиваване и държавата членка, в която извършват своята дейност по разпространение, т.е.тяхна държава членка по месторабота, регистрацията следва да се извърши в държавата членка по месторабота. Ако са юридически лица, застрахователните и презастрахователните посредници и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, следва да бъдат регистрирани от компетентния орган на държавата членка по седалище или — ако нямат седалище съгласно националното законодателство — държавата членка по главното им управление. Държавите членки следва да могат да разрешават на други органи да си сътрудничат с компетентните органи при регистрацията и регулирането на застрахователните посредници. Застрахователните и презастрахователните посредници и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, следва да бъдат регистрирани, при условие че те отговарят на строги професионални изисквания, отнасящи се до тяхната компетентност, добра репутация, застраховка „Професионална отговорност“ и финансово състояние. От посредниците, които вече са регистрирани в държава членка, следва да не се изисква да се пререгистрират по настоящата директива.

(19)

Невъзможността застрахователните посредници да извършват дейност свободно навсякъде в Съюза възпрепятства правилното функциониране на вътрешния застрахователен пазар. Настоящата директива представлява важна стъпка към постигане на по-високо равнище на защита на потребителите и интеграция на пазарите.

(20)

Застрахователните и презастрахователните посредници и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, следва да могат да се ползват от свободата на установяване и от свободата на предоставяне на услуги, които са предвидени в ДФЕС. Затова чрез регистрация от компетентния орган на държавата членка по произход застрахователните и презастрахователните посредници и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, следва да могат да извършват дейност в други държави членки в съответствие с принципа на свободното установяване и свободното предоставяне на услуги, при условие че между компетентните органи са спазени съответните процедури по уведомяване.

(21)

За да се осигури високо качество на услугите и ефективна защита на потребителите, държавите членки по произход и приемащите държави членки следва да си оказват тясно сътрудничество при прилагането на задълженията, предвидени в настоящата директива. Когато застрахователните и презастрахователните посредници и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, извършват дейност в различни държави членки съгласно свободата на предоставяне на услуги, компетентният орган на държавата членка по произход следва да отговаря за осигуряване на спазването на задълженията, предвидени в настоящата директива, по отношение на цялата им дейност в рамките на вътрешния пазар. Ако компетентният орган на приемащата държава членка научи за извършвани на нейната територия нарушения на задълженията, той следва да информира компетентния орган на държавата членка по произход, който в такива случаи следва да е задължен да предприеме подходящите мерки. Такъв е случаят по-специално що се отнася до нарушенията на правилата относно изискванията за добра репутация, професионални знания и компетентност или относно извършването на дейността. Освен това компетентният орган на приемащата държава членка следва да има правото да се намеси, ако държавата членка по произход не предприеме подходящи мерки или ако предприетите мерки са недостатъчни.

(22)

В случай на откриване на клон или установяване на постоянно присъствие в друга държава членка е целесъобразно отговорността за изпълнението на разпоредбите да се разпредели между държавата членка по произход и приемащата държава членка. Въпреки че компетентният орган на държавата членка по произход следва да продължи да носи отговорност за спазването на задълженията, свързани с дейността като цяло (например правилата относно професионалните изисквания), при същите условия, както в случая с предоставянето на услуги, компетентният орган на приемащата държава членка следва да поеме отговорност за прилагането на правилата относно изискванията за предоставянето на информация и извършването на дейността по отношение на услугите, предоставяни на територията на приемащата държава членка. При все това, ако компетентният орган на приемаща държава членка научи за извършвани на нейната територия нарушения на задълженията, по отношение на които настоящата директива не възлага отговорност на приемащата държава членка, той следва да информира компетентния орган на държавата членка по произход, който в такива случаи следва да е задължен да предприеме подходящи мерки. Такъв е случаят по-специално що се отнася до нарушенията на правилата за добра репутация, професионални знания и компетентност. Освен това компетентният орган на приемащата държава членка следва да има правото да се намеси, ако държавата членка по произход не предприеме подходящи мерки или ако предприетите мерки са недостатъчни.

(23)

Компетентните органи на държавите членки следва да разполагат с всички необходими средства за гарантиране на правилното упражняване на дейността от застрахователните и презастрахователните посредници и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, в рамките на Съюза, независимо от това дали тя се упражнява по силата на свободата на установяване, или свободата на предоставяне на услуги. За да се гарантира ефективността на надзора, всички предприети от компетентните органи действия следва да бъдат съразмерни спрямо естеството, степента и сложността на рисковете, характерни за дейността на даден разпространител на застрахователни услуги, независимо от значимостта на съответния разпространител за общата финансова стабилност на пазара.

(24)

Държавите членки следва да създадат единен информационен пункт, който да предоставя достъп до техните регистри на застрахователните и презастрахователните посредници и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност. Такъв единен информационен пункт следва също да предлага електронна препратка към съответния компетентен орган във всяка държава членка. За да бъде повишена прозрачността и да бъде улеснена презграничната търговия, Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (5), следва да създаде, публикува и актуализира единен електронен регистър, съдържащ данни за всеки застрахователен посредник, презастрахователен посредник или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, който е обявил намерението си да упражнява свободата на установяване или свободата на предоставяне на услуги. Държавите членки следва своевременно да представят на ЕОЗППО информацията, която му е необходима за тази цел. В посочения регистър следва да има електронна препратка към съответния компетентен орган във всяка държава членка. Компетентният орган на всяка държава членка следва да включи на своя интернет сайт електронна препратка към регистъра.

(25)

Всяко постоянно присъствие на посредник на територията на друга държава членка, което е еквивалентно на клон, следва да се третира по същия начин като клон, освен ако присъствието на посредника не е установено законно под друга правна форма. В зависимост от допълнителните обстоятелства това би могло да се отнася дори за случаите, в които това присъствие официално не е под формата на клон, а се състои единствено от офис, управляван от собствен персонал на посредника или от лице, което е независимо, но е упълномощено да действа постоянно от името на посредника по същия начин, както би правила една агенция.

(26)

Следва ясно да бъдат установени съответните права и задължения на държавите членки по произход и приемащите държави членки по отношение на надзора върху застрахователните посредници, презастрахователните посредници и посредниците, които предлагат застрахователни продукти като допълнителна дейност, които са регистрирани от тях или които извършват дейности по разпространение на застрахователни или презастрахователни продукти на територията им съгласно свободата на установяване или свободата на предоставяне на услуги.

(27)

С оглед на ситуациите, в които застрахователен посредник или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, е установен в държава членка единствено с цел да избегне спазването на правилата на друга държава членка, в която той изцяло или основно извършва своята дейност, възможността приемащата държава членка да вземе предпазни мерки може да бъде подходящо решение, ако неговата дейност сериозна застрашава правилното функциониране на застрахователния и презастрахователния пазар на приемащата държава членка, и тази възможност не следва да бъде възпрепятствана от настоящата директива. При все това тези мерки не следва да бъдат пречка пред свободата на предоставяне на услуги и свободата на установяване или да възпрепятстват достъпа до извършването на трансгранична дейност.

(28)

Важно е да се осигури високо равнище на професионализъм и компетентност на застрахователните и презастрахователните посредници и на посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, както и на служителите на застрахователните и презастрахователните предприятия, които извършват свързани с продажбата на застрахователни и презастрахователни продукти дейности преди, по време на и след продажбата. Следователно е необходимо професионалните знания на посредниците и на посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, както и на служителите на застрахователните и презастрахователните предприятия да съответстват на степента на сложност на тези дейности. От посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, следва да се изисква да бъдат запознати с условията на полиците, които те разпространяват, и ако е приложимо — с правилата относно разглеждането на претенции и жалби.

(29)

Следва да бъде осигурен непрекъснат процес на обучение и развитие. Обучението и развитието биха могли да обхващат различни видове улеснени възможности за учене, включително курсове, електронно обучение и наставничество. Въпросите за формата, съдържанието и необходимите удостоверения или други подходящи доказателства, например вписване в регистър или успешно полагане на изпит, следва да се регулират от държавите членки.

(30)

Изискванията за почтеност допринасят за стабилността и надеждността на застрахователния сектор и за целта притежателите на полици да се ползват от подходяща защита. Тези изисквания включват наличието на чисто съдебно минало или друг национален еквивалент във връзка с определени престъпления, например престъпления съгласно законодателството за финансовите услуги, престъпления, свързани с непочтеност, измами или финансови или други престъпления съгласно дружественото право или правото в областта на несъстоятелността и неплатежоспособността.

(31)

Също толкова важно е съответните лица в управленската структура на застрахователния посредник, презастрахователния посредник или посредника, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, участващи в разпространението на застрахователни или презастрахователни продукти, както и съответните служители на разпространителя на застрахователни и презастрахователни продукти, участващи пряко в разпространението на застрахователни или презастрахователни продукти, да притежават необходимата степен на знания и компетентност във връзка с дейността по разпространение. За да се гарантира, че тези лица притежават подходящата степен на знания и компетентност, спрямо тях следва да се прилагат критерии за специфични знания и професионални изисквания.

(32)

Държавите членки не следва да разглеждат управителите или служителите, които не участват пряко в разпространението на застрахователни или презастрахователни продукти, като лица, за които важат тези изисквания. Що се отнася до застрахователните и презастрахователните посредници и предприятия, от всички служители, пряко участващи в дейността по разпространение, следва да се очаква да притежават подходяща степен на знания и компетентност с някои изключения, например за лицата, които изпълняват единствено административни функции. По отношение на посредниците, които предлагат застрахователни продукти като допълнителна дейност, най-малко лицата, отговарящи за разпространението на застрахователни продукти като допълнителна дейност, следва да се считат за служители, от които се очаква да притежават подходящата степен на знания и компетентност. Ако разпространителят на застрахователни и презастрахователни продукти е юридическо лице, лицата в управленската структура, отговарящи за изпълнението на политиките и процедурите, свързани с дейността по разпространение на застрахователни или презастрахователни продукти, следва също да спазват изискванията за подходящи знания и компетентност. За тази цел лицето, което отговаря за дейността по разпространение на застрахователни или презастрахователни продукти в рамките на застрахователния посредник, презастрахователния посредник и посредника, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, следва винаги да спазва изискванията за знания и компетентност.

(33)

По отношение на застрахователните посредници и застрахователните предприятия, които предоставят съвети или извършват продажби на основаващи се на застраховане инвестиционни продукти на непрофесионални клиенти, държавите членки следва да гарантират, че те притежават подходяща степен на знания и компетентност по отношение на предлаганите продукти. Такива знания и такава компетентност са особено важни предвид нарасналата сложност и непрекъснатите нововъведения при създаването на основаващи се на застраховане инвестиционни продукти. Купуването на основаващ се на застраховане инвестиционен продукт е свързано с риск и инвеститорите следва да могат да разчитат на информацията и качеството на предоставените оценки. Освен това служителите следва да разполагат с достатъчно време и ресурси, така че да могат да предоставят на клиентите цялата необходима информация относно продуктите, които предлагат.

(34)

Координирането на националните разпоредби относно професионалните изисквания и регистрацията на лицата, започващи и извършващи дейност по разпространение на застрахователни или презастрахователни продукти, може да допринесе както за завършването на вътрешния пазар на финансови услуги, така и за засилването на защитата на потребителите в тази област.

(35)

За да бъде насърчена презграничната търговия, следва да бъдат въведени принципни разпоредби, уреждащи взаимното признаване на знанията и уменията на посредниците.

(36)

Въпреки съществуващите системи на единен лиценз или разрешение за застрахователите и посредниците, застрахователният пазар в Съюза продължава да бъде много разпокъсан. За да бъдат улеснени презграничните стопански дейности и да бъде повишена прозрачността за клиентите, държавите членки следва да осигурят публикуването на действащите на тяхната територия разпоредби „за общото благо“, както и обществен достъп до единен електронен регистър и информация за разпоредбите „за общото благо“ във всички държави членки, приложими спрямо разпространението на застрахователни и презастрахователни продукти.

(37)

Сътрудничеството и обменът на информация между компетентните органи са от съществено значение за защитата на клиентите и за гарантирането на надеждността на застрахователната и презастрахователната дейност в рамките на вътрешния пазар. Следва по-специално да се насърчава обменът на информация както в рамките на процеса на регистрация, така и на текуща база, с акцент върху информацията относно добрата репутация и професионалните умения и знанията на лицата, отговарящи за извършването на дейността на разпространител на застрахователни или презастрахователни продукти.

(38)

Необходими са подходящи и ефективни извънсъдебни процедури за подаване на жалби и за правна защита в държавите членки за уреждане на споровете между разпространителите на застрахователни продукти и клиентите, като се прилагат, когато е целесъобразно, действащите процедури. Тези процедури следва да съществуват, за да бъдат решавани споровете, свързани с права и задължения по настоящата директива. Такива извънсъдебни процедури за подаване на жалби и за правна защита биха имали за цел по-бързо и не толкова скъпо уреждане на споровете между разпространителите на застрахователни продукти и клиентите.

(39)

Разширяващият се кръг от дейности, които много застрахователни посредници и предприятия извършват едновременно, повиши потенциала за възникване на конфликти на интереси между различните дейности и интересите на техните клиенти. Поради това е необходимо да се предвидят разпоредби, с които да се гарантира, че тези конфликти на интереси няма да засягат по неблагоприятен начин интересите на клиентите.

(40)

На клиентите следва предварително да бъде предоставяна ясна информация за статута на лицата, които продават застрахователния продукт, и за вида на възнаграждението, което получават тези лица. Такава информация следва да се предоставя на клиента на преддоговорния етап. Предназначението ѝ е да се разкрие връзката между застрахователното предприятие и застрахователния посредник (в съответните случаи), както и видът на възнаграждението на посредника.

(41)

За да се осигури предоставянето на клиента на информация за извършваните услуги по разпространение на застрахователни продукти, независимо дали клиентът купува чрез посредник, или пряко от застрахователното предприятие, и за да се предотврати нарушаване на конкуренцията чрез насърчаване на застрахователните предприятия да продават пряко на клиентите, а не чрез посредници, с цел избягване на изискванията за предоставяне на информация, от застрахователните предприятия следва също да се изисква да предоставят на клиентите информация относно естеството на възнагражденията, които техните служители получават за продажбата на застрахователни продукти.

(42)

При разпространението на основаващи се на застраховане инвестиционни продукти застрахователните посредници и застрахователните предприятия са обект на единни изисквания, както се предвижда в Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета (6). В допълнение към изискваната информация, която се предоставя под формата на основен информационен документ, разпространителите на основаващи се на застраховане инвестиционни продукти следва да предоставят допълнителна информация, подробно излагаща всички разходи за разпространение, които не са включени в посочените в основния информационен документ разходи, така че клиентът да има възможност да разбере съвкупното влияние, което тези сумарни разходи оказват върху възвръщаемостта на инвестицията. Следователно настоящата директива следва да установи правилата за предоставянето на информация за разходите за услугата по разпространение, свързани с въпросните основаващи се на застраховане инвестиционни продукти.

(43)

Тъй като настоящата директива има за цел засилване на защитата на потребителите, някои от нейните разпоредби са приложими само при отношенията между търговци и потребители, по-специално разпоредбите за извършването на дейността на застрахователните посредници или на другите продавачи на застрахователни продукти.

(44)

За да се предотвратят продажбите на неподходящи застрахователни продукти, всяка продажба следва винаги да бъде придружена от анализ на изискванията и потребностите въз основа на информацията, получена от клиента. Всеки застрахователен продукт, предлаган на клиента, следва винаги да отговаря на изискванията и потребностите на клиента и да се представя в разбираем вид, за да може клиентът да вземе информирано решение.

(45)

В случаите, в които се предоставя съвет преди продажбата на застрахователен продукт, в допълнение към задължението да се уточнят изискванията и потребностите на клиентите, на клиента следва да се предостави персонализирана препоръка, която разяснява защо определен продукт отговаря най-точно на застрахователните изисквания и потребности на клиента.

(46)

Държавите членки следва да изискват от разпространителите на застрахователни продукти да гарантират, че политиките им за възнагражденията на техните служители или представители не вредят на способността им да действат в съответствие с интересите на клиента и не им пречат да отправят подходяща препоръка или да представят информация по безпристрастен, ясен и неподвеждащ начин. Възнагражденията, основаващи се на целите по отношение на продажбите, не следва да представляват стимул за препоръчването на определен продукт на клиентите.

