Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Document 32003F0577

Рамково решение 2003/577/ПВР на Съвета от 22 юли 2003 година за изпълнение в Европейския съюз на решения за обезпечаване на имущество или доказателства

OB L 196, 2.8.2003, p. 45–55 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV)

⏵Този документ е публикуван в специално издание (CS, ET, LV, LT, HU, MT, PL, SK, SL, BG, RO, HR)

Legal status of the document In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/dec_framw/2003/577/oj

19/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

125

32003F0577

L 196/45

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РАМКОВО РЕШЕНИЕ 2003/577/ПВР НА СЪВЕТА

от 22 юли 2003 година

за изпълнение в Европейския съюз на решения за обезпечаване на имущество или доказателства

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по специално член 31, буква а) и член 34, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид инициативата на Френската република, Кралство Швеция и Кралство Белгия (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че:

(1)

Европейският съвет на своята среща в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. потвърди принципа на взаимното признаване, който следва да се превърне в крайъгълен камък на съдебното сътрудничество в Съюза както по граждански, така и по наказателни дела.

(2)

Принципът на взаимното признаване следва да се прилага също и към решенията от досъдебната фаза, особено към тези, които дават възможност на компетентните съдебни органи бързо да обезпечат доказателствата и да отнемат леснодвижимо имущество.

(3)

На 29 ноември 2000 г. Съветът в съответствие със заключенията от Тампере прие програма от мерки за изпълнение на принципа на взаимното признаване по съдебни решения по наказателни дела, като дават основно предимство (мерки 6 и 7) на приемането на инструмент за прилагането на принципа на взаимното признаване за обезпечаването на имущество и доказателства.

(4)

Сътрудничеството между държавите-членки, което се основа на принципа на взаимното признаване и незабавното изпълнение на съдебните решения, предполага доверие, че решенията, които се признават и прилагат, винаги са взети в съответствие с принципите на законосъобразност, субсидиарност и пропорционалност.

(5)

Правата на страните, както и интересите на добросъвестни трети страни са запазени.

(6)

Настоящото рамково решение зачита основните права и съблюдава принципите, признати в член 6 от Договора и отразени от Хартата на основните права на Европейския съюз, и най-вече в глава VI от нея. Нищо в настоящото рамково решение не може да бъде тълкувано като забраняващо отказа за обезпечаване на имущество, за което е била издадено решение за обезпечаване, когато има основания да се вярва, на основание на обективните елементи, че решението за обезпечаване е издадено с цел преследване или наказване на лице на основание неговия или нейния пол, раса, религия, етнически произход, националност, език, политически мнения или сексуална ориентация или за това, че положението на лицето може да бъде застрашено на някое от тези основания.

Настоящото рамково решение не пречи на държавите-членки да прилагат своите конституционни норми относно правото на справедлив процес, свободата на сдружаване, свободата на печата и свободата на изразяване в друга медия,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РАМКОВО РЕШЕНИЕ:

РАЗДЕЛ I

ОБХВАТ

Член 1

Цел

Целта на рамковото решение е създаване на привила, по силата на които държавите-членки признават и изпълняват на своя територия решения за обезпечаване, които са издадени по наказателни производства от съдебни органи на друга държава-членка. То няма действие да изменя задължението за спазване на основните прави и основните правни принципи, които са заложени в член 6 от Договора.

Член 2

Определения

По смисъла на това рамково решение:

а)

„издаваща държава“ означава държава-членка, в която съдебен орган, по смисъла на националното право на издаващата страна, е направил, утвърдил или по друг начин е потвърдил решение за обезпечаване в рамките на наказателното производство;

б)

„изпълняваща държава“ означава държавата-членка на чиято територия се намира имуществото или доказателството;

в)

„решение за обезпечаване“ означава мярка на компетентния съдебен орган на издаващата държава, с която трябва да се предотвратява всяко унищожаване, промяна, преместване, прехвърляне или отчуждаване имущество, което може да бъде предмет на конфискация или е доказателство;

г)

„имущество“ означава веществено или невеществено, движимо и недвижимо имущество от всякакъв вид, документи или документи, които пораждат или потвърждават право върху такова имущество, което компетентните съдебни органи на издаваща страна счита, че:

—

е придобито от престъпление по член 3 или е равностойно на пълната или на частичната стойност на придобитото от престъплението имущество, или

—

представлява средствата или целта на това престъпление;

д)

„доказателство“ означава обектите, документите или данните, които могат да се представят в наказателното производство, които се отнасят до някое от престъпленията по член 3.

