24.9.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 250/23

(1)

В рамките на разследването на предоставените помощи на Фонда за предотвратяване на непредвидените рискове в сектор риболов (наричан по-долу „FPAP“) и на риболовните предприятия, което доведе до Решение 2008/936/ЕО на Комисията (4), Комисията беше запозната със съществуването на специален данъчен режим в полза на FPAP и неговите членове.

(2)

Този данъчен режим не беше разгледан по време на процедурата, довела до решението от 20 май 2008 г., тъй като става въпрос за нов факт, който не беше известен на Комисията в момента на откриването на официалната процедура за разследване (5).

(3)

Като имаше предвид все пак, че разполага с достатъчно конкретни доказателства, които ѝ дават възможност да достигне до заключение относно наличието на неправомерни помощи, Комисията реши да пристъпи към предварително разследване на данъчните помощи (6). След този анализ, също с решение, прието на 20 май 2008 г. (7), тя откри официалната процедура за разследване по отношение на посочените помощи.

(4)

Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си в едномесечен срок, считано от датата на публикуването. Не бяха получени мнения от трети заинтересовани страни.

(5)

Франция изложи своето мнение относно откриването на официалната процедура за разследване с писмо от 8 септември 2008 г.

(6)

От друга страна, с писмо от 29 ноември 2008 г. в рамките на процедурата за възстановяване на помощите, които са били предмет на Решение 2008/936/ЕО, Франция съобщи информация, според която FPAP е бил закрит на 27 февруари 2008 г. и остатъкът от авансите, които той е получил от страна на държавата, ѝ е бил върнат.

(7)

Комисията препраща за подробно описание на начина на функциониране и действията на FPAP към Решение 2008/936/ЕО.

(8)

Съществуващият специален данъчен режим в полза на FPAP и членовете му е описан в две писма на френското министерство, отговарящо за бюджета, които Комисията е получила след публикуването на решението за откриване на процедурата за разследване, довела до Решение 2008/936/ЕО (8).

(9)

Първото писмо от 5 февруари 2004 г. е свързано със създаването на FPAP, чийто проектоустав е бил одобрен от учредителното събрание, проведено на 10 февруари 2004 г. В това писмо се посочва, че:

(10)

В писмото също така се посочват сумите, които биха могли да бъдат предмет на въпросното приспадане: годишната вноска на членуващите във фонда собственици рибари, която би подлежала на приспадане от облагаемия приход, е между 1 000 и 15 000 EUR.

(11)

Второто писмо от 28 ноември 2004 г. акцентира върху приспадането от приходите на платените вноски от членовете. То е свързано с изменение на гаранционното споразумение между FPAP и членовете му, което би позволило впоследствие възстановяване на членовете на платените и неизползвани вноски.

(12)

В писмото се посочва, че:

(13)

В това писмо се уточнява, че „отчет за този опит“ ще трябва да се изготви в края на 2006 г. и „да се разгледат евентуално необходимите изменения“. Следователно не става въпрос за данъчен режим, който се предоставя за постоянно.

(14)

От друга страна, макар че в писмото от 28 ноември 2004 г. се предвижда, че вноските се приспадат от облагаемия приход в годината на плащането им, нищо не показва, че приспадането на платените вноски в началото на 2004 г. (до края на месец март) от приходите за 2003 г., предвидено с писмото от 5 февруари 2004 г., ще бъде поставено под въпрос.

(15)

От двете цитирани по-горе писма става ясно, че предоставеният данъчен режим от Министерството на финансите на FPAP и на членовете му съдържа два аспекта:

(16)

Комисията счете, че както в случая с преписката С-9/06, данъчният режим, предоставен от френските власти в полза на FPAP и членовете му, трябва да се анализира по отношение на режима на държавните помощи от гледна точка на предоставяните предимства за самия FPAP, от една страна, и за риболовните предприятия, които членуват в него, от друга страна.

(17)

Както беше изложено в Решение 2008/936/ЕО, FPAP трябва да се счита за предприятие по смисъла на правото на Европейския съюз в областта на конкуренцията. Фактът, че FPAP е бил с нестопанска цел или е бил синдикат, е без значение в това отношение.

(18)

По тази причина Комисията счете, че предоставеният от френските власти данъчен режим на FPAP му е осигурил двойно предимство спрямо останалите частни инвеститори на фючърсните пазари на нефтени продукти:

(19)

В предварителното си разследване Комисията счетe, че посоченото в съображение 17 предимство е било предоставено от държавата и че е включвало отказ от държавни ресурси.

(20)

На последно място, FPAP се е ползвал, благодарение на посочените в съображение 17 данъчни мерки, от финансово предимство спрямо останалите дружества, действащи на фючърсните пазари както във Франция, така и в останалите държави-членки.