(47)

От съществено значение е клиентът да знае дали поддържа отношения с посредник, който дава съвети въз основа на справедлив и личен анализ. За да се прецени дали броят на продуктите и доставчиците, разглеждани от посредника, е достатъчно голям с оглед на извършването на справедлив и личен анализ, следва да се разгледат по подходящ начин, наред с другото, потребностите на клиента, броят на доставчиците на пазара, пазарният дял на тези доставчици, броят на съответните застрахователни продукти, предлагани от всеки доставчик, и характеристиките на тези продукти. Настоящата директива следва да не възпрепятства държавите членки да налагат изискването застрахователните посредници, които желаят да предоставят съвети относно даден застрахователен продукт въз основа на справедлив и личен анализ, да предоставят такива съвети за всички застрахователни продукти, които тези застрахователни посредници разпространяват.

(48)

Преди сключването на договор, в т.ч. при продажби без предоставяне на съвет, на клиента следва да бъде дадена необходимата информация за застрахователния продукт, за да може да вземе информирано решение. Информационният документ за застрахователния продукт следва да предоставя стандартизирана информация относно общозастрахователните продукти. Той следва да се изготви от съответното застрахователно предприятие или, в съответните държавите членки, от застрахователния посредник, който създава застрахователния продукт. Застрахователният посредник следва да обясни на клиента основните характеристики на застрахователните продукти, които продава, и следователно на неговите служители следва да се предоставят необходимите ресурси и време, за да направят това.

(49)

В случай на групови застраховки „клиентът“ следва да е представителят на група членове, който сключва застрахователен договор от името на групата членове, ако отделният член не може да вземе индивидуално решение да сключи такъв договор, например при схема за задължително професионално пенсионно осигуряване. Представителят на групата следва своевременно след присъединяването на даден член към груповата застраховка по целесъобразност да предостави информационния документ за застрахователния продукт, както и информацията за извършването на дейността от разпространителя.

(50)

Следва да бъдат установени единни разпоредби, за да може клиентът да избира средството, чрез което се предоставя информация, като се допуска употребата на електронни съобщителни средства, когато това е подходящо предвид обстоятелствата по сделката. Все пак клиентът следва да има възможността да получава тази информация на хартиен носител. За да бъде подобрен достъпът на клиентите до информация, цялата преддоговорна информация следва да бъде достъпна безплатно.

(51)

По-малка е необходимостта от изискване за предоставяне на такава информация, когато клиентът търси презастрахователно или застрахователно покритие на търговски или индустриални рискове или — единствено за целите на разпространение на основаващи се на застраховане инвестиционни продукти — когато клиентът е професионален клиент съгласно определението в Директива 2014/65/ЕС.

(52)

Настоящата директива следва да посочва минималните задължения на разпространителите на застрахователни продукти за предоставяне на информация на клиентите. Всяка държава членка следва да може да запази действащите или да приеме по-строги разпоредби в областта на разпространението на информация, които да важат за разпространителите на застрахователни продукти независимо от разпоредбите в тяхната държава членка по произход, когато тези разпространители извършват дейност по разпространение на застрахователни продукти на територията на посочената държава членка, при условие че тези по-строги разпоредби са в съответствие с правото на Съюза, включително Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7). Всяка държава членка, която планира да прилага и която прилага разпоредби, уреждащи дейността на разпространителите на застрахователни продукти и продажбата на застрахователни продукти и допълващи разпоредбите на настоящата директива, следва да гарантира, че произтичащата от тези разпоредби административна тежест е съразмерна по отношение на защитата на потребителите и остава ограничена.

(53)

Кръстосаните продажби представляват стратегия, често използвана от разпространителите на застрахователни продукти в целия Съюз. Те могат да осигурят ползи за клиентите, но могат и да се извършват без подобаващо отчитане на интересите на клиентите. Настоящата директива следва да не предотвратява разпространението на застрахователни продукти за множество рискове.

(54)

Разпоредбите на настоящата директива относно кръстосаните продажби следва да не засягат прилагането на законодателните актове на Съюза, предвиждащи правила, приложими за кръстосаните продажби във връзка с определени категории стоки или услуги.

(55)

За да се гарантира, че застрахователните продукти отговарят на потребностите на целевия пазар, застрахователните предприятия и в държавите членки, в които застрахователните посредници създават застрахователни продукти за продажба на клиентите, застрахователните посредници следва да поддържат и прилагат процедура за одобряване на всеки застрахователен продукт, както и да преразглеждат тази процедура. Ако разпространител на застрахователни продукти предоставя съвети относно застрахователни продукти или предлага застрахователни продукти, които той самият не създава, той при всички случаи следва да е запознат с характеристиките на тези продукти и с предвидения за тях целеви пазар. Настоящата директива следва да не ограничава многообразието и гъвкавостта на подходите, които предприятията използват за разработването на нови продукти.

(56)

Често на клиентите се предлагат основаващи се на застраховане инвестиционни продукти като възможна алтернатива или заместител на инвестиционните продукти, уредени с Директива 2014/65/ЕС. За да бъде осигурена последователна защита на инвеститорите и да бъде избегнат рискът от регулаторен арбитраж, е важно спрямо основаващите се на застраховане инвестиционни продукти да се прилагат — в допълнение към изискванията за извършването на дейността, определени за всички застрахователни продукти — специфични изисквания, формулирани с оглед на инвестиционния елемент, съдържащ се в тези продукти. Такива специфични изисквания следва да включват предоставянето на подходяща информация, изисквания за уместност на съветите и ограничения на възнаграждението.

(57)

За да се гарантира, че всички такси, комисиони или непарични възнаграждения във връзка с разпространението на основаващи се на застраховане инвестиционни продукти, изплатени на или от страна, различна от клиента или представляващото го лице, не оказват неблагоприятно въздействие върху качеството на съответната услуга, предоставяна на клиента, разпространителят на застрахователни продукти следва да въведе подходящи и пропорционални условия с оглед на избягване на подобно неблагоприятно въздействие. В този смисъл разпространителят на застрахователни продукти следва да разработва, да приема и редовно да преразглежда политики и процедури, свързани с конфликтите на интереси, с цел да се избегне всякакво неблагоприятно въздействие върху качеството на съответната услуга, предоставяна на клиента, и да се гарантира, че клиентът е подходящо информиран за таксите, комисионите или възнагражденията.

(58)

За да се осигури спазването на разпоредбите на настоящата директива от застрахователните предприятия и лицата, които извършват разпространение на застрахователни продукти, и да се гарантира, че те се третират по сходен начин в целия Съюз, от държавите членки следва да се изисква да предвидят административни санкции и други мерки, които са ефективни, пропорционални и възпиращи. С цел насърчаване на сближаването на санкциите и другите мерки в съобщението на Комисията от 8 декември 2010 г., озаглавено „По-строги наказателни разпоредби за сектора на финансовите услуги“, бе извършен преглед на действащите правомощия и практическото им упражняване. Следователно административните санкции и другите мерки, определени от държавите членки, следва да отговарят на някои основни изисквания по отношение на адресатите, критерии, които трябва да бъдат взети под внимание при налагане на дадено наказание или друга мярка и оповестяване.

(59)

Въпреки че държавите членки не са възпрепятствани да определят правила за налагане на административни санкции и наказателноправни санкции за едно и също нарушение, от тях не следва да се изисква да създават правила за административни санкции за нарушения по настоящата директива, които са обект на националното наказателно право. В съответствие с националното право държавите членки не са длъжни да налагат и административни санкции, и наказателноправни санкции за едно и също нарушение, но те следва да могат да постъпват по този начин, ако националното право им позволява това. Независимо от това прилагането на наказателноправни санкции вместо административни санкции за нарушения на разпоредбите на настоящата директива не следва да отслабва или по друг начин да засяга способността на компетентните органи да си сътрудничат, да получават достъп и да обменят своевременно информация с компетентните органи на други държави членки за целите на настоящата директива, включително след сезиране на компетентните съдебни органи за съответните нарушения с оглед на наказателно преследване.

(60)

По-специално компетентните органи следва да разполагат с правомощия да налагат глоби и имуществени санкции, които да са достатъчно високи, за да компенсират действителните или потенциалните печалби и да бъдат с възпиращ характер дори за по-големите институции и ръководителите им.

(61)

За да бъде осигурена последователна защита на инвеститорите и да бъде избегнат рискът от регулаторен арбитраж, е важно при нарушения, свързани с разпространението на основаващи се на застраховане инвестиционни продукти, административните санкции и другите мерки, установени от държавите членки, да бъдат приведени в съответствие с административните санкции и мерките, установени в Регламент (ЕС) № 1286/2014.

(62)

За да се осигури съгласувано налагане на санкции в целия Съюз, държавите членки следва да гарантират, че при определянето на вида административни санкции или други мерки и размера на глобите и имуществените санкции компетентните органи отчитат всички значими обстоятелства.

(63)

За да се гарантира, че решенията на компетентните органи относно нарушенията имат възпиращ ефект за обществеността и за да се информират участниците на пазара за поведението, което се счита за неблагоприятно за клиентите, тези решения следва да бъдат оповестявани, при условие че срокът за обжалване е изтекъл и не е извършено обжалване, освен ако подобно разкриване на информация застрашава стабилността на финансовите пазари или текущо разследване. Когато съгласно националното право се предвижда оповестяване на санкцията или другата мярка, предмет на обжалване, тази информация, както и резултатът от обжалването следва да се оповестят своевременно. При всички случаи ако оповестяването на санкцията или другата мярка би довело до непропорционално голяма вреда за съответните страни, компетентният орган следва да може да реши да не оповестява санкциите или другите мерки или да ги оповести, без да посочва нарушителите.

(64)

Компетентните органи следва да разполагат с необходимите правомощия за разследване, за да откриват евентуалните нарушения, и следва да създадат ефективни механизми, които да предоставят възможност за подаване на сигнали за предполагаеми или действителни нарушения.

(65)

В настоящата директива следва да се посочват както административните санкции, така и другите мерки, независимо дали според националните правни системи те се определят съответно като санкции, или други мерки.

(66)

Настоящата директива следва да не засяга наказателноправните законови разпоредби на държавите членки.

(67)

За да бъдат постигнати целите на настоящата директива, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с изискванията за контрола върху продуктите и за управлението за всички продукти, както и във връзка с разпространението на основаващи се на застраховане инвестиционни продукти, управлението на конфликти на интереси, условията, при които се предоставят или получават стимули, и оценката на това дали продуктите са подходящи и уместни. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да провежда подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(68)

Техническите стандарти в областта на финансовите услуги следва да осигурят последователна хармонизация и подходяща защита на потребителите в целия Съюз. Тъй като ЕОЗППО е орган със служители с високоспециализирани експертни познания, на него следва да се възлага единствено изготвянето на проекти на регулаторни и на технически стандарти за изпълнение, които не налагат вземането на политически решения и които се представят на Европейския парламент, Съвета и Комисията.

(69)

В съответствие с Общото споразумение относно делегираните актове между Европейския парламент, Съвета и Комисията и без да се засяга бъдещото му преразглеждане, Комисията следва да вземе предвид срока за представяне на възражения, както и процедурите на Европейския парламент и Съвета по отношение на датата на предаване на делегирания акт. Освен това в съответствие с Общото споразумение относно делегираните актове и без да се засяга бъдещото му преразглеждане, и ако е приложимо, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1094/2010, следва да се осигурят надлежна прозрачност и подходящи контакти с Европейския парламент и със Съвета преди приемането на делегирания акт.

(70)

Обработката на лични данни от ЕОЗППО съгласно настоящата директива следва да се извършва в съответствие с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8), в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (9) и под надзора на Европейския надзорен орган по защита на данните.

(71)

Настоящата директива е съобразена с основните права и принципи, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, както е предвидено в Договорите.

(72)

Настоящата директива следва да не обременява прекомерно малките и средните разпространители на застрахователни и презастрахователни продукти. Един от инструментите за постигане на тази цел е правилното прилагане на принципа на пропорционалност. Този принцип следва да се прилага както спрямо изискванията, налагани на разпространителите на застрахователни и презастрахователни продукти, така и спрямо упражняването на надзорни правомощия.

(73)

Пет години след датата на влизане в сила на настоящата директива следва да бъде извършен преглед, за да бъдат отчетени промените на пазара и измененията в законодателството на Съюза в други области или опитът на държавите членки при прилагането на законодателството на Съюза, особено по отношение на продуктите, обхванати от Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10).

(74)

Директива 2002/92/ЕО следва да бъде отменена 24 месеца след влизането в сила на настоящата директива. При все това глава IIIA от Директива 2002/92/ЕО следва да бъде заличена от датата на влизане в сила на настоящата директива.

(75)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество на Директива 2002/92/ЕО. Задължението за транспониране на непроменените разпоредби съществува по силата на посочената директива.

(76)

Настоящата директива следва да не засяга задълженията на държавите членки, отнасящи се до сроковете за транспониране на Директива 2002/92/ЕО в националното право.

(77)

Европейският надзорен орган по защита на данните е консултиран в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 и е дал становище на 23 ноември 2012 (11).

(78)

Доколкото целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата ѝ могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(79)

Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и Комисията от 28 септември 2011 г. относно разяснителните документи държавите членки са поели задължението при обосновани случаи да изпращат заедно с уведомлението за мерките за транспониране документ или документи, в които разясняват връзката между елементите на дадена директива и съответстващата им част от националните нормативни актове за транспонирането ѝ. Във връзка с настоящата директива законодателят смята, че предаването на такива документи е обосновано,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Обхват

1.   С настоящата директива се установяват разпоредби за започване и извършване на дейностите по разпространение на застрахователни и презастрахователни продукти в Съюза.

2.   Настоящата директива се прилага за всички физически или юридически лица, които са установени в държава членки или които желаят да се установят в държава членка, за да започнат и извършват разпространение на застрахователни и презастрахователни продукти.

3.   Настоящата директива не се прилага за посредниците, предлагащи застрахователни услуги като допълнителна дейност и извършващи дейности по разпространение на застрахователни продукти, ако е изпълнено всяко от следните условия:

а)

застраховката е допълнителна към стоката или услугата, доставена от даден доставчик, когато тази застраховка покрива:

i)

риск от повреда, погиване или увреждане на стоката или от неизползване на услугата, предоставена от доставчика; или

ii)

риск от увреждане или погиване на багаж и други рискове, свързани с пътуване, резервирано посредством доставчика;

б)

размерът на премията за застрахователния продукт не превишава 600 EUR, изчислени на пропорционална годишна основа;

в)

чрез дерогация от буква б), ако застраховката е допълнителна към услуга, посочена в буква а), и тази услуга се предоставя в продължение на три месеца или по-малко, размерът на премията, изплатена на човек, не превишава 200 EUR.

4.   Държавите членки гарантират, че когато извършват дейност по разпространение чрез посредник, който предлага застрахователни продукти като допълнителна дейност и който е освободен от прилагането на настоящата директива съгласно параграф 3, застрахователното предприятие или застрахователният посредник гарантира, че:

а)

преди сключването на договора на клиента се предоставя информация за неговите идентификационни данни и неговия адрес и за процедурите, посочени в член 14, чрез които клиентите и други заинтересовани страни могат да подават жалби;

б)

са въведени целесъобразни и пропорционални механизми с оглед на спазването на членове 17 и 24 и с оглед на разглеждането на изискванията и потребностите на клиента преди предлагането на договора;

в)

информационният документ за застрахователния продукт, посочен в член 20, параграф 5, се предоставя на клиента преди сключването на договора.

5.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи наблюдават пазара, включително пазара на допълнителни застрахователни продукти, които се пускат на пазара, разпространяват или продават във или от съответната държава членка. ЕОЗППО може да улеснява и координира това наблюдение.

6.   Настоящата директива не се прилага за дейности по разпространение на застрахователни и презастрахователни продукти във връзка с рискове и ангажименти, разположени извън Съюза.

