13.2.2018

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 53/7

---

Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2018/C 53/06)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„ΑΓΚΙΝΆΡΑ ΙΡΊΩΝ“ (AGKINARA IRION)

ЕС №: PGI-GR-02293 — 24.2.2017

ЗНП ( ) ЗГУ ( X )

1.   Наименование

„Αγκινάρα Ιρίων“ (Agkinara Irion)

2.   Държава членка или трета държава

Гърция

3.   Описание на земеделския продукт или храната

3.1.   Продуктов тип

Клас 1.6. Плодове, зеленчуци и зърнени храни, пресни или преработени

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1

Защитеното географско указание „Agkinara Irion“ обозначава кошнички на местния сорт артишок, известен като Prasini tou Argous или Argitiki, който принадлежи към вида Cynara scolymus L. от семейство Asteraceae.

Характеристиките на пресния Agkinara Irion, които го отличават от други видове артишок, са следните:

—	компактни, цилиндрични кошнички с характерен отвор в горната част,

—	минимална височина на кошничката 10 cm и минимален хоризонтален диаметър 8 cm,

—	външни зелени люспи: зелени, месести в основата, със заоблен, раздвоен връх, на който няма бодил или понякога има малък бодил,

—	вътрешни люспи с оцветяване, преливащо от светлозелено до жълто и лилаво в средата, които се смаляват до светложълт мъх,

—	плътно, цилиндрично стебло с дължина ≤ 40 cm и диаметър 1—4 cm,

—	кошничките са крехки, а основите на люспите и кръглата чашка — месести, вкусни и особено сладки, и могат да се консумират в сурово състояние.

3.3.   Фураж (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

—

3.4.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район

Всички етапи на производството на Agkinara Irion трябва да бъдат извършени в определения географски район.

3.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

3.6.   Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

4.   Кратко определение на географския район

Определеният географски район, в който се произвежда Agkinara Irion, е с триъгълна форма — едната му страна граничи с морето, а другите две са определени от краищата на планински вериги. Той включва кметствата Karnezaiika и Iria и селището Kantia, които административно принадлежат към община Nafplio.

Районът е съставен от две равнини — равнината Iria и равнината Kandia — които обхващат съответно площ от 1 000 ha и 250 ha в югоизточната част на област Argolida и са разделени от варовикова седловина (Lycalona). Естествените граници на географския район са подножията на планината Arachnaio от север-североизток, на планината Didymo от юг-югоизток и Арголическият залив от запад.

Двете равнини имат югозападно изложение и през тях преминават потоците Karnezaiiko или Dipotamos и съответно Kandia. Потоците текат от изток на запад и продължават към морето.

5.   Връзка с географския район

Природни фактори

Материнският материал и специфичният микроклимат на определения географски район позволяват отглеждането на висококачествена ранна култура.

Почвата е плодородна благодарение на отлаганията от потоците, които преминават през равнините. Всички почви, върху които се отглежда Agkinara Irion, са от вида на азоналните почви (неотдавна образувана почва, която още не се е разслоила на отделни хоризонти). Това са основно глинести пясъци или песъчливи глини.

Почвата е много плодородна, с дебелина на слоя от 50 cm до 150 cm, което е благоприятно за дълбоката коренна система на артишока. Почвата е млада, със средна текстура и добър естествен дренаж, осигуряван от слой песъчлив чакъл. Тя е добре снабдена с калций и богата на магнезий. Обилието на магнезий помага за запазването на структурата на тези крайморски почви, тъй като магнезият се конкурира с натрия в почвата и по този начин позволява отглеждането на Agkinara Irion дори в райони със силно засолени почви. Теренът е равен с наклон от 0 до 3 %.

Климатът е средиземноморски, следователно топъл и сух с много меки зими.

Климатичните условия се подобряват допълнително от близостта на Арголическия залив, който способства за смекчаването на екстремалните температури. Това води до по-ниски максимални температури през лятото и по-високи минимални температури през зимата. Средногодишната температура е 18,5 °C при средна минимална 10,2 °C и средна максимална 28,2 °C. Зимните заскрежавания са редки поради геоморфологията на района. Заобикалящите планини предпазват обработваемите площи от студени северни ветрове през зимата, въпреки че обикновено преобладават южни ветрове, т.е. морски бризове.