(21)

В решението за откриване на официалната процедура за разследване Комисията също така посочи, че предполага, че правното основание, дало възможност на FPAP да се ползва от освобождаването от данък печалба, е било член 206, параграф 1а от Общия данъчен кодекс (9), който дава възможност за освобождаване на професионалните синдикати при някои условия. При тези обстоятелства е възможно FPAP да се е ползвал и от освобождаване от професионалната такса, предвидена в член 1447 от същия кодекс в полза на организациите, които се ползват от освобождаването, предвидено в член 206, параграф 1а от същия кодекс.

(22)

Посоченото в съображение 17 финансово предимство е дало възможност на членуващите във фонда риболовни предприятия да закупуват гориво на преференциални цени благодарение на провежданата от FPAP дейност на фючърсните пазари на нефтени продукти.

(23)

Възможността, предоставена на риболовните предприятия, да приспадат от приходите си вноските в FPAP, е довела до намаляване на обичайните им бюджетни разходи. Възможността за приспадане е била по решение на министерството, отговарящо за бюджета, следователно тя е предоставена от държавата.

(24)

Предприятията, които са извършвали посоченото в съображение 22 приспадане, са се ползвали от финансово предимство в сравнение с останалите риболовни предприятия от ЕС. По същия начин това финансово предимство е засегнало търговията между държавите-членки и е нарушило или е заплашвало да наруши конкуренцията. Поради тази причина то представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(25)

От друга страна, като се има предвид информацията в „Подробен правилник за работа на Фонда за предотвратяване на непредвидените рискове в сектор риболов“, документ, който също е изпратен в рамките на официалната процедура за разследване на помощ по преписка C-9/06, Комисията е установила, че когато вноските във FPAP, определяни въз основа на декларация в зависимост от предполагаемото потребление на гориво за следващата година, са били изчислени на по-висока база от реалното потребление, извършеното данъчно приспадане е оставало изцяло в полза на корабособственика. Тази система изглежда е представлявала стимул за корабособствениците да надценяват нуждата си от гаранционно покритие единствено с цел да се ползват от данъчното приспадане.

(26)

Въз основа на същия документ Комисията също така е установила, че някои членове, чиято дейност не е свързана с риболова, но които са „готови да предложат морална подкрепа на синдиката“, също са имали възможност да се ползват от данъчното приспадане на вноските им във FPAP, дори и последните да не са били предназначени за гаранционен риск.

(27)

По този въпрос Комисията се позова на развития в Решение 2008/936/ЕО анализ. Комисията счете, че става въпрос за оперативни помощи в полза на FPAP и на риболовните предприятия и че няма разпоредба в ДФЕС или в друг приет от Комисията инструмент в областта на държавните помощи, която да дава възможност тези помощи да бъдат считани за съвместими с вътрешния пазар.

(28)

Поради това Комисията изрази пред Франция сериозните си съмнения относно съвместимостта на мерките за помощ с вътрешния пазар.

(29)

Франция счита, че данъчните мерки в полза на риболовните предприятия не са държавни помощи, тъй като вноските на риболовните предприятия във FPAP са част от общите разходи на тези предприятия за упражняването на дейността им. Съгласно член 39 от Общия данъчен кодекс тези разходи могат да бъдат приспаднати от облагаемите приходи. Следователно приспадането на тези вноски съответства на прилагането на обща мярка и поради това не представлява държавна помощ.

(30)

Франция признава, че посочените в съображение 7 писма не съдържат никаква информация за режима на възстановяване на вноските. Въпреки това Франция уточнява, че това не означава, че възстановяването е било без данъчен ефект. В действителност, в съответствие с принципите на общото право за определянето на облагаемата печалба, възстановяването на вноските на риболовните предприятия, членуващи във FPAP, е представлявало приход за тези предприятия, облагаем с данък печалба. Франция уточнява също, че в случаите, когато цената на горивото е превишавала определения праг в гаранционното споразумение, получената компенсация от предприятията, членуващи във FPAP, е представлявала печалба, облагаема с данък печалба. Следователно членуващите във FPAP предприятия не са имали никакъв интерес да надценяват нуждите си от гаранционно покритие, тъй като това би довело до допълнително облагане.

(31)

От друга страна Франция посочва, че избирателният характер на една мярка за помощ може да бъде обоснован с характера и общата схема на системата. Така могат да съществуват основателни причини, които да обосновават различно третиране и следователно, при необходимост, предоставянето на предимства, които могат да произтичат от това. Все пак Франция не предоставя нито едно доказателство, което в този случай да обоснове различното третиране в полза на риболовните предприятия.

(32)

Франция счита, че освобождаването от корпоративния данък, от което се е ползвал FPAP, е обосновано поради нестопанския характер на фонда, както и поради характера му на професионален синдикат.

(33)

Франция отбелязва, че това е в съответствие с правото на Европейския съюз. В действителност самото предназначение на корпоративния данък е облагане на дейностите, извършвани със стопанска цел. Съгласно този принцип Франция припомня, че самата Комисия в Известието за прилагане на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружества (10) (наричано по-долу „известието за пряко облагане“) счита, че e възможно обосноваване с характера на данъчната система, така че предприятията с нестопанска цел да бъдат освободени от данък печалба.

(34)

Направената в решението за откриване на процедурата оценка трябва да бъде преразгледана и допълнена, като се вземат предвид съобщените от Франция мнения на 8 септември и 29 ноември 2008 г. (вж. съображения 5 и 6).

(35)

Анализът е извършен по отношение на двойната цел на FPAP, а именно, от една страна, да придобива финансови опции на фючърсните пазари на нефт и нефтени продукти, и от друга страна, да изплаща на членуващите в него риболовни предприятия сумата, представляваща разликата между средната месечна референтна цена и „максималната гарантирана цена“ или цената от 30 евроцента на литър според периода.

(36)

Въпросната данъчна мярка се състои във възможността за приспадане от облагаемия приход на вноските на риболовните предприятия във FPAP.

(37)

Франция счита, че приспадането не е държавна помощ с основанието, че тези вноски попадат в категорията на общите разходи на предприятията и че френската данъчна система предвижда приспадане на тези разходи от облагаемия приход. Поради тази причина става въпрос за прилагане на обща мярка и приспадането не представлява държавна помощ.

(38)

Комисията установява, че общите разходи действително могат да бъдат приспаднати от печалбата на предприятията в съответствие с член 39 от Общия данъчен кодекс. Това е обща мярка, която се прилага към всички предприятия, независимо в коя област осъществяват дейност. Следователно възможността за приспадане попада в категорията на общодостъпните за всички стопански субекти данъчни мерки, които са посочени в точка 13 от „известието за прякото облагане“. В този смисъл подобна мярка, която се прилага по еднакъв начин спрямо всички предприятия и производства, не следва да се счита за държавна помощ.

(39)

Франция отбелязва, че приспадането на разходите от общите разходи се определя според предназначението на разходите. Ако разходите са били направени в интерес на дружеството, по принцип те могат да бъдат приспаднати. По този начин вноските, направени в професионални организации (синдикати, търговски камари и др.), по определение представляват разходи, направени в интерес на дейността, и винаги се признават за приспадане от облагаемата печалба. Тъй като FPAP е професионален синдикат, приспадането на вноската се вписва в същата логика.

(40)

Освен това Комисията е посочила в съображение 20 от Решение 2008/936/ЕО, че „FPAP е замислен като взаимнозастрахователно дружество, което предлага на своите членове определен брой услуги в замяна на вноските им“.

(41)

Тоест застрахователните вноски са част от разходите, които предприятията плащат, за да се защитят срещу различни рискове. Рискът от колебание на цената на петрола може да представлява един от тези рискове. Тези разходи са пряко свързани с осъществяването на професионалната дейност и не допринасят за увеличаването на активите на предприятието; те също така могат да бъдат приспаднати като общи разходи от облагаемия приход. Следователно може да се счита, че вноските във FPAP, предназначени за покриване на риска от колебание на цената на петрола, могат да бъдат приспаднати от печалбата на предприятията в съответствие с член 39 от Общия данъчен кодекс на Франция. При тези обстоятелства става въпрос за прилагане на обща мярка. Следователно тази възможност за приспадане не представлява държавна помощ.

(42)

Комисията установява, че FPAP е бил закрит на 27 февруари 2008 г. Данъчните разпоредби в полза на FPAP не се прилагат от същата дата.

(43)

Комисията отбелязва също, че след процедурата по ликвидация FPAP е прекратил окончателно всякаква стопанска дейност. Дейностите и активите на FPAP не са били прехвърлени на друго предприятие. Освен това средствата, с които FPAP може да е разполагал към датата на прекратяването си, са били върнати на държавата чрез OFIMER, публична организация, финансирана от държавата.

(44)

Поради тези причини Комисията счита, че дори и да се предположи, че данъчните мерки в полза на FPAP са представлявали предимство за FPAP и нарушение на конкуренцията, това нарушение е било прекратено в момента, в който FPAP е прекратил дейността си и в който мерките в негова полза са били прекратени. При тези обстоятелства решение на Комисията, с което тя се произнася относно наличието на подобни данъчни помощи и евентуалната им съвместимост с вътрешния пазар, не би имало никакви практически последици.

(45)

Следователно официалната процедура за разследване, открита съгласно член 108, параграф 2 от ДФЕС, вече е безпредметна по отношение на FPAP.

(46)

Въз основа на анализа, развит в раздел 5.1, Комисията установява, че данъчните предимства, предоставени на членовете на FPAP, не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(47)

Въз основа на съображенията от раздел 5.2 Комисията установява, че процедурата срещу FPAP е безпредметна,