Настоящата директива не засяга законодателството на държава членка относно дейности по разпространение на застрахователни и презастрахователни продукти, извършвани от застрахователни и презастрахователни предприятия или посредници, установени в трета държава и извършващи дейността си на нейна територия съгласно принципа за свободно предоставяне на услуги, при условие че се гарантира еднакво третиране на всички лица, извършващи или имащи лиценз да извършват дейност по разпространение на застрахователни и презастрахователни продукти на този пазар.

С настоящата директива не се уреждат дейностите по разпространение на застрахователни или презастрахователни продукти, извършвани в трети държави.

Държавите членки информират Комисията за всички затруднения от общ характер, които техните разпространители на застрахователни или презастрахователни продукти срещат при установяването си или при извършването на дейност по разпространение на застрахователни или презастрахователни продукти в трета държава.

Член 2

Определения

1.   За целите на настоящата директива:

1)

„разпространение на застрахователни продукти“ означава дейностите по предоставяне на съвети, предлагане или друга подготвителна работа за сключване на застрахователни договори, по сключване на такива договори или по оказване на съдействие за управлението и изпълнението на такива договори, по-специално при предявяването на застрахователни претенции, включително предоставянето на информация за един или повече застрахователни продукти в съответствие с критерии, избрани от клиентите чрез интернет сайт или други средства, и изготвянето на класиране на застрахователни продукти, включително сравнение на цените и продуктите, или предлагането на отстъпка от цената на застрахователния продукт, когато клиентът може пряко или непряко да сключи застрахователен договор посредством интернет сайт или други средства;

2)

„разпространение на презастрахователни продукти“ означава дейностите по предоставяне на съвети, предлагане или друга подготвителна работа за сключване на презастрахователни договори, по сключване на такива договори или по оказване на съдействие за управлението и изпълнението на такива договори, по-специално при предявяване на застрахователни претенции, включително когато тези дейности се извършват от презастрахователно предприятие без намесата на презастрахователен посредник;

3)

„застрахователен посредник“ е всяко физическо или юридическо лице, което не е застрахователно или презастрахователно предприятие или негов служител, нито посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, и което срещу възнаграждение започва или извършва дейност по разпространение на застрахователни продукти;

4)

„посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност“ е всяко физическо или юридическо лице, което не е кредитна институция или инвестиционно дружество съгласно определението в член 4, параграф 1, точки 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (12) и което срещу възнаграждение започва или извършва дейност по разпространение на застрахователни продукти като допълнителна дейност, при условие че е изпълнено всяко едно от следните условия:

а)

основната професионална дейност на физическото или юридическото лице не е разпространение на застрахователни продукти;

б)

физическото или юридическото лице единствено разпространява определени застрахователни продукти, които са допълнителни към стока или услуга;

в)

съответните застрахователни продукти не покриват животозастрахователни рискове или свързани с отговорност рискове, освен ако това покритие е допълнително към стоката или услугата, които посредникът предлага като основна дейност по занятие;

5)

„презастрахователен посредник“ означава всяко физическо или юридическо лице, което не е презастрахователно предприятие или негови служители и което срещу възнаграждение започва или извършва дейност по разпространение на презастрахователни продукти;

6)

„застрахователно предприятие“ означава предприятие съгласно определението в член 13, точка 1 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13);

7)

„презастрахователно предприятие“ означава презастрахователно предприятие съгласно определението в член 13, точка 4 от Директива 2009/138/ЕО;

8)

„разпространител на застрахователни продукти“ означава всеки застрахователен посредник, всеки посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, или всяко застрахователно предприятие;

9)

„възнаграждение“ означава всяка комисиона, такса или друго плащане, включително икономически ползи от всякакъв вид или всяко друго финансово или нефинансово предимство или стимул, предложени или дадени във връзка с дейност по разпространение на застрахователни продукти;

10)

„държава членка по произход“ означава:

а)

когато посредникът е физическо лице — държавата членка, в която пребивава;

б)

когато посредникът е юридическо лице — държавата членка, в която се намира неговото седалище, или — ако по националното право на лицето то няма седалище — държавата членка, в която се намира неговото главно управление;

11)

„приемаща държава членка“ означава държавата членка, в която застрахователният или презастрахователният посредник има постоянно присъствие или място на стопанска дейност или предоставя услуги и която не е неговата държава членка по произход;

12)

„клон“ означава представителство или подразделение на даден посредник, което се намира на територията на държава членка, различна от държавата членка по произход;

13)

„тесни връзки“ означава тесни връзки съгласно определението в член 13, точка 17 от Директива 2009/138/ЕО;

14)

„основно място на стопанска дейност“ означава мястото, откъдето се управлява основната дейност;

15)

„съвет“ означава предоставянето на лична препоръка на клиент по негово искане или по инициатива на разпространителя на застрахователни продукти във връзка с един или повече застрахователни договори;

16)

„големи рискове“ означава големи рискове съгласно определението в член 13, точка 27 от Директива 2009/138/ЕО;

17)

„основаващ се на застраховане инвестиционен продукт“ означава застрахователен продукт, който предлага падеж или откупна стойност, които са изцяло или частично изложени, пряко или непряко, на колебанията на пазара, и който не включва:

а)

общозастрахователни продукти, както са изброени в приложение I към Директива 2009/138/ЕО (Класове общо застраховане);

б)

животозастрахователните договори, при които обезщетенията съгласно договора се изплащат само в случай на смърт или по отношение на неработоспособност поради нараняване, заболяване или увреждане;

в)

пенсионни продукти, които съгласно националното право са признати за продукти, имащи основната цел да осигуряват на инвеститора доходи след пенсионирането, и които дават на инвеститора правото на определени обезщетения;

г)

официално признати схеми за професионално пенсионно осигуряване, които попадат в обхвата на Директива 2003/41/ЕО или Директива 2009/138/ЕО;

д)

индивидуалните пенсионни продукти, за които съгласно националното законодателство се изисква финансов принос от работодателя и при които работодателят или служителят не могат да избират пенсионния продукт или доставчика;

18)

„траен носител“ означава всеки инструмент, който:

а)

дава на клиента възможност да съхранява адресираната лично до него информация по начин, който я прави достъпна за последваща справка, и за срок, достатъчен за предназначението на информацията; и

б)

позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

2.   За целите на точки 1 и 2 от параграф 1 следните дейности не се считат за разпространение на застрахователни или презастрахователни продукти:

а)

предоставянето на информация по отделни поводи в рамките на друга дейност, извършвана по занятие, ако:

i)

предоставящото информацията лице не предприема допълнителни действия по оказване на съдействие при сключването или изпълнението на застрахователен договор;

ii)

целта на тази дейност не е оказване на съдействие на клиента при сключването или изпълнението на презастрахователен договор;

б)

уреждането на застрахователни претенции на презастрахователно предприятие по занятие, както и определянето на размера на причинените вреди и изготвянето на експертни оценки във връзка със застрахователни претенции;

в)

предоставянето само на данни и информация за кандидати за презастраховане на презастрахователни посредници или презастрахователни предприятия, ако доставчикът не предприема допълнителни стъпки, за да окаже съдействие при сключването на презастрахователен договор;

г)

предоставянето само на информация за презастрахователни продукти, за презастрахователен посредник или за презастрахователно предприятие на кандидати за презастраховане, ако доставчикът не предприема допълнителни стъпки, за да окаже съдействие при сключването на презастрахователен договор.

ГЛАВА II

ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ

Член 3

Регистрация

1.   Застрахователните и презастрахователните посредници, както и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, се регистрират от компетентен орган в държавата членка по произход.

Не е необходимо застрахователните и презастрахователните предприятия и служителите им да се регистрират по настоящата директива.

Без да се засяга първата алинея, държавите членки могат да предвидят възможността застрахователните и презастрахователните предприятия и посредници и други организации да сътрудничат на компетентните органи при регистрирането на застрахователните и презастрахователните посредници и на посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, както и при прилагането на изискванията, определени в член 10.

По-специално застрахователните и презастрахователните посредници и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, могат да бъдат регистрирани от застрахователно или презастрахователно предприятие, от застрахователен или презастрахователен посредник или от сдружение на застрахователни или презастрахователни предприятия, или от застрахователни или презастрахователни посредници под надзора на компетентен орган.

Даден застрахователен или презастрахователен посредник или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, може да действа на отговорността на застрахователно или презастрахователно предприятие или на друг посредник. В такъв случай държавите членки могат да предвидят, че застрахователното или презастрахователното предприятие или другият посредник носи отговорността да гарантира, че застрахователният или презастрахователният посредник или посредникът, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, отговаря на условията за регистрация, включително условията, посочени в параграф 6, първа алинея, буква в).

Държавите членки могат също така да предвидят, че застрахователното или презастрахователното предприятие или другият посредник, който поема отговорността за застрахователния или презастрахователния посредник или за посредника, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, регистрира този посредник или посредника, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност.

Не е необходимо държавите членки да прилагат изискването по първата алинея за всички физически лица, които работят при даден застрахователен или презастрахователен посредник или при даден посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, и извършват дейност по разпространение на застрахователни или презастрахователни продукти.

Държавите членки гарантират, че регистрите посочват имената на физическите лица в управлението на разпространителя на застрахователни или презастрахователни продукти, които отговарят за дейността по разпространение на застрахователни или презастрахователни продукти.

В регистъра се посочват още държавата членка или държавите членки, в които посредникът извършва дейност съгласно разпоредбите за свободата на установяване или свободата на предоставяне на услуги.

2.   Държавите членки могат да създадат повече от един регистър на застрахователни и презастрахователни посредници и на посредници, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, при условие че определят критериите, по които се регистрират посредниците.

Държавите членки създават система за регистрация по интернет. Тази система трябва да бъде леснодостъпна и да позволява формулярът за регистрация да се попълва директно в интернет.

3.   При наличие на повече от един регистър в дадена държава членка, посочената държава членка създава единен информационен пункт, даващ възможност за бърз и лесен достъп до информацията в тези регистри, които се водят електронно и се актуализират. Информационният пункт предоставя също идентификационните данни на компетентните органи на държавата членка по произход.

4.   Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) създава, публикува на интернет сайта си и актуализира единен електронен регистър с данни за застрахователните и презастрахователните посредници и за посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, които са обявили намерението си за извършване на презгранична дейност съгласно глава III. Държавите членки своевременно представят на ЕОЗППО информацията, която му е необходима за тази цел. Този регистър трябва да съдържа електронни препратки към интернет сайтовете на компетентните органи на всички държави членки и да бъде достъпен от всеки от тези интернет сайтове.

ЕОЗППО има право на достъп до данните, съхранявани в регистъра, посочен в първата алинея. ЕОЗППО и компетентните органи имат право да променят тези данни. Субектите на данни, чиито лични данни се съхраняват в регистъра и се обменят, имат право на достъп до тези съхранявани данни и право да бъдат съответно информирани.

ЕОЗППО създава интернет сайт с електронни препратки към всеки единен информационен пункт или, когато това е приложимо, към регистър, създаден от държавите членки в съответствие с параграф 3.

Държавите членки по произход гарантират, че регистрацията на застрахователните посредници, презастрахователните посредници и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, зависи от изпълнението на съответните изисквания, определени в член 10.

Валидността на регистрацията се проверява редовно от компетентния орган.

Държавите членки по произход гарантират, че застрахователните посредници, презастрахователните посредници и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, които вече не отговарят на изискванията, определени в член 10, се заличават от регистъра. Когато това е приложимо, държавата членка по произход на посредника уведомява приемащата го държава членка за заличаването.

5.   Държавите членки гарантират, че заявленията на посредниците за вписване в регистъра се обработват в срок от три месеца от подаването на пълното заявление и че заявителят бива своевременно уведомен за решението.

6.   Държавите членки гарантират, че като условие за регистрация на застрахователните и презастрахователните посредници и на посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, се изисква следната информация:

а)

самоличността на акционерите или съдружниците им — физически или юридически лица — които притежават участие от над 10 % в дружеството на посредника, и размерите на съответните участия;

б)

самоличността на лицата, които имат тесни връзки с посредника;

в)

информация, че тези участия или тесни връзки не пречат на ефективното упражняване на надзорните функции от страна на компетентните органи.

Държавите членки гарантират, че посредниците уведомяват своевременно компетентните органи относно евентуални промени в информацията, предоставяна по силата на настоящия параграф.

7.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи отказват регистрация, ако законовите, подзаконовите или административните разпоредби на трета държава, уреждащи дейността на едно или повече физически или юридически лица, с които посредникът има тесни връзки, или затрудненията при прилагането на тези законови, подзаконови или административни разпоредби възпрепятстват ефективното упражняване на надзорните им функции.

ГЛАВА III

СВОБОДА НА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ И СВОБОДА НА УСТАНОВЯВАНЕ

Член 4

Упражняване на свободата на предоставяне на услуги

1.   Всеки застрахователен или презастрахователен посредник или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, който възнамерява за пръв път да извършва дейност на територията на друга държава членка, като упражнява свободата на предоставяне на услуги, представя следната информация на компетентния орган на своята държавата членка по произход:

а)

името или фирмата, адреса и когато е приложимо — регистрационния си номер;

б)

държавата членка или държавите членки, в които възнамерява да извършва дейност;

в)

категорията си като посредник и когато е приложимо — фирмата на застрахователното или презастрахователното предприятие, което представлява;

г)

съответните класове застраховки, когато е приложимо.

2.   В срок от един месец от получаването на информацията по параграф 1 компетентният орган на държавата членка по произход предава тази информация на компетентния орган на приемащата държава членка, който незабавно потвърждава, че я е получил. Компетентният орган на държавата членка по произход информира в писмен вид застрахователния или презастрахователния посредник или посредника, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, че компетентният орган на приемащата държава членка е получил информацията и че посредникът може да започне дейността си в приемащата държава членка. Когато е приложимо, в същото време компетентният орган на държавата членка по произход съобщава на посредника, че информацията относно правните разпоредби, посочени в член 11, параграф 1, приложими в приемащата държава членка, е на разположение чрез средствата, посочени в член 11, параграфи 3 и 4, и също така че посредникът трябва да спазва тези разпоредби, за да започне дейността си в приемащата държава членка.

3.   При промяна на някое от обстоятелствата, за които е била предадена информация съгласно параграф 1, застрахователният, презастрахователният посредник или посредникът, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, уведомява компетентния орган на държавата членка по произход за промяната в писмен вид най-малко един месец преди извършването ѝ. Компетентният орган на приемащата държава членка също трябва да бъде информиран за тази промяна от компетентния орган на държавата членка по произход възможно най-скоро, но не по-късно от един месец от датата на получаване на информацията от компетентния орган на държавата членка по произход.

Член 5

Нарушаване на задълженията при упражняване на свободата на предоставяне на услуги

1.   Когато компетентният орган на приемащата държава членка има основание да счита, че даден застрахователен посредник, презастрахователен посредник или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, който действа на нейна територия по силата на свободата на предоставяне на услуги, нарушава някое от задълженията, установени в настоящата директива, той съобщава тези съображения на компетентния орган на държавата членка по произход.

След оценка на информацията, получена в съответствие с първата алинея, компетентният орган на държавата членка по произход, когато е приложимо и ако е така, при първа възможност, предприема подходящи мерки за коригиране на ситуацията. Той уведомява компетентния орган на приемащата държава членка за всички предприети мерки.

Ако въпреки мерките, предприети от държавата членка по произход, или поради факта, че тези мерки са се оказали неподходящи или недостатъчни, застрахователният посредник, презастрахователният посредник или посредникът, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, продължава да действа по начин, който очевидно вреди в голям мащаб на интересите на потребителите в приемащата държава членка или на правилното функциониране на пазарите на застрахователни и презастрахователни продукти, компетентният орган на приемащата държава членка може, след като информира компетентния орган на държавата членка по произход, да предприеме подходящи мерки за предотвратяване на по-нататъшни нередности, включително, доколкото това е строго необходимо, като попречи на посредника да продължава да извършва нова стопанска дейност на територията на приемащата държава членка.

В допълнение към това компетентният орган на държавата членка по произход или на приемащата държава членка може да отнесе въпроса до ЕОЗППО и да поиска от него съдействие съгласно член 19 от Регламент (ЕС) № 1094/2010. В този случай ЕОЗППО може да действа съгласно правомощията, предоставени му по силата на посочения член.

