31991L0477

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 18 юни 1991 година

относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие

(91/477/EИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3)

като има предвид, че член 8а от Договора предвижда вътрешният пазар да бъде изграден най-късно до 31 декември 1992 г.; като има предвид, че вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали се осигурява съгласно разпоредбите на договора;

като има предвид, че по време на заседанието си, проведено във Фонтенбло на 25 и 26 юни 1984 г., Европейският съвет определи изрично като своя цел премахването на всички полицейски и митнически формалности на вътрешните граници на Общността;

като има предвид, че пълното премахване на проверките и формалностите по вътрешните граници на Общността предполага, че трябва да бъдат изпълнени някои основни условия; като има предвид, че Комисията посочва в своята „Бяла книга — Завършване на изграждането на вътрешния пазар“, че премахването на проверките на безопасността на превозваните предмети и хора предполага също сближаване на законодателствата относно оръжията;

като има предвид, че премахването на проверките по вътрешните граници на Общността относно притежаването на оръжие налага необходимостта от ефикасно законодателство, което да позволява контрола във вътрешността на държавите-членки върху придобиването и притежаването на огнестрелно оръжие и върху пренасянето му в друга държава-членка; като има предвид, че поради това системните проверки по вътрешните граници на Общността трябва да се премахнат;

като има предвид, че това законодателство ще породи по-голямо взаимно доверие между държавите-членки в областта на опазването на безопасността на лицата, доколкото тя е залегнала в частично хармонизираните законодателства; като има предвид, че за тази цел следва да се предвидят категории огнестрелни оръжия, чието придобиване и притежание от частни лица да бъде или забранено или да подлежи на разрешителен режим или на деклариране;

като има предвид, че е нужно да се забрани по принцип преминаването от една държава-членка в друга с притежавано оръжие и че може да има изключение, само ако се прилага процедура, която позволява на държавите-членки да бъдат информирани за внасянето на огнестрелно оръжие на тяхна територия;

като има предвид, че въпреки това трябва да бъдат приети по-гъвкави правила по отношение на лова и на спортните състезания, за да не се възпрепятства повече от необходимото свободното движение на хората;

като има предвид, че директивата не засяга правата на държавите-членки да вземат мерки за предотвратяване на незаконния трафик на оръжия,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА 1

Приложно поле

Член 1

1.   За целите на настоящата директива „оръжия“ и „огнестрелни оръжия“ са предметите така, както са определени в приложение I. Огнестрелните оръжия са класифицирани и определени в раздел II от същото приложение.

2.   За целите на настоящата директива „оръжейник“ е всяко лице, физическо или юридическо, чиято търговска или стопанска дейност се състои изцяло или частично в производство, търговия, обмен, отдаване под наем, ремонтиране или видоизменяне на огнестрелни оръжия.

3.   За прилагането на настоящата директива, лицата се считат за пребиваващи в страната, указана с адреса, отбелязан в документ, установяващ мястото на пребиваване, по-специално паспорт или карта за самоличност, които при контролна проверка за притежаване или в случай на придобиване на оръжие се представят на властите на някоя държава-членка или на оръжейник.

4.   Европейският паспорт за огнестрелно оръжие е документ, който се издава от властите на държавите-членки, по искане на лице, което става законен притежател и потребител на дадено огнестрелно оръжие. Неговият максимален срок на валидност е пет години. Този срок може да бъде продължен. Когато върху паспорта са отбелязани единствено огнестрелни оръжия от категория D, неговият максимален срок на валидност е десет години. Той съдържа предвидените в приложение II данни. Европейският паспорт за оръжие е непрехвърляем документ, върху който е отбелязано огнестрелното оръжие или огнестрелните оръжия, притежавани и използвани от титуляра на паспорта. Паспортът трябва да бъде носен винаги от лицето, което използва огнестрелното оръжие. Промените, настъпили в притежаването или в характеристиките на огнестрелното оръжие, както и загубването или кражбата на огнестрелното оръжие, се отбелязват в паспорта.

Член 2

1.   Настоящата директива не засяга прилагането на разпоредбите от националните законодателства, свързани с пренасянето на оръжия, на оръжия за лов и за спортна стрелба.

2.   Настоящата директива не се прилага по отношение на придобиването и притежаването в съответствие с националното законодателство на оръжия и боеприпаси от страна на въоръжените сили, полицията или публичните служби или от колекционерите и институциите с културен и исторически характер, свързани с оръжия и признати за такива от държавата-членка, на територията на която те са установени. Тя не се прилага и при извършване на търговски сделки с бойно оръжие и боеприпаси.