Член 3

Престъпления

1.   Настоящото рамково решение се прилага към решения за обезпечаване, които са издадени за целите на:

а)

обезпечаване на доказателство, или

б)

последваща конфискация на имущество.

2.   Следните престъпления, както те са определени от закона на издаващата държава, и ако те са наказуеми в издаващата държава с лишаване от свобода с максимален срок от най-малко три години, не подлежат на проверка за двойна наказуемост на деянието:

—

участието в престъпна организация,

—

тероризъм,

—

трафик на хора,

—

сексуална експлоатация на деца и детска порнография,

—

незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества,

—

незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества,

—

корупция,

—

измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности, по смисъла на Конвенцията от 26 юли 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности,

—

изпиране на имущество, придобито от престъпление,

—

подправяне на парични знаци, включително на еурото,

—

престъпления, свързани с компютри,

—

престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и застрашени растителни видове и разновидности,

—

улесняване на незаконно влизане и пребиваване,

—

убийство, тежка телесна повреда,

—

незаконна търговия с човешки органи и тъкани,

—

отвличане, незаконно задържане и взимане на заложник,

—

расизъм и ксенофобия,

—

организиран или въоръжен грабеж,

—

незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството,

—

мошеничество,

—

рекет и изнудване,

—

подправяне и пиратство на изделия,

—

подправяне на административни документи и търговия с тях,

—

подправяне на платежни средства,

—

незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа,

—

незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали,

—

трафик на противозаконно отнети превозни средства,

—

изнасилване,

—

палеж,

—

престъпления от компетентността на Международния наказателен съд,

—

незаконно отвличане на летателни средства или кораби,

—

саботаж.

3.   Съветът може да реши по всяко време, като действа с единодушие, след консултация с Европейския парламент, при спазване на условията по член 39, параграф 1 от Договора, да добави други видове престъпления към списъка по параграф 2. Съветът изследва в светлината на предоставения от Комисията доклад по силата на член 14 от настоящото рамково решение, дали списъкът трябва да се разшири или измени.

4.   За случаите, които не са включени в параграф 2, изпълняващата държава може да постави под условие признаването и прилагането на решението за обезпечаване, издадено за целите по параграф 1, буква а), в случай че деянието, за което е издадено решението, съставлява престъпление по законодателството на тази държава, независимо от съставните му елементи или от класификацията на престъплението по законодателството на издаващата държава.

За случаите, които не са включени в параграф 2, изпълняващата държава може да постави под условие признаването и прилагането на решението за обезпечаване, издадено за целите, посочени в параграф 1, буква б), в случай че деянието, за което е издадено решението, съставлява престъпление по законодателството на тази държава, независимо от съставните му елементи или от класификацията на престъплението по законодателството на издаващата държава.

РАЗДЕЛ II

ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ

Член 4

Предаване на решения за обезпечаване

1.   Решението за обезпечаване по смисъла на това рамково решение заедно с удостоверението по член 9 се предава пряко от съдебния орган, който го е издал, на компетентния съдебен орган за изпълнение, чрез всички средства, които могат да се потвърдят в писмена форма, така че изпълняващата държава да може да установи неговата истинност.