2.   Параграф 1 не засяга правомощието на приемащата държава членка да взема подходящи мерки за предотвратяване или санкциониране на нарушенията, извършени на нейна територия, в ситуация, в която са необходими незабавни действия с цел защита на правата на потребителите. Това правомощие включва възможността да се попречи на застрахователните посредници, на презастрахователните посредници и на посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, да продължават да осъществяват нова стопанска дейност на нейна територия.

3.   Всяка мярка, приета от компетентните органи на приемащата държава членка по силата на настоящия член, бива съобщавана на застрахователния, презастрахователния посредник или на посредника, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност в добре мотивиран документ и бива нотифицирана на компетентния орган на държавата членка по произход, на ЕОЗППО и на Комисията без неоправдано забавяне.

Член 6

Упражняване на свободата на установяване

1.   Държавите членки гарантират, че всеки застрахователен или презастрахователен посредник или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, който възнамерява да упражни свободата си на установяване чрез откриване на клон или постоянно присъствие на територията на друга държава членка, уведомява компетентния орган на своята държава членка по произход и предоставя на посочения компетентен орган следната информация:

а)

името или фирмата, адреса и когато е приложимо, регистрационния номер на посредника;

б)

държавата членка, на територията на която посредникът планира да открие клон или да установи постоянно присъствие;

в)

категорията си като посредник и когато е приложимо, фирмата на застрахователното или презастрахователното предприятие, което представлява;

г)

класовете застраховки, когато е приложимо;

д)

адреса в приемащата държава членка, от който могат да бъдат получавани документи;

е)

имената на всички лица, които отговарят за управлението на клона или на постоянното присъствие.

Всяко постоянно присъствие на посредник на територията на друга държава членка, което е еквивалентно на клон, се третира по същия начин като клон, освен ако постоянното присъствие на посредника не е установено законно под друга правна форма.

2.   Ако компетентният орган на държавата членка по произход няма основания да се съмнява в пригодността на организационната структура или финансовото състояние на застрахователния или презастрахователния посредник или на посредника, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, с оглед на планираните дейности по разпространение на застрахователни продукти, в срок от един месец от получаването на информацията по параграф 1 той предава тази информация на компетентния орган на приемащата държава членка, който потвърждава незабавно, че я е получил. Компетентният орган на държавата членка по произход информира в писмен вид застрахователния или презастрахователния посредник или посредника, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, че компетентният орган на приемащата държава членка е получил информацията.

В срок от един месец от получаването на информацията, посочена в първата алинея от настоящия параграф, компетентният орган на приемащата държава членка съобщава приложимите на нейна територия законови разпоредби, посочени в член 11, параграф 1, на компетентния орган на държавата членка по произход чрез средствата, посочени в член 11, параграфи 3 и 4. Компетентният орган на държавата членка по произход съобщава тази информация на посредника и информира посредника, че той може да започне стопанска дейност в приемащата държава членка, при условие че изпълнява условията на горепосочените правни разпоредби.

В случаите, в които не е получено съобщение в рамките на срока, предвиден във втората алинея, застрахователният посредник, презастрахователният посредник или посредникът, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, може да създаде клон и да започне стопанска дейност.

3.   Когато компетентният орган на държавата членка по произход отказва да предаде информацията, посочена в параграф 1, на компетентния орган на приемащата държава членка, той излага мотивите за отказа си пред застрахователния или презастрахователния посредник или пред посредника, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, в срок от един месец от получаването на цялата информация по параграф 1.

Отказът, посочен в първата алинея, или всяко неправомерно поведение на компетентния орган на държавата членка по произход да съобщи информацията по параграф 1 подлежи на обжалване в съдилищата на държавата членка по произход.

4.   При промяна на обстоятелствата, за които е представена информация съгласно параграф 1, застрахователният, презастрахователният посредник или посредникът, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, уведомява компетентния орган на държавата членка по произход за промяната най-малко един месец преди извършването ѝ. Компетентният орган на приемащата държава членка също трябва да бъде информиран за тази промяна от компетентния орган на държавата членка по произход възможно най-скоро, но не по-късно от един месец от датата на получаване на информацията от компетентния орган на държавата членка по произход.

Член 7

Разпределение на компетентността между държавите членки по произход и приемащите държави членки

1.   Ако основното място на дейност на даден застрахователен или презастрахователен посредник или на посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, е държава членка, различна от държавата членка по произход, компетентният орган на тази друга държава членка може да се договори с компетентния орган на държавата членка по произход да действа като компетентен орган на държавата членка по произход по отношение на разпоредбите на глави IV, V, VI и VII. Ако бъде постигната такава договореност, компетентният орган на държавата членка по произход уведомява незабавно застрахователния посредник, презастрахователния посредник или посредника, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, и ЕОЗППО.

2.   Компетентният орган на приемащата държава членка поема отговорността да гарантира, че услугите, предоставяни от мястото на стопанска дейност на територията на приемащата държава членка, отговарят на изискванията, уредени в глави V и VI, и на приетите в съответствие с тях разпоредби.

Компетентният орган на приемащата държава членка има правото да проучва вътрешните правила на мястото на стопанска дейност и да изисква извършването на такива промени в тях, каквито са необходими за осигуряване на възможност за компетентния орган да налага изпълнението на изискванията по глави V и VI и приетите в съответствие с тях разпоредби по отношение на услугите и дейностите, извършвани от мястото на стопанска дейност на територията на приемащата държава членка.

Член 8

Нарушаване на задълженията при упражняване на свободата на установяване

1.   Когато компетентният орган на приемащата държава членка установи, че даден застрахователен или презастрахователен посредник или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, е в нарушение на законовите или подзаконовите разпоредби, приети в тази държава членка съгласно разпоредбите на глави V и VI, този орган може да предприеме съответните мерки.

2.   Когато компетентният орган на приемаща държава членка има основания да смята, че застрахователен или презастрахователен посредник или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, който извършва дейност на нейната територия чрез място на стопанска дейност, не спазва някое от задълженията по настоящата директива, и когато този компетентен орган не носи отговорност в съответствие с член 7, параграф 2, той представя констатациите си на компетентния орган на държавата членка по произход. След оценка на получената информация компетентният орган на държавата членка по произход, когато е приложимо и ако е така, при първа възможност предприема подходящи мерки за коригиране на ситуацията. Той уведомява компетентния орган на приемащата държава членка за всички предприети мерки.

3.   Ако въпреки мерките, предприети от държавата членка по произход, или поради факта, че тези мерки са се оказали неподходящи или недостатъчни, застрахователният посредник, презастрахователният посредник или посредникът, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, продължава да действа по начин, който очевидно вреди в голям мащаб на интересите на потребителите в приемащата държава членка или на правилното функциониране на пазарите на застрахователни и презастрахователни продукти, компетентният орган на приемащата държава членка може, след като информира компетентния орган на държавата членка по произход, да предприеме подходящи мерки за предотвратяване на по-нататъшни нередности, включително, доколкото това е строго необходимо, като попречи на посредника да продължава да извършва нова стопанска дейност на територията на приемащата държава членка.

В допълнение към това компетентният орган на държавата членка по произход или на приемащата държава членка може да отнесе въпроса до ЕОЗППО и да поиска от него съдействие съгласно член 19 от Регламент (ЕС) № 1094/2010. В този случай ЕОЗППО може да предприеме действия в рамките на правомощията, които са му поверени по силата на посочения член.

4.   Параграфи 2 и 3 не засягат правомощието на приемащата държава членка да предприема подходящи и недискриминационни мерки за предотвратяване или санкциониране на нередностите, извършени на нейна територия, в ситуации, когато са абсолютно необходими незабавни действия, за да се защитят правата на потребителите на приемащата държава членка, и когато еквивалентните мерки, предприети от държавата членка по произход, са незадоволителни или липсват. В тези случаи приемащата държава членка има възможността да възпрепятства съответния застрахователен посредник, презастрахователен посредник или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, да осъществява нова стопанска дейност на нейна територия.

5.   Всяка мярка, предприета от компетентните органи на приемащата държава членка по силата на настоящия член, се съобщава на застрахователния посредник, презастрахователния посредник или посредника, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност в добре мотивиран документ и се нотифицира своевременно на компетентния орган на държавата членка по произход, на ЕОЗППО и на Комисията.

Член 9

Правомощия по отношение на националните разпоредби, приети в интерес на общото благо

1.   Настоящата директива не засяга правото на приемащите държави членки да вземат подходящи и недискриминационни мерки за санкциониране на нередностите, извършени на тяхна територия, които са в противоречие с техните правни разпоредби, посочени в член 11, параграф 1, доколкото това е строго необходимо. В тези случаи приемащите държави членки имат възможността да възпрепятстват съответния застрахователен посредник, презастрахователен посредник или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, да осъществява нова стопанска дейност на тяхна територия.

2.   Освен това настоящата директива не засяга правомощията на компетентния орган на приемащата държава членка да взема подходящи мерки да възпрепятства разпространител на застрахователни продукти, установен в друга държава членка, да извършва дейност на нейна територия съгласно свободата на предоставяне на услуги или, където е приложимо, съгласно свободата на установяване, когато съответната дейност е изцяло или предимно насочена към територията на приемащата държава членка с единствената цел за избягване на правни разпоредби, които биха били приложими, ако този разпространител на застрахователни продукти пребивава или има седалище в приемащата държава членка, и освен това когато неговата дейност застрашава сериозно правилното функциониране на пазарите на застрахователни и презастрахователни продукти в приемащата държава членка по отношение на защитата на потребителите. В такъв случай компетентният орган на приемащата държава членка, след като информира компетентния орган на държавата членка по произход, може да предприеме по отношение на този разпространител на застрахователни продукти всички целесъобразни мерки, необходими, за да бъдат защитени правата на потребителите в приемащата държава членка. Съответните компетентни органи могат да отнесат въпроса до ЕОЗППО и да поискат от него съдействие в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1094/2010, като в този случай ЕОЗППО може да действа съгласно правомощията, предоставени му по силата на посочения член, в случай на разногласие между компетентните органи на приемащата държава членка и държавата членка по произход.

ГЛАВА IV

ОРГАНИЗАЦИОННИ ИЗИСКВАНИЯ

Член 10

Професионални и организационни изисквания

1.   Държавите членки по произход гарантират, че разпространителите на застрахователни и презастрахователни продукти и служителите на застрахователните и презастрахователните предприятия, извършващи дейност по разпространение на застрахователни или презастрахователни продукти, притежават съответните знания и умения, за да изпълняват задачите и задълженията си адекватно.

2.   Държавите членки по произход гарантират, че застрахователните и презастрахователните посредници и служителите на застрахователните и презастрахователните предприятия и служителите на застрахователните и презастрахователните посредници спазват изискванията за постоянно професионално обучение и развитие, за да продължат да изпълняват задълженията си на подходящо равнище, което съответства на изпълняваната от тях роля и на съответния пазар.

За тази цел държавите членки по произход въвеждат и публикуват механизми за ефективен контрол и оценка на знанията и компетентността на застрахователните и презастрахователните посредници и на служителите на застрахователните и презастрахователните предприятия, както и на служителите на застрахователните и презастрахователните посредници, въз основа на поне 15 часа професионално обучение или развитие през всяка година, като се отчита естеството на продаваните продукти, типът разпространител, ролята, която те изпълняват, и дейността, осъществявана в рамките на разпространителя на застрахователни или презастрахователни продукти.

Държавите членки по произход могат да изискват успешното завършване на обучението и изпълнението на изискванията по отношение на развитието да бъдат доказвани чрез получаване на свидетелство.

Държавите членки приспособяват изискванията за знания и умения в съответствие с конкретната дейност на разпространителите на застрахователни или презастрахователни продукти и с разпространяваните продукти, особено в случая с посредници, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност. Държавите членки могат да изискват в случаите по член 3, параграф 1, трета алинея и по отношение на служителите на застрахователни или презастрахователни предприятия, които извършват дейности по разпространение на застрахователни или презастрахователни продукти, застрахователното или презастрахователното предприятие или застрахователният посредник трябва да удостовери, че знанията и уменията на посредниците съответстват на изискванията, установени в параграф 1, и при необходимост трябва да осигури на тези посредници обучение или средства за професионално развитие, които съответстват на изискванията във връзка с продуктите, продавани от посредниците.

Не е необходимо държавите членки да прилагат изискванията, посочени в параграф 1 и в първата алинея от настоящия параграф за всички физически лица, работещи в дадено застрахователно или презастрахователно предприятие или застрахователен или презастрахователен посредник, които извършват дейност по разпространение на застрахователни или презастрахователни продукти, но държавите членки гарантират, че съответните лица в управленската структура на такива предприятия, които отговарят за разпространение на застрахователни и презастрахователни продукти, както и всички останали лица, пряко занимаващи се с разпространение на застрахователни и презастрахователни продукти, притежават необходимите знания и умения за изпълнението на своите задължения.

Застрахователните и презастрахователните посредници доказват, че спазват съответните професионални изисквания за познания и компетентност, установени в приложение I.

3.   Физическите лица, които работят в дадено застрахователно или презастрахователно предприятие или за посредник, който разпространява застрахователни или презастрахователни продукти, трябва да имат добра репутация. Като минимално изискване те трябва да имат чисто свидетелство за съдимост или друг национален еквивалент във връзка с тежки престъпления срещу собствеността или други престъпления, свързани с финансови дейности, и да не са били обявявани в несъстоятелност, освен ако правата им са били възстановени в съответствие с националното законодателство.

Държавите членки могат в съответствие с член 3, параграф 1, трета алинея да позволят на разпространителя на застрахователни или презастрахователни продукти да извършва проверка за добрата репутация на своите служители и когато е приложимо, на своите застрахователни и презастрахователни посредници.

Не е необходимо държавите членки да прилагат изискванията, посочени в първата алинея от настоящия параграф за всички физически лица, работещи в дадено застрахователно или презастрахователно предприятие или застрахователен или презастрахователен посредник, при положение че тези физически лица не участват пряко в разпространението на застрахователни или презастрахователни продукти. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че лицата в управленската структура, които отговарят за разпространението на застрахователни или презастрахователни продукти, както и служителите, пряко занимаващи се с тази дейност, отговарят на това изискване.

По отношение на посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, държавите членки гарантират, че лицата, отговорни за разпространението на застрахователни продукти като допълнителна дейност, отговарят на изискването, посочено в първата алинея.

4.   Застрахователните и презастрахователните посредници притежават застраховка „Професионална отговорност“ за цялата територия на Съюза или друга сравнима гаранция срещу отговорност за вреди, настъпили от проявена професионална небрежност, със застрахователна сума не по-малко от 1 250 000 EUR за претенциите по всяко застрахователно събитие и съвкупно 1 850 000 EUR годишно за претенциите по всички застрахователни събития, освен ако такава застраховка или сравнима друга гаранция вече е осигурена от застрахователното предприятие, презастрахователното предприятие или друго предприятие, за чиято сметка действа застрахователният или презастрахователен посредник или от чието име застрахователният или презастрахователният посредник е оправомощен да действа, или ако такова предприятие е поело пълната отговорност за действията на посредника.

5.   Държавите членки изискват посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, да притежават застраховка „Професионална отговорност“ или сравнима гаранция в размер, установен от държавите членки, като се взема предвид естеството на продаваните продукти и осъществяваната дейност.

6.   Държавите членки вземат всички необходими мерки в защита на клиентите срещу невъзможността на застрахователния посредник, презастрахователния посредник или посредника, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, да прехвърли застрахователната премия на застрахователното предприятие или да прехвърли сумата по застрахователните претенции или възстановената застрахователна премия на застрахованото лице.

Тези мерки се вземат под една или повече от следните форми:

а)

законови разпоредби или договорни клаузи, съгласно които паричните суми, платени от клиента на посредника, се третират като платени на предприятието, а паричните суми, платени от предприятието на посредника, не се третират като платени на клиента, докато не бъдат действително получени от него;

б)

изискване посредникът да има финансов капацитет, възлизащ по всяко време на 4 % от сумата на получените годишни застрахователни премии, но не по-малко от 18 750 EUR;

в)

изискване паричните средства на клиентите да бъдат превеждани чрез строго отделени клиентски сметки, които да не бъдат използвани за удовлетворяване на други кредитори в случай на несъстоятелност;

г)

изискване да бъде създаден гаранционен фонд.

7.   Сумите по параграфи 4 и 6 подлежат на редовно преразглеждане от страна на ЕОЗППО, за да бъдат отчитани измененията на европейския индекс на потребителските цени, публикуван от Евростат. Първият преглед се извършва в срок до 31 декември 2017 г., а последващите прегледи се извършват на всеки пет години след това.

ЕОЗППО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които базовите суми в евро по параграфи 4 и 6 се изменят с процентното изменение на индекса, посочен в първата алинея от настоящия параграф, за периода между 1 януари 2013 г. и 31 декември 2017 г. или от датата на последния преглед до датата на следващия преглед и се закръгляват нагоре с точност до цяло число, кратно на 10 EUR.

ЕОЗППО представя на Комисията посочените проекти на регулаторни технически стандарти в срок до 30 юни 2018 г. и последващите проекти на регулаторни технически стандарти на всеки пет години след това.

На Комисията се предоставят правомощия за приемане на регулаторните технически стандарти, посочени във втората и третата алинея от настоящия параграф в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1094/2010.

8.   За да се гарантира спазването на изискванията в параграфи 1, 2 и 3, застрахователните и презастрахователните предприятия одобряват, изпълняват и редовно преразглеждат своите вътрешни политики и подходящите вътрешни процедури.

Застрахователните и презастрахователните предприятия определят функция за гарантиране на правилното изпълнение на одобрените политики и процедури.

Застрахователните и презастрахователните предприятия установяват, поддържат и актуализират регистър на всички съответни документи относно прилагането на параграфи 1, 2 и 3. При поискване застрахователните и презастрахователните предприятия предоставят името на лицето, което отговаря за тази функция, на компетентния орган на държавата членка по произход.

Член 11

Публикуване на разпоредбите за общото благо

1.   Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи публикуват по подходящ начин съответните национални правни разпоредби за опазване на общото благо, включително информация дали и как държавата членка е решила да прилага по-строгите разпоредби, предвидени в член 29, параграф 3, които се прилагат спрямо дейностите по разпространение на застрахователни и презастрахователни продукти, извършвани на териториите им.

2.   Всяка държава членка, която планира да прилага и която прилага разпоредби, уреждащи дейността по разпространение на застрахователни продукти, като допълнение към разпоредбите на настоящата директива, гарантира, че произтичащата от тези разпоредби административна тежест е съразмерна спрямо целта за защита на потребителите. Държавата членка продължава да наблюдава действието на тези разпоредби, за да гарантира, че те продължават да съответстват на настоящия параграф.

3.   ЕОЗППО включва на своя интернет сайт електронни препратки към интернет сайтовете на компетентните органи, на които се публикува информация за разпоредбите „за общото благо“. Тази информация се актуализира редовно от националните компетентни органи, а ЕОЗППО я публикува на своя интернет сайт, като всички национални разпоредби „за общото благо“ се категоризират в различните съответни правни области.

4.   Всяка държава членка създава единно звено за контакти, което отговаря за предоставянето на информация за разпоредбите „за общото благо“ в съответната държава членка. Това звено за контакти следва да бъде подходящ компетентен орган.

5.   ЕОЗППО извършва проучване, изготвя доклад и информира Комисията относно разпоредбите „за общото благо“, публикувани от държавите членки съгласно настоящия член, с оглед на правилното функциониране на настоящата директива и вътрешния пазар до 23 февруари 2019 г.

Член 12

Компетентни органи

1.   Държавите членки определят компетентните органи, оправомощени да гарантират изпълнението на настоящата директива. Държавите членки уведомяват съответно Комисията, като посочват евентуалното разпределение на задълженията.

2.   Органите, посочени в параграф 1 от настоящия член, са или публични органи, или организации, признати съгласно националното законодателство или от публични органи, оправомощени изрично за тази цел по националното законодателство. Тези органи не могат да бъдат застрахователни или презастрахователни предприятия или асоциации, чиито членове пряко или косвено включват застрахователни или презастрахователни предприятия или застрахователни или презастрахователни посредници, без да се засяга възможността за сътрудничество между компетентните органи и други институции, когато това е изрично предвидено в член 3, параграф 1.

3.   Компетентните органи трябва да притежават всички правомощия, необходими за изпълнението на техните задължения по настоящата директива. Когато на територията на държава членка действа повече от един компетентен орган, държавата членка гарантира, че тези органи си взаимодействат тясно помежду си, за да могат да изпълняват ефективно съответните си задължения.

Член 13

Сътрудничество и обмен на информация между компетентните органи на държавите членки

1.   Компетентните органи на различните държави членки си сътрудничат помежду си и обменят всякаква съответна информация относно разпространителите на застрахователни и презастрахователни продукти в интерес на правилното прилагане на настоящата директива.

2.   По-специално по отношение на процеса на регистрация и на текуща база компетентните органи обменят съответната информация относно добрата репутация, професионалните познания и компетентността на разпространителите на застрахователни и презастрахователни продукти.

3.   Компетентните органи обменят също така информация за разпространителите на застрахователни и презастрахователни продукти, на които са били наложени санкции или други мерки по глава VII, и тази информация може да доведе до заличаване на всеки такъв разпространител от регистъра.

4.   Всички лица, които са длъжни да получават или разгласяват информация във връзка с настоящата директива, са обвързани със задължението за опазване на професионалната тайна по начина, предвиден в член 64 от Директива 2009/138/ЕО.

Член 14

Жалби

Държавите членки вземат необходимите мерки за създаването на ред, по който клиентите и други заинтересовани страни, по-специално потребителски асоциации, могат да подават жалби относно разпространители на застрахователни и презастрахователни продукти. Жалбоподателите получават отговор във всички случаи.

Член 15

Извънсъдебни средства за защита

1.   Държавите членки гарантират, че в съответствие с приложимите законодателни актове на Съюза и националното право са установени адекватни и ефективни, безпристрастни и независими извънсъдебни процедури за решаване на спорове между клиенти и разпространители на застрахователни продукти във връзка с произтичащите от настоящата директива права и задължения, като за целта използват съществуващите органи, когато това е целесъобразно. Държавите членки гарантират, че тези процедури са приложими спрямо разпространителите на застрахователни продукти, срещу които са образувани подобни процедури, и че тези разпространители попадат в сферата на правомощията на съответния орган.

2.   Държавите членки гарантират, че органите, посочени в параграф 1, си сътрудничат при разрешаването на трансгранични спорове във връзка с произтичащите от настоящата директива права и задължения.

Член 16

Ограничения за използването на посредници

Държавите членки гарантират, че когато използват услугите на застрахователни, презастрахователни посредници или на посредници, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, застрахователните и презастрахователните предприятия и посредници използват услуги за разпространение на застрахователни и презастрахователни продукти само на регистрирани застрахователни и презастрахователни посредници или на посредници, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, включително тези по член 1, параграф 3.

ГЛАВА V

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

И РАЗПОРЕДБИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЙНОСТТА

Член 17

Общ принцип

1.   Държавите членки гарантират, че разпространителите на застрахователни продукти винаги действат честно, справедливо и професионално в съответствие с интересите на клиентите си, когато извършват разпространение на застрахователни продукти.

2.   Без да се засягат разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (14), държавите членки гарантират, че всяка информация, свързана с предмета на настоящата директива, предавана от разпространителя на застрахователни продукти на клиенти или потенциални клиенти, включително маркетинговите съобщения, е вярна, ясна и неподвеждаща. Маркетинговите съобщения са винаги ясно означени като такива.

3.   Държавите членки гарантират, че разпространителите на застрахователни продукти не получават възнаграждение, не възнаграждават и не оценяват резултатите от работата на своите служители по начин, който противоречи на задължението им да действат в съответствие с интересите на своите клиенти. По-специално разпространителите на застрахователни продукти не встъпват в договорености чрез възнаграждение, продажбени цели или по друг начин, които биха могли да стимулират разпространителите или техните служителите да препоръчат даден застрахователен продукт на клиент, когато разпространителите на застрахователни продукти биха могли да предложат друг застрахователен продукт, който да отговаря по-добре на потребностите на клиента.

Член 18

Предоставяне на обща информация от застрахователния посредник или застрахователното предприятие

Държавите членки гарантират, че:

а)

достатъчно време преди сключването на застрахователен договор всеки застрахователен посредник обявява следното пред клиентите си:

i)

идентификационните си данни и адреса си, както и факта, че е застрахователен посредник;

ii)

дали предоставя съвети във връзка с продаваните застрахователни продукти;

iii)

процедурите по член 14 за подаване на жалби от клиенти и други заинтересовани страни срещу застрахователни посредници и извънсъдебните процедури за подаване на жалби и правна защита по член 15;

iv)

регистъра, в който е вписан, и начините за проверка на това обстоятелство; както и

v)

дали представлява клиента или действа от името и за сметка на застрахователно предприятие;

б)

достатъчно време преди сключването на застрахователен договор всяко застрахователно предприятие обявява следното пред клиентите си:

i)

идентификационните данни и адреса си, както и факта, че е застрахователно предприятие;

ii)

дали предоставя съвети във връзка с продаваните застрахователни продукти;

iii)

процедурите по член 14 за подаване на жалби от клиенти и други заинтересовани страни срещу застрахователни предприятия и извънсъдебните процедури за подаване на жалби и правна защита по член 15.

Член 19

Конфликти на интереси и прозрачност

1.   Държавите членки гарантират, че достатъчно време преди сключването на застрахователен договор всеки застрахователен посредник предоставя на клиента най-малко следната информация:

а)

дали притежава участие, пряко или косвено, представляващо 10 % или повече от правата на глас или от капитала на застрахователно предприятие;

б)

дали застрахователно предприятие или предприятие майка на застрахователно предприятие притежава пряко или косвено участие, представляващо 10 % или повече от правата на глас или от капитала на застрахователния посредник;

в)

по отношение на предлагания договор или на договора, относно който се предоставят съвети, дали:

i)

дава съветите си въз основа на справедлив и личен анализ; или

ii)

има договорно задължение да извършва разпространение на застрахователни продукти изключително за едно или повече застрахователни предприятия, в който случай той съобщава фирмите на тези застрахователни предприятия; или

iii)

няма договорно задължение да извършва разпространение на застрахователни продукти изключително за едно или повече застрахователни предприятия и не дава съветите си въз основа на справедлив и личен анализ, в който случай по искане на клиента той съобщава фирмите на застрахователните предприятия, с които може да извършва и действително извършва дейността си;

г)

вида на възнаграждението, което получава във връзка със застрахователния договор;

д)

дали във връзка със застрахователния договор работи:

i)

срещу такса, т.е. възнаграждението му се изплаща пряко от клиента;

ii)

срещу комисиона от какъвто и да е вид, т.е. възнаграждението му е включено в застрахователната премия;

iii)

срещу друг вид възнаграждение, включително икономически ползи от всякакъв вид, предложени или дадени във връзка със застрахователния договор; или

iv)

срещу съчетание на който и да е от видовете възнаграждение, посочени в подточки i), ii) и iii).

2.   Когато таксата се заплаща пряко от клиента, застрахователният посредник информира клиента за размера на таксата или, когато това не е възможно, за метода на нейното изчисляване.

3.   Ако клиентът прави плащания, различни от текущи премии и планирани плащания, по застрахователния договор след сключването му, застрахователният посредник обявява информацията в съответствие с настоящия член за всяко подобно плащане.

4.   Държавите членки гарантират, че достатъчно време преди сключването на застрахователен договор всяко застрахователно предприятие съобщава на клиента си естеството на възнаграждението, получавано от неговите служители във връзка със застрахователния договор.

5.   Ако клиентът прави плащания, различни от текущи премии и планирани плащания, по застрахователния договор след сключването му, застрахователното предприятие обявява информацията в съответствие с настоящия член за всяко подобно плащане.

Член 20

Предоставяне на съвети, както и изисквания към продажбите, във връзка с които не се предоставят съвети

1.   Преди сключването на застрахователен договор всеки разпространител на застрахователни продукти определя точно въз основа на информация, която е предоставил клиентът, изискванията и потребностите на клиента и предоставя на клиента обективна информация относно застрахователния продукт в разбираема форма, така че на клиента да бъде дадена възможност да вземе информирано решение.

Всеки предложен договор съответства на застрахователните изисквания и потребности на клиента.

Когато се предоставят съвети преди сключването на конкретен договор, разпространителят на застрахователни продукти предоставя на клиента персонализирана препоръка, в която се обяснява защо определен продукт отговаря най-добре на изискванията и потребностите на клиента.

2.   Подробността на информацията по параграф 1 зависи от сложността на предлагания застрахователен продукт и от вида на клиента.

3.   Когато даден застрахователен посредник уведоми клиента, че дава съветите си въз основа на справедлив и личен анализ, той дава тези съвети въз основа на анализ на достатъчно голям брой застрахователни договори, които се предлагат на пазара, за да бъде в състояние да направи лична препоръка, основана на професионални критерии, относно застрахователния договор, който би бил най-подходящ да удовлетвори потребностите на клиента.

4.   Без да се засягат разпоредбите на членове 183 и 184 от Директива 2009/138/ЕО, независимо дали се предоставя съвет, или не и независимо дали застрахователният продукт е част от пакет съгласно член 24 от настоящата директива, преди сключването на договор разпространителят на застрахователни продукти, като отчита сложността на застрахователния продукт и вида на клиента, предоставя на клиента съответната информация за застрахователния продукт в разбираема форма, за да може той да вземе информирано решение.

5.   Във връзка с разпространението на общозастрахователни продукти, както са изброени в приложение I към Директива 2009/138/ЕО, информацията, посочена в параграф 4 от настоящия член, се предоставя чрез стандартизиран информационен документ за застрахователния продукт на хартиен или друг траен носител.

6.   Информационният документ за застрахователния продукт, посочен в параграф 5, се изготвя от създателя на общозастрахователния продукт.

7.   Информационният документ за застрахователния продукт:

а)

е кратък самостоятелен документ;

б)

е представен и структуриран по ясен и лесен за четене начин, като се използва четлив като размер шрифт;

в)

не е по-малко разбираем, в случай че е отпечатан или фотокопиран в черно и бяло от цветен оригинал;

г)

е съставен на официалните езици или на един от официалните езици, използвани в частта от държавата членка, в която се предлага застрахователният продукт, или, ако бъде договорено с потребителя и разпространителя, на друг език;

д)

е точен и неподвеждащ;

е)

съдържа заглавието „Информационен документ за застрахователен продукт“ в горната част на първата страница;

ж)

включва декларация, че пълната преддоговорна и договорна информация за продукта е предоставена в други документи.

Държавите членки могат да постановят, че информационният документ за застрахователния продукт се предоставя заедно с информацията, изисквана съгласно други приложими законодателни актове на Съюза или националното право, при условие че са спазени всички изисквания, установени в първата алинея.

8.   Информационният документ за застрахователния продукт съдържа следната информация:

а)

информация относно вида застраховка;

б)

обобщено описание на застрахователното покритие, включително основните обхванати рискове, застрахователната сума и когато е приложимо, географския обхват и обобщено описание на изключените рискове;

в)

начини на плащане на премиите и срок на плащане;

г)

основни изключения, когато не могат да бъдат предявявани застрахователни претенции;

д)

задължения в началото на договора;

е)

задължения през времетраенето на договора;

ж)

задължения в случай на предявени застрахователни претенции;

з)

срок на договора, включително началната и крайната му дата;

и)

начините за прекратяване на договора.

9.   След провеждане на консултации с националните органи и след извършване на проучвания сред потребителите ЕОЗППО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение относно стандартизиран формат на представяне на информационния документ за застрахователния продукт, в които определя подробностите за представянето на информацията, посочена в параграф 8.

ЕОЗППО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение в срок до 23 февруари 2017 г.

В съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 Комисията се оправомощава да приема техническите стандарти за изпълнение, посочени в първата алинея от настоящия параграф.

Член 21

Предоставяне на информация от посредници, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност

Държавите членки гарантират, че посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, спазват разпоредбите на член 18, буква а), подточки i), iii) и iv) и член 19, параграф 1, буква г).

Член 22

Изключения от изискванията за предоставяне на информация и клауза за гъвкавост

1.   Информацията по членове 18, 19 и 20 не се изисква, когато разпространителят на застрахователни продукти извършва дейности по разпространение във връзка със застраховането на големи рискове.

Държавите членки могат да предвидят, че не е необходимо информацията, посочена в членове 29 и 30 от настоящата директива, да се предоставя на професионален клиент съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 10 от Директива 2014/65/ЕС.

2.   Държавите членки могат да запазят действащите разпоредби или да приемат по-строги разпоредби за изискванията за предоставяне на информация по настоящата глава, при условие че тези разпоредби не противоречат на правото на Съюза. Държавите членки съобщават на ЕОЗППО и на Комисията съответните си национални разпоредби.

Държавите членки също така предприемат всички необходими стъпки, за да гарантират подходящо публикуване от страна на своите компетентни органи на информацията за това дали и как държавата членка е решила да приложи по-строгите разпоредби съгласно настоящия параграф.

По-специално държавите членки могат да направят предоставянето на съвети, посочено в член 20, параграф 1, трета алинея, задължително за продажбата на всички застрахователни продукти или за определен вид застрахователни продукти. В такъв случай тези по-строги национални разпоредби се спазват от разпространителите на застрахователни продукти, включително от тези, които извършват дейност в рамките на свободата на предоставяне на услуги или свободата на установяване, когато тези разпространители сключват застрахователни договори с клиенти, чието обичайно местопребиваване или установяване е в тази държава членка.

3.   Държавите членки могат да ограничават или забраняват приемането или получаването на такси, комисиони или други парични или непарични облаги, изплатени или предоставени на разпространители на застрахователни продукти от всяка трета страна или от лице, действащо от името на трета страна, във връзка с разпространението на застрахователни продукти.

4.   За да бъде постигната висока степен на прозрачност чрез всички подходящи средства, ЕОЗППО взема необходимите мерки, така че получената от него информация относно националните разпоредби да бъде съобщена на клиентите и на разпространителите на застрахователни и презастрахователни продукти.

5.   Държавите членки гарантират, че когато разпространителят на застрахователни продукти е отговорен за предоставяне на схема за задължително професионално пенсионно осигуряване, а работник или служител стане член на подобна схема, без да е взел индивидуално решение да се присъедини към нея, информацията, посочена в настоящата глава, се предоставя на работника или служителя незабавно след присъединяването му към съответната схема.

Член 23

Условия за информацията

1.   Цялата информация, която трябва да се предостави съгласно членове 18, 19, 20 и 29, се съобщава на клиентите:

а)

на хартиен носител;

б)

по ясен и точен начин, разбираем за клиента;

в)

на официалния език на държавата членка, в която се намира рискът, или на държавата членка на поеманото задължение, или на друг език, приет от страните; и

г)

безплатно.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, буква а) от настоящия член информацията, посочена в членове 18, 19, 20 и 29 може да бъде предоставена на клиента на един от следните носители:

а)

нехартиен траен носител — когато са спазени условията, установени в параграф 4 от настоящия член; или

б)

интернет сайт — когато са спазени условията, установени в параграф 5 от настоящия член.

3.   Когато информацията по членове 18, 19, 20 и 29 се предоставя на нехартиен траен носител или чрез интернет сайт, при поискване на клиента му се предоставя безплатно копие на хартиен носител.

4.   Информацията по членове 18, 19, 20 и 29 може да се предоставя на нехартиен траен носител, ако са изпълнени следните условия:

а)

използването на трайния носител е подходящо с оглед на деловите отношения между разпространителя на застрахователни продукти и клиента; и

б)

на клиента е била предоставена възможността да получи информацията на хартиен носител или на друг траен носител и той е избрал другия носител.

5.   Информацията, посочена в членове 18, 19, 20 и 29, може да се предоставя чрез интернет сайт, ако е адресирана лично до клиента или ако са изпълнени следните условия:

а)

предоставянето на посочената информация чрез интернет сайт е подходящо с оглед на деловите отношения между разпространителя на застрахователни продукти и клиента;

б)

клиентът се е съгласил посочената информация да му бъде предоставяна чрез интернет сайт;

в)

клиентът е бил уведомен по електронен път за адреса на интернет сайта и за мястото в този сайт, на което може да се намери посочената информация;

г)

гарантирано е, че посочената информация може да бъде намерена на интернет сайта за целия период от време, през който основателно може да се смята, че клиентът има нужда от нея.

6.   За целите на параграфи 4 и 5 предоставянето на информация на нехартиен траен носител или чрез интернет сайт се смята за подходящо с оглед на деловите отношения между разпространителя на застрахователни продукти и клиента, ако има свидетелства, че клиентът има редовен достъп до интернет. За такова свидетелство се смята предоставянето от клиента на адрес на електронна поща за целите на деловите отношения.

7.   При продажба по телефона информацията, предоставена на клиента от разпространителя на застрахователни продукти до сключването на договора, включително информационния документ за застрахователния продукт, трябва да съответства на разпоредбите на Съюза, приложими за пазарното предлагане на потребителски финансови услуги от разстояние. Освен това, дори клиентът предварително да е избрал да получи информация на траен нехартиен носител съгласно параграф 4, информацията се предоставя от разпространителя на застрахователни продукти на клиента в съответствие с параграф 1 или параграф 2 незабавно след сключването на застрахователния договор.

Член 24

Кръстосани продажби

1.   Когато застрахователен продукт се предлага заедно с допълнителен продукт или услуга, които не са застраховка, като част от пакет или същото споразумение, разпространителят на застрахователни продукти информира клиента дали е възможно да купи различните елементи отделно и ако е така, предоставя адекватно описание на различните елементи на споразумението или пакета, както и отделни доказателства за цената и разходите за всеки елемент.

2.   В случаите, посочени в параграф 1, и когато е вероятно рискът или застрахователното покритие в резултат от подобно споразумение или пакет, предлаган на клиент, да се различава от риска или застрахователното покритие, свързани с елементите поотделно, разпространителят на застрахователни продукти предоставя подходящо описание на различните елементи на споразумението или пакета и на начина, по който взаимодействието между тях променя риска или застрахователното покритие.

3.   Когато застрахователен продукт е в допълнение към стока или услуга, които не са застраховка, като част от пакет или същото споразумение, разпространителят на застрахователни продукти предлага на клиента възможността да купи стоката или услугата отделно. Настоящият параграф не се прилага, когато застрахователен продукт е в допълнение към инвестиционна услуга или дейност съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 2 от Директива 2014/65/ЕС, кредитно споразумение съгласно определението в член 4, точка 3 от Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (15) или платежна сметка съгласно определението в член 2, точка 3 от Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (16).

4.   ЕОЗППО може да разработва насоки за оценяването и надзора върху кръстосаните продажби, като посочва ситуациите, в които практиките на кръстосани продажби не отговарят на изискванията, посочени в член 17.

5.   Настоящият член не забранява разпространението на застрахователни продукти, които предоставят покритие за различни видове рискове (застраховки за множество рискове).

6.   В случаите, посочени в параграфи 1 и 3, държавите членки гарантират, че разпространителят на застрахователни продукти уточнява изискванията и потребностите на клиента във връзка със застрахователните продукти, които са част от цялостния пакет или от същото споразумение.

7.   Държавите членки могат да запазват или приемат допълнителни по-строги мерки или да се намесват във всеки отделен случай, за да забраняват продажбата на застраховка заедно с допълнителна услуга или продукт, които не са застраховка, като част от пакет или от същото споразумение, когато могат да докажат, че подобни практики са в ущърб на потребителите.

Член 25

Изисквания за контрол и управление на продуктите

1.   Застрахователните дружества, както и посредниците, които създават застрахователен продукт за продажба на клиенти, поддържат, прилагат и преразглеждат процедура за одобрение на всеки застрахователен продукт или на съществени адаптации на съществуващ застрахователен продукт, преди той да бъде пуснат на пазара или разпространен на клиенти.

Процедурата за одобряване на продукт е пропорционална и подходяща по отношение на естеството на застрахователния продукт.

При процедурата за одобряване на продукти се посочва определен целеви пазар за всеки продукт, гарантира се, че се оценяват всички съответстващи рискове за подобен определен целеви пазар и че планираната стратегия за разпространение съответства на определения целеви пазар, и се предприемат разумни стъпки, за да се гарантира, че застрахователният продукт се разпространява на определения целеви пазар.

Застрахователното предприятие разбира и редовно преразглежда застрахователните продукти, предлагани или пускани на пазара от него, като взема предвид всяко събитие, което би могло съществено да повлияе на потенциалния риск за определения целеви пазар, за да оцени най-малкото дали продуктът все още съответства на потребностите на определения целеви пазар и дали планираната стратегия за разпространение все още е подходяща.

Застрахователните предприятия, както и посредниците, създаващи застрахователни продукти, предоставят на разпространителите цялата съответна информация относно застрахователния продукт и процедурата на одобряване на продукта, включително определения целеви пазар на застрахователния продукт.

Когато даден разпространител на застрахователни продукти препоръчва или предлага застрахователни продукти, които не създава, той трябва да разполага с подходящи механизми за получаване на информацията, посочена в петата алинея, както и за разбиране на характеристиките и определения целеви пазар на всеки застрахователен продукт.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 38, с които допълнително да уточнява принципите, изложени в настоящия член, като взема предвид по пропорционален начин извършваните дейности, естеството на продаваните застрахователни продукти и естеството на разпространителя.

3.   Политиките, процедурите и механизмите, посочени в настоящия член, не засягат никое от останалите изисквания съгласно настоящата директива, включително изискванията, отнасящи се до оповестяването, пригодността или уместността, откриването и управлението на конфликти на интереси, както и стимулите.

4.   Настоящият член не се прилага за застрахователни продукти, представляващи застраховане на големи рискове.

ГЛАВА VI

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОСНОВАВАЩИТЕ СЕ НА ЗАСТРАХОВАНЕ ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОДУКТИ

Член 26

Обхват на допълнителните изисквания

Настоящата глава установява изисквания, които допълват изискванията, приложими към разпространението на застрахователни продукти в съответствие с членове 17, 18, 19 и 20, когато разпространението на застрахователни продукти се извършва във връзка с продажбата на основаващи се на застраховане инвестиционни продукти от някой от следните субекти:

а)

застрахователни посредници;

б)

застрахователни предприятия.

Член 27

Предотвратяване на конфликти на интереси

Без да се засяга член 17, застрахователните посредници или застрахователните предприятия, които разпространяват основаващи се на застраховане инвестиционни продукти, поддържат и прилагат ефективни организационни и административни механизми с оглед на предприемането на всички разумни мерки, за да не се позволи конфликти на интереси съгласно посоченото в член 28 да засегнат по неблагоприятен начин интересите на техните клиенти. Тези механизми са пропорционални на извършваните дейности, на продаваните застрахователни продукти и на вида разпространител.

Член 28

Конфликти на интереси

1.   Държавите членки гарантират, че застрахователните посредници и застрахователните предприятия предприемат всички подходящи мерки за установяване на конфликтите на интереси между тях, включително техните ръководители и служители или всяко лице, пряко или косвено свързано с тях чрез отношение на контрол, и техните клиенти или между отделните клиенти, които възникват в процеса на извършването на всички дейности по разпространението на застраховки.

2.   Когато организационните или административните механизми, въведени от застрахователния посредник или застрахователното предприятие в съответствие с член 27 за управлението на конфликти на интереси, не са достатъчни, за да се гарантира с приемлива степен на увереност, че рисковете от увреждане на интересите на клиентите ще бъдат предотвратени, застрахователният посредник или застрахователното предприятие ясно обявява пред клиента общия характер или източниците на конфликтите на интереси достатъчно време преди сключването на застрахователния договор.

3.   Чрез дерогация от член 23, параграф 1, обявяването, посочено в параграф 2 от настоящия член:

а)

се прави на траен носител; и

б)

съдържа достатъчно подробности, като се взема под внимание естеството на клиента, така че да му се даде възможност да вземе информирано решение относно дейностите по разпространение на застрахователни продукти, в контекста на които възниква конфликтът на интереси.

4.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 38, с оглед на:

а)

определяне на мерките, които може основателно да се очаква да бъдат предприети от застрахователните посредници и застрахователните предприятия за идентифициране, предотвратяване, управление и разкриване на конфликтите на интереси при извършване на дейности по разпространение на застрахователни продукти;

б)

установяване на подходящи критерии за определяне на видовете конфликти на интереси, чието наличие може да увреди интересите на клиентите или на потенциалните клиенти на застрахователния посредник или на застрахователното предприятие.

Член 29

Предоставяне на информация на клиентите

1.   Без да се засягат член 18 и член 19, параграфи 1 и 2, достатъчно време преди сключване на договора на клиентите или потенциалните клиенти се предоставя подходяща информация по отношение на разпространението на основаващи се на застраховане инвестиционни продукти и по отношение на всички цени и разходи, свързани с тях. Тази информация включва най-малко следното:

а)

когато се предоставят съвети — дали застрахователният посредник или застрахователното предприятие ще предоставя на клиента периодична оценка за подходящ продукт по отношение на препоръчания на този клиент основаващ се на застраховане инвестиционен продукт, съгласно посоченото в член 30;

б)

по отношение на информацията за основаващи се на застраховане инвестиционни продукти и предложените инвестиционни стратегии — подходящи указания и предупреждения за рисковете, свързани с основаващите се на застраховане инвестиционни продукти или с конкретните предложени инвестиционни стратегии;

в)

по отношение на информацията за всички цени и свързаните с това разходи, които трябва да бъдат оповестени — информация, свързана с разпространението на основаващия се на застраховане инвестиционен продукт, включително цената на съветите и когато е приложимо, цената на препоръчания или пазарно предлагания на клиента основаващ се на застраховане инвестиционен продукт, както и начина, по който клиентът може да заплати, като се включват и евентуалните плащания на трети страни.

Информацията за всички цени и разходи, включително разходите във връзка с разпространението на основаващия се на застраховане инвестиционен продукт, които не произтичат от настъпването на базисен пазарен риск, се обобщава, за да може клиентът да разбере общата цена, както и кумулативния ефект върху възвръщаемостта на инвестицията, и когато клиентът пожелае това, се предоставя разбивка на разходите и таксите по пера. Когато е приложимо, подобна информация се предоставя на клиента редовно, поне веднъж годишно, през време на целия цикъл на инвестицията.

Информацията, посочена в настоящия параграф, се предоставя в разбираема форма, така че клиентите или потенциалните клиенти да могат да разберат по разумен начин естеството и рисковете, свързани с основаващия се на застраховане инвестиционен продукт, който се предлага, и вследствие на това да вземат инвестиционните си решения информирано. Държавите членки могат да разрешат тази информация да бъде предоставяна в стандартизиран формат.

2.   Без да се засягат член 19, параграф 1, букви г) и д), член 19, параграф 3 и член 22, параграф 3, държавите членки гарантират, че застрахователните посредници или застрахователните предприятия се считат за изпълняващи задълженията си по член 17, параграф 1, член 27 или член 28, когато плащат или получават такса или комисиона, предоставят или получават непарична облага във връзка с разпространението на основаващ се на застраховане инвестиционен продукт или допълнителна услуга на или от която и да е страна с изключение на клиента или действащо от името на клиента лице само когато заплащането или облагата:

а)

няма неблагоприятно въздействие върху качеството на съответната услуга за клиента; и

б)

не нарушава спазването на задължението на застрахователния посредник или застрахователното предприятие да действа честно, коректно и професионално в съответствие с интересите на клиентите си.

3.   Държавите членки могат да налагат по-строги изисквания на разпространителите по отношение на въпросите, обхванати от настоящия член. По-конкретно държавите членки могат допълнително да забранят или да ограничат още повече предлагането или получаването на такси, комисиони или непарични облаги от трети страни във връзка с предоставянето на застрахователни съвети.