Член 3

Държавите-членки могат да приемат в своите законодателства по-строги разпоредби от предвидените в настоящата директива, при условие че се спазват правата на пребиваващите в държавите-членки лица по силата на член 12, параграф 2.

ГЛАВА 2

Хармонизиране на законодателствата, свързани с огнестрелните оръжия

Член 4

Най-малко за категориите А и В всяка държава-членка предвижда за упражняване на дейността на оръжейника на своя територия издаване на разрешително, въз основа на минимум една проверка относно личната и професионална почтеност на оръжейника. Ако се отнася до юридическо лице, проверката се извършва за лицето, което ръководи предприятието. За категориите C и D всяка държава-членка, която не обвързва упражняването на дейността на оръжейника с разрешителен режим, изисква представяне на декларация за тази дейност.

Оръжейниците трябва да водят регистър, в който да се вписват всички постъпили и излезли огнестрелни оръжия от категориите A, B и C с данните, които позволяват идентификацията на оръжието, а по-специално тип, марка, модел, калибър и сериен номер, както и наименованията и адресите на доставчика и купувача. Държавите-членки извършват редовен контрол за спазването на това задължение от оръжейниците. Този регистър се съхранява от оръжейника за период от пет години, включително и след прекратяването на дейността му.

Член 5

Без да засягат разпоредбите на член 3, държавите-членки разрешават придобиването и притежаването на огнестрелни оръжия от категория В само на лица, които имат основателна причина за това и които:

Без да се засягат разпоредбите на член 3, държавите-членки разрешават притежаването на огнестрелни оръжия от категория C и D само на лица, които отговарят на условията, предвидени в първия параграф, буква а).

Държавите-членки могат да отнемат разрешителното за притежаване на оръжие, ако едно от условията, предвидени в първия параграф, буква б) не е изпълнено.

Държавите-членки могат да забранят на лица, които пребивават на тяхна територия, притежаването на оръжие, което са придобили в друга държава-членка, само ако тези държави забраняват придобиването на същото това оръжие на тяхна територия.

Член 6

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки за забрана на придобиваното и притежаването на огнестрелни оръжия и боеприпаси от категория А. Компетентните власти могат, при специални случаи, да издават разрешения за визираните по-горе огнестрелни оръжия и боеприпаси, ако това не е в противоречие с обществената сигурност и обществения ред.

Член 7

1.   Огнестрелно оръжие от категория В не може да бъде придобито на територията на една държава-членка, ако тази държава не е издала разрешение на купувача.

Това разрешение не може да бъде дадено на лице, което пребивава в друга държава-членка, без предварително съгласие на последната.

2.   Огнестрелно оръжие от категория В не може да бъде притежавано на територията на една държава-членка, без тази държава да е издала разрешение за това на притежателя му. Ако притежателят е пребиваващ в друга държава-членка, последната се уведомява за това.

3.   Разрешенията за придобиване и притежаване на огнестрелно оръжие от категория В могат да бъдат издадени под формата на едно единствено административно решение.

Член 8

1.   Огнестрелно оръжие от категория С не може да бъде притежавано, ако притежателят му не е декларирал това пред властите на държавата, в която това оръжие се притежава.

Държавите-членки предвиждат задължителното деклариране на всички огнестрелни оръжия от категория С, притежавани понастоящем на тяхна територия, в срок от една година от момента на влизането в сила на разпоредбите от националното им право, които въвеждат в законодателствата настоящата директива.

2.   Всеки продавач или оръжейник или всяко частно лице уведомяват властите на държавата-членка, в която се извършва всяко преотстъпване или предаване на огнестрелно оръжие от категория С, като се уточняват идентификационните елементи на купувача и на огнестрелното оръжие. Ако лицето, придобиващо такова оръжие, пребивава в друга държава-членка, тази държава-членка е уведомена за това придобиване от държавата-членка, в която е станало закупуването, и от самото лице, придобиващо оръжието.

3.   Ако държава-членка забранява или въвежда разрешителен режим на своята територия за придобиването и за притежаването на огнестрелно оръжие от категории B, C или D, тя уведомява за това останалите държави-членки, които изрично отбелязват дали за такова оръжие те издават европейски паспорт за огнестрелно оръжие по силата на член 12, параграф 2.