2.   Обединеното кралство и Ирландия съответно могат преди датата по член 14, параграф 1, да заявят чрез декларация, че решението за обезпечаване заедно с удостоверението трябва да бъдат изпратени от централен орган или органи, които са определени от нея в декларацията. Всяка такава декларация може да бъде изменена от последваща декларация или да бъде оттеглена по всяко време. Всяка декларация или оттегляне се депозира при генералния секретариат на Съвета, като се нотифицира Комисията. Тези държави-членки могат по всяко време след последваща декларация да ограничат обхвата на такава декларация с цел предоставяне на по-голяма ефективност на параграф 1. Те могат да направят това, когато разпоредбите за взаимопомощ от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген влязат в сила за тях.

3.   Ако компетентният съдебен орган за изпълнение е неизвестен, съдебните органи в издаващата държава трябва да направят всички необходими запитвания, включително чрез контактните точки на Европейската съдебна мрежа (3), за да получат информацията от изпълняващата държава.

4.   Когато съдебната власт в изпълняващата държава, която е получила решение за обезпечаване, не е компетентна да я признае и да предприеме необходимите мерки за нейното изпълнение, тогава тя изпраща решението за обезпечаване ex officio на компетентния съдебен орган за изпълнение и уведомява за това съдебните органи в издаващата държавата.

Член 5

Признаване и пряко изпълнение

1.   Компетентните съдебни власти в изпълняващата държава признават решението за обезпечаване, което е изпратено в съответствие с член 4, без допълнителни формалности и незабавно предприемат необходимите мерки за неговото пряко изпълнение по същия начин, както ако са решения на техните собствени органи, освен ако тази органи не решат да се позоват на някое от основанията за непризнаване или неизпълнение по член 7, или на основанията за отлагане по член 8.

Когато е необходимо да се гарантира, че взетото доказателството е валидно, и при условие че тези формалности и процедури не противоречат на основните принципи на правото на изпълняващата страна, съдебните органи на изпълняващата държава също трябва да спазва формалностите и процедурите, които са изрично посочени от компетентния съдебен орган на издаващата държава при изпълнението на решението за обезпечаване.

Незабавно се предава протокол за изпълнението на решението за обезпечаване на компетентния орган на издаващата държава чрез всички средства, които дават възможност за писменото му потвърждаване.

2.   Всяка допълнителна принудителна мярка, която е необходима за изпълнението на решението, се осъществява в съответствие с приложимите процесуални норми на изпълняващата държава.

3.   Компетентните съдебни органи на изпълняващата държава при първа възможност вземат решение за изпълнението на решението за обезпечаване, и по възможност в рамките на 24 часа след получаването го съобщава.

Член 6

Продължителност на обезпечаването

1.   Обезпечаването на имуществото в изпълняващата държава остава дотогава, докато тази държава отговори окончателно на искане по член 10, параграф 1, буква а) или б).

2.   Изпълняващата държава се консултира с издаващата държава и в съответствие със своето национално право и практика може да предвиди подходящи условия, с оглед обстоятелствата по случая, за да ограничи продължителността на обезпечаване върху имуществото. Ако в съответствие с тези условия тя предвиди прекратяване на мярката, тя информира издаващата държава, на която се дава възможността да предостави своите коментари.

3.   Съдебните органи на издаващата държава незабавно нотифицират съдебните органи на изпълняващата държава за отмяната на решението за обезпечаване В този случай изпълняващата държава се задължава да отмени мярката възможно най-бързо.

Член 7

Основания за непризнаване или неизпълнение

1.   Компетентните съдебни органи на изпълняващата държава могат да откажат да признаят или да изпълнят решението за обезпечаване само ако:

а)

удостоверението по член 9 не е представено, е непълно или явно не съответства на решението за обезпечаване;

б)

съществува имунитет или привилегия по закона на изпълняващата държава, което прави невъзможно изпълнението на решението за обезпечаване;

в)

предоставената информация в удостоверението пряко показва, че предоставянето на правната помощ по член 10 за престъплението, за което е издадено решението за обезпечаване, нарушава принципа ne bis in idem;

г)

в един от случаите по член 3, параграф 4 деянието, на което се основава решението за обезпечаване, не съставлява престъпление по закона на изпълняващата държава; въпреки това, по отношение на данъци и такси, мита и валутни въпроси, изпълнението на решението за обезпечаване не може да се откаже на основание че законодателството на изпълняващата държава не налага същия вид данък или такса или че не съдържа разпоредби за такъв вид данък, такса, мито или обмен на валута като в държавата, която е издала решението.

2.   В случай на параграф 1, буква а) компетентният съдебен орган може:

а)

да определи срок за неговото представяне, допълване или поправяне; или

б)

да приеме равностоен документ; или

в)

да освободи издаващия съдебен орган от изискването за удостоверение, ако счита, че предоставената информация е достатъчна.

3.   Всяко решение за отказ на изпълнение или признаване се взима незабавно, за което се нотифицират компетентните съдебни органи на издаващата държава чрез всяко средство, което може да се удостовери писмено.

4.   В случай че е невъзможно на практика да се изпълни решението за обезпечаване, поради това че имуществото или доказателството е изчезнало, било е унищожено, не може да се намери на посоченото в удостоверението място или местоположението на имуществото или доказателството не може да се посочи достатъчно точно, дори след консултации с издаващата държава, съдебните органи на издаващата държава се нотифицират също така незабавно.

Член 8

Основания за отлагане на изпълнението

1.   Компетентният съдебен орган на изпълняващата държава може да отложи изпълнението на решението за обезпечаване, което е предадено съгласно член 4:

а)

когато неговото изпълнение може да попречи на текущо разследване, до момента в който счита, че това е основателно;

б)

когато съответното имуществото или доказателство вече е предмет на решение за обезпечаване в наказателно производство, и докато се отмени това решение;

в)

когато, в случай на решение за обезпечаване в наказателно производство с цел последваща конфискация, това имущество е вече предмет на решение, което е издадено в хода на друго производство в изпълняващата държава, до отмяната на това решение. Въпреки това тази разпоредба се прилага само когато това решение би имала предимство пред последващите национални решения за обезпечаване в наказателни производства по националното законодателство.

2.   Изготвя се протокол за отлагането на изпълнението на решението за обезпечаване, който включва основанията за отлагането и, ако е възможно, очакваната продължителност на отлагането, който незабавно се изпраща на компетентния съдебен орган на издаващата държава чрез средство, което предоставя възможност за писмено потвърждение.

3.   Веднага след отпадане на основанието за отлагане компетентният съдебен орган на изпълняващата държава незабавно предприема необходимите мерки за изпълнението на решението за обезпечаване и уведомява компетентния орган в издаващата държава за това чрез средство, предоставящо възможност за писмено потвърждение.

4.   Компетентният съдебен орган на изпълняващата държава информира компетентния органа на издаващата държава за всяка ограничителна мярка, предмет на която може да бъде същото имущество.

Член 9

Удостоверение

1.   Удостоверението, чийто формуляр се съдържа в приложението, се подписва и неговото съдържание се заверява от компетентния съдебен орган на издаващата държава, която налага мярката.

2.   Удостоверението трябва да се преведе на официалния език или на един от официалните езици на изпълняващата държава.

3.   Всяка държава-членка може при приеме настоящето рамково решение или по-късно да направи декларация, която се депозира при главния секретариат на Съвета, че приема превод на един или няколко от официалните езици на институциите на Европейските общности.

Член 10

Последващо разпореждане с обезпеченото имущество

1.   За предаването на решението по член 4 важи следното:

а)

то се придружава от искане за прехвърляне на доказателството в издаващата държава;

или

б)

то се придружава от искане за конфискация, което налага или изпълнение на решението за конфискация, която е била издадена в издаващата държава, или конфискация в изпълняващата държава и последващото изпълнение на такова решение;

или

в)

съдържа указание в удостоверението, че имуществото остава в изпълняващата държава до получаването на искане по буква а) или б). Издаващата държава отбелязва в удостоверението (предполагаемата) дата за внасянето на това искане. Прилага се член 6, параграф 2.

2.   Исканията по параграф 1, букви а) и б) се изпращат от издаващата страна и се разглеждат от изпълняващата страна в съответствие с правилата, които се прилагат за правна помощ по наказателни дела, и правилата, които се прилагат към международното сътрудничество по отношение на конфискацията.

3.   Въпреки това, чрез дерогация от правилата за правна взаимопомощ по параграф 2, изпълняващата държава не може да откаже изпълнението на исканията по параграф 1, буква а) на основание на липса на двойна наказуемост на деянието, когато исканията засягат престъпленията по член 3, параграф 2, както и тези престъпления, които се наказват в издаващата държава с лишаване от свобода за срок най-малко три години.

Член 11

Правни средства за защита

1.   Държавите-членки приемат необходимите мерки за да гарантират, че всяка заинтересована страна, включително добросъвестните трети страни, притежава способи за защита, без преустановяващо действие за решението за обезпечаване, което е изпълнено в съответствие с член 5, за да защитят своите правни интереси, като искът се предявява пред съд в издаващата държава или в изпълняващата държава в съответствие с тяхното националното законодателство.

2.   Материалните основания за издаването на решението за обезпечаване могат да се обжалват сам чрез иск пред съд на издаващата държава.

3.   Ако искът е предявен в изпълняващата държава, съдебните органи на издаващата държава се информират за това, за основанията на иска, така че тя да може да представи съображенията, които счита за необходимо. Тя се информира за резултата от производството.

4.   Издаващата и изпълняващата държава предприемат необходимите мерки за осъществяването на правото за образуване на производството по смисъл на параграф 1, особено посредством предоставянето на съответната информация на заинтересованите страни.

5.   Издаващата държава гарантира, че сроковете за образуването на производството, споменато в параграф 1, се прилагат по такъв начин, който гарантира възможността за ефективна правна защита на заинтересованите страни.

Член 12

Възстановяване на направените разноски

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 11, параграф 2, когато изпълняващата държава по силата на своето право отговаря за причиняване на щета на една от страните по член 11 от изпълнението на решение за обезпечаване, която е предадена съгласно член 4, издаващата държава възстановява на изпълняващата държава всяка сума, която е изплатена като обезщетяване на вредите за отговорността ѝ към тази страна, освен ако и доколкото щетата или част от нея се дължи изключително на поведението на изпълняващата страна.

2.   Параграф 1 не засяга националното право на държавата-членка за искове на физическите или юридическите лица за обезщетение на вреди.

РАЗДЕЛ III

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 13

Териториално приложение

Настоящото рамково решение се прилага и за Гибралтар.

Член 14

Прилагане

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с разпоредбите на настоящото рамково решение преди 2 август 2005 г.

2.   До същата дата държавите-членки предават на генералния секретариат на Съвета и на Комисията текста на разпоредбите, с които транспонират в своето национално законодателство задълженията, които им се налагат с настоящото рамково решение. Въз основа на доклад, основан на тази информация и на писмен доклад от Комисията, Съветът, преди 2 август 2006 г., оценява степента, в която държавите-членки са се съобразили с разпоредбите на настоящото рамково решение

3.   Генералният секретариат на Съвета нотифицира държавите-членки и Комисията за декларациите, които са направени в съответствие с член 9, параграф 3.

Член 15

Влизане в сила

Настоящото рамково решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 22 юли 2003 година.

За Съвета

Председател

G. ALEMANNO

(1)  ОВ С 75, 7.3.2001 г., стр. 3.

(2)  Становище от 11 юни 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  Съвместно действие 98/428/ПВР на Съвета от 29 юни 1998 г. относно създаването на Европейска съдебна мрежа (ОВ L 191, 7.7.1998 г., стр. 4).

ПРИЛОЖЕНИЕ

УДОСТОВЕРЕНИЕ ПО ЧЛЕН 9

Image

Image

Image

Image

Image

Top