По-строгите изисквания може да включват изискването всички подобни такси, комисиони или непарични облаги да бъдат връщани на клиентите или да бъдат приспадани от таксите, плащани от клиента.

Държавите членки могат да направят предоставянето на съвети, посочено в член 30, задължително за продажбата на всички основаващи се на застраховане инвестиционни продукти или за определен вид от тях.

Държавите членки могат да изискват от застрахователния посредник, когато информира клиента, че съветите се предоставят независимо, да анализира достатъчно голям брой застрахователни продукти, предлагани на пазара, които са достатъчно диверсифицирани от гледна точка на вида и доставчика на продукта, така че да гарантира възможността за подходящо постигане на целите на клиента и да не се ограничава до застрахователните продукти, емитирани или предоставяни от субекти, намиращи се в тесни връзки с посредника.

По-строгите изисквания на дадена държава членка, посочени в настоящия параграф, трябва да се спазват от всички застрахователни посредници и застрахователни предприятия, включително от тези, които извършват дейност в рамките на свободата на предоставяне на услуги и свободата на установяване, когато сключват застрахователни договори с клиенти, чието обичайно местопребиваване или установяване е в тази държава членка.

4.   Без да се засяга параграф 3 от настоящия член, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 38, с които се определят:

а)

критериите за оценка дали стимулите, изплатени или получени от застрахователния посредник или застрахователното предприятие, оказват неблагоприятно въздействие върху качеството на съответната услуга, предоставяна на клиента;

б)

критериите за оценка на спазването от страна на застрахователните посредници и застрахователните предприятия, които плащат или получават стимули, на задължението да действат честно, коректно и професионално в съответствие с интересите на клиента.

5.   Делегираните актове, посочени в параграф 4, отчитат следното:

а)

естеството на услугите, предлагани или предоставяни на клиента или потенциалния клиент, имайки предвид типа, предмета, обема и честотата на сделките;

б)

естеството на предлаганите или разглежданите продукти, в т.ч. различните видове основаващи се на застраховане инвестиционни продукти.

Член 30

Оценка за подходящ и уместен продукт и представяне на информация на клиентите

1.   Без да се засяга член 20, параграф 1, когато предоставя съвети относно основаващ се на застраховане инвестиционен продукт, застрахователният посредник или застрахователното предприятие получава също така и необходимата информация за знанията и опита на клиента или потенциалния клиент в инвестиционната област, към която се отнася продуктът или услугата от съответния вид, както и за финансовото състояние на съответното лице, включително способността на това лице да понесе загуби, и инвестиционните му цели, включително допустимото за него равнище на риск, така че да се даде възможност на застрахователния посредник или застрахователното предприятие да препоръча на клиента или потенциалния клиент основаващите се на застраховане инвестиционни продукти, които са подходящи за това лице и които по-специално съответстват на допустимото за него равнище на риск и на способността му да понася загуби.

Държавите членки гарантират, че в случаите, когато даден застрахователен посредник или застрахователно предприятие предоставя инвестиционен съвет с препоръка за пакетна продажба на услуги или продукти, свързани съгласно член 24, пакетът като цяло е подходящ.

2.   Без да се засяга член 20, параграф 1, държавите членки гарантират, че когато застрахователен посредник или застрахователно предприятие извършва дейности по разпространение на застрахователни продукти, различни от дейностите по параграф 1 от настоящия член, при продажби без предоставяне на съвет, посредникът или предприятието изисква от клиента или потенциалния клиент информация за знанията и опита на съответното лице в инвестиционната област, към която се отнася предлаганият или търсеният продукт или услуга от съответния вид, така че застрахователният посредник или застрахователното предприятие да може да прецени дали разглежданата застрахователна услуга или разглеждания застрахователен продукт са уместни за клиента. Когато се предвижда пакетна продажба на услуги или продукти съгласно член 24, при оценяването се разглежда дали пакетът като цяло е подходящ.

Когато застрахователният посредник или застрахователното предприятие счита въз основа на получената съгласно първата алинея информация, че продуктът не е уместен за клиента или потенциалния клиент, застрахователният посредник или застрахователното предприятие предупреждава за това клиента или потенциалния клиент. Това предупреждение може да бъде извършено в стандартизирана форма.

Когато клиентите или потенциалните клиенти не предоставят посочената в първата алинея информация или предоставят недостатъчна информация относно своите знания и опит, застрахователният посредник или застрахователното предприятие ги предупреждава, че не може да определи дали разглежданият продукт е подходящ за тях. Това предупреждение може да бъде извършено в стандартизирана форма.

3.   Без да се засяга член 20, параграф 1, когато не се предоставя съвет по отношение на основаващи се на застраховане инвестиционни продукти, държавите членки могат да приложат дерогация от задълженията по параграф 2 от настоящия член, като позволят на застрахователните посредници и застрахователните предприятия да извършват дейности по разпространение на застрахователни продукти на тяхна територия, без да е необходимо да получават информация или да извършват определянето по параграф 2 от настоящия член, когато са изпълнени всички долупосочени условия:

а)

дейностите се отнасят до един от следните основаващи се на застраховане инвестиционни продукти:

i)

договори, които водят до експозиция на инвестициите единствено на финансови инструменти, считани за некомплексни съгласно Директива 2014/65/ЕС и не включват структура, която затруднява клиента да разбере съществуващия риск; или

ii)

други некомплексни основаващи се на застраховане инвестиции за целите на настоящия параграф;

б)

дейността по разпространение на застрахователни продукти се извършва по инициатива на клиента или потенциалния клиент;

в)

клиентът или потенциалният клиент е ясно информиран, че при извършването на дейността по разпространение на застрахователни продукти застрахователният посредник или застрахователното предприятие не е задължен(о) да преценява дали предоставяният или предлаган основаващ се на застраховане инвестиционен продукт е подходящ и дали извършваната или предлагана дейност по разпространение на застрахователни продукти е подходяща и че клиентът или потенциалният клиент не се ползва от съответната защита на приложимите правила за извършване на дейността. Такова предупреждение може да бъде извършвано в стандартизиран формат;

г)

застрахователният посредник или застрахователното предприятие изпълнява задълженията си по членове 27 и 28.

Когато сключват застрахователни договори с клиенти, чието обичайно местопребиваване или установяване е в държава членка, която не използва дерогацията, посочена в настоящия параграф, всички застрахователни посредници или застрахователни предприятия, включително тези, които извършват дейност в рамките на свободата на предоставяне на услуги или свободата на установяване, се съобразяват с приложимите в тази държава членка разпоредби.

4.   Застрахователният посредник или застрахователното предприятие създава дело, в което включва съответния документ или документи, договорени между него и клиента и уреждащи правата и задълженията на страните и другите условия, съгласно които ще предоставя услуги на клиента. Правата и задълженията на страните по договора могат да бъдат уредени чрез позоваване на други документи или правни текстове.

5.   Застрахователният посредник или застрахователното предприятие предоставя на клиента подходящи отчети за предоставяните услуги на траен носител. Тези отчети включват периодично представяне на информация на клиентите, която е съобразена с вида и сложността на съответните основаващи се на застраховане инвестиционни продукти и естеството на предоставяната услуга и в съответните случаи съдържа сведения за свързаните със сделките разходи и извършените услуги за сметка на клиента.

Когато предоставя съвети относно основаващ се на застраховане инвестиционен продукт, преди да бъде сключен договорът застрахователният посредник или застрахователното предприятие предоставя на клиента на траен носител изявление относно пригодността, в което се посочва предоставеният съвет и начинът, по който този съвет отговаря на предпочитанията, целите и другите характеристики на клиента. Прилагат се условията, посочени в член 23, параграфи 1 — 4.

В случай че договорът се сключва посредством комуникация от разстояние, което възпрепятства предварителното предоставяне на оценката за подходящ продукт, инвестиционният посредник или инвестиционното предприятие може да представи писмено изявление относно пригодността на траен носител веднага след като клиентът бъде обвързан от договор, при положение че са изпълнени и двете условия по-долу:

а)

клиентът е дал съгласието си за получаването на изявлението относно пригодността своевременно след сключването на договора; и

б)

застрахователният посредник или застрахователното предприятие е дало на клиента възможността да забави сключването на договора, за да получи преди сключването му изявлението относно пригодността.

Когато инвестиционен посредник или инвестиционно предприятие е информирал(о) клиента, че ще извършва периодична оценка за подходящ продукт, периодичният доклад съдържа актуализирано изявление за начина, по който основаващият се на застраховане инвестиционен продукт отговаря на предпочитанията, целите и другите характеристики на клиента.

6.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 38, за да определи по-подробно по какъв начин застрахователните посредници и застрахователните предприятия трябва да се съобразят с принципите, изложени в настоящия член, при извършването на дейности по разпространение на застрахователни продукти с техните клиенти, включително по отношение на информацията, която трябва да придобият застрахователните посредници и предприятия, когато преценяват дали основаващите се на застраховане инвестиционни продукти са подходящи или уместни за техните клиенти, критериите за оценка на некомплексните основаващи се на застраховане инвестиционни продукти за целите на параграф 3, буква а), подточка ii) от настоящия член, и съдържанието и формата на записите и споразуменията за предоставяне на услуги на клиенти и на периодичните доклади пред клиентите за предоставените услуги. В тези делегирани актове се взема предвид следното:

а)

естеството на услугите, предлагани или предоставяни на клиента или потенциалния клиент, имайки предвид типа, предмета, обема и честотата на сделките;

б)

естеството на предлаганите или разглежданите продукти, в т.ч. различните видове основаващи се на застраховане инвестиционни продукти;

в)

непрофесионалното или професионалното естество на клиента или потенциалния клиент.

7.   До 23 август 2017 г. ЕОЗППО разработва и периодично след това актуализира насоки за оценяване на основаващи се на застраховане инвестиционни продукти, включващи структура, която затруднява клиента да разбере съществуващите рискове, както е посочено в параграф 3, буква а), подточка i).

8.   ЕОЗППО може да разработи и да актуализира периодично насоки за оценяване на основаващи се на застраховане инвестиционни продукти, класифицирани като некомплексни за целите на параграф 3, буква а), подточка ii), като взема предвид делегираните актове, приети съгласно параграф 6.

ГЛАВА VII

САНКЦИИ И МЕРКИ

Член 31

Административни санкции и други мерки

1.   Без да се засягат надзорните правомощия на компетентните органи и правото на държавите членки да предвиждат и налагат наказателни санкции, държавите членки гарантират, че техните компетентни органи могат да налагат административни санкции и други мерки, приложими за всички нарушения на националните разпоредби за изпълнение на настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези правила. Държавите членки гарантират, че предвидените от тях административни санкции и други мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.   Държавите членки могат да решат да не установяват правила за административни наказания съгласно настоящата директива за нарушения, които подлежат на наказателни санкции съгласно националното им право. В този случай държавите членки уведомяват Комисията за съответните разпоредби от наказателното право.

3.   Компетентните органи упражняват правомощията си за надзор, включително правомощията за осъществяването на разследвания и правомощията за налагането на наказания, посочени в настоящата глава, в съответствие със своите национални правни рамки по някой от следните начини:

а)

пряко;

б)

в сътрудничество с други органи;

в)

чрез отнасяне на въпросите пред компетентните съдебни органи.

4.   Държавите членки гарантират, че при нарушаване на задълженията, които са в сила за разпространителите на застрахователни или презастрахователни продукти, могат да бъдат наложени административни наказания и други мерки на членовете на управителния или надзорния им орган, както и на всяко друго физическо или юридическо лице, което съгласно националното законодателство носи отговорност за такова нарушение.

5.   Държавите членки гарантират, че административните наказания и другите мерки, наложени от компетентните органи в съответствие с настоящия член, подлежат на обжалване.

6.   На компетентните органи се предоставят всички правомощия за извършване на разследвания, които са им необходими за изпълнението на техните функции. При упражняването на правомощията си за налагане на административни наказания и други мерки компетентните органи си сътрудничат тясно, за да гарантират, че тези наказания и мерки ще доведат до желаните резултати, и за да координират действията си по презгранични случаи, като гарантират спазването на условията за законна обработка на данни в съответствие с Директива 95/46/ЕО и Регламент (ЕО) № 45/2001.

Когато държавите членки са направили избора в съответствие с параграф 2 от настоящия член да предвидят наказателни санкции за нарушения на разпоредбите, посочени в член 33, те гарантират, че са въведени подходящи мерки, така че компетентните органи да разполагат с всички необходими правомощия да:

а)

осъществяват връзка със съдебните органи в рамките на тяхната територия, за да получават конкретна информация във връзка с образувани наказателни разследвания или производства за възможни нарушения съгласно настоящата директива; и

б)

предоставят такава информация на други компетентни органи и на ЕОЗППО, за да изпълняват задължението за сътрудничество едни с други и с ЕОЗППО за целите на настоящата директива.

Член 32

Оповестяване на санкциите и другите мерки

1.   Държавите членки гарантират, че компетентният орган своевременно оповестява всяка административна санкция или друга мярка, наложена за нарушаване на националните разпоредби за изпълнение на настоящата директива, която не е била обжалвана в срок, като съобщават вида и естеството на нарушението и имената на нарушителите. Когато обаче компетентният орган счита, че оповестяването на идентификационни данни за юридически лица или самоличността или лични данни за физически лица е непропорционално спрямо тежестта на нарушението, на база извършена оценка на всеки отделен случай относно пропорционалността на оповестяването на такива данни, или когато оповестяването застрашава стабилността на финансовите пазари или текущо разследване, компетентният орган може да реши да отложи оповестяването, да не го извърши или да оповести санкциите, без да посочва нарушителите.

2.   Когато съгласно националното право се предвижда оповестяване на решение за налагане на санкция или друга мярка, подлежаща на обжалване пред компетентен съдебен или друг орган, компетентните органи своевременно оповестяват на официалния си интернет сайт тази информация, както и всяка последваща информация относно резултата от това обжалване. Освен това се оповестява и всяко решение, с което се отменя оповестено предходно решение за налагане на санкция или друга мярка.

3.   Компетентните органи информират ЕОЗППО относно всички административни санкции и други мерки, които са наложени, но не са оповестени в съответствие с параграф 1, включително всяко обжалване във връзка с тях и резултата от него.

Член 33

Нарушения и санкции и други мерки

1.   Настоящият член се прилага поне по отношение на:

а)

лицата, които не са регистрирали разпространителската си дейност съгласно член 3;

б)

застрахователните и презастрахователните предприятия и посредници, използващи услугите по разпространение на застрахователни или презастрахователни продукти на лицата, посочени в буква а);

в)

застрахователните и презастрахователните посредници и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, които са се регистрирали чрез представяне на невярна информация или с други неправомерни средства в нарушение на член 3;

г)

разпространителите на застрахователни продукти, които не изпълняват разпоредбите на член 10;

д)

застрахователните предприятия и застрахователните посредници, които не спазват изискванията за извършването на дейността, установени в глави V и VI, във връзка с разпространението на основаващи се на застраховане инвестиционни продукти;

е)

разпространителите на застрахователни продукти, които не спазват изискванията за извършването на дейността, установени в глава V, по отношение на всички застрахователни продукти с изключение на посочените в буква д).

2.   В случаите на всяко едно нарушение, посочено в параграф 1, буква д), държавите членки гарантират, че компетентните органи имат правомощието да налагат в съответствие с националното право поне следните административни санкции и други мерки:

а)

публично изявление, в което се посочва физическото или юридическото лице нарушител и естеството на нарушението;

б)

разпореждане, с което се изисква физическото или юридическото лице нарушител да прекрати деянието и да не извършва повторно това деяние;

в)

по отношение на застрахователните посредници — прекратяване на регистрацията по член 3;

г)

временна забрана за заемане на управленски длъжности при застрахователни посредници или застрахователни предприятия по отношение на всеки член на управителния орган на застрахователния посредник или застрахователното предприятие, който/което е отговорен(о) за нарушението;

д)

по отношение на юридическо лице — следните максимални административни имуществени санкции:

i)

поне 5 000 000 EUR или до 5 % от общия годишен оборот според последните налични отчети, одобрени от управителния орган, или, в държавите членки, където официалната парична единица не е евро — равностойността в националната парична единица към датата на влизане в сила на настоящата директива. Когато юридическото лице е предприятие майка или дъщерно предприятие на предприятие майка, което трябва да съставя консолидирани финансови отчети съгласно Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (17), за съответен общ оборот се приема общият годишен оборот според последните налични консолидирани отчети, одобрени от управителния орган на предприятието майка на най-високо ниво; или

ii)

до удвоения размер на реализираната печалба или нереализираната загуба вследствие на нарушението, когато размерът им може да бъде определен;

е)

по отношение на физическо лице — следните максимални административни имуществени санкции:

i)

поне 700 000 EUR или, в държавите членки, чиято парична единица не е евро — равностойността в националната парична единица към датата на влизане в сила на настоящата директива; или

ii)

до удвоения размер на реализираната печалба или нереализираната загуба вследствие на нарушението, когато размерът им може да бъде определен.