Член 9

1.   Предаването на огнестрелно оръжие от категории A, B или C на лице, което не пребивава в съответната държава-членка, се разрешава при положение, че се спазват задълженията, предвидени в членове 6, 7 и 8:

2.   Държавите-членки могат да разрешават извършване на временно предаване на огнестрелно оръжие съгласно определените от тях условия и ред.

Член 10

Режимът за придобиване и притежаване на боеприпаси е идентичен с този за притежаване на огнестрелните оръжия, за които те са предназначени.

ГЛАВА 3

Формалности, които се изискват за движение на оръжия в рамките на Общността

Член 11

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 12, огнестрелните оръжия могат да бъдат пренасяни от една държава-членка в друга само при спазване на процедурата, която е предвидена в следващите параграфи. Тези разпоредби се прилагат също в случай на пренасяне на огнестрелно оръжие при изпълнение на продажбата му, извършена по пътя на кореспонденция.

2.   Що се отнася до пренасянето на огнестрелни оръжия към друга държава-членка заинтересованото лице преди всяко експедиране съобщава на държавата-членка, в която се намират тези оръжия:

Информациите, предвидени в двете последни тирета, не следва да се съобщават, в случай че пренасянето се извършва между оръжейници.

Държавата-членка разглежда условията, при които ще се извърши пренасянето, по-специално от гледна точка на безопасността.

Ако държавата-членка разрешава пренасянето, тя издава разрешително, което включва всички обозначения, предвидени в първата алинея. Това разрешително придружава огнестрелните оръжия до тяхното местоназначение; то се представя при всяко поискване от властите на държавите-членки.

3.   По отношение на пренасянето на огнестрелни оръжия, различни от бойните оръжия, които са изключени от приложното поле на настоящата директива в съответствие с член 2, параграф 2, всяка държава-членка може да предостави на оръжейници правото да осъществяват пренасяне на огнестрелни оръжия от своята територия към оръжейник, установен в друга държава-членка, без получаване на предварително разрешение по смисъла на параграф 2. За тази цел държавата-членка издава разрешително, което е валидно за срок максимум от три години и което може във всеки момент да бъде временно спряно или анулирано с мотивирано решение. Документ, в който е отбелязано това разрешително, трябва да придружава огнестрелните оръжия до тяхното местоназначение; този документ трябва да се представя при всяко поискване от властите на държавите-членки.

Най-късно по време на пренасянето оръжейниците съобщават на властите на държавата-членка, от която трябва да се изнесат оръжията, цялата информация, указана в параграф 2 първа алинея.

4.   Всяка държава-членка изпраща на останалите държави-членки списък на огнестрелните оръжия, за които може да бъде издадено разрешение за пренасяне към нейната територия без предварителното ѝ съгласие.

Тези списъци на огнестрелни оръжия се съобщават на оръжейниците, които са получили разрешително за пренасяне на огнестрелни оръжия без предварително съгласие в рамките на процедурата, предвидена в параграф 3.

Член 12

1.   При положение, че предвидената в член 11 процедура не се спази, притежаването на огнестрелно оръжие по време на пътуване през две или няколко държави-членки е позволено, само ако заинтересованото лице е получило разрешение от упоменатите държави-членки.

Държавите-членки могат да издадат това разрешение за едно или няколко пътувания и при това за период максимум от една година, като той може да се подновява. Тези разрешителни трябва да се вписват в европейския паспорт за огнестрелно оръжие, който пътуващият трябва да представя при всяко поискване от властите на държавите-членки.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, ловците, за категориите C и D, и спортните стрелци, за категории B, C и D на огнестрелните оръжия, могат да притежават без предварително разрешение едно или няколко от тези огнестрелни оръжия по време на пътуване през две или няколко държави-членки с цел практикуване на техните дейности, при условие че те притежават европейски паспорт за огнестрелно оръжие, в който това оръжие или тези оръжия са отбелязани, и че са в състояние да посочат причината на пътуването си, по-специално с представяне на покана.

Въпреки това, тази дерогация не се прилага за пътуванията към държава-членка, която по силата на член 8, параграф 3 забранява придобиването и притежаването на въпросното оръжие или в която има разрешителен режим за него; в този случай това се отбелязва изрично в европейския паспорт за огнестрелно оръжие.

В контекста на доклада, предвиден в член 17, Комисията ще разгледа, като се консултира с държавите-членки, и резултатите от прилагането на втората алинея, особено що се отнася до нейното влияние върху обществения ред и сигурност.