Районът има югозападно изложение, като слънцегреенето на годишна база е с интензивност около 337,0 cal/cm2 и средна продължителност над 2 500 часа.

Общото годишно количество на валежите е 400 mm, често без никакви дъждове през лятото и есента.

Тези условия са много благоприятни за ранното узряване и позволяват на растенията да се развиват успешно и да дават максимални добиви през зимните месеци.

Човешки фактори

Човешкият фактор е особено важен при производството на ранни култури. Производителите са усвоили до съвършенство методи за отглеждане, които позволяват на Agkinara Irion да узрява още по-рано, като например внимателен подбор на майчините растения, използвани за залагане на новата реколта, засаждане на определени разстояния, напояване в определени срокове и с определена интензивност, и прореждане на прирастите.

Специфичност на продукта

Специфичността на Agkinara Irion се изразява в неговата репутация, която произтича от обстоятелството, че продуктът узрява много рано и притежава отличителен сладък вкус.

Първата реколта в средата на есента носи предимството, че по това време няма друг артишок на пазара. Освен това, големите количества, налични и доставяни на пазара през зимните месеци, правят продукта много популярен.

Мекият климат и продължителното слънцегреене, дължащи се на географското положение и югозападното изложение на равнините, благоприятстват ранното узряване. Липсата на дъждове през летните месеци позволява началото на вегетативния период да бъде контролирано чрез напояване така, че производството да започне през есента. Предимно меките зими, дължащи се на близостта до морето, и липсата на мразове от студени ветрове, тъй като равнините са защитени от заобикалящите ги ниски планини, създават условия Agkinara Irion да се развива успешно и насажденията да дават максимални добиви през зимните месеци.

Agkinara Irion се отличава също така с вкусовите си качества и особено със своята сладост. Тези органолептични характеристики се дължат на образуването и натрупването на въглехидрати, т.е. полизахариди, по време на диференциацията и плододаването през ранна есен, когато интензивността на слънцегреенето е висока.

Натрупването на въглехидрати се благоприятства от югозападното изложение на равнините, което означава, че върху растенията пада обилна слънчева светлина.

Тези характеристики се подобряват допълнително от намесата на човека, като например строгия подбор на ксерофитни растения за съхраняване на местния сорт, от който се произвежда Agkinara Irion.

Техниките, използвани за постигането на ранно узряване, са резултат от дългогодишните наблюдения и прецизността на местните производители, предавани от поколение на поколение, за производството на продукт с най-високо качество, който се появява на пазара през ранна есен и го владее до края на зимата, като задоволява почти изцяло вътрешното потребление.

В обобщение, геоморфологията на района, местните почвено-климатични условия и съхраняването на традиционния метод на отглеждане са факторите, допринасящи за ранното узряване, сладкия вкус, вкусовите качества и останалите качествени характеристики на Agkinara Irion, които правят продукта популярен и му придават добавена стойност.

В периодичното издание „Froutonea“, брой 169 от февруари 2013 г., се говори за ранното узряване на Agkinara Irion и е описан сортът Prasini tou Argous или Argitiki: „… Това е най-разпространеният сорт в областта Argolida и в други части на Пелопонес и Крит. Той е ранозреещ и високопроизводителен сорт. Дава цветни кошнички от ноември (в Iria от края на октомври) …“

За качествата на Agkinara Irion често се говори в статии, публикувани от средства за масово осведомяване.

По-конкретно, на 20 май 2002 г. вестник „Ta Nea tis Argolidas“ съобщава, че „… Christos Olympios от Атинския селскостопански университет обърна внимание на техните лечебни и медицински свойства и изтъкна, че ядливата част на цветните кошнички на Agkinara Irion е богата на белтъчини, въглехидрати, витамин С, соли и целулоза…“

Излизащият в Argolida вестник „Politistika“(„Култура“) също упоменава продукта в броя си от 17 март 2010 г.: „… по време на проявата професионални майстор-готвачи от Турция и Кипър, представляващи органи — членове на мрежата Le Conservatoire international des cuisines méditerranéennes (Международно хранилище на средиземноморски кухни), и разбира се от Гърция ще покажат собствените си умения и ще изпитат гастрономичните наслади на един изключителен и вкусен продукт като Agkinara Irion …“

Репутацията на продукта е тясно свързана с икономическия, обществения и културния живот в района на Iria.

Доказателство за тази репутация са утвърдените ежегодни фестивали, работните срещи, многобройните прояви, събори и гастрономически конкурси, упоменаванията в печатни и електронни издания, радио и телевизионни предавания, книги, периодични издания и предавания за готварство, в специализирани периодични издания по земеделие и в менютата на местни ресторанти.

Първият семинар в Гърция по отглеждането и перспективите на Agkinara Irion е проведен в Iria през май 2002 г. с участието на изтъкнати италиански и гръцки учени.

През ноември 2007 г. делегация от италианския град Ladispoli, представляваща La Città del Carciofo (Град на артишока) — международна асоциация за насърчаване на бизнеса с артишок, посещава Iria. Целта на посещението е установяването на платформа за обмен на информация по продукта и създаването на приятелски връзки между страните — производителки на артишок, както и насърчаването на туризма.

През май 2010 г. Iria е домакин на първия Кулинарен фестивал на артишока, в който майстор-готвачи от източното Средиземноморие (членове на мрежата Conservatoire international des cuisines méditerranéennes) приготвят ястия с Agkinara Irion, отдавайки своите умения и опит за представяне на специфичността и вкуса на местния продукт.

Репутацията на продукта се изтъква от печатни и електронни издания, а самият продукт често присъства в многотиражни готварски списания за готварство и в готварски предавания по големи телевизионни канали. Добре известният майстор Ilias Mamalakis пише в една рецепта, публикувана в електронно издание: „… Agkinara Irion, артишокът от Iria, е заслужил своята известност. Потърсете го на вашия местен пазар. Той е изключително вкусен“. Земеделски и търговски списания редовно публикуват съобщения за неговия пазарен дял, за промени в цените и за нови възможности.

Agkinara Irion намира широко приложение в традиционни местни ястия, както свидетелстват множеството рецепти в книгата на Niki Tsekoura, озаглавена „Agkinara, o thisavros tis gis ton Irion“ („Артишок — съкровището на ирийската земя“) (публикувана през 2013 г.). Местните ресторанти предлагат на своите посетители множество артишокови ястия, което допринася за отличителността на местния продукт.

Значението на Agkinara Irion за района е отразено в емблемата на Kandia — асоциация за туризъм в Iria — на която е представен артишок, а официалният печат на Земеделска кооперация „Iria“ изобразява стилизирана артишокова кошничка, много наподобяваща отглеждания от кооперацията артишок.

Народната мъдрост хвали вкуса и сладостта на този местен продукт с афоризма „Agkinara apo to Iri pou travaei to potiri“ („Артишокът от Ирия, който кара ме да пия“), а картина на известната художничка Diana Antonakatou от 2000 г. показва как работливи местни хора се трудят и изтъква, че „…те изоставили доматите заради най-вкусния артишок в цялата префектура…“

Исторически фактори

Сведения за репутацията и голямата търговска стойност на продукта се появяват още през втората половина на XIX век — той е описан като експортен продукт, отглеждан в областта Argolida и изнасян в Константинопол, Египет и Смирна, нареждайки се сред други доходоносни и ценени ресурси („Taxidia ana tin Ellada“ („Пътешествия из Гърция“) G. P. Paraskevopoulos, 1869 г.).

Системното отглеждане на артишок в районите на Iria и Kandia започва след Втората световна война, през 1946—1947 г.

Кметство Iria притежава официално доказателство, че през 1969 г. артишок е бил отглеждан върху 800 ha, т.е. две трети от площта на двете равнини.

През следващите години производителите усъвършенстват своите специализирани познания за отглеждането на артишок, а местната икономика и общност се развиват въз основа на артишоковото производство.

Тясната връзка между Iria и артишока укрепва през двадесетгодишния период между 1980 г. и 2000 г., когато районът на Iria е засегнат от продължително засушаване с тежки последици за неговите почвени и водни ресурси. Артишокът устоява на солите и успява да се приспособи към наложилите се специфични условия, осигурявайки на местните хора добри доходи по време, когато отглеждането на други плодове или зеленчуци е почти невъзможно.

Днес Agkinara Irion задоволява по-голямата част от търсенето на вътрешния пазар, като по този начин укрепва своята репутация.

Препратка към публикуваната спецификация

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

http://www.minagric.gr/images/stories/docs/agrotis/POP-PGE/prod-agkinara-irion-pge.pdf

---

(1)  OВ L 343, 14.12.2012 г., стp. 1.

---