3.   В случаите на нарушения по параграф 1, букви а) — г) и буква е), държавите членки гарантират, че компетентните органи имат правомощието да налагат в съответствие с националното право поне следните административни санкции и други мерки:

а)

разпореждане, с което се изисква отговорното физическо или юридическо лице да прекрати деянието и да не извършва повторно това деяние;

б)

по отношение на застрахователните и презастрахователните посредници и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност — прекратяване на регистрацията по член 3.

4.   Държавите членки могат да упълномощят компетентните органи да предвиждат допълнителни санкции или други мерки и по-високи размери на административните имуществени санкции от предвидените в настоящия член.

Член 34

Ефективно прилагане на санкциите и другите мерки

Държавите членки гарантират, че при определянето на вида на административните санкции или други мерки и на размера на имуществените административни санкции компетентните органи отчитат всички приложими обстоятелства, включително, когато е целесъобразно:

а)

тежестта и продължителността на нарушението;

б)

степента на отговорност на физическото или юридическото лице нарушител;

в)

финансовите възможности на физическото или юридическото лице нарушител, определени или според годишния доход на физическото лице нарушител, или според общия оборот на юридическото лице нарушител;

г)

размера на реализираната печалба или нереализираната загуба от физическото или юридическото лице нарушител, когато размерът им може да бъде определен;

д)

загубите, произтекли за клиенти и за трети страни в резултат на нарушението, доколкото могат да бъдат определени;

е)

степента на съдействие, което физическото или юридическото лице нарушител оказва на компетентния орган;

ж)

мерките, предприети от страна на отговорното физическо или юридическо лице, за да се предотврати повторно нарушение; и

з)

предишни нарушения от страна на отговорното физическо или юридическо лице.

Член 35

Сигнализиране за нарушения

1.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи създават ефективни механизми, с които да се направи възможно и да се насърчава подаването на сигнали до тях за потенциални или действително извършени нарушения на националните разпоредби за прилагане на настоящата директива.

2.   Механизмите, посочени в параграф 1, включват най-малко:

а)

специални процедури за приемането на сигнали за нарушения и предприемането на действия по тях;

б)

необходимата защита, най-малкото срещу ответни репресивни мерки, дискриминация или други форми на несправедливо третиране, за служителите на разпространители на застрахователни и презастрахователни продукти, а при възможност и за други лица, които подават сигнали за нарушения, извършени в рамките на тези образувания; и

в)

защита на самоличността на лицето, което подава сигнал за нарушение, и на физическото лице, за което се предполага, че е извършило нарушението, на всички етапи от производството, освен ако разкриването на самоличността се изисква от националното право във връзка с допълнително разследване или последващо административно или съдебно производство.

Член 36

Представяне на информация на ЕОЗППО относно санкциите и другите мерки

1.   Компетентните органи информират ЕОЗППО относно всички наложени, но не оповестени административни санкции и други мерки съгласно член 32, параграф 1.

2.   Компетентните органи ежегодно представят на ЕОЗППО обобщена информация относно всички административни санкции и други мерси, наложени в съответствие с член 31.

ЕОЗППО публикува тази информация в годишен доклад.

3.   Когато компетентният орган оповестява дадена административна санкция или друга мярка, той едновременно с това докладва за този факт на ЕОЗППО.

ГЛАВА VIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 37

Защита на данните

1.   Държавите членки прилагат Директива 95/46/ЕО при обработването на лични данни, извършвано в държавите членки съгласно настоящата директива.

2.   По отношение на обработването на лични данни от ЕОЗППО съгласно настоящата директива се прилага Регламент (ЕО) № 45/2001.

Член 38

Делегирани актове

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 39 във връзка с членове 25, 28, 29 и 30.

Член 39

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 25, 28, 29 и 30, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 22 февруари 2016 г.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в членове 25, 28, 29 и 30, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно членове 25, 28, 29 и 30, влиза в сила единствено ако Европейският парламент и Съветът не са представили възражения в срок от три месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 40

Преходен период

Държавите членки гарантират, че посредниците, които вече са регистрирани съгласно Директива 2002/92/ЕО, спазват съответните разпоредби на националното право за прилагане на член 10, параграф 1 от настоящата директива до 23 февруари 2019 г.

Член 41

Преглед и оценка

1.   В срок до 23 февруари 2021 г. Комисията представя доклад до Европейския парламент и до Съвета относно прилагането на член 1. Този доклад включва, на базата на информацията, получена от държавите членки и ЕОЗППО съгласно член 1, параграф 5, оценка дали обхватът на настоящата директива, включително изключението по член 1, параграф 3, продължава да бъде подходящ по отношение на равнището на защита на потребителите, пропорционалността на третирането на различните разпространители на застрахователни продукти и административната тежест, наложена на компетентните органи и каналите за разпространение на застрахователни продукти.

2.   В срок до 23 февруари 2021 г. Комисията извършва преглед на действието на настоящата директива. Прегледът включва общо проучване на практическото прилагане на разпоредбите на настоящата директива, като се отчитат надлежно промените на пазарите на инвестиционни продукти на дребно, както и опитът, натрупан при практическото прилагане на настоящата директива, на Регламент (ЕС) № 1286/2014 и на Директива 2014/65/ЕС. Прегледът включва оценка дали конкретните правила за извършването на дейността по разпространение на основаващи се на застраховане инвестиционни продукти в глава VI от настоящата директива водят до подходящи и пропорционални резултати, като се отчита необходимостта от осигуряване на достатъчно равнище на защита на потребителите, съответстващо на стандартите за защита на инвеститорите, приложими съгласно Директива 2014/65/ЕС, и специфичните характеристики на основаващите се на застраховане инвестиционни продукти и специфичното естество на каналите за тяхното разпространение. При прегледа се разглежда също и възможността за прилагане на разпоредите от настоящата директива към продуктите, попадащи в обхвата на Директива 2003/41/ЕО. Този преглед включва и специален анализ на въздействието на член 19 от настоящата директива, като се отчита състоянието на конкуренцията на пазара на разпространение на застрахователни продукти за застраховките извън тези по приложение II към Директива 2009/138/ЕО, и въздействието на задълженията по член 19 от настоящата директива върху застрахователните посредници, които са малки или средни предприятия.

3.   След консултация със Съвместния комитет на европейските надзорни органи Комисията представя първи доклад на Европейския парламент и на Съвета.

4.   В срок до 23 февруари 2020 г. и най-малко на всеки две години след това ЕОЗППО изготвя друг доклад за прилагането на настоящата директива. ЕОЗППО се консултира с Европейския орган за ценни книжа и пазари преди публикуването на своя доклад.

5.   В трети доклад, който трябва да бъде изготвен до 23 февруари 2018 г., ЕОЗППО извършва оценка на структурата на пазарите на услуги по застрахователно посредничество.

6.   В срок до 23 февруари 2020 г. ЕОЗППО проучва дали компетентните органи по член 12, параграф 1 разполагат с достатъчно правомощия и с подходящи ресурси за изпълнението на функциите си и изготвя доклад за това проучване съгласно параграф 4.

7.   В доклада по параграф 4 се разглеждат най-малко следните въпроси:

а)

промените в структурата на пазара на услуги по застрахователно посредничество;

б)

промените в схемите на презграничната дейност;

в)

повишаването на качеството на съветите и методите за продажба и въздействието на настоящата директива върху застрахователните посредници, които са малки или средни предприятия.

8.   Докладът, посочен в параграф 4, включва и оценка на въздействието на настоящата директива от страна на ЕОЗППО.

Член 42

Транспониране

1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 23 февруари 2018 г. Те незабавно съобщават на Комисията текстовете на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват и текст, съгласно който позоваванията в действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се смятат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и на формулиране на посочения текст се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби на националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 43

Изменение на Директива 2002/92/ЕО

Глава IIIA от Директива 2002/92/ЕО се заличава, считано от 23 февруари 2016 г.

Член 44

Отмяна

Директива 2002/92/ЕО, изменена с директивите, посочени в приложение II, част А, се отменя, считано от 23 февруари 2018 г., без да се засягат задълженията на държавите членки по отношение на сроковете за транспонирането на директивите, посочени в приложение II, част Б, в националното право.

Позоваванията на отменената директива се смятат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието, установена в приложение III.

Член 45

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 46

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Страсбург на 20 януари 2016 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

A.G. KOENDERS


(1)  ОВ C 44, 15.2.2013 г., стр. 95.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 24 ноември 2015 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 14 декември 2015 г.

(3)  Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 декември 2002 г. относно застрахователното посредничество (ОВ L 9, 15.1.2003 г., стр. 3).

(4)  Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).

(5)  Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48).

(6)  Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП) (ОВ L 352, 9.12.2014 г., стр. 1).

(7)  Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

(8)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(9)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(10)  Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ОВ L 235, 23.9.2003 г., стр. 10).

(11)  ОВ C 100, 6.4.2013 г., стр. 12.

(12)  Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г., относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(13)  Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).

(14)  Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).

(15)  Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 34).

(16)  Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 214).

(17)  Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета, (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНИ ЗНАНИЯ И КОМПЕТЕНТНОСТ

(съгласно посоченото в член 10, параграф 2)

I.

Общозастрахователни рискове, класифицирани в класове от 1 до 18 в част A от приложение I към Директива 2009/138/ЕО

а)

минимални необходими познания за условията на предлаганите застрахователни продукти, включително допълнителните рискове, ако те са покрити от тези продукти;

б)

минимални необходими познания за приложимите закони, които уреждат разпространението на застрахователни продукти, като законодателството за защита на потребителите, съответното данъчно законодателство и съответното социално и трудово законодателство;

в)

минимални необходими познания за обработването на застрахователни претенции;

г)

минимални необходими познания за обработването на жалби;

д)

минимални необходими познания за оценяване на потребностите на клиента;

е)

минимални необходими познания за застрахователния пазар;

ж)

минимални необходими познания за етичните стандарти при извършване на стопанска дейност; както и

з)

минимална необходима компетентност по финанси.

II.

Основаващи се на застраховане инвестиционни продукти

а)

минимални необходими познания за основаващите се на застраховане инвестиционни продукти, включително условията и нетните премии и когато е приложимо, гарантираните и негарантираните обезщетения;

б)

минимални необходими познания за предимствата и недостатъците на различните инвестиционни варианти за притежателите на полици;

в)

минимални необходими познания за финансовите рискове, поемани от притежателите на полици;

г)

минимални необходими познания за застрахователните продукти, покриващи животозастрахователни рискове, и други спестовни продукти;

д)

минимални необходими познания за организацията и обезщетенията, гарантирани от пенсионната система;

е)

минимални необходими познания за приложимите закони, които уреждат разпространението на застрахователни продукти, като законодателството за защита на потребителите и съответното данъчно законодателство;

ж)

минимални необходими познания за застрахователния пазар и за пазара на спестовни продукти;

з)

минимални необходими познания за обработването на жалби;

и)

минимални необходими познания за оценяване на потребностите на клиента;

й)

управление на конфликти на интереси;

к)

минимални необходими познания за етичните стандарти при извършването на стопанска дейност; както и

л)

минимална необходима компетентност по финанси.

III.

Животозастрахователни рискове, класифицирани в приложение II от Директива 2009/138/ЕО

а)

минимални необходими познания за застрахователните продукти, включително условията, гарантираните обезщетения и когато е приложимо, допълнителните рискове;

б)

минимални необходими познания за организацията и обезщетенията, гарантирани от пенсионната система на съответната държава членка;

в)

познания за приложимото застрахователно договорно право, законодателство за защита на потребителите, законодателство за защита на данните, законодателство срещу изпирането на пари и когато е приложимо, съответното данъчно законодателство и съответното социално и трудово законодателство;

г)

минимални необходими познания за застрахователния пазар и други приложими пазари на финансови услуги;

д)

минимални необходими познания за обработването на жалби;

е)

минимални необходими познания за оценяване на потребностите на потребителя;

ж)

управление на конфликти на интереси;

з)

минимални необходими познания за етичните стандарти при извършване на стопанска дейност; както и

и)

минимална необходима компетентност по финанси.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЧАСТ A

Отменена директива със списък на последващите ѝ изменения

Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 9, 15.1.2003 г., стр. 3).

Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).

Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 26, 2.2.2016 г., стр. 19)

ЧАСТ Б

Срок за транспониране в националното право посочен в член 44

Директива

Срок за транспониране на директивите за изменение

2014/65/ЕС

(ЕС) 2016/97

3.7.2016 г.

22.2.2016 г. (във връзка с изменението на Директива 2002/92/ЕО в съответствие с член 43 от настоящата директива)

23.2.2018 г. (във връзка с транспонирането на настоящата директива в съответствие с член 42)


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Таблица на съответствието

Директива 2002/92/ЕО

Настоящата директива

Член 1, параграф 1

Член 1, параграфи 1 и 2

Член 1, параграф 2

Член 1, параграфи 3 и 4

Член 1, параграф 3

Член 1, параграф 6

Член 2, точка 1

Член 2, параграф 1, точка 6

Член 2, точка 2

Член 2, параграф 1, точка 7

Член 2, точка 3

Член 2, параграф 1, точка 1 и член 2, параграф 2

Член 2, точка 4

Член 2, параграф 1, точка 2 и член 2, параграф 2

Член 2, точка 5

Член 2, параграф 1, точка 3

Член 2, точка 6

Член 2, параграф 1, точка 5

Член 2, точка 7

Член 2, точка 8

Член 2, параграф 1, точка 16

Член 2, точка 9

Член 2, параграф 1, точка 10

Член 2, точка 10

Член 2, параграф 1, точка 11

Член 2, точка 11

Член 2, точка 12

Член 2, параграф 1, точка 18

Член 2, точка 13

Член 2, параграф 1, точка 17

Член 3, параграф 1

Член 3, параграф 1

Член 3, параграф 2

Член 3, параграфи 2 и 3

Член 3, параграф 3

Член 3, параграф 4

Член 3, параграф 4

Член 3, параграф 5

Член 3, параграф 6

Член 16

Член 4, параграф 1

Член 10, параграфи 1 и 2

Член 4, параграф 2

Член 10, параграф 3

Член 4, параграф 3

Член 10, параграф 4

Член 4, параграф 4

Член 10, параграф 6

Член 4, параграф 5

Член 4, параграф 6

Член 4, параграф 7

Член 10, параграф 7

Член 5

Член 40

Член 6, параграф 1

Членове 4 и 6

Член 6, параграф 2

Член 6, параграф 3

Член 11, параграф 1

Член 7

Член 12

Член 8

Членове 5, 7 и 31 — 36

Член 9

Член 13

Член 10

Член 14

Член 11

Член 15

Член 12, параграф 1, буква а)

Член 18, буква а), подточка i) и буква б), подточка i)

Член 12, параграф 1, буква б)

Член 18, буква а), подточка iv)

Член 12, параграф 1, буква в)

Член 19, параграф 1, буква а)

Член 12, параграф 1, буква г)

Член 19, параграф 1, буква б)

Член 12, параграф 1, буква д)

Член 18, буква а), подточка iii); буква б), подточка iii) и член 19, параграф 1, буква г)

Член 12, параграф 2

Член 20, параграф 3

Член 12, параграф 3

Член 20, параграф 1

Член 12, параграф 4

Член 22, параграф 1

Член 12, параграф 5

Член 22, параграфи 2 и 4

Член 13

Член 23

Член 14

Член 15

Член 16

Член 17


Top