3.   Посредством споразумения за взаимно признаване на национални документи две или няколко държави-членки могат да предвидят по-гъвкав режим от предвидения в настоящия член относно придвижването с огнестрелно оръжие на техните територии.

Член 13

1.   Всяка държава-членка предава всякаква друга полезна информация, с която разполага, свързана с окончателното местоназначение на пренасяните огнестрелни оръжия, на държавата-членка, към чиято територия се извършва този трансфер.

2.   Информациите, които държавите-членки получават при прилагането на процедурите, предвидени в член 11 за пренасянето на огнестрелни оръжия, в член 7, параграф 2 и в член 8, параграф 2 за придобиването и притежаването на огнестрелни оръжия от лица, които нямат статут на пребиваващи в държавата-членка, трябва да бъдат съобщавани на държавата-членка по местоназначение най-късно по време на пренасянето на оръжията и при необходимост най-късно по време на пренасянето — на държавите-членки, през които се преминава транзитно.

3.   Най-късно до 1 януари 1993 г. държавите-членки изграждат мрежи за информационен обмен за прилагането на настоящия член. Те указват на другите държави-членки и на Комисията националните органи, които са натоварени да предават и да получават информации и да прилагат изискването, визирано в член 11, параграф 4.

Член 14

Държавите-членки приемат всички разпоредби, които забраняват влизането на тяхна територия на:

ГЛАВА 4

Заключителни разпоредби

Член 15

1.   Държавите-членки засилват проверките за притежаването на оръжие по външните граници на Общността. Те съблюдават по-специално пътуващите, които идват от трети страни с намерение да отидат в друга държава-членка, да спазват разпоредбите на член 12.

2.   Настоящата директива не се противопоставя на извършването на контролни проверки от държавите-членки или от превозвача по време на товаренето на оръжието на транспортно средство.

3.   Държавите-членки уведомяват Комисията за условията и реда, по които се извършват проверките, предвидени в параграфи 1 и 2. Комисията събира тези информации и ги предоставя на разположение на всички държави-членки.

4.   Държавите-членки съобщават на Комисията разпоредбите от националното им право, включително промените относно придобиването и притежаването на оръжия, доколкото националното законодателство предвижда по-строги изисквания от минималната норма, която трябва да се приеме. Комисията предава тези информации на другите държави-членки.

Член 16

Всяка държава-членка определя санкциите за прилагане при несъблюдаване на приетите разпоредби относно прилагането на настоящата директива. Тези санкции трябва да бъдат достатъчно строги, за да осигурят съблюдаването на тези разпоредби.

Член 17

В срок от пет години, считано от датата на въвеждането на настоящата директива в националните законодателства, Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета за положението, възникнало след прилагането на настоящата директива, като докладът може да бъде придружен при необходимост от съответни предложения.

Член 18

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, така че предвидените в настоящата директива мерки да започнат се прилагат най-късно от 1 януари 1993 г. Те информират незабавно Комисията и другите държави-членки за взетите мерки.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.

Член 19

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ С 235, 1.9.1987 г., стр. 8 и

ОВ C 299, 28.11.1989 г., стр. 6.

(2)  ОВ С 231, 17.9.1990 г., стр. 69 и

ОВ С 158, 17.6.1991 г., стр. 89.

(3)  ОВ С 35, 8.2.1988 г., стр. 5.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

I.   За целите на настоящата директива, „оръжия“ са:

За целите на настоящата директива „огнестрелни оръжия“ са:

Всеки предмет, който влиза в една от следните категории, с изключение на предметите, които съответстват на определението, но са изключени от него по причини, които са отбелязани в точка III.

Категория А — Забранени огнестрелни оръжия

Категория В — Огнестрелни оръжия, подлежащи на разрешителен режим

Категория С — Огнестрелни оръжия, подлежащи на деклариране

Категория D — Други огнестрелни оръжия

Дългоцевни огнестрелни оръжия с единичен изстрел от гладкостенна цев.

Б.   Основни части на тези огнестрелни оръжия:

III.   За целите на настоящото приложение в определението за огнестрелни оръжия не са включени предмети, които отговарят на определението, но които:

До момента на извършване на координиране на нивото на Общността държавите-членки могат да прилагат своите национални законодателства по отношение на огнестрелните оръжия, отбелязани в настоящата точка.

IV.   За целите на настоящото приложение:

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЕВРОПЕЙСКИ ПАСПОРТ НА ОГНЕСТРЕЛНО ОРЪЖИЕ

Паспортът трябва да съдържа